Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
244
резултата от
144
текста с която и да е от думите за : '
волевост волеви
'.
1.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Това личи още от самия начин, по който изразяваме мислите си за даден предмет в противовес на нашите чувства или
волеви
актове.
Следователно по отношение на наблюдението не може да се говори за приравняване на мисленето към чувстването. Същото лесно би могло да се установи и за останалите дейности на човешкия Дух. За разлика от мисленето те се нареждат в една редица с други наблюдавани предмети и процеси. Към своеобразната природа на мисленето спада именно, че то е дейност, насочена само към наблюдавания предмет, а не към мислещото лице.
Това личи още от самия начин, по който изразяваме мислите си за даден предмет в противовес на нашите чувства или волеви актове.
Когато видя един предмет и в него разпозная маса, аз по принцип няма да кажа
към текста >>
2.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя
волеви
акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт.
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично начало така, че да се постигне един
волеви
акт.
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично начало така, че да се постигне един волеви акт.
Първите представляват движещите сили, а вторите - целите на нравствеността.
към текста >>
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във
волеви
акт, без посредничеството на някое чувство или понятие.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане.
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие.
Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората.
към текста >>
В отделния
волеви
акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив.
По пътя към тази цел оправдана роля играят нормите. Целта се състои в осъществяването на чисто интуитивно схващани нравствени цели. Такива цели човекът постига дотолкова, доколкото притежава способността въобще да се извиси до интуитивното идейно съдържание на света.
В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив.
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие. Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност.
към текста >>
3.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните
волеви
действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди.
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
към текста >>
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите
волеви
актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот. За обясняване на едното или на другото двамата ще приведат всякакви доводи, но все неуместни, тъй като всъщност и двамата или не схващат изживяемостта на мисленето, или погрешно я смятат за чисто абстрахираща дейност.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички
волеви
решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
Съответстващото на това „да“ слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност.
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива.
към текста >>
5.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Човешката душа сякаш се излива навън чрез своите
волеви
действия.
Едни усещания предизвикват у нас удоволствие, а други страдание. Това са трептенията на нашия вътрешен, душевен живот. В своите чувства, човекът сътворява един втори свят, който трябва да се прибави към онзи свят, който му въздейства отвън. Тук се добавя нещо трето: Волята. Чрез нея човекът се противопоставя на външния свят.
Човешката душа сякаш се излива навън чрез своите волеви действия.
Действията на човека се различават от събитията на външната природа по това, че те носят печата на неговия вътрешен живот. Така, спрямо природата, душата е нещо присъщо на човека. Той получава дразнения от външния свят и в съответствие с тях изгражда един собствен свят. Тялото става предпоставка за живота на душата.
към текста >>
6.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки
волеви
акт изглеждат съвсем различно.
Окултният ученик трябва да потърси необходимата сила, за да погледне в себе си като в едно друго същество. В тишината на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си. Успее ли да го постигне, неговите собствени изживявания му се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е вплетен в тях, той е еднакво свързан както със същественото, така и с несъщественото. Но погледът, отправен към нещата от едно вътрешно спокойствие, вече разграничава същественото от несъщественото.
Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки волеви акт изглеждат съвсем различно.
към текста >>
7.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите
волеви
решения.
Успехът, на който можем да разчитаме при правилно възпитание и добро преподаване, се основава на предпоставката, че при детето бихме могли да постигнем такава зависимост между мислене, чувства и воля, която е съответствие със здравата човешка природа.
Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите волеви решения.
Всичко това произлиза от обстоятелството, че трите сили на мисленето, чувствата и волята осъществяват закономерната връзка тъкмо във фините тела на човека. Тази връзка в етерно-астралния човешки организъм има своето отражение в човешкото физическо тяло. Дори и в него органите на волята са закономерно свързани с тези на мисленето и чувствата. Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен волев импулс.
към текста >>
При незачитане на духовнонаучните указания, описаното разделяне на мисловните, чувствени и
волеви
сили може да предизвика три вида опасности за нормалното духовно развитие на човешкото същество.
При незачитане на духовнонаучните указания, описаното разделяне на мисловните, чувствени и волеви сили може да предизвика три вида опасности за нормалното духовно развитие на човешкото същество.
към текста >>
Ако обаче този
волеви
човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими.
Първата Опасност може да настъпи, когато асоциативните връзки бъдат разкъсани, преди висшето познание да е напреднало дотам, че да поддържа свободно и хармонично взаимодействие между трите основни но вече разделени сили на душата. Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие. При един човек мисленето има надмощие над чувствата и волята; при друг преобладават чувствата, при трети волята. Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици. При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими.
