Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
277
резултата от
188
текста с корен от думите : '
взаимоотношени
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Както в разположението един до друг на членовете така и в редуването по време на състоянията на едно живо същество съществува едно
взаимоотношени
е, което ни се явява обусловено от достъпните за сетивата свойства на членовете, на частите, нито от механично-причинната обусловеност на по-късното от по-ранното, а което се владее от един по-висш принцип, стоящ над частите и състоянията.
А когато сега пристъпим към това първично растение, върху него можем да кажем следното. Живият организъм е едно завършено в себе си цяло, което създава своите състояния от себе си.
Както в разположението един до друг на членовете така и в редуването по време на състоянията на едно живо същество съществува едно взаимоотношение, което ни се явява обусловено от достъпните за сетивата свойства на членовете, на частите, нито от механично-причинната обусловеност на по-късното от по-ранното, а което се владее от един по-висш принцип, стоящ над частите и състоянията.
Самата природа на цялото обуславя, защото определено състояние да се яви първо, друго някое последно; а също и редуването на средните състояния е определено в идеята на цялото; предишното е зависимо от следващото и обратно; накратко, в живия организъм има развитие на едното и другото, един преход от едно състояние в друго, никакъв завършек, никакво приключване на битието на отделната част, а постоянно ставане, развитие.
към текста >>
2.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тези елементи стоят във
взаимоотношени
е помежду си.
Преди всичко трябва да запомним, че цялото съдържание на науката е нещо дадено; отчасти дадено като сетивен свят отвън, отчасти като идеен свят от вътре. Следователно цялата наша научна дейност ще се състои в това, да преодолеем формата в която това общо съдържание на даденото застава срещу нас и я да превърнем в една задоволителна форма. Това е необходимо, защото вътрешното единство на даденото в първата форма на неговото явяване, където ни се явява само външната повърхност, остава скрито. Обаче тази методична дейност, която установява една такава връзка, се оказва различна, според областта на явленията, които обработваме. Първият случай е следният: имаме едно разнообразие от сетивно дадени елементи.
Тези елементи стоят във взаимоотношение помежду си.
Това взаимоотношение ни става ясно, когато се задълбочим идейно във въпроса. Тогава някой от елементите ни се явява определен повече или по-малко от другите в тази или в онази форма. Отношенията на съществуването на единия ни стават обясними чрез тези на другия. Ние извеждаме едното явление от другото. Ние извеждаме явлението на нагретия камък като следствие на греещите слънчеви лъчи, които са причината.
към текста >>
Това
взаимоотношени
е ни става ясно, когато се задълбочим идейно във въпроса.
Следователно цялата наша научна дейност ще се състои в това, да преодолеем формата в която това общо съдържание на даденото застава срещу нас и я да превърнем в една задоволителна форма. Това е необходимо, защото вътрешното единство на даденото в първата форма на неговото явяване, където ни се явява само външната повърхност, остава скрито. Обаче тази методична дейност, която установява една такава връзка, се оказва различна, според областта на явленията, които обработваме. Първият случай е следният: имаме едно разнообразие от сетивно дадени елементи. Тези елементи стоят във взаимоотношение помежду си.
Това взаимоотношение ни става ясно, когато се задълбочим идейно във въпроса.
Тогава някой от елементите ни се явява определен повече или по-малко от другите в тази или в онази форма. Отношенията на съществуването на единия ни стават обясними чрез тези на другия. Ние извеждаме едното явление от другото. Ние извеждаме явлението на нагретия камък като следствие на греещите слънчеви лъчи, които са причината. Това, което възприемаме на дадена вещ, ние сме го обяснили, когато го извеждаме от друго дадено нещо.
към текста >>
3.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Той е едно първично явление, което се явява, когато две маси (земя, тялото върху нея) влизат във
взаимоотношени
е.
При едно живо същество и неговите явления това е различно. Тук се касае за това, да развием отделната форма, която се явява в нашата опитност, от типа, който трябва да сме схванали. Ние трябва да извършим един духовен процес от съвършено друг род. Не трябва да срещу поставяме на отделното явление типа като нещо завършено, както вършим това с природния закон. Че всяко тяло, ако не бъде възпрепятствано от странични обстоятелства, пада на земята така, че изминалите разстояния в последователните времена се отнасят едно към друго както 1:3:5:7 и т.н., това е един веднъж завинаги установен закон.
Той е едно първично явление, което се явява, когато две маси (земя, тялото върху нея) влизат във взаимоотношение.
Ако в нашето наблюдение се яви един специален случай, върху който можем да приложим този закон, нужно е само да разгледаме сетивно наблюдаваните факти в онова отношение, което ни дава на ръка законът, и ще намерим потвърждението на този закон. Ние отнасяме отделния случай към закона. Природният закон изразява връзката на фактите, които в сетивния свят са разделени; обаче той остава да съществува като такъв по отношение на отделното явление. При типа ние трябва да развием от първичната форма онзи особен случай, който стои пред нас. Ние не трябва да срещу поставяме типа на отделната форма, за да видим, как той регулира последната; трябва да направим тази форма да произлезе от него.
към текста >>
4.
07. ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
След нашите разяснения догматизмът трябва да се откаже, като от основен принцип, от своята "вещ в себе си", а субективния идеализъм от своя "Аз", понеже по тяхното
взаимоотношени
е те се определят съществено само в мисленето.
Само чрез нея ние получаваме разяснение за отношението на съдържанието на отделните науки към света. Тя ни дава възможност с помощта на науките да стигнем до съзерцанието на света. Ние добиваме положително знание чрез отделните познания; обаче ние узнаваме ценността на знанието за действителността чрез теорията на познанието. Благодарение на това, че се придържаме строго към това основно положение и в нашите разсъждения не се възползуваме от никакви обособени знания, ние преодоляхме всички едностранни възгледи за света. Едностранчивостта се явява обикновено затова, защото изследването, вместо да се занимава със самия процес на познанието, веднага пристъпва към някой обект на този процес.
След нашите разяснения догматизмът трябва да се откаже, като от основен принцип, от своята "вещ в себе си", а субективния идеализъм от своя "Аз", понеже по тяхното взаимоотношение те се определят съществено само в мисленето.
"Вещта в себе си" и "Азът" не могат да се определят по пътя на извода от друго, но и двете трябва да бъдат определени от мисленето съобразно с техния характер и отношение. Скептицизмът трябва да изостави своето съмнение относно възможността за познаването на света, тъй като относително "даденото" не можем никак да се съмняваме, защото то още не е засегнато от никакви прибавки от познанието сказуеми. Но ако скептицизмът би искал да твърди, мислителното познание никога не може да стигне до нещата, той би могъл да стори това само чрез самото мислително съображение, с което обаче той опровергава самия себе си. Защото, който иска чрез мисленето да обоснове съмнението, той......../включително признава на мисленето достатъчна сила на убеждение. Накрая, нашата теория на познанието преодолява едностранчивия емпиризъм и едностранчивия рационализъм с това, че съединява и двата тези възгледа на по-висока степен.
към текста >>
5.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните
взаимоотношени
я.
Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган. Мога да открия двигателни процеси в еластична среда, които по своята същност да нямат ни най-малко общо с първоначалните възприятия. Същия резултат получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка. Във всяка от тези области аз добивам нови възприятия; но онова, което като спойка пронизва раздалечените в пространството и времето възприятия, е мисленето. На мен трептенията на въздуха, които предават звука, са ми дадени като възприятия точно както и самият звук.
Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните взаимоотношения.
Ние не можем да твърдим, че извън пряко възприеманото има друго освен онова, което бива опознавано посредством идейните (разкриваеми чрез мисленето) взаимовръзки на възприятията. Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия. Ако можех да възприема как обектът на възприемането раздразва субекта на възприемането или обратно - ако бях в състояние да наблюдавам как субектът изгражда образа на възприятието, само тогава щеше да бъде възможно да се говори в смисъла на модерната физиология и на почиващия върху нея критически идеализъм. Този възглед смесва едно идейно съотношение (на обекта към субекта) с един процес, за който би могло да се говори само ако подлежеше на възприемане. Ето защо фразата „Няма цвят без цветоусещащо око" не може да значи, че окото произвежда цвета, а само това, че между възприятието цвят и възприятието око съществува идейна взаимовръзка, познаваема чрез мисленето.
към текста >>
6.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той е член на този поток, и този член, тази част е във
взаимоотношени
я със всички други части.
Тази е противоположността, която Парацелзий чувствува като Микрокосмос /човекът/ и Макрокосмос /вселената/. За него човекът е светът в малък размер. Това, което позволява на човека да вижда така своето отношение към света, е неговият дух. Този дух се явява свързан с едно отделно същество, с един отделен организъм. По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената.
Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части.
Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм. Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм. Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа. Духът, който ни води до висшето познание, като ни доставя знанието, и прави това знание да се новороди на по-висока степен, има първо за нас хората като последствие, че ни скрива нашата собствена връзка с Цялото.
към текста >>
7.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Това, което поражда неутралната възбуда, са душевните формации, намиращи се в такова
взаимоотношени
е, че поддържат в равновесие симпатията и антипатията.
Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността. Действието, което тук се има предвид, съществува, например, когато човек усеща някакъв цвят. Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност.
Това, което поражда неутралната възбуда, са душевните формации, намиращи се в такова взаимоотношение, че поддържат в равновесие симпатията и антипатията.
Душевният елемент, който разглеждаме тук, се определя от неговата гъвкавост и подвижност. Той не се подвизава егоистично в душевното пространство, както първия вид, а така, че неговото съществуване е съпроводено с безброй впечатление, както и с определена близост и родство спрямо много от нещата, които го заобикалят. Подходящия израз на този вид душевни формации е: лесноподвижна възбудимост.
към текста >>
8.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките
взаимоотношени
я се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
КЪМ СТР. 40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения.
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
към текста >>
9.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По този начин, сетивата, които принадлежат на физическото човешко тяло, влизат във
взаимоотношени
е със „Синовете на Живота".
Живота". Те си служат с тях, за да възприемат нещата и процесите на Луната.
По този начин, сетивата, които принадлежат на физическото човешко тяло, влизат във взаимоотношение със „Синовете на Живота".
А последните не само си служат с тях, но и ги усъвършенствуват.
към текста >>
Техните действия бяха отправени към придобития от човека „Аз" и се проявяваха в неговите
взаимоотношени
я с астралното, етерното и физическото тяло.
Описаните процеси дават представа за външната страна от Земното развитие; от духовна гледна точка нещата стоят по следния начин. Духовните Същества, които отделиха Луната от Земята и свързаха собствения си живот с Луната т.е. Земно-Лунните Същества разполагаха с определени сили, изпращани от тях в посока от Луната към Земята. Чрез тези сили те продължиха да формират основните линии на човешкото устройство.
Техните действия бяха отправени към придобития от човека „Аз" и се проявяваха в неговите взаимоотношения с астралното, етерното и физическото тяло.
Така в човека се породи възможността съзнателно да отразява в себе си преизпълненото с мъдрост устройство на света. Нека си припомним как по времето на Старата Луна, и по-точно чрез тогавашното отделяне на Слънцето, той постигна известна самостоятелност в своята организация, едно по-свободно съзнание в сравнение с това, което притежаваше по-рано, когато съзнанието зависеше пряко от Слънчевите Същества. Това свободно и самостоятелно съзнание се появи отново в посочения период от Земното развитие, като наследство от Старата Луна. Но тъкмо това съзнание можеше отново да бъде поставено в съзвучие с целия Космос и да бъде превърнато в негово отражение чрез влиянието на посочените Земно- Лунни Същества. И това би се получило, ако не бяха се намесили други сили.
към текста >>
10.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните
взаимоотношени
я.
