Търсене в текстове за 'бодър бодро бодр'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 199 резултата от 100 текста с корен от думите : 'бодър бодро бодр'.

1. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства.
Когато ученикът е напреднал дотам, че може да различава духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда неща, които изобщо нямат физическо съществувание и следователно, остават напълно скрити (окултни) за този, който е незапознат с Тайната Наука. Тук се налага да изтъкнем, че окултният изследовател не трябва да губи време в размишления върху значението на нещата, които вижда. Умствената работа само ще го отклони от верния път. Той е длъжен да вникне във физическия свят с бодри и здрави сетива, с остър наблюдателен талант и след това да се отдава на своите собствени чувства. Той не трябва да отгатва по умозрителен път какъв е смисълът на нещата, а нещата сами ще му открият своя смисъл. Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности. Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни.
към текста >>

2. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят.
Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят. Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво.
към текста >>

Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него.
Напълно съгласни трябва да сме и с обстоятелството, че голяма част от това, което отдавна носи името „Тайна Наука" и което днес се разпространява под това име, носи отпечатъка на нещо нездраво и дори враждебно спрямо живота. Обаче този нездравословен елемент не е свързан с истинското свръхестествено познание. Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят. Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта".
към текста >>

Само че по време на бодърствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят.
Както физическото тяло е поставено във физическия свят, комуто то принадлежи, така и астралното тяло принадлежи на свой собствен свят. Само че по време на бодърствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят. Ще разберем какво става в този случай с помощта на едно сравнение. Нека да си представим един съд с вода. В тази водна маса една капка не представлява нещо изолирано. Нека сега вземем гъба и с нея всмукнем една капка от цялата водна маса. Нещо подобно става и с астралното тяло в мига на пробуждането.
към текста >>

Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса. При събуждането си човек извлича от тази хармония толкова много сила за своите тела, че за известно време може да се лиши от пребиваването си там. По време на съня астралното тяло отново се връща в своята родина, за да внесе при събуждането нови сили в живота. Видимият израз на това, което астралното тяло донася със себе си при събуждането, е чувството за бодрост, което дава всеки здрав сън.
към текста >>

3. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

изпълва въздуха със бодри звуци.
изпълва въздуха със бодри звуци.
към текста >>

4. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

"висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро.
Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност. В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук.
към текста >>

5. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
към текста >>

6. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>

7. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят. Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик. Но той не мисли в цифри или геометрични фигури. Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>

8. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Как в битката със бодър нрав четеше
Как в битката със бодър нрав четеше
към текста >>

9. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката душа след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа.
В началото ще ни е необходимо да разгледаме човешката природа. Ние ще се запознаем с отделните части, членове на тази природа. Само ако преминаваме по този начин от степен на степен и нищо не пропуснем, ще видим, как всичко органически се вчленява. Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката душа след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа. Ще ни бъде необходимо да изследваме, какво извършва човека от своята смърт до новото раждане. Широко разпространен е възгледа, че човек след смъртта бездейства. Това не е така. Напротив, той трябва да твори и да създава, той трябва да извърши работа, имаща космическо значение. След това ще покажем, това, което наричат прераждане и карма, ще говорим за съдбата във връзка със създаването на човека, за развитието на човечеството в далечното минало и за перспективата за неговото бъдещо развитие.
към текста >>

Това, което бе казано днес, ще ни помогне утре, когато ще преминем към разглеждането на човека спящ, бодърствуващ и мъртъв.
"Азът" избухва в душата, а след това започва работа над телата. Но да се премине от теорията към живота може само в случай, ако сериозно се разглежда природата на нещата. Това, което бе казано днес, ще ни помогне утре, когато ще преминем към разглеждането на човека спящ, бодърствуващ и мъртъв.
към текста >>

10. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт.
Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт. Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит.
към текста >>

Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит.
Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт. Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит.
към текста >>

Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.
към текста >>

след като астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят.
Докато астралното тяло пребивава в лоното на всеобщото астрално тяло, то получава своите закони, своите впечатления от това космическо тяло, живяло е вътре в него. след като астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят. По този начин, на астралното тяло се налага да разделя своята природа между впечатленията, получени още от космическото тяло, и тези, които то получава сега отвън, чрез тази дейност, която му е предназначена във физическия свят. Тези две страни създават хармонията, когато човек стига до целите на своето земно развитие. Сега това не е така, тези две влияния не са в съзвучие.
към текста >>

11. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Нашето сегашно съзнание ние наричаме предметно съзнание, или реално, бодърстващо дневно съзнание.
Нашето сегашно съзнание ние наричаме предметно съзнание, или реално, бодърстващо дневно съзнание. То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
към текста >>

Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега.
То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват. Някой би могъл да се учуди, че ние се оказваме точно по средата. Това е свързано ето с какво: първото състояние предшества другите, но те се изплъзват от погледа ни и след седемте следват други, но те също се изплъзват от нашето съзерцание.
към текста >>

Бодърствуващото дневно съзнание и другите състояния на съзнанието при тях се оказват приспани те като че ли умират.
Тези седем състояния на съзнанието са следващите. Първото много тъмно, дълбоко състояние? което днес почти е непознато на човека. само човек, имащ особени медиумни заложби, може и сега да изживее това състояние на съзнанието, което някога са притежавали хората на Сатурн. Такива медиуми могат да изпадат в състояние, известно и на съвременните психолози. Бодърствуващото дневно съзнание и другите състояния на съзнанието при тях се оказват приспани те като че ли умират. Но когато, в последствие,спомняйки си за това състояние, понякога и приз това време, те рисуват или описват това, което там са почувствали, ние научаваме за един много особен опит, който в обкръжаващият ни живот не можем да имаме. Техните рисунки са гротески и погрешни, но те съответстват на това, което в Духовната наука ние наричаме състояния на вселената. Образите на тези рисунки често са напълно неправилни, но в тях има нещо, позволяващо да разберем, че съществата в това сумрачно състояние притежават тъпо, но всеобхващото съзнание. Те виждат мировите тела и ги изобразяват в своите рисунки.
към текста >>

Ако вие можехте да използвате своето бодърствуващо съзнание, то бихте видели, че сте хванали с ръката си завивката.
Вие сънувате, че бягате след жаба и искате да я хванете; вие усещате нейното меко гладко тяло. Събуждате се, държейки си в ръката края завивката. Ако вие можехте да използвате своето бодърствуващо съзнание, то бихте видели, че сте хванали с ръката си завивката. Сънното съзнание ви дава символично външното действие, то създава образ от това, което нашето дневно съзнание възприема като факт.
към текста >>

Това означава, че човекът е преминал към своето сегашно бодърствуващо съзнание.
Може да се каже, че образите са "облечени" на предметите. Те създават границата на предметите. Те се явяват на предметите, докато по-рано са били свободно плаващи. Така те стават израз на формата. Това, което по-рано човек е имал вътре в себе си, сега излиза навън и се съединява с предметите. Това означава, че човекът е преминал към своето сегашно бодърствуващо съзнание.
към текста >>

Кръвта не е в състояние да поддържа бодърствуващото съзнание.
И така, цялата вселена е строител на органите на сетивата. И така, всички жлези, всички органи за продължение на рода и хранене са образувани от етерното тяло. И така, астралното тяло се явява създател на нервната система, а "Азът" включил кръвта в развитието на човека. Има явление, което се нарича анемия, или хлороза. Кръвта не е в състояние да поддържа бодърствуващото съзнание. Хората страдащи от анемия, често се потапят в сумрачно състояние, подобно на това, което било на Луната.
към текста >>

Следващото състояние, известно на посветените, е така нареченото психично състояние на съзнанието такова, в което се съвместяват образното и бодърствуващото дневно съзнание.
Сега да разгледаме трите състояния на съзнание, които трябва да последват. Може да зададете въпроса: как е възможно да се знае нещо по този въпрос още сега? Това е възможно благодарение на посвещението. Посветеният може още днес да предусети тези състояния. Следващото състояние, известно на посветените, е така нареченото психично състояние на съзнанието такова, в което се съвместяват образното и бодърствуващото дневно съзнание. При такова психично съзнание вие виждате човека наяве, в неговите граници и форми, но едновременно с това, наблюдавате как това, което живее в неговата душа, се разкрива под формата на цветни облаци и образи в това, което наричаме аура. При това вие се движите в света не като бълнуващия лунен човек, а с пълното самосъзнание, като сегашен човек, намиращ се в бодърствуващо дневно съзнание. Цялото човечество ще има това психично, или душевно съзнание на планетата, която ще смени Земята,това ще бъде съзнание на Юпитер.
към текста >>

