Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
116
резултата от
72
текста с части от думите : '
Чудеса
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на
чудеса
та, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”.
На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”.
На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>
2.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
Когато на един свят от
чудеса
на целесъобразността, какъвто природата ни предлага във всички области, противниците на представата за целесъобразността противопоставят някакво трудно насъбрано боклучище от частични или цялостни, мними или действителни нецелесъобразности, за мен това е също така смехотворно."
Когато на един свят от чудеса на целесъобразността, какъвто природата ни предлага във всички области, противниците на представата за целесъобразността противопоставят някакво трудно насъбрано боклучище от частични или цялостни, мними или действителни нецелесъобразности, за мен това е също така смехотворно."
към текста >>
3.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени
чудеса
, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух".
Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването.
Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух".
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни. Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
4.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с
чудеса
на религиозни вероизповедания.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли.
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
към текста >>
Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "
чудеса
та", които не се намират в кръга на природата.
Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди.
Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата.
Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения. Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това.
към текста >>
5.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила
чудеса
та от областта на нашите възгледи относно органическия живот.
Нашата естествена наука много се гордее с това, че е изгонила чудесата от областта на нашите възгледи относно органическия живот.
Давид Фридрих Щраус (виж „Стара и нова вяра") счита за голямо постижение на новото време, че вече не мислим както по-рано, когато хората са вярвали, че едно съвършено органическо същество е било създадено от нищото като едно чудо. Ние разбираме съвършеното, когато можем да го обясним като развитие от несъвършеното. Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният?
към текста >>
6.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
А за мистичното тълкуване „
чудеса
та" не представляват никаква трудност.
А за мистичното тълкуване „чудесата" не представляват никаква трудност.
За обикновеното схващане чудесата са в разрез с физическите закономерности на света. Но те изглеждат такива само до тогава, докато ги смятаме за процеси, които са станали във физическия, преходен свят и които са достъпни за обикновените сетивни възприятия. Но ако те са опитности, които могат да бъдат видени само на една по-висока степен, на духовната степен на съществуванието, от само себе си се разбира, че те не могат да бъдат разбрани чрез законите на физическата природа.
към текста >>
За обикновеното схващане
чудеса
та са в разрез с физическите закономерности на света.
А за мистичното тълкуване „чудесата" не представляват никаква трудност.
За обикновеното схващане чудесата са в разрез с физическите закономерности на света.
Но те изглеждат такива само до тогава, докато ги смятаме за процеси, които са станали във физическия, преходен свят и които са достъпни за обикновените сетивни възприятия. Но ако те са опитности, които могат да бъдат видени само на една по-висока степен, на духовната степен на съществуванието, от само себе си се разбира, че те не могат да бъдат разбрани чрез законите на физическата природа.
към текста >>
7.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между
чудеса
та, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение.
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение.
Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите
чудеса
на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях.
Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях.
А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък.
към текста >>
Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало
чудеса
та.
Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата.
(Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина."
към текста >>
„Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за
чудеса
, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено.
„Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците.
Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>
Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни
чудеса
, за които никой не е отговорен.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени.
Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен.
Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>
8.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Ако такива способности, които се основават на заложбите, не се разглеждат като
чудеса
, те трябва да се приемат като плодове на възприятията, до които Духът-Себе е стигнал посредством една душа; те са били отпечатани в него.
Самият Лесинг не казва ли за себе си, че чрез дарбата на критичното наблюдение е придобил нещо, което го доближило до гениалността?
Ако такива способности, които се основават на заложбите, не се разглеждат като чудеса, те трябва да се приемат като плодове на възприятията, до които Духът-Себе е стигнал посредством една душа; те са били отпечатани в него.
Той не ги е получил в този живот, а в предишен живот. Човешкият Дух е един вид сам по себе си. И както човекът, като представител на един физически вид, наследява своите качества вътре в този вид, така и Духът ги наследява в рамките на своя вид, т. е. вътре в себе си.
към текста >>
9.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава те вършеха дела, които хората не разбираха според познатите им закони и затова с право ги считаха за
чудеса
.
То носеше печата на божествения произход. Така божествените пратеници на атлантската епоха, чрез тяхната сила бяха свещени същества, обгърнати от блясъка, който им предаваше тази сила. Човешките посветени от следващите времена, външно погледнато бяха хора между хората. Обаче те останаха свързани с висшите светове и откровенията и явленията на пратениците на боговете проникваха до тях. Само по изключение, когато се явяваше по-висша необходимост, те използуваха определени сили, които им бяха дарени оттам.
