Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
526
резултата от
180
текста с части от думите : '
Число
'.
1.
12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Математиката абстрахира величината и
число
то от нещата, установява напълно идейните отношения между величини и числа и плува по този начин в един чист мисловен свят.
Така тя получава цял един свят от отвлечености /абстрактни/, сред които след това работи. Тя няма работа с неща, а само неща доколкото те са величини. Тя трябва да допусне, че третира само една страна на действителното и че тази последната има още много други страни, над които математиката няма никаква власт. Математическите съждения не са никакви съждения, които обхващат напълно действителните неща, а те имат валидност само сред идейния свят на отвлеченостите, които ние самите сме отделили мислено като една страна на действителността от тази последната.
Математиката абстрахира величината и числото от нещата, установява напълно идейните отношения между величини и числа и плува по този начин в един чист мисловен свят.
Нещата на действителността, доколкото те са величина и число, позволяват след това прилагането на математическите истини. Следователно решителна грешка е да се вярва, че с математическите съждения можем да обхванем цялата природа. Природата не е именно само количество; тя е също и качество, а математиката има работа само с първото. Следователно математическото третиране на нещата и това, което се занимава с чисто качественото, трябва да работят ръка за ръка. Те ще се срещнат при обекта, от който всяко едно обхваща една страна.
към текста >>
Нещата на действителността, доколкото те са величина и
число
, позволяват след това прилагането на математическите истини.
Така тя получава цял един свят от отвлечености /абстрактни/, сред които след това работи. Тя няма работа с неща, а само неща доколкото те са величини. Тя трябва да допусне, че третира само една страна на действителното и че тази последната има още много други страни, над които математиката няма никаква власт. Математическите съждения не са никакви съждения, които обхващат напълно действителните неща, а те имат валидност само сред идейния свят на отвлеченостите, които ние самите сме отделили мислено като една страна на действителността от тази последната. Математиката абстрахира величината и числото от нещата, установява напълно идейните отношения между величини и числа и плува по този начин в един чист мисловен свят.
Нещата на действителността, доколкото те са величина и число, позволяват след това прилагането на математическите истини.
Следователно решителна грешка е да се вярва, че с математическите съждения можем да обхванем цялата природа. Природата не е именно само количество; тя е също и качество, а математиката има работа само с първото. Следователно математическото третиране на нещата и това, което се занимава с чисто качественото, трябва да работят ръка за ръка. Те ще се срещнат при обекта, от който всяко едно обхваща една страна. Гьоте назовава това отношение с думите: "математиката е, както диалектиката, един орган на вътрешното по-висше разбиране; в нейното упражнение тя е едно изкуство както и красноречието”.
към текста >>
2.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и
число
то.
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е.
към текста >>
3.
17_в ТРЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение,
число
, енергия и т.н.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната. Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето. Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения. Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят. Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н.
не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н.
Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят. Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото. Ние откриваме, че между различните явления съществува една интимна връзка, по-интимна отколкото между други. Тогава ние не свързваме вече явленията по начина, както те се предлагат на случайното наблюдение. Тогава ние познаваме, че определени връзки на явленията са необходими.
към текста >>
4.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Отделянето на пространствените,
число
ви и двигателни отношения както и на силовите прояви от топлинните, цветните и другите сетивни качества е само една функция на абстрахиращото мислене.
Онзи, чиято способност да си образува представи не е основно покварена от Декарт, Лок, Кант и модерната физиология, никога не ще разбере, как светлината, цветът, звукът, топлината и т.н. могат да се считат за субективни състояния на човешкия организъм и въпреки това може да се твърди, че съществува един обективен свят от процеси вън от организма. Който счита човешкия организъм за създател на звуковите, топлините, цветните и т.н. явления, той трябва да го счита също така и като създател на разпростряността, величината, положението, движението, на силите и т.н. Защото тези математически и механически качества са неразривно свързани с останалото съдържание на света на опитността.
Отделянето на пространствените, числови и двигателни отношения както и на силовите прояви от топлинните, цветните и другите сетивни качества е само една функция на абстрахиращото мислене.
Законите на математиката и механиката се отнасят към абстрактните предмети и процеси, които са отвлечени от света на опитността и поради това могат да намерят приложение само сред света на опитността. Но когато в математическите и механическите форми и отношения се обяснят като чисто субективни състояния, това не остава нищо, което би могло да служи като съдържание на понятието за обективни неща и събития. А от едно празно понятие не могат да бъдат изведени никакви явления.
към текста >>
Математика свежда свойствата на сложните
число
ви и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите
число
ви и пространствени форми.
Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи. Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката. Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията. Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът.
Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми.
Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили. При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа. В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения. Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията.
към текста >>
При това той трябва да си служи с математическата и механическата закономерност, доколкото цветните процеси стават във форми, които могат да бъдат определени пространствено и
число
во.
Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката. Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н. до прости процеси вътре в същата сфера. Той трябва да приведе например сложните цветни явления до най-простите цветни явления.
При това той трябва да си служи с математическата и механическата закономерност, доколкото цветните процеси стават във форми, които могат да бъдат определени пространствено и числово.
В областта на физиката на математическия метод отговаря не привеждането на цветните, звукови и т.н. процеси към явления на движението и отношения на сили сред една лишена от цветове и звук материя, а търсенето на връзки сред цветните, звукови и т.н. явления.
към текста >>
5.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Математическото единство, което стои на основата на
число
то, не е първото.
Ако опитността трябва да бъде възможна, такива теореми трябва да бъдат правилни. Това изцяло изкуствено построение от мисли на Кант не издържа пред едно обективно обсъждане. Невъзможно е да нямам в понятието за подлога никаква опорна точка, която да ме доведе до понятието за сказуемото. Защото и двете понятия са добити чрез моя ум, и това при една вещ, която е единна в себе си. Нека не се мамим тук.
Математическото единство, което стои на основата на числото, не е първото.
Първото е големината, която е толкова и толкова кратно повторение на единицата. Аз трябва да предположа една големина, когато говоря за една единица. Единицата е едно създание, един образ на нашия ум, който той отделя от целостта, както разделя следствието от причината, веществото от неговите качества и т.н. Когато сега мисля 7 + 5, аз задържам в мисълта в действителност 12 математически единици, само че не наведнаж, а на две части. Когато мисля всичките математически единици наведнаж, това е едно и също нещо.
към текста >>
6.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Гьоте е изразил сполучливо това с думите: "Идеята е вечна и неделима; фактът, че употребяваме множественото
число
, съвсем не изменя това положение.
Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен. Следователно неопределено много надарени с дух индивиди могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите. Следователно духът възприема мислителното съдържание на света, като един възприемателен орган. Съществува само едно мислително съдържание на света. Нашето съзнание не е способността да ражда и да съхранява мисли, както многократно се вярва, а да възприема мислите (идеите).
Гьоте е изразил сполучливо това с думите: "Идеята е вечна и неделима; фактът, че употребяваме множественото число, съвсем не изменя това положение.
Всичко, което виждаме и за което говорим, са прояви на идеята; ние изказваме понятия и в това отношение самата идея е едно понятие”.
към текста >>
7.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Тази стойност може да се представи като дробно
число
, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите.
Но действително съществуващата отделна наслада от живота в никаква степен не се намалява. Където се постига задоволяване на желанието, там съответното количество наслада е налице, дори ако в самото желаещо същество или в останалите има освен туй немалко незадоволени нагони. И ако все пак нещо се намалява, то това е стойността на насладата от живота. Задоволяват ли се само част от нуждите на едно живо същество, то получава съответната наслада. Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в сравнение с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания.
Тази стойност може да се представи като дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите.
Дробта има стойност 1, когато числителят и знаменателят са равни, тоест когато всички нужди се задоволяват. Тя ще бъде по-голяма от 1, когато в едно живо същество удоволствието е повече, отколкото изискват неговите желания; а по-малка от 1 ще бъде тогава, когато количеството наслада изостава от съвкупността на желанията. Дробта обаче никога не може да стане нула, щом числителят има дори незначителна стойност. Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (например с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане. При постоянно количество наслада стойността на удоволствието от живота намалява с увеличаване на нуждите на едно живо същество.
към текста >>
Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това
число
и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки.
Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар. Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание. А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198).
Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки.
А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения. Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му. Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания.
към текста >>
8.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние можем да броим, като мислено прибавим по една единица към едно
число
, без да вземаме на помощ сетивните представи.
Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето. Те притежават една несравнима сръчност да се движат в полето на чистата мисъл. Днес лесно се подценява това, което те са били в състояние да произведат в това поле. Защото то е мъчно достъпно за хората на по-голяма част от областите на знанието. По-голяма част от хората на знанието се издигат в това поле ясно само до изкуството на броенето и смятането /Аритметиката/, а при размишлението до връзката на геометрическите фигури.
Ние можем да броим, като мислено прибавим по една единица към едно число, без да вземаме на помощ сетивните представи.
Също ние смятаме, без такива представи, оставяйки само в чистия елемент на мисленето. За геометрическите фигури знаем, че те не се покриват напълно с никоя сетивна представа. В действителността на сетивата не съществува никакъв /идеален/ кръг. Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части.
към текста >>
9.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
На втората степен човек разглежда света като цяло в неговите природни съотношения, как той подрежда своите неща според мярка,
число
, тегло, хармония и пр.
По-нататък доказателство за това е неговото съчинение "Върху тщеславието на науките", в което с огорчение говори за научния и останалия живот на неговата епоха. Там той много ясно казва, че много трудно се е освободил от заблуждението на онези, които виждат във външни събития непосредствено духовни процеси, във външни факти пророчески указания за бъдещето и т.н. През три степени се издига Агрипа до висшето познание. Като първа степен той счита света, както той е даден за сетивата с неговите вещества, неговите физически, химически и други сили. Той нарича елементарна природа, доколкото тя е разглеждана на тази степен.
На втората степен човек разглежда света като цяло в неговите природни съотношения, как той подрежда своите неща според мярка, число, тегло, хармония и пр.
Първата степен подрежда нещата едно до друго. Тя търси причините на същите в непосредствената околност на един процес. Втората степен разглежда един отделен процес във връзка с цялата вселена. Тя довежда до мисълта, че всяко нещо се намира под влиянието на всички останали неща в мировото цяло. Пред нея това мирово цяло се явява като една велика хармония, в която всяко отделно нещо е член.
към текста >>
10.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Важното е, че голямо е
число
то на тези, които по отношение на световните процеси се виждат заставени чрез естественонаучния начин на мислене да се съгласят с горните твърдения, макар и да не мислят, че вършат това.
Дали когато един или друг човек изказва такива мисли, те намират външно малко одобрение, това е без различно.
Важното е, че голямо е числото на тези, които по отношение на световните процеси се виждат заставени чрез естественонаучния начин на мислене да се съгласят с горните твърдения, макар и да не мислят, че вършат това.
към текста >>
11.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено
число
означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>
Към такова едно устройство според мярка и
число
в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците.
Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон. Ако струната се скъси пропорционално с определени числа, се раждат други тонове. Височината на тоновете може да се изрази чрез отношения на числата. Физиката изразява чрез числа и отношенията на цветовете. Когато две тела се съединяват и дават едно вещество, това става винаги така, че определено количество от едното, което винаги може да се изрази чрез числа, се свързва с определено количество от другото, също така изразимо чрез числа.
Към такова едно устройство според мярка и число в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците.
към текста >>
12.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно
число
."
Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва. Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването. Но смъртта е присъща на възникването. Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата? И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея.
Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно число."
към текста >>
13.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното
число
седем, спокойствието на постепенното посвещение.
Първоначално мистът се колебае между Духа и сетивното. Той не може още да обхване измеренията на Духа; обаче сетивното е изгубило вече предишната си стойност. Едно корабокрушение причинява смъртта на всичките му приятели; само той се спасява при нимфата Калипсо, която го приема и се грижи за него седем години. Най-после, по заповед на Зевс, тя го освобождава да се завърне в отечеството си. Мистът е стигнал до една степен, при която всички останали освен достойният, самият Одисей, пропадат.
Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното число седем, спокойствието на постепенното посвещение.
към текста >>
14.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „
число
то".
„Аз съм Озирис N". Озирис расте между цветовете на смокинята. „Следователно човекът става един Озирис. Съществото Озирис е само една висша степен от развитие на съществото човек. От само себе си се разбира, че и Озирис, който се явява като съдия във вечния порядък, не е нищо друго освен един съвършен човек.
Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „числото".
В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на числото." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим. Всеки човек е един Озирис; въпреки това трябва да си представим единния Озирис като едно отделно същество. Човекът е обхванат от процеса на развитието. В края на неговото развитие стои „божественото състояние". В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен Бог.
към текста >>
В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на
число
то." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим.
Озирис расте между цветовете на смокинята. „Следователно човекът става един Озирис. Съществото Озирис е само една висша степен от развитие на съществото човек. От само себе си се разбира, че и Озирис, който се явява като съдия във вечния порядък, не е нищо друго освен един съвършен човек. Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „числото".
В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на числото." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим.
Всеки човек е един Озирис; въпреки това трябва да си представим единния Озирис като едно отделно същество. Човекът е обхванат от процеса на развитието. В края на неговото развитие стои „божественото състояние". В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен Бог.
към текста >>
15.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото
число
то седем е свещеното символично
число
, което е избрано именно заради неговото символично значение.
Йоан се обръща към седемте църкви в Азия. С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви.
Защото числото седем е свещеното символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение.
Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа. А то е откровението на Исус Христос. Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл. Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл.
към текста >>
Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на
число
то седем.
„В дясната ръка на този, който седеше на престола, имаше книга, в която е описан пътят за най-висшата мъдрост." (гл. 5, ст. 1) Само един е достоен да отвори книгата. „Ето победи лъвът, който е от коляното на Юда, Давидовият корен, за да отвори книгата и нейните седем печата." Седем печата има книгата.
Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем.
Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
към текста >>
„И чух
число
то набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение.
„И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
16.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За значението на
число
то седем могат да се намерят пояснения в моята книга „Въведение в Тайната Наука".
Към стр.42.
За значението на числото седем могат да се намерят пояснения в моята книга „Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
17.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако например в астралния свят различим едно
число
, трябва да го четем обратно: Ако там то е 265, в действителност то е 562.
След като пристъпи в тези нови области, човек трябва да си наложи и нов начин на мислене. Защото, дори и проявленията на душевния живот да се манифестира като част от външния свят, те са в същото време и отражение на това, което те действително представляват.
Ако например в астралния свят различим едно число, трябва да го четем обратно: Ако там то е 265, в действителност то е 562.
Ако там разчитаме една сфера, ние я виждаме сякаш се намираме в нейния център. Тези вътрешни възприятия трябва да бъдат предавани съвсем точно. Душевните качества също изглеждат като отразени в обратна форма. Едно желание, отправено към външния свят, се проявява като образ, който се придвижва към лицето, изпитващо това желание. Желания и страсти, произлизащи от низшата природа на човека, могат да приемат животински образи, които се нахвърлят върху човека.
към текста >>
18.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И само от
число
то на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса.
Напротив, той трябваше да прави това доброволно в своите мисли. И така намерението на Ману беше насочено към това, да доведе хората дотам, че те самостоятелно, изхождайки от една вътрешна потребност да свързват такива неща с висшия миров ред. Хората можеха, така да се каже, да избират, дали да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозна служба на един по- висш свят. Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото. Не всички хора, които Ману беше събрал около себе си, бяха узрели за такова решение, а само една малка част от тях.
И само от числото на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса.
Той се оттегли с тези така избрани хора, изолира се, за да ги развие по-нататък, докато останалите се смесиха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора, които Ману събра около себе си, произхожда след това всичко, което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на петата коренна раса. Ето защо също е обяснимо, че две характерни черти преминават през цялото развитие на тази пета коренна раса. Едната черта е свойствена на хората, които са въодушевени от висши идеали, считащи себе си за деца на една божествена Мирова сила, на едно божествено Мирово същество; другата черта е свойствена на онези, които поставят всичко само в служба на личния си интерес, на собствената си полза.
към текста >>
19.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Следващите изложения, които ще говорят за това развитие, трябва да покажат, че общият поглед над цялото никак не е така сложен, както би могло да изглежда на пръв поглед при произнасянето на
число
то 334.
Или също се казва, че всяко състояние на съзнанието минава през 7 “царства”. Следователно според това пресмятане в цялото развитие на човечеството имаме 7 пъти по 7, т.е. 49 малки цикли или “царства” (според обикновеното теософско наименование “кръгове”). И по-нататък всеки малък цикъл трябва да мине през 7 още по-малки цикли, които се наричат “състояния на формата” (в теософската литература са наричани “глобуси”). За целия цикъл на развитието на човечеството това дава 7 пъти по 49 различни “състояния на формата” или 334 такива състояния.
Следващите изложения, които ще говорят за това развитие, трябва да покажат, че общият поглед над цялото никак не е така сложен, както би могло да изглежда на пръв поглед при произнасянето на числото 334.
Ние ще видим, как човекът истински може да разбере себе си едва тогава, когато познава това свое развитие.*/* За улеснение може да послужи представата за времето в часове, минути и секунди. Часовете също са цикли с второстепенни малки цикли минутите; които от своя страна съдържат в себе си още по-малките цикли секундите. Бел. ред./
към текста >>
20.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според
число
то 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не влага „магичен" елемент в тези неща.
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според числото 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не влага „магичен" елемент в тези неща.
За описаните „седем" части на човешкото същество сме длъжни да говорим само от гледна точка на духовното наблюдение. По същия начин се говори за седемте цвята на светлината или за седемте тона на музикалната гама (като октавата се смята за повторение на основния тон). Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части. Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека. (Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме.
към текста >>
Както
число
то седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека.
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според числото 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не влага „магичен" елемент в тези неща. За описаните „седем" части на човешкото същество сме длъжни да говорим само от гледна точка на духовното наблюдение. По същия начин се говори за седемте цвята на светлината или за седемте тона на музикалната гама (като октавата се смята за повторение на основния тон). Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части.
Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека.
(Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме. Но дори и в този случай, сравнението с цветовете е уместно, защото отвъд физическото тяло от една страна, и отвъд Човека-Дух от друга страна, човешката природа също „продължава"; само че за средствата на духовното наблюдение тези продължения са „духовно невидими", както невидими за физическото око са и цветовете отвъд червеното и виолетовото. Тази забележка трябваше да бъде направена, защото мнозина смятат, че свръхестественият метод се разминава съществено с естественонаучното мислене и спрямо него той е направо дилетантство. Ако обаче човек добре вникне в казаното дотук, ще открие че практически свръхсетивният възглед никъде не се оказва в противоречие с истинската естествена наука нито когато подлага на анализ определени факти от естествената наука, нито когато с направените тук обобщения той влиза в непосредствени отношения със самия естественонаучен подход към света.)
към текста >>
(Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че
число
то седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме.
Дори и за материалистично мислещия наш съвременник тази подялба на човека според числото 7 изобщо не би изглеждала „неясно магична", ако той точно се придържа към смисъла на горните размишления, и ако предварително сам не влага „магичен" елемент в тези неща. За описаните „седем" части на човешкото същество сме длъжни да говорим само от гледна точка на духовното наблюдение. По същия начин се говори за седемте цвята на светлината или за седемте тона на музикалната гама (като октавата се смята за повторение на основния тон). Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части. Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека.
(Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме.
Но дори и в този случай, сравнението с цветовете е уместно, защото отвъд физическото тяло от една страна, и отвъд Човека-Дух от друга страна, човешката природа също „продължава"; само че за средствата на духовното наблюдение тези продължения са „духовно невидими", както невидими за физическото око са и цветовете отвъд червеното и виолетовото. Тази забележка трябваше да бъде направена, защото мнозина смятат, че свръхестественият метод се разминава съществено с естественонаучното мислене и спрямо него той е направо дилетантство. Ако обаче човек добре вникне в казаното дотук, ще открие че практически свръхсетивният възглед никъде не се оказва в противоречие с истинската естествена наука нито когато подлага на анализ определени факти от естествената наука, нито когато с направените тук обобщения той влиза в непосредствени отношения със самия естественонаучен подход към света.)
към текста >>
21.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй по
число
и мярка той поиска
Тъй по число и мярка той поиска
към текста >>
в
число
и мярка, борещи се в безпорядък,
в число и мярка, борещи се в безпорядък,
към текста >>
22.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
според
число
и мярка подредени,
според число и мярка подредени,
към текста >>
23.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Едно
число
не се изменя, когато то става член на една математическа операция.
