Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
58
резултата от
36
текста с която и да е от думите за : '
Ходене
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене,
ходене
, в добрия танц.
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува.
Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?... Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката... Мисля, че иска да олекне, като че ли всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми; като че ли твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта си в потока от златни и нежни леещи се мелодии. Моята меланхолия иска да отпочине в убежищата и бездните на съвършенството.
към текста >>
2.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за
ходене
крайници.
(От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите. Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници.
Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)
към текста >>
3.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче можем да кажем, че "Философията на свободата" ни подготвя да познаем относно свободата това, което може да бъде изпитание в едно духовно задружно
ходене
с Михаела.
Това не се отнася към моята "Философия на свободата". Тази "Философия на свободата" произхожда от самите чисто човешки познавателни способности, когато тези способности могат да проникнат в полето на духа. Тогава, за да познаем това, което се познава в такъв случай, ние не се нуждаем още да вървим в съгласие със същества от други светове.
Обаче можем да кажем, че "Философията на свободата" ни подготвя да познаем относно свободата това, което може да бъде изпитание в едно духовно задружно ходене с Михаела.
А това е следното.
към текста >>
4.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Но това не е така, а всичко, което човек изживява като чисто механически закони в своята душа, той го е изпитал вътрешно в своето отношение на ориентиране спрямо земния свят /в своето стоене изправен, в своето
ходене
и пр./.
В действителност нищо от това, което човек изживява, не е една отвлеченост. Само че той не прозира, от къде иде изживяването и поради това от идеите върху действителностите той образува отвлечености. Човек говори за механическата закономерност. Той вярва, че е извлякъл /абстрахирал/, тази механическа закономерност от отношенията в природата.
Но това не е така, а всичко, което човек изживява като чисто механически закони в своята душа, той го е изпитал вътрешно в своето отношение на ориентиране спрямо земния свят /в своето стоене изправен, в своето ходене и пр./.
към текста >>
5.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И сега при
ходене
по нужда имала спазми.
Каза ни, че на 13 години е била вече толкова голяма, колкото сега. Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична. Менструациите са настъпили относително рано. Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван.
И сега при ходене по нужда имала спазми.
Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма. Трябва да се има предвид, че етерното тяло на човека изпитва едно особено развитие между смяната на зъбите и половата зрялост. При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват един растеж само до настъпването на половата зрялост. С настъпването на половата зрялост започва едно особено развитие на астралното тяло и се намесва прекалено силно във физическото тяло. Това се проявява в спирането на растежа при 13та година.
към текста >>
Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при
ходене
и изкачване.
Настоящото състояние е било причинено от една инфлуенца с леко повишение на температурата и смущения в стомаха и червата. От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре.
Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване.
Сънят е добър. Съществува склонност към запичане. В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло.
към текста >>
6.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното
ходене
, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват.
И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват.
След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>
7.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с
ходене
.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа.
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
8.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето
ходене
се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци.
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята.
към текста >>
9.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но всичко онова, което е необходимо за
ходене
, човек трябва първо да го изучи.
Да започнем от ходилата, като ги поставим на седмо място. От вчера помним, че ходилата трябва да отбележим като "Риби" със знака. В този случай човешката природа е напълно приспособена към външния свят: Едно твърдение, което не се нуждае от обсъждане и доказателства. Поради особената форма на своите ходила, човекът е същество, което може да се придвижва по Земята.
Но всичко онова, което е необходимо за ходене, човек трябва първо да го изучи.
Широката повърхност на ходилата, естествено, е замислена по този начин, за да може човекът да стъпва по Земята, да се насочва навън към Земята, а не навътре. Също и това, което наричаме подбедрици, влизат в устройството на краката (тези неща си принадлежат по необходимост), така че на шесто място можем да поставим подбедриците, които отбелязваме като "Водолей" със знака.
към текста >>
Но тъй като се нуждаем от
ходене
, свързващото звено на коленете се явява крайно необходимо за нас.
