Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
249
резултата от
150
текста с части от думите : '
Чудо
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това
чудо
на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”.
На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не зная, за какво би служило едно такова
чудо
вище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран.
Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
"Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер. С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това. Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод.
към текста >>
3.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Едва ли можем да открием нещо по-противоречащо на Ницшевия дух от мистичното
чудо
вище, което госпожа Саломе е направила от свръхчовека.
Крайната цел на делото на Ницше е обрисуването на типа „свръхчовек“. Една от главните задачи в моята книга е да охарактеризирам този тип. Моят образ на свръхчовека е противоположност на карикатурата, представена в светкавично разпространилата се книга за Ницше от госпожа Лу Лидреае-Саломе1.
Едва ли можем да открием нещо по-противоречащо на Ницшевия дух от мистичното чудовище, което госпожа Саломе е направила от свръхчовека.
Моята книга показва, че никъде в идеите на Ницше няма и следа от мистицизъм. Няма да се опитвам да опровергавам мнението на госпожа Саломе, че Ницшевите мисли в „Човешко, твърде човешко“ са повлияни от изказванията на Паул Рее2, автор на „Психологически наблюдения“, „Изворът на моралните усещания“ и др. Един толкова посредствен ум като Паул Рее не би могъл да има каквото и да е въздействие върху Ницше. Не бих се занимавал тук с тези неща, ако книгата на госпожа Саломе не допринасяше толкова много за разпространяването на подобни противни мнения за Ницше. Фриц Къогел3, превъзходният издател на Ницшевите трудове, в „Списание за литература“ е дал подходящо опровержение на тази неумела работа.
към текста >>
4.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически
чудо
вища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си.
„Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. „Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морал-но изразено като несправедливост)?
към текста >>
Какво
чудо
е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване.
Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването.
Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване.
Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност.
към текста >>
5.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Ако голяма част от естествениците и философите на нашето съвремие не биха били заслепени от този ход на мислите до
чудо
вищност, не би се наложило така много да говорим върху него.
Всички наши усещания са само знаци навъншни процеси, за чието действително качество ние не знаем нищо. Ние живеем и тъчем в нашите усещания и не знаем нищо за техния произход. В смисъла на този начин на мислене можем да кажем: Ако не бихме имали око, не би съществувал никакъв цвят; тогава нищо не би превърнало неизвестния нам процес в усещането на "червено". За мнозина този ход на мислите има нещо пленяващо, очарователно. Въпреки това той почива на едно изцяло погрешно познаване на фактите, върху които съответните мислители си съставят мисли.
/Ако голяма част от естествениците и философите на нашето съвремие не биха били заслепени от този ход на мислите до чудовищност, не би се наложило така много да говорим върху него.
Обаче в действителност това заслепение е покварило в много отношения съвременното мислене./.
към текста >>
6.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
10.
ЧУДО
ТО С ЛАЗАР
10.ЧУДОТО С ЛАЗАР
към текста >>
7.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно
чудо
.
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот.
Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно чудо.
Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното. Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот?
към текста >>
Строежът на маймуната не е вече никакво
чудо
, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили.
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот. Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно чудо. Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното.
Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили.
Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот? Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака. Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака.
към текста >>
Ние няма да считаме даденото като едно
чудо
.
Нека вземем учението за прераждането в този смисъл. Тогава то няма да ни изглежда вече „ненаучно". Тогава ние правилно ще тълкуваме това, което се намира в душата.
Ние няма да считаме даденото като едно чудо.
към текста >>
Въпреки това смята се, че този или онзи могат да имат „гениален поглед" по един
чудо
творен начин!
Факта, че мога да пиша, аз дължа на обстоятелството, че съм научил това. Никой не може да седне и да пише, ако по-рано не е вземал в ръка писалката.
Въпреки това смята се, че този или онзи могат да имат „гениален поглед" по един чудотворен начин!
Не, този „гениален поглед" също трябва първо да бъде придобит: той трябва да бъде разбран научно. И когато се появи в някоя личност, ние го наричаме нещо „духовно". Но и то първо е трябвало да учи: То е придобило в един предидущ живот това, което „може" да върши в следващия.
към текста >>
За тези, които считат даденото само като едно
чудо
, той казва:
Така и само така Хераклит и другите гръцки мъдреци са разбирали мисълта за вечността. Никога у тях не е ставало дума за едно продължение на земната личност. Нека вземем това, което Емпедокъл (490 430 г. пр. Хр.) мисли.
За тези, които считат даденото само като едно чудо, той казва:
към текста >>
8.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно
чудо
вище.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище.
Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей. Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>
Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на
чудо
вището.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък.
Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището.
Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното
чудо
вище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра.
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
Човекът стои пред чувствения живот като пред едно
чудо
вище.
Когато като мист човек търсел мъдрото съдържание на един мит, той имал съзнанието, че прибавя нещо към това, което вече съществувало в съзнанието на народа. Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение. Той казвал нещо съвършено друго от това, което съществувало в митичното съзнание, обаче считал това, което казва за една по-дълбока истина от тази, която била изразявана символично в мита.
Човекът стои пред чувствения живот като пред едно чудовище.
Той му принася в жертва плодовете на своята личност. Чувственият живот ги поглъща. Той върши това до тогава, докато в човека се пробуди победителят (Тезей). Неговото познание му изпраща нишката, чрез която той отново се ориентира, когато навлиза в лабиринта на чувствеността, за да убие там своя враг. В това побеждаване на чувствеността е изразена самата тайна на човешкото познание.
към текста >>
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно
чудо
вище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
към текста >>
9.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той е едно „
чудо
".
Представете си сега, че един непосветен чува да се говори за това, как някой е минал през такива опитности. Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата.
Той е едно „чудо".
Такова „чудо" е било и посвещението. Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот.
към текста >>
Такова „
чудо
" е било и посвещението.
Представете си сега, че един непосветен чува да се говори за това, как някой е минал през такива опитности. Той не може да знае какво е станало в действителност в душата на посветения. За него последният е умрял физически, бил е положен в гроба и е възкръснал. Това, което в по-висшата степен на живота е духовна действителност, във формите на сетивната действителност се изразява като един процес, който прекъсва нормалния ред в природата. Той е едно „чудо".
Такова „чудо" е било и посвещението.
Който би искал да го разбере правилно, трябва да пробуди в себе си силите, за да устои в по-висшата степен на живота. За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност.
към текста >>
10.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
ЧУДО
ТО С ЛАЗАР
ЧУДОТО С ЛАЗАР
към текста >>
Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че
чудо
то от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус?
Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус?
" Въпреки това няма съмнение, че в основата на Ренановото твърдение лежи едно вярно усещане. Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства.
към текста >>
Следователно, това
чудо
не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени.
Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен.
Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>
11.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива
чудо
вищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях. При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена. Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено.
Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции.
Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание. И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда.
към текста >>
12.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в
чудо
творни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата. Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството.
Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад.
към текста >>
13.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Подобно
чудо
малко ми се струва,
Подобно чудо малко ми се струва,
към текста >>
14.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към тебе, гибелно
чудо
вище,
към тебе, гибелно чудовище,
към текста >>
самия мене, гибелно
чудо
вище.
самия мене, гибелно чудовище.
към текста >>
15.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Наистина, картината е
чудо
.
Наистина, картината е чудо.
към текста >>
Но още по-голямо
чудо
Но още по-голямо чудо
към текста >>
И всяка от картините ви беше ново
чудо
.
И всяка от картините ви беше ново чудо.
към текста >>
16.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да следвам
чудо
то на цветовете
да следвам чудото на цветовете
към текста >>
17.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
три пъти изворното
чудо
.
три пъти изворното чудо.
към текста >>
от
чудо
творната си чаша.“
от чудотворната си чаша.“
към текста >>
му изковавам с моя
чудо
творен чук
му изковавам с моя чудотворен чук
към текста >>
18.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той видя
чудо
на чудесата самия себе си".
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той?
Той видя чудо на чудесата самия себе си".
Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>
19.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Хегел е разбрал, как душата създава от себе си като по
чудо
мисълта и изживява себе си в мисълта; той е оставил на следващите поколения задачата за намери с живата мисъл като в един истински духовен свят същността на душата, която същност не може да бъде изживяна в нейната цялост само в мисълта.