Тогава те вършеха дела, които хората не разбираха според познатите им закони и затова с право ги считаха за чудеса.
Обаче по- висшето намерение при всичко това е да помогнат на човечеството да застане на собствените си крака, да развият напълно неговата мисловна сила. Човешките посветени днес са посредниците между народа и по- висшите същества; и само посвещението позволява и дарява способността за общение с пратениците на боговете.
към текста >>
10.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
съзирайки безчетни
чудеса
,
съзирайки безчетни чудеса,
към текста >>
живот, изпълнен с
чудеса
.
живот, изпълнен с чудеса.
към текста >>
11.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
прикривали духовни
чудеса
.
прикривали духовни чудеса.
към текста >>
И
чудеса
от тайни светове
И чудеса от тайни светове
към текста >>
забулваща в неясност
чудеса
та,
забулваща в неясност чудесата,
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че чрез техническите
чудеса
че чрез техническите чудеса
към текста >>
13.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
чудеса
та им едно е важно
от чудесата им едно е важно
към текста >>
14.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
От тази гледна точка могат да се разглеждат и
чудеса
та с изцеленията на болните.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните.
Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
15.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той видя чудо на
чудеса
та самия себе си".
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той?
Той видя чудо на чудесата самия себе си".
Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>
16.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Първите пренасяха християнските мирови
чудеса
, последните християнските делови
чудеса
в областта на политиката".
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо.
Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил. Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник". Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила.
към текста >>
От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в
чудеса
та нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел.
Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл.
От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел.
Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
към текста >>
Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в
чудеса
та всякакви природни процеси.
"Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел.
Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси.
Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
към текста >>
Чудеса
та се представяха като поетическа дреха на действителни истини.
Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси.
Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини.
Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
към текста >>
17.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
С такива чувства, с такава отдайност към
чудеса
та на природните процеси, с такива морални чувства можеха да очакват материалистите човека, който според тяхното мнение трябваше да дойде рано или късно, човек, който да преодолее голямата пречка към един природосъобразен светоглед.
С такива чувства, с такава отдайност към чудесата на природните процеси, с такива морални чувства можеха да очакват материалистите човека, който според тяхното мнение трябваше да дойде рано или късно, човек, който да преодолее голямата пречка към един природосъобразен светоглед.
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
към текста >>
18.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
При толкова много
чудеса
няма ли поне едно, което да спаси моята ръка?
Красивата Лилия се изкачи по външните стъпала, които водеха от храма към олтара, но тя все още трябваше да се държи по-далеч от своя любим. Старицата, чиято ръка съвсем се беше смалила докато лампата беше скрита, изведнъж извика: „Нима аз още трябва да страдам?
При толкова много чудеса няма ли поне едно, което да спаси моята ръка?
" Нейният мъж и посочи отворената врата и каза: „Погледни, денят вече настъпва, побързай да се изкъпеш в реката! " „Що за съвет! ", извика тя
към текста >>
19.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави
чудеса
, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област.
Горното мнение не трябва да се превръща във фанатизъм. Разбира се, в областта на социалната воля, както и навсякъде, фанатизмът може да докара неописуеми бедствия.
Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област.
Чрез своята собствена същност това взаимодействие получава отчетлив социален отпечатък само тогава, когато то може да се развива действително свободно.
към текста >>
20.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Също и чувственият живот не ще клони към това, да се откъсне от сетивното изживяване, а ще съществува една радостна склонност към възприемането на
чудеса
та на сетивния свят.
Ето защо, когато човекът ще узрее, за да може да съизживява дейността на Михаел, не ще настъпи никакво обедняване на душите по отношение на изживяванията на природата, а напротив едно обогатяване.
Също и чувственият живот не ще клони към това, да се откъсне от сетивното изживяване, а ще съществува една радостна склонност към възприемането на чудесата на сетивния свят.
към текста >>
21.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в
чудеса
за материалното съдържание на действителността.
Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“.
Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността.
Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното.
към текста >>
22.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори
чудеса
.
То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете.
Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса.
Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете.
към текста >>
23.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
“Духовете от древните времена възвестяват много
чудеса
”.15 “Wunder” (чудо) е само знак.