И все пак светът на Инспирацията е нещо съвършено ново в сравнение с този на Имагинацията. В последния случай човек възприема превръщането на един процес в друг, докато в инспиративния свят опознава вътрешните качества на Съществата, които участвуват в процесите на превръщането. Чрез Имагинацията възприемаме душевния облик на Съществата; чрез Инспирацията проникваме в тяхната духовна същност.
Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения.
В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
към текста >>
11.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Обаче повторение на същите
взаимоотношени
я в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани.
Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло.
От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
към текста >>
12.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Една от съществените разлики между сетивния свят и свръхсетивните светове се свежда до това, че виждането, възприемането и разбирането при свръхсетивните светове са коренно различни
взаимоотношени
я, отколкото тези, които съществуват в условията на сетивния свят.
Една от съществените разлики между сетивния свят и свръхсетивните светове се свежда до това, че виждането, възприемането и разбирането при свръхсетивните светове са коренно различни взаимоотношения, отколкото тези, които съществуват в условията на сетивния свят.
Ако даден човек има само слухови възприятия за част от сетивния свят, той с право ще поиска да получи и зрителни възприятия, за да я обхване напълно. Един пейзаж, една картина могат да бъдат разбрани от нас, само ако сме ги видели. Но човек на пълно може да разбере свръхсетивните светове, дори и само с помощта на здравата си разсъдъчна способност, с която би могъл да обхване едно обективно описание на тези светове. За разбирането и изживяването на всички жизнеутвърждаващи духовни сили, човек се нуждае от достоверните описания на тези, които могат да виждат. Действителни познания за тези светове могат да постигнат само хора, които са в състояние да наблюдават, намирайки се вън от сетивното тяло.
към текста >>
13.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако разгледаме техните
взаимоотношени
я и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
Ако се задълбочим в това, за което става дума тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед. Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер.
Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
към текста >>
14.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Сега различните образи влизат в такива лични
взаимоотношени
я, каквито са присъщи и на отделните човешки душевни сили.
И така, ние виждаме как Гьоте черпи от своята жива фантазия и създава тези различни образи, обаче ние виждаме и друго, а именно ако съумеем да свържем образите със съответстващите им душевни сили -, че това богатство от образи бушува вътре в самата Гьотева душа. Гьоте съвсем не се задоволява с подхода на посредствените дидактически поети, според които определена душевна сила означава това или онова, а дава израз на собствените си усещания и едва в този случай ние разбираме дълбокия смисъл на неговите поетични образи.
Сега различните образи влизат в такива лични взаимоотношения, каквито са присъщи и на отделните човешки душевни сили.
към текста >>
15.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките
взаимоотношени
я в различните клонове на индустрията.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси.
Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията.
Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес.
към текста >>
16.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Обаче трябва да се разбере, че културните
взаимоотношени
я, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
Ако искаме културните отношения на цивилизования свят да не изпаднат в пълна зависимост от икономическите интереси, тези отношения ще трябва да развиват свой собствен международен живот, който е съобразен с техните специфични условия. Естествено, не отричаме факта, че икономическите отношения могат да послужат като основа и за културен обмен.
Обаче трябва да се разбере, че културните взаимоотношения, възникнали по този начин, могат да са плодотворни, само ако в същото време се образуват и други отношения между различните хора, които възникват изцяло от потребностите на самия културен живот.
към текста >>
17.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива
взаимоотношени
я, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“.
Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
18.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на
взаимоотношени
ята му с другите човеци намираме жива основа.
В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи. Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му.
Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа.
От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него. В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.
към текста >>
19.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на
взаимоотношени
ята им.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях.
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
20.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Там може да се види, що е човекът според неговото същество във
взаимоотношени
ето на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които живее в земното съществуване.
30. В инспиративното познание живее образно това, което човешкото същество изпитва през времето между смъртта и едно ново раждане всред една духовна околна среда.
Там може да се види, що е човекът според неговото същество във взаимоотношението на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които живее в земното съществуване.
към текста >>
21.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В това
взаимоотношени
е можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението.
Имаме работа с две силови системи. Едната има своя произход в нервните процеса; другата в образуването на кръвта. В нервните процеси се развиват процеси причиняващи заболяване, които напредват до степента, при която могат да бъдат постоянно излекувани от противодействуващите им процеси на кръвта. Нервните процеси са такива, които са произведени от астралното тяло в нервното вещество и с това в целия организъм. Процесите на кръвта са такива, в които азовият организъм в човешкия организъм противостои на външната, продължаваща се в него физическа природа, която обаче е принудени да се включи във формирането на азовия организъм.
В това взаимоотношение можем да обхванем процесите на заболяването и на лечението.
Ако в организма се явяват в засилена форма онези процеси, които имат своята нормална степен в това, което е възбудено от нервния процес, получава се заболяване. Ако сме в състояние да противопоставим на тези процеси такива, които се представят като засилване на външни природни действия в организма, тогава можем да произведем излечение, когато тези външни природни действия са овладени от азовия организъм и действуват изправящо върху противоположно ориентираните на тях процеси. Млякото съдържа само малко количество желязо. То е веществото, което като такова представлява в своите действия най-малко нещо причиняващо заболяване; кръвта трябва постоянно да претърпява действията причиняващи заболяване; ето защо тя се нуждае от организираното, т.е. приетото в азовия организъм желязо хематина като постоянно действуващо лечебно средство.
към текста >>
22.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното
взаимоотношени
е към азовия организъм.
С лечебните средства взети от растителното царство можем да възстановим нарушеното отношение между етерната и астралната дейност.
Обаче с такива средства не можем да се справим, когато в човешкия физически, етерен и астрален организъм е нарушено нещо във връзка с тяхното взаимоотношение към азовия организъм.
към текста >>
23.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във
взаимоотношени
е с духовния свят, той изживява своята свобода.
Ако е възможно личната индивидуалност на човека да се потопи в духовната действителност на света, в тази действителност може да се преживее също и светът на нравствените импулси. Нравствеността се превръща в съдържание, което се разкрива от духовния свят вътре в човешката индивидуалност, а разширеното до духовното съзнание достига чак до съзерцание на това откровение. Това, което подбужда човека към нравствени постъпки, е откровение на духовния свят в преживяването на този духовен свят от душата. Това преживяване става вътре в личната индивидуалност на човека.
Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във взаимоотношение с духовния свят, той изживява своята свобода.
Защото духовният свят действа в душата не по принудителен начин, а така, че човек да разгърне в свобода дейността, която го подбужда към възприемане на духовното.
към текста >>
24.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките
взаимоотношени
я, в атмосферата на които бях живял там.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>
25.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Взаимоотношени
ята между хората във Ваймар по това време действително бяха от такова естество, че душите, които се чувстваха малко удовлетворени на други места, тук откриваха себе си.
Взаимоотношенията между хората във Ваймар по това време действително бяха от такова естество, че душите, които се чувстваха малко удовлетворени на други места, тук откриваха себе си.
Така беше не само с тези, които живееха там постоянно, но и с гостите на Ваймар, които с удоволствие идваха тук. Мнозина чувстваха, че посещенията във Ваймар, за разлика от тези на други места, представляват нещо специално.
към текста >>
26.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Ала този, който трябва да работи в сферата на човешките духовни
взаимоотношени
я, бива истински дълбоко душевно засегнат от тези отношения.
Всичко това няма нужда да докосва душевно онзи, който може да върви по самотния си духовен път.
Ала този, който трябва да работи в сферата на човешките духовни взаимоотношения, бива истински дълбоко душевно засегнат от тези отношения.
Особено тогава, когато вътрешната му посока е толкова определена, дотолкова сраснала се с него, че в нищо съществено той не може да се отклони от нея.
към текста >>
27.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Описва обаче и как хората ще намерят пътя от нищетата към подобрението, отдавайки се изцяло на добрите сили на човешката природа и разгръщайки ги по такъв начин, че да започнат да действат в свободните социални
взаимоотношени
я между хората, без да става необходимо прилагането на насилие.
Маккей е същевременно поет на житейската си концепция. Той е автор на романа „Анархистите“. Прочетох го скоро след нашето запознанство. Това е едно благородно произведение, основаващо се на доверието в отделния човек. То описва убедително и с голяма нагледност социалното състояние на най-бедните от бедните.
Описва обаче и как хората ще намерят пътя от нищетата към подобрението, отдавайки се изцяло на добрите сили на човешката природа и разгръщайки ги по такъв начин, че да започнат да действат в свободните социални взаимоотношения между хората, без да става необходимо прилагането на насилие.
Маккей изпитваше благородно доверие в хората, в това, че те могат чрез самите себе си да създадат хармоничен начин на живот. Наистина той смяташе, че това ще бъде възможно едва след доста време, когато по духовен път във вътрешното същество на човека настъпи съответният обрат. Затова за настоящето той призоваваше отделния индивид, който е достатъчно напреднал, да разпространява идеите за този духовен път. Следователно това бе социална идея, която може да работи само с духовни средства.
към текста >>
28.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във
взаимоотношени
ята му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
29.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки
взаимоотношени
я.
Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения.
Но това в същото време е свързано с известна опасност. Ние се научаваме да се ценим взаимно, срещайки се по този начин; изпитваме най-голяма вътрешна радост от душевните откровения на ближния. При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски взаимоотношения. Но същите тези влияния могат да стигнат до състоя ние на екзалтираност. При всичките и недостатъци тя не би следвало да се посреща само със студено и еснафско безразличие или с високомерното отношение на "светския човек".
към текста >>
При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски
взаимоотношени
я.
Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения. Но това в същото време е свързано с известна опасност. Ние се научаваме да се ценим взаимно, срещайки се по този начин; изпитваме най-голяма вътрешна радост от душевните откровения на ближния.
При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски взаимоотношения.
Но същите тези влияния могат да стигнат до състоя ние на екзалтираност. При всичките и недостатъци тя не би следвало да се посреща само със студено и еснафско безразличие или с високомерното отношение на "светския човек". Екзалтацията, когато си е проправила път през много трудности и е достигнала хармоничен баланс на душата, разгръща духа далеч по-охотно отколкото кроткото равновесие, което хладно и равнодушно преминава покрай всичко велико в живота.
към текста >>
30.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но когато наблюдаваме това
взаимоотношени
е на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание.
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
към текста >>
Старото, което съществуваше като заложба, влиза във
взаимоотношени
е с нещо ново.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване.
Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново.
Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота.
към текста >>
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във
взаимоотношени
е с нещо ново, чуждо нему.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
към текста >>
Обаче при това обръщане навътре, при това външно сблъскване на предмета във
взаимоотношени
е с човешката вътрешност, при което е предизвикано вътрешното отпечатване, влиза в действие и нещо друго.
Обаче при това обръщане навътре, при това външно сблъскване на предмета във взаимоотношение с човешката вътрешност, при което е предизвикано вътрешното отпечатване, влиза в действие и нещо друго.
към текста >>
31.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено
взаимоотношени
е едни спрямо други и се движат едни около други.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди.
От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н.
към текста >>
32.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Преди това имаше само царе, имащи
взаимоотношени
я с Божественото.
Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе.
Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото.
Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план. Това е представено от неговата сватба с богинята Тетида - сватбата на водача на човечеството с материята на физически план, с богинята на водата, богинята на морето.
към текста >>
33.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Днес ние имаме познание за много, много неща и
взаимоотношени
ята между човешките същества са се умножили безкрайно.
Той живееше повече в света отвъд - който също и възприемаше - отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно.
Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
34.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Те регулират външните
взаимоотношени
я на човечеството, такова, каквото то е сега под влиянието на хората от двата пола.
Следователно "Словото" на съвременното Свободно-масонство не е истинското, а фалшивото слово. Истинското слово е скрито. Десетте Божии заповеди са издълбани върху камъка, който съдържа скритото слово. Какво са Десетте Божи заповеди? Те са законите за моралния световен ред.