И ако потърсим по-дълбоката причина на това явление, ще открием, че Вишер съзира: Той е пропил своето произведение с Хегеловата мисъл като с един елемент, който е бил изтръгнат от неговите жизнени условия, умрял е. Както растителното семе действа като нещо мъртво, когато то е изтръгнато от потока на неговото развитие. Една особена перспектива се разкрива, когато поставим Хегеловия светоглед в тази светлина. Мисълта би искала да изисква тя да бъде схваната като едно живо семе и при определени условия да бъде доведена до развитие в душата, за да доведе над образа на света на Хегел до един светоглед, в който единствено душата може да познае себе си в нейната същност и с който тя може да се чувства действително пренесена във външния свят. Хегел доведе душата до там, тя да може да изживее себе си с мисълта; продължавайки по-нататък, над това, което Хегел е постигнал, това би довело до там, защото в душата мисълта да израсне над себе си и да проникне в един духовен свят.
Хегел е разбрал, как душата създава от себе си като по чудо мисълта и изживява себе си в мисълта; той е оставил на следващите поколения задачата за намери с живата мисъл като в един истински духовен свят същността на душата, която същност не може да бъде изживяна в нейната цялост само в мисълта.
към текста >>
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по
чудо
не само идеи, но и действителност от разума.
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума.
Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я сравним с тази на неговия съвременник Макс Щирнер. В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот. Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек.
към текста >>
20.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
С това всъщност се допускаше за всеки случай едно
чудо
.
С това изглежда, че е намерено едно обяснение на целесъобразните същества, което не прави необходимо да се постъпва в органическата природа различно откакто в неорганичната. Докато хората не можеха да дадат едно такова обяснение, те трябваше, ако искаха да бъдат последователно логични, да допуснат, че навсякъде, където в природата се ражда нещо целесъобразно, се намесва една чужда на природата сила.
С това всъщност се допускаше за всеки случай едно чудо.
към текста >>
Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме
чудо
то и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно.
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето. Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата. Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа.
Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно.
Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото. Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>
Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги
чудо
то.
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето. Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата. Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа. Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно.
Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото.
Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>
Всеки, който знае, какво е свързано с
чудо
то, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето. Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата. Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа. Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно. Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото.
Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>
21.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше
чудо
дейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Но за да постигне това свое въздействие, лампата трябваше да свети самостоятелно. Ако имаше и друга светлина, тя излъчваше само хубав, светъл блясък, който освежаваше всяко живо същество.
към текста >>
Несръчната му поява сред множеството хора и животни веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване; когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце, за да се предпази, сянката на неговите
чудо
вищни юмруци се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично, че хора и животни вкупом се разбягаха, понеже бяха или улучени от ударите, или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката.
по моста и предизвикваше голямо безредие. Както обикновено той и сега беше замаян след съня си и възнамеряваше да се изкъпе в познатия му речен залив; но вместо към реката, той закрачи по сушата и сега залиташе по широката настилка на моста.
Несръчната му поява сред множеството хора и животни веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване; когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце, за да се предпази, сянката на неговите чудовищни юмруци се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично, че хора и животни вкупом се разбягаха, понеже бяха или улучени от ударите, или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката.
към текста >>
Там неочаквано, сякаш от въздуха, започнаха да се сипят златни монети; те закънтяха по мраморните плочи и най-близко разположените пътници се втурнаха да ги събират; после
чудо
то отново се повтори, ту на едно, ту на друго място.
Там неочаквано, сякаш от въздуха, започнаха да се сипят златни монети; те закънтяха по мраморните плочи и най-близко разположените пътници се втурнаха да ги събират; после чудото отново се повтори, ту на едно, ту на друго място.
Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се позабавляват още веднъж и сега те весело разпръскваха златото от крайниците на рухналия Цар. Известно време хората алчно се втурваха насам и натам, блъскаха се и падаха, дори след като златните монети престанаха да се сипят от небето. Накрая те постепенно се успокоиха, всеки тръгна по своя път; мостът и до ден днешен гъмжи от пътници, а храмът е най- посещаваният по цялата Земя.
към текста >>
22.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Комунистическите режими ни демонстрират това по един
чудо
вищен начин.
Тези сили винаги са присъствували в човешките общества, но досега не са били ясно осъзнавани. Те са тези, които създават своите институции и „органи" в хода на отделните цивилизации. С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Комунистическите режими ни демонстрират това по един чудовищен начин.
към текста >>
23.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето
чудо
вищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия. Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство.
И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи.
И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи? Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
24.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по
чудо
, да осъществят нещата, за които се борят.
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила. Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото.
Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят.
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
25.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И за мен, момчето, този директор беше проблем, който забулва с
чудо
тайната на „вътрешността“ на предприятието пред мен.
Беше ни строго забранено да гледаме вътре. Така и не успях да го направя. Това бяха „границите на познанието“. А така силно желаех да мога да прекрача тези граници. Защото почти всеки ден директорът на фабриката идваше при баща ми по работа.
И за мен, момчето, този директор беше проблем, който забулва с чудо тайната на „вътрешността“ на предприятието пред мен.
Тялото му на много места беше покрито с бели власинки. От работата на машините очите му бяха придобили определен фиксиран поглед. Говореше хрипливо на някакъв механизиран език. „Каква е връзката между този човек и това, което ограждат онези стени? “ Този неразрешим въпрос стоеше пред душата ми.
към текста >>
26.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
В моята книга “Християнството като мистичен факт"
чудо
то с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма.
Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин.
В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма.
Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там. Нека вземем за пример една стара книга – Геометрията на Евклид. Всеки, който разбира нещо от Геометрия днес, ще разбере тази книга.
към текста >>
27.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
“Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (
чудо
) е само знак.
Това не е сага, възникнала някакси от отделни фрагменти, както предполага филологията. “Народът” не прави литература по този начин. Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка).
“Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак.
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос.
към текста >>
28.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Символичното значение на това
чудо
е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: "Горе е както долу". На сватбата в Кана водата е превърната във вино.
Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>
29.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с
чудо
вища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе.
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
30.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "
чудо
" или шанс.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето.
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс.
Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство. Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека. И целта е една и съща - преобразяването на Земята.
към текста >>
31.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на
чудо
товорно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията.
Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит.
към текста >>
32.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Това събитие е описано като
чудо
.
Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух.
Това събитие е описано като чудо.
Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
към текста >>
33.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Нитчевото "русо
чудо
вище"/*25/ е например предзнаменование за това.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора.
Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това.
към текста >>
34.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Това е било
чудо
то на канализацията.
Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна.
Това е било чудото на канализацията.
към текста >>
35.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Символичното значение на това
чудо
е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: “Горе е както долу”. На сватбата в Кана водата е превърната във вино.
Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>
36.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с
чудо
вища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”. Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе.
Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
37.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “
чудо
” или шанс.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства. Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето.
Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс.
Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство. Планините, бреговете на свещения Нил са дело на Девите; храмовете по бреговете на Нил са дело на човека. И целта е една и съща – преобразяването на Земята.
към текста >>
38.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на
чудо
товорно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията.
Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит.
към текста >>
39.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че
чудо
то във втория случай би било още по-голямо.
Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално. Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне. Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска.
Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо.
Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка. В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение.
към текста >>
40.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Нещо
чудо
вищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания.
Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма.
Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания.
Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>
41.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В
чудо
то на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират.
В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират.
Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността. Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените.
към текста >>
42.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
другарите му
чудо
то видели,
другарите му чудото видели,
към текста >>
43.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни,
чудо
вищни възприятия.
Те имат забележителна духовна конституция. Трудно е да се опишат, но можете да имате понятие за тях, ако си представите едно извънредно надарено същество, което обаче, за да прави открития, изобщо не е необходимо да премисля, а още чрез възприятията е подтиквано да преобрази предмета по някакъв гениален начин. Те са същества, които живеят по определен начин във възприятието, без при тях мисленето, като такова, да играе особено голяма роля. Те са много интересни същества с извънреден откривателски талант, който обаче се дължи само на възприятието, а не на мисленето. Освен тях има и други същества, които са толкова несимпатични, колкото тези са симпатични.
Тези други същества също живеят в света на възприятията, също не мислят особено много, а търсят особено възприятията, които за нас хората са отвратителни, чудовищни възприятия.