В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища. Тя започва непрекъснато да тиранизира човека. Мисленето и чувствата изпадат в пълна безпомощност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него. Ражда се едно брутално човешко същество, което неуморно крачи от едно безсмислено действие към друго.
към текста >>
8.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и
волеви
действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание. Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен.
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>
9.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез възпитанието, което бяха получили, те бяха станали силни
волеви
натури.
Те отделиха от лемурийското човечество една малка група и я определиха за родоначалник на бъдещата атлантска раса. Мястото, на което те направиха това, се намираше в горещата зона. Под тяхно ръководство мъжете от тази групичка развиваха способността да владеят природните сили. Те бяха силни и разбираха как да добиват от Земята най-разнообразни съкровища. Можеха да обработват почвата и да използват нейните плодове за живота си.
Чрез възпитанието, което бяха получили, те бяха станали силни волеви натури.
По-слабо беше развита при тях душата и сърдечността. В замяна на това последните бяха развити при жените. Памет и фантазия, и всичко, което беше свързано с тези способности, се намираха при жените.
към текста >>
10.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
В бъдеще сърцето ще внася във външния свят действието на това, което човешката душа тъче чрез
волеви
движения.
Нещо душевно е причината за това как се движи кръвта. Пребледняването причинено от чувства на страх, зачервяването под влияние на чувства на срам са груби действия на душевни процеси в кръвта. Обаче всичко, което става в кръвта, е само израз на това, което става в душевния живот. Връзката между пулсацията на кръвта и душевните процеси е много тайнствена. И движенията на сърцето не са причина, а последствия от пулсацията на кръвта.
В бъдеще сърцето ще внася във външния свят действието на това, което човешката душа тъче чрез волеви движения.
към текста >>
11.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени
волеви
действия и т.н.
Когато човек се потопи в съня, взаимодействието между неговите съставни части се променя. Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне.
По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н.
Носител на всички тях обаче е астралното тяло. Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва. То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън.
към текста >>
Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и
волеви
импулси просто изчезва.
Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне. По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н. Носител на всички тях обаче е астралното тяло.
Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва.
То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън. В последния случай астралното тяло се отделя от физическото и етерно тяло и приема една друга форма, различна от тази, която му е свойствена докато трае връзката му с физическото и етерното тяло. И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание.
към текста >>
12.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и
волеви
изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия. Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга. Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят. Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят.
Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените
волеви
импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество. Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност.
към текста >>
14.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и
волеви
действия на човека.
Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа.
В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и
волеви
действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях".
Знаменателно е, как Хекел обосновава одушевеността на по-нисшите живи същества. Тук един идеалист би се позовал на заключения на ума. Той би дошъл с мислителните необходимости. Хекел се позовава на това, което е видял.
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и волеви действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях".
Идеалистът приписва на материята дух, защото не може да си представи, че от лишена от дух материя може да се роди дух. Той вярва, че трябва да отречем духа, ако не допуснем, че той съществува, преди да се е проявил, т.е. във всички форми на съществуването, където за него не съществува още никакъв орган, никакъв мозък. За мониста съвсем не съществува един такъв ход на идеите. Той не говори за едно съществуване, което като такова да не се представи и външно.
към текста >>
15.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от
волеви
монади; а човешката душа е една от тези
волеви
монади.
"От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада.
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади.
Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси. А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други
волеви
монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
За него то се явяваше само като "просто мислене", което не може да обхване в себе си битието, за да може, укрепено в себе си, да плува в морето на мировото съществуване; така Хамерлинг се отдаде на волята, в която мислеше, че чувства силата на битието; и укрепнал чрез обхванатата в Аза воля, Хамерлинг мислеше, че се потопява със силата на битието в един свят от
волеви
монади.
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното". По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята. Мисленето не искаше да действа върху Хамерлинг така, както то действаше върху Хегел.
За него то се явяваше само като "просто мислене", което не може да обхване в себе си битието, за да може, укрепено в себе си, да плува в морето на мировото съществуване; така Хамерлинг се отдаде на волята, в която мислеше, че чувства силата на битието; и укрепнал чрез обхванатата в Аза воля, Хамерлинг мислеше, че се потопява със силата на битието в един свят от волеви монади.
към текста >>
16.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните
волеви
импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата.
Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея.
Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност. И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън. В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент.
към текста >>
17.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един
волеви
подтик.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик.