На пето място идват коленете. Спрямо бедрата, те не са нищо друго освен едно механично постигнато състояние на покой. Тъй като човекът трябва да приведе целия "среден човек" в синхрон с "долния човек", с ходилата и подбедриците, налага се това да стане именно тук, в областта на коленете. Помислете само, колко трудно би било да се ходи, ако ходилата бяха устроени по друг начин, или пък ако краката бяха съставени от една единствена кост. Ако ние не се нуждаехме от това, да ходим, тогава целия "среден човек" изобщо не би ни интересувал.
Но тъй като се нуждаем от ходене, свързващото звено на коленете се явява крайно необходимо за нас.
Определяме ги като "Козирог" със знака.
към текста >>
10.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при
ходене
, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
11.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това
ходене
в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за
ходене
, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия.
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили.
Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия.
А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>
13.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно
ходене
.
Помислете още, как човешката глава, общо взето, е само един пътник, когото останалият човек непрекъснато но си в себе си.
Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене.
Сякаш е настанен в удобен файтон; да, главата е наистина един пътник, когото човек носи. „Човекът-гърди“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът. Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака. Тук имаме непосредственото действие на Космоса. Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката.
към текста >>
14.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Там космическите заложби, които съществуваха под формата на духовна ориентация и опитности свързани с Логоса и мировите мисли, се преобразяват в нещо дълбоко и интимно-човешко, преобразяват се в заложбите за говор, мислене и
ходене
.
Човекът, който слиза от духовния свят за да се инкарнира в едно земно тяло, не притежава дори най-малкото желание да се свързва със Земната тежест, той няма никакво желание да ходи и да предизвиква механични вибрации в своя говорен апарат, нито пък да размишлява със физическия си мозък за едни или други материални процеси. Тези желания у него липсват. Обаче след като се освободи от сферата на Сатурновите сили, на път към Земята, духовният зародиш на човешкото същество минава през Слънцето, а после и през планетарните сфери на Меркурий, Венера и Луна. В сферите на Меркурий, Венера и Луна става нещо много важно.
Там космическите заложби, които съществуваха под формата на духовна ориентация и опитности свързани с Логоса и мировите мисли, се преобразяват в нещо дълбоко и интимно-човешко, преобразяват се в заложбите за говор, мислене и ходене.
И това цялостно „обръщане" на заложбите се осъществява от Слънцето, от духовното Слънце.
към текста >>
След като трансформира своите космически заложби в импулси за
ходене
, говор и мислене, човекът изгубва всякакви морални ингредиенти.
Наред с физическите си сили, Сатурн, Юпитер и Марс носят в себе си макар и това да звучи ужасно за днешните физици огромен заряд от сили, които са морални; сили, които са морално ориентиращи.
След като трансформира своите космически заложби в импулси за ходене, говор и мислене, човекът изгубва всякакви морални ингредиенти.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като
ходене
, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят.
Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане.
Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като ходене, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят.
Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества.
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето
ходене
, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично. И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на
ходене
, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на
ходене
на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот. Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>
19.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Никой човек не се чувства възпрепятстван в своето
ходене
чрез това, че под него е почвата.
Бих искал да употребя и едно друго сравнение, което изяснява това. Като човеци ние вървим; но все пак почвата е тази, върху която вървим.
Никой човек не се чувства възпрепятстван в своето ходене чрез това, че под него е почвата.
Даже той би трябвало да знае, че ако не би съществувала почвата, той не би могъл да ходи, а навсякъде би пропаднал надолу. Така е и с нашата свобода. Тя се нуждае от почвата на необходимостта. За да се издигне нагоре, тя се нуждае от една основа.
към текста >>
20.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за
ходене
в изправено положение.
В дискусиите, които проведохме[1] в последно време, можах да насоча вашето внимание към факта, как дейностите на човешкото същество в най-ранното детство представляват трансформация на тези, които човек извършва по времето между смъртта и новото раждане, следователно в битието, което предшества земното. Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи. Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие. Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане.
Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение.
Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие. Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество. Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие.
към текста >>
Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при
ходене
и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество.
Виждаме как детето, което след раждането още не е пригодено към земното притегляне, към земното равновесие, отново и отново се опитва да се нагоди към тях, как се учи да стои и да ходи. Това пригаждане на тялото към равновесно положение е нещо, което човек научава едва по време на земното си битие. Знаем, че човешкото физическо тяло е резултат от една грандиозна работа, която човек извършва заедно със същества от по-висшите светове по времето между смъртта и новото раждане. Но това, което човек оформя и което е духовният зародиш на неговия бъдещ физически земен организъм, още не е оформено така, че да има способността за ходене в изправено положение. Тя се включва към способностите на човека едва след раждането, когато той се пригажда към равновесните, към силовите отношения на земното битие.