За тях те са наслада, те се въргалят в тях. Родината на тези същества е Сатурн, както за другите, които описах, са Луната, Марс и Венера. Тук имаме една перспектива към висшите същества. Можем да запитаме: «Какво ни засягат всички тези същества? » Би могло да изглежда като излишно любопитство да се занимаваме с тях.
към текста >>
44.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така на тези чувствителни места се образуваха струпеи, и от тях постепенно се оформи прекрасното
чудо
на окото.
Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо. Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката. На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани. Това е същото както ако се порежете и на мястото се появи струпей.
Така на тези чувствителни места се образуваха струпеи, и от тях постепенно се оформи прекрасното чудо на окото.
Това стана след дълго, дълго развитие. Това, което болката беше откъснала от тялото се превърна във великолепното око.
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност
чудо
вищно да реват, да издават
чудо
вищно силни ужасни звуци.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност.
Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци.
В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
46.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме
чудо
то Пасха.
И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно.
Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
към текста >>
47.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за
чудо
то Петдесятница.
Нищо не ни дава такъв прекрасен символ за пронизването на света от духа, както повествуванието за чудото Петдесятница.
Както пророчески се показва в сливане “огнените езици”, ако вие се замислите над това, на предстоящото пронизване и проникване на света с потоците на духовния живот. Всичко трябва отново да бъде духовно оживено. Също и това абстрактно, понятийно-разсъдъчно отношение, каквото човек има към годишните празници, трябва да стане отново конкретно, отново живо. Да се постараем и в това време на годината, което наричаме време на Петдесятница, Троица, действително да изпълним своята душа с мислите, които могат да възникнат за нас от днешното разглеждане. Тогава този празник, който без съмнение е установен от духовните основи, пак ще означава нещо живо за човека, когато неговото етерно тяло съзрее за духовно творчество.
към текста >>
48.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “
чудо
”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото
чудо
”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11).
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11).
Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.
към текста >>
Христос Исус не се обръща към този принцип; Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва “
чудо
то” не в Юдея, а навън, в Галилея.
Христос Исус не се обръща към този принцип; Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва “чудото” не в Юдея, а навън, в Галилея.
Галилея била област, където се смесвали жители от всевъзможни племена и народности. “Галилеец” означава “мелез”. Христос Исус се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен. И тъкмо от това, което е залегнало в основата на този вид размножение, трябва да израсне нещо ново и то вече няма да е свързано с материалния характер на любовта. Ето защо това, което Той има да каже, е казано по време на сватбата в Галилея.
към текста >>
50.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Чудо
то на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите:
Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите:
към текста >>
51.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно
чудо
творно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
52.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват
чудо
вищни инстинкти.
Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната. В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване.
Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти.
Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала.
към текста >>
53.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова
чудо
вище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Какво прави това същество, за да може да въвлече хората в такива ужасни неща, каквито бихте могли само да предчувствувате?
За да могат хората да бъдат съблазнени към простите неморални дела, към това, което като нормални хора познавате, за това не е необходимо едно такова чудовище, каквото се явява в лицето на Демона на Слънцето.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
към текста >>
54.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това
чудо
вищно изкуство на човечеството.
Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.
към текста >>
55.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В легендите и митовете тази форма, която стои много по-ниско от по-късното човечество, е описвана като дракон, като змей, като
чудо
вище.
Но понеже най-лошите сили останаха като съставни части на течната Земя, понеже тези сили са ужасни елементи, парообразната част на човека потъна все по-надолу и от някогашната растителна форма постепенно възникна едно земноводно същество, намиращо се на степента амфибия.
В легендите и митовете тази форма, която стои много по-ниско от по-късното човечество, е описвана като дракон, като змей, като чудовище.
А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св. Георги и т.н. Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа. В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон. Обаче над него се издигаше етерното тяло, което носеше в себе си силата на Слънцето.
към текста >>
56.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
5.
Чудо
то с ходенето на Исуса по водата;
5. Чудото с ходенето на Исуса по водата;
към текста >>
Защо, например, се споменава по особен начин, в
чудо
то на сватбата от Кана галилейска, че това
чудо
е станало в "Кана от Галилея"?
Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение във въплъщенне. Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва. И евангелистите знаеха много добре това. Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед. В евангелията всичко трябва да се взима буквално но първо човек трябва да се научи да чете.
Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"?
Можете да търсите навсякъде в тогавашна Пале стина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана. Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"? Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея; т.е. Христос не би намерил на други места освен в Галилея това, което позволи да се произведе това събитие. Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат.
към текста >>
Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното
чудо
трябваше да стане именно в Галилея; т.е.
Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед. В евангелията всичко трябва да се взима буквално но първо човек трябва да се научи да чете. Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"? Можете да търсите навсякъде в тогавашна Пале стина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана. Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"?
Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея; т.е.
Христос не би намерил на други места освен в Галилея това, което позволи да се произведе това събитие. Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат. Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейството общество; за това беше необходима Галилея, чието население беше смесица от няколко раси. Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ. Населението на Галилея беше напълно смесено.
към текста >>
По отношение на това първо
чудо
е казано: В Кана от Галилея имаше сватба.
По отношение на това първо чудо е казано: В Кана от Галилея имаше сватба.
В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение, Защо една "сватба"? Защото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение. Това, което Христос искаше да извърши имаше нещо общо със смешението на кръвта, каквото ставаше в Галилея. Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.
към текста >>
Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно
чудо
и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?
Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино. Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино.
Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?
Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.
към текста >>
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше седем каменни делви, поставени, както се казва за да служат за "очищение на юдеите"; И след тази банална констатация идва
чудо
то с превръщането на водата във вино.
Той казва: "Моето време не е дошло още, времето, когато ще мога да действувам чрез моята собствена сила." Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още: О, жено, това преминава от мене към тебе. Ако той би казал; Жено, какво общо има между мене и тебе, как би могла тя тогава да каже на слугите: "каквото ви каже да сторите, направете го"? Тя притежава древните сили, за които днес хората нямат никакъв спомен; и тя знае, че призовава силата на кръвта, която съединява сина с майката и от там да премине към другите. Тя знае, че тогава една невидима сила действува, която ще произведе нещо. И тук също четете много внимателно текста.
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше седем каменни делви, поставени, както се казва за да служат за "очищение на юдеите"; И след тази банална констатация идва чудото с превръщането на водата във вино.
Как да обясним това, от чисто външна гледна точка, ако не станеше нищо друго?
към текста >>
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това
чудо
, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?
С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.
към текста >>
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе",
чудо
то описано от Евангелието може да стане.
На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане.
Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
Така това първо
чудо
и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко. Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки.
към текста >>
В това първо
чудо
Христовата сила се проявява най-малко.
Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.
В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко.
Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода. Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява. Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието; гостите също стигат до убеждението, че водата има вкуса на виното. Но една истинска сила нараства действувайки. Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала.
към текста >>
Второто
чудо
е излечението на сина на царския човек.
Второто чудо е излечението на сина на царския човек.
И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелие то на Йоана. След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл. е казано: "Исус му каза: иди си, твоя син е жив. Този човек повярва думите, които Исус му каза и си отиде. "
към текста >>
Третото
чудо
е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години.
Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години.
Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало: "Исус му каза: стани, вземи леглото си и ходи! " Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. "
към текста >>
В извършеното преди това
чудо
на него все още му беше необходима помощта на бащата.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа.
В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата.
Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден. Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
Но първо нека разгледаме четвъртото
чудо
, умножаването на хлябовете за пет хиляди души.
По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души.
Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща. А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
А най-важните думи при описанието на това
чудо
в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
Петото
чудо
е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото.
Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото.
И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
към текста >>
Следващото
чудо
е излечението на сляпородения.
Следващото чудо е излечението на сляпородения.
Разказът за това излечение бил особено изопачен от преданието. Вие го познавате: "Като минаваше Исус видя един човек сляп по рождението си; "а учениците му го попитаха: Учителю! Кой е съгрешил, за да се роди този човек сляп? Той или неговите родители?
към текста >>
Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно
чудо
, за да се прослави Бог?
И тогава той го изцели.
Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог?
Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи". Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
Ако искаме да разберем това
чудо
, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог".
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог? Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог".
Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
57.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Аз казах вече вчера, че свидетелите на
чудо
то при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото.
В нашата епоха магическите сили се развиват по друг начин. Но един материалистичен дух не може да разбере, че законите на развитието са се изменили. Той вярва, че всичко, което изпитва в своята лаборатория днес, е ставало така винаги и през всички времена. Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва Евангелието на Йоана. Тези, които са живели по времето на Христа, когато още беше живо преданието за тези неща, не са изпитали подобно учудване.
Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото.
Това чудо, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена. Четете, например, в книга 4-та Царе, глава IV, ст. 42-45:
към текста >>
Това
чудо
, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена.
Но един материалистичен дух не може да разбере, че законите на развитието са се изменили. Той вярва, че всичко, което изпитва в своята лаборатория днес, е ставало така винаги и през всички времена. Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва Евангелието на Йоана. Тези, които са живели по времето на Христа, когато още беше живо преданието за тези неща, не са изпитали подобно учудване. Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото.
Това чудо, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена.
Четете, например, в книга 4-та Царе, глава IV, ст. 42-45:
към текста >>
Първото
чудо
, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.
Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.
към текста >>
Следователно тази глава предшествува
чудо
то, при което се показва една още по-голяма мощ.
Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата, където се казва, че Исус "има власт над живота и смъртта", управлява силите на физическото тяло.
Следователно тази глава предшествува чудото, при което се показва една още по-голяма мощ.
към текста >>
58.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това
чудо
вище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си.
Един овчар намери детето и се смили над него, взе го и го занесе в Коринт; царят на тази страна осинови Оедип и го отгледа в своя дворец. Пораснал Оедип узна за оракула, който беше предсказал, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Но той не можа да избегне своята съдба. Той напусна страната, където живееше и където беше считан за царския син. Пътувайки той срещна своя истински баща и, без да го познае, го убива.
След това отиде в Теба, отговори на въпросите, зададени му от сфинкса, в резултат на което това чудовище, което беше опустошило с страната, трябваше да унищожи себе си.
Чрез това Оедип става благодетел на своята страна. Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня!
към текста >>
Нека от тук да се върнем отново към някои тайни, съдържащи се в
чудо
то от Кана Галилейска.
За да бъде възможно да се намери едно хармонично съгласуване между майчиния и бащиния принципи, беше необходим един нов импулс, този на Христос.
Нека от тук да се върнем отново към някои тайни, съдържащи се в чудото от Кана Галилейска.
към текста >>
59.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Намираме това в изречението, което в Библията толкова
чудо
вищно е изкривено[3].
Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3].
Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
60.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той съвсем не си дава сметка, че е
чудо
вищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре.
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед. Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане? На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане. Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен.
Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре.
В това е замаскирано чудовищно високомерие.
към текста >>
В това е замаскирано
чудо
вищно високомерие.
Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане? На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане. Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре.
В това е замаскирано чудовищно високомерие.
към текста >>
61.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се дъх на
чудо
то.
От подобни усещания са били въодушевявани посветените, които се обединявали по дванадесет в дохристиянските времена. Те си казвали: определено, ние сме развили в себе си висши сили, но с всичките си сили и способности достигаме само това, което по-малко развити индивидуалности постигат на по-ниска степен и това е предначертано от висшите божествени същества. Те гледали тринайсетия, който, в сравнение с тях, бил спрял на една детска, наивна степен. Те казвали: в него няма човешка мъдрост, както в нас, но той още е проникнат от божествената мъдрост. Също и източните мъдреци, лечители и магове казвали: следваме тези, който още не са толкова издигнати като нас, но се намират на степента, в която още притежават божествената мъдрост.
Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се дъх на чудото.
Спомнете си сега стихотворението на Гьоте „Тайните“[2], в което в кръга на изтъкнати мъже се въвежда тринадесети, брат Марко. Тук имаме явление, което се корени дълбоко в човешката природа, макар и да не е присъщо на съвременния човек; то се състои в това, че посветеният от четвъртата категория, който в развитието на собствените си сили не се издига толкова високо като другите, прави така, че изглежда, че той ръководи останалите дванадесет.
към текста >>
62.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи
чудо
вщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества.
Това е началото на един принцип! Такива неща малко се взимат под внимание, защото не са осветени с по-голяма перспектива, винаги трябва да се осветяват такива въпроси чрез по-големи перспективи. Понастоящем само погрешни идеи от естествената наука се прилагат към човешкия живот. Импулсът остава обаче и импулсът след това ще бъде приложен към езотерични истини, които ще дойдат в течение на Петата Следатлантска епоха.
Дарвинизмът не съдържа никакви езотерични истини, неговото приложение ще доведе до големи чудовщности; това приложение на дарвинисткия възглед да направлява експериментирането с човешки същества.
Обаче, когато се прибави към това езотеричните истини, които ще трябва да бъдат разкрити в течение на Петата Следатлантска епоха, невероятна власт над човешките същества ще бъде спечелена по този начин, чрез винаги подбиране на годните. Не само, че ще се подбират годните, но и усилието на известни езотерични откритията, които правят годните винаги по-годни, чрез което може да се достигне до огромна експлоатация на сила; тези неща ще се противопоставят точно на добрите тенденции на Петата Следатлантска епоха.
към текста >>
63.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с
чудо
вището, което те желаят да убият.
Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият.
Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв
чудо
вищен импулс може да навлезе в умовете на хората.
В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи. Това е неприятна задача. Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота.
Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората.
Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети. Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават. Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите. Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае! може да разкаже искрено и напълно всичко, което е било казано или направено по времето на тези конференции.
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нима това не е едно
чудо
вищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат!
Но мой познат твърди, че според него има и друго обяснение за многото мухи в стаята че в нея живее една страшно немарлива домакиня.
Нима това не е едно чудовищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат!
За мен първото обяснение, което свързва мухите с натрупаната мръсотия, е по-точно! "
към текста >>
65.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Чудо
творното нахранване на „четирите хиляди" и на „петте хиляди".
Понижаването на. Азовите сили като част от древното посвещение. Храмовият сън. Изцеленията, извършвани от Христос Исус. Христовата сила и нейното овладяване от страна на учениците.
Чудотворното нахранване на „четирите хиляди" и на „петте хиляди".
Новото идване на Христос в етерния свят.
към текста >>
66.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго
чудо
.
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии. И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата".
Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо.
Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване. И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано.
към текста >>
Изброяването на такива изцеления не би представлявало никакво
чудо
за тогавашните времена.
Изброяването на такива изцеления не би представлявало никакво чудо за тогавашните времена.
Забележителното е това, че авторът на Матеевото Евангелие казва: Тук сме изправени пред един, който внася в човечеството напълно нова субстанциална сила; следвайки импулсите на своя Аз от който по-рано не бяха възможни каквито и да са лечебни въздействия сега той прави тъкмо това; той може да лекува, апелирайки към онези сили, с които по-рано никой не можеше да лекува. Следователно, в Евангелието се разказва за съвсем други неща, отколкото обикновено се мисли. Бихме могли да приведем много доказателства, включително и исторически, за да посочим колко верни са изводите на антропософската Духовна Наука, които ние черпим от нашите окултни източници. Нека да се спрем само на едно от тях.
към текста >>
Обаче тук съществен е не
чудо
творният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия. Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията.
Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание.
Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили. Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката еволюция. Но така или иначе това, което се извърши с Христос в началото на нашето летоброене, ще се превърне в достояние на хората и постепенно те ще станат способни да го проявяват. Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите чудотворни изцеления!
към текста >>
Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите
чудо
творни изцеления!
Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили. Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката еволюция. Но така или иначе това, което се извърши с Христос в началото на нашето летоброене, ще се превърне в достояние на хората и постепенно те ще станат способни да го проявяват.
Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите чудотворни изцеления!
към текста >>
Видяхме още, как излъчващата се от физическото и етерното тяло сила е в състояние да действува по такъв начин, както това е изразено в планинската проповед и последвалите я
чудо
творни изцеления.
Но ако евангелският разказ е достоверен, как би следвало да продължи по-нататък? Ние видяхме: Това, което настъпи в живота на Христос Исус чрез т. нар. Изкушение, беше един вид спускане във всички онези процеси, които човекът изживява при своето слизане във физическото и етерното тяло.
Видяхме още, как излъчващата се от физическото и етерното тяло сила е в състояние да действува по такъв начин, както това е изразено в планинската проповед и последвалите я чудотворни изцеления.
После става ясно, че този Христос Исус действува също и според принципите на Мистериите, а именно, че сега той трябва да привлече своите ученици.
