Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
188
резултата от
73
текста с корен от думите : '
Хляб
'.
1.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той самият казва: "Аз не съм тънко изпреден от природата, не съм също отгледан със смокини и пшеничен
хляб
, но със сирене, мляко и овесен
хляб
, и за това без съмнение изглеждам груб пред малките господари и префинените велможи; защото тези, които са облечени в меки дрехи, и ние, които сме били възпитани при груби условия, не можем да се разберем помежду си.
Ние можем да сгрешим съдейки за Парацелзий по неговата груба външност, която понякога зад шегата крие дълбока сериозност.
Той самият казва: "Аз не съм тънко изпреден от природата, не съм също отгледан със смокини и пшеничен хляб, но със сирене, мляко и овесен хляб, и за това без съмнение изглеждам груб пред малките господари и префинените велможи; защото тези, които са облечени в меки дрехи, и ние, които сме били възпитани при груби условия, не можем да се разберем помежду си.
Даже ако бих си въобразил, че съм очарователен, за другите ще изглеждам груб. Как няма да изглеждам тогава странен за онзи, който никога не е пътувал под слънчевия припек? "
към текста >>
Следователно алхимикът е хлебар, когато пече
хляб
а, лозарят, когато прави виното, тъкачът, когато прави платното." В своята област като лекар Парацелзий иска да бъде алхимик.
Следователно алхимикът е хлебар, когато пече хляба, лозарят, когато прави виното, тъкачът, когато прави платното." В своята област като лекар Парацелзий иска да бъде алхимик.
"Ето защо аз искам толкова много да пиша върху алхимията, за да можете да я познаете и да изпитате, какво представлява тя и как трябва да я разбирате: Не трябва да се сърдите, че от това не ще се получи нито злато, нито сребро. Но да гледате, защото да ви се открият тайните /лечебните средства/..... Третият стълб на медицината е алхимията, защото приготовлението на лекарствата не може да стане без нея, понеже природата не може да бъде използвана без изкуство."
към текста >>
2.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако вземем
хляб
, тялото поема камъни, неговата дейност угасва.
Първоначално човек трудно може да повярва, че чувствата като уважение и преклонение имат нещо общо с неговото познание. Това произтича от обстоятелството, че сме свикнали да разглеждаме познанието като една способност сама по себе си и независеща от останалите душевни процеси. Изобщо не се замисляме, че тъкмо душата е тази, която осъществява познанието. И за душата чувствата са това, което е храна за тялото.
Ако вземем хляб, тялото поема камъни, неговата дейност угасва.
Същото става и с душата. За нея смирението и преклонението са онези хранителни вещества, които я правят здрава и силна; и преди всичко: силна в нейната познавателна способност. Напротив всяко презрение, антипатия и подценяване на достойните за уважения неща, парализират и умъртвяват познавателната способност.
към текста >>
3.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Те
хляб
и работа ни дават.
Те хляб и работа ни дават.
към текста >>
4.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния
хляб
, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота. Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа.
Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят. Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти.
към текста >>
5.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
„Добрите намерения не слагат
хляб
на масата“.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“.
Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред. С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>
„Въпросът за
хляб
а“ е свързан с природните изисквания за елементарното ни съществуване.
Същественото по темата е, че в човешкото същество това инстинктивно функциониране трябва да се замени със съзнателна, съсредоточена мисъл. Хората трябва да надграждаме основите от природата, както всяко друго същество трябва да яде, за да оцелее.
„Въпросът за хляба“ е свързан с природните изисквания за елементарното ни съществуване.
Но този въпрос е естествен за всяко същество, което се нуждае от храна, и човек не бива да го припознава погрешно със „социалното мислене“ в пълния смисъл.
към текста >>
С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „
хляб
ът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
Социалното мислене започва само тогава, когато човекът работи върху природата чрез интелекта си.
С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален въпрос. Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности? “
към текста >>
За този живот „въпросът за
хляб
а“ е интелектуален въпрос.
Социалното мислене започва само тогава, когато човекът работи върху природата чрез интелекта си. С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален въпрос.
Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности? “
към текста >>
“ И наистина, с най-голямо удоволствие бихме престанали да го изтъкваме, ако именно тези, които го намират за толкова безполезно, не бяха същите, които го забравят и унищожават всяко читаво социално мислене с тяхната мъдрост: „
Хляб
ът не се прави от добронамерени мисли.“
Можем с готовност да се съгласим с всеки, който, след като се запознае с този аргумент, отговори: „Ама че примитивна мъдрост! Каква полза имаме от изтъкването на нещо, което е толкова очевидно?
“ И наистина, с най-голямо удоволствие бихме престанали да го изтъкваме, ако именно тези, които го намират за толкова безполезно, не бяха същите, които го забравят и унищожават всяко читаво социално мислене с тяхната мъдрост: „Хлябът не се прави от добронамерени мисли.“
към текста >>
6.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи
хляб
а, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания.
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
към текста >>
7.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия
хляб
с масло или комат
хляб
със сирене.
От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди.
Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
8.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат
хляб
с огромни размери.
При това тази личност беше много далече от всякаква мечтателност. Влезеше ли човек в дома му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство. Над входа на къщата му стояха думите: „С Божията благословия всичко се нарежда.“ Нагостяваха го както при останалите селяни.
Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери.
Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му. Там никой не се смееше така, както тези, които вървяха с нас по виенските улици и които най-често виждаха в него нещо, което им се струва напълно чуждо. Този мъж ми остана душевно близък, дори когато животът ме отдалечи от него.
към текста >>
9.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Едва смогваше да припечели
хляб
а си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист. Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя.
Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
10.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и
хляб
.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели.
Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб.
Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
11.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш
хляб
" и др.
Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки.
Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др.
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.
към текста >>
12.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
«
Хляб
ът наш насъщний, дай ни го и днес.»
Какво ще кажем за физическото тяло, за да се поддържа в планетния живот?
«Хлябът наш насъщний, дай ни го и днес.»
към текста >>
13.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде
хляб
а ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
към текста >>
Хляб
. Той яде
хляб
а, който е тялото на Христос.
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос.
И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
към текста >>
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия
хляб
и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че
хляб
ът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли?
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
14.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
жадуващ късче
хляб
и глътка пиво,
жадуващ късче хляб и глътка пиво,
към текста >>
15.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде
хляб
а ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално.
От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент.
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално.
Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.
към текста >>
Хората вървят по земното тяло и ядат
хляб
а на Земята.
До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално.
Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята.
И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.
към текста >>
И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде
хляб
а ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.
В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята.
И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв.
към текста >>
Какво е изпеченият от житните зърна
хляб
?
А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос!
Какво е изпеченият от житните зърна хляб?
Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията?
към текста >>
Как Духът на Земята трябва да говори за този
хляб
?
А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб?
Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб?
«Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията? Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв!
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя
хляб
Ме тъпче с краката си".
Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето.
За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си".
Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово. Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства. Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
към текста >>
Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат
хляб
, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово.
Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си".
Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово.
Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства. Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
към текста >>
17.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя
хляб
, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя.