То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят.
към текста >>
18.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства,
волеви
импулси.
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, волеви импулси.
Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на предидущите лекции нарекох астрален организъм и Аз.
към текста >>
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите
волеви
подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
към текста >>
19.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този
волеви
акт се явява възприятието на собствения "Аз".
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
към текста >>
20.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
В това съзнание човек знае за своите
волеви
импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките
волеви
импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките волеви импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
към текста >>
21.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез вливането на тези подсъзнателни
волеви
импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
Чрез вливането на тези подсъзнателни волеви импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
В това себесъзнание живее "Азът".
към текста >>
22.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите
волеви
ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние.
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите
волеви
ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието.
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности.
Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
23.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен
волеви
импулс.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия? Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън.
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс.
Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси. А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
24.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените
волеви
нотки на ръцете.
Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце! Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите. Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха.
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете.
В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето. Който обаче не може вътрешно да осъзнае на кой свят от миналото принадлежи. Като литератор Франк Ведекинд – това не е литературна оценка, а говоря само изхождайки от това, което видях у него – напомняше на химик, който изцяло отхвърля съвременните възгледи в химията и се занимава с алхимия, но прави това не с вътрешно увлечение, а по-скоро с някакъв цинизъм.
към текста >>
25.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто
волеви
същества.
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто волеви същества.
към текста >>
26.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Оттук - по правило - при тези силни, ярки
волеви
натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили.
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика!
към текста >>
27.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като
волеви
решения, като
волеви
импулси, като чувства и усещания.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
28.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите
волеви
импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във
волеви
импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили.
към текста >>
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и
волеви
импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
към текста >>
29.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от
волеви
сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
30.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от
волеви
сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
31.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез
волеви
импулси, действително стои органична дейност.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка. Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава.
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност.
Но зад тази органична дейност съществува нещо трето. Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно. И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател. Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите. Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
32.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и
волеви
импулси.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта. Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя.
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси.
И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там. Човешките раси са разпръснати като климата, разпръснати са мненията на хората по Земята и там не съществува свързваща нишка. В същата степен обаче, в която хората започват да виждат Слънцето през Земята чрез вътрешната сила на съзерцанието, в същата степен, в каквато им се появява звездата, виждана през Земята, вероизповеданията на хората се обединяват в огромно, единно човешко братство. И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление.
към текста >>
33.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Теософските представи са зародиши,
волеви
импулси за реалното изживяване.
Виждаме как антропософията води до духовните основи на битието. Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора.
Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
към текста >>
34.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това е начинът му на възприятие и
волеви
дела.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
35.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичките
волеви
импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
36.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига
волеви
решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар.
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
37.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд
волеви
център.
управлява чак до нервите.
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и
волеви
сили.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека.
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили.
Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
39.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и
волеви
импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
40.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални
волеви
импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
41.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с
волеви
импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
42.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите
волеви
импулси.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
към текста >>
43.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия
волеви
живот.
Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система.
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>
44.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако желаете да разберете повече за тези
волеви
сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите
волеви
импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като
волеви
импулси и също като импулси на чувствата.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
към текста >>
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и
волеви
импулси.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
живи сънуват и през което спят като чувства и
волеви
импулси.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите
волеви
енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
И още един закон управлява там; той ни показва как тази втора област фактически е устроена.
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
Индивидите, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко. Кръгът само постепенно се разширява, за да включи лица, с които мъртвият е имал само далечни кармически отношения.
към текста >>
45.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или
волеви
сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен. Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид. Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането.
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло.
към текста >>
46.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите
волеви
действия.
Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>
47.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите
волеви
действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите.
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро! " За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.
към текста >>
48.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и
волеви
сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
49.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване,
волеви
процес.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне.
към текста >>
Волеви
процеси и процеси на затопляне.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване.
Волеви процеси и процеси на затопляне.
Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи. Червените кръвни телца. Своеобразност на кръвта. Терапевтични възможности.
към текста >>
50.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания,
волеви
импулси, чувства и други подобни.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
към текста >>
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства,
волеви
импулси и др.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
51.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза
волеви
импулс.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
към текста >>
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш
волеви
импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици.
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за
волеви
импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание.
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека. Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите
волеви
импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите
волеви
импулси!
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите
волеви
импулси.
Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси.
Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
52.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите
волеви
импулси.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси.
Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
към текста >>
той съвсем не живее в своите
волеви
импулси.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е.
