Търсене в текстове за 'Хранене'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 272 резултата от 116 текста с части от думите : 'Хранене'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>

2. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене.
Гладът възниква, когато без нов приток на вещества нашите органи не могат да продължават функционирането си в съответствие със своето предназначение. Преди всичко гладният се стреми да се засити. Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене. Насладата, свързана със засищането, се състои най-напред в отстраняване на страданието, което причинява гладът. Към чистия нагон се прибавя и една друга нужда. Чрез приемане на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания. Когато е гладен и след половин час го очаква апетитна трапеза, той може дори да избегне да си развали удоволствието от по-доброто чрез лошокачествена храна, която би могла да го задоволи преди това.
към текста >>

Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене.
Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>

Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене.
Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>

Но в такъв случай трябва да си я представя разпределена върху шестте дни, с което нейната стойност за моя нагон за хранене спада наполовина.
При постоянно количество наслада стойността на удоволствието от живота намалява с увеличаване на нуждите на едно живо същество. Същото важи за сбора от всичкия живот в природата. Колкото по-голям е броят на живите същества в сравнение с броя на ония, които могат да намерят пълно задоволяване на своите нагони, толкова по-малка е средната стойност на удоволствието от живота. Полиците по отношение насладата в живота, които са ни издадени в лицето на нашите нагони, просто поевтиняват, когато липсва надеждата, че могат да се изплатят в пълен размер. Ако три дни подред имам достатъчно за ядене и за сметка на това после трябва да гладувам през следващите три дни, това не намалява насладата от трите сити дни. Но в такъв случай трябва да си я представя разпределена върху шестте дни, с което нейната стойност за моя нагон за хранене спада наполовина. Същото е положението с величината на удоволствието, сравнена със степента на моята нужда. Ако ми се ядат два сандвича, а мога да получа само един, тогава извлечената от него наслада има само половината от стойността, която тя би имала, ако яденето ме бе заситило. Това е начинът, по който в живота се определя стойността на удоволствието. То се измерва с нуждите на живота. Нашите желания са мярката, удоволствието е измерваното.
към текста >>

У хора, чийто нагон за хранене е притъпен, яденето лесно предизвиква отвращение.
Не сме ли в състояние да запазим равновесието между нарастващото удоволствие и повишаването на нашето желание, тогава удоволствието се превръща в неудоволствие. Обектът, който иначе би ни задоволил, ни връхлита противно на нашето желание и ни причинява страдание. Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, докато можем да го измерваме с нашето желание. Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка. Това можем да наблюдаваме особено при хора, чието желание за някакъв вид удоволствие е извънредно малко. У хора, чийто нагон за хранене е притъпен, яденето лесно предизвиква отвращение. От това също личи, че желанието е стойностен показател за удоволствието.
към текста >>

Тук песимистът може да каже, че незадоволеният нагон за хранене носи на света не само неудоволствие от пропуснатата наслада, но и истински страдания, неволи и нищета.
Тук песимистът може да каже, че незадоволеният нагон за хранене носи на света не само неудоволствие от пропуснатата наслада, но и истински страдания, неволи и нищета. При това той може да се позове на неизразимата мизерия на хората, сполетени от грижите по изхранването, на целокупното неудоволствие, което такива хора изпитват косвено от липсата на храна. А ако рече да разпростре твърдението си върху природата извън човека, може да посочи мъките на животните, които в някои сезони измират от глад поради липса на храна. За тези злини песимистът твърди, че те значително превишават количеството наслада, създавана на света от нагона за хранене.
към текста >>

За тези злини песимистът твърди, че те значително превишават количеството наслада, създавана на света от нагона за хранене.
Тук песимистът може да каже, че незадоволеният нагон за хранене носи на света не само неудоволствие от пропуснатата наслада, но и истински страдания, неволи и нищета. При това той може да се позове на неизразимата мизерия на хората, сполетени от грижите по изхранването, на целокупното неудоволствие, което такива хора изпитват косвено от липсата на храна. А ако рече да разпростре твърдението си върху природата извън човека, може да посочи мъките на животните, които в някои сезони измират от глад поради липса на храна. За тези злини песимистът твърди, че те значително превишават количеството наслада, създавана на света от нагона за хранене.
към текста >>

Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене.
Във всеки отделен случай нашето желание се насочва към определен обект. Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание. Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене. Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>

3. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Вече имаме работа с началото на едно хранене.
Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване. Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето. Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство. Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
към текста >>

4. ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Едната част от тялото, с двата органа на движението, се превърна в долна половина, като чрез това тя стана носител на храненето и на размножението.
Защото състоянието на огнената мъгла на Земята е отстъпило място на едно съвършено друго състояние. Последствието от това е, че гореописаните по-висши същества вече не могат да разгръщат тяхната дейност в огнената мъгла. Поради това те не могат също и да оказват влияние върху душевните жизнени прояви на човека, които по-рано бяха тяхното главно поле за действие. Те обаче бяха запазили властта си над формите на човека, които по-рано сами бяха създали от огнената мъгла. Тази промяна върви ръка за ръка с преобразуването на човешката форма. Едната част от тялото, с двата органа на движението, се превърна в долна половина, като чрез това тя стана носител на храненето и на размножението. Другата половина бе един вид обърната нагоре. От другите два органа на движението се получиха зачатъците на ръцете. А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето. Човекът доби изправено положение. И заедно с Луната, от тялото на Земята изчезнаха всички онези сили, чрез които човекът през времето на огнената мъгла още можеше да се самоопложда и да създава себеподобни същества без външно влияние.
към текста >>

А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето.
Те обаче бяха запазили властта си над формите на човека, които по-рано сами бяха създали от огнената мъгла. Тази промяна върви ръка за ръка с преобразуването на човешката форма. Едната част от тялото, с двата органа на движението, се превърна в долна половина, като чрез това тя стана носител на храненето и на размножението. Другата половина бе един вид обърната нагоре. От другите два органа на движението се получиха зачатъците на ръцете. А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето. Човекът доби изправено положение. И заедно с Луната, от тялото на Земята изчезнаха всички онези сили, чрез които човекът през времето на огнената мъгла още можеше да се самоопложда и да създава себеподобни същества без външно влияние. Цялата негова долна половина – онова, което често пъти се нарича по-нисшата природа – попадна сега под разумното формиращо влияние на по-висшите същества. Това, което тези същества още можеха да регулират в човека, благодарение на това, че отделилите се сега заедно с Луната сили преди бяха съединени със Земята, те трябва сега да го организират чрез съвместното действие на двата пола. От това става понятно, защо посветените считат Луната за символ на размножителните сили.
към текста >>

5. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

И към тях се прибавиха онези части на човешкото физическо тяло, които можаха да се развият само под влиянието на едно етерно тяло – органите на растежа, на храненето, на размножението.
Първите заложби на очите, ушите и т.н., които се бяха образували на Сатурн като минерални тела така, както сега на Земята “безжизнените кристали”, имат също такъв стар произход; но те са придобили тяхната съвременна форма благодарение на това, че на всяка една от следващите планетни епохи са се преобразили до все по-високо съвършенство. На Сатурн те бяха физични апарати и нищо повече. След това те бяха преобразувани на Слънцето, защото бяха проникнати от едно етерно тяло. С това те бяха включени в жизнения процес. Те станаха оживени физични апарати. И към тях се прибавиха онези части на човешкото физическо тяло, които можаха да се развият само под влиянието на едно етерно тяло – органите на растежа, на храненето, на размножението. Самопонятно е, че първите заложби на тези органи, както те се бяха развили на Слънцето, също не приличат по съвършенство на тяхната форма с формата, която те имат днес. – Най-висшите органи, които се включиха тогава в човешкото тяло, когато физическото и етерното тяло действаха съвместно, бяха онези, които сега са достигнали в растежа си до днешните жлези. Така на Слънцето човешкото физическо тяло е една система от жлези, в която са отпечатани намиращите се на съответната степен сетивни органи. – На Луната развитието отива по-нататък. Към физическото и етерното тяло се прибавя астралното тяло.
към текста >>

6. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Така в Сатурн започват процесите на хранене и отделяне.
Всред тези процеси отново определени Същества стигат до възможността да разгърнат своята дейност на Сатурн. Това са „Синовете на здрача" или „Синовете на Живота" (В езотеричното християнство: „Ангелои", „Ангели".) Те влизат във взаимодействие с наличните в Сатурн подвижни и всепроникващи вкусови сили. Благодарение на това, тяхното етерно или жизнено тяло започва една дейност, която можем да определим като един вид „обмяна на веществата". В дълбините на Сатурн те внасят живот. Така в Сатурн започват процесите на хранене и отделяне. Не че те пряко предизвикват тези процеси, но благодарение на това, което те вършат, тези процеси възникват по косвен път. Този вътрешен живот позволява и на други Същества да се присъединят към развитието на Сатурн. Това са „Духовете на Хармонията" (В езотеричното християнство: „Херувими".) Те подпомагат „Синовете на Живота", така че последните стигат до един вид смътно, притъпено съзнание. То е още по-смътно и по-неопределено, отколкото сънищното съзнание на днешния човек и се приближава до неговото съзнание по време на дълбокия сън, лишен от сънища*. То е от толкова низша степен, че така да се каже, човек няма „никакво съзнание" за него.
към текста >>

Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка.
Сега вече „Духовете на Огъня" действуват върху етерното тяло. Под тяхното влияние движението на етерните сили се превръща все повече и повече в една вътрешна жизнена дейност. Това, което възниква там, намира физически израз в движението на соковете и в растежните явления. Въздухообразните субстанции се сгъстяват до водни. Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха. В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения. Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение.
към текста >>

За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи.
Сега вече „Духовете на Огъня" действуват върху етерното тяло. Под тяхното влияние движението на етерните сили се превръща все повече и повече в една вътрешна жизнена дейност. Това, което възниква там, намира физически израз в движението на соковете и в растежните явления. Въздухообразните субстанции се сгъстяват до водни. Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха. В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения. Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето.
към текста >>

Процесът на дишането съществува наред с този на храненето.
За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха. В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения. Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции. И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства. Когато отвън се приемат вещества, които са полезни за изграждането на човешкото същество, се поражда един вид удоволствие. А когато се приемат вредни вещества, както и ако те са в непосредствена близост, поражда се неудоволствие.
към текста >>

И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства.
В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения. Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции. И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства. Когато отвън се приемат вещества, които са полезни за изграждането на човешкото същество, се поражда един вид удоволствие. А когато се приемат вредни вещества, както и ако те са в непосредствена близост, поражда се неудоволствие.
към текста >>

7. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Който насочва погледа върху смисъла на Хегеловата философия, на него тя може да се яви така, че в тази философия целият образ, който човекът си съставя за света, може да се развие подобно на едно растение; че това развитие е доведено до семето, до мисълта, но след това се завършва както животът на едно растение, семето на което не се развива в смисъла на един растителен живот по-нататък, а се използува за нещо, което стои външно по отношение на този живот, както човешкото хранене.
Който насочва погледа върху смисъла на Хегеловата философия, на него тя може да се яви така, че в тази философия целият образ, който човекът си съставя за света, може да се развие подобно на едно растение; че това развитие е доведено до семето, до мисълта, но след това се завършва както животът на едно растение, семето на което не се развива в смисъла на един растителен живот по-нататък, а се използува за нещо, което стои външно по отношение на този живот, както човешкото хранене. Действително: Щом Хегел е стигнал до мисълта, той не продължава по-нататък пътя, който го е довел до мисълта. Той изхожда от възприятието на сетивата и развива сега всичко в човешката душа, което довежда накрая до мисълта. При тази мисъл спира той и показва на нея, как тя може да доведе до обяснението на мировите процеси и същества. Без съмнение мисълта може да служи за това; но същия начин, както растителното семе служи за храна на човека. Обаче не би ли искало от мисълта да се развие нещо живо?
към текста >>

8. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението".
Задачата, която си поставя е, да намери отново едно съединение на Аза с майчината почва на природата, от която той се е откъснал. В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението". Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е.
към текста >>

9. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>

10. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм.
То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие. Човек чувства, че това етерно мислене е напълно освободено от тялото, обаче това освобождаване от тялото трябва да може да бъде следвано по воля от едно състояние на съвършено присъствие вътре в тялото. Когато имагинативното познание е плод на подходящи медитации, медитиращият, който се е задържал в него и е изпитал неговата действителност, трябва да може веднага след това да намери отново своето физическо тяло, да си служи със своите очи и със своите уши, за да вижда и чува както обикновено и да възприема нормално чрез осезанието.
към текста >>

Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето. У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>

11. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/. Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
към текста >>

12. 14. За начина на мислене в терапията GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр.
Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
към текста >>

13. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Така че, кога то не ме наблюдаваха, след всяко хранене хвърлях чинията или чашата под масата и те се чупеха на парчета.
Като съвсем малко дете имах една характерна особеност. От времето, когато вече можех да се храня сам, всички трябваше много да внимават какво правя. Защото си бях създал убеждението, че една супена чиния или една чаша за чай е предназначена само за еднократна употреба. Така че, кога то не ме наблюдаваха, след всяко хранене хвърлях чинията или чашата под масата и те се чупеха на парчета. След това, щом майка ми се приближеше, я посрещах с възклицанието:
към текста >>

14. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди.
Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>

15. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията. Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане. Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание. Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>

16. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>

17. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане.
Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото. Той има етерно тяло, което всъщност е жизнения принцип в него. Той има това етерно тяло както и растенията. Този принцип поражда процеса на хранене и силите на растежа и възпроизвеждане. Човекът има също и астрално тяло, в което се възпламеняват усещанията и чувствата, силите на радост и на страдание. Той има също астрално тяло, както животните.
към текста >>

18. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене. Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>

19. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хранене и лечебни методи
Хранене и лечебни методи
към текста >>

Регулиране на храненето. Аскетизъм.
Универсалният характер на духовната наука. Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая. Регулиране на храненето. Аскетизъм. Лаборатории, основани върху духовнонаучна основа.
към текста >>

20. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

ХРАНЕНЕ И ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ
ХРАНЕНЕ И ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ
към текста >>

Ще разгледаме някои въпроси за храненето и начина на лечение.
Днес ще говорим от духовнонаучна гледна точка за нещо от много голямо значение, ако се схваща по правилен начин. Ще разгледаме някои въпроси за храненето и начина на лечение. Но трябва да имате предвид, че много повече, отколкото при други обсъждания, ще споменем само съвсем афористични детайли от безкрайно голяма област и че е много трудно още днес да се говори за това на общоразбираем език. Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от слушатели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка дума в нейното истинско значение.
към текста >>

Трябва да сме наясно, че човечеството все повече ще трябва да преминава към съзнателно хранене.
Ако още веднъж разгледаме храносмилането и мисловната дейност, ще открием, че особено в тази област има да се върши много работа. Трябва да сме наясно, че човечеството все повече ще трябва да преминава към съзнателно хранене. Който събира познания в тази област, често прави определена грешка. Тя се състои в следното. Човекът иска да научи прекалено много от това, което той нарича «природа»; той изцяло и напълно иска да следва природата. Парацелз казва за това69:
към текста >>

Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи. Месоядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
към текста >>

