Търсене в текстове за 'безкорист'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 145 резултата от 75 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'безкорист'.

1. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
към текста >>

А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
към текста >>

Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие. Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието. А с това ние отново стигнахме до Гьоте. "За действащия човек е важно това, той да върши правилното, а дали правилното става, това не трябва да го интересува." "Целият наш фокус се състои в това, да се откажем от нашето съществуване, за да съществуваме*/*Сентенции в проза, цитир. на други места, стр.464 и 441./"
към текста >>

2. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Който не е способен на такава безкористна преданост, той никога не ще може да счита своята дейност като свободна.
Обаче едно действие, което ние не извършваме заради самото него, е несвободно действие. Егоизмът действа несвободно. Несвободно действа въобще всеки човек, който не следва от обективното съдържание на самото действие. Да извърши човек едно действие заради самото него, това значи той да действа от Любов. Само онзи, който се ръководи от любовта към действието, от преданост към обективността, действа истински свободно. Който не е способен на такава безкористна преданост, той никога не ще може да счита своята дейност като свободна.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата.
Гьоте не можеше да добие много от този възглед върху света. За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас. В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
към текста >>

4. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд.
По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард фон Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян. Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд. Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд. На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността. Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност.
към текста >>

По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността.
По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард фон Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян. Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд. Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд. На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността. Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност.
към текста >>

Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот.
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата. Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение. Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот. Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма.
към текста >>

5. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел.
Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“. Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“. Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел. На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
към текста >>

Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се превъзмогне. Човек трябва да погледне в себе си и да осъзнае, че той е създал идеали само за да служи на самия себе си. Да се живее естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността. Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
към текста >>

Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро.
Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро. Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
към текста >>

Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел.
Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро. Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел. Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
към текста >>

6. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Тук са и другите земни твари: нашата безкористна мисъл се обръща към тях, независимо че те съществуват според съвсем други закони, в които ние нямаме никакво участие.
Едва в четвъртата област представлява чистото "царство на духовете". Но дори и тя не е такава в истинския смисъл на думата. От трите по-низши области тя се различава по това, че в тях се намират първообразите на онези физически и душевни процеси, които откриваме във физическия и душевен свят, преди да сме навлезли в тези светове. Обстоятелствата на всекидневния живот са свързани с нещата и Съществата, които човек намира в света; от преходните неща на този свят, нашият поглед се издига към техните вечни причини. Тук са и другите земни твари: нашата безкористна мисъл се обръща към тях, независимо че те съществуват според съвсем други закони, в които ние нямаме никакво участие. Обаче благодарение на нас, земният свят разполага с постиженията на изкуствата и науките, на техниката, на държавните институции, накратко, с всичко онова, което оригиналните произведения на нашия Дух въплъщават в условията на физическия свят. Без нас, светът не би притежавал всички тези неща. Първообразите на всички тези чисто човешки произведения се намират в четвъртата област от "царството на духовете".
към текста >>

7. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове.
Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
към текста >>

Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите.
Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово. Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви. За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът".
към текста >>

8. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето.
Ето защо категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, "мисленето" не може да помогне; по-важни им изглеждат "усещанията" и "чувствата". На това трябва да отговорим, че никой не може да стане "ясновидец" във висшия (т.е. в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот. При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н.
към текста >>

Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос.
Още тук е загатнато и първото качество, което трябва да изгради у себе си този който иска да постигне личен поглед върху свръхсетивните факти и събития. Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос. Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него. Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек. Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец.
към текста >>

И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра.
Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него. Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек. Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец. И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра. Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
към текста >>

Тази преданост към откровенията, идващи от един чужд свят, изисква истинска безкористност.
Тази преданост към откровенията, идващи от един чужд свят, изисква истинска безкористност. Всеки, който се опита да провери до каква степен я притежава, ще стигне до удивителни открития за себе си. Ако някой иска да тръгне по "пътят на познанието" трябва да се упражнява в следното: Всеки миг той трябва да е в състояние да се освободи от всичките си предразсъдъци. Само висшата степен на тази безкористна преданост която човек може да изгради у себе си съвсем целенасочено ни позволява да се докоснем до свръхсетивните факти, които са навсякъде около нас.
към текста >>

Само висшата степен на тази безкористна преданост която човек може да изгради у себе си съвсем целенасочено ни позволява да се докоснем до свръхсетивните факти, които са навсякъде около нас.
Тази преданост към откровенията, идващи от един чужд свят, изисква истинска безкористност. Всеки, който се опита да провери до каква степен я притежава, ще стигне до удивителни открития за себе си. Ако някой иска да тръгне по "пътят на познанието" трябва да се упражнява в следното: Всеки миг той трябва да е в състояние да се освободи от всичките си предразсъдъци. Само висшата степен на тази безкористна преданост която човек може да изгради у себе си съвсем целенасочено ни позволява да се докоснем до свръхсетивните факти, които са навсякъде около нас.
към текста >>

А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили.
Тези упражнения водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност. А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили. Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
към текста >>

Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
Тези упражнения водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност. А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили. Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
към текста >>

