Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
121
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Чувал
'.
На страница
1
:
111
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"
чувал
съм да ме обвиняват, че съм противник, враг на математиката въобще, която обаче никой не може да цени високо както Аз”* /* Върху математиката и злоупотребата с нея, Е.Н.ІІ, стр.45/.
Този предразсъдък е двояк. От една страна се мисли, че Гьоте е бил враг на тази наука и по най-остър начин не е оценил значение той за човешкото познание; на второ място твърди се, че поетът е изключил всяко математическо третиране от частите на природоучението посветени на физиката с които се е занимавал, защото не е имал никакво математическо образование и затова математическото третиране на научните въпроси е било неудобно за него. Що се отнася за първата точка, против нея може да се каже, че Гьоте многократно е изразявал по един решителен начин своето удивление пред математическата наука и съвсем не може да става дума за едно подценяване на същата. Той иска даже цялата естествена наука да бъде проникната от онази строгост, която е свойствена на математиката. "Тази предпазливост, да се подрежда близкото до близкото, или напротив близкото да се извежда от близкото, ние трябва да научим от математиците, и даже там, където не си служим с никакво изчисление, трябва да постъпваме винаги така, като че трябва да даваме сметка на най-строгия геометрик*./*Опитът като посредник между обект и субект, Е.Н.ХІ, стр.19/.
"чувал съм да ме обвиняват, че съм противник, враг на математиката въобще, която обаче никой не може да цени високо както Аз”* /* Върху математиката и злоупотребата с нея, Е.Н.ІІ, стр.45/.
Що се отнася до втория упрек, той е такъв, че едва ли може да го повдигне някой който е вникнал в същността на Гьоте. Колко пъти не се е изказвал Гьоте против начинанията на проблематични натури, които се стремят към цели, без да ги е грижа за това, дали с това се движат вътре в границите на техните способности! Нима той самият трябваше да пристъпи тази повеля, трябваше да изнесе естественонаучни възгледи, пренебрегвайки математическите неща поради своята некомпетентност? Гьоте знаеше, че пътищата към истината са безкрайно много и че всеки може да върви по онзи път, който отговаря на неговите способности, и стига до своите цели. "всеки човек трябва да мисли по свой начин: Защото той винаги ще намери в своя път нещо истинно или един вид истина, която му помага в живота; само че той трябва да върви безогледно; трябва да се контролира;.....".
към текста >>
2.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Там, където по-рано е
чувал
само звуци от т.н.
И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения. Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа. И сега, благодарение на всичко това, в неговия чувствен и мисловен свят покълва една нова способност. Чрез своите звуци, цялата природа започва да му открива своите тайни. Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл език на природата.
Там, където по-рано е чувал само звуци от т.н.
неживи предмети, сега долавя един нов език на душата. Ако редовно поддържа такава дисциплина на своите чувства, той скоро ще забележи, че може да чува звуци, каквито по-рано изобщо не е допускал, че съществуват. Той започва да чува с душата. Към горното упражнение трябва да се прибави и нещо друго, което ще му позволи да се издигне до най-горното стъпало в тази област. За окултния ученик е особено важен начинът, по който той изслушва другите.
към текста >>
3.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Цветовете, които окото беше виждало, тоновете, които ухото беше
чувал
о, действаха след това продължително време в душата.
Можем да си представим, че един лемуриец наистина можеше да си образува представи за това, което изживяваше, но той веднага забравяше, каквото си беше представил. Фактът, че въпреки това живееше в определена култура, например имаше оръдия, строежи и т.н., той не дължеше на своята собствена способност да образува представи, а на една духовна сила в себе си, която, ако можем да употребим този израз, беше инстинктивна. Само че при това не трябва да си представяме днешния инстинкт на животните, а инстинкт от друго естество. В теософските източници първата подраса на атлантците е наречена рмоахали. Паметта на тази подраса беше насочена предимно към породените от сетивата живи впечатления.
Цветовете, които окото беше виждало, тоновете, които ухото беше чувало, действаха след това продължително време в душата.
Това се дължи на факта, че рмоахалите развиха чувствата, които техните лемурийски прадеди още не познаваха. Към тези чувства принадлежи например, привързаността към изживяното в миналото. С развитието на паметта беше свързано също развитието на говора. Докато човекът още не съхраняваше в себе си миналото, не можеше също и да става съобщаване на изживяното чрез говора. И понеже през последното време на Лемурия се родиха първите зачатъци на паметта, тогава можа да бъде поставено началото на способността да се назовава видяното и чутото.
към текста >>
4.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нима не е
чувал
, че е живял един Кант, според когото, от философска гледна точка, е просто непозволено да се изнасят подобни неща?
С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго. А това би било много по-лошо дори от нескромността. Впрочем възможна е критика и от философска гледна точка. Тя може да бъде формулирана по следния начин. Ако човек чете тази книга в качеството на философ, той си задава въпроса: „Нима авторът е проспал съвременните постижения, свързани с теорията на познанието?
Нима не е чувал, че е живял един Кант, според когото, от философска гледна точка, е просто непозволено да се изнасят подобни неща?
" Но критиката може да стигне и по-далеч: „За философа такива некритични, наивни и некомпетентни изказвания са непоносими и всяко по-нататъшно занимание с тях би било чиста загуба на време." Движен от същия мотив, както по-горе, и въпреки възможните недоразумения, произтичащи от него, авторът и тук би желал да изтъкне нещо лично. Той започна да изучава Кант на 16 годишна възраст; а днес наистина смята, че може да разсъждава върху изнесените в „Тайната Наука" факти, и то напълно обективно, тъкмо от гледището на Кант. Следователно, и от тази страна, авторът би имал основание да остави книгата ненаписана, ако не знаеше кое би накарало един философ да я намери за наивна, прибягвайки до критическия мащаб на съвременната епоха.
към текста >>
5.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
За ученика изречението: „Това аз още не съм
чувал
, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл.
Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината. След като човек се стреми да поддържа непосредствена и жива възприемчивост към нови изживявания, мисленето, във връзка с волята, достига определена зрялост.
За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл.
През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото.
към текста >>
6.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред туй, що
чувал
съм по-рано
И вярва той, че в себе си усеща опората на сигурна преценка, когато нова опитност напира с въпроси към душата. Ала опората ми се разклаща
пред туй, що чувал съм по-рано
учуден, както и сега го чувам, за начина на мислене, подхранван тук. И тя докрай ще се разклати, помисля ли си колко е огромно въздействието му в живота.
към текста >>
7.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ала мъжът не
чувал
вече съществото.
„Кои сте вие“, попитал сухият изследовател. Едното същество му рекло: „Аз съм любовта“, а другото: „Омразата в мен виж! “
Ала мъжът не чувал вече съществото.
И като глух изследовател от Изток продължил на Запад. ГОСПОЖА БАЛДЕ Но кой си ти, по собствен начин изопачаващ думите ми нежелано?
към текста >>
8.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От тях съм
чувал
често колко мъка им е причинило,
Но трябва аз да чувствам другояче. Познавате особения ми житейски път... Изглеждаше, че някаква случайност попречи на целта на моите родители. Монах желаеха да стана.
От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,
че аз от вярата съм се отрекъл. Понесох всичко аз, и много още, тъй както случва се понякога в живота, когато се приемат раждане и смърт за граница на земния ни път.
към текста >>
9.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй както често съм ги
чувал
в душата своя се потапям и сили се събуждат в мен да пребивавам в сфери на духа. Присъствието на Учителя усещам и чувам неговите думи,
тъй както често съм ги чувал
в сетивния живот. За край на делото ни не говори, а казва само, че свещените ни цели ще се изпълнят в бъдни времена. (Великият Майстор и двама братя излизат, а другите двама остават.)
