Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
44
резултата от
40
текста с части от думите : '
Яре
'.
1.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Физиологическото убеждение, че сетивният свят такъв, какъвто той стои пред нас, не е нищо по себе си, а е вече едно произведение на взаимодействието на един непознат за нас молекул
яре
н външен свят и нашия организъм, не противоречи на нашето твърдение.
Това така силно изпъква при предметите на външните сетива, че едва ли някой може да го отрече. Едно тяло застава пред нас първо като едно множество от форми, цветове, топлинни и светлинни впечатления, които са внезапно пред нас, изникнали като от един непознат за нас първичен източник.
Физиологическото убеждение, че сетивният свят такъв, какъвто той стои пред нас, не е нищо по себе си, а е вече едно произведение на взаимодействието на един непознат за нас молекулярен външен свят и нашия организъм, не противоречи на нашето твърдение.
Ако действително би било вярно, че цвят, топлина и т.н. не са нищо друго, освен формата, под която нашият организъм е възбуден от външния свят, все пак процесът, който превръща ставащото във външния свят в цвят, топлина и т.н., се намира изцяло отвъд съзнанието. Каквато и роля да играе при това нашият организъм: Пред нашата мисъл стои като завършена и натрапена форма на действителността /опитност/ немолекулярния процес, а онези цветове, звуци и т.н.
към текста >>
2.
06_г. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако догмата на откровението властваше в предишната наука, то днешната наука страда под
яре
ма на догмата на опитността.
Той няма никакъв поглед в света, от който произхождат твърденията. Той трябва да вярва в тяхната истинност, но не може да се добере до основите. Съвсем подобно е положението и с догмата на опитността. Когато някой е на мнение, че трябва да оставаме само при чистата опитност и да наблюдаваме само нейните промени, без да проникнем до въздействащите сили, той прави също така твърдения върху света, до чиито основи няма никакъв достъп. И тук истината не е добита чрез вникване във вътрешната действеност на вещта, а е натрапена на вещта от нещо намиращо се вън от нея.
Ако догмата на откровението властваше в предишната наука, то днешната наука страда под ярема на догмата на опитността.
към текста >>
3.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
С приближаването ни от канавката излита
яре
бица и с това нашето любопитство е задоволено: имаме онова, което наричаме обяснение на явленията.
Един много четен съвременен философ /Хърбърт Спенсър/ описва духовния процес, който извършваме спрямо наблюдението, по следния начин: „Ако някой септемврийски ден, разхождайки се по полето, доловим на няколко крачки пред себе си шум и на страната на канавката, откъм която той явно идва, видим тревата да се движи, ние вероятно ще се отправим към мястото, за да разберем какво е причинило шума и движението.
С приближаването ни от канавката излита яребица и с това нашето любопитство е задоволено: имаме онова, което наричаме обяснение на явленията.
Това обяснение, забележете, се свежда до следното: Тъй като безброй пъти в живота си сме установявали, че смущението на покоя на малки тела съпътства движението на други намиращи се между тях тела, и понеже сме обобщавали връзките между такива смущения и такива движения, ние считаме това частно смущение за обяснено, щом открием, че то е пример именно за тази връзка." Погледнати по-точно, нещата се представят далеч по-иначе, отколкото са описани тук. Когато доловя някакъв шум, аз най-напред търся понятието за това наблюдение. Едва това понятие ме извежда отвъд шума. Който не продължава да размисля, той просто чува шума и с това се задоволява. Но чрез моя размисъл на мен ми е ясно, че един шум трябва да се схваща като следствие.
към текста >>
Понятието следствие събужда понятието причина и тогава аз търся причиняващия обект, който откривам в лицето на
яре
бицата.
Когато доловя някакъв шум, аз най-напред търся понятието за това наблюдение. Едва това понятие ме извежда отвъд шума. Който не продължава да размисля, той просто чува шума и с това се задоволява. Но чрез моя размисъл на мен ми е ясно, че един шум трябва да се схваща като следствие. Следователно едва когато свържа понятието следствие с възприятието шум, аз имам повод да изляза от отделното наблюдение и да потърся причината.
Понятието следствие събужда понятието причина и тогава аз търся причиняващия обект, който откривам в лицето на яребицата.
Тези понятия-причина и следствие - аз обаче никога не мога да придобия само чрез наблюдение, върху колкото и случая да се простира то. Наблюдението провокира мисленето и едва то ми сочи пътя, по който да присъединя едно преживяване към друго.
към текста >>
4.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би раз
яре
ни водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път.
Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
5.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един попул
яре
н начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това.
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това.
И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>
6.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекул
яре
н Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено.
Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
към текста >>
7.
Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията в свръзка с Йоановото Евангелие
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Космогония. Попул
яре
н окултизъм.
Космогония. Популярен окултизъм.
Евангелието на Йоан.