Аз искам, такъв какъвто съм да бъда приет от света, вместо напълно безкористно да го приема аз, и да му позволя да се изяви според действуващите в него сили.
Обаче към възприемателната способност трябва де се прибави и правилната оценка за нещата. Докато сме склонни да се надценяваме за сметка на обкръжаващия ни свят, ние сами си затваряме достъпа до висшето познание. Всеки, който застава пред нещата и събитията в зависимост от удоволствието или болката, които те предизвикват у него, е твърде застрашен от подобно надценяване. Ако изпитвам симпатия към един човек, аз усещам преди всичко моето отношение към него. Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света. Аз искам, такъв какъвто съм да бъда приет от света, вместо напълно безкористно да го приема аз, и да му позволя да се изяви според действуващите в него сили. С други думи: Аз съм толерантен само към онова, което съвпада с моето лично мнение. Спрямо всичко друго, аз упражнявам една отблъскваща сила. Изобщо, докато човек е под влиянието на сетивния свят, той отблъсква от себе си всички несетивни влияния.
към текста >>

Защото работата се свежда до това, да не надценяваме себе си и да не определяме една или друга цел според личните си предпочитания, а в пълна безкористност да получим насоката на нашите действия от Духа.
Тук става дума за един основен стремеж на душата. Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си именно в стремежа към истината една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки. Възражението, което човек си отправя: "Но аз бих могъл и да се заблуждавам" подсказва едно истинско и много вредно неверие. То подсказва, че човек просто няма доверие в силата на истината. Защото работата се свежда до това, да не надценяваме себе си и да не определяме една или друга цел според личните си предпочитания, а в пълна безкористност да получим насоката на нашите действия от Духа. Егоистичната човешка воля не може да определя Истината; напротив, истината само по себе си трябва да стане вътрешния господар в човека и да го превърне в едно отражение на вечните закони от царството на духовете. Човекът трябва да се проникне от тези вечни закони и да ги приложи в живота.
към текста >>

Всички чувства, бликащи в душата му, всяко удоволствие и неудоволствие, всяка радост и болка стават душевни органи, също както в тялото му, очите и ушите не водят свой собствен живот, а в пълна безкористност пропускат през себе си външните впечатления.
Ако окултният изследовател съблюдава посочените закони, скоро ще установи, че неговите душевни опитности, които се отнасят до духовния свят, приемат съвършено нов облик. Отсега нататък той няма да живее в тях; те ще престанат да бъдат негови вътрешни опитности, имащи значение за него, а ще се превърнат в душевни възпрепятствия на висшите светове. Всички чувства, бликащи в душата му, всяко удоволствие и неудоволствие, всяка радост и болка стават душевни органи, също както в тялото му, очите и ушите не водят свой собствен живот, а в пълна безкористност пропускат през себе си външните впечатления.
към текста >>

9. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства.
Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му. Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство. Особено полезно е да се изслушват децата. Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек.
към текста >>

Но Съществата от духовния свят, за които говори Тайната Наука се обръща само към онези, които са овладели "безкористното" мълчание и са отстранили всяко лично мнение, всяко лично чувство.
Постепенно окултният ученик се отваря за истините на духовния свят. Духовният свят започва да му говори по духовен начин. Но Съществата от духовния свят, за които говори Тайната Наука се обръща само към онези, които са овладели "безкористното" мълчание и са отстранили всяко лично мнение, всяко лично чувство. С езика на "вътрешното слово" могат да бъдат изразени всички висши истини. И всичко, което може да се чуе от устата на окултния изследовател, е постигнато тъкмо по този начин. Обаче това съвсем не означава, че не трябва да се занимаваме с окултна литература, преди да сме в състояние да чуваме "вътрешното слово"
към текста >>

10. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Отдай се непредубеден и в пълна безкористност на твоите духовни възприятия и не ги смущавай с никакви размишления.
Отдай се непредубеден и в пълна безкористност на твоите духовни възприятия и не ги смущавай с никакви размишления. Необходимо е да се замислиш, че първоначално твоите размишления чисто и просто не са дорасли до твоите духовни опитности. До този момент ти си размишлявал само върху живота в сетивно-физическия свят, а новите опитности далеч надхвърлят неговите предели. Следователно, не се опитвай да прилагаш новите и по-висши способности към своя минал опит. Само онзи, който вече има известна увереност в наблюдението на своите вътрешни изживявания, може да говори за тях, така че описанията му да са от полза за другите хора.
към текста >>

11. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества.
Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува. Това може да направи всеки сам за себе си. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие. Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек. Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел. Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества. Те не отблъскват никого, защото и най-егоистичното същество подлежи на развитие. Ако обаче някой потърси изгода само за себе си, при окултистите няма да намери нищо. Те съвсем не му отказват своята помощ; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа. Но ако някой следва указанията и съветите на истинските окултни учители, лесно ще
към текста >>

Те са предварително замислени по такъв начин, че да държат окултния ученик далеч от свръхсетивния свят дотогава, докато той може да пристъпи в него с твърдата воля за безкористна и съвместна работа.
разбере изискванията на Големия Пазач след като е преминал през прага на духовния свят. В случай, че не се съобразява с тях, изобщо не трябва да се надява, че може да се приближи до този праг. Указанията и съветите на окултните учители водят или към доброто, или никъде. Защото подпомагането на егоистичното щастие и домогването до свръхсетивния свят просто не влиза в техните задачи. Те са предварително замислени по такъв начин, че да държат окултния ученик далеч от свръхсетивния свят дотогава, докато той може да пристъпи в него с твърдата воля за безкористна и съвместна работа.
към текста >>

12. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества.
Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят. Той стана себелюбив (егоистичен). И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие. Той започна да обича, защото желае, и да мисли, защото също така проявява желание именно към знание. Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
към текста >>

“Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
към текста >>

13. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си. Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос. Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане. Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането. Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада.
към текста >>

14. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

и в заблуждение, че съм безкористна, живея.
и в заблуждение, че съм безкористна, живея.
към текста >>

15. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания.
При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя съдба, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота. Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания. Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота.
към текста >>

16. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала.
към текста >>

Кант направи от безкористното отдаване на гласа на духа основата на морала.
Кант направи от безкористното отдаване на гласа на духа основата на морала. В областта на добродетелното действане едно такова отдаване не се понася с това на сетивния свят. Съществува обаче едно поле, на което сетивното е така възвисено, че то се явява като непосредствен израз на духовното. Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието.
към текста >>

Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет.
В областта на добродетелното действане едно такова отдаване не се понася с това на сетивния свят. Съществува обаче едно поле, на което сетивното е така възвисено, че то се явява като непосредствен израз на духовното. Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене.
към текста >>

Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота.
Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
към текста >>

С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел. Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва. Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел. Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността.
към текста >>

"Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират". "Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея". Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека.
към текста >>

17. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

"Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>

18. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
към текста >>

19. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването. Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане.
към текста >>

С това той даде един вид "Природознание" на различните морални гледни точки, минавайки от егоистичната гонитба на щастието през множество междинни степени до безкористното отдаване на всеобщия миров процес, чрез който божественото Първично същество се освобождава от злощастието на съществуването.
стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата. Това важи до особена висока степен за неговата "Феноменология на моралния живот", в която той излага и логическа връзка различните видове човешки морални учения. С това той даде един вид "Природознание" на различните морални гледни точки, минавайки от егоистичната гонитба на щастието през множество междинни степени до безкористното отдаване на всеобщия миров процес, чрез който божественото Първично същество се освобождава от злощастието на съществуването.
към текста >>

20. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>

Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят.
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини. Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят. С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай. Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света. И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание.
към текста >>

И онзи път, който отвежда в духовния свят не благодарение на човешките понятия, на човешките идеи и на ненужното злато, с което си служат софистичните Духове, представени в образа на Блуждаещите Светлини, минава към отвъдния бряг в ясната Слънчева светлина на деня; този път се отличава с това, че изисква търпеливи, безкористни стъпки, които свързват отделните човешки изживявания в едно цяло.
Другият път минава през сянката на Великана. От Приказката ние знаем, че привечер Великанът, който иначе е съвсем безсилен, протяга ръката си, чиято сянка се спуска върху реката. Да, вторият път минава именно през тази сянка. Следователно, ако някой иска да навлезе в царството на Духа денем, той може да мине по пътя, предлаган от Змията, а който иска да навлезе там привечер, в здрача, той може да мине по сянката на Великана. Това са двата пътя за постигането на един духовен мироглед. И онзи път, който отвежда в духовния свят не благодарение на човешките понятия, на човешките идеи и на ненужното злато, с което си служат софистичните Духове, представени в образа на Блуждаещите Светлини, минава към отвъдния бряг в ясната Слънчева светлина на деня; този път се отличава с това, че изисква търпеливи, безкористни стъпки, които свързват отделните човешки изживявания в едно цяло.
към текста >>

21. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката. Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа. Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>

22. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната.
Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард. След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал. Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил.
към текста >>

23. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци!
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала. Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>

24. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

2. Жадните за знания имат нужда от спокоен, безкористен поглед, от любопитно безпокойство и ясен разсъдък и винаги се намират във връзка с първите.
2. Жадните за знания имат нужда от спокоен, безкористен поглед, от любопитно безпокойство и ясен разсъдък и винаги се намират във връзка с първите. В научен смисъл те също преработват само това, което откриват.
към текста >>

25. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си. По-рано той беше упражнявал практична професия, след което обаче се бе пенсионирал. Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как живее той в него. У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
към текста >>

26. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения.
Представленията се изнасяха така, че за всеки отделен случай трябваше да се събира нова трупа от актьори, изявяващи се на най-различни сцени. С тях пиесата се играеше на сутрешни представления на наета или свободно предоставена от някоя дирекция сцена. Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения. Но актьорите, както и директорите на театри по това време нямаха никакви вътрешни възражения срещу представянето на произведения, отпаднали от общоприетото. Те казваха само, че това не може да става пред обикновената публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби. Публиката още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството.
към текста >>

27. Бележки. GA_93 Легендата за храма

декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
С предсказанието, дадено в трите лекции от 9., 16. и 23. декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
към текста >>

28. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

29. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки.
Каквото е необходимо в най-висока степен при розенкройцерското обучение, обикновено не му се обръща достатъчно внимание при всички други окултни обучения. Това е ясното логическо мислене, или поне стремежът към него. Най-напред е необходимо да се отстрани всяко объркано и пълно с предразсъдъци мислене. Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки. Затова ако някой иска като обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука. Не е разумно възражение да се каже: Какво ме ползва да изучавам сведенията за по-висшите светове, за човешките раси и култури, за карма и превъплъщение, щом сам не мога да виждам и възприемам. Това не е разумно възражение, понеже именно заниманията с тези истини пречиства мисленето и така го дисциплинира, че човекът узрява за другите крачки, които водят към окултния път. В обикновения живот човекът мисли най-често съвсем разбъркано. Насоките и периодите на човешкото развитие и на планетната еволюция, правилните възгледи, които се разкриват пред знаещия, довеждат мисленето до подредени форми.
към текста >>

30. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства.
Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха. Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството.
към текста >>

31. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
Това е показано на първия апокалиптичен печат. Началното състояние на човечеството, когато Земята се е намирала още в състояние на огненена течност, е представено чрез това, че краката на човека стоят върху изображението на един огнен метален поток, бъдещото състояние е изобразено чрез огнения меч, който излиза от устата на човека. Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху волята на човека. Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия външен свят. Научим ли се да контролираме нашата воля, в нас заживява мировата воля, тогава нашата воля става едно с волята, която пронизва природата. Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
към текста >>

32. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност.
И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност. Много е важно да се прозре това. Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще оздравее. Ако той се разболява от тази захарна болест без вина, това не е валидно за всеобщото познание, което е правилно дадено в антропософията. Захарната болест е във връзка с придобитото надмощие от страна на егоизма.
към текста >>

33. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Преди известно време можеха да се направят доста такива изследвания, когато още се срещаха безкористни хора в селата, които знаеха всякакви неща за здравето и правилата за здравеопазването.
Който иска да направи изследвания,60 няма да има дълго време възможност, защото такива неща измират. Преди известно време можеха да се направят доста такива изследвания, когато още се срещаха безкористни хора в селата, които знаеха всякакви неща за здравето и правилата за здравеопазването. Много важни неща знаеха те. Така Парецелз61 е казал, че в общуването си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети. Това не е било без основание. Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества?
към текста >>

34. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм.
Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част. И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм. Това е този Аз, който не иска още да се освободи от инстинктите, желанията и страстите. Те проникват и пронизват астралното тяло, така че човешкото астрално тяло става двойствено: безкористно-възвишени пориви – и страсти, пронизани със себичност; те влезнали в човека под действието на Аз-духовете и са се вкоренили в него.
към текста >>

Те проникват и пронизват астралното тяло, така че човешкото астрално тяло става двойствено: безкористно-възвишени пориви – и страсти, пронизани със себичност; те влезнали в човека под действието на Аз-духовете и са се вкоренили в него.
Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло. В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие. Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част. И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм. Това е този Аз, който не иска още да се освободи от инстинктите, желанията и страстите. Те проникват и пронизват астралното тяло, така че човешкото астрално тяло става двойствено: безкористно-възвишени пориви – и страсти, пронизани със себичност; те влезнали в човека под действието на Аз-духовете и са се вкоренили в него.
към текста >>

35. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онова, което нас ни засяга, то е дали в течение на световната история те са дадени на грижата на хора, които са по безкористен начин запознати с великите цели на земната еволюция и които направляват тези неща правилно за здравето на човешките същества или дали те се задвижват от групи човешки същества, които експлоатират тези неща за егоистични, лични или групови цели.
При такива обстоятелства съществува воля да се впрегне човешката енергия към механичната енергия към тези неща не би трябвало да се отнасяме, като се борим против тях. Това е напълно фалшив възглед. Тези неща неминуемо ще се появят, те ще дойдат. Онова, което нас ни засяга, то е дали в течение на световната история те са дадени на грижата на хора, които са по безкористен начин запознати с великите цели на земната еволюция и които направляват тези неща правилно за здравето на човешките същества или дали те се задвижват от групи човешки същества, които експлоатират тези неща за егоистични, лични или групови цели. Това е важното. Тук не е въпросът за какво, каквото положително ще дойде. Въпросът е как, как се направляват тези обстоятелства. Каквото просто е вложено в значението на земната еволюция. Спояването на човешката природа с механичната природа ще бъде ваш проблем от голямо значение за останалата част на земната еволюция.
към текста >>

36. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.
Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
към текста >>

37. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>

38. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

– това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно.
Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно. Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие не ще намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко, това Вие знаете. Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература. Това знаеше също Средновековието; но тогава хората от Средновековието не ни го разказваха по този начин.
към текста >>

Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда.
Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно. Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие не ще намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко, това Вие знаете. Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература. Това знаеше също Средновековието; но тогава хората от Средновековието не ни го разказваха по този начин. Те разказваха нещо друго.
към текста >>

39. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Онзи, който търси себепознание, втренчвайки поглед навътре в себе си, си казва: Ти трябва да си добър, да си безкористен!
Така стоят нещата с тези привидни теории: всъщност те не са нищо друго, освен пътища за себепознание. Онзи, който търси себепознание, втренчвайки поглед навътре в себе си, си казва: Ти трябва да си добър, да си безкористен! И това звучи чудесно! Само че веднага забелязваме: Тези хора стават все по-егоистични. Напротив, когато човек се измъчва с великите тайни на съществуванието, когато се откъсва от това умилкване и лично възвеличаване, когато преминава в това, което се намира в по-висшите светове и може да бъде разпознат от тези светове – ето кое води до истинско себепознание. Като размишляваме върху Сатурн, Слънцето, Луната, ние изгубваме себе си в мировите мисли. “В твоето мислене живеят мирови мисли”, си казва антропософски мислещата душа, но тя прибавя: “Заличи себе си в мировите мисли”.
към текста >>

40. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>

41. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце! Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност. Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>

Да, пълна и безкористна всеотдайност!
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце! Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност. Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>

Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване.
Защото всяко саможертвено дело е не мечтателна, а активна всеотдайност. Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване. Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
към текста >>

Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
Защото всяко саможертвено дело е не мечтателна, а активна всеотдайност. Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване. Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
към текста >>

Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание.
към текста >>

Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

Но сега тази безкористна всеотдайност трябва да бъде усилена, защото човекът може да се издигне до висшите светове само чрез едно усилване на своята безкористна всеотдайност.
Но сега тази безкористна всеотдайност трябва да бъде усилена, защото човекът може да се издигне до висшите светове само чрез едно усилване на своята безкористна всеотдайност. Да, човекът трябва да изживее и то усилени до пределна степен двете душевни състояния: Себе-забравата и себе-заличаването. Ние непрекъснато напомняме, че никой не може да стигне до висшето познание, ако остане в сферата на ежедневното мислене, в сферата на естественонаучното мислене. Нека да сме наясно: Строго погледнато, ежедневното мислене, както и цялата естествена наука са подчинени на смътната човешка воля, на човешкото своеволие, защото тук от решаващо значение са унаследените или придобити усещания, чувства и представи. Нека да не забравяме: В тази област заблужденията са нещо ежедневно. При нас често идват хора и казват: Добре, ние нямаме нищо против вашата Духовна наука, обаче не можем да приемем нещо, което противоречи на нашето мислене, нито пък твърдения, които са непроверени!
към текста >>

Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост. Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството. Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>

Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
Нека още веднъж да си изградим подходяща представа за всички тези процеси, както постъпихме и последния път, когато се спряхме на образа на Престолите и тяхната саможертва, на току-що родените Духове на Времето и т.н. Сега обаче ние не би следвало да изобразяваме, примерно, някакво небесно тяло, състоя що се от светлина, защото тази светлина все още не се разпространява външно; тя съществува само под формата на отражение, насочено към вътрешността на сферата. Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите. Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.
към текста >>

42. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически сетива, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества.
Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически сетива, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества. Ето какво е скрито зад всеки полъх на вятъра, зад всяко движение на въздуха. Следователно, външните сетивни възприятия ни водят само до една илюзия, до една Майя; и ние стигаме до точните представи само тогава, когато правим стъпката от Майя към истинското духовно-научно изследване.
към текста >>

В света на истината ние сме призовани да търсим не огън или въздух, а „жертви" и „безкористна всеотдайност".
Практически огънят, топлината и въздухът са също толкова действителни, колкото и отражението на онзи човек, който се оглежда в огледалото. Защото както, общо взето, огледалното отражение съпоставено с действителният човек е една илюзия, така стоят нещата и с огъня, топлината и въздуха; скритите, невидими духовни сили се отнасят към тях по същия начин, както се отнася действителния човек към своето огледално отражение. В света на истината ние сме призовани да търсим не огън или въздух, а „жертви" и „безкористна всеотдайност".
към текста >>

И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот.
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот. Там в условията на Старото Слънце, т.е. в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в разбирането на нашето собствено развитие. Но за да преминем от света на Майя в света на истината, ние отново се нуждаем от едно точно определено понятие. Става дума за следното.
към текста >>

Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина.
Сега в този образ ние имаме Престолите-жертвоприносители и Херувимите, които приемат жертвата; обаче има и такива Херувими, които не одобряват жертвата, които връщат жертвата. Да, изключително интересно е да проследим този факт в Хрониката Акаша. Защото след като безкористната всеотдайност, присъща за Духовете на Мъдростта, се влее в топлината на жертвата, тогава, през епохата на Старото Слънце, жертвеният дим се издига нагоре, откъдето Архангелите го връщат обратно долу, вече под формата на светлина. Обаче сега ние констатираме и нещо, което не изглеждаше по този начин в пространството на Старото Слънце: Сега жертвеният дим не бива връщан от Архангелите под формата на светлина, сега той бива отблъснат от Херувимите, така че се понася в обратна посока, натрупва се бих казал под формата на жертвени облаци в Слънчевото пространство; да, първо жертвата се издига нагоре, после жертвата се спуска надолу; веднъж тя бива приета, втори път отхвърлена. В известен смисъл ние откриваме тази среща на същинските духовни формации като един вид сблъсък между това, което последния път нарекохме „външен" и „вътрешен" пласт, имайки предвид двете основни измерения на Старото Слънце; така че по средата остава един „разграничителен" пласт: там се намират Престолите жертвоприносители, от външната страна са Херувимите, които приемат жертвата, от вътрешната страна са Херувимите, които отхвърлят жертвата. От неприетата жертва възниква известно „натрупване", известен „застой", а по-късно се стига до една духовна формация, наподобяваща формата на пръстен; и най-отвън ние имаме отразената обратно светлинна маса.
към текста >>