Това не е сага, възникнала някакси от отделни фрагменти, както предполага филологията. “Народът” не прави литература по този начин. Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове. Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка).
“Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак.
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос.
към текста >>
24.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има
чудеса
.
Кой причинява това?
Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса.
Има факти на по-високо равнище, но не чудеса. Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка. След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: – Имат ли животните и растенията някакво съзнание? – Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание?
към текста >>
Има факти на по-високо равнище, но не
чудеса
.
Кой причинява това? Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса.
Има факти на по-високо равнище, но не чудеса.
Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка. След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: – Имат ли животните и растенията някакво съзнание? – Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание? – Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа.
към текста >>
25.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми
чудеса
.
Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии.
Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса.
Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които предсказвали на моряците и всякакъв вид сили им са били приписвани. Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
към текста >>
И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види
чудеса
та на неговото управление.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава.
И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление.
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи.
към текста >>
Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на
чудеса
та.
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз. Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става.
Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата.
Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността. Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне.
към текста >>
Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви
чудеса
.
Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса.
В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета.
към текста >>
26.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва
чудеса
та си, е отрязан от дървото на този храст.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината.
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст.
Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>
27.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Развиват се сили, предизвикващи
чудеса
.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом. Той слуша суровия си баща. Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света.
Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
не
чудеса
извършва, щом успява.
не чудеса извършва, щом успява.
към текста >>
извършил толкоз
чудеса
прекрасни?
извършил толкоз чудеса прекрасни?
към текста >>
разказвал би, защото с
чудеса
та
разказвал би, защото с чудесата
към текста >>
28.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в
чудеса
та на арката на по-късната катедрала.
Да се постараем това, което живее в нашите души по време на събрания, като импулс на усещане, да се разшири в духа, подобно на това, както мислите на християнина са могли да се разширят в чудесата на арката на по-късната катедрала.
Нека си представим това в часовете, когато ние седим тук заедно, разширени във външния свят, изнесени в света. Тогава ние носим в себе си тези импулси, които трябва да имаме, ако ние осъзнаваме, че теософията трябва да бъде не пристрастие за отделно седящите тук хора, а нещо, което трябва да бъде внесено във външния свят. Душите, които седят тук в своите тела, ще открият, когато пак се въплътят, вече осъществено много от това, което сега живее в тях. Да вземем със себе си през лятната почивка тези мисли от нашето последно в настоящия сезон събрание. Да преобразуваме тези духовно научни мисли така, че те да могат да действат като културни импулси.
към текста >>
29.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички
чудеса
, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея.
Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Прогресията в силите, употребени за извършване на
чудеса
та.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
Прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
31.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Художественият строеж на Евангелието на Йоана прогресията в силите, употребени за извършване на
чудеса
та.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем
чудеса
до възкресението на Лазара.
В първите глави ние виждаме, че по своята форма като съчинение и по своя стил, ако наистина разбираме какво се крие зад тези думи, това произведение е най-съвършеният документ, който съществува в света. Но за да си дадем сметка за това, не е достатъчно само едно повърхностно четене.
На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара.
По-късно ние отново ще се върнем върху значението на числото седем. Кои са тези седем чудеса?
към текста >>
Кои са тези седем
чудеса
?
В първите глави ние виждаме, че по своята форма като съчинение и по своя стил, ако наистина разбираме какво се крие зад тези думи, това произведение е най-съвършеният документ, който съществува в света. Но за да си дадем сметка за това, не е достатъчно само едно повърхностно четене. На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара. По-късно ние отново ще се върнем върху значението на числото седем.
Кои са тези седем чудеса?
към текста >>
7. И най-после най-голямото от
чудеса
та, посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието на Йоана.
7. И най-после най-голямото от чудесата, посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Поставя се въпросът: какво означават тези
чудеса
?
Поставя се въпросът: какво означават тези чудеса?
към текста >>
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме
чудеса
, с които е изпълнен Старият Завет.
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет.
Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен.
към текста >>
Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези
чудеса
, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят. Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава? Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята.
Времето, когато е живял Христос се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние, на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.
към текста >>
По-късно ние ще говорим за естеството на
чудеса
та въобще.
По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
към текста >>
Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на
чудеса
та.
Остава ни да покажем само едно.
Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата.
Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини.
