Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
109
резултата от
45
текста с корен от думите : '
аскет
'.
1.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и
аскет
ичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания.
В началото си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки. Но от средата на сухите понятия, читателят бива отвеждан и към конкретния живот. Аз изцяло поддържам мнението, че човек трябва да се издигне до етерното царство на понятията, ако иска да изживее всички страни на битието. Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най-големите сладости на живота.
Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания.
Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
към текста >>
Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и
аскет
изъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
В началото си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки. Но от средата на сухите понятия, читателят бива отвеждан и към конкретния живот. Аз изцяло поддържам мнението, че човек трябва да се издигне до етерното царство на понятията, ако иска да изживее всички страни на битието. Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най-големите сладости на живота. Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания.
Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нека ги видим, идеалите на
аскет
ите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното!
Що за идеали са създали тези презрители на реалността?
Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното!
Какво означават аскетичните идеали? С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце. („Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>
Какво означават
аскет
ичните идеали?
Що за идеали са създали тези презрители на реалността? Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното!
Какво означават аскетичните идеали?
С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце. („Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на
аскет
ичен идеал, това не е от голямо значение.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение.
Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност. „Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер.
към текста >>
Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше
аскет
ични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното. Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер. Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“. Рихард Вагнер не вярва вече, че изразява действителността в тонове. „Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката.
Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше аскетични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
към текста >>
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на
аскет
ичните идеали.
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на аскетичните идеали.
Творците не стоят върху собствените си крака. Както Рихард Вагнер е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38
към текста >>
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават
аскет
ични идеали.
Другояче стоят нещата, когато философите пристъпват като презрители на реалността и защитават аскетични идеали.
Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба. „Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40
към текста >>
Той учи на отричане от живота, на
аскет
ичен идеал.
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на градивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща. Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света.
Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал.
Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици. Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
към текста >>
Той смята: „Един истински
аскет
изъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на градивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща. Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал.
Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
към текста >>
Така че от самото начало не е изненадващо, че
аскет
ичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал. Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
към текста >>
Друг произход имат
аскет
ичните идеали на свещениците.
Друг произход имат аскетичните идеали на свещениците.
Каквото възниква при философа чрез разрастване на естествен нагон, изгражда основния идеал на проповедническата дейност. Проповедникът вижда заблуда в отдаването на човека на реалния живот. Той иска от човека да омаловажава този живот за сметка на друг, който се ръководи от по-висши, не просто природни сили. Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля. Той вижда живота на земята като несъвършен и му противопоставя друг, вечен, съвършен живот.
към текста >>
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина
аскет
ична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова
аскет
ичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и слабост“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
Но този посредствен възглед не е изключение. „Той е един от най-разпространените и най-старите факти, които съществуват.
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и слабост“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
към текста >>
Аскет
ичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота.
Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила.
към текста >>
В разпространяването на това убеждение
аскет
ичният проповедник търси своята сила.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот.
В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила.
Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот. „Аскетичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастир и застъпник на болното стадо. По този начин разбираме неговата огромна историческа мисия.
към текста >>
„
Аскет
ичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастир и застъпник на болното стадо.
Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила. Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот.
„Аскетичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастир и застъпник на болното стадо.
По този начин разбираме неговата огромна историческа мисия. Господството над страдащи е неговото царство, към него е насочен инстинктът му, в него е изкуството му, в него са майсторството му и начинът му на щастие.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 15)
към текста >>
Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на
аскет
ичното убеждение.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост.
Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>
Провалилите се в живота могат да търсят в учението на
аскет
ичните проповедници своето изцеление; Ницше иска да събере здравите и да им каже едно мнение, което е по-близко до тях, отколкото всеки враждебен на живота идеал.
Такъв начин на мислене произлиза от страданието в живота и насочва оръжието си срещу живота. Когато здравият, радващият се на живота се зарази от него, той изкоренява от себе си здравия и силен инстинкт. Трудът на Ницше достига връхната си точка благодарение на факта, че противопоставя на това учение нещо друго, един възглед за здравото и сполучливото.
Провалилите се в живота могат да търсят в учението на аскетичните проповедници своето изцеление; Ницше иска да събере здравите и да им каже едно мнение, което е по-близко до тях, отколкото всеки враждебен на живота идеал.
към текста >>
Също и в поддръжниците на съвременната наука е вкоренен
аскет
ичният идеал.
Също и в поддръжниците на съвременната наука е вкоренен аскетичният идеал.