Изразът на тези отношения е животът на представите. Всичко, което става в нас, мислене, чувстване, воление е една игра на отношения между душата и останалия свят на простите същества. виждаме, че чрез това душевния живот се превръща в една илюзия от отношения, в които душевното същество влиза във света. Хербарт е един математически ум. И всъщност цялата негова представа за света е родена от математически представи.
Едно число не се изменя, когато то става член на една математическа операция.
Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство.
към текста >>
24.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез
число
отношение.
Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген. Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток. В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество. С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления. Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо.
Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение.
Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа. Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина.
към текста >>
25.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка,
число
и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо. Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>
Неговият идеал е "единствено" "мярка,
число
и тегло".
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина.
Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло".
Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>
Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка,
число
и тегло", което е в негова област.
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло".
Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>
26.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка,
число
и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме един духовен свят, който се крие зад този сетивния.
Тогава тази способност можеше да вижда духовното, въпреки че беше такава, каквато днес е чистото сетивно схващане, сетивно разбиране. Защото тогава физическото носеше на своята повърхност духовното. Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно възприятие. По степенно способността, която позволяваше на човека да се издигне с мисълта към духовното, намалява. И това се прояви напълно едва тогава, когато в епохата на Съзнателната душа духовният свят бе напълно обвит в тъмнина за човека.
Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка, число и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме един духовен свят, който се крие зад този сетивния.
Следователно те указваха на това, че може да съществува един непознат на човека ясен свят, към който той гледа само като в тъмнина.
към текста >>
27.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това
число
и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание.
Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание.
към текста >>
28.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според
число
то седем.
А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата.
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
към текста >>
29.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче никога тяхното
число
не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди".
За същото нещо, за което Заратустра мислеше с неговите Амшаспанди, за него мислеше и Гьоте, когато говори за "истинските синове на Боговете", които са служители на най-висшата божествена Сила. Дванадесет такива Духове имаме ние да отбележим, които трябва да назовем с името Амшаспанди. Под тези Духове стоят други духовни Същества или сили, а именно Заратустра различава двадесет и осем такива Духове.
Обаче никога тяхното число не е така точно; бихме могли да кажем двадесет и четири до двадесет и осем или тридесет и един "Йазати" или "Изеди".
Какви са тези Същества? Когато си представяме великите Сили, великите Същества, които действуват през пространството, дванадесет на брой и ги наричаме Амшаспанди, то онези Сили, онези духовни Същества, които са служители на тези Амшаспанди, които действуват зад по-нисшите природни процеси, силите на Изедите, са двадесет и осем до тридесет и една. Но Заратустризмът познава и една трета категория духовни Същества или Сили, които нарича "Фраваши". В нашия смисъл тези Сили най-малко могат да се намесват в телесния свят. Докато трябва да си представим, че във всичко онова, което са физически действия на Светлината върху нашата Земя, действуват дванадесетте Сили, зад които стоят Амшаспандите, а под името Изеди трябва да си представим силите, които действуват в животинското царство, с името Фраваши трябва да си представим такива духовни Същества, които направляват груповите души на животните.
към текста >>
30.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени
число
ви отношения.
Така следователно Шрам можа да покаже, как съвършено по същия закон две молекули упражняват сили на привличане, точно по същия начин както най-големите небесни тела. Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера. Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие. Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал. И можем да кажем, че всичко първо през 70-те години беше способно да благоприятствува подържането на този идеал, защото към всичко, което.../има допълнителен текст не се разчита/... във връзка с великите постижения на естествените науки, се прибавяше в това време още и онова, което се яви на бял свят чрез по-точното изследване на отношението на топлината към другите природни сили.
През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения.
Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината. Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н. също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми. Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение.
към текста >>
31.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
В астрална светлина
число
то 365 трябва да се прочете отзад напред: 563.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато.
В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563.
Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
32.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Те изразяват свещения характер на
число
то дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
33.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
2. Мистерията на
Число
то (която може да бъде изучавана в Питагорейската философия).
2. Мистерията на Числото (която може да бъде изучавана в Питагорейската философия).
към текста >>
34.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Той е написал известно
число
предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето.
Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г.
и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно
число
идеи се съдържат в същността на този образ.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ.
Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
И само ако той се изгражда според закона на
число
то седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява.
Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява.
Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части.
към текста >>
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на
число
то седем.
Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово.
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
към текста >>
И това
число
прониква през цялото Сътворение.
Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
И това число прониква през цялото Сътворение.
Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото.
към текста >>
36.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
За всеки светец са отблъснати надолу голямо
число
същества.
В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност.
За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества.
Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие. Такава беше онази еволюция, която се изявява на Земята и която беше подготвена на други космически тела; онази еволюция, даряваща етерното тяло с Логоса, със Словото, е била придружена с отблъсване надолу на други същества, свързани със земното развитие.
към текста >>
37.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно
число
умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми.
Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото.
Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно
число
атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин.
За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
38.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно
число
монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети. Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град. Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони. Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг.
Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
39.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното
число
е било свързано с астрономически пресмятания.
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил.
към текста >>
Тяхното
число
било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один.
Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели.
Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
Но вместо да премине през 7 пещери или проходи, както при мистериите на Митра и др., кандидатът слизал през 9 (квадрат от мистичното
число
3) подземни проходи и бил инструктиран да търси тялото на Балдур, скандинавския Озирис, убит от Локи, принципът на тъмнината и да приложи най-големи усилия, за да се издигне до живот.
Целият ритуал е имал астрономическа насока. Местата за посвещение, както в другите мистерии, били в естествени или изкуствени пещери и кандидатът е трябвало да премине през толкова ужасяващи изпитания, колкото жреците били в състояние да направят.
Но вместо да премине през 7 пещери или проходи, както при мистериите на Митра и др., кандидатът слизал през 9 (квадрат от мистичното число 3) подземни проходи и бил инструктиран да търси тялото на Балдур, скандинавския Озирис, убит от Локи, принципът на тъмнината и да приложи най-големи усилия, за да се издигне до живот.
Да навлезем в подробности за процеса на посвещението би означавало повтаряне на онова, което вече е казано. Следователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира, като изпива медовина от един човешки череп. Свещеният знак на кръста бива отпечатан върху него и му се дава пръстен с магически свойства, дара на Балдур Добрия.
към текста >>
След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие,
число
то 3.
Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система.
След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3.
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето.
към текста >>
/*10/ – Според Хекетрон: "Девет приятели трябва да присъстват при откриването на помещението на Царската дъга; нито повече, нито по-малко, от тези трима е позволено да вземат тази степен едновременно, двата броя правят всичко дванайсет,
число
то на зодиакалните знаци.
/*10/ – Според Хекетрон: "Девет приятели трябва да присъстват при откриването на помещението на Царската дъга; нито повече, нито по-малко, от тези трима е позволено да вземат тази степен едновременно, двата броя правят всичко дванайсет, числото на зодиакалните знаци.
Кандидатите се подготвят, като им се връзват очите с парче плат и тялото им се усуква 7 пъти с едно въже, което ги свързва заедно с около един метър халтаво въже помежду им".
към текста >>
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото
число
на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото
число
диаграми.
Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми.
В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин:
към текста >>
Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото
число
диаграми.
Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста.
Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.
към текста >>
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо
число
лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>
40.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В астрална светлина
число
то 365 трябва да се прочете отзад напред: 563.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато.
В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563.
Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
41.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те изразяват свещения характер на
число
то дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
42.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
2. Мистерията на
Число
то (която може да бъде изучавана в Питагорейската философия).
2. Мистерията на Числото (която може да бъде изучавана в Питагорейската философия).
към текста >>
43.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Число
то 666.
Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности. Символичният език на Апокалипсиса. Агнето и неговият противник.
Числото 666.
към текста >>
44.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например
число
то 641 трябва да се чете там като 146.
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146.
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек.
към текста >>
45.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако срещнем
число
то 64, трябва да го четем като 46.
Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения.
Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46.
Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи.
към текста >>
Тайна се крие и в
число
то на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е
число
то на човека.
Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи.
Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека.
– Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:
към текста >>
– Според арамейската тайна наука това
число
следва да се чете: 400, 200, 6, 60.
Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека.
– Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60.
Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:
към текста >>
116)
число
то на звяра: Откровение: 13.18.
116) числото на звяра: Откровение: 13.18.
Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри. Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст. В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля.
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Притежавал е всичките четири начала, в това
число
и своя "Аз", но се е държал като животно.
И така, ние се запознахме с четиричленния човек: той е човек физически, етерен, астрален и "Аз". Но работата е там, че всичко това все още не обхваща цялата човешка природа. Тези четири начала са били в човека още по време на неговото първо въплъщение тук на Земята, а преминаването през различните въплъщения е знак за развитието на човека, на неговия подем. Този подем се състои в това, че човек изхождайки от своя "Аз", въздейства на трите горепосочени начала и ги преобразува. Ако погледнем човека в далечното минало, в неговото първо въплъщение на Земята, ще стане ясно, че той е следвал всичките свои страсти и желания.
Притежавал е всичките четири начала, в това число и своя "Аз", но се е държал като животно.
Ако сравним този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло. Следващата крачка в прогреса на човешката еволюция се състои в това че човекът започва да работи над астралното си тяло. Тази работа се изразява в това, че човекът придобива отвътре от себе си власт на някои притежаващи свойства на астралното тяло. Редовият европеец си казва: някои от своите влечения мога да следвам, а други не бива. И ето това, над което човекът е придобил власт, ние наричаме "Дух-Себе" това е същото, на което е дадено името "Манас".
към текста >>
И така, ние имаме три първоначални принципа на човешката природа, които притежава всеки човек, в това
число
и най-примитивният, намиращ се на първата степен от развитието си,а в тях се намира човешкия "Аз".
И така, ние имаме три първоначални принципа на човешката природа, които притежава всеки човек, в това число и най-примитивният, намиращ се на първата степен от развитието си,а в тях се намира човешкия "Аз".
Сега започва преобразуване. Дълго време е ставало несъзнателно, сега човечеството започва съзнателно да променя астралното тяло. Посветените преобразуват сега съзнателно етерното тяло, а в бъдеще всички хора съзнателно ще преобразуват етерното и физическо тяло.
към текста >>
47.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което е ставало до сега, в това
число
и изграждането на астралното тяло, зависимо от самите хора, от силите, които развили в себе си.
Сега тези формиращи се хора трябва да получат етерно и физическо тяло.
Това, което е ставало до сега, в това число и изграждането на астралното тяло, зависимо от самите хора, от силите, които развили в себе си.
Но как ще се образува етерното тяло, в сегашния период на развитие зависи не само от човека тук човека става зависим от външните същества. За това човек винаги притежава подходящо за него астрално тяло, но не винаги това астрално тяло точно подхожда на етерното и физическото. От тук често в живота възниква дисхармония и неудовлетвореност. Формиращият се човек лети с такава бързина, защото той търси за себе си подходяща двойка родители, която ще му даде добрата възможност да получи етерна и физическа телесност, която би подхождала на астралното същество. Относително най-добра и подходяща ще бъде тази двойка, която е в състояние да даде такава телесност.
към текста >>
48.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичко, всичко в света се е развивало, в това
число
и нашето съзнание.
Сега по ред да разгледам различните въплъщения на нашата планета. При това, ние трябва с цялата определеност да съзнаваме, че това са били въплъщения на планетата Земя, т.е. състоянието на Земята, когато тя е била Сатурн, Слънце, Луна и трябва да разберем, че тези въплъщения са били необходими за образоването на живите същества, особено човекът, че самото развитие на човека е тясно свързано с развитието на Земята. Но ние правилно ще разберем какво се е случило тогава, само в случай, че си представим, как се променяло в своите особени свойства това, което ние сега знаем като човек, като самите себе си. Отначало ще разгледаме тези изменения, които станали със състоянието на човешкото съзнание.
Всичко, всичко в света се е развивало, в това число и нашето съзнание.
Съзнанието, присъщо на днешния човек, не винаги е било в него. Само постепенно то станало в този вид, в който го имаме ние днес.
към текста >>
49.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това
число
и висшите, човекоживотни.
Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни. Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина. Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух. Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ.
На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни.
Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система.
към текста >>
50.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това на сегашната Луна се намират в това
число
и в духовен смисъл остатъци от тези лоши влияния, които тогава присъствали в човешкия свят, и поради тази причина с лунното битие е свързано със понижено влияние.
И в този преходен период, в този истински ад, под влиянието на отделеното изчистено Слънце не само физическото Слънце, а и слънчевите същества се отделили със Слънцето,тази повтаряща се планета Луна постепенно узряла дотолкова, че успяла да изхвърли от себе си ужасните влечения и сили и да запази на Земята това, което било способно за развитие. С отделяне на днешната Луна са се отделили и всички тези сили на сладострастието.
За това на сегашната Луна се намират в това число и в духовен смисъл остатъци от тези лоши влияния, които тогава присъствали в човешкия свят, и поради тази причина с лунното битие е свързано със понижено влияние.
По този начин, това което останало на Земята, след отделянето на Слънцето и Луната, било способно за развитие.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Двойката като
число
на откровението.
Единицата като образ на неделимата божественост.
Двойката като число на откровението.
Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло.
към текста >>
Число
то три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото.
Единицата като образ на неделимата божественост. Двойката като число на откровението.
Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото.
Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека.
към текста >>
Петицата като
число
на злото.
Единицата като образ на неделимата божественост. Двойката като число на откровението. Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението.
Петицата като число на злото.
С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека. Седмицата като число на съвършенството. Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>
Значението на
число
то пет във връзка с болестите и биографията на човека.
Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло.
Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека.
Седмицата като число на съвършенството. Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>
Седмицата като
число
на съвършенството.
Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека.
Седмицата като число на съвършенството.
Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>
52.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чували сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на
число
то 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса.
Чували сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на числото 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса.
Днес ще се занимаваме с една друга част на символиката. Това са символи, на които душите ви често са се натъквали, и с които ще се запознаем от гледна точка на техния произход и действителна стойност. Преди да преминем към обсъждането на тези символи трябва да предприемем едно разглеждане на човека. Веднага ще разберете защо за да се обяснят определени символи и знаци трябва да се извика на помощ нещо на пръв поглед толкова отдалечено.
към текста >>
53.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното
число
шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено
число
, с чието значение се запознахме преди осем дни.
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни.
Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
към текста >>
54.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху
число
то 1 или 3 или 7.
Днес ще се занимаем се една по-интимна символика на числата, една символика, чието значение само ще успеем да очертаем, тъй като за да се задълбочим наистина в нея, ще са необходими много други неща, върху които ще трябва да се спрем по-подробно. Както и да е, поне ще получите една идея за това, какво се има впредвид, когато например в древната питагорейска школа се казва, че човек трябва да се вглъби в числата и в тяхната природа, за да достигне до общ поглед върху света. Може да се стори сухо и пусто, че трябва да разсъждава върху числата. Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата.
Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7.
На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога.
към текста >>
На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое
число
, нейното знание почива на много по-дълбоки неща.
Както и да е, поне ще получите една идея за това, какво се има впредвид, когато например в древната питагорейска школа се казва, че човек трябва да се вглъби в числата и в тяхната природа, за да достигне до общ поглед върху света. Може да се стори сухо и пусто, че трябва да разсъждава върху числата. Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7.
На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща.
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата.
към текста >>
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в
число
то, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране.
Може да се стори сухо и пусто, че трябва да разсъждава върху числата. Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща.
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране.
Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
към текста >>
Трябва да изхождаме от
число
то едно, от единството.
Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране.
Трябва да изхождаме от числото едно, от единството.
Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>
Доколко това
число
онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа.
Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството.
Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа.
Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>
Във всеки окултизъм с
число
то едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога.
Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа.
Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога.
Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>
Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в
число
то едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата.
Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване.
Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>
В окултизма двойката се нарича
число
на откровението.
В окултизма двойката се нарича число на откровението.
С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство.
към текста >>
С
число
то две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва.
В окултизма двойката се нарича число на откровението.
С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва.
Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е.
към текста >>
Когато кажем, че двойката е
число
на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността.
В окултизма двойката се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва.
Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността.
Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността.
към текста >>
Вие ще намерите
число
то две разпръснато из цялата природа.
В окултизма двойката се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността.
Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа.
Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка.
към текста >>
Нищо не може да се открие, без да се докосне до
число
то две.
В окултизма двойката се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа.
Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две.
Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото.
към текста >>
Число
то две е
число
на проявлението, на откровението.
Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст.
Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>
Поради това
число
то три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството.
Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство.
Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав.
към текста >>
Единицата е
число
то на единството на бога, тройката е
число
то на откровенческата божественост.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство.
Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост.
В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
към текста >>
В окултизма съществува едно изречение, което гласи:
Число
то две никога не може да е
число
на божествеността.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост.
В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността.
Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ. Нека си изясним това в няколко примера.
към текста >>
Единицата е
число
то на Божествеността, и тройката е
число
на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността.
Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството.
Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ. Нека си изясним това в няколко примера.
към текста >>
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че
число
то две е
число
на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността.
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността.
Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото.
към текста >>
Така вие виждате, как можем да разсъждаваме за
число
то три, само не бива педантично да съчиняваме.
Така вие виждате, как можем да разсъждаваме за числото три, само не бива педантично да съчиняваме.
Зад двоичността, на която се натъкваме навсякъде трябва да търсим троичността. Тогава ще разглеждаме символите на числата правилно и в питагорейски смисъл. Зад всяка двоичност може да се открие скритата трето.
към текста >>
Сега стигнахме до
число
то четири.
Сега стигнахме до числото четири.
Четворката е знак на космоса или на творението. Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение. Всичко, с което се сблъскваме на земята, също и четвъртия принцип в човека има за предпоставка, че това творение се намира в четвъртото състояние на планетарното си развитие. Това е само един особен пример за всички творения. Всяко творение се намира под знака на четворността.
към текста >>
Ще разберете, защо четворката се нарича
число
на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение.
Сега стигнахме до числото четири. Четворката е знак на космоса или на творението.
Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение.
Всичко, с което се сблъскваме на земята, също и четвъртия принцип в човека има за предпоставка, че това творение се намира в четвъртото състояние на планетарното си развитие. Това е само един особен пример за всички творения. Всяко творение се намира под знака на четворността. В окултизма се казва: Човекът днес е в минералното царство. Какво означава това?
към текста >>
Затова четворката е
число
то на космоса, или на сътворението.
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем.
Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението.
Едва с навлизането в четвъртото си състояние съществото става напълно видимо за очите, които могат да виждат външното.
към текста >>
Пет е
число
то на злото.
Пет е числото на злото.
Това бихме си изяснили най-добре, ако отново разгледаме човека. Човекът се е развил до своята четворност, до същество на творението, но на земята към него се прибавя петият член Духът-Себе. Ако човекът беше останал в четворността си, то той за добро винаги щеше да бъде дирижиран отгоре, от боговете.той никога не би достигнал до самостоятелност. Той стана свободен поради това, че получи на земята зачатъка на петия си член, на Духа-Себе. Така той получи възможността да върши зло, но стана и самостоятелен.
към текста >>
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това
число
се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има
число
то пет.
Това е така навсякъде, също и вън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл. Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица. Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал.
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
към текста >>
Седмицата е
число
то на съвършенството.
Седмицата е числото на съвършенството.
Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата. Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството.
към текста >>
Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите
число
то седем като един вид
число
на съвършенството.
Седмицата е числото на съвършенството. Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата.
Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството.
Зад това няма нито суеверие, нито фокуси.
към текста >>
55.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това
число
се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Ако на физически план племето на херуските се изявява като определен брой физически хора, душата на херуските току що се е сформирала, но не е била родена, а се е образувала от друг брой, преобразувала се е. Тя расте с мощта на херуските, постига връхната си точка, когато племето постигне върха си, и когато племето дегенерира на физически план и изчезне от историята, душата на херуските възниква отново в младостта си, тя се преобразува в душата на ново племе. Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга.
Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание.
Под 7 се имат предвид поколенията. Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години. Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
Да приемем, че на физическия план имате
число
то 543, на астралния план трябва да го прочетете като огледален образ значи 345.
Колкото повече се изкачваме от физическия план през астрала към Девакана, толкова повече всичко ви се представя като огледален образ на физическия план, когото най-напред трябва да се научите да разчитате. За учениците това става най-лесно с помощта на числата.
Да приемем, че на физическия план имате числото 543, на астралния план трябва да го прочетете като огледален образ значи 345.
