Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
119
резултата от
54
текста с точна фраза : '
Яков
'.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
8. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И
ЯКОВ
БЬОМЕ
8. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
към текста >>
2.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което Парацелс и
Яков
бяха запазили още от този начин на изследване, изглежда само като възпоменания от миналото.
Поредицата от личности, които са описани тук, не са искали да пренесат някогашния начин на изследване в бъдещето. Този начин не отговаря вече на познавателните сили, които се развиват в европейското човечество начиная от 13-ия и 14-ия векове насам.
Това, което Парацелс и Яков бяха запазили още от този начин на изследване, изглежда само като възпоменания от миналото.
За мислещите хора от всичко това остава по същество само душевното настроение. И за това настроение те търсят един импулс и стремежите на самата душа, докато по-рано то възникваше в душата, когато тя наблюдаваше природата. Някои от съвременните хора, който има днес склонност към мистиката, не ще търси мистичните изживявания и не ще иска да ги за пали чрез това, което съвременното изследване на природата казва, а чрез това, което се съдържа в писанията на спомената епоха. Но чрез това той става чужд за това, което най-много занимава съвременните хора.
към текста >>
Защо мистично настроените души намират своето задоволяване в писанията на един Майстер Екхарт,
Яков
Бьоме и т.н., но не в книгата на природата, доколкото тя стои днес разтворена пред човека чрез познанието?
Би могло да изглежда, че съвременното познание на природата, погледнато в неговата истинност, не разкрива никакъв път, който да настрои душата така, че тя да намери светлината на духа в мистичното виждане.
Защо мистично настроените души намират своето задоволяване в писанията на един Майстер Екхарт, Яков Бьоме и т.н., но не в книгата на природата, доколкото тя стои днес разтворена пред човека чрез познанието?
Формата, в която днес предимно се говори за тази книга, не може без съмнение да доведе до мистичното настроение на душата.
към текста >>
3.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И
ЯКОВ
БЬОМЕ
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
към текста >>
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар
Яков
Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност.
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност.
Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ.
към текста >>
Яков
Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост.
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
към текста >>
Яков
Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него.
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него.
Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината.
към текста >>
Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва:
Яков
, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря.
Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>
При по-зряла възраст
Яков
Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна.
При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна.
След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния език на природата.
към текста >>
Яков
Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Фанатизираното усърдие на свещениците му създават големи неприятности в живота. Той, който иска да чете само писанието, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното писание, скованото, догматичното вероизповедание.
към текста >>
В душата на
Яков
Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание.
Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло? Този въпрос измъчва Яков Бьоме.
към текста >>
Този въпрос измъчва
Яков
Бьоме.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло?
Този въпрос измъчва Яков Бьоме.
Той застава в центъра на света на неговите представи. Той иска да добие един възглед за мировото Цяло, което включва в себе си дисхармонията. Защото как една представа би искала да обясни света, ако тя остави необяснена съществуващата дисхармония? Дисхармонията трябва да бъде обяснена чрез хармонията, злото чрез доброто.
към текста >>
Защото всъщност
Яков
Бьоме се ограничава именно върху тях.
Като говорим за тези неща, нека се ограничим върху доброто и злото, в което в по-тесен смисъл дисхармонията намира своя израз в човешкия живот.
Защото всъщност Яков Бьоме се ограничава именно върху тях.
Той може да стори това, понеже за него природа и човек се явяват като едно същество. И в двете той вижда подобни закони и процеси. За него нецелесъобразното в природата е зло, както и злото е една нецелесъобразност в съдбата на човека. Същите основни сили царуват и на едното и на другото място. Който е познал произхода на злото в човека, за него стои също открит и произхода на злото в природата.
към текста >>
Когато говорим в смисъла на
Яков
Бьоме, ние можем да дадем следния отговор.
Как е възможно от същото Първично същество да изтича и злото и доброто?
Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор.
Първичното същество не живее своето съществувание в себе си. Многообразието на света участвува в това съществуване. Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот.
към текста >>
Следователно, въпреки че за
Яков
Бьоме Първичното същество е Цялото, нищо в света не може да бъде разбрано, ако не вземем предвид едновременно Първичното същество и неговата противоположност.
Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото. Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто живее. Както светлината може да свети само тогава, когато прониква тъмнината, така и Доброто може да съществува само тогава, когато прониква своята противоположност. Светлината лъчезари от "първичната основа" на тъмнината; доброто се ражда от "първичната основа" на безразличието. И както в сянката само светлостта ни показва съществуването на светлината; а тъмнината се чувства като нещо, което отслабва светлината: Така и в света във всички неща се търси само закономерността; а злото, нецелесъобразно се приема като нещо самопонятно.
Следователно, въпреки че за Яков Бьоме Първичното същество е Цялото, нищо в света не може да бъде разбрано, ако не вземем предвид едновременно Първичното същество и неговата противоположност.
"Доброто е погълнало в себе си злото или противното..... Всяко същество съдържа в себе си доброто и злото и разделяйки се в своето развитие, то по ражда противоположни качества, които се стремят да властват едно над друго."
към текста >>
Ето защо напълно в смисъла на
Яков
Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото.
Ето защо напълно в смисъла на Яков Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото.
Първичното същество трябваше да погълне Злото; но злото не е съставна част на първичното същество. Яков Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието. "Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко. Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е никаква религия? "
към текста >>
Яков
Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието.
Ето защо напълно в смисъла на Яков Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото. Първичното същество трябваше да погълне Злото; но злото не е съставна част на първичното същество.
Яков Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието.
"Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко. Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е никаква религия? "
към текста >>
На основата на такъв един възглед в духа на
Яков
Бьоме се изграждат неговите представи върху същността на целия свят, като прави да се роди от небитието на последователни степени закономерният свят.
На основата на такъв един възглед в духа на Яков Бьоме се изграждат неговите представи върху същността на целия свят, като прави да се роди от небитието на последователни степени закономерният свят.
Този свят се изгражда в седем форми на природата. В тъмна суровост Първичното същество приема форма, затворено нямо в себе си и неподвижно. Под символа на солта Бьоме разбира тази суровост. С подобни наименования той се позовава на Парацелзий, който беше взел имената за природните процеси от химическите процеси. Чрез поглъщането на своята противоположност първата форма на природата се явява във втората; сурово, неподвижно приема движението; в него се явява сила и живот.
към текста >>
Яков
Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното възприятие поставя сетивното възприятие на звука.
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/. На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи. Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата.
Яков Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното възприятие поставя сетивното възприятие на звука.
Седмата форма на природата е Духът издигащ се върху основата на своите сетивни възприятия /мъдростта/. Той отново намира себе си като Първопричина сред света израснал от небитието и образуващ се от хармоничното и дисхармоничното. "Духът святи донася сиянието на величието в същността, в която божеството се изявява."
към текста >>
С такива възгледи
Яков
Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически.
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически.
За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
към текста >>
И така пред нашия дух се явява
Яков
Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век.
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите.
И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век.
В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
В този случай един такъв
Яков
Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век.
В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
Който прониква в духа на съчиненията на
Яков
Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение.
За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение.
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "
Яков
Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение.
/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
4.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел,
Яков
Бьоме и други бяха подготвили.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили.
Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/.
към текста >>
5.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Майстер Екхарт както и Таулер, а също
Яков
Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука.
Тази естествена наука не даде на природата нищо, което да не и принадлежи. Тя прогони от нея всичко, което не трябва да се търси там, но което се намира само във вътрешността на човека. Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони.
Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука.
Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека.
към текста >>
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както
Яков
Бьоме е говорил върху тях.
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както Яков Бьоме е говорил върху тях.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли.
към текста >>
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на
Яков
Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука.
Нашето съвремие не може да говори върху фактите на природата така, както Яков Бьоме е говорил върху тях.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука.
Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
към текста >>
Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у
Яков
Бьоме и Ангелус Силезиус.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници.
Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус.
Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който
Яков
Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща.
Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
6.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Яков
Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно озарение, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време.
Яков Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно озарение, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време.
Да, в самотата на своя душевен живот той даже развива особено изразително този основен характер, защото за него вътрешната двойственост на душевния живот, противоположността между Аза и другите душевни изживявания, застава пред духовното око. Той изживява "Аза" така, както този Аз си създава в душевния живот вътрешната противоположност, както той се отразява в собствената му душа. След това той отново намира това вътрешно изживяване в процесите в света. Той вижда в това изживяване едно раздвоение преминаващо през всичко. "В такова едно съзерцание човек намира две качества, едно добро и едно зло, които съществуват в този свят във всички сили, в звездите и стихиите, както и във всички създания".
