Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
49
резултата от
31
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Французи
'.
1.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825,
французи
н, основател на школата на утопичния социализъм и определян като първи идеолог на индустриалното общество.
[1] Бел.
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825, французин, основател на школата на утопичния социализъм и определян като първи идеолог на индустриалното общество.
към текста >>
пр.: Франсоа Мари Шарл Фурие, 1772-1837,
французи
н, философ и утопичен социалист.
[3] Бел.
пр.: Франсоа Мари Шарл Фурие, 1772-1837, французин, философ и утопичен социалист.
към текста >>
2.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само
французи
н, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло.
Когато разглеждаме взаимния живот с общностите, в които сме родени, откриваме качествата, чрез които принадлежим на определена фамилия или народ. Чрез тях чувстваме нещо сродно с членовете на този народ, но също и със свойствата, присъщи на нашата епоха. Помислете си колко малко бихте могли да се разбирате с някой човек от старогръцкия народ, ако той застане пред вас. Неговото етерно тяло е много различно от етерното тяло на съвременния човек. Хората се разбират чрез общите свойства в етерното тяло.
Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло.
Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното.
към текста >>
3.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Ваш смирен слуга Пърсивал, владетел на Бонламиулка, съветник и ковчежник на краля на
французи
те и херцога Орлеански, главен управляващ на кралския дворец, родом от Бери".
Ваш смирен слуга Пърсивал, владетел на Бонламиулка, съветник и ковчежник на краля на французите и херцога Орлеански, главен управляващ на кралския дворец, родом от Бери".
към текста >>
4.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Написано: Битеромис, на 21 ден на месец юни Ваш смирен слуга Персевал, господар на Бонланинт, съветник и придворник на краля на
французи
те и на Орлеанския херцог, сенешал на краля, родом от Берри".
И за да сложа край на моето съобщение, светлейши принце: Стават още по-чудни неща и са станали през време, когато Ви пиша, които не мога да Ви предам в думи. През време когато Ви пиша тези неща, девица та е заминала вече за град Реймс в Шанпания, където кралят е отишъл бързо за неговото помазване и коронясване със съдействието на Бога. Пресветлейши и всемогъщи принце и мой високо почитан господар! Представям Ви се много скромно, като моля Всевишния да Ви пази и изпълни Вашите желания.
Написано: Битеромис, на 21 ден на месец юни Ваш смирен слуга Персевал, господар на Бонланинт, съветник и придворник на краля на французите и на Орлеанския херцог, сенешал на краля, родом от Берри".
към текста >>
5.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че
французи
те са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-лош от милитаризма на други страни."
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Французи
те несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
Юни 1914! Така се разглежда от този княз Тройното съглашение, което лека-полека се бе оформило; защото но негово мнение сам по себе си френският пакт вече не стигал.
Французите несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
към текста >>
7.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на
французи
те, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"?
Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж. Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство.
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На
французи
те поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета!
Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им.
На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета!
А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча! Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си."
към текста >>
В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите
французи
в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там.
В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля.
Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни. Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на
французи
н, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни.
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>
9.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Какво са днешните
французи
?
Човек като Данте, за когото Ви говорих вчера, е само характерна проява на едно съвсем общо явление.
Какво са днешните французи?
При всички случаи потомци не само на латинския елемент! Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път посредством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се предполага.
към текста >>
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите
французи
.
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх!
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи.
И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>
Кой закон дава на
французи
те право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата?
„За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непримирима. Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира.
Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата?
Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета. Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като
французи
те ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
10.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни
французи
, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време.
Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>
11.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Като мореплавателни народи испанците, холандците,
французи
те били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
Животът във въпросните централноевропейски страни също се определял от тези обстоятелства. Той бил съвсем различен в сравнение с по-сетне. Немалко било постигнато точно така и по отношение на духовната култура. През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една.
Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
към текста >>
12.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Да не искате да дезавуирам настроенията, които мнозина
французи
таят в сърцето си?
" Вилен: "Това, което казахте! Вашето признание! " Клемансо: "Тогава Вие сте говорили за диктатура и министри реваншисти. Това е дума, която нямахте право да произнасяте. Какво да Ви отговоря?
Да не искате да дезавуирам настроенията, които мнозина французи таят в сърцето си?
Това е, за което се осмелявате да настоявате. (Шумно одобрение отляво.) Да не искате да изложа Франция на безогледни авантюри, като призная, че сте прав? За един добър французин това е недостойно." Последва гласуване вот на доверие на правителството с 213 срещу 32 гласа. [По Helmolt (вж. бел. 137), стр.
към текста >>
За един добър
французи
н това е недостойно." Последва гласуване вот на доверие на правителството с 213 срещу 32 гласа.
Това е дума, която нямахте право да произнасяте. Какво да Ви отговоря? Да не искате да дезавуирам настроенията, които мнозина французи таят в сърцето си? Това е, за което се осмелявате да настоявате. (Шумно одобрение отляво.) Да не искате да изложа Франция на безогледни авантюри, като призная, че сте прав?