По същия начин трябва да се четат и всички останали неща и събития. Веднага ще избера един ярък пример: тук на физическия план проследявате, как старата кокошка снася яйцето и как от яйцето се развива младата кокошка. Ако разглеждате същото събитие на астралния план, трябва да вървите назад: първо имате младата кокошка, тя става все по-малка и по-малка и накрая влиза в яйцето. Времето също протича назад. Виждате колко невероятно объркващо на пръв поглед е това за ученика.
към текста >>
56.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на
число
то 12 към отделните съставни части на физическото тяло.
То има своята причина в световното битие. Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване. По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака. Те дадоха първия зачатък на физическото тяло.
Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло.
Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три. Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно.
към текста >>
Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така
число
то седем прояви влиянието си върху етерното тяло.
Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване. По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака. Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети.
Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло.
Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три. Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно. Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>
Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше
число
то три.
Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето.
Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три.
Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно. Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>
Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в
число
то едно.
Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето. Поради това обаче, че Слънцето и Луната се отделиха от земята, от едно тяло възникнаха три, и за това по време на образуването на астралното тяло върху него действуваше числото три.
Когато Азът се спусна от висшите светове, това се изрази в числото едно.
Съотношението на 1 : 3 дава съотношението на Аза към астралното тяло, към 7 ни дава съотношението му към етерното тяло, а към 12 съотношението към физическото тяло.
към текста >>
Затова
число
то три е
число
на живота, то се нарича
число
на творението или на делото.
Троичността еволюция, инволюция и сътворяване от нищото действува във всеки живот. Сътворяването от нищото у човека имаме в работата на съзнанието му. Той съпреживява процесите в обкръжаващата го среда и ги преработва в идеи, мисли и понятия. Нагласите се коренят в предишни въплъщения, но всеки напредък в живота се дължи на това, че се създават нови мисли и нови идеи. Отношенията на обкръжението биват "консумирани", а вътрешните преживявания довеждат до нови мисли и идеи.
Затова числото три е число на живота, то се нарича число на творението или на делото.
към текста >>
Едно друго
число
се обозначава като
число
то на откровението.
Едно друго число се обозначава като числото на откровението.
Лесно можете да предположите кое число се нарича така. Ако наблюдавате нещо в света, то винаги ще се проявява в двоичността. Както не бихте могли да възприемете светлината без наличието на тъмнината, така и за всяко реално понятие съществува едно отслабено или противоположно на него. Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността.
към текста >>
Лесно можете да предположите кое
число
се нарича така.
Едно друго число се обозначава като числото на откровението.
Лесно можете да предположите кое число се нарича така.
Ако наблюдавате нещо в света, то винаги ще се проявява в двоичността. Както не бихте могли да възприемете светлината без наличието на тъмнината, така и за всяко реално понятие съществува едно отслабено или противоположно на него. Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността. Затова двойката е числото на откровението.
към текста >>
Затова двойката е
число
то на откровението.
Лесно можете да предположите кое число се нарича така. Ако наблюдавате нещо в света, то винаги ще се проявява в двоичността. Както не бихте могли да възприемете светлината без наличието на тъмнината, така и за всяко реално понятие съществува едно отслабено или противоположно на него. Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността.
Затова двойката е числото на откровението.
Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното. Оттук числото едно е число на единството. Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността.
към текста >>
Оттук
число
то едно е
число
на единството.
Както не бихте могли да възприемете светлината без наличието на тъмнината, така и за всяко реално понятие съществува едно отслабено или противоположно на него. Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността. Затова двойката е числото на откровението. Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното.
Оттук числото едно е число на единството.
Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността.
към текста >>
57.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с
число
то дванадесет.
такива, които нямат в нашия смисъл физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, но се проявяват така, че техния Аз се открива навън без трите обвивки – същества, които навсякъде се явяват навън със своя Аз. След това те имат още осми, девети и десети член; те са показани в Апокалипсиса като “същества, изпълнени с очи”. По-нататък, има същества които започват от низшия член Дух-Себе, от Манас. Отгоре те имат единадесети член. И накрая има същества които започват с Дух-Живот; за висш член те имат още двадесети член.
И така, има същества, които имат за свой низш член не физическото тяло, както го има човек, а именно за свой низш член имат Будхи, затова те имат този висш член, който ние по най-добър начин изразяваме с числото дванадесет.
Това всъщност са, високо възвишени същества, които далече превъзхождат всичко, което човек може да си представи. Как може да си съставиш изобщо някаква представа за тези удивителни, най-висши същества?
към текста >>
58.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Към
число
то на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към
число
то на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето.
Но попитай пчелата, или с други думи, душата на пчелния рой! Тя не би могла да се затвори за битието на елфи или лемурите! Понеже елементарните същества, които се означават с тези имена се задържат на съвършено определени места – именно където става известно съприкосновение на животинското и растителното царство, и то не навсякъде, а само в тези места, където това съприкосновение става при определени условия. Когато бикът яде трева, то, несъмнено, също става съприкосновение на животинското царство с растителното царство; но това съприкосновение е редовно, спокойно, лежащо в правилния ход на еволюцията. Съвсем в друга област на мировата еволюция това съприкосновение, което става между пчелата и цветето, и именно защото, в организацията на пчелата и цветето твърде далече са отделени един от друг, и след това отново се съединяват, при което при съприкосновението между пчелата и цветето се развива съвършено особена прекрасна сила – разбира се, само за окултно-виждащият.
Към числото на най-“интересните” – ако можем да употребим този израз, а у нас има толкова малко подходящи думи за такива фини неща – към числото на най-много “интересните” наблюдения на духовно-свръхсетивните светове принадлежи този своеобразен ауричен покров, който се образува винаги по време, когато пчелата или друго подобно насекомо събира в себе си сок от цветето.
Необикновено, свое-образно преживяване, каквото има в пчелата, когато тя всмуква сок от цветето, се развива не само в живителните органи или в тялото на пчелата, а това, което възниква като вкусов обмен между пчелата и цветето, се разпространява наоколо като един вид неголяма етерна аура. Всеки път, когато пчелата събира цветен прашец, се образува тази малка етерна аура, и всеки път, нещо такова става в свръхсетивния свят, се приближават същества, на които това е нужно. Те са привлечени от това, тъй като намират тук, ако ние можем отново да употребим грубо изразяване, своята храна.
към текста >>
59.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Да си припомним как всичко в неговата “Божествена комедия” е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало
число
то три.
В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте.
Да си припомним как всичко в неговата “Божествена комедия” е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три.
Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата “звезди”. Споменавам това само за да загатна, с какъв архи-тектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения. А особено при историческите религиозни документи, нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.
към текста >>
60.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Към
число
то шест ще се върнем по-късно.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6).
Към числото шест ще се върнем по-късно.
А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.
към текста >>
61.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Мъдреците са знаели: Предстои редуването на седем епохи, цялото бъдещо развитие ще се формира според
число
то седем и бъдещият план на историята е вече тук.
За този, който може да чете, е ясно, че тук става дума за един дълбоко символен израз, че зад културата на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост. “Алба лонга” е дългата свещеническа одежда. Следователно, по този начин в тези древни области се загатват бъдещите исторически събития.
Мъдреците са знаели: Предстои редуването на седем епохи, цялото бъдещо развитие ще се формира според числото седем и бъдещият план на историята е вече тук.
Лесно бих могъл да посоча, как в седемте римски цезари, които бяха вписани в “Сибилините книги” още в началото на римската епоха, са скрити пророчески исторически таблици. Но тогава хората знаеха и друго: “Това, което е записано там, ние ще го изживеем.” И при някои особено важни събития, те поглеждаха в свещените книги; ето защо тези книги се пазеха, обгърнати в свещен трепет и дълбока тайна.
към текста >>
62.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени
число
ви отношения: ролята на
число
то 7.
Големите периоди в мировото развитие протичат според определени числови отношения: ролята на числото 7.
Седемте планитарни въплъщения на Земята съвпадат с определени степени на човешкото съзнание. Метаморфоза на 4-те досегашни степени в следващите три: съзнателно-образно или имагинативно съзнание Юпитер. Инспиративно съзнание: Душата остава индивидуална, но въпреки това прониква във всички предмети и същества. Всяка от тези степени има 7 "степени на живот", които съвпадат със 7-те царства. Строго погледнато, човекът може да разбере само минералното царство.
към текста >>
Поглед към "състоянията на формата" и "
число
то на развитието".
След времето, обозначено с "тръбите", Земята започва да се одухотворява.
Поглед към "състоянията на формата" и "числото на развитието".
За нас е в сила числото 344. В подготовка на бъдещето, чието число ще бъде 666. Епохата на 7-те тръби ще бъде преживяна от хора, които са навлезли дълбоко в злото. И в далечно бъдеще, когато в сила ще бъде не 466, а 666, те вече няма да са в състояние да превърнат злото в добро. Сорат: противникът на Христовия Принцип.
към текста >>
За нас е в сила
число
то 344.
След времето, обозначено с "тръбите", Земята започва да се одухотворява. Поглед към "състоянията на формата" и "числото на развитието".
За нас е в сила числото 344.
В подготовка на бъдещето, чието число ще бъде 666. Епохата на 7-те тръби ще бъде преживяна от хора, които са навлезли дълбоко в злото. И в далечно бъдеще, когато в сила ще бъде не 466, а 666, те вече няма да са в състояние да превърнат злото в добро. Сорат: противникът на Христовия Принцип. Злоупотребата с духовните сили и черната магия като отличителни белези на двурогия звяр.
към текста >>
В подготовка на бъдещето, чието
число
ще бъде 666.
След времето, обозначено с "тръбите", Земята започва да се одухотворява. Поглед към "състоянията на формата" и "числото на развитието". За нас е в сила числото 344.
В подготовка на бъдещето, чието число ще бъде 666.
Епохата на 7-те тръби ще бъде преживяна от хора, които са навлезли дълбоко в злото. И в далечно бъдеще, когато в сила ще бъде не 466, а 666, те вече няма да са в състояние да превърнат злото в добро. Сорат: противникът на Христовия Принцип. Злоупотребата с духовните сили и черната магия като отличителни белези на двурогия звяр. Вавилон като символ на втвърдената материя.
към текста >>
Подвеждащата интелигентност и защо
число
то на звяра е
число
на човека.
Хората, които са приели Христос в себе си, ще съумеят да отхвърлят етерното тяло без никакви усилия; другите ще изживеят този процес като една "втора смърт". Част от хората ще очертаят още на Земята насоките на Юпитеровото развитие. Друга част от тях ще игнорират силите, които биха могли да получат от Юпитер. Обаче все още ще бъде възможно тяхното спасение. Окончателното разделяне ще настъпи на Венера.
Подвеждащата интелигентност и защо числото на звяра е число на човека.
Духовните закономерности на новия Йерусалим са представени под образа на куба в последната картина.
към текста >>
63.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в
число
то 666.
Но кое е било най-страшното за един християнин от първите столетия? Най-страшното за него трябваше да бъде звярът, който се опълчва против духовната сила на Християнството, против истинското Християнство. За нещастие някой хора са дочули някои неща, без да могат да проникнат в техния смисъл. В определени езотерични школи е имало една писменост, основана на числата. Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа.
И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666.
Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта". "числото на звяра е 666".
към текста >>
"
число
то на звяра е 666".
За нещастие някой хора са дочули някои неща, без да могат да проникнат в техния смисъл. В определени езотерични школи е имало една писменост, основана на числата. Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа. И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666. Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта".
"числото на звяра е 666".
към текста >>
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в
число
то 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон".
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума.
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон".
И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача. Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи. Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише. Съобщава се, че когато е бушувала борбата на Нерон против християните, в Мала Азия е имало земетресения.
към текста >>
Сега ние знаем, че с това
число
666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи.
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума. Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон". И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача.
Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи.
Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише. Съобщава се, че когато е бушувала борбата на Нерон против християните, в Мала Азия е имало земетресения. Следователно това са земетресение, за което Откровението споменава при отварянето на печатите и при прозвучаването на тръбите. Той говори също за напаст от скакалци.
към текста >>
64.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тук вие виждате, как из неопределеното възникват тези четири групови души, около тях дъгата и
число
то дванадесет.
Силите, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга. Това развитие на човека, неговото превръщане в сегашната му форма, трябва да бъде описано в най-различните области и по най-различни начини. Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото божествено-човешко същество, което слиза надолу. От край време този момент е бил изобразяван така, както го виждате символично изобразен върху втория от така наречените седем печата. Това е неговото символично изображение, но то е нещо повече от един символ.
Тук вие виждате, как из неопределеното възникват тези четири групови души, около тях дъгата и числото дванадесет.
към текста >>
65.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното
число
7, до това те не можаха да стигнат.
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи.
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области.
към текста >>
66.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според
число
то 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени Същества стават човеци, на всяка степен някои същества; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека.
В средата се намират Духовете на Личността/+/.
На всяка една от 3-те предходящи и 3-те следващи степени (както виждате Сатурновото развитие се дели на епохи според числото 7 също както на Земята), във всяка една от тези епохи определени Същества стават човеци, на всяка степен някои същества; а именно винаги тогава, когато е настъпил моментът за тях, когато те могат да ползуват това, което се намира на Сатурн, за да имат опитностите на човека.
Така на Сатурн ние имаме 7 вида Същества, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен. Днешният човек не е още човек на Сатурн. Онези Същества, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези Същества напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си. Те го носят в себе си като една минала степен на развитие.
към текста >>
67.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато непосветеният в такива неща чуе, че
число
то 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според
число
то 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения.
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
към текста >>
Те говорят също за
число
то 7 и в други области и то с пълно право.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право.
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
към текста >>
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно
число
то 7.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право.
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
към текста >>
И тук
число
то 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност.
Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на
число
то 7.
Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие.
И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
Именно защото
число
то 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право. Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7.
Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно
число
то 7.
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл.
Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че
число
то 7 царува във всички части на това мирово развитие.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>
Така вие виждате, как
число
то 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия свят), сега го представихме като един вид скелет на сграда.
Така вие виждате, как числото 7 владее цялото развитие и това, което миналите дни описахме чрез някои образи (и то понякога с твърде чудновати образи, които са твърде различни от това, което човек може да види във физическия свят), сега го представихме като един вид скелет на сграда.
Ако го описваме така, ние имаме пред себе си нещо като скелет на една сграда, най-външната част, предназначена за работата на зидарите. Това няма още нищо общо със самата същност на нещата; това са, така да се каже, още само мисли върху нещата. Ние трябва да се издигнем от тази чисто мисловна схема, която ни помага да разберем нещата, до живата сграда, като например за различните състояния употребим образите, които могат да се видят в астрала. Едвам тогава имаме онова, което се нарича окултна Мъдрост.
към текста >>
Така, вие виждате, как
число
то 7 владее цялото Земно развитие, изграждайки редуващите се епохи.
Така, вие виждате, как числото 7 владее цялото Земно развитие, изграждайки редуващите се епохи.
Както музикалните тонове преминават от октава на октава, така и цялото развитие протича в такива октави.
към текста >>
Човекът е изминал 4 от тези състояния на голямото
число
през Атлантската епоха така, че той се е чувствувал в групови души, които посочихме като представени от Орела, Лъва, Телеца и Човека.
И така сега ние знаем, какви са тези състояния и как трябва да ги броим.
Човекът е изминал 4 от тези състояния на голямото число през Атлантската епоха така, че той се е чувствувал в групови души, които посочихме като представени от Орела, Лъва, Телеца и Човека.
Той е образувал тези 4 групови души постепенно през време на тези 4 основни раси на Атлантската епоха. Но понеже винаги остават раси, както например е останала Индийската, въпреки че по-късно се развиват други раси(нещата преминават едни в други), ето защо останалите са и 4-те глави, които груповите души са родили, когато човечеството преминава в Петата Атлантска културна епоха. Така ние имаме това четириглаво животно. Но човекът се е образувал в същото време, когато той е започнал да се сгъстява от етерната във физическата форма. Съобразно своята четири групова душа, той се образува 4 различни членове на тялото.
към текста >>
Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с
число
то 666.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога.
Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>
68.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което
число
трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/.
Следователно тази последната, Атлантската епоха на развитието е завършена. Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото. От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха. А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха.
Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/.
Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие? Отговорът е: това число на нашето развитие е 344. Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата. Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/.
към текста >>
Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението
число
то на развитието.
Казахме: Ние сме изминали 3 състояния на формата и се намираме в 4-тото. От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха. А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/.
Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието.
Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие? Отговорът е: това число на нашето развитие е 344. Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата. Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/. Това именно означава числото 344.
към текста >>
Следователно, когато се задава въпросът: кое е
число
то на нашето развитие?
От това 4-то състояние на формата са изминали 4 епохи и се намираме в петата, в така наречената Следатлантска епоха. А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието.
Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие?
Отговорът е: това число на нашето развитие е 344. Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата. Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/. Това именно означава числото 344. То не трябва да се чете, както се четат другите числа, а съдържа, поставени едно до друго, състоянията и епохите, които са изминати.
към текста >>
Отговорът е: това
число
на нашето развитие е 344.
А от 5 епоха сме изминали 4 подепохи /културни епохи или подраси/, а именно Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската, Гръко-римската. Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие?
Отговорът е: това число на нашето развитие е 344.
Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата. Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/. Това именно означава числото 344. То не трябва да се чете, както се четат другите числа, а съдържа, поставени едно до друго, състоянията и епохите, които са изминати.
към текста >>
Това броене не е в смисъла на десетичната
число
ва система, а в този на седмичната система на числата.
Сега се намираме в 5-тата, съвременната подепоха или културна епоха. Така щото трябва да кажем: От нашата непосредствено настояща степен на развитието ние сме изминали 344 състояния /което число трябва да се чете: 3 състояния на формата, 4 големи епохи и 4 културни епохи или подепохи/. Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие? Отговорът е: това число на нашето развитие е 344.
Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата.
Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/. Това именно означава числото 344. То не трябва да се чете, както се четат другите числа, а съдържа, поставени едно до друго, състоянията и епохите, които са изминати.
към текста >>
Това именно означава
число
то 344.
Тези 344 състояния, които сме изминали, представляват на езика на Откровението числото на развитието. Следователно, когато се задава въпросът: кое е числото на нашето развитие? Отговорът е: това число на нашето развитие е 344. Това броене не е в смисъла на десетичната числова система, а в този на седмичната система на числата. Изминати са 3 състояния на формата /от всичко 7/ 4 големи епохи / от 7-те, които се съдържат в едно състояние на формата/ и 4 културни епохи или подепохи /от 7-те, които се съдържат в една голяма епоха/.
Това именно означава числото 344.
То не трябва да се чете, както се четат другите числа, а съдържа, поставени едно до друго, състоянията и епохите, които са изминати.
към текста >>
Точно както сега имаме като
число
на развитието 344, в бъдеще ще дойде моментът, когато ще бъдат изминати 6 състояния на формата или 6 глобуса, 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подраси, а това ще се образува
число
то на развитието 666 прочетено по особения начин, който показахме; но именно така е разбрал нещата авторът на откровението и така ги е написал той.
А сега нека си представим следното: Когато земята ще се е одухотворила и ще премине в своите следващи състояния, тогава ще бъдат изминати все нови и нови степени. И ще дойде някога време, когато ще са изминати: от първия род 6, от втория 6 и от третия 6 състояния.
Точно както сега имаме като число на развитието 344, в бъдеще ще дойде моментът, когато ще бъдат изминати 6 състояния на формата или 6 глобуса, 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подраси, а това ще се образува числото на развитието 666 прочетено по особения начин, който показахме; но именно така е разбрал нещата авторът на откровението и така ги е написал той.
Следователно ще дойде някога време, когато числото 666 ще бъде число на развитието.
към текста >>
Следователно ще дойде някога време, когато
число
то 666 ще бъде
число
на развитието.
А сега нека си представим следното: Когато земята ще се е одухотворила и ще премине в своите следващи състояния, тогава ще бъдат изминати все нови и нови степени. И ще дойде някога време, когато ще са изминати: от първия род 6, от втория 6 и от третия 6 състояния. Точно както сега имаме като число на развитието 344, в бъдеще ще дойде моментът, когато ще бъдат изминати 6 състояния на формата или 6 глобуса, 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подраси, а това ще се образува числото на развитието 666 прочетено по особения начин, който показахме; но именно така е разбрал нещата авторът на откровението и така ги е написал той.
Следователно ще дойде някога време, когато числото 666 ще бъде число на развитието.
към текста >>
До тогава човечеството ще е имало време да се подготви за онзи страшен момент, в който ще бъде достигнато не само
число
то на развитието 66, а
число
то на развитието 666, който момент ще бъде в далечното бъдеще.