към текста >>
Ако искаме да разберем Евангелието на Матей с оглед на събитията, разиграли се след планинската проповед и
чудо
творните изцеления, следва да разполагаме с известна подготовка, каквато е естествено да имаме след като години наред сме напредвали в познанието на едни или други окултни факти.
Ако искаме да разберем Евангелието на Матей с оглед на събитията, разиграли се след планинската проповед и чудотворните изцеления, следва да разполагаме с известна подготовка, каквато е естествено да имаме след като години наред сме напредвали в познанието на едни или други окултни факти.
Ако човек действително трябва да мине през посвещението, за да открие пътя към висшите светове, той рано или късно стига до един вид имагинативно познание. Онези, които се намираха около Христос Исус, трябваше да овладеят не само способността да чуят величествените думи на планинската проповед, те трябваше не само да участвуват в събитията, респективно в чудотворните изцеления, които ставаха чрез самия Христос Исус всичко това не беше достатъчно. Необходимо беше и нещо друго: постепенно могъщата сила, която действуваше в Христос Исус, трябваше да премине и в най-добрите му приятели и ученици. Този момент също е описан. Най-напред виждаме как веднага след Изкушението, Христос Исус е в състояние да внесе един нов нюанс в старите учения и да постигне старите изцеления по силата на един нов импулс.
към текста >>
Онези, които се намираха около Христос Исус, трябваше да овладеят не само способността да чуят величествените думи на планинската проповед, те трябваше не само да участвуват в събитията, респективно в
чудо
творните изцеления, които ставаха чрез самия Христос Исус всичко това не беше достатъчно.
Ако искаме да разберем Евангелието на Матей с оглед на събитията, разиграли се след планинската проповед и чудотворните изцеления, следва да разполагаме с известна подготовка, каквато е естествено да имаме след като години наред сме напредвали в познанието на едни или други окултни факти. Ако човек действително трябва да мине през посвещението, за да открие пътя към висшите светове, той рано или късно стига до един вид имагинативно познание.
Онези, които се намираха около Христос Исус, трябваше да овладеят не само способността да чуят величествените думи на планинската проповед, те трябваше не само да участвуват в събитията, респективно в чудотворните изцеления, които ставаха чрез самия Христос Исус всичко това не беше достатъчно.
Необходимо беше и нещо друго: постепенно могъщата сила, която действуваше в Христос Исус, трябваше да премине и в най-добрите му приятели и ученици. Този момент също е описан. Най-напред виждаме как веднага след Изкушението, Христос Исус е в състояние да внесе един нов нюанс в старите учения и да постигне старите изцеления по силата на един нов импулс. После виждаме как той действува върху своите ученици по един съвсем нов начин, как силата, която той до крайна степен въплъти в себе си, се пренася и върху неговите сподвижници. Как е представено всичко това?
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-
чудо
: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
68.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всички сили, бликащи от
чудо
творното етерно тяло на индивидуалността на тринадесетия бяха останали непокътнати и след неговата смърт нищо от тях не премина в общия миров етер.
Той бе възпитан по един подобен начин в кръга на учениците и последователите на дванадесетте, обаче не така отчужден от света, както в предходната си инкарнация. Когато стана на двадесет и осем години, той се посвети на един чуден идеал. Той трябваше да пътува и да напусне Европа. Първо отиде в Дамаск, където за него още веднъж се повтори събитието, което Павел изживя там. Това изживяване трябва да бъде определено като плод на един зародиш от предишната инкарнация.
Всички сили, бликащи от чудотворното етерно тяло на индивидуалността на тринадесетия бяха останали непокътнати и след неговата смърт нищо от тях не премина в общия миров етер.
Това беше едно устойчиво етерно тяло, което оттогава остана непокътнато в етерните сфери. Същото това фино духовно етерно тяло отново озари и изпълни със своите лъчи, действувайки от духовния свят, новото въплъщение на индивидуалността в четиринадесетото столетие. Ето защо тя бе подтикната да изживее още веднъж събитието от Дамаск. Това е индивидуалността на Кристиян Розенкройц. Той беше тринадесетия в кръга на дванадесетте.
към текста >>
Благодарение на
чудо
творните излъчвания, идващи от етерното тяло на Кристиян Розенкройц, можа да възникне един напълно нов възглед за света.
Благодарение на чудотворните излъчвания, идващи от етерното тяло на Кристиян Розенкройц, можа да възникне един напълно нов възглед за света.
Това, което бе изработено от розенкройцерите до наше време, е външна и вътрешна работа. Външната работа имаше за цел да бъде изследвано това, което се намира зад Майя, зад илюзията на материята. Розенкройцерите искаха да проучат това, което е Майя на материята. В основата на целия Макрокосмос стои един етерен Макрокосмос, едно етерно тяло, също както и човекът има едно етерно тяло. Съществува един вид преход между по-грубите и по-фините субстанции.
към текста >>
69.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно
чудо
в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота.
Второто откровение беше дадено на човечеството чрез Мистерията на Голгота. Какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота? Даже вчера в публичната лекция ние загатнахме какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота. Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота. Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка.
Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота.
Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
70.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Чудо
вищата страшни в дълбоките води,
Чудовищата страшни в дълбоките води,
към текста >>
71.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно
чудо
, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“
към текста >>
Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо
чудо
вищно.
Едва ли има по-неудобна представа за съвременните хора от тази, която обсъждаме сега. Защото, погледнато съвсем трезво, какво изисква тя от нас?
Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо чудовищно.
Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива. Обаче сега Павел изисква следното. Той казва: Ако искаш да станеш християнин в истинския смисъл на думата, ти трябва да си представиш, че вътре в теб може да се роди и живее нещо, което би ти позволило да теглиш духовни линии до втория Адам, до Христос, до онзи Христос, който на третия ден се изправи от гроба; също както всички хора могат да теглят съответните линии до физическото тяло на първия Адам.
към текста >>
72.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Неопитагорейски философ и
чудо
творец в Мала Азия.
*23. Аполоний от Тиана: съвременник на Христос, умира в 100 г. сл. Хр. в Ефес.
Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия.
През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р. Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>
73.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Думата „учудване" е много близка с думата „
чудо
", а като „
чудо
" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния живот човекът никога не е близък с „
чудо
то".
Думата „учудване" е много близка с думата „чудо", а като „чудо" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния живот човекът никога не е близък с „чудото".
Обаче все пак то го засяга, или поне би трябвало да го засяга. Но той просто не би могъл да се отнася към това, което нарича „чудо", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
към текста >>
Но той просто не би могъл да се отнася към това, което нарича „
чудо
", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
Думата „учудване" е много близка с думата „чудо", а като „чудо" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния живот човекът никога не е близък с „чудото". Обаче все пак то го засяга, или поне би трябвало да го засяга.
Но той просто не би могъл да се отнася към това, което нарича „чудо", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
към текста >>
Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като лъжа, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „
чудо
", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства.
Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като лъжа, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „чудо", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства.
Днес този критически „подход" е присъщ също и на философите: с оглед на явленията, които разглеждат, те никога не биха могли да докажат, примерно, че Христос, инкарниран в тялото на Исус от Назарет, е възкръснал в началото на нашата ера. За да се обясни това събитие, трябват доказателства. Но как изглеждат тези доказателства? Те са логически несъстоятелни! Ето становището на днешните образовани философи!
към текста >>
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „
чудо
".
От материалистична гледна точка, за тях е в сила например твърдението, че досега нито един човек не е възкръснал, както е направил това Христос; но от логическа гледна точка, подобно твърдение е точно толкова състоятелно, колкото желанието на един човек, който досега е виждал само риби, да докаже, че на света не съществуват птици. По чисто логически път никога не може да се докаже, че освен една категория същества, не съществува и друга категория същества.
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо".
Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера! по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието. Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
към текста >>
Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „
чудо
", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера!
От материалистична гледна точка, за тях е в сила например твърдението, че досега нито един човек не е възкръснал, както е направил това Христос; но от логическа гледна точка, подобно твърдение е точно толкова състоятелно, колкото желанието на един човек, който досега е виждал само риби, да докаже, че на света не съществуват птици. По чисто логически път никога не може да се докаже, че освен една категория същества, не съществува и друга категория същества. От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо".
Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера!
по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието. Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко". Нека сега да потърсим моста между тези понятия и процесите, за които стана дума последния път.
към текста >>
Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „
чудо
", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо". Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера! по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието.
Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
Нека сега да потърсим моста между тези понятия и процесите, за които стана дума последния път.
към текста >>
74.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез
чудо
, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния.
Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни?
За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния.
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на
чудо
то.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото.
Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги. Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>
Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят
чудо
то завинаги.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо.
Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги.
Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>
Всеки, който знае какво зависи от
чудо
то, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги.
Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>
Чудо
то на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят.
И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма. Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят.
Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>
Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава
чудо
, както са
чудо
различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши.
Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили
чудо
то извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на
чудо
то в областта на душевния живот.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
Има само две възможности: Или всяка душа е сътворена чрез
чудо
, както би трябвало и животинските видове да са сътворени чрез
чудо
, ако не са се развили един от друг; или душата се е развила и е била по-рано в друга форма, както животинският вид е бил в друга форма.
Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение. Чрез него става възможна повторната поява на съществото, което се съдържа в биографията. Или трябва да пропадне цялото естественонаучно учение за развитието, или трябва да се признае, че то би трябвало да се разшири също и в областта на душевното развитие.
Има само две възможности: Или всяка душа е сътворена чрез чудо, както би трябвало и животинските видове да са сътворени чрез чудо, ако не са се развили един от друг; или душата се е развила и е била по-рано в друга форма, както животинският вид е бил в друга форма.
към текста >>
Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед:
чудо
то на сътворението на душите.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци.
Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите.
Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>
Ремке има смелостта да приеме
чудо
то, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване.
Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията.
Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>
Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като
чудо
, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния.
Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>
Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като
чудо
, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си.
Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
към текста >>
75.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за
чудо
тя може да се при ложи за духовния свят.
Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие.
ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят.
Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен.
към текста >>
76.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това е преди всичко страшно и
чудо
вищно впечатление.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно.
Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление.
Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>
77.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Мнозина смятаха, че
чудо
творната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците.
Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус. И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст. Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител. Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие.
Мнозина смятаха, че чудотворната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците.
Дори Ирод, измъчван от гузната си съвест, изрича забележителните думи: „Йоан, когото аз заповядах да обезглавят, е възкръснал“ (6, 16). Той изрича тези думи, когато научава всичко, което Христос върши. Ирод усеща: Йоан е тук в много по-силна степен едва тогава, когато физическото му тяло не е вече тук. Той усеща: Неговата атмосфера, неговата духовност е тук, а ничие друго присъствие не може да се сравни с това на Илия. Измъчената съвест на Ирод му подсказва, че Йоан Кръстител, тоест Илия, изобщо не е напуснал юдейските земи.
към текста >>
В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво
чудо
Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт.
В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време. Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“. („Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>
Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно
чудо
дейно умножаване на хляба.
А делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с дървеното масло пресъхна според словото, което Господ говори чрез Илия.“ Какво научаваме от този разказ за Илия?
Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на хляба.
Първоначално хляб липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от хляб. Всичко това настъпва в мига, когато Духът на Илия се изявява пред вдовицата. Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на хляба.
към текста >>
Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно
чудо
дейно умножаване на хляба.
А делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с дървеното масло пресъхна според словото, което Господ говори чрез Илия.“ Какво научаваме от този разказ за Илия? Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на хляба. Първоначално хляб липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от хляб. Всичко това настъпва в мига, когато Духът на Илия се изявява пред вдовицата.
Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на хляба.
към текста >>
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква
чудо
творното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан. Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста.
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „
чудо
“, както не е
чудо
и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм.
Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата.
И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм.
Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително.
към текста >>
Тогавашните хора далеч не биха смятали за „
чудо
“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист!
И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм.
Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист!
“ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно.
към текста >>
Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „
чудо
“ за тогавашните хора.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили.
Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора.
Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада. Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове.
към текста >>
78.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „
чудо
“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието.
Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
“ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават. Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега? “ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
79.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Духовните,
чудо
творни сили на Бога, го напуснаха.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек.
Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>
80.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-
чудо
.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос.
То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо.
После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
81.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Нека да вземем например
чудо
то с Лазар.
С такъв човек става приблизително следното. Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва. Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи. Да, според Ернест Ренан, Исус също е бил изопачен от своите последователи.
Нека да вземем например чудото с Лазар.
За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с участието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици. Така изглеждат и други събития от Евангелието. Накрая обаче, след като целият живот на Исус е разгледан по все по-унизяващ начин, отново чуваме един заключителен химн, който може да бъде отправен само към най-възвишените небесни сили!
към текста >>
82.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за
чудо
то на Граала.
Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там. Той повика за някого. Никой не се обади. Облече се сам. Намери долу само своя кон готов.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала.
Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
към текста >>
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за
чудо
то на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>
83.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Този часовник действително е едно
чудо
.
В Прага, върху общинската сграда на стария град, има един твърде забележителен часовник, изработен през 15 век.
Този часовник действително е едно чудо.
Първо, външно погледнато, той изглежда като слънчев часовник, но е построен толкова сложно, че на него е показано по един двоен начин по стар чешки начин, както и по новото изчисление на времето редуването на часовете. Редуването на часовете по старата чешка система започва от 1, съответно от 0 до 24, а това на по-късното време само до 12. Винаги при залеза на Слънцето сянковидният показател часовникът показвал часовете чрез образуваната сянка върху циферблата е стоял на 1. Следователно въпреки различното време, при което Слънцето залязвало, часовникът винаги показвал 1 часа.
към текста >>
84.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това
чудо
вище.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър.
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
85.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един
чудо
вищен контраст в сравнение с този идеал.
Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят. Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал.
Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега? Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
към текста >>
86.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В съвременния свят вярата в авторитета е придобила
чудо
вищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка.
Така ние виждаме, че се води тежка битка между разгръщането на свободната мисъл и действащия от стари времена в съвременната епоха авторитет. Налице е помрачаващата страст да се изпада в заблуди благодарение на вярата в авторитета!
В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка.
В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета. Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно!
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци,
чудо
творстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да
чудо
творства ведно с тях."
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
88.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по
чудо
деен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус.
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо. Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
към текста >>
89.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
След френското
чудо
станах свидетел на италианското
чудо
."
„Рим, 1 часа, голяма битка бе изнесена. Току-що от висотата на Капитолия говорих пред огромно, изпаднало в делириум множество. Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-красивото небе на света. Блаженство ме опиянява.
След френското чудо станах свидетел на италианското чудо."
към текста >>
Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в
чудо
то от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят.
Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>
90.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
"Das osterreichische Wunder" (Австрийското
чудо
) е озаглавена една малка брошура от Херман Бар.
*47. Hermann Bahr (1863-1934), "Die Stimme" (Гласът), Берлин, 1916.
"Das osterreichische Wunder" (Австрийското чудо) е озаглавена една малка брошура от Херман Бар.
Тук очевидно има някакво смесване.
към текста >>
91.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви
чудо
вищни жертви изисква тази война.
Но скоро дойде времето, когато с болка научихме, какви чудовищни жертви изисква тази война.
И когато в първите дни на септември бях в Берлин /бележка 15/, дълбока болка обхвана душата ми, когато разбрах, какво съцветие от германски души е паднало в жертва на бойните полета. Трябваше да се отдам на тази болка и от нея се роди – не по моя лична заслуга – окултно изследване. В страданието на душата се дарява окултно познание. Пред моята душа стоеше боязливият въпрос: когато се сблъскват такива маси от хора – какво се случва тогава?
към текста >>
92.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо
чудо
вищно, ако продължава.
Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
към текста >>
93.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така
чудо
вищно далеч от действителността.
Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността.
И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с
чудо
вищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Не много обстоятелства са били толкова благоприятни, както ситуацията в края на 80-те години, когато последният потомък на Гьоте предаде наследството му на княгинята. Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца. Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно. Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично.
към текста >>
94.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Чудо
вищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н.
С погледа към един от тези моменти ще стане ясно, как, собствено, се извършва развитието – оставаме в областта на развитие на човечеството. Да вземем най-важния закон на развитието, който сме разглеждали от други гледни точки вече неведнъж.
Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
към текста >>
95.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде
чудо
вищно изопачено.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам.
Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено.
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът. Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>
Това доведе в 1912 година до закриването на голям брой предприятия и до
чудо
вищен ръст на цените.