към текста >>
които често съм до
чувал
,
и ги поставя под властта на Сатаната, ако използва името Христово. МОНАХЪТ Объркващо ми прозвучават от светове душевни гласовете,
които често съм дочувал,
и искат постоянно да се борят с каквото благочестието повелява. Как мога да открия правилния път, когато злите духове го възхваляват? Почти така на мене ми се струва.
към текста >>
10.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От Бенедикт съм
чувал
не веднъж,
Ала защо го изживявам аз? Духовният изследовател бива във себе си да вижда битието на другите души не твърде често! – – – –
От Бенедикт съм чувал не веднъж,
че е възможно само за човек – за кратко време, – който е избран със милост от съдбата, за да може с едно ниво да се издигне още, вървейки по духовната пътека.
към текста >>
11.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не бях аз
чувал
досега от вас.
Че мога да проникна в друга същност, аз трябваше да разбера със болка, когато буден бях за кратко време. ФЕЛИКС БАЛДЕ Сега говорите неща, които
не бях аз чувал досега от вас.
Но никога не съм могъл до днес така напълно аз да ви разбирам, понеже казвате го вие сам. Сега от думите ви прозвучава мистично настроение – каквото
към текста >>
12.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не бях ви
чувал
а до този миг
душевни врагове да поразява. (Тя изчезва, Щрадер си отива. Бенедикт и Мария излизат сами на преден план.) МАРИЯ Да казвате, учителю премъдри,
не бях ви чувала до този миг
съдбовните слова по този начин на своите духовни ученици, достигнали до степента на Щрадер. Нима тъй бързо той ще се развие, та силата им да е благотворна?
към текста >>
13.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да, често
чувал
съм ги аз,
подкрепян, на познанието всяко страдание решително ще срещне. ХИЛАРИЙ Приятелю, благодаря ви за тези думи на мистик!
Да, често чувал съм ги аз,
ала почувствах тайната, която съдържат те. Единствено със труд световните пътеки се изследват. Приятелю, на мене подобава
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е
чувал
за Христос и Неговото дело, слиза на Земята.
Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл.
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята.
Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек. Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие." Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване. Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници.
към текста >>
15.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Който не е
чувал
тези две постоянно повтаряни истини, няма уши за езика на обществените обсъждания в широките кръгове.
Статия 19. Превод: Иван Стаменов „Добрите намерения не слагат хляб на масата“. Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред. С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
Който не е чувал тези две постоянно повтаряни истини, няма уши за езика на обществените обсъждания в широките кръгове.
И дори да не са изказвани толкова директно, можем да чуем тези думи зад онова, което се обсъжда публично. Трудно им е на идеите, които епохата изисква, да се съревновават срещу такива извори на мъдростта, защото тези възражения са тъй несравнимо „проницателни“. Достатъчно е човек да каже „докажи, че те грешат! “ и дори най-обиграният философ ще осъзнае своето безсилие. Разбира се, че те не могат да бъдат опровергани, тъй като очевидно са съвършено прави.
към текста >>
16.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
„претъпкан
чувал
“ (нем.).
Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте. Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „делата на Гьоте, извършени за Ваймар“. Духът на Гьоте действаше във Ваймар толкова мощно от всички посоки, че някои от моите съпреживявания на случващото се там се превърнаха в практическо душевно упражнение за вярно изобразяване на свръхсетивните светове. --------------------------------- * „Фюлзак“ – букв.
„претъпкан чувал“ (нем.).
– Бел. пр.
към текста >>
17.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Смели и при това верни словообразувания съм
чувал
от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
към текста >>
18.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не сте ли
чувал
и никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили?
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология?
Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили?
Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост. Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси.
към текста >>
19.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "Следният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте
чувал
и, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго като него: Легендата за Каин и Авел".
Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10 юни 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографски бележки от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки бележки от Мария Щайнер.
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "Следният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте чували, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго като него: Легендата за Каин и Авел".
/*2/ – Виж във връзка с това: "Тайната доктрина" на Блаватска кн. 2 "Божественият хермафродит", ала също и по-късния цикъл на Рудолф Щайнер: "Въздействието на окултното развитие върху обвивките на човека", 10 лекции, държани в Хага от 20 – 29 март 1913 г. /*3/ – Енох, Апокрифната книга на Стария завет. /*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
към текста >>
20.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той още е
чувал
целия свят да кънти, изпълнен със звуци, които са били мъдри звуци, и са му казвали нещо, което е носело известия от други същества.
Мъдростта не е идвала отвън, а е протичала отвътре към хората, процес, който днес познава само посветеният. Разгледате ли времената от момента, който току-що характеризирах, когато е нямало обучение, а само просветление отвътре, бихте открили преходен период, в който хората, така да се каже, са се намирали наполовина в едното и наполовина в другото състояние. Това е средата на атлантското време. Човекът е можел вече да вижда определени контури на нещата, можел е да вижда как баграта постепенно е полягала на повърхността на предмета, как отделните неща са получавали определени свойства. Но човекът е виждал това само така, като че ли всичко е било обвито в цветна мъгла.
Той още е чувал целия свят да кънти, изпълнен със звуци, които са били мъдри звуци, и са му казвали нещо, което е носело известия от други същества.
Но в онова преходно състояние всичко това е било още много размесено. Било е и времето, когато е започнало обучение, оформило се постепенно като по-късния вид и начин на религиозните сведения за хората. Ако бихме могли да се върнем в древното атлантско време, бихме открили една велика школа на адептите. Да може някой да поеме мъдрост в себе си е било възможно поради това, че някогашните турански адепти са имали ученици, които от своя страна са обучавали други, чак до нашите времена, така че една директна традиция води назад до школата на туранските адепти. По онова време е трябвало да се съблюдава, че хората се намирали в преходно състояние и притежавали само част от днешния начин за възприемане.
към текста >>
21.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Учениците разнасяли разкритата мъдрост навън по света, а тези, които я
чувал
и, се нагаждали според нея и устройвали според това и социалния живот.
Той бил напълно под влиянието на инициатора. Нека да разгледаме процеса. Каквото е съществувало като закони, устройства и социални общности, в края на краищата води назад до посвещението. На върха на социалното устройство стоял великият инициатор. От него произлизали целите и насоките.
Учениците разнасяли разкритата мъдрост навън по света, а тези, които я чували, се нагаждали според нея и устройвали според това и социалния живот.
Всичко стояло под авторитета на инициацията, на инициатора, всичко зависило от него. Господствал принципът на авторитета, основан в най-висша степен върху истина и мъдрост, и изживяван в най-добрия смисъл. Само мъдрите водачи на човечеството можели да упражняват такъв авторитет. И това ставало без на човечеството да са били причинявани каквито и да било вреди. Важно е било етерното тяло да бъде извлечено навън от физическото тяло по правилния начин.
към текста >>
22.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Преди дълги, дълги столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са
чувал
и по нещо от това, което има в нея.
За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде. Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието. Знание и чувстване ще се обединят, когато ние проникнем до изворите на живота. И от религиозните документи ще избликне нов живот, когато настъпи това, което е жадувал Гьоте.
Преди дълги, дълги столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са чували по нещо от това, което има в нея.
Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част.
към текста >>
23.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът
чувал
духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека.
Това, което там е описано, действително е ставало, и много друго е ставало. В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа. Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език. Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека. Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата".
Човекът чувал духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите. Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура.
към текста >>
24.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чувал
и сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на числото 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса.
