Търсене в текстове за 'Червей'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 22 резултата от 16 текста с точна фраза : 'Червей'.

1. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Станал от червей човек, може да стане от човек свръхчовек.
По-дълбокото от сътвореното е творецът. Човекът стои „отвъд доброто и злото“. Направил е едно нещо добро, а друго нещо - зло. Той не може да остане окован чрез своите досегашни „добро и зло“. Може да продължи пътя на развитие, който е вървял досега. Станал от червей човек, може да стане от човек свръхчовек. Може да създаде ново добро и ново зло. Може да подложи на „преоценка“ съвременните ценности. От работата си над „Преоценка на всички ценности“ Ницше е откъснат от умопомрачение. Еволюцията от червея до човека е представата, която той възприема от по-новата естествена наука. Самият той не става изследовател.
към текста >>

2. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

"Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще".
към текста >>

3. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето.
Хората гледат как един човек се ражда, навлиза в съществуването и наблюдават неговото индивидуално развитие започвайки от раждането и по-нататък в живота. Те виждат, как се развиват формата, различните способности, заложбите. Ние ще разгледаме по-точно това развитие в една следваща сказка. Но когато искаме да познаем същността на човешката форма, същността на това, за което се касае, ние се натъкваме на въпроса: Какви са наследствените отношения, каква е околната среда, от която се е родил човекът? Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето. В това, което се развива в човека като заложби, като различни способности, трябва да се прави една точна разлика между характерното, което се предава от родители, прародители и т.н., и определена ядка, която не ще избегне на онзи, който действително наблюдава. Само онзи, който постъпва по отношение на духовно-душевния елемент по същия начин, както преди Франческо Реди са постъпвали природоизследователите по външен начин, той ще може да отрече, че в човека ясно се проявява една ядка, която не може да бъде приписана на това, което се наследява от родителите, прародителите и т.н.
към текста >>

4. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата “червей”, която той споменава в своя “Фауст”.
Разбира се, филологът е свикнал винаги да пита откъде идват нещата. С по-новите съчинения той постъпва по същия начин. Вземете например студиите върху Гьотевия “Фауст”. Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата “червей”, която той споменава в своя “Фауст”.
към текста >>

5. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му.
Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите.
към текста >>

6. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината. Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>

Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината. Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>

7. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Да, ето как са свързани нещата в света. И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят. Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>

8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>

Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>

9. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
към текста >>

Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>

Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>

10. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>

Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>

11. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание.
към текста >>

12. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
към текста >>

13. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон.
Главата е в тясна връзка с формообразуването. Да, обаче дали именно тя създава човешкото тяло, човешката фигура? Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него.
към текста >>

14. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята. Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението. По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее. Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>

15. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати. Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж. рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
към текста >>

16. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие.
към текста >>

Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
към текста >>

0.60840797424316