той съвсем не живее в своите волеви импулси.
Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо. Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
53.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите
волеви
подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата.
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите
волеви
импулси.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите
волеви
импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите
волеви
импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите
волеви
импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Нашите
волеви
импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Така че за това, което са нашите
волеви
импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи.
Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Животът на нашите
волеви
импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри
волеви
импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Нашите вълнения, нашите
волеви
импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите
волеви
импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Обаче който не може да наблюдава своите
волеви
импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри
волеви
импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси.
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши
волеви
импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите
волеви
импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като
волеви
импулси.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество. Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси.
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
Напротив, чрез нашите
волеви
импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Когато един човек е така лош и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън. Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин.
към текста >>
И след това ще дойде епохата, която ще бъде последната преди следващата Земна катастрофа, когато чрез своите
волеви
импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално.
И след това ще дойде епохата, която ще бъде последната преди следващата Земна катастрофа, когато чрез своите волеви импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално.
Тогава на първо място не ще стои нито това, което човекът може да върши външно, нито интелектът, нито чувствата, а волевите импулси. Меродавна ще бъде не сръчността, а моралните качества на човека. От този момент нататък човечеството ще е достигнало моралната епоха, в която ще стои в особена връзка с висшия Девакан.
към текста >>
И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните
волеви
импулси.
И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси.
Днес словото все още не може да действува морално. Днес нашият ларинкс, такъв, какъвто е, съвсем не може да поражда такива думи. Но някога той ще притежава една такава духовна сила. Ще бъдат изговаряни такива думи, от които човекът ще получава морална сила.
към текста >>
54.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един
волеви
импулс.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите.
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс.
Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси. Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и
волеви
импулси.
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси.
Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси.
И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение. Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища. Ето защо антропософията идва тъкмо в нашето време, за да може човечеството да се научи да развива по правилен начин качествата на душата. Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи. Само по този начин може да бъде разбрано това, което трябва да настъпи някога, а именно, че онези, които са умни и неморални, ще бъдат изхвърлени и обезвредени.
към текста >>
55.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В нас се пробужда убеждението: Това някога е съществувало и тогава ти си проявил своите
волеви
сили спрямо днешните случайности.
Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата. И тя се издига до представата: Този човек живее вътре в теб. И когато някой се вживява достатъчно интензивно в тази представа, той забелязва, че този измислен човек има своето значение.
В нас се пробужда убеждението: Това някога е съществувало и тогава ти си проявил своите волеви сили спрямо днешните случайности.
По този начин ние си създаваме едно твърдо убеждение за това, че някога вече сме съществували, преди да се потопим в тази дреха на тялото. И днес всеки човек може да си създаде това убеждение.
към текста >>
И понеже нашите
волеви
импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии.
И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и
волеви
импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи.
Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и
волеви
импулси.
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие.
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
към текста >>
Какви чувства, какви ужасни изблици на
волеви
импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
към текста >>
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и
волеви
импулси, когато е писал своите Спомени?
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени?
Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това.
към текста >>
Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и
волеви
импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е.
Когато в медитацията се отдаваме на такива мисли и ги развиваме по-нататък, това може да има извънредно голямо значение. Между смъртта и едно ново раждане също става нещо, дори това време е безкрайно богато на изживявания, които обаче са от чисто духовно естество.
Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и волеви импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е.
от чисто духовния свят. Това обяснява един факт на новото време, който е извънредно важен, на който обаче общо взето се обръща малко внимние. Един факт, който днес съществува в живота на много хора, само че по-голяма част от тях не го забелязват. Обаче нашето антропософско духовно течение има задачата да насочи вниманието на хората върху този факт и неговото значение. Позволете с един пример да покажа, за какво става дума.
към текста >>
56.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите
волеви
импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси.
Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи,
волеви
импулси, а незначителните действия са свързани със слаби
волеви
импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н.
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси.
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи
волеви
импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси.
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите
волеви
импулси.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно.
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните
волеви
импулси, а резигнацията, отказът от действия!
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното.
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
57.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време
волеви
и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки? “
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си
волеви
импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си
волеви
импулс.
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си волеви импулс.