Следователно, ако в света ставаше само това, което може да се случи в условията на „жертвата" и „безкористната всеотдайност", тогава всичко щеше да се окаже подчинено на времето.
Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и Старото Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на Старото Слънце то също е налице. И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси. Ние не бихме могли да изключим времето от нито един еволюционен процес. Ние видяхме, че Духовете на Време то се появиха на Стария Сатурн, и че от тогава времето беше един вид имплантирано във всеки отделен процес на битието. И сега ние трябва да свържем с времето всичко онова под формата на образи, на имагинации до което сме стигнали в мисловното обхващане на света. Следователно, ако в света ставаше само това, което може да се случи в условията на „жертвата" и „безкористната всеотдайност", тогава всичко щеше да се окаже подчинено на времето. В света не би съществувало нищо, което да остане неподчинено на времето. Или с други думи: всичко щеше да стане подвластно на времето; всичко щеше да попадне под властта на „раждането" и „умирането".
към текста >>

Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност".
Обаче онези Херувими, които отхвърлиха жертвата, които отхвърлиха, бих казал, уханието и дима на жертвата, сториха това, понеже искаха да се разграничат от някои качества, от някои особености, присъщи на жертвата. И към тези нежелателни качества, спадат преди всичко „раждането" и „умирането". Целият отказ на Херувимите да приемат жертвата е свързан с тяхната еманципация по отношение на времето. Да, те трябваше да надраснат времето, да се освободят от времето; да отхвърлят от себе си не само жертвата, но и всяка зависимост от времето. Ето защо една от главните особености на старото Сатурново развитие е следната: Определени отношения, които продължават и след Стария Сатурн, така да се каже, по права линия, и които имат нещо общо с „жертвата" и „безкористната всеотдайност", остават подчинени на времето, докато други „отношения", зависещи от резигнацията и отказа на Херувимите да приемат жертвата, се освобождават от времето, така че по този начин възниква това, което наричаме „неподвластност на времето" или „вечност". Тук ние ставаме свидетели на един изключително важен момент от развитието на Старото Слънце, а именно до разделянето на „време" и „вечност". Благодарение на Херувимите и тяхната резигнация, в свръхсетивния свят на Старото Слънце възниква едно ново качество, „вечността". Всичко това става през епохата на Старото Слънце.
към текста >>

Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества. И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>

А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха".
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна. Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина. Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна. В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна. Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>

Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата. Това, което нарекохме „резигнация", изпълва абсолютно всички процеси, които се разиграват на Старата Луна. В действителност е точно така: потапяйки се в душевната атмосфера на резигнацията, ние можем да я пренесем, като един вид енергия или сила, във всички процеси, които се разиграват на Старата Луна; продължавайки назад към Старото Слънце, ние също бихме могли да установим някакво съответствие между вътрешните душевни опитности на човека от една страна и външния свят от друга страна. Това, което беше „жертва", се проявява под външната илюзорна форма на топлината; а това, което нарекохме „безкористна всеотдайност" се проявява под външната илюзорна форма на „въздуха" или „газообразните вещества".
към текста >>

Както топлината е само една външна илюзия, зад която гори жертвата; както въздухът е само една външна илюзия, зад която откриваме безкористната всеотдайност на Боговете; така и водата, като субстанция, е само една сетивна илюзия, едно измамно отражение, зад което е спотаена резигнацията на определени свръхсетивни Същества спрямо нещата, които им се предлагат от други свръхсетивни Същества.
Но какво става с резигнацията? Това, което нарекохме „резигнация", се проявява под външната илюзорна форма на „водата", на „течния елемент". Водата също е илюзия, Майя, и това не би било така, ако духовната същност на водата не се определяше именно от пренебрежението, от резигнацията на Боговете. Навсякъде по света, зад всевъзможните разновидности на водния елемент, е спотаена резигнацията на Боговете! Както топлината е само една външна илюзия, зад която гори жертвата; както въздухът е само една външна илюзия, зад която откриваме безкористната всеотдайност на Боговете; така и водата, като субстанция, е само една сетивна илюзия, едно измамно отражение, зад което е спотаена резигнацията на определени свръхсетивни Същества спрямо нещата, които им се предлагат от други свръхсетивни Същества.
към текста >>

Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак.
към текста >>

Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>

Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

43. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят. Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия. Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата. А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>

Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества.
Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо. Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества. И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи.
към текста >>

44. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа. Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа. Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>

Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия. Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата. Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>

45. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така. Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше. След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта. Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него. Но когато човек се опитва да проникне зад света на обикновеното познание, този егоизъм започва да действува във висша степен опасно и вредно. Егоизмът е навлязъл в цялата човешка история и дори в обикновения, сетивен живот, той предизвиква вреда след вреда, но тук трябва да изтъкнем, че тези вредни последици са нещо крайно незначително спрямо гибелните разрушения, които егоизмът може да предизвика, ако той започне да си служи със средствата на окултното познание.
към текста >>

46. Съдържание GA_138 За инициацията

Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло. Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота. Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
към текста >>

47. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията. Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм. Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят. Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме.
към текста >>

Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас.
Да вземем един характерен пример. Нещо, което изплува като образ, му влива любов. Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас. А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят. В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него. Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света.
към текста >>

В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него.
Сега човек е в силно изкушение. Появява се едно ужасно изкушение, тъй като сега човек обича нещо, което е в самия него. Той е подложен на изкушението да обича нещото затова, че то принадлежи на самия него, и трябва с всички сили да работи за това да не обича това същество, защото го има, а затова, защото то представлява едно или друго нещо, въпреки че е в него. Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас. А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят. В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него. Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата. Това става с всичко, с което човек влезе в отношение чрез любов или омраза.
към текста >>

Но разликата между двете преживявания е тази: това, което човек обича безкористно, си отива, но той чувства, че то го взема със себе си, човек сам изминава пътя, който то изминава.
Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата. Това става с всичко, с което човек влезе в отношение чрез любов или омраза. Но разликата между двете преживявания е тази: това, което човек обича безкористно, си отива, но той чувства, че то го взема със себе си, човек сам изминава пътя, който то изминава. Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен. А когато е взет, има възможността да отиде до съществото, което е преживял в своето отражение. Научава се да го познава. И посредством това, че у някого изплуват отраженията на съществата, които още не познава, и че добива връзка с тях, човек излиза извън себе си и стига до цялото население, с което се запознава в един втори духовен свят.
към текста >>

48. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален свят, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
Вчера се опитах да характеризирам разликата между изместването извън физическото тяло към преживяването, чувстването в етерното или елементарното тяло и в астралното тяло с думи, които са възможни само за описанието на такива неща. Също така отбелязах, че преживяването протича така, че себевживяването в елементарното или етерното тяло се отличава като един вид изтичане в далнините на света – при което човек напълно запазва съзнанието, че струи от един център, а именно от собствената си телесност, – към всички посоки в безграничното. Обаче преживяването в астралното тяло се представя така, че се възприема като едно изскачане извън себе си и скок в астралното тяло, така че човек едва сега се чувства като преживяващ наистина дотолкова извън физическото си тяло, че усеща всичко, което е бил във физическото си тяло, което нарича „себе си“ във физическото си тяло, като нещо, което има извън себе си, като нещо биващо извън себе си. Човек е вътре в някой друг. Още вчера загатнах за това, че светът, срещу който се намира той тогава, съгласно с моята „Теософия“ например трябва да носи наименованието духовната страна. Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален свят, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
към текста >>

49. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си.
Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва. Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
към текста >>

50. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии.
Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада. Това е една съществена разлика по отношение на индуската религия, или по отношение на Будизма. Така в много отношения западното Християнство не е пропито от религиозен егоизъм, религиозното е много по безкористно от източните религии. Ето защо истинското познание и чувствуване на Христовия Импулс е също онова, което довежда хората с техните себеподобни, без различно какъв религиозен живот имат те.
към текста >>

51. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество. Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен. Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>

52. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен.
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен. Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие. Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
към текста >>

Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие.
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен. Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие. Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
към текста >>

Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област. Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
към текста >>

Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област. Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
към текста >>

53. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов.
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип. Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
към текста >>

Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е.
При известни обстоятелства това, което наричаме любов, може да бъде много егоистично. Нека разгледаме живота. Да опитаме да проверим, колко често това, което наричаме любов, е егоистично. Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е. то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие.
към текста >>

Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие.
Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е. то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие. И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>

Можем да кажем: той насочва безкористно към егоизма.
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на човека с неговата собствена вътрешност се превръща в един характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв човек изпитва едно истинско настръхване, един истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по един естествен начин до егоизма. Августин се нахвърля чисто и благородно и велико към егоистичността. Можем да кажем: той насочва безкористно към егоизма. Обаче той попада в епохата, в която човечеството се беше откъснало от великите интереси на външното. Нека помислим, как още в третата следатлантска епоха всеки египетски човек насочваше своя поглед нагоре към звездните светове и прочиташе в звездите човешки съдби! Как душата беше свързана с всеобщите интереси.
към текста >>

54. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си.
Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето.
към текста >>

И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост.
Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове. Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и лошо да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят. Когато се издигне в духовния свят чрез ясновиждащата си душа, човек усеща, че много му пречи всичко, което е развил като отсъствие на любов и себелюбие във физическо-сетивния свят. Защото когато престъпи прага на духовния свят, му се показва всичко, което внася там не само като открит, но и като скрит дълбоко в душата бушуващ егоизъм, какъвто съществува в хората. И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост. Това, което човек внася по този начин във висшите светове като отсъствие на любов и недостиг на чувства, се превръща в грозни, често ужасяващи образи, които той преживява, когато встъпи в духовните светове. Тези образи наистина са много, много пречещи, изключително неприятни за душата.
към текста >>

55. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията.
Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията. Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>

56. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен?
Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие. Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум. За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се домогнат до нещата, за които ламтели. Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н.
към текста >>

57. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм.
А колко силно вярват хората, че когато вършат едно или друго действие, те се ръководят от този или онзи мотив! Мнозина смятат, че се ръководят от благородни и безкористни мотиви, докато истинските им мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Обаче те дори не подозират това, понеже спрямо себе си и спрямо своите социални импулси, живеят в Майя. И за да вникне в истинските съотношения, човекът трябва да положи не малко усилия.
към текста >>

58. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането.
към текста >>

Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си!
Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите.
към текста >>

59. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>

На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат.
Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

60. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл.
На такива места е налице стремежът човешката сила да се обвърже с машинната сила. Тези неща не бива да се третират така, като че ли трябва да се оборват. Това е съвсем погрешен възглед. Те не могат да се предотвратят, те ще се появят. Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл. За това става въпрос. Не става въпрос за какво в този случай, защото то със сигурност ще дойде; става въпрос за това как ще дойде то, когато се приложат нещата. Защото то е необходимо в смисъла на земното развитие. Съединяването на човешката същност с машинната същност ще бъде голям, значителен проблем за бъдещото земно развитие.
към текста >>

Днес не може да се направи повече от това да се говори за тези неща, докато хората достатъчно добре ги разберат, онези хора, които са подходящи да ги възприемат по безкористен начин.
Третото е да се включат човешките мисли във възпроизводството на човешкия род, в раждането и възпитанието141. Посочих142 как вече се организират конгреси, как по материалистически начин дори се основават бъдещи клонове на науката за зачеването и свързването на мъжа и жената. Всичко това ни насочва към значителни неща, предвидени в развитието. Смешно е днес да се казва: Как така онези, които по правилен начин знаят за тези неща, не ги прилагат? В бъдеще хората ще се убедят как стоят нещата с това прилагане и какви пречки съществуват понастоящем, за да се основе например духовна медицина и духовна икономика. Днес не може да се направи повече от това да се говори за тези неща, докато хората достатъчно добре ги разберат, онези хора, които са подходящи да ги възприемат по безкористен начин. Днес много хора вярват, че могат да го направят, но дори и това се възпрепятства от много жизнени фактори, които могат да бъдат преодолени по правилния начин, ако първоначално се разпространи все по-дълбокото разбиране и поне за известно време се откажем от непосредственото практическо приложение в широк мащаб.
към текста >>

61. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Необходимостта от безкористен социален ред.
Дейността на Академията Гондишапур. Природни ритми и съгласуване на ритмите в новата техника. Необходимостта от безкористен социален ред.
към текста >>

62. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>

Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>

63. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
И как мога да го постигна? Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция. Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
към текста >>

От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо.
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих пред вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете. От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо. А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
към текста >>

64. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>

65. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето. Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>

66. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>

67. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
към текста >>

Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
към текста >>

68. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>

69. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност.
Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност. Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили.
към текста >>

70. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ти обаче трябва да изразиш само безкористието, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство!
"Обаче ти можеш да отидеш до определена стъпка! ", каза духовната фигура. "Позволено ти е именно да влееш във формата именно още това, което изпълняваш като движение. В момента, в който би вляла в тази форма твоите собствени желания, ти би окарикатурила формата в гримаса и би се свършило със съдбата на твоето изкуство. Така стана с хората там долу на Земята, че те вляха своите желания, своите похоти в техния мимически израз, че в него се показва тяхното собствено себе. Ти обаче трябва да изразиш само безкористието, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство! "
към текста >>

71. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Една напълно безкористна, напълно чиста, напълно благородна телесност говори от тази картина на този, който я съзерцава.
Като че ли цветовете на тялото само си играят, сякаш то не приема светлината, допуска само да го заобикалят светлинни форми, но нищо не иска да приеме отвън. Една напълно безкористна, напълно чиста, напълно благородна телесност говори от тази картина на този, който я съзерцава.
към текста >>

72. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество.
Чрез едно сравнение аз искам да изясня това, което желая да кажа. Да разгледаме човешкото око. Това човешко око съществува, за да бъде посредник между човека и светлинното усещане. Чрез какво човешкото око може да направи осезаема за човека светлината? Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си. В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество. Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин. Самият живот след това внася относителност в него. Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
към текста >>

Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си. В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество. Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин. Самият живот след това внася относителност в него. Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
към текста >>

73. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Да, магията се използва и от Боговете, обаче разликата между бялата и черната магия се състои изключително в това, че при бялата магия имаме една безкористна, морална намеса, а при черната магия имаме една користна, неморална намеса.
– Той просто не можеше да се избави от тези скрупули и в употребата на такива средства подушваше черна магия. Естествено, ако се отнасяме с тези неща не както трябва, те могат да се превърнат в черна магия. Ето защо един ден аз казах съвсем ясно: Да, моралността трябва да присъствува във всички тези неща. И аз предполагам, че всеки участник в този курс е морално убеден, че като подпомага селското стопанство, той служи на човечеството. Ето защо селскостопанският кръг следва да бъде разглеждан и като един морален кръг, който си поставя задачата да гарантира правилното използване на въпросните средства. Да, магията се използва и от Боговете, обаче разликата между бялата и черната магия се състои изключително в това, че при бялата магия имаме една безкористна, морална намеса, а при черната магия имаме една користна, неморална намеса. Друга разлика няма. И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че възпитателните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин. Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност.
към текста >>

74. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>

75. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим. Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
към текста >>

НАГОРЕ

2.0326089859009