към текста >>
7.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
На основата на разцъфтяването на естествената наука в по-ново време стои същото търсене както в мистиката на
Яков
Бьоме.
На основата на разцъфтяването на естествената наука в по-ново време стои същото търсене както в мистиката на Яков Бьоме.
Това може да се види при един мислител, който е израснал непосредствено от духовното течение, което в Коперник /1473-1543 г./, Кеплер /1571-1630 г./, Галилей /1564-1642 г./ и др. доведе до първите големи постижения на естествената наука в по-ново време. Това е Джордано Бруно / 1548-1600 г./. Когато разгледаме, как той счита, че светът е съставен от безкрайно много малки оживени и душевно изживяващи себе си първични същества, монадите, които не са родени и са непреходни и които в тяхното задружно действие произвеждат природните явления, бихме могли да бъдем съблазнени да сравним Джордано Бруно с Анаксагор, според който светът е съставен от хомойомерите. Въпреки това между двамата има значителна разлика.
към текста >>
8.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Един друг ученик на Кант,
Яков
Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение.
В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим. По този начин от Кантовия възглед се разви първо едно ново съмнение в истината, критицизмът се превърна в скептицизъм. Един от най-последователните привърженици на скептицизма е Соломон Маймон, който от 1790 година съчини различни книги, които се намираха под влиянието на Кант и на Шулце и в които с пълната решителност той се застъпваше за това, че, поради цялото устройство на нашата познавателна способност, съвсем не може да се говори за съществуването на външни предмети.
Един друг ученик на Кант, Яков Сигисмунд Бек, отиде даже толкова далече да твърди, че в действителност самият Кант не е приемал съществуването на никакви неща вън от нас и че когато му се приписва една подобна представа, това се дължи на едно недоразумение.
към текста >>
9.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на
Яков
Бьоме /1575-1624/.
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на
Яков
Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене.
Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
10.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ваадер се потопи в мистиката на
Яков
Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението.
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението.
към текста >>
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на
Яков
Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите.
към текста >>
11.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на
Яков
и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св.
Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят. И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите.
Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св.
апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел. пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му.
към текста >>
12.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър,
Яков
и Йоан.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът."
към текста >>
13.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В историята за Ной от "Златната легенда" от
Яков
дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и децата Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени".
/*15/ – Битие 6, 1-2. Също вж. "Тайната доктрина", кн. 2, ч. 2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти".
В историята за Ной от "Златната легенда" от Яков дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и децата Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени".
към текста >>
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на
Яков
, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
14.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър,
Яков
и Йоан.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.”
към текста >>
15.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Яков
Бьоме, 1575-1624.
56) Парацелз (Теофраст фон Хохенхайм), 1493-1541(?).
Яков Бьоме, 1575-1624.
към текста >>
16.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което
Яков
бе дал на сина си Йосиф.
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
към текста >>
17.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Има едно забележително изказване на великия мистик
Яков
Бьоме.
Има едно забележително изказване на великия мистик Яков Бьоме.
На това негово изказване се чудат само онези, които се намират извън кръга на Духовната наука. Яков Бьоме обръща внимание върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него. И той казва: "може би някой ще запита: ти бил ли си там, където Адам ходел по земята? " И Яков Бьоме отговаря откровено: "разбира се, аз бях там! " Това е едно знаменито изказване.
към текста >>
Яков
Бьоме обръща внимание върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него.
Има едно забележително изказване на великия мистик Яков Бьоме. На това негово изказване се чудат само онези, които се намират извън кръга на Духовната наука.
Яков Бьоме обръща внимание върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него.
И той казва: "може би някой ще запита: ти бил ли си там, където Адам ходел по земята? " И Яков Бьоме отговаря откровено: "разбира се, аз бях там! " Това е едно знаменито изказване. Защото Духовната наука е в състояние да наблюдава действително с очите на духа това, което е станало, било то и в най-отдалечените епохи на миналото. Само с няколко общи думи искам да покажа, на какво почива това.
към текста >>
" И
Яков
Бьоме отговаря откровено: "разбира се, аз бях там!
Има едно забележително изказване на великия мистик Яков Бьоме. На това негово изказване се чудат само онези, които се намират извън кръга на Духовната наука. Яков Бьоме обръща внимание върху това, че той говори за миналите времена на развитието на човечеството например за личността на Адама като за преживявания, които стават непосредствено около него. И той казва: "може би някой ще запита: ти бил ли си там, където Адам ходел по земята?
