Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
20
резултата от
14
текста с точна фраза : '
Черва
'.
1.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В
черва
та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема.
В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта.
Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
2.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Бихме били усти с прикачени хранопроводи, стомаси,
черва
и сърце и всичко това би било прието от нашето етерно тяло.
червено) наново биват оживени по пътя към сърцето. Новооживяването означава те да бъдат приети от нашето собствено етерно тяло. Те обаче биха имали прекалено малко от характера на земното, ако би ставало само това, което описах. Тогава бихме били същества, които до сърцето биха имали само уста и храносмилателен тракт и би трябвало да започнем да ставаме ангели, защото нашето етерно тяло би приело хранителните вещества и съвсем би ги разтворило. Ние не бихме могли да бъдем земни.
Бихме били усти с прикачени хранопроводи, стомаси, черва и сърце и всичко това би било прието от нашето етерно тяло.
Би трябвало да бъдем етерно тяло и в етерното тяло хранителните вещества биха се изпарили. Не бихме могли да бъдем земни хора. Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха. В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло).
към текста >>
Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод,
черва
и кръвоносни съдове до сърцето.
В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо. Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове.
Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето.
Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме кислорода, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
към текста >>
Ако имахме само уста, стомах,
черва
, сърце и бели дробове, не бихме притежавали твърди органи, а самият стомах щеше да е преливащ и подвижен в себе си орган, също белите дробове и сърцето.
Този астрален организъм, доколкото получава своите импулси от бъбречната система, сега се намира във връзка с главовата сетивна система, която е като едно покривало отгоре. И бъбречната, и главовата (нервно-сетивната система) действат непрекъснато така, че това, което чрез сърдечната дейност е течно, преливащо, се формира в обособените органи.
Ако имахме само уста, стомах, черва, сърце и бели дробове, не бихме притежавали твърди органи, а самият стомах щеше да е преливащ и подвижен в себе си орган, също белите дробове и сърцето.
Всичко това не би могло да бъде твърдо. Тези органи се изграждат от страна на бъбреците и на помощ им идва идващото от главата.
към текста >>
3.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите
черва
, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите
черва
, които си образува във водно-земния елемент на Земята.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност.
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята.
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
4.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите
черва
, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци.
Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата. Защото, макар да звучи малко парадоксално, сега Вие можете да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък? Можете да си отговорите: за да могат по съответния начин да разсъждават човешки.
към текста >>
5.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите
черва
, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек.
И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния. По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо?
Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек.
Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека.
към текста >>
6.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Мозък, бели дробове и сърце, стомах и
черва
, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят.
Освен това той описва още две по-висши равнища на порядък и дейност. Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички животни.
Мозък, бели дробове и сърце, стомах и черва, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят.
Те не се намират и при растенията, а само при животните и при хората. Зародиши, растеж, изменение на външния вид, регенерационна способност и възпроизвеждане има при животните, хората и растенията. Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните. Тяхното тяло, което се възприема сетивно, се различава от това на растенията. Свръхсетивната реалност, която прави всичко това възможно, Рудолф Щайнер нарича астралност или астрално тяло.
към текста >>
7.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят
черва
за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи.
А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
В човека непрекъснато се осъществява такъв процес, че поетото през стомаха потича нагоре и се употребява в главата, докато обратно, това, което се поема в главата и в нервно-сетивната система от въздуха и околността, то потича надолу и от него се изграждат органите на храносмилателната и двигателната система.
към текста >>
8.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите
черва
, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя. Материята в главата е земно вещество, земна материя. В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя. Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество.
И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
Това е космическа субстанция. Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага. Това не е вярно, истината е, че от сетивата и дишането се поема космическа материя.
към текста >>
9.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите
черва
.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва.
Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден. Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове. Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално.
към текста >>
Черният дроб, панкреасът и целите тънки
черва
отделят потоци слузести ферментни сокове.
Освен това настъпва интензивно отделяне на течност от храносмилателните жлези вътре в самите черва. Във връзка с преживянето само една крава отделя от слюнчените си жлези 120 до 160 литра слюнка на ден.
Черният дроб, панкреасът и целите тънки черва отделят потоци слузести ферментни сокове.
Лигавицата на червата почти ежедневно отдава своя най-горен пласт в чревната секреция. Това е също отделяне от етерното тяло и астралното тяло, естествено от тези на животното. Това означава, че чревното съдържание преминава през висшите организми на етерното тяло и астралното тяло, импрегнира се от тях, но тогава бива освободено от тези сили и става минерално. По този начин чревното съдържание достига до това, да бъде носител на духовни сили (в същински, тесен смисъл). То притежава заложба на Аз (азово устройство).
към текста >>
10.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тези змии отразяват неговите
черва
.
Само си представете какви сънища имаме в процеса на пробуждане. Сънищата при пробуждане са такива, че могат например да ни се присънят змии. При това човек пропълзява в своите органи и на него му се присънват змии.
Тези змии отразяват неговите черва.
към текста >>
11.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук, в моите
черва
, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина.
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род. През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло.
Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина.
Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина. Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло. В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.
към текста >>
При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея
черва
, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му.
При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му.
Така става това в човека.
към текста >>
12.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките
черва
; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата.
Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно.
Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата.
Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси
черва
и мощни дробове.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето.
Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина -
черва
, стомах и т. н.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н.
И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>
14.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите
черва
, неговата кръв се нуждаят от мазнини.
Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н. той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно.
Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини.
Така че можем да кажем: човек сам не може да образува соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно. Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар. Но ако не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа.
към текста >>
На него са му необходими стомах,
черва
, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи.
Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и средната, гръдна част на човека. Човек трябва да изгради самите храносмилателни органи.
На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той следователно трябва да изгради тези храносмилателни органи.
Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в растенията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (вж. рис.); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете - долната част на тялото.
към текста >>
НАГОРЕ