към текста >>
8.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
23) «Попул
яре
н окултизъм», от 28 юни до 11 юли 1906 г., записки на слушатели, в Събр.
23) «Популярен окултизъм», от 28 юни до 11 юли 1906 г., записки на слушатели, в Събр.
съч. 94.
към текста >>
9.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Говорейки на попул
яре
н език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах.
Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма. Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса!
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах.
И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
към текста >>
10.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е одухотворението на човешките тела или казано на попул
яре
н език, “Възкресението на плътта”.
Както човешките тела са ставали все по-одухотворени след лемурийските времена, така и ликът на човека ще става все по-одухотворен. Ние живеем в Петата раса. Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в душата, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство. Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице. Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло.
Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”.
Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя. Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта. Но това е така, и такъв е пътя на земното развитие; по този начин се разкрива смисъла на земното развитие и мястото на Христос в това земно развитие.
към текста >>
11.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до раз
яре
ни животни.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
12.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това е попул
яре
н израз, но в него е скрит дълбок смисъл.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него.
Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл.
Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>
13.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Казано на попул
яре
н език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
14.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на попул
яре
н език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето.
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-попул
яре
н език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие.
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако искаме да характеризираме по един попул
яре
н начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание.
Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането.
към текста >>
17.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един попул
яре
н Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ.
Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове.
Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ.
От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум. Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>
18.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
и този кръг пол
яре
н сестрински прониква,
и този кръг полярен сестрински прониква,
към текста >>
19.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Отново се появява един попул
яре
н сборник.
Отново се появява един популярен сборник.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света.
към текста >>
20.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тук развитието протича по съвсем регул
яре
н начин.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание. В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните. Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон. Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Тук развитието протича по съвсем регулярен начин.
Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
21.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-попул
яре
н стил.
Ако съзнанието се потопи в казаното, ще стане ясно, че в цялата антропософска литература господства едно основно положение, една основна насоченост, една основна настройка. Ако се прегледат всички тези съчинения даже не с доброжелателност, с която в нашето движение, собствено, вече се сдобихме, а настроени критично, което е свойствено на съвременната ни епоха, в цялата антропософска литература ясно ще изпъкне една основна насоченост: да се даде на човешката душа това, което особено и е необходимо в нашата епоха, – опираща се на собствената ни вътрешна същност самостоятелност и сила на съждението.
Често бях принуден да се съпротивлявам на идващите от различни страни препоръки да пиша в по-популярен стил.
Бях принуден да се съпротивлявам на този натиск по простата причина, че Антропософията е призвана не да даде на хората, ако те поискат, без умствено напрежение да добият догми, а именно да пробуди тяхната собствена способност за съждения, собствените търсения на душата. За това е призвана антропософската литература, – всеки, който иска, да отнесе от антропософската литература собствена убеденост.
към текста >>
22.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Ад
яре
и германската секция под ръководството на Р.
В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р.
Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока". Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година.
към текста >>
23.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно раз
яре
но куче.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища.
Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче.
Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>
Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал раз
яре
но куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче.
Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си.
Това разказва Хораций*27.
към текста >>
24.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този попул
яре
н израз.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят.
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз.
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
25.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един раз
яре
н бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого.
Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого.
Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
26.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Попул
яре
н и извън родината си с неговата история на християнската догматика.
[3] Адолф фон Харнак, немски историк и теолог.
Популярен и извън родината си с неговата история на християнската догматика.
към текста >>
27.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Казано на попул
яре
н език, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
Обаче както Слънцето се явява като извор и източник на светлина, така и другите небесни тела се явяват като образи. Ето защо и популярната астрономия счита, че те само отразяват Слънчевата светлина.
Казано на популярен език, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: раз
яре
ната тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
А след това подир тях раз
яре
ната тълпа изхвърлила още един политически деец.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец.
Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
29.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в попул
яре
н хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма.
Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното.
към текста >>
30.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, пол
яре
н процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло.
Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е попул
яре
н поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>
32.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият пол
яре
н обратен образ по посока на собственото тяло.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
33.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по попул
яре
н начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
34.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегул
яре
н характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното.
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
35.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по пол
яре
н начин.
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така.
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по пол
яре
н начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие.
към текста >>
36.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален пол
яре
н ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
37.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Сега можете да кажете: някои неща носят регул
яре
н характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека.
Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Попул
яре
н окултизъм.», Събр.
[1] «В 1906 г. изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
Популярен окултизъм.», Събр.
съч. 94.
към текста >>
39.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Професорът бил съвсем раз
яре
н по този повод.
Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент. Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво.
Професорът бил съвсем разярен по този повод.
И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите.
към текста >>
40.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Попул
яре
н окултизъм.», Събр.
4. «В 1906 г. изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
Популярен окултизъм.», Събр.
съч. 94.
към текста >>
НАГОРЕ