Търсене в текстове за 'Челюст'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 66 резултата от 27 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Челюст'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение.
към текста >>

Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”. Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>

Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
Твърдението: Животните имат една междучелюстна кост, а човекът няма такава, не можеше да има никакъв смисъл за Гьоте. Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
към текста >>

Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно мъртво, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека?
Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно мъртво, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека? Съвсем не можеше да става дума, дали междинната кост съществува, а как е устроена тя, каква форма приема. И тази форма трябваше да бъде намерена емпирически.
към текста >>

Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид.
към текста >>

Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
към текста >>

Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст. "Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер. С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това. Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод.
към текста >>

Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница.
Този последният го получи през януари 1785 година. Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга? Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук! " На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо. Той иска даже да ме разубеди. Охо! "
към текста >>

На 13 февруари 1785 година Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата.
МЕРК остана постоянно в колебание. На 13 февруари 1785 година Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата. От писмото на Гьоте от 8 април изглежда, че Мерк е бил някак си спечелен. Но скоро той отново променя своето мнение, защото на 11 ноември 1788 година пише на Зьомеринг*(*Писма на знаменити съвременници до Зьомеринг, стр. 293.): "Както чувам, даже вик Д,азюр е приел така нареченото Гьотево откритие в своя труд."
към текста >>

В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
Зьомеринг постепенно отстъпи от своята съпротива. В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
към текста >>

Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>

За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб. По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

"Така всяка уста е сръчна да хване храната, която на тялото подхожда; дали е слаба или беззъба или с мощно съзъбена челюст; във всеки случай тя е сръчен орган доставящ храна на другите членове.
"Така всяка уста е сръчна да хване храната, която на тялото подхожда; дали е слаба или беззъба или с мощно съзъбена челюст; във всеки случай тя е сръчен орган доставящ храна на другите членове. Също така всеки крак, дали е дълъг или къс, се движи напълно хармонично в смисъла на животното и неговите нужди"*(* От: "Метаморфози на животните".)
към текста >>

3. 16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване.
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време. Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества. Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>

4. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна.
към текста >>

5. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>

Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>

6. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
към текста >>

И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо.
към текста >>

Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо.
към текста >>

7. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва.
Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм. Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
към текста >>

8. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>

9. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>

До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
към текста >>

Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
към текста >>

10. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>

До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
към текста >>

Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
към текста >>

11. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>

12. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Определени морални качества днес се отпечатват сравнително слабо върху физиономията, походката и цялата конфигурация на човека; така че те винаги могат да ни подлъжат; например няма точно определени устни или точно определена долна челюст, които да издават лакомия човек.
Днес от външния облик на човека могат да се извлекат само отчасти и приблизително някои негови особености: дали например е педант, дали е един зъл, или жесток, или лаком човек. Определени морални качества днес се отпечатват сравнително слабо върху физиономията, походката и цялата конфигурация на човека; така че те винаги могат да ни подлъжат; например няма точно определени устни или точно определена долна челюст, които да издават лакомия човек. Докато днес е възможно да се отклоним, да се измъкнем с малко или много приказки от външното проявление на човешката душевност, то занапред това ще бъде изключено. Хората, които са свързани с материални идеи, с материализъм, ще изразяват това съвсем ясно в своя външен облик: Те несъмнено ще приемат ариманически форми. Занапред ариманическите и луциферическите човешки фигури ще бъдат безпогрешно разпознавани. Голям брой от членовете на различни теософски общества които само мечтаят и фантазират за висшите сфери представляват добър модел за тези луциферически фигури. Но ще съществуват и фигури, които ще градят и поддържат равновесието.
към текста >>

13. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“.
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава. И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
към текста >>

Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава. И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
към текста >>

14. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш. Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия. И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
към текста >>

15. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия. Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
към текста >>

Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия. Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад. Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>

Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия. Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад. Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>

16. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди. Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
към текста >>

17. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници.
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
към текста >>

Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите.
Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>

И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>

Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>

горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб. Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е. горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин. Защо това е така?
към текста >>

18. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст.
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването?
към текста >>

Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст.
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването? Къде се намира устата?
към текста >>

Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло?
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването? Къде се намира устата?
към текста >>

С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена кост се свързва с тялото. Ако си представите, че тук (рис. 15) е скицирана част от човешкото тяло, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста. С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
към текста >>

19. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако Вие сравните чисто външно помежду си тези два скелета то Вие, просто съдейки по масата, ще откриете нещо съществено, което е налице при горилата, ще откриете едно особено оформяне на цялата долна челюст.
Скъпи приятели, вие ще разберете, че тук в тази лекция, които могат да бъдат изнесени в ограничен брой, Ви давам главно това, което иначе в книги и лекции не можете да откриете, но като предварителна предпоставка поставям това, което именно може да бъде намерено и по друг начин. Не мисля, че би било особено пълноценно, ако бих Ви изложил дадена теория в построения, които вие можете да откриете и по друг път. Ето защо на това място аз насочвам вниманието Ви към нещо, до което можете да стигнете, ако просто сравните помежду си един човешки скелет и скелета, да кажем, на една горила, на една от тъй наречените високо развити маймуни. Ако Вие сравните чисто външно помежду си тези два скелета то Вие, просто съдейки по масата, ще откриете нещо съществено, което е налице при горилата, ще откриете едно особено оформяне на цялата долна челюст. Долната челюст в известна степен представлява нещо обременяващо целия скелет на главата и когато гледа главата на горилата (виж рис. 2) с мощната и долна челюст, човек има чувството, че тази долна челюст по някакъв начин тежи, изтласква целия скелет напред, така че горилата бих желал да кажа с цената на определено усилие стои изправена против посоката на тази тежест, действуваща именно в долната челюст.
към текста >>