Благонастроените пък спекулират по всевъзможни начини например върху това, какво представляват пентаграмът и други символи. На конгреса ни в Мюнхен дори използвахме различни знаци и символи за украса на залата и с това вече намекнахме, че приписваме на окултните знаци някакво определено значение. Но истинският окултист не спекулира с тези неща, а търси действителните факти. Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез философски спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения. Но окултните знаци са важни за нас, тъй като представляват инструменти, с които можем да навлезем в по-висшите светове.
Чували сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на числото 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса.
Днес ще се занимаваме с една друга част на символиката. Това са символи, на които душите ви често са се натъквали, и с които ще се запознаем от гледна точка на техния произход и действителна стойност. Преди да преминем към обсъждането на тези символи трябва да предприемем едно разглеждане на човека. Веднага ще разберете защо за да се обяснят определени символи и знаци трябва да се извика на помощ нещо на пръв поглед толкова отдалечено. Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции.
към текста >>
25.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте
чувал
и може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука.
Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света. Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция. С това достигнахме края на програмата на нашата среща.
към текста >>
26.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте
чувал
и повече или по-малко духовити обяснения.
Берлин, 13 ноември 1907 г. Първите глави на Сътворението. През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят. Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове.
Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения.
Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума.
към текста >>
27.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Някои от вас със сигурност са
чувал
и, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия".
Бе изявено желанието днес да говорим и за това, което обикновено се нарича "бяла и черна магия" и то да бъде приведено във връзка с някои други познати на теософите понятия. Нещата, които трябва да бъдат засегнати във връзка с този въпрос обхващат една много обширна и разчленена област от окултното и духовно научното гледище, и затова ще имаме възможност да се спрем единствено на някои елементарни неща от нея. Но и те имат за условие казаното да се приема сякаш е казано единствено и само за ученици на Духовната наука, а не се отнася за някой, който няма духовно научна настройка или мислене. Когато се говори на такава тема е наложително да се поставят условия. Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение.
Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия".
Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия. Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо. Най напред трябва да си разясним какво следва да се разбира под "магия", и какво следва да се разбира под "черна магия". Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
към текста >>
28.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие всички сте
чувал
и за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци.
При това ви моля да съобразите, че в първите две лекции някои неща могат да ви прозвучат странно и ще бъдат напълно обяснени едва в третата и четвъртата. Това се дължи на природата им, тъй като теософските лекции не биха могли да са като останалите, които така да се каже се изграждат математически от прости елементи. В началото някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми. Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение". Често това не е правилно.
Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци.
Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм. По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота. Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго. Един триъгълник например означава висшата троичност, и други подобни. Често в теософските писания и лекции се прилагат митове и легенди, "които означават нещо", така се казва.
към текста >>
29.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Някои от вас със сигурност са
чувал
и моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част.
Най-напред там просветлява в човека това, което се нарича петата част на съществото му, Духът-Себе или Манас. Така получаваме следното разчленяване на днешния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, след това тясно свързана с астралното Чувстващата душа, която е като повита в него, след това Разсъдъчната душа и Съзнаващата душа. И в Съзнателната душа, която е действителната азова душа, втъкания Дух-Себе или Манас. Така трябва да си представяме днешния човек. А сега трябва да си изясним, коя от тези части на човека е най-разработена, най-съвършена.
Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част.
Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган.
към текста >>
30.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всички Вие вече сте
чувал
и за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска култура, които са имали за свой Учител самия Ману.
Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си. Това беше едно царство на най-висш, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено. Обаче преди да продължим по-нататък, трябва да се запознаем също и с Учителите.
Всички Вие вече сте чували за свещените Риши, първоначалните основатели на прадревната свещена индийска култура, които са имали за свой Учител самия Ману.
Кои бяха тези седем велики Учители на древна Индия? Тук ние трябва да си изясним, доколкото това е възможно, природата на свещените Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят. Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното. Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина.
към текста >>
31.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един човек, който никога не е
чувал
за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
32.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът си припомня онова, което е виждал и
чувал
в Египетската епоха.
През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен. И какво става сега? Ученикът отправяше поглед нагоре към всичко онова, което живееше в звездния свят. И сега този поглед отново оживява във всяка една душа, родена през Петата следатлантска епоха.
Човекът си припомня онова, което е виждал и чувал в Египетската епоха.
Обаче той не може да го осмисли напълно, понеже междувременно то е придобило силна материална оцветка. Духовното съдържание вече не е тук; обаче възникват материално-механични отношения и човекът започва да изгражда мисли под формата на материалистични спомени. Там, където по-рано виждаше божествени Същества, Изис и Озирис, сега там той вижда само някакви абстрактни сили, лишени от каквото и да е духовно съдържание. Това духовно съдържание, тези духовни отношения застават пред него под формата на мисли. Всичко възниква отново, обаче в материална форма.
към текста >>
33.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са
чувал
и тук или там.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дюселдорф, 14 Април 1909, вечер Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце. Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка.
В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там.
Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот. От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества. И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн.
към текста >>
34.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха
чувал
и правилно, не биха
чувал
и вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
към текста >>
35.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Чувал
съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството.
Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята.
към текста >>
36.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме
чувал
и за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия.
Разбира се, смирената скромност на тези четирима души, които се отказали да се опитат да предадат образа на Христос напълно, описвайки само това, което могат да видят и да съзерцават по силата на своята особена индивидуалност, се възприема като нещо висше, като нещо велико в сравнение със съзнанието на днешния човек, който съвсем няма съмнение, че може всеобхватно да обхване с разсъдъка си и най-висшите неща. След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини.
Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия.
Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей. При разглежданията на Евангелието от Лука видяхме, че различните духовни течения, които са съществували в света, се слели за да образуват общо течение по времето, когато ставало Христовото събитие. Беше представено, как от една страна в християнството се влива учението за състраданието и любовта на Буда; от друга страна беше показано, как в християнството се е вляло учението на Заратустра. Но в това знаменателно събитие се влели също и всички останали дохристиянски духовни течения.
към текста >>
37.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Вече съм
чувал
когато са искали да отбележат, че в стаята присъстващите имат добро настроение, да не се изразяват в прекия смисъл, а да казват, че в стаята има добри вибрации.
Интересно е нещо, което отново може да се види в теософското движение, а именно как материализмът се е прокраднал. Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана. Тук намираме описания, които заимстват образи не от нещо друго, а от физическото.
Вече съм чувал когато са искали да отбележат, че в стаята присъстващите имат добро настроение, да не се изразяват в прекия смисъл, а да казват, че в стаята има добри вибрации.
При това те съвсем не забелязват, че тук присъстващото духовно във вид на настроение, се материализира когато си представят пространството запълнено с нещо като фина мъгла, изпълнена с вибрации. Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
към текста >>
38.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Те добре помнели, как са
чувал
и от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук като Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем.
Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори. Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея. В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух. Какъв път ще избере душата на Заратустра, когато пожелае да се инкарнира във Витлеем? Заратустра си оставал свързан с тези, които били посветени в халдейските тайни школи, с маговете.
Те добре помнели, как са чували от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук като Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем.
И когато този момент настъпил, те последвали пътя, по който вървяла тази душа, повтаряйки пътя на древноеврейския народ. Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет.
към текста >>
39.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вие често сте
чувал
и че две последователни въплъщения на едно човешко същество не следват едно след друго случайно, но че когато човешкото същество е преминало през смърт и излязло от един земен живот, то се връща в нов земен живот само когато този живот му дава възможността да научи нещо ново за земята и да го свърже със своя душевен живот.
Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота. По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества. Това ще бъде един от въпросите, с които ще се занимаем днес. Другият въпрос е: какво специално значение се съдържа за нас във факта, че ние сме в състояние през настоящо въплъщение да поемем Антропософията в нашите души, да свържем антропософските истини с нашия най-вътрешен живот? Ще видим, че днес тези две неща ще се свържат хармонично.