При това вие се движите в света не като бълнуващия лунен човек, а с пълното самосъзнание, като сегашен човек, намиращ се в бодърствуващо дневно съзнание.
Може да зададете въпроса: как е възможно да се знае нещо по този въпрос още сега? Това е възможно благодарение на посвещението. Посветеният може още днес да предусети тези състояния. Следващото състояние, известно на посветените, е така нареченото психично състояние на съзнанието такова, в което се съвместяват образното и бодърствуващото дневно съзнание. При такова психично съзнание вие виждате човека наяве, в неговите граници и форми, но едновременно с това, наблюдавате как това, което живее в неговата душа, се разкрива под формата на цветни облаци и образи в това, което наричаме аура. При това вие се движите в света не като бълнуващия лунен човек, а с пълното самосъзнание, като сегашен човек, намиращ се в бодърствуващо дневно съзнание. Цялото човечество ще има това психично, или душевно съзнание на планетата, която ще смени Земята,това ще бъде съзнание на Юпитер.
към текста >>

Тогава ще се съедини днешното бодърствуващо съзнание, с това, което посветеният знае като психично съзнание и се добави това, което днес човек "преспива".
Има още шесто състояние на съзнанието, и то също някога ще се притежава от човека. Тогава ще се съедини днешното бодърствуващо съзнание, с това, което посветеният знае като психично съзнание и се добави това, което днес човек "преспива". Човекът ще вижда много дълбоко природата на съществата, когато заживее с това съзнание, съзнанието на инспирацията. Той ще възприема не само цветния образ и формата на другия човек, но и звученето на неговото същество. Всяка човешка индивидуалност ще има определен тон, и всички тези тонове ще се съединяват в симфония. Такова ще бъде съзнание на човека, когато нашата Земя премине в състоянието на Венера. Там той ще чувства хармонията на сферите, която Гьоте описва в своя пролог към "Фауст":
към текста >>

12. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Земното битие е трябвало да настъпи именно за това, за да могат хората да се развиват така, както са се развивали със своето всекидневно съзнание, което протича в смяна на бодърствуване и сън.
Но тези същества и цялата Земя, след като в тяхното отделно съществуване им е била дадена възможност изцяло да завършат своето развитие, ще стигнат някога към съединение със Слънчевото същество, защото в бъдеще Земята отново ще се съедини със Слънцето. Тя ще се съедини със Слънцето в нашия земен стадий, тъй както преди в земен стадий се е отделила от Слънцето. В това състояние Юпитер, земните същества трябва да се развиват отделно от Слънцето. След това отново ще последва съединение; и по време на състоянието Венера нашата Земя ще пребивава по-дълго в Слънцето. По време на състояние Вулкан, нашата Земя вътре в Слънцето сама ще стане Слънце и ще присъедини към слънчевото развитие някаква част от битието, което, без значение на своята възвишеност, никога не биха могли сами по себе си да достигнат същества, които са оставили съединени със Слънцето. Земното битие е трябвало да настъпи именно за това, за да могат хората да се развиват така, както са се развивали със своето всекидневно съзнание, което протича в смяна на бодърствуване и сън. Понеже това е свързано с отделянето от Слънцето. Съществата, които живеят винаги в Слънцето, нямат ден и нощ. Това сетивно съзнание, което ние наричаме ясно дневно съзнание и което в бъдеще ще се развие в по-високо съзнание, именно то ще донесе със себе си в слънчевото развитие опита от познанието за външното физическо пространство. Благодарение на това ние също даваме нещо на слънчевите същества, ние ги обогатяваме. И от това, което се достига на Слънцето се образува състоянието Вулкан.
към текста >>

13. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фактите говорят с ясен език. И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
към текста >>

14. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество. От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент.
към текста >>

15. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни.
Но нека да се попитаме, как, те правят това? Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот. Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот. Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>

16. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние можем да спрем погледа си на един процес, който играе важна роля в живота на човека, и като отделно същество, и като социален индивид, и който е претърпял от това време голямо изменение: това е смяната на бодърствуване и сън.
Да отидем, например, във времената на първата трета от атлантското културно развитие. Животът на човечеството там е съвсем различен. В телата, в които тогава сме били въплътени, нашиете души са изживявали съвсем други процеси. Ние можем да спрем погледа си на един процес, който играе важна роля в живота на човека, и като отделно същество, и като социален индивид, и който е претърпял от това време голямо изменение: това е смяната на бодърствуване и сън.
към текста >>

В древните атлантски времена вие не бихте изживели такава смяна на бодърствуване и сън, както сега.
В древните атлантски времена вие не бихте изживели такава смяна на бодърствуване и сън, както сега. Какво се явява в характерната разлика в сравнение със съвременното човечество?
към текста >>

Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано.
Когато физическото и етерното лежат в леглото, а астралното тяло и Аз излизат от тях, тогава това, което наричаме съвременно съзнание се потапя в неопределена тъмнина. Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда. Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано. Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени. Така възприемал човекът всичките неща в тези времена.
към текста >>

17. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>

Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят. Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>

18. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз.
В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз. За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа. Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло. Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло.
към текста >>

При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго.
Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло. Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>

Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло.
По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>

Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване. Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
към текста >>

19. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо. Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло. Да предположим, че ние сме „човеци” в древната Лемурийска епоха; тогава астралното тяло би възприемало това нахлуване на духовните сили, би поглеждало нагоре с думите: „Това е Озирис, който ме укрепва, който работи върху мен, аз виждам как неговите действия минават през мен! ”. И през нощта ние бихме се чувствували приютени в лоното на Озирис, бихме живяли, така да се каже, с нашия Аз в Озирис. Ние бихме имали усещането: „Аз и Озирис сме едно”.
към текста >>

20. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват.
Нека сега отново да отправим поглед към вътрешния живот на един такъв Архангел. От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат. Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно.
към текста >>

Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи бодър, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот.
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно. И тогава идва времето, когато той напуска народностната общност; тогава Архангелът навлиза в своя Девакан, в своя живот между смъртта и новото раждане, за да потърси след определен период друга народностна общност и да се свърже с нея по нов начин. Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи бодър, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот. А низходящия период от живота на общността Архангелът изживява като един вид пресъхване на опорните центрове, изграждащи основата на неговите възприятия. Да, ето как стоят нещата с Душите на Народите.
към текста >>

21. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек?
Когато им отнемете светлината, когато ги поставите на тъмно, те замират. За всичко, което живее на Земята, светлината е един жизнен елемент. Следователно светлината е необходима също за човека по отношение на външното телесно съществуване. Но не само светлината, а необходимо е още и нещо друго. И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати. Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън.
към текста >>

Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме?
За всичко, което живее на Земята, светлината е един жизнен елемент. Следователно светлината е необходима също за човека по отношение на външното телесно съществуване. Но не само светлината, а необходимо е още и нещо друго. И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати. Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане.
към текста >>

Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане.
Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати. Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние. Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси. В нас само се продължава това, което се влива отвън, така щото през време на дневния буден живот ние сме свързани така да се каже с разграждащите сили на вселената, а през време на нощния сън със съграждащите сили на вселената.
към текста >>

22. Лекция първа GA_126 Окултна история

Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>

23. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Защото такива точни съждения за отношението на астралното към етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело.
Друга страна на своето същество тази индивидуалност трябва да прояви в такова време, когато отделните течения вече пак са се разделили. Там тя се появява отново като Новалис. Ние виждаме тогава, че в Новалис в своеобразен вид вече действително живее всичко това, което ни се дава сега от духовната наука. Защото такива точни съждения за отношението на астралното към етерното и физическото тела, за бодърстването и съня не са се давали, с изключение на духовната наука, на никого, освен на Новалис, отново появилия се Рафаело. Всичко това са неща, които ни показват, че индивидуалностите са инструменти на бързо течащия поток на развитие на човечеството. И гледайки човешкото развитие, гледайки към тази загадъчна смяна на това, което става в историята, ние можем да предусетим какво живее в него от дълбоките духовни сили.
към текста >>

24. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот. Волята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
към текста >>

Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот.
към текста >>

25. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина? Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>

26. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
към текста >>

27. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато.
И така, скъпи мои приятели, следва да имаме предвид преди всичко, че основната способност, за да може душата да се изживее, да се почувства в елементарния свят, е способността за превръщане. Но човешката душа никога не би могла да живее продължително в това качество на способността за превръщане. Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато. Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят.
към текста >>

Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства.
И така, скъпи мои приятели, следва да имаме предвид преди всичко, че основната способност, за да може душата да се изживее, да се почувства в елементарния свят, е способността за превръщане. Но човешката душа никога не би могла да живее продължително в това качество на способността за превръщане. Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато. Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят.
към текста >>

Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят.
Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато. Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят. Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията. За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля. И така, за способността за превръщане – мисленето или представите, а за другото състояние – волята.
към текста >>

И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие.
Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие. Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления. Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят. Ето кое би съответствало на съня във физическия свят: това искане на самия себе си с изключване на другите същества и явления.
към текста >>

Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи.
към текста >>

Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>

Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>

В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>

Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>

Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане. Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия.
към текста >>

28. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н. Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>

29. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време.
Това, което лъчезари към тебе като мъдрост, е дейността, подвижността, движението на твоето етерно тяло. И минава времето, това бе описано също и в публичната сказка минава времето, което трае само няколко дни и през което имаме впечатлението: Животът протича като една картина от спомени. Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа. И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта. И това, което можем да наречем като плод на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
към текста >>

30. Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Вие, бодърстващи над земните души.
Вие, бодърстващи над земните души.
към текста >>