Те регулират външните взаимоотношения на човечеството, такова, каквото то е сега под влиянието на хората от двата пола.
Такива закони не ще бъдат нужни, когато не ще има вече два пола. Те са този човешки ред, който произлезе под влиянието на двата пола.
към текста >>
35.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Днес ние имаме познание за много, много неща и
взаимоотношени
ята между човешките същества са се умножили безкрайно.
Той живееше повече в света отвъд който също и възприемаше отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно.
Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
36.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човекът е живял в прекрасни
взаимоотношени
я с природата.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила. Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта.
Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата.
Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно. В средноевропейските саги се е запазил спомен за древните атлантски времена в Нифелхайм, или Небелхайм. Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
към текста >>
37.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Преди осем дена обсъдихме важните
взаимоотношени
я между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно.
към текста >>
38.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови
взаимоотношени
я, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме.
В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме.
Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня.
към текста >>
39.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха
взаимоотношени
я съвсем различни от следващите, които днешният човек познава.
Както знаете в тях се разказва за възникването на земята, на света изобщо във връзка с човека. Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията.
Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава.
Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска. По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят. Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>
40.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Планетите се намират в строго определени
взаимоотношени
я помежду си.
Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн. Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела. Слънцето е едно такова тяло, каквото някога е била Земята, само то е така да се каже, "авансирано" (постигнало по-висока степен на развитие бел. прев.). и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще.
Планетите се намират в строго определени взаимоотношения помежду си.
Но окултистът изразява тези отношения различно от днешния астроном.
към текста >>
41.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Навсякъде в природата съществуват
взаимоотношени
я, които не винаги са пределно ясни.
Естествено, за да се разбере правилно развитието на света е необходимо то да се разглежда от окултна гледна точка. Така например окултистът знае, че човекът не би имал сърце като днешното, ако навън в природата не съществуваше лъвът. Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното.
Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни.
Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва.
към текста >>
42.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Виждащият наблюдава живите
взаимоотношени
я, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм.
Тези неща се отнасят и за царството на минералите. Минералите също имат свой Аз, само че той се намира още по-високо, в горните части на Девакана, който теософската литература е свикнала да нарича Арупа Девакан. Тези групови Азове на минералите са също такива завършени за себе си същества, каквито са и човешките Азове на физически план, каквито са груповите Азове на растенията в Девакана и груповите Азове на животните в астрала. На физическия план те имат единствено физическото тяло на минерала, но към минерала принадлежи и астрално тяло и етерно тяло.
Виждащият наблюдава живите взаимоотношения, когато излезе в каменната кариера и види работниците, които изсичат камъни от тялото на земята, той знае че там се усеща същото, както да се откъсне част от плътта на някой организъм.
А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така.
към текста >>
Ако си представим едно още по-велико, едно космическо
взаимоотношени
е, то ние бихме открили, че образуването на земята, образуването на минералите е свързано с такива процеси.
Ако си представим едно още по-велико, едно космическо взаимоотношение, то ние бихме открили, че образуването на земята, образуването на минералите е свързано с такива процеси.
Проследявайки образуването на земята далеч в миналото, ние ще достигаме все по-високи температури, все по-голяма топлина на земята. По време на лемурийската епоха ще срещнем едно състояние на земята, когато отделните камъни бяха разтворени, когато дори минералите, които днес са кристализирани в твърди състояния, течеха като разтопено желязо. Всичките ни минерали са преминали през един такъв процес, като този, който в малък мащаб виждаме в кристализирането на солта при изстудяването на водата, в която е разтворена. Така се е втвърдило всичко на земята, така се е събрало. Това втвърдяване се е осъществило така, че в течната земя постепенно, посредством концентриране, са се утаили твърди минерали.
към текста >>
43.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе"
взаимоотношени
ята в тях.
Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят. Това, което съществува в различен вид в нашата планетарна система, може да се приведе, за този, който вижда нещата, до това, което се нарича хармония на сферите.
Движенията на планетите са такива, че този, който има способност да възприема духовните светове, може да "чуе" взаимоотношенията в тях.
От гледна точка на висшите светове например Сатурн се движи 2½ по-бързо от Юпитер. Това движение на Сатурн се възприема в духовния свят, от "духовните уши", както се изразява Гьоте, като съответно по-висок тон.
към текста >>
44.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Съотношенията между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза могат да се опишат, когато се предприеме опита да се съставят образи на
взаимоотношени
ята им.
Така както тук изправяме пред душите си образи, имагинации, така в по-висшите области пред човека се изправят вътрешните сили на числата. Човекът трябва да се научи да усеща вътрешните съотношения на числата като духовна музика.
Съотношенията между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза могат да се опишат, когато се предприеме опита да се съставят образи на взаимоотношенията им.
Така човек изживява един вид имагинация. Отношението между физическото и етерното тяло може да се опише като се каже: Физическото тяло възниква от това, че всички сили и материи, които са разпрострени из минералното царство се свързват от етерното. То би се разпаднало, ако етерното тяло не го проникваше. Етерното тяло е един борец срещу разпадането на физическото тяло. По този начин си изработваме представа за етерното тяло.
към текста >>
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е резултат от
взаимоотношени
ята на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като духовна музика.
Всичко, от което това зависи е съотношението 1 : 3 : 7 : 12.
Когато схванете съотношенията между тези числа като звуково съотношение, като си представите, че един тон извършва в определено време три трептения, а друг за същото време извършва седем трептения, а трети дванадесет трептения, то в тези числа вие ще сте изразили онова съотношение, което е резултат от взаимоотношенията на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло като духовна музика.
към текста >>
45.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното
взаимоотношени
е сред боговете.
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете.
Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности. Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват. Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята.
към текста >>
46.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат
взаимоотношени
я с великия духовен свят.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
47.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек се издига до истинско човешко достойнство, само когато схване от дълбочините
взаимоотношени
ето, което лежи в основата на духовното.
Човек се издига до истинско човешко достойнство, само когато схване от дълбочините взаимоотношението, което лежи в основата на духовното.
Хората не трябва да си затварят очите пред онова, което небесните знаци им показват. Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и голямото. Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост организация на един мравуняк. Там цялото има значение, всяка мравка се усеща член на цялото. Човешките същества обаче регулират своя социален живот според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си.
към текста >>
48.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но така той губи способността за здрава ориентация в живота, натоварва се с вина и е неспособен да установи правилно
взаимоотношени
е с външния свят.
Ако сега размислим върху това, че в състояние на екстаз човек губи разбиране за своя Аз, ние ще осъзнаем, че това не е състояние към което трябва да се стреми някой, който води обикновен живот, защото възможността за постигане нещо в света, цялата ни сила на ориентиране в света зависи от факта, че в своя Аз ние имаме твърд център на нашето същество. Ако екстазът ни лишава от възможността за изживяване на Аза, тогава за момента ние сме изгубили самите нас. А от друга страна, когато мистикът приписва всичко на Аза, обвинява себе си за всичко, което трябва да преживее, това има пагубното последствие да го кара да търси в себе си крайната причина за всичко ставащо в света.
Но така той губи способността за здрава ориентация в живота, натоварва се с вина и е неспособен да установи правилно взаимоотношение с външния свят.
към текста >>
49.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тогава осъзнаваме, че нашата Слънчева система, с планетите в техните различни положения и
взаимоотношени
я, изразява определени макрокосмически сили.
Но след това можем да продължим за да научим нещо друго. Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един голям космически часовник.
Тогава осъзнаваме, че нашата Слънчева система, с планетите в техните различни положения и взаимоотношения, изразява определени макрокосмически сили.
От този часовник на нашата планетарна система ние можем да преминем към съзерцание на великите духовни отношения. Позицията на всяка планета ще стане израз на нещо скрито отзад и ние ще можем да кажем, че има причини за различните отношения в които, например, Венера стои спрямо Юпитер и т.н. Има действителни причини да кажем, че тези положения са причинени от божествено-духовни Сили, точно както има причини да кажем, че космическият часовник е конструиран според определен план. Идеята за планетарните движения в Слънчевата система тогава става изпълнена със значение. В противен случай космическият часовник би изглеждал конструиран случайно.
към текста >>
50.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното
взаимоотношени
е с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
51.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Така той установяваше духовно
взаимоотношени
е с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество.
Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества.
Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество.
Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва дълго време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи. Той не само ги наследява; в определен смисъл той всъщност ги внедрява в своите предци. Той продължава да работи през цяла поредица от поколения, докато накрая може да се роди онова физическо тяло, към което се чувства притеглен. Макар и да изглежда странно, самите ние сме работили от духовния свят върху физическите тела на собствените си предци, с цел постепенно да оформим и моделираме качествата, които накрая получаваме при раждането като наследени черти.
към текста >>
52.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на
взаимоотношени
ята между Слънцето и планетите в техните движения и позиции.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората. Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции.
По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
Дванадесет Същества действат, влизат във
взаимоотношени
я едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа.
Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7. Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука. В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие.
към текста >>
53.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това
взаимоотношени
е се изразява във факта, че холеричният човек има по-силна склонност да се смесва със същества, живеещи в огъня на Елементарния Свят, отколкото с другите; сангвиничният човек е по-склонен да се слива със съществата, живеещи в елемента на "въздуха"; флегматичният човек със съществата, живеещи в елемента на "водата"; и меланхоличният човек със съществата, живеещи в елемента на "земята".
Наистина е странно, но в Елементарния Свят съществува тайнствено отношение между по-горе споменатите четири елемента и четирите темперамента, между меланхоличния темперамент и елемента на "земята", между флегматичния темперамент и елемента на "водата", между сангвиничния темперамент и елемента на "въздуха", и между холеричния темперамент и елемента на "огъня".
Това взаимоотношение се изразява във факта, че холеричният човек има по-силна склонност да се смесва със същества, живеещи в огъня на Елементарния Свят, отколкото с другите; сангвиничният човек е по-склонен да се слива със съществата, живеещи в елемента на "въздуха"; флегматичният човек със съществата, живеещи в елемента на "водата"; и меланхоличният човек със съществата, живеещи в елемента на "земята".
Така в опитностите на Елементарния Свят играят роля различни фактори. Това ни помага да осъзнаем, че различни хора може да дадат съвсем различни описания на Елементарния Свят, и не е нужно никой от тях да греши изцяло, що се отнася до неговите собствени опитности.
към текста >>
54.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото нормалният и здрав облик на днешния човек зависи от точно определените
взаимоотношени
я между различните му съставни части, такива каквито са те в неговото будно състояние.
Разбира се, необходима е една нормална степен за проникването на астралното тяло в етерното и физическото тяло. Да предположим, че тази норма бъде нарушена в една или друга посока. Тогава в човешкия организъм по необходимост трябва да настъпи известно смущение.
Защото нормалният и здрав облик на днешния човек зависи от точно определените взаимоотношения между различните му съставни части, такива каквито са те в неговото будно състояние.
В мига, когато астралното тяло покаже някакви отклонения, когато например се опита да проникне по-дълбоко в етерното и физическото тяло, настъпва, както казахме, някакво смущение. Предишните ми лекции напълно потвърждават този факт. Но там ние разгледахме целия проблем от друга гледна точка. И така, кога настъпва въпросното смущение?
към текста >>
55.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно
взаимоотношени
е с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
към текста >>
Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно
взаимоотношени
е с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека.
връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система. При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено. Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието.
Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека.
И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло. Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар. етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е.
към текста >>
Тъй както нервната система в организма влиза в известни
взаимоотношени
я с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във
взаимоотношени
я с нашия Аз.
И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз.
В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
към текста >>
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във
взаимоотношени
е между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло.