Вие често сте чували че две последователни въплъщения на едно човешко същество не следват едно след друго случайно, но че когато човешкото същество е преминало през смърт и излязло от един земен живот, то се връща в нов земен живот само когато този живот му дава възможността да научи нещо ново за земята и да го свърже със своя душевен живот.
Това може да бъде разбрано, разбира се, само от онзи, който не ограничава своето проучване на еволюцията на земята до един период, обемащ само няколко века или хилядолетия. Само онзи, който обхваща цялата еволюция на земята е в състояние да разбере нещата правилно. Що се касае до външните физически условия тях ще се научим да разбираме дори ако се ограничим до външни източници, ще разберем че самият външен вид на земята се променя в течение на сравнително къси периоди от време. Ако например четете описания на областите, в които сега живеем, за да видите как те са изглеждали по времето, когато Христос е вървял по земята, вие ще откриете, че цялата физиономия на тази област се е променила в течение само на няколко века. Тогава бихте могли да се попитате, доколко моралните и други условия на цивилизацията са се променили също в течение на тези няколко века.
към текста >>
40.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е
чувал
за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност.
Нека нагледно да си представим нещата по следния начин: Тук при А ние бихме имали Бохемското плато. После Вие трябва да си представите, че от Юг настъпва една мощна вълна, която се разделя и поема на дясно към Бохемското плато и на ляво към възвишенията в Централна Франция. Следователно, в прадревни времена Алпийският масив е образуван тъкмо от тази мощна вълна. Това може да се потвърди и от едно обикновено наблюдение.
Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност.
Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята.
към текста >>
Ако то отношение на тази музика на сферите човекът би могъл да има същата възприемчивост, каквато има спрямо светлината, която в определени периоди, а именно при настъпването на нощта, той престава да вижда, тогава в определени периоди той също би я
чувал
.
Научавайки се да възприема част от това, което иначе вижда под формата на Майя, а именно под формата на разпадни и градивни химически процеси, човекът фактически се вслушва в Духовете на Движението, в тяхната „музика на сферите“, за коя то говорят питагорейските и другите окултни школи. Това е същото, за което говори и Гьоте, който описва Слънцето не като някакъв генератор на светлина, а го описва с думите: „В братски сфери по древному се Слънцето надпява и своя път предначертай завършва то със гръм небесен.“ Тази музика на сферите съществува и сега, само че обикновеното съзнание не я чува. Музиката на сферите е на пълно действителна; на нейните астрални въздействия са подложени всички хора. Само че те не я чуват.
Ако то отношение на тази музика на сферите човекът би могъл да има същата възприемчивост, каквато има спрямо светлината, която в определени периоди, а именно при настъпването на нощта, той престава да вижда, тогава в определени периоди той също би я чувал.
Обаче тя звучи ден и нощ и той може да я чуе само тогава, когато е минал през известно окултно обучение. Докато светлината ни залива денем, а нощем продължава да се носи като погълната, абсорбирана светлина, музиката на сферите звучи ден и нощ. Това е същото, както при мелничаря, който чува мелницата само тогава, когато тя спре да работи. Обаче не бива да забравяме и Духовете на Мъдростта, чиито действия се вмъкват в тъчащата светлина, както и в изпълващата пространството музика на сферите. Така изглежда животът на мировия етер, чиито лъчи обгръщат цялата Земя.
към текста >>
41.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Аз самият още съм
чувал
няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази. Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината.
Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
Например следното: В Божието Име ще започнем, слушайте добре как някога от изтока дошли Тримата Свети Царе. По пътища далечни бързо яздили сами четиристотин мили за тринайсет дни.
към текста >>
42.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е
чувал
о.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6. Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император. На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си. Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини. През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан.
към текста >>
43.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е
чувал
нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух.
Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка. И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки организъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя. /Виж рис. № 17/. Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими.
Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух.
Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически. По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи.
към текста >>
44.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме
чувал
и хармонията на сферите.
Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват. Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите. Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята.
Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите.
Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството.
към текста >>
45.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме
чувал
и нито дума за Евангелията!
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло.
Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията. Ето как ние сме доведени до един образ, който е еднакъв с този, който описват самите Евангелия. Така ние завладяваме за себе си това, което се намира в Евангелията. И тези неща не са постигнати насилствено; те просто са извлечени от дълбините на нашата човешка природа.
към текста >>
Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме
чувал
и нищо за Евангелията.
Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят.
Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
Ето как ние сме доведени до един образ, който е еднакъв с този, който описват самите Евангелия. Така ние завладяваме за себе си това, което се намира в Евангелията. И тези неща не са постигнати насилствено; те просто са извлечени от дълбините на нашата човешка природа. Нашата изходна точка лежи в общо човешкия елемент и чрез нашия окултен живот ние отново възпроизвеждаме Евангелията, като усещаме себе си едно цяло с евангелистите. След известно време у нас се поражда едно друго усещане, един вид нова степен от окултния път.
към текста >>
46.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм
чувал
, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде!
И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така.
Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм чувал, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде!
Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Сигурно вече сте
чувал
и, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик.
Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот. Когато изведем това пред душата си, скоро ще осъзнаем доколко погрешни са повечето представи, които човек си създава за прераждането и кармата.
Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик.
Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания. Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи. Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба. И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н.
към текста >>
48.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са
чувал
и нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно. Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание. За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н.
Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора. Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно. И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям. И сега би могъл да възникне въпросът: Защо това е така?
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме
чувал
и от сферата на теософията.
Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
50.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха
чувал
и като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът.
Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас. Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга. Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня.
Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът.
Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език. Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците.
към текста >>
След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се
чувал
о само "лапен, лачен".
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език. Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч".
След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда. Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог.
към текста >>
51.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е
чувал
о един човешки звук, не би никога говорило.
И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения. За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън.
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило.
От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота.
към текста >>
52.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Да, често
чувал
съм ги аз,
И под друга форма може постепенно да се подготви пробуждането на душата. Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в разговора между Хиларий и Романий. Тук е нужно да насочим душевния си взор към случилото се в душата на Хиларий от събитията в „Пазачът на прага“ до тези в „Пробуждането на душите“, изразено в следните думи на Хиларий: Приятелю, благодаря ви за тези думи на мистик.
Да, често чувал съм ги аз,
ала почувствах тайната, която съдържат те. Единствено със труд световните пътеки се изследват. Приятелю, на мене подобава
към текста >>
53.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега от сферите на Слънцето, тя дочу такива думи, каквито по-рано често беше
чувал
а чрез Батх-Кол.
От своя страна, хората сигурно са доловили нещо от тази безгранична любов и тя сигурно е впечатлила целия народ, изоставен от своите жреци, а както мнозина вярваха изоставен и от своите Богове. И сега внезапно, мнозина от хората, които разпознаха безграничната любов по лицето на Исус, се провикнаха: Да, ти си нашият нов жрец! После те го принудиха да застане до езическия жертвен олтар, очаквайки, изисквайки от него да принесе жертвата, за да получат отново благословията на своите Богове. И в същото време когато народът го тласкаше към жертвения олтар, той падна като мъртъв, душата му сякаш се отдели от него и целият народ, който вярваше, че отново е намерил своя Бог, видя с ужас, как този, когото всички смятаха за новия пратеник на Бога, се свлече на земята като мъртъв. Обаче в същото време отделената от тялото Исусова душа се почувствува издигната в духовните царства, в областта на Слънчевото съществувание.
И сега от сферите на Слънцето, тя дочу такива думи, каквито по-рано често беше чувала чрез Батх-Кол.