И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г. дебати по стопански въпроси, предизвикани от тогавашната обстановка вътре в страната и засегнатите интереси на широки слоеве от населението. Тогава са били закрити много предприятия във връзка с това, че цялата австрийска политика беше в задънена улица и не можа да намери изход от положението и безрезултатно търсеше нови пазари.
Това доведе в 1912 година до закриването на голям брой предприятия и до чудовищен ръст на цените.
Предизвиканите от това безредици, преминаващи в революционни прояви във Виена и в другите райони на Австрия, бурните дебати в парламента, в които такова активно участие вземаше покойният депутат Адлер /бележка 118/, доведоха до това, че от галерията бяха произведени 5 изстрела по правосъдния министър. Те бяха сигнал, че в Австрия не може повече да се продължава с предишната политика, че по тези пътища стопанският живот не може да бъде възстановен. Какво намери за необходимо да каже министър Гаутш /бележка 119/, какво беше главното в неговата изява? Той каза, че с цялата енергия трябва да се работи за прекратяването на агитацията срещу инфлацията, тоест той търсеше да разреши стопанските проблеми със стари административни средства. Ето какво имаше от другата страна.
към текста >>
Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази
чудо
вищната световна трагедия.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта.
Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия.
Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>
Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това
чудо
вищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия?
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия? – и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше.
Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия?
– това напълно потвърждава думите на изобщо неприятния ми Тирпиц /бележка 122/ за Бетман-Холвег, че той е паднал на колене и е проявил пълната си политическа нищожност. Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти. Така стана в действителност и тази къща от карти рухна, и началникът на Генералния щаб, характеризирайки обстановката в събота вечер, беше принуден да напише в своите мемоари: ситуацията ставаше все по-изострена и аз стоях пред нея съвсем сам.
към текста >>
Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие,
чудо
вищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни.
В течение на войната нееднократно съм имал възможност да говоря за това с мнозина, които са можели някак да съдят за ситуацията, и никога не пропусках тази възможност. Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация.
Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни.
И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година.
към текста >>
96.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
онова
чудо
вищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е.
онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение.
(Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл). Върху всичко това ще размишлява още дълго не само руският народ, върху това ще размишляват и европейските народи, ще размишлява цялото човечество. Защото събитията и Източна Европа са много по загадъчни, отколкото изглеждат на пръв поглед. На повърхността изскочи нещо, което се беше натрупало в продължения на столетия. Обаче новият елемент, скъпи мои приятели, показва едно съвсем друго лице.
към текста >>
97.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си това би било едно малко
чудо
, но все пак нека приемем, че
чудо
то става реалност да, представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание?
Представете си за миг един днешен философ, един съвсем нормален университетски професор по философия.
Представете си това би било едно малко чудо, но все пак нека приемем, че чудото става реалност да, представете си, че в продължение на пет минути, благодарение на една инспирация, той е доведен до положението да отправи въпрос към духовния свят дали той е истински философ, дали е философ по призвание?
И приблизително какъв ще бъде според Вас отговорът? В отговор този човек би получил една имагинация и тази имагинация би била истинският отговор, само че имагинациите трябва да се разбират правилно, това е едно важно условие. Това, което Ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: Ето, аз съм един истински философ.
към текста >>
Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ да, както вече казахме с помощта на едно
чудо
и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия.
Това, което Ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: Ето, аз съм един истински философ. Това не е никаква шега, а се основава върху факта, че на определени представи от физическия план отговарят съвсем противоположни представи от духовния план. Да имаш магарешки уши на физическия план това не е никакво отличие; обаче в духовния план, скъпи мои приятели, да имаш магарешки уши, като имагинация, означава много повече от най-високото отличие за един професор по философия тук на физическия план.
Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ да, както вече казахме с помощта на едно чудо и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия.
В духовния свят дори и най-малките подробности са съвсем различни, отколкото тук на физическия свят. Ето защо е необходимо, това което изживяваме в духовния свят да го тълкуваме и "превеждаме" правилно, да посочваме истинските му съответствия във физическия свят. Аз далеч не искам да превърна епизода с магарешките уши в един виц. Разгънете старите хроники и ще откриете: там наистина са записани сънищата на онези философи, които искаха да се убедят в своето призвание, в своята професия; и сънят който Ви посочих е изключително характерен. Да, след като се виждаха украсени с магарешки уши, философите най-после разбираха, че философията е истинското им призвание!
към текста >>
Така този пастор показа своето
чудо
вищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията.
Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>
98.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се намират за всичко, хубави думи се намират дори и тогава, когато действителността е
чудо
вищна.
Изтокът, Русия те имат друга линия на развитие и тя далеч не е отвлечена и абстрактна, тя не е логична, изобщо там хората все още не са логични. Те имат една друга линия на развитие. И за тях е немислимо да си кажат: това, което сме постигнали от столетия насам сега то трябва да се превърне в идеал за целия свят; ние искаме всички хора да станат като нас.
Дори за това, което става в Русия от стотици години насам, би трябвало да се намери една хубава дума, защото хубави думи се намират за всичко, хубави думи се намират дори и тогава, когато действителността е чудовищна.
Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови. Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи. Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност.
към текста >>
99.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение,
чудо
вищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Но днешните хора не разглеждат достатъчно внимателно тези неща. Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави. Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество. И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора.
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности. Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията. Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.»
към текста >>
100.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели
чудо
вищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите.
Но те трябва да се разглеждат от тази страна. Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора.
Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите.
Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>
Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до
чудо
вищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите.
Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.
към текста >>
101.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво
чудо
.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща.
Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо.
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво
чудо
в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо.
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>
102.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като
чудо
възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост.
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
към текста >>
103.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно
чудо
то на божието всемогъщество.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей.
Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество.
Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
104.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали
чудо
вища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското.
И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават
чудо
вища, покоряват демони и т.н.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното.
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н.
Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население.
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Само когато можем да постигнем разбиране на онова
чудо
, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и до стойнството ни като човеци.
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
към текста >>
106.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес всички ние сме изправени пред едно
чудо
вищно отклонение от истината.
Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Днес всички ние сме изправени пред едно чудовищно отклонение от истината.
Човек не мисли сериозно, той е изпаднал в положението на повърхностен регистратор: От една страна „Фехнеризъм“, от друга „психоидни феномени“. Все едно даден изследовател да избягва човека, „антропос“, и да предпочита приказките за някакъв „антропоид“. И, естествено, подобна наука е не антропософия, а антропоидософия, психоидология!
към текста >>
107.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И по този път те бяха съпровождани от
чудо
вищното суеверие, според което там горе в космическото пространство кръжи огромното газово кълбо на Слънцето и разпръсква светлина по всички посоки.
Точно с тези възгледи искаше да се съобразява Юлиян Апостат, но той беше умъртвен. За да стигнат до свободата, хората трябваше да извървят този път сами.
И по този път те бяха съпровождани от чудовищното суеверие, според което там горе в космическото пространство кръжи огромното газово кълбо на Слънцето и разпръсква светлина по всички посоки.
И това суеверие е обявено във всички днешни ръководства по физика за абсолютна истина. Обаче ние сме длъжни да проправим пътя към истинското обяснение на тези неща.
към текста >>
108.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези
чудо
вищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
109.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни
чудо
вища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин. От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи. Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха.
Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>
110.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като
чудо
на мъдростта.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта.
Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област. Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
111.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например
чудо
то на човешкия говор в човека.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
към текста >>
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това
чудо
, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека да си представим, че чрез някакво
чудо
ни се удаде да сформираме много училища.
Нека да си представим, че чрез някакво чудо ни се удаде да сформираме много училища.
Да, но от какво се нуждаем за тези училища? Ние се нуждаем от антропософски образовани учители и ако основем и нещо друго, то трябва да се основе, като изхожда от антропософията. Преди да помислим за добре действащи училища, се нуждаем от дейни антропософи. И тук би била добра почва за непосредственото разпространение на самия антропософски импулс. Това трябва да го приемем като главна задача.
към текста >>
113.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова
чудо
, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш.
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
114.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обикновено човек няма дори предчувствие, какво става с него, когато той минава през една картинна галерия това което разказвам е замислено само като една помощ за „демаскирането" на тези Същества, а те са винаги там, където човек се опива от красотата да, човек изобщо не предполага, как неговото възхищение пред най-великите и прекрасни картини се крепи на отблъскващия факт, че от всички образи, от всички уши и ноздри веднага изскачат тези
чудо
вища грозни и страшни паяци.