" И Яков Бьоме отговаря откровено: "разбира се, аз бях там!
" Това е едно знаменито изказване. Защото Духовната наука е в състояние да наблюдава действително с очите на духа това, което е станало, било то и в най-отдалечените епохи на миналото. Само с няколко общи думи искам да покажа, на какво почива това.
към текста >>
18.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Той бе видян после от
Яков
и след това от всичките апостоли.
"Той бе видян после от Яков и след това от всичките апостоли.
Накрая се яви и на мене като на едно недоносче.
към текста >>
19.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия,
Яков
, а също и две сестри (Марко 6, 3).
В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
към текста >>
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си
Яков
, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия.
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях.
към текста >>
20.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Непосредствено след тези думи следва сцената на Преображението, където трима от учениците Петър,
Яков
и Йоан се издигат в духовния свят и там ги пресрещат духовните съответствия на Мойсей и Илия, а на ред с това и самата духовна същност, която живее в Христос Исус (Лука 9,28-36).
Непосредствено след тези думи следва сцената на Преображението, където трима от учениците Петър, Яков и Йоан се издигат в духовния свят и там ги пресрещат духовните съответствия на Мойсей и Илия, а на ред с това и самата духовна същност, която живее в Христос Исус (Лука 9,28-36).
За момент те отправят взор в духовния свят, просто за да разполагат с доказателство, че имат поглед в духовния свят дори и без откровението на Соломон, дори и без знамението на Йона. Обаче в същото време се оказва, че те са все още само начинаещи. Те заспиват веднага след като могъщата сила на това, което става, ги изтръгва от техните физически и етерни тела. Ето защо Христос ги заварва спящи! Така трябваше да бъде посочен третият начин за проникване в духовния свят, различен от този на Соломон и Йона.
към текста >>
21.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Исаак има двама сина,
Яков
и Исав.
Виждаме, как става това.
Исаак има двама сина, Яков и Исав.
Виждаме също, как се изключват родствениците от линията на Исав, как се отделя избраната линия, как се формира по-нататък всичко това, което струи в кръвта на поколенията. Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите. Това е вътрешна закономерност. За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ. Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак.
към текста >>
Яков
има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите.
Виждаме, как става това. Исаак има двама сина, Яков и Исав. Виждаме също, как се изключват родствениците от линията на Исав, как се отделя избраната линия, как се формира по-нататък всичко това, което струи в кръвта на поколенията.
Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите.
Това е вътрешна закономерност. За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ. Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. С това той отново приел от Яхве своята мисия. Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне.
към текста >>
22.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Както описва Библията, изборът между безкосместия
Яков
и косматия Исав е направен в полза на първия.
Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето. Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми. Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина.
Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия.
В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност. Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков. Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях. Така в Исав е отхвърлено друго отклонение от главната линия. От Исав водят началото си идумеите[3], при които продължили да се наследяват древните човешки качества.
към текста >>
Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в
Яков
.
Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето. Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми. Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина. Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия. В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност.
Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков.
Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях. Така в Исав е отхвърлено друго отклонение от главната линия. От Исав водят началото си идумеите[3], при които продължили да се наследяват древните човешки качества.
към текста >>
Така
Яков
по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено. Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог.
Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав.
към текста >>
23.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това е изразено и в дванадесетте синове на
Яков
.
Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете. Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят. Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък. Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“. Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето.
Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков.
Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето. Небесното число трябва да бъде отразено в реда на поколенията. Както числото е вписано на небето, така в реда на поколенията трябва да бъде вписан реда на числото. Това е дълбоката мъдрост, която се съдържа в думите, изтълкувани по безсмислен начин: „И ще направя потомството ти като земния пясък“.
към текста >>
24.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Авраам има син Исаак и внук
Яков
.
Авраам има син Исаак и внук Яков.
Виждаме, как от последния възникват дванадесетте колена на юдейския народ. Тези дванадесет колена копират закономерностите на дванадесетте знака на Зодиака. В Авраам новата народна организация е трябвало да бъде подредена като звездите на небето. Така виждаме, как духовната наука извлича от документите на Библията истинския смисъл, и тогава получаваме правилна представа за този най-дълбок документ на човечеството. Трябвало е да се откажем от това, което представлява древното ясновиждане.
към текста >>
Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на
Яков
, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно.