Но сега гласът на Батх-Кол беше променен, беше станал напълно друг. Самият глас идваше от съвсем друга посока и онова, което Исус от Назарет сега чу, преведено на наш език, можа да прозвучи в онези думи, които аз произнесох за пръв път, когато неотдавна положихме основния камък на нашия строеж край Дорнах*26. Има задължения, които са строго окултни! Следвайки едно такова окултно задължение, тогава аз споделих онова, което Исус от Назарет чу чрез преобразения глас на Батх-Кол. Исус от Назарет чу думите:
към текста >>
54.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Както един
чувал
слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло. Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята.
Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло. И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности. Споменавам всичко това, за да пробудите у себе си едно усещане, едно чувство за страданията на Заратустровия Дух през тези години, когато той непосредствено изживя как древните откровения вече нямаха никакъв смисъл за душевните потребности на тогавашните хора. И ако днес, с помощта на Хрониката Акаша, проследяваме тази част от живота на Исус, ще се натъкнем именно на това неописуемо страдание, което не може да бъде сравнено с никакво друго човешко страдание. В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка.
към текста >>
55.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
На нас в земния звук ни е даден един заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме
чувал
и, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер.
Ние знаем, че над светлинния етер съществува така нареченият „химически етер" и след това „жизнен етер". Това са двата вида етер, които ние не можем да умъртвим. Но затова пък тези два вида етер нямат никакво особено участие в нас. Ако бихме били в състояние да умъртвяваме също и химическия етер, тогава в нас постоянно биха прониквали със звучене във физическото ни тяло вълните на хармонията на сферите и ние постоянно бихме умъртвявали тези вълни на хармонията на сферите в нас с нашия физически живот. И ако също бихме могли да умъртвяваме жизнения етер, то по този начин ние постоянно бихме умъртвявали космическия живот в нас, космическия живот, който струи към Земята.
На нас в земния звук ни е даден един заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме чували, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер.
Защото физическият звук е произведение на въздуха и този физически звук не е духовният звук; физическият звук е един заместител на духовния тон. Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята".
към текста >>
56.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са
чувал
и нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Или, с други думи: този човек рухва! Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка.
Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп! Да, ние сме длъжни да разглеждаме тези неща в тяхната бих казал историческа необходимост. И ако настъпи онзи момент, скъпи мои приятели, когато Духовната наука ще успее да даде на хората изходното начало за постигане на всичко онова, което някога е било изгубено за тях, когато чрез нея те ще съумяват да влагат съвършено нови импулси в своята воля, тогава човечеството по напълно свободен начин ще получи това, което природата никога не може да му даде. От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
към текста >>
57.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Някои от Вас вече са
чувал
и това, може би вече съм споменавал за него.
Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас. Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи. За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага. В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие. Искам отново да Ви посоча един специален случай.
Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него.
Миналата година почина едно малко момче3 в близост до сградата, то бе премазано от кола, която превозваше мебели. Етерното тяло на момченцето се свърза със сградата на Гьотеанума, то формира аурата на Дорнахската сграда, живее в аурата на Гьотеанума. И когато човек създава художествено произведение в сградата, прииждат сили от това етерно тяло, което после се явява уголемено. Човек чувства в себе си тези сили така, както в душата си чувства сградата. Защо е така?
към текста >>
58.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Повечето от нас често са
чувал
и и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
“ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи. Въпреки това духовната наука е нещо безкрайно живо, нещо, което може да стане живо чак до най-външните практически дейности и това трябва да се случи в течение на времето. Бих искал да разясня това с помощта на конкретен пример. Ще разясним нещо чрез духовната наука, нещо, което познаваме добре, и искаме да покажем как, разглеждайки го живо, то постепенно оживява.
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
век са били все още импулсирани от тази четвърта следантлантска културна епоха и че след 15. столетие живеем в петата следатлантска културна епоха. В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия. Също така знаем, поне повечето от нас, че в четвъртата следатлантска, гръцко-римската културна епоха чрез всичко, което представлява външна култура и работа, се изгражда така наречената разсъдъчна душа и че настоящата задача е да се изгради съзнателната душа. Какво означава това: да се изгради съзнателната душа?
към текста >>
59.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За сметка на това съм
чувал
невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст.
Защото единствено събитията могат да доведат до една наистина съдържателна преценка, а пък тъкмо събитията от последните десетилетия са от такъв вид, че поради преплитането на прекалено много нишки изобщо не се поддават на сумарна оценка. Но освен туй при всяка оценка трябва да се държи сметка дали оценъчните импулси, дали перспективите имат правилна нагласа. В това отношение може да се стигне до крайно горчив опит, а лично аз трябва да призная, че с оглед на нарасналата недружелюбност, с която понастоящем се сблъсквам във връзка тъкмо с този факт, изпитвам болезненото усещане колко малко склонност проявява светът към правилната перспективна нагласа и в какво нищожно количество съществува дори само желанието някой да бъде разбран, когато се опитва да оцени нещата по този начин, та за оценката си да може да постигне правилната перспективна нагласа. Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не.
За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст.
Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка.
към текста >>
Въпреки че в тази сфера съм
чувал
доста много, аз също никога не съм
чувал
някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес!
Изразявам не свое мнение, а само Ви чета статия от Георг Брандес. Той пише: "Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет. Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух. От страна на Германската империя и на Австро-Унгария никога не ми е била оказвана по някакъв начин дори най-малката чест, не съм получавал дори най-малкото "червено птиче" от четвърта степен",не съм бил член на никое германско сдружение,нито на научно дружество и никога германски университет не ме е удостоявал с най-дребно отличие."
Въпреки че в тази сфера съм чувал доста много, аз също никога не съм чувал някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес!
"Заради изявленията ми относно Северен Шлезвиг от близо двайсет години германската преса ме хули с все сила. Следователно изобщо не може да се твърди, че са ме били подкупили да защитавам каузата на Германия." Съвсем вярно! Това, драги приятели, беше кратко въведение.
към текста >>
60.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това означава
чувал
и сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години. Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото!
към текста >>
61.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека от тази гледна точка разгледаме sine ira но не и sine studio*221 някои процеси, които досега съм
чувал
да се разглеждат почти единствено от морална гледна точка.
Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история. Затова по-добре е нещо да бъде разбрано, отколкото преценявано по някакви си така наречени норми. Осъждането на държави и народи по правило е поставено на твърде слаби основи. Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие.
Нека от тази гледна точка разгледаме sine ira но не и sine studio*221 някои процеси, които досега съм чувал да се разглеждат почти единствено от морална гледна точка.
Моралната гледна точка безспорно е при-ложима по отношение деянията на отделния човек, но прилагането й по отношение на живота на държавите е абсурд. Може би на един или друг сред Вас ще се стори странно, загдето имам желание да разгледам тези процеси без еснафски морализъм, "безморалинно", както казваше Ницше*222, ала нищо не възпрепятства "безморалинното" им разглеждане. Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия.
към текста >>
62.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Навярно сте
чувал
и примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа.
Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже! Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно. Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя.
Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа.
От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време! Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина. Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция.
към текста >>
63.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са
чувал
и отзвук и са виждали отблясък на света, в който живеят между смъртта и новото раждане.
Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и животни. Ти си тук в природата защото носиш външно физическо тяло; чрез своето тяло ти принадлежиш на природата. Но от нея, от природата звучи изпълненото със светлина Слово: ти принадлежиш на тази светлина със своето душевно същество, както с плътското си тяло принадлежиш на света на минералите, растенията и животните. В този свят на светлина, формиран в света на Словото, ти си бил до своето раждане или зачатие, и ти отново ще бъдеш в него след своята смърт. Ти отново ще живееш в него.
