Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
15
резултата от
12
текста с корен от думите : '
великоду
'.
1.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Мюлер беше една от онези
великоду
шни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно.
Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други. В 1864 година Фриц Мюлер в един богат на мисли труд "За Дарвин" приведе в органическа връзка и двете неща: Този факт на приликата и спомената идея за произхода.
Мюлер беше една от онези великодушни личности, чиито души безусловно се нуждаят от един природосъобразен светоглед, за да дишат духовно.
И при своята собствена работа той изпитваше задоволство само тогава, когато по отношение на мотивите можеше да има чувството, че те са необходими като една природна сила. В 1853 година Мюлер се пресели в Бразилия. Той заема 20 години една служба като гимназиален учител в Дестеро /на остров Санта Катарина недалече от бреговете на Бразилия/. В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите.
към текста >>
2.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или
великоду
шен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
към текста >>
3.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-
великоду
шни форми на живот по отношение схващането на света.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
към текста >>
4.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Великоду
шието е нещо съвършено различно.
Всъщност за християнина всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъдат разпространени навсякъде това е едно тесногръдие.
Великодушието е нещо съвършено различно.
Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата Теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето.
към текста >>
5.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип
Великоду
шни.
Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни.
Виждате ли, за него това е бил най-тежкият конфликт. Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството, великодушният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност. С Реформацията, смята този религиозен човек, няма да стане нищо – „Допусне ли обаче този брак и продължи ли по своя път, тогава ще трябва да си каже, че в душата му ще се забие жило, което ще усеща постоянно. Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне. Това изгражда обоснования песимизъм.
към текста >>
Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството,
великоду
шният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност.
Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни. Виждате ли, за него това е бил най-тежкият конфликт.
Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството, великодушният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност.
С Реформацията, смята този религиозен човек, няма да стане нищо – „Допусне ли обаче този брак и продължи ли по своя път, тогава ще трябва да си каже, че в душата му ще се забие жило, което ще усеща постоянно. Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне. Това изгражда обоснования песимизъм. Така че трябва да се каже, че за нашия религиозен човек светът, ако го разглеждаме както от гледна точка на природата, така и от гледна точка на нравствеността, се представя така, че песимизмът е напълно обоснован.
към текста >>
6.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Човека като природа“ той подарява
великоду
шно, „човека като свобода“ запазва.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72. Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“.
„Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва.
Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>
7.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Макар и изречено от устата на нисш, то ни предпазва да не би
великоду
шието да доведе до горделивост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети предупреждавали героите си.
Макар и изречено от устата на нисш, то ни предпазва да не би великодушието да доведе до горделивост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети предупреждавали героите си.
към текста >>
8.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни,
великоду
шни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден.
Сред множеството недостойни постъпки, извършени от подлеците на Джолити, тази е най-долната: да се охулва нашето оръжие и националната ни отбрана.
До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни, великодушни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден.
С какво ли сърце тези воини поставяха щиковете, за да отблъснат народа, който искаше единствено да отмъсти за тях? О, великолепни мои другари! Днес всеки добър гражданин е воин на италианската свобода! Чрез вас и с вас ние победихме, внесохме безпорядък в редовете на предателите. Чуйте, чуйте ме сега!
към текста >>
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и
великоду
шна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а духа, който ме води, любовта, която ме одухотворява, идеята, на която служа.
„Не към мен, не към мен е отправен този поздрав, изпълнен с дружелюбна топлина и великодушна признателност; аз знам, че не мен, възвръщенеца, приветствате вие, а духа, който ме води, любовта, която ме одухотворява, идеята, на която служа.
към текста >>
9.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва
великоду
шния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
Съществува ли то? " И по-нататък той казва: "И дори ако го схванем, нищо не можем да знаем за него. Да оставим всички видове окултизъм на умните циници и шарлатани. Каквито и форми да приеме мистицизмът, той противоречи на здравия смисъл. Но ако все пак се отдадем на църквата, то е преди всичко защото тя е неразривно свързана с френската традиция, зад нея е авторитет от столетия и огромен практически опит в етичното сдържане на желанията и, накрая, защото тя е далеч от мистицизма, пряко защитава от него, заставя да замлъкне гласът на мистериозната "Горичка" /Бележка 78/.
Под "мистериозната "Горичка" той подразбира всичко, което изхожда от Мистериите, тълкува Евангелията и "жертва великодушния анархизъм на Спасителя за интересите на съвременното общество".
към текста >>
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на
великоду
шния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Какво довежда в католическата църква?
Тъй като, по негово мнение, тя е разбрала необходимостта от принасянето в жертва на великодушния мироглед на Спасителя на обикновените, прагматични потребности на съвременното общество, тоест, добре е приспособила християнството към потребностите на тези, които търсят в християнството това, което съответства на разбирането на християнина – еснаф.
Ако се няма предвид, че такъв мироглед в известна степен е предизвикан от необходимостта, това биха го нарекли най-малкото фриволно, цинично и фриволно. Но, че именно дълбоките души стигат до такъв възглед, това трябва да се вижда, и това е необходимо да се разбере. Къде е причината? Къде е причината за това, че на съвременния човек му е толкова трудно да намери път към духовния свят? Трябва отново да обърнем душевния си поглед към развитието на човечеството, поне към периода след великата атлантска катастрофа, към периода на петата културна епоха, в която ние живеем.
към текста >>
10.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до
великоду
шие, до сръчност.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука.
Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност.
Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл. Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа. Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
11.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Общо взето появата на по-
великоду
шни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък.
Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>
12.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото
великоду
шен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая.
Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество.
към текста >>
НАГОРЕ