Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
49
резултата от
37
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Чар
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За Ницше самотата има особен
чар
.
(„Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати. По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора. Тогава човек винаги намира общество. Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици.
За Ницше самотата има особен чар.
Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други. Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се намират „човешка общност“, „човешки правила“.
към текста >>
2.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия
чар
на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
3.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Чар
лс Дарвин (1809-1882), английски естественик
Чарлс Дарвин (1809-1882), английски естественик
към текста >>
Щайнер към
Чар
лс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик. За становището на Р.
Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
към текста >>
4.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пленено от магичния ѝ
чар
.
пленено от магичния ѝ чар.
към текста >>
5.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Колкото и голям да беше
чар
ът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>
6.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Докато силната личност на Хегел оживяваше неговите мисли, те продължаваха да упражняват своя
чар
; и това, на което се спираше този
чар
, действаше убедително.
При напредването на Хегеловото мислене, което е наситено с действителност, човек трябва постоянно да влиза в действие, да се намесва. В това мислене има повече топлина, повече непосредственост; в замяна на това обаче то изисква непрестанно активно намесване на душата. Действителността е тази, която ние обхващаме в мислите; тази винаги течаща, във всяка нейна точка индивидуална действителност, която се съпротивява на всяка логическа скованост. Хегел също имаше множество ученици и последователи. Но те бяха далече по-малко верни от тези на Хербарт.
Докато силната личност на Хегел оживяваше неговите мисли, те продължаваха да упражняват своя чар; и това, на което се спираше този чар, действаше убедително.
След неговата смърт много от неговите ученици тръгнаха по свой собствен път. И това е много естествено. Защото който е самостоятелен, ще изгради също самостоятелно своето отношение към действителността. При учениците на Хербарт ние констатираме нещо друго. Те са верни.
към текста >>
7.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като
Чар
лз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
8.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от
чар
а да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата. Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес.
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея".
към текста >>
Публикуването в 1830 година произведения на
Чар
лз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората.
Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
към текста >>
За тях този човек се яви в лицето на
Чар
лз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
С такива чувства, с такава отдайност към чудесата на природните процеси, с такива морални чувства можеха да очакват материалистите човека, който според тяхното мнение трябваше да дойде рано или късно, човек, който да преодолее голямата пречка към един природосъобразен светоглед.
За тях този човек се яви в лицето на Чарлз Дарвин, и неговото съчинение, благодарение на което и идеята за целесъобразност бе поставена на почвата на природопознанието, излезе в 1859 година под заглавието: "За произхода на видовете в животинското и растително царство чрез естествения подбор или запазването на по-съвършените породи в борбата за съществуване".
към текста >>
9.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Едно такова обяснение на целесъобразността е дал
Чар
лз Дарвин.
Ако мисълта за целесъобразността трябваше да изпита една реформа в смисъла на един природосъобразен светоглед, тогава целесъобразните форми на живата природа трябваше да бъдат обяснени по същия начин, както физикът, химикът обяснява неживите процеси. Когато една магнитна пръчка привлича към себе си железните стърготини, никой физик не мисли, че в пръчката действа една сила работеща с целта да привлича. Когато водородът и кислородът се съединява и образува вода, химикът не тълкува това в смисъла, че в двете вещества действа нещо, пред което стои целта за образуване на водата. Едно обяснение, в което царува един също такъв природосъобразен начин на разбиране, трябва да се каже: - Организмите стават целесъобразни, без природата нещо да е насочена към тази целесъобразност. Целесъобразността се ражда, без тя да е била заложена някъде като такава.
Едно такова обяснение на целесъобразността е дал Чарлз Дарвин.
Той застана на становището да признае, че нищо в природата не иска целесъобразност. За природата не е важно, дали това, което се ражда в нея, е целесъобразно или не. Следователно тя произвежда безразборно нецелесъобразното и целесъобразното.
към текста >>
10.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на
Чар
лз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience".
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината.
Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience".
Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта. Той отрича мисленето, което иска да остане в себе си, способността да роди нещо, което може да се докаже като истина, като оправдано чрез себе си познание.
към текста >>
11.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
По-късно, в двора на
Чар
лз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини.
В "Деяния на Апостолите" се споменава за Дионисий Ареопагит. Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство.
По-късно, в двора на Чарлз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини.