За един добър французин това е недостойно." Последва гласуване вот на доверие на правителството с 213 срещу 32 гласа.
[По Helmolt (вж. бел. 137), стр. 41 сл.]
към текста >>
13.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Какви усилия употребяват днешните
французи
, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните
французи
да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Още един забележителен факт.
Херман Грим казва: Как се стараят съвременните французи да представят войната срещу Германия – като законна необходимост, признаването на което те изискват от другите народи, даже и от самите германци.
Това е твърде меко казано. Стремежът да се представи войната, като законна необходимост, – не го ли виждаме и днес в това, което идва насреща ни от Запад?
към текста >>
14.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако би било възможно, в течение на последните 40 години отново и отново да се публикува любопитната размяна на писма между Ернст Ренан,
французи
на и Давид Фридрих Щраус, вюртембергския германец /бележка 22/.
Ще има само един път, например, във френските западни области да стигнат до разбирането на това, което те, собствено, правят. Това е пътят, който един ден ще израсне от осъзнаването, какъв абсурд собствено е, Франция да е принудена да върви на каишка от Източна Европа. Само осъзнаването на това, което сам правиш, ще даде някакво разбиране на ставащото, а не думи, идващи от другите, от тези, които стоят на други национални позиции. Понякога тези неща се чувстват, отгатват се, но отново се забравят. Тъй като най-характерните факти, като правило, се забравят.
Ако би било възможно, в течение на последните 40 години отново и отново да се публикува любопитната размяна на писма между Ернст Ренан, французина и Давид Фридрих Щраус, вюртембергския германец /бележка 22/.
Полезно би било, ако тези характерни писма, да кажем, поне веднъж на 4 седмици се възстановяваха в съзнанието на европейците: тогава биха се изяснили някои работи от настъпилите събития. Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./.
към текста >>
Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като
французи
н, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел.
Тъй като най-характерните факти, като правило, се забравят. Ако би било възможно, в течение на последните 40 години отново и отново да се публикува любопитната размяна на писма между Ернст Ренан, французина и Давид Фридрих Щраус, вюртембергския германец /бележка 22/. Полезно би било, ако тези характерни писма, да кажем, поне веднъж на 4 седмици се възстановяваха в съзнанието на европейците: тогава биха се изяснили някои работи от настъпилите събития. Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността.
Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел.
на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек. Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти.
към текста >>
Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда
французи
н, отколкото човек.
Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно.
Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
Казвам, че са усещали, предчувствали са как тези неща са свързани помежду си в духа на вечната необходимост; но трябва чрез духовната наука постепенно да се научим в своите съждения да следваме тези предчувствия и усещания. Трябва да се научим в своите съждения действително да пробиваме до истинските факти. Но истинските факти не се достигат, ако не се достигне духовния свят. Невъзможно е да бъдат достигнати, ако не се търси опора в това, което от духовния свят дава на фактите импулси за тяхната еволюция.
към текста >>
В англичанина,
французи
на, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг.
И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука.
В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг.
Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас. Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава. Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели. В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на слушателите.
към текста >>
15.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на
французи
н и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло.
Не веднъж сме говорили за това. Но има още нещо. След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение. Има значение за човека, когато след смъртта той следи за съдбата на своите оставени тела, които са резултат от неговия последен земен живот. И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни взаимоотношения, между другото и в различните преживявания на националното.
Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на французин и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло.
Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло. Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота. Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло.
към текста >>
Душите, които днес излизат от тела на
французи
, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло.
Но има още нещо. След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение. Има значение за човека, когато след смъртта той следи за съдбата на своите оставени тела, които са резултат от неговия последен земен живот. И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни взаимоотношения, между другото и в различните преживявания на националното. Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на французин и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло.
Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло.
Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота. Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло. Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
към текста >>
Докато етерното тяло на
французи
на, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло.
Съвсем различно стои работата с етерното тяло на руския човек. То не е така рязко отпечатано, то е в известна степен по-еластично и лесно се разтваря в духовния свят; затова душата е по-малко прикована към своето етерно тяло.
Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло.
За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение. Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност. Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа.
към текста >>
16.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Французи
нът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския.
Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен.
Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито
французи
те, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго.
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
17.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На Запад, сред
французи
, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени.
Ще приведа конкретен пример.
На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени.
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях.
към текста >>
18.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./,
французи
н, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Ако в древността това бяха жреците в мистериите, в нашата епоха това са изтъкнатите философи, при това философи, които все повече подчиняват своята философия на съвременното естествознание. Един такъв философ, когото добре лично познавам, в своя последен труд "Трагикомедия на мъдростта" се изказа така: "ние нямаме повече философия, както я нямат и животните, и се различаваме от тях само по неистовите опити да се доберем до знанието, за да си признаем накрая, че сме лишени от тази възможност" /Бележка 77/. Това го казва професор по философия, университетски професор. Затова не е чудно, че по-задълбочените натури все пак търсят някакъв път в духовния свят и, тъй като от импулсите на материалистическата съвременност не могат да пробият към него, те се обръщат към това, което най-близо е под ръка. Виждаме това с безбройни примери от съвременността.
