Търсене в текстове за 'Христов ученик'

53. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

54. XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие GA_28 Моят жизнен път

Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
Началото на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха. Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд сферата на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи. Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки. Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
към текста >>

55. Бележки GA_28 Моят жизнен път

37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
37 Чак тогава станах „добър ученик“: В годишните отчети на училището след 2-ри клас Рудолф Щайнер е определен като отличен ученик.
към текста >>

С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник. Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер. С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
към текста >>

56. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност.
към текста >>

57. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато духовният ученик е оставил да действуват върху неговата душа такива символични понятия и образи, той забелязва, че животът на неговите усещания и чувства става съвършено различен от това, което е бил по-рано.
Когато духовният ученик е оставил да действуват върху неговата душа такива символични понятия и образи, той забелязва, че животът на неговите усещания и чувства става съвършено различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>

58. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма.
В наше време се говори относително много за Буда и за Будизма. За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот. Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ. Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля. И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма. След това интересът за това източното духовно направление става все по-голям и по-голям. А в наше време много хора чувствуват вече в себе си подтика, да се обяснят с онова, което всъщност се е вляло в развитието на човечеството чрез това, което е свързано с името на великия Буда.
към текста >>

За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството.
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл. Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие. Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството. Ако трябва действително да имаме история, тя трябва да протича така, че да бъде направлявана от една точка. Както везната трябва да има една точка на равновесието и както гредичката на везната, на която са окачени блюдата, трябва да имат една опорна точка, така и при историческото схващане на развитието на човечеството трябва да съществува едно еднократно събитие така, щото историческото развитие преди него и след него да сочи на едно еднократно събитие.
към текста >>

И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се!
Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл. Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето.
към текста >>

Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>

И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте. Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух. Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
към текста >>

59. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството.
Който може да познае едно такова описание от изучаването на стари духовни описания, той намира даже и в имената, че тук изложението преминава в описанието на душевни изживявания на Мойсея. Това не трябва да се разбира така, като че Мойсей не е извършил едно пътуване до един храмов център, до един център на жреческа школа, обаче описанието е дадено художествено по такъв начин, че външното е вплетено в изживяванията, през които минава душата на Мойсея. Така външните изживявания, които са ни дадени тук, на това място, навсякъде те са указания за това, до което се издига Мойсей борейки се, за да се издигне до едно по-висше състояние на душата. Какво ни се показва в лицето на Йетро? От Библията лесно може да се разбере, че той е една от индивидуалностите, до които постоянно сме довеждани, когато прохождаме развитието на човечеството, които са се издигнали до висока степен на свръхвиждащото познание, до едно познание, което човек може да добие само тогава, когато бавно и постепенно се вживява чрез душевни борби в това, което единствено може да даде разбиране на онези духовни висоти, по които се движат такива хора. Мойсей трябваше да бъде подбуден за своята мисия чрез това, че стана един вид ученик на една от тези тайнствени индивидуалности, които се оттеглят със своята размисъл от останалото човечество и са само учители на ръководителите на човечеството. Аз зная добре, че с това казах нещо, което ще събуди у мнозина хора днес противодействие. Обаче то е нещо, което би трябвало да изпъкне и външно за всеки, който наблюдава по-дълбоко историческото развитие на човечеството, че съществуват такива тайни и пълни с тайнственост личности.
към текста >>

Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец.
Това, което Мойсей трябваше да изживее като ученик на този велик жрец-мъдрец, ни се описва така, че на мястото, където търси жреца, той среща при един кладенец отново един символ, един символ за извора на мъдростта седемте дъщери на жреца-мъдрец. Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-висши познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи. Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес.
към текста >>

Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура. Тя трябваше да се изяви така, че това изявяване не ставаше само в духовното, а така, както народът бе изведен вън от другия народ, сред който беше изпитал своята подготовка, и след това разви чисто за себе си в отделно редуване на поколенията, в отделно течение на кръвта през поколенията външен инструмент, външното оръдие, което трябваше да създаде основата на интелектуалната култура за цялото бъдеще.
към текста >>

60. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен!
Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение. Същественото е, че някой друг вместо Гьоте го е записал на хартия, но самата идея в своя начин на изразяване и изговаряне беше на Гьоте – и това е което се опитах да изясня. По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен! Ето така си представят нещата умовете на хора, които се мъчат да докажат, че в течение на времето някоя отделна част на Библията е била написана от този или онзи човек. Някои хора считат за най-важно кой е извършил записването, а не кой Дух е първопричината и източника. Но за нас същественото е да разберем как Библията можеше да бъде създадена от Духовете на онези, които виждаха в духовния свят и го изживяваха.
към текста >>

61. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

4) Чела означава ученик на Мистериите; Учител означава преподавател в Мистериите.
4) Чела означава ученик на Мистериите; Учител означава преподавател в Мистериите.
към текста >>

62. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>

63. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Съвсем различно е в случая на посветения ученик.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>

64. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство.
В "Деяния на Апостолите" се споменава за Дионисий Ареопагит. Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство. По-късно, в двора на Чарлз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини. След това езотеричното Християнство бе постепенно затъмнено от догмата. Когато Посветеният проникнеше в Девакана обаче, той откриваше, че описанията дадени от Дионисий за този свят са правилни.
към текста >>

65. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма.
Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито? Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането. И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание. Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т. н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е. опитността на прераждането. Дори отричането на реалността на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр. нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова дълго, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението.
към текста >>

66. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение. След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията.
към текста >>

67. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
към текста >>

68. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Нещо много подобно става между учител и ученик.
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма.
към текста >>

69. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света.
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите. Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи. Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането. Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии. Също както науката, така и изкуството се разви от тези древни мистерии.
към текста >>

Онова, което ще разкажа, може да преживее всеки, ако стане ученик в Свободното масонство.
Онова, което ще разкажа, може да преживее всеки, ако стане ученик в Свободното масонство. И тъй като тези неща са известни поне по име, аз мога да говоря за тях.
към текста >>

Наистина днес всеки ученик може да докаже теоремата на Питагор, да я открие можеше само Питагор, защото той беше майстор на царското изкуство.
Така както е вярно, че всичко наистина велико в миналото произтича от царското изкуство, също така е истина, че всичко истински велико в бъдещето ще произтече от култивирането на същия източник. Наистина днес всеки ученик може да докаже теоремата на Питагор, да я открие можеше само Питагор, защото той беше майстор на царското изкуство. Същото ще бъде с царското изкуство на бъдещето. Така вие виждате, че масонското изкуство стои в повратна точка на своето развитие и има най-тесни връзки с работата на ложата на Светия Граал, онова, което може да се яви като спасение в ужасните конфликти около нас.
към текста >>

70. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Хр./ бил, според собственото му признание, ученик на манихейство почти за 9 години до неговото "обръщане".
/*3/ – Прочутият църковен отец Св. Августин /354-430 сл. Хр./ бил, според собственото му признание, ученик на манихейство почти за 9 години до неговото "обръщане". Виж лекция от 26. декември 1914 г. в "Празници на сезоните".
към текста >>

Последният беше ученик на първия.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>

Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
към текста >>

Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
към текста >>

Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г.
сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр. Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г. сл. Хр.
към текста >>

Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
/*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа. Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар. "Възрожденско движение" в Свободното масонство. Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
към текста >>

71. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>

72. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Съвсем различно е в случая на посветения ученик.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили “Дух-Живот”, който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>

73. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство.
В “Деяния на Апостолите” се споменава за Дионисий Ареопагит. Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство. По-късно, в двора на Чарлз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини. След това езотеричното християнство бе постепенно затъмнено от догмата. Когато Посветеният проникнеше в Девакана обаче, той откриваше, че описанията дадени от Дионисий за този свят са правилни.
към текста >>

74. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Отношението на розенкройцерския ученик към учителя.
Главни показатели на източното, християнско-гностическото и розенкройцерското обучение. Отношението на розенкройцерския ученик към учителя. «Истина и наука» и «Философия на свободата» като учебници. Седем степени на розенкройцерския път. Значението на духовнонаучните сведения за живота след смъртта.
към текста >>

75. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното.
Осмият пласт на земната вътрешност се означава с различни имена. В Питагоровата школа в древността този осми пласт е носел името създател на числата. В розенкройцерските школи се е наричал раздробител. Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител. Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така. Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри.
към текста >>

За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре.
Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята. За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре. Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции. Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
към текста >>

76. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>

Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>

77. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение.
Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи. Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени. Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение. Тогава и светлинното влияние слиза на физическия план.
към текста >>

78. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат.
Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план. Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат. Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно.
към текста >>

За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него.
Всъщност целият човешки говор се изразява със символи. Езикът не е нищо друго освен говорене в символи. Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език. Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници. Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото.
към текста >>

Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа. В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало. Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност.
към текста >>

В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа. В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало. Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност.
към текста >>

Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>

79. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така погледът на окултния ученик се разширява, така му се разкриват все повече светове.
Окултните символи са изведени от дълбочината на действителната мъдрост. Където се навлиза в окултната символика, се открива истинското познание. Който опознае значението на един минерал, намира достъп до горните области на девахана. Когато се види скъпоценен камък и се почувства какво този скъпоценен камък има да каже, се получава достъп до областта арупа на девахана. Така погледът на окултния ученик се разширява, така му се разкриват все повече светове. Той не бива да се задоволи с общото указание, а трябва стъпка по стъпка да се стреми да обхване целостта на света.
към текста >>

80. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените.
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост. Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост. Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените. Така виждате, че трите принципа на човека, които той заключва в себе си като негова висша същност, можем да ги разглеждаме като три божествени принципа.
към текста >>

81. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец.
Както той може съзнателно да изживее същността на нещата, така в известно отношение са го можели всички хора в древността. Преди днешното състояние на съзнанието хората са притежавали другото, чрез което са възприемали нещата от вътрешната им страна. Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес. Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика. В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец. Но за това пък атлантецът е можел нещо друго. Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си. За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
към текста >>

82. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение.
Неговата преценка има цена за другите. Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него. Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота. Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение. Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно. Знанието е това, което трябва да се събере и по-късно да се превърне в мъдрост.
към текста >>

83. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Често съм посочвал, че по-дълбоката мисия на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой ученик.» Казано по друг начин, това е изразено в думите на евангелиста Марко: «Дойдоха майка му и братята му, стояха вън и изпратиха да го повикат.
Ако искаме да отличаваме какво е грях или богохулство срещу Светия дух, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители. Често съм посочвал, че по-дълбоката мисия на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой ученик.» Казано по друг начин, това е изразено в думите на евангелиста Марко: «Дойдоха майка му и братята му, стояха вън и изпратиха да го повикат. Хората стояха около него. И те му казаха: Виж, майка ти и братята ти са вън и питат за теб. А Той им отговори: Кои са майка ми и братята ми? И като огледа около себе си апостолите, които седяха в кръг около него, каза:
към текста >>

94) Дионисий Ареопагит, Деяния на апостолите: 17, 34, споменат като ученик на Павел.
94) Дионисий Ареопагит, Деяния на апостолите: 17, 34, споменат като ученик на Павел. В края на пети век в Сирия се появяват под негово име произведенията: «За небесните йерархии» и «За църковните йерархии», които Скот Еригена в девети век превежда от гръцки на латински. На немски са преведени от Й. Г. фон Енгелхард, Зулцбах, 1823; Щорф, Кемптен ,1877; Йозеф Щиглмайер, Кемптен и Мюнхен през 1911 г.; Валтер Трич, Мюнхен-Планег, 1956 г.
към текста >>

84. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос.
към текста >>

Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви. Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос. От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството. Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух.
към текста >>

Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си.
Понеже кандидатът за посвещение е изучил съответните понятия и упражнил чувствата, инспираторът е можел да му помогне да изживее като духовна реалност това, което като ученик е изработил и приел в себе си. Душата странствала в астралния свят и девахана по време на трите дни, когато напускала тялото. Така тя реално узнавала каквото е научила преди и чрез това човекът ставал мъдрец. Теософските учения не били вече само учения за него, а нещо, в което се движел като в жизнен елемент. След като отново се събуждал в тялото и поглеждал физическото обкръжение, от душата се изтръгвало възклицание, трябвало е да се изтръгне, когато след три дни и половина странстване в духовния свят душата отново се завръщала във физическия свят. Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания.
към текста >>

» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
към текста >>

Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца.
Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
към текста >>

85. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството.
Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството. Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес. Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности. В школите е имало много строго разделяне на степени. Не е било възможно например да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет. Всичко е било строго определено и външният свят не е знаел нищо за съществуването на такава тайна наука, която наистина е била единственият истински окултизъм.
към текста >>

86. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик.
Човечеството има право на това. Какво можем само да спестим на човечеството, изпитвайки благодарствена любов към учителите на предишните хора! Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството. Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло.
към текста >>

Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго.
към текста >>

Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно. Чрез силата на характера ни трябва да се стремим да не се поддаваме на такива изкушения.
към текста >>

87. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс.
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс. И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно. Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот. В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята плодовитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
към текста >>

През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието.
В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност. През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието. Тогава Земята не закрива повече Слънцето, което стои зад нея. Тя става прозрачна за него. През прозрачната Земя той вижда духовната светлина на Слънцето, Христовата светлина. Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
към текста >>

Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност. През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието. Тогава Земята не закрива повече Слънцето, което стои зад нея. Тя става прозрачна за него. През прозрачната Земя той вижда духовната светлина на Слънцето, Христовата светлина. Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
към текста >>

И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта. Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя. Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси. И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там. Човешките раси са разпръснати като климата, разпръснати са мненията на хората по Земята и там не съществува свързваща нишка. В същата степен обаче, в която хората започват да виждат Слънцето през Земята чрез вътрешната сила на съзерцанието, в същата степен, в каквато им се появява звездата, виждана през Земята, вероизповеданията на хората се обединяват в огромно, единно човешко братство. И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление. Човечеството трябва да бъде ръководено по различен начин.
към текста >>

88. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

11. Джото, 1266 или 1276-1337 г., италиански художник и строител, ученик на Цимамбуе.
11. Джото, 1266 или 1276-1337 г., италиански художник и строител, ученик на Цимамбуе.
към текста >>

Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм.
50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх. Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
към текста >>

89. Съдържание GA_99 Теософия на розенкройцерите

Учител и ученик в мъдростта на розенкройцерите.
Към историята на розенкройцерството. Християн Розенкройц и дейността му от 1495 г. “Възпитание на човешкия род” на Лесинг. Инициацията на Гьоте. Учител и ученик в мъдростта на розенкройцерите. Отношението на духовната мъдрост към общата духовна култура. Седемте части на човешката природа. Задачата на розенкройцерите.
към текста >>

90. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител.
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител?
към текста >>

Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг.
Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен. Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере. Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл.
към текста >>

Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее.
И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен. Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере. Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл. Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее. И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса. Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини.
към текста >>

91. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За това тук се заражда религия, казваща така: "Който не остави баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик".
Ние с вас живеем в петата епоха. Как е изразен в нея смисълът на цялото развитие? Старият авторитет, старото влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот. Родовете връзки се разпадат, човек все повече се индивидуализира. За това тук се заражда религия, казваща така: "Който не остави баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик". Трябва да изчезне всяка любов, основана върху природните връзки; човекът трябва да застане през човека, душата трябва да намери пътя към душата.
към текста >>

92. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Затова Християнството и всички други направления, действително проникнати от религиозен живот, съзнателно се стремяха да разкъсат старите, кръвни връзки, и християнството издигнало радикалното положение, което гласи: "Който не остави баща, майка, жена, деца, брат, сестра, той не може да бъде мой ученик".
В своето предишно развитие човекът също беше егоистичен, но това беше различен егоизъм. Егоизмът, който така дълбоко прониква в душите, както сега в нашата епоха е много тясно свързан с проявата на материалистичните убеждения, и настъпването на духовната епоха ще означава преодоляване на този егоизъм. Затова Християнството и всички други направления, действително проникнати от религиозен живот, съзнателно се стремяха да разкъсат старите, кръвни връзки, и християнството издигнало радикалното положение, което гласи: "Който не остави баща, майка, жена, деца, брат, сестра, той не може да бъде мой ученик". Това означава не нещо друго, от това, че на мястото на старите кръвни връзки трябва да дойде духовната връзка душа с душа, човек с човек. Въпросът е само в това: какви са средствата и пътищата, които трябва да доведат човечеството до спиритуалността, т.е. до преодоляване на материализма, и едновременно с това, което би било възможно да се нарече братски съюз, към проявата на всеобща любов към хората? Може да се застане от тази гледна точка, че е необходимо само настоятелно да се сочи за голямата важност на тази всеобща братска любов към хората, и тогава тя ще се появи, или че е необходимо да се създават общества, поставящи се за цел тази любов. Окултизмът никога не се е придържал към такива мнения. Напротив!
към текста >>

93. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
към текста >>

В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане.
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество. Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек. В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане.
към текста >>

94. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия.
Себичността е сила, която не е вложена от боговете в човека, за да може последният просто да се откаже или отрече от нея. Тя дори спада към най-съществените неща, позволяващи на човека да се изявява. Ако изследваме основите на себичността, ако се запитаме: защо боговете, добрите богове са заложили себичността в човека? тъй като за повечето хора това е нещо отблъскващо ние получаваме от истинския окултизъм отговора, че себичността представлява една мощна защита срещу това, което би се случило на човека в света, ако не я притежаваше. Знаете ли какво най-добре предпазва човека да не използва определени наистина опасни сили, за които след малко ще говорим? За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия. Той ще може да действува в света по най-ужасен начин. повечето обаче не биха сторили това просто така. А знаете ли защо? Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност. Те подозират последствията в духа и себично се плашат.
към текста >>

Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността.
Всички вие знаете, че съществуват имагинативно познание и окултна писменост, [в която е изразено имагинативното познание]. Сега мога да ви приведа само два окултни знака. Ако разширим още разглеждането, то би ни отвело твърде далече. Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността. Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука. Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.
към текста >>

Така че, какво трябва да каже истинският черен магьосник на своя ученик?
Това е пътят, по който магьосникът трябва да поеме на нашата Земя. Тогава през деветте стъпала, за които ще разберете ако прочетете моята "Теософия", силите ще се превърнат в девет звезди. Така че, какво трябва да каже истинският черен магьосник на своя ученик? Много просто:
към текста >>

Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него.
Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул.
Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.
към текста >>

95. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център.
към текста >>

96. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37).
Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37). ("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин. Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството.
към текста >>

97. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”.
Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв. Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”. Всичко останало не е истинско християнство. Така ние можем да охарактеризираме развитието на човека от гледна точка на по-висше състояние. Но това развитие става циклично, а не праволинейно. Вие можете да си изясните това по пътя на обикновеното разглеждане на тези цикли.
към текста >>

98. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Този израз подсказва отношението на ученик към учителя.
Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове. Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>

Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик.
Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове. Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>

Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие.
Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>

Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз. Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк. 10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса.
към текста >>

99. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик.
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик. Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар. възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
към текста >>

По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар. Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции. Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.
към текста >>

Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21.
към текста >>

100. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух.
Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той? Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях. Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух. Той трябва да бъде предоставен на самия Христос.
към текста >>

101. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на думата.
И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на думата. Той бил довеждан до състояние на летаргичен сън в продължение на три дни и половина. В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло.
към текста >>

102. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

За тази цел в древните посвещения посвещаваният ученик биваше довеждан в едно особено състояние.
Не е достатъчно само да се изработят органи в астралното тяло. Тези органи трябва да бъдат също отпечатани в етерното тяло. Както печатът отпечатва своите букви в червения восък, така и органите на астрално то тяло трябва да бъдат отпечатани в етерното тяло. За тази цел в древните посвещения посвещаваният ученик биваше довеждан в едно особено състояние. В течение на три дни и половина той биваше приведен в едно състояние подобно на смъртта. Ние все по-добре ще разберем, че това състояние не може и не трябва вече да бъде предизвикано, защото сега имаме съвършено други средства за посвещение. Сега аз описвам предхристиянското посвещение. При него посвещавания биваше приведен в течение на три дни и половина в състояние подобно на смъртта. Той биваше положен в един гроб и оставаше там в състояние подобно на смъртта.
към текста >>

103. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което е Христовият Принцип, се съедини тогава със Земята и Земята стана тяло на този Христов Принцип.
Това, което е Христовият Принцип, се съедини тогава със Земята и Земята стана тяло на този Христов Принцип. Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде хляба ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде хляба на Земята, той яде тялото на Земята, а това е тялото на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята. И човекът ходи по това тяло на Земята, той тъпче това тяло с краката си. Всичко в Евангелията трябва да се разбира буквално, когато добием възможност да схващаме буквата в нейния действителен смисъл.
към текста >>

104. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре.
Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили. Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята. Той даде на Земята силата, която дава възможност на човечеството отново да възлезе нагоре. И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа Исуса. Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре.
към текста >>

Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
към текста >>

А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света.
Да се упражнява Любовта в областта на кръвното родство, това беше първото училище. Чрез това отделните хора бяха сближени. Това, което течеше в кръвоносните съдове, то ги сближаваше. Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
към текста >>

Но тогава той не би имал в себе си нищо от великия Христов Принцип на Любовта, който събира, съединява отделните Азове, който събира хората в общности.
Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип. Не напразно една култура се изгражда след друга. Да предположим, че някой би искал да проспи така християнското развитие. Той би се прераждал по-нататък в бъдещите времена до края на войната на всички против всички и след това. Но тогава той не би имал в себе си нищо от великия Христов Принцип на Любовта, който събира, съединява отделните Азове, който събира хората в общности.
към текста >>

105. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>

Казахме, че този Христов Принцип ще доведе развитието до там, както вече можахме да опишем това.
Казахме, че това трябваше да стане, за да даде правилната мярка на развитието. Но сега, когато човекът е изминал тези степени на развитието, след като той се е одухотворил, той е узрял да се съедини отново с онези отношения на силите, които съществуват на Слънцето. Той може да върви в крак с темповете на Слънцето. Сега става едно важно мирово събитие: Земята се съединява със Слънцето. Казахме, че при събитието на Голготата духовете на Слънцето са слезли на Земята. Казахме, че този Христов Принцип ще доведе развитието до там, както вече можахме да опишем това. Сега Земята узрява да се съедини отново със Слънцето. А това, което беше необходимо, щото развитието да не върви твърде бързо, Луната, ще бъде превъзмогнато, човекът не се нуждае вече от него. Луната ще бъде победена в нейните сили. В това време човекът може да се съедини със Слънцето; той ще живее в одухотворената Земя и същевременно ще бъде свързан със силата на Слънцето; и той ще бъде победител на Луната.
към текста >>

106. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато. Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога. Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>

107. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба.
Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба. Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото? " И би могло да възникне въпросът: "Не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани да избегне предварително този страшна съдба? "
към текста >>

Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
към текста >>

Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорадт.
Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорадт. Но това не се случи и така това същество трябваше да се задоволи с отпадъците, които не са проявили склонност към Христовия Принцип, с онези хора, които са останали оковани за Земята; те ще образуват в бъдеще неговите пълчища. Но за да разберем още по-точно тези негови последователи, ние трябва да се запознаем с две понятия, които в известно отношение могат да бъдат за вас ключове за разбирането на определени глави от Откровението. Ние трябва да се запознаем с понятията "първа смърт" и "втора смърт". Що е първа смърт и що е втората смърт на човека или човечеството?
към текста >>

108. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в Гърция като легендата за Прометей по следния начин:
Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в Гърция като легендата за Прометей по следния начин:
към текста >>

„Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека.
„Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух. Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.”
към текста >>

Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
„Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух. Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.”
към текста >>

109. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие.
Съвсем друго беше положението в школите на древното посвещение. Там мисленето имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време. Ученикът на Мистериите можеше сам да упражни влияние върху своето физическо тяло до такава степен, че да го приближи до формата на днешния човек. Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие. Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава. Навсякъде атлантският посветен даваше на ученика една мисловна форма, в която той непрекъснато трябваше да се задълбочава. Какво представляваше този образ? Върху какво трябваше да размишлява ученикът? Върху какво медитираше той?
към текста >>

Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава.
Съвсем друго беше положението в школите на древното посвещение. Там мисленето имаше пълната власт да оказва влияние върху физическото тяло за относително кратко време. Ученикът на Мистериите можеше сам да упражни влияние върху своето физическо тяло до такава степен, че да го приближи до формата на днешния човек. Следователно, през онези времена посветените можеха да си изберат един ученик от нормално развитото човечество; достатъчно беше само да му дадат правилния импулс за неговото развитие. Самият ученик нямаше нужда да мисли както днешният човек, чрез един вид внушение посветените влагаха определени мисли в душата му; пред душата му стоеше една напълно определена духовна форма, в която ученикът непрекъснато трябваше да се задълбочава. Навсякъде атлантският посветен даваше на ученика една мисловна форма, в която той непрекъснато трябваше да се задълбочава. Какво представляваше този образ? Върху какво трябваше да размишлява ученикът? Върху какво медитираше той?
към текста >>

110. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н.
Ето как атлантският кандидат за посвещение виждаше, че всичко, целият заобикалящ го свят е произлязал от човешката форма. Още от пра-древни времена човешката душа беше пронизвана от тези усещания и тези усещания се запазиха и след големия Потоп. Древните индийски посветени също извикваха пред своите ученици този образ на пра-човека: образът на пра-човека, издишан от вечния Бог. Когато индийският ученик имаше този образ пред себе си, той чувствуваше, че всичко е възникнало от този образ, че дори и това, което съществуваше като един вид кръв в този образ, после се превърна във водите по Земята и т.н. И така, този образ се разширяваше до първоосновата на цялата Вселена. Сега пред неговата душа се разиграваше следното; казваше му се: „Сега в този образ ти имаш пред очите си две неща: веднъж самия първообраз, а после и това, което просветва в теб като най-дълбока твоя същност при съзерцаването на образа. Навън е Макрокосмосът, а после това, което усещаш в себе си като екстракт: Микрокосмосът! ”.
към текста >>

Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото.
към текста >>

За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан.
Ученикът знаеше, че във Вселената нищо не се повтаря изцяло и че всяка планета има своя мисия. Това, което той виждаше да се оформя на Старото Слънце като живот, това, което на Старата Луна беше вложено като мъдрост в основата на всички неща, беше последвано на Земята от това, което представляваше същинската мисия на Земята: Да развие любовта! ; на Старата Луна любовта още не съществуваше. Ето как онова, което на предходната планета съществуваше в една много по-духовна, но и по-студена форма, първообразът на човека, се обгърна с една топла астрална обвивка. На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта. Любовта, еросът, бяха наречени Кама. Кама стана смисълът на Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово. Дрехата на любовта беше Кама, дрехата на първичното Слово „Вха” и „Вха” е в основата на латинската дума „vox”.
към текста >>

Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик.
Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция. Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>

111. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало. Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята. Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>

Всичко това беше поверявано на египетския ученик в дълбоки, дълбоки и съзнателно изграждани образи.
Така възникна и се разви троичността, съставена от Слънце, Луна и Земя. Всичко това беше поверявано на египетския ученик в дълбоки, дълбоки и съзнателно изграждани образи.
към текста >>

112. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Още в първичния човек индийският ученик разпознаваше това, което щеше да се появи в по-висшата си форма.
И сега, след като по този начин Изис и Озирис се откъсват от низшата природа, те раждат сина, създателя на бъдещия земен човек. От тях двамата произлиза Хорус. Изис и Озирис раждат детето, закриляно и отглеждано от Изис: човешкото сърце, закриляно и предпазвано от белите дробове на майката Изис. Тук в египетската представа имаме нещо, което ни покзава, че тези древни мистерийни школи гледаха на по-висшата човешка природа като на нещо мъжко-женско: това, което индиецът по-късно нарече Брахма. Още в първичния човек индийският ученик разпознаваше това, което щеше да се появи в по-висшата си форма. Беше му показан Хорус, детето, с думите: Всичко това възникна чрез първичния звук, чрез Вха, първичният звук, от който произлязоха всички останали звуци.
към текста >>

И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа.
И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа. Там има едно място, което гласи: „И над човека идват седемте отдолу, осемте отгоре, деветте отзад, десетте от основите на скалистия свод и десетте от вътрешността, докато майката се грижи за малкото кърмаче.” Това наистина е едно чудно място. Нека да си представим тази Изис, която аз описах като „бели дробове”, този Озирис, който описах като „дихателен апарат”, и нека да размислим: Как тук в действие влиза звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в звуците на белите дробове, както се диференцира в буквите. Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас.
към текста >>

113. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума. Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица. Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват. Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>

Когато ясновиждащият ученик на египетските Мистерии насочваше поглед към тази епоха от Земното развитие, той виждаше Земята населена от човеци, чиято долна половина показваше по-плътни телесни форми, отговарящи на низшата човешка природа, а в горната половина беше застъпена светлата човешка форма.
Човекът-кентавър все още беше безполов. Разделянето на два пола се появи, когато Слънцето стоеше в знака на Скорпиона; като цяло, човешката сексуалност е свързана със съзвездието Скорпион. Скорпионът е това, което в животинската природа отговаря на онази еволюционна степен, при която човекът достигна до сексуалността. В горната си половина човекът беше обърнат към космическите сили, обаче в долната си половина той представляваше едно двуполово същество. Човекът стана полово същество. Когато ясновиждащият ученик на египетските Мистерии насочваше поглед към тази епоха от Земното развитие, той виждаше Земята населена от човеци, чиято долна половина показваше по-плътни телесни форми, отговарящи на низшата човешка природа, а в горната половина беше застъпена светлата човешка форма.
към текста >>

За египетския ученик беше ясно: Ако на Земята искаше да се въплъти което и да е същество, то трябваше да приеме съответната човешка форма.
После настъпи времето, когато в областта на гръбначния стълб чрез силите на Луната се обособиха нервните снопчета. Формированието над гръбначния стълб, днешната област на главата, също се сгъсти и по-късно се превърна в човешкия мозък: това беше напълно преобразен светещ орган. Към него се присъедини гръбначния стълб, от който тръгваха нервните снопчета, и към този гръбначен стълб се присъедини „долният човек”, такъв, какъвто вече беше описан. За египетския ученик беше ясно: Ако на Земята искаше да се въплъти което и да е същество, то трябваше да приеме съответната човешка форма.
към текста >>

Когато египетският ученик трябваше да бъде посветен в тайните на Земното съществувание, пред погледа му заставаше Озирис.
Един такъв образ не бива да се тълкува схематично, защото в този случай ние бихме внесли произвол и фантазия; по правило ние усещаме, че фактически образите са много по-дълбоки от това, което разумът вижда в тях. Когато гръцкият ясновидец говореше за Аполон, той имаше пред себе си тайната на Озирис - Аполон, инструмента на човечеството. Когато египетският ученик трябваше да бъде посветен в тайните на Земното съществувание, пред погледа му заставаше Озирис. И ние следва да сме наясно: тези символи, тези образи, които са извлечени от прадалечното минало и които са запазени за нас, всички те са израз на първичните мирови тайни и означават много повече от това, което разумът може да види в тях. Тази лира беше виждана, виждани бяха и ръцете на Аполон. И това, че ние извличаме всеки един символ от реалното изживяване на ясновидеца - ето кое е същественото! Защото не съществува нито един символ, нито една легенда, които да не са били реално видяни от древните посветени.
към текста >>

Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис.
Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик. Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят. Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре.
към текста >>

Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик. Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят. Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре. После ще се спрем и на другите образи от Зодиака и тяхното значение.
към текста >>

114. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха.
През втората следатлантска култура, древно-персийската, от която произлезе Заратустра, великият ученик на Ману, нещата се промениха. Ако накратко искаме да охарактеризираме прехода от индийската култура към културата на персите, ние можем да кажем: Представителят на персийската култура чувствуваше физическия свят като своя задача, а не като нещо случайно. Наистина, той все още отправяше своя поглед нагоре към областите на светлината, към духовните светове, обаче после той отново го обръщаше назад към физическия свят и тогава той виждаше как всичко се разпадаше в силите на светлината и в силите на тъмнината. За персиеца физическият свят стана поле за работа. Той си казваше: Да, тук са добрите божествени Същества, Аура Маздао или Ормузд, както и тъмните сили, под ръководството на Анграмайнуш или Ариман. От Аура Маздао идва спасението за хората, от Ариман идва физическият свят.
към текста >>

Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя.
И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества. Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят. Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите.
към текста >>

115. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята.
Ние отново трябва да се обърнем към това, което се разигра по времето на Кръщението. Поради факта, че Христовото Същество завладя трите тела, със Земята се свърза едно Същество, чието обиталище по-рано се намираше на Слънцето. По-рано това Същество беше свързано със Земята до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос. И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно. В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята. По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя. И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове.
към текста >>

Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в Гърция като легендата за Прометей.
Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в Гърция като легендата за Прометей. Такива легенди и митове ние не бива да докосваме с груби ръце. Не бива да лишаваме една пеперуда от цветния прашец на нейните криле. Такива образи не бива да бъдат изкривявани и измъчвани. Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората.
към текста >>

Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека.
Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух. Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.
към текста >>

Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи.
Египетският посветен довеждаше своя ученик до онази степен, при която той можеше да разбере Азовото развитие на човека. Един такъв образ оказваше формиращо въздействие върху неговия Дух. Обаче окултният ученик не биваше да докосва фактите с груби ръце; образът трябваше да стои пред него светъл и жив, и египетският посветен не искаше да „пресова” истините в банални и сухи понятия, а да ги предаде под формата на образи. Поезията е украсила мита за Прометей с много подробности, обаче ние не бива да прибавяме към него повече от това, което дават самите окултни факти, а само да оставим художествения образ под въздействието на собствените му градивни сили.
към текста >>

116. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик. Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества. И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха.
към текста >>

Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик. Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества. И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация.
към текста >>

Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик.
Нека да си представим една душа, живееща тогава като ученик на един древен посветен. Духовният поглед на един такъв ученик му даваше възможност за действително навлизане в Космоса. Това, как от Луната Озирис и Изис упражняваха своите действия, насочени към Земята, беше една непосредствена духовна опитност за египетския окултен ученик. Всичко беше протъкано от духовно-божествени сили и Същества. И всичко това той приемаше в душата си. После той отново се преражда в Четвъртата и Петата епоха. През Петата епоха той отново изживява нещата, свързани с неговата египетска инкаранация. Те се връщат като един вид спомен.
към текста >>

117. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>

118. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е.
Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество*13. Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга. Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята. А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог.
към текста >>

119. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците.
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>

Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината.
Ето защо, за да се получи някакъв напредък в мировото развитие, трябваше да се случи нещо твърде особено. Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината. По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание. За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>

120. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

121. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато на Земята слезе великият Христов Импулс, за първи път прозвучаха думи съвършено различни.
Когато на Земята слезе великият Христов Импулс, за първи път прозвучаха думи съвършено различни. И именно еврейският народ можеше най-ясно да разбере тези думи, защото този народ беше запазил до една късна епоха ехото на древните атлантски посветени.
към текста >>

122. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”.
Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед. Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин. Наистина хубаво учение! Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години. Но какво не са видели хората?
към текста >>

Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара.
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара. Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.
към текста >>

123. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист.
Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист. Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята. Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс. Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява. Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие.
към текста >>

Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката.
Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син! ", което значи, че той съединява своята мъдрост с майчиния принцип.
към текста >>

124. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Човешките институции не са били още всички обхванати от този Христов Импулс; те ще бъдат проникнати от него само в бъдеще.
Човешките институции не са били още всички обхванати от този Христов Импулс; те ще бъдат проникнати от него само в бъдеще. Ще дам за това един очебиещ пример.
към текста >>

125. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>

126. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух.
Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята. Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух. Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>

Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце, никаква привличаща сила не може да бъде на сочена към духа Христов през време на светата Тайна вечеря.
Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце, никаква привличаща сила не може да бъде на сочена към духа Христов през време на светата Тайна вечеря. Тези форми на мисълта развиват тази привличаща сила.
към текста >>

Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката.
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати.
към текста >>

127. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане.
към текста >>

От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
към текста >>

Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение.
Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци.
към текста >>

Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук.
Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
към текста >>

И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал.
към текста >>

Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено.
към текста >>

128. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място.
към текста >>

129. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
към текста >>

130. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вижте, как в така наречения мистицизъм, който се явява в първото време на християнското развитие чрез Дионисий Ареопагита, който е бил приятел и ученик на Павла, как първо Христос е познаван чрез външни окултни способности.
Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината". Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос. Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос. Вижте, как в така наречения мистицизъм, който се явява в първото време на християнското развитие чрез Дионисий Ареопагита, който е бил приятел и ученик на Павла, как първо Христос е познаван чрез външни окултни способности. И всички описания на тази първа християнска окултна школа са така изградени, че Христос е описан предимно чрез онези качества, които той разгръща във вътрешните светове, които могат да бъдат изпитани чрез насочения навън инстинктивно ясновиждащ поглед. И от идете няколко столетия по-късно в развитието на човечеството и вижте, какво е станало вземете средновековното мистично развитие с неговите представители Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и т.н. и т.н. до нашите най-нови мистици. Това са хора, които се вглеждат надолу в своята собствена вътрешност.
към текста >>

131. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
към текста >>

Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време.
към текста >>

Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента.
Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството. Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време. Ние сме толкова далече, че започваме да разпространяваме елементарните учения на посвещението.
към текста >>

132. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел.
О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример. Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария? Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи". Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>

133. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
Какъв е впрочем смисълът на притчата за нечестния управител? Това недвусмислено личи от самата притча. Управителят разсъждава: Ако искам да остана тук, хората трябва да ме обикнат. Той вижда, че не може да се служи на „двама господари". Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
към текста >>

Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела.
Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват. Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда. Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение! Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света. Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта. Ето за какво става дума.
към текста >>

134. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всеобхватният Христов Принцип можеше да бъде побран само в онзи Аз, който тогава ходеше по Земята в своето отдавна подготвяно тяло на Натановия Исус, само Натановият Исус, приел в себе си индивидуалността на Заратустра, можеше да постави в действие Христовия Принцип.
Ето как през онази епоха, в душите трябваше да се влее всичко онова, което трябваше да узрее в тях. Защото настъпваше една съвършено нова епоха, една епоха, когато хората подготвяха своето себесъзнание, своя Аз. Докато по-рано хората получаваха съответните откровения и техните последействия в астралното, етерното и физическото тяло, сега Азът трябваше да стане напълно съзнателен. Обаче Азът трябваше да приеме новите сили в рамките на едно продължително развитие. Всеобхватният Христов Принцип можеше да бъде побран само в онзи Аз, който тогава ходеше по Земята в своето отдавна подготвяно тяло на Натановия Исус, само Натановият Исус, приел в себе си индивидуалността на Заратустра, можеше да постави в действие Христовия Принцип. Останалите хора трябваше да следват примера на Христос, изграждайки всичко онова, което Христос извърши през своите три земни години. Тогава Христос Исус можа да вложи в човешките души само първоначалния зародиш, който постепенно ще израства и набира сили. Ето защо духовните предводители на човечеството се погрижиха за следното: винаги в необходимия момент от планетарната еволюция на Земята да се появяват онези хора, които стават образец за следващите епохи. Този, който се яви на Земята като Христос, трябваше да се погрижи за следното: Непосредствено след неговото появяване, хората да имат „благовестието" така, както го разбират в момента, но по-късно да се родят индивидуалности, които да поемат грижата за душите според степента на тяхната зрялост.
към текста >>

135. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Хебел остроумно добавя, че този ученик би могъл да бъде прероденият Платон.
Човек, възвестяващ нещо такова, можем да го сравним с учителя от гимназията, за когото споменава Хебел[1] в своя дневник: учителят бие ученика, защото той не може да разбере Платон. Хебел остроумно добавя, че този ученик би могъл да бъде прероденият Платон. Фактически това и става с хората, които през цялото време твърдят за второто пришествие на Христос. Те живеят така, че едва ли биха били подготвени за ставащото, даже ако Той би се появил. Такива хора биха приели Христос за нещо съвсем друго, но не и за Христос.
към текста >>

В лекция 6 на курса, озаглавен „Евангелието на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет
[2] Според библейски коментари назорей означава „клон“ или „отделен“. В лекция 6 на курса, озаглавен „Евангелието на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет
към текста >>

136. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване. И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план? С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>

С това много лесно може да се обясни отношението на такъв невиждащ духовен ученик към ясновиждащия.
Това е разликата да имаш нещо, и да осъзнаваш какво имаш. С това много лесно може да се обясни отношението на такъв невиждащ духовен ученик към ясновиждащия. Представете си, че сте получили наследство, но още нищо не знаете за това. Ако това се е случило, ако сте получили наследство, но още нищо не знаете за това, още днес това има за вас своето истинско значение. Едва по-късно можете да научите, че днес сте получили това наследство, но въпреки това вие го притежавате. Така стои работата и с този, който научава фактите от духовния свят благодарение на антропософията. Ако ги е разбрал с разума, той ги има, той ги притежава, и сега може да изчака известно време, докато ги осъзнае.
към текста >>

137. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик.
Но е трябвало да става нещо по-различно от това, което е ставало преди при пренасянето на мисията на старите хора към по-младите. Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент. Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение. Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик. Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък. Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически. Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>

Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък.
Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент. Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение. Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик. Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък. Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически. Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>

138. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс!
към текста >>

Историкът, който получи в ръцете си документите, беше ученик на този историк, за когото понякога си спомням, когато се сещам за своята младост.
Историкът, който получи в ръцете си документите, беше ученик на този историк, за когото понякога си спомням, когато се сещам за своята младост. Тогава имаше двама известни историци: единият – строг изследовател, придържащ се към строгите методи за изследване на документи; другият, негов колега, по-малко се придържаше към тези строги методи и повече отдаваше значение на това, което студентите-дипломанти знаеха от действителните исторически процеси. Случи се веднъж, любимият ученик на този изследовател на документи да стигне до присвояване на научна степен. Изпитът му беше по дипломатика[10], тоест по науката за това, как се стига до истината с външни, материални средства. Попитали го в кой папски документ за първи път се появила точката в „i“. Защото е много важно да се знае това!
към текста >>

Случи се веднъж, любимият ученик на този изследовател на документи да стигне до присвояване на научна степен.
Историкът, който получи в ръцете си документите, беше ученик на този историк, за когото понякога си спомням, когато се сещам за своята младост. Тогава имаше двама известни историци: единият – строг изследовател, придържащ се към строгите методи за изследване на документи; другият, негов колега, по-малко се придържаше към тези строги методи и повече отдаваше значение на това, което студентите-дипломанти знаеха от действителните исторически процеси. Случи се веднъж, любимият ученик на този изследовател на документи да стигне до присвояване на научна степен. Изпитът му беше по дипломатика[10], тоест по науката за това, как се стига до истината с външни, материални средства. Попитали го в кой папски документ за първи път се появила точката в „i“. Защото е много важно да се знае това! Кандидатът тутакси отвърнал, че точката на „i“ за първи път се появила при известния Инокентий. Но другият историк, колегата му, попитал: мога ли попитам сега кандидата за нещо, което той знае също така точно, както и къде за първи път се е появила точката на „i?
към текста >>

Тогава професорът, чиито любим ученик бил той, казал: е, господин кандидат, днес главата ви сякаш е натъпкана с талаш!
“ Кажете, господин кандидат, вие, вероятно, знаете, кога този папа, в чиито документи за пръв път се е появила точката на „i“ се е възкачил на папския престол? — Не, той не знаел това. Тогава, може би знаете, кога е умрял? – Не, той и това не знаел... Сега, господин кандидат, кажете ми, все пак, още нещо за този папа! — той не знаел нищо! Тогава професорът, чиито любим ученик бил той, казал: е, господин кандидат, днес главата ви сякаш е натъпкана с талаш! – Но другият казал: господин колега, това е вашият любим ученик! Кой тогава е натъпкал главата му с талаш?
към текста >>

– Но другият казал: господин колега, това е вашият любим ученик!
— Не, той не знаел това. Тогава, може би знаете, кога е умрял? – Не, той и това не знаел... Сега, господин кандидат, кажете ми, все пак, още нещо за този папа! — той не знаел нищо! Тогава професорът, чиито любим ученик бил той, казал: е, господин кандидат, днес главата ви сякаш е натъпкана с талаш! – Но другият казал: господин колега, това е вашият любим ученик! Кой тогава е натъпкал главата му с талаш?
към текста >>

139. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение.
Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е резултат на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще. В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение. Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/.
към текста >>

140. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят.
към текста >>

141. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Онова, което държи човечеството далеч от Христовия Импулс, е начина по който духовниците и теолозите тълкуват този Христов Импулс, защото те са много далеч от разбирането на онова, което той фактически е.
Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на Голгота. Това може да бъде видяно и в по-ранни периоди, но е специално очевидно в нашето време. Днес може вече да се каже, че най-големите врагове, за да се схване Христовия Импулс са свещениците и проповедниците на различните религиозни вери, независимо колко странно това може да прозвучи. Онова, което държи човечеството далеч от Христовия Импулс, е начина по който духовниците и теолозите тълкуват този Христов Импулс, защото те са много далеч от разбирането на онова, което той фактически е.
към текста >>

142. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай.
Фактически ви е било казано, че една гигантска мъглявина във Вселената някога започнала да се върти и после Слънцето, с планетите около него, били оформени от процеси на отделяне от самата мъглявина. Това вероятно ви е било демонстрирано с един опит. Лесно е да се върти капка олио по повърхността на вода в една чаша. Мънички капчици се отделят и се въртят около една по-голяма капка, която остава в центъра. Учителят ще изтъкне, че това представя в малък мащаб образуването на планетарната система и никой няма да го оспори. Но един остроумен ученик може да каже на учителя: "Вие сте забравили нещо, което при други обстоятелства може да е подходящо да се забрави, но не и в този случай. Вие сте забравили своята собствена роля в опита, защото вие сте онзи, който върти капката олио! " Заради логиката най-важният фактор от всички не трябва да се забравя. Би трябвало поне да се допусне, че една колосална сила в космическото пространство е създала цялата Слънчева система чрез въртене. Опитът сам по себе си насочва към факта, че трябва да има нещо зад онова, което се върти; насочва към съществуването на сили, причиняващи движението, възприемаемо за окото. По същия начин има енергии и Сили зад великото космическо устройство на нашата Слънчева система.
към текста >>

143. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Някога и така е още и днес един ученик на духовно познание, който поема по пътя, противоположен на онзи на мистика, беше обучаван в такива чувства; за разлика от спускането на мистика в неговото собствено вътрешно същество, той бе обучаван да живее с кръговрата на външната природа.
Някога и така е още и днес един ученик на духовно познание, който поема по пътя, противоположен на онзи на мистика, беше обучаван в такива чувства; за разлика от спускането на мистика в неговото собствено вътрешно същество, той бе обучаван да живее с кръговрата на външната природа. Той се учеше да чувства с голяма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване, чувството на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация. Той бе обучаван да има това изживяване на екзалтация. И отново, когато човек бе толкова напреднал, че да изживее в пълна себе-забрава меланхолията на есента, той можеше да премине към изживяване на чувство за зимата, усилено в чувство за смърт на цялата природа в средата на зимата.
към текста >>

144. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик.
Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества. Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество. Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва дълго време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи. Той не само ги наследява; в определен смисъл той всъщност ги внедрява в своите предци. Той продължава да работи през цяла поредица от поколения, докато накрая може да се роди онова физическо тяло, към което се чувства притеглен.
към текста >>

145. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Те не могат да разберат, че аз не бях ученик на Ницше, само защото го бях обрисувал по положителен начин.
Ние не трябва да пестим усилия да подготвяме себе си да гледаме Аза от 12 гледни точки. Но днес има малко разбиране за такава степен на обективност. Всеки, опитващ се да я постигне, ще бъде способен да разкаже за забележителната реакция в света, когато някой оставя настрана своята лична гледна точка и предава себе си на възгледите, поддържани от друг. Например: Аз самият съм се стремил да обрисувам Ницше така, както той трябва да бъде обрисуван от някого, който оставя настрана собственото си мнение и личност и навлиза право в своята тема. Това е единственият начин на пораждане на истинско разбиране, но хора, които четат какво казах и после в моята следваща книга, настояват, че в последната съм бил в противоречие. Те не могат да разберат, че аз не бях ученик на Ницше, само защото го бях обрисувал по положителен начин. Това е равносилно да изказването, че всеки, който се потопява в Хекел за да разясни философията на Хекел, трябва също да бъде и един от неговите последователи.
към текста >>

146. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
А тъкмо това липсва на тези хора, когато те се изправят през образите на духовния свят. Че те притежават някакво съзнание, в това няма нищо чудно; решителното тук е, че ние трябва да се борим за укрепването на нашия Аз. Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
към текста >>

Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина.
Правилно обученият окултен ученик винаги ще може да прокара разграничителната линия между действителност и илюзия, както и да прояви нужната предпазливост относно евентуални слухови възприятия, защото те никога не са достоверни, ако той не е минал през сферата на абсолютната тишина. Който не е предварително запознат с абсолютната тишина, с абсолютното мълчание в духовния свят, може да бъде сигурен, че колкото и мъдри неща да му нашепват, тези слухови възприятия не са нищо друго освен една опасна измама. От нея може да се предпази само онзи, който не щади усилията си и непрекъснато работи върху своята разсъдъчна способност, прилагайки я тъкмо в опитите да разбере духовния свят и неговите истини. Средствата на официалната наука тук съвсем не са достатъчни. Тя изобщо не апелира към усилване на онази сигурна и здрава разсъдъчна способност, която е необходима за правилното проникване и за правилната ориентация в духовния свят.
към текста >>

147. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето.
Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.
към текста >>

148. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс.
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята. Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм. Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети.
към текста >>

149. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>

С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик?
Цял един свят оживяваше в момента, когато такива думи трепваха през душата. Какъв свят? С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик? Ние можем да го сравним само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове.
към текста >>

Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>

150. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
към текста >>

151. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и Евангелието на Матей.
Двете деца Исус: Соломоновият Исус и Натановият Исус. Съотношението между „памет" и „съзнание" в древността. За начина, по който са били давани имената. Назирейството. Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и Евангелието на Матей.
към текста >>

152. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на еволюцията.
На единия от тях Заратустра предаде всичко, което се отнасяше до тайните на пространството, простиращо се в сетивния свят, следователно всичко, свързано с тайните на „едновременното битие"; по-късно на другия ученик той предаде всичко, свързано с тайните на времето, тайните на развитието, на еволюцията. Аз обърнах внимание също и на това, че в определен момент от ученичеството им, настъпи нещо твърде особено: учителят можа да пожертвува част от своята собствена същност заради двамата си ученици. И Заратустра, такъв, какъвто беше тогава, пожертвува заради тях своето собствено астрално тяло и своето собствено етерно тяло.
към текста >>

Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес.
Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>

Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии.
Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>

Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра.
Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>

По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей.
към текста >>

Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено.
Религиозните документи, които действително се опират на окултизма, съдържат макар и по един загадъчен начин всички онези тайни, до които ние стигаме в хода на окултното изследване. След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено. Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение. Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия. С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи.
към текста >>

Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра. По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност. Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така.
към текста >>

Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра.
Да повторим: Мойсей беше ученик на Заратустра. Той беше поставен на такова място в египетската култура, че всичко, което някога Заратустра му беше дал, сега отново просветна в неговата вътрешна същност. Обаче нещата се развиха по такъв начин, сякаш той не знаеше откъде просветна то в него, и се насочи към онова, което някога беше Слънце. В Египет той се насочи към Хермесовата мъдрост, която директно сваля това, което беше Заратустровата мъдрост, а не по неговия косвен, рефлекторен път. И след като беше приел достатъчно от нея, потокът на Мойсеевата мъдрост се разви по-нататък по един самостоятелен, директен път. След като през Давидовата епоха този Мойсеев поток основа един директен херметизъм, една самостоятелна наука и едно самостоятелно изкуство, сега той пое към Слънцето, от което беше излязъл първоначално, макар и в една смекчена форма.
към текста >>

153. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тези петима ученици на Йешуа бен Пандира носеха следните имена: Матай, Накай, третият ученик понеже беше особено близък до нецерите се казваше Нецер, и останалите Бони и Тона.
Един от верните и изтъкнати ученици на нецерите беше този, който вчера определих като техен учител, а именно Исус, син на Пандира. Защото този Йешуа бен Пандира, който е добре познат на окултистите, имаше петима ученици, всеки от които следваше едно строго определено направление от общото учение на Йешуа бен Пандира. Тези петима ученици на Йешуа бен Пандира носеха следните имена: Матай, Накай, третият ученик понеже беше особено близък до нецерите се казваше Нецер, и останалите Бони и Тона. Тези ученици или апостоли на Йешуа бен Пандира, който през първото столетие преди нашето летоброене загина от мъченическа смърт поради обвинение в ерес и богохулство, доразвиха в пет различни направления неговото велико и всеобхватно учение.
към текста >>

А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие. А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
към текста >>

Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей. Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай. Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>

Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей. Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай. Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>

154. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса.
Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса.
към текста >>

Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан.
Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението. И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението. Ето как изглеждат двата основни момента, между които се разиграват събитията, описани в Евангелието на Матей. Тъкмо тях искахме да разгледаме днес, макар и под формата на една приблизителна скица.
към текста >>

155. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А сега, заедно с окултния ученик, нека да се отправим още по-дълбоко в тайните на човешката природа.
А сега, заедно с окултния ученик, нека да се отправим още по-дълбоко в тайните на човешката природа. След като преодолее това, което първоначално трябва да бъде преодоляно в неговото астрално тяло, той навлиза в областта на етерното тяло. Там човекът възприема нещо по-висше от това, което посочихме с три те древноеврейски думи. Вие бихте могли да попитате: Но защо в своето етерно тяло човекът ще има по-висши възприятия? Отговорът на този въпрос е свързани с един по-дълбока тайна и ако искате да вникнете в същинския смисъл на света, Вие следва да знаете, че тъкмо елементарните проявления на външния свят са дело на най-висшите духовни сили. Аз и по-рано съм подчертавал пред Вас, че тези неща са свързани с обяснението на самата човешка природа.
към текста >>

Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство.
Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>

Окултният ученик имаше усещането: След като съм преодолял атаките на астралното тяло, аз съм преодолял най-тежкото и след първите четиринадесет степени навлизам сега в сияйните сфери на етерното тяло, чиито сили аз не мога да разруша.
Окултният ученик имаше усещането: След като съм преодолял атаките на астралното тяло, аз съм преодолял най-тежкото и след първите четиринадесет степени навлизам сега в сияйните сфери на етерното тяло, чиито сили аз не мога да разруша.
към текста >>

Следователно, в областта на старото посвещение трябва да се тегли една дебела черта между изживяванията на окултния ученик и начинът, по който той се чувствува в своя Аз.
Всяко от старите посвещения беше замислено с оглед на това, че трябваше да бъде подтиснато именно Азовото чувство, което се поражда у човека при възприемането на Малхут, на Царството. То трябваше да бъде заличено. Или с други думи: В посвещението ти не можеш да бъдеш онзи човек, който съществува навън във физическия свят; наистина, ти ще се издигнеш в духовния свят, но не можеш да останеш като онзи, който се намира навън, в Царството. Следователно, в областта на старото посвещение трябва да се тегли една дебела черта между изживяванията на окултния ученик и начинът, по който той се чувствува в своя Аз.
към текста >>

Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност. У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност. Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
към текста >>

Втората степен се проявява, след като окултният ученик се потопи в своето астрално тяло и действително се изправи пред всички онези емоции и страсти, които биха искали да го направят пълен егоист.
Втората степен се проявява, след като окултният ученик се потопи в своето астрално тяло и действително се изправи пред всички онези емоции и страсти, които биха искали да го направят пълен егоист. След като се усети изправен пред тях, той би желал без да ги преодолява да се потопи направо в етерното и физическото тяло. Всъщност тази ситуация представлява един вид пропадане в бездната. И в Евангелието на Матей тя също е описана като едно политане в онази област, която досега е останала непокварена от човека: областта на етерното и физическото тяло. Обаче човекът не бива да прави подобен опит, преди да е станал господар на своите емоции и страсти. Христос знае това и отговаря на Изкусителя, противопоставяйки му своята собствена сила: „Да не изкушаваш Господа твоя Бог" (Матей 4, 7).
към текста >>

156. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Душевните изпитания бяха съпровождани от едно „понижение" на Аза, така че той изпадаше в един вид полусън, обаче все пак окултният ученик минаваше през определени степени на развитие.
Душевните изпитания бяха съпровождани от едно „понижение" на Аза, така че той изпадаше в един вид полусън, обаче все пак окултният ученик минаваше през определени степени на развитие. Най-важното в случая беше, че се пробуждаше не друго, а неговият егоизъм: сега той все повече и повече искаше да бъде независим от околния свят. Но както вчера посочих, понеже всеки човек е зависим от околния свят и не може да си осигурява прехраната по някакъв магичен път, той често се поддава на опасната илюзия, да счита че процесите на неговото физическо тяло са идентични с величествените процеси на макрокосмическия свят. През подобни изживявания минаваше всеки от учениците на древните Мистерии, само че в друго състояние на съзнанието, различно от това на Христос Исус. Следователно, ако някой описва изживяванията на окултните ученици в условията на древните Мистерии, а после ги описва под формата, каквато те имаха в живота на Христос Исус, тези описания са до голяма степен еднакви. Защото това, което се разиграваше в мрака на Мистериите, сега чрез Христос Исус се превърна в един световноисторически факт.
към текста >>

Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст.
Нека да вземем следния случай. Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или писател узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие. Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст. В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания. Да приеме, че всичко това остава за поколенията под някаква художествена форма. Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този писател, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии. И той би могъл да добави: Да, в Евангелията аз отново откривам онова, което е съществувало в древните Мистерии.
към текста >>

И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени".
И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени". Веднага след сцената с Изкушението, Евангелието на Матей представя по един грандиозен и величествен начин в т.нар. „Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие. Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще.
към текста >>

157. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Да предположим, че един такъв човек става ученик на Христос Исус.
Тогавашният човек би се изразил по следния начин: Да, наистина съществуват хора, които имат достъп до Мистериите и с цената на това, че жертвуват своето Азово съзнание, те се свързват с определени духовно-душевни сили, които после излъчват в своето обкръжение, превръщайки се в лечители на заобикалящите ги хора. Да предположим, че един такъв човек става ученик на Христос Исус. Тогава той би казал: Сега ние изживяваме нещо забележително. Докато по-рано духовни лечители можеха да бъдат само онези, които приемаха духовните импулси в Мистериите, и то намирайки се в едно понижено Азово съзнание, сега ние срещаме един, който може всичко това без помощта на Мистериите и техните процедури, намирайки се не в понижено, а в нормално и будно Азово съзнание.
към текста >>

158. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той трябваше да си каже: В лицето на Петър аз имам пред себе си една личност, един ученик, чиято цялостна духовна деятелност протича по такъв начин, че не смущава наличните у него сили на Отца; и те са толкова могъщи, тези подсъзнателни човешки сили, че осланяйки се на тях той може да прибави още нещо към своята човешка същност.
Но сега Христос трябваше да добави и нещо друго. Той трябваше да си каже: В лицето на Петър аз имам пред себе си една личност, един ученик, чиято цялостна духовна деятелност протича по такъв начин, че не смущава наличните у него сили на Отца; и те са толкова могъщи, тези подсъзнателни човешки сили, че осланяйки се на тях той може да прибави още нещо към своята човешка същност. Ето кое е според Христос най-важното. Обаче то е валидно не само за Петър, но и за всеки човек; само че все още не е напълно обхванато от човешкото съзнание. Тези човешки сили ще бъдат развити докрай едва в бъдеще. И ако онова, което нося на човечеството, ако импулсът, представляван от мен, се стреми към по-нататъшно развитие и иска да обхване всички хора, тогава то трябва да бъде основано на това, което току-що проговори от Петър: „Ти си Христос, Синът на живия Бог." И тъкмо върху тази сила в човека, която все още не е разрушена от огнените пориви на напредващото съзнание, прозвучаваща сега като сила на Отца, искам аз да градя това, което все повече и повече ще процъфтява от моя импулс.
към текста >>

Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове.
Обхващайки този универсален закон, ние можем да го приложим както върху най-важните мирови процеси, така и върху целия Макрокосмос. Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове. И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока!
към текста >>

Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството.
Този символ изобразява прехода от едно състояние в друго. И всъщност дори зодиакалният знак Рак, през древността често е бил представян под формата на една ослица и нейното осле. Никак не е маловажно да се знаят тези подробности. Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения. Всичко това е представено напълно правилно, когато с езика на звездите ни се показва как физическото Слънце минава през съзвездието Рак и, след като е достигнало най-високата точка, отново започва да се спуска. Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството.
към текста >>

159. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник?
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
към текста >>

Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
към текста >>

Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
към текста >>

Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

160. Лекция първа GA_126 Окултна история

Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>

Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание. Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията. Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>

И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене.
И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене. Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък. Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон. Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения. Сега всичко това е личен талант, лична способност.
към текста >>

Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей.
Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>

584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и учител на Питагор.
18. Ферекид от Сирос (ок. 584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и учител на Питагор. За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113.
към текста >>

161. Лекция трета GA_126 Окултна история

И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент. И в Аристотел ние виждаме, движейки се назад във времето, силите на древното ясновиждан, действащи в приятеля на Гилгамеш. По такъв начин както младата, така и старата душа, зад които по-рано е стояло ясновиждане, ние виждаме поставени в гръцката епоха изцяло на физически план. Съвсем особено това се изправя пред нас във великата математичка Хипатия, в която цялата математическа и философска мъдрост на нейното време е живяла, така да се каже, като лична възможност, като лична научност и мъдрост. Всичко това се съдържало в личността нa Хипатия. И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии.
към текста >>

Щайнер, авторите на книгата назовават философа Кратил, ученик на Хераклит Ефески.
7. Тук само упоменатата промеждутъчна инкарнация е разкрита в книгата на Маргарет и Ерих Кирхнер-Бокхолт "Die Menschheitsaufgabe Rudolf Steiners und Ita Wegman" (Dornach/Schweiz, 1976. S. 25-26): основавайки се на частни изказвания на Р. Щайнер, авторите на книгата назовават философа Кратил, ученик на Хераклит Ефески. За Кратил е известно също, че е бил атинянин и учител на Платон.
към текста >>

162. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
към текста >>

163. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс.
Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте. Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс. Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите. И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск. Самото човечество ще мине през събитието на Павел.
към текста >>

164. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс.
Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното. И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален. Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.
към текста >>

165. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И когато веднъж след постоянни усилия в това направление му се случило един ученик да се разгневи пред него, той самият се разгневил така, че захвърлил мастилницата по главата на детето.
Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим. Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си. Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици. И когато веднъж след постоянни усилия в това направление му се случило един ученик да се разгневи пред него, той самият се разгневил така, че захвърлил мастилницата по главата на детето. Този, на когото може да се случи подобно нещо, трябва дълго, дълго време да размисля върху Кармата.
към текста >>

166. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят. Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот. Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>

Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят. Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот. Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>

Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите.
Йешу бен Пандира разпространи най-вече учението на есеите. Един от неговите ученици се наричаше именно Матай, който подобно на него обърна вниманието на своите ученици върху Мистерията на Голгота. Йешу бен Пандира бе убит с камъни от своите противници и после, за да бъде наистина презрян, бе окачен мъртъв на един кръст. Той е една личност, за установяването на която не е нужно да прибягваме към окултното изследване, тъй като е достатъчно описан в равинската литература, макар и по криворазбран или нарочно изопачен начин. Той носеше в себе си индивидуалността на новия Бодисатва и стана приемник на Гаутама Буда. Името на неговия ученик Матай бе пренесено върху по-късни ученици и Евангелието на Матей съществуваше така да се каже още от времето на първия Матай като едно описание на ритуалите, взети от старите книги на мистериите. Неговото главно съдържание се прояви по-късно с Христос Исус на физическото поле, като една действителност на предишните мистерийни образи, като семе на по-късните действителности. Така Христовата Мистерия беше пророчески предсказана и тя се изпълняваше образно в церемониите на мистериите, за да се превърне по-късно в истинска действителност на физическото поле.
към текста >>

167. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Следователно, на бъдещия ученик се показва: Всъщност ти беше спасен чрез едно предупреждение, идващо от един свят, в който засега ти нямаш място.
Следователно, на бъдещия ученик се показва: Всъщност ти беше спасен чрез едно предупреждение, идващо от един свят, в който засега ти нямаш място. Фактически по силата на отношенията, валидни за физическия свят, в който се намираш, ти вече си умрял и трябва да считаш по-нататъшния си живот за един дар, поднесен за теб от духовния свят; сегашният ти живот е един подарък! И когато съответният човек се натъква на всичко това, той ще вземе решението да работи в рамките на едно духовно движение. Ако това решение е взето, тогава изборът е станал. Така Кристиян Розенкройц започва да избира своите последователи и при достатъчно внимателно разглеждане на живота мнозина биха стигнали до едно такова вътрешно събитие.
към текста >>

Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет.
Хората, за които може да се каже, че вече са били свързани по такъв начин с Кристиян Розенкройц или сега се свързват с него, това са онези, в които най-напред би трябвало да се роди едно подълбоко схващане на езотеричното християнство. От това духовно течение, което е свързано с Кристиян Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен разбираем Христовият Импулс в нашето време. Пътят към това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Мистерията на Голгота чрез Йешу бен Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христос. Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея. Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена. Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древни мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща. Всички тези процеси, засягащи развитието на човечеството, трябваше да се разиграят също и на физическото поле. Това беше написано после в съкратен вид от неговия ученик.
към текста >>

Това беше написано после в съкратен вид от неговия ученик.
Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея. Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена. Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древни мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща. Всички тези процеси, засягащи развитието на човечеството, трябваше да се разиграят също и на физическото поле. Това беше написано после в съкратен вид от неговия ученик.
към текста >>

168. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

То не би могло да бъде изпитано като обикновен ученик, но в неговата душа живееше, превърнато в чувствата и усещания, това, което дванадесетте носители на дванадесетте различни вида религии вливаха в неговата душа.
Естествено, 12-те не бяха фанатици и те предпазиха детето от всякакви учения, облечени в думи. Обаче те живееха заедно с него и в резултат на това от тях към детето се насочваха 12 различни светлинни лъча, а то ги приемаше така, че в душата му те се превръщаха в дълбока вътрешна хармония. То не би могло да бъде изпитано като обикновен ученик, но в неговата душа живееше, превърнато в чувствата и усещания, това, което дванадесетте носители на дванадесетте различни вида религии вливаха в неговата душа. И цялата конфигурация на душата, цялото основно настроение представляваше един хармоничен отзвук от дванадесетте различни вероизповедания на човечеството, които са разпространени по цялата Земя.
към текста >>

169. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки.
Чрез какво е могло да стане това? Чрез това, че в течение на три години в Исус от Назарет присъствуваше едно Същество, наричано Христос, ако искаме да изберем за Него едно име. Обаче с това име не може да бъде обхванат божественият Дух, който наричаме Христос, който познаваме в Христос. Нещо божествено не може да бъде обхванато с едно човешко име, с една човешка дума. А при Христос имаме работа с един велик, разливащ се над света божествен Импулс: С Христовия Импулс, който проникна, навлезе в Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан. Ето кое е съществено за християнството – именно този Христов Импулс, който дойде на Земята чрез една физическа личност, който навлезе във физическата личност на Исус от Назарет; Исус от Назарет беше този, който приюти Христос в своите обвивки. Христос навлезе в тази физическа обвивка, защото развитието на света върви по такава линия, че първоначално то върви надолу, а после отново се отправя нагоре. Мистерията на Голгота се разигра в най-долната точка. И това беше необходимо, защото само от нея можеше да избликне силата, която е в състояние да издигне човечеството в духовния свят.
към текста >>

Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>

Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно разбираният Христов Импулс, по следния начин:
И как ни описва всичко това поетът през 1836 година? Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно разбираният Христов Импулс, по следния начин:
към текста >>

Светият кръст Христов да се издига виждам аз
Светият кръст Христов да се издига виждам аз
към текста >>

170. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи. Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>

Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда.
Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда. И на тази конференция беше съобщено, че Съществото, което някога беше инкарнирано на Земята като Гаутама Буда, сега, като духовно Същество, каквото беше, след като беше станал „Буда”, ще пренесе арената на своята дейност на Марс. Индивидуалността на Гаутама Буда беше един вид препратена чрез Кристиян Розенкройц от Земята на Марс. Гаутама Буда напусна арената на своята дейност и се отправи към Марс, а през 1604 година извърши за Марс едно дело, подобно на това, което Мистерията на Голгота представляваше за Земята.
към текста >>

Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц?
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц. Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц? – Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>

– тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц!
Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество! – тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц! – Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>

171. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

От Йешу бен Пандира произхожда... Евангелието на Матея: Матей беше ученик на Йешу бен Пандира.
Към стр. 13: Йешу бен Пандира, когото между другите очерни също и Хекел: В неговата книга "Мирови Загадки", Бон 1899 г. От Йешу бен Пандира произхожда... Евангелието на Матея: Матей беше ученик на Йешу бен Пандира. Виж Рудолф Щайнер - "Евангелието на Матея", 12 лекции, Берн, ІХ. 1910 г. , пълно издание 1959 г.
към текста >>

172. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие.
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие. И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие. Да, това, което по-рано беше достъпно само за кандидата на Мистериите, сега се разиграва пред очите на всички!
към текста >>

Пътят за съобщаване на най-висшите истини е друг: Човекът, който е решил да бъде ученик, трябва да бъде подготвен бавно и внимателно и тази подготовка следва да протече по такъв начин, че в заключителния етап споделянето, оповестяването на тайните да стане не от уста на ухо, а в определен момент, благодарение на своята подготовка, ученикът да стигне до там, че пред него да се появи самата тайна.
Ако най-висшите истини, т.е. тези, които са достъпни на посветения, станат достояние на неподготвения човек когато например той се досети за тях, което в определени случаи е напълно възможно, или пък ако му бъдат съобщени в откъслечен вид тогава те се превръщат в нещо изключително опасно за неподготвения човек, дори и да става дума за съвсем елементарни истини. Даже ако би могъл да чуе най-чистите и възвишени описания на света, те биха се оказали разрушителни за него и неговото обкръжение. Който днес притежава най-висшите истини, той много добре знае, че би било неправилно да повика, примерно, някого при себе си и да му ги съобщи. Най-висшите истини са от такова естество, че е невъзможно, така да се каже, една уста да ги изговори и едно ухо да ги чуе. Пътят за съобщаване на най-висшите истини е друг: Човекът, който е решил да бъде ученик, трябва да бъде подготвен бавно и внимателно и тази подготовка следва да протече по такъв начин, че в заключителния етап споделянето, оповестяването на тайните да стане не от уста на ухо, а в определен момент, благодарение на своята подготовка, ученикът да стигне до там, че пред него да се появи самата тайна. Или с други думи: не е нужно тази тайна да бъде произнесена от една уста и да бъде чута от едно ухо; тя просто трябва да се роди в душата благодарение на това, което е станало между учителя и ученика. Няма никакво средство, с което тайните могат да бъдат изтръгнати от посветения; защото наистина, никой не може да бъде принуден чрез никакви физически средства да издаде нещо от съдържанието на висшите тайни. Да, такава е природата на висшите тайни. И лесно би се случило, например, следното: ако един неподготвен човек научи от устата на друг това, което следва да бъде родено в собствената му душа, то ще се окаже фатално също и за другия; защото в този случай „говорителят“ би останал до края на сегашната си инкарнация в пълната власт на „слушателя“. Обаче това е нещо, което никога не може да се случи, ако учителят само подготвя ученика, ученикът се стреми към това, истините да се родят в собствената му душа.
към текста >>

173. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили.
И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
към текста >>

Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба.
Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си.
към текста >>

Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре.
И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и като плачеше, надникна в гроба и видя два Ангела в бели дрехи седнали там, където беше лежало тялото на Исус.
към текста >>

Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва.
И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и като плачеше, надникна в гроба и видя два Ангела в бели дрехи седнали там, където беше лежало тялото на Исус. Те й казаха: Жено, защо плачеш? А тя им рече: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го занесли.
към текста >>

174. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса. Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството. Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>

Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
Общо взето, досегашните лекции ни изправиха пред два въпроса. Единият от тях се отнася до обективното събитие, което ние свързваме с името на Христос Исус; до същността на онзи Христов Импулс, който се включи в еволюцията на човечеството. Другият въпрос се отнася до това, как отделният човек може да изгради своето лично отношение към Христовия Импулс, или как така да се каже този Христов Импулс може да работи за него самия.
към текста >>

От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа. Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос!
към текста >>

175. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Само онзи може да бъде Негов ученик, който казва: Аз правя това за най-малкия от моите братя, защото зная, че Ти ще го усетиш по такъв начин, сякаш го правя за Теб!
Тук мисълта за прераждането действително се явява като нещо, което е свързано с цялото човечество. Но тук, и то много по-рано, е влязъл в сила и Христовият Импулс. Защото именно Христовият Импулс свърза това, което човекът прави или може да направи, не само с неговите лични интереси, а с интересите на цялото човечество. Само онзи може да бъде Негов ученик, който казва: Аз правя това за най-малкия от моите братя, защото зная, че Ти ще го усетиш по такъв начин, сякаш го правя за Теб!
към текста >>

176. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

177. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Познавам една такава личност, която имаше толкова малка математическа дарба, че като ученик мразеше числата, а по другите предмети имаше добри оценки.
Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти. Може да се случи например така, че някой да е имал голяма математическа дарба в предишната си инкарнация, но да е умрял рано, така че талантът му да не е могъл да се развие и прояви напълно. Тогава в следващата си инкарнация този човек ще се роди отново с математическа дарба, която да бъде като едно продължение на тази от предишния живот. Рано починалият математик Абел със сигурност ще се роди в следващата инкарнация със силно изразена математическа дарба. Напротив, когато един математик почине стар, така че дарбата му е могла да се развие и изживее, същият ще се роди в следващата си инкарнация напълно неспособен по отношение на математиката. Познавам една такава личност, която имаше толкова малка математическа дарба, че като ученик мразеше числата, а по другите предмети имаше добри оценки. Поради това, че му поставяха отлични оценки по другите предмети беше възможно той да премине в по-горните класове. Причината за това е, че в предишната си инкарнация този човек е бил един много добър математик.
към текста >>

178. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>

Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон!
Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
към текста >>

179. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето.
Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните народи, тези народи са притежавали инстинктивна сила. Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето. Човешките души са преминали през по-слаби инкарнации – християнството ги е подкрепило отначало само външно. Сега е настъпило времето, когато те трябва да станат вътрешно силни и крепки. Затова в бъдеще ще има твърде малко значение какво ще прави душата във външния живот. Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.
към текста >>

180. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тогава трябва да различаваме този Христов Дух от Духовете на отделните сфери, които намират своя връх така да се каже във великите индивидуалности, както Будизмът намира своя връх в Буда.
Блаватска така ясно показа в нейното просто изложение, че той отговаря на Духа на Движението на Меркурий... би било едно скъсване с всички първоначални изходни точки на теософското учение, което някога бе правилно разбрано и съгласно което никога духът на Буда не би бил смесен с Христовия Дух,... ако днес бихме разбъркали едно през друго тези Същества; ако изхождайки от основните елементи на окултното учение не бихме знаели да направим разликата между онези Духове, които ръководят развитието на човечеството в течение на редуващите се една след друга сфери на времето и които достигат тяхната върхова точка в духове като Буда, и онзи Дух, за който са намеквали всички други, също и самият Буда, който е Духът на Единството на земната култура, както слънцето е единното тяло за планетната система. И в смисъла на четвъртата следатлантска култура този единен Дух трябва да бъде наречен Христос. В слънчевата система не може да се говори в обикновения смисъл за две слънца и да се каже: друго слънце покрива единият път съзвездието Овен, друго е това, което покрива другият път съзвездието Козирог. Трябва да бъдем наясно, че това е същото Слънце, което минава през целия Зодиак и че това са различни планети, които минават пред съзвездията на Зодиака. Обаче също така трябва да бъдем наясно, когато говорим за Христос, който минава през културните сфери на цялото развитие на човечеството на Земята, както това е било признато във всички времена от всички религии, там, където тези религии бяха до стигнали техния връх. Тогава трябва да различаваме този Христов Дух от Духовете на отделните сфери, които намират своя връх така да се каже във великите индивидуалности, както Будизмът намира своя връх в Буда. Това ни показва, как можем да намерим само обективната страна в тези неща.
към текста >>

Не, той е приел Христовия Импулс като един Импулс, който важи за цялото човечество, въпреки че по отношение на неговото външно появяване този Христов Импулс е бил чужд на народите на запада.
Когато западният окултист иска да обърне вниманието върху този факт, той не трябва да бъде упрекван, че иска да застъпва нещо, което би било нетолерантност по отношение на другите религии и техните системи, тъй като Духовната Наука има задачата да отдаде правото на всяка една религия. При един такъв упрек не трябва да се забравя, че това, което се изисква, е било вече сторено от западния Окултист Нима Христовият Импулс е излязъл от запада? Нима някой народ на запада е родил Христовия Импулс от своята народност, от своята раса? Не, той е приел Христовия Импулс като един Импулс, който важи за цялото човечество, въпреки че по отношение на неговото външно появяване този Христов Импулс е бил чужд на народите на запада. Чрез западната култура е показала първо, че тя има разбиране за онова самоотрицание относно неговото собствено притежание. Западът се отказа от Духа на Движението действуващ като непосредствен вдъхновител от планетата Марс и замени този вдъхновител чрез Христовия Дух, с Вдъхновителя, който отговаря на слънчевия Дух на Мъдростта. С това западът извърши едно важно дело. И неуместно е, когато от друга религиозна страна западът е упрекван за нетолерантност върху този въпрос. Великите ръководители на другите религии показват навсякъде, че над Духовете на Движението те признават Духа на Мъдростта.
към текста >>

181. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Средствата за проникване в първопричините на Битието се предлагаха само в най-тесни кръгове и в тях строго се съблюдаваше необходимата предварителна подготовка, която целеше възпитание и узряване на окултния ученик, преди да му се дадат средствата за окултното познание.
Окултизмът се приближава до човека само тогава, когато човек действително приложи върху себе си средствата за окултното познание. Но от литературата Вие знаете, че в хода на историческото развитие, далеч не всеки човек е в състояние нито пък това е най-същественото да се самовъзпита и да достигне до непосредствено виждане в духовния свят. Средствата за проникване в първопричините на Битието се предлагаха само в най-тесни кръгове и в тях строго се съблюдаваше необходимата предварителна подготовка, която целеше възпитание и узряване на окултния ученик, преди да му се дадат средствата за окултното познание.
към текста >>

Ето защо необходимата предпоставка за допускане на окултния ученик до средствата на окултното познание, изискваше един силен и подготвен характер, който би устоял пред изкушенията на света и който не би поискал да работи в смисъла на егоизма.
Ето защо необходимата предпоставка за допускане на окултния ученик до средствата на окултното познание, изискваше един силен и подготвен характер, който би устоял пред изкушенията на света и който не би поискал да работи в смисъла на егоизма. Този е първият и най-важен принцип на подготовката преди окултното обучение: Че характерът на ученика няма да позволи една егоистична злоупотреба с окултното познание. В хода на човешкото развитие този принцип налагаше най-строг подбор и само малцина бяха приемани в окултните школи на древността, в Мистериите. Окултното познание, което тези малцина получаваха, притежаваше едно особено качество, едно дълбоко своеобразие. И точно това, което аз искам да посоча като особено качество на окултното познание, точно то претърпява сега в нашата епоха съществени изменения; но общо взето, то беше нещо общовалидно за всички окултни школи на древността. Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание.
към текста >>

182. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И така помирение със собствената Карма, със собствената съдба: това беше първото условие, което окултният ученик трябваше да изпълни.
Буквално първото нещо, което един такъв човек трябваше да изпълни, би могло да се изрази така: сега аз трябва да се примиря с моята Карма, да се примиря с моята Карма относно всичко, което засяга моята воля. И така помирение със собствената Карма, със собствената съдба: това беше първото условие, което окултният ученик трябваше да изпълни.
към текста >>

Ако Вие приемете, че от определен момент нататък, даден човек започва своето окултно развитие, неизбежно трябва да допуснете и един жизнен път преди този начален момент, през време на който бъдещият окултен ученик е живял като човек всред подобни нему хора, т.е.
При това не трябва да си мислим, че за това помирение със собствената Карма, човек се нуждае от някаква изискана и всеобхватна теория за Кармата. По-скоро това "помирение с Кармата" беше въпрос на една своеобразна култура, на самодисциплина, въпрос на самовъзпитание. Ако Вие приемете, че от определен момент нататък, даден човек започва своето окултно развитие, неизбежно трябва да допуснете и един жизнен път преди този начален момент, през време на който бъдещият окултен ученик е живял като човек всред подобни нему хора, т.е. той е възприел тази или онази позиция в живота, усвоил е едни или други мисли, даващи му възможност чрез външни действия да упражнява дадена професия и да устоява своите жизнени позиции.
към текста >>

И тогава ще забележите, че тези думи се отнасят всъщност към онова, което окултният ученик поема върху себе си като своя Карма, с произтичащите от нея действия и задължения.
Вие трябва да разберете тези думи точно и буквално: от тях нищо не може да се отнеме, към тях нищо не може да се прибави. И тогава ще забележите, че тези думи се отнасят всъщност към онова, което окултният ученик поема върху себе си като своя Карма, с произтичащите от нея действия и задължения.
към текста >>

Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе. В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея. И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>

В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе. В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея. И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>

Окултният ученик съзерцаваше онова, което му предлагаше окултното обучение по същия начин, както човек съзерцава и наблюдава самата природа.
С други думи, онези ученици, които се обръщаха с известна симпатия или антипатия към даден природен феномен, те в най-малка степен успяваха да научат нещо за неговата вътрешна мощ. Окултният ученик съзерцаваше онова, което му предлагаше окултното обучение по същия начин, както човек съзерцава и наблюдава самата природа.
към текста >>

183. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Вчера обърнах вниманието Ви върху това, че след като премине през необходимата подготовка, за която вече стана дума, окултният ученик се натъква на такива изживявания, които бихме могли да опишем единствено с несъвместими и противоречиви думи.
Вчера обърнах вниманието Ви върху това, че след като премине през необходимата подготовка, за която вече стана дума, окултният ученик се натъква на такива изживявания, които бихме могли да опишем единствено с несъвместими и противоречиви думи. Преди всичко ние назовахме три такива изживявания: 1. скритата, неизявена светлина, 2. скритото, неизговорено слово и 3. съзнанието без външен обект.
към текста >>

184. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>

Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът.
Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем.
към текста >>

В този Христов живот са се преплитали различни процеси.
Точно тази е причината, поради която в моята книга "Християнството като мистичен факт", излязла преди повече от 10 год., аз трябваше да обобщя нещата по един твърде особен начин. Там аз трябваше да кажа приблизително следното: Някога на тази Земя е живял Христос. В този Христов живот са се преплитали различни процеси. И как са описани тези процеси? Най-подходящият начин да бъдат описани, се оказал този, който загатвал за нещо от жизнения път на един древен посветен. Но това, което у древните посветени се постигало в техните мистерийни школи, при Христос се развива спонтанно, превръщайки се в един исторически факт. Евангелистите се обърнаха към древните книги на посвещението, за да опишат биографията на Христос, а не Неговата инициация, Неговото посвещение. Този е същинският нерв на цялата ми аргументация в "Християнството като мистичен факт".
към текста >>

Обаче в живота на Христос не е така; въпреки божествените откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение.
Когато говорим за други основатели на религии, ние винаги трябва да се съобразяваме с факта, че в определен момент те са станали посветени, т.е. в един определен момент, посвещението се прибавя към техния живот. Обаче в живота на Христос не е така; въпреки божествените откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение. Христос не беше посветен. Христос беше Посветител. Вземете само онзи откъс от "Християнството като мистичен факт", където се описва истинското значение на случката с Лазар. Вие добре разбирате, че това, което Христос извърши, беше едно посвещение. Той може да посвещава, но е немислимо, невъзможно е да се говори, че така, както Лазар беше посветен от Христос, и самият Христос е бил някога доведен до посвещение по време на Неговия земен живот.
към текста >>

185. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Да, така е, но сега възниква необходимостта от едно твърдо и неотклонно решение: човек трябва да остане верен на този Христов Импулс, да не се отклонява от него нито за миг, да се свързва все повече и повече с този Христов Импулс.
А сега нещата се свеждат до това, че ако окултният кандидат мисли правилно, той не би позволил на Луцифер да каже: "Ето, пред теб се намира твоята слаба и неустойчива фигура, която ти имаш от Боговете. Онова, което можеш да извоюваш чрез мен, е безсмъртието." Вече знаем, че онази човешка фигура се явява като нещо грозно, като нещо отвратително. Но сега ни облъхва едно далечно предчувствие: Нима при този път на посвещение, Христос не би ни помогнал да променим и поправим човешката фигура, нима Той би се задоволил само с онази помощ, за която стана дума вчера? Да, така е, но сега възниква необходимостта от едно твърдо и неотклонно решение: човек трябва да остане верен на този Христов Импулс, да не се отклонява от него нито за миг, да се свързва все повече и повече с този Христов Импулс. И последователите на по-новите Мистерии добре знаят, че всъщност не съществува такова средство, което да отклони човека от Христовият Импулс.
към текста >>

186. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето.
към текста >>

187. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
към текста >>

188. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици. Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>

А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик?
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
към текста >>

И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера. Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека.
към текста >>

Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати?
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера. Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека. Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота.
към текста >>

Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума. Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>

Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума. Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>

От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души.
Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус? Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум. Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно. Всички учения на Буда имат една характерна черта; ето защо учениците, които непосредствено се обръщат към Буда са, общо взето от един род. От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души. Обаче Христос Исус проповядва по два начина: на своите приближени ученици Той говори по един начин, а на народа по друг начин. Защо това е така?
към текста >>

Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък.
И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ. За него образите бяха както действителност, така и обяснение на нещата.
към текста >>

189. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат?
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания. Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно. Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>

190. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но докато при Христос Исус в събитието участвува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух.
Ето защо всяко едно събитие, отнасящо се до един или повече ученици, може да бъде описано от две страни. Съответното събитие, например това, което вчера нарекохме „величествен световноисторически монолог“ на Христос Исус, може да бъде описано именно според протичането му в душата на Христос. И тогава то следва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция. Обаче отражението на това събитие изглежда различно, ако го потърсим в душата на Петър. На пръв поглед то е едно и също събитие. Но докато при Христос Исус в събитието участвува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух. Ето защо то трябва да бъде описано по друг начин, а не както е представено в случая със самия Христос Исус.
към текста >>

191. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Един такъв ученик на Петър беше този, който първоначално състави впрочем само устно така нареченото Евангелие на Марко.
Ето по какъв начин дойде откровението за Мистерията на Голгота, за да се превърне по-късно в учение. Обаче импулсът, който премина от Христос върху такива ученици като Петър, можа да обхване също и тези, които станаха ученици на учениците. Един такъв ученик на Петър беше този, който първоначално състави впрочем само устно така нареченото Евангелие на Марко. Така импулсът, приет от самия Петър, навлезе и в душата на Марко и по този начин Марко успя да съзре в собствената си душа това, което се разигра в Йерусалим като Мистерия на Голгота. Дълго време евангелистът Марко беше ученик на Петър. После той, Марко, се установи на едно място, където, тъй да се каже, откри онова външно обкръжение, което му позволи да придаде на своето Евангелие онази форма, от която то се нуждаеше.
към текста >>

Дълго време евангелистът Марко беше ученик на Петър.
Ето по какъв начин дойде откровението за Мистерията на Голгота, за да се превърне по-късно в учение. Обаче импулсът, който премина от Христос върху такива ученици като Петър, можа да обхване също и тези, които станаха ученици на учениците. Един такъв ученик на Петър беше този, който първоначално състави впрочем само устно така нареченото Евангелие на Марко. Така импулсът, приет от самия Петър, навлезе и в душата на Марко и по този начин Марко успя да съзре в собствената си душа това, което се разигра в Йерусалим като Мистерия на Голгота. Дълго време евангелистът Марко беше ученик на Петър. После той, Марко, се установи на едно място, където, тъй да се каже, откри онова външно обкръжение, което му позволи да придаде на своето Евангелие онази форма, от която то се нуждаеше.
към текста >>

Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис. Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа. Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>

192. Бележки GA_139 Евангелието на Марко

1. Джото ди Бопдоне, 1266-1337, италиански художник и архитект, ученик на Чимабуе.
1. Джото ди Бопдоне, 1266-1337, италиански художник и архитект, ученик на Чимабуе.
към текста >>

193. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци.
Следователно ние не създаваме само една теория, работим не само за това, нашият ум да добие няколко понятия повече когато работим в смисъла на Духовната наука, а се събираме за това, нашите сърца и нашите души да бъдат обхванати от тези истини. Когато допринасяме едно такова разбиране по отношение на Христовия Импулс ще направи накрая, щото всички хора по лицето на Земята да стигнат до най-дълбокото разбиране на Христа, до разбирането на Христовите думи: "Когато двама, или трима са събрани в моето Име. Аз съм сред тях". Тези, които работят съвместно с този дух, ще намерят мостове от една душа към друга. Това обаче ще направи Христовия Импулс по лицето на цялата Земя. Истинския Христов Импулс, това е онзи импулс, който трябва да бъде живият живот на нашите кръжоци. Тогава Окултизмът идва и ни показва, когато той ни стане близък до сърцето чрез това, че чувствуваме нещо от действителността на Христовия Импулс тогава в нашите души се полага нещо, което ги прави годни да намерят прехода, преминаването през сферата на Слънцето и етерното тяло ще бъде дадено по един правилен начин за следващото въплъщение на Земята. Ние приемаме правилно Духовната наука само тогава, когато донасяме насреща едно дълбоко разбиране на приемането на Христовия Импулс. Само по този начин нашето етерно тяло, което ще получим при навлизането в едно ново въплъщение, ще бъде крепко и силно. Етерните тела ще западнат все повече и повече, ако хората не знаят нищо за Христос и за неговата мисия за цялото развитие на Земята. Чрез разбирането на Христовото Същество, ние ще избегнем това загиване на етерното тяло, това ще ни направи слънчевоспособни, слънчеви, ще ни направи способни да приемем силите от областта, от която Христос е дошъл.
към текста >>

194. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки.
Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс.
към текста >>

Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки.
Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях.
към текста >>

Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда.
Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях. И за него самият земният живот беше правилната подготовка, за да спаси жителите на Марс, обаче извършеното от него спасение не беше като това произведено от Тайната на Голгота, а беше нещо друго.
към текста >>

195. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол.
Тук ние стигаме до един факт, който е извънредно важен за новия Окултизъм. Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол. Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос.
към текста >>

Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята.
Тук ние стигаме до един факт, който е извънредно важен за новия Окултизъм. Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол. Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос. Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече.
към текста >>

196. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество.
Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето.
към текста >>

197. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки.
Тези картини са били толкова много пъти ретуширани, въпреки това излъчващият се от тях живот така силно ни завладява. И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот.
към текста >>

198. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител.
Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят. Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител. Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.
към текста >>

И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане.
Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда.
Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло.
към текста >>

199. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта.
Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са въплътени в едно физическо тяло. Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е. в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс.
към текста >>

200. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

После ние виждаме, как през второто хилядолетие християнският импулс се влива в духовното развитие; виждаме как второто хилядолетие напредва по такъв начин, че гръцкият народ постепенно приема в себе си този Христов Импулс и се съединява с него.
После ние виждаме, как през второто хилядолетие християнският импулс се влива в духовното развитие; виждаме как второто хилядолетие напредва по такъв начин, че гръцкият народ постепенно приема в себе си този Христов Импулс и се съединява с него. Цялото второ хилядолетие протича така, че могъщият Христов Импулс действително се съединява с това, което идва като една жива традиция, като един нов живот от недрата на гръцкия народ. Така ние виждаме как съвсем бавно и постепенно гръцката мъдрост, гръцкото светоусещане, гръцкото изкуство органически се свързва с Христовия Импулс. Ето какво е характерно за второто хилядолетие от културата на личността.
към текста >>

Цялото второ хилядолетие протича така, че могъщият Христов Импулс действително се съединява с това, което идва като една жива традиция, като един нов живот от недрата на гръцкия народ.
После ние виждаме, как през второто хилядолетие християнският импулс се влива в духовното развитие; виждаме как второто хилядолетие напредва по такъв начин, че гръцкият народ постепенно приема в себе си този Христов Импулс и се съединява с него. Цялото второ хилядолетие протича така, че могъщият Христов Импулс действително се съединява с това, което идва като една жива традиция, като един нов живот от недрата на гръцкия народ. Така ние виждаме как съвсем бавно и постепенно гръцката мъдрост, гръцкото светоусещане, гръцкото изкуство органически се свързва с Христовия Импулс. Ето какво е характерно за второто хилядолетие от културата на личността.
към текста >>

Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство.
На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща. Сега братовчедите не са вече близки помежду си, те трябва да се разделят. Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече?
към текста >>

Как застава пред нас този ученик?
Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща. Сега братовчедите не са вече близки помежду си, те трябва да се разделят. Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече? Как душата ще участвува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки?
към текста >>

Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления.
Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече? Как душата ще участвува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки? И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне. Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита? Тук проповедта на Кришна е представена приблизително по следния начин: Да, съществува едно творящо мирово Слово, което съдържа в себе си самия творчески Принцип. Както звукът, издаван от човека, когато той говори, раздвижва и оживотворява въздуха, така и мировото Слово раздвижва и оживотворява всички неща; то създава и подрежда самото Битие. Ето как принципът на Ведите пронизва всички неща.
към текста >>

И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света. Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа.
към текста >>

Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света. Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа.
към текста >>

И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света. Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа.
към текста >>

201. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита. Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
към текста >>

Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>

Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вложена във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта. Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
към текста >>

202. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата. Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>

Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората. Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна. От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру. Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение. Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>

Ето до какво великият Кришна иска да доведе своя ученик Арджуна: До освобождаването, до еманципацията на ученика от неговите собствени действия, до онази вътрешна вертикалност казано от гледна точка на Бхагавад Гита -, която душата успява да съхрани, независимо от всичко, което нашата уста изговаря, независимо от всичко, което нашите ръце и нашият меч успяват да постигнат или не!
Ето до какво великият Кришна иска да доведе своя ученик Арджуна: До освобождаването, до еманципацията на ученика от неговите собствени действия, до онази вътрешна вертикалност казано от гледна точка на Бхагавад Гита -, която душата успява да съхрани, независимо от всичко, което нашата уста изговаря, независимо от всичко, което нашите ръце и нашият меч успяват да постигнат или не! Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите дела. Обаче независимо от това, дали зад тях стоя аз или някой друг, аз ясно виждам моите действия. Всичко, което става чрез моите ръце и което прозвучава от моята уста аз го виждам също толкова обективно, както например наблюдавам една скала, която се откъсва от планинския връх и полита надолу в пропастта. Ето как аз гледам на моите собствени действия. Дори и когато съм в състояние да опозная нещо, да си изградя едно или друго понятие за света: Нещо в мен се разграничава от тези понятия; да, вътре в мен живее един страничен наблюдател, наистина той е свързан с мен и осъществява една или друга степен на познание, но аз гледам на това познание като на нещо чуждо: и по този начин аз сам се освобождавам от моето познание!
към текста >>

Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите дела.
Ето до какво великият Кришна иска да доведе своя ученик Арджуна: До освобождаването, до еманципацията на ученика от неговите собствени действия, до онази вътрешна вертикалност казано от гледна точка на Бхагавад Гита -, която душата успява да съхрани, независимо от всичко, което нашата уста изговаря, независимо от всичко, което нашите ръце и нашият меч успяват да постигнат или не! Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите дела. Обаче независимо от това, дали зад тях стоя аз или някой друг, аз ясно виждам моите действия. Всичко, което става чрез моите ръце и което прозвучава от моята уста аз го виждам също толкова обективно, както например наблюдавам една скала, която се откъсва от планинския връх и полита надолу в пропастта. Ето как аз гледам на моите собствени действия. Дори и когато съм в състояние да опозная нещо, да си изградя едно или друго понятие за света: Нещо в мен се разграничава от тези понятия; да, вътре в мен живее един страничен наблюдател, наистина той е свързан с мен и осъществява една или друга степен на познание, но аз гледам на това познание като на нещо чуждо: и по този начин аз сам се освобождавам от моето познание! Да, сега аз сам се освобождавам от моите действия, от моето познание!
към текста >>

И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи.
И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи. Обаче ти си нещо различно от това. И когато го разглеждаш като нещо външно, като един вид обвивки, които са разположени около теб, без да засягат твоята душевна същност, тогава ти вече си доловил нещо от учението на Кришна. Когато проумееш, че твоите отношения към външния свят, към света изобщо, ти са дадени чрез Гуните, чрез Тамас, Раджас, Сатва, тогава направи усилието да разбереш: В обикновения живот човекът е свързан с мъдростта и доброто благодарение на Сатва; в обикновения живот човекът е свързан с афектите, страстите и жаждата за съществуване благодарение на Раджас; в обикновения живот човекът е свързан с леността, небрежността и апатията благодарение на Тамас.
към текста >>

А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат.
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна. А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат. Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой.
към текста >>

203. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>

Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>

И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>

Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>

Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик?
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята. Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>

И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята. Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>

Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му предстоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на Змията.
Колко различна е Бхагавад Гита облъхната от спокойна светлина, безстрастна и безлична, понеже тя идва като апотеоз на една обречена епоха, която все пак дава на човечеството един заместител на онова, което умира и всъщност отново го връща във висините на духовния свят. Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му предстоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на Змията. В този смисъл залезът на състоянието Сатва започна от само себе си. То вече не съществуваше и ако в епохата Раджас някой би искал да говори, черпейки от Сатва, той би трябвало да говори само за миналото. Онзи, който заставаше в изходната точка на новото време, беше длъжен да черпи от други, меродавни източници. След като човешката природа започна да търси познанието чрез органите и инструментите на физическото тяло, тя трябваше да приеме в себе си личния елемент, личността. Ето какво звучи, в Посланията на апостол Павел: Личният елемент!
към текста >>

Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят.
И нима тези изживявания не трябваше да бъдат непосредствени и лични? Нима християнството не трябваше да се промъкне в най-интимните области на човешката душа и да възпламени именно личния елемент у човека? Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко. Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа.
към текста >>

Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик.
И нима тези изживявания не трябваше да бъдат непосредствени и лични? Нима християнството не трябваше да се промъкне в най-интимните области на човешката душа и да възпламени именно личния елемент у човека? Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко. Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа. Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>

Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака. Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>

204. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна.
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна. Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети. Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така. Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно. В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците. За тази зрелост винаги се е държало строга сметка.
към текста >>

Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети.
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна. Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети. Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така. Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно. В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците. За тази зрелост винаги се е държало строга сметка. В на ши дни, когато по един или друг начин всички учения могат да бъдат публикувани, зрелостта на ученика вече не влиза в съображение.
към текста >>

Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
Всъщност Бхагавад Гита също остава в областта на тайното учение, въпреки че поради многократното и издаване тя е позната на голям кръг хора. Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до еволюцията на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения. Едва ли е възможно някой действително да преработи в себе си съдържанието на Бхагавад Гита, ако то е твърде далеч от неговото разбиране. Ето как в много отношения поради своята възвишеност нещата сами си осигуряват една защита против разбулването на тайната. И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот. Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
към текста >>

Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна. Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие.
към текста >>

Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо.
към текста >>

205. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

206. Съдържание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
към текста >>

207. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
към текста >>

208. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание. Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос. Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение. Това е християнското вероизповедание.
към текста >>

209. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури.
Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне. Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него.
към текста >>

Но как ще достигне този Христов Дух до своите обвивки?
Но как ще достигне този Христов Дух до своите обвивки? До обвивките, в които тогава той ще продължи да действа?
към текста >>

Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота. След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили?
към текста >>

210. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да приемем, че този антропософски будист чуе това, което един такъв християнин знае относно самия Христов импулс.
Да вземем другия случай, когато будистът стане антропософ и се научи да познава това, което християнинът, издигнал се над тесните граници на ортодоксалната гледна точка, знае за християнството. Да приемем, че този антропософски будист чуе това, което един такъв християнин знае относно самия Христов импулс. Той чува, че в християнството, в християнската езотерика се знае как веднъж в течение на земното развитие, към човека, в неговото собствено развитие се е включило това, което наричаме Луцифер*; той чува още, че чрез това, човешкото същество е слязло по-надолу отколкото би слязло, ако не би имало никакво Луциферично влияние; той чува, че всъщност това е нещо, на което ние поглеждаме като към една работа на Боговете, когато погледнем съпротивата, бунта на Луцифер срещу прогресивните божествени сили. Значи, ние поглеждаме към нещо, което засяга Боговете. И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните Богове и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота. Но защо? /*това, което се нарича Луцифер.
към текста >>

211. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
към текста >>

Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
към текста >>

И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота. И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>

Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота. И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>

212. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

ДУХОВНО РАЗБРАНИЯ ХРИСТОВ ИМПУЛС
ДУХОВНО РАЗБРАНИЯ ХРИСТОВ ИМПУЛС
към текста >>

213. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном, работил в Прага по времето на Рудолф Втори; въз основа на многобройните му наблюдения неговият ученик Кеплер формулирал прочутите си закони.
Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном, работил в Прага по времето на Рудолф Втори; въз основа на многобройните му наблюдения неговият ученик Кеплер формулирал прочутите си закони. Той самият развива Тиховата система за света, която е вид компромис между коперниканската и птоломеевата система на планетите.
към текста >>

Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр.
38. Сократ (370-399 пр. Хр. ). Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр. Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр. ), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.
към текста >>

Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>

(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>

214. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. .
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман. Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>

Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие. Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент. В него съществува също флегматичният темперамент. При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща. Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен. Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал.
към текста >>

215. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик. И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи. Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент. Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий.
към текста >>

216. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили.
Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос. В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия.
към текста >>

И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света.
към текста >>

217. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс.
Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера. Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята. Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс. Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери. Неговите опитности между Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятницата трябваше да го превърнат от небесно в земно Същество.
към текста >>

Относно първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опитности.
Те съдържаха седем степени на посвещение. Онзи, който трябваше да бъде издигнат до по-висши духовни опитности, най-напред минаваше през степента, наричана „Гарван". Втората степен беше известна под името „Окултният", „Скритият". В третата степен ученикът ставаше „Воинът", в четвъртата степен „Лъвът", а в петата степен той беше назовавай с името на народа, от който произхождаше. В шестата степен ставаше „Слънчевият герой", а в седмата степен „Отец". Относно първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опитности. В петата степен той достигаше до онова разширено съзнание, което му позволяваше да се превърне в духовен предводител на своя народ. Ето защо той беше назовавай с името на съответния народ. Когато в древните Мистерии някой стигаше до петата степен на посвещение, той ставаше непосредствен участник в духовния живот.
към текста >>

218. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни. Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях. Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус. После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>

Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос.
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос. Нещо подобно ставаше и друг път, когато Христос Исус наглед се отделяше от учениците: в този случай фактически Христовото Същество продължаваше да е всред тях. Той или ги съпровождаше духом, докато всъщност се намираше далеч от тях, или им се явяваше само в своето етерно тяло. Да, Неговото етерно тяло беше всред тях, Неговото етерно тяло ги съпровождаше из страната и често не можеше да се различи дали Той е всред тях като физическо тяло или като етерно тяло.
към текста >>

219. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция.
Аз често съм изтъквал: онова, което се случи под влиянието на Христовия Импулс, е от такова естество, че хората не можеха веднага да го разберат. Така от една страна ние имаме това, което преди навлизането на Христос в Земната аура непрекъснато се възпроизвежда, въпреки човешките спорове и теологични догми. Защото Христовият Импулс продължи да действува и след Мистерията на Голгота! И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция. Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни. Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва един важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
към текста >>

220. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си.
Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт. Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс. Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
към текста >>

221. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, при това затъмнение, настъпило преди Кръстната смърт, може да се види как космическият Христов Импулс се свързва със Земната аура.
На първо място, това са часовете преди Христовата смърт. Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действителност, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем. Най-напред настъпва следното. Преди смъртта ясновиждащият поглед открива как над Земята се разстила едно затъмнение, траещо часове, което духовният изследовател оприличава на Слънчево затъмнение, но то може да бъде и като затъмнение, предизвикано от облаци. После може да се види, как в мига на Кръстната смърт Христовият Импулс прониква в това затъмнение и се свързва с аурата на Земята. Да, при това затъмнение, настъпило преди Кръстната смърт, може да се види как космическият Христов Импулс се свързва със Земната аура. После ясновидецът забелязва нещо, което оставя у него незабравимо впечатление: той вижда как това Същество, живяло досега в тялото на Исус от Назарет, се понася над духовно-душевната Земна аура, така че занапред човешките души ще са изцяло потопени в него. Да медитира, да се съсредоточава върху Кръста на Голгота и да вижда как Христос навлиза в мрачната, затъмнена Земя и после се понася над Земята това е едно величествено, покъртващо впечатление за ясновидеца; защото сега той вижда в образи всичко онова, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

222. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците.
Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>

223. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата.
Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
към текста >>

224. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала. Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
към текста >>

225. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука.
Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга.
към текста >>

226. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух.
Това, което ни остава в повече, то засилва Импулса на Духа. Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух.
към текста >>

227. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи".
Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта. Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи". Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
към текста >>

228. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място.
към текста >>

229. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия. Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо. Става дума за това, всеки един да се приеме такъв, какъвто е, и от това, което представлява, да се направи най-доброто.
към текста >>

230. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Никой естествено не е толкова неразумен, за да твърди, че господството на Запада ще трае вечно, защото никой сериозен ученик на окултизма няма да го повярва.
Никой естествено не е толкова неразумен, за да твърди, че господството на Запада ще трае вечно, защото никой сериозен ученик на окултизма няма да го повярва. Съществува обаче пълна яснота, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
към текста >>

231. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега. Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>

232. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия.
Максенций търсил съвет в книгите на сибилите. Те го заблудили и вместо да остави войската си в безопасност зад стените на Рим, той ги извел зад вратите на Рим срещу войските на Константин. Но Константин имал сън и заповядал пред войските да се носи монограма на Христа и войниците на Максенций не искали да се сражават срещу войските на Константин. Значи са следвали не изкуството на пълководците, а са следвали сънищата, тоест импулсите на подсъзнанието. Последствие от тази битка бил обликът /устройството/, който получила Европа. Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия. Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята.
към текста >>

233. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“.
Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение. Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие. Така че личните срещи имаха значение само като лични изказвания, като общение на човек с човека. Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи измислици – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и клевети. За тези лъжи мисля, че вече твърде често в кръговете на нашето Общество мнозина са склонни да употребяват помпозни думи, за да придадат значимост на собствената си персона. Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“. Да се направиш значим, да си придадеш изключителност – ето какво стои зад такива думи, а тези думи след това се употребяват от стоящите вън във вреда на Обществото. Всички тези неща, които сега злонамерено се употребяват във вреда на Обществото, никога нямаше да ги има, ако не се представяше в лъжлива светлина това, което отговаря на закономерното желание на всеки, и което би могло също толкова закономерно да бъде удовлетворено. Но сега, във връзка с това, в какво го превръща външното обкръжение, то не може да запази своето предишно звучене, колкото и тежко да е, скъпи мои приятели. От самосебе си се разбира, че в Обществото, всяко дружеско общуване е естествено, но неизбежната необходимост ме принуждава да прекратя личните аудиенции. Това е особено тежко за мен, защото естествено ще кажат, защо с виновните трябва да страдат и невинните: – но когато си в Обществото, влизаш в неговата карма, а за защитата на Обществото друго решение на въпроса няма.
към текста >>

Известно време, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така.
Не само споменатия Ерих Бамлер, но и други, борещи се с такива "честни" средства, твърдят и по същество вярват, че сред различните, наречени езотерични правила, им е дадено и следното: "Разглеждай всичко, което те обкръжава в света като необходимост, сякаш е необходимо, като необходимост на съдбата“. Известно време, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така. По простата причина, че то им е било нужно във връзка с тяхната душевна настройка. Това в никакъв случай не е бил нарушаващ тяхната свобода съвет, но за неговата ценност и езотеричност ще можете да си съставите мнение, когато ви кажа следното. В своя световноизвестен труд Шопенхауер /1788-1860 г./, засягайки въпроса за свободата на волята и отношението на човека към събитията от обикновения живот и своята съдба, казва: "всичко, което става, от най-важното до най-незначителното, става по необходимост". След това той посочва успокояващото въздействие на осъзнаването на неизбежността и необходимостта. И, значи, хората не получават никакъв друг съвет, освен този, който дава самият Шопенхауер: познанието за неизбежността, като средство против душевна депресия.
към текста >>

234. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Мисля, че вече веднъж и тук не толкова отдавна говорих за една излязла преди година и половина много важна, дебела книга на образцовия естествоизпитател на съвремието Оскар Хертвиг /1849 – 1922 г./, ученик на Хекел, "Еволюция на организмите, опровержение на дарвиновата теория за случайността" /Йена, 1916 г./.
Мисля, че вече веднъж и тук не толкова отдавна говорих за една излязла преди година и половина много важна, дебела книга на образцовия естествоизпитател на съвремието Оскар Хертвиг /1849 – 1922 г./, ученик на Хекел, "Еволюция на организмите, опровержение на дарвиновата теория за случайността" /Йена, 1916 г./. Това е прекрасна книга, стояща на върха на съвременната наука. И в последно време често използвах възможността тук или там да посочвам нейните основни постановки. И в културно-историческо отношение тази книга е забележителна. Знаете, че в 1869 година, по времето на разцвета на дарвинизма, господстващ над материалистично настроените умове, Едуард фон Хартман се обяви против идеите на дарвинизма в своята "Философия на безсъзнателното". Естествоизпитателите нададоха вой: “този философ – дилетант, който говори за духа, нищо не разбира от естествознание”.
към текста >>

235. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Който е получил тези неща от някой учител само като ученик, не би правил добре да предава нещата по-нататък!
Вече е отминало времето, характерно за духовното изследване през старите епохи, когато в голяма степен се е криело това, което спомага за душевното развитие. В старите времена е било строго забранено да се споделя скритото. Познаващите тайните на живота хора - те не са твърде малко, - също и днес се сдържат. Който е получил тези неща от някой учител само като ученик, не би правил добре да предава нещата по-нататък! Днес е добре да се предава това, което човек сам е разбрал, сам е проверил. То обаче може и трябва да ползва останалото човечество.
към текста >>

Става въпрос за следното: Оскар Хертвиг25 е известен ученик на Хекел, който следва старателния, честен и велик път на изследването на естествените науки.
Но това е само като въведение. Става въпрос за следното: Оскар Хертвиг25 е известен ученик на Хекел, който следва старателния, честен и велик път на изследването на естествените науки. През миналата година Хертвиг написа много хубава книга. Книгата се казва «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността» и в нея той посочва неща, каквито вече е изложил Едуард фон Хартман. Нещо подобно всъщност е безпримерно. Още следващото поколение, израснало под влиянието на Майстора, трябва да се откаже от нещо, за което е вярвало, че ще изгради нов мироглед, че би могло да даде обяснение и за духовния свят.
към текста >>

236. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен лекар, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор.
Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен лекар, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор. Когато нещата се разгледат хипотетично, може да се каже, че ако Бройер би станал професор и би проследил нещата, а не да е много зает интернист във Виена и поради това малко да се занимава с тях, може би те щяха да получат друг облик! Но с тях се занимава преди всичко д-р Фройд. Той е на мнение, че не могат да се разглеждат просто като травма, като душевно нараняване, а е необходимо да се проследи при какви условия действа такова - може да се нарече - душевно нараняване. Нали с право се казва, че момичето е седяло до болнично-то легло на бащата, но много хора седят до болнично легло и положително получават дълбоки впечатления, но не им се случва подобно нещо. Неученият лаик76 в такъв случай бързо се задоволява с извънредно дълбокомисленото обяснение, като казва: Някой има предразположението за това, друг го няма.
към текста >>

237. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел.
25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел. «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория на случайността», Йена, 1916 г.
към текста >>

Ученик на Колумбан, придружава го по мисионерския му път, но през 612 г.
37. (Св.) Галус (всъщност Гало, известен също като Гал от Хиберния), 550/555 -641 г. или 645 г. Ученик на Колумбан, придружава го по мисионерския му път, но през 612 г. остава като отшелник в планината в близост до езерото Бодензее.
към текста >>

68. Швейцарският психолог и философ Карл Густав Юнг (1875 - 1961), някогашен ученик на Фройд, е живял от 1909 г.
68. Швейцарският психолог и философ Карл Густав Юнг (1875 - 1961), някогашен ученик на Фройд, е живял от 1909 г. в Кюснахт при Цюрих, там е имал частен кабинет като психоаналитик и от 1910 г. държи лекции в Цюрихския университет. - Относно психоанализата виж лекцията от 13 ноември 1917 г. в този том и бел. 112.
към текста >>

238. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда човека най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс.
Един основен импулс вече се възвести за най-широките кръгове в досегашната форма на разбирането на Мистерията на Голгота и това се показва особено в нашето време. Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда човека най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс. Защото вероизповеданията днес вече са съвсем, съвсем далеч от разбирането на това, за което всъщност се касае при този Христов импулс.
към текста >>

Защото вероизповеданията днес вече са съвсем, съвсем далеч от разбирането на това, за което всъщност се касае при този Христов импулс.
Един основен импулс вече се възвести за най-широките кръгове в досегашната форма на разбирането на Мистерията на Голгота и това се показва особено в нашето време. Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда човека най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс. Защото вероизповеданията днес вече са съвсем, съвсем далеч от разбирането на това, за което всъщност се касае при този Христов импулс.
към текста >>

239. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

На различни места споменавах интересния факт, че от школата на Хекел, от Оскар Хертвиг, ученик на Хекел, е написана отлична книга: „Развитието на организмите, опровержение на Дарвиновата теория за случайността“.
Но как най-учените хора днес се отнасят към духовнонаучното познание? Да, тук имаме хубав пример. На различни места споменавах интересния факт, че от школата на Хекел, от Оскар Хертвиг, ученик на Хекел, е написана отлична книга: „Развитието на организмите, опровержение на Дарвиновата теория за случайността“.
към текста >>

240. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон.
[vii] Огюст Конт 1798-1857, философ, основател на позитивизма и научната социология. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г. поради непреодолими философски и други противоречия. В програмната си книга «Духът на позитивната философия» от 1844 г. Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
към текста >>

241. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер.
И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>

242. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

Ориген, 185-254, ученик на Климент Александрийски, философ, основател на християнската гностика и теология
Ориген, 185-254, ученик на Климент Александрийски, философ, основател на християнската гностика и теология
към текста >>

243. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
към текста >>

Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>

Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс.
Тогава трябва да се зададе въпроса, по-точно два въпроса. Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий? А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа. И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше предназначено за народите на Европа.
към текста >>

И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя.
към текста >>

Вие виждате, че тук няма нищо относно какъвто и да било Христов импулс.
Вие виждате, че тук няма нищо относно какъвто и да било Христов импулс. В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос? “ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии.
към текста >>

Тогава духовете (умовете), които стават философи като Соловьов, започват да възприемат този Христов импулс като нещо, което се разбира от само себе си.
Течението на Граала се развива така, че този, който иска да посети храма на Граала, има да извърви непроходими пътища в продължение на 60 мили. Храмът е разположен на скрито място. Там човек не може да изпита съвършено нищо, ако не зададе въпрос. Накратко, цялото това настроение на Граала е на възстановяване на връзката между най-съкровеното в човешката душа, където се пробужда съзнателната душа, с духовните светове. То е, ако мога така да се изразя, стремеж за обръщане по изкуствен начин света на възприятията в духовния свят, който стремеж по инстинктивен начин е развит в народа на Христа.Ако искаме схематично да проследим това взаимно проникване на европейските религиозни импулси, тогава можем да кажем: Имаме един импулс, който инстинктивно, днес все още зачатъчно и неоформено, живее в народа на Христа (виж нарисуваното с червено). Тогава духовете (умовете), които стават философи като Соловьов, започват да възприемат този Христов импулс като нещо, което се разбира от само себе си.
към текста >>

244. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
И как мога да го постигна? Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция. Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
към текста >>

Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век. Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс. Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.
към текста >>

За този Христов Път, как може да бъде намерен и как ни се разкрива чрез Съществото, което току-що описах — за тези неща исках да ви говоря днес.
Но това Същество, което наднича зад рамото ни, което пречиства нашия усет за отговорността и което ни повежда по нов път — то е същото, което първо ни насочва към Христос, Който премина през Мистерията на Голгота. За този Христов Път, как може да бъде намерен и как ни се разкрива чрез Съществото, което току-що описах — за тези неща исках да ви говоря днес. Защото Христовият Път е най-интимно свързан с най-дълбоките социални импулси и задачи в нашата епоха.
към текста >>

245. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Какво трябва да правим така можем да поставим въпроса – когато някои искат да заблудят хората относно истинския Христов Импулс?
Помислете, че Христовият Импулс може да бъде разбран само тогава, когато го считаме като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия принцип, когато знаем да го поставим правилно в Троицата. Какво трябва да правим така можем да поставим въпроса – когато някои искат да заблудят хората относно истинския Христов Импулс? Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
към текста >>

246. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза. Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си. Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние. При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо.
към текста >>

247. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този факт трябваше да бъде разкрит. Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно. Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>

248. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите. Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът? Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>

249. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство.
към текста >>

250. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„Вторият знак от съдбата, който получих на млади години, е, че бях ученик на Шкода.
„Вторият знак от съдбата, който получих на млади години, е, че бях ученик на Шкода. Това не съм забравил дори и днес. Той беше същински Кант на медицинската методология и постигна кулминацията на своя дух не в книгите, а в обсъждането и обосновката на диагнозите, в показанията за един или друг вид лечение. В своята младост Шкода също беше учил математика“ (нов знак на съдбата) „и от математиката той извлече най-важните и фундаментални положения на медицинското мислене, за съжаление обаче само в определени негови области; методологията на Шкода и моята математическа подготовка така формираха моето мислене, че в една научна дискусия аз можех да бъда наясно не само с това, което е известно, но и с факторите, които бяха напълно не познати.“
към текста >>

251. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>

252. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това означава, че трябва да пристъпим в новата епоха на светлината с правилния Христов импулс.
Това е великата мирова тайна на новото време. Имаме мъртвата светлина и тя не може да ни направи блажени. Но с лъчите на мъртвата светлина Христос е слязъл на Земята и е извършил Мистерията на Голгота. И когато днес имаме мъртвата светлина извън нас, можем да оживим Христос в нас. И по правилния начин с Христос в нас ще оживим цялата светлина на Земята около нас, ще внесем живот в мъртвата светлина, сами ще действаме оживяващо върху светлината. Това означава, че трябва да пристъпим в новата епоха на светлината с правилния Христов импулс. А отричането на Христовия имулс всъщност е това, което спира хората правилно да виждат как мрачната епоха преминава в светлата епоха.
към текста >>

253. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс.
Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни. Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък.
към текста >>

254. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>

За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора.
към текста >>

Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това.
към текста >>

Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него.
Каква е била предпоставката изобщо нещо да се направи? Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в един свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност. Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него. Те си казвали: «Ако аз като човек извърша само това и съм свързан само с това, което е на физическата Земя, не съм цялостен човек. Аз трябва да насоча силите си нагоре в духовните светове. Те не са на Земята, а горе.»
към текста >>

То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>

255. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>

Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

256. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега. Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март. Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята (Рис. 2, червено) издишва; душевните ú сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
към текста >>

257. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>

258. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания. И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците.
към текста >>

Защото макар и за сегашния ученик да е правилно да премине през такива неща по вътрешен, външно невидим път на развитие, все пак си остава съществено и съвременният ученик да премине през тази палитра на усещания, да преработи в себе си тези усещания посредством вътрешни медитативни преживявания.
И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало. По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагледен начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света. Защото макар и за сегашния ученик да е правилно да премине през такива неща по вътрешен, външно невидим път на развитие, все пак си остава съществено и съвременният ученик да премине през тази палитра на усещания, да преработи в себе си тези усещания посредством вътрешни медитативни преживявания. Самата скала на усещания може да бъде опозната по това, което е ставало вътрешно в кандидатите за посвещение, участващи във външните култове.
към текста >>

Вследствие на това още повече се издигал великият въпрос в душата на такъв ученик.
И сега, в същото време, когато те вътрешно са възприемали това съвместно въздействие, в същото време, когато вътре в тях го е имало това съвместно действие, тогава - доколкото е било възможно - им се предавали мировите тайни за Микрокосмоса, за Макрокосмоса, нещо за тези връзки, които са засягани в нашите лекции, които са съставлявали съдържанието на Мистериите на Артемида в Ефес. Част от всичко това се давала в течение на изпитателния срок. Вследствие на това още повече се издигал великият въпрос в душата на такъв ученик. Така че ученикът, бих казал, в тази форма на въпрос, посредством извънредно задълбочаване, извършвано от душата в това преживяване, в това извънредно преживяване действително достигал до духовния свят. Той действително влизал със своите усещания в тази област, която преживява душата, когато тя чувства в себе си: Сега аз стоя пред Силата, охраняваща прага.
към текста >>

Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота.
Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота. Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира. То вече не действало. След някое време той вече не виждал статуите. Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота. Там, където той по-рано виждал главата на статуята на познанието, той четял думата Наука, а там, където виждал главата на другата статуя, четял думата Изкуство.
към текста >>

259. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик.
И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик. Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални.
към текста >>

Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония. Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване. И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
към текста >>

260. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека.
към текста >>

Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек. Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро. Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>

На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>

Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>

Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор.
Виждате ли, скъпи мои приятели, аз трябваше именно така да ви опиша тази сцена, както я описах сега. Ако надникнете в историческите книги, и там ще намерите тази сцена и сега ще ви я разкажа, както се описва в книгите, по които хората изучават история. Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор. И случващото се между Платон и Аристотел постепенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията. Ето това е написано в историческите книги.
към текста >>

Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>

Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>

261. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки? - е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние. Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион.
към текста >>

262. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И ученикът розенкройцер, истинският ученик розенкройцер усещал нещо подобно на това, сякаш учителят го удрял зад врата, за да му покаже, че абстрактното в съвременната глава не е пригодно да навлезе в духовните светове, че ученикът трябва да може да се откаже от простите абстракции, за да навлезе в духовния свят.
И докато ученикът чувствал, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от познанието, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите. И ученикът розенкройцер, истинският ученик розенкройцер усещал нещо подобно на това, сякаш учителят го удрял зад врата, за да му покаже, че абстрактното в съвременната глава не е пригодно да навлезе в духовните светове, че ученикът трябва да може да се откаже от простите абстракции, за да навлезе в духовния свят.
към текста >>

263. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>

Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>

264. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание.
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот. Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание. Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества. Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа.
към текста >>

За всеки ученик, допуснат до Мистериите, беше напълно ясно: в чисто земните и материални процеси, които се разиграваха в човека, Мистериите обхващат и отразяват такива процеси и събития, каквито човекът издигайки се след физическата смърт в просторите на астрално-духовния Космос изживява в съвършено други форми на съществувание.
Ръководителите на Мистериите се обръщаха към окултните кандидати и им казваха: Това което става в Мистериите е образ на това, което става в Космоса; процесите които се извършват в Космоса са отражение на процесите, които се извършват в Мистериите. За всеки ученик, допуснат до Мистериите, беше напълно ясно: в чисто земните и материални процеси, които се разиграваха в човека, Мистериите обхващат и отразяват такива процеси и събития, каквито човекът издигайки се след физическата смърт в просторите на астрално-духовния Космос изживява в съвършено други форми на съществувание. Разбира се, имаше и хора а те бяха преобладаващото мнозинство които поради едни или други недостатъци не бяха допускани до Мистериите, като по този начин бяха лишавани от възможността да възприемат духовния свят. Именно за тях беше създаден и култа, т.е. изображението на това, което ставаше в Мистериите.
към текста >>

265. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната.
Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната. И там той вземаше участие в наблюденията от „гледната точка" на Луната, в наблюденията от духовната Лунна обсерватория.
към текста >>

И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята. И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация. Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
към текста >>

266. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато ученик натискал тази статуя, - отново го подбуждали да направи това, - той нарушавал формата.
Статуята е била от мъжки пол. Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол. Тя не е била куха. Била е направена не от еластичен, а от пластичен материал. Когато ученик натискал тази статуя, - отново го подбуждали да направи това, - той нарушавал формата. Образувала се вдлъбнатина в тялото.
към текста >>

Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер. Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>

Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот. И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи. /*Теофраст, 390-305 пр. Р.X. - ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
към текста >>

- ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи. /*Теофраст, 390-305 пр. Р.X. - ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
към текста >>

Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик.
Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява. Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата. Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>

267. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
Наблюдавайки в духа ставащото между такъв розенкройцерски учител и ученика, можем да чуем множество беседи, които още един път показват, - макар и във форми, характерни за своето време, - как мъдростта на боговете живее и се разпространява по земята. Защото указанията на тези учители са били в основата си обективни и конкретни. Кой да е розенкройцерски учител е бивал намерен в своето уединение от ученика, който не се е щадил, за да го намери. Гледайки в кротките очи на учителя, от които се е изливала речта на боговете, такъв ученик е получавал в пълно смирение примерно такива указания:
към текста >>

По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята.
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята. Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>

Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина.
Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>

268. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела. Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище. Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде.
към текста >>

269. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република.
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република. Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот. Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане?
към текста >>

270. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти. Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
към текста >>

И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята. И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
към текста >>

Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност.
А сега, когато четете историята на Шлосер, вземете цялата конструкция на неговите изречения, целия му основен тон - навсякъде говори моралистът, онзи, който иска да завладее, да трогне душите, сърцата, който иска да говори на сърцата. Понякога това му се удава трудно, защото той има една педантична черта. Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност.
към текста >>

271. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук. Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие.
към текста >>

Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

272. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е.
Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името. Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли. Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>

273. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението.
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление. Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина.
към текста >>

274. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не водеше в дълбините на световното съществуване. Само щастието, което израства от нещастието при преминаването на човека през света на сетивата, води в дълбините на света.
към текста >>

275. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>

276. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

От изключително дълбоко значение беше моментът, когато Аланус от Лил - така се наричаше той по време на своето земно съществуване - изпрати от духовния свят долу на Земята един добре обучен от него в духовния свят ученик, за да протекат на Земята всички разногласия, които можеха да съществуват между платонизма и аристотелизма, но така, че в схоластичния принцип по онова време да се роди хармония.
От изключително дълбоко значение беше моментът, когато Аланус от Лил - така се наричаше той по време на своето земно съществуване - изпрати от духовния свят долу на Земята един добре обучен от него в духовния свят ученик, за да протекат на Земята всички разногласия, които можеха да съществуват между платонизма и аристотелизма, но така, че в схоластичния принцип по онова време да се роди хармония. Особено в 13-то столетие се действаше така, че да може да се слее работата на онези, които на Земята се намираха в доминикански одежди и онези, които бяха останали отвъд, в другия свят, тъй като отначало те не можеха да намерят земни тела, за да изразят техния особен род духовност, която беше далеч от аристотелизма.
към текста >>

Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството. Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>

Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството. Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>

277. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Духовността на Дантевата «Божествена комедия» произхожда от ученията, които Брунето Латини даде на своя ученик.
Известно е, че по пътя за своя роден град Флоренция Брунето Латини изпита един вид елементарно посвещение. Той стана учител на Данте. Духовността на Дантевата «Божествена комедия» произхожда от ученията, които Брунето Латини даде на своя ученик.
към текста >>

278. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.
към текста >>

Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>

Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>

279. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте. Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха. Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
към текста >>

280. Стих: Родени от слънчевите същества могъщи GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така Михаил вестителят Христов им се явява,
Така Михаил вестителят Христов им се явява,
към текста >>

281. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>

282. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
към текста >>

Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление. И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
към текста >>

283. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
към текста >>

284. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
към текста >>

285. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>

286. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят. Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия определящо цялата източна култура по множество скрити канали.
към текста >>

287. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип. И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
към текста >>

Там те срещнаха онова друго течение, което беше свързано със старата епоха на Михаел, което обаче се считаше с пълното Християнство: със слезлия от Небето на Земята Христов Импулс.
След това към края на 12-то столетие тези учители от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят. Там те срещнаха онова друго течение, което беше свързано със старата епоха на Михаел, което обаче се считаше с пълното Християнство: със слезлия от Небето на Земята Христов Импулс. В духовния свят те се срещнаха с всичко онова, което беше извършено чрез аристотелците като подготовка на Християнството в древни времена, благодарение на това, че Александър Велики беше предприел своя поход в Азия, те се срещнаха обаче също и с намиращите се тогава в духовния свят Аристотел и Александър. Това, което тези двамата носеха в себе си, не можеше да бъде тогава на Земята, защото то се считаше напълно с едно отказване от старото природосъобразно Християнство, каквото още съществуваше като отблясък в учението от Шартр, където още продължаваше да действува нещо, като, бих могъл да кажа, езическо Християнство, Християнство от преди идването на Христос на Земята, което съществуваше също и в кръга на Артус. В това време, когато действуваха учителите от Шартр, аристотелците, онези, които основаха и подпомагаха александризма, не можаха да бъдат на Земята. Тяхното време дойде малко по-късно, едва от 13-то столетие нататък.
към текста >>

288. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
към текста >>

289. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс.
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл. Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс.
към текста >>

290. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
към текста >>

Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно.
към текста >>

Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо. Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
към текста >>

291. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
към текста >>

Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
към текста >>

За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>

Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове.
Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивни представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон.
към текста >>

292. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина.
към текста >>

Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове.
По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>

Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>

Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност. Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека.
към текста >>

293. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

Август 1907 до един ученик.
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

294. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло. Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>

295. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>

296. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние. От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние. Към всеки трябва да се подходи индивидуално.
към текста >>

297. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици. Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
към текста >>

Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>

298. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Август 1907 до един ученик.
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

299. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>

300. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки ученик на Духовната Наука трябва да е наясно.
Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки ученик на Духовната Наука трябва да е наясно. Хората трябва да се борят с течение на времето да запазят интелигентността си под своя собствен индивидуален контрол, непрекъснато да бдят за нея. Това е крайно необходимо и е добре, че човекът ще знае с какви съблазнителни и мощни думи Ариман се доближава до него, опитвайки се да изтръгне интелигентността му.
към текста >>

301. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте.
Последният четвъртък беше 150 рожден ден на Лудвиг Тик. Той е роден на 31 Май 1773. Неговата смърт се пада на 28 Април 1853. В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
към текста >>

302. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

303. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>

304. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет. Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
към текста >>

305. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне. Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.
към текста >>

Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към учител или учителка?
В тези семинари имаме да решим още някои важни въпроси. За утре обаче искам да Ви поставя още една подобна задача, при чието решаване трябва да използувате и евритмията. Извинявайте, че Ви поставям такава задача, но тя е от областта на дидактиката: Какво трябва да се направи, ако у ученик или ученичка се породи особено увлечение към учител или учителка?
към текста >>

Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител.
"Увлечение", има ли някой, който не разбира това? Когато един ученик се влюби в учителка или обратното, ученичка в учител или ученичка в учителка или ученик в учител. Срещат се всички тези варианти. Това истинско увлечение, което пречи на провеждането на обучението, Ви моля да обмислите и разрешите.
към текста >>

306. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

То можеше да стане способен ученик.
Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>

Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба. Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно. Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
към текста >>

Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи.
Н.: При обучението по география сангвиничният ученик не се справя добре, той има неясни представи. Тук ще Ви препоръчам обучение по рисуване, мотиви от картата на страната.
към текста >>

307. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>

И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението. Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>

И аз ви моля да разгледате много внимателно от гледна точка на духовнонаучните основи това специално откровение: че човешката интелигентност, оставена сама на себе си, ще поеме по пътя на Ариман, че тя може да добие сили за доброто единствено чрез приемането на истинския Христов импулс.
И аз ви моля да разгледате много внимателно от гледна точка на духовнонаучните основи това специално откровение: че човешката интелигентност, оставена сама на себе си, ще поеме по пътя на Ариман, че тя може да добие сили за доброто единствено чрез приемането на истинския Христов импулс. Вярвам, че този, който приеме в себе си тази истина с пълна сериозност, ще може да пренесе сериозността и върху това отношение, което създава в себе си към различните светогледи и светогледни течения на съвременността. Тъй като в тази област може да се направи наистина много.
към текста >>

308. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот. Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>

Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот. Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>

Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува. Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>

309. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>

310. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
към текста >>

Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
към текста >>

Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>

311. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
към текста >>

Ученик на Сократ.
[8] Платон – 427-347 г. Пр.Хр. Ученик на Сократ. Основава в маслиновата горичка на героя Академ своята школа, и там е началото на всички „академии“
към текста >>

312. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>

313. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
към текста >>

Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>

Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>

Той бил истински ученик на Тома Аквински.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>

314. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение.
към текста >>

315. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
към текста >>

316. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко.
Става следното: един ученик, като казва авторът на статията, на известния професор по физиология Бунге[1], ученик, името на когото ще научите после, е бил в Базел и правил експерименти по изхранване на мишки с мляко. При мишките всичко вървяло добре: те отлично се развивали, докато се хранели с мляко. И ето, че той прави друг експеримент; той казва: млякото се състои от казеин, тоест белтъчно вещество, от мазнина, захар и соли. Той разсъждава: с мляко мишките се развиваха отлично; млякото се състои от казеин, мазнина, захар и соли; така че на една група мишки ще давам казеин, мазнина, захар и сол, защото всичко това се съдържа в млякото. Станало така, че след няколко дни мишките, на които почнал да дава казеин, мазнина, захар и сол, умрели! Те получавали същото, но умрели.
към текста >>

317. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи.
Ние бихме могли обаче да зададем следния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света? Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи. Вие бихте получили съвсем невярна представа за нещата, ако сметнете, че на занятията в древно-еврейските учебни заведения най-главното е било това, което ви нарисувах на дъската. Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е дървото Сефирот? », може бързо да се отговори: «Веднага ще разберете това». Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот? » просто се изброи това, за което аз току-що говорих.
към текста >>

Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
[3] Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>

318. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение. Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят. И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>

[11] Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
[11] Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
към текста >>

319. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

320. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>

53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел.
към текста >>

НАГОРЕ

5.2185809612274