към текста >>
Но какво има от едно до друго от тези
чудеса
, какво ги свързва с цялото?
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата.
Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото?
Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на
чудеса
та, но и затова, че всичко, което свързва тези
чудеса
, носи един особен смисъл.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото?
Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл.
Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
32.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Как да се учудват тогава хората пред тези
чудеса
, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?
Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души.
Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?
към текста >>
33.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши
чудеса
та по степени, включително и възкресението на Лазара.
Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара.
Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела. За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло.
към текста >>
34.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, и само това би трябвало да свидетелства както за истината, така и за
чудеса
та на християнството!
Тези документи трябваше да докажат, че в югоизточна Австрия е имало факт на предателство. Кой би могъл, според мнението на съвременните хора, по-добре от историк да провери това? Историкът повече от всеки друг би трябвало да е призван да провери значението на представените документи. Та нали цялата вяра на света се основава на документи! Как се съставят и използват документите, как се проверяват – това дава истината.
Това, и само това би трябвало да свидетелства както за истината, така и за чудесата на християнството!
към текста >>
35.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните
чудеса
на звездите да ни въздействуват.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват.
Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране. Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас. Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези
чудеса
на космичното пространство.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват. Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер.
Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство.
По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране. Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас. Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
36.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И ако електричеството изглежда да прави
чудеса
днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин.
Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм. И още една трета сила ще влезе в действие.
И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин.
Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне. Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството. Това, колкото и странно да звучи, трябва постепенно да стане известно. Чрез разбиране процеса на еволюцията, ние ще се научим да оценяваме нашата култура по истинската и стойност.
към текста >>
37.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „
чудеса
та".
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии.
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата".
Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
към текста >>
Нека да разгледаме въпроса за
чудеса
та по-отблизо.
Както е известно, тези изцеления са предмет на неимоверно обширни дискусии. И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо.
Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо.
Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие. Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване. И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко.
към текста >>
Опирайки се на окултното изследване, аз трябва да кажа: Авторът на Матеевото Евангелие изобщо не е възнамерявал да описва никакви „
чудеса
", а нещо естествено, нещо самопонятно; той просто искаше да посочи, че всичко това става по един съвършено нов начин.
Опирайки се на окултното изследване, аз трябва да кажа: Авторът на Матеевото Евангелие изобщо не е възнамерявал да описва никакви „чудеса", а нещо естествено, нещо самопонятно; той просто искаше да посочи, че всичко това става по един съвършено нов начин.
Ето как изглеждат нещата, когато ги разглеждаме от духовно-научна гледна точка. Ето как тъкмо Евангелията са сполетени от възможно най-дълбокото неразбиране от страна на хората.
към текста >>
38.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в
чудеса
: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят.
Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите.
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности.
към текста >>
39.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И ако днес за хората електричеството се явява като нещо, което произвежда
чудеса
, тази трета сила ще повлияе върху културата по един още по-чуден начин.
Какво представлява светлината? Тя се разлага и разлагащата се светлина е електричество. Това, което познаваме като електричество, е светлина, която сама се разрушава сред материята. А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е магнетизъм. Но ще се появи още една сила, трета сила.
И ако днес за хората електричеството се явява като нещо, което произвежда чудеса, тази трета сила ще повлияе върху културата по един още по-чуден начин.
И колкото повече ще прилагаме тази сила, толкова повече Земята ще се превърне в един мъртъв труп, за да може това, което е духовното естество на Земята, да премине и да се превърне в Бъдещия Юпитер. Силите трябва да бъдат приложени, за да разрушат Земята, за да може човекът да се освободи от Земята и с това Земното тяло да отпадне. Докато Земята се намираше в един възходящ процес, хората не правеха това, защото само разлагащата се Земя може да използува голямото културно постижение на електричеството. Колкото и странно да звучи това днес, то трябва обаче да бъде казано на хората. Ние трябва да разберем процеса на развитието и само така хората ще се научат да оценяват по правилен начин нашата култура.
към текста >>
40.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Огледалото, в което тези
чудеса
блестяха
Огледалото, в което тези чудеса блестяха
към текста >>
41.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „
чудеса
“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума.
Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума.
И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>
42.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „
Чудеса
та на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „
чудеса
“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло.
Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
43.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*45. „
Чудеса
та на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, 10 лекции в Мюнхен, 1911 (Събр.
