Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
843
резултата от
352
текста с части от думите : '
Фон
'.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Имена като тези на Фойгт, Неес
фон
Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г.
Всички тези пречки трябваше да бъдат отстранени от пътя чрез отделни опитности. Ето защо тези опитности не бяха никога за Гьоте самоцел; те трябваше да бъдат направени, за да потвърдят онова централно откритие. Не може да се отрече, че съвременниците на Гьоте рано или късно стигнаха до същите наблюдения и че може би днес всички те бяха били познати и без Гьоте. Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте.
Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г.
Карус, Мерциус и др. принадлежат към тази поредица. Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено. Изобщо явява се безразлично, дали Гьоте първи е открил един факт или го е преоткрил; но този факт добива своето истинско значение едва чрез начина, по който той го включва в своя възглед за природата.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Произходът на това схващане трябва да се търси разбира се в работите на алхимията заедно с госпожица
фон
Клетенберг и в четенето на Теофрастус Парапелзус след своето завръщане от Лайпциг (1768/69г.)
Обаче това, което трябва да запомним, е, че той си представя идеята за живото същество не приложена към един отделен организъм, но че цялата вселена е едно такова живо същество.
Произходът на това схващане трябва да се търси разбира се в работите на алхимията заедно с госпожица фон Клетенберг и в четенето на Теофрастус Парапелзус след своето завръщане от Лайпциг (1768/69г.)
към текста >>
На 31 октомври 1777 година той моли госпожа
фон
Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина. Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите.
На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи.
За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
За запознаването с тези съчинения ние научаваме от писмата до госпожа
фон
Щайн в 1782 година.
От сега нататък поетът не напуска вече царството на растенията. Още много по-рано той трябва да е прочел съчиненията на Лине.
За запознаването с тези съчинения ние научаваме от писмата до госпожа фон Щайн в 1782 година.
към текста >>
Вилхелм Фрайхер
фон
Глайхен, наречен Русвурм, беше издал тогава два труда, които се занимаваха с изучаване на предмета, който живо интересуваше Гьоте: Най-новото из областта на растенията” и "Избрани микроскопски открития при растенията"*/* Нюрнберг 1764 г. съотв.
Следващите подробни наблюдения на растителния свят се падат в 1784 година.
Вилхелм Фрайхер фон Глайхен, наречен Русвурм, беше издал тогава два труда, които се занимаваха с изучаване на предмета, който живо интересуваше Гьоте: Най-новото из областта на растенията” и "Избрани микроскопски открития при растенията"*/* Нюрнберг 1764 г. съотв.
1777-1781 г./. И двете книги разглеждаха процесите на оплождането при растенията. Цветният прашец, тичинките и близалцето бяха грижливо изследвани и откритите при това процеси представени в добре изпълнена картини. Тези изследвания направи сега Гьоте на свой ред.
към текста >>
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа
фон
Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
Така госпожа
фон
Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./.
към текста >>
Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа
фон
Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година.
Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./. Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване. Кнебел го придружава.
към текста >>
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа
Фон
Щайн.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
към текста >>
На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа
фон
Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации.
На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>
На 9 юли 1786 година той пише на госпожа
фон
Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството.
На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа
фон
Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”. /и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>
На 28 септември той пише на госпожа
фон
Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте. Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси. На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори.
На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”.
След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг. От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие. Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”.
към текста >>
От там той пише на госпожа
фон
Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие.
На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг.
От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие.
Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”.
към текста >>
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа
фон
Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
На 1 май 1784 година госпожа
фон
Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години.
На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
В 1786 година той пише на госпожа
фон
Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа.
В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”.
И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа
фон
Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени.
Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята
фон
Хумболдт, Якоби и Шилер.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа
фон
Щайн.
Този последният, който се беше занимавал подробно със Спиноза за което свидетелстват неговите писма върху учението на Спиноза, 1785 година,беше напълно подходящ да въведе Гьоте по-дълбоко в същността на философа. Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава.
През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му.
към текста >>
Неес
фон
Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
5.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Такъв един идеализъм стои също и на основата на философията на Едуард
фон
Хартман.
Такъв един идеализъм стои също и на основата на философията на Едуард фон Хартман.
Едуард фон Хартман търси в природата идейно-съобразното единство, както то се получава положително за едно пълно съдържателно мислене. Той отхвърля чисто механическото схващане на природата и придържащия се към външното хипер-дарвинизъм. В науката той е основател на един конкретен монизъм. В историята и естетиката той търси конретната идея. Всичко това по емпирично-индуктивен метод.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман търси в природата идейно-съобразното единство, както то се получава положително за едно пълно съдържателно мислене.
Такъв един идеализъм стои също и на основата на философията на Едуард фон Хартман.
