Търсене в текстове за 'Цвете'

7. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя.
към текста >>

8. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Какво всъщност е Теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е Теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа. Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>

9. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
Какво всъщност е теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа. Бог, изчезнал от света, бива възроден в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>

10. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето.
Осмият пласт на земната вътрешност се означава с различни имена. В Питагоровата школа в древността този осми пласт е носел името създател на числата. В розенкройцерските школи се е наричал раздробител. Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител. Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така. Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството.
към текста >>

11. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман.
Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете. Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите. Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света. Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата. Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви.
към текста >>

12. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си».
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си». Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки. Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете.
към текста >>

13. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето. Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството. Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност.
към текста >>

14. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението.
Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло. Всички човешки склонности, чувства на суета и егоизъм, се проявяват чрез съвсем определени цветови течения, така че бихме могли да кажем: Вътрешното душевно изживяване се проявява в човешката аура. Аурата никога не е спокойна, там нищо не е статично като статичните неща в сетивния свят.
към текста >>

15. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>

Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

16. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае.
И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята. Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае. Чудесно впечатление се получава от коситбата на ливадите и житата през есента, когато големи потоци на приятни усещания се носят над Земята! Съществата от второто елементарно царство, които действат и карат растенията да избуяват, се носят към растението от всички страни като пеперуди. Те работят за израстването на листата, цветовете и др. Това е, което действа от страна на второто елементарно царство.
към текста >>

17. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята.
към текста >>

18. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>

Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята.
Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него.
към текста >>

Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него.
към текста >>

19. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие.
И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора.
към текста >>

20. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно.
Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества. Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

21. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете.
С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

22. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако искате да си изясните нещата, вземете следното сравнение: Ето тук аз имам пред себе си едно цвете.
Ако искате да си изясните нещата, вземете следното сравнение: Ето тук аз имам пред себе си едно цвете. А неговата коронка, неговото стъбло
към текста >>

То също идва от едно такова цвете.
– къде бяха те преди известно време? Те бяха в семето. В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог.
към текста >>

23. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>

24. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>

25. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето.
Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе. Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението. Ясновидецът вижда един чуден образ от светлина, съдържащ в себе си определени потоци и сложни конфигурации, и би могло да се каже, че това, което по-късно израства от семето, е само една сянка от този чуден светлинен образ.
към текста >>

26. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тогава то представляваше една метаморфозираща растителна форма, наподобяваща цвете; и тази форма непрекъснато се променяше.
Нека да си припомним казаното в предишната лекция: ние видяхме, как низшата природа на човека се коренеше във водата, как половината от него беше потопена в тъмната водна Земя. Тогава то не разполагаше с кости, нито с някаква твърда човешка форма. Тогава то представляваше една метаморфозираща растителна форма, наподобяваща цвете; и тази форма непрекъснато се променяше. И човекът би останал на тази степен, ако съответните сили не бяха поели в онази посока на развитие, каквато те получиха на Луната. Ако Земята би останала единствено под въздействието на Слънцето, тогава подвижността на човешкото същество би нарастнала неимоверно; Земята би се развила в едно непоносимо за човека темпо; в този случай човекът изобщо не би могъл да възникне в неговата сегашна форма. Напротив, ако биха действували само Лунните сили, човекът веднага би се втвърдил, би се вкаменил; неговата форма би се втвърдила още в мига на раждането му; той би се превърнал в мумия и би останал в тази форма вечно. Днешният човек се развива в полето между тези две крайности: между неограничената подвижност и втвърдената форма. Понеже в Луната се намират формиращите сили, физическата Луна също се превърна в шлака.
към текста >>

27. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили.
В момента, когато Слънцето се отдели от Земята, Земята също започна да се върти около своята ос, така че веднъж от едната си страна тя биваше огрявана от Слънцето, а веднъж тази част оставаше неогрята, или с други думи: родиха се денят и нощта. Обаче тогавашните дни и нощи бяха значително по-дълги от днешните. По времето, когато Луната още не беше отделена, винаги щом една такава човешка форма, която тогава беше значително сгъстена, се намираше откъм Слънчевата страна, към тази газообразна маса се присъединяваше част от такава животинска форма, каквато имаше долу във водната Земя. Така човешка форма се свързваше с животинска форма; и то по такъв начин, че горе имаме човешката форма, а долу - животинската форма; следователно, така, че горната част се издигаше навън към Слънцето, а в посока надолу тя ставаше все по-слаба и накрая към нея се присъединяваше животинското тяло. Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили. И понеже тук към човешкото тяло беше присъединена една животинска форма, намираща се на степента „риба”, казваше се, че Слънцето, което огряваше човешкото тяло, се намира в знака „Риби”. И действително, първите следи на това образувание съвпаднаха с това, че на небесния свод Слънцето се намираше в знака „Риби”, въпреки че то още често минаваше през това съзвездие, докато се образува другото. Обаче изходната точка на това образуване беше моментът, в който на небето Слънцето също стоеше в знака „Риби”. И поради обстоятелството, че тогава съществата, намиращи се на степента на рибите, се присъединиха към човека, съзвездието получи своето име.
към текста >>

28. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби.
В прадревните времена, след отделянето на Слънцето, не съществуваха никакви животински форми. Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби. После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците. Следователно, човекът изгражда себе си по такъв начин, че на всяка еволюционна степен той отхвърля определени животински форми, за да се издига все по-високо над тях. И когато Луната започна да се отделя, той беше толкова напреднал, че долната му половина, свързана с низшата природа вече беше физически оформена, докато горната му половина продължаваше да се видоизменя непрекъснато.
към текста >>

По един нежен, възвишен начин, той усещаше, как докато спи, е настъпило оплождането, и то му се явяваше в един нежен, чуден сън, като че ли, например, човекът хвърля един камък, камъкът пада на земята, а после от земята израства едно цвете.
Тогава съзнанието за физическия свят беше понижено. И в това понижено съзнание ставаше оплождането. Във времената на понижено съзнание, когато човекът преминаваше от физическия свят в духовния, тогава настъпваше и оплождането, и човекът го забелязваше единствено чрез един символичен сън. По един нежен, възвишен начин, той усещаше, как докато спи, е настъпило оплождането, и то му се явяваше в един нежен, чуден сън, като че ли, например, човекът хвърля един камък, камъкът пада на земята, а после от земята израства едно цвете.
към текста >>

29. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа.
Но човечеството не можеше да остане тук. Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област. Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят. Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност.
към текста >>

30. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>

31. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето.
“ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно.
към текста >>

32. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Виждате цвете.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля.
към текста >>

33. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него.
Цялото развитие на човечеството представлява някакъв вид възпитание. Постепенно се достигат отделни способности. При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
към текста >>

34. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността.
Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област. Правилно ще си представим мисленето, когато си представите човешката глава по следния начин това не е абсолютно точно, а само диаграмно:
към текста >>

35. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>

36. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност.
" И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог". Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>

Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
И така, в своята Съзнателна Душа човекът се отваря и към него слизат Духът-Себе или Манас, Духът-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма. Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят. Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
към текста >>

37. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Съзнателна Душа, която се отваря, образно казано, като цвете, към което се спуска Христовият Принцип.
Вчера посочихме как човекът се развива в посока отдолу нагоре, как той израства до т.нар. Съзнателна Душа, която се отваря, образно казано, като цвете, към което се спуска Христовият Принцип. Да, тези пет съставни части на човешкото същество етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се развиват през петте културни епохи, така да се каже, отдолу нагоре. И човекът може да си послужи с тях, като непрекъснато ги развива, така че те да постигнат онова вътрешно съдържание, което ще им позволи, след като времето е дошло, да бъдат изцяло проникнати от Христовия Импулс. Човечеството наистина може да се издигне до онази степен, при която в далечното бъдеще всички хора ще бъдат свързани с Христос. Обаче за тази цел те трябва да изградят споменатите пет съставни части. Не направят ли това, те няма да се окажат достатъчно зрели, за да приемат в себе си Христос.
към текста >>

38. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е. в нашия Аз.
към текста >>

39. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>

40. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността.
Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли! Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл. Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда. Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността. Така е също и с мислите. Положението е такова, че човешкото мислене е сянков образ на представи и Същества, които се намират в един по-висш свят, в света, който наричаме астрално поле. И Вие ще си представите всъщност правилно мисленето, ако си представите тук човешката глава
към текста >>

41. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място.
От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре.
към текста >>

42. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности.
Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания. Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори.
към текста >>

43. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят. Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят.
към текста >>

44. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие.
С това искам да опиша нещо много важно от духовния свят. А именно, както във физическият живот човек винаги знае това, което гледа, както той винаги знае: Това, или онова Същество сега ме гледат. Докато във физическият свят човек има съзнанието, че минава през света възприемайки нещата, в духовният свят той има изживяването: Сега ме гледа това Същество, след това ме гледа онова Същество. Той се чувствува непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат до там да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не. Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие. Това е нещо което човек трябва напълно да устои. Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо. Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно. От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове.
към текста >>

45. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава.
Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>

46. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси.
Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация. Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе.
към текста >>

47. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“.
Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>

Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/.
Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>

Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
/*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>

48. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно. Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

Защото помислете: ако днес би съществувала само тази наука, хората щяха да казват: Ето, аз намирам едно грозно цвете това е една природна необходимост; после аз намирам един човек, които убива други те, намирам друг човек, който върши благодеяние това също е една природна необходимост.
Всичко това трябва да живее в Аза. В Аза трябва да живее главно това, което води до волята. Но в тяхната наука липсват каквито и да са импулси на волята. В тяхната наука няма дори и следа от такива неща. Следователно необходимо е нещо съвсем друго. Защото помислете: ако днес би съществувала само тази наука, хората щяха да казват: Ето, аз намирам едно грозно цвете това е една природна необходимост; после аз намирам един човек, които убива други те, намирам друг човек, който върши благодеяние това също е една природна необходимост. И сега би трябвало да отпадне всичко, което апелира към волята това е напълно естествено! Обаче защо то не отпада?
към текста >>

49. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство.
към текста >>

50. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена. Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах. Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене. Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток. То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>

51. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете. Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
към текста >>

52. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете.
Ако искам да изобразя това, би изглеждало така (виж рис. 11). Ако си представим Земята тук, си казваме, че когато човекът живее там, той е силно зависим от земното си местоживеене и трябва да го лекуваме, като го освободим вътрешно от външната зависимост с това място. Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят. Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време. Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис.
към текста >>

53. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете.
Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други. Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен. Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас. Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н.
към текста >>

54. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Да вземем например някакъв предмет: кристал, цвете, животно.
Преминавайки от мисловно изживяване към изживяване на спомени, възниква това, че ако тук би бил краят на мировата сфера (вж. на рис. горния полукръг), тогава бихме го достигали чрез такова изживяване. Този край на света е достижим чрез действително мисловно изживяване; и после човек не върви нататък, а нещата стоят по-иначе. Да вземем например някакъв предмет: кристал, цвете, животно. Когато от мислов-но изживяване се премине към това, което се дава от изживяването на спомените, тогава се вижда вътре в тези неща.
към текста >>

55. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете. Познанието за растенията е било това, към което водели ученика. Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори.
към текста >>

Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа. Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>

56. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали. Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>

57. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>

58. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете.
След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец. Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително както през първия месец. То не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи никога да не бъдат отново загубени придобитите вече плодове.
към текста >>

59. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>

60. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено.
Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят.
към текста >>

61. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин.
Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>

62. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла. Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш! " Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>

63. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Едно червено цвете е едно червено цвете.
Виждате ли, сетивното наблюдение като такова не може да се коригира. Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете. Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава?
към текста >>

64. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот. Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>

Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>

65. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

66. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури.
към текста >>

Сега трябва да поставим въпроса защото е важно да се работи с разбиране, а не без да се разбира: Ние опознахме белия равнец с неговото хомеопатично съдържание на сяра, което наистина по превъзходен начин е свързано с калия и от самото цвете действа така великолепно, че прави белия равнец способен да облъчва и да прониква в големи маси.
Сега трябва да поставим въпроса защото е важно да се работи с разбиране, а не без да се разбира: Ние опознахме белия равнец с неговото хомеопатично съдържание на сяра, което наистина по превъзходен начин е свързано с калия и от самото цвете действа така великолепно, че прави белия равнец способен да облъчва и да прониква в големи маси. Но защо трябва да се затваря точно в мехур на елен?
към текста >>

67. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

68. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако, приближавайки се към цвета, виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара?
Това е гледната точка, която човек обикновено приписва на цветята. И даже ще ви се наложи да чуете всевъзможни сантиментални жалби от профани, които възклицават: ах, тези бедни цветенца, ах, тези бедни създания, тези гъсеници! Ето, долитат отвсякъде тези ужасни паразити и правят всичко въз-можно, за да оберат цветята. Всъщност това не е така. Това не е така, всичко е съвсем различно. Ако, приближавайки се към цвета, виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара? Какво би станало тогава? Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло. Тук не може да се стигне до правилно съждение, ако не се обърнем назад към по-ранното състояние на земното развитие.
към текста >>

И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло.
И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят. Но на края навсякъде в човешкото тяло веществата се превръщат в нещо такова, което в известно количество винаги се съдържа в човешкото тяло. Човешкото тяло се нуждае от това вещество. Това е мравчената киселина.
към текста >>

69. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1470038890839