Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
12
резултата от
10
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
верую
'.
1.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското
верую
.
Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията. Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят.
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята." В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението.
към текста >>
2.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Тяхното
верую
може да бъде окачествено като материалистическо.
Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие. Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят.
Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо.
Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда. Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът.
към текста >>
Това
верую
трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област.
Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие. Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо.
Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област.
Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда. Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът. Тържествувайки над земните останки, душата се завръща обратно в своя собствен свят.
към текста >>
3.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно
верую
, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията.
Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото. В този смисъл той е един примирител на вярата с науката. * * * "В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г.
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията.
Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
към текста >>
4.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ
верую
то на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа.
Статия 3. Превод: Иван Стаменов Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват. Едно такова искане, съществуващо в широки кръгове, е изразено от Фридрих Енгелс в книгата му „Развитието на социализма от утопия в наука“: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство заемат мястото на властта над хората.“
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа.
От известна гледна точка то е правилно. Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това.
към текста >>
5.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите
верую
щи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда.
към текста >>
6.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното
верую
; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
Условията на Земята не са били винаги същите както днес. Земята някога е била свързана със Слънцето и Луната. Слънцето отдели себе си и започна да свети върху Земята отвън. По-късно Луната също се отдели. Така в ранни времена Земята беше съвсем друг вид обиталище за човека.
към текста >>
7.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Приемете това така, както се казва във всяко
верую
на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество. И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек.
Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан.
Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло. Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства. През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство. Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии.
към текста >>
8.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено
верую
и иска да произнася съждения за света.
Тя никога не му е държала морални проповеди. Понякога не завършвала разказа си и той сам си съчинявал края. Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети. Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери.
И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света.
За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното.
към текста >>
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено
верую
, както все повече става чрез материалистическото образование.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него.
Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование.
Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия.
към текста >>
9.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Всяка една от думите на тази декларация, имаща значение на едно
верую
, може да бъде разкритикувана; но не е нужно да сторим това тук, сказките на Рудолф Щайнер имат именно за цел да доставят на всеки безпристрастен дух средствата да види, как ентусиазмът на А. В.
И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
Всяка една от думите на тази декларация, имаща значение на едно верую, може да бъде разкритикувана; но не е нужно да сторим това тук, сказките на Рудолф Щайнер имат именно за цел да доставят на всеки безпристрастен дух средствата да види, как ентусиазмът на А. В.
Щерн греши в самата си основа. Все пак не може да се отрече, че това построение, изградено от 500 години насам от експерименталните науки, е чудесно и величествено във всички точки с изключение на принципните изводи, които те правят от него. Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход.
към текста >>
10.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Естествено тези идеи ще изглеждат нелепи за онези от нашите съвременници, които вярват в науката много по-сляпо отколкото в миналото
верую
щите в техните догми.
Именно тази конкретна, действителна опитност беше тази, която доставяше на човека една опорна точка в начина да разглежда Космоса и която, в неговите очи, оправдаваше построяването на Птоломеевата система. Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето. За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация. Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа. Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
Естествено тези идеи ще изглеждат нелепи за онези от нашите съвременници, които вярват в науката много по-сляпо отколкото в миналото верующите в техните догми.
Обаче ако искаме да имаме едно правилно съждение върху научната мисъл, необходимо е да я свържем с човешката душа и с нейното развитие. Следователно системата на Коперник се състоеше по същество в преместването на центъра на нашия свят, който от Земята бе пренесен на Слънцето. В това се съдържаше потенциално цялото учение на Джордано Бруно /който, роден в 1548, почина изгорен в Рим през 1600 година/. Джордано Бруно се явява като прославител, бихме могли да кажем, като защитник на модерните схващания, на идеите на Коперник. Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
към текста >>
НАГОРЕ