В първия следатлантски период, когато в определено състояние на съзнанието са възприемали природата, още са чували отзвук и са виждали отблясък на света, в който живеят между смъртта и новото раждане.
Във втория следатлантски период е било малко по-различно. Тогава за това атавистично състояние на съзнанието Словото угаснало. Образи още имало, изпълнени със светлина образувания още имало, но те вече не се разкривали в Словото, те са били неми. Това, което навън се откривало на външните сетива, възприемали като затъмнение в пълното със светлина, вътрешно оформено; възприемали и своето тяло, като част от това затъмнение. Казвали за себе си: светлина и тъмнина.
към текста >>
64.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте
чувал
и от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата.
Обаче в хода на човешката еволюция става така, че след време хората сами навлизат в тези области и започват да си служат с елементарните духовни Същества. Докато през древните епохи, в общи линии, елементарните Духове на раждането и смъртта бяха "слуги" на Боговете, от нашата епоха нататък впрочем от известно време този процес е вече в ход тези елементарни Духове на раждането и смъртта ще се превърнат в "слуги" на техниката, индустрията, търговията, икономиката и т.н. Нека тази разтърсваща истина се осъзнае от нас в цялата и сила и интензивност. Виждате ли, сега в нашата Пета следатлантска културна епоха се разиграва нещо, което е сходно с определени процеси от Атлантската епоха, за които аз често съм говорил. Тогава, и по-точно в Четвъртия период на атлантската културна епоха, Боговете, или божествено-духовните Същества, които насочваха развитието на човечеството, си служеха с определени елементарни Същества; те трябваше да си служат с тях, защото тогава те направляваха не само раждането и смъртта, както днес, а тогава те направляваха и нещо друго.
Припомнете си някои описания на Атлантската епоха, които сте чували от мен как например тогава човекът беше все още подвижен в своето материално устройство, в своите размери, как благодарение на душевните сили той можеше да израства като великан, или да остава джудже, как изобщо целият външен вид се определяше от душата.
Припомнете си всички тези подробности. Докато днес поне според външния изглед на нещата определени елементарни Същества на раждането и смъртта оказват несъмнена услуга на божествено-духовните Същества, навремето беше иначе на Боговете служеха не само елементарните духовни Същества,но и самите хора, самият човешки живот можеше да изгражда външния вид на човека според неговата вътрешна същност. Когато Атлантската епоха навлезе в своя четвърти културен период, хората станаха, така да се каже, господари на самите елементарни Същества, с чиято помощ по-рано Боговете осъществяваха растежа и физиогномичния облик на хората. С други думи хората станаха господари на определени божествени сили и започнаха да си служат с тези божествени сили. В резултат на това, приблизително от средата на Атлантската епоха, стана възможно, щото един човек, тласкан от силно и страстно желание, да вреди на другите по един ужасяващ и кошмарен за днешното съзнание начин.
към текста >>
65.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са
чувал
и за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39?
Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко? Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н.
Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39?
Ето как пресата се намесва в живота на хората. Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи. Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца. Послужих си с този пример, за да покажа, че всъщност е напълно възможно широките човешки маси да се окажат незапознати с други, решаващи събития, които стават около тях. Бъдете сигурни: Ако тук се намира някой, който не е прочел книгата "Тринадесет липи" а аз допускам, че всред нашите приятели има и такива те задължително са срещнали в своя живот поне трима или четирима, които са прочели въпросната книга.
към текста >>
66.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вероятно сте
чувал
и, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят.
Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз. Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
Вероятно сте чували, как някои хора непрекъснато тръбят: Демокрацията трябва да обхване целия културен свят.
Само в демокрацията е спасението; ето защо ние трябва да минем през огън и вода, но да разпространим демокрацията по света. Да, ако хората продължават да живеят така, че да не се замислят за свои те понятия, тогава те ще имат на разположение понятието "демокрация" в онзи смисъл, в който прозвуча наскоро една от дефинициите за човека: човекът е същество, което ходи на два крака и няма никакви пера, с други думи един оскубан петел. Защото приблизително толкова знаят за демокрацията онези, които днес я прокламират на всяка крачка. Те чисто и просто вземат понятията за действителност. Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце.
към текста >>
67.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте
чувал
и нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон.
Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното. Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах. Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите. И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон.
В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс.
към текста >>
68.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм
чувал
нещо от това за Хердер!
Скъпи приятели, в духовната наука с право се препоръчват медитации. Знаете ли каква чудесна медитация би могла да започне да се прави и с най-малките деца? Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света. Разгледайте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“. Забравено, отзвучало!
През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер!
“ Да, ние имаме задача и трябва да я разберем. Чуйте днес един китаец като Ку Хунг-Минг. Чуйте един индиец, какъвто е Рабиндранат Тагор. Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот?
към текста >>
69.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Чувал
и сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
Техният ариманически характер се определя от това, че тези духовни същества, които по своята същност са определени да бъдат непространствени, предпочитат да действат в пространството. Вследствие на това в пространството се появява възможност да се формира така, че това формиране да не изхожда пряко от непространственото, а пространственото отново да образува пространствено, едно пространствено да се образува чрез друго. Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този живот от непространственото. Нашите праобрази се намират в непространственото. Всички са различни.
Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг. Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия. Ние сме подобни един на друг, доколкото има духовни същества, които образуват пространственото от пространственото, образуват го по образец на пространственото. Ние сме подобни един на друг, доколкото нас ни пронизват ариманическите сили. Това трябва да признае човек, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
към текста >>
70.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нима не сте
чувал
и, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер.
Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът. Всичко това, обаче, е свързано с най-дълбоки неща, от които трябва да се интересуваме, ако действително искаме да проникнем в духовната наука. Те са свързани с признанието на определен характер на мъдростта, който не признават мнозина от така наречените духовни учени, особено такива, които често се обединяват в тайни общества. Съществува, бих казал, определена заблуда, която отново и отново се разпространява сред хората, разпространява се от тези, които знаят духовни тайни. И тази заблуда се състои в лъжливото противопоставяне, в лъжливата полярност.
Нима не сте чували, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер.
Вече съм ви казвал, че даже Гьотевата идея за Фауст[viii] страда от смесването на Ариман и Луцифер, че Гьоте не е успял да раздели ариманическо и луциферическо. За това се говори във втора глава на книгата ми „Гьотевият светоглед[ix]». Но с това е казано нещо извънредно важно. Тези, които искат да съобщят на хората истини от духовния свят, твърдят, че истинска противоположност съществува между Ариман и Луцифер, импулсът на Христа внася нещо различно и той няма нищо общо с полярността Ариман-Луцифер, а се движи по равновесна линия. И от признаването на този факт зависи нещо извънредно важно.
към текста >>
71.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Може би някои от вас вече са
чувал
и неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност. От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения. В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел.
Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността.
към текста >>
72.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Често сте
чувал
и, че Науката на Посвещението не може да се дава на човечеството как да е, без подготовка, защото е необходима определена възприемчивост.
Излекуването на човечеството може да се случи само ако достатъчно голям брой хора се проникнат с онова, което се опитваме да кажем тук. Защото само онзи който няма, който изобщо няма да изследва случилото се в целия свят в резултат на последните катастрофални години, само той може да си затвори очите за факта, че ние сме в началния момент на един унищожителен процес, и че нищо няма да ни изведе от този унищожителен процес освен нещо ново. Защото онова, което търсим в самата разрушителна сила, не може никога да бъде нещо друго освен сила на разрушение. Сила за градене наново може да се добие само от източник, непринадлежащ на Земната еволюция досега. Сега резултатите на черпенето от такива източници са изпълнени с най-значителни трудности.