Когато ще прозвучи първата тръба, ние ще сме изминали вече 6 такива главни епохи или раси и когато ще мине времето ознаменувано чрез първите 6 тръби ние ще сме изминали вече 66 състояния 8 т.е. = 6 големи епохи или главни раси и 6 културни епохи или подепохи от 7-та голяма епоха/.
До тогава човечеството ще е имало време да се подготви за онзи страшен момент, в който ще бъде достигнато не само числото на развитието 66, а числото на развитието 666, който момент ще бъде в далечното бъдеще.
Всичко, което ще стане в бъдеще, се подготвя още от сега.
към текста >>
До тогава тези хора ще са живели така, че когато дойде времето на
число
то 666, те ще са потънали в най-високата степен на злото, ще са потънали в бездната.
Времето, което ще настъпи след великата война на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната.
До тогава тези хора ще са живели така, че когато дойде времето на числото 666, те ще са потънали в най-високата степен на злото, ще са потънали в бездната.
Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се изработва от хората още в епохата след войната на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба.
към текста >>
Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с
число
то 366, а с
число
то 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие.
Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто.
Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха. След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>
И така ние виждаме, че с това
число
6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си. Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим.
И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството.
Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха. След великата война ще преминем в 6-та главна епоха; но преди да настъпи великата война, непосредствено след нашата 5 културна епоха или подепоха идва 6-та културна епоха, ознаменувана чрез посланието до филаделфийската църква.
към текста >>
Това просто
число
6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто.
Онези, които ще основат великия съюз на братството в неговата първична заложба през 6-та културна епоха, която ще следва нашата настояща епоха и която не е така далече, началото на която ще бъде едвам след 1000 и няколко години, те ще произведат първото разцепление на човечеството. Онези, които упорито ще се придържат към материализма, и другите, които ще бъдат склонни да приемат в себе си един духовен възглед, който ще образуват съюза на братството в една малка група, и двете тези категории хора ще се явят в 6-та културна епоха.
Това просто число 6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто.
Но хората ще минат през великата война на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса. От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и числото 6 отново ще се яви. След това отново ще дойдат съблазните и изкушенията, за да се развие по-нататък материалистичната заложба и да бъде тя пренесена в епохата на тръбите. И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи числото 66. Тогава в човечеството ще има натрупване на големи материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано.
към текста >>
От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и
число
то 6 отново ще се яви.
Онези, които ще основат великия съюз на братството в неговата първична заложба през 6-та културна епоха, която ще следва нашата настояща епоха и която не е така далече, началото на която ще бъде едвам след 1000 и няколко години, те ще произведат първото разцепление на човечеството. Онези, които упорито ще се придържат към материализма, и другите, които ще бъдат склонни да приемат в себе си един духовен възглед, който ще образуват съюза на братството в една малка група, и двете тези категории хора ще се явят в 6-та културна епоха. Това просто число 6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто. Но хората ще минат през великата война на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса.
От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и числото 6 отново ще се яви.
След това отново ще дойдат съблазните и изкушенията, за да се развие по-нататък материалистичната заложба и да бъде тя пренесена в епохата на тръбите. И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи числото 66. Тогава в човечеството ще има натрупване на големи материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано. И така ние виждаме, че светът на заложбите на злото все повече и повече действува сред човечеството и че все по-ясно и рязко ще бъдат отделени добрите хора от злите в смисъла на Откровението.
към текста >>
И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи
число
то 66.
Онези, които упорито ще се придържат към материализма, и другите, които ще бъдат склонни да приемат в себе си един духовен възглед, който ще образуват съюза на братството в една малка група, и двете тези категории хора ще се явят в 6-та културна епоха. Това просто число 6 може вече да бъде фатално за много хора, обаче то не е окончателно решаващо; защото и тогава все още ще бъде възможно обръщането към доброто. Но хората ще минат през великата война на всички против всички и ще преминат в 6-та главна епоха или в 6-та раса. От тази 6-та главна епоха ще изминат 5 културни епохи или подраси и числото 6 отново ще се яви. След това отново ще дойдат съблазните и изкушенията, за да се развие по-нататък материалистичната заложба и да бъде тя пренесена в епохата на тръбите.
И когато ще са изминали 6 главни и 6 по-малки епохи, ще се получи числото 66.
Тогава в човечеството ще има натрупване на големи материалистични заложби и на злото, които не ще бъде лесно да бъдат превърнати в добро, както по-рано. И така ние виждаме, че светът на заложбите на злото все повече и повече действува сред човечеството и че все по-ясно и рязко ще бъдат отделени добрите хора от злите в смисъла на Откровението.
към текста >>
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато
число
то 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи.
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи.
Това ще бъде тогава когато нашата Земя ще е изминала своите 6 състояния на формата или глобуси, ще навлезе в 7-то състояние на формата, в което ще измине 6 главни епохи, ще навлезе в 7-та главна епоха на 7-то състояние на формата, от която ще измине 6 малки епохи или подраси. Така ще се получи числото на развитието 666. Когато човечеството ще е изминало тези времена, тогава заложбите на злото в него ще бъдат развити в него в една ужасна форма. Злото ще се прояви тогава със страшна унищожителна сила у онези, които ще са останали зли. Следователно ние се питаме: колко пъти в развитието на земята човечеството ще има случай да подлежи на изкушението на злото?
към текста >>
Така ще се получи
число
то на развитието 666.
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи. Това ще бъде тогава когато нашата Земя ще е изминала своите 6 състояния на формата или глобуси, ще навлезе в 7-то състояние на формата, в което ще измине 6 главни епохи, ще навлезе в 7-та главна епоха на 7-то състояние на формата, от която ще измине 6 малки епохи или подраси.
Така ще се получи числото на развитието 666.
Когато човечеството ще е изминало тези времена, тогава заложбите на злото в него ще бъдат развити в него в една ужасна форма. Злото ще се прояви тогава със страшна унищожителна сила у онези, които ще са останали зли. Следователно ние се питаме: колко пъти в развитието на земята човечеството ще има случай да подлежи на изкушението на злото? Първото ще има такъв случай в онази епоха, която ще следва нашата настояща епоха, т.е. 6-та културна епоха или подраса, преди войната на всички против всички.
към текста >>
Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни
число
то 666.
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота. Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето.
Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни числото 666.
Но това число 666 е било винаги писано по един много тайнствен начин. Ние ще видим още, че има пълно основание тези неща, за които сега говорим, да бъдат обвити в булото на тайната има пълно основание за това!
към текста >>
Но това
число
666 е било винаги писано по един много тайнствен начин.
Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето. Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни числото 666.
Но това число 666 е било винаги писано по един много тайнствен начин.
Ние ще видим още, че има пълно основание тези неща, за които сега говорим, да бъдат обвити в булото на тайната има пълно основание за това!
към текста >>
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това
число
е било написано под форма 666.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666.
В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна. Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
към текста >>
В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение,
число
то 666 се е пишело под формата 400200660.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666.
В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660.
То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна. Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
към текста >>
Така е било забулено
число
то 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666. В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае.
Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна.
Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
към текста >>
Имайки тук
число
то 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666. В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна.
Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
към текста >>
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на
число
то 666.
Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това, буквите да бъдат изразени чрез съответните числа.
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666.
към текста >>
Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че
число
то 666 означава: Нерон.
Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина. Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично.
Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон.
Но това не е вярно. Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение. Тогава трябва да на пишем:
към текста >>
Число
то 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение.
Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина. Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично. Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон. Но това не е вярно.
Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение.
Тогава трябва да на пишем:
към текста >>
Тези 4 букви изразяват
число
то 400-200-6-60.
. . . . . /Реш/, вместо 6 буквата . . . . . . . /Вао/ и вместо 60 буквата . . . . . . /Самех/.
Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60.
Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение.
към текста >>
Помислете само, какво трябва да означава
число
то 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме?
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме?
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост.
към текста >>
"Защото в това
число
наистина има мъдрост.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта!
"Защото в това число наистина има мъдрост.
"който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т). Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак.
към текста >>
"който има ум, нека размисли върху
число
то на звяра,
число
то 666!
То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост.
"който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666!
" А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т). Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха.
към текста >>
Това, което
число
то 666 изразява, е предадено в знаци.
А сега трябва правилно да разберем автора на Откровението. Той още в началото казва една знаменателна дума, която обаче е била погрешно приведена. Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан". "Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи.
Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци.
Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
към текста >>
Това дава, изразено по много забулен начин,
число
то 666.
13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща. Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666.
Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето. Този изкусител е противникът на Христа.
към текста >>
Така в тайната на
число
то 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>
който има ум, нека размишлява върху
число
то на звяра (т.е.
Така днес пред нашия поглед изниква това, което авторът на Откровението е забулил в тайни, което може да бъде разбрано само чрез разбулването на тези тайни и за което той казва: "тук има мъдрост.
който има ум, нека размишлява върху числото на звяра (т.е.
на звяра с двата рога), защото това е числото 666, което е и число на човека."
към текста >>
на звяра с двата рога), защото това е
число
то 666, което е и
число
на човека."
Така днес пред нашия поглед изниква това, което авторът на Откровението е забулил в тайни, което може да бъде разбрано само чрез разбулването на тези тайни и за което той казва: "тук има мъдрост. който има ум, нека размишлява върху числото на звяра (т.е.
на звяра с двата рога), защото това е числото 666, което е и число на човека."
към текста >>
Онези, които са свързали това
число
с Нерон, те зле са изпълнили това изискване на автора на Откровението.
Онези, които са свързали това число с Нерон, те зле са изпълнили това изискване на автора на Откровението.
Защото вие виждате от какви дълбочини на обяснението на света трябва да бъде черпана Мъдростта, която води до разбирането на числото 666. Ако днес трябваше да правите усилия, за да се издигнете до разбирането на този момент, вие трябва да забравите, че за разбирането на най-дълбоките тайни наистина са необходими усилия. А именно тези най-дълбоки тайни на развитието на света е описал авторът на Откровението. Той ги е забулил, защото за хората е по-добре, когато най-важните тайни се поставят в знаци, в символи. Защото независимо от всичко друго, чрез онези сили, които се напрягат, за да бъдат разбулени знаците, се постига онова, което същевременно ни издига до самите добри сили.
към текста >>
Защото вие виждате от какви дълбочини на обяснението на света трябва да бъде черпана Мъдростта, която води до разбирането на
число
то 666.
Онези, които са свързали това число с Нерон, те зле са изпълнили това изискване на автора на Откровението.
Защото вие виждате от какви дълбочини на обяснението на света трябва да бъде черпана Мъдростта, която води до разбирането на числото 666.
Ако днес трябваше да правите усилия, за да се издигнете до разбирането на този момент, вие трябва да забравите, че за разбирането на най-дълбоките тайни наистина са необходими усилия. А именно тези най-дълбоки тайни на развитието на света е описал авторът на Откровението. Той ги е забулил, защото за хората е по-добре, когато най-важните тайни се поставят в знаци, в символи. Защото независимо от всичко друго, чрез онези сили, които се напрягат, за да бъдат разбулени знаците, се постига онова, което същевременно ни издига до самите добри сили. И така, нека не се дразним от това, че трябваше да се занимаваме с една цифрова схема!
към текста >>
69.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез
число
то 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост!
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем.
Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост!
Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>
Който има ум, нека размисли върху
число
то на звяра, защото то е
число
на човека!
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост!
Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека!
" Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>
Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху
число
то на звяра, защото това е
число
на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия.
Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога.
Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо. Ако не би настъпило такова състояние, никога не би се развило това, което ние наричаме ум в нашия съвременен смисъл.
към текста >>
В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху
число
то на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие.
В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е.
бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>
Защото
число
то на звяра е същевременно
число
на човек.
Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666.
Защото числото на звяра е същевременно число на човек.
И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум. Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>
И че то е
число
на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е
число
на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум.
Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек.
И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум.
Такива дълбоки мотиви се крият в тези неща.
към текста >>
70.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
По-късно ние отново ще се върнем върху значението на
число
то седем.
В първите глави ние виждаме, че по своята форма като съчинение и по своя стил, ако наистина разбираме какво се крие зад тези думи, това произведение е най-съвършеният документ, който съществува в света. Но за да си дадем сметка за това, не е достатъчно само едно повърхностно четене. На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара.
По-късно ние отново ще се върнем върху значението на числото седем.
Кои са тези седем чудеса?
към текста >>
71.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Едно
число
, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543.
При едно обикновено раждане това, което идва от миналите въплъщения, се съединява с това, което детето получава чрез наследствеността. Човешката личност, която е живяла в минали съществувания, слиза в обвивката от плът и в етерното тяло. Но щом проникнем в духовния свят /собствено в астралния/, виждаме, както сте могли да прочетете и другаде, че там нещата се показват в обратен вид както в една огледало. Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид.
Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543.
Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия. Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ. Това е един духовен факт, който се развива в действителност в духовното поле.
към текста >>
72.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И когато
число
то 3 се посочва като особено характерно
число
за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят.
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя.
към текста >>
73.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на
число
то седем.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем.
Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем. На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа
число
то седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето. Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем.
Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода.
Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем. На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим
число
то седем.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето. Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода.
Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем.
Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем. На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до
число
то седем.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето. Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем.
Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем.
Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем. На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на
число
то седем.
Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето. Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем.
Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
На
число
то седем са подчинени свещените Риши, на
число
то седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
Основното
число
на пространството е дванадесет.
Основното число на пространството е дванадесет.
А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез числото дванадесет. Ето защо числото дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството. Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем.
към текста >>
А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез
число
то дванадесет.
Основното число на пространството е дванадесет.
А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез числото дванадесет.
Ето защо числото дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството. Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество.
към текста >>
Ето защо
число
то дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството.
Основното число на пространството е дванадесет. А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез числото дванадесет.
Ето защо числото дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството.
Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата.
към текста >>
Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в
число
то седем.
Основното число на пространството е дванадесет. А когато времето се излива в пространството, то се явява чрез числото дванадесет. Ето защо числото дванадесет царува там, където времето се излива навън в пространството. Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго.
Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем.
Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство.
към текста >>
Когато навлизаме в света на времето, над което царува
число
то седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата.
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг.
към текста >>
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството,
число
то седем се превръща в
число
то дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство.
Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството.
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство.
Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
74.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Той принадлежи към тайните на
число
то.
Фактът, с който вчера завършихме нашето съзерцание, когато той за първи път бъде изнесен пред хората, трябва по необходимост да остане неразбираем.
Той принадлежи към тайните на числото.
А тайните на числата са онези, до които се достига относително най-трудно.
към текста >>
Казано бе, че между
число
то седем и
число
то дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството.
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството.
Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение. Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни. Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя.
към текста >>
Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез
число
то седем.
Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни. Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето.
Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем.
Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем. Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха.
към текста >>
Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с
число
то седем, а да проследим фактите от гледна точка на
число
то седем.
Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем.
Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем.
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период.
към текста >>
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на
число
то седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата
число
то седем и търсим след това съответните оформления".
Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем. Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем.
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления".
Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа.
към текста >>
Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа
число
то седем.
Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем. Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем. Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан.
Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем.
Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа. Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения.
към текста >>
Тук отново имаме
число
то седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа.
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период.
Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа.
Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения. Трите предхождащи въплъщения заедно с настоящето и следващите три образуват отново числото седем. Така числото седем е една ръководна нишка за всички събития ставащи във времето.
към текста >>
Трите предхождащи въплъщения заедно с настоящето и следващите три образуват отново
число
то седем.
Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа. Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения.
Трите предхождащи въплъщения заедно с настоящето и следващите три образуват отново числото седем.
Така числото седем е една ръководна нишка за всички събития ставащи във времето.
към текста >>
Така
число
то седем е една ръководна нишка за всички събития ставащи във времето.
Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа. Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения. Трите предхождащи въплъщения заедно с настоящето и следващите три образуват отново числото седем.
Така числото седем е една ръководна нишка за всички събития ставащи във времето.
към текста >>
Напротив
число
то дванадесет е една ръководна нишка за всичко, което съществува едно до друго в пространството.
Напротив числото дванадесет е една ръководна нишка за всичко, което съществува едно до друго в пространството.
Това винаги е чувствувала една наука, която същевременно е била мъдрост. Ето защо за мирови явления, които принадлежат на нашата Земя, тя е казала: ние се ориентираме, когато отнасяме пространствените отношения на дадено нещо, което става на Земята, към дванадесет трайни точки, които са разпределени в пространството. Тези дванадесет трайни точки са дадени чрез дванадесетте зодиакални знака в мировото пространство. Това трябваше да бъдат дванадесет основни точки, към които се отнася всичко в пространството. Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена.
към текста >>
Там ръководна нишка е
число
то седем.
Тези дванадесет трайни точки са дадени чрез дванадесетте зодиакални знака в мировото пространство. Това трябваше да бъдат дванадесет основни точки, към които се отнася всичко в пространството. Но това не почива просто на едно произволие на човешкия начин на мислене, този начин на мислене се е поучил от действителността и си е образувал това отношение, че човек се ориентира най-добре в пространството, когато вземе за основа на своето ориентиране дванадесет члена. Там, където се касае за промени, т.е. за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети.
Там ръководна нишка е числото седем.
към текста >>
Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на
число
то седем.
Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно. Душевният живот протича във времето. Това, което ни заобикаля вън, се групира в пространството; това, което протича вътрешно, се групира във времето.
Ето защо всичко онова, което иска да говори на човешката вътрешност, се изпитва на ръководната нишка на числото седем.
И как може да бъде разбрано най-добре едно същество, което иска да говори на човешката вътрешност? Как биха могли да бъдат най-добре разбрани в техните основни качества онези същества, които наричаме, например, свещените Риши? Те биха могли да бъдат най-добре разбрани, когато ги схващаме в онова отношение, което е сродно с временния душевен живот. Ето защо в тези по-древни времена, когато говореха великите мъдреци, изникваше преди всичко този въпрос: от къде произхождат те? както при един син питаме: кои са майката и бащата?
към текста >>
Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа
число
то седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е?
Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на
число
то седем: седемте Риши, седемте мъдреци!
Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци!
Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
към текста >>
От тук
число
то дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие.
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие.
към текста >>
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на
число
то седем и на
число
то дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
Обаче за нас това отношение на
число
то седем и на
число
то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
И за това значение
число
то седем е една ориентираща ръководна нишка.
Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието.
И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка.
Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Число
то седем е доброто
число
за временните отношения.
Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте.
Числото седем е доброто число за временните отношения.
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка. Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща.
към текста >>
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме
число
то седем като ръководна нишка; защото това, което остава като
число
пет, би ни въвело в погрешка.
Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте. Числото седем е доброто число за временните отношения.
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка.
Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща.
към текста >>
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под
число
то седем, сега да може да бъде разбрано под символа на
число
то дванадесет.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда. Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет.
Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
Първо
число
то дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда. Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото. Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет.
Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
75.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено
число
.
Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир.
Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
76.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако човек прониква във всичко, което съществува във външния свят, в
число
, мярка и тегло, той се приближава към Бог Яхве.
Всичко, което било изявено в доеврейските божества, трябва да бъде разбрано от тази гледна точка. Яхве, обаче, е божеството, което се проявява отвън, то се приближава към човека отвън, откривайки се във вятъра и във времето.
Ако човек прониква във всичко, което съществува във външния свят, в число, мярка и тегло, той се приближава към Бог Яхве.
В предишните времена процесът е бил противоположен. Брахма първо е разпознаван в дълбините на душата и едва после излиза навън. Яхве е разпознат първо отвън и едва след това може да бъде открит и в собственото вътрешно същество на човека. Такава е духовната страна на това, което се нарича съюз на Яхве с Авраам. Този човек е бил именно тази личност, която е могла да схване и разбере Яхве.
към текста >>
Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с
число
то, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове.
Сега виждаме, как се развиват събитията по-нататък. Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената.
Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове.
Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето.
към текста >>
В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за
число
, мярка и тегло.
Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв.
В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и
число
вите съотношения, както те господстват в звездите на небето.
Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето.
Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето.
В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с
число
вата хармония на звездите.
Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето.
В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
За нас тя действително се явява като отражение на
число
то и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ.
Виждаме, как става това. Исаак има двама сина, Яков и Исав. Виждаме също, как се изключват родствениците от линията на Исав, как се отделя избраната линия, как се формира по-нататък всичко това, което струи в кръвта на поколенията. Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите. Това е вътрешна закономерност.
За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ.
Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. С това той отново приел от Яхве своята мисия. Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне. Какво означава това?