Едуард фон Хартман търси в природата идейно-съобразното единство, както то се получава положително за едно пълно съдържателно мислене.
Той отхвърля чисто механическото схващане на природата и придържащия се към външното хипер-дарвинизъм. В науката той е основател на един конкретен монизъм. В историята и естетиката той търси конретната идея. Всичко това по емпирично-индуктивен метод.
към текста >>
6.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Наред с идеята Едуард
фон
Хартман прави от тази абстракция един втори учредяващ света принцип.
Тя е едно деятелно съществуване. Който би я схванал по друг начин: Като мъртво, недействено природно произведение, той би я поставил наравно с камъните от улицата. Това деятелно съществуване е обаче една абстракция, то не е нещо действително. То не може да бъде уловено, няма съдържание. Ако искаме да го уловим, ако искаме едно съдържание, тогава получаваме намиращия се в действие свят на идеите.
Наред с идеята Едуард фон Хартман прави от тази абстракция един втори учредяващ света принцип.
Обаче тя не е нищо друго освен самата идея, само че в друга форма на изява. Воля без идея би била нищо. Същото не може да се каже за идеята, защото дейността е един неин елемент, докато тя е носеща себе си същност.
към текста >>
7.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Накрая искаме да съпоставим Гьотевия възглед за света с най-важното научно явление на нашето време, с възгледите на Едуард
фон
Хартман.
Накрая искаме да съпоставим Гьотевия възглед за света с най-важното научно явление на нашето време, с възгледите на Едуард фон Хартман.
"Философията на Несъзнателното" написана от този мислител е едно съчинение имащо най-голямо историческо значение. Заедно с другите съчинения на Хартман, които разработват скицирането в гореспоменатото във всички направления, даже в много отношения донасят нови гледища към това главно съчинение, в него се отразява цялото духовно съдържание на нашето време. Хартман показва едно заслужаващо уважение и възхищение дълбоко разбиране и едно чудесно овладяване на материала на отделните науки. Той стои днес на високия връх на образованието. Не е необходимо човек да бъде негов последовател, за да признае откровено това.
към текста >>
Със своя обективен идеализъм Едуард
фон
Хартман стои на почвата на Гьотевия възглед за света.
Със своя обективен идеализъм Едуард фон Хартман стои на почвата на Гьотевия възглед за света.
Когато Гьоте казва: "Всичко, което съзираме и за което можем да говорим, са само проявления на идеята", и когато той изисква човек да развие в себе си една такава познавателна способност, че идеята да стане за него също така нагледна, както външното възприятие е за сетивата, той стои на онази почва, където идеята е не само явление на съзнанието, а обективен миров принцип; мисленето е просияването в съзнанието на онова, което съставлява обективно света.
към текста >>
Ето защо според Едуард
фон
Хартман ние трябва да поставим идеята на основата на света като нещо настъпателно действащо, независимо от осъзнаването.
Следователно същественото в идеята не е това, което тя е за нас, за нашето съзнание, а това, което е в самата себе си. Защото чрез своята собствена същност тя стои като принцип на основата на света. Ето защо мисленето е едно съзиране на онова, което е по себе си и за себе си. Следователно, въпреки че идеята съвсем не би стигнала до изява, ако не съществуваше никакво съзнание, все пак тя трябва да бъде схващана така, че не съзнателността съставлява нейната характерна черта а това, което тя е по себе си, което се намира в самата нея, за което осъзнаването не прави нищо.
Ето защо според Едуард фон Хартман ние трябва да поставим идеята на основата на света като нещо настъпателно действащо, независимо от осъзнаването.
Това е същественото при Хартман, че ние трябва да търсим идеята във всичко безсъзнателно.
към текста >>
Обаче духът на Едуард
фон
Хартман действа твърде интензивно, твърде всеобхватно и проникващ дълбоко, за да не познае; ние трябва напротив да се задълбочим в това, което трябва да считаме като несъзнателно, трябва да преминем от това свойство върху конкретното съдържание и от това да изведем света на отделните явления.
Обаче с различаването на съзнателното и несъзнателното ние не сме сторили много. Защото това е все пак само една разлика за моето съзнание. Но ние трябва да обхванем идеята в нейната обективност, в нейната пълна съдържателност, трябва да държим сметка не само за това, че идеята е действена несъзнателно, а за това що е този действащ принцип. Ако Хартман би спрял само при това, че идеята е несъзнателна, и ако би обяснил света изхождайки от този несъзнателен принцип следователно от един едностранен признак на идеята -, той би създал наред с много системи, които извеждат света от един формален абстрактен принцип, една нова еднообразна система. И ние не можем да считаме неговото първо главно съчинение напълно свободно от това еднообразие.