Някой човек може така да устрои храненето си, че да се нуждае от кратко време за храносмилането, докато друг може би се нуждае от по-дълго време за това.
Можете да си представите, че понякога можем да се намесим коригиращо в тези отношения. Някой човек може така да устрои храненето си, че да се нуждае от кратко време за храносмилането, докато друг може би се нуждае от по-дълго време за това. Отново можем да вникнем дълбоко в човешкия организъм. Когато именно някой човек яде ориз и бързо приключва с храносмилането, тогава остават сили, които са му на разположение за мисленето.
към текста >>

Днес наистина би било вече възможно да се основе лаборатория за хранителни средства и с това да се влияе върху храненето на народите.
Днес наистина би било вече възможно да се основе лаборатория за хранителни средства и с това да се влияе върху храненето на народите. Но ще дойде времето, когато учениците на науката за духа ще работят химически в съзвучие с развиващата се природа, а не с вече готовата природа. Гьоте казва в този смисъл:71 «Наблюдавай я развиваща се, как растението постепенно, стъпка по стъпка се развива до образуването на цветове и плод.»
към текста >>

21. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Преодоляване на въздействията на лунните и марсовите същества в лимфата, на венерените духове в хлорозната течност чрез изграждане на по-висшия човек (лимфа) и чрез правилно хранене (чревната лимфа).
Удоволствие и болка при растителния свят. Два вида венерини същества. Удоволствие и болка в минералния свят. Различни сатурнови същества. Въздействия в кръвта, лимфата и чревната лимфа (хлорозната течност). Преодоляване на въздействията на лунните и марсовите същества в лимфата, на венерените духове в хлорозната течност чрез изграждане на по-висшия човек (лимфа) и чрез правилно хранене (чревната лимфа). Въздействия на сатурновите същества върху сетивата. Въздействие на миризмите (парфюмите) в обкръжението върху хората.
към текста >>

22. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат.
За този, който разбира духовния свят, не важи въпросът: «Защо съществата се намират там, а другаде ги няма.» Не бива да питаме за произхода им; той лежи във Всемира. Даде ли им се повод за хранене, съществата прииждат. Например лоши мисли, които хората излъчват, привличат лоши същества в аурата на човека, защото там те намират храна. Тогава в неговата аура се въплъщават определени същества.
към текста >>

23. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори. На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята. На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж. Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание.
към текста >>

И така, всички жлези, всички органи за продължение на рода и хранене са образувани от етерното тяло.
И така, цялата вселена е строител на органите на сетивата. И така, всички жлези, всички органи за продължение на рода и хранене са образувани от етерното тяло. И така, астралното тяло се явява създател на нервната система, а "Азът" включил кръвта в развитието на човека. Има явление, което се нарича анемия, или хлороза. Кръвта не е в състояние да поддържа бодърствуващото съзнание. Хората страдащи от анемия, често се потапят в сумрачно състояние, подобно на това, което било на Луната.
към текста >>

24. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето.
Вчера ние говорихме за различните въплъщения на нашата планета за сатурновото и слънчево въплъщение. Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението. Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е. това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн. По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето. В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство.
към текста >>

25. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

26. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Има безброй въпроси въпроси за възпитанието, женски въпроси, медицина, социални въпроси, въпроси за храненето.
Целта, към която ще се стреми шестата епоха на човечеството: популяризиране на окултната истина в най-широки кръгове. В това ще се състои мисията на тази епоха. И човешкото общество, което се обединява духовно, има задача да пренесе тази окултна истина навсякъде в живота и непосредствено да я прилага в него. Точно това не достига на нашата епоха. Само погледнете, как нашата епоха търси и как никой не може да намери правилните отговори. Има безброй въпроси въпроси за възпитанието, женски въпроси, медицина, социални въпроси, въпроси за храненето. И хората примитивно "решават" всички тези въпроси, пишат се много статии и книги, и всеки говори за своята гледна точка, нежелайки да се учи от това, което стои в центъра окултната мъдрост. Става дума не да се разбере нещо абстрактно за духовните истини, а за това, да се пренесат непосредствено в живота, да се изучават социалните въпроси, въпросите за възпитанието, да и изобщо целия човешки живот от гледната точка на истинското окултно знание. На това може да се каже: но нали тогава е необходимо да се познава висшата премъдрост! Такова възражение е основано на грешка: като че ли е необходимо задължително да се знаем по най-добрия начин това, което прилагат в живота. Но това не е задължително: познанието за висшите принципи често идва по-късно от тяхното прилагане.
към текста >>

27. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото.
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>

28. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло.
Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло. Душата живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше. Не съществуваше умиране, не съществуваше смърт.
към текста >>

29. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене.
Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в него включените и вкоренени същества от подобен род. Това, което е включено в него, са преди всичко тези същества, които охарактеризирахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>

Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене.
Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене. Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер. Това не означава скрито връщане към материализма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е откровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.
към текста >>

Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене. Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер. Това не означава скрито връщане към материализма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е откровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.
към текста >>

30. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека.
От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма.
към текста >>

31. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
към текста >>

32. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Вчера се опитах да ви изложа онова преобразяване на ритъма в току що разисквания смисъл, което се извършва от слезката спрямо външния, неритмичен начин на хранене на човека.
Вчера се опитах да ви изложа онова преобразяване на ритъма в току що разисквания смисъл, което се извършва от слезката спрямо външния, неритмичен начин на хранене на човека. Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява. И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното. Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда.
към текста >>

Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
към текста >>

33. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека.
Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот.
към текста >>

Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
към текста >>

Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
към текста >>

Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>

Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>

подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>

И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н.
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани. Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>

При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани.
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани. Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>

34. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

35. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството. Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>

За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
към текста >>

36. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за единия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
Въпреки това за следващите дни, когато ще разгледаме по-духовните членове на човешката природа от тази гледна точка, ние ще добием една основа, ако обгърнем с поглед също и това, което може да бъде изнесено за физическото тяло. Обаче изрично трябва да отбележа, че промените, които давам тук, не се отнасят за най-високите степени на посвещението, а повече за началния езотеричен или антропософски живот и поради това те представляват вече определено общо значение. От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на човека става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо. Човек го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на човека. Ние ще има да говорим също и при другите тела за разликата на растителната и животинската храна; обаче за формата и организацията на физическото тяло разликата между растителната и животинската храна е извънредно голяма. Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за единия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
към текста >>

Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>

Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони. Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>

37. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие.
към текста >>

38. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ако човекът би трябвало да чака с храненето, докато разбере процеса на храненето, дори не бихме казали, че хората би следвало да умрат от глад, защото, за да се приготви храната за организма, изобщо не е необходимо да се знае нещо за това, което имат да вършат органите.
Когато човекът навлезе в земното съществуване чрез раждането, след като вече разполага със своето физическо тяло, има не само възможността да даде възможност на собствената си душа да съществува - моля да имате предвид следното, - но в това физическо тяло, което не познава напълно, протичат много неща, за които той не знае нищо! Чрез анатомията и физиологията той постепенно се учи да опознава протичащото в тялото му, но по напълно незадоволителен начин. Ако човекът би трябвало да чака с храненето, докато разбере процеса на храненето, дори не бихме казали, че хората би следвало да умрат от глад, защото, за да се приготви храната за организма, изобщо не е необходимо да се знае нещо за това, което имат да вършат органите. Следователно човекът се справя много добре със своя организъм, с който е загърнат в този свят, без с душата си да трябва да навлиза в него. Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа.
към текста >>

39. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Тогава ще настъпи нещо обратно. Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде. Той трябваше да претегля всяко отделно ястие! Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето. Тази несигурност в инстинкта би дошла чрез чисто интелектуалната наука, понеже тя може да показва статистически само външното. Но не се касае за това, да загубим инстинкта – а чрез интелектуалното образование ще го загубим, – а да го одухотворим, да станем така сигурни, но по духовен начин, както иначе е сигурен инстинктът.
към текста >>

Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето.
Тогава ще настъпи нещо обратно. Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде. Той трябваше да претегля всяко отделно ястие! Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето. Тази несигурност в инстинкта би дошла чрез чисто интелектуалната наука, понеже тя може да показва статистически само външното. Но не се касае за това, да загубим инстинкта – а чрез интелектуалното образование ще го загубим, – а да го одухотворим, да станем така сигурни, но по духовен начин, както иначе е сигурен инстинктът.
към текста >>

40. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

„Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ...
„Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ...
към текста >>

Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря.
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото! – „и на имуществото“.
към текста >>

41. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека.
към текста >>

Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>

42. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно.
А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло. Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън. Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи. Обаче там тези сили се натъкват на това, което нарекохме „двигателен живот“.
към текста >>

43. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот. Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така.
към текста >>

44. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене.
Едва в по-новото време, във времето на Коперник и Галилей, се започва все повече да се разглежда само физическото човешко тяло и повече не се знае какво съвсем точно са знаели предишните времена. Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм. Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
към текста >>

Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване.
към текста >>

Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето.
Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване. Така че някога във вътрешното разболяване с право се е виждало продължаването на храненето, едно не напълно правилно хранене.
към текста >>

Така че някога във вътрешното разболяване с право се е виждало продължаването на храненето, едно не напълно правилно хранене.
Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване. Така че някога във вътрешното разболяване с право се е виждало продължаването на храненето, едно не напълно правилно хранене. И така се е изучавал ежедневният храносмилателен процес, именно здравословно да се храносмила, това се е изучавало.
към текста >>

45. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене. Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло. Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Това става чрез процесите на храненето.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
към текста >>

47. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите. Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха.
към текста >>

48. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата. Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
към текста >>

Обаче това хранене на може да съществува само за себе си.
Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти?
към текста >>

Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си.
Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа.
към текста >>

Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав. И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
към текста >>

1. Обмяна на веществата Хранене
1. Обмяна на веществата Хранене
към текста >>

Видите ли, целият този въпрос стои така, че фактически процесите на храненето могат да преминат в процеси на лечението, процесите на лечението могат да преминат в духовни процеси и отново обратно духовни те процеси могат да преминат в процеси на лечението; или когато духовните процеси произвеждат направо смущения на обмяната на веществата, тогава духовните процеси преминават също отново в един стадий, в който те могат да бъдат излекувани чрез средния организъм на човека, могат и трябва да бъдат излекувани по този начин.
Видите ли, целият този въпрос стои така, че фактически процесите на храненето могат да преминат в процеси на лечението, процесите на лечението могат да преминат в духовни процеси и отново обратно духовни те процеси могат да преминат в процеси на лечението; или когато духовните процеси произвеждат направо смущения на обмяната на веществата, тогава духовните процеси преминават също отново в един стадий, в който те могат да бъдат излекувани чрез средния организъм на човека, могат и трябва да бъдат излекувани по този начин. Всички тези неща преминават едни в други в човека и целият човешки организъм е непрестанно една чудесна метаморфоза. Вземете например процесите, които се съдържат в това чудесно обръщение на човешката кръв. Що за процеси са това?
към текста >>

То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това. То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата. Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>

Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това. То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата. Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>

49. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините. Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна. Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>

50. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>

51. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
към текста >>

52. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>

В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
към текста >>

Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата. Но същата тази дейност я има в природата и на други места. Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
към текста >>

53. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш. Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган. Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
към текста >>

54. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>

55. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането.
"Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането. Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
към текста >>

Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип.
Какво иска авторът да изрази тук? Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип. Това е написано през 1827 год. Авторът е сложил скоби около думите "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е синоним на "имагинативен". Мога еднакво добре да прочета тези редове така: "не преди в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." . . .
към текста >>

56. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме.
Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме. Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго. И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят. Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н.
към текста >>

После ние стигаме до устата: тя също има отношение към троичното устройство на човека, респективно към храненето, храносмилането, изобщо към така наречения от нас „двигателно-веществообменен човек“.
После ние стигаме до устата: тя също има отношение към троичното устройство на човека, респективно към храненето, храносмилането, изобщо към така наречения от нас „двигателно-веществообменен човек“. Ние виждаме, как онова, което е слязло от Небето, за да формира на Земята метаморфозирайки силите на останалата част от тялото нашата глава, в своето величествено засводяване показва родство именно с Небето, как в средната си част то има родство с обкръжението на Земята, а в долната си част, устата, то е вече напълно свързано с тежестта, с гравитацията, с материалните Земни субстанции.
към текста >>

57. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Връзка между хранене и дишане.
За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода. Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство. Одухотвореният от човека животински свят.
към текста >>

58. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н.
Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система. В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н. Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа. Обаче нима това е възможно, ако не познавате природата и законите на нейното развитие?
към текста >>

59. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>

Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото.
към текста >>

При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят.
към текста >>

60. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
Ето защо е неправилно да храним децата с продукти, богати на мазнини. В този случай мазнините преграждат пътя на духовно-душевния поток към главата и тя остава празна. Нещата се свеждат до това, да развием необходимия усет и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее. В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са пред разположени към затлъстяване през следващите години нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.
към текста >>

61. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека.
Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека. И така, човешката глава е един цялостен и самостоятелен човек, само че елементите, които не са характерни за главата, отстъпват на заден план. Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
към текста >>

62. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Разглежда се въпроса за храненето на деца с различен темперамент.
Разглежда се въпроса за храненето на деца с различен темперамент.
към текста >>

Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение.
Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение. Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси. Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат. На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца. Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава.
към текста >>

При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава.
Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение. Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси. Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат. На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца. Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава. За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.
към текста >>

63. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Тази процедура не трябва да продължава твърде дълго, а да се сменя с нормално хранене.
Ако се забележи, че само тази диета не е от особена полза, тогава трябва да се опита в продължение на един много кратък срок бих казал за 8 дни след като сте влезли във връзка с родителите, до завършване на сутрешните часове, когато се чете и пише, да не се дава на детето да яде, а да се остави да учи на празен стомах или да хапне съвсем малко. Тази процедура не трябва да продължава твърде дълго, а да се сменя с нормално хранене. Повторете тази диета няколко пъти за една учебна година и ще видите, че способностите на едно малко дете става дума за първите класове се променят. Моля Ви да спазвате това.
към текста >>

И въобще искам да запомните, че безсмисления начин на хранене през първите детски години, до който прибягват някои родители, особено при флегматични и сангвинични деца, допринася много за понижаването на способностите.
И въобще искам да запомните, че безсмисления начин на хранене през първите детски години, до който прибягват някои родители, особено при флегматични и сангвинични деца, допринася много за понижаването на способностите. Течното прехранване на децата, тъпченето им с храна от яйца и брашно е нещо, което ги прави през първите училищни години невесели и неспособни да учат.
към текста >>

По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>

Отново ще повторя, това, което трябва да се съблюдава са диетата и храненето.
Р.Щ.: Не бих Ви препоръчал да разчитате толкова на честолюбието. То не трябва много да бъде пробуждано. През първите учебни години тези неща, които Вие предлагате, могат добре да се използуват, но без да се набляга на честолюбието, в противен случай по-късно отново ще трябва да превъзпитавате това честолюбие. Отново ще повторя, това, което трябва да се съблюдава са диетата и храненето.
към текста >>

О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.
О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.
към текста >>

64. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Някой казва: "коренът служи за храненето на растението".
Няколко учители правят по-дълги изложения. Някой казва: "коренът служи за храненето на растението".
към текста >>

Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух.
Р.Щ. : Думата "служи" трябва да се избягва. Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух. Но това, което растението изсмуква от земята не е основната храна на растението, тя е въглерода, който растението получава отгоре, от въздуха. Растението взима храната отгоре.
към текста >>

65. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>

66. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Начини на хранене. Суровоядство.
Начин на действие на анизум вулгаре, цикориум интибус, еквизетум арвензе, горска ягода, лавандула, маточина. Отношението на човешкия организъм спрямо растителното царство и минералното царство. Лечебни свойства на растителните минерали и на минералите. Начини на хранене. Суровоядство. Готвенето като лечебен процес. Периферния и централния човек. Храносмилане, отделяне, образуване на урина и на пот. Сифилис. Формиране на женския организъм. Значение на женското и на мъжкото за онтогенезата.
към текста >>

Ритъм на хранене.
Масаж в областта на слезката и усилване на инстинктивната дейност. Въздействие на дейността на представите в организма. Ритъм на хранене. Масажа като регулатор на ритмичната дейност. Значение на масажа на отделните части за организма. Мигрена. Терапия с цветове. Подражание. Авторитет. Старческо слабоумие.
към текста >>

67. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н.
В основата си мехурът е зависим от следното, на това място човешкият организъм да е вдлъбнат точно така от пикочния мехур към останалия организъм изхожда едно въздействие, такова, каквото изхожда от даден газов мехур във водата. Ако имате някакъв газов мехур, т.е. мехур с разредена субстанция, ограден от всички страни с вода, т.е. ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>

68. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене.
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>

69. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Колкото повече чувствуваме нужда да правим нещо специално за себе си по отношение на нашето хранене, и изобщо по отношение въздействието на външния свят върху нас, толкова повече ние се превръщаме в не социални същества.
И това е, което бихме могли да наречем въпроси на диетиката, свързани тъкмо с нещата, с които се занимахме сега. Тези въпроси на диетиката са тъй важни, по причина, че имат не само медицинско значение, но защото притежават и социално значение. Виждате ли, много би могло да се дискутира по този въпрос, дали диетата на Маздазнан или други подобни странни диета имат някакво значение и дали са оправдани. Възможно е, но при това влизане в съображение следното, че чрез всичко, което бива поднесено на човека под формата на съвети, човекът се превръща в едно не социално същество. Ето тук социалният елемент действително се сблъсква с медицинския елемент. Колкото повече чувствуваме нужда да правим нещо специално за себе си по отношение на нашето хранене, и изобщо по отношение въздействието на външния свят върху нас, толкова повече ние се превръщаме в не социални същества. Значението на Тайната вечеря не се свежда до това, че Христос е дал всекиму от апостолите нещо специално, а до това, че на всички е дал едно и също. Създаването на възможността, хората като такива да могат да бъдат заедно в акта на хранене и на пиене, тази възможност има голямо социално значение. И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити. За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това.
към текста >>

Създаването на възможността, хората като такива да могат да бъдат заедно в акта на хранене и на пиене, тази възможност има голямо социално значение.
Виждате ли, много би могло да се дискутира по този въпрос, дали диетата на Маздазнан или други подобни странни диета имат някакво значение и дали са оправдани. Възможно е, но при това влизане в съображение следното, че чрез всичко, което бива поднесено на човека под формата на съвети, човекът се превръща в едно не социално същество. Ето тук социалният елемент действително се сблъсква с медицинския елемент. Колкото повече чувствуваме нужда да правим нещо специално за себе си по отношение на нашето хранене, и изобщо по отношение въздействието на външния свят върху нас, толкова повече ние се превръщаме в не социални същества. Значението на Тайната вечеря не се свежда до това, че Христос е дал всекиму от апостолите нещо специално, а до това, че на всички е дал едно и също. Създаването на възможността, хората като такива да могат да бъдат заедно в акта на хранене и на пиене, тази възможност има голямо социално значение. И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити. За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това. Защото, ако човек успее, имам предвид не само спрямо субективния апетит, но по отношение на цялото телесно устройство нещо, което той всъщност не понася, да се научи да го понася, т.е. ако в по-широк смисъл преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит.
към текста >>

70. Съдържание GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта.
Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма. Умирането по време на целия живот и азовото съзнание. Азът и физическият процес. Същност на смъртта. Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта. Висшите съставни същности на човека и болестите. Фосфор, сяра, арсен, антимон. Връзката на химичните вещества с органичните процеси в човека.
към текста >>

За храненето.
Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето. Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията.
към текста >>

Азовата дейност в храненето и обмяната на веществата в развитието на детето.
Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния смисъл; разлики между момичетата и момчетата. Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса. Лечение на нередовностите на азовото разитие. Азът и топлинните съотношения. Неговото биполярно проявление. Азовата дейност в храненето и обмяната на веществата в развитието на детето. Азът и топлината.
към текста >>

Отношението между храненето и дишането.
За методиката на лекарските възгледи. Същност на белтъка. Отношението между храненето и дишането. Етерното тяло и проявлението му във водния елемент, астралността - в дишането, азът - в топлината. Хранителен и органичен белтък. Матката и сърцето. Отношение на сърдечната дейност към обмяната на мазнините и въглехидратите. Туберкулоза. Меркуриев процес.
към текста >>

71. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето.
Има и нещо четвърто. То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта. Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>

Но то е действително спиране на храненето.
То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта. Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>

Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>

Физическо тяло - хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>

Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Нещата действат също и обратно. Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването. Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло.
към текста >>

Физическо тяло - хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>

72. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето.
Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>

Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>

Трябва да насочим погледа си и натам, където сме в състояние, от една страна, да си кажем, че това е един човек, който в определено отношение трябва първо да промени своето хранене, и второ, да му предпишем някакво лекарство.
Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния. Сваряването, изгарянето извеждат свареното или изгореното навън от земното. Когато поднесем на човека нещо варено или изгорено, упражняваме вътрешно влияние върху него по подобен начин, както би действала върху него по-силната слънчева светлина или климатът на географската височина. Трябва да насочим погледа си и натам, където сме в състояние, от една страна, да си кажем, че това е един човек, който в определено отношение трябва първо да промени своето хранене, и второ, да му предпишем някакво лекарство. Имаме смущения в ритмичната система. При всички обстоятелства ще трябва да му дадем нещо, получено чрез изгарянето именно на растителност, защото при всяко изгаряне на нещо растително, надминаваме обикновения растителен процес. Ние го продължаваме чрез нещо извънземно, именно чрез изгарянето.
към текста >>

73. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека.
Наистина има сродство между човека и неговото земно-космично обкръжение, като в човека протичат някои процеси, които навън стигат до своя завършек например при металите. Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е. в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите. Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират.
към текста >>

74. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм.
Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия организъм. Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания. Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена. Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм. Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини? Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища. Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
към текста >>

Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането.
към текста >>

Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки.
към текста >>

Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото.
Доколкото са изградени от белтък, те също дишат. Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза. Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото. Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината. Когато положим някой болен в леглото и го покрием с одеяло, това означава, че отправяме апел към аза, да се възползва по съответния начин от затоплянето.
към текста >>

Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза.
Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза. Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото. Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината. Когато положим някой болен в леглото и го покрием с одеяло, това означава, че отправяме апел към аза, да се възползва по съответния начин от затоплянето.
към текста >>

Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека.
Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека. Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност.
към текста >>

Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е.
Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека. Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес.
към текста >>

75. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

На две години и три месеца детето показва нарушение в храненето.
Сега нека да разгледаме едно друго дете и да проследим историята на болестта му. Майката посочва, че детето е родено четири седмици по-късно от предвидения срок. През първите четири месеца от бременността майката е участвувала в театрални представления и често се е налагало да подскача. Малко по-късно е получила и травма при падане. На две години и три месеца детето показва нарушение в храненето. Научава се да стои изправено на втората година. През първите две години е апатично, но лакомо. Първият изговорен звук бил R, нещо, което е рядкост. Плачът му винаги започвал с R. До 4-та година сричало само отделни думи.
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят.
към текста >>

77. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека.
Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>

78. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане. И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено.
към текста >>

79. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>

От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>

80. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Същността на храненето при животните.
Същността на храненето при животните. Двоякото разчленяване в животинския организъм. – Земно и космично вещество. Земни и космични сили. Селското стопанство като организъм. Зачатък на Аз в тора.
към текста >>

Храненето с корени.
Селското стопанство като организъм. Зачатък на Аз в тора. – Развиващата се азова сила в Земята. Селското стопанство като индивидуалност. Съвместното действие на веществените и силовите потоци при животните за мляко, за работа и за угояване. Храненето с корени. – Лененото семе. Сеното Детелиновите растения готвенето на храната. Солта Домати и картофи. – Селското стопанство в най-тясна връзка със социалния живот.
към текста >>

81. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н.
След като тези принципи бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията. И във връзка с курса и ежедневните разисквания в курса се създаде един кръг, както го нарече граф Кайзерлинг, кръг на събраните там земеделциантропософи, които искат да работят в тесни връзки с Природонаучната секция към Гьотеанума тук. Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н. И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят принципите, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
към текста >>

Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън.
Хората дори не знаят как се хранят човекът и животното, камо ли растението. Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи. А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
към текста >>

Човек си представя храненето по съвсем външен начин.
Хората дори не знаят как се хранят човекът и животното, камо ли растението. Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи. А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи. В човека непрекъснато се осъществява такъв процес, че поетото през стомаха потича нагоре и се употребява в главата, докато обратно, това, което се поема в главата и в нервно-сетивната система от въздуха и околността, то потича надолу и от него се изграждат органите на храносмилателната и двигателната система.
към текста >>

Ако попитате вашия мозък, откъде е неговата субстанция, трябва да се обърнете към храненето.
Ако искате да знаете от какво се състои субстанцията на пръстите на краката, не трябва да поглеждате към хранителните вещества. Ако попитате вашия мозък, откъде е неговата субстанция, трябва да се обърнете към храненето. Ако искате да опознаете субстанцията на пръстите на краката като скелет, мускули и форма, то тя е поета чрез дишането, през сетивните органи и част даже през очите. Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция.
към текста >>

82. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Колко много науката, в сегашния общоприет смисъл или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека.
Колко много науката, в сегашния общоприет смисъл или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека. Нещата бяха съвсем научни и също научно се доказваха, така че срещу доказателството не можеше нищо да се възрази, ако човек се опира само на това, което там беше изложено. Научно беше доказано, че човек със средно тегло от 70 75 килограма се нуждае на ден от 120 грама белтъчини в храната. Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини.
към текста >>

В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>

Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>

Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде не ми се сърдете, че казвам нещата така направо.
Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде не ми се сърдете, че казвам нещата така направо. Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя. Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях.
към текста >>

83. 9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето.
Вземете предвид само това, което казах. При поемането на храна същественото са силите, които се развиват в тялото. От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва. Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири. Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна. Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот. Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.
към текста >>

84. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните.
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло. Какво е всъщност едно животно и какво е растението? Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните. Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното. Какво е животното?
към текста >>

85. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Същност на храненето на животните
Същност на храненето на животните
към текста >>

Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни. Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>

Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни. Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>

Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>

То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата. Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили. То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>

Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
Животното, отглеждано на ясла, няма веднага да даде признаци, че не притежава в себе си космически сили; такива то наследява, но с течение на времето създава потомци, в които няма вродени космически сили, те нямат вече такива сили. Такова животно отслабва от главата, което значи, че то вече не може да храни тялото си, защото не може да поема космическите субстанции, които трябва да навлизат в тялото. Тези факти вече Ви показват, че не трябва да се казва така общо: „В този случай хранете с това, в онзи случай хранете с онова“, а човек е длъжен да добие представа, колко е важен определен метод на хранене за същността на цялата животинска организация.
към текста >>

От това следва, че ще прилагаме хранене с корени, когато искаме да дадем на главата материални вещества, за да могат космическите сили, които действат през главата, да намерят подходящото вещество, което да могат да моделират.
Да приемем, че разглеждаме корена от позициите на направените тук разсъждения. Ние трябва да си обясним корена като съдържание на такива хранителни вещества, които, когато постъпят в човешкия организъм, най-лесно намират пътя към главата чрез храносмилането. От това следва, че ще прилагаме хранене с корени, когато искаме да дадем на главата материални вещества, за да могат космическите сили, които действат през главата, да намерят подходящото вещество, което да могат да моделират.
към текста >>

Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло.
Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло. Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>

Затова, когато става въпрос за производство на мляко, трябва да насочим поглед към хранене с тази част на растенията, която се намира между цветовете и корените, а именно към листата и зелените стръкове, към листата и тревата (Рис.24).
Сега за тези процеси, които протичат по този начин, трябва да търсим такава храна, която действа върху главата по-слабо, отколкото корените, за които знаем, че са поели азовите сили. Но понеже процесът трябва да остане сроден на половата сила, в храната не трябва да има много астралност, тя не трябва да съдържа твърде много цветове и плодове. Затова, когато става въпрос за производство на мляко, трябва да насочим поглед към хранене с тази част на растенията, която се намира между цветовете и корените, а именно към листата и зелените стръкове, към листата и тревата (Рис.24). В частност, когато смятаме, че можем да подобрим млекодобива от дадено животно, това може да се постигне, като се на прави следното.
към текста >>

Ако кравата се храни така, при самата нея няма да се види още особен резултат, но когато тя се отели защото резултатите от тази реформа на хранене обикновено преминават през едно поколение тогава телето ще стане добра млечна крава.
Приемете, че храня дадена крава с билкоподобни и листоподобни растения, защото искам и си представям, че така подобрявам добива от мляко. Какво всъщност правя тогава? Тогава аз употребявам растения, които довеждат процеса на плодообразуването това, което се извършва в цъфтенето и образуването на плодове до образуването на листата и стеблата. Такива са например шушулковите растения и особено детелиновите растения. Във веществото на детелината се развиват елементи, сродни на плодообразуването, точно както при една билка. Ако кравата се храни така, при самата нея няма да се види още особен резултат, но когато тя се отели защото резултатите от тази реформа на хранене обикновено преминават през едно поколение тогава телето ще стане добра млечна крава. На едно нещо обаче трябва да се обърне особено внимание.
към текста >>

Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
към текста >>

Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>

Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните.
Например човек може да разбере: цвеклото или морковите и лененото семе действат по този начин. Това може да се обгърне с духовен поглед. Сега всичко това не се смесва безразборно. Човек разбира как действа това, което дава. Представете си положението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно. Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните. От това, което постепенно е открито чрез различни изпробвания, има и много добри резултати, но тези резултати са несистематизирани и неточни. Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм. Да вземем нещо друго.
към текста >>