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
56.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни
взаимоотношени
я с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни
взаимоотношени
я с него.
Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно.
И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
към текста >>
Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно
взаимоотношени
е.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък.
Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение.
Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>
57.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във
взаимоотношени
е с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят.
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух.
към текста >>
Докато кръвта от една страна влиза в такова
взаимоотношени
е с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във
взаимоотношени
е, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят. Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка. Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят.
Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят.
Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е. всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи. По този начин кръвта напълно придобива способността да стане израз на вътрешното устройство на човека, на неговия вътрешен ритъм.
към текста >>
58.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Само ако това
взаимоотношени
е между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата.
Ако сега обедините казаното вчера и днес, то бихте могли да разберете, че всичко, нахлуващо отвън, се стреми за да осъществи възможно най-тесен контакт с кръвната циркулация да се обедини със своята противоположност, задържана в симпатиковата нервна система. Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот. Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа. Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата.
Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието. Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна. И накрая имаме и такъв случай, при който афектите, особено вътрешните душевни вълнения могат да повлияят по особено вреден начин на храносмилането, на дихателната система, а чрез това и на кръвната циркулация и всичко друго, разположено в подсъзнанието. Ето така тези две страни на човешката природа все пак могат да си влияят една на друга.
към текста >>
59.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е
взаимоотношени
ето му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи. Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм. Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи.
От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества.
Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло. Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека.
към текста >>
Ако изходим, така да се каже, от този оформен човек и се върнем назад до човешкия зародиш, в рамките на същия можем да открием твърде трудно доловимо дори за микроскопското изследване как сложните органни системи се съдържат в малкото, в най-ранната предпоставка, и то се съдържат по такъв начин, че дори в рамките на тези най-ранна предпоставка ни показват в какво
взаимоотношени
е са помежду си.
Всичко, което при дадено живо същество, в хода на развитието, се появява по-късно, е предварително оформено в зародишен вид. Всичко, което ви изложих като сложно човешко устройство, всичко това е заложено в зародиша на човека, такъв, какъвто възниква в процеса на оплождане.
Ако изходим, така да се каже, от този оформен човек и се върнем назад до човешкия зародиш, в рамките на същия можем да открием твърде трудно доловимо дори за микроскопското изследване как сложните органни системи се съдържат в малкото, в най-ранната предпоставка, и то се съдържат по такъв начин, че дори в рамките на тези най-ранна предпоставка ни показват в какво взаимоотношение са помежду си.
Ако веднъж разгледате това, което във външно заобикалящата човека среда ни се представя като негова кожна обвивка, и ако проследим как сетивните органи, със своето устройство се простират навътре към нервната система, то вие ще си кажете: всичко, което е налице в най-външната обвивка на човека, трябва да е преобразено от нещо друго; защото то самото е вече твърде сложно. Към тази система спада например главният мозък. Не е възможно да си представим главния мозък, без същият да е бил предварително подготвен от други органи и чрез преобразование да е произлязъл от самите тях.
към текста >>
60.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си
взаимоотношени
я, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
към текста >>
61.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки
взаимоотношени
я, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата.
И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става.
към текста >>
62.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както хората основават една социална система чрез това, че имат
взаимоотношени
я, така също съществува едно
взаимоотношени
е на планетните системи.
Движението се регулира не само така, че планетата да се движи, а се внася ред в цялата планетарна система. Както се внася ред, когато, да речем, една група хора, в която един отива насам, друг нататък, започва да се стреми една обща цел, така движенията на планетата се подреждат, докато дойдат в една съгласуваност. Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите. И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела.
Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи.
От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство. Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>
63.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките
взаимоотношени
я, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му.
Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред.
И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му.
Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот.
към текста >>
64.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните
взаимоотношени
я в природата.
Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните взаимоотношения в природата.
Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция. А по-нататък ние ще установим следното. Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото. Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира. Учениците Го виждат и все пак Той не стои пред тях във физическо тяло.
към текста >>
65.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви
взаимоотношени
ето между физическия и духовен свят.
В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството.
И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.
към текста >>
66.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Все едно какви са социалните условия и
взаимоотношени
я, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин.
Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение.
Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин.
Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие. Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата. Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността.
към текста >>
67.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нека да го приемем като
взаимоотношени
я между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете.
Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел. Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция. На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях. Боговете виждат, че Луцифер е станал противник на прогресивното божествено развитие. За сега нека изцяло да оставим настрана доколко това засяга хората.
Нека да го приемем като взаимоотношения между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете.
Такава беше ситуацията.
към текста >>
68.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките
взаимоотношени
я да се достигне до правилно развитие.
От нашите подтикнати от любов действия ние нямаме никаква полза за нашия егоизъм, но толкова повече има светът. Окултизмът казва: Любовта е това за света, което е Слънцето за външния живот. Ако нямаше любов в света, никакви души не биха могли повече да се развиват. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света?
Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие.
Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята. Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
към текста >>
69.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези
взаимоотношени
я на европейския живот на народите.
Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план.
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите.
И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически.
към текста >>
70.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи мисли” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните
взаимоотношени
я – това поставя едни и същи изисквания пред мисленето.
Кога, примерно, човекът се сблъсква с някаква мисъл.
Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи мисли” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните взаимоотношения – това поставя едни и същи изисквания пред мисленето.
Ние не можем да схванем груповата душа по друг начин, освен като я приведем в движение, в едно непрекъснато външно и вътрешно движение; в противен случай ние не стигаме до никаква групова душа. Обаче повечето хора избягват подобни усилия. Ето защо те отблъскват от себе си т.н. Групови души, следователно, остблъскват също и общовалидните мисли.
към текста >>
71.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Първоначално хората е трябвало да влизат във
взаимоотношени
я на земята, без по-рано да са били заедно, и да създават нови връзки.
Помислете колко по-малко карма са били натрупали хората в по-ранните времена на земното развитие! Всеки път, когато се инкарнираме, се изгражда нова карма.
Първоначално хората е трябвало да влизат във взаимоотношения на земята, без по-рано да са били заедно, и да създават нови връзки.
Но постепенно, благодарение на факта, че се инкарнират отново и отново, влизат в такива взаимоотношения, че по правило ние не срещаме човек, с когото да не сме били в някаква връзка в една или друга по-ранна инкарнация. Благодарение на едно или друго, което сме направили в предишни инкарнации, встъпваме в отношение с хора. Изглежда „случайно“, че срещаме даден човек. Истината е, че причината за това се намира в по-ранни инкарнации, когато вече сме срещали дадени хора, когато се е създала силата, по определен начин отново да срещнем тези хора.
към текста >>
Но постепенно, благодарение на факта, че се инкарнират отново и отново, влизат в такива
взаимоотношени
я, че по правило ние не срещаме човек, с когото да не сме били в някаква връзка в една или друга по-ранна инкарнация.
Помислете колко по-малко карма са били натрупали хората в по-ранните времена на земното развитие! Всеки път, когато се инкарнираме, се изгражда нова карма. Първоначално хората е трябвало да влизат във взаимоотношения на земята, без по-рано да са били заедно, и да създават нови връзки.
Но постепенно, благодарение на факта, че се инкарнират отново и отново, влизат в такива взаимоотношения, че по правило ние не срещаме човек, с когото да не сме били в някаква връзка в една или друга по-ранна инкарнация.
Благодарение на едно или друго, което сме направили в предишни инкарнации, встъпваме в отношение с хора. Изглежда „случайно“, че срещаме даден човек. Истината е, че причината за това се намира в по-ранни инкарнации, когато вече сме срещали дадени хора, когато се е създала силата, по определен начин отново да срещнем тези хора.
към текста >>
72.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Развива се една много по-голяма сфера на
взаимоотношени
я, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела.
Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло.
към текста >>
Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от
взаимоотношени
я, образуван тук, във физическия свят.
Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна. Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят.
При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне.
към текста >>
73.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Действително възникващото като
взаимоотношени
е между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид
взаимоотношени
е, което би могло да се сравни с
взаимоотношени
ето между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него.
Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации. След смъртта се състои едно взаимодействие между нашето етерно тяло и неговото еквивалентно етерно същество. Фактът, че няколко дни след смъртта нашето етерно тяло се отнема, всъщност се дължи на това, че етерното ни тяло, така да се каже, се изтегля от неговото еквивалентно етерно същество и заедно те образуват едно цяло. И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество. Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота.
Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него.
Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него.
към текста >>
И поради факта, че това
взаимоотношени
е се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят.
Фактът, че няколко дни след смъртта нашето етерно тяло се отнема, всъщност се дължи на това, че етерното ни тяло, така да се каже, се изтегля от неговото еквивалентно етерно същество и заедно те образуват едно цяло. И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество. Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система.
И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят.
Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
към текста >>
Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез
взаимоотношени
я с други хора, чрез
взаимоотношени
я, възникващи в земния живот, за мъртвите представлява интерес от съвсем различен вид.
Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия. За духовно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска. Трябва само да сме наясно, че съществата, които принадлежат към този, наречен от нас душевен свят, са свързани със света по наистина много по-различен начин, отколкото ние, хората, сме свързани с нашия физически свят, така че условията за контакт с мъртвите са напълно различни, докато те, като астрални същества, се намират в своето астрално тяло. Можем да разгледаме отделни случаи.
Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез взаимоотношения с други хора, чрез взаимоотношения, възникващи в земния живот, за мъртвите представлява интерес от съвсем различен вид.
На земята развиваме симпатии, антипатии. Нека да бъдем наясно по този въпрос: такива симпатии и антипатии, каквито развиваме, докато живеем във физическо тяло, се намират под влиянието на нашето битие, формирано от физическото тяло и неговите условия. Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората.
към текста >>
74.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез
взаимоотношени
ята между тези сателити и нашето собствено етерно тяло.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители.
Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло.
В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента. Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност. В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
75.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше
взаимоотношени
я с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света.
към текста >>
76.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Особености във
взаимоотношени
ята ни с умрелите.
Мислене, чувство и воля. Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята.
Особености във взаимоотношенията ни с умрелите.
Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
Духовните основи на
взаимоотношени
ята Изток – Запад.
Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма.
Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
77.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и
взаимоотношени
ята.
Скъпи мои приятели!
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Той каза за нашите
взаимоотношени
я с Русия, че Германия е в дружески
взаимоотношени
я с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/.
Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата.
И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития! Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война! И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение.
към текста >>
78.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни
взаимоотношени
я, между другото и в различните преживявания на националното.
Ние знаем, че етерното тяло скоро, много скоро се отделя от Аза и астралното тяло, – всичко, освен екстракта, който остава от него, и че в етера то се съединява с всеобщата етерна дейност на космоса. Не веднъж сме говорили за това. Но има още нещо. След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение. Има значение за човека, когато след смъртта той следи за съдбата на своите оставени тела, които са резултат от неговия последен земен живот.
И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни взаимоотношения, между другото и в различните преживявания на националното.
Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на французин и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло. Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло. Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота.
към текста >>
79.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Веднъж подчертах, как коренно се изменя
взаимоотношени
ето с обкръжението при прехода в духовния свят, към който възприемащият сега сам принадлежи, ако той е развъплътено човешко същество или същество от Йерархиите, или същество от елементарния свят.
Да погледнем след тях със средствата на духовното познание. Често се е подчертавало, как радикално се променя съотношението с обкръжаващия свят при всяко същество, в това число и при човека, когато това същество няма вече физическо и етерно тяло. Когато този, който е преминал през портата на смъртта, оставя познанието чрез физическо и етерно тяло, тогава той живее в духовно обкръжение; той живее в него така, както живеят в него починалите.
Веднъж подчертах, как коренно се изменя взаимоотношението с обкръжението при прехода в духовния свят, към който възприемащият сега сам принадлежи, ако той е развъплътено човешко същество или същество от Йерархиите, или същество от елементарния свят.
