Търсене в текстове за 'Цвят'

74. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>

75. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот.
Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта. А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот. По отношение на такива неща винаги се поставя въпросът: Каква полза има въобще за човека, когато се говори за повтарящи се земни съществувания, щом той не е в състояние да си спомни за своите минали съществувания, щом не съществува една памет за миналите съществувания?
към текста >>

76. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества.
На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н. -, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
към текста >>

77. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното.
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството. Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата? Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата. Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо? , пита той.
към текста >>

Нима червеният цвят е в нещата?
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството. Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата? Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата. Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо? , пита той. Не, гъделът е нещо съвършено субективно.
към текста >>

Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>

78. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което виждаме като вътрешни сили при растенията, е нещо, което отново виждаме изразено в лотосовия цвят.
Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини. Ако искаме да познаем най-вътрешната същност на човека, ние не трябва да гледаме неговата външна форма, а трябва да проникнем в неговата вътрешност. Това, което застава срещу нас външно, са останалите в застой степени на първичното откровение. Това се показва като сгъстяване в мощни образи на старата закономерност в трите природни царства; първо в света на минералите. Това, което ни се показва тук, са отношения на формите, които ние отново изразяваме в пирамидата. Това, което виждаме като вътрешни сили при растенията, е нещо, което отново виждаме изразено в лотосовия цвят. И най-после по пътя към човека ние виждаме, как божествените сили са кристализирали, как не са могли да стигнат до човека и са се излели във външни форми, разпръснати около нас в различните форми на животните.
към текста >>

79. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена.
към текста >>

80. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда.
Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
към текста >>

81. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Всяко вълнение си има свой астрален цвят.
3. Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>

82. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък. Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>

Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
към текста >>

В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити. За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
към текста >>

В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма "лотосови цветове" (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити. За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия. Осемте нови листа съответстват на Блаженствата на Христос.
към текста >>

Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
към текста >>

Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>

Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

83. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление. Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана. Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>

84. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>

85. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>

86. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/.
към текста >>

Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани.
към текста >>

Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора.
към текста >>

Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт. Ако не се постигне облагородяването на морала, ще се разиграят най-брутални неща.
към текста >>

Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт. Ако не се постигне облагородяването на морала, ще се разиграят най-брутални неща. Тава ще настъпи така, както настъпи катастрофата на атлантците чрез водата.
към текста >>

87. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е.
Ако от друга страна, вие срещате някого с чувство на завист, тогава във вас съществува друга мисъл-форма и вие му я поднасяте. Тогава излъчвате червената мисъл-форма на егоизма, на себелюбието. Тя от своя страна обгръща една друга мисловна форма, която е изпълнена с представата на собствения аз, която е породена може би в резултат на някаква амбиция. Тя не се отпечатва в празно пространство или в някаква куха структура, ала във форма, която е изцяло изпълнена, в която нищо друго не може да влезе. Тя е заобиколена от чувството на студенина и има точно противоположната мисъл-форма, именно един външен пръстен в синьо около вътрешната сърцевина от червено. Студенината на синия цвят отблъсква всичко, което иска да влезе вътре, а суетната червена мисъл-форма стои такава, каквато е. Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо.
към текста >>

Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>

88. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>

89. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Всяко вълнение си има свой астрален цвят.
Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>

90. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Има един основен цвят, в който другите се преливат.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък. Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>

Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити.
към текста >>

В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити. За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия.
към текста >>

В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти.
Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити. За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия. Осемте нови листа съответстват на Блаженствата на Христос.
към текста >>

Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
към текста >>

Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>

Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

91. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана.
Природата се ръководи от един върховен закон който гласи, че ритъмът трябва да навлезе във всяко проявление. Когато бъде развит дванадесет-листният лотосов цвят, който съставлява органа за астрално-духовно възприятие на човека, той започва да работи върху своето тяло и да го прониква с нов ритъм, посредством който неговата умора бива излекувана. Благодарение на този ритъм и на възстановяването на хармонията вече не е необходимо за астралното тяло да извършва възстановителната работа по спящото физическо тяло, която единствена го предпазва от това да не се разпадне.
към текста >>

92. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>

93. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>

94. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

95. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всяка страст, всеки порив има определен цвят.
Нека вземем едно от тези сетива, например зрението. То заема средно положение сред сетивата. Да проследим нещо много фино. Знаете, че астралното тяло, в което живеят вътрешните човешки пориви, нагони и страсти, става видимо за ясновидеца като светлинно тяло. В това светлинно тяло се появяват най-разнообразните фигури и багри. Всяка страст, всеки порив има определен цвят. Всичко, дори основната душевна нагласа, се отпечатва в това светлинно тяло. Ако видите светлинното тяло на човек, който е много нервен, го виждате изцяло изпълнено с проблясващи и светещи точки. Всичко това проблясва и изчезва, и се проявява в най-различни цветове.
към текста >>

Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето.
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си». Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки. Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план.
към текста >>

Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят.
Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план. Това можете да постигнете чрез медитация. Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят. Трябва да си представяте така: Докато гледате навън в света и виждате този свят, плуващ в багри, зад багрите си представете астралните същества. Както цветовете на аурата ви се възприемат от ясновидеца, така и мировата цветна покривка е израз на космическата аура. Всичко цветно в света е преобърната аура. Ако бихте могли да обърнете аурата си като дреха, ще можете да я видите също физически на обратната страна. Това важи за зрението и така разбирате, че зрението стои във вътрешна връзка с астралния свят.
към текста >>

96. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка роза, зад всяко животно стои родовата или груповата душа.
По време на имагинативното познание човекът постига три степени. На първата степен опознава съществата, стоящи зад физическите сетивни възприятия. Зад червения или синия цвят стои една същност, зад всяка роза, зад всяко животно стои родовата или груповата душа. Той става ясновиждащ. Ако почака още известно време и спокойно упражнява своите имагинации, задълбочи се също и в окултния шрифт, става ясночуващ. Третото е, когато опознае всички неща, които среща в астралния свят, които свалят човека надолу и го изкушават да върши злини, които всъщност са определени да го водят нагоре. Той опознава камалока.
към текста >>

97. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

трептящи перли цвят и лист отронват,
трептящи перли цвят и лист отронват,
към текста >>

98. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества.
към текста >>

Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея.
Докато днешният човек минава в известен смисъл безразличен покрай растенията, в атлантеца са се издигали живи усещания и чувства. Да, ако се върнем достатъчно далеч назад, до времето на първите атлантци, бихме открили, че те още са нямали такива живи цветови представи, както днешният човек. Ако такъв атлантец би видял теменужка, нямаше да вижда как тя стои тук, а като че ли тук се издига мъгляво облаче. Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея. Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал. Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри. Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят.
към текста >>

Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят.
Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея. Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал. Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри. Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс. Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества.
към текста >>

Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания.
към текста >>

Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода.
към текста >>

99. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус.
Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения.
към текста >>

100. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение.
Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение. Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения. Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение. Развитието на човечеството е възкачване и слизане. Погледнете първоначалните народи. Зелено имаме в природата. А какво обичат те най-много? Червено!
към текста >>

Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят.
А какво обичат те най-много? Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа. То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата. Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния. И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
към текста >>

Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа.
Червено! Окултистът знае, че червеното има особено въздействие върху здравата душа. То предизвиква появата на активните сили в здравата душа, силите, които подтикват към дела, силите, които карат душата да напусне удобството и да приеме неудобството на работата. Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния. И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
към текста >>

И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
Помещение, предназначено за празнично настроение, трябва да бъде тапицирано в червено. Който тапицира всекидневната в червено, показва, че вече не познава празничното настроение и профанира червения цвят. Гьоте е изрекъл най-хубавите думи, които може да се кажат относно такива неща119: «Въздействието на този цвят е толкова своеобразно, колкото и неговата природа. Той създава впечатление както за сериозност и достойнство, така и за преданост и чар. Някои от тези качества проявява в тъмните си, сгъстени нюанси, други – в светлите си, разредени състояния. И така, достолепността на старостта и достойната да се обича младост се обличат в един и същ цвят.»
към текста >>

Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле.
Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата. Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер. Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле. Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето. Началните букви на програмата предават основните му мисли121.
към текста >>

101. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие.
В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие. В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък.
към текста >>

В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък.
В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие. В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък.
към текста >>

102. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

103. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа.
Етерното тяло на растението е силово тяло. То има съвсем определена задача в растителния живот. Задачата му е да предизвика израстването на листо след листо като един вид повторение. Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа. Етерното тяло е принципът на повторението. Можем да наблюдаваме това и при човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Не всички части на човека участват равностойно в тези четири члена. Има части, от които астралното тяло отново се е оттеглило.
към текста >>

104. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>

105. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така. Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност. Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят. Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега. Но да предположим, че един човек се среща с друг, там на Луната. Пред тях би възникнал свободно плуващ образ от форми и цветове. Той би могъл да бъде некрасив, тогава човекът би се отдръпнал настрана, за да не се срещне с него, или да бъде красив тогава той би се приближил към него.
към текста >>

При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така. Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност. Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят. Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега. Но да предположим, че един човек се среща с друг, там на Луната. Пред тях би възникнал свободно плуващ образ от форми и цветове. Той би могъл да бъде некрасив, тогава човекът би се отдръпнал настрана, за да не се срещне с него, или да бъде красив тогава той би се приближил към него. Некрасивият образ би показал на човека, че другият се отнася към него с антипатия, а красивият че този го обича.
към текста >>

Когато сега солта стои на масата, ние я виждаме като предмет в пространството, зърнеста, имаща определен цвят.
Да допуснем, че на Луната би съществувала солта. Когато сега солта стои на масата, ние я виждаме като предмет в пространството, зърнеста, имаща определен цвят. На Луната би било различно. Вие не бихте могли там да видите солта, а там, от мястото, където се намира, би се издигнал образ от форми и цветове, и този образ би ви показал, че солта е нещо полезно. И така цялото съзнание било изпълнено с образи, летящи цветове и форми. В такова море от форми и цветове живеел човека, но тези образи от форми и цветове представлявали това, което ставало около човека на първо място това, което се отнасяло към душата и душевното, кое било полезно или вредно за него. По този начин човекът можел правилно да се ориентира в предметите, които го обкръжавали.
към текста >>

106. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Без светлина няма зелен цвят.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

107. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят.
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа". В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо.
към текста >>

108. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

При първите атлантски раси съществували дълбоки обединяващи връзки, тъй като че тези първи подраси се различавали дори по цвят, и този елемент на групова душевност, ние виждаме и до сега в това, че хората имат различен цвят на кожата.
При първите атлантски раси съществували дълбоки обединяващи връзки, тъй като че тези първи подраси се различавали дори по цвят, и този елемент на групова душевност, ние виждаме и до сега в това, че хората имат различен цвят на кожата. Тези различия ще започнат постепенно да изчезват според това, как ще тържествува елемента на индивидуалността. Ще дойде време, когато няма да има повече раси с различен цвят. Расовото различие ще изчезне, но затова пък индивидуалните различия ще станат огромни. Колкото по-нататък се задълбочаваме в древността, толкова повече се срещаме с тържеството на расовия елемент. Истинският принцип на индивидуализация започва въобще в по-късната атлантска епоха.
към текста >>

Ще дойде време, когато няма да има повече раси с различен цвят.
При първите атлантски раси съществували дълбоки обединяващи връзки, тъй като че тези първи подраси се различавали дори по цвят, и този елемент на групова душевност, ние виждаме и до сега в това, че хората имат различен цвят на кожата. Тези различия ще започнат постепенно да изчезват според това, как ще тържествува елемента на индивидуалността. Ще дойде време, когато няма да има повече раси с различен цвят. Расовото различие ще изчезне, но затова пък индивидуалните различия ще станат огромни. Колкото по-нататък се задълбочаваме в древността, толкова повече се срещаме с тържеството на расовия елемент. Истинският принцип на индивидуализация започва въобще в по-късната атлантска епоха. Древните атлантски хора, принадлежащи към една раса наистина изпитвали дълбока антипатия към представителите на другите раси. Общността на кръвта обуславя единението, любовта.
към текста >>

109. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всеки цвят се представя във вид на допълнителен цвят.
Седми слой земно огледало, отразител на Земята. Този слой е получил името си от това, че неговото вещество, ако се съсредоточиш върху него, превръща всички земни свойства в тяхната противоположност. Ако се освободи от всичко, което лежи по-горе, а духовно се погледне право върху този слой и си представим, например, нещо зелено, то зеленото ще се окаже червено. Всеки цвят се представя във вид на допълнителен цвят. Става полярно отражение, отражение в своята противоположност. Тъгата би се превърнала от този слой в радост.
към текста >>

110. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг. Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването. Така възникнаха първите хора. В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора. Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
към текста >>

111. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм.
Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща. Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>

Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване. Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>

112. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга.
Последната от тях беше като един вид отзвучаване на много по-висши степени. Например атлантецът можеше да възприеме външен предмет едва към края на атлантската епоха. По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг. В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен. Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и.
към текста >>

Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>

113. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят.
Те влизат в предмета и преминават през него. Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото. Червеното не може да се извлече от бялото, без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява.
Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото. Червеното не може да се извлече от бялото, без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството.
Червеното не може да се извлече от бялото, без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

114. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си.
Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

115. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет.
Една такава линия като Кадуцея има и възпитателно значение за човека, когато той и се отдаде медитативно. Никой не може да запамети тази фигура, чрез тя да окаже върху него дълбоко вътрешно възпитателно въздействие. Виждащият я е извел от духовните светове, за да дари на човека нещо, което в бъдеще да го направи виждащ. Това, което трябва да се развие в медитацията върху тази линия са определени усещания. Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания. Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания. Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи. Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>

116. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението.
Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист. Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета. Влиянието на етерното тяло се разкрива в повторението.
към текста >>

Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта.
В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
към текста >>

Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
към текста >>

Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето.
Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>

117. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение.
Те бяха в семето. В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

118. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните народи.
Ние видяхме как човечеството постепенно слезе от духовните сфери. Естествено, там не съществуваха неща като „патриотизъм” или други подобни. След като човеците слязоха от духовните сфери, те населиха различни части от Земята, като в хода на времето отделните човешки групи получиха един или друг отпечатък от съответните територии. Не мислете, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии. Така стоят нещата и с белите. Както големите различия по отношение на цвят и раса идват от факта, че човекът приема определени въздействия от обкръжаващата го среда, така се обясняват и по-несъществените различия в индивидуалния характер на отделните народи.
към текста >>

119. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
към текста >>

Настъпва момент, който има огромно значение: Аурата на Земята приема изцяло съвършено друга форма и друг цвят.
Вие бихте виждали Земята обкръжена от нейната аура и хилядолетия на ред бихте могли да проследите развитието на земната аура; бихте виждали земята заобиколена от всякакви цветове, в средата физическата ядка, а около тази ядка земната аура в най-разнообразни форми и цветове. Вие бихте видели, как в течения на хилядолетията тези форми и цветове се менят по най-различен начин. Настъпва момент, който има огромно значение: Аурата на Земята приема изцяло съвършено друга форма и друг цвят. Погледната от външната страна Земята се явява в една нова светлина. А това става с неимоверна бързина, така щото човек трябва да си каже: от този момент със Земята е станала една коренна промяна; аурата на Земята се е променила изцяло. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота потече кръвта от раните на Спасителя. Този момент е извънредно важен, най-важният от цялото развитие на нашата Земя.
към текста >>

120. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров. Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>

121. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено.
Тогава физическият мозък беше така подготвен, че занапред човекът да развие интелигентността. Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману. С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен. Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки. Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>

Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен.
Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману. С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен. Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки. Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>

122. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н.
Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята. И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.
към текста >>

123. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността.
към текста >>

Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.
към текста >>

124. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества. Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия. И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий. И ако по-нататък въпросът опира до еволюцията на цялото човечество, тогава духовното ръководство се осъществява от една по-обширна космическа област, която се простира до Венера.
към текста >>

125. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс.
На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс. С червено би трябвало да оцветим не цялото яйце, а само пояса. А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно голямо планетарно тяло. И на едно определено място би трябвало да отбележим точката, където се концентрират всички тела.
към текста >>

126. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>

127. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>

Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества.
Те бяха, така да се каже, загина ли, ако бяха останали на Земята. Но благодарение на всичко, което настъпи, те можаха да намерят възможност да изпращат своите благотворни действия долу върху Земята, т.е. да се развият самите така, че да могат да помагат по един подходящ начин на съществата на Земята. Духовете на Слънцето не бяха били никакви помагачи на Земята, ако биха останали на нея. Едва след отделянето на Слънцето от Земята намиращите се там Същества постепенно достигнаха онази степен, при която можаха да станат помагачи на Земята. Когато при своето наблюдение духовният изследовател гледа навън в светлината и върху нещата на външния свят, тогава на определена степен на своето развитие той можа да си каже: зад това, което ми се явява физически като цвят или тон, стоят същества, които можем да разглеждаме като слънчеви същества. Но така, както днес слънчевите Същества ни се явяват в духовното наблюдение, те не са били такива от самото начало, а е трябвало да се развият до тази степен. След това развитие те ни се явяват като висши, като горни духовни Същества, каквито ги виждаме, когато гледаме вън във физическия-сетивен свят.
към текста >>

128. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>

129. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука.
Лесно можем да разберем, че навън действително се движи нещо когато се касае за процеса на слуха когато върху една струна поставим книжни чаталчета и теглим с лък по струната. Но това, което трепти в етера, за неговото съществуване никой човек не може да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За реалистичното мислене то не съществува. Сетивното възприятие на зрението е нещо съвършено различно от това на слуха. Когато говорим за усещането на светлината, за нас това, което въз приемаме, стои някакси много по-обективно отколкото това, което възприемаме чрез сетивото на слуха. Ние възприемаме светлината като цвят, възприемаме я разпростряна в пространството, но не можем по същия начин да отидем във външния свят и да търсим там обективни процеси , както при звука. Такива различия съществуват, които съвременният човек лесно пренебрегва.
към текста >>

130. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
към текста >>

131. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>

132. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>

Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло. Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията. Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления. Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>

133. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята!
към текста >>

След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път.
към текста >>

Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>

134. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>

135. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят.
Под развитие обикновено се разбира, че нещо, което следва, винаги става от предходното. Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение. Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.
към текста >>

136. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4].
Тук се крие нещо извънредно дълбоко. Човешката телесност, която е трябвало да се наследява и с която са били свързани способностите, които обуславят разбирането на света съгласно мярката и числото, съгласно математическата логика, е трябвало да се пази и приема като дар от Яхве. Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>

За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано. За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>

137. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение.
Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение. Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че органите способни да ги приемат не са били още разтворени.
към текста >>

Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че органите способни да ги приемат не са били още разтворени.
Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение. Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че органите способни да ги приемат не са били още разтворени.
към текста >>

По същия начин светлина и цвят заобикалят слепия, макар че той не е в състояние да ги възприеме.
виждаме света на минералите, растенията, животните и физическите форми на нашите събратя човешки същества. Това е, което ни заобикаля; това е светът, към който ние най-напред принадлежим, светът, който е отворен за нас между раждане и смърт. А в света, от който се разклонява този физически свят, и който лежи зад него, можем да проникнем само чрез дара на ясновидството; ясновидството, както вече казахме, не е една от нормалните способности на съвременното човешко същество, макар че в онези древни времена то е било на разположение при известни условия на всякиго. И докато е било в това ясновидско състояние, човешкото същество се е запознавало с духовния свят. Там е виждало духовните същества и духовните факти, за които слушаме от Духовната Наука; те фактически съществуват и ние не можем да ги смятаме за несъществуващи само защото нормалното съвременно възприятие не може да ги види. По същия начин светлина и цвят заобикалят слепия, макар че той не е в състояние да ги възприеме.
към текста >>

138. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено.
Моралните качества твърде лесно се разкриват в особените багри на теченията, които се втичат в човешкото същество по време на сън. В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре. Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина.
към текста >>

139. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Първото е, че настоящите сетивни впечатления изчезват, а също и изживяването, което човек има, когато усеща и казва: "Аз виждам този цвят, Аз чувам онези звуци, и т.н." В състояние на екстаз той никога не чувства своя Аз, не разграничава себе си от обектите около него.
Има два аспекта, които могат да бъдат отбелязани във връзка с това изживяване на екстаз. Първото е, че настоящите сетивни впечатления изчезват, а също и изживяването, което човек има, когато усеща и казва: "Аз виждам този цвят, Аз чувам онези звуци, и т.н." В състояние на екстаз той никога не чувства своя Аз, не разграничава себе си от обектите около него. Принципно казано, само Азът е онова, което може да се разграничи от обкръжаващите обекти. Следователно в екстаза човек не може да различи дали си има работа с илюзия или реалност защото това може да реши единствено Азът.
към текста >>

Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят.
Нека нарисуваме Аза на човека като капка цветна течност. Приемайки, че имаме много мъничък съд, способен точно да побере тази капка, капката ще бъде видима заради своя цвят. Но ако капката беше поставена в голям съд, да кажем в леген с вода, капката вече нямаше да бъде видима. Приложете тази аналогия върху Аза, който в състояние на екстаз се разширява върху Макрокосмоса, и ще можете да схванете, че Азът чувства себе си ставащ все по-слаб и по-слаб, разширявайки се. Когато Азът се разшири върху Макрокосмоса, той губи способността за себе-съзнаване, донякъде както капката губи своята идентичност в голям съд с вода. Така можем да разберем, че когато човек предава себе си на Макрокосмоса, Азът бива загубен. Той е още там, само че бидейки разлят в Макрокосмоса, той не знае нищо за себе си.
към текста >>

Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване.
Онова, което лежи там, е отново двоично. Една част от него е онова, което изживяваме при събуждането като наш вътрешен живот. В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност.
към текста >>

140. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес.
Какво се случва, когато човек се събужда сутрин? Всъщност той влиза в съвсем различен свят, който обикновено счита за единствения принадлежащ му. Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят. Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо. Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>

Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа.
Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят. Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо. Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото. Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа. Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>

141. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят.
Какво е обяснението на това впечатление? Тук обикновеното съзнание е в пълно неведение. Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме. Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
към текста >>

На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението.
към текста >>

Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>

Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия.
Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия. Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.
към текста >>

142. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене.
към текста >>

143. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Цялата водна маса в този съд е с еднакъв цвят и еднаква гъстота.
Нека сега да си представим един съд с вода, в която е разтворено дадено вещество. Цялата водна маса в този съд е с еднакъв цвят и еднаква гъстота. Да предположим още, че по-грубите частици се утаяват на дъното; тогава по-чистата течност и по-фините частици остават горе. Следователно, водата може да се пречисти само чрез това, че тя отдели по-грубите частици.
към текста >>

144. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят.
От цялото това състояние на нещата, което сега ви описах от окултните извори, тълкуванието на Библията е направило следното. То е казало: Ето, на едно място се явява името "Елохим", на друго място името "Явех". Самопонятно, това е доказателство, че двата документа произхождат от две различни религиозни предания; и ние трябва да различаваме това, което е било донесено от един народ, който е обожавал Елохим, от онова, което донесло един друг народ, който е обожавал Явех. И този, който е написал това, е слял двете имена, Елохим и Явех-Елохим и така ние имаме сега един документ, който съдържа името Елохим, и друг документ, който съдържа името Явех. Ние трябва отново да разделим тези имена. В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят. Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори.
към текста >>

145. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

преди появата на цвят и плодове.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията. Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено.
към текста >>

146. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб.
Цветовете на аурата проявяват себе си по най-чудноват начин, различно, в зависимост от основния характер на целия човешки организъм. Интересно е да обърнем внимание на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб. Тогава съответната част на аурата се представя така, че не бихме могли да я опишем по друг начин, освен как то описахме целия човек, положен в своята аура. Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб. Бихме могли да ги наречем зеленикави. И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо. Най-добрата представа за това виолетово синьо ще по лучите, ако си представите като багра разцъфтелия цвят на прасковата, но само приблизително.
към текста >>