След това езотеричното Християнство бе постепенно затъмнено от догмата. Когато Посветеният проникнеше в Девакана обаче, той откриваше, че описанията дадени от Дионисий за този свят са правилни.
към текста >>
12.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този
чар
одеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие.
То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н.
към текста >>
13.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на
Чар
лз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии.
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии.
Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р. Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р. Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./
към текста >>
/
Чар
лз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г.
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии. Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р. Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р. Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том.
/Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г.
Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./
към текста >>
"Тайните общества на всички видове и страни" от
Чар
лз Уилиям Хекетрон
"Тайните общества на всички видове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон
към текста >>
/*5/ – Според
Чар
лз Уилям Хекатрон /виж бел.
/*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел.
лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане". Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
към текста >>
Щайнер отново черпи от описанието, дадено в "Тайните общества" на
Чар
лз Уилиям Хекетрон, някои пасажи, на която бяха отбелязани от него.
/*4/ – За това описание Р.
Щайнер отново черпи от описанието, дадено в "Тайните общества" на Чарлз Уилиям Хекетрон, някои пасажи, на която бяха отбелязани от него.
към текста >>
/*6/ – В "Тайните общества на всички векове и страни" от
Чар
лз Уилиям Хекетрон /кн.
/*6/ – В "Тайните общества на всички векове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон /кн.
8, секция 21/ научаваме, че: "Според един от основните закони на масонството – и едно правило, преобладаващо в най-големите мистерии на античността "жени не могат да бъдат приемани в ордена.. "ние видяхме обаче, че Калиостро приемал жени в Египетските ритуали и когато в началото на 18-то столетие са основали няколко дружества във Франция, които по външна форма приличали на Свободното масонство, но не изключвали жени, дамите, естествено, много започвали да хвалят такива институции, така че масонските братства, виждайки че те стават непопулярни, възприели стратегията да установят "осиновяващи" ложи за жени, наричани така, защото всяка ложа в края на краищата е трябвало да бъде осиновена от някоя редовна масонска ложа.
към текста >>
14.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По-късно, в двора на
Чар
лз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини.
В “Деяния на Апостолите” се споменава за Дионисий Ареопагит. Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство.
По-късно, в двора на Чарлз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини.
След това езотеричното християнство бе постепенно затъмнено от догмата. Когато Посветеният проникнеше в Девакана обаче, той откриваше, че описанията дадени от Дионисий за този свят са правилни.
към текста >>
15.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и
чар
.
Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа. То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата. Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа.
Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар.
Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния. И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
към текста >>
16.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
15.
Чар
лс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател.
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател.
Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»
към текста >>
17.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж
Чар
лз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр.
Стр. 23.
животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр.
13), гл. 5, 2-ри раздел
към текста >>
18.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Едно дете от индийски произход, обвеяно с
чар
а на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4.
Току-що в душите на европейците беше пробуден един напълно нов копнеж към Христос. Сега срещу този нов копнеж беше издигнат един противоположен образ. Един човек от плът и кръв.
Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4.
Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители. Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха. Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество.
към текста >>
19.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и
Чар
лс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.
към текста >>
20.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*9.
Чар
лз Дарвин, 1809-1882, създател на учението за естествения подбор.
*9. Чарлз Дарвин, 1809-1882, създател на учението за естествения подбор.
към текста >>
21.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на
чар
одейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план.
Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим. Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва.
към текста >>
22.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното
чар
одейство.
За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Но когато се стигнало до вземане на решение,
Чар
иков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
Така династията Обреновичи била ликвидирана и сега въпросът бил как Карагеоргевич да бъде сложен на сръбския престол. Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова време той искал да издигне на сръбския престол един англичанин. Но даже и в Източна Европа не навсякъде се застъпвало едно и също мнение. Може например исторически да се удостовери, че след разгласяване на вестта за убийството на последния Обренович великата княгиня Милица възкликнала: Да пием за здравето на сръбския крал Никита! Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски.
Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
към текста >>
23.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
2.
Чар
лс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
към текста >>
24.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Гебел ал Тарик;
Чар
лз Дарвин.
Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето. Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам.
Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин.
Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас. Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът. Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън. Прераждане на идеите.
към текста >>
25.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Този арабски импулс външно исторически пресъхва, но чрез
Чар
лз Дарвин[9], - следващото превъплъщение на Тарик - се появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в Западните европейски области.