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>
18.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без
хляб
, някой има желание да им осигури бързо работа и
хляб
.
И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа. И се изнамира нещо, за да се даде на хората работа, занимание, за да могат да изкарат пари и да си купят каквото искат. Това изглежда едно доказа но средство за премахване на социалните вреди: да се даде занимание на хората. Но е едно много опасно средство, да се даде занимание на хората на всяка цена, докато не се прави разлика между продуктивно и непродуктивно занимание. Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото.
Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб.
Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи! и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила.
към текста >>
С това хората могат да припечелят нещо и да си купят
хляб
.
Това изглежда едно доказа но средство за премахване на социалните вреди: да се даде занимание на хората. Но е едно много опасно средство, да се даде занимание на хората на всяка цена, докато не се прави разлика между продуктивно и непродуктивно занимание. Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото. Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности.
С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб.
Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи! и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение.
към текста >>
19.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този "дух на земята" сам се е окачествил като дух на земята, когато каза " Който яде
хляб
а ми, ме потъпква с краката си", а когато посочи това, което земята произвежда като твърда храна за хората, и каза: "Това е моето тяло", и когато посочи това, което протича през живината като сокове и каза "Това е кръвта ми".
Този "дух на земята" сам се е окачествил като дух на земята, когато каза " Който яде хляба ми, ме потъпква с краката си", а когато посочи това, което земята произвежда като твърда храна за хората, и каза: "Това е моето тяло", и когато посочи това, което протича през живината като сокове и каза "Това е кръвта ми".
Тогава с тези две изказвания той обозначи самата земя като свой организъм.
към текста >>
20.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на
хляб
а и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение.
В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение.
Тъкмо духовното схващане е това, към което трябва да се стремим. А такова беше и древното християнско разбиране, когато всред човечеството духовният усет за нещата все още не беше изгубен; подобна атмосфера се запази дори и през първата половина на Средновековието. Тогава мнозина можеха да разбират думите: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв! ” (Марко, 14, 22-24) така, както ще видим по- нататък. Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне.
към текста >>
” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на
хляб
а и виното в плът и кръв.
Обаче в хода на столетията това духовно схващане по необходимост трябваше да изчезне. За причините на това ще говорим подробно. През Средновековието съществуваше едно забележително спиритуално течение, което проникваше в душите на хората много по-дълбоко, отколкото бихте могли да повярвате, защото от днешната история едва ли ще научите много за бавното и постепенно развитие на душите. Към средата на Средновековието, в християнските души на Европа пулсираше едно дълбоко проникващо спиритуално течение; защото някогашният духовен смисъл на Тайната вечеря беше материалистично преиначен от страна на официалната църква. При споменаването на: “Това е Моето тяло...; това е Моята кръв!
” хората можеха да си представят само един материален процес, едно материално превръщане на хляба и виното в плът и кръв.
Това, което по-рано беше схващано в чисто духовен смисъл, хората започнаха да си го представят грубо материално. Материализмът се промъкна в религиозния живот много преди да се настани в естествените науки.
към текста >>
21.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния
хляб
на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа?
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И тогава той вече нарича себе си не “манна”, а “
хляб
ът на живота” (6, 48), и това е техническият израз на Буди или “Дух на Живота” (Lebensgeist).
Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде обхванат с разума. Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
И тогава той вече нарича себе си не “манна”, а “хлябът на живота” (6, 48), и това е техническият израз на Буди или “Дух на Живота” (Lebensgeist).
към текста >>
Водата, преобразена чрез Духа, която симво-лично е поднесена на самарянката, и “
хляб
ът на живота”, са първите предвестници за нахлуването на Буди или “Духът-Живот” в човешкото същество.
Водата, преобразена чрез Духа, която симво-лично е поднесена на самарянката, и “хлябът на живота”, са първите предвестници за нахлуването на Буди или “Духът-Живот” в човешкото същество.
За тези неща ще продължим да говорим утре.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете
хляб
а, който ви храни, какво всъщност ядете вие?
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие?
Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на Земята, Моята кръв!
към текста >>
„Който яде
хляб
а ми, той ме тъпче с нозете си. ”
„Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си. ”
към текста >>
Човекът яде
хляб
а на Земята и ходи с нозете си по тази Земя.
Тези думи трябва да се разбират дословно.
Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя.
И ако Земята е тялото на Земния Дух, т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
към текста >>
на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто
хляб
яде.
Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух, т.е.
на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
към текста >>
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни
хляб
а като взет от тялото на Земята.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
към текста >>
Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и
хляб
ът е част от тялото на Земята, т.е.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята. Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22).
Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е.
от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв! ” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие.
към текста >>
24.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде
хляб
а ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде
хляб
а на Земята, той яде тялото на Земята, а това е тялото на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята.
Това, което е Христовият Принцип, се съедини тогава със Земята и Земята стана тяло на този Христов Принцип.
Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде хляба ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде хляба на Земята, той яде тялото на Земята, а това е тялото на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята.
И човекът ходи по това тяло на Земята, той тъпче това тяло с краката си. Всичко в Евангелията трябва да се разбира буквално, когато добием възможност да схващаме буквата в нейния действителен смисъл.
към текста >>
25.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде
хляб
а ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово.
Ако тогава някой би наблюдавал Земята от далече, то в момента, когато от раните на Спасителя изтича кръвта, той би видял, че цялата астрална аура на Земята се променя коренно. Тогава Земята бива проникната от Силата на Христа. Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт.
Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово.
Земята като планетарно тяло е тяло на Христа, несъмнено в своето начало. Христос тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята. И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята Христос ще бъде отново Дух на Слънцето.
към текста >>
26.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
4. Размножението на
хляб
овете;
4. Размножението на хлябовете;
към текста >>
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на
хляб
овете за пет хиляди души.
По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще.
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души.
Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща. А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе
хляб
овете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
Христовата сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у неговите ученици, като на планината, където става умножаването на
хляб
овете, но неговите ученици могат да виждат Христа в неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да го видят къде се намира той.
Не те това е казано, а: "учениците видяха, че Исус ходи по водата. "Този е фактът. Христовата сила е усилена още повече. Тя е станала толкова мощна чрез извършените по-рано действия, че сега не само може да се разпростре в другите души, но Христос може да се яви живо в неговото собствена форма пред вътрешния поглед на учениците, които са станали способни да го виждат. Ето следователно какво става в действителност: Някой се намира на отдалечено място; но неговата сила е толкова голяма, че тя действува на разстояние.
Христовата сила има сега мощта не само не събуди една подобна сила у неговите ученици, като на планината, където става умножаването на хлябовете, но неговите ученици могат да виждат Христа в неговата собствена форма, въпреки че физическите им очи не могат да го видят къде се намира той.
Христос може да стане видим от далече за онези, чиято душа е вече свързана с неговата. Той може да направи неговата форма да може да бъде виждана духовно. В момента, когато на учениците липсва възможност да го виждат физически, явява се в замяна тази възможност на духовното виждане, и те виждат Христа. А това виждане на разстояние позволя ва обектът да бъде виждан съвсем близо.
към текста >>
27.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Тогава дойде един човек от Ваал-Салиса, който донесе на божия човек
хляб
от първите плодове двадесет печени
хляб
а, и пресни класове жито.