Разбира се, тази наука се хвали, че е изхвърлила извън борда всички представи, основани на вярата, и се придържа само към действителността. За нея е реално само това, което може да се преброи, изчисли, претегли, види и хване. Фактът, че по този начин „битието се принизява до сервилно аритметическо упражнение и математическа игра“, е безразличен на съвременните учени. („Веселата наука“, § 373) Такъв учен не си приписва право да интерпретира преминаващите пред сетивата и разума му световни събития, така че той да властва със своето мислене. Той казва, че истината трябва да е независима от интерпретациите му, че няма работа с истината, а трябва да оставя световните явления да му я диктуват.
към текста >>
Аскет
ичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото.
Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото.
Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава. Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал.
към текста >>
Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на
аскет
ичния идеал.
Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог. Човек трябва да я открие, да й се отдаде, но не да я създава.
Естествоизпитателите и писачите на история в днешно време са въодушевени от същия дух на аскетичния идеал.
Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено.
към текста >>
„Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [
аскет
ичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог.
„Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности.
Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина? “ Истина за какво?
към текста >>
И това може да доведе само до пълно отрицание на Вагнеровата музика, която придобива все по-
аскет
ичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на Вагнеровото дело.
Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си. Казва как се е почувствал.
И това може да доведе само до пълно отрицание на Вагнеровата музика, която придобива все по-аскетичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на Вагнеровото дело.
Естетите, възлагащи на изкуството задачата да онагледи идеята, да въплъти божественото, внасят в тази област подобен възглед, както правят философите нихилисти в областта на познанието и морала. Те търсят в обектите на изкуството отвъдното, което обаче се превръща в нищо пред действителността. Съществува също и естетически нихилизъм.
към текста >>
3.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Напълно проти-воположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотевата гледна точка: „Не трябва да тълкуваме в
аскет
ичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто: обърни внимание до известна степен на себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света.
Без съмнение повишената чувствителност и импулсите го карат до известна степен да насочи наблюденията си върху своята личност. Здрави и хармонични натури като Гьоте намират в достигащото далеч себенаблюдение нещо съмнително.
Напълно проти-воположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотевата гледна точка: „Не трябва да тълкуваме в аскетичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто: обърни внимание до известна степен на себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света.
За това не са нужни някакви психологични мъчения. Всеки способен човек знае и преживява какво трябва да значи това. Това е един добър съвет, който е от голяма практическа полза за всекиго... Как може човек да се познае? Никога чрез наблюдение, а чрез действие. Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност.
към текста >>
4.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните
аскет
и, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
5.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Няма никакъв смисъл да се води
аскет
ичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада.
Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве. Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля! В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си.
Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада.
В аскетизма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма. И в този случай аскетизма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.
към текста >>
В
аскет
изма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма.
Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля! В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада.
В аскетизма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма.
И в този случай аскетизма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.
към текста >>
И в този случай
аскет
изма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.
В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада. В аскетизма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма.
И в този случай аскетизма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.
към текста >>
6.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Последното може да бъде последствие само на външно схванати и криво разбрани, изопачени окултни принципи, които водят до погрешен
аскет
изъм.
Тогава той ще постави тези сили в служба на Земното развитие и ще изпълни намеренията на охарактеризираните висши същества чрез размножението. Това, което духовната наука учи, е облагородяване на цялата тази област и поставянето й под божествените закони, а не нейното умъртвяване.
Последното може да бъде последствие само на външно схванати и криво разбрани, изопачени окултни принципи, които водят до погрешен аскетизъм.
към текста >>
7.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо
аскет
измът е за Шопенхауер моралният идеал.
Всичко, което води до унищожаването, даже до убиването на волята, него Шопенхауер считаше логично за заслужаващо да се стреми човек към него. Защото унищожаването на неразумното в света означава едно унищожаване на волята. Човекът не трябва да проявява воля. Той трябва да убие всяко желание в себе си.
Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал.
Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот. Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта. Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел.
към текста >>
8.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез
аскет
изъм, който унищожаваше тялото.
земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>
Аскет
ичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него.
към текста >>
Такъв е резултатът получен чрез
аскет
изма.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции.
Такъв е резултатът получен чрез аскетизма.
Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася
аскет
изма, нито да бере неговите плодове.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван.
След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове.
Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
Аскет
ът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове. Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание.
Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация.
Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>
9.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно
аскет
ично настроение спрямо това, което сетивата възприемат.
Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат.
При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин. И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
към текста >>
10.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-
аскет
ично духовно развитие.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета.
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие.
Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
11.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята
аскет
ичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството.
Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване.
Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене. Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване. В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света.
