Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
6
резултата от
5
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Хипербола
'.
1.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или
хипербола
.
Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само маймуната да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек. Мислещите съобразно резултатите на естествените науки хора живееха в едни начин на мисленето съвършено различен от този на хегелианците. Тези последните можеха да останат в техния идеен свят. Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят.
Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола.
Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.".
към текста >>
2.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
V. Как може да се обясни на детето понятието за елипса,
хипербола
, кръг и понятието за геометрическо място?
І. Разработване на историческа тема според предишния образец, културноисторическа. II. Разглеждане на нещо от общата природа, изгрев или залез на слънце, годишни времена и т.н. III. За музикалните принципи в І клас IV. Как се формира поетичното в английския и френския. Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския език.
V. Как може да се обясни на детето понятието за елипса, хипербола, кръг и понятието за геометрическо място?
Всичко това се предава на децата непосредствено преди.да напуснат училище.
към текста >>
3.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както
хипербола
та се приближава към своята асимптота.
И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене.
Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота.
Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата. А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Елипса,
хипербола
, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление.
Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида. Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви.
Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление.
Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права.
към текста >>
5.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Освен това, имаме втора крива,
хипербола
(рис. 2).
И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка. Ако разглеждаме известната ви елипса с два фокуса А и В, то, както знаете, елипсата се характеризира с това, че за коя да е точка М от елипсата е валидно, че сбора на разстоянията а + в от двата ѝ фокуса остава постоянен. Елипсата се характеризира с това, че сборът от разстоянията на коя да е точка до двете фиксирани точки, до двата фокуса, остава постоянен (рис. 1).
Освен това, имаме втора крива, хипербола (рис. 2).
Знаете, че тя има два клона. Тя се характеризира с това, че разликата от разстоянията на коя да е нейна точка до двата фокуса a - b е постоянна величина. И така, в елипсата имаме крива с постоянен сбор, а в хиперболата крива с постоянна разлика. Тогава можем да се запитаме: как би изглеждала крива с постоянно произведение? Често съм ви обръщал внимание върху тази крива с постоянно произведение – така наречената крива на Касини[2] (рис. 3).
към текста >>
И така, в елипсата имаме крива с постоянен сбор, а в
хипербола
та крива с постоянна разлика.
Ако разглеждаме известната ви елипса с два фокуса А и В, то, както знаете, елипсата се характеризира с това, че за коя да е точка М от елипсата е валидно, че сбора на разстоянията а + в от двата ѝ фокуса остава постоянен. Елипсата се характеризира с това, че сборът от разстоянията на коя да е точка до двете фиксирани точки, до двата фокуса, остава постоянен (рис. 1). Освен това, имаме втора крива, хипербола (рис. 2). Знаете, че тя има два клона. Тя се характеризира с това, че разликата от разстоянията на коя да е нейна точка до двата фокуса a - b е постоянна величина.
И така, в елипсата имаме крива с постоянен сбор, а в хиперболата крива с постоянна разлика.
Тогава можем да се запитаме: как би изглеждала крива с постоянно произведение? Често съм ви обръщал внимание върху тази крива с постоянно произведение – така наречената крива на Касини[2] (рис. 3). Да разгледаме предмета по следния начин: тук имаме две точки А и В и разглеждаме точка М и нейните разстояния до А и В. И така, имаме едно разстояние АМ и друго разстояние ВМ и поставяме изискването тези две разстояния, когато ги умножим, да са постоянна величина. Тази постоянна величина за опростяване на пресмятанията ще обознача с b², а разстоянието АВ ще обознача с 2а .
към текста >>
НАГОРЕ