"Тогава дойде един човек от Ваал-Салиса, който донесе на божия човек хляб от първите плодове двадесет печени хляба, и пресни класове жито.
И Елизей каза: дай от това на народа, за да ядат.
към текста >>
Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на
хляб
овете за петте хиляди души.
Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души.
Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?
към текста >>
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли
хляб
а, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
към текста >>
28.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той взе
хляб
а, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло!
Вземете кое да е земно вещество; кога ще го познаете истински? Когато кажете: това е част от тялото Христово! Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят?
Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло!
Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение? Това е моята кръв! Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в
хляб
а и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
Ето защо той можа да каже за това, което е твърдо: "това е моето тяло", и за сока на растенията: "това е моята кръв". Както Вие можете да кажете за вашето тяло и за вашата кръв: "това е моята плът, това е моята кръв.
"И онези, които са в състояние да схванат истинския смисъл на тези думи на Христа, образуват мисли, които привличат тялото и кръвта на Христа в хляба и в сока на лозата които пък привличат там Христовия дух.
И те се съединяват с този дух.
към текста >>
Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и
хляб
ове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло.
Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора.
Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин? Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:
към текста >>
Казва ли той някъде, че
хляб
овете и рибите са били изядени по физически начин?
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем.
Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин?
Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:
към текста >>
Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи
хляб
овете и благодари на небето /гл.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин?
Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл.
VІ, ст. 11/:
към текста >>
"Тогава Исус взе
хляб
овете и като благодари той ги раздели на онези които бяха насядали; даде им също и от рибите, колкото искаха. "
"Тогава Исус взе хлябовете и като благодари той ги раздели на онези които бяха насядали; даде им също и от рибите, колкото искаха. "
към текста >>
Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите
хляб
овете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с
хляб
овете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа.
Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа.
И кое ги насити? 23-тият. стих го казва:
към текста >>
"В това време други лодки пристигнаха от Тивериада, близо до мястото където бяха яли
хляб
а, защото Господ беше благодарил"
"В това време други лодки пристигнаха от Тивериада, близо до мястото където бяха яли хляба, защото Господ беше благодарил"
към текста >>
Чрез молитвата на Господа бяха яли те
хляб
а.
Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба.
Те бяха яли без да извършат физическия акт. Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм хлябът на живота. "
към текста >>
Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм
хляб
ът на живота. "
Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба. Те бяха яли без да извършат физическия акт.
Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм хлябът на живота. "
към текста >>
"И те ги събраха и напълниха дванадесет коша с парчетата, които бяха останали от петте
хляб
а, след като всички бяха яли. "
"И те ги събраха и напълниха дванадесет коша с парчетата, които бяха останали от петте хляба, след като всички бяха яли. "
към текста >>
Те не бяха яли
хляб
овете.
Те не бяха яли хлябовете.
Те бяха се наситили от силата, която Христос беше получил като благодари на сферите, от където беше слязъл. Така трябва да разбираме действието на духовния свят във физическия и да виждаме как подробностите са свързани заедно в това велико събитие на Земята, която се превръща в Слънце. Всяка подробност заема своето място в това събитие. И ние схващаме също, че огромният импулс даден на Земята в този момент не може да завладее човечеството освен постепенно.
към текста >>
29.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие
хляб
а на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този
хляб
.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост. Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето.
към текста >>
30.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Както новият
хляб
трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
31.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
" С това се подразбира, че ако някой има парче
хляб
или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли!
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
към текста >>
32.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася
хляб
и вино.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята. Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос.
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино.
По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж. Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното. Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
По-късно
хляб
й вино ще бъдат поднесени още веднъж.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята. Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос. Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино.
По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж.
Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното. Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез
хляб
а и виното.
Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето. Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос. Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж.
Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното.
Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
33.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм
хляб
ът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30).
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа. Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13).
Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30).
В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>
34.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Исус и му казва, че трябва да превърне камъните в
хляб
.
Това изкушение действително се появява. И за онзи, който трябва да го изпита в цялата му сила, то взема следната форма: Изкусителят застава пред Христос.
Исус и му казва, че трябва да превърне камъните в хляб.
Тази е най-висшата степен на изкушението. Всъщност тук Евангелието на Матей ни описва по един чуден начин навлизането в човешкия организъм под формата на това, което наричаме „историята с изкушението".
към текста >>
35.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя
хляб
.
3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб.
към текста >>
36.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, хората от Четвъртата епоха четирите хиляди са изхранвани от небето благодарение на седемте небесни
хляб
а, т.е.
Следователно, хората от Четвъртата епоха четирите хиляди са изхранвани от небето благодарение на седемте небесни хляба, т.е.
чрез седемте дневни съзвездия на Зодиака. А хората от Петата епоха петте хиляди ще бъдат изхранвани чрез петте небесни хляба, чрез петте нощни съзвездия на Зодиака. Като в случая винаги се загатва и за разграничителната линия между дневните и нощните съзвездия, а това е съзвездието Риби.
към текста >>
А хората от Петата епоха петте хиляди ще бъдат изхранвани чрез петте небесни
хляб
а, чрез петте нощни съзвездия на Зодиака.
Следователно, хората от Четвъртата епоха четирите хиляди са изхранвани от небето благодарение на седемте небесни хляба, т.е. чрез седемте дневни съзвездия на Зодиака.
А хората от Петата епоха петте хиляди ще бъдат изхранвани чрез петте небесни хляба, чрез петте нощни съзвездия на Зодиака.
Като в случая винаги се загатва и за разграничителната линия между дневните и нощните съзвездия, а това е съзвездието Риби.
към текста >>
Христос ни дава да разберем ясно той не говори за стария квас на фарисеите, а чрез космическите Слънчеви сили им предоставя една небесна храна, въпреки че не разполага с нищо друго, освен седемте дневни
хляб
а, седемте дневни съзвездия, а другия път петте нощни
хляб
а, петте нощни съзвездия.
Тук ние се докосваме до една тайна, до един от най-важните мистерийни процеси: магичната връзка между Христос и учениците.
Христос ни дава да разберем ясно той не говори за стария квас на фарисеите, а чрез космическите Слънчеви сили им предоставя една небесна храна, въпреки че не разполага с нищо друго, освен седемте дневни хляба, седемте дневни съзвездия, а другия път петте нощни хляба, петте нощни съзвездия.
Между тях са Рибите, и за да станат нещата още по-ясни, евангелистът Матей допълва: „две риби" (14, 13-21).
към текста >>
В Евангелието на Матей те откриват, че веднъж се говори за нахранването на четири хиляди души със седем
хляб
а, а друг път за нахранването на пет хиляди души с пет
хляб
а, като считат втория случай за повторение на първия и казват: Ето как небрежният текстописец на този документ, както често става с преписвачите, просто не е бил достатъчно внимателен и единия път описва нахранването на четирите хиляди със седем
хляб
а, а другия път нахранването на петте хиляди с пет
хляб
а (Матей 14, 13-21 и 15, 32-38).
И как постъпват сега лекомислените тълкуватели на Библията?