към текста >>
Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез
аскет
ичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Така стоят пред нас две светогледни течения в цялото развитие на човечеството. Едното е Шопенхауерово, което казва: О, този свят с всички негови страдания е такъв, че ние чувствуваме истинското положение на човека само тогава, когато гледаме творенията на великите художници, които изобразяват, представят един образ, който чрез своята аскетичност е постигнал едно освобождение от земното съществуване, който вече плува над земното съществуване.
Всъщност мисли Шопенхауер най-висшето в едно такова освободено чрез аскетичността човешко същество се показва в това, че то поглежда назад към земното съществуване и казва: Сега аз имам на себе си вече само телесната дреха, която е станала без значение за мене.
Аз се стремя нагоре и предвкусвам онова съществуване, с което влизам в допир, когато Земята е победена, когато съм победил това, което е свързано със земното съществуване. В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света.
към текста >>
12.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез
аскет
изъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
13.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и
аскет
ични практики.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики.
Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
И с това се появи принципът на
аскет
изма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога.
Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера.
И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога.
Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята. Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
към текста >>
15.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез
аскет
изъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука.
Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
16.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и
аскет
ични практики.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики.
Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Епидемичната хистерия на средновековните
аскет
и отговаря на внушенията на материалистическата наука.
Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание.
Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука.
Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят. Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората.
към текста >>
Регулиране на храненето.
Аскет
изъм.
Универсалният характер на духовната наука. Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая.
Регулиране на храненето. Аскетизъм.
Лаборатории, основани върху духовнонаучна основа.
към текста >>
18.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттук можете да видите колко е важно едно движение, което апелира към истинското познание на духа в човека, което не изисква
аскет
изъм и отчуждаване от живота, а всеки момент води до осъзнаване на практическото значение на духовното.
Така материализмът се промъква в религиите, които би трябвало изобщо да не са материалистически.
Оттук можете да видите колко е важно едно движение, което апелира към истинското познание на духа в човека, което не изисква аскетизъм и отчуждаване от живота, а всеки момент води до осъзнаване на практическото значение на духовното.
към текста >>
19.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Известен изследовател25, занимаващ се с психиатрия и с въпроси, лежащи между психологията и психиатрията, говори за народните епидемии и описва едно явление, траело двеста години, до края на Средновековието, когато действително е бил широко разпространен прекален
аскет
изъм като култ.
Много дълбоко са залегнали предразсъдъците, които се изправят пред човешкия напредък и които се опират на интелигентност, начетеност и образованост. В едно списание можете да намерите статия, в която се говори за народни епидемии.
Известен изследовател25, занимаващ се с психиатрия и с въпроси, лежащи между психологията и психиатрията, говори за народните епидемии и описва едно явление, траело двеста години, до края на Средновековието, когато действително е бил широко разпространен прекален аскетизъм като култ.
Хората се хвърляли на пода, бичували се, измъчвали се, прекалената им фантазия се изживявала в странни ексцесии. Това може да се приеме за болест. Психиатърът я определя като хистерия, която се е разпространявала епидемично. Той казва, че такива хистерици често са достъпни за внушения, които не могат повече да бъдат контролирани с мисленето. Когато някой човек види друг, който си е наранил ръката, състрадателно се намесва да му помогне.
към текста >>
20.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова от някои ордени се е изисквал
аскет
изъм, но тук същевременно лежи изворът на огромни опасности.
Друго съответствие в организма е следното. Размножителната дейност отговаря в горния организъм на така нареченото визионерство, по известен начин също на имагинативната душевна дейност.
Затова от някои ордени се е изисквал аскетизъм, но тук същевременно лежи изворът на огромни опасности.
Те могат да се отблъснат само чрез чист вътрешен живот, чрез силно доверие в собствената индивидуалност и чрез способността да оставаме в присъствие на духа при всички жизнени ситуации. Ако не се отдаваме на афекти и на никакви външни влияния, сме сигурни в тази област и можем да отклоним вредни въздействия.
към текста >>
21.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който не присъства на него, не означава, че е
аскет
.
Може да се насочи към по-висши неща. Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност. Един пример. Представете си едно кръчмарско увеселение.
Който не присъства на него, не означава, че е аскет.
Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
към текста >>
22.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в
аскет
ичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно. Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н. Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин.
Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
23.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С това той съвсем не става като един помощен
аскет
, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста".
С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като
аскет
и, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Хората са при месени в този живот. Духовната наука не ще направи да обеднее нито на йота този живот. Но разбирането, което обикновено хората си съставят за съществуванието, преди да го разберат чрез духа, е погрешно; трябва да се разбере илюзията на живота. Тази илюзия трябва да умре в нас. От семето на тази умряла илюзия ще се роди един по-висш живот.