Обаче под повърхността на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот. И отново този Тарик внася в историческото развитие това, което, бихме искали да кажем, първоначално е пренесъл в Испания на бурните криле на войната. Несъмнено по своите военни пътища арабите не искаха само да убиват хора, а искаха да разпространят арабизма. Те имаха културни задачи. Онова, което Тарик е принесъл в Испания през 8-то столетие, той отнася със себе си, когато минава през вратата на смъртта.
Този арабски импулс външно исторически пресъхва, но чрез Чарлз Дарвин[9], - следващото превъплъщение на Тарик - се появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в Западните европейски области.
към текста >>
[9]
Чар
лз Дарвин, 1809-1882.
[9] Чарлз Дарвин, 1809-1882.
към текста >>
26.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един
чар
, като една магия.
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото учение.
към текста >>
27.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тази е причината, че природата ни изглежда така
чар
овна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма.
Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>
Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа
чар
е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
Ние не можем да видим онова, което чувствуваме като един двоен човек, като едно раздвоение в човешкия растеж, само поради това, че нещо по-висше, нещо свръхсетивно съединява една с друга тези две страни на човешкото същество, довежда ги в равновесие една с друга така, че пред нас застава обикновената човешка форма. Тази е причината, че природата ни изглежда така чаровна, така пълна с тайнственост сега не по един външен, пространствен, а по вътрешен интензивен начин защото във всяка нейна част тя иска да бъде все повече, безкрайно много повече от това, което може да ни предложи, защото онова, което я изгражда, което я организира, я съединява и съставя така, че един по-висш живот поглъща един по-нисш живот и я оставя да се развие само до определена степен.
Който само веднъж насочва своето чувство в това направление, което посочих тук, той ще открие навсякъде, че тази явна тайна, че този преминаващ през цялата природа чар е онова, което, както стремежът от вътре е насочен към визионерното, така то действува от вън и подбужда човека да се издигне над природата, да започне някъде да взема от цялото нещо особено и от там да направи да лъчезари онова, което природата иска да осъществи в една нейна част, което може да се превърне в нещо цяло, което обаче в природата не е нещо цяло.
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[3] Ледбийтър,
Чар
лз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
[3] Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан. Неговата характеристика и обитателите му“, изд. Т. Грийбен (Л. Фернау), Лайпциг.
към текста >>
29.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
23. Ледбийтър,
Чар
лз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
23. Ледбийтър, Чарлз Уебстър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество.
Става въпрос за двата труда „Астралното ниво. Неговите пейзажи, обитатели и феномени“ (1903 г.) и „Нивото девакан. Неговата характеристика и обитателите му“, изд. Т. Грийбен (Л. Фернау), Лайпциг.
към текста >>
30.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[9]
Чар
лз Дарвин – 1809-1882, главното му произведение „Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl [Произход на видовете по пътя на естествения подбор]“ е публикувано в 1859г.
[9] Чарлз Дарвин – 1809-1882, главното му произведение „Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl [Произход на видовете по пътя на естествения подбор]“ е публикувано в 1859г.
към текста >>
31.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
[3]
Чар
лз Дарвин – (1809–1882).
[3] Чарлз Дарвин – (1809–1882).
към текста >>
32.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
29.
Чар
лз Дарвин - (1809-1882).
29. Чарлз Дарвин - (1809-1882).
към текста >>
33.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
[5]
Чар
лз Дарвин (1809-1882).
[5] Чарлз Дарвин (1809-1882).
към текста >>
34.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Превод на Карис,
Чар
лз Дарвин, Съб.
[2] така наречената венерина мухоловка: Dionaea muscipula, сем. росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, ендемичен вид за топлата зона на Северна Америка. Вж. «Насекомоядни растения».
Превод на Карис, Чарлз Дарвин, Съб.
съч., том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>
35.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
59.
Чар
лз Дарвин (1809-1882).
59. Чарлз Дарвин (1809-1882).
към текста >>
Превод на Карис,
Чар
лз Дарвин, Съб.
63а. така наречената венерина мухоловка: Dionaea muscipula, сем. росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, ендемичен вид за топлата зона на Северна Америка. Вж. «Насекомоядни растения».
Превод на Карис, Чарлз Дарвин, Съб.
съч., том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>
36.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виж
Чар
лз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на
Чар
лз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
[3] Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка.
Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>
37.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Виж
Чар
лз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на
Чар
лз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
15. Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка.
Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>
НАГОРЕ