В Евангелието на Матей те откриват, че веднъж се говори за нахранването на четири хиляди души със седем хляба, а друг път за нахранването на пет хиляди души с пет хляба, като считат втория случай за повторение на първия и казват: Ето как небрежният текстописец на този документ, както често става с преписвачите, просто не е бил достатъчно внимателен и единия път описва нахранването на четирите хиляди със седем хляба, а другия път нахранването на петте хиляди с пет хляба (Матей 14, 13-21 и 15, 32-38).
към текста >>
И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните
хляб
ове.
През четвъртата нощна стража т.е. между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26). Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Космоса.
И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове.
В Евангелието на Матей навсякъде е представена тъкмо тази космическа природа, това вливане на космическите сили в планетарното тяло на Земята; нещо, което е възможно единствено чрез посредничеството на Христос.
към текста >>
37.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически
хляб
а, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро.
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
38.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче
хляб
или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл.
Този живот на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително. Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли!
Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл.
Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда. Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността. Така е също и с мислите.
към текста >>
39.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Всичко това снабдява човечеството с
хляб
, облекло, както и с все по-нарастващите потребности от лукса.
Нека да се запитаме сега: Какво е особеното на всичко това, което се простира по един и същ начин върху цялото Земно кълбо, така че то е еднакво в Токио, Рим, Берлин, Лондон?
Всичко това снабдява човечеството с хляб, облекло, както и с все по-нарастващите потребности от лукса.
Върху цялото Земно кълбо се разпростира една материална култура, без разлика между отделните нации и раси. И тази материална култура се разви върху една малка област на Земята и извън тази област не се знаеше почти нищо за нея. Днес съобщенията обикалят Земното кълбо за няколко часа и кой би искал да се съмнява, че тази култура би могла да се нарече една земна култура! И тази култура ще става все по-материална, нашето Земно кълбо ще бъде все повече поглъщано от тази култура.
към текста >>
Свещеникът сега
хляб
а жертвен разчупва,
Свещеникът сега хляба жертвен разчупва,
към текста >>
40.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо тя е така необходима за душата, както
хляб
ът за тялото.
Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време. Днес хората се стремят към шаблонното, към това, което им се предлага по силата на авторитета. Обаче душата може да намери една здрава опорна точка само чрез собствена дейност в будното вътрешно същество. Духовно-научното настроение дава на хората една опора и ги прави сигурни, защото сега те имат здрава опора в своя вътрешен свят чрез това, което Духовната наука им дава.
Ето защо тя е така необходима за душата, както хлябът за тялото.
към текста >>
41.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали
хляб
ът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове.
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения
хляб
.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално.
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб.
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция.
към текста >>
И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на
хляб
а и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално. Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб. И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос.
И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие.
Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство.
към текста >>
Въпреки това, без причастието с
хляб
а и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос.
Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи. Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
42.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато тя тръгна да му донесе вода, той извика към нея и рече: Донеси ми също и малко
хляб
.
И когато тя тръгна да му донесе вода, той извика към нея и рече: Донеси ми също и малко хляб.
към текста >>
А тя рече: Както е истина, че Господ, твоят Бог, е жив, така е и вярно, че аз нямам никакъв опечен
хляб
, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната.
А тя рече: Както е истина, че Господ, твоят Бог, е жив, така е и вярно, че аз нямам никакъв опечен хляб, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната.
Ето виж, сега събирам няколко съчки и отивам да сготвя за мене и за сина си, за да се нахраним и да умрем.
към текста >>
Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на
хляб
а.
А делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с дървеното масло пресъхна според словото, което Господ говори чрез Илия.“ Какво научаваме от този разказ за Илия?
Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на хляба.
Първоначално хляб липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от хляб. Всичко това настъпва в мига, когато Духът на Илия се изявява пред вдовицата. Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на хляба.
към текста >>
Първоначално
хляб
липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от
хляб
.
А делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с дървеното масло пресъхна според словото, което Господ говори чрез Илия.“ Какво научаваме от този разказ за Илия? Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на хляба.
Първоначално хляб липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от хляб.
Всичко това настъпва в мига, когато Духът на Илия се изявява пред вдовицата. Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на хляба.
към текста >>
Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на
хляб
а.
А делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с дървеното масло пресъхна според словото, което Господ говори чрез Илия.“ Какво научаваме от този разказ за Илия? Ние научаваме как Илия отива при една вдовица и как настъпва едно чудодейно умножаване на хляба. Първоначално хляб липсва, но Духът на Илия е там и това е напълно достатъчно, за да се появи едно непре-секващо изобилие от хляб. Всичко това настъпва в мига, когато Духът на Илия се изявява пред вдовицата.
Или с други думи: от Стария Завет научаваме как появата на Илия предизвиква едно чудодейно умножаване на хляба.
към текста >>
А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи
хляб
и да им дадем да ядат?
Обаче Той им отговори: Дайте им вие да ядат.
А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
към текста >>
А Той им казва: Колко
хляб
а имате?
А Той им казва: Колко хляба имате?
Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. И заповяда им да насядат всички по зелената трева.
към текста >>
И като взе петте
хляб
а и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи
хляб
овете, и даваше на учениците да ги наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да ги наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
И всички ядоха и се наситиха...“ (6, 34-42)
към текста >>
Вие познавате тази история: отново едно умножение на
хляб
а, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан.
Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста. И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на
хляб
а, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на
хляб
а.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан. Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста.
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
43.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на
хляб
а, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на
хляб
а.
Нещата са посочени съвсем ясно. Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове. И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно!
Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба.
Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба. По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи. Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
към текста >>
Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на
хляб
а.
Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове. И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно! Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба.
Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба.
По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи. Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
към текста >>
Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте
хляб
а и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте
хляб
а и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно! Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба. Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба. По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи.
Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
към текста >>
Когато разчупих петте
хляб
а на петте хиляди души, колко кошове пълни с останки вдигнахте?
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с останки вдигнахте?
Казват му: Дванадесет.
към текста >>
А когато седемте
хляб
а разчупих на четирите хиляди души, колко кошове пълни с останки вдигнахте?
А когато седемте хляба разчупих на четирите хиляди души, колко кошове пълни с останки вдигнахте?
И казват му: Седем.
към текста >>
Какво всъщност означава целият разказ за умножението на
хляб
а веднъж, когато Той раздаде пет
хляб
а на пет хиляди души, които събраха останките в дванадесет коша, и втори път, когато раздаде седем
хляб
а на четири хиляди души, които събраха останките в седем коша?
И така, какво искаше Христос от своите ученици?
Какво всъщност означава целият разказ за умножението на хляба веднъж, когато Той раздаде пет хляба на пет хиляди души, които събраха останките в дванадесет коша, и втори път, когато раздаде седем хляба на четири хиляди души, които събраха останките в седем коша?
Да, този разказ винаги е затруднявал тълкувателите на Библията. Днес те стигат до общото заключение: Хората са носели хляб и когато се подредили в няколко редици, те развързали своите торби. Ето до какво съгласие стигат днешните тълкуватели на Библията. Но когато нещата биват разглеждани по този повърхностен начин, те се превръщат в една проста декорация, в една външна церемония. И тогава човек се пита защо изобщо Евангелието разказва тази история.