И така, това, което е било антипатично някому и поради тази причина той се е изтръгнал от него, да си го представим пред душата си така, че да си кажем: Искам да се опитам да се отдам на представата, че с пълна сила съм искал това; искам да си представя пред душата си образа на един човек, който наистина е искал това нещо. А за тези неща, за които казахме, че уж са случайности, да си представим, че ние сме ги предизвикали. Да предположим, че веднъж ни е споходил споменът, че на едно или друго място върху раменете ни е паднала керемида и наистина ни е заболяло. И тук нека се отдадем на представата: ние сме се качили на покрива, разхлабили сме една керемида, така че в следващия момент тя е трябвало да падне, след което бързо сме слезли долу, така че керемидата да може да падне върху нас. Тук не става дума за това, че това са гротескни представи, а за това, какво желаем да постигнем чрез тях.
към текста >>
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и
волеви
импулси.
Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси.
Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
към текста >>
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на
волеви
импулси.
Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г.
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси.
А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си. Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до
волеви
импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
Първото са нашите представи.
Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание.
към текста >>
В един
волеви
импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
към текста >>
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на
волеви
импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи
волеви
импулси.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете.
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
към текста >>
Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и
волеви
импулси.
За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси.
При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин.
към текста >>
Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения,
волеви
импулси, преживявания на чувствата и т. н.
Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо? Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н.
Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, волеви импулси, преживявания на чувствата и т. н.
Трябва да се вживеем във волята. И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана въпрос. Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този израз.
към текста >>
59.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като
волеви
импулси, се изразяват също
волеви
импулси, симпатии и антипатии.
Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло. Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително действие, а за едно действие на чувства, на мисли върху нашата собствена душа. Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни свят; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни свят, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме. Ние преминаваме а тях и те ни говорят духом.
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии.
Така че в тази категория духове трябва да виждаме вече същества подобни на човешките души.
към текста >>
60.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите
волеви
импулси.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества.
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
61.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите
волеви
решения.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
62.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и
волеви
импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят.
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>
63.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни,
волеви
.
Всичко, което става неволно и спонтанно, се извършва чрез гръбначния мозък. В мозъка ако си служим с него като инструмент между възприятието и движението се вместват мислите, докато при гръбначния мозък цялото мисловно съдържание отпада. Там двигателната реакция идва като непосредствен отговор на възприятието. При животното гръбначният мозък играе по-голяма роля от колкото при човека, а главния мозък много по-малка. Затова и повечето животни са движат и функционират без участие на волята.
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
към текста >>
64.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите
волеви
сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение.
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло.
към текста >>
Неговите
волеви
сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“.
към текста >>
65.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И трето, човек не може да отрече, че има
волеви
импулси.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите
волеви
импулси, доколкото тези
волеви
импулси имат връзка с моралността.
Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите волеви импулси, доколкото тези волеви импулси имат връзка с моралността.
Нека отново да разгледаме момента на заспиването. Това за човека е важен момент, понеже, както ни съобщава духовната наука, тогава той преминава в астралния свят.
към текста >>
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като
волеви
импулси, сами се изправят пред душата му.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
към текста >>
Светът на моралните
волеви
импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Сравнете това, което се изживява в обикновения живот с това, което казва духовната наука. Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим.
Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат.
към текста >>
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива
волеви
импулси, за които няма нужда да се упрекваме.
Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме.
Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там.
към текста >>
66.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и
волеви
импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
към текста >>
67.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите
волеви
импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ).
към текста >>
Към него принадлежат и всички наши чувства и
волеви
импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание.
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие. Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание.
Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание.
Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>
68.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тогава вече не можем да вземем един
волеви
им пулс, без да развием с него едно чувство.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени
волеви
импулси.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот.
към текста >>
69.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни,
волеви
, чувствени изживявания.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса. Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния
волеви
акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло. Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
71.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен
волеви
акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие.
Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това. Всяка нощ той е длъжен несъзнателно да заличава себе си по този начин. Но е нещо съвсем различно с пълно съзнание да предадеш на унищожение, на забрава, на бездната спомена за своя Аз, действително за известно време в духовния свят да стоиш над бездната на битието, пред нищото като нищо. Това е най-разтърсващото преживяване, което можем да имаме, и е необходимо към това преживяване да се подходи с голямо доверие.
към текста >>
72.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Два
волеви
импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина.
Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в един общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност. Тези факти ни показват, че волята съставлява цялата стойност, цялата индивидуална стойност на човека, че от тази гледна точка тя с най-вътрешният елемент на човешката душа.
към текста >>
73.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме
волеви
импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия.
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
към текста >>
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече
волеви
импулси.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател.
към текста >>
74.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя
волеви
живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо.
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
към текста >>
75.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С нашите чувства и
волеви
импулси е същото, както с мислите.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
към текста >>
Тези
волеви
импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други.