Защото в предшестващото земното битие ориентацията не означава това, което тя представлява тук, на земята, при ходене и стоене, а означава връзката, която човек има със съществата ангели, архангели, изобщо със съществата от по-висшите йерархии, според това дали се чувства повече или по-малко привлечен от едно или друго същество.
Това е равновесното положение в духовните светове. Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта.
към текста >>
21.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато свивате определени мускули (с), Вие предизвиквате механично движение на предмишницата; такива са и движенията на коляното при
ходене
.
Когато свивате определени мускули (с), Вие предизвиквате механично движение на предмишницата; такива са и движенията на коляното при ходене.
Ходейки, Вие включвате цялата „машинария" на Вашето тяло, зад която обаче действуват строго определени сили. Представете си сега, че с помощта на един остроумно замислен фотоапарат, бихте могли да фотографирате не самия човек, който ходи, а силите, които той изразходва при ходене. С една дума, силите, с които той повдига единия крак, после другия и т.н. В този случай Вие бихте фотографирали една верига от сенки. Ако смятате, че с Вашия Аз живеете в мускулите, Вие се заблуждавате.
към текста >>
Представете си сега, че с помощта на един остроумно замислен фотоапарат, бихте могли да фотографирате не самия човек, който ходи, а силите, които той изразходва при
ходене
.
Когато свивате определени мускули (с), Вие предизвиквате механично движение на предмишницата; такива са и движенията на коляното при ходене. Ходейки, Вие включвате цялата „машинария" на Вашето тяло, зад която обаче действуват строго определени сили.
Представете си сега, че с помощта на един остроумно замислен фотоапарат, бихте могли да фотографирате не самия човек, който ходи, а силите, които той изразходва при ходене.
С една дума, силите, с които той повдига единия крак, после другия и т.н. В този случай Вие бихте фотографирали една верига от сенки. Ако смятате, че с Вашия Аз живеете в мускулите, Вие се заблуждавате. Когато сте будни, Вие живеете с Вашия Аз не в мускулите, не в тялото от „плът и кръв", а най-вече в тези сенки, които бихте фотографирали, т.е. в силите, чрез които тялото осъществява своите движения.
към текста >>
22.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това същото трябва да се направи с
ходене
: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н.
Оставете ги най-напред да правят упражнения с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад. То трябва да внимава при 3 да я принесе назад.
След това същото трябва да се направи с ходене: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н.
Опитайте се да вмъкнете числата в гимнастиката на детето и в евритмичните му движения, така че то да е принудено, движейки се да брои. Вие ще видите, че то постига успех. Аз съм повтарял това при ученици.
към текста >>
23.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С това дори можем да постигнем нещо, човек, който има твърде мудно храносмилане, да бъде привикнат да прави физкултурни упражнения с
ходене
назад.
Така виждаме, как в действителност дори и в тази област се осъществява обръщане на механично-видимото движение. Първо зъбообразуващият процес е обратен на храносмилателния процес. След това обаче е много важно, че обратно насочено на човешкото движение, на способността да се придвижва, е движението, вложено в храносмилателния процес. Тук е заложено изключително много по отношение изграждането на човека. Това, че човекът може да ходи напред, и това, че в обратната посока се осъществява стимулацията на неговото храносмилане, в това е заложено изключително много.
С това дори можем да постигнем нещо, човек, който има твърде мудно храносмилане, да бъде привикнат да прави физкултурни упражнения с ходене назад.
По този начин ние въздействуваме стимулиращо върху неговата храносмилателна дейност. Всички тези неща, събрани от чисто емпирични записки, се превръщат в нещо, в което можем да проникнем вътрешно, ако осветлим човека духовно-научно по отношение на цялата негова конституция.
към текста >>
24.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето
ходене
не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
25.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това е едно изправено
ходене
произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието.
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието.
Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
към текста >>
26.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на
ходене
; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ.
Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си. Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ходене
, говор и мислене.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си.
Ходене, говор и мислене.
Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят.
към текста >>
28.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Първо, това, което се нарича
ходене
.
Животното би могло да се обучи на доста малко неща, ако то вече не умееше много неща. Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот.
Първо, това, което се нарича ходене.
На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно. То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>
На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за
ходене
много по-лесно.
Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот. Първо, това, което се нарича ходене.
На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно.
То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности:
ходене
, говорене и мислене.
Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е мисленето.
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дейности:
ходене
, говорене и мислене.
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща:
ходене
, говорене и мислене!
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло. В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото.
към текста >>
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности),
ходене
, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло.
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло.
В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
към текста >>
Целият строеж на тялото ви показва, че за
ходене
на човек му е необходимо неговото тяло.
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене! Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло. В случая с ходенето това и така е ясно.
Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло.
Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло.
към текста >>
Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след
ходене
повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на
ходене
веществата вътре в мен изгарят.
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива.
Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят.
Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
към текста >>
При
ходене
се движим във външния свят.
Но сега преминаваме към второто, на което на човек му се налага да се учи - към речта. Да се учиш да говориш е нещо съвсем различно от това да се учиш да ходиш.
При ходене се движим във външния свят.
Ако работим, ние също се движим във външния свят. Във външния свят идваме в съприкосновение с това, което ни оказва съпротива, което възприемаме. Говорът, който произнасяме - даже и в плътния въздух - не ни прави впечатление на нещо тежко, на подложено на тежест. Ако въздухът е твърде плътен, ако той заплашва с разрушение, ние забелязваме това по други признаци. На нашата реч това никак не се отразява.
към текста >>
Той се учи на
ходене
, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи.
Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
У него още няма мисли при
ходене
и при говорене.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
У него още няма мисли при ходене и при говорене.
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
29.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На какво се учим в процеса на
ходене
?
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи.
На какво се учим в процеса на ходене?
Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество.
към текста >>
1.
Ходене
: обмяна на веществата
1.Ходене: обмяна на веществата
към текста >>
Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за
ходене
, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло.
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло.
Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло.
Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>
30.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, за
ходене
глава не ни е нужна.
Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава.
И така, за ходене глава не ни е нужна.
Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна.
към текста >>
Така, разбира се, не става, но въпреки това за
ходене
главата абсолютно не ни е нужна.
Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик.
Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна.
За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества.
към текста >>
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на
ходене
, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди. Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба.
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
към текста >>
31.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното
ходене
, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират.
Такива са симптомите. Да се наблюдава това е много интересно.
Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират.
На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото
ходене
и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука!
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите.
Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука!
Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода.
към текста >>
33.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При
ходене
, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята.
При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме.
Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид.
към текста >>
34.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Способността да се говори е свързана с изправеното
ходене
.
Втората разлика между човека и животното е способността за говорене.
Способността да се говори е свързана с изправеното ходене.
Ето защо вие намирате, че там, където все пак животното получава нещо подобно на способност за говор, (кучето, макар и да е относително умно животно, не получава такава способност, но я има например папагалът, който е ориентиран вертикално) то е ориентирано вертикално. Речта е свързана с битие в ориентирано по вертикала състояние.
към текста >>
35.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за
ходене
- крака.
Ако днес говорим за формите на съвременните риби, тези форми са такива, защото водата е течна, нали така? Даже морската вода е относително течна; тя съдържа много разтворени соли, но въпреки това е относително течна. В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва.
Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака.
Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре.
към текста >>
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за
ходене
или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости.
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите.
към текста >>
Но тогава не е имало нито
ходене
, нито плуване, имало е нещо средно между тях.
И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването.
Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях.
Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб. Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност.
към текста >>
Благодарение на ставите те са можели да дирижират своите движения - наполовина
ходене
, наполовина плуване.
Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб. Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници - не като рибите днес, при които стави не се виждат.
Благодарение на ставите те са можели да дирижират своите движения - наполовина ходене, наполовина плуване.
към текста >>
36.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Да, господа, това
ходене
оказва някакво влияние върху нас.
За това те е трябвало да изпълняват още нещо. Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така?
Да, господа, това ходене оказва някакво влияние върху нас.
Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това например във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат индусите.
към текста >>
НАГОРЕ