В Стария Завет виждаме Йосиф, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме Йосиф, когото също сън физически го отвежда в Египет. След това момчето физически се насочва там, където юдейският народ чака Спасителя. Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада.
Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно.
Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства. Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей.
към текста >>
25.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Прочетете историята за
Яков
и Исав!
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини.
Прочетете историята за Яков и Исав!
Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен.
към текста >>
Яков
върви напред, защото е развил способност от последното време.
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав!
Яков върви напред, защото е развил способност от последното време.
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с
Яков
той е, така да се каже, по-простодушен.
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време.
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен.
Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на
Яков
чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав.
Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен.
Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав.
С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
Чрез
Яков
се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен.
Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
26.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак,
Яков
и т.н.
Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация. Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия.
В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н.
Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения. Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв! А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и
Яков
“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв!
Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството. В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения.
Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв!
А това, което непрекъснато действува в кръвта, което ще трябва да бъде извоювано в кръвта, взаимодействието с Духовете на Марс, е една от мистериите, които ни доближават до мъдрото ръководство, което има за цел еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
27.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил
Яков
Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни.
Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип.
към текста >>
28.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак,
Яков
и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
След като вчера посочихме как иранизмът се противопоставя на туранизма, и след като днес видяхме как туранизмът се противопоставя на еврейството, ние се убеждаваме: в кръвта на еврейския народ пулсират но вече напреднали и потопени в своя истински елемент същите онези сили, които у туранците потънаха в дълбок упадък. Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова.
За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията. Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и
Яков
.
Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова. За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв. Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията.
Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>
29.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и
Яков
; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и
Яков
, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията.
Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
към текста >>
Ето защо в дванадесетте сина на
Яков
и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.
Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода. Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е. онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система. Ето какво трябваше да научи Авраам например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака.
към текста >>
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на
Яков
се подраздели на дванадесет рода.
Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.
Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е. онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система. Ето какво трябваше да научи Авраам например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака. Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно що се отнася до значението му за историята на еврейския народ би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв.
към текста >>
30.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и
Яков
ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване.
Но когато описваме подобни процеси, може да ни направи впечатление и още нещо. А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно.
Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване.
Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности.
към текста >>
При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и
Яков
винаги се намират в една твърде напреднала възраст.
А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост. От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам.
При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст.
И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам. Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>
31.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Само че не всички бяха в състояние да постигнат това, а само онези, които бяха до най-голяма степен възприемчиви за бликащата от Христос сила, и това бяха, в смисъла на Матеевото Евангелие, учениците Петър,
Яков
и Йоан.
Христос Исус трябваше да посвети своите ученици, т.е. онези, които бяха специално предназначени за това, по един твърде особен начин, така че те не само да виждат имагинативните, астрални образи на духовния свят, а и да чуват нещо, което ние често сме описвали като издигане в света на Девакана – процесите, разиграващи се там. Така че те можеха да търсят тази личност, която на физическия план им се явяваше като Христос Исус, също и горе в духовните светове. С други думи, те трябваше да станат ясновиждащи не само по отношение на астралния план, но и по отношение на по-висшите сфери от духовния свят.
Само че не всички бяха в състояние да постигнат това, а само онези, които бяха до най-голяма степен възприемчиви за бликащата от Христос сила, и това бяха, в смисъла на Матеевото Евангелие, учениците Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
32.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
После се яви на
Яков
, а по-късно на всичките апостоли, а накрая се яви и на мен като на един преждевременно роден.“ (1 Кор.
Ние следва да сме наясно и за една друга подробност: Всички ученици и изобщо всички хора, за които ни разказват Евангелията, можаха да видят Възкръсналия само чрез силата на общуването с Него; защото Той им се яви в духовно тяло, в тялото, за което Павел казва, че то се размножава както заровеното в пръстта житно зърно и преминава във всички човеци. Но че и самият Павел беше убеден, че на другите ученици също се яви не протъканото от Земни елементи тяло, а същото, което се яви и нему, това той потвърждава с думите: „Защото първо ви съобщих онова, което и приех: че Христос умря заради нашите грехове, така че да се изпълнят писанията; че бе погребан и че възкръсна на третия ден според писанията; и че се яви на Кира, после на дванадесетте. След това се яви на повече от петстотин братя, повечето от които са живи и досега, а някои починаха.