към текста >>
Днес те стигат до общото заключение: Хората са носели
хляб
и когато се подредили в няколко редици, те развързали своите торби.
И така, какво искаше Христос от своите ученици? Какво всъщност означава целият разказ за умножението на хляба веднъж, когато Той раздаде пет хляба на пет хиляди души, които събраха останките в дванадесет коша, и втори път, когато раздаде седем хляба на четири хиляди души, които събраха останките в седем коша? Да, този разказ винаги е затруднявал тълкувателите на Библията.
Днес те стигат до общото заключение: Хората са носели хляб и когато се подредили в няколко редици, те развързали своите торби.
Ето до какво съгласие стигат днешните тълкуватели на Библията. Но когато нещата биват разглеждани по този повърхностен начин, те се превръщат в една проста декорация, в една външна церемония. И тогава човек се пита защо изобщо Евангелието разказва тази история. От друга страна, естествено, не бива да се мисли за някаква черна магия, защото действителното превръщане на пет, съответно седем хляба в такова огромно количество би означавало именно черна магия. И така, не може да става дума нито за черна магия, нито за някакъв обикновен процес, както смятат филистерите, при които хората просто си изваждат хляба от торбите.
към текста >>
От друга страна, естествено, не бива да се мисли за някаква черна магия, защото действителното превръщане на пет, съответно седем
хляб
а в такова огромно количество би означавало именно черна магия.
Да, този разказ винаги е затруднявал тълкувателите на Библията. Днес те стигат до общото заключение: Хората са носели хляб и когато се подредили в няколко редици, те развързали своите торби. Ето до какво съгласие стигат днешните тълкуватели на Библията. Но когато нещата биват разглеждани по този повърхностен начин, те се превръщат в една проста декорация, в една външна церемония. И тогава човек се пита защо изобщо Евангелието разказва тази история.
От друга страна, естествено, не бива да се мисли за някаква черна магия, защото действителното превръщане на пет, съответно седем хляба в такова огромно количество би означавало именно черна магия.
И така, не може да става дума нито за черна магия, нито за някакъв обикновен процес, както смятат филистерите, при които хората просто си изваждат хляба от торбите. Работата съвсем не стои така.
към текста >>
И така, не може да става дума нито за черна магия, нито за някакъв обикновен процес, както смятат филистерите, при които хората просто си изваждат
хляб
а от торбите.
Днес те стигат до общото заключение: Хората са носели хляб и когато се подредили в няколко редици, те развързали своите торби. Ето до какво съгласие стигат днешните тълкуватели на Библията. Но когато нещата биват разглеждани по този повърхностен начин, те се превръщат в една проста декорация, в една външна церемония. И тогава човек се пита защо изобщо Евангелието разказва тази история. От друга страна, естествено, не бива да се мисли за някаква черна магия, защото действителното превръщане на пет, съответно седем хляба в такова огромно количество би означавало именно черна магия.
И така, не може да става дума нито за черна магия, нито за някакъв обикновен процес, както смятат филистерите, при които хората просто си изваждат хляба от торбите.
Работата съвсем не стои така.
към текста >>
44.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито
хляб
да ядат.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“. А после в стих 13. чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21.
четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>
45.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Те му пишеха благодарствени писма, защото от него на учиха, че парчето
хляб
и спечелените пари не са най-важното нещо на този свят.
Но точно в тези условия се появи един човек Рудолф Щайнер чиито лекции върху историята бяха посрещнати от работниците с огромно въодушевление.
Те му пишеха благодарствени писма, защото от него на учиха, че парчето хляб и спечелените пари не са най-важното нещо на този свят.
Но тъкмо поради тази причина той беше принуден да се откаже от преподавателската си дейност. Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
към текста >>
46.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изживян в насъщния
хляб
Изживян в насъщния хляб
към текста >>
47.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изживян в насъщния
хляб
Изживян в насъщния хляб
към текста >>
Веднага след това Ариман отпрати Луцифер и сам предприе последната атака, изричайки онези думи, от звук от които намираме и в Евангелието на Матей: Искаш ли да прославиш божествените сили, тогава превърни минералите в
хляб
, или както е казано в Евангелието: Заповядай на тези камъни да станат
хляб
ове!
Веднага след това Ариман отпрати Луцифер и сам предприе последната атака, изричайки онези думи, от звук от които намираме и в Евангелието на Матей: Искаш ли да прославиш божествените сили, тогава превърни минералите в хляб, или както е казано в Евангелието: Заповядай на тези камъни да станат хлябове!
към текста >>
Тогава Христовото Същество каза на Ариман: Хората живеят не само с
хляб
, но и с всичко онова, което идва от духовните светове.
Тогава Христовото Същество каза на Ариман: Хората живеят не само с хляб, но и с всичко онова, което идва от духовните светове.
А Христос знаеше това най-добре, понеже току-що беше слязъл от духовните светове. Но Ариман възрази: Може би Ти имаш право. Обаче фактът че си прав и доколкото си прав, не ми пречи да имам известна власт над Теб. Ти знаеш само това, на което е способен слизащия от висините Дух. Но Ти още не познаваш човешкия свят.
към текста >>
Тук долу, в човешкия свят има и съвсем други хора, които наистина се нуждаят от превръщането на камъните в
хляб
, понеже за тях е невъзможно да се изхранват от Духа.
А Христос знаеше това най-добре, понеже току-що беше слязъл от духовните светове. Но Ариман възрази: Може би Ти имаш право. Обаче фактът че си прав и доколкото си прав, не ми пречи да имам известна власт над Теб. Ти знаеш само това, на което е способен слизащия от висините Дух. Но Ти още не познаваш човешкия свят.
Тук долу, в човешкия свят има и съвсем други хора, които наистина се нуждаят от превръщането на камъните в хляб, понеже за тях е невъзможно да се изхранват от Духа.
към текста >>
Той не знаеше, че тук, долу, минералите, металът трябва да бъдат превръщани в пари, за да имат хората
хляб
.
Да, точно сега Ариман каза на Христос нещо, което Богът, току-що стъпил на Земята, все още не можеше да знае.
Той не знаеше, че тук, долу, минералите, металът трябва да бъдат превръщани в пари, за да имат хората хляб.
Тогава Ариман допълни, че тук, долу на Земята, бедните хора са принудени да се изхранват с помощта на парите. Да, в този смисъл Ариман все още притежаваше известна власт. И аз каза Ариман ще се възползвам от тази власт!
към текста >>
Думите на Ариман за
хляб
а оставиха дълбоко впечатление у Него.
Първоначално Христос Исус бродеше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората.
Думите на Ариман за хляба оставиха дълбоко впечатление у Него.
Навсякъде Той срещаше хората, които Го познаваха от по-рано, с които беше работил по-рано. Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в хляб или което е все същото да превръщат металите, парите в хляб. При онези, които следваха принципите на Хилел, Той нямаше какво да прави. Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните хляб.
към текста >>
Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в
хляб
или което е все същото да превръщат металите, парите в
хляб
.