Често сте чували, че Науката на Посвещението не може да се дава на човечеството как да е, без подготовка, защото е необходима определена възприемчивост.
Чували сте това непрекъснато, но това че човекът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене. Нека вземем прост пример. Едно от първите, най-основни изисквания свързани с приемането на Науката на Посвещението е, че всеки би трябвало да се опита да се лиши от онова, което наричаме честолюбие, особено когато то се изразява в осъждане на другите според самия него. Лесно е да видим, че точно това е случващото се в Антропософското Общество. Каква ще бъде ползата да се мълчи за подобни неща?
към текста >>
Чувал
и сте това непрекъснато, но това че човекът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене.
Защото само онзи който няма, който изобщо няма да изследва случилото се в целия свят в резултат на последните катастрофални години, само той може да си затвори очите за факта, че ние сме в началния момент на един унищожителен процес, и че нищо няма да ни изведе от този унищожителен процес освен нещо ново. Защото онова, което търсим в самата разрушителна сила, не може никога да бъде нещо друго освен сила на разрушение. Сила за градене наново може да се добие само от източник, непринадлежащ на Земната еволюция досега. Сега резултатите на черпенето от такива източници са изпълнени с най-значителни трудности. Често сте чували, че Науката на Посвещението не може да се дава на човечеството как да е, без подготовка, защото е необходима определена възприемчивост.
Чували сте това непрекъснато, но това че човекът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене.
Нека вземем прост пример. Едно от първите, най-основни изисквания свързани с приемането на Науката на Посвещението е, че всеки би трябвало да се опита да се лиши от онова, което наричаме честолюбие, особено когато то се изразява в осъждане на другите според самия него. Лесно е да видим, че точно това е случващото се в Антропософското Общество. Каква ще бъде ползата да се мълчи за подобни неща? С готовност се признава, че случаят е такъв, но въпреки това най-пагубното нещо в тази насока съществува в Антропософското Движение, и се увеличава взаимната завист.
към текста >>
73.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
От много страни съм
чувал
този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес.
Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество. Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес. Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно. Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си. Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес.
Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А терци и квинти те въобще не
чувал
и, те не са съществували за атлантите.
Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те. Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.). Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата.
А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
Но в следствие на това, преживяването на музикалните тонове въобще е било съвършено друго, душата е имала съвършено друго отношение към съчетанието на тоновете. Ако музикално се живее само в септими, без да се ползват промеждутъчни интервали, при това да се живее в септими по такъв естествен начин, както са живели в септими атлантите, то музикалното се възприема съвсем по друг начин: възприемат го не като нещо, отнасящо се до човека или ставащо в човека, но в момент на такова музикално възприятие се усещат извън телата, живеят навън, в космоса. Така е било при атлантите. При тях музикалното преживяване е съвпадало с непосредственото религиозно преживяване. Тяхното преживяване на септимите е било такова, че те самите не са можели да кажат, че те самите имат каквото и да е касателство с образуването на септимните интервали, но те усещали, как Божествата, които управляват света и мировите процеси се изявяват в септимите.
към текста >>
75.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И за възможностите на този начин вие нееднократно сте
чувал
и тук.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща.
И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят. Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях.
към текста >>
76.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние често сме
чувал
и как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло.
Но особено когато преминем от имагинация към инспирация, Луната веднага показва своята духовна същност. Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид крепост в Космоса. От Луната в посока към Земята тръгват не само светлинните лъчи на Слънцето, но и изобщо външните въздействия на Универсума. Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят. Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло.
Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа.
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Наред с това, което сте
чувал
и, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са
чувал
и, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека.
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта. Скъпи мои приятели, ако днес изследвате как се стига до болезнени състояния, отнасящи се до сетивните органи на главата и изобщо до системата на външните сетива, ще узнаете лечебното действие на кремъчната киселина. И тук пред вас, вътре в мировата тайна, кремъчно-киселинният елемент се показва като нещо, което в изначалните раззеленяващи се и увяхващи растителни форми е именно мисловният елемент, за което, обаче, бих могъл да ви кажа: това е възприятие, сетивно възприятие на Земята по отношение на мирозданието. По някакъв удивителен начин всъщност в днешния човек микрокосмически е запечатано това, което се е намирало в макрокосмоса, което е било създаване и формиране на света.
към текста >>
Човек е слушал и това, което е
чувал
, е било светът, човек е гледал към това, което е
чувал
, но той е гледал в самия себе си.
Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите. Вселената се намира отвън. Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената. Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си. Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си.
Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се
чувал
гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин:
И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда. След като жрецът отново се спускал долу и излизал иззад статуите, ученикът отново се потапял в безмълвна тишина и оставал сам, а след някое време се появявал вторият инициатор. Той се явявал над втората статуя.
Отново, сякаш от музикално-хармоничното, се чувал гласът на жреца-инициатор и звучали слова, които мога да ви предам по такъв начин:
Образът съм на света, виж как ми липсва истината. Ако се осмелиш да живееш с мен, аз ще стана твое задоволство. И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
към текста >>
79.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания,
чувал
и, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв. По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност. Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята.
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
към текста >>
80.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Чувал
и сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас. И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история. Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека. Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта.
Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му. Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това изменение е много сходно с това, за което сме
чувал
и в друга връзка.
Този период завършва в 363 г. с деня на насилствената смърт на Юлиан Отстъпник в дълбините на Азия. Между тези две събития стои Мистерията на Голгота. А сега да изследваме малко този период от време като звено във веригата на цялостната история на човешкото развитие. Ако искаме да погледнем по-нататък, зад чертата на този период, ще ни е нужно, преди всичко, да изменим силата си на виждане и възприятие.
Това изменение е много сходно с това, за което сме чували в друга връзка.
Само че доста рядко, размишлявайки за подобни неща, ние ги съпоставяме едно с друго. Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете. Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период. Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм.
към текста >>
82.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато се спори по този начин, изглежда подобно на това, да речем, че някой първобитен човек не е
чувал
още никога, че съществува въздух.
От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н.. Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване. Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно. Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
Когато се спори по този начин, изглежда подобно на това, да речем, че някой първобитен човек не е чувал още никога, че съществува въздух.
На онзи, който знае, че съществува въздух и какви задачи има въздухът, никога не ще му хрумне да счита въздуха като нещо отвъдно. Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното. Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е често безсмислица. Не се касае да се впускаме именно в тези неща, а се касае само да обърнем внимание върху тях. Защото също както за онзи, който не познава въздуха, въздухът не съществува, а е нещо отвъдно, така и за онези, които не познават още духовния свят, който е навсякъде, също така както въздуха, духовният свят е нещо отвъдно.
към текста >>
83.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са
чувал
и, как умрелият им говори.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан.
- Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори.
И когато един е спирал да говори, започвал е друг. Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество. Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те стигнаха до положението, за което, ако трябва да го охарактеризирам малко тривиално, бих казал: - След смъртта тези души се намираха в положението, в което се намира човек, който добре познава името на друг човек, вероятно е
чувал
да се разказват много неща за него, но никога не го е познавал в неговата същност.
Ето защо в следхристиянската епоха предпочетоха да се придържат към онова, което без това тълкуване и тази христологична космология, счита без съмнение Христос за един Бог, но Бог, непознат преди това, който се е съединил с тялото на Исус. И те приемаха само като предпоставки това, което се разказва в Евангелията. Не можеха вече да насочват своя поглед нагоре към космическите светове, за да разберат същността на Христос, защото преди това вече бяха познали Христос само в извънземните светове. Чрез земните мистерии и слънчевия оракул винаги им бяха говорили за Христос като за едно слънчево същество, но те не можеха да се ориентират във възгледа, че именно този Христос, този извънземен Христос беше станал едно действително земно същество. И така, когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха до едно странно положение.