Вие, бодърстващи над душите сфери,
Вие, бодърстващи над душите сфери,
към текста >>

31. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването.
Когато от заспиването до пробуждането със своя Аз и астрално тяло пребиваваме в духовния свят, ние нямаме съприкосновение със своя дух на народа, с духа на народа, към когото принадлежим според своето земно въплъщение; имаме съприкосновение с него само в състоянието на дневно бодърстване, от пробуждането до заспиването. Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим. Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме. Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност.
към текста >>

32. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън.
Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън. За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло. Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня.
към текста >>

33. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Не трябва да си представяме, че зима и лято просто се сменят едно след друго, а че те обхващат цялото състояние на Земята, цялото и живо същество, както сънят и бодърстването обхващат нас.
Земята, ако имаме правилна представа за нея, не трябва да я виждаме такава, каквато си я представят геолозите или минералозите, които виждат в нея лишено от живот същество. Тъй като, ако Земята би била само минерално същество, както си го представят геолозите, тя никога не би съдържала в себе си /не би носила в себе си/ растенията, животните и хората. Разбира се, геологът има право да изучава това, което е мъртво, но той трябва да осъзнава, че има работа само с част от Земята. Но ако си представяме Земята като живо същество, а животът протича във времето, то тази Земя през зимата – често сме говорили за това – се намира в съвсем друго състояние, отколкото през лятото, съвсем както човек се намира в съня в друго състояние, отколкото при будуване. Не трябва да си представяме, че зима и лято просто се сменят едно след друго, а че те обхващат цялото състояние на Земята, цялото и живо същество, както сънят и бодърстването обхващат нас. Ако ние разглеждаме Земята като живо същество, на нас ни е ясно, че тази смяна на годишните времена представлява част от битието на Земята като цяло. От това е явно, че всяко същество, свързано със Земята – а значи и тази малка Земя, за която говорим – заедно с цялата Земя преминава тези смени на състоянието.
към текста >>

34. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Всички знаем, че духовната наука придава особено значение на изучаването на сменящите се противоположни състояния на бодърстване и сън, имащи важно значение за ежедневния живот.
Всички знаем, че духовната наука придава особено значение на изучаването на сменящите се противоположни състояния на бодърстване и сън, имащи важно значение за ежедневния живот. Именно към тази полярност на състоянията будност и сън отново и отново сме се връщали в нашите духовнонаучни разглеждания.
към текста >>

Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме.
към текста >>

В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>

В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>

В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме.
Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>

Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>

Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите. Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни.
към текста >>

Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване.
По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
към текста >>

В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим.
Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>

35. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват.
За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

36. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
Виждате ли, тук се докосваме до една огромна разлика между животното и човека. Това, което при животното преминава от Космоса през гръбначния стълб,при човека то преминава през главата, а това, което при животното според днешните представители на животинските видове няма никакво поле за действие, т.е. старото Лунно течение, при човека то преминава през неговия гръбначен стълб. Че съществува родство между човешкия гръбначен стълб, дори в неговия строеж, и Лунното течение, ще се съгласите и от това, че човекът има приблизително а защо само "приблизително", ще изясним по-късно толкова гръбначни прешлени, колкото са и дните на Луната: Човекът има средно 28-31 гръбначни прешлени. Целият живот на гръбначния стълб и изобщо целият гръден живот*44 на човека е вътрешно свързан с Луната. Ритмичният Лунен живот на човека е скрит под Слънчевия живот,който протича на 24-часови ритми, в които се редуват бодърствуване и сън.
към текста >>

37. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>

38. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

А другите бодърстват, йезуитизмът бодърства, Рим бодърства.
Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие. Но това е трудно. А другите бодърстват, йезуитизмът бодърства, Рим бодърства. И тези сили използват всяка възможност, всевъзможни канали да формират това, което живее в човечеството, не съответстващо на съзнателната душа, а както е угодно на Рим. Ако сте будни за това, което Рим иска, просто трябва да започнете да преценявате очевидните неща от друга гледна точка. Достатъчно е само да обърнете внимание на напътствията на Рим и йезуитизма и това ще има огромно значение за разрешаването на тези въпроси, които в близко време ще възникнат от хаоса на съвременния живот и които трябва да бъдат разрешени.
към текста >>

39. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо. Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>

Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази бодрост.
Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази бодрост. Обаче те предпочитат да придобият нещо с по мощта на пасивното мислене, отколкото чрез активната работа на астралното тяло; така стоят нещата и с този теолог, който би искал цялата книга „Въведение в Тайната Наука“ да му се прожектира в кино. Той мисли за своите понятия като за орнаменти, затова и говори за „луксозно илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“.
към текста >>

40. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>

41. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>

42. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън.
Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос. При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън. Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>

Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос. При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън. Персийското бодърствуване, или още по-добре, персийското пробуждане естествено, говоря за древноперсийската епоха, каквато я знаете от моята „Тайна наука“ може да се сравни само с едно нахлуване на самата светлина в човешките сетива.
към текста >>

43. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>

И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>

Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека. Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>

По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
към текста >>

А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека. А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването. Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>

От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>

44. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя.
По време на будния живот, общо взето двигателно-веществообменният човек е принуден да се съобразява с онези сили, които бликат от Земята. Двигателно веществообменният човек е изложен на Земната тежест; той е изложен на онези сили, които се освобождават от хранителните средства; по тези причини той придобива все повече Земни качества, той става все повече едно Земно същество. И тъкмо защото според законите на своето изграждане той не е ангажиран с това, което човек изживява между смъртта и новото раждане, тъкмо затова по време на бодърствуването този двигателно-веществообменен човек е неспособен да се при способи към духовния Космос; по време на бодърствуването, така да се каже, той е „обречен“ на физическата материя. Обаче по време на съня това не е така. Защото в човешката глава е събрано всичко онова, което е свързано по някакъв начин както с миналото на човека, така и с неговия живот между смъртта и новото раждане. Да, скъпи мои приятели, както наскоро изтъкнах, човешката глава и самите вътрешни органи по един дискретен и неуловим начин съдържат образи, които принадлежат на Космоса.
към текста >>

От друга страна, това което превръща човешката глава в едно отражение на Космоса, съвсем не може да действува по време на бодърствуването върху двигателно-веществообменния човек.
От друга страна, това което превръща човешката глава в едно отражение на Космоса, съвсем не може да действува по време на бодърствуването върху двигателно-веществообменния човек. Главата е представителството на повечето сетивни органи, на импулсивните и несдържани сетивни органи, чрез които човек поддържа непрекъснат диалог с външния материален свят.
към текста >>

Това става по време на бодърствуването.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос. Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят. Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис. 38, червените стрели).
към текста >>

По време на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло.
По време на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло. Обаче ние виждаме също и това, което Азът чрез своята конфигурация вмъква в етерното тяло. Накратко, по време на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло. Докато човек спи, Азът и астралното тяло са извън етерното тяло. Ето защо тогава нюансите на астралното тяло и конфигурацията на Азът не се намесват в етерното тяло. В този случай етерното тяло е предоставено на своите собствени сили.
към текста >>

Накратко, по време на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло.
По време на бодърствуването, ние постоянно наблюдаваме един вид цветни фойерверки, пулсиращи в астралното тяло и пренасящи своите багри в етерното тяло; така че докато сме будни, етерното тяло така да се каже се приспособява към астралното тяло. Обаче ние виждаме също и това, което Азът чрез своята конфигурация вмъква в етерното тяло. Накратко, по време на бодърствуването, ние наблюдаваме намесата на Азът и астралното тяло в пределите на етерното тяло. Докато човек спи, Азът и астралното тяло са извън етерното тяло. Ето защо тогава нюансите на астралното тяло и конфигурацията на Азът не се намесват в етерното тяло. В този случай етерното тяло е предоставено на своите собствени сили. И докато човек спи, тези сили формират етерното тяло като едно величествено отражение на Космоса.
към текста >>

Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по време на бодърствуването, така и по време на съня.
Аз бих онагледил това взаимодействие с помощта на противоположно насочените жълти и сини стрели (рис. 39). Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по време на бодърствуването, така и по време на съня. Изобщо, за астралното тяло можем да констатираме, че то се ръководи от един по-висш космически смисъл. Помислете си само, че в периода от заспиването до пробуждането както споменах вчера астралното тяло се нюансира или „оцветява“ според естеството на своите морални усещания. В мига на пробуждането то нахлува в космически изграденото етерно тяло. И там то трябва да се приспособи, да се нагоди според това етерно тяло. Накратко: космическо-астралните сили тук действуват върху човешко-астралните сили.
към текста >>

Докато човекът бодърствува, астралното тяло определя неговата душевна нагласа.
Можем да сме напълно сигурни: Докато спи, човекът просто блести и свети по отношение на своето астрално тяло. Докато човекът бодърствува, астралното тяло определя неговата душевна нагласа. А докато той спи, тази душевна нагласа ако мога така да се изразя прелива в душевния Космос и тъкмо в това „преливане“ човек се усеща изправен пред душевно-духовния Космос.
към текста >>

45. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили. Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини. Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло. След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди. И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>

46. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>

47. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека. Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>

Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания. По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня. Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>

48. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

По време на бодърствуването нещата са поставени обратно.
По време на бодърствуването нещата са поставени обратно. Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима. Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден. Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято. Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
към текста >>

А това става благодарение на обстоятелството, че човекът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън.
Във външния ход на природните процеси ние имаме един вид „съкратен курс" на природните сили и природните закони. Само че докато в една географска област те действуват последователно и не могат да се неутрализират взаимно, в човешкото същество не е така. Там те се неутрализират напълно. А това става благодарение на обстоятелството, че човекът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън. Човекът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга.
към текста >>

49. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима. В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято. Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>

50. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>

Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>

51. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората. Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън. Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>

В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло. Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>

И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>

Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове.
към текста >>

Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства.
Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>

От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>

Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>

И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>

Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>

С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите. Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях. С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване. За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>

Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание. Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>

52. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>

Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
към текста >>

53. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>

54. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички.
Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>

Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

55. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>

56. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>

57. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>

58. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В тълкуването сте[18] свежи и бодри, защото тълкувате не правилно, а погрешно.
В тълкуването сте[18] свежи и бодри, защото тълкувате не правилно, а погрешно.
към текста >>

Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри!
[18] В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении II“, Немската на-ционална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>

59. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри!
В тълкуването сте...: Гьоте в „Питомни ксении ІІ“, Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: „В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погрешно! “
към текста >>

60. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>

61. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

62. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вчера посочих, че за да имаме ясна представа за паметта, трябва да я сравним с онези, достъпни за външното наблюдение процеси, каквито са например спането и бодърствуването.
Вчера посочих, че за да имаме ясна представа за паметта, трябва да я сравним с онези, достъпни за външното наблюдение процеси, каквито са например спането и бодърствуването. Така Вие ще се убедите, че педагогическите стремежи изискват особено във връзка с духовното формиране на нашите основни идеи едно все по-нарастващо сравняване на непознатите и познати факти.
към текста >>

Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето. От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз. Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>

Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях. Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>

63. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение.
Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа. По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение. През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия. Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.
към текста >>

64. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата. От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>

65. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Какво става със спането и бодърстването на земята?
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията.
към текста >>

Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>

Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас.
Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>

66. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>

67. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен. Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
към текста >>

Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен. Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
към текста >>

68. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Бодърствуване и сън. Тиф.
Болестни причини. Теория на бацилите. Тенденция в растенията за превръщане в животни. Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото. Походка и израстване. Предразположение към грип. Дифтерия. Менингит.
към текста >>

69. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>

70. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>

71. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>

72. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>

73. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън.
Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън. Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светоглед, това Вие всички знаете.
към текста >>

74. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сън и бодърствуване.
Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме.
към текста >>

Идваме до второто: сън и бодърствуване.
Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден.
към текста >>

Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм.
към текста >>

2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ
2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ
към текста >>

75. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло.
Но второто, което разказвал всеки посветен, и което за него представлявало второто стъпало, него той описвал, като казвал: той бил отведен там, където можел да опознае "горните и долните Богове”. Какво означава това, да бъдеш отведен някъде, където човек може да опознае горните и долните богове? Да, виждате ли, скъпи мои приятели, това ние всъщност вече описахме, ала го описахме в една модерна форма. Аз Ви казах, че когато духовно-душевният елемент нахлуе толкова дълбоко във физическото тяло и в етерното тяло, тогава физическото тяло и етерното тяло вземат надмощие над духовно-душевния елемент, и тогава възниква патологическото, възниква патологическото поради това, че духовно-душевното се е изгубило, заблудило в сферата на физически-телесното. Тогава възниква патологическото. В мига, в който това става, човекът нахлува в самия себе си по-дълбоко, отколкото това би трябвало да става при обикновеното пробуждане, нахлува по -дълбоко, отколкото при бодърствуването в своето физическо тяло. И при слизането си надолу той среща извънчовешки, подестествени /разположени под Природата/ въздействия. Защото ние живеем в сферата на естественото само когато е налице нормално съотношение между нашето духовно-душевно и нашето физически-телесно устройство. В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия.
към текста >>

Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>

76. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сън и бодърстване – живот след смъртта.
Сън и бодърстване – живот след смъртта. Същност на Христос – двете деца Исус
към текста >>

Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява. Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото.
към текста >>

77. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

78. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години. Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее.
към текста >>

79. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали.
Сега да разгледаме човек, който не може да спи. Знаете, че някои хора се оплакват, че не могат да спят. Обаче повечето такива оплаквания не трябва да се приемат сериозно; някои хора разказват, че през нощта те въобще не спят. И ако ги попиташ, от колко време не спят през нощта, ще отговорят: вече девет години няма сън. Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>

Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
към текста >>

Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно. Но работа тук е в това, че трябва да се разбере колко голямо значение има сънят.
към текста >>

80. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>

81. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

82. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

В цялото си тяло ставаме прекалено бодри.
Виждате ли, ако процесът на подмладяване прекалено се усили в човека, в него се появява плеврит или пневмония. Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест. Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно. Това ние не можем да понесем. В цялото си тяло ставаме прекалено бодри. Тогава получаваме треска или плеврит, или пневмония.
към текста >>

На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва.
Виждате ли, душата на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска. В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.). Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг - педант. На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва. Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система. Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек?
към текста >>

Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас.
към текста >>

Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
към текста >>

Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
Виждате ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество) има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
към текста >>

83. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>

85. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не.
За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката. Това трябва да ви е ясно от описанията, които направих в сряда.
към текста >>

86. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т.
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>

87. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото.
към текста >>

88. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря.
В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>

89. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>

90. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н.
Този, който добре познава човека, би могъл да си каже следното: някакъв човек - има такива - на възраст шестдесет и пет, шестдесет и шест години остава много бодър; докато друг няма тази бодрост, тъй като страда от склерозирали кръвоносни съдове и т. н. Много е интересно да се разгледат тези случаи и да се обвържат с това, което е ставало в детството.
към текста >>

Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст!
Така например на едно дете са му давали мляко, издоено от крава, която е получавала фураж от варовикови почви. Така това дете, заедно с кравето мляко, с което са го хранили, е получило нещо, свързано с варовиковата почва. Това не се открива веднага. И ето, някакъв съвременен медик, показвайки дете, хранено с краве мляко от варовикови почви, и сравнявайки го с друго, кърмено с майчино мляко, ще каже: «да, тук няма никаква разлика» и други подобни. Но детето, кърмено с майчино мляко ще си остане бодро на шестдесет и пет-шест години, докато детето, хранено с краве мляко, страда от калциране на тази възраст! Това става, защото човек представлява нещо цялостно и временното въздействие притежава последействие в протежение на дълго време. През един времеви период нещо може да оказва напълно здраво въздействие; но и след свършването на този период въздействието продължава, то действа и после. Това е, което имам предвид, когато казвам: от състоянието в даден момент въобще не трябва да се правят изводи за това, какво влияние оказва изкуственото развъждане на пчели; това ще стане очевидно след петдесет, шестдесет или сто години. И ако днес някой казва: непонятно ми е защо след петдесет, шестдесет или сто години нещо трябва да се измени, такова неразбиране е напълно обяснимо. Днес това не се желае да се види; нещо подобно стана с мен веднъж в едно имение.
към текста >>

91. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

92. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства.
Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>

Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри.
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н.
Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи.
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>

Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
към текста >>

Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова.
Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова. Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
към текста >>

93. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите.
към текста >>

94. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>

95. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства.
Навярно сте чували, че човек казва: сладък сън. Но в съня човек не може да почувства тази сладост истински, тъй като той все пак спи! Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят.
към текста >>

96. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

97. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън.
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод».
към текста >>

98. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

99. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Доктор Щайнер: Значи казвате, че този човек, имащ на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспособност - не знам имал ли е проблеми с паметта, това не отбелязахте, - в това състояние е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодър и живее до ден-днешен.
Доктор Щайнер: Значи казвате, че този човек, имащ на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспособност - не знам имал ли е проблеми с паметта, това не отбелязахте, - в това състояние е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодър и живее до ден-днешен. Но сега напомня ли нещо при него за атеросклерозата? Или всичко е наред и той е бодър и подвижен?
към текста >>

Или всичко е наред и той е бодър и подвижен?
Доктор Щайнер: Значи казвате, че този човек, имащ на петдесет години атеросклероза, бил слабоподвижен, с ниска трудоспособност - не знам имал ли е проблеми с паметта, това не отбелязахте, - в това състояние е останал до седемдесет години; след това този човек отново е станал бодър и живее до ден-днешен. Но сега напомня ли нещо при него за атеросклерозата? Или всичко е наред и той е бодър и подвижен?
към текста >>

Авторът на въпроса: Сега той е по-бодър и подвижен, отколкото в периода от петдесет до седемдесет години: това е баща ми.
Авторът на въпроса: Сега той е по-бодър и подвижен, отколкото в периода от петдесет до седемдесет години: това е баща ми.
към текста >>

100. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

НАГОРЕ

2.7265129089355