Ще се наложи по-особено да подбирам думите, за да дам представа, какво става съотношението между духовното същество и неговото обкръжение, как то е съвсем различно от съотношенията между въплътеното същество и неговото обкръжение.
към текста >>
80.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И от общите разсъждения да преминем към основната тема: за
взаимоотношени
ята на развъплътените, преминали през портата на смъртта, с тези, които още са въплътени в този земен живот.
Тази вечер ще посветим разглеждането на взаимодействието между духовния и физическия свят. Говорили сме вече за това във връзка с други теми. Но днес това ще ни бъде основната тема. Искам да започна с нещо много общо разглеждането, което ще ни покаже, как в най-абстрактното и най-обобщаващото може с една проста мисъл да бъде обхванато взаимодействието на духовното и физическото, на извънземното и земното.
И от общите разсъждения да преминем към основната тема: за взаимоотношенията на развъплътените, преминали през портата на смъртта, с тези, които още са въплътени в този земен живот.
към текста >>
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие
взаимоотношени
е с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили. След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия. То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия.
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите
взаимоотношени
я, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот.
Трудно е да се описват тези неща.
Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот.
Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души.
към текста >>
Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките
взаимоотношени
я във Вселената.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот.
Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената.
И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване.
към текста >>
81.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните
взаимоотношени
я с руския Изток.
Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ. И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност. Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност. Но можем да разберем главното, изхождайки от следната гледна точка.
Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския Изток.
към текста >>
Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните
взаимоотношени
я между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство.
Тогава се намесиха индийски окултисти и по този начин се появи това съмнително окултно учение, което дълго отглеждаше Теософското общество, и от което трябваше да се очисти това, което като духовна наука, се появи в Средна Европа.
Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство.
Чисто, честно търсене на Истината! И това чисто, честно търсене на Истината е наша непосредствена и главна задача.
към текста >>
82.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези
взаимоотношени
я, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал.
Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали.
Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици.
към текста >>
Съвсем обратно
взаимоотношени
е със своето обкръжение, обратно на това, което е привично във физическия свят.
Когато съобщаваме нещо на починалия, когато нещо го питаме, когато му говорим, тогава трябва – колкото и странно да звучи – да се научим да чуваме това, звучащо от него към нас, изхождащо от него и насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да бъдем способни така да се отключим и така да живеем в него, че той да каже нашия въпрос, че когато питаме, той да пита, че от него да прозвучи това, което му съобщаваме. И когато той ни отговаря, когато той иска да ни съобщи нещо, тогава това звучи от нашата душа, изправя се в нашата душа, така че имаме чувството: това изхожда от нас. Така че трябва напълно да се изменим, да се обърнем, ако искаме да встъпим в реални отношения с конкретен починал. Макар да може да бъде описано с толкова прости думи, това е изключително трудно.
Съвсем обратно взаимоотношение със своето обкръжение, обратно на това, което е привично във физическия свят.
Това е много трудно да се усвои. Но истинското общуване с починалите е възможно само по този начин.
към текста >>
Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични
взаимоотношени
я, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават. Тъй като живеещите са свикнали, а навиците значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия. И този, който е съвсем враснал в представите на физическия свят, разбира се, може да възприеме моите думи само като нелепица. Въпреки всичко, това е така: не може да се проникне в духовния свят, ако не се проникнем с доверие към това, че в духовния свят много – казвам: много, а не всичко – е съвсем обратно на това, което ни е свойствено тук, във физическия свят. И една от тези противоположности е това, за което сега ви говоря.
Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични взаимоотношения, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
към текста >>
Както беше казано, тези
взаимоотношени
я съществуват винаги.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги.
Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти.
към текста >>
Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези
взаимоотношени
я, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за
взаимоотношени
ята на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги.
Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека.
А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма.
към текста >>
Но за
взаимоотношени
ята на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно.
Но за взаимоотношенията на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно.
Тези факти, разбира се, могат да бъдат наблюдавани само от съзерцаващо съзнание. Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
към текста >>
Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива
взаимоотношени
я, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание
взаимоотношени
я, на така наречените живи, с така наречените умрели.
Но за взаимоотношенията на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно. Тези факти, разбира се, могат да бъдат наблюдавани само от съзерцаващо съзнание.
Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
към текста >>
Взаимоотношени
ята между живи и умрели винаги се градят така.
От казаното е ясно, че човек насочва към умрелия въпрос или съобщение при заспиване и чак в момента на пробуждането получава отговор или ответно съобщение. Това не трябва да ви учудва. Времевите съотношения в духовния свят са съвсем различни. Това, което тук на физически план отстои едно от друго на часове, в духовния свят съвсем не трябва да бъде разделено във времето. Може ясно да се каже: докато тук, във физическия живот, питайки, ние тутакси получаваме отговор, в духовния свят съотношенията са такива, че ако при заспиването отправяме въпрос към починалия, отговорът тук на Земята получаваме при пробуждането.
Взаимоотношенията между живи и умрели винаги се градят така.
към текста >>
Трябва само да си изясним, че такива реални
взаимоотношени
я, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически.
Собствено, всеки човек, изгубил на физически план своите близки вследствие на това, че те са преминали през портата на смъртта, в тези важни моменти на заспиването и пробуждането, връзката с тях се запазва. Те не стигат до съзнанието на човека, защото тези благоприятни моменти са толкова кратки, и човек не е свикнал да улавя такива бързопреминаващи движения на душевния живот. За да задържим това, което идва при нас в тези кратки, изплъзващи се мигове, най-необходимото е задълбочаването във фините, точни мисли на духовната наука. Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането.
Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически.
Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види. Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните
взаимоотношени
я.
Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим
взаимоотношени
я с него.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия. Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно.
към текста >>
Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек,
взаимоотношени
ята им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното.
Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение.
И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души.
към текста >>
83.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това, как днес се говори за
взаимоотношени
ята между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
Битката е завършила с това, че ариманичните същности са били низвергнати, и с още по-голяма сила действат сега сред хората. Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство. Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие.
Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
към текста >>
84.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните
взаимоотношени
я на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота.
То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието. Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата. Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание.
Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота.
Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>
85.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Още нещо имаме ние пред себе си и това са
взаимоотношени
ята на Англия и Русия.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия.
Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция. Както вече беше казано, ще са нужни много часове, за да се изложи това детайлно; засега мога само да го набележа.
към текста >>
Именно от сложните
взаимоотношени
я вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г.
към текста >>
Работата е там, че
взаимоотношени
ята на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана.
Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно. В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така.
Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана.
И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея. Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия.
към текста >>
86.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
От външните изживявания на хората на физическото поле, обхващащи само част от общия човешки живот, протичащ между раждането и смъртта и между смъртта и ново раждане, от този физически земен живот не може да се извлече пълна характеристика на следващите една след друга епохи, защото в това, което наистина се случва, винаги се намесват и силите, слизащи надолу от царството, в което човекът живее между смъртта и ново раждане, и се намират във
взаимоотношени
я със силите, разгръщащи се чрез хората, които се намират тук на физическото поле.
От външните изживявания на хората на физическото поле, обхващащи само част от общия човешки живот, протичащ между раждането и смъртта и между смъртта и ново раждане, от този физически земен живот не може да се извлече пълна характеристика на следващите една след друга епохи, защото в това, което наистина се случва, винаги се намесват и силите, слизащи надолу от царството, в което човекът живее между смъртта и ново раждане, и се намират във взаимоотношения със силите, разгръщащи се чрез хората, които се намират тук на физическото поле.
Винаги протича взаимодействие на силите, които хората разгръщат post mortem, т. е. след смъртта, и действащите тук на физическото поле сили.
към текста >>
87.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни
взаимоотношени
я.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят.
Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения.
Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят. Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора.
към текста >>
88.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически
взаимоотношени
я между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици. Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
към текста >>
89.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други
взаимоотношени
я.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта. Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни. Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното.
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения.
И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във
взаимоотношени
я през времето между смъртта и ново раждане.
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане.
Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите.
към текста >>
90.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични
взаимоотношени
я тук, на Земята.
Следващото царство съществува като човешко царство. Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема.
Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята.
Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят.
към текста >>
91.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Някой би могъл да бъде смятан за недостоен да вникне в едни или други
взаимоотношени
я с духовния свят.
Тези процеси се разиграват по начин, който може да изглежда за хората твърде загадъчен и парадоксален.
Някой би могъл да бъде смятан за недостоен да вникне в едни или други взаимоотношения с духовния свят.
Но всъщност въпросният човек в тази своя инкарнация не е нищо друго освен ужасен сънливец, който проспива всичко ставащо около него, но в неговото астрално тяло продължава да работи ангелът, това същество от общността на ангелите, подготвяйки бъдещето на човечеството. В неговото астрално тяло въпреки това се работи и това може да се наблюдава. Важното е ставащото там да проникне в човешкото съзнание. Съзнателната душа трябва да се издигне до признаването на това, което може да бъде установено само по този начин.
към текста >>
92.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли
взаимоотношени
ята на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии.
Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>
93.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на
взаимоотношени
ята с другите хора.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка.
Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора.
Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
94.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на
взаимоотношени
ята между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява
взаимоотношени
ята на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме.
В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание.
към текста >>
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във
взаимоотношени
ята между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за
взаимоотношени
я между съществата от висшите йерархии.
Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и
взаимоотношени
я.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно.
Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения.
Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните
взаимоотношени
я, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии.
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
към текста >>
Тук също не може да става дума и за това, че едно нещо изхожда от друго, доколкото тук имаме работа с областта на постоянното съществуване и можем да говорим само за
взаимоотношени
я на постоянно съществуващи същества.
Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област. И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие. Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка.
Тук също не може да става дума и за това, че едно нещо изхожда от друго, доколкото тук имаме работа с областта на постоянното съществуване и можем да говорим само за взаимоотношения на постоянно съществуващи същества.
към текста >>
95.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във
взаимоотношени
ята Бог, Син и Дух.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>
96.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните
взаимоотношени
я на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак.
По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
97.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и
взаимоотношени
я между хората.
Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората.
Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
98.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките
взаимоотношени
я.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения.
И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството. В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>
И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките
взаимоотношени
я можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения.
И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството.
В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>
99.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са
взаимоотношени
ята на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм?
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
“
към текста >>
Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на
взаимоотношени
ята между работниците и работодателя.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава. А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя.
Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>
100.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно
взаимоотношени
е със света и това душевно
взаимоотношени
е трябва да стане за нас нещо много важно.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура. Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища. Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно.
Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно.
Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
101.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във
взаимоотношени
е с това, в което се намира Христос.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество?
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
към текста >>
102.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят
взаимоотношени
я между човешките същества.
Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека".
Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Не можем да влезем във
взаимоотношени
я с толкова изкривени морално хора.
Тук виждаме две неща. Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин. Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох.
Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора.
Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II. Веднъж около 1897 год. бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен. Третият път бе на Фридрихщрасе в Берлин, когато със своята свита и с маршалския жезъл в ръка той яздеше през улиците и целият народ викаше "ура" след него.
към текста >>
Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните
взаимоотношени
я с Уилям II.
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин. Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора.
Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II.
Веднъж около 1897 год. бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен. Третият път бе на Фридрихщрасе в Берлин, когато със своята свита и с маршалския жезъл в ръка той яздеше през улиците и целият народ викаше "ура" след него. Това са всички взаимоотношения с Уилям II, които съм имал.
към текста >>
Това са всички
взаимоотношени
я с Уилям II, които съм имал.
Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II. Веднъж около 1897 год. бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен. Третият път бе на Фридрихщрасе в Берлин, когато със своята свита и с маршалския жезъл в ръка той яздеше през улиците и целият народ викаше "ура" след него.