към текста >>
76.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло
волеви
импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините.
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
77.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и
волеви
стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
към текста >>
78.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли,
волеви
импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Мога да разкажа това и по друг начин. Настъпиха нови времена.
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Те търсеха отговор. Какво им отговори новата наука, тази чисто натуралистична наука? Тя каза: сега ще се оправим с това. Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот. Тук имаме същото, както и при човека, три седмици наблюдавал набирането на "Фауст" в типографията, за да разбере заложените в това произведение идеи, точно същото!
към текста >>
79.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и
волеви
импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука.
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея.
към текста >>
80.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Хората съвсем не знаят, от къде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и
волеви
импулси.
По сходен начин през 18 век едно малко общество подготви определени мисли, определени възгледи, които успяха да се промъкнат в душите на хората, превръщайки се в действени сили тъкмо в областта, към която подобни общества се стремят, и преминавайки после в социалния живот, за да определят как хората да се държат едни спрямо други.
Хората съвсем не знаят, от къде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и волеви импулси.
Обаче онези, които са наясно с логиката на развитието, до бре знаят как да бъдат предизвикани тези импулси, тези емоции. Така стоят нещата, може би не със самата книга, но с основната идея на тази книга, която излезе от средите на едно такова общество през 18 век и в която се посочва какъв дял има ариманическата същност в различните животни. Естествено, ариманическата същност е назована с името "дявол", така че по същество става дума за различните степени на дяволското присъствие в отделните животински видове. Както знаем, 18 век беше епоха на просвещението, която продължава и днес. Но какво стана тогава?
към текста >>
81.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите
волеви
импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо?
Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем.
към текста >>
82.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и
волеви
импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>
83.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни
волеви
сили се развиват в точно определено време.
Такива неща се развиват с известна духовна закономерност, с известна духовна необходимост.
Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни волеви сили се развиват в точно определено време.
Човечеството узрява за определени неща през петата следатлантска културна епоха, както е узрявало за други неща в по-ранни епохи.
към текста >>
84.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките
волеви
импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях. От онзи момент насам тяхното място не е вече на небето, а на Земята.
към текста >>
85.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези
волеви
сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот.
Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите
волеви
импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта. Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва.
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като
волеви
, но също и като емоционални импулси.
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като волеви, но също и като емоционални импулси.
към текста >>
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите
волеви
импулси.
Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси.
Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и
волеви
импулси на така наречените живи.
Това е неговото второ царство.
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
към текста >>
Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и
волеви
свят.
От това виждате колко малко в действителност царството на мъртвите е отделено от нашето земно царство, каква тясна връзка съществува между тези светове. Както казах, при нормални условия мъртвият – с изключения, които след това ще обсъдим – няма нищо общо с минералния и растителния свят, но той действително има много общо с протичащото в животинския свят. Това в известна степен е почвата, върху която той стои.
Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят.
В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите. Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго. Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично. Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него. Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота.
към текста >>
86.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато тук, на физическия план, влезем във връзка с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само малка част от заобикалящите ни същества реагира на нашите собствени действия, на нашите собствени
волеви
прояви така, че да можем да кажем, че нашите
волеви
действия причиняват удоволствие или страдание на съществата, намиращи се в обкръжението ни.
Когато тук, на физическия план, влезем във връзка с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само малка част от заобикалящите ни същества реагира на нашите собствени действия, на нашите собствени волеви прояви така, че да можем да кажем, че нашите волеви действия причиняват удоволствие или страдание на съществата, намиращи се в обкръжението ни.
Можем да го кажем за съществата от нашето физическо обкръжение, които причисляваме към животинското царство и царството на хората. Противно на това, с пълно право сме убедени – знаем, че не е така, когато нещата се разглеждат духовно, но сега можем да не го вземаме под внимание, – че цялата минерална природа, включително и минералното във въздуха и във водата, а също и до голяма степен растителната природа са нечувствителни към това, което наричаме удоволствие и болка, когато от самите нас произлизат определени действия.
към текста >>
87.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и
волеви
човек.
Нека да разгледаме тази човешка природа, да разгледаме колко е разнообразен човешкият живот.
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и волеви човек.
Това, което можем да изживяваме, всъщност се изчерпва с представното мислене, чувстването и волята.
към текста >>
88.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Доколкото сме чувстващи и
волеви
същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим.
Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Волеви
и мислещ човек.
Волеви и мислещ човек.
Постигане във втората половина от живота на помисленото в първата половина от живота. Понятие за време: развитие и перспективи. От дуалност към троичност.