Обаче духът на Едуард фон Хартман действа твърде интензивно, твърде всеобхватно и проникващ дълбоко, за да не познае; ние трябва напротив да се задълбочим в това, което трябва да считаме като несъзнателно, трябва да преминем от това свойство върху конкретното съдържание и от това да изведем света на отделните явления.
Така от абстрактния монист, какъвто още беше в своята "Философия на Несъзнателното", Хартман се разви до конкретния монист. И конкретната идея е тази, която Гьоте нарича под три форми: Първично явление, тип и "идея в тесен смисъл".
към текста >>
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард
фон
Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
8.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа
фон
Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца.
В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
"
към текста >>
На 12 юни 1784 година той писа на госпожа
фон
Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала.
Неговият стремеж беше да се издигне до един такъв възглед, че това, което виждаше отделно, да му се яви в неговата вътрешна, необходима връзка. Неговият метод беше "развиващият се, разгръщащият се, а съвсем не групиращият, подреждащият". За него не е достатъчно да види тук гранита, там порфира и т.н. и да ги подреди един до друг по техните външни признаци, а той се стремеше към един закон, който лежеше на основата на всяко образуване на скалите и който беше достатъчно да държи само пред духа си, за да разбере, как е трябвало да се роди гранитът тук, порфирът нататък. Той се насочваше от различаващите признаци към общото.
На 12 юни 1784 година той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала.
Нищо в опита не е за него нещо твърде установено, при което би искал да спре; само принципът, който стои на основата на всичко, е такъв. Ето защо той винаги се стреми да намери преходите от една скала към друга. От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица".
към текста >>
9.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едуард
Фон
Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното".
Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай.
Едуард Фон Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното".
Днес на самия остроумен автор на тази книга ни най-малко не би му хрумнало да отрича нейните несъвършенства. Обаче насоката на мисълта, пред която се намираме тук, е една проникваща, отиваща до основата на нещата. Ето защо книгата завладя силно всички духове, които чувстват нужда от по-дълбоко познание. Обаче тя кръстоса пътищата на учените естественици, които напипват само повърхността на нещата. Всички тези учени се надигнаха срещу нея.
към текста >>
Когато авторът действително назова себе си, това беше Едуард
Фон
Хартман.
След като различните нападки от тяхна страна останаха почти без ефект, излезе едно съчинение от един анонимен автор: "Несъзнателното от гледна точка на физиологията и на теорията на произхода" /1872 г./, която изложи с цялата критична острота, която бихме могли да си представим, всичко против новооснованата философия, което може да се каже против нея от гледна точка на модерната естествена наука. Тази книга предизвика голяма сензация. Привържениците на съвременното направление бяха до най-висока степен доволни от нея. Те публично признаха, че авторът е едни от техните и обявиха неговите изложения като техни. Но какво разочарование трябваше да изпитат те!
Когато авторът действително назова себе си, това беше Едуард Фон Хартман.
С това обаче е доказано с убедителна сила едно нещо: Не е непознаването на резултатите на природоизследването, не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духове стремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господстваща. А това е познанието, че пътищата на тази насока не са правилни. За философията не е трудно, да застане за опит на становището на съвременния възглед за природата. Това показва неопровержимо Едуард фон Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда. Това изнесох в по-горенаправеното от мене твърдение, че и за мене не е трудно да си направя сам възраженията, които могат да се повдигнат против моите изложения.
към текста >>
Това показва неопровержимо Едуард
фон
Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда.
Но какво разочарование трябваше да изпитат те! Когато авторът действително назова себе си, това беше Едуард Фон Хартман. С това обаче е доказано с убедителна сила едно нещо: Не е непознаването на резултатите на природоизследването, не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духове стремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господстваща. А това е познанието, че пътищата на тази насока не са правилни. За философията не е трудно, да застане за опит на становището на съвременния възглед за природата.
Това показва неопровержимо Едуард фон Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда.
Това изнесох в по-горенаправеното от мене твърдение, че и за мене не е трудно да си направя сам възраженията, които могат да се повдигнат против моите изложения.
към текста >>
10.
17_в ТРЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден
фон
д от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят.
Ако нашите естественици биха чели също и съчинения на хора извън тяхната професия, тогава професор Оствалд не би искал да направи една забележка като горецитираната. Защото още в 1891 година, в споменатия Увод към Гьотевата теория на цветовете, аз се изказах, че за такива "форми" ние можем без съмнение да имаме едно предчувствие, а и нещо повече, и че в построяването на Гьотевите естественонаучни основни представи се крие задачата на естествената наука на бъдещето. Колкото малко процесите на света на телата могат да бъдат сведени до механиката на атомите, толкова малко могат те да бъдат превърнати също и в енергийни отношения.