Ето защо един духовен смисъл на живота не ще ни направи да живеем като аскети, но напротив ще ни научи да познаваме истинския образ на нещата, ще ни даде истинска власт над живота; Христос ще проникне цялото наше съществуване, когато ще знаем да намерим отново Духовната Наука, и ние ще разберем как смъртта може да бъде едно отражение на живота.
Усвоявайки духовните познания, ние не се отчуждаваме от живота, но в нашите съждения ще различаваме това, което е погрешно. Ние ще преследваме тогава нашия път, укрепнали чрез истински мисли, като работници, които не отстъпват пред живота, защото в контакт с идеите, които водят към духовния свят, те са добили сила.
към текста >>
24.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на
аскет
изма и лишенията.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя.
Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
Ето защо, когато разбра опасността от
аскет
изма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
към текста >>
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия
аскет
изъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
към текста >>
25.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на
аскет
изма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете.
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете.
И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър!
към текста >>
И всъщно ст самоизмъчванията на
аскет
ите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете.
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете.
И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете.
За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
към текста >>
26.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана
аскет
, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света.
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека.
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тогава идва фалшивият
аскет
изъм.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него.
Тогава идва фалшивият аскетизъм.
И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта.
към текста >>
И този фалшив
аскет
изъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм.
И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси.
Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата.
към текста >>
Дори може да се напише историята на
аскет
изма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси.
Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер.
Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно.
към текста >>
Човек се предава на лъжливия
аскет
изъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер.
Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество.
към текста >>
28.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв
аскет
изъм.
Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност.
Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм.
Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните. Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята.
към текста >>
Не става дума за сетивен
аскет
изъм, а за долавянето на свещените тайни.
Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха. Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни.
Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност.
към текста >>
29.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен
аскет
изъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата.
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата.
Всъщност човекът не е земно същество, а принадлежи на целия Космос. Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на аскетизъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята. Физическата наука само ни подготвя за това, което предстои. Припомнете си, колко зависим беше древният човек от мястото си на раждане, и това беше така до 15 век, до края на Гръцко-латинската епоха. За онези времена това беше нещо добро, но то не бива да остане най-главното в хода на по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на
аскет
изъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята.
В предишните столетия хората не искаха да разберат физическото тяло и прибягваха до един погрешен аскетизъм, вярвайки че извисяват душите си с всевъзможните правила за умъртвяване на сетивата. Всъщност човекът не е земно същество, а принадлежи на целия Космос.
Но този основен факт може да бъде разбран не чрез различните форми на аскетизъм, а чрез непосредственото свързване със субстанциалните, жизнени или етерни сили на Земята.
Физическата наука само ни подготвя за това, което предстои. Припомнете си, колко зависим беше древният човек от мястото си на раждане, и това беше така до 15 век, до края на Гръцко-латинската епоха. За онези времена това беше нещо добро, но то не бива да остане най-главното в хода на по-нататъшната еволюция.
към текста >>
30.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в
аскет
ична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие.
Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек.
В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
31.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Става дума не за фанатичен
аскет
изъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост.
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
32.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-
аскет
ична, мистична, езотерична.
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-аскетична, мистична, езотерична.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
към текста >>
33.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на
аскет
а, да влезеш в духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят. Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят. И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят.
Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един
аскет
ичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло.
Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
35.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно
аскет
ичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
към текста >>
36.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез
аскет
ичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Съвременният човек няма представа за това, което някогашните
аскет
и са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции.
Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм.
Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Всеки път, когато някогашният
аскет
болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм.
Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност.
Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Ако потиснете телесните функции по
аскет
ичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните
аскет
и, само и само да освободят своя душевен организъм.
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм.
И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.
към текста >>
И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез
аскет
изъм.
След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм.
И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм.
Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.
към текста >>
Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните
аскет
и, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят.
Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка.
Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Въпреки всичко, което току-що казах,
аскет
ичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек.
Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята. Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без
аскет
изъм освобождава духовното си същество от телесната природа.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа.
Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
37.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо
аскет
ично.
И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията. И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти.
Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично.
Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин. Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа.
към текста >>
Само че този
аскет
ичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин.
И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията. И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти. Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично.
Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин.
Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа.
към текста >>
38.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Аз не говоря за някакъв фалшив
аскет
изъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното. Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>
39.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие ще опишете и духа на
аскет
изма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели.