към текста >>
90.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително
волеви
действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот. Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка.
Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие.
към текста >>
91.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две
волеви
направления на духовния свят.
Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество. Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст.
Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят.
И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия
волеви
импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и до стойнството ни като човеци.
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
към текста >>
93.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и
волеви
импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
94.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли,
волеви
импулси и чувства.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля.
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от
волеви
импулси.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
95.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което идва от нашите чувства и нашите
волеви
импулси, то се изразходва в живота.
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
След това стигаме до нашите
волеви
импулси.
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят. Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства.
След това стигаме до нашите волеви импулси.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
към текста >>
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните
волеви
импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
към текста >>
96.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но от друга страна: Нашите
волеви
импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот.
Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
97.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите
волеви
импулси, към нашите действия.
Обаче сега в този вид съзнание нахлува нещо друго!
Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите волеви импулси, към нашите действия.
И всичко което ние усещаме като задоволство или упрек, като ужилване от съвестта и т.н. всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което човек взема със себе си през Портата на смъртта. Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
към текста >>
98.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и
волеви
импулси той го има като отражение.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано. Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>
99.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите
волеви
импулси.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси.
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите
волеви
импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание.
След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
100.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като
волеви
и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Нашите
волеви
импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили.
Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека. Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ.
към текста >>
101.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените
волеви
импулси.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля. И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
102.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите
волеви
импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
103.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства,
волеви
импулси и т.н.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства,
волеви
импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и
волеви
импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
104.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите
волеви
импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
105.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и
волеви
прояви остава, спейки в спокойствие.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие.
Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
към текста >>
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични
волеви
упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за
волеви
действия и така да се влее в социалния живот.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло. Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа.
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот.
Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
107.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите
волеви
импулси.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях
волеви
импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези
волеви
импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
109.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато човекът иска да намери своите
волеви
импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
110.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите
волеви
импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
111.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От нашите
волеви
импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
За нашите чувства ние поне сънуваме.
От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>
112.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като
волеви
импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
към текста >>
113.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава човек изживява своите дела, своите
волеви
импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
114.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните
волеви
импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души. В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
115.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
А колко малко остава в нас от нашите
волеви
импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
116.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните
волеви
импулси.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
117.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като
волеви
импулси.
От къде иде това? Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството. От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност.
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
118.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и
волеви
импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
към текста >>
119.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани
волеви
импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
120.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства,
волеви
импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо.
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността. Той не изживява действителност също и с обикновеното наблюдение на природата, което застава срещу материалните процеси.
към текста >>
121.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг
волеви
акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
122.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен
волеви
импулс.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята.
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс.
Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
към текста >>
123.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите
волеви
импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
124.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и
волеви
процеси.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите
волеви
импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
125.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за
волеви
импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен!
към текста >>
Едва при човека, страстите се разгръщат като
волеви
мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и
волеви
елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори.
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек".
към текста >>
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите
волеви
импулси.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
126.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Или с други думи: Доколкото сме
волеви
същества, ние спим, макар и да сме будни.
А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното.
Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни.
Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме
волеви
човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек!
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите
волеви
действия.
В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия.
Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
127.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на
волеви
чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува.
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува.
Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
към текста >>
128.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тези сетива са преди всичко пронизани от
волеви
импулси, от воля.
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля.
Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата
волеви
сетива.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива.
При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Но те също са
волеви
сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до
волеви
импулси.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете".
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси.
Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>
129.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Те оставят най-добрите се
волеви
сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително.
Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
130.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като
волеви
импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
131.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като
волеви
импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
132.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И този
волеви
живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот.
И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения.
Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство. С тях непосредствено е свързан волевият живот.
към текста >>
133.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали
волеви
процес, както е например при клиновидната писменост.
Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви.
Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост.
От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
към текста >>
134.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По същия начин се опитах да покажа, че целият
волеви
живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези
волеви
процеси.
Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система. По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси.
Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и
волеви
процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми.
И поради това, че са изведени извън организма, че не са останали като формообразуващи сили на органите, поради това човекът ги притежава като нещо допълнително. При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая.
И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми.
Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли. При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм.
към текста >>
135.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В слезката е заложен центъра на несъзнателните
волеви
състояния.
