Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
30
резултата от
25
текста с точна фраза : '
Честолюбие
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето
честолюбие
.
По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така. В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот.
За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие.
Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи. В противен случай ще прилича на търговец, който при приключване на своите сметки на страната на приходите поставя и своето търговско усърдие.
към текста >>
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото
честолюбие
му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото
честолюбие
.
„На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332).
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
към текста >>
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за
честолюбие
, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка. Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава. Елиминирането на всички подобни „илюзорни" чувства от равносметката на живота съвсем не поставя правилно нашата оценка за чувствата, а заличава от живота действително налични чувства.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето
честолюбие
е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
3.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
24. „Моето
честолюбие
...“: Залезът на кумирите, Набези на една несвоевременност.
24. „Моето честолюбие...“: Залезът на кумирите, Набези на една несвоевременност.
към текста >>
4.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и
честолюбие
тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви.
Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово.
Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви.
За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът".
към текста >>
5.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така например, способността на жената за саможертва в любовта е свързана с мъжествеността на нейното етерно тяло, а мъжкото
честолюбие
е обяснимо с женската природа на етерното тяло на мъжа.
Сега трябва да си припомним един факт, който показва, че в някои отношения човек и сега е запазил част от своята стара двуполовост: понеже в сегашния мъж физическото тяло е мъжко, а етерното женско, при жената е обратното, физическото женско тяло има мъжко етерно. Тези факти ни разкриват интересни истини за душевния живот на половете.
Така например, способността на жената за саможертва в любовта е свързана с мъжествеността на нейното етерно тяло, а мъжкото честолюбие е обяснимо с женската природа на етерното тяло на мъжа.
към текста >>
6.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Напротив, там където се ширят
честолюбие
и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.
Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>
7.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като
честолюбие
, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение.
Всички тези неща действуват заедно в душата. Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това. Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен. Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето. Всяко твърдоглавие, всеки егоизъм действува разрушително върху мисленето.
Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение.
Ето защо трябва да водим борба срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност. Отдайност, пожертвувателност по отношение на най-незначителните неща и случаи действуват благоприятно върху мисленето и настроението. Действително, себелюбието, егоизмът се самонаказват чрез това, че егоистичният човек става все по-недоволен и недоволен, все повече се оплаква, че неговата личност не е получила това, което и се полага. Там, където някой долавя в себе си това, той би трябвало да се постави под закона на Кармата и да се запита, когато е недоволен: Чий егоизъм ми създаде това недоволство?
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на
честолюбие
за духовния изследовател.
Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход! Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение.
Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател.
Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път. Но когато човек размишлява върху откритите по духовно-научни пътища неща, те могат да ни се струват дотолкова логични, че хората вече да не вярват на духовно-научните извори, от които идват. Действително става така с всички неща, за които се казва, че са открити чрез едно чисто духовно-научно изследване.
към текста >>
9.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като
честолюбие
или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи.
И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи.
С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген.
към текста >>
10.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това
честолюбие
стои записано в звездния свят.
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения.
Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят.
То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени.
към текста >>
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето
честолюбие
, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние.
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба.
Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна.
към текста >>
11.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост,
честолюбие
, суета и от играта с окултизма.
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите слушатели следните думи:
към текста >>
12.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета,
честолюбие
и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и
честолюбие
, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят.
Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията.
Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
13.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от
честолюбие
, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
14.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако се е издигнал с
честолюбие
, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
към текста >>
15.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко
честолюбие
.
Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно. Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот. Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност.
Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие.
Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си! На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока. Но по отношение на това следва да се подчертае нещо друго.
към текста >>
16.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето
честолюбие
; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
17.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им
честолюбие
.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
към текста >>
18.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Пробвайте да помислите, как в социалния ред хората са разположени един над друг, един под друг, как социалното устройство се съобразява с това
честолюбие
.
Голяма роля за това, как хората са поставени в живота, в различните положения в живота, играят честолюбието и тщеславието, нали така? Някой никога не би се стремил към един или друг пост, ако социалното устройство не го стимулираше към това. Получаването на титли, постове, ордени, всичко това в крайна сметка почива в луциферическия елемент. Опитайте се веднъж да си съставите непредубедена представа за това, колко много в живота на човека се определя от това, че хората се хващат на въдицата на честолюбието, кълват на тази стръв.
Пробвайте да помислите, как в социалния ред хората са разположени един над друг, един под друг, как социалното устройство се съобразява с това честолюбие.
Изяснете си в каква степен върху това е изградена структурата на социалния организъм. В тази област изключително голяма е ролята на Луцифер.