към текста >>
Човешката телесност, която е трябвало да се наследява и с която са били свързани способностите, които обуславят разбирането на света съгласно мярката и
число
то, съгласно математическата логика, е трябвало да се пази и приема като дар от Яхве.
Тук се крие нещо извънредно дълбоко.
Човешката телесност, която е трябвало да се наследява и с която са били свързани способностите, които обуславят разбирането на света съгласно мярката и числото, съгласно математическата логика, е трябвало да се пази и приема като дар от Яхве.
Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано.
към текста >>
Тук са гледали в света, подреден според мярката и
число
то, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало.
Колко знаменателни са нещата, които са ни разказани тук! И така, по-нататък виждаме, как именно от тази личност, в която в наследеното от древността се е запазило това, което еврейският народ е можел да смята за принадлежащо към епохата преди Авраам, как благодарение на личността на Йосиф, отново се достига това, което е било толкова необходимо за развитието на древноеврейския народ заради изпълнението на неговата мисия. В известен смисъл за древноеврейския народ е била затворена вратата за света, от който са черпели религиите си индусите и персите чрез древното сумрачно ясновидство. Тук вратата е била затворена.
Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало.
Единственото, което още осъзнавали, било следното: това, което забелязвали навън, което се проявявало срещу всеки в Яхве като творец на мировите явления, било едно и също с човешкия аз. Но в тези народни общности не възниквали никакви имагинации и никакви собствени вътрешни преживявания за това. Твърдя, че по това време не е имало никакви собствени преживявания за това. Трябвало е да се учат на това отвън, трябвало е да се учат от народ, който още е имал тези преживявания.
към текста >>
77.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката,
число
то и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова.
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова.
Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън. Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън. По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи.
към текста >>
78.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и
число
то, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления.
Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото мислене, не може да се появи ясновиждане. Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка.
Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления.
Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество.
към текста >>
Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и
число
то, избран от цялото човечество.
Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре.
Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество.
Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране.
към текста >>
Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и
число
то на външните явления.
Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам.
Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления.
Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране. Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>
Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно
число
то на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“.
По пътя на човешкото комбиниране е трябвало да се прихване намирането на този порядък, който бил изначално внесен в човечеството от Авраам. Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък. Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете. Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят. Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък.
Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“.
Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето. Небесното число трябва да бъде отразено в реда на поколенията.
към текста >>
Небесното
число
трябва да бъде отразено в реда на поколенията.
Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“. Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето.
Небесното число трябва да бъде отразено в реда на поколенията.
Както числото е вписано на небето, така в реда на поколенията трябва да бъде вписан реда на числото. Това е дълбоката мъдрост, която се съдържа в думите, изтълкувани по безсмислен начин: „И ще направя потомството ти като земния пясък“.
към текста >>
Както
число
то е вписано на небето, така в реда на поколенията трябва да бъде вписан реда на
число
то.
Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето. Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето. Небесното число трябва да бъде отразено в реда на поколенията.
Както числото е вписано на небето, така в реда на поколенията трябва да бъде вписан реда на числото.
Това е дълбоката мъдрост, която се съдържа в думите, изтълкувани по безсмислен начин: „И ще направя потомството ти като земния пясък“.
към текста >>
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно
число
то и мярката.
Получавайки обратно Исаак, той получава обратно своя народ. Той получава това, което, собствено, трябва да даде на света, в Исаак той приема това като дар от божествения миров ред. По такъв начин всичко, което като цяло следва за Авраам, представлява дар Божи. Последното, което още е присъствало в дара на ясновиждането (по-късно ще разберете, как, от друга страна, се изразяват отделните дарове на ясновиждането; всеки от тях може да се получи от едно от съзвездията), последният дар на ясновиждането, който доброволно се принася в жертва, е свързан със съзвездието Овен. Затова при жертвоприношението на Исаак виждаме Овен.
Това е символичен израз на принасянето в жертва на последния дар на ясновиждането в замяна на дара на възможността да се съди за външните мирови явления съгласно числото и мярката.
Това е призванието на Авраам.
към текста >>
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и
число
то – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
И сега виждаме забележителен спектакъл.
Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си.
Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън. Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
към текста >>
И сега виждаме, как от поколение на поколение се предава това, което представлява човешкото разбиране от външния свят, познанието от външния свят съгласно мярката, теглото и
число
то.
Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават. Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън. Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам.
И сега виждаме, как от поколение на поколение се предава това, което представлява човешкото разбиране от външния свят, познанието от външния свят съгласно мярката, теглото и числото.
Навлязъл е нов елемент. Той се разпространява чрез кръвното родство и може да се предава само така, защото е свързан с това, което трябва да преминава по наследство. Това е второто течение.
към текста >>
79.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Число
то „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето.
Тъй като за проблема Христос се говори именно в течение на последните години, ще отбележа, че Немската секция завърши своя първи седемгодишен цикъл. Когато тя беше основана преди седем години, в нея имаше около десет клона. Сега броят им нарасна, те са повече от четиридесет.
Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето.
Да си спомним за това, което вече видяхме в развитието на нашата Земя; тя преминава през седем планетарни състояния. Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на числото „седем“. Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно.
към текста >>
Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на
число
то „седем“.
Тъй като за проблема Христос се говори именно в течение на последните години, ще отбележа, че Немската секция завърши своя първи седемгодишен цикъл. Когато тя беше основана преди седем години, в нея имаше около десет клона. Сега броят им нарасна, те са повече от четиридесет. Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето. Да си спомним за това, което вече видяхме в развитието на нашата Земя; тя преминава през седем планетарни състояния.
Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на числото „седем“.
Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно.
към текста >>
Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката,
число
то и теглото.
Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък.
Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото.
Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>
80.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката,
число
то и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек.
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото. Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
към текста >>
Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и
число
то.
В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък.
Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото.
Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
към текста >>
Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно
число
вите закони на звездите, там, горе, във Вселената.
Това са били законите на Вселената, които, така да се каже, са записани в звездите, и в същото време са вписани във вътрешността на душата на човека. Тук, отвътре, те са се откривали чрез инспирация. Както законите на света, които управляват множеството на звездите, са се откривали в душата, така чрез външното комбиниране, в народа на Авраам сега е трябвало да се откриват законите, които управляват света, но е трябвало да се постигат по пътя на външното откровение. За това наследяването е трябвало да става по такъв начин, че мозъкът да получава тези свойства, благодарение на които той може да вижда правилните комбинации навън. Това прекрасно съответствие със закона беше имплантирано в семената, които бяха предадени на Авраам, които биха могли да се развият през поколенията така, че тяхното развитие да съответства на великите световни закони.
Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената.
Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според числото на звездите в небето. Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони. Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето.
към текста >>
Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според
число
то на звездите в небето.
Тук, отвътре, те са се откривали чрез инспирация. Както законите на света, които управляват множеството на звездите, са се откривали в душата, така чрез външното комбиниране, в народа на Авраам сега е трябвало да се откриват законите, които управляват света, но е трябвало да се постигат по пътя на външното откровение. За това наследяването е трябвало да става по такъв начин, че мозъкът да получава тези свойства, благодарение на които той може да вижда правилните комбинации навън. Това прекрасно съответствие със закона беше имплантирано в семената, които бяха предадени на Авраам, които биха могли да се развият през поколенията така, че тяхното развитие да съответства на великите световни закони. Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената.
Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според числото на звездите в небето.
Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони. Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето.
към текста >>
Както звездите в небето са подредени в хармонични
число
ви съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните
число
ви закони.
Както законите на света, които управляват множеството на звездите, са се откривали в душата, така чрез външното комбиниране, в народа на Авраам сега е трябвало да се откриват законите, които управляват света, но е трябвало да се постигат по пътя на външното откровение. За това наследяването е трябвало да става по такъв начин, че мозъкът да получава тези свойства, благодарение на които той може да вижда правилните комбинации навън. Това прекрасно съответствие със закона беше имплантирано в семената, които бяха предадени на Авраам, които биха могли да се развият през поколенията така, че тяхното развитие да съответства на великите световни закони. Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената. Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според числото на звездите в небето.
Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони.
Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето.
към текста >>
В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на
число
то и мярката в небесата.
И така, имаме дванадесет съзвездия. Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му.
В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата.
Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед. Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
към текста >>
81.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В настоящето въплъщение е възможно за известно
число
лица да дойдат до Духовната Наука, т.е.
Говорейки все още общо, човек може да каже, че през нашето време нещо е възможно на земята почти навсякъде по земното кълбо, което не е било възможно например през предишните въплъщения на хората, които живеят понастоящем. Може да звучи странно, но този факт все пак е от определено, всъщност от огромно значение.
В настоящето въплъщение е възможно за известно число лица да дойдат до Духовната Наука, т.е.
да си направят такива заключения за духовното изследване, каквито могат да се направят днес в полето на Духовната Наука. Разбира се, може да се счита, че е от твърде малко значение това, че няколко души са се събрали и разрешават откритията на духовното изследване да потекат в тях. Тези обаче, които намират това за не особено важно, не разбират никак значението на прераждането, и на факта, че човек може да поеме нещо само през дадено въплъщение. И ако не успее да го приеме, то го пропуска напълно и това нещо ще му липсва през следващите въплъщения.
към текста >>
"Да, наистина имаше
число
глупаци, но никакъв белег няма от великите събития, които се очакваха", това не ще омаловажи, което сме казали.
Лесно може да се случи, щото това велико събитие да премине без да разберат човешките същества. Ако тогава в годините между 1930 и 1940, материалистите биха триумфирали и казали.
"Да, наистина имаше число глупаци, но никакъв белег няма от великите събития, които се очакваха", това не ще омаловажи, което сме казали.
Ако те бяха триумфирали обаче и ако човечеството напълно не забележи тези събития, ще бъде голямо нещастие. Дори ако те не биха били в състояние да възприемат великото събитие, което може да стане, то все пак ще стане.
към текста >>
Ще има известно
число
хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос.
Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение.
Ще има известно число хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос.
Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научават да издигнат себе си до едно схващане на духа на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят. Следователно в този смисъл ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.
към текста >>
82.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно
число
човешки същества.
И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши дела. Това е била едната версия, която е циркулирала в Рим, даде един век след като Християнството вече е съществувало.
Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно число човешки същества.
Трябва да сме в състояние да си представим факта, че докато човешките същества незабелязват нищо, абсолютно нищо, може би става най-важното и значително събитие. Когато хората следователно казват, че живеем във време, през което нищо съществено, нищо важно не става, това никак не доказва, че те са прави. Наистина факт е, че ние днес живеем отново в един преходен век, през който стават най-важните духовни събития, неизвестни на голям брой съвременници обаче те стават. Този факт е, който трябва да си изясним: наистина можем да говорим за преходни векове, но не трябва тези думи да се употребяват твърде свободно. Каква беше характерната черта на онзи преходен век, през който Христос Исус се появи?
към текста >>
Тези способности ще се развият относително бързо при едно малко
число
човешки същества.
Тези способности ще се развият относително бързо при едно малко число човешки същества.
Вярно е наистина, че чрез едно езотерично обучение човек може да се възкачи, дори днес, далеч отвъд онова, което се подготвя в малък мащаб за човечеството. Същевременно онова, до което човека може да се възкачи през наши дни чрез собствени усилия, чрез подходящо обучение, вече отчасти е подготвено като малки начинания за цялото човечество. Това е нещо, за което ще бъде необходимо да се говори, независимо дали човек го разбира или не, през годините 1930 до 1940. Само малко време ни отделя от оня момент във времето, когато такива явления ще започнат да стават все по-чести.
към текста >>
83.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно
число
човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма.
Павел трябваше да напъти човешките същества в това, че работата във всяко индивидуално въплъщение е от огромна важност. В контраст с относително скорошната доктрина на Буда, че индивидуалното въплъщение е безцелно, той почти трябваше да преувеличи това учение. Човек трябва да се научи да казва: "Не аз, а Христос в мен! " Това е прочистеното Аз. Чрез Павел духовният живот ставаше завист от това единствено въплъщение за цялото бъдеще.
Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно число човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма.
Ние трябва да търсим да възстановим нашето Аз до състоянието, в което е било преди да започнат въплъщения.
към текста >>
84.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вродено е в основната природа на човешката душа, че такива ясновидски способности, като естествени способности /трябва да правим разлика между култивирано ясновидство и онова, което ще се появи като естествено ясновидство/, ще настанат за малцина човешки същества дори през първата половина на ХХ век и за все повече и повече човешки същества през следните 2500 г., докато накрая достатъчно голямо
число
хора ще го постигнат ще постигнат новото естествено ясновидство само ако го желаят.
Трябва да ни стане ясно, че две неща могат да се случат.
Вродено е в основната природа на човешката душа, че такива ясновидски способности, като естествени способности /трябва да правим разлика между култивирано ясновидство и онова, което ще се появи като естествено ясновидство/, ще настанат за малцина човешки същества дори през първата половина на ХХ век и за все повече и повече човешки същества през следните 2500 г., докато накрая достатъчно голямо число хора ще го постигнат ще постигнат новото естествено ясновидство само ако го желаят.
към текста >>
Чрез това се дава възможността на известно
число
човешки същества, а след това на все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г.
В случая с Павел то просто последва бързо, за да може християнството да следва своята насока чрез Павел. Обаче през времето, когато завършва Кали Юга и до 1899 г., развитието на човечеството не е било такова, щото едно лице без никакво усилие да преживее едно събитие като това на Павел; човешките способности не бяха узрели до тази степен. То можеше да бъде преживяно чрез благодат, и други също така преживяха подобни събития чрез благодат. Обаче сега ние живеем в един век, в който тази величествена революционна промяна трябва да стане, в която първите семена на едно естествено ясновидство ще се развие. Ние навлизаме във века на Авраам, нас ни водят в духовния свят.
Чрез това се дава възможността на известно число човешки същества, а след това на все повече и повече да преживеят през следващите 2500 г.
едно повторение на събитието по пътя за Дамаск. Величието и силата на следващия век ще се състоят във факта, че за много хора събитието по пътя за Дамаск ще се осъществи, че чрез тези способности, за които току-що говорих, Христос ще стане видим в духовната сфера на земята. Той ще се излъчва в тези способности. Така както човешките същества ще станат способни да виждат етерното тяло, те също ще се научат да виждат и етерното тяло на Христос Исус така както Павел го видя.
към текста >>
Историческите документи ще загубят своята стойност за човечеството;
число
то на онези, които отричат Христос Исус все повече ще се увеличава.
Учудващ паралел от събития ще станат, тъй като през следващите две десетилетия човешките същества постепенно ще се отделят от буквата на Евангелията и вече няма да ги разбират. Ние виждаме дори днес как повърхностни учени "доказват" навсякъде на хората, че Евангелията не са исторически документи, че човек изобщо не може никак да се обръща към някакъв исторически Христос.
Историческите документи ще загубят своята стойност за човечеството; числото на онези, които отричат Христос Исус все повече ще се увеличава.
Късогледи са онези човешки същества, които все още ще вярват, че Християнството може да бъде запазено само посредством разкази. Тези чиито намерения са честни относно Християнството не са онези, които отхвърлят едно разбиране на духовното доказателство за Христос Исус. Духовното доказателство за Христос Исус ще бъде дадено чрез подхранване способностите на човешките същества, чрез факта, че те ще възприеме наистина съществуващия Христос в Неговото етерно тяло. В края на краищата независимо от това, че онези лица, които желаят да се облягат само на документи наричат себе си добри християни, те разрушават Християнството. Независимо колко силно крещят и прокламират онова, което знаят за Християнството от документите, те разрушават Християнството.
към текста >>
Известно
число
човешки същества, които сега са въплътени все още ще бъдат въплътени по времето когато това Христово събитие ще става.
Това е, което може да се нарече великото събитие, което лежи пред нас новопоявяването на Христос Исус което ще стане постепенно, в началото само за малцина, а след това за все повече и повече човешки същества. Това е събитие, което има значение не само за онези човешки същества, които тогава ще бъдат в плът.
Известно число човешки същества, които сега са въплътени все още ще бъдат въплътени по времето когато това Христово събитие ще става.
Те ще го преживеят, както го описахме. Други ще са преминали през портала на смъртта. Така както веднъж тук научихме, че събитието на Голгота бе не само събитие за физическия свят, а че неговото въздействие премина през всички духовни светове така както слизането на Христос в подземния свят беше истински факт така Христовото Събитие, което ще се представи през нашето столетие ще въздействува също и в света между смърт и ново раждане, макар че в по-различна форма от тази, която човек ще ги открие тук на земята. Едно нещо обаче ще бъде необходимо. Онези способности, чрез които човек ще бъде в състояние да види Христовото събитие между смърт и ново раждане не могат да бъдат придобити между смърт и ново раждане; те трябва да бъдат придобити тук на физическото поле и трябва да бъдат отнесени от човека в живота между смърт и ново раждане.
към текста >>
85.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Известно
число
същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие.
И все пак само посредством това промяната не би била възможна.
Известно число същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие.
Това бе постигнато чрез потопяването им във вода. Когато едно лице е пред удавяне, връзката на етерното тяло с физическото тяло се разхалтва етерното тяло дори отчасти се оттегля и тогава то може да преживее някакъв знак за новия импулс в световната еволюция. От това произтича предупреждението: "Променете разположението на душите си, защото царството небесно приближава. Влязло е във вас разположението на душата чрез което вие ще дойдете в отношение със слезлия Христос. Времето е изпълнено".
към текста >>
Това следователно ще стане нормално условие за известно
число
хора.
Кали Юга, Тъмният Век, обаче продължи до годината 1899. Това беше специална важна година в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството. В допълнение на старите способности през Кали Юга човек вече ще развива нови духовни способности. Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в божествено-духовните светове ще се разбудят. Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск.
Това следователно ще стане нормално условие за известно число хора.
към текста >>
86.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което Павел преживя по пътя за Дамаск, което за него беше лична опитност, ще стане обща опитност за известно
число
хора.
През този наш XX в. нови способности на човешката душа постепенно ще еволюират в част от човечеството. Преди края на века например ще стане възможно да се вижда човешкото етерно тяло. Друга способност ще бъде да се гледа навътре и вижда, като че ли на сън, картината, прототипа на едно дело, което човек се готви да извърши. Някои лица, надарени по особен начин ще имат и друга опитност.
Онова, което Павел преживя по пътя за Дамаск, което за него беше лична опитност, ще стане обща опитност за известно число хора.
Може да се схване значението на това събитие в ХХ в. от следното. Павел можеше да научи за всичко, което се бе случило в Палестина, без да бъде променен от Савел в Павел. Неговото душевно състояние обаче беше такова, че той не можеше да бъде убеден, че Христос живя в мъжа от Назарет. При събитието по пътя за Дамаск той за първи път чрез своето ясновидско съзнание можа да каже: „Христос съществува!
към текста >>
87.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително
число
, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос.
Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха. Христос ще стане живият утешител на човеците.
Колкото странно да изглежда...../липсва малко текст/......но, че много пъти, когато хора, даже значително число, седят заедно, без да знаят какво да правят и чакайки, те ще видят Етерния Христос.
Самият Той ще бъде там, ще разговаря с тях, ще направи да бъде чут Неговия глас на такива събрания. Тези времена приближават. И положителният конструктивен елемент, сега описан, ще добие реално действие в еволюцията на човечеството.
към текста >>
88.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Виждате, че това е същественото от едната страна на положението, именно, че наистина известно
число
братства застават в опозиция, братства, които желаят да подменят дейността на Христос с дейността на друга индивидуалност.
Тези хора много често насърчават твърде по-различни цели и задачи от онези, в които те фактически съзнателно вярват. Тук се крие и опасността от понятието за безсъзнателното, чрез което хората са натиквани в объркване, дори за такива важни неща. Тези зли братства преследват своите цели много съзнателно, ала онова, което братствата преследват съзнателно естествено става несъзнателно за всички онези, които провеждат всевъзможни повърхностни разисквания и планове. Не се достига до същината на въпроса обаче, когато се говори за безсъзнателното, защото така нареченото безсъзнателно е просто от другата страна на прага на ежедневното съзнание. Това е точно сферата, в която знаещият може да разгърне своите планове.
Виждате, че това е същественото от едната страна на положението, именно, че наистина известно число братства застават в опозиция, братства, които желаят да подменят дейността на Христос с дейността на друга индивидуалност.
Тези братства подреждат нещата така, че да могат да постигнат тяхната цел.
към текста >>
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо
число
индивидуалности.
Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество. Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят.
Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности.
Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
89.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В един даден момент от времето през Третата Следатлантска епоха едно братство подреди, щото да се изпратят голямо
число
колонизатори от Мала Азия на о-в Ирландия.