Добре, но какво всъщност представлява съзнателните функции в човешкия организъм? Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние. Това е нещо, което не може да бъде подминато. Организмът непрекъснато отравя себе си именно чрез дейността на представите. Тези състояния на отравяне той всъщност непрекъснато уравновесява чрез несъзнателните проявления на волята.
В слезката е заложен центъра на несъзнателните волеви състояния.
И ако сега пропием слезката със съзнание, като и повлияваме масажирайки я, тогава ние по определен начин действуваме срещу силното отровно влияние, изхождащо от нашето по-висше съзнание. Само че не е необходимо масажа на слезката да бъде винаги външен, този масаж може да бъде и вътрешен. Може би Вие ще оспорите, че това може да бъде наречено масаж, но нали въпросът се свежда до това, да се разбираме един друг. Този масаж на слезката може да бъде проведен и чрез това, на даден човек, при когото например виждаме, че притежава силна вътрешна органична дейност, дължаща се на състоянието на отравяне, на когото това ненормално състояние на съзнанието в слезката може да бъде повлияно, ако кажем на човека: "Яжте не само по време на основните три хранения, но по време на основните три хранения яжте по възможност по-малко, и яжте по-често, разпределете храната така, че да следват едно след друго с по-малко промеждутъци от време".
към текста >>
136.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно
волеви
хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора.
Когато го въведете в горния човек, тогава антимонът ще действува изключително стимулиращо върху нарушените органни образования, върху вътрешните органни процеси. По тази причина дори при определени форми на тиф фино потенцираният антимон ще може да играе важна роля. Противоположно на това действието е различно и бива постигнато когато вземем антимона в по-ниски потенции, или когато по приложим външно чрез мехлеми и други подобно. Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции.
От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора.
Трябва да се насочим по този начин. От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона. Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области.
към текста >>
137.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и
волеви
импулси.
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм.
От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси.
Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава.
към текста >>
Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите
волеви
импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот. И като чувственият живот е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият живот е непосредствено свързан с веществообмена.
Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
към текста >>
138.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия
волеви
живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
139.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя
волеви
организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
Ние много скоро ще забележим тази особеност при детето. Детето вероятно ще бъде подложено на депресивни, на меланхолни състояния. Тези скрити в него впечатления ще го измъчват. И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен.
към текста >>
140.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Размислете само какво всъщност постигате, ако раздвижите в себе си тези две представи, превръщайки ги в живи усещания, във
волеви
импулси.
Размислете само какво всъщност постигате, ако раздвижите в себе си тези две представи, превръщайки ги в живи усещания, във волеви импулси.
Тогава пред Вас застава следният образ: В мен е Богът – а на следващото утро картината се променя: Аз съм в Бога. – Но това е едно и също, както горната и долната фигура (Рис. 17). И сега чисто и просто стигате до едно интимно разбиране: Това тук е един кръг, а това е една точка. И още: Кръгът е точка, точката е кръг.
към текста >>
141.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен
волеви
импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното.
От друга страна забелязваме и промени във волевата сфера. На тях също трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние постепенно достигаме до истинските патологични състояния, които могат да възникнат и за което след това ще трябва да говорим. Забелязваме следното: отново трябва да сме бдителни, защото ако по някакъв начин подходим към такива хора, ако ги подканим да ни последват, да извършат това или онова, за да можем да видим нещо в тях, всичко това няма много да ни помогне, защото такива хора стават силно вироглави, не желаят да се подчиняват, не желаят да отговарят на въпросите, които им поставяме, не желаят да изпълняват нищо. Но ако подходим с помощта на някаква, събрана отвън, така че да можем да сглобим нещата, които сме научили от околните хора или по друг някакъв начин, тогава ще забележим, как такива хора например по едно определено време от годината усещат в себе си волевия импулс да скитат, да обходят дадена местност.
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното.
Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре.
към текста >>
Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите
волеви
решения, към непосредствените външни условия.
Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити.
Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия.
Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света. Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>
Сетивата му биват притъпени, неговият
волеви
импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света.
Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят.
Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света.
Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>
142.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от
волеви
импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо.
От друга страна, не трябва ли да се разчита на една друга необходимост, на необходимостта от морал но подобряване на целия човешки живот? Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист.
Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо.
Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат. Виждаме, че всяко нещо ако в една област е полезно и необходимо, в друга област е вредно.
към текста >>
143.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При следващата стая той казал: при този болен има
волеви
и емоционални отклонения от нормата.
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника. На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар. Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко? И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия.
При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата.
Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
към текста >>
144.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите
волеви
сили.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната.
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили.
Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>
НАГОРЕ