Търсене в текстове за 'Хаос'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 181 резултата от 112 текста с която и да е от думите за : 'Хаос'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото възприятие е един хаос: Никъде обаче не се взема под внимание нещо вън от даденото.
друг образ на представата, създават ред в това, което за непосредственото възприятие е един хаос: Никъде обаче не се взема под внимание нещо вън от даденото. Истината не е съгласуваността /съвпадението/ на една представа с нейния предмет, а изразът на едно отношение на два възприети факта.
към текста >>

За него външния свят би останал онзи лишен от връзка хаос на възприятието, който охарактеризирахме като нещо, за ставащо непосредствено първо пред нас.
Ние свързваме зрителните възприятия, които изхождат от отделните места, където се намира камъкът. Това свързване дава една крива линия /траектория/; получаваме закона на наклоненото хвърляне; когато по-нататък вземем под внимание материалния състав на стъклото след това летящия камък като причина, строшената стъклена плоча като следствие и т.н., ние сме пропили даденото с понятие така, че то става разбираемо. Цялата тази работа, която обхваща разнообразието на възприятието в едно понятно единство, се извършва вътре в нашето съзнание. Идейната връзка на образите на възприятието не е дадена чрез сетивата, а е схваната направо самостоятелно от нашия дух. За едно същество надарено само със способността да възприема сетивно цялата тази работа не би съществувала. За него външния свят би останал онзи лишен от връзка хаос на възприятието, който охарактеризирахме като нещо, за ставащо непосредствено първо пред нас.
към текста >>

2. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия.
Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете."
към текста >>

3. 04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ GA_2 Светогледа Гьоте

Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество.
Още простото разсъждение, че наивният човек не забелязва нищо при нещата, което би искало да го доведе до този възглед, ни учи, че в самите обекти не съществува една причина, която да ни принуди да го приемем. Какво носи на себе си едно дърво, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа? Най-малко това не трябва да се обявява като една разбираща се от само себе си истина. Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни принципи. Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество. Иначе той би трябвало да разбере, че субектът на познанието, наблюдателят, стои също така без връзка сред света на опитността както и кой да е друг предмет на тази опитност. Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително определение, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък. Но самият Фолкелт не иска да допусне някаква връзка на нещата на опитността. Тук е именно противоречието в неговия възглед и с това той изневерява на своя принцип, който изказва за чистата опитност. С това той се затваря в своята индивидуалност и не е вече в състояние да излезе вън от нея.
към текста >>

4. 05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Сред лишения от връзка хаос ние намираме, а именно отначало също като факт на опитността, един елемент, който ни извежда вън от тази несвързаност на нещата.
Сред лишения от връзка хаос ние намираме, а именно отначало също като факт на опитността, един елемент, който ни извежда вън от тази несвързаност на нещата.
към текста >>

На първата степен на разглеждането на света цялата действителност ни се явява като един агрегат без връзка; мисленето е включено в този хаос.
До тук ние добихме само следните истини. На първата степен на разглеждането на света цялата действителност ни се явява като един агрегат без връзка; мисленето е включено в този хаос. Пребродвайки това разнообразие, ние откриваме един негов член, който другите тепърва трябва да добият. Този член е мисленето. Това, което при останалата опитност трябва да бъде преодоляно, формата, в която то непосредствено се явява, именно това трябва да бъде запазено при мисленето. Този фактор на действителността, който трябва да бъде оставен в неговата първична форма, него намираме ние в нашето съзнание и сме свързани с него така, че дейността на нашия дух е същевременно явлението на този фактор. Това е едно и също нещо гледано от две страни.
към текста >>

5. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Те трябва да бъдат произведени, защото иначе светът би изглеждал като един мъглив, тъмен хаос, който би образувал едно единство само затова, защото би бил напълно неопределен за нас.
Преди всичко той се нуждае от строго определени, ясно очертани понятия, преди да може да търсим една хармония на същите. Обаче ние не трябва да останем при тази отделеност. За ума са разделени неща, за които човек изпитва нужда да търси едно хармонично единство. За ума са отделни: Причина и следствие, механизъм и организъм, свобода и необходимост, идея и действителност, дух и природа и т.н. Всички тези разлики са произведени чрез ума. Те трябва да бъдат произведени, защото иначе светът би изглеждал като един мъглив, тъмен хаос, който би образувал едно единство само затова, защото би бил напълно неопределен за нас. Самият ум не е в състояние да излезе над тази отделеност на нещата. Той запазва отделните членове. Това излизане над отделеността е работа на разума.
към текста >>

6. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия.
Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност. Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия. Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка.
към текста >>

7. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тук отново всичко е неразличима маса (един хаос); и в това състояние започва 4-ят Земен кръг, в който се намираме понастоящем.
След като е станало всичко това, всички същества – също Слънцето и самата Луна, – към края на третия Земен кръг отново се сливат и минават тогава през едно по-кратко състояние на сън (малка Пралайя). Тук отново всичко е неразличима маса (един хаос); и в това състояние започва 4-ят Земен кръг, в който се намираме понастоящем.
към текста >>

8. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос.
Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като „път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>

9. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

да сътворява само хаос на Земята.
да сътворява само хаос на Земята.
към текста >>

10. Петнадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

да ги разчитам – хаос ги покрива,
да ги разчитам – хаос ги покрива,
към текста >>

11. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Тези абстрактни мислители предвижват един всеобщ хаос, ако моралните предписания не са свещени за хората.
Как действува човекът, когато само правилно разбира себе си, това от само себе си ще даде един морален ред на света. Моралните предписания са за Щирнер една илюзия, една идея фикс. Те установяват нещо, до което човекът от само себе си стига, когато се изостави напълно на своята природа. Естествено на това абстрактните мислители ще възразят: Но няма ли престъпници? Трябва ли те да действат така, както им предписва тяхната природа? Тези абстрактни мислители предвижват един всеобщ хаос, ако моралните предписания не са свещени за хората. На тях Щирнер би могъл да отговори: Няма ли също и в природата болести? Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото.
към текста >>

12. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Развитието трябва да бъде последвано от процес на залязване, от процес на разлагане; свитото се разширява отново; космическото се превръща отново в хаос.
Свиването се сменя с разтварянето, разпускането. Когато един процес на развитието е достигнал определена връхна точка, тогава настъпва едно равновесие. Например човекът се развива дотогава, докато една възможно най-голяма хармония на неговите вътрешни способности и на външната природа се е образувала. Обаче едно такова състояние на равновесие не може да трае; върху него ще действат разрушаващо външни сили. Развитието трябва да бъде последвано от процес на залязване, от процес на разлагане; свитото се разширява отново; космическото се превръща отново в хаос. Процесът на развитието може да започне от ново.
към текста >>

13. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>

14. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос.
„Социалният въпрос" съвсем не е нещо, което в съвременната епоха може да бъде разрешено от няколко души, или пък след парламентарни разисквания. Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, докато тя съществува. Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос. Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги. Но от друга страна, хората са в състояние да изградят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък. Самоуправляващото се духовно звено на социалния организъм е точно такава общност.
към текста >>

И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически.
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абстрактна световна система е чиста безсмислица. В хода на развитието отделните стопанства отдавна са прераснали в огромния механизъм на държавното стопанство, въпреки това държавните структури са възникнали от нещо друго, а не направо от стопанските мощности. И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене. А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация.
към текста >>

15. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот. Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>

16. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време. Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера. Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
към текста >>

17. Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа.
Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа. Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпределението на материалните блага.
към текста >>

18. 01. 1. Антропософски ръководни принципи GA_26 Мистерията на Михаил

Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди. Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
към текста >>

19. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята. В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос. В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.
към текста >>

20. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи.
Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред.
към текста >>

21. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
към текста >>

Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
към текста >>

И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>

22. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс.
В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс. Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика братство, докъдето стига човешкото разбиране. И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата.
към текста >>

23. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Всяко развитие води от хаос към хармония, от липса на ритъм към ритъм (евритмия).
Ученикът трябва да пречисти и причини промени в своята дихателна система. Всяко развитие води от хаос към хармония, от липса на ритъм към ритъм (евритмия). В инстинктите трябва да бъде внесен ритъм.
към текста >>

24. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга "Отвъд Доброто и Злото", Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>

25. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Много е по-лесно човек да надживее и да премине в бъдеще към шепата хора от новото човечество с добрите стари форми, отколкото с този хаос.
Сега вие ще можете да си представите още по-ясно, отколкото бе възможно, когато говорих за тези неща миналия път, защо се търси подходящата форма и защо Свободното масонство осъзнава, че трябва да съгради сграда, която да отговаря на несебичността. Много е по-лесно човек да надживее и да премине в бъдеще към шепата хора от новото човечество с добрите стари форми, отколкото с този хаос.
към текста >>

26. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата.
Държавници, социални реформатори и др. подобни са нищо без теософската основа, без теософските принципи. Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата. За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията.
към текста >>

Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос.
За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона.
към текста >>

Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>

Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>

27. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>

Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>

28. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>

29. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Всяко развитие води от хаос към хармония, от липса на ритъм към ритъм (евритмия).
Ученикът трябва да пречисти и причини промени в своята дихателна система. Всяко развитие води от хаос към хармония, от липса на ритъм към ритъм (евритмия). В инстинктите трябва да бъде внесен ритъм.
към текста >>

30. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга “Отвъд Доброто и Злото”, Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>

31. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В културата забелязваме хаос.
Почувствайте вътрешно това, защото е много важно. Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>

Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.
към текста >>

Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си.
Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението. Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос. В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите. Всичко останало би било дилетантско пророчество.
към текста >>

Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос.
Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението. Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос. В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите. Всичко останало би било дилетантско пророчество.
към текста >>

32. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос.
На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос. Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.
към текста >>

33. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В сънищата ние откриваме, наистина, някаква бъркотия, хаос, но при по-внимателно наблюдение тази бъркотия все пак открива дълбоки закономерности.
В сънищата ние откриваме, наистина, някаква бъркотия, хаос, но при по-внимателно наблюдение тази бъркотия все пак открива дълбоки закономерности. В моите лекции аз вече нееднократно съм давал следващите примери всички те са взети от живота.
към текста >>

34. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но всичко, което сега е тук, произлизаше от тази бездна, от Гиннунгагап, това е древния германски хаос.
Защото това, което ви казах сега, нямаше да бъде разбрано от тогавашните хора. Но те все още пазеха древното ясновидство и когато им се говореше в картините можеха да разбират великите и значителни тайни. Тези методи се използваха и в школите на друидите. Древните свещеници говореха на народа по следния начин: Преди да можете да виждахте в този свят, който е изпълнен с растения и животни, с всякакви предмети, които сега можете да различите навън, тук нямаше нищо друго освен едно тъмно, празно пространство, като бездна. Вие виждахте образите вътре в това пространство. Но всичко, което сега е тук, произлизаше от тази бездна, от Гиннунгагап, това е древния германски хаос. На това място той продължаваше разказа си: от север доплуваха дванадесет течения, а от юг долетяха огнени искри. От събирането на огнените искри от юга с дванадесетте течения от север, се родиха две същества: великанът Имир и кравата Аудхумбла.
към текста >>

35. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран.
След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята.
към текста >>

36. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос, ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики, а те поради някаква случайност се родят в някоя друга епоха.
Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ. И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи. Тъкмо на тези Духове на Времето, респективно Духове на Личността следва да приписваме факта, че в определени епохи се появяват точно определени личности. Несъмнено, Вие разбирате, че понякога земните задачи трябва да се решават от тази или онази историческа личност. Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос, ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики, а те поради някаква случайност се родят в някоя друга епоха. Ето защо всичко трябва да бъде съобразено с цялостната еволюция на човечеството, така че в конкретната историческа епоха да се инкарнират онези души, от които се нуждае цялото човечество. Точно тази е задачата на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>

37. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос.
Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните Същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото Сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло. Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва Слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и Духовете, които се намират на отделеното Слънце. На Луната обитаваха копията на тези Духове, които копия се намираха на степента на животинското царство; на Слънцето обитават първообразите, духовните първообрази. След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на Лунното развитие. Нека разгледаме тези четири състояния.
към текста >>

Висшата сила, която през време на Сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос".
Висшата сила, която през време на Сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос". Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "живот”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло. Това, кое то бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина. Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността. Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие. Когато в началото на Земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда.
към текста >>

38. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос.
Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа.
към текста >>

39. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
към текста >>

40. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества. Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората. Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат. От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки. Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
към текста >>

41. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

След края на Старата Луна, ако мога така да се изразя, всичко премина в състояние на хаос.
След края на Старата Луна, ако мога така да се изразя, всичко премина в състояние на хаос. Както знаем от моята книга „Въведение в Тайната Наука", последва период от време на т.н. „космическа нощ", след която из гря новия Космос на нашата днешна Земя. В този нов Космос на Земното развитие се съдържаше всичко, което днес ни свързва със Земята и с цялата Слънчева система. Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела. Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н.
към текста >>

42. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях.
Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло. Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>

43. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите.
Ако днес потърсите онова място в Космоса, откъдето нормалните Духове на Формата следователно онези духовни Същества, които, както казах вчера, изпращат лъчите си към нас от просторите на днешния Космос упражняват своите действия, Вие трябва да се обърнете към Слънцето. Именно в очертанията на Слънцето Вие трябва да търсите онази космическа ложа, онази космическа общност, където Духовете на Формата провеждат своите „съвещания“ с оглед постигането на земното равновесие и изпълняването на основната Земна мисия. Но за да не могат абнормните Духове на Формата да предизвикат прекалено големи безредици по отношение на човека, необходимо беше следното: един от Духовете на Формата трябваше да се отдели от общността, така че фактически в очертанията на Слънцето Вие следва да търсите само шест от тези Духове на Формата, или Елохими. За да не могат абнормните Духове на Формата които всъщност са Духове на Движението да предизвикат пълно безредие и хаос у човека, един от тези Духове трябваше да се отдели от останалите. И той беше този, когото Библията нарича Яхве или Йехова. А ако поискате да откриете мястото, откъдето той упражнява своите действия в Космоса, Вие трябва да се обърнете не към посоката, в която се намира Слънцето, а към посоката, в която се намира Луната. Макар и от друга гледна точка, този факт е описан в моята „Тайна наука“: там е посочено, че с отделянето на Слънцето си отиват и Духовете на Формата, обаче предварителните условия за по-нататъшното развитие на човека възникнаха едва след отделянето на Луната. Защото ако Луната би останала свързана със Земята, еволюцията на човека щеше да се окаже невъзможна. По-нататъшната еволюция на човека стана възможна само поради факта, че единият от Елохимите, Яхве, се отдели заедно с Луната докато другите шест Духове останаха свързани със Слънцето -, както и поради това, че Яхве, макар и с обратна посока на действие, продължи да работи заедно с останалите Елохими.
към текста >>

44. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

И така, заставайки пред северно-германския хаос, пред Гинунгагап, ние се оказваме приблизително в онзи момент от времето, когато започва повторното изграждане на Земята, след като тя вече е преминала през своите предишни планетарни състояния, наречени от нас Сатурн, Слънце и Луна, когато, следователно, Земята се пробужда от своя сън, от своята Пралайя, когато природните царства все още не са диференцирани, а човеците съществуват в чисто духовните си измерения.
И така, заставайки пред северно-германския хаос, пред Гинунгагап, ние се оказваме приблизително в онзи момент от времето, когато започва повторното изграждане на Земята, след като тя вече е преминала през своите предишни планетарни състояния, наречени от нас Сатурн, Слънце и Луна, когато, следователно, Земята се пробужда от своя сън, от своята Пралайя, когато природните царства все още не са диференцирани, а човеците съществуват в чисто духовните си измерения. И тогава северният човек започва да проумява истината за следващите планетарни въплъщения на нашата Земя.
към текста >>

45. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят. По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна.
От описанията във „Въведение в Тайната наука", които в известен смисъл трябваше да останат все още в областта на Майя, ние знаем, че след Старото Слънце идва третото планетарно въплъщение на нашата Земя, а именно Старата Луна, като в самия край на старото Слънчево развитие всички процеси и събития потъват в един вид мрак, в един космически хаос, за да излязат от там под обновената форма на онова, което наричаме Старата Луна. Но тук ние отново се натъкваме на един вид космическа жертва, чийто външен изглед наподобява това, което обозначаваме като топлина. Следователно, всичко онова, което беше останало от Старото Слънце като някаква разновидност на топлината, се появява отново в условията на Старата Луна. А „безкористната всеотдайност" сега ние виждаме под формата на „въздуха". Обаче на Старата Луна продължават не само тези две състояния. Продължава също и резигнацията, неприемането на жертвата.
към текста >>

47. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“.
Хората ще продължават да приемат импулсите от Мистерията на Голгота докато съществува самата Земя. После ще настъпи междинният период, разделящ „Земята“ и „Юпитер“. Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“. В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе. Обаче това, което беше дадено на Земята чрез Словото, произнесено от Христос, чрез Словото, което Той възпламени у тези, които Го разбраха, и което ще продължи да живее у хората, които ще Го разбират занапред, представлява истинската есенция на Земното съществувание. Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, гледано от Земята, ще се променят, след като накрая Земята ще е постигнала своята цел, след като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо. Обаче Словото, думите, които Христос можа да изрече за Небето и Земята, те ще останат. И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
към текста >>

48. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля. Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>

И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>

И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>

И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота?
Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота. И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие.
към текста >>

Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота.
ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие. Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота. Защото както често пъти сме изтъквали до Аза, до съзнанието за Аза, хората се издигнаха едва през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

Но там той би се родил в безпорядък и в хаос.
Азът трябваше да бъде роден всред народите от Четвъртата следатлантска епоха. Но там той би се родил в безпорядък и в хаос. Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид.
към текста >>

В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>

49. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет.
към текста >>

Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите.
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви гръцки философи? Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък. И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души. Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки. Хората биха изпаднали напълно под властта на духовете на елементите, на стихиите и техните учители биха станали подобни на сибилите и силата би била толкова голяма, че тя би останала днес и до края на земните дни. И ако се запитаме: Благодарение на какво не се случи това?
към текста >>

50. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено.
Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
към текста >>

И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
към текста >>

51. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това.
Пътуващата попътна храна. Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>

53. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той имаше предвид хаос в държавата.
Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук. В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго. Той имаше предвид хаос в държавата. Разбира се, в такива изявления се преувеличава и се стига до хиперболи. Това стана не за три години, а минаха десетилетия.
към текста >>

54. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Хармонията и редът в социалния хаос могат да бъдат извлечени единствено от духовния свят.
Мисловните трупове. Луцифер и Ариман. Елохимите или Духовете на формата. За висшата и низша човешка природа. Предпоставки за човешката свобода. Хармонията и редът в социалния хаос могат да бъдат извлечени единствено от духовния свят. Една типична имагинация. За необходимостта от пророчески дарби на педагозите от бъдещето. Възпитанието на децата като област, засегната най-силно от ужасите на материализма.
към текста >>

55. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото редът ще замени хаоса едва тогава, когато хората разберат откъде възниква този хаос.
Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света! За хармонията и реда е още рано. Всичко друго е илюзия, всичко друго е само едно привидно спокойствие, под което вече блуждаят застрашителните езици на огъня. Защото редът ще замени хаоса едва тогава, когато хората разберат откъде възниква този хаос.
към текста >>

И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим: Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнорира не от страна на хората.
Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека. Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко! Това е един общовалиден закон, една желязна необходимост: Духовете си отмъщават. И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим: Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнорира не от страна на хората.
към текста >>

Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци".
Мнозина от Вас ще си спомнят, че през последните три години аз често подчертавах следния факт: Ако в далечно бъдеще някой се опита да напише историята на тази Световна война за жалост съвременните критици не се решават, макар че това е напълно възможно тогава методологията на днешната "история", която може да измисля само легенди и басни, ще се окаже изцяло неприложима. Сега на преден план излизат усилията на онези "ерудирани капацитети" такива са те за света които в продължение на месеци, години и десетилетия живеят в библиотеките, разлистват хроники, статистики и документи, за да напишат "историята" на едно или друго събитие. Обаче наближава такова време, което ще превърне тези истории в грамади от непотребна хартия. Да, ако един учен е със здрав разсъдък, той просто не би могъл да напише историята на последните години по този начин. Защото нещата, които причиниха този хаос изобщо няма да се открият на днешните "историци". Те ще се открият на хора с развито имагинативно мислене*4; на хора,които добре разбраха достойния за съжаление г-н Сухомлинов*5. Изправен пред съда, той трябваше да признае тъжния факт: Първо се случи това, после се случи онова, и в този миг аз изгубих съзнание!
към текста >>

Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос.
Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос. Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят! В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята.
към текста >>

56. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Това е изключително важно, скъпи мои приятели, защото в целия хаос на нашата съвременна епоха властвуват и за това той е тук именно илюзорни представи, илюзии.
Защо това е така? В хода на лекциите аз отново ще се върна на този въпрос. Сега бих желал да насоча вниманието Ви върху една особеност тя се отнася до начина, по който определени истини се приемат днес от наши съвременници и до начина, по който ще се приемат те от хората на близкото бъдеще. Съвременните хора напразно вярват, че са отхвърлили далеч от себе си илюзиите и суеверията на миналите времена; напротив, те са много по-склонни от преди, да покриват с илюзии не друго, а най-съществените и важни принципи на космическия ред, така че при тях илюзиите се превръщат в сили от национален, планетарен и дори космически мащаб. Това е изключително важно, скъпи мои приятели, защото в целия хаос на нашата съвременна епоха властвуват и за това той е тук именно илюзорни представи, илюзии.
към текста >>

57. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци.
Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци. И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека. Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на реалността понятия. Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните гърци! само че днес това е невъзможно. Нека да не се заблуждаваме: Изправени сме пред едно настъпателно движение на външния свят.
към текста >>

58. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване.
към текста >>

Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят.
Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени". Точно това събитие е причина за настъпилия хаос в атлантския свят; то се намира в една загадъчна връзка и с обстоятелството, че човекът превърна своята духовно-елементарна природа в един грубо-сетивен свят. Събитие то, което Сен Мартин загатва, не може да се опише по-точно, то наистина е само загатнато.
към текста >>

Днешният хаос трябва да бъде преодолян.
Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове. Обаче човешките действия не се ръководят от мисловните трупове; когато хората действуват, те следват импулсите на живите мисли. И когато със своите мисловни трупове хората не искат да следват живите мисли, тогава идва хаосът. Днешният хаос трябва да бъде преодолян.
към текста >>

59. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но този безспорно важен факт не трябва да причинява безпокойствие у хората и да предизвиква хаос в главите им.
Но този безспорно важен факт не трябва да причинява безпокойствие у хората и да предизвиква хаос в главите им. Тези неща следва да бъдат само един вид предизвикателство за постигане на ясен и точен поглед в духовния свят, чиито събития не бива да проспиваме. Ето защо тъкмо през тази 1917 в нашите антропософски среди се наложи непрекъснато да повтаряме: Необходима е будност, истинска бдителност относно онова, което става; не бива да проспиваме събитията.
към текста >>

60. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос.
Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи. Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос. Защото само когато човекът има възможност да изгради мост от душата си към обективните действителности, може благотворно да съдейства за формирането на земното битие.
към текста >>

61. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност.
Абстрактните глави още от времето на стоиците мислят по тези въпроси! Това, което днес изплува като Уилсънови идеи, за този, който познава нещата, е съществувало, откакто свят светува. Разбира се, здравословното мислене казва: Понеже винаги е съществувало и не е било реализирано, то е нездравословно! Днешното мислене е станало чуждо на действителността, затова се радва на такива недействителни мисли. Нещата наистина са в зависимост от дълбоките житейски принципи и житейски импулси. А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
към текста >>

62. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения живот.
Сега живеем в епоха, в която хората трябва да си признаят, че времето на инстинктивния живот е отминало. Няма да успеем да изградим социални структури, ако не сме в състояние да оживим социалното мислене чрез представите, които произлизат от обхващането на духовния свят. Затова социалните науки са толкова стерилни и човечеството достигна до това катастрофално настояще, в което социалните структури предизвикват хаос по цял свят, понеже хората не дават възможност на духовнонаучните мисли, които трябва да протекат от импулсите на човешкото развитие, да се влеят в социалното мислене, в обществения живот. Действително има духовни причини за това катастрофално настояще. Те са в съпротивата на хората срещу вливането на духа. Чрез това действително се поражда настоящата катастрофа, защото хората навсякъде се обръщат срещу духа, който иска да се прояви.
към текста >>

Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие.
към текста >>

63. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

По напълно инстинктивен начин хората ще достигнат до донякъде духовно направляване на машините, на механичните уреди, но така, че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос.
Третото, което ще настъпи, е следното: Хората ще опознаят определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините. По напълно инстинктивен начин хората ще достигнат до донякъде духовно направляване на машините, на механичните уреди, но така, че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос. Но тези безредие и хаос ще обслужват много добре егоизма на хората и ще им доставят удоволствие.
към текста >>

Но тези безредие и хаос ще обслужват много добре егоизма на хората и ще им доставят удоволствие.
Третото, което ще настъпи, е следното: Хората ще опознаят определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините. По напълно инстинктивен начин хората ще достигнат до донякъде духовно направляване на машините, на механичните уреди, но така, че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос. Но тези безредие и хаос ще обслужват много добре егоизма на хората и ще им доставят удоволствие.
към текста >>

64. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос.
Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>

65. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Затова и настъпи европейският (сега свързан с американския) хаос – една ужасяваща катастрофа.
Много от случващото се във външната действителност ще ви се изясни, когато вземете под внимание тези вътрешни взаимовръзки. И за сегашното човечество и неговото бъдещо развитие е необходимо, то да не премине (поради удобство и мързел) покрай това, което принадлежи на неговото същество: Да има разбиране за взаимовръзките, в които сега се намираме. Това не са го разбирали и не са искали да го разберат. Затова и настъпи европейският (сега свързан с американския) хаос – една ужасяваща катастрофа. Няма измъкване от катастрофата, докато хората не започнат да се възприемат такива, каквито са в съвременното развитие, вътре в съвременната епоха. Това е, което човек трябва да проумее.
към текста >>

66. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго. В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>

67. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила.
Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той. Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
към текста >>

68. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки.
към текста >>

В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията.
В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията. Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията. Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност. Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг. Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура.
към текста >>

69. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И точно защото толкова много неща са станали само фраза, затова съвременният ни живот е толкова много изпълнен с нещастия и хаос.
Това е начинът, по който би трябвало да гледаме на съдържанието на Коледния празник. За много съвременни хора Коледа е само възможността да даваме и получаваме подаръци, нещо, което те празнуват всяка година по навик. Коледният празник е станал празна фраза, също както и много други неща в съвременния ни живот. И точно защото толкова много неща са станали само фраза, затова съвременният ни живот е толкова много изпълнен с нещастия и хаос. Това всъщност е истинската, по-дълбоката причина за хаоса в нашия съвременен живот.
към текста >>

70. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

71. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание. Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>

72. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Човешкото същество си изгражда този Аз, благодарение на това, че може да се потопи в един хаос на разрушението.
Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, човек трябваше да се откаже от своя Аз. Но този Аз, от какво възниква той? Човешкото същество си изгражда този Аз, благодарение на това, че може да се потопи в един хаос на разрушението. Този Аз трябва да бъде отнет и утвърден там, вътре в споменатото огнище на разрушение. С този Аз човек не може да живее извън сферата на външния сетивен свят.
към текста >>

Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос.
Нека схематично да си представим огнището на разрушението вътре в човека (рис.2, червено). То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка. И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза.
към текста >>

И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие.
То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка. И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана.
към текста >>

73. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност.
Тя бива отхвърлена назад в нищото. И ето че всред това нищо, чрез нас може да възникне доброто: Ако вместо нашите инстинкти и нагони, които служат само за изграждане на егоизма, ние вложим в това огнище на разрушението не друго, а висшите етични идеали. Тогава възниква нещо ново. Тъкмо в това огнище на разрушение, тогава възниква зародиша на бъдещия свят; възниква чрез нашето човешко съучастие. И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото. Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото.
към текста >>

Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща. Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя. Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>

Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>

Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>

И щом ние се потопим в нашата вътрешна същност ние се оказваме в нашия вътрешен хаос, в нашето Лунно естество.
И щом ние се потопим в нашата вътрешна същност ние се оказваме в нашия вътрешен хаос, в нашето Лунно естество. Там е вътрешната Луна. Там където е Луната както е и във външния свят там материята се разрушава.
към текста >>

74. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила.
Но как става включването му в това физическо битие? Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка).
към текста >>

Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово).
Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>

75. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно. Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено. По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта. Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>

76. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност? Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион. И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
към текста >>

77. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Младите хора на XX век чувстват тези неща; те търсят, но намират единствено хаос.
Младите хора на XX век чувстват тези неща; те търсят, но намират единствено хаос. Тези неща не могат да бъдат изобразени с писане на външна история. В края на XIX век имаше критична точка във вътрешното развитие на човечеството. Душите, родени малко преди края или малко след началото на века, са много различни от онези, родени дори и през последната третина на XIX век. Човек може да говори за това само ако, макар и оставил много години зад себе си, не си е позволил да остарее.
към текста >>

78. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Тези трудности възникват, защото е толкова трудно да се придаде форма на нещо от съществуващия хаос, особено от настоящия духовен хаос.
Извънредно окуражаващо начало бе направено от нашето младежко антропософско движение в първите месеци на тази година. Има причини за определен застой в момента; те лежат в трудностите на младежкото движение. Тези трудности възникват, защото е толкова трудно да се придаде форма на нещо от съществуващия хаос, особено от настоящия духовен хаос. Да се придаде форма на нещо е много по-трудно отколкото когато и да било преди. Днес на всеки могат да се случат най-странни неща. Онези, които ме познават, им е известно, че аз изобщо не съм склонен да се хваля. Но когато чух ректор Барч да говори вчера по толкова топъл и приятелски начин, казвайки, че когато идвам в антропософското общество тук, аз съм приветствам като баща, трябва да кажа, да, има нещо в това. Така че към мен се обръщат като към баща – а бащите са стари; те вече не могат да бъдат много млади.
към текста >>

79. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото в мига когато правим крачката от обикновените закономерности, царящи в дадена област например от областта на гравитацията към нейната „обратна", етерна част -, в мига когато преминаваме в привидния хаос на Космоса, и то само за да се издигнем в още по-чистите и висши сфери на Космоса -, когато, с други думи, поискаме да преминем през вулканизма и метеорологията, тогава ние срещаме Духа.
Накрая той заключва: Да, и ако трябва да се произнесем върху причините на тези пароксизмални явления, които периодически носят толкова големи разрушения тук или там по Земята, ние сме принудени да ги отнесем към категорията на тектоническите земетресения. Но под този термин се разбира не друго, а разместването на обширни части от Земната кора. И така, ако искаме да обясним причината за разместването, ние трябва да говорим за разместването! Или с други думи: Мизерията се поражда от бедността! Ако искаме да вникнем в истинските връзки между тези неща, ние трябва да се обърнем към Духа. Защото в мига когато правим крачката от обикновените закономерности, царящи в дадена област например от областта на гравитацията към нейната „обратна", етерна част -, в мига когато преминаваме в привидния хаос на Космоса, и то само за да се издигнем в още по-чистите и висши сфери на Космоса -, когато, с други думи, поискаме да преминем през вулканизма и метеорологията, тогава ние срещаме Духа.
към текста >>

80. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>

Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
към текста >>

81. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред. Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор. На тях им се иска да забравят за това.
към текста >>

Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и Архаите, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света.
Виждате ли, за такива неща може да се говори, разглеждайки ги в различни плоскости. Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и Архаите, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света.
към текста >>

82. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот. През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса. Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание. В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси.
към текста >>

83. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>

84. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>

85. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос. За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
към текста >>

В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят.
Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво. Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената. В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили.
към текста >>

86. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос.
Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм? Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
към текста >>

И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си. И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>

Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>

И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>

87. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал.
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
към текста >>

88. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>

89. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос.
Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос.
към текста >>

Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>

Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>

Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос.
В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>

90. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но все повече и повече трябва реално да се говори за духовния свят, ако не се иска човешката цивилизация да изпадне в хаос.
Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека. Когато се говорят общи приказки за духовността, че има един духовен свят и така нататък, то тези, които не са вкостенели материалисти го приемат. Но когато човек описва този духовен свят с подробности, хората често се ядосват, понеже не искат да признаят, че може да се говори конкретно и с подробности за съществата и процесите на духовния свят. Но все повече и повече трябва реално да се говори за духовния свят, ако не се иска човешката цивилизация да изпадне в хаос. Защото също и земните събития остават тъмни, когато не се опознае това, което те закриват.
към текста >>

91. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос.
Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера.
към текста >>

92. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти. Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
към текста >>

93. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер. Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>

94. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси. Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>

95. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И сега, от тази гледна точка, аз Ви питам: Как изглежда, например, едно такова космическо съждение относно онова, което днес – бих казал, като една ужасяваща илюстрация на социалния хаос – застигна Източна Европа и Русия, и което тъй сърцераздирателно говори на нашите души?
И сега, от тази гледна точка, аз Ви питам: Как изглежда, например, едно такова космическо съждение относно онова, което днес – бих казал, като една ужасяваща илюстрация на социалния хаос – застигна Източна Европа и Русия, и което тъй сърцераздирателно говори на нашите души? Как изглежда то?
към текста >>

96. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките.
И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека. И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот. в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах.
към текста >>

97. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му.
Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение. Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата. В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог.
към текста >>

98. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос.
Когато изследвате старите названия на Сатурн и т.н., Вие трябва, за да разберете нещо, Вие трябва да си припомните малко нашия езиков курс, в който вземат участие повечето от Вас, и ние трябва да си припомним, че древните имена са били давани според звуковите усещания, които астрологът и астрософът са има ли пред дадена определена звезда. И при старите названия на звездите ние навсякъде можем да кажем: те са дадени от Бога, те са дадени от Духа. Питали са ги как се казват, звездите, защото са улавяли звездата и според това давали името. Добре, а сега навлезнете до една определена граница в астрософическото и астрологическото развитие. Там имената е трябвало да бъдат свалени от небето. Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете.
към текста >>

Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос.
И при старите названия на звездите ние навсякъде можем да кажем: те са дадени от Бога, те са дадени от Духа. Питали са ги как се казват, звездите, защото са улавяли звездата и според това давали името. Добре, а сега навлезнете до една определена граница в астрософическото и астрологическото развитие. Там имената е трябвало да бъдат свалени от небето. Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/.
към текста >>

99. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние ще видим още, как характерно за цялото по-ново развитие на човечеството е до най-висока степен това, че такива крайности, такива рязко изразени крайности са се явили именно през 19-то столетие, защото те са светкавични проблясъци на онова, което сега изживяваме като социален хаос, като буря.
Ние ще видим още, как характерно за цялото по-ново развитие на човечеството е до най-висока степен това, че такива крайности, такива рязко изразени крайности са се явили именно през 19-то столетие, защото те са светкавични проблясъци на онова, което сега изживяваме като социален хаос, като буря. Именно тази връзка трябва да разберем, когато днес искаме въобще да говорим върху познанието.
към текста >>

100. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>

101. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото. Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос. Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността.
към текста >>

В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>

В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>

102. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H. Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>

103. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>

104. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>

105. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>

Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос.
Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена. Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън.
към текста >>

Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос.
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса. Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос. За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа. Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе.
към текста >>

Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос.
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса. Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос. За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа. Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе.
към текста >>

Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>

Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>

Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие.
Но на какво почива това образуване на хумус? То почива на факта, че това, което идва от растителния живот, се поема от природния процес. Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие. Бъде ли и то приложено върху развитието на растението, ние задържа ме вътре в живота на растението земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване. Обратно, земният елемент действа върху растението на листа та и цветовете и т.н. Във всичко това космичното само изпраща своите действия. Това може да се проследи съвсем точно.
към текста >>

Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.
Да вземем едно растение, което израства от корена нагоре. На края на стеблото се образуват семенцата. Развиват се и се разпростират листата и цветовете. В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя. Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.
към текста >>

Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос.
Растителността на земята обаче не е всичко. Към определена земя принадлежат и определени животни. По причини, които ще бъдат посочени, засега може да се абстрахираме от хората. От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния живот на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област. Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
към текста >>

106. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса.
Всичките тези вещества сяра, въглерод, кислород, азот, водород са обединени в белтъка. А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат. Тогава се поражда новият живот.
към текста >>

В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос.
Всичките тези вещества сяра, въглерод, кислород, азот, водород са обединени в белтъка. А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат. Тогава се поражда новият живот.
към текста >>

107. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При образуване на семето не е необходимо да се повишава, да се усилва хаотизацията изобщо щом имаме едно оплодено семе, там вече имаме пълен хаос, съвършена хаотизация.
Може, но това не е необходимо. Изобщо щом се образува семето, с неговото узряване настъпва максимумът на хаотизацията. Не е необходимо да се подкрепя и поддържа. Подкрепа е необходима при торенето. При образуване на семето не е необходимо да се повишава, да се усилва хаотизацията изобщо щом имаме едно оплодено семе, там вече имаме пълен хаос, съвършена хаотизация. Естествено това може да се постигне, като се направи почвата повече силициева, отколкото е. Чрез силиция, чрез кварца действа всъщност тази част от същността на космичните сили, която бива уловена в почвата. Това може да се направи, но не мисля, че е необходимо.
към текста >>

108. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти. Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>

Възможно е поради това, че строежът на семето, изоставен от изграждащите го дотогава сили, бива доведен в състояние на по-висока податливост и възприемчивост, което Щайнер нарича състояние на хаос.
„…тъй като главата трябва да се снабдява от Космоса“ (2, 65). Това важи единствено само за силите, не и за веществото.[18] Такъв е особеният случай при образуване на семената, което произтича изцяло от космичните сили. Възможно е поради това, че строежът на семето, изоставен от изграждащите го дотогава сили, бива доведен в състояние на по-висока податливост и възприемчивост, което Щайнер нарича състояние на хаос. При посяването се достига до приближаване на покълващото семе отново към земното чрез хумуса. За това повече при обсъждането в края на трета лекция.
към текста >>

109. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Това състояние Щайнер нарича хаос.
Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това. Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно. Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ. Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото. По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози. Забележителното е и заслужава внимание това, че Рудолф Щайнер дойде до този резултат по пътя на своето свръхсетивно изследване.
към текста >>

Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин. До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето. И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>

Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]?
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец. Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>

От така свързаните изказвания можем да разберем, че «хаосът в семето и хаосът в най-далечните простори на света» трябва да действат свързано и че от това произлиза чудно подредената структура на едно семе, а не пак нов хаос.[12]
Ние не искаме просто да твърдим, че Щайнер е имал предвид това, но тук става въпрос за реални процеси, които трябва мисловно да проследим, когато търсим действителността. Едното е сетивният свят и до голяма степен микроскопичният сетивен свят. Но Щайнер от свръхсетивно наблюдение описва духовния свят (в общ смисъл) и, както той често казва, в макроскопично разглеждане. Но „никога няма дух без материя и материя без дух“[11] Пълната земна действителност съдържа и двете страни. Това пронизва целия Курс и цялата антропософия. От така свързаните изказвания можем да разберем, че «хаосът в семето и хаосът в най-далечните простори на света» трябва да действат свързано и че от това произлиза чудно подредената структура на едно семе, а не пак нов хаос.[12]
към текста >>

Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос.
Щайнер говори също за освобождаването на отделните химически елементи чрез водорода, от една страна във връзка с разпръскването им в световните простори и от друга страна - в семето. Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос. Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
към текста >>

Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
Щайнер говори също за освобождаването на отделните химически елементи чрез водорода, от една страна във връзка с разпръскването им в световните простори и от друга страна - в семето. Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос. Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
към текста >>

Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах.
Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах. Хаотично разпръснатите в атмосферата вещества дават на космичните сили основата, за да действат те специфично в образуването на семената, тъкмо защото в атмосферата самите вещества не са подредени. Във взаимодействията в семето обаче ние не намираме тези вещества. Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на растението.
към текста >>

Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на растението.
Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах. Хаотично разпръснатите в атмосферата вещества дават на космичните сили основата, за да действат те специфично в образуването на семената, тъкмо защото в атмосферата самите вещества не са подредени. Във взаимодействията в семето обаче ние не намираме тези вещества. Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на растението.
към текста >>

110. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Изразявайки се по-литературно, това е някакъв хаос.
Истинското изследване ни показва, че вътре в тази яйцеклетка въобще нищо няма (има се предвид не естественонаучно, а духовнонаучно изследване - бел. пр.). Преди да бъде оплодена, в нея още до някаква степен има нещо забележимо вътре. Тук още има форма. И така, в неоплодената яйцеклетка могат още да се възприемат всевъзможни нишковидни образувания и така нататък. Но ако яйцеклетката е оплодена, тези нишки се разрушават и тогава цялата яйцеклетка не представлява нищо друго освен истински продукт на разлагане, истинска «храчка», ако ми бъде позволено да се изразя така. Изразявайки се по-литературно, това е някакъв хаос. Това е съвсем неподредено, деструктурирано вещество.
към текста >>

Ако е оплоден, той представлява именно това, което нарекох продукт на разлагането, «храчка», което означава хаос, абсолютно неподредено вещество, абсолютно деструктурирана субстанция.
Оплодената яйцеклетка представлява нещо единствено от своя вид, там вътре е пълно запустение. Отначало веществото трябва да бъде доведено до пълно запустение: то вече не трябва да представлява нищо от само себе си, не трябва да се оставя само на себе си, ако от него трябва да се получи човек. Хората винаги се замислят над това, какво представлява белтъкът. Те изучават вътрешния строеж на белтъка. Да, белтъкът вътрешно има доста проточена структура, докато не е оплоден. Ако е оплоден, той представлява именно това, което нарекох продукт на разлагането, «храчка», което означава хаос, абсолютно неподредено вещество, абсолютно деструктурирана субстанция. Именно оттук се появява човекът. По-нататък, в прамайката Ева - ако тя въобще е съществувала - не се е съдържал целият човешки род, заключен в някаква впоследствие оплодена яйцеклетка, не, яйцеклетката е била съвсем хаотична, неподредена, и даже в прамайката Ева тя е била неподредена. Ако от тази яйцеклетка трябва да възникне човек, върху нея трябва да бъде оказано външно въздействие; това означава, че самият човек би трябвало да влезе в тази яйцеклетка. Именно правилното проведено духовнонаучно изследване на свой ред показва, че човек трябва да влезе в тази яйцеклетка отвън. Това значи, че човек идва от духовния свят.
към текста >>

111. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>

112. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

И той се ориентира не към американизма, защото не е патриот, а в тази надутост на хората на почвата на национализма вижда това, което, бидейки по-късно задействано при най-различни нации, ще доведе до целта, която иска да достигне: а именно да хвърли хората в абсолютен хаос!
Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде. Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм. Привърженикът на Ку-клукс-клан не говори така. Той казва: трябва да се поощрява национализмът въобще, и в Унгария, и в Германия, и във Франция. Колко прекрасно! И той се ориентира не към американизма, защото не е патриот, а в тази надутост на хората на почвата на национализма вижда това, което, бидейки по-късно задействано при най-различни нации, ще доведе до целта, която иска да достигне: а именно да хвърли хората в абсолютен хаос! Зад това се крие изключителна жажда за разрушение. Ку-клукс-клан е особено опасен по причината, че той може да се разпространява и в другите страни. И вие не трябва да казвате, ако той поиска да се разпространи тук, в Швейцария, че това е американски феномен, американска организация. Не, тогава това ще бъде национална швейцарска организация.
към текста >>

НАГОРЕ

0.97339296340942