към текста >>
Те не мислят, че възбуждат тщеславие и
честолюбие
, а че подбират надарените.
Тя е насочена към това, от общата маса деца и юноши да се отделят даровитите. Изпитите за надареност заплашват да се развият в истинско идолопоклонничество. Как се прави това? Има учени психолози, които макар и нищо да не разбират от душевния живот, се смятат за познавачи на психологията. Психолозите са отгледани със съвременните методи и затова се считат за способни да отделят от младежката маса надарените деца, разбира се, за да попадне след това съответният човек на съответното място.
Те не мислят, че възбуждат тщеславие и честолюбие, а че подбират надарените.
Тази проверка за даровитост изявява бързината на схващане, изявява паметливостта. Пишат се нямащи връзка помежду си думи и този, който ги запомни бързо, притежава по-добра памет от този, на когото е потрябвало повече време. Правят се изпитания на интелекта, на интелигентността. Пишат се 2-3 думи нямащи връзка помежду си и се дава задание да се установи връзка между тях /асоциация/. Пишат, например, "разбойник" и "огледало".
към текста >>
19.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Поради голямото си
честолюбие
, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи.
Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията.
Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат.
към текста >>
20.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Представяте ли си какво луциферическо
честолюбие
се развива, когато хората искат да са първи!
Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер. Поради това луциферическият импулс е изиграл голяма роля в начина, по който е изградена социалната структура. Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети.
Представяте ли си какво луциферическо честолюбие се развива, когато хората искат да са първи!
Освен това титли, ордени и всичко, което следва от тях!
към текста >>
21.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото
честолюбие
, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност.
Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед. И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника.
Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност.
Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят.
към текста >>
22.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Едно от първите, най-основни изисквания свързани с приемането на Науката на Посвещението е, че всеки би трябвало да се опита да се лиши от онова, което наричаме
честолюбие
, особено когато то се изразява в осъждане на другите според самия него.
Сега резултатите на черпенето от такива източници са изпълнени с най-значителни трудности. Често сте чували, че Науката на Посвещението не може да се дава на човечеството как да е, без подготовка, защото е необходима определена възприемчивост. Чували сте това непрекъснато, но това че човекът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене. Нека вземем прост пример.
Едно от първите, най-основни изисквания свързани с приемането на Науката на Посвещението е, че всеки би трябвало да се опита да се лиши от онова, което наричаме честолюбие, особено когато то се изразява в осъждане на другите според самия него.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Понеже неговото
честолюбие
му създаде и доста врагове, той често си позволява да каже някои неща по адрес на онези от тях, които не крият своята враждебност; иначе той си остава един „чудесен приятел“ за всички останали.
И независимо от всичко, този човек е извънредно умен и надарен. Макар и да не иска да чуе нито дума от това, за което говори Антропософията, може да се каже, че той като медик и естественик стига до една непредубедена и точна оценка за стойността на своята академична образованост. Разбира се, той не афишира открито тази оценка. Но докато другите са поставени в своята наука като в клетка и изобщо не поглеждат навън, той не постъпва така. Мориц Бенедикт се интересува от ред проблеми и стига до извънредно интересни наблюдения.
Понеже неговото честолюбие му създаде и доста врагове, той често си позволява да каже някои неща по адрес на онези от тях, които не крият своята враждебност; иначе той си остава един „чудесен приятел“ за всички останали.
И тогава Мориц Бенедикт си позволява твърде волни реплики за своите колеги, всред които естествено трудно може да просперира, и тези реплики са извънредно характерни. Разбира се, той не знае нищо за Антропософията, макар и тя чудесно да подкрепя неговите убеждения; във всеки случай той си остава негативно настроен към Антропософията. Обаче този анти-антропософ пише следното в своята брошура:
към текста >>
24.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично
честолюбие
и т.н.
След XIV, XV или XVI век обаче, тези основания загубиха своята обоснованост; те не могат да бъдат подкрепяни. Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше.
В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н.
В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално знание, а по-скоро на празен формализъм.
към текста >>
25.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
През първите учебни години тези неща, които Вие предлагате, могат добре да се използуват, но без да се набляга на честолюбието, в противен случай по-късно отново ще трябва да превъзпитавате това
честолюбие
.
Р.Щ.: Не бих Ви препоръчал да разчитате толкова на честолюбието. То не трябва много да бъде пробуждано.
През първите учебни години тези неща, които Вие предлагате, могат добре да се използуват, но без да се набляга на честолюбието, в противен случай по-късно отново ще трябва да превъзпитавате това честолюбие.
Отново ще повторя, това, което трябва да се съблюдава са диетата и храненето.
към текста >>
НАГОРЕ