*45. „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, 10 лекции в Мюнхен, 1911 (Събр.
Съч. №129)
към текста >>
44.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите
чудеса
.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
към текста >>
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като
чудеса
, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува.
Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо.
към текста >>
Нима не срещнахме толкова много
чудеса
на творението под формата на различни видове растения и животни?
Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни?
За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в
чудеса
, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в
чудеса
, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
45.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите
чудеса
, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете.
3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот.
към текста >>
Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на
чудеса
та на небето и действува надолу чак в нашите природни царства.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят. При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества.
Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства.
Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости.
към текста >>
46.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли
чудеса
та и да скрие отвъдното.
Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията.
Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното.
Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата.
към текста >>
47.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в
чудеса
и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин.
И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист!
към текста >>
И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на
чудеса
та.
Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция.
И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата.
И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин.
към текста >>
48.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат знамения и
чудеса
, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“ (13, 21-23.)
Защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“ (13, 21-23.)
към текста >>
Защото ще се появят лъжливи Спасители и лъжливи пророци, които ще покажат знамения и
чудеса
, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“
От Събитието на Голгота насам всички ние винаги сме имали достатъчно поводи, за да се вслушаме в предупредителния тон на тези думи. Който има уши да слуша, днес също ще чуе призива от Голгота: „И когато някой ви каже: „Ето, тук е Христос! Ето, там е Христос! не вярвайте.
Защото ще се появят лъжливи Спасители и лъжливи пророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“
към текста >>
49.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „
чудеса
“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>
50.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от
чудеса
; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е.
Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва.
към текста >>
Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от
чудеса
, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително.
Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
И легендата разказва, че едно от най-големите
чудеса
настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата.
Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва.
И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата.
Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
51.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика
чудеса
.
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика чудеса.
Извинете, че днес ще говоря за единични наблюдения, за дреболии, които обаче могат да станат и да бъдат много значителни неща в живота на човека. Това, което току що характеризирах, е тясно свързано със забравянето, което все по-често се среща. Леко забравяне, това е нещо неприятно в живота; антропософията обаче може да ни покаже, че това забравяне е нещо, което в изключителна степен уврежда здравето. И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се предотвратят, ако хората биха забравяли по-малко. Вие можете да кажете: Какво да се прави, хората просто забравят; кой би могъл ние ще можем лесно да видим това, ако хвърлим един поглед върху живота, кой може да каже, че изобщо не забравя?
към текста >>
52.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
тук
чудеса
направих със вълшебства
тук чудеса направих със вълшебства
към текста >>
53.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
N 113; „Световни
чудеса
, душевни изпитания и духовни откровения“, Събр. съч.
Често е било споменавано: виж „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, Събр. съч. N 110; „Ориентът в светлината на окцидента. Децата на Луцифер и братята на Христос“, Събр. съч.
N 113; „Световни чудеса, душевни изпитания и духовни откровения“, Събр. съч.
N 129.
към текста >>
54.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тук аз не искам да говоря за
чудеса
в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост.
С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
55.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави
чудеса
.
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщност не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол. Известно е, че след възникването на християнството се поражда спор между две равински школи.
Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави чудеса.
Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го посади отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол. Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората. И ако Елиезер бен Хиркано иска да ни убеди в правотата на Своето учение, той трябва да се позовава не на Батх-Кол, а на истините, които могат да бъдат разбрани от човешкото сърце.
към текста >>
56.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Поради особения начин, по който Христос беше свързан с телата на Исус от Назарет, той упражняваше такива въздействия върху другите хора, каквито досега не са съществували на Земята, и техният далечен и слаб отзвук беше наречен с неподходящата и днес зле разбира на дума „
чудеса
".
Но сега изследването на Петото Евангелие в светлината на Акаша, отново ни показва нещо забележително. В самото начало на трите години Христос Исус говореше твърде малко. Той просто действуваше дори и само чрез Своето присъствие. По-късно аз отново ще се върна на тази тема.
Поради особения начин, по който Христос беше свързан с телата на Исус от Назарет, той упражняваше такива въздействия върху другите хора, каквито досега не са съществували на Земята, и техният далечен и слаб отзвук беше наречен с неподходящата и днес зле разбира на дума „чудеса".