Обикновено човек няма дори предчувствие, какво става с него, когато той минава през една картинна галерия това което разказвам е замислено само като една помощ за „демаскирането" на тези Същества, а те са винаги там, където човек се опива от красотата да, човек изобщо не предполага, как неговото възхищение пред най-великите и прекрасни картини се крепи на отблъскващия факт, че от всички образи, от всички уши и ноздри веднага изскачат тези чудовища грозни и страшни паяци.
към текста >>
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните
чудо
вищни паяци.
От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели. Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата.
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци.
Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.
към текста >>
115.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “
чудо
” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
116.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо
чудо
, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят.
Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
117.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
За да се научиш да познаваш
чудо
то на твоята собствена глава, проучи
чудо
то, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос. Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа. И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата.
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
118.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива
чудо
вищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост.
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
119.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Хората от този вид са
чудо
вищно високомерни, обаче не го знаят.
Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят.
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
към текста >>
120.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по
чудо
ражда мислите от себе си.
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си.
Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
към текста >>
121.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително
чудо
.
Именно това е, за което от този пулт толкова често е прозвучавала въздишката: - Дано сред антропософските кръгове съществува ентусиазъм за търсене, ентусиазъм за това, което се крие именно в антропософския стремеж.
И този ентусиазъм трябва действително да започне да схваща чудесното във всекидневието като действително чудо.
Тогава, както казах, човек ще бъде съблазнен да се насочи към причините, към долавяне на по-дълбоко скритите сили, които лежат в основата на заобикалящото ни съществуване. Тези състояния на удивление пред заобикалящия ни свят могат да се родят в човека от историческите разглеждания, но също и от това, което може да бъде наблюдавано в настоящето. При историческите разглеждания, често трябва да заставаме пред исторически събития, които се съобщават от миналото и които изглеждат така, като че ли всъщност тук или там човешкият живот протича наистина безсмислено.
към текста >>
122.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и
чудо
вищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете.
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
123.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо
чудо
вищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция.
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>
124.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно
чудо
вище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите.
Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време.
към текста >>
125.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако по онова време хората не са правили това, а са си казвали: Аз искам да развивам само това, което вече се намира вътре в мене, те са щели да развият все по-голяма епифиза като един
чудо
вищен орган, обаче никога не биха получили очи.
Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи. Следователно за да възникнат очите, са били необходими две неща: трябвало е първо Слънцето да свети надолу към Земята и от друга страна, хората е трябвало да доплуват до затоплените от Слънцето места и да се изложат на Слънцето.
Ако по онова време хората не са правили това, а са си казвали: Аз искам да развивам само това, което вече се намира вътре в мене, те са щели да развият все по-голяма епифиза като един чудовищен орган, обаче никога не биха получили очи.
към текста >>
126.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Самата наша днешна култура създава онова ужасно
чудо
вище, което ще заплашва човека на Юпитер.
От сега вече това състояние все повече се подготвя във външния свят. И все по-ясно ще става това на човека в онова страшно време, което ще настъпи под управлението на Орифиел, за когото ви говорих последния път. Там човекът трябва да се е научил да стои здраво, да устоява.
Самата наша днешна култура създава онова ужасно чудовище, което ще заплашва човека на Юпитер.
Погледнете гигантските машини, които днешната човешка техника конструира с цялото си остроумие и проницателност. В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще беснеят срещу него. Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека. Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим.
към текста >>
127.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две
чудо
вища Сцила и Харибда.
Наистина, тук ние имаме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, глава XII.
Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда.
бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността. Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
към текста >>
128.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по
чудо
.
Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното. Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят.
Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо.
В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи. Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво-синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон. Художникът ги е видял по този начин.
към текста >>
129.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва тогава разбираме
чудо
вищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми.
А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух. Не просто алегория, а необорим естественонаучен факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух. Тези тайнствени връзки трябва да бъдат ясно осъзнати. Едва тогава постепенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем.
Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми.
Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух. Както при човека и животните говорим за „влечения", т.е. за силата, лежаща в основата на волята, така можем да говорим и за „влечения" на материята. А до истинската същност на млякото ние стигаме, само ако сме наясно: Веднага след като бъде произведено, то се изпълва с копнежа да пробуди спящия в детето човешки Дух.
към текста >>
130.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за
чудо
творни действия.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели.
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>
След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали
чудо
вищно много хора, често преди да са го достигнали.
След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали.
Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора.
към текста >>
131.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ако ние поради някакво космическо
чудо
получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем.
Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем.
За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
132.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, в случая с това дете най-лошото не е в самото него – защото Вие скоро ще установите известен напредък – а в родителите, в майката, която е напълно убедена, че съвсем скоро трябва да стане някакво
чудо
.
Естествено, първоначалната задача на работещите в един такъв Институт, е да наблюдават внимателно всичко, с което се заемат. Става дума за това, човек да върши нещата с онази вътрешна сила, която произтича от доверието.
Виждате ли, в случая с това дете най-лошото не е в самото него – защото Вие скоро ще установите известен напредък – а в родителите, в майката, която е напълно убедена, че съвсем скоро трябва да стане някакво чудо.
Аз дори чух, че тя иска да остане заедно с детето.
към текста >>
133.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до
чудо
вищно комплицираната структура на белтъчната молекула.
Отдава се най-голяма важност това семеустройство да бъде разбрано в неговата сложна молекулярна структура. Казва се: молекулите имат определена структура.
При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до чудовищно комплицираната структура на белтъчната молекула.
И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си мисли следното:
към текста >>
134.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Белият равнец е истинско
чудо
, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено
чудо
.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога.
Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо.
То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури.
към текста >>
135.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мисля, че ако вникнете във въпроса практически, а не абстрактно, тогава той няма да Ви се струва
чудо
вищен.
Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона. Касае се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта. Вижда се, че унищожавам много по-малко животни, отколкото ако трябва да събера тези видове животни и да ги убия по някакъв начин.
Мисля, че ако вникнете във въпроса практически, а не абстрактно, тогава той няма да Ви се струва чудовищен.
към текста >>
136.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво
чудо
биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават.
Ето какво си представял Данте.
Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво чудо биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават.
Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо.
към текста >>
137.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да, господа, просто е
чудо
вищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави.
До нищо няма да доведе, ако се дискутира само за цената на отделен жизнено необходим продукт, а медът е именно такъв жизнено необходим продукт, а не деликатес или луксозна стока. При здравословен социален порядък би трябвало да се установи - от само себе си разбиращо се - здравословна, адекватна цена на меда. В това може да не се съмнявате. Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции. Вижте, какво става, когато посетите голямо имение.
Да, господа, просто е чудовищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави.
Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно.
към текста >>
138.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото е цяло
чудо
, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед.
Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите.
Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед.
За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота?
към текста >>
139.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с
чудо
вищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
140.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали
чудо
вищна сила.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес.
Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила.
Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът.
към текста >>
Силите на хората в Древен Египет са били
чудо
вищно големи.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе.
Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи.
Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила.
към текста >>
141.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вследствие на тази
чудо
вищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
142.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява
чудо
вищна фантасмагория.
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория.
Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката).
към текста >>
143.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно
чудо
, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен.
Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
към текста >>
Следователно
чудо
то се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от
чудо
.
Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени.
Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
144.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е
чудо
вищно огромен, а вторите - малки.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки.
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали. Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
145.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива
чудо
вищни крайници.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни.
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези
чудо
вищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
146.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала
чудо
вищно голямо и силно население.
Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа!
Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население.
Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
147.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате, господа, че тук няма никакво
чудо
.
Говори се за атеросклероза, туберкулоза на дробовете, цироза на черния дроб, разстройство на стомаха и т. н. Всичко това е лесно да се изброи в книга, може да се напише какво представлява болестта. Но от това няма голяма полза, по причина, че при всеки човек атеросклерозата протича с известни разлики. Даже няма да откриеш двама души, при които има една и съща атеросклероза. Всеки човек има атеросклероза, отличаваща се от останалите.
Виждате, господа, че тук няма никакво чудо.
към текста >>
148.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако ние с нашия
чудо
вищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме.
Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
149.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели
чудо
вищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
150.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Целият Париж бил обхванат от
чудо
вищен страх.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи.
Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх.
Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
НАГОРЕ