После се яви на Яков, а по-късно на всичките апостоли, а накрая се яви и на мен като на един преждевременно роден.“ (1 Кор.
15, 3-8)
към текста >>
33.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и
Яков
, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и
Яков
.
Ето кое е особеното у юдейските пророци. И защо нещата се развиха така? Само защото това, което беше разпръснато по целия свят, трябваше да бъде събрано и фокусирано в една точка и отново да се появи в кръвта на старозаветния народ. Ето защо навсякъде в историята на древноеврейския народ, както никъде другаде по света освен при племената, но не и при народите, които вече са се формирали като „народи“ в тесния смисъл на тази дума изрично се подчертава кръвната връзка, подчертава се потокът на кръвта през поколенията. Цялата световноисторическа мисия на старозаветния народ почива върху непрекъснатостта на кръвния поток през поколенията.
Ето защо за онзи, който доказано принадлежи към еврейския народ, винаги се казва, че е син на Авраам, Исаак и Яков, или с други думи, изтъква се онзи елемент, който за пръв път се проявява в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
Именно тази непрекъснато течаща кръв беше средата, в която трябваше да се инкарнират елементите, присъщи на различните видове посвещение, които срещаме всред останалите народи. Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ. Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет.
към текста >>
34.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и
Яков
всичко е развитие, всичко е история.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род.
Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история.
Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот.
към текста >>
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и
Яков
; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв.
Този исторически подход възникна бавно, започвайки бих казал от най-примитивни душевни състояния.
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв.
С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля. И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби. Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство. Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ.
към текста >>
Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и
Яков
, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек.
Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества.
И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи.
към текста >>
35.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър,
Яков
и Йоан.
Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното. И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
36.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Само трима от учениците, Петър,
Яков
и Йоан, се оказват готови за да бъдат въведени в още по-дълбоките тайни, свързани с Мистерията на Голгота.
Нека сега да разгледаме Преображението тъкмо от тази гледна точка.
Само трима от учениците, Петър, Яков и Йоан, се оказват готови за да бъдат въведени в още по-дълбоките тайни, свързани с Мистерията на Голгота.
Отвореният ясновиждащ поглед на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност. Евангелието на Марко също ни говори достатъчно ясно:
към текста >>
Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и
Яков
прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ.
Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време.
Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ? За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл. Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>
Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и
Яков
.
В този народ трябваше да се прояви всичко онова, което може да се прояви във физическата организация на човешкото същество. А с физическата организация на човека е свързан именно интелектът. От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта. Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ.
Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков.
Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума.
към текста >>
Имагинативното познание на тримата ученици Петър,
Яков
и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия.
Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло.
И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>
Учениците Петър,
Яков
и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята.
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен.
Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята.
Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>
37.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Колко величествен е този миг, когато Петър,
Яков
и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици.
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията. Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота? Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос.
Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици.
Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен?
към текста >>
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на
Яков
(12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и
Яков
живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
към текста >>
38.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Петър, а също Йоан и
Яков
, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие.
Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите.
към текста >>
Да, Петър, Йоан и
Яков
трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас.
Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята.
И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус.
към текста >>
39.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и
Яков
, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст.
Но тъкмо поради посочените причини, древноеврейският народ започна да се отклонява все повече и повече от тези възгледи, особено с наближаването на Мистерията на Голгота. И тогава се появи една личност, която долови у себе си мисията да насочи общото внимание към това, което следва да бъде типично за евреите. Тази личност беше Йоан Кръстител. Преди всичко, той се почувствува призван да насочи своите съвременници към онова, в което се състоеше силата на евреите и което ние току-що охарактеризирахме. Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови".
Но ако бяхте чеда Авраамови, вие би трябвало да знаете, че вашият Бог, който беше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свързан със Земните сили, нещо, което той потвърди с това, че създаде първия човек от пръст.
Обаче в душите си вие вече не сте чеда Авраамови. Вие сте от рода на онези, които гледат нагоре, към горните сили. Вие сте попаднали под властта на това, което има своя символ в образа на „Змията". Вие сте изчадия на „Змията"!
към текста >>
Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и
Яков
би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам.
Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и
Яков
; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и
Яков
.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена".
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков.
Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и
Яков
, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>
40.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега думите на Христос Исус „Бдете и молете се", отправени към Петър и
Яков
, прозвучават по съвсем различен начин в душите ни.