Това са всички взаимоотношения с Уилям II, които съм имал.
Никога не съм имал други, нито съм ги търсил. Така възникват днес твърденията и много от онова, което четете на хартия с печатарско мастило няма повече стойност от долния слух, използван да направи Антропософията ерес в католическите страни. Днес такива неща трябва да се проследяват до техния произход. Не е достатъчно те да се вземат само като думи. Хората трябва да свикнат да отиват до източника на онова, което се твърди.
към текста >>
103.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но точно по времето, когато Михаил влезе по този начин във
взаимоотношени
я с душите на хората с цел отново да стане техен вдъхновител за три столетия, по същото това време демоничните противоборстващи сили, предварително подготвили се, издигнаха най-силна съпротива срещу него, така че през света премина един призив по време на нашите т.н.
Но точно по времето, когато Михаил влезе по този начин във взаимоотношения с душите на хората с цел отново да стане техен вдъхновител за три столетия, по същото това време демоничните противоборстващи сили, предварително подготвили се, издигнаха най-силна съпротива срещу него, така че през света премина един призив по време на нашите т.н.
военни години, всъщност години на ужас, призив който стана голямото световно неразбирателство, което сега изпълва сърцата и душите на хората.
към текста >>
104.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва в нашите
взаимоотношени
я с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно.
Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
105.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във
взаимоотношени
е с вселената.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите.
Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества.
към текста >>
106.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много
взаимоотношени
ята меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества.
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те).
Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества.
Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
107.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във
взаимоотношени
ята между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества.
Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма. По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества.
Всеки подминава другия. Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
108.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Виждате, че по този начин може да се наблюдава какво се случва в човешкия организъм и от дегенериралите органи може да се разбере как не са правилни
взаимоотношени
ята на съставните същности на човешкото същество, а именно физическото, етерното, астралното тяло и аза.
Виждате, че по този начин може да се наблюдава какво се случва в човешкия организъм и от дегенериралите органи може да се разбере как не са правилни взаимоотношенията на съставните същности на човешкото същество, а именно физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
109.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във
взаимоотношени
я с духовния свят.
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на човека: от 7 до 14 години. Но все пак и тук това има място в достатъчно силна степен.
Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
към текста >>
110.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И той влиза във
взаимоотношени
я с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези
взаимоотношени
я, за беседването с тях, вече говорих вчера.
Но ето, по време на земния живот между раждането и смъртта, за този Аз и астрално тяло можем да отбележим нещо напълно определено. И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии.
И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера.
Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>
Този скок се състои в това, че благодарение на впечатлението, което му произвели отзвуците на гръцкото изкуство в италианското изкуство, той възприел в себе си тази сила, която му дала възможност по правилен начин да встъпи по време на сън във
взаимоотношени
я с Началата, така, че тези Начала, като изначални сили, са могли да му дадат това, което по правилен начин го съединило с етерното му и физическо тяло.
В нашите лекции ние вече често сме ви демонстрирали тези «Ифигении», немската и италианската, за да покажем, как Гьоте е извършил тук определен скок в своята еволюция.
Този скок се състои в това, че благодарение на впечатлението, което му произвели отзвуците на гръцкото изкуство в италианското изкуство, той възприел в себе си тази сила, която му дала възможност по правилен начин да встъпи по време на сън във взаимоотношения с Началата, така, че тези Начала, като изначални сили, са могли да му дадат това, което по правилен начин го съединило с етерното му и физическо тяло.
към текста >>
А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства,
взаимоотношени
я с Ангелите и Архангелите.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства.
А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите.
Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
Тези
взаимоотношени
я с Началата са имали в старите времена атавистичен вид.
Тези взаимоотношения с Началата са имали в старите времена атавистичен вид.
Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот. Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
към текста >>
Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните
взаимоотношени
я с Началата.
Тези взаимоотношения с Началата са имали в старите времена атавистичен вид. Тогава Началата все още така силно са въздействали на човека в неговото доземно битие, че той донасял и на Земята силите, необходими за неговия живот.
Но нашата съвременна епоха се характеризира с това, че Началата повече или по-малко отстъпват, повече или по-малко се въздържат от въздействия върху човека при прехода му от духовния свят в земния свят, което оставя човека при слизането му на Земята по-слаб, отколкото това е било преди, и че човек сега трябва сам да търси спиритуалното, изхождайки от собствените си сили, тук на Земята за това, отново да намери правилните взаимоотношения с Началата.
към текста >>
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно
взаимоотношени
е, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни
взаимоотношени
я с Архаите.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат.
към текста >>
111.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А в следствие на това и душевното се е намирало в различни
взаимоотношени
я с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги.
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период.
А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги.
Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те. Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.). Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата.
към текста >>
112.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Оттук ние получаваме историко-географските
взаимоотношени
я, които се разиграват на Земята, като отражение на битките и взаимодействията на висшите духовни Същества.
Географският аспект при това е такъв, че Архангелите действат от юг на север, а Началата и изостаналите Власти — от Запад на Изток и от Изток на Запад.
Оттук ние получаваме историко-географските взаимоотношения, които се разиграват на Земята, като отражение на битките и взаимодействията на висшите духовни Същества.
към текста >>
От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива
взаимоотношени
я, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
От момента, когато се обръщат към конкретни Духовни Същества, които се намират в такива взаимоотношения, че, например, известни задачи се предават от една група на друга, при това известни групи изостават, други вървят по пътя на нормалното развитие, а сега обратно, стремят се напред бурно, твърде бързо; от момента, когато научават, че в духовния свят има многообразие от различни същества, които често се борят едни с други, а често си и помагат едни на други, едва от този момент получават възможност да обемат с помощта на човешки понятия това, което става зад кулисите на мировата история в свръхсетивния Космос без да изпадат в недопустими противоречия.
към текста >>
И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални
взаимоотношени
я, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н. Но ние разглеждаме целият човек, целият му физически облик като отражение на свръхсетивното и ние знаем, че физическият човек, в този вид, в който се намира на Земята, се изгражда както е замислен по време на пребиваването му между смъртта и новото раждане от самият човек съвместно с Духовете от Висшите Йерархии. Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, заложена първично в духовния свят.
И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
към текста >>
113.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно
взаимоотношени
е.
А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
114.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И цялото общуване на хората, тези или онези техни
взаимоотношени
я са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
към текста >>
115.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във
взаимоотношени
ята му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
116.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно
взаимоотношени
е с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
117.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е
взаимоотношени
ето с външния свят.
Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година. А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата.
Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят.
Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса.
към текста >>
118.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуждение относно
взаимоотношени
ята на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуждение относно неговата карма.
Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуждение относно взаимоотношенията на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуждение относно неговата карма.
Защото онова, което идва от външния свят, съвсем не винаги се съдържа в кармата, а трябва първо да бъде вкарано в кармата чрез разни нишки и връзки, за да може в бъдеще да се съдържа в кармата.
към текста >>
119.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Грубите
взаимоотношени
я, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия. Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват.
Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала.
Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали. Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
120.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените
взаимоотношени
я на материалния свят.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
121.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки
взаимоотношени
я в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение.
Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение.
Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития.
към текста >>
122.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени
взаимоотношени
я, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
към текста >>
123.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова
взаимоотношени
е изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно.
Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта.
Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно.
Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
към текста >>
124.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тук виждаме най-странните кармически
взаимоотношени
я.
Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания.
Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.
към текста >>
Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите
взаимоотношени
я на членовете на Антропософското общество.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания. Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук.
Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество.
В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
125.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във
взаимоотношени
ята му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
126.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните
взаимоотношени
я, пред нас застава нещо, което също е много важно.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Както тук на Земята ние влизаме във
взаимоотношени
я с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
127.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на
взаимоотношени
ята на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба.
Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето. В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба.
Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба.
към текста >>
128.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за
взаимоотношени
ята между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен.
Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за взаимоотношенията между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен.
За да разберем естеството на този компромис, трябва да проучим проблема на раждането и смъртта, и тогава да покажем какъв ефект имаха материалистичните методи във връзка с това.
към текста >>
129.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни
взаимоотношени
я, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура.
Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
към текста >>
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени
взаимоотношени
я с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко.
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко.
Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение?
към текста >>
130.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното
взаимоотношени
е, което трябва да господства между две човешки души.
Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин?
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача.
към текста >>
Това, разбира се, се отнася също и за
взаимоотношени
ята между хората.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг. Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи.
Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората.
Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
131.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Смятам, че днес той още се схваща като един тон, който влиза във
взаимоотношени
е с другите, който се намира в една мелодия и т.
Не мисля, че трябва тепърва да дефинираме нещата, които вече са налице, а да помислим дали не живеем в едно преходно по отношение на изживяването на тона време, така че фактически самият тон се превръща в нещо различно.
Смятам, че днес той още се схваща като един тон, който влиза във взаимоотношение с другите, който се намира в една мелодия и т.
н., но и че съществува възможност да се навлезе в неговите дълбини и може би да се потърси вътре в него още нещо и едва тогава е възможно провеждането на плодотворна дискусия...
към текста >>
132.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните
взаимоотношени
я.
Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта.
Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения.
Защото тази реч е израз на нашите земни мисли. Те съдържат земни знания. Към тях е пригодена речта по време на земното битие. В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване. Там има живот в мировия логос.
към текста >>
133.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И ако човек иска да опознае цялото музикално
взаимоотношени
е, трябва да се вземат под внимание другите музикални елементи.
Вглъбяването дойде едва по-късно. По-старото време притежаваше такава музикалност, че човекът чувстваше как носи в себе си един кръг от тонове, който не достига надолу до областта на контратоновете и нагоре до тоновете от втора октава, а е един затворен кръг. Той имаше съзнанието: На мен ми е даден един тесен кръг от музикалното. В космоса музикалното продължава по-нататък в две посоки. Ето защо се нуждая от инструменти, за да се доближа до това космическо музикално.
И ако човек иска да опознае цялото музикално взаимоотношение, трябва да се вземат под внимание другите музикални елементи.
към текста >>
134.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите
взаимоотношени
я.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения.
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите. Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
към текста >>
След това предаване той се чувства в едно по-свободно
взаимоотношени
е с мисловния свят.
Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия. Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол.
След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят.
Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите.
към текста >>
135.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във
взаимоотношени
ята му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
136.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните
взаимоотношени
я между човека и света.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света.
Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло.
към текста >>
137.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В какви
взаимоотношени
я се намират тези три категории?
В какви взаимоотношения се намират тези три категории?
към текста >>
138.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Всички те са в непрекъснати
взаимоотношени
я с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят. Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство. Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането.
Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
139.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
От басните ще преминем към истинските
взаимоотношени
я между животните.
В тези часове ще редуваме историите, които ще се разказват. През първата учебна година ще се разказват преди всичко приказки. През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните.
От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните.
Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо. В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено. След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.
към текста >>
Следват
взаимоотношени
ята между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е.
Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки. За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни. Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание. След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване.
Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е.
знания за наредите. Това е една особена необходимост, произтичаща от настоящата епоха.
към текста >>
140.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във
взаимоотношени
ята с човек.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
141.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Всичко, което е събрано като сили и
взаимоотношени
я между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека.
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
142.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните
взаимоотношени
я между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция.
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ.
към текста >>
143.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални
взаимоотношени
я.
За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански.
Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения.
Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство. Това започва със школата например кантилистите, след това продължава със школата на физиократите, с Адам Смит, с различните утопични течения, Прудон, Фурие и т.н., до новата социалдемокрация от една страна и към по-новата школова националикономика от друга страна. Интересно е, по-новата социалдемократическа теория, която се опира на Маркс, Енгелс и други, да се сравни с по-новата школова национал-икономика.