В унисон със задачите на Петата Следатлантска епоха, днес трябва да подчертаем ясното говорене, общаването, защото преди това, което казахме да може да стане дело, трябва да се вземат решения, такива, каквито се определят от импулсите на физическото поле. В предишни времена това беше по-различно. Тогава можеше и да се действува по-различно.
В един даден момент от времето през Третата Следатлантска епоха едно братство подреди, щото да се изпратят голямо число колонизатори от Мала Азия на о-в Ирландия.
По онова време там се установиха колонизатори от същата област на Азия, откъдето по-късно произлизаше философът Талес. Трябва да прочетете в моята книга "Загадки на философията" за философа Талес. Талес произтичаше от същата област, макар и по-късно; той беше роден едва през Четвъртата Следатлантска епоха. По-рано обаче от същото обкръжение, от същата духовна субстанция, от която по-късно произлезе философът Талес, посветените бяха изпратили колонизатори в Ирландия. Защо? Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия.
към текста >>
За тази работа определено
число
работници естествено ще трябва да бъдат наети.
Да вземем един факт, обаче който, на пръв поглед изглежда отстранен от онова, което днес разисквахме. Това е фактът, че аз искам да ви представя следното: в една огромна стоманена фабрика трябва да се натоварят на влакове 10,000 т. отлято желязо.
За тази работа определено число работници естествено ще трябва да бъдат наети.
Работата ще трябва да се извърши от 75 мъже и излиза, че всеки един трябва да товари по 12,5 т. дневно; така всеки от 75-те мъже трябва да натовари дневно 12.5 т. Имало един мъж, Тейлър за който по-важен е двойникът, отколкото онова, което ще трябва да бъде спечелено за човечеството като прогрес напредък, отколкото онова което трябва да бъде спечелено за човешкия дух през Петата Следатлантска епоха. Този мъж най-напред попитва притежателите на фабриката, дали не смятат, че един човек би могъл да натовари много повече от 12,5 т. дневно. Те му отговарят, че предполагат, че един работник евентуално би могъл максимално да натовари 18 т.
към текста >>
90.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Аз ви разказах пример за почивките, които трябваше да се използуват така, че вместо по-малко тонове, да могат да се натоварят до 15 тона от дадено
число
работници.
Дадох ви един пример, за да ви покажа как, следвайки американския начин на мислене, се направи опит да се разшири механичното и върху самия човешки живот.
Аз ви разказах пример за почивките, които трябваше да се използуват така, че вместо по-малко тонове, да могат да се натоварят до 15 тона от дадено число работници.
Затова е нужно само да се пренесе Дарвиновият принцип на подбор в самия живот.
към текста >>
Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно
число
хора са подготвени за него по правилния начин.
Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили. До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили. Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили. Първата проблема, е да се свържат човешките същества с механичното, което все повече ще преобладава в бъдеще. Втората проблема се състои в повикване помощта на духовните обстоятелства.
Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно число хора са подготвени за него по правилния начин.
Трябва обаче да дойде времето, когато духовните сили ще бъдат направени достатъчно подвижни, за да овладеят живота по отношение на болест смърт. Медицината ще бъде одухотворена, силно одухотворена. На всички тези неща понастоящем от известни направления се правят карикатури, ала тези карикатури показват само онова, което действително трябва да дойде. И отново въпросът е в това, дали тази проблема се атакува от същото направление, което аз посочих относно другата проблема, по външен егоистичен или групово егоистичен начин.
към текста >>
Икономическият принцип е свързан с всичко онова, което е включено, за да се създаде една армия за тези стари принципи от огромно
число
човешки същества по цялата земя.
Представителите на старите импулси тези от 18-17 и 16-тото столетие могат следователно да бъдат впрегнати към тези сили посредством изкуствени средства, към силите произтичащи от известни групово-егоистични братства. Най-ефикасният принцип на новата епоха, чрез който може да се получи власт над толкова хора над колкото има нужда е икономическият принцип, принципът на икономическата зависимост. Това обаче е само инструментът. Онова, което се включва тук е нещо напълно различно. Онова, което е включено е нещо, което вие може да извлечете от всички мои изказвания.
Икономическият принцип е свързан с всичко онова, което е включено, за да се създаде една армия за тези стари принципи от огромно число човешки същества по цялата земя.
към текста >>
91.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с
число
то 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с
число
то 7.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа.
Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7.
Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука. В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга.
към текста >>
92.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в
число
то 12 като
число
, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система.
Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосмоса. Както знаете, нашето измерване на времето се ръководи от отношенията на планетите към Слънцето и също в годишния кръг от преминаването на Слънцето през 12-те съзвездия на Зодиака.
Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система.
Има също 12 месеца в годината, и в най-дългите месеци има 31 дни. Това отново е основано на взаимните връзки на небесните тела и е свързано с нашата система на времето. Има определена несъразмерност, за която има добра причина, но сега не можем да навлезем в нея.
към текста >>
всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от
число
то 28.
В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е.
всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от числото 28.
Тук можете да хвърлите поглед на една дълбока загадка, на една чудесна връзка между нервната ни система и онова, изразено с великите символи на пространството символите, които в себе си са отражения на духовни дейности и Същества.
към текста >>
93.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това
число
и болката?
Сега обаче идва въпросът: Трябва ли да се намесваме в тези случаи?
Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това число и болката?
към текста >>
94.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и
число
можем да го наречем също
число
в етер.
Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината.
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
към текста >>
95.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем
число
в или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние.
Така вижда Слънцето и нашата физика. Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство. Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер. жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо.
Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние.
Това са седемте състояния на елементарното съществуване. В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното състояние. Топлината прониква нашата Земя; докато за светлинния етер трябва да кажем, че Земята го притежава дотолкова, доколкото в земния живот участвуват Съществата от окръжността, ако щете можете да кажете небесните тела от окръжността. Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Число
то 7 и
число
то 12.
Особености на посвещението в есейската общност.
Числото 7 и числото 12.
За връзката между макрокосмическите тайни и човешкия организъм. Опасните страни на окултното развитие. Родословието на Христос Исус според Евангелието на Лука и според Евангелието на Матей.
към текста >>
97.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тук е в сила една закономерност, основаваща се на
число
то седем.
Обаче в хода на развитието се проявява един строго определен закон. Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек. Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло. Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло.
Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем.
Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е. на второто, четвъртото и т.н.
към текста >>
Тук ние се изправяме пред един процес, който се опира на
число
то седем, но понеже наследствеността винаги прескача едно поколение, фактически ние се изправяме пред
число
то четиринадесет.
Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е. на второто, четвъртото и т.н. С други думи наследствеността не се проявява непосредствено.
Тук ние се изправяме пред един процес, който се опира на числото седем, но понеже наследствеността винаги прескача едно поколение, фактически ние се изправяме пред числото четиринадесет.
към текста >>
98.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени
число
ви съотношения.
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени числови съотношения.
Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно голямо значение. Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>
Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези
число
ви съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени числови съотношения. Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно голямо значение.
Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към
число
то седем.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем.
Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем. Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
към текста >>
Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с
число
то седем.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем.
Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем.
Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа. Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем.
към текста >>
през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на
число
то седем, 7 х 7 = 49 сте пени.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем. Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем. Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е.
през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени.
Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа. Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем. Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново.
към текста >>
Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на
число
то седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем. Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем. Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем. Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята.
към текста >>
Но с пълното завършване на
число
то седем (т.е.
Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа. Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем.
Но с пълното завършване на числото седем (т.е.
7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята. А това, което е над тях, над тези седем пъти по седем поколения, вече ни извежда извън пределите на Земята; то е, така да се каже, плодът, предназначен за духовния свят. След шест пъти по седем поколения възниква плодът, който по-късно, след седем пъти по седем поколения, се проявява в духовния свят.
към текста >>
Както съзнанието на есеите се издига нагоре през интервалите от време според закономерностите на
число
то седем, така и човекът трябва да преодолее определени степени, които ще му позволят да възприема мировото пространство като ясновидец.
И какво трябва да се случи с човека днес а същото е било валидно и по времето на Христос Исус когато той се издига до ясновидството в неговия най-висш смисъл? Когато днес, със своето астрално тяло и своя Аз човекът напуска физическото и етерното тяло, нормално е той да изпадне в безсъзнателно състояние. Обаче ясновиждащото съзнание е длъжно да постигне следното: без да си служи с физическото и етерното тяло, то трябва да „вижда" единствено със свръхсетивните органи на астралното тяло и Аза. В този случай ясновиждащото съзнание става част от звездния свят и възприема това, което се намира там; то не само вижда, то просто се присъединява към звездния свят.
Както съзнанието на есеите се издига нагоре през интервалите от време според закономерностите на числото седем, така и човекът трябва да преодолее определени степени, които ще му позволят да възприема мировото пространство като ясновидец.
към текста >>
Когато степените, през които човек минава, подобно на есеите, за да опознае наследствените качества в рамките на физическото и етерното тяло, се редуват според тайната на
число
то шест пъти по седем, има също и друга тайна, която подсказва как човекът стига до познанието за космическите тайни, до познанието за целия свят.
Когато степените, през които човек минава, подобно на есеите, за да опознае наследствените качества в рамките на физическото и етерното тяло, се редуват според тайната на числото шест пъти по седем, има също и друга тайна, която подсказва как човекът стига до познанието за космическите тайни, до познанието за целия свят.
Ние отново ще се доближим до тази тайна, ако си послужим с онова, което съществува във външния Космос като движения и констелации на звездите, като техни изразни форми, които са вложени в самите звезди.
към текста >>
Всичко това е изразено в звездната писменост, като
число
то седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака.
Когато човек става ясновиждащ в описания тук смисъл, тогава заспивайки той се разлива в нещо, което може да бъде изразено в тайната на 12 х 7. Обаче в рамките на 12 х 7 човекът е вече в духовния свят, понеже с навършването на 11 х 7 той се докосва до границата на тайните. Искали да измине този път, тогава за да навлезе в духовния свят той се нуждае от 11 х 7 степени, т.е. в астралното си тяло и Аза той трябва да премине през 11x7 степени.
Всичко това е изразено в звездната писменост, като числото седем е взето от седемте планети, а това, което човек трябва да измине в мировото пространство, е взето от дванадесет те съзвездия на Зодиака.
Както в рамките на Зодиака седемте планети покриват дванадесетте съзвездия, така и човекът за да навлезе по един жив начин в мировото пространство трябва да премине през 7 х 12, респективно 7 x 11 степени.
към текста >>
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува
число
то 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува
число
то 11 х 7.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
99.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Според един от древните езикови изрази, определен брой хора били наричани „хиляди", като с оглед на една или друга важна характеристика било прибавяно съответното
число
; например хората от Четвъртата културна епоха били обозначавани като „четирите хиляди", а тези, които са живели в стила на Петата културна епоха като „петте хиляди".
Според един от древните езикови изрази, определен брой хора били наричани „хиляди", като с оглед на една или друга важна характеристика било прибавяно съответното число; например хората от Четвъртата културна епоха били обозначавани като „четирите хиляди", а тези, които са живели в стила на Петата културна епоха като „петте хиляди".
Това са чисто и просто технически термини. Ето защо учениците казваха: В нашето дневно състояние, ние възприемаме това, което Христовата сила с помощта на Слънцето ни изпраща от областта на седемте дневни съзвездия, така че по този начин ние получаваме храната, предвидена за хората от Четвъртата културна епоха, за четирите хиляди. А в нашето нощно имагинативно-ясновиждащо състояние, чрез петте нощни съзвездия, ние долавяме очертанията на следващата културна епоха, на петте хиляди.
към текста >>
100.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за
число
то на хиляди хора, живеещи на дадена територия.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план. Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие. Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи.
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия.
Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н.
към текста >>
Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно
число
, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план. Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие. Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия.
Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество.
И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята.
към текста >>
101.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното
число
.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци.
Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число.
Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
към текста >>
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата
число
то дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Така е и с другите мерни единици, например с фута, който е бил взет от човешкия крайник, или лакът - него са измервали по човешката ръка; навсякъде можем да намерим, че в основата лежи нещо, което е било намерено като закономерност в човека, в микрокосмоса. И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало.
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
към текста >>
Защото това
число
има дванадесет части.
И всъщност до неотдавна в основата на нашата мерна система е стояло цялото мислене на древните вавилонци. Дванадесетте знака на Зодиака и петте планети им дали 5 х 12 = 60; това е основното число. Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения.
Защото това число има дванадесет части.
Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма.
към текста >>
При нас навсякъде в основата стои
число
то десет,
число
, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
Древните вавилонци смятали въобще до шестдесет. След шестдесет те започвали отначало. Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците.
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения.
Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом.
към текста >>
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката,
число
то и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща.
към текста >>
Определено
число
дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това
число
на дните е 1428.
Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории. Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена. И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо. Тази жена е баба на едно семейство.
Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428.
По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането. И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък.
към текста >>
И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени
число
ви отношения относно смъртта и раждането.
Тази жена е баба на едно семейство. Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук.
И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък. С една дума, днес фактите принуждават хората към това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
към текста >>
И най-интересното е това, че ако вие например вземете
число
то 1428, то пак се дели на 7 без остатък.
Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък.
С една дума, днес фактите принуждават хората към това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
към текста >>
И днес вече
число
то данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития.
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития.
Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване. И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката,
число
то и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
102.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Число
вите отношения на химията са действително израз на
число
вите отношения на хармонията на сферите.
Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват. Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите. Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите.
Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите.
Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
към текста >>
103.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но всеки равночислен принцип на Макрокосмоса и Микрокосмоса има едно вътрешно родство със съответния друг, който има същото
число
.
Следователно, Христос е едно Същество от четиричленно естество – включително до неговия макрокосмически Аз – както и човекът микрокосмически е едно четиричленно Същество. И както през време на Земната епоха човекът има мисията да развие своя Аз, за да може да приема, така Христос трябваше да развие своя Аз, за да може да дава. Когато слезе на Земята, Той беше такъв, че всичко в неговото Същество беше „употребено”, за да може човекът да развие своя четвърти принцип.
Но всеки равночислен принцип на Макрокосмоса и Микрокосмоса има едно вътрешно родство със съответния друг, който има същото число.
Четвъртият макрокосмически принцип в Христос отговаря на четвъртия микрокосмически принцип в човека и петият макрокосмически принцип в Христос ще отговаря на Духът-Себе в човека.
към текста >>
104.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното
число
дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията.
Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията.
към текста >>
Число
то дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет!
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията.
Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет!
Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж.
към текста >>
Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от
число
то на другите планети!
Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия.
Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети!
нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>
105.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на
число
то три.
Нека отново да се обърнем към растителния свят. Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл.
Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три.
Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството.
към текста >>
Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез
число
то три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три.
Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството.
Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството. И отражението на тази троичност ние откриваме навсякъде, където меродавно е не времето, а цикличното повторение.
към текста >>
106.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към
число
то три, към свещеното
число
три, както се казва.
С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място. Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи. Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение.
При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва.
И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята.
към текста >>
И в душевният живот на човека, ние срещаме това
число
три изразено в мисленето, чувствуването и във волята.
С днешният ден кръжокът от Берна празнува своята първа петгодишнина и същевременно ние сме в състояние да се съберем днес за първи път в това помещение, което чрез неговата форма трябва да бъде по достоен начин една сграда за нашите духовни стремежи и нашата духовна работа на това място. Когато се търсят такива сгради и когато сме в състояние да провеждаме все повече и повече нашите събрания в такива сгради, това винаги означава нещо в нашите духовни стремежи. Ние знаем, че сега вече на много места нашите съмишленици се стремят да имат такива помещения и те са вече създадени. И на днешния ден, които както току що охарактеризирахме е за нас едно двойно тържество, можем да кажем встъпително няколко думи също и за значението на едно такова помещение. При нашите стремежи ние постоянно се връщаме и връщаме постоянно и постоянно към числото три, към свещеното число три, както се казва.
И в душевният живот на човека, ние срещаме това число три изразено в мисленето, чувствуването и във волята.
към текста >>
107.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Число
то и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява.
Ние ще говорим още за всичко това при по-фините разсъждения за божествено-духовния свят. Капезий предчувства, че е проникнал в един закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага. И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит.
Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява.
Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си.
към текста >>
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че
число
то регулира живота.
Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на
число
то и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности. Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси
число
то, преди всичко
число
то три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности.
Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
108.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в
число
то чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12.
Обаче не действието на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество. Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите. Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем дванадесет на брой и регулират. И звездите, които са подчинени на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой. Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца.
Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12.
Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения. Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения. И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>
109.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „
число
” нещо, което действително съществува.
Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н.
Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува.
Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”.
към текста >>
Число
то не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание.
Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува.
Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание.
„Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”.
към текста >>
Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „
число
”.
На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция.
Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”.
Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен.
към текста >>
Защото
число
то „едно” никога не преминава в
число
то „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”.
Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”.
Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”.
Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен. Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н.
към текста >>
Съществуват само отделните числа, а не
число
то изобщо.
„Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”.
Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо.
Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен. Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н. също могат да съществуват сами за себе си. Доколкото обаче действителността се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване.
към текста >>
Число
то „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н.
Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен.
Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н.
също могат да съществуват сами за себе си. Доколкото обаче действителността се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване. Разликата се състои тъкмо между външните неща и тяхното отношение към общите понятия; едното трябва да бъде разглеждано в стила на номинализма, а другото трябва да бъде разглеждано в стила на реализма.
към текста >>
Доколкото обаче действителността се проявява в
число
то, това, което представлява
число
то е нещо отделно, и изразът „
число
” няма каквото и да е видово съществуване.
Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен. Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н. също могат да съществуват сами за себе си.
Доколкото обаче действителността се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване.
Разликата се състои тъкмо между външните неща и тяхното отношение към общите понятия; едното трябва да бъде разглеждано в стила на номинализма, а другото трябва да бъде разглеждано в стила на реализма.
към текста >>
110.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но Вие ще се съгласите с мен: Всяко
число
, кoeтo се намира в дясната редица, съществува също и в лявата редица.
Така бих могъл да продължа до безкрайност.
Но Вие ще се съгласите с мен: Всяко число, кoeтo се намира в дясната редица, съществува също и в лявата редица.
В нея мога да подчертая числата 2, 4, 6, 8. Погледне те още веднъж лявата редица: възможни са безкрайно много числа. Но в тази безкрайна редица се намират и числата, които стоят в дясната редица: 2, 4, 6 и т.н. Aкo вземете подчертаните числа в лявата редица, тези подчертани числа са винаги половината от всички написани числа: всяко второ число е подчертано. Обаче когато ги подреждам сега в дясната редица, аз мога да продължавам с 2, 4, 6, 8 и т.н.
към текста >>
Aкo вземете подчертаните числа в лявата редица, тези подчертани числа са винаги половината от всички написани числа: всяко второ
число
е подчертано.
Така бих могъл да продължа до безкрайност. Но Вие ще се съгласите с мен: Всяко число, кoeтo се намира в дясната редица, съществува също и в лявата редица. В нея мога да подчертая числата 2, 4, 6, 8. Погледне те още веднъж лявата редица: възможни са безкрайно много числа. Но в тази безкрайна редица се намират и числата, които стоят в дясната редица: 2, 4, 6 и т.н.
Aкo вземете подчертаните числа в лявата редица, тези подчертани числа са винаги половината от всички написани числа: всяко второ число е подчертано.
Обаче когато ги подреждам сега в дясната редица, аз мога да продължавам с 2, 4, 6, 8 и т.н. до безкрайност. По този начин отляво имам една безкрайност, а отдясно друга безкрайност. Няма никакво съмнение, че отдясно имам толкова числа, колкото имам и отляво. И въпреки това: понеже всичко числа отляво могат да възникнат чрез подчертаване, дясната безкрайност е само половината от лявата.
към текста >>
Сега е съвсем ясно: Отдясно аз имам точно толкова числа, а именно безкрайно много, както и отляво, защото на всяко
число
отляво съответствува едно
число
отдясно и въпреки това броят на числата отдясно може да бъде само половина та на числата отляво.
Обаче когато ги подреждам сега в дясната редица, аз мога да продължавам с 2, 4, 6, 8 и т.н. до безкрайност. По този начин отляво имам една безкрайност, а отдясно друга безкрайност. Няма никакво съмнение, че отдясно имам толкова числа, колкото имам и отляво. И въпреки това: понеже всичко числа отляво могат да възникнат чрез подчертаване, дясната безкрайност е само половината от лявата.