Наистина, той се отрече от Христос, обаче не поради някакъв морален недостатък, а поради замъгленото си, сомнамбулно съзнание, фактически за неговото обикновено съзнание връзката с Христос не съществува. Питат го: И ти ли си близък на Христос Исус? Обаче в този момент той не знае това, понеже с неговото етерно тяло настъпва една толкова дълбока промяна, че в този момент той не е наясно за връзката си с Христос. Така той прекарва доста време и се движи в близост до Възкръсналия. Онова, което Възкръсналият породи в душата му, го изпълни целия, обаче той го осъзна едва в ретроспективния си поглед по времето на Петдесятницата.
И сега думите на Христос Исус „Бдете и молете се", отправени към Петър и Яков, прозвучават по съвсем различен начин в душите ни.
Обаче в този момент фактически те изпаднаха в друг вид съзнание, в един вид транс.
към текста >>
41.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако смятаме Петър или
Яков
за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа?
Ние изживяваме земния си живот, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос. Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат. Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт.
Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа?
Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
42.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Бог Авраам, бог Исаак, бог
Яков
, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве.
Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
43.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на
Яков
[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос.
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>
[iv] Това не се съдържа в Посланието на
Яков
.
[iv] Това не се съдържа в Посланието на Яков.
За оковаването на Звяра става дума в „Откровението“ на Йоан, гл.20 стих 2
към текста >>
44.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на
Яков
Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта.
Негативният образ на човешките дела. Животът в света на душите при обратното преминаване през миналите земни нощи. По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел.
Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта.
Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната. Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля
към текста >>
45.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир,
Яков
Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата.
Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на
Яков
Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита
Яков
Балде.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител.
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
[4]
Яков
Бьоме, 1575-1624.
[4] Яков Бьоме, 1575-1624.
към текста >>
Яков
Балде, 1604-1668.
Яков Балде, 1604-1668.
Немски и новолатински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав.
към текста >>
Относно изпращането на труда на
Яков
Лорбер «Сценарий на духовете.
[5] един познат лекар: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935, лекар в Тюбинген. – Д-р Щайнер го посещава през ноември 1905.
Относно изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете.
Насилственото встъпление на Роберт Блум. Опитности и развеждания в отвъдното.», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898, Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа. Писмото на Емил Шлегел е публикувано в «Писма» том II, Събр. съч. 39, писмо № 610.
към текста >>
46.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[5]
Яков
Фрошамер, 1821-1893.
[5] Яков Фрошамер, 1821-1893.
Споменатото произведение е издадено в Мюнхен 1877.
към текста >>
47.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато четем още при
Яков
Бьоме[1] в книгата му «Изгряването на утринната зора», ние наистина можем да получим потресаващо усещане, че тези думи, които се намират в началото на книгата «Изгряването на утринната зора», са остатък от едно чудесно древно учение.
Такъв монолог, отговарящ на пълната истина, посветените действително са произнасяли в тяхната медитация. Защото произнасянето на такъв монолог не беше нищо друго, освен осъзнаването на това, което съществуваше.
И когато четем още при Яков Бьоме[1] в книгата му «Изгряването на утринната зора», ние наистина можем да получим потресаващо усещане, че тези думи, които се намират в началото на книгата «Изгряването на утринната зора», са остатък от едно чудесно древно учение.
към текста >>
[1]
Яков
Бьоме, 1575-1624.
[1] Яков Бьоме, 1575-1624.
«Аврора или зората при изгрева», написана през 1612, първо печатане през 1656.
към текста >>
48.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още
Яков
Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата».
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот».
На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата».
Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата. Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това.
към текста >>
49.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като
Яков
Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на
Яков
Бьоме.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации.
Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля.
към текста >>
50.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[6]
Яков
Вилхем Хауер, 1881-1962 г., индолог.
[6] Яков Вилхем Хауер, 1881-1962 г., индолог.
Hauer – побойник от глагола hauen – удрям.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Закъснели свидетели: Парацелзий и
Яков
Бьоме.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието. Йоханес Скотус Еригена. Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме.
Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.
към текста >>
52.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един
Яков
Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието. Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания.
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
При
Яков
Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно.
Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания. В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните. Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че
Яков
Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания.
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
Наред с духове като Парацелзий и
Яков
Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
53.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
долара, получени от американския банкер
Яков
Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн.
долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>
54.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
долара, получени от американския банкер
Яков
Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн.
долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>
НАГОРЕ