Един такъв пример е Морис Баре /1862-1923 г./, французин, който сега, по време на войната, получи известна популярност сред неистовите германофоби.
Преди войната беше известен като водач на тази "Млада Франция", която прилагаше всички сили, за да намери пътища към духовното. Морис Баре търсил дълго и след дълги търсения се отдал на обикновения католицизъм, на католическата църква – както и мнозина други от "Млада Франция". Това е само един пример за характерното явление от нашето време, за търсене на духовното, завършващ с преминаване в католицизма.
към текста >>
19.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който
французи
те са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма".
Защото в крайна сметка не е още изградено, което трябва да бъде проявено. Защото в крайна сметка германците нямат също заложбата, която другите притежават така величествено, колкото повече отиваме на запад: да се издигнат навсякъде до последните абстракции. Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си. Обаче германците нямат дарбата да проникнат до последните абстракции. Това се показа особено в техния държавен живот, в този най-нещастен от всички държавни животи.
Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който французите са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма".
Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят. Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV. Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област.
към текста >>
Французи
те наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV.
Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си. Обаче германците нямат дарбата да проникнат до последните абстракции. Това се показа особено в техния държавен живот, в този най-нещастен от всички държавни животи. Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който французите са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма". Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят.
Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV.
Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област. Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности.
към текста >>
20.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго,
французи
те отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си.
Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците.
Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си.
Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля. Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата.
към текста >>
21.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Французи
нът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия.
Как това го правят различните нации? Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата. На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли.
Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия.
Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията. Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н.
към текста >>
22.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на
французи
те.
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на французите.
Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела. Гарибалди пленява знамето. Но понеже същевременно изпитал извънредно голямо уважение пред това, че бойците го пазели със собствените си тела, след като отнел знамето той отново го върнал на неговите притежатели. Във всеки случай, след това, когато се явил на едно събрание, бил освиркан заради това си деяние.
към текста >>
23.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
До определена възраст децата не знаят дали са
французи
, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях.
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст?
До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях.
Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец?
към текста >>
Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си
французи
н, ти си англичанин, ти си холандец и т.
А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно.
Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т.
н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище.
към текста >>
Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк,
французи
н, германец, руснак или холандец?
До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема?
Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец?
Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище. Човек трябва да се научи да понася нещо различно от това, което го шокира в сетивния свят, особено когато разбира неправилно. А между нещата, които трябва да се научи да познава и по един естествен начин да се врастне в себепознанието е, че принадлежи към единия или към другия тип.
към текста >>
24.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин,
французи
н, англичанин, германец.
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец.
Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат. Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи.
към текста >>
25.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците,
французи
те, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт.
Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
26.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Запознава се с Рудолф Щайнер през 1906 във Виена и превежда на френски многобройни негови лекции, изнесени пред
французи
те, както и различни негови произведения.
[2] Д-р Жюл Зауервайн, 1880-1967, брат на горния, известен френски журналист.
Запознава се с Рудолф Щайнер през 1906 във Виена и превежда на френски многобройни негови лекции, изнесени пред французите, както и различни негови произведения.
към текста >>
27.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един
французи
н от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено.
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено.
Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
28.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Запознава се с Рудолф Щайнер през 1906 във Виена и превежда на френски многобройни негови лекции, изнесени пред
французи
те, както и различни негови произведения.
79. Д-р Жюл Зауервайн, 1880-1967, брат на горния, известен френски журналист.
Запознава се с Рудолф Щайнер през 1906 във Виена и превежда на френски многобройни негови лекции, изнесени пред французите, както и различни негови произведения.
към текста >>
29.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Французи
те бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята.
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци.
към текста >>
Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а
французи
те над Сирия.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята. Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия. След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно.
Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия.
Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци. Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират. И ние виждаме как върху просторни територии, обхванати от ентусиазма, довел до кръстоносните походи, идва контраудар от другата страна: мюсулманско-монголското нашествие, установило военен деспотизъм и останало дълго време ужас за Европа и тъмна сянка на кръстоноството.
към текста >>
30.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от
французи
на Огюст Конт от германеца Дюринг.
Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот.
То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг.
Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично.
към текста >>
31.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Французи
нът пренася животното от пустинята в зоопарка.
Виждате ли, по темата има един доста мил анекдот за това, как представителите на различните народи изучават естествената история, изучават например кенгуруто или някое друго животно, живеещо в Африка. Англичанинът пътешества в Африка - както Дарвин[5] е предприел своето околосветско пътешествие за целите на естествената наука - и наблюдава животното в естествената му среда. Там той може да види как то живее, в какви природни условия.
Французинът пренася животното от пустинята в зоопарка.
Той го изучава в зоопарка. Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява.
към текста >>
НАГОРЕ