към текста >>
144.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни
взаимоотношени
я към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща.
Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата.
Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща.
Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото. Но духовно това в никакъв случай не е така. Духовно разглеждано това е така, че когато правите дисекция на мозъка, вие наистина имате пред себе си сравнително ясно това, на което правите дисекция.
към текста >>
145.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
По отношение на правовите
взаимоотношени
я ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично.
В правото живее римската култура. Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят. И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
146.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини
взаимоотношени
я в живота.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
147.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено
взаимоотношени
е между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите.
Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило.
към текста >>
148.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки
взаимоотношени
я не са ми близки.
Защото това, че паразитите намират място в човешкия организъм, това е само последица от онези прастари предпоставки, за които току що Ви говорих. Това не противоречи на факта, че когато са налице нужните предпоставки, туберкулозата става заразна. Естествено трябва да са налице нужните предпоставки. Само че нещата вече стоят така, че при една ужасно голяма част от човечеството е налице това надмощие на долната органична дейност, така че днес предразположението към туберкулоза е разпространено по един ужасяващ начин. Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки взаимоотношения не са ми близки.
Той се приближава тъжен към мен, той има причина да бъде тъжен, защото е починал негов приятел, Аз нямам директни връзки към приятеля му, който е починал. След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен. Той се натъжава, поради директна причина, аз поради заразяване. Но при това все пак остава валидно, че само взаимната връзка между мен и него е предпоставка за това заразяване.
към текста >>
Но тъй като горното не е в правилно
взаимоотношени
е с долното, то това се натрупва за през нощта, когато организмът е отбременен от духовно-душевната дейност.
Но за да може този факт да бъде оценен напълно е нужно да знаем нещо за това, как всички процеси на отделяне, а така също и потоотделянето, са в тясна взаимовръзка с това, което иначе включва в себе си душевната и духовна дейност. Изграждащите процеси, същинските витални изграждащи процеси, те са само основа на безсъзнателното. Това, което отговаря на бедните, съзнателни душевно-органични дейности, то навсякъде е свързано с процеси на отделяне. И на нашето мислене не съответствуват изграждащи процеси в главния мозък, но съответствуват процеси на отделяне, процеси на разграждане в главния мозък. И появата на нощните изпотявания е именно процес на отделяне, който в нормалния живот всъщност би трябвало да протича паралелно с духовно душевната дейност.
Но тъй като горното не е в правилно взаимоотношение с долното, то това се натрупва за през нощта, когато организмът е отбременен от духовно-душевната дейност.
към текста >>
Така древните, знаейки повече за тези
взаимоотношени
я, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява.
И бих желал да кажа, че съществува идеална организация, съществува идеална организация на болестните явления. В известен смисъл едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления. Това обуславя рационалността на следното, когато поради други обстоятелства в организма се появи нещо като реакция да останем при предразположението към туберкулоза но при това организмът не притежава нужната сила, за да предизвика тази реакция, тогава на организма трябва да му се помогне и реакцията да бъде така предизвикана, че едната болест да бъде последвана от друга. Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква. И в същата степен, в която лекарят може да лекува болестите, той може да ги предизвиква.
Така древните, знаейки повече за тези взаимоотношения, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява.
Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния. Но това все пак са болестни състояния. И всичко: кашлица, гърлобол, болки в гърдите, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления. Те трябва да бъдат предизвикани, но все пак са болестни явления. Това ще доведе до там, лесно да разберем, че когато сме излекували наполовина, т.е.
към текста >>
149.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Трябва да добием представа за това, как изглежда
взаимоотношени
ето между човека и природата извън него, от която черпим лечебните средства.
Сега, обаче ще трябва да зададем въпроса: сетивното възприемане и всичко, което е подобно на сетивното възприемане, може ли да ни даде опорна точка за наличието на някакви по-особени влияния, които да са насочени към човешкия организъм и които да изхождат от лечебни средства? Нали в нормално състояние върху човешкия организъм се упражняват три вида влияния: влияние чрез сетивното възприемане, провеждано чрез нервната система, влияние чрез ритмичната система дишане и кръвообращение, и чрез веществообмяната. Тези три нормални връзки трябва да имат някакъв аналог с абнормалните връзки установяващи се между лечебните средства от една страна, които също по някакъв начин трябва да вземем от външната природа, и човешкия организъм от друга страна. Това, което протича между външния свят и човешкия организъм, изпъква най-ясно чрез влиянието върху нервната система. И затова трябва да се запитаме: как по рационален начин да си представим връзката между самия човек и това, което е природата извън човека, и какво да приложим, било то процеси, било субстанции под формата на лечебни средства, за лечението на човека.
Трябва да добием представа за това, как изглежда взаимоотношението между човека и природата извън него, от която черпим лечебните средства.
Защото дори, когато прилагаме студените бани, прилагаме нещо, което е извън човека. Всичко, което прилагаме, е взето от природата извън човека и е приложено върху човешките процеси; и трябва да си изградим рационална представа за взаимовръзката между човека и процесите, разположени вън от него.
към текста >>
150.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, което тук влиза в съображение е, че поради известно съотношение между горната и долната част на човека, тъй както ги характеризирах през последните дни, може да се създаде предпоставка, да не се осъществява правилно
взаимоотношени
е между горното и долното.
След това косвено може да се появи едно или друго, ако например кажем: тук, в тази област има добре гледани крави, да прибавим още няколко, в такъв случай може би още няколко души ще напрегнат сили, за да бъдат също така работливи. Това разбира се може да се появи допълнително. Естествено може да се случи така, че дадена добре подготвена хранителна среда да бъде активизирана от нахлуването на бацили, и от своя страна също така да изпадне в някакво състояние на болест. Това съвременно разглеждане на същността на бацила реално няма ни най-малко нещо общо с действителното разглеждане на състоянието на болест. Ако се съобразяваме единствено с хода на една здрава логика, то в действителност никога не би могло да възникне подобно твърдение, изхождащо именно от официалната наука и водещо до опустошение на здравото мислене.
Това, което тук влиза в съображение е, че поради известно съотношение между горната и долната част на човека, тъй както ги характеризирах през последните дни, може да се създаде предпоставка, да не се осъществява правилно взаимоотношение между горното и долното.
Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад.
към текста >>
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно
взаимоотношени
е.
Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите. Така например при нисшите млекопитаещи се появяват червеобразните придатъци, това, което след това, при човека се превръща в червеобразен придатък (апендикс червеобразен придатък на сляпото черво бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по който от това дебело черво, което при рибите изобщо не съществува при рибите не можем да говорим за дебело черво по начина, по който, изкачвайки се по пътя на тъй нар.
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
към текста >>
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това
взаимоотношени
е.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение.
Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
към текста >>
151.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това
взаимоотношени
е между човека и средата извън него.
И така виждате, че хомеопатизирането представлява нещо, което всъщност в известна степен внимателно е било наблюдавано в самата природа, макар при това, както ще видим по-нататък, фанатизмът да е извършил значителен скок. Сега обаче става дума за това, да разберем, как можем да открием път към подробностите във връзката на човека със средата извън него.
И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това взаимоотношение между човека и средата извън него.
При това най-вече не бива да забравяме, че с химическото изследване на субстанциите, т.е. чрез един вид навлизане в това, което ни разкриват отделните субстанции в лабораторията, с това не можем да отидем много напред. Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос. Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими.
към текста >>
Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива
взаимоотношени
я, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука.
Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.
към текста >>
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите
взаимоотношени
ето между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
И така, досега можахме да обърнем внимание на факта, че такива
взаимоотношени
я съществуват между растителната, минералната и човешката същност.
По какъв начин се конкретизира това по нататък, ще видим по-късно.
И така, досега можахме да обърнем внимание на факта, че такива взаимоотношения съществуват между растителната, минералната и човешката същност.
към текста >>
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство,
взаимоотношени
е между човека и животното.
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното.
И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е.
към текста >>
152.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Също така можем да изследваме
взаимоотношени
ето между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая.
Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека.
Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая.
И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства.
към текста >>
153.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това са
взаимоотношени
я, които след това ни позволяват да установим връзка между това, което протича в здравия човек и това, което трябва да протече в болния човек.
С това вече се приближаваме към една органна система, спрямо която в процеса на лечение, лекарската интуиция влиза в невероятно силна степен в съображение; приближаваме се до така чудно действуващата в човешкия организъм бъбречна система, със странните и разклонения, така също и в нейните процеси. Но за това по-късно. Сега става дума за следното: както става ясно в изминалите лекции всичко онова, което е отделяне през червата, то от своя страна свързано с процесите в главата, и това са две неща, които вървят заедно. Така също всичко онова, което се изхвърля с урината, е свързано с всичко, което процесуално протича около сърцето, в сърдечната система. В съществена степен при всичко, представляващо отделяне през червата, имаме работа с едно подържане от страна на човека на процеса на окварцяване, и при всичко, заложено в образуването на урина, имаме работа с едно подражание на процеса на въглена киселина.
Това са взаимоотношения, които след това ни позволяват да установим връзка между това, което протича в здравия човек и това, което трябва да протече в болния човек.
С това ние посочих ме повече процесуалните взаимовръзки. Но те не бива да бъдат разглеждани едностранчиво. И ще видим, че едва след овладяването на всички тези неща можем да достигнем до правилната оценка на това, което вчера, по един изключително ясен начин, ни бе изложено от д-р Ш. като Закон за подобието[1]. Този закон за подобието съдържа в себе си нещо изключително значимо; но е необходимо този закон за подобието да бъде изграден на основата на всички елементи, с които можем да се сдобием чрез наблюденията на подобни взаимовръзки, каквито установихме сега.
към текста >>
154.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от
взаимоотношени
ята, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина.
Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>
155.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Би било интересна задача да бъдат изследвани
взаимоотношени
ята между различните свойства на жаждата и чернодробните функции.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система.
Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции.
А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани.
към текста >>
156.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени
взаимоотношени
я в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
157.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тук отново можем да направим много интересни наблюдения, ако се занимаем с хора, родени глухи или такива, които са оглушали впоследствие, при което разкриват пред нас същността си едни по-дълбоки
взаимоотношени
я в природата.
И тук отново можем да направим много интересни наблюдения, ако се занимаем с хора, родени глухи или такива, които са оглушали впоследствие, при което разкриват пред нас същността си едни по-дълбоки взаимоотношения в природата.
Опитайте са да наблюдавате, как хора, родени глухи, ако не бяха се родили глухи, още в детството си биха били склонни да развият най-страшните туморни образования. Това е помощ, оказана от самата природа, която ни отвежда към нещо, което вече не може да бъде разбрано в рамките на отделното човешко устройство между раждането и смъртта, но то ни насочва към нещо, което трябва да бъде разбрано в рамките на повтарящите се земни съществувания, защото едва там то намира своето уравновесяване. Проследени до една определена степен явления, ни отвеждат именно до точката, до която стигаме, ако обхванем с поглед повтарящите се земни съществувания. Ако се опитате да стимулирате човека в периферията му, то Вие винаги ще подсилвате това, което в първата характеристика аз изложих чрез отношението на Аза към неговия скелет. Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един педагогически, така и един терапевтичен път.
към текста >>
158.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Помислете си за това твърде фино
взаимоотношени
е: зъбите на човека се развалят, за да не стане той твърде глупав.
Той придобива ум, който почти го унищожава. Чрез тези флуорни влияния той бива насочен към правилното мяра глупост, която ние наистина се нуждаем, за да бъдем хора. Човекът има нужда от малки количества флуор като постоянно противосредство срещу твърде силното поумняване, а твърде ранното увреждане на зъбите, което представлява нарушение на флуорните влияния, насочва към прекомерното ангажиране на флуор осмукващото действие на зъбите. Това означава, че през нещо човекът добива възможност да си помага срещу глупостта за подобни неща ние ще говорим още, ще говорим, дори да нямаме много време за тях. И така, в известна степен човекът унищожава зъбите си, та флуорното влияние да не го оглупи прекомерно силно.