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>
В тази беднотия се е развил
аскет
ичният дух на кръстоносните походи.
От къде е идвало това обедняване? Тя е трябвало да дава своите пари на други. Европеецът е трябвало да дава своите пари на азиатците. Парите отивали по границите на Римската империя. Затова все повече навлизало стоковото стопанство.
В тази беднотия се е развил аскетичният дух на кръстоносните походи.
към текста >>
40.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва
аскет
измът в най-широкия смисъл на думата.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на
аскет
изма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера.
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на
аскет
изма с един друг път.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път.
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като
аскет
изма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път.
Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
В съществената си част
аскет
измът се състои от определени упражнения.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения.
Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Това, което описах, е същото, което по силата на традициите е стигнало до наше време от едни постари времена, от които произхождат най-важните религиозни възгледи и което не по пътя на личното откритие на съвременното човечество, е довело до онзи телесен
аскет
изъм, който аз сега нагледно се опитах да опиша.
Това, което описах, е същото, което по силата на традициите е стигнало до наше време от едни постари времена, от които произхождат най-важните религиозни възгледи и което не по пътя на личното откритие на съвременното човечество, е довело до онзи телесен аскетизъм, който аз сега нагледно се опитах да опиша.
към текста >>
Днес ние не можем да подражаваме на този
аскет
изъм.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм.
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота. Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали
аскет
ите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота.
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез
аскет
изъм да отнемаме на нашето тяло неговата сила за действие.
Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез аскетизъм да отнемаме на нашето тяло неговата сила за действие.
И ние можем да направим това. Можем, защото чрез нашето вековно природонаучно развитие ние сме в състояние да обучаваме своето мислене. Това, което казвам тук, не е насочено срещу интелектуалното. Навсякъде интелектуалният елемент трябва да бъде основа, основа трябва да бъде ясното мислене. Ала върху тази интелектуалност, върху това ясно мислене трябва да надстроим онова, което после ще ни отведе в духовния свят.
към текста >>
Това, което древният
аскет
е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният
аскет
е постигнал отвън.
Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години. Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване.
Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният
аскет
.
Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят. Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа.
Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар
аскет
изъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар
аскет
изъм в нова форма.
Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7.
Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма.
Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм. Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен
аскет
изъм.
Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7. Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма.
Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм.
Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
Но човек не може да осъществи този нов
аскет
изъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7. Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма. Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм.
Но човек не може да осъществи този нов аскетизъм, чрез който човек не напуска живота и не се оттегля в отшелничество, а остава в кипежа на живота, ако не успее с погледа си да надхвърли момента и да погледне напред.
към текста >>
41.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Материализмът като последица на католическия
аскет
изъм.
Педагогика и формообразуващи процеси в зъбите. Зъбен кариес и бременност. Ескулин. Хлорофил. Преодоляване на антиапетити и формиране на органите. Високи и ниски потенции. Хипохондрия.
Материализмът като последица на католическия аскетизъм.
Духовни свойства на материята. Човешки темперамент. Отношение на хранителния процес към старческото слабоумие. Внушение.
към текста >>
42.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Косът не е много
аскет
ично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци.
Това, скъпи мои приятели, в известни граници трябва да бъде признато; но от друга страна навярно трябва да бъде признато, че по-лесно това би могло да бъде. Но както вярвам тъкмо от основателността на тази забележка можем да научим изключително много. Да вземем случай, в който това, което казвам, бъде разбрано много лесно; това дори могат да бъдат два случая, близки един до друг, вторият обаче случай, по-силно отдалечен от съвременното човечество. По-близкият е този, че хората от съвременната културна епоха положително имат право, когато възприемат неща, подобни на изнесените тук, като най-трудни за разбиране; косът не би казал това, той би намерил всичко това за изключително лесно разбираемо. И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо.
Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци.
Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел. прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания. Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо.
към текста >>
43.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия
аскет
изъм.
При душевните заболявания душевното състояние няма друго значение освен по отношение на диагностиката. Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно.
Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм.
Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа. Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата.
към текста >>
Този
аскет
изъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа.
Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм.
Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа.
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена.
към текста >>
Съвременният светоглед взима от това
аскет
ично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм. Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа.
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена. Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското мислене, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение?
към текста >>
44.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост,
аскет
изъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни.
Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия. Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за
аскет
изма.
Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди. Така например с лаика да бъде разискван въпроса за здравословното и вредното церемониално установените пости, или също така за това, което официалната лекарска наука казва например относно обрязването или нещо подобно.
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма.
Тук могат да се кажат много и различни неща.
към текста >>
НАГОРЕ