Първоначално Христос Исус бродеше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората. Думите на Ариман за хляба оставиха дълбоко впечатление у Него. Навсякъде Той срещаше хората, които Го познаваха от по-рано, с които беше работил по-рано.
Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в хляб или което е все същото да превръщат металите, парите в хляб.
При онези, които следваха принципите на Хилел, Той нямаше какво да прави. Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните хляб.
към текста >>
Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните
хляб
.
Първоначално Христос Исус бродеше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората. Думите на Ариман за хляба оставиха дълбоко впечатление у Него. Навсякъде Той срещаше хората, които Го познаваха от по-рано, с които беше работил по-рано. Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в хляб или което е все същото да превръщат металите, парите в хляб. При онези, които следваха принципите на Хилел, Той нямаше какво да прави.
Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните хляб.
към текста >>
Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния
хляб
." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в
хляб
.
И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума.
Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Мнозина от тях трябваше да живеят само с
хляб
.
Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб.
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния
хляб
." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб.
И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
Сега Той знаеше: Животът заради насъщния
хляб
беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост.
Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>
А тайната на
хляб
а, тайната на въплъщаването във физическо тяло, тайната на всичко онова, което застана сега пред Него като жило на Ариман, Той промени по такъв начин, че всеки човек да почувствува: Макар и да не съм непосредствен свидетел на това, аз знаех, че физическият свят произлиза от духовния свят.
А тайната на хляба, тайната на въплъщаването във физическо тяло, тайната на всичко онова, което застана сега пред Него като жило на Ариман, Той промени по такъв начин, че всеки човек да почувствува: Макар и да не съм непосредствен свидетел на това, аз знаех, че физическият свят произлиза от духовния свят.
Строфата, засягаща насъщния хляб, Той видоизмени в един вид молитва:
към текста >>
Строфата, засягаща насъщния
хляб
, Той видоизмени в един вид молитва:
А тайната на хляба, тайната на въплъщаването във физическо тяло, тайната на всичко онова, което застана сега пред Него като жило на Ариман, Той промени по такъв начин, че всеки човек да почувствува: Макар и да не съм непосредствен свидетел на това, аз знаех, че физическият свят произлиза от духовния свят.
Строфата, засягаща насъщния хляб, Той видоизмени в един вид молитва:
към текста >>
„Дай ни днес насъщния
хляб
."
„Дай ни днес насъщния хляб."
към текста >>
Едва след тежки изпитания Той можа да разбере какво означава да превърнеш камъните в
хляб
, или което е все същото да превърнеш парите в
хляб
; понеже Ариман си послужи тъкмо с Юда от Кариот.
Все пак, Ариман остана с известно предимство що се отнася до неговото твърдение, че Христос може да приключи някои дела не в духовните светове, а само тук на Земята.
Едва след тежки изпитания Той можа да разбере какво означава да превърнеш камъните в хляб, или което е все същото да превърнеш парите в хляб; понеже Ариман си послужи тъкмо с Юда от Кариот.
към текста >>
Христос Исус беше свързан с Юда поради самопонятното за Бога обстоятелство, което пролича при историята с Изкушението: а именно, че Христос, току що слязъл на Земята, не знаеше, че да не се превръщат камъните в
хляб
това важи само на Небето.
С оглед естеството на Христовите действия, никакво духовно средство не би могло да открие кой точно всред обожаващите Го ученици е самият Христос. Защото Христос не можеше да бъде хванат там, където действуваше Духът, там където действуваше силата на убеждението. Христос можа да бъде хванат само там, в присъствието на онзи, който беше в състояние да приложи онова средство, което Христос опозна едва след тежки изпитания на Земята, с други думи само в присъствието на Юда. Да, Той не би могъл да бъде засегнат чрез нищо друго, освен че се намери един човек, който сам се постави в служба на Ариман; който стигна до предателството единствено заради парите!
Христос Исус беше свързан с Юда поради самопонятното за Бога обстоятелство, което пролича при историята с Изкушението: а именно, че Христос, току що слязъл на Земята, не знаеше, че да не се превръщат камъните в хляб това важи само на Небето.
Предателството стана възможно, защото Ариман се възползва от това обстоятелство като от едно жило! И тогава Христос трябваше временно да мине под властта на господаря на смъртта, доколкото Ариман е господар на смъртта. Ето каква е връзката между историята с Изкушението и Мистерията на Голгота от една страна и предателството на Юда от друга страна.
към текста >>
48.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изживян в насъщния
хляб
Изживян в насъщния хляб
към текста >>
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в
хляб
.
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб.
Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб. Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен. Когато разглеждаме горните събития чрез Хрониката Акаша, ние установяваме точно това. И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
към текста >>
Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в
хляб
.
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб.
Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб.
Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен. Когато разглеждаме горните събития чрез Хрониката Акаша, ние установяваме точно това. И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
към текста >>
Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния
хляб
, в който не властвува волята на Небето.
Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони. Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция.
Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето.
Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на един чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства.
към текста >>
Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в
хляб
", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят.
Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт. Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област. Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа. Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи.
Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят.
Защото, от социална гледна точка, в парите живее също и Ариман.
към текста >>
49.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Единствено третото изкушение, извършено само от Ариман, предизвикващ Христос Исус да превърне камъни те в
хляб
, единствено това изкушение не беше отблъснато докрай.
Единствено третото изкушение, извършено само от Ариман, предизвикващ Христос Исус да превърне камъни те в хляб, единствено това изкушение не беше отблъснато докрай.
И тъкмо този факт, че Ариман не беше напълно победен, се оказа решаващ за по-нататъшното протичане на събитията. Сега Ариман можеше да си послужи с Юда; тъкмо поради тази причина събитията протекоха според начина, който ще обсъдим по-нататък.
към текста >>
50.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като носител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния
хляб
/тъмният диск/.
В тъмната част на Луната, която виждаме тук, ние гледаме духовната сила на Слънцето. В златноблестящата част, в тази подобна на чаша, ние виждаме физическата сила на Слънцето, която е отразена като лъчева сила. Духът на Слънцето почива в чашата образувана от физическата сила на Слънцето, когато гледаме Слънцето. Така щото Духът на Слънцето действително почива в лунната чаша. А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като носител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния хляб /тъмният диск/.
към текста >>
И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният
хляб
, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал".
И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал".
Бележка на преводача./
към текста >>
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния
хляб
, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала. Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя!
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
към текста >>
51.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От него правят и
хляб
, по-точно при печене на
хляб
в него слагат сушиво.
Сушиво*178 са изсушени на слънце плодове, обикновено круши, но също и сливи. Яде се на Коледа главно по селата.
От него правят и хляб, по-точно при печене на хляб в него слагат сушиво.
По местата, къде то немската дума Kleetze е добре известна, нерешителния, боязливия, неставащия за нищо мъж го наричат Kleetzensepperi (Seeperi или Seppel от Joseph Йосиф), а пък когато говорят на книжовен немски, казват GedorrerBirnen-Joseph (сиреч Йосиф Сухата круша).
към текста >>
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя
хляб
край подпрените си пушки и кротко заспали.