Помислете си за това твърде фино взаимоотношение: зъбите на човека се развалят, за да не стане той твърде глупав.
Оттук виждате тясната връзка между това, което от една страна носи полза на човека, и другото, което се насочва по посока да донесе вреда на човека. При определени обстоятелства ние се нуждаем от флуорните влияния, за да не станем твърде умни. Само че ако това ние извършваме в твърде силна степен, ние можем да си навредим; тогава чрез нашата органна дейност ние разрушаваме своите зъби. Това са неща, за които Ви моля, добре да ги премислите, за щото те са свързани с изключително значими обстоятелства в човешкия организъм.
към текста >>
159.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето
взаимоотношени
е разкрива себе си да другия край на човека.
След това трябва да вземем в съображение изключително интересната връзка, именно между това, което протича в зъбите и склонността на човека към хемороидални страдания.
Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето взаимоотношение разкрива себе си да другия край на човека.
По отношение процеса, формиращ зъбите, човек бива силно повлиян от обстоятелството, че не можем да отречем, че в своя завършек, когато достигаме външната, намираща се извън венеца, зъбна обвивка, процесът, формиращ зъбите, представлява нещо, чрез което човешкото устройство наистина отдава себе си на външния свят под формата на нещо минерално. Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна смисъл тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа. Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот. И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания.
към текста >>
160.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тук отново можем да направим много интересни наблюдения, ако се занимаем с хора, родени глухи или такива, които са оглушали впоследствие, при което разкриват пред нас същността си едни по-дълбоки
взаимоотношени
я в природата.
И тук отново можем да направим много интересни наблюдения, ако се занимаем с хора, родени глухи или такива, които са оглушали впоследствие, при което разкриват пред нас същността си едни по-дълбоки взаимоотношения в природата.
Опитайте са да наблюдавате, как хора, родени глухи, ако не бяха се родили глухи, още в детството си биха били склонни да развият най-страшните туморни образования.
към текста >>
161.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но ако подходим сериозно, изследвайки такова явление като унаследяването, откриваме, че то е едно крайно странно явление най-вече за екзотерика, докато в очите на екзотерика това е една нагледна закономерност, че всичко онова, което е важно човекът да знае за световните
взаимоотношени
я, на едно определено място то достига до едно външно видимо откровение; чрез това външно откровение ни се подсказва, какви скрити, но силно активни природни сили съществуват в човека.
Днес аз отново ще трябва да започна от нещо привидно много отдалечено, за да достигна до нещо много близко. Между въпросите, които бяха поставени, непрекъснато изплува един въпрос, който естествено би трябвало да интересува всички Вас, това е въпросът на наследствеността за унаследяването. Този въпрос играе изключително важна роля за преценката, както на здравия, или най-малкото на относително здравия, така и на болния човек. Тук трябва да кажем, че тази наследственост, това унаследяване бива изследвано от съвременната материалистична естествена наука по един много абстрактен начин. Тя бива по такъв начин изследвана, че от това за живота не могат да произлязат особено много практични изводи.
Но ако подходим сериозно, изследвайки такова явление като унаследяването, откриваме, че то е едно крайно странно явление най-вече за екзотерика, докато в очите на екзотерика това е една нагледна закономерност, че всичко онова, което е важно човекът да знае за световните взаимоотношения, на едно определено място то достига до едно външно видимо откровение; чрез това външно откровение ни се подсказва, какви скрити, но силно активни природни сили съществуват в човека.
Точно към това трябва да се придържаме особено старателно, когато изследваме унаследяването. Защото от друга страна всичко, което е свързано с унаследяването, бива непрекъснато подценявано, бива обличано със илюзии, така че не можем да го преценяваме правилно. Човек може да си създаде някаква представа за унаследяването, но тази представа от своя страна няма да бъде в съгласие с други явления. Това се дължи на обстоятелството, че тъкмо фактите, свързани с унаследяването, са в силна степен облечени в илюзии, и това обстоятелство е съвсем закономерно. Но тъй както се проявява законът, не винаги е възможно да съществува едно прегледно регулиране.
към текста >>
162.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това
взаимоотношени
е с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят.
Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното
взаимоотношени
е на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
163.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Четирите вида етер, техните
взаимоотношени
я и отношението им към човешкия организъм.
Дейност на аза в главата (топлинно диференциране) и в двигателно-веществообменната система (статика).
Четирите вида етер, техните взаимоотношения и отношението им към човешкия организъм.
Същност на болестта. Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма. Умирането по време на целия живот и азовото съзнание. Азът и физическият процес.
към текста >>
164.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във
взаимоотношени
я с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси. Ако фосфорът би бил внесен свободно в човека, тогава кръвните телца биха били унищожени чрез фосфоризирането. Това е, което картинно може да ни въведе в своеобразното обменно действие на аза, което е нещо духовно, нещо изцяло духовно, но чрез кръвните телца стои в непрекъсната обмяна с нещо физическо. Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва.
Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
към текста >>
165.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират
взаимоотношени
ята между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности?
Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото.
В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности?
Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи.
към текста >>
166.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По-общо разглеждане на
взаимоотношени
ята, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата. Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система.
По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти.
Лекуването като богослужение.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно
взаимоотношени
е с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват.
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
168.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но може да стане и така, че първоначално физическото тяло и етерното тяло са в един вид нормално
взаимоотношени
е, при което и астралното тяло да е все още относително вместено вътре, Азовото устройство да е по определен начин неправилно разположено в астралното тяло /Виж рис. №1.2/.
Но може да стане и така, че първоначално физическото тяло и етерното тяло са в един вид нормално взаимоотношение, при което и астралното тяло да е все още относително вместено вътре, Азовото устройство да е по определен начин неправилно разположено в астралното тяло /Виж рис. №1.2/.
към текста >>
169.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но ако се движим в подобни, бих искал да кажа, плиткоумни представи, то сигурно не бихме достигнали до реалните
взаимоотношени
я.
Но ако се движим в подобни, бих искал да кажа, плиткоумни представи, то сигурно не бихме достигнали до реалните взаимоотношения.
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека. Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици.
към текста >>
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши
взаимоотношени
я в здравето на човека.
Но ако се движим в подобни, бих искал да кажа, плиткоумни представи, то сигурно не бихме достигнали до реалните взаимоотношения.
Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека.
Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните.
към текста >>
170.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им
взаимоотношени
е.
В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала. Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания. От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта.
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
към текста >>
Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава
взаимоотношени
ята.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа. Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията. В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят.
Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията.
В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
171.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че
взаимоотношени
ето между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
172.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите
взаимоотношени
я с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
към текста >>
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това
взаимоотношени
е на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата.
към текста >>
173.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във
взаимоотношени
е с природно-сетивния външен свят.
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят.
Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки. Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност. Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи определен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас. Но днес е дошло времето, когато трябва да научим нещо от това явление.
към текста >>
Когато стигаме до
взаимоотношени
ето между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията.
Що значи това?
Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията.
Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия. Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам атоми, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята. Тук става нещо забележително, нещо странно.
към текста >>
174.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез
взаимоотношени
ето си с външната физическо-сетивна природа.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
175.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче стоката живее винаги във
взаимоотношени
ята между много хора и много човешки типове.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота. Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание. Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа.
Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове.
Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението.
към текста >>
Стоката живее във
взаимоотношени
ята между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота. Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание. Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове.
Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата.
С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>
176.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите
взаимоотношени
я с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Онова, което се явява тук, е нещо троично.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
към текста >>
Тези три сетива ни насочват първо към
взаимоотношени
ята с останалото човечество.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
към текста >>
177.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можете да си кажете: тук има определено последствие от
взаимоотношени
ята между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно.
Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
178.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява
взаимоотношени
ето на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид.
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие
взаимоотношени
е между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите
взаимоотношени
я между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане.
Виждате, как работят органите, за да се осъществява метаморфоза на функциите. Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение.
Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане.
Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи.
към текста >>
Тук веднага се установява
взаимоотношени
е с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм.
Ако сега проследите функциите на яйцеклетката чак до оплождането, ще намерите, че тези функции до оплождането непременно са включени във вътрешния 28-дневен процес. Те до известна степен принадлежат на този процес. Но когато настъпва оплождането, тогава ставащото в яйцеклетката тутакси отпада в човека от тази вътрешна връзка.
Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм.
Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на вътрешното в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото. И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
към текста >>
В сетивното възприятие имаме
взаимоотношени
е между човек и космос.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите.
В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос.
Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас.
към текста >>
Изследваме това
взаимоотношени
е, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос.
Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ.
към текста >>
179.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с
взаимоотношени
ята на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива. Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото. Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс.
Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето.
И от фактите в нас възниква въпросът: „Какво е станало тогава? ” Към какво в генезиса на небесното пространство, собствено, сочи това?
към текста >>
180.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено
взаимоотношени
е с окото ни.
Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
към текста >>
Във
взаимоотношени
ята с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
И така, морфологията на животното ни насочва към
взаимоотношени
ята между Земята и Слънцето.
3, съвсем в дясно). Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи.
И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на
взаимоотношени
ята между Земята и Слънцето.
Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи. И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
181.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това произтича от описаното от мен вътрешно
взаимоотношени
е.
Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление.
Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение.
Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във
взаимоотношени
ята си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
Това, което в началото се е развило само във
взаимоотношени
ята на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят.
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот.
При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки.
към текста >>
Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на
взаимоотношени
ето с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение.
Но сега се вглеждаме в нещата, просто съзерцавайки ги.
Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение.
В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година. В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва. Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически. Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент.
към текста >>
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни
взаимоотношени
я между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също.
към текста >>
182.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във
взаимоотношени
ята между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
И така, разберете ме правилно! Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата.
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
183.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
„Поумняване" на почвата Естеството на растенията и болестите на растенията Дъбът Поемане на силициева киселина от земята Качествено
взаимоотношени
е в органичните процеси.
Субстанционални, оживяващи и облъчващи сили. Белият равнец и природният процес за развитието на растенията. Еленът и силите на Космоса. Действието на калция и значението на лайката. Копривата, най-голямата благодетелка на растенията.
„Поумняване" на почвата Естеството на растенията и болестите на растенията Дъбът Поемане на силициева киселина от земята Качествено взаимоотношение в органичните процеси.
Взаимодействие между силициевата киселина и калия. Глухарчето – Валериана официналис.
към текста >>
184.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
ПО-ИНТИМНИТЕ ПРИРОДНИ
ВЗАИМООТНОШЕНИ
Я
ПО-ИНТИМНИТЕ ПРИРОДНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
към текста >>
185.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките
взаимоотношени
я на организма с външния свят.
«От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително. Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»).
Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят.
Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници. Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>
186.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате, че съществуват интересни
взаимоотношени
я между цветята и животинския свят.
Виждате, че съществуват интересни взаимоотношения между цветята и животинския свят.
Пчелите използват изключително цветен нектар. Другите, осите и особено мравките, са ориентирани към това, цветният нектар да премине първо през животно, а след това да отиде за храна. Затова те могат да използват за своите съоръжения това, което няма отношение към цветния нектар.
към текста >>
187.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
За физическите
взаимоотношени
я при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците.
Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес.
За физическите взаимоотношения при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците.
Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг. При гърците очите се отварят за външния свят. Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят. Исус и Христос.
към текста >>
188.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с
взаимоотношени
ята на небесните тела и Слънцето.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето.
Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела. Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите, е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
към текста >>
НАГОРЕ