Сега е съвсем ясно: Отдясно аз имам точно толкова числа, а именно безкрайно много, както и отляво, защото на всяко число отляво съответствува едно число отдясно и въпреки това броят на числата отдясно може да бъде само половина та на числата отляво.
към текста >>
111.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира израз в човека, както и в
число
вите съотношения към макрокосмоса.
Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно.
Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира израз в човека, както и в числовите съотношения към макрокосмоса.
Искам да посоча нещо за пример: ако изчислим броя на дните на човешкия живот, получаваме същия брой, който е нужен на Слънцето, за да премине през цялата платоническа година, през цялата космическа година. Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка.
към текста >>
Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според
число
ви съотношения.
Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания85, чийто брой се равнява на дните, които той живее, и на годините, за които Слънцето преминава през целия зодиакален кръг.
Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според числови съотношения.
към текста >>
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично
число
во съотношение.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение.
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
112.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това
число
и тук в Щутгарт.
Давам за пример това, което ще кажа сега.
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт.
Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
към текста >>
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това
число
и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Когато днес се чете и усилено се обсъжда написаното, в това число и тези, които са поискали да получат импулса на духовната наука, се оказва, че за много се пише и говори така, сякаш мировото развитие е започнало някъде около 20 юни 1914 година.
Даже тогава, когато се търсят причините за съвременните объркани събития, се говори така, сякаш те са започнали миналата година. Практически резултат от духовната наука, освен всичко друго, трябва да стане стремежът да се съставят съждения, опирайки се не само на това, което дава непосредствено днешния ден, а изхождайки от две, взаимосвързани явления, това е най-елементарното. Последното се състои преди всичко в това, че съждението трябва да бъде съпоставено с даваното от духовната наука. Ще поясня с пример, как може да бъде плодотворна тази духовна наука, когато срещу преживяването ние носим нашето разбиране и тогава вземаме това преживяване вътре в себе си.
към текста >>
113.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези неща, разбира се, не трябва да прераснат във всеобемащи твърдения, – в това
число
и заключителния извод, че в духовния свят всичко е противоположно на фактите от физическия свят.
Помислете, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между народи, яростно сражаващи се в духовния свят.
Тези неща, разбира се, не трябва да прераснат във всеобемащи твърдения, – в това число и заключителния извод, че в духовния свят всичко е противоположно на фактите от физическия свят.
Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот! Но фактите стават разбираеми в техните действителни взаимовръзки, само ако озарим зад кулисите на битието със светлината на духовната наука.
към текста >>
114.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Често се е подчертавало, как радикално се променя съотношението с обкръжаващия свят при всяко същество, в това
число
и при човека, когато това същество няма вече физическо и етерно тяло.
Да погледнем след тях със средствата на духовното познание.
Често се е подчертавало, как радикално се променя съотношението с обкръжаващия свят при всяко същество, в това число и при човека, когато това същество няма вече физическо и етерно тяло.
Когато този, който е преминал през портата на смъртта, оставя познанието чрез физическо и етерно тяло, тогава той живее в духовно обкръжение; той живее в него така, както живеят в него починалите. Веднъж подчертах, как коренно се изменя взаимоотношението с обкръжението при прехода в духовния свят, към който възприемащият сега сам принадлежи, ако той е развъплътено човешко същество или същество от Йерархиите, или същество от елементарния свят. Ще се наложи по-особено да подбирам думите, за да дам представа, какво става съотношението между духовното същество и неговото обкръжение, как то е съвсем различно от съотношенията между въплътеното същество и неговото обкръжение.
към текста >>
115.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова
число
ва линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/.
Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата? Хората различават положителни и отрицателни числа. Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа. Но има и други числа. Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н.
Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/.
Няма да задълбавам в обосноваността на тази плоскост от числа, но Лео Кьонигсбергер започна тогава тази тема за елиптичните функции с думите: Възможно е, някой днес да каже, че със същото основание тези числа могат да се помислят за вертикални спрямо плоскостта! – Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа. Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление. И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос. Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа.
към текста >>
Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова
число
с друго
число
.
– Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа. Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление. И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос. Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение.
Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число.
Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод.
към текста >>
Но това би си казал и всеки от тези, които сега толкова недостойно нападат Обществото; и някои от тези, които сега са оръдие в ръцете на своите покровители, бяха в
число
то на много, много видните членове на Обществото.
Заговорих за тях, когато лекцията, собствено, вече беше завършена. Длъжен съм да говоря за тези неща, защото те непосредствено касаят жизнени въпроси на нашето движение, на нашето Антропософско Общество. Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна болка в най-близко време да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове. Тогава ще бъде невъзможно това, което с такава охота се използва от нашите злонамерени врагове. Скъпи мои приятели, можете, разбира се, да направите едно възражение, и него мислено всеки го прави, мислейки за себе си: но с мен той би могъл да говори.
Но това би си казал и всеки от тези, които сега толкова недостойно нападат Обществото; и някои от тези, които сега са оръдие в ръцете на своите покровители, бяха в числото на много, много видните членове на Обществото.
Това трябва да се промени, но само самите членове на Обществото могат да променят това.
към текста >>
116.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Значи, с това
число
от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби. Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години.
Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
С това
число
в космоса се измерва хода на Слънцето.
Виждаме придвижването на пролетната точка по кръга на Зодиака. Но ако точката се придвижва по кръга, то, разбира се, след определен период от време тя отново ще се завърне на предишното място. Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака.
С това число в космоса се измерва хода на Слънцето.
Така, приблизително, можем да кажем. Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
Да запомним това
число
и да добавим още едно наблюдение.
Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем.
Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
към текста >>
След това умножаваме това
число
на 24 и получаваме 25920!
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час.
След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920!
Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
към текста >>
Същото
число
!
Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие.
Същото число!
Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в
число
то и мярката /бележка 83/.
След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число!
Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
Число
то, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие.
Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие.
Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
Помислете – пак същото
число
!
Но става дума за 71 години. Значи 25 550 + 365 = 25 905. Получаваме нещо по-близко. Човек трябва да изживее малко повече от 71 години и тогава ще получим 25 920. Значи, ако човек малко е прекрачил 71 години, той 25 920 пъти е издишал и вдишал своя Аз и астрално тяло, тоест толкова пъти, колкото за денонощие обикновено вдишва и издишва.
Помислете – пак същото число!
към текста >>
И така, виждаме, че целият живот на човека може да се разглежда като един ден, и отделният ден на нашия живот е като вдишване и издишване: тогава нашият живот за 71-72 години се изразява в същото
число
, както и движението на пролетната точка по кръга на Зодиака, както и броят на вдишванията и издишванията за денонощие.
И така, виждаме, че целият живот на човека може да се разглежда като един ден, и отделният ден на нашия живот е като вдишване и издишване: тогава нашият живот за 71-72 години се изразява в същото число, както и движението на пролетната точка по кръга на Зодиака, както и броят на вдишванията и издишванията за денонощие.
Нашият живот е един голям ден и великата Същност, в центъра на която можем да си представим нашата Земя, издишва и отново вдишва Аза и астралното тяло толкова често, колкото ние в нашия отделен живот. Тогава нашият отделен земен живот е ден от нещо. От какво? Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години. Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920!
към текста >>
Получаваме изумителен
число
в ритъм.
Тогава нашият отделен земен живот е ден от нещо. От какво? Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години. Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920! Значи, че ако отделния ни земен живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, които представляват будуванията и съня, си го представим като един ден и видим, каква година съответства на този отделен човешки живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, той съответства на въртенето на пролетната точки по кръга на Зодиака – 25 920!
Получаваме изумителен числов ритъм.
към текста >>
Проникваме до идея, извисяваща нашата душа, тъй като чрез
число
то и мярката виждаме себе си включени в макрокосмоса.
Проникваме до идея, извисяваща нашата душа, тъй като чрез числото и мярката виждаме себе си включени в макрокосмоса.
Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до живота на чувствата, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в живота между раждането и смъртта, но и в живота между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации. Ние сякаш сме в лоното на ритъма на цялата наша Слънчева система, а дихателните движения на нашия отделен живот – в общия ритъм на целия макрокосмос, на цялата слънчева система.
към текста >>
117.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На съвременния човек, в това
число
и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език. Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
към текста >>
118.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това
число
събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд.
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване.
И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд.
Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г. дебати по стопански въпроси, предизвикани от тогавашната обстановка вътре в страната и засегнатите интереси на широки слоеве от населението. Тогава са били закрити много предприятия във връзка с това, че цялата австрийска политика беше в задънена улица и не можа да намери изход от положението и безрезултатно търсеше нови пазари. Това доведе в 1912 година до закриването на голям брой предприятия и до чудовищен ръст на цените.
към текста >>
119.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това
число
война за завладяване на Милано.
Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това число война за завладяване на Милано.
към текста >>
Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в
число
то и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17.
Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в числото и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17.
Виж също: Р. Щайнер и "Дълбоките тайни на еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията” СС № 117, Дорнах, 1966 г.
към текста >>
120.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По-рано германците са употребявали единствено
число
"das Geschicht", "das Geschicht der Apostel", историята на апостолите и т.н., за нещо, което вече е станало.
Или с други думи: От материалистична гледна точка, историята не може да бъде научна, понеже в историята никога нищо не се повтаря, а непрекъснато възникват нови комбинации. Следователно, тук не можем да правим никакви умозаключения според метода, който е валиден за останалите науки. Повтарям: като наука, историята възниква едва през 19 век. По-рано хората са записвали едни или други забележителни събития, обаче нали, когато някой записва една "семейна история", това няма нищо общо с науката "история" Дори думата "история" съвсем не е толкова стара. В другите езици тази дума, Geschichte, не съществува, понеже думата "Historie" има съвсем друг смисъл.
По-рано германците са употребявали единствено число "das Geschicht", "das Geschicht der Apostel", историята на апостолите и т.н., за нещо, което вече е станало.
Едва по-късно се образува множественото число, diе Geschichten", което всъщност не е нищо друго, освен множественото число на думата "история", "das Geschicht". Днес трябва да казваме "die Geschi chte" Обаче в Швейцария още преди 150 години с "die Geschichten" означаваха множественото число на думата "das Geschicht", и едва по-късно, с промяната на определителния член, се стигна до днешното звучене на думата.
към текста >>
Едва по-късно се образува множественото
число
, diе Geschichten", което всъщност не е нищо друго, освен множественото
число
на думата "история", "das Geschicht".
Следователно, тук не можем да правим никакви умозаключения според метода, който е валиден за останалите науки. Повтарям: като наука, историята възниква едва през 19 век. По-рано хората са записвали едни или други забележителни събития, обаче нали, когато някой записва една "семейна история", това няма нищо общо с науката "история" Дори думата "история" съвсем не е толкова стара. В другите езици тази дума, Geschichte, не съществува, понеже думата "Historie" има съвсем друг смисъл. По-рано германците са употребявали единствено число "das Geschicht", "das Geschicht der Apostel", историята на апостолите и т.н., за нещо, което вече е станало.
Едва по-късно се образува множественото число, diе Geschichten", което всъщност не е нищо друго, освен множественото число на думата "история", "das Geschicht".
Днес трябва да казваме "die Geschi chte" Обаче в Швейцария още преди 150 години с "die Geschichten" означаваха множественото число на думата "das Geschicht", и едва по-късно, с промяната на определителния член, се стигна до днешното звучене на думата.
към текста >>
Днес трябва да казваме "die Geschi chte" Обаче в Швейцария още преди 150 години с "die Geschichten" означаваха множественото
число
на думата "das Geschicht", и едва по-късно, с промяната на определителния член, се стигна до днешното звучене на думата.
Повтарям: като наука, историята възниква едва през 19 век. По-рано хората са записвали едни или други забележителни събития, обаче нали, когато някой записва една "семейна история", това няма нищо общо с науката "история" Дори думата "история" съвсем не е толкова стара. В другите езици тази дума, Geschichte, не съществува, понеже думата "Historie" има съвсем друг смисъл. По-рано германците са употребявали единствено число "das Geschicht", "das Geschicht der Apostel", историята на апостолите и т.н., за нещо, което вече е станало. Едва по-късно се образува множественото число, diе Geschichten", което всъщност не е нищо друго, освен множественото число на думата "история", "das Geschicht".
Днес трябва да казваме "die Geschi chte" Обаче в Швейцария още преди 150 години с "die Geschichten" означаваха множественото число на думата "das Geschicht", и едва по-късно, с промяната на определителния член, се стигна до днешното звучене на думата.
към текста >>
121.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според
число
то дванадесет и според
число
то седем.
Искам да дам един пример, който може би също е характерен. Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н.
Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем.
Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм. Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите. Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
122.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто
число
, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно.
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че човек се намира в заблуда относно времето. Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична гледна точка.
Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто число, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно.
В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като следствие от времето. Но понеже не сте физици и, вероятно, не сте предразположени към разбирането на тези неща, ще ги пропусна в изложението.
към текста >>
123.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това
число
върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
124.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за
число
то на Звяра 666.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно.
И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666.
Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“. По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „
Число
то на Звяра е 666, и това е
число
то на човека“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме.
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
По-добре е да се каже, че това е
число
то на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“.
Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
125.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И там е посочено
число
то 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд.
Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд.
Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
126.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на
число
то три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека.
Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на
число
то три.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три.
Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>
Защото правилното проникване на тази тайна на
число
то три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три.
Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества.
Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>
Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои
число
то три.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три. Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото.
Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на
число
то три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено
число
три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента.
към текста >>
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според
число
то две.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две.
Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ.
към текста >>
Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно
число
то три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две.
Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три.
Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ. Тук луциферическото и ариманическото са пъстро размесени едно в друго.
към текста >>
Това заблуждение, което следователно е проникнало чак в Гьотевия "Фауст", е основано напълно върху това, че в определено направление в по-стари времена това не е било така се прояви заблудата, когато се разглежда структурата на света, на мястото на
число
то три да бъде поставено
число
то две: добрият принцип от една страна, злият принцип от друга страна, Бог и дяволът.
Това заблуждение, което следователно е проникнало чак в Гьотевия "Фауст", е основано напълно върху това, че в определено направление в по-стари времена това не е било така се прояви заблудата, когато се разглежда структурата на света, на мястото на числото три да бъде поставено числото две: добрият принцип от една страна, злият принцип от друга страна, Бог и дяволът.
към текста >>
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае
число
то три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента.
Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу. Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две. Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на
число
то три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез
число
то две.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу.
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според
число
то три и да ги насочим към заблудата на
число
то две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
Помислете, че Христовият Импулс може да бъде разбран само тогава, когато го считаме като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия принцип, когато знаем да го поставим правилно в Троицата. Какво трябва да правим така можем да поставим въпроса – когато някои искат да заблудят хората относно истинския Христов Импулс?
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
към текста >>
Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на
число
то три поставим
число
то две.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос.
Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две.
Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две. И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения.
към текста >>
Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на
число
то три да постави
число
то две.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос. Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две.
Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото.
към текста >>
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на
число
то два да бъде противопоставено
число
то три.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос. Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две. Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три.
Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
към текста >>
127.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на
число
то две.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие.
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
към текста >>
128.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Въпросът не е дали се напада или не Антропософията, а е че такава книга е излязла, съдържаща известно
число
такъв род неистини.
Той слага обективна лъжа в една книга, в която иска да описва антропософията. А хората приемат това без критика и порицание. Дори за момент можете ли да си помислите, че е възможно някакво лечение на социалния живот, когато такива неща се случват? Ако имате някаква такава надежда, то тя е фалшива надежда. Онова, което е необходимо е да развивате здравомислещ възглед за всяко положително зло в моралния живот.
Въпросът не е дали се напада или не Антропософията, а е че такава книга е излязла, съдържаща известно число такъв род неистини.
Човекът, който пише такива лъжи в тази книга, естествено ще ги включи и в други писания. Това е навик. Същото съществува и в учения, давани на младите. Ние не трябва да пропускаме да се противопоставим против това, мои мили приятели.
към текста >>
129.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но техният брой постоянно ще намалява, а
число
то на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот.
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
130.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това
число
и нравствени мисли.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете.
Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме.
към текста >>
131.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В това, което се въвежда като
число
, няма никаква вътрешна същност.
През древността никога не се е получавало така, че, примерно, младите хора да учат: Ето, тук имаме толкова и толкова химически елементи, после откриваме още един и от 75. те стават 76., после откриваме още един и те стават 77. Към 75. случайно прибавяме още един и се получава 76. и така нататък.
В това, което се въвежда като число, няма никаква вътрешна същност.
И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета. Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
към текста >>
Обаче действието, което едно
число
упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
В това, което се въвежда като число, няма никаква вътрешна същност. И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета.
Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
към текста >>
Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на
число
то четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността. А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима.
Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
Напротив, аз трябваше да ги подредя според
число
то три: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло – първата троичност.
Когато пишех моята книга “Теософия”, аз съвсем не изреждах: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, както човек би могъл да си помисли, след като нещата са вече казани.
Напротив, аз трябваше да ги подредя според числото три: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло – първата троичност.
После другата троичност, свързана с нея: Сетивна душа, Разбираща душа, Съзнателна душа; после третата троичност, свързана с втората: Духът-Себе, Духът-Живот, Човекът-Дух; изобщо, три пъти по три, но съчетани така (Рис. 10), че сборът е седем. Числото четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от еволюцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично число.
към текста >>
Число
то четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от еволюцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично
число
.
Когато пишех моята книга “Теософия”, аз съвсем не изреждах: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, както човек би могъл да си помисли, след като нещата са вече казани. Напротив, аз трябваше да ги подредя според числото три: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло – първата троичност. После другата троичност, свързана с нея: Сетивна душа, Разбираща душа, Съзнателна душа; после третата троичност, свързана с втората: Духът-Себе, Духът-Живот, Човекът-Дух; изобщо, три пъти по три, но съчетани така (Рис. 10), че сборът е седем.
Числото четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от еволюцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично число.
към текста >>
132.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според
число
то дванадесет.
И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние.
В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет.
На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък. И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опожареният Гьотеанум в Дорнах.
към текста >>
133.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Везна, мярка /жалон/ и
число
.
Везна, мярка /жалон/ и число.
към текста >>
И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и
число
.
Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически живот. Нашата техника е нещо чудесно във всички области. Природните сили действуват в техниката в тяхната безжизнена форма.
И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
към текста >>
Число
, мярка и тегло е станало онова, което трябва да действува така да се каже ориентиращо за цялата цивилизация.
Ние доведохме нещата толкова далече, че един знаме нит математик на настоящето даде на въпроса: какво гарантира съществуването? следния отговор. Философите на всички времена са търсили да отговорят на въпроса: кое е всъщност действително? Този знаменит физик казва: Действително е онова, което може да бъде измерено; това, което не може да бъде измерено, не е действително. Идеал е така да се каже, всяко съществуване да бъде разглеждано така, че то да може да бъде доведено в лабораторията и претеглено, измерено, преброено, и от това, което е претеглено, измерено и преброено бива съставено след това онова, което се счита за наука, която след това се влива в техниката.
Число, мярка и тегло е станало онова, което трябва да действува така да се каже ориентиращо за цялата цивилизация.
към текста >>
И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и
число
то, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране.
И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата.
Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго. Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>
Везна, мярка/жалон/ и
число
. Изток
Везна, мярка/жалон/ и число. Изток
към текста >>
134.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо
число
ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние.
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
към текста >>
135.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено
число
, което да може да се преброи.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
към текста >>
Какво означава едно отрицателно, едно минус
число
?
Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщолевене за отрицателни числа, за минус числа е всъщност една безсмислица.
Какво означава едно отрицателно, едно минус число?
Той казва: - Ако имам пет и извадя едно, ще получа четири; ако имам пет и извадя две, ще получа три; ако имам пет и извадя три, ще получа две; ако имам пет и извадя четири, ще получа едно; ако имам пет и извадя пет, ще получа нула. А сега привържениците на отрицателните величини казват: ако имам пет и извадя шест, ще получа минус 1; ако имам пет и извадя седем, ще получа минус 2.
към текста >>
Те винаги само означават, че при изваждането имам определено
число
по-малко.
Какво означава минус 2? Аз трябва да извадя седем от пет; тук имам с две единици по-малко. Какво означава минус 3? Аз трябва да извадя осем от пет; тук имам с три единици по-малко. Следователно отрицателните числа съвсем не са други числа, те не са различни от положителните.
Те винаги само означават, че при изваждането имам определено число по-малко.
Дюринг разпростира това после върху най-различните математически понятия.
към текста >>
136.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес
число
то на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т.
Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т.
н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
към текста >>
137.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
При тази катастрофа голямо
число
хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си.
Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа.
При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си.
към текста >>
138.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено
число
, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот.
Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки.
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот.
Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка.
към текста >>
139.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това
число
може действително да бъде дадено.
Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено.
Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят. През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
към текста >>
140.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз показах, как през определено
число
години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта.
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
към текста >>
141.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Там
число
то не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят.
Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл.
Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят.
За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
142.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса,
число
и тежест.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро».
Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
143.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Две е
число
то на проявлението; две е
число
то, което определя цялото материално проявление но само него.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него.
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
към текста >>
Затова окултистите казват: Две е
число
то на материалното проявление.
Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят.
Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление.
Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран. В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност. В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
Щом някой от материалния свят премине в друг свят,
число
то две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там.
Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление.
Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там.
Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран. В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност. В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
В по-висшия свят, ако започваме от
число
, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран.
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост.
към текста >>
144.
Съдържание
GA_284 Окултни знаци и символи
Инволюция, еволюции и творчество от Нищо,
Число
то Четири, знак на Сътворението.
Символизмът на числата. Мистиците н времето на Коперник.
Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
към текста >>
145.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно
число
.
Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно. В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна.
В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число.
Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>
146.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Число
то четири, знакът на творението.
Символизмът на числата мистиците и времето на Коперник. Инволюция. Еволюция и сътворяване от нищото.
Числото четири, знакът на творението.
към текста >>
Трябва да започнем от
число
то ЕДНО.
Трябва да започнем от числото ЕДНО.
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много
число
то ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
Трябва да започнем от числото ЕДНО.
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
Бог е означен чрез
число
то ЕДНО.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената.
Бог е означен чрез числото ЕДНО.
Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това
число
.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО.
Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число.
По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
По-късно ще видите как вдълбочаването в това
число
ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число.
По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
ДВЕ в Окултизма е
число
то на разкриваното, на откровението.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението.
Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост.
към текста >>
Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с
число
то ЕДНО, ние напипваме бездънното.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението. Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност.
Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното.
Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща.
към текста >>
Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с
число
то ДВЕ.
ДВЕ в Окултизма е числото на разкриваното, на откровението. Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното.
Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ.
Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща. Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина.
към текста >>
ДВЕ, двойствеността е
число
то на явяването, на проявяването.
Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване. Всичко се проявява в двойственост.
ДВЕ, двойствеността е числото на явяването, на проявяването.
към текста >>
ТРИ е
число
то на Божественото, което разкрива себе си.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си.
Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример.
към текста >>
Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде
число
то на Божественото.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си.
Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото.
ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност.
към текста >>
ЕДНО е
число
то на Бога, а също така и ТРИ.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си. Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото.
ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ.
Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема.
към текста >>
Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е
число
то на проявлението, но не и
число
на пълнота и завършеност.
Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример.
Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност.
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне.
към текста >>
Това е
число
то ТРИ!
Това е числото ТРИ!
В проявление нещата се редуват в еволюция и инволюция. Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност. От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения? Те възникват от Нищо!
към текста >>
Така, че виждате как можем да размишляваме върху
число
то ТРИ.
Така, че виждате как можем да размишляваме върху числото ТРИ.
Не трябва да започнем да намотаваме педантично мисли около него, но трябва да търсим двойнствеността и троичността, които се /намират/ срещат навсякъде. Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго. Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
към текста >>
Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно
число
към друго.
Така, че виждате как можем да размишляваме върху числото ТРИ. Не трябва да започнем да намотаваме педантично мисли около него, но трябва да търсим двойнствеността и троичността, които се /намират/ срещат навсякъде.
Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго.
Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
към текста >>
Сега идваме до
число
то ЧЕТИРИ.
Сега идваме до числото ЧЕТИРИ.
ЧЕТИРИ е знакът на Космоса. или на Сътворението. Доколкото можем да определим с настоящите си органи, настоящето планетно състояние на Земята е нейното четвърто въплъщение. Всичко, което е проявено за нас на Земята като наше, предполага се, че това творение е четвъртият стадий. Това е специален случай за всички творения, които ни изглеждат така.
към текста >>
ЧЕТИРИ, следователно е
число
то на Космоса, или на Сътворението.
На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима.
ЧЕТИРИ, следователно е числото на Космоса, или на Сътворението.
С влизането си в четвъртото състояние, едно същество става напълно видимо за очи, които могат да виждат външни неща.
към текста >>
ПЕТ е
число
то на Злото.
ПЕТ е числото на Злото.
Това ще ни стане ясно, ако отново разгледаме човешките същества. В своето развитие, човеците са станали четирикратни същества и следователно, съществата на сътворения свят. Тук на Земята, обаче, Петото естество на тяхното същество ще бъде прибавено Духовното Себе. Ако биха останали само четворни същества, човеците щяха непрекъснато да бъдат направлявани от Боговете към доброто, разбира се но те никога нямаше да развият своя самостоятелност. Те са станали свободни чрез дара на своето, в зародиш.
към текста >>
Така,
число
то Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят.
Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност. Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин. В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица.
Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят.
Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността. Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
Възможно е при много случки да се докаже, че
число
то ПЕТ има значение за външни случки и неща.
В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица. Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят. Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
Възможно е при много случки да се докаже, че числото ПЕТ има значение за външни случки и неща.
към текста >>
СЕДЕМ е
число
то на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това.
Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството.
към текста >>
Днес той е под влиянието на
число
то ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това.
Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош.
Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
Като Същество на Вселената той живее в
число
то ЧЕТИРИ.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош.
Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ.
Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
Число
то СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид.
Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала.
Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
Навсякъде във всички области на живота,
число
то СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като
число
на Съвършенството.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала.
Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството.
Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>
Нека сега отново да погледнем назад към
число
то ЕДНО.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО.
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
към текста >>
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за
число
то ЕДНО, ще бъде правилно разбрано.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО.
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано.
Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи. В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
Същността на
число
то ЕДНО е неговата неделимост.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО. Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано.
Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост.
Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи. В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
В седмата седмица, на седмия ден, в седмия час /или в определено съотношение, да кажем 3,5, защото седем е също в това
число
/, нещо може да се случи, чрез самото нещо.
За да завършим, нека още веднъж да кажем, че на Петия ден, или на Петия час, можем да намерим важни неща, които, или могат да бъдат пропуснати, или да се използуват, за добро.
В седмата седмица, на седмия ден, в седмия час /или в определено съотношение, да кажем 3,5, защото седем е също в това число/, нещо може да се случи, чрез самото нещо.
На седмия ден от болестта, например, една треска възприема определен характер: същото може да се случи и на четиринадесетия ден.
към текста >>
Тези неща винаги са свързани с
число
ви съотношения, които показват структурата на света.
Тези неща винаги са свързани с числови съотношения, които показват структурата на света.
към текста >>
147.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
с множественото
число
на „Манас".
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е.
с множественото число на „Манас".
Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе". Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото
число
: „Духът-Себе".
Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас".
Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото
число
, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
148.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое
число
8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете. Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
149.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си
число
".
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви. Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това.
Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число".
Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с. Но ако означите с “с" първата петица, втората също трябва да означите с "с". Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с".
към текста >>
След като сте показали в един конкретен случай прехода от
число
към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
След като сте показали в един конкретен случай прехода от число към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
Или от а, 2 можете да развиете а, в и т.н. Това е пътя, по който се преминава от смятането с числа към смятане с букви. А оттук и към изчисляването на лицето, а.а = а².
към текста >>
150.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако извадим "В" от едно голямо
число
"а", ще получим остатък .
Ако извадим "В" от едно голямо число "а", ще получим остатък .
към текста >>
Ние можем да правим това толкова дълго, докато от
число
то "а" наш вече остатък, можем да го правим n пъти:
Ние можем да правим това толкова дълго, докато от числото "а" наш вече остатък, можем да го правим n пъти:
към текста >>
Р.Щ.: Едно отрицателно
число
е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена.
Р.Щ.: Едно отрицателно число е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена.
Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа като безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е реалност.
към текста >>
151.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно
число
хора.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път.
Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
152.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено
число
: получавате 25,920 дихателни движения.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление.
Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>
Тук имате един странен
число
в пример за свързаността на човека с цялата Вселена.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години.
Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
към текста >>
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в
число
по същия начин, както земните дни на човека.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека.
Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
към текста >>
153.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно
число
во съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ.
Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин.
Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ.
между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори.
към текста >>
154.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Число
вите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва.
Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина.
Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва.
И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука. Както казах, сега искам да поставя това като въпрос, а по-късно ще се върнем към него.
към текста >>
155.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното
число
, за да се получи друго, точно определено
число
?
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число?
– Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>
156.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Възприемане на света според мяра,
число
и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм.
Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
157.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното
число
, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
към текста >>
158.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка,
число
и тегло.
Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека.
И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло.
Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително. Сметката никога не излиза съвсем точно. Рационалността е вътре, тя е вътре, тя е тук, тя живее, тя действува: живее всичко това, което аз описах. Но тук нещо се намесва, тук във Вселената се намесва нещо съвсем ирационално, което е причина за това, че колкото и да се задълбочаваме, колкото и възторжено да се разтваряме във всичко това, дори да кажем като посветен, когато тръгваме по някакъв път за няколко часа, ние все пак вземаме със себе си чадъра, дори като посветени.
към текста >>
159.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като
число
, мярка, тегло или отношение на времето?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Какво е следователно това значение?
към текста >>
160.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че
число
вите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид.
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
Ние оставяме несъизмеримото
число
, пишем десетична дроб, но само до определено място.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа.
Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място.
Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7].
към текста >>
Ще видите, че има нещо при несъизмеримото
число
, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък.
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това.
Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък.
– Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот. Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето.
към текста >>
Аналитичното построение довежда до несъизмеримо
число
.
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция.
Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число.
Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост.
към текста >>
И ако при дадените
число
ви отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
“. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система.
И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни
число
ви отношения чак до n-тия десетичен знак?
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак?
В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
161.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Използвайки
число
то, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
Но този ритъм чисто като
число
в ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм.
Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие.
към текста >>
Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото
число
– 25920.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута.
Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920.
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие.
към текста >>
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически
число
ви изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
162.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това
число
с помощта на инструменти.
Да си изясним още един път, как, собствено, ориентирахме цялото разглеждане, което трябва да ни доведе до разбирането на астрономията и нейните връзки със земните явления, как ориентирахме целия ход на това разглеждане.
Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти.
Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1).
към текста >>
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими
число
ви съотношения[6].
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация!
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
към текста >>
[6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими
число
ви съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма.
[6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими числови съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма.
Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер. Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория. По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено.
към текста >>
Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните
число
ви съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
[6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими числови съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма. Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер.
Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено. Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад. По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето.
към текста >>
163.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Напротив, ако сравним с това ежедневното движение по епицикъл на Меркурий, трябва да го изразим с някакво
число
, което ще наречем х1, на Венера – х2, на Марс – хз, на Юпитер – х4, и на Сатурн – х5.
Виждате ли, ако изцяло в смисъла на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват определена величина. Затова можем да сравняваме движенията, които показват местата на съответните небесни тела на небето. Слънцето няма епициклично движение. Затова можем да кажем, че ежедневното му движение по епицикъл е равно на нула.
Напротив, ако сравним с това ежедневното движение по епицикъл на Меркурий, трябва да го изразим с някакво число, което ще наречем х1, на Венера – х2, на Марс – хз, на Юпитер – х4, и на Сатурн – х5.
А сега да разгледаме движенията, които извършват в смисъла на птолемеевата система центровете на епициклите по деферентите. Приемаме за Слънцето стойност y, и по-нататък удивително следва, че ако намерим стойност за движението на центъра на епицикъла за Меркурий, тя ще бъде равна на тази за движението на Слънцето. Отново трябва да напишем y. За Венера също ще получим y. Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни.
към текста >>
164.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Помислете например за
число
то "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Число
то е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно.
Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
165.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В предидущата сказка аз се опитах да Ви покажа, как съвременното научно схващане се е родило постепенно от едно старо схващане на математиките, схващане, което държеше сметка не само за количествения елемент на
число
то, но и за неговото качество, за неговата вътрешна природа и за неговата форма.
В предидущата сказка аз се опитах да Ви покажа, как съвременното научно схващане се е родило постепенно от едно старо схващане на математиките, схващане, което държеше сметка не само за количествения елемент на числото, но и за неговото качество, за неговата вътрешна природа и за неговата форма.
Следователно това схващане виждаше в една геометрическа форма, триъгълник или правоъгълник, било граница, било траектория на едно тяло, една фигура интимно свързана с вътрешната опитност за триъгълника, за правоъгълника.
към текста >>
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше съзнание, че в миналото всяко количество, всяко
число
бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света.
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше съзнание, че в миналото всяко количество, всяко число бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света.
Следователно в неговите очи количеството и числото се разединиха през това време и ние можем да поставим това разделяне точно в онзи момент, когато пространството, схващано като едно цяло, от което човекът беше част, бе заменено с това понятие на една схема, при която всяка точка може да бъде взета произволно за начало на една система от три перпендикулярни координати. Математиките се родиха под тяхната модерна форма на закони предназначени да владеят природните явления.
към текста >>
Следователно в неговите очи количеството и
число
то се разединиха през това време и ние можем да поставим това разделяне точно в онзи момент, когато пространството, схващано като едно цяло, от което човекът беше част, бе заменено с това понятие на една схема, при която всяка точка може да бъде взета произволно за начало на една система от три перпендикулярни координати.
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше съзнание, че в миналото всяко количество, всяко число бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света.
Следователно в неговите очи количеството и числото се разединиха през това време и ние можем да поставим това разделяне точно в онзи момент, когато пространството, схващано като едно цяло, от което човекът беше част, бе заменено с това понятие на една схема, при която всяка точка може да бъде взета произволно за начало на една система от три перпендикулярни координати.
Математиките се родиха под тяхната модерна форма на закони предназначени да владеят природните явления.
към текста >>
166.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо
число
земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия.
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>
Нарастващото
число
земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества.
Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието. Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни. За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“.
към текста >>
167.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Всички науки, в това
число
например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение.
Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
168.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо
число
генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>
Число
то дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз.
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с планетите. За да направи тези жизнени сили разбираеми за слушателите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“. В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „Животът винаги е седмочленен.
Числото дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз.
Числото седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както числото 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5]
към текста >>
Число
то седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както
число
то 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5]
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с планетите. За да направи тези жизнени сили разбираеми за слушателите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“. В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „Животът винаги е седмочленен. Числото дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз.
Числото седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както числото 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5]
към текста >>
169.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното
число
от всички растения.
«От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително. Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят.
Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения.
Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници. Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>
170.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в
число
то на нашите лекарствени препарати.
Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чиста кремъчна киселина. Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване.
Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати.
Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания. Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това. Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.
към текста >>
171.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е
число
с осемнадесет нули.
образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция.
Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули.
Ето как разреждахме, че и повече.
към текста >>
172.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Търтеите не са в това
число
.
По такъв начин майката не преминава до края на целия слънчев етап - бел. пр.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето. Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие. Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. В своя генезис те не са били отделени от генезиса на пчелата-майка.
Търтеите не са в това число.
Те са се отделили.
към текста >>
173.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да допуснем, че в началото на май, на трето
число
, е било ясно.
Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време.
Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно.
Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето. Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.
към текста >>
174.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на
число
ви закономерности.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното.
Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности.
А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение. На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25. Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства
число
во значение.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога.
И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение.
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25. Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
На едно място стои дума,
число
вото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение.
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
В древността всяка буква е имала
число
во значение.
Интересно е да се провери, господа, как се съгласуват такива неща. Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език. Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това.
В древността всяка буква е имала числово значение.
Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число. Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
към текста >>
Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго
число
.
Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език. Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение.
Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число.
Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
към текста >>
Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват
число
ви значения.
Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение. Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число.
Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
към текста >>
Това са букви, но в същото време тези букви имат
число
ви значения.
Това са букви, но в същото време тези букви имат числови значения.
към текста >>
Той представлява някакво
число
.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан.
Той представлява някакво число.
Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил.
към текста >>
Това е същото
число
, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих.
Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл.
Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности.
към текста >>
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на
число
вите съответствия и ги намерил.
Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил.
Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>
Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е
число
ви закони.
Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил.
Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони.
И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>
И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити
число
ви закономерности.
Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони.
И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности.
Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>
175.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това
число
и за Слънцето.
Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>
176.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Как звучи в Швейцария множественото
число
на думата Wagen (автомобил)?
Как звучи в Швейцария множественото число на думата Wagen (автомобил)?
Звучи ли то тук като Wagen или звучи като Wagen? (Отговор «Die Wagen»)[1] То все пак звучи Wagen. Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wagen (кола, коли). В множествено число ние имаме тази ситуация в различни случаи. Например имаме: Der Bruder, die Bruder (брат, братя).
към текста >>
В множествено
число
ние имаме тази ситуация в различни случаи.
Как звучи в Швейцария множественото число на думата Wagen (автомобил)? Звучи ли то тук като Wagen или звучи като Wagen? (Отговор «Die Wagen»)[1] То все пак звучи Wagen. Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wagen (кола, коли).
В множествено число ние имаме тази ситуация в различни случаи.
Например имаме: Der Bruder, die Bruder (брат, братя). Но и за Швейцария това също е правилно! Защото вие не казвате die Bruder? И така, der Bruder, die Bruder. Или, да кажем, das Holz, die Holzer.
към текста >>
Виждате, господа, че ако се образува множествено
число
, се образува и умлаут: «а» преминава в «a», «u» в «u», «о» в «о».
Но и за Швейцария това също е правилно! Защото вие не казвате die Bruder? И така, der Bruder, die Bruder. Или, да кажем, das Holz, die Holzer. Защото тук не казват die Holzer.
Виждате, господа, че ако се образува множествено число, се образува и умлаут: «а» преминава в «a», «u» в «u», «о» в «о».
Защо става така? Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона. Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите.
към текста >>
177.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това
число
само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>
178.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Обърнете внимание на
число
то 25 915 години - много интересно
число
!
Това е много интересно.
Обърнете внимание на числото 25 915 години - много интересно число!
Ако вземете процеса вдишване-издишване при човека и се замислите над това, че човек прави примерно 18 вдишвания и издишвания в минута, - да пресметнем, колко ще се получи за един ден; ако за минута човек прави 18 дихания, за час това прави 60 пъти по 18 = 1 080 дихания. А колко ще са за 24 часа, тоест за цял ден? Двадесет и четири пъти повече, тоест 25 920 вдишвания-издишвания, примерно толкова, като в това число - 25 915! Човек за ден извършва толкова дихания, колкото години са необходими на Слънцето, за да обходи по кръга цялата Вселена. Колко забележително е, че във Вселената всичко се съгласува едно с друго!
към текста >>
Двадесет и четири пъти повече, тоест 25 920 вдишвания-издишвания, примерно толкова, като в това
число
- 25 915!
Това е много интересно. Обърнете внимание на числото 25 915 години - много интересно число! Ако вземете процеса вдишване-издишване при човека и се замислите над това, че човек прави примерно 18 вдишвания и издишвания в минута, - да пресметнем, колко ще се получи за един ден; ако за минута човек прави 18 дихания, за час това прави 60 пъти по 18 = 1 080 дихания. А колко ще са за 24 часа, тоест за цял ден?
Двадесет и четири пъти повече, тоест 25 920 вдишвания-издишвания, примерно толкова, като в това число - 25 915!
Човек за ден извършва толкова дихания, колкото години са необходими на Слънцето, за да обходи по кръга цялата Вселена. Колко забележително е, че във Вселената всичко се съгласува едно с друго!
към текста >>
179.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Необходимо е да се признае, че в течение на столетия
число
то на слънчевите петна се увеличава.
Появяването на слънчевите петна е достойно за внимание и в друго отношение.
Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава.
Следователно те не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя. От това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно определено място, ежегодно се появяват не на същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място. Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова
число
, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето.
Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години.
Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето.
Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни. Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята. Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната.
към текста >>
180.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Но това
число
има още едно значение.
Но това число има още едно значение.
На 21 март, в деня на началото на пролетта, слънцето изгрява в определен момента в съзвездието Риби. Но то изгрява само веднъж точно в този момент. Точката, в която то изгрява, се мени през цялото време. Преди около петстотин години тя не е била в Риби, а в Овен, и още по-рано - в Телец (Бик). Слънцето прави един оборот около целия зодиак и най-накрая се връща в Риби.
към текста >>
Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това
число
25 920 се появява отново и отново.
Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин.
Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това число 25 920 се появява отново и отново.
В човешкото дишане живее движението на Слънцето. Това е необичайно важно.
към текста >>
НАГОРЕ