Тази вечер дневната светлина не си отиде от аврелианските стени, тя не си отива: заревото се задържа върху Сан Панкрацио.
Сега се навършват 66 години ако на малодушието тази вечер противопоставим героизма, тази вечер се навършват 66 години, откакто предводителят на маните върна от Палестина в Рим своя легион, предназначен още за юнските чудеса; тази вечер и дори точно в този час ако на срама тази вечер противопоставим славата, точно сега преди 55 години хилядата се отморявали по време на прехода си от Марсала за Салеми, преглъщали своя хляб край подпрените си пушки и кротко заспали.
В сърцето си имали звездите и словото на предводителя, което и днес още ни звучи живо и повелително: „Ако сме единни, задачата ни ще бъде лека. Затова на оръжие! "
към текста >>
52.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси
хляб
за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк?
"Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи! "и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война. Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си.
Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк?
Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време.
към текста >>
53.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на
хляб
а и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Ако се пренесете в 15, 14, 13, 12 век, Вие навсякъде ще намерите идеята за преминаването на нещата от един материален вид в друг. Всичко, което беше добавено по-късно по този въпрос, е общо взето, литературно мошеничество, защото със залеза на Четвъртата следатлантска епоха тези тайни бяха забравени. И все пак не всичко е литературно мошеничество, не всичко е измама; някои верни неща останаха тук и там, но с напредването на вековете човек можеше да ги различава все по-трудно. Общо взето, тези тайни бяха забравени.
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Макар и поставен в Петата следатлантска епоха, Лутер беше изтъкан от мислите и чувствата на Четвъртата следатлантска епоха. Той трябваше да отдели транссубстанцията от идеята за едно физическо или материално "превръщане". И в какво се превръща за него тайнството, сакраментът, транссубстанцията? Просто в един процес, протичащ според законите на духовния свят. Няма никакво превръщане, така казва той, но в мига когато се дава причастието, тялото и кръвта на Исус Христос проникват докрай в тялото и душата на вярващия човек.
към текста >>
54.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен
хляб
понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи!
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят. Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот. Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности?
Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи!
Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време. Точно затова преценяването на истината и заблужденията на дарвинизма надхвърля границите на биологичните науки.»
към текста >>
55.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Едното е, че хората казват: ах, какво говорите вие за социални мисли, от мислите не става
хляб
!
Днес и в тези неща също не трябва да се мисли несериозно. В тези неща трябва да се мисли основно, в тези неща не трябва да бъдем само привидно духовни, а всъщност материалистични. Днес много често чуваме две неща.
Едното е, че хората казват: ах, какво говорите вие за социални мисли, от мислите не става хляб!
Това е евтиното възражение, което днес много често се прави. И другото е, че се казва: когато хората отново ще работят, тогава всичко ще бъде отново добре, тогава социалният въпрос ще приеме един друг образ. И двете изречения са замаскиран материализъм, защото и двете изречения са насочени към това, да отрекат духовния живот.
към текста >>
56.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на
хляб
а и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението,
хляб
ът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера.
Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
към текста >>
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление
хляб
ът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че
хляб
ът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик. И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното. Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini".
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>
Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че
хляб
ът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана.
Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов.
Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана.
Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха.
към текста >>
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше
хляб
а и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
57.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните
хляб
и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса.
Ние трябва да се молим, докато участвуваме в невероятно интимните музикално-поетични ритуали, характерни за празничните Мистерии на Йоановия ден. Ето как тези древни празници пораждаха една комуникация, едно свързване между земния свят и небесния свят. И Вие несъмнено се досещате, скъпи мои приятели: Целият този празник беше потопен в музикалния елемент, в музикално-поетичното. И в разгара на лятото за няколко дни внезапно – естествено, всичко беше добре подготвено от Мистериите – внезапно, дори и в най-обикновените селища, древните хора ставаха изцяло поетични. Целият социален живот беше потопен в този музикално-поетичен елемент.
Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните хляб и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса.
После от този празник остана само това, което по-късно звучеше примерно в думите на поета: “Пей ми, о, музо, за гнева на Ахила...”, понеже хората все още си спомняха, че някога големите въпроси бяха отправяни към Небето и Боговете трябваше да отговорят на хората.
към текста >>
58.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от
хляб
, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>
59.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на
хляб
а и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
60.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на
хляб
а и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите.
към текста >>
61.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
изживявана в насъщния
хляб
,
изживявана в насъщния хляб,
към текста >>
изживявана в насъщния
хляб
,
изживявана в насъщния хляб,
към текста >>
62.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това място не беше никак приятно за наблюдение, тъй като масата, върху която трябваше да си изям
хляб
а за вечеря, плачеше за това човек да си извади джобното ножче и първо да изчегърта мръсотията от нея.
И ми се случи малката неприятност да изпусна влака, на който трябваше да се прехвърля в Будапеща. И така трябваше да пътувам с влак, който вместо през Дебрецин минаваше през Сцегедин и стигнах до унгарската граница именно в онази Коледна вечер. Там, където се наложи да чакам дванадесет часа, видях една компания, която играеше на карти. Тя бе събрана, както се казва, от всички възможни националности, които могат да бъдат открити в този край на света. И така, аз застанах на наблюдателското място.
Това място не беше никак приятно за наблюдение, тъй като масата, върху която трябваше да си изям хляба за вечеря, плачеше за това човек да си извади джобното ножче и първо да изчегърта мръсотията от нея.
И други неща от този род можеха да се видят наоколо. Но аз гледах към играта. Единият от компанията разигра картите си. И само ако можехте да видите евритмията, която изскочи от очите на останалите! Вторият свали картите си и двама от компанията вече лежаха върху масата.
към текста >>
63.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Несъмнено селянките са много по наясно от градските дами относно значението на „маята" за приготвянето на
хляб
а, макар и да се прибавя към тестото едва в нищожно количество: те просто знаят, че без маята няма да се получи нищо.
Несъмнено селянките са много по наясно от градските дами относно значението на „маята" за приготвянето на хляба, макар и да се прибавя към тестото едва в нищожно количество: те просто знаят, че без маята няма да се получи нищо.
Обаче по същия начин и самата Земна еволюция отдавна би стигнала до своя край, ако непрекъснато не поемаше от човешкия труп онези сили, които се пораждат в него след настъпването на смъртта. Да, еволюцията на Земята се поддържа благодарение на онези сили, които нашата планета непрекъснато приема чрез човешките трупове*28. Поради тази причина минералите разгръщат днес процеса на кристализация; нещо, което би било невъзможно без споменатите сили, идващи от мъртвите човешки тела; в противен случай, т.е. без човешките трупове, минералите отдавна щяха да се разпаднат. Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е.
към текста >>
64.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като
хляб
.
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение.
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб.
Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
към текста >>
65.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него
хляб
ът?
Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца.
Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът?
За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
За него
хляб
ът най-вече е един дар Божи.
Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът?
За него хлябът най-вече е един дар Божи.
Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
Докато по-рано есенциалната сила на Духа се излъчваше от самата земя, тъй че човекът казваше: Това, което земята ми дава,
хляб
ът, то е един дар Божи.