Тези въздействия настъпваха съвсем спонтанно. Но за тях ще говоря по-нататък. Сега бих искал да допълня още нещо.
към текста >>
57.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той застава пред нас така, че ние си казваме: Да, в лицето на Парсифал ние виждаме една личност, която е възпитана извън условията на културата на външния свят, една личност, която трябваше да бъде доведена до
чудеса
та на Свещения Граал и да запита за тяхната същност, но да запита с една непорочна, девствена душа, неповлияна от външната култура.
Как застава сега Парсифал пред нас?
Той застава пред нас така, че ние си казваме: Да, в лицето на Парсифал ние виждаме една личност, която е възпитана извън условията на културата на външния свят, една личност, която трябваше да бъде доведена до чудесата на Свещения Граал и да запита за тяхната същност, но да запита с една непорочна, девствена душа, неповлияна от външната култура.
И защо трябваше Парсифал да зададе своите въпроси?
към текста >>
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за
чудеса
та на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях.
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за
чудеса
та на Свещения Граал.
Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях. После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал.
Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>
58.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше
чудеса
като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет.
Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа.
Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>
59.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите
чудеса
и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги!
“ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги!
“ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини!
към текста >>
60.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските
чудеса
; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
Тази вечер дневната светлина не си отиде от аврелианските стени, тя не си отива: заревото се задържа върху Сан Панкрацио.
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
В сърцето си имали звездите и словото на предводителя, което и днес още ни звучи живо и повелително: „Ако сме единни, задачата ни ще бъде лека. Затова на оръжие! "
към текста >>
61.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«Седемте
чудеса
на света», лекция, държана на 8 юни 1880 г., Лайпциг, 1882 г.
8. Емил дю Боа Реймонд, 1818 - 1896.
«Седемте чудеса на света», лекция, държана на 8 юни 1880 г., Лайпциг, 1882 г.
- Виж също «За границите на природознанието», лекция, държана на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872 г. (по-късно събрани в един том под заглавието «За границите на природознанието. Седемте световни загадки»).
към текста >>
62.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с
чудеса
та на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата.
към текста >>
63.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и
чудеса
та на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
64.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И за да е правилно свързан с
чудеса
та на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
65.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните
чудеса
, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
66.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но той съдържа всички
чудеса
и тайни на този макрокосмос, само че именно в противоположна посока на развитието.
В този смисъл човекът е един малък свят, един микрокосмос по отношение на големия свят, на макрокосмоса.
Но той съдържа всички чудеса и тайни на този макрокосмос, само че именно в противоположна посока на развитието.
към текста >>
67.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко, което поверявате на детето, докато му разказвате приказки или му обяснявате връзката между .сепията, мишката и човека, или докато събуждате удивлението му пред
чудеса
та на техниката, всичко това следва да се отнася към идеята за човека.
Но важно е и нещо друго: Всичко трябва да бъде отнесено към човека; всичко трябва да се подчини на истинската идея за човека. Тази идея, трябва да остане непокътната.
Всичко, което поверявате на детето, докато му разказвате приказки или му обяснявате връзката между .сепията, мишката и човека, или докато събуждате удивлението му пред чудесата на техниката, всичко това следва да се отнася към идеята за човека.
Тя трябва да остане! Обаче идеята и понятието за човека се изграждат бавно и постепенно; на детето не бива да се предлагат готови понятия за човека. Но веднъж формирани, те трябва да останат. Възможно най-прекрасното, което детето може да пренесе в по-нататъшния си живот, това е съдържателната и достоверна идея за човека.
към текста >>
68.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
То може да направи
чудеса
.
Виждате ли, има много деца с такава предразположба. Нещата при тях се свеждат до това, че по правило възприемателната им способност за външни впечатления се ограничава до строго определени възприятия, имащи типичен характер. И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение.
То може да направи чудеса.
Същественото тук е всички стремежи на детето да се ориентират по определен начин. И всъщност, тъкмо възпитателят трябва да стори това. И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено умен, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно.
към текста >>
69.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински
чудеса
, които стават там.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие.
И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там.
Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
70.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въпрос: Как трябва да се разбират
чудеса
та, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
Въпрос: Как трябва да се разбират чудесата, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
към текста >>
71.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте
чудеса
» на Йена.
[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена.
Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
72.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте
чудеса
» на Йена.
27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена.
Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
НАГОРЕ