Нещо повече, аз се опитвам да уредя моето хранене така, че да стана истински мистик.
И хората ще направят много добре също за самите себе си, ако от време на време обръщат внимание на тези неща, иначе тези, които стоят на наклонената плоскост на инертността и леността, никога няма да достигнат целите, които са си поставили. Застанал на тази хлъзгава плоскост, човек може съвсем логично да си каже: Ако цял ден се занимавам със задълженията си, не мога да стана истински мистик. Истински мистик мога да стана само когато съм напълно спокоен, когато не съм изложен на постоянни подтици отвътре и от моето обкръжение да работя и да действам. Когато стана такъв, че да мога да кажа на моите близки: Нямам сили да работя, ставам вече истински мистик. Нещо повече, аз се опитвам да уредя моето хранене така, че да стана истински мистик. И тогава той става суровоядец, нищо вече не си готви, става пълен суровоядец. Но ето какво: Всички неща са свързани вътрешно и не излизат наяве по обикновения начин. И в случая, ако човек стане суровоядец, с това той решително застава на наклонената плоскост на мистицизма и ако поначало е физически слаба натура, той с бързи крачки пристъпва по-нататък, става все по-инертен и ленив, тоест все по-мистичен. Това, което настъпва при човека, ние можем да приложим напълно и при животното, следователно ще знаем как трябва да направим животното подвижно, активно.
към текста >>

Храненето трябва да се подпомогне с прибавяне в храната на сол, защото тя има отношение към всички части на животинския организъм.
Има едно вещество употребява се като чисто вещество, което няма специална насоченост и специална задача. Общо погледнато, може да се каже: Предназначението на веществата в корените се отнася към главата; на цветовете към веществообменната и двигателната система; на тревите, стръковете и листата към ритмичната система на човешкия организъм. Храненето трябва да се подпомогне с прибавяне в храната на сол, защото тя има отношение към всички части на животинския организъм.
към текста >>

86. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража.
Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража. Ако фуржът има съвсем малко съдържание на соли, за да бъде доставен на различни места в организма, където трябва да действа, тогава неговото подквасване е правилно. Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени животни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна. Ако в някоя област бъде забелязано, че животните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там. Солта е веществото, което действа необикновено силно, така че храната да стигне до местата в организма, където е нужно.
към текста >>

87. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>

В тези институти се работи в тесен контакт със стопанствата и там се занимават с въпросите относно плодородието на почвата, постигане и контрол на качеството, здравето на растенията, предпазване от гъбни и насекомни нападения, а също така и с проблемите за отглеждане на растенията и отглеждане и хранене на животните.
Освен основаната през 1924 биохимическа лаборатория при Гьотеанума в Дорнах, в хода на развитието на биодинамичната работа бяха основани още изследователски институти за биодинамична дейност в САЩ, Швеция и Германия. За доказване на особеното качество на биодинамичното производство важно значение има методът на чувствителните кристализации, открит от д-р Е. Пфайфер въз основа на съветите и помощта на д-р Рудолф Щайнер. В тези институти се работи в тесен контакт със стопанствата и там се занимават с въпросите относно плодородието на почвата, постигане и контрол на качеството, здравето на растенията, предпазване от гъбни и насекомни нападения, а също така и с проблемите за отглеждане на растенията и отглеждане и хранене на животните.
към текста >>

88. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>

89. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Същността на храненето на животните
Същността на храненето на животните
към текста >>

90. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността. При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>

91. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън. И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място. Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
към текста >>

92. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
СЪЩНОСТТА НА ХРАНЕНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ
към текста >>

Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях. Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>

Земните вещества, които се поемат по пътя на храненето, се отлагат в тази духовна субстанция, те са като „плуващи“ в космичната субстанция.
В Панмаенмавр той описва, че изграждането на веществообменната двигателноопорна система се осъществява с духовна субстанция, от космични вещества, които са сетивно невъзприемаеми и се поемат чрез нервносетивната система. Земните вещества, които се поемат по пътя на храненето, се отлагат в тази духовна субстанция, те са като „плуващи“ в космичната субстанция. През октомври 1923 той повтаря непроменено това схващане в Дорнах.[7]
към текста >>

Дали всичко това има нещо общо с нареченото от Щайнер космично хранене, е поне един открит въпрос.
Въздушният азот също се поема през кожата и частично се отделя чрез дишането (опит с 15N)[8], [9]. Безкрайно фино разредени летливи вещества във въздуха също се поемат от кожата, което се забелязва и става проблем, когато веществата са радиоактивни. Без съмнение обмяната на веществата в околната среда е многообразна и субтилна област, така че принципното съмнение вече не е удачно. Дали всичко това има нещо общо с нареченото от Щайнер космично хранене, е поне един открит въпрос. Той го характеризира като възприемаем само свръх сетивно. През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-късно прави възможни такива природонаучни изследвания. Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното.
към текста >>

Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество.
Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество. Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност. Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното? Дали азовото устройство на растението внася в храната условията за волевата намеса на човешкия Аз в неговата обмяна на веществата? Така, като обобщим осмата лекция, можем да кажем, че наторяването трябва да се състои не само в етеризиране и астрализиране на почвата и растенията, но и чрез него да се внесе зараждаща се азова сила.
към текста >>

[6] Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено атомно тегло, найчесто радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.
[6] Изотоп: Химически елемент със същите химични свойства, но с минимално повишено атомно тегло, найчесто радиоактивен, който след храненето отново може да се открие в организма.
към текста >>

93. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца. Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха. В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно.
към текста >>

- Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много.
В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него. То въобще не може нищо да яде. - Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много. Можете в този случай да прилагате диетата на квакерите и всичко, каквото ви хареса - това няма да помогне на детето, доколкото органите му са загубили трудоспособност. Детето изглежда подпухнало. Какво трябва да се прави? В този случай е необходимо отначало да се възстанови работоспособността на органите, за да могат те да приемат поне нещо.
към текста >>

94. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето.
Обаче този, който не би могъл да заспи толкова дълго, отдавна да е умрял. Тези хора спят, но сънищата в съня им са толкова живи, че им се струва, че не са спали, а са бодърствали. Наложи се да кажа на един такъв човек: трябва само да легнеш в леглото, можеш и да не спиш; само легни в леглото. Той спеше, макар и да не знаеше, че спи. Казвам ви това само за да видите, че сънят действително е необходим на човека за живота. Сънят е по-необходим за живота, отколкото храненето. Този, който не може да спи, не би могъл да живее.
към текста >>

95. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя живот да приема в себе си желязо.
Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло. Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко. Майчиното мляко съдържа съвсем малко желязо. Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя живот да приема в себе си желязо. Какво означава това?
към текста >>

Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му?
Следващата сряда ще се заемем с нещо, което най-тясно се отнася към това. Може и да ви хрумне нещо друго, което бихте искали да научите в тази връзка. Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му? Може да обърнете внимание на едно или друго, свързано с избухванията на епидемии, разпространяващи се сред народа и т. н. Бихме могли да поговорим тогава за това. Така че помислете за това! Може би до следващата сряда ще измислите нещо, което искате да научите във връзка с въпросите за храненето.
към текста >>

Може би до следващата сряда ще измислите нещо, което искате да научите във връзка с въпросите за храненето.
Може и да ви хрумне нещо друго, което бихте искали да научите в тази връзка. Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му? Може да обърнете внимание на едно или друго, свързано с избухванията на епидемии, разпространяващи се сред народа и т. н. Бихме могли да поговорим тогава за това. Така че помислете за това! Може би до следващата сряда ще измислите нещо, което искате да научите във връзка с въпросите за храненето.
към текста >>

96. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче.
По-нататъшното трябва конкретно да го обвържа с това, че пчелата-работничка, достигайки зрелост, ставайки възрастна, излита навън и лети към цветята, към дърветата. Със своите кукички на краката тя може да се прикрепя (изобразява го на рисунка), а след това да изсмуква нектар и да събира цветен прашец. Прашец, който тя носи на своето тяло, по което той полепва. За снемането на прашеца има особено приспособление, така наречените четчици на задните крачка. А нектарът тя всмуква с хоботчето си. Част от нектара използва за собственото си хранене, но по-голямата част запазва в своето медено коремче. Тя изплюва този нектар, когато се върне обратно. Значи, когато ядем мед, всъщност ядем слюнката на пчелата. Това трябва да ни е ясно. Разбира се, това е една много чиста и сладка слюнка, нали така? И така, вие виждате: пчелите събират това, което те използват за храна като запаси, за преработка, за восък и т.н.
към текста >>

97. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия. Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата. Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.
към текста >>

98. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед.
Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед. За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота?
към текста >>

99. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки.
Само че това, което правят мравките, става съответно на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много приятно за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помощта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.
към текста >>

В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното.
Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.
към текста >>

Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки.
Така мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите - както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.
към текста >>

Това е обусловено от големите разлики в храненето.
Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки. Това е обусловено от големите разлики в храненето.
към текста >>

100. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Там мравките се движат, получавайки от близкото обкръжение това, което им е необходимо за строителство и хранене.
Вътре има цял лабиринт от ходове. Там мравките се движат, получавайки от близкото обкръжение това, което им е необходимо за строителство и хранене.
към текста >>

Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля.
към текста >>

101. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

За храненето
За храненето
към текста >>

За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини.
Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания. Етерното тяло трябва напълно да преработва белтъка. За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини. Етерното тяло препятства загниването на белтъка, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини, следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето. Прекомерната употреба на картофи вреди на главата. Използването на картофите за храна и материализмът.
към текста >>

Голяма част от заболяванията е свързана с неправилно хранене.
Използването на картофите за храна и материализмът. По-нататъшните вредни последствия от употребата на картофите. «Азът» предимно действа в главата, астралното тяло - в гърдите, етерното тяло - в долната част на тялото. Водите със сероводородна миризма по курортите, с миризма на развалени яйца, оказват въздействие, преодоляващо появата вътре на мирис на развалени яйца. Сероводородната миризма като лекарствено средство. Голяма част от заболяванията е свързана с неправилно хранене.
към текста >>

Белите дробове - не само дихателен орган, но и важен орган за храненето.
За действието на арсена и алкохола в организма За отравяния на деца, употребяващи арсен с храната. Арсенът съвсем специфично действа върху астралното тяло; особено силно той действа на дишането. Отлагането на мазнини като следствие от действието на арсена. Следи от арсен има във всички хранителни продукти. Гласът на кастратите. Белите дробове - не само дихателен орган, но и важен орган за храненето. Повечето белодробни заболявания се дължат на това, че дробовете се хранят неправилно. Просвещение вместо прибягване до закона. Забраната за внос на алкохол. Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало.
към текста >>

102. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство.
В Космоса, в мировото пространство има всички вещества в много фино състояние. В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната, служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя. Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство. Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.
към текста >>

Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.
В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната, служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя. Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство. Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.
към текста >>

103. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

За да си създадете по-пълна картина, ми се иска днес към обсъждания въпрос за силното въздействие на отровите да добавя въпроса за това, което се открива в повече или по-малко здравото тяло при хранене.
За да си създадете по-пълна картина, ми се иска днес към обсъждания въпрос за силното въздействие на отровите да добавя въпроса за това, което се открива в повече или по-малко здравото тяло при хранене. Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път.
към текста >>

Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път.
За да си създадете по-пълна картина, ми се иска днес към обсъждания въпрос за силното въздействие на отровите да добавя въпроса за това, което се открива в повече или по-малко здравото тяло при хранене. Често съм говорил за храненето; въпреки това отново ще го обсъдим, вземайки предвид обсъжданото последния път.
към текста >>

При хранене човек приема основно три или четири вида продукти.
При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце. Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм. Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр.
към текста >>

Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини.
Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм. Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък. По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр. белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр.
към текста >>

Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка.
Сами по себе си лекарствени вещества се превръщат в отрови, ако се използват в голямо количество. Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много. Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка. Вие самите сте чували, как излишъкът от храна може да доведе до отравяне. Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
към текста >>

Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
Сами по себе си лекарствени вещества се превръщат в отрови, ако се използват в голямо количество. Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много. Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка. Вие самите сте чували, как излишъкът от храна може да доведе до отравяне. Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
към текста >>

104. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
По такъв начин в главния мозък влиза това, което се оказва ненужно на окото, това, което се отделя, върви по-нататък и въобще се отделя. Виждате ли, това е нещо такова, което вие с лекота бихте разбрали, за което обаче на вас ви разказват днес най-глупави истории. Хората обаче не могат да разберат какво всъщност означава, ако някой твърди, че той вижда с помощта на нервната тъкан, нервната субстанция, или чувства (с нейна помощ), или възприема. Това твърдение е равносилно на твърдението, че някой е почнал да се храни със съдържанието на правото черво. И така, вие виждате, че сляпото петно няма никакво значение за зрението, защото зрителният нерв сам по себе си не вижда; тук, където се намира сляпото петно, става максималното отделяне. Точно както в правото черво процесът на хранене се прекратява и то служи само за отделяне на екскрементите, така и тук зрението се прекратява, защото процесът на отделяне става максимален, доколкото зрението тук, в средата, не би имало смисъл.
към текста >>

105. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно.
Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно. Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла. При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен. Така става и с речта. При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно - в по-голяма степен етерни, небесни сили.
към текста >>

По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо.
Господа, ние, хората, приемаме храна за обяд. С помощта на стомаха и корема си ние поглъщаме храна. Това е очевидно, това е съвсем очевидно. Но при дишането работата става не толкова очевидна. По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано.
към текста >>

106. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

А между смяната на зъбите и половата зрялост, между седма-осма и четиринадесета-петнадесета години се образува предимно етерното тяло, което включва в себе си силите на храненето и растежа.
По-късно, след седмата-осмата година, физическото тяло увеличава размера си, мускулите укрепват, но своята собствена форма, своя собствен, присъщ му облик то има с настъпването на седмата година. И така, започвайки от първата до седмата година, по особен начин се проявява именно физическото тяло. А между смяната на зъбите и половата зрялост, между седма-осма и четиринадесета-петнадесета години се образува предимно етерното тяло, което включва в себе си силите на храненето и растежа. Астралното тяло се изработва едва между четиринадесета-петнадесета и двадесета-двадесет и първата година. Едва тогава истински се разработва астралното тяло. Не че го е нямало и преди това - човек го има още от раждането си, - но собственото образуване на астрално тяло става едва след четиринадесетата-петнадесетата година от живота.
към текста >>

Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее.
Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее. Много белодробни заболявания се появяват не от това, че дишането е нарушено, а поради това, че дробовете не се хранят нормално.
към текста >>

При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете.
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете. Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене. Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната.
към текста >>

Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене.
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете. Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене. Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната. Затова те умират в най-добрия случай в началото на двадесетте години от живота си.
към текста >>

Не само коремът на човека се нуждае от хранене, но и главата на човека също, и то особено се нуждае от хранене.
Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго. Не само коремът на човека се нуждае от хранене, но и главата на човека също, и то особено се нуждае от хранене. Ако човек пие алкохол, неговият корем много добре преработва този алкохол; може да се каже, че две-три чашки алкохол човек напълно може да понесе. Не зная, може ли господин Мюлер да каже същото за себе си? Но вероятно вие можете да понесете неголямо количество алкохол?
към текста >>

107. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
Съществата - защото древната инстинктивна мъдрост е била доста по-разумна от днешната, - които са се намирали на Слънцето, са ги наричали Ексузиаи. Ние бихме могли да добавим също и «слънчеви същества». Трябва да знаем, че говорейки за сетива, встъпваме в царството на слънчевите същества. Както казвам: човек има в себе си силите на растежа и храненето, тоест има в себе си растителното царство, трябва и да кажа: човек носи в себе си силите на сетивата, тоест силите на духовното слънчево царство, на втората йерархия.
към текста >>

108. Сътворението на света и човека. За еволюцията на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите GA_354 Сътворението на света и човека