Докато по-рано есенциалната сила на Духа се излъчваше от самата земя, тъй че човекът казваше: Това, което земята ми дава, хлябът, то е един дар Божи.
Да, уважаеми дами и господа, тук на Земята теокрацията не идва само от Небето; теокрацията израства с всеки пшеничен стрък от почвата. Всичко това все още живееше в човешките души. И по-късно, когато човекът започна да отдава на другите това, което е изработил, едва тогава в търговията и занаятите се утвърдиха човешките отношения.
към текста >>
66.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Не падна ли тогава няколко трохи от причастния
хляб
на земята?
Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв. От къде идва човешкото сърце? Не забравих ли аз при изповедта си два или три гряха? Какво се случи, когато приех причастието?
Не падна ли тогава няколко трохи от причастния хляб на земята?
Не исках ли аз да скрия тук или там едно писмо и не го ли захвърлих настрана? Бих могъл да Ви изброя един пълен, дълъг списък на такива въпроси и Вие бихте видели тогава, че всичко това е твърде подходящо, за да подържа човека в едно постоянно състояние на неприятност.
към текста >>
67.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на
хляб
.
Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило. Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната. Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай.
Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб.
Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни. Определящото в случая не е веществото, а начинът на употреба. Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за животното, трябва да се изоставят. Съществуват много странни мнения; не е ли любопитно това, че докато от една страна граф Кайзерлинг подчертава вредността от радиката, то от друга страна граф Лерхенфелд говори, че е най-добрата млекодаваща храна.
към текста >>
68.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едните казват: на олтара в църквата
хляб
ът действително се превръща в тяло Христово.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря? Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове.
Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово.
Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен. Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът. Те били римокатолическата «партия».
към текста >>
Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че
хляб
ът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът.
Струва си само да се замислим над факта, че през VI столетие вече нищо не е било известно за духовния Христос, за да стане понятно и защо в средните векове - през X, XI, XII и XIII столетия и даже по-късно - изведнъж започнали да спорят за това, какво всъщност означава Тайната вечеря? Тя има значение само за този, който притежава духовно виждане. Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово.
Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът.
Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен. Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът. Те били римокатолическата «партия». Другите казвали: ние не можем да повярваме в това.
към текста >>
Едните казвали: вярваме, че
хляб
ът е истинска плът.
Но това вече не умеят да го правят и възникват спорове. Едните казват: на олтара в църквата хлябът действително се превръща в тяло Христово. Другите не вярват в това, тъй като не могат да си представят, че хлябът, външният вид на който остава предишния, се е превърнал в плът. Те не могат да го разберат. Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен.
Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът.
Те били римокатолическата «партия». Другите казвали: ние не можем да повярваме в това. В най-добрия случай това, което става тук, има чисто символично значение. Това били тези, от които впоследствие възникнало евангелското християнство.
към текста >>
69.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казва се: даже във физически смисъл
хляб
ът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос.
Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва. Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос.
Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос.
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
70.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей
хляб
, този къшей
хляб
постепенно се преобразува в кръвта.
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси.
Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта.
Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека.
към текста >>
Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате
хляб
а.
Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго.
Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние.
към текста >>
Ако солите
хляб
а, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло!
към текста >>
71.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче
хляб
, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото.
Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
към текста >>
Помислете само: сдъвквате
хляб
а, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта.
Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта.
В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
към текста >>
В какво се превръща това парче
хляб
?
Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна. Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта.
В какво се превръща това парче хляб?
Това е нещо достойно за внимание.
към текста >>
Този човек яде парче
хляб
.
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската).
Този човек яде парче хляб.
Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.
към текста >>
Ето в ръката ми парче
хляб
.
Ето в ръката ми парче хляб.
Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново.
към текста >>
След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче
хляб
се е превърнало в своеобразен човек!
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време?
След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек!
И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя.
към текста >>
72.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
При вида на житно поле например се появяват различни мисли за
хляб
, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах.
При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>
Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много
хляб
, който се произвежда от зърно!
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно.
Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>
Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб
хляб
, който всъщност е най-здравословната храна.
Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и т. н. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възможно. Помислете само колко силни могат да станат хората на село благодарение на факта, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно!
Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който всъщност е най-здравословната храна.
Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.
към текста >>
Помислете само какво става с брашното при печенето на
хляб
.
Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата - в захар; за това е необходима вътрешна топлина. Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, по този начин помагам на тялото: тогава то не трябва да отдава своята топлина. Следователно при варенето хранителният продукт, на първо място, се въвлича в огнен, топлинен процес. Това първо. Второто обаче се състои в следното: хранителният продукт съвсем се изменя!
Помислете само какво става с брашното при печенето на хляб.
Всичко става съвсем различно! Но посредством какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко.
към текста >>
Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше
хляб
или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар.
Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно. Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини. Така че можем да кажем: човек сам не може да образува соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно.
Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар.
Но ако не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа. Вие имате сила, доколкото изцяло сте пълни със сладко. В момента, когато престанете да бъдете пълни със сладко, няма да имате много сила и бихте почнали да отслабвате.
към текста >>
И така, когато човек яде, да кажем,
хляб
, получава от този
хляб
съвсем малко мазнини.
Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията. Откъде се взема при стъблото неговата твърдост? То образува листа, те стават въглехидрати. Ако листата остават зелени, колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те.
И така, когато човек яде, да кажем, хляб, получава от този хляб съвсем малко мазнини.
Така например от кресона (Nasturtium R. Br.) - това е малко растение с много малки листа - той получава много повече мазнини, отколкото от хляба. Затова не просто така възниква потребност да се яде хляб с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.
към текста >>
Br.) - това е малко растение с много малки листа - той получава много повече мазнини, отколкото от
хляб
а.
Откъде се взема при стъблото неговата твърдост? То образува листа, те стават въглехидрати. Ако листата остават зелени, колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те. И така, когато човек яде, да кажем, хляб, получава от този хляб съвсем малко мазнини. Така например от кресона (Nasturtium R.
Br.) - това е малко растение с много малки листа - той получава много повече мазнини, отколкото от хляба.
Затова не просто така възниква потребност да се яде хляб с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.
към текста >>
Затова не просто така възниква потребност да се яде
хляб
с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.
То образува листа, те стават въглехидрати. Ако листата остават зелени, колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те. И така, когато човек яде, да кажем, хляб, получава от този хляб съвсем малко мазнини. Така например от кресона (Nasturtium R. Br.) - това е малко растение с много малки листа - той получава много повече мазнини, отколкото от хляба.
Затова не просто така възниква потребност да се яде хляб с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.
към текста >>
Ако ям
хляб
, този
хляб
върви нагоре и постъпва в главата благодарение на факта, че в растението кореновото начало се издига в стъбло - тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха.
Ако ям хляб, този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на факта, че в растението кореновото начало се издига в стъбло - тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха.
Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето.
към текста >>
Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в
хляб
а и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н.
И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества.
Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н.
Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
към текста >>
73.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от
хляб
а.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба.
Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>
Ако човек яде здравословен
хляб
, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба.
Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт.
В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето
хляб
, което човек изяжда, не е в него.
Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята.
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него.
Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса.
към текста >>
НАГОРЕ