Те стигнаха до положението, за което, ако трябва да го охарактеризирам малко тривиално, бих казал: - След смъртта тези души се намираха в положението, в което се намира човек, който добре познава името на друг човек, вероятно е чувал да се разказват много неща за него, но никога не го е познавал в неговата същност.
Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен живот отказва да се справи с това явление. И така тези души, за които говорих сега и които в древни времена се чувстваха принадлежащи към слънчевите оракули, след като преминаха през вратата на смъртта стигнаха до въпроса: - Да, но къде е всъщност Христос? Сега ние се намираме при съществата на Слънцето, тук сме го намирали винаги; но сега го няма тук! –В своите мисли и чувства, които носеха след преминаването през вратата на смъртта, те не бяха възприели факта, че Той се намира на Земята. След смъртта те се чувстваха в голяма несигурност относно Христос, живееха в тази несигурност, останаха в тази несигурност и поради това – защото междувременно са имали и още едно въплъщение, - лесно бяха склонни да се присъединят към онези човешки групи, които в религиозната история на Европа са описани като различни еретически общества.
към текста >>
85.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са
чувал
и шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането.
И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос. Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането.
Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души. В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо. И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва.
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Мелодията на латерната, която не е
чувал
от 40 години насам, му припомня за това събитие.
Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие.
Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща. Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна.
към текста >>
87.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Може би никога аз не съм
чувал
да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно.
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията. В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно.
Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане. И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите. И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят.
към текста >>
88.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го
чувал
, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик.
Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него. За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение. За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци. През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно.
Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик.
Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно.
към текста >>
89.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на
чувал
.
Отново ще направя скица, но мога да я начертая само като нещо подобно на огледално отражение. Мога да я нарисувам само от външната страна, докато в действителност би трябвало да се начертае отвътре. Предположете, че тук (диаграмата малко по-нататък) е астралното тяло, и тук са сетивните "антенки" протегнати от него. Всичко което рисувам е астралното тяло. Скицирани са определени антенки в нервните влакна.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал.
С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо. Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време.
към текста >>
90.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са
чувал
и за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело?
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество. В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството. Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед.
И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело?
Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света. И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са
чувал
и как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби.
Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено. Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане. Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност.
към текста >>
92.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си
чувал
от своя възпитател.
Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател.
Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига.
към текста >>
93.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Аз все още не съм
чувал
съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо?
Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава. Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността. Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо?
Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността.
към текста >>
94.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги
чувал
и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки.
Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество. Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22.
към текста >>
Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте
чувал
и.
А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят. Следователно когато човек изгражда една социална теория според естественонаучния начин на мислене, той привидно изгражда нещо, което е валидно за цялата Земя и ще може да бъде приложено навсякъде. Тъкмо в това е своеобразието на юридическо-държавническото мислене, което намира връхната си точка в марксизма, че то иска да постави всеобщо-абстрактното като едно всеобщо покривало.
Вие ще откриете това дори и там, където е в сила не социалистическото мислене, а само юридически-логичното мислене, например при Кант23 и неговия категоричен императив, за който вероятно сте чували.
Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене. И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
към текста >>
95.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм
чувал
, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука.
в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции.
Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука.
Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство. В този случай отново не бих желал да пропусна да спомена, че вече нищо не можем да спечелим за това, което казвам, по пътя например на изследването на древните находки. Това, което казвам тук, е наистина изведено от самите факти; само понякога посочвам съответствието с древната мъдрост. Но това, което изнасям тук, не произхожда от древната мъдрост.
към текста >>
96.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един
чувал
, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес.
Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата. Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести».
Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес.
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество.
към текста >>
97.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се
чувал
тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране.
Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането.
към текста >>
98.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е
чувал
една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото. Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог. Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива.
към текста >>
99.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Не чувствувайки вече нищо в него, човекът не е вече нищо освен един празен
чувал
.
По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея. Привържениците на тази теория бяха закъснели наследници на Гален; те виждаха правилно, когато твърдяха, че за да се разбере организмът, трябва да се изходи от изучаването на течностите, които се движат в него; но същевременно нямат за химическите явления освен една съвършено външна идея и от тук иде тяхната теория на ферментацията, която прилагат към човека.
Не чувствувайки вече нищо в него, човекът не е вече нищо освен един празен чувал.
И в този чувал хората тъпчат всички нови представи. В 17ия век науката не е още добре развита. Тя е сведена до доста неясни идеи върху ферментациите и други явления от този род, идеи, които произволно се прилагат към човешкото същество. Тази беше целта на това, което се нарича ятрохимическа школа */* Медицинско схващане, което свежда всички жизнени явления и терапевтиката до химически действия/. Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание.
към текста >>
И в този
чувал
хората тъпчат всички нови представи.
През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея. Привържениците на тази теория бяха закъснели наследници на Гален; те виждаха правилно, когато твърдяха, че за да се разбере организмът, трябва да се изходи от изучаването на течностите, които се движат в него; но същевременно нямат за химическите явления освен една съвършено външна идея и от тук иде тяхната теория на ферментацията, която прилагат към човека. Не чувствувайки вече нищо в него, човекът не е вече нищо освен един празен чувал.
И в този чувал хората тъпчат всички нови представи.
В 17ия век науката не е още добре развита. Тя е сведена до доста неясни идеи върху ферментациите и други явления от този род, идеи, които произволно се прилагат към човешкото същество. Тази беше целта на това, което се нарича ятрохимическа школа */* Медицинско схващане, което свежда всички жизнени явления и терапевтиката до химически действия/. Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание. Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия.
към текста >>
Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен
чувал
напълнен с теории.
Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите. Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание. Ван Хелмонт или Парацелзий имат за него вече само едно слабо чувство, което отслабва още повече у привържениците на ятрохимическата школа и изчезва напълно у ятромеханиците. Всяко понятие за етерното тяло се изпарява; остава само понятието за физическото тяло, съставено от твърди части, което се третира само чрез физическите методи. След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова наука.
Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен чувал напълнен с теории.
Така е още и днес. Защото човекът, който физиологията или анатомията ни представят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката. Когато изучаваме по външния път хода на развитието, виждаме как е постъпила съдбата. Ятрохимията притежаваше още сянката на етерното тяло, ятромеханистите не знаят нищо за него. Един забележителен дух, ако съдим за него в зависимост от епохата, Щал, запознавайки се с тези различни теории, ги отхвърля; те му изглеждат незадоволителни; теорията на ферментацията не е приемлива за него, защото тя не прави друго освен да внася отново в човека идеите на материалистичната химия; тази на ятрохимиците го задоволява още по-малко, защото те не намират вече в организма нищо друго освен физическите и механически закони.
към текста >>
В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен
чувал
, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
Само че той не намери нищо, с което да ги замени вътре в човешкия организъм. Тогава той измисли това, което нарече жизнена сила. Така създаде динамистичната или анимистична школа. Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил вътрешното съзнание жизнената сила. 19-то столетие положи големи усилия да изкорени тази идея, която никое научно проучване, никое експериментално проучване не поддържаше и която никога не е била освен едно вдъхновение.
В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
Така се стигна до там, той да бъде считан като една машина: "Човекът е една машина", казваше Дьо Ла Метри. Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие. Все пак хората трябваше да имат едно схващане за човека. И така се стигна после до там, той да бъде схващан като най-развитото животно.
към текста >>
100.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един
чувал
с колкото се може повече космическа субстанция.
И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр. И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните.
За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне.
към текста >>
НАГОРЕ