И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо.
Цветовете на аурата проявяват себе си по най-чудноват начин, различно, в зависимост от основния характер на целия човешки организъм. Интересно е да обърнем внимание на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб. Тогава съответната част на аурата се представя така, че не бихме могли да я опишем по друг начин, освен как то описахме целия човек, положен в своята аура. Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб. Бихме могли да ги наречем зеленикави. И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо. Най-добрата представа за това виолетово синьо ще по лучите, ако си представите като багра разцъфтелия цвят на прасковата, но само приблизително.
към текста >>

Най-добрата представа за това виолетово синьо ще по лучите, ако си представите като багра разцъфтелия цвят на прасковата, но само приблизително.
Интересно е да обърнем внимание на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб. Тогава съответната част на аурата се представя така, че не бихме могли да я опишем по друг начин, освен как то описахме целия човек, положен в своята аура. Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб. Бихме могли да ги наречем зеленикави. И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо. Най-добрата представа за това виолетово синьо ще по лучите, ако си представите като багра разцъфтелия цвят на прасковата, но само приблизително.
към текста >>

Така например след зеленото следва един цвят, който не е зелен, не е син, и не е жълт, но може би смес от всичките три цвята; междинното пространство е изпълнено от цветове, които в действителност не се срещат във физически-сетивния свят.
Между това виолетово синьо на горните части на главния мозък и зеленото на долните части на гръбначния мозък, разпространени върху човека, наблюдаваме други цветови нюанси, които трудно биха могли да бъдат описани, тъй като в такъв вид не се срещат между обичайните цветове от сетивния свят. Така например след зеленото следва един цвят, който не е зелен, не е син, и не е жълт, но може би смес от всичките три цвята; междинното пространство е изпълнено от цветове, които в действителност не се срещат във физически-сетивния свят. /Виж рис. № 3/
към текста >>

И макар да е трудно да се опише, какво точно има там, че горе, от раздутия гръбначен мозък започва виолетово синьото и стигайки до края на гръбначния стълб, срещаме един по-ясно зеленикав цвят.
И макар да е трудно да се опише, какво точно има там, че горе, от раздутия гръбначен мозък започва виолетово синьото и стигайки до края на гръбначния стълб, срещаме един по-ясно зеленикав цвят. Това излагам като факт, заедно с разказаното днес върху чисто вътрешно наблюдение над образа и поведението на човека. След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се към разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем към това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
към текста >>

147. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>

148. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>

Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи.
към текста >>

И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
към текста >>

149. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

– чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят
– чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят
към текста >>

150. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ.
Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа. Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
към текста >>

151. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят?
към текста >>

152. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н.
2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, докато те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след като „митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“. Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н. (Вунд: Естествена наука и психология, Лайпциг 1903 г.)
към текста >>

153. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато окултният поглед се насочва върху етерното или жизнено тяло на човека, той го вижда като едно единство, като една свързана в себе си форма, Когато окултният поглед прониква това, което вън в природата се представя като цвят, като форма, като минерални, растителни, животински форми, когато окултният поглед прониква всичко това, той открива етерното или жизнено тяло на физическата природа като едно множество, като едно безкрайно разнообразие.
Ние наричаме този първи член от свръхсетивно естество у човека като етерно или също жизнено тяло. Днес не искаме да говорим за по-висшите членове на човешката природа, а искаме само да си изясним, че окултният поглед, който е в състояние да вижда зад физическото тяло, намира веднага етерното или жизнено тяло. Нещо подобно може да стори окултният поглед също и по отношение на външната природа. Както можем да разглеждаме човека относно това, дали зад физическото тяло той има и нещо друго, и както намираме етерното тяло, жизненото тяло, така също можем да разглеждаме външната природа в нейните цветове, в нейните тонове, в нейните царства, в минералното, растителното, животинското и човешкото царство, доколкото те застават физически пред нас, и намираме тогава: както зад физическото тяло на човека имаме етерното или жизнено тяло, така също намираме един вид етерно или жизнено тяло зад цялата физическа природа. Но има голяма разлика между това етерно или жизнено тяло на цялата физическа природа и това на човека. Когато окултният поглед се насочва върху етерното или жизнено тяло на човека, той го вижда като едно единство, като една свързана в себе си форма, Когато окултният поглед прониква това, което вън в природата се представя като цвят, като форма, като минерални, растителни, животински форми, когато окултният поглед прониква всичко това, той открива етерното или жизнено тяло на физическата природа като едно множество, като едно безкрайно разнообразие. Тази е голямата разлика: едно единствено единно същество като етерно или жизнено тяло у човека, много различни, диференцирани същества зад физическата природа.
към текста >>

Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества. Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля. Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас.
към текста >>

Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества. Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля. Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит.
към текста >>

Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас.
Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод.
към текста >>

Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>

Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>

Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>

Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят.
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа. Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене.
към текста >>

Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят".
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа. Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи.
към текста >>

” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене.
Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>

Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи.
Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>

Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията.
Или нека насочим поглед върху бялата снежна покривка на Земята. Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията. Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава.
към текста >>

И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя.
Или нека насочим поглед върху бялата снежна покривка на Земята. Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията. Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство. Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
към текста >>

Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега.
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално действие, както това бе описано. Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното. Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>

154. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме.
Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание.
към текста >>

155. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>

И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес. Това име е избрано като сравнение поради това, че както наблюдаваме един човек в израза на неговото лице, в неговата физиономия, в неговите жестове виждаме да се показва навън неговото духовно същество, неговата мъдрост, виждаме да се проявява това -, така чувствуваме ние, как духовни същества на втората йерархия проникват цялата природа и се изразяват в цялостната физиономия, в цялостния жест, в цялостната мимика на природата. Течаща вълнуваща се Мъдрост минава пълножизнено през всички същества, през всички царства на природата; и не само една общо течаща и вълнуваща се мъдрост, а тази течаща и вълнуваща се мъдрост е диференцирана в едно изобилие от духовни същества, в изобилието на Духовете на Мъдростта. Когато окултното съзнание се издига до тези Духове, това е първо най-висшата степен духовни Същества, до които стигаме по този начин.
към текста >>

156. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични. Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума. В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа.
към текста >>

157. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото.
И наистина онова, което остава след светлинното или цветното възприятие, то далеч не е някаква измама. Сега Ви моля да засилите Вашето внимание. Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления. Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>

158. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване.
към текста >>

Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното. Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията. Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>

159. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското общество, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н.
Обаче, когато човек иска да знае, как живата връзка преминава през различните религии, отивайки към една велика цел, той трябва да се научи да познава тази връзка, тогава той трябва да проучи религиите в тяхната стойност по един действителен начин за отделните сфери. Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското общество, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н. В какво се изразява това? Имаме ли ние действително една национална религия, каквато имат индийците, или юдеите? Ако бихме се кланяли на бога Вотан, тогава бихме били в състояние в което се намират индийците. Обаче, ние не се кланяме на Вотан. Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец.
към текста >>

160. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>

161. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: При цветовете, намиращи се близо до синьото и виолетовото, тъмнината преобладава над светлината, и един цвят е син или виолетов благодарение на това, че тъмнината преобладава над светлината, а друг цвят е зелен или жълто-зелен, благодарение на това, че тъмнината и светлината се намират в равновесие, а трети е червен или оранжев, когато принципът на светлината преобладава над принципа на тъмнината.
Следователно, при Аристотел душата не представлява вече нещо, за което бихме могли да говорим, сякаш говорим за един далечен спомен от онази древна наука, която откриваме във философията Санкхия. Обаче в една друга област бихме могли да кажем в материалната област, Аристотел допълва нещо, което представлява един вид отзвук от трите състояния: и това става тогава, когато той говори за светлината и тъмнината в различните цветове. Той казва: Има цветове, които съдържат в себе си повече тъмнина, и цветове, които съдържат повече светлина, както и други цветове, които са междинни. Напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: При цветовете, намиращи се близо до синьото и виолетовото, тъмнината преобладава над светлината, и един цвят е син или виолетов благодарение на това, че тъмнината преобладава над светлината, а друг цвят е зелен или жълто-зелен, благодарение на това, че тъмнината и светлината се намират в равновесие, а трети е червен или оранжев, когато принципът на светлината преобладава над принципа на тъмнината.
към текста >>

Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината.
При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете. Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен. Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината. Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост.
към текста >>

162. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности. Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
към текста >>

163. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят. Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване. И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието.
към текста >>

164. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза. Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата.
към текста >>

165. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>

166. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори. Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>

Лицето му приличаше на цвят от чисто злато;
Лицето му приличаше на цвят от чисто злато;
към текста >>

167. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло.
към текста >>

168. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Както жълтият и червеният цвят са различни цветове, качествено различни, също така качествено различни и многообразни са симпатиите и антипатиите, които се изживяват в елементарния свят, а не само че едната е по-силна, а другата – по-слаба.
И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии. Но при това трябва да се вземат под внимание две неща. Първо, когато се говори с навиците от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия. Не е така в елементарния свят. Там симпатиите и антипатиите се различават едни от други не само по степени, а и по качество, така че съществуват различни видове симпатии и антипатии. Както жълтият и червеният цвят са различни цветове, качествено различни, също така качествено различни и многообразни са симпатиите и антипатиите, които се изживяват в елементарния свят, а не само че едната е по-силна, а другата – по-слаба. Затова би било неправилно описание, ако, изхождайки от привичките на физическо-сетивния свят, кажем: при потапянето в едно същество се изпитва по-голяма, а при потапянето в друго – по-малка симпатия. Не, симпатиите са различни!
към текста >>

Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят.
Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят.
към текста >>

169. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>

Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят.
Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни. Те биха станали такива, че ние изобщо нямаше да постигаме каквато и да е умереност в отношенията си със сетивния свят; например червеният цвят би оставил такова впечатление за човешкото око, че още с изживяването на червения цвят то веднага би изпитало една съвсем определена болка. Чрез други сетивни впечатления, останалите сетива също биха били болезнено засегнати. Например окото би се чувствувало като всмукано от синия цвят. Човекът би трябвало да се движи из света, докато в същото време сетивата непрекъснато щяха да бъдат напрягани до крайност, до болка, или подлагани на чрезмерни, фатални удоволствия. Всички външни влияния биха упражнявали върху сетивата много по-силни дразнения, отколкото е допустимо за тях. Ето до какво би довело луциферическото влияние.
към текста >>

170. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
към текста >>

Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него.
Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно.
към текста >>

Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
към текста >>

171. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари.
И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество.
към текста >>

172. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>

173. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Обаче този, който е поразмислил, и след като вече е бил математик, би искал да възрази: - Това, че синият цвят има такива и такива трептения, не може да бъде никакво суеверие.
Обаче този, който е поразмислил, и след като вече е бил математик, би искал да възрази: - Това, че синият цвят има такива и такива трептения, не може да бъде никакво суеверие. - Все пак, някога светът е бил математически замислен и подреден. - След като математическите идеи са осъществени в света, защо това да не е възможно и за други идеи? - Да, в света живеят и други идеи. Обаче този човек приема за валидни само идеите, които той е срещнал, но не и такива идеи, до които би могъл да стигне по вътрешен път, например чрез интуиция или инспирация; той признава само тези, които произтичат от сетивно-реалните неща. Такъв човек става рационалист, и ние обозначаваме неговия мироглед с името рационализъм – Ако освен идеите, произтичащи от сетивно-реалните неща, човек признае за валидни също и онези идеи, които идват от моралната, от интелектуалната област, той е вече идеалист.
към текста >>

174. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Но това е едно произволно твърдение, произволно е и самото понятие, толкова произволно, колкото произволни биха ни се сторили думите: Досега аз съм виждал теменужки само в Австрия, следователно, аз наричам „теменужки” само това, което има виолетов цвят и расте в Австрия, нищо друго!
- Там той е „у дома си”. Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя дом. Логически погледнато, ние нямаме основание да кажем, че не би могъл да съществува никакъв материалистичен гнозис. С подобни неща педантите на понятията и идеите се справят по-добре, отколкото хората със здрава логика, при които положението е малко по-сложно. Например бихме искали да чуем следното твърдение: - Аз не искам да наричам „гнозис” нищо друго, освен това, което навлиза в Духа. Но това е едно произволно твърдение, произволно е и самото понятие, толкова произволно, колкото произволни биха ни се сторили думите: Досега аз съм виждал теменужки само в Австрия, следователно, аз наричам „теменужки” само това, което има виолетов цвят и расте в Австрия, нищо друго! Логически е невъзможно да твърдим, че гнозисът съществува само в мирогледния знак на спиритуализма, защото гнозисът е една „планета”, която преминава през целия духовен Зодиак.
към текста >>

175. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета.
В своето детинско схващане на света официалната материалистична физика говори са това, че зад цветовете, зад светлината и т.н. има материални процеси, трептения на атомите и т.н. Това е можем направо да го кажем едно детинско схващане на света, защото в действителност нещата стоят както следва. Ние трябва да изследваме човешкото възприемание с ясновидския поглед, защото само от това наблюдение на действителния процес на възприятието може да се добие едно разбиране върху отношението на човека към обкръжаващия го свят, който стои пред него, даже когато оставаме само на физическото поле. Нещо твърде особено се показва, когато наблюдаваме с ясновидския поглед процеса на възприятието. Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета. Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина. И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане. Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено. Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека.
към текста >>

Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

176. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители.
Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия. Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“. Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши.
към текста >>

177. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят.
А Петата следатлантска епоха ще трае приблизително толкова, считано от 15 век нататък, като днес се намираме в нейната първа третина. Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия. То напредва към една много по-голяма пустота и празнота на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо. Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на един естествен, природен процес. Обаче през Шестата следатлантска епоха човекът вече няма да може да вярва в естествената даденост на природните светове това ще бъде изключено! Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят. Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
към текста >>

178. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Можете да се убедите, че се забелязва, че може да се живее до известна степен с цветовете, ако прочетете в Гьотевото – във всеки случай днес малко разбирано – Учение за цветовете1 главата за моралните въздействия на цветовете, където за всеки цвят ще намерите съответстващото усещане, което човек може да изпитва при него.
Можете да се убедите, че се забелязва, че може да се живее до известна степен с цветовете, ако прочетете в Гьотевото – във всеки случай днес малко разбирано – Учение за цветовете1 главата за моралните въздействия на цветовете, където за всеки цвят ще намерите съответстващото усещане, което човек може да изпитва при него. Също така човек може да живее с цветовете, както и с останалите сетивни усещания, но сега искаме да говорим за цветовете и да приведем един пример. Човек може да живее с цветовете така, че при синьото в душата му да възниква нещо като сила, подобна на копнежа, който излиза от душата ни и се приема с удоволствие от синьото. При червеното винаги възниква нещо, което сякаш се насочва срещу нас, което не е съгласно с нас, което иска по един фин начин да ни връхлети. Докато усеща цветовете, човек може до известна степен да има морално-душевни преживявания. Разбира се, не всеки човек може да прави подобни упражнения в една инкарнация, но аз описвам такива упражнения, за да видите как отделните светове са взаимосвързани.
към текста >>

Също така виждате определен цвят.
Но е налице и едно съпътстващо явление, когато човек заживява в живота на цветовете така, че когато виждаме цветовете, същевременно просветва и душевното. Когато сте изправени пред външен обект в обикновения физически живот, Вие го виждате. Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета. Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва. Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и формирането на представата за синьото. Синьото въздейства първо върху нашите очи.
към текста >>

В това време все още не изживяваме синия цвят, ако се касае за синьо впечатление, но в това време вече изживяваме моралното впечатление от цвета.
Днес в обикновените книги можете да прочетете как за това се правят опити в лабораториите. Изработват се определени апарати и после се полагат усилия да се направи някакво впечатление – студентът е опитното зайче. С помощта на друг апарат той трябва да регистрира впечатлението, което добива, така че да се установи интервалът между подадения сигнал към сетивния орган и самото му осъзнаване. Изминава определено време. В това време все още не изживяваме синия цвят, ако се касае за синьо впечатление, но в това време вече изживяваме моралното впечатление от цвета. Той вече действа в нас. И така, вливането на душата в синьото, удоволствието от това вече живее в нас. Душевната същност на цвета всъщност действа от по-рано, само че остава в несъзнаваното. Човекът не го възприема. И той започва да развива своето съзнание, когато се появява цветът.
към текста >>

Той не забелязва това, което предхожда усещането за цвят.
Той вече действа в нас. И така, вливането на душата в синьото, удоволствието от това вече живее в нас. Душевната същност на цвета всъщност действа от по-рано, само че остава в несъзнаваното. Човекът не го възприема. И той започва да развива своето съзнание, когато се появява цветът. Той не забелязва това, което предхожда усещането за цвят.
към текста >>

179. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало. Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното. Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното. Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>

Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи. И това трябва да стане нашата задача: да търсим пътища към тези културни импулси, които водят до пронизване с дух на плътското, на ежедневното. Ако добре разберем това, тогава ще ни бъде ясно, че там, където духът още е принуден да действа като дух, където той в известна степен е задържан в своето развитие – тъй като в наше време задачата му е да прониже плътското – че там, където е задържан, той приема демоничен характер и не пронизва по необходимия начин плътта, там не се появява бял цвят на кожата, тъй като там има атавистични сили, препятстващи пронизването на плътта с дух.
към текста >>

180. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което става в оплождания цвят, е отражение на взаимодействието на силите, разиграващи се между Земята и целия свят на звездите от обкръжаващото ни мирово пространство.
Обрисувах ви тази картина, за да надникнете в най-дълбокото, вътрешно тайнство на това, което става в ежедневния растеж на растенията, за да погледнете и в цвета, как в неговите оплодени частици, които кръгообразно, или по някакъв друг начин са разположени в завръзите, се осъществяват мировите въздействия и как самото семе е отражение на въздействието /арена на въздействието/ на силите на цялата Земя, и че то по същество се явява малка земя. Това, което става в оплождания цвят, е отражение на взаимодействието на силите, разиграващи се между Земята и целия свят на звездите от обкръжаващото ни мирово пространство.
към текста >>

Цялото мироздание действа в това, което виждам растящо от листо към цвят, и от цвят към плод.
Има вътрешна душевна връзка между разглежданията, които изложих тук, и това, което ще говоря по-нататък във връзка с живота на човека. Наблюдавайки растенията, как те растат от Земята, може така да се настрои душата, че тя да почувства как това, което тук изниква от Земята, има своето начало от мъничко, най-сложно същество - семето; това малко същество – изхождайки от определен възглед – отразява цялата Земя. Цялото мироздание действа в това, което виждам растящо от листо към цвят, и от цвят към плод.
към текста >>

181. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
Откъснатата роза сама по себе си съвсем не е нещо действително. Такава, каквато е, тя може да съществува само на розовия храст. Розовият храст е нещо действително! За всички отделни неща, за които хората си изграждат представи, вярвайки, че са нещо действително, духовният изследовател трябва да привикне винаги да съзнава в какъв ограничен, относителен смисъл такова нещо е наистина действителност. Когато види откъснатата роза пред себе си, той трябва да почувства, че тя не е действителна. Трябва да почувства, усети и изживее степента на недействителното, което се съдържа в тази роза, която е само цвят с дръжка.
към текста >>

182. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Десоар чете така повърхност-но, както е свикнал и както е присъщо на някои учени, бързо вижда мястото, което е отбелязал в полето и е подчертал с червено или с друг цвят, като обсъждайки книгата ми «Въведение в тайната наука», го сбърква с това, което стои пет реда по-нататък, сбърква следатлантския културен период с това, което е написано за 4-то, 5-то и 6-то столетие, и казва «шести културен период» вместо пети, понеже погледът му се плъзга четири реда по-надолу!
Бях шест и половина години във Ваймарския Гьотев архив, познавам малко аргументите на филоложките методи и лесно мога да докажа според тези методи как Десоар стига дотам, да ми припише тази шеста културна епоха. Той е прочел книгата ми «Въведение в тайната наука»93. В тази книга има едно изречение94 непосредствено преди описването на петата следатлантска културна епоха, съвременната. Там казвам, че нещата бавно се подготвят и че макар появили се през 14-то и 15-то столетие, те са подготвени през 4-то, 5-то и 6-то столетие. Следователно казвам «4-то, 5-то и 6-то столетие...» в един ред и след 4-5 реда стои, че това 6-то столетие е подготовката за петата следатлантска епоха. Десоар чете така повърхност-но, както е свикнал и както е присъщо на някои учени, бързо вижда мястото, което е отбелязал в полето и е подчертал с червено или с друг цвят, като обсъждайки книгата ми «Въведение в тайната наука», го сбърква с това, което стои пет реда по-нататък, сбърква следатлантския културен период с това, което е написано за 4-то, 5-то и 6-то столетие, и казва «шести културен период» вместо пети, понеже погледът му се плъзга четири реда по-надолу!
към текста >>

183. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено).
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно. Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението. Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи.
към текста >>

184. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене.
Касае се за това, че днес през света минава определена вълна на мисленето и чувствуването. Тази вълна е предизвикана от социално-научното материалистично мислене. Разпространявайки се, тази вълна обхваща днес необходимото социално мислене и се превръща в разрушителна сила на човечеството, в абсолютна разрушителна сила на човечеството. Ръководещите кръгове нямаха силата и властта да влеят в човешкото мислене едно действително носеща духовна вълна. Ето защо в широките маси на пролетариата възникна материалистичната вълна, в социалното мислене на широките маси на пролетариата. И марксизмът, който отново се оживи така гротескно в последните четири до пет години, е социалният цвят и плод на материалистичния естественонаучен метод в социалното мислене. Не трябва да изпускаме изпредвид, че това е конфигурацията на настоящия цивилизован свят. Ако не видим това, тогава ние проспиваме най-важните явления и симптоми на този живот. Ние не сме напълно човеци в настоящето време, ако проспим тези явления.
към текста >>

185. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така, когато тази сграда ще бъде някога завършена, ние не ще изпълняваме онова, което ще имаме да изпълняваме, в нещо, което ни заобикаля като чужди стени, а както ореховата черупка принадлежи към ореховия плод и е приспособена в нейната форма напълно към този орехов плод, така всяка отделна линия, всяка отделна форма и цвят на тази сграда ще бъдат приспособени към онова, което тече през нашето духовно Течение.
Ето защо ние трябваше да построим една сграда, която във всички нейни подробности е замислена, виждана от онова, което живее също и иначе в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука. И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето. Без съмнение, не всичко в тази сграда е направено сполучливо. Но днес не се касае наистина също за това, всичко да бъде сполучливо направено, а се касаеше за това, че в определени неща да бъде поставено едно начало, едно необходимо начало. И струва ми се, че това необходимо начало е поставено поне за нашата сграда. Така, когато тази сграда ще бъде някога завършена, ние не ще изпълняваме онова, което ще имаме да изпълняваме, в нещо, което ни заобикаля като чужди стени, а както ореховата черупка принадлежи към ореховия плод и е приспособена в нейната форма напълно към този орехов плод, така всяка отделна линия, всяка отделна форма и цвят на тази сграда ще бъдат приспособени към онова, което тече през нашето духовно Течение. Би било необходимо поне определен брой хора в нашето време да разберат това, което искаме, защото важното е именно това което искаме с нашата сграда.
към текста >>

186. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас? Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи. Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората. Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
към текста >>

187. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел.
Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот.
към текста >>

188. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини.
Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите. Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно. Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини. Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото. Те не са рисували в синия оттенък, известен на нас. Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото възприятие.
към текста >>

Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес. И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>

189. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна. И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън. Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>

190. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние виждаме един червен цвят и той ни изпълва с определено чувство; след това виждаме синьо; после чуваме „до диез“ или „до“.
Нека отново повторим: сетивните възприятия нахлуват отвън. Съдържанието на нашата воля ние усещаме само притъпено и смътно. Съдържанието на чувствата полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления. Ние виждаме един червен цвят и той ни изпълва с определено чувство; след това виждаме синьо; после чуваме „до диез“ или „до“. И тогава ние си изграждаме представи за това, което са сетивните впечатления. Вътрешното се свързва с външното. Обстоятелството, че живеем в един буден Аз това ние дължим на илюзията на сетивата; нашият Аз се устремява срещу това, което се явява пред него като привидност, като нещо външно.
към текста >>

След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“. Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>

191. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот. Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н. Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>

192. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни.
Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек. В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>

193. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение. Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>

194. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности.
То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът. Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности. Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Това, което виждаме пред нас е Азът и отвътре се намират невидими, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>

195. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа. Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
към текста >>

196. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено.
Това, което се случва първоначално, всъщност е взаимодействие на процеси в аза и в астралния организъм. Искам да покажа това, като в окото означа аза с жълто, естествено, след това то продължава по-нататък навътре в организма, и с червено означа астралния организъм. Трябва напълно да сме наясно, че това, което първо се проявява при виждането, са процеси в аза и астралния организъм. Можете непосредствено да ги възприемете, ако не сте повърхностен човек и внимателно наблюдавате своето виждане. Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено. Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате.
към текста >>

Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят.
Това, което се случва първоначално, всъщност е взаимодействие на процеси в аза и в астралния организъм. Искам да покажа това, като в окото означа аза с жълто, естествено, след това то продължава по-нататък навътре в организма, и с червено означа астралния организъм. Трябва напълно да сме наясно, че това, което първо се проявява при виждането, са процеси в аза и астралния организъм. Можете непосредствено да ги възприемете, ако не сте повърхностен човек и внимателно наблюдавате своето виждане. Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено. Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате. Виждате една голяма червена повърхност.
към текста >>

Вие сам сте този червен цвят.
Искам да покажа това, като в окото означа аза с жълто, естествено, след това то продължава по-нататък навътре в организма, и с червено означа астралния организъм. Трябва напълно да сме наясно, че това, което първо се проявява при виждането, са процеси в аза и астралния организъм. Можете непосредствено да ги възприемете, ако не сте повърхностен човек и внимателно наблюдавате своето виждане. Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено. Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате. Виждате една голяма червена повърхност. Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че вие сте един аз.
към текста >>

197. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Което се проявява чрез природни закони, идва от юпитеровите същества, а което е цвят и тон, е от сатурновите същества.
И така, когато гледате природата, виждате, че всичко, което се проявява чрез сили, идва от марсовите същества. Което се проявява чрез природни закони, идва от юпитеровите същества, а което е цвят и тон, е от сатурновите същества. Тези същества обаче, въздушните и огнените същества, искат да не оставят човека да има физическо тяло, а той да остане само сила и закон, т.е. да стане мисъл, цвят и тон. Те искат напълно да го разредят, както се каза, да го направят същество, подобно на ангел.
към текста >>

да стане мисъл, цвят и тон.
И така, когато гледате природата, виждате, че всичко, което се проявява чрез сили, идва от марсовите същества. Което се проявява чрез природни закони, идва от юпитеровите същества, а което е цвят и тон, е от сатурновите същества. Тези същества обаче, въздушните и огнените същества, искат да не оставят човека да има физическо тяло, а той да остане само сила и закон, т.е. да стане мисъл, цвят и тон. Те искат напълно да го разредят, както се каза, да го направят същество, подобно на ангел.
към текста >>

198. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли. Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
към текста >>

199. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло.
към текста >>

200. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания. Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук.
Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>

202. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>

203. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят?
Нека да си представим, че тук е Земята и как растенията покълват от всяка нейна точка. И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика. В Гьотевия “Фауст” Вие ще срещнете думата: es “grunelt”. Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят? На хората им харесва цъфтежа в червено, жълто и т.н. Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее. И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха. Но за древните той беше в реда на нещата. Ето защо те можеха да усещат не само покълването, цъфтежа и узряването в условията на земния растителен свят, а също и как определени растителни свойства слизат към тях от Земното обкръжение, носени от въздуха и топлината. (Рис.
към текста >>

204. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света. Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове. Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество. И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>

205. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят.
Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние. В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет. На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък. И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опожареният Гьотеанум в Дорнах.
към текста >>

Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си.
към текста >>

206. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят.
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение. Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>

Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли.
Видите ли, ние можем вече да кажем: Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство. И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли. Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли. Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.
към текста >>

Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят.
Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите. Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.
към текста >>

Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите.
Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите. Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.
към текста >>

207. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре.
към текста >>

208. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят.
Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>

И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо.
Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>

И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре. Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>

209. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към растението Беладона /старо биле/. Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
към текста >>

210. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа.
Да разгледаме напротив цвета. Ние не можем в същност другояче, когато стоим срещу него с окото на духа, освен да го чувствуваме като наша собствена душа, когато тази душа храни най-нежните желания. Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа. И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля.
към текста >>

Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.
Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното. Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.
към текста >>

Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.
Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв. Коренът на растението, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу. Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.
към текста >>

211. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир. Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>

212. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

По такъв начин спомените на земните метали са това, което отива назад до състоянието, когато всеки метал е бил космически цвят, пронизващ другите, когато Космосът в своето същество е бил нещо като вътрешна дъга, някакъв вид спектър, който после се диференцирал и чак впоследствие станал физически.
И така, постепенно стигате - когато проследите назад физическото - от слоновост през по-финото физическо до духовното. Следвайки този път, обръщайки особено внимание на конкретните детайли, стигаме до духовния произход на всичко, което е свързано със земното. Земята има начало в духовното. Това се дава от истинския възглед. И аз мисля, че е прекрасна идея, когато можеш да си кажеш: ако проникнеш във вътрешността на Земята и дадеш на твърдите метали да ти разкажат за това, което помнят, те ще ти разкажат: някога ние сме били толкова разширени в пространството, че въобще сме нямали физическа субстанция, а сме били само цветове, реещи се в Духа, плуващи във Вселената. По такъв начин спомените на земните метали са това, което отива назад до състоянието, когато всеки метал е бил космически цвят, пронизващ другите, когато Космосът в своето същество е бил нещо като вътрешна дъга, някакъв вид спектър, който после се диференцирал и чак впоследствие станал физически.
към текста >>

213. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека. По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си. И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>

214. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание. Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото то е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.
към текста >>

215. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>

216. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
към текста >>

217. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод. Представя се силата: как тя въздейства на израстването. Представя се как тази сила протича в собственото сърце.
към текста >>

218. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят.
Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
към текста >>

219. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
към текста >>

220. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност. Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта. И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират! "
към текста >>

Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират!
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта. И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират! "
към текста >>

221. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Всъщност никакъв цвят, никаква линия вън от природата не се явява така, без нещо по-низше да бъде победено от нещо по-висше.
Скулпторът пристъпва към човешката форма, открива, макар и несъзнателно, тази тайна чрез усещането, чрез чувството. Той разбира, че тази човешка форма иска нещо, което не се изразява при човека, което бива победено от един по-висш живот, чрез душевния живот, бива убито чрез душевния живот; той създава един вид магически от човешката форма това, което липсва на действителния човек, което природата скрива. Гьоте е чувствувал нещо подобно, когато говореше за "явните тайни". Можем да отидем още по-нататък. Можем да кажем: навсякъде в широката природа съществува на основата тази тайна. Всъщност никакъв цвят, никаква линия вън от природата не се явява така, без нещо по-низше да бъде победено от нещо по-висше. Може да се случи също обратното, понякога по-висшето може да бъде победено от по-низшето. Обаче във всичко може да се открие, може да бъде намерено отново това, което всъщност бива победено, и става това художествено творящо.
към текста >>

Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета. Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга. Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение. Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение. Защото всеки път, когато преминаваме от живописното, от колоритното във фигурното, във формата, ние ще пренесем това, което е сетивно, в основния тон на свръхсетивното. При преминаването от светли цветове, през синьото и от там по някакъв начин вътрешно към рисуването, ние ще имаме в светлите тонове преминаването към нещо сетивно-свръхсетивно, което, бих могъл да кажа, съдържа свръхсетивното в един по-малък тон, защото цветът винаги иска да каже нещо, защото цветът винаги има душа, която е свръхсетивна. И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстрактно-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
към текста >>

222. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди.
към текста >>

Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект.
И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
към текста >>

По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека.
Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа. Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена. Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице. Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор. Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество.
към текста >>

Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор.
Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена. Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице. Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор. Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот.
към текста >>

Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството.
Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия.
към текста >>

Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят.
Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия.
към текста >>

Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта.
Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си.
към текста >>

Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго.
За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре.
към текста >>

Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква.
Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
към текста >>

Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля.
И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
към текста >>

едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
към текста >>

223. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Той изпитва чувството, което иначе се изпитва при жълтия и червения цвят, но това изживяване е духовно, то не трябва да се смесва с физически виждания.
Не трябва да се вярва, че при описанието на цветната аура ясновидецът говори така, както живописецът говори за цветовете. Той изпитва чувството, което иначе се изпитва при жълтия и червения цвят, но това изживяване е духовно, то не трябва да се смесва с физически виждания. В тази точка съществува най-лошото криво разбиране. За ясновидеца изживяването с живописта е като нещо, което можем да наречем среща с нещо подобно, което иде от противоположната посока, където е възможно разбирателството, защото от вън идва вътре същото нещо, което е създадено от вътре. При това аз винаги предполагам, че се касае за художествено творчество, с което е възможно разбирателството, ако предварително нямаме налице натурализъм, а изкуство. Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява. Това става, като той привежда в цветове и форми това, което изживява.
към текста >>

Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение. Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено. Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>

224. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За да можете да си представите това, прочетете елементарните основни понятия в последните глави на Гьотевото "Учение за цветовете" върху сетивно-моралното въздействие на цветовете, където Гьоте казва, че всеки цвят предизвиква едно душевно състояние.
За да можете да си представите това, прочетете елементарните основни понятия в последните глави на Гьотевото "Учение за цветовете" върху сетивно-моралното въздействие на цветовете, където Гьоте казва, че всеки цвят предизвиква едно душевно състояние. Това душевно състояние ясновидецът получава като нещо последно, с него той оцветява това, което иначе би било безцветно и безформено. Когато ясновидецът говори за аура и други подобни неща и казва, че това, което вижда, има определени цветове, трябва да бъдем наясно, че той оцветява това, което изживява вътрешно с тези душевни състояния. Когато ясновидецът казва, че това, което вижда, е червено, той изживява това, което иначе се изживява при червения цвят; изживяването е същото при виждането на червеното, само че то е духовно.
към текста >>

Когато ясновидецът казва, че това, което вижда, е червено, той изживява това, което иначе се изживява при червения цвят; изживяването е същото при виждането на червеното, само че то е духовно.
За да можете да си представите това, прочетете елементарните основни понятия в последните глави на Гьотевото "Учение за цветовете" върху сетивно-моралното въздействие на цветовете, където Гьоте казва, че всеки цвят предизвиква едно душевно състояние. Това душевно състояние ясновидецът получава като нещо последно, с него той оцветява това, което иначе би било безцветно и безформено. Когато ясновидецът говори за аура и други подобни неща и казва, че това, което вижда, има определени цветове, трябва да бъдем наясно, че той оцветява това, което изживява вътрешно с тези душевни състояния. Когато ясновидецът казва, че това, което вижда, е червено, той изживява това, което иначе се изживява при червения цвят; изживяването е същото при виждането на червеното, само че то е духовно.
към текста >>

225. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята.
Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно. Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот. Ние имаме това чувство в основата на нашата душа. Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха.
към текста >>

Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове.
Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство. По отношение на всяко друго изкуство ясновидецът има чувството, че се потопява в самия художествен елемент. Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането. Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове. Когато изживява живописта, той идва срещу него от другата страна. Като рисува това, което се оформя като светло и тъмно, когато твори действително живописно, живописецът довежда художественото действие до онази точка, където живописта и ясновидството се срещат, където започва ясновидското. И ясновиждането отива точно до там, където, ако човек иска да го продължи навън, той започва да рисува. Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг. Тук човек започва да разбира тайната на цветовете, да разбира това, което е казано в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че формата на цвета е произведение, че всъщност да се рисуват линии, това е една лъжа.
към текста >>

Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг.
Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането. Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове. Когато изживява живописта, той идва срещу него от другата страна. Като рисува това, което се оформя като светло и тъмно, когато твори действително живописно, живописецът довежда художественото действие до онази точка, където живописта и ясновидството се срещат, където започва ясновидското. И ясновиждането отива точно до там, където, ако човек иска да го продължи навън, той започва да рисува. Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг. Тук човек започва да разбира тайната на цветовете, да разбира това, което е казано в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че формата на цвета е произведение, че всъщност да се рисуват линии, това е една лъжа. Не съществува никаква линия. Морето не граничи с небето чрез една линия; там където цветовете граничат едни с други, там е границата. Аз мога да си помогна с линията, обаче това е последствие на действието на цветовете едни в други. Така човек разбира истински тайната на цветовете.
към текста >>

226. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>

Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>

И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>

Възприемайки този цвят в цветове, ние осъществяваме един космически спомен.
Следователно, отдавайки се на музиката, човекът се обръща към своята собствена душевно-духовна същност. Тайните на вътрешната душевно-духовна човешка природа, до които стигаме благодарение на антропософията, упражняват своето плодотворно въздействие също и в областта на музиката, и то не теоретично, а направо там, където блика самото музикално творчество. Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален свят“, това не е някаква теоретична постановка. Възприемайки този цвят в цветове, ние осъществяваме един космически спомен.
към текста >>

227. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
към текста >>

228. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа.
към текста >>

Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето.
През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>

И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно. Тук изобщо не става дума за някаква живопис. И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго.
към текста >>

Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис.
Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес. Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис. Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
към текста >>

Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>

Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят.
Ако си спомняте, веднъж Кант е казал следното: Дайте ми материя и от нея аз ще създам един цял свят! Добре, но дори и да допуснем, че Вие бихте му предоставили тази материя, бъдете напълно сигурни: Той никога не би могъл да направи от нея някакъв свят, защото поначало светът не е направен от материя. Обаче светът може да бъде създаден чрез подвижния инструмент на цветовете! Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят. И всъщност днес, с изключение на някои плахи опити в областта на импресионизма и най-вече на експресионизма, ние потънали във всеобщия материализъм просто сме изгубили всяка представа за живописта. Днес в повечето случаи никой не рисува истински, а само подражава външните форми, скицирайки ги върху платното. Обаче това са само обработени плоскости, това не е рисуване, това не е възникнало от цветовете и от играта на светлосенките.
към текста >>

229. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>

Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>

Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>

В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят.
Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>

Самото растение непрекъснато създава зеления цвят.
Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>

Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат.
Нека да се върнем към човека. Вглеждайки се във външната природа, ние откриваме цвета на здравото човешко тяло най-вече в цветовете на цъфналата праскова. Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат. Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото.
към текста >>

Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят.
Нека да се върнем към човека. Вглеждайки се във външната природа, ние откриваме цвета на здравото човешко тяло най-вече в цветовете на цъфналата праскова. Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат. Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата.
към текста >>

Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят.
Вглеждайки се във външната природа, ние откриваме цвета на здравото човешко тяло най-вече в цветовете на цъфналата праскова. Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат. Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата. Ето как ние живеем в цветовете на света. В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото. В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>

Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото.
Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат. Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата. Ето как ние живеем в цветовете на света. В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото. В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>

Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата.
Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят. В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата. Ето как ние живеем в цветовете на света. В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото. В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>

В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото.
А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата. Ето как ние живеем в цветовете на света. В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото. В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>

Зеленото е мъртвият образ на живота; светлорозовият цвят на цъфналата праскова и човешкият инкарнат ни приближават към живия образ на душата; черното е духовният образ на смъртта.
Представете си още веднъж, колко истински е животът в цветовете. Зеленото е мъртвият образ на живота; светлорозовият цвят на цъфналата праскова и човешкият инкарнат ни приближават към живия образ на душата; черното е духовният образ на смъртта. Тук ние стигаме до един действителен завършек на неща та. Запомнете моите описания: Зеленото = мъртвия образ на живота. Тук аз оставам в областта на живота. Светлорозовото и инкарнатът = живия образ на душата. Тук аз оставам в областта на душата.
към текста >>

Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа.
Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин. Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността. Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство. Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи. Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа. Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
към текста >>

Ние се издигаме нагоре към повърхността на човешкото тяло, където откриваме здравия светлорозов цвят на инкарната, или потъваме в духовните измерения на физическото тяло, където цари бялото, или виждаме как душата не може да се справи с физическото тяло, в резултат на което то се разболява и пред нас се появява зеленото, като във всеки от тези случаи ние оставаме горе при повърхността на човешкото тяло.
Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия. Ние се издигаме нагоре към повърхността на човешкото тяло, където откриваме здравия светлорозов цвят на инкарната, или потъваме в духовните измерения на физическото тяло, където цари бялото, или виждаме как душата не може да се справи с физическото тяло, в резултат на което то се разболява и пред нас се появява зеленото, като във всеки от тези случаи ние оставаме горе при повърхността на човешкото тяло.
към текста >>

230. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят.
Редом с архитектурното изкуство, към което, колкото и парадоксално да звучи, аз причислявам изкуството да се обличаме, както и пластиката, аз разгледах и живописта, посочвайки,как действителното изживяване на цветовете далеч не представлява нещо, което ни задържа върху повърхността на предметите, защото фактически то ни отвежда до тяхната най-дълбока интимна същност. После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят. Но аз добавих, че зеленото включва в себе си и минерални, следователно мъртви съставни части. Така че чрез зеленото ние стигаме до мъртвия образ на живота. Забележително е, че животът може да ни се представи в един мъртъв образ. Нека още да се замислим и върху това, как човешката фигура застава срещу нас в мъртвите очертания на пластиката и как вълнуващото тук е, че животът може да се прояви дори и в неподвижните мъртви форми. А в областта на цветовете същото откриваме и при зеления цвят.
към текста >>

А в областта на цветовете същото откриваме и при зеления цвят.
После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят. Но аз добавих, че зеленото включва в себе си и минерални, следователно мъртви съставни части. Така че чрез зеленото ние стигаме до мъртвия образ на живота. Забележително е, че животът може да ни се представи в един мъртъв образ. Нека още да се замислим и върху това, как човешката фигура застава срещу нас в мъртвите очертания на пластиката и как вълнуващото тук е, че животът може да се прояви дори и в неподвижните мъртви форми. А в областта на цветовете същото откриваме и при зеления цвят. Вълнуващото тук е, че зеленото изгражда мъртвия образ на живота.
към текста >>

В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа.
При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност. И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа.
към текста >>

Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят.
Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите. Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата. И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
към текста >>

Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси.
Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси. Самият цвят изисква това! И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език. Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете.
към текста >>

Самият цвят изисква това!
Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси. Самият цвят изисква това! И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език. Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете.
към текста >>

Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката.
Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката. Никога не би ни хрумнало да изразим в една картина душевния елемент по друг начин, освен чрез синьото, което, отивайки към центъра, става все по-нежно и по-нежно. И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени пориви действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете.
към текста >>

231. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Връзката между цвят, реч и песен.
За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете. Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството.
към текста >>

232. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон.
към текста >>

233. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека.
към текста >>

234. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
Бих искал да отбележа следното по въпроса. Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж. рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна. И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
към текста >>

Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга.
Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят. При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас.
към текста >>

Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас.
Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят. При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас. В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета. Ние се изживяваме в цвета. Така всъщност изхождаме от природата на тоновете. Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание.
към текста >>

235. ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон.
В мисловния свят няма център, защото там център и периферия съвпадат. Там няма нито времеви, нито пространствени разлики. Там всичко звучи съвместно в един тон. Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго. В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове. Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон. Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек. Формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него.
към текста >>

Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата.
Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго. В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове. Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон. Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек. Формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него. Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то. 23.01.1905 г. Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея.
към текста >>

236. Съдържание GA_284 Окултни знаци и символи

Творческият комичен тон Изливане цвят и формиращи сили от Акаша.
Творческият комичен тон Изливане цвят и формиращи сили от Акаша.
към текста >>

237. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта.
Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура. По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на вътрешното душевно състояние. Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно. Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен. В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера. След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция. Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата. Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали.
към текста >>

238. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>

239. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>

Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят.
Общо взето, ние виждаме нещата, защото те застават пред нас в определени цветове, ограничени от линии и форми. Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание. Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>

Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие.
Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание. Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>

240. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой.
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>

241. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н.
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението. Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н. Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека? Например коренът с главата и т.н.
към текста >>

Това, което ние наблюдаваме през трите различни сезона е все едно и също растение, само че първо това е преди всичко зелено листо, след това е преди всичко цвят, а след това плод.
Това, което ние наблюдаваме през трите различни сезона е все едно и също растение, само че първо това е преди всичко зелено листо, след това е преди всичко цвят, а след това плод. Защото това, което лети наоколо са плодовете. Цялото е глухарче. Първо се появяват листата, зелените, след това се показват цветовете и после плодовете.
към текста >>

242. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят.
Най-напред Вие трябва да различите частите на растението: корен, стебло, листа, цветове, плодове. Растенията са се разделили така, че при някои видове е изразен повече корена, другото е атрофирало. При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят. Нещата трябва да се приемат относително. Ние получаваме едно разделение на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н. преобладават, така растенията се различават едно от друго. Когато откриете, че всички цветове съответстват на едно определено душевно качество, ще пречислите и останалите органи към определени душевни качества. Така че е все едно дали насочвате към душевните качества отделни части или целия растителен свят.
към текста >>

243. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство. Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>

244. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг.
към текста >>

Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата.
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката. Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата. И всичко това е част от нещо цялостно и затова детето го прави именно по този начин.
към текста >>

След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>

Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>

245. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи.
Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания.
към текста >>

От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение.
Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята. Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата Земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол. От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение.
към текста >>

246. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>

И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент.
И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>

247. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>

Затова не казвайте, че всичко това е излишно, и че когато въведем слепи хора в дадено помещение, боядисано в определен цвят, тези хора не получават никакво впечатление и че последицата от това е, че отсъствува, каквото и да е въздействие.
Чрез тази цветова терапия при всички положения се въздействува върху Аза, докато при обективната цветова терапия се въздействува върху физическата система и едва по обходен път, чрез физическата система върху Аза. Затова не казвайте, че всичко това е излишно, и че когато въведем слепи хора в дадено помещение, боядисано в определен цвят, тези хора не получават никакво впечатление и че последицата от това е, че отсъствува, каквото и да е въздействие. Това не е така. В този случай именно бих желал да кажа се проявяват много силно разположените под повърхността на сетивното, въздействия на сетивното. Ако въведа даден сляп човек в помещение, което е боядисано в червено или го въведа в помещение, което е боядисано в синьо, тогава и това за него представлява разлика. Или съществува значителна разлика, и трябва да се каже, че ако въведа сляп човек в помещение със синьо боядисани стени, тогава аз така въздействувам върху него, че цялото му устройство, цялото функциониране от главата по посока към останалия организъм се оттегля назад. Ако го въведа в помещение, което е боядисано в червено, то неговото функциониране от останалия организъм се премества по посока на главата.
към текста >>

Но от всичко това виждате, че същественото се съдържа тъкмо в този ритъм, предизвикан от последователната смяна на единия цвят с другия, чрез съответното цветово нюансиране на околната обстановка.
Това не е така. В този случай именно бих желал да кажа се проявяват много силно разположените под повърхността на сетивното, въздействия на сетивното. Ако въведа даден сляп човек в помещение, което е боядисано в червено или го въведа в помещение, което е боядисано в синьо, тогава и това за него представлява разлика. Или съществува значителна разлика, и трябва да се каже, че ако въведа сляп човек в помещение със синьо боядисани стени, тогава аз така въздействувам върху него, че цялото му устройство, цялото функциониране от главата по посока към останалия организъм се оттегля назад. Ако го въведа в помещение, което е боядисано в червено, то неговото функциониране от останалия организъм се премества по посока на главата. Но от всичко това виждате, че същественото се съдържа тъкмо в този ритъм, предизвикан от последователната смяна на единия цвят с другия, чрез съответното цветово нюансиране на околната обстановка. По-малко важно е, дали даден човек се намира в синьо или в червено помещение, но по-важното е, след като е бил в червено, да отиде в синьо, или след като е бил в синьо, да отиде в червено. Това има съществено значение. Ако открия, че за даден човек е необходимо функционирането на горната система да бъде подобрено чрез силно стимулиране на функциите на главата, тогава аз ще го преместя от синьото помещение след това в червеното помещение. Ако чрез останалия организъм желая да подобря функциите на главата, то аз ще го преместя от една червена в една синя стая.
към текста >>

248. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Цвят - бъз.
Широкообхватно антропософско познание за света като основа на терапевтичната преценка. Връзка на растението с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис. Листа, треви - майоран. Цвят - бъз. Семена - ким Carum carvi. Метаморфоза на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи. Принципите на металотерапията. Полярността на среброто и оловото.
към текста >>

249. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха.
[2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис). Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха. Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>

250. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
към текста >>

251. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това е съвсем същото, както, ако някой не различава синия или червения цвят: тогава той няма усещането за синьо и червено, и за него целият свят ще бъде лишен от тези два цвята.
Това е съвсем същото, както, ако някой не различава синия или червения цвят: тогава той няма усещането за синьо и червено, и за него целият свят ще бъде лишен от тези два цвята. Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета. Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва.
към текста >>

Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност.
Това е съвсем същото, както, ако някой не различава синия или червения цвят: тогава той няма усещането за синьо и червено, и за него целият свят ще бъде лишен от тези два цвята. Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета. Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва. Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити.
към текста >>

Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета.
Това е съвсем същото, както, ако някой не различава синия или червения цвят: тогава той няма усещането за синьо и червено, и за него целият свят ще бъде лишен от тези два цвята. Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета. Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва. Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити. Последицата е тази, че то насочва и прилага във волята това, което е добро само в областта на интелекта.
към текста >>

252. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>

253. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия.
Що значи това? Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията. Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия. Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам атоми, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята. Тук става нещо забележително, нещо странно.
към текста >>

Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото.
Против този закон на инерцията се надига Гьоте. Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на мисленето, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис. №1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят. Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото. Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
към текста >>

Защото видите ли, тази е една от основните разлики между така наречените субективни качества звук, цвят, топлина и различните качества на осезанието и т.н., и онова, което срещаме в механично-математическия образ на света.
Такива мислители забравят само едно нещо, те забравят – и именно това искаме да покажем в течение на тези сказки с цялата доказателна сила – те забравят, че нашата глава е изградена от същите закономерности на външното съществуване, от които ние построяваме празните многостранни тела и т.н., и поради това нашата глава не може да построи никакви други многостранни тела освен онези, които съществуват също и вън от нас. Защото видите ли, тази е една от основните разлики между така наречените субективни качества звук, цвят, топлина и различните качества на осезанието и т.н., и онова, което срещаме в механично-математическия образ на света. Тази е основната разлика, звукът, цветът, те ни оставят да бъдем вън от нас; ние трябва първо да ги приемем, трябва първо да ги възприемем. Като хора ние стоим вън от звука, от цвета, от топлината и т.н. С топлината не е напълно така, ние утре още ще говорим за това, но до известна степен и с топлината е така. Те ни оставят първо да бъдем вън от нас, ние трябва да ги възприемаме. Но не е така при отношенията на формите, на пространството, на времето, при отношенията на теглото.
към текста >>

254. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини. Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това. Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>

255. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят.
Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>

256. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят.
Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>

257. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Образува се лист, усложнява се, образува се цвят.
Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се.
към текста >>

258. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение. Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра. Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития.
към текста >>

[10] не е придавал в езика никакво особено значения на оттенъците на синия и виолетов цвят – по-ранно изложение по темата се съдържа в публичната лекция от 24.3.1920 г.
[10] не е придавал в езика никакво особено значения на оттенъците на синия и виолетов цвят – по-ранно изложение по темата се съдържа в публичната лекция от 24.3.1920 г. в Дорнах, която е отпечатана само в „Die Menschenschule“, Jg. 13, Basel 1939, S. 256. Още през 1858 г. ученият Уилям Гладстон, по-късно станал премиер-министър на Великобритания, изследвайки древногръцки произведения, установява този факт.
към текста >>

259. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>

Вторичните качества: звук, цвят, усещане на топло, се намираха свободни, изолирани от света и за нуждите на познанието, те трябваше да намерят прибежище вътре в човешкото същество.
Обаче светлата диря, която ни сигнализира преминаването на снаряда, свистенето, което той ни кара да чуем, са били принесени на личните усещания на човека, защото и без това не би се знаело, на какво да се припишат. Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния предмет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните мислите ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то? Вторичните качества: звук, цвят, усещане на топло, се намираха свободни, изолирани от света и за нуждите на познанието, те трябваше да намерят прибежище вътре в човешкото същество. Как и при какви условия се намираха те там? Това бе забравено малко по малко. Непосредствената вътрешна опитност не съществуваше вече; няма вече жива връзка между външната природа и човека. Тогава бе решено произволно, че впечатленията, които тя произвежда, не съществуват вече освен в човека. И там те са като изгубени за познанието.
към текста >>

Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло.
Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло. Те не се намират там, както не се намират и в мозъка!
към текста >>

260. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Нещо непознато, надарено с величина, форма, движение, но тъмно и нямо, упражнява върху човека някакво действие и се превежда у него чрез впечатления на звук, цвят, топлина и пр.
Нещо непознато, надарено с величина, форма, движение, но тъмно и нямо, упражнява върху човека някакво действие и се превежда у него чрез впечатления на звук, цвят, топлина и пр.
към текста >>

Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета. Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили. И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук. В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления.
към текста >>

Когато възприемаме един звук, един цвят и пр..., ние имаме само образа на една действителност; ние възприемаме тази действителност когато се намираме вън от нашето тяло.
Когато възприемаме един звук, един цвят и пр..., ние имаме само образа на една действителност; ние възприемаме тази действителност когато се намираме вън от нашето тяло. Човекът има опитност за първичните качества в състояние на будност, в самия него, и вижда техния образ във външния свят; когато вярва, че те съществуват само във външния свят, той долавя само техния образ, а не тяхната действителност, която се намира вътре в него. Този образ, това са математическите, геометрическите, аритметическите качества на нещата.
към текста >>

Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>

Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>

Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

261. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр.
Със зазоряването на научната ера, човекът изхвърли вън от себе си психологията. Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр. е било по степенно включено в самия човек.
към текста >>

262. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма.
Следователно, Вие си съставихте един образ, макар и приблизителен, за това, което възприемате при нормални условия. Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма.
към текста >>

263. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Устройство на животното по форма и цвят.
-Естественото образуване на хумуса. Азбуката на цялостното развитие на растението. Действието на Слънцето. Голямото преобразуване вътре в природата. Космически качествен анализ. Устройство на животното по форма и цвят. Структура и консистенция на неговата субстанция
към текста >>

264. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да се види, че цвеклото изглежда като цвекло, разбира се то изглежда така или иначе, може лесно или по-трудно да се разреже, има определен цвят, съдържа едни или други елементи, всичко това може да се каже.
Да се вярва, че за нещата може да се говори от различни гледни точки, без да се разбира тяхната същност, следва само от факта, че при отделните области на живота човек сам не може да достигне до техните основи. Да се види, че цвеклото изглежда като цвекло, разбира се то изглежда така или иначе, може лесно или по-трудно да се разреже, има определен цвят, съдържа едни или други елементи, всичко това може да се каже. Но така цвеклото съвсем не е опознато и преди всичко не се разкрива съвместният живот на цвеклото с нивата, с годишното време, в което то се развива, зрее и т.н., а човек трябва да е наясно със следното.
към текста >>

265. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

266. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>

267. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето.
Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето. Здравето и болестта във връзка с учението за цвета
към текста >>

268. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>

Телесният цвят се създава от самия човек.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>

Този цвят се създава от самия човек.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>

Този цвят не възниква от някакво друго вещество.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>

Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.
към текста >>

На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета. Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества. Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото. И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>

269. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота.
Слепият в осветено пространство се чувства по-различно, отколкото в тъмно. Това чувство е толкова слабо, че самият сляп не го възприема. Това въздействие носи слаб характер, но има за слепия голямо значение, макар той и да не го възприема. Слепият например не би могъл постоянно да живее в мазе; там не би му достигала светлина. Има разлика, дали ще вкарате слепия в светло помещение с жълти прозорци или ще го вкарате в тъмно помещение, или в помещение със сини прозорци. На живота това оказва различно въздействие; жълтият цвят и синият цвят съвършено различно действат на живота. Да се разберат тези неща може само в случай, че се разбира как се отнася окото към цвета.
към текста >>

Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>

Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят.
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран. Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят. Между тях се появяват междинните цветове. Ето какво е трябвало да каже той. Обаче по това време в света се е появявала тенденция, при обяснението да се търси причината за това, което трябва да се обясни, зад кулисите на самото явление, вътре в него. Това е доста елементарно, нали така? Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка.
към текста >>

Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът.
Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло. Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика.
към текста >>

Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния.
Знаете и за другата страна. Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния. Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел. пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят. Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста.
към текста >>

пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят.
Знаете и за другата страна. Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния. Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел. пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят. Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста. Когато настъпи постът, се използват не само тъмни, но даже черни дрехи. Така се усмирява буйството на човека.
към текста >>

Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това!
към текста >>

Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>

Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек. Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето. Той по нормален начин оживява себе си.
към текста >>

пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят. Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>

Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят. Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>

Но оттук виждате, че всичко, свързано с червения цвят, е свързано в човека с развитието на кръвта.
Следователно много важно е обстоятелството, човек да расте не в мрачно помещение, където може да умре или да стане безропотен и угнетен. Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него кислород се усвоява правилно: това става благодарение на светлината. Но оттук виждате, че всичко, свързано с червения цвят, е свързано в човека с развитието на кръвта. Нервите при възприемане на червено са подложени на разрушение.
към текста >>

Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука.
към текста >>

Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>

Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>

Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>

За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло.
към текста >>

Виждате ли, в това се състои разликата между синия цвят и червения цвят.
Виждате ли, в това се състои разликата между синия цвят и червения цвят. Жълтият цвят е само градация на червения, докато зеленият - градация на синия. Можем да кажем така: гледайки по това, доколко са активизирани нервите и кръвта в човека, той в по-голяма степен ще усеща червено, или ще усеща синьо.
към текста >>

Жълтият цвят е само градация на червения, докато зеленият - градация на синия.
Виждате ли, в това се състои разликата между синия цвят и червения цвят. Жълтият цвят е само градация на червения, докато зеленият - градация на синия. Можем да кажем така: гледайки по това, доколко са активизирани нервите и кръвта в човека, той в по-голяма степен ще усеща червено, или ще усеща синьо.
към текста >>

Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.).
Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.). Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена. Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета. За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението. За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
към текста >>

Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията.
Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.). Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена. Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета. За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението. За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
към текста >>

И така, станало това, че явлението цвят така и си остава непонятно.
Но вие трябва да си имате представа за това, по какъв сложен начин съвременните физици обясняват синевата на небето! Разбира се, ако аз се ръководя от лъжливата теория, ще ми се наложи да прибягна до страшно сложни обяснения за това, да направя разбираемо най-простото явление; да обясня, защо черното мирово пространство ни се струва синьо, ако се гледа през осветена среда. А как стои работата с утринната и вечерната заря?! В повечето случаи главата (в книгите) по тази тема започва така: досега не се удава убедително да се обясни, защо небето е синьо; представите за това са различни. Гьоте много го е забавлявало това, че физиците с цялата си апаратура - с тази малка дупчица, през която те пропускат в стаята светлина, за да я изследват в тъмното, - с цялата си апаратура не са в състояние да обяснят най-простите явления. И така, станало това, че явлението цвят така и си остава непонятно.
към текста >>

пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>

И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата. И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето. С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека.
към текста >>

270. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Както знаете, млечно-белият цвят на кожата при човека в Европа говори за това, че този човек не е съвсем здрав: ако човек е здрав, през тази белота се вижда неговият природен свеж цвят, който той сам си създава вътрешно.
Днес ние преди всичко ще разгледаме това, което представлява най-голям интерес, а именно цвета на самия човек. Знаете, че на хората по Земята са свойствени различни цветове. За европейците, към които ние принадлежим, се казва, че те представляват бялата раса. Както знаете, млечно-белият цвят на кожата при човека в Европа говори за това, че този човек не е съвсем здрав: ако човек е здрав, през тази белота се вижда неговият природен свеж цвят, който той сам си създава вътрешно.
към текста >>

Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата.
Освен този, свойствен за европейците цвят на кожата, съществуват още четири други основни цвята на кожата. Днес ще ги разгледаме. Да разберем историята като цяло, да разберем целия социален живот, включвайки съвременния социален живот, можем само в случай, че успеем да се ориентираме в расовите особености на хората. Можем да разберем правил-но всичко духовно само в случай, че отначало се изследва въпросът за това, как духовното начало в човека действа в цвета на кожата.
към текста >>

Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
Сега да преминем от черното към жълтото. При жълтото (цвета), който е сроден на червеното, светлината малко се отразява, отблъсква се, но и много се поглъща. Следователно тук работа е в това, че човек отблъсква повече светлина, отколкото това прави черният човек. Черният (цвят) е егоистичен, той поема в себе си цялата светлината и цялата топлина.
към текста >>

Ще успеем сравнително добре да разберем този проблем, изхождайки от самия цвят.
И така, ние представляваме бялата раса. След това следва жълтата раса, монголоидите, и след това черната раса. Ще успеем сравнително добре да разберем този проблем, изхождайки от самия цвят. Така ще ни се удаде да обясним цялата тази история.
към текста >>

271. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят.
Ето какво си представял Данте. Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво чудо биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават. Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо. Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.
към текста >>

След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
към текста >>

272. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако по-рано са имали нормален цвят на кожата, сега те бледнеят.
Съзерцавайки такива хора, може да се наблюдава нещо доста странно, доста своеобразно; те превръщат употребата на опиум в привичка и затова запазват състоянието си доста дълго време; но след известен период те стават съвсем бледни. Ако по-рано са имали нормален цвят на кожата, сега те бледнеят.
към текста >>

273. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят.
Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят. Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му. Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен. След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
към текста >>

[2] Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
[2] Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
към текста >>

274. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

42. Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
42. Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен цвят на Convallaria maialis, момина сълза.
към текста >>

275. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът.
Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда. Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука. Теория на включеността. Интелигентността на душевноболните.
към текста >>

Възприятието на светлина и цвят при пчелите.
Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче. Изкуственото подхранване на пчелите.
към текста >>

276. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове.
Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

277. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят.
При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение. Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо. Иначе всичко би станало мъртво. И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода. Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода.
към текста >>

278. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно.
Като опровержение тук не може да служи фактът, че пчелите притежават способност за различаване в случай, че кошерът, в който те живеят, отпред се маркира с цвят; помислете за това, че всеки цвят притежава специфично въздействие, както химическо, така и топлинно. Ако например оцветите някаква повърхност в червено, пчелите, приближавайки се към тази повърхност, ще почувстват топлина. Разбира се, те не могат да не узнаят за измененията, ако например попаднат на оцветена в синьо повърхност. Защото за тях синята повърхност е по-студена. Пчелите усещат топлината на червеното и студа на синьото. По този начин те различават.
към текста >>

279. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят.
И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна.
към текста >>

280. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н.
После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
към текста >>

281. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Цветът на очите и бледният цвят на тялото при албиносите.
За структурата на окото. За роговицата, короидата, ретината, зрителния нерв и сляпото петно. Човек вижда чрез свръхсетивния «аз». Черните или сини очи. Кафявите очи. Цветът на очите и бледният цвят на тялото при албиносите. За албинизма. Ирисодиагностика. За общоприетата очна диагностика. Причина за албинизма е неправилното преработване на сярата и желязото, осъществявана чрез «аза». Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло.
към текста >>

Зеленият цвят на растенията.
Зеленият цвят на растенията. Оцветяването при рибите. Значението на ивиците отстрани при рибите. Разхлабването на етерното тяло и астралното тяло преди смъртта и противоположното състояние, когато астралното тяло твърде дълбоко се внедрява във физическото тяло. Признанието за извършено престъпление може да бъде предизвикано от съвместното освобождаване на етерното тяло и съвестта. Прегрешението против свободата на човека.
към текста >>

282. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят.
Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>

283. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност.
Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.
към текста >>

Те добивали от това прекрасен цвят на лицата и ако по-рано били мършави, после напълнявали.
Но защо те са правели това? Виждате ли, господа, повечето хора правели това заради желанието да се харесат. Те добивали от това прекрасен цвят на лицата и ако по-рано били мършави, после напълнявали. И така, те приемали арсен, за да се харесат, заради тщеславие, привиквали към приема на арсен и изглеждали добре от това.
към текста >>

284. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси.
Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса. Едното явление е свързано в дадения случай с друго. Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам». Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>

Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена.
Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам». Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>

Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам».
При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам». Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>

Сега, господа, трябва да се осведомим, поради какво обвивката, обуславяща синия, кафяв или черен цвят (на очите), при някои хора е по-дебела или по-тънка.
Сега, господа, трябва да се осведомим, поради какво обвивката, обуславяща синия, кафяв или черен цвят (на очите), при някои хора е по-дебела или по-тънка. Казах ви: тук, в окото, влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръх-сетивна част на човека. Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен, или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото.
към текста >>

Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят.
И даже ако «азът» може да преработи желязото, той въпреки това понякога не е в състояние да преработи сярата. Ако «азът» допуска в тази обвивка непреработена сяра, в дъгообразната обвивка се появяват жълто-кафяви оттенъци; при това възникват кафявите очи. Ако в очите постъпва особено много сяра, тогава се появява червена дъгообразна обвивка. От сярата проблясваща тук, отзад, даже зеницата не изглежда черна. Видна е вече не черна зеница; излъчващата, искрящата сяра прави даже зеницата тъмно-червена. Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят. Така че може да се каже: има хора, които могат сякаш да впръскват сярата в очите си. «Азът» може да я впръска, обуславяйки с това особената окраска на ириса.
към текста >>

Но трябва още да се знае какво работи при това вътрешно, трябва да се знае цялата история с впръскването, тъй като червеният цвят (на зеницата) и бледният цвят на тялото произлизат от сярата.
Прочетете някъде за албиносите; какво ще прочетете? Този от вас, който ми зададе въпроса, вероятно е прочел някъде: «Причината за албинизма е неизвестна! » Материализмът често се обръща към тази сакраментална фраза: «Причината не е известна! », доколкото той не се притеснява с проблеми, където трябва да се търси причината. Разбира се, лесно е да се каже: тази зеница е червена. Но трябва още да се знае какво работи при това вътрешно, трябва да се знае цялата история с впръскването, тъй като червеният цвят (на зеницата) и бледният цвят на тялото произлизат от сярата.
към текста >>

Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна.
Сега можете да разберете къде е истинската наука. Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
към текста >>

Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло.
Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина.
към текста >>

285. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят.
Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>

В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>

И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове. В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна. И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.
към текста >>

Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят!
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет. Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
към текста >>

Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове.
Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
към текста >>

286. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме - това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло. Разбира се, станали са значителни промени. Представете си плащ, намятан върху плещите и главата, прехвърлен на другата страна (вж. рис.); първоначално той е покривал главата. Ако плащът е бил червен, той е изглеждал много красиво. Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
към текста >>

287. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината.
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.
към текста >>

Това е причината за зеления цвят при растенията.
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.
към текста >>

Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят.
Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите? Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
към текста >>

Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли.
Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите? Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
към текста >>

288. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят.
И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
към текста >>

Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
към текста >>

При съдържимото на червата е било така, че (видението) даже е било ясно очертано от всички страни и е имало определен цвят.
Също и при съдържанието на червата древните са получавали, да кажем, видения; именно видения са получавали те. Това също е нещо, достойно за внимание! За потта беше казано: ако човек се е потял, той се е обличал в собствения си призрак. Ако човек е отделял урина, в нея се е намирал призракът му, който се е изправял. При съдържимото на червата е било така, че (видението) даже е било ясно очертано от всички страни и е имало определен цвят. По него - наречете го видение или съновидение, както ви хареса, - по това «съновидение» в древността са диагностицирали много болести.
към текста >>

289. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят. Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология.
към текста >>

Особено силно възприемали те червения цвят.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят. Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
към текста >>

Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят!
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят. Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове.
към текста >>

Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления.
Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена.
към текста >>

290. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области.
Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано. Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи. Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>

Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят.
Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят. Тогава цяла Европа е била пронизана от древното келтско население. А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството. И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия.
към текста >>

291. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

След това възниква цвят.
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано. При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят. После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година. Следователно какво имаме при растенията? При растенията наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение - консолидация.
към текста >>

292. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят.
Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни. Подобно на птица, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16). За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас.
към текста >>

Съвсем несъмнено е, казвал той, че когато виждам син цвят, синьото се намира не навън, а то се проектира тук от мен самия, ако «нещото в себе си» оказва въздействие върху мен.
Виждате ли, един последовател на Кант, Шопенхауер[2], считал тези неща за толкова очевидни, че казвал: в това даже не трябва да се съмняваме! Съвсем несъмнено е, казвал той, че когато виждам син цвят, синьото се намира не навън, а то се проектира тук от мен самия, ако «нещото в себе си» оказва въздействие върху мен. Ако аз чувам там, «навън», че някой го боли и той стене, и болката, и стоновете произхождат не от него, а от мен! Ето как говори Шопенхауер, съвсем ясно и очевидно. А ако човек затваря очи и спи, целият свят помръква и онемява. Тогава за човека съвсем нищо няма.
към текста >>

293. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене.
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка. Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав. Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост. Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия. И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия».
към текста >>

294. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка.
Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.
към текста >>

295. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена. Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли. Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
към текста >>

296. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Живата руменина, здравият цвят на лицето зависи от това, доколко правилно се торят нивите.
Ако бихме почнали да торим, използвайки само минерални торове, както им хареса да правят в ново време, или да торим с азот, произведен от въздуха, вашите деца, господа, а в още по-голяма степен децата на вашите деца биха имали съвсем бледни лица. Вие не бихте различили цвета на лицата им от цвета на белите ръце. Живата руменина, здравият цвят на лицето зависи от това, доколко правилно се торят нивите.
към текста >>

297. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Той израства от човека подобно на цветче, но става по-груб, груб цвят, израсъл от човека.
Той израства от човека подобно на цветче, но става по-груб, груб цвят, израсъл от човека. Той вече не възприема така фино, както възприемат растенията в мировото пространство. Тези образи са съвсем реалистични. Именно така стои работата.
към текста >>

298. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своя цвят -от Слънцето и Луната.
С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна - както ви описах, -е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето. И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната. Следователно миризмата и оцветяването не произлизат от един източник. Миризмата идва от планетите, оцветяването - от Слънцето и Луната. Не може всичко да идва от едно и също място, нали така? Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своя цвят -от Слънцето и Луната.
към текста >>

Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години!
За какво ви разказвам всичко това, господа? Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип - този камък. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел. пр.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години. Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка.
към текста >>

Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка.
Виждате ли, за да придаде окраска на растението, на Слънцето му е необходима една година, но за придаването на цвят на минерала, на камъка, на Слънцето са му необходими 25 915 години! Защото това е доста по-корав тип - този камък. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година; точката на изгрева на Слънцето също описва кръг: отначало тя стои долу, съвпадайки с точката на пролетното равноденствие, след това се изкачва нагоре (по Зодиака към съзвездието Рак в Северното полукълбо - бел. пр.), после отново се спуска надолу; такъв е нормалният кръгооборот, извършван в течение на една година. Но има и кръгооборот, извършван за 25 915 години. Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги именно Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство. Ако Слънцето не извършваше своя ежегоден кръгооборот именно по такъв начин, както това става, ако Слънцето имаше само дневен кръгооборот и оборот за 25 915 години, не би имало никакви растения и на вас би ви се наложило да се храните с чакъл! Само че тогава би се наложило първо да се преустрои човешкият стомах.
към текста >>

Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>

Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>

Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>

Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце».
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>

299. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Но може - само ако се вгледате по-добре - да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят.
Виждате ли, господа, когато гледате Луната, намирате, че тя ту е подобна на диск, когато е пълнолуние, ту на кифличка, ту на половин диск и т. н. - при това сияе в излизащата от нея светлина. Но след това настъпва новолуние. Но ако очите ви са малко тренирани - не знам, знаете ли за това, - можете да видите даже новата Луна, Луната в новолуние. Преди всичко вие можете да виждате лунния сърп, ако луната нараства. Но може - само ако се вгледате по-добре - да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят. И както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск. На това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима.
към текста >>

НАГОРЕ

4.6729290485382