Долната челюст в известна степен представлява нещо обременяващо целия скелет на главата и когато гледа главата на горилата (виж рис.
Скъпи приятели, вие ще разберете, че тук в тази лекция, които могат да бъдат изнесени в ограничен брой, Ви давам главно това, което иначе в книги и лекции не можете да откриете, но като предварителна предпоставка поставям това, което именно може да бъде намерено и по друг начин. Не мисля, че би било особено пълноценно, ако бих Ви изложил дадена теория в построения, които вие можете да откриете и по друг път. Ето защо на това място аз насочвам вниманието Ви към нещо, до което можете да стигнете, ако просто сравните помежду си един човешки скелет и скелета, да кажем, на една горила, на една от тъй наречените високо развити маймуни. Ако Вие сравните чисто външно помежду си тези два скелета то Вие, просто съдейки по масата, ще откриете нещо съществено, което е налице при горилата, ще откриете едно особено оформяне на цялата долна челюст. Долната челюст в известна степен представлява нещо обременяващо целия скелет на главата и когато гледа главата на горилата (виж рис. 2) с мощната и долна челюст, човек има чувството, че тази долна челюст по някакъв начин тежи, изтласква целия скелет напред, така че горилата бих желал да кажа с цената на определено усилие стои изправена против посоката на тази тежест, действуваща именно в долната челюст.
към текста >>

2) с мощната и долна челюст, човек има чувството, че тази долна челюст по някакъв начин тежи, изтласква целия скелет напред, така че горилата бих желал да кажа с цената на определено усилие стои изправена против посоката на тази тежест, действуваща именно в долната челюст.
Скъпи приятели, вие ще разберете, че тук в тази лекция, които могат да бъдат изнесени в ограничен брой, Ви давам главно това, което иначе в книги и лекции не можете да откриете, но като предварителна предпоставка поставям това, което именно може да бъде намерено и по друг начин. Не мисля, че би било особено пълноценно, ако бих Ви изложил дадена теория в построения, които вие можете да откриете и по друг път. Ето защо на това място аз насочвам вниманието Ви към нещо, до което можете да стигнете, ако просто сравните помежду си един човешки скелет и скелета, да кажем, на една горила, на една от тъй наречените високо развити маймуни. Ако Вие сравните чисто външно помежду си тези два скелета то Вие, просто съдейки по масата, ще откриете нещо съществено, което е налице при горилата, ще откриете едно особено оформяне на цялата долна челюст. Долната челюст в известна степен представлява нещо обременяващо целия скелет на главата и когато гледа главата на горилата (виж рис. 2) с мощната и долна челюст, човек има чувството, че тази долна челюст по някакъв начин тежи, изтласква целия скелет напред, така че горилата бих желал да кажа с цената на определено усилие стои изправена против посоката на тази тежест, действуваща именно в долната челюст.
към текста >>

Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3).
Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

Ако разберете това, долната челюст,
Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре.
която се проявява като разлика дори само от разглеждането на скелета на горилата и този на човека, при когото скелетът на долната челюст се отдръпва назад и вече не тежи, където по един фин начин е формиран скелета на ръката и на пръстите, тогава не можете да не кажете: при човека всички тези сили се проявяват като стремеж нагоре. Това, което е формообразуващо при човека, ще трябва да го констатирате от една определена силова паралелограма, която се получава от същата сила, отиваща нагоре и която сила горилата само външно си присвоява това се вижда от усилието, с което тя се държи изправена, с което тя иска да се държи изправена. Тогава получавам една силова паралелограма, протичаща по тази линия, и тук също (виж рис.4).
към текста >>

20. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
към текста >>

21. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система.
Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
към текста >>

Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст.
Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система. То показва тенденцията да се раздува. Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст. Образно казано, тя натрупва в себе си много въздух, твърде много въздух. Но поради факта, че е натрупан твърде много въздух, тук, а също и в крайниците, се натрупва твърде много субстанция. Така че, при едно такова дете, преди всичко вдишването не е в правилно съотношения спрямо издишването. То вдишва твърде силно, а издишва сравнително слабо. По този начин то остава бедно на въглероден двуокис.
към текста >>

22. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>

Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>

23. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите. Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст. Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>

Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите. Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст. Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>

Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>

24. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това.
към текста >>

25. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си.
Това е, което показва как се осъществява съвместният живот на осите с растенията. След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си. Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия живот с растението.
към текста >>

26. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък.
Така ги е нарекъл Дарвин[3], който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка. Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа. Всичко, което не са използвали - втвърдените семена, малките стъбълца, - те ги отхапват, след това в определен момент мравките излизат навън, бягат тук, горе (вж. рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък. Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо.
към текста >>

27. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя.
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
към текста >>

Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми.
Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31665992736816