Чрез един такъв подход не се постига нищо повече, освен да се отклони вниманието от съдържанието на действителния сетивен свят и да бъде насочено към една недействителна абстракция, чийто по-беден фонд от свойства все пак е също взет от същия сетивен свят.
Едната група свойства на сетивния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприятия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на естествената наука не може да бъде "свеждането" /превръщането/ единия вид свойства в другия, а търсенето на връзки и отношения между възприемамите свойства на сетивния свят. Тогава ние откриваме определени условия, при които едно сетивно възприятие влече след себе си по необходимост другото. Ние откриваме, че между различните явления съществува една интимна връзка, по-интимна отколкото между други.
към текста >>
11.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И когато някой природоизследовател свързва с думата материя един смисъл излизащ вън от пределите на емпиричния, той върши това не като природоизследовател, а като философ материалист* /*Х.Л.
фон
Хелмхолц, Гьотевите предчувствия на бъдещите идеи на науката и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.
Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил война на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил. Може ли да се вярва, че едно природоизследване, което върви по пътищата, които Кирххоф е начертал, може да схване понятието за материята в един такъв смисъл, както е сторил това материализмът? Това е невъзможно, това е едно очебийно противоречие. Понятието за материята, както и това за силата, може да има смисъл, уточнен чрез изискването за едно възможно най-просто описание, т.е. изразено кантиански, то може да има само емпиричен смисъл.
И когато някой природоизследовател свързва с думата материя един смисъл излизащ вън от пределите на емпиричния, той върши това не като природоизследовател, а като философ материалист* /*Х.Л.фон Хелмхолц, Гьотевите предчувствия на бъдещите идеи на науката и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.
към текста >>
12.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Едуард
фон
Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно.
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно.
Навсякъде се признаваше, че със своето познание човекът се сблъсква с определени граници, вън от които той не може да излезе и да проникне в областта на истинската действителност. По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът живее в действителността на света като нещо духовно. Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание. По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи.
към текста >>
13.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард
фон
Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски. Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес.
Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите.
Никой освен тях не се интересуват от тези трудове. Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”. За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота. Това, което за така продължителното време беше един пълен заместител; религиозните догми, то все повече изгубва от своята убедителна сила.
към текста >>
14.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
От мене се изисква само способността да извлека от
фон
да на света на мислите определено понятие.
Да но, ще каже някой, не срещаме ли ние в живота много неща, за които до сега не сме си образува ли и най-малкото понятие? Съвършено вярно. Но нима сборът на всички възможни понятия е тъждествен със сбора на тези, които аз съм си образувал в моя досегашен живот? Нима моята система от понятия не е способна да се развива? Не мога ли аз по отношение на една неразбираема за мене действителност да поставя веднага в действие моето мислене, за да развия именно на място понятието, което трябва да държа срещу един предмет?
От мене се изисква само способността да извлека от фонда на света на мислите определено понятие.
Не се касае за това, щото в течение на моя живот една определена мисъл да е била осъзната от мене, а за това, че тя може да бъде изведена от света на достижимите за мене мисли. За нейното съдържание е несъществено, къде и как аз я зачевам. Аз вземам всички определения на мисълта от света на мислите. В това съдържание не се влива нищо от сетивния обект. Аз познавам в сетивния обект отново мисълта, която съм извлякъл от моята вътрешност.
към текста >>
15.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард
фон
Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието.
Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието.
към текста >>
16.
07. ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Изчерпващо разяснение върху тази точка е дал Едуард
фон
Хартман/.
Нашият възглед за света се допира най-близо, както го обосновахме теоретико-познавателно, с възгледа за света на Е. Бидерман/1/. /*1 Виж Теоретико-познавателните изследвания в І том.
Изчерпващо разяснение върху тази точка е дал Едуард фон Хартман/.
Обаче за обоснованието на своето гледище Бидерман се ползува от твърдения съвсем неуместни в теорията на познанието. Така той оперира с понятията битие, субстанция, пространство, време и т.н., без предварително да изследва самия процес на познанието. Вместо да установи, че в процеса на познанието се намират преди всичко само два елемента: даденото и мисленето, той говори за образите на битието на действителността. Така например, в #15 той казва: "Във всяко съдържание на съзнанието се съдържат два основни факта: 1. В него ни е дадено всяко битие, и тази противоположност ние обозначаваме като сетивно и духовно, веществено и идеално битие".
към текста >>
17.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
451) Едуард
фон
Хартман твърди, че човешката воля зависела от два главни фактора: от мотивите и от характера.
В своята „Феноменология на нравственото съзнание" (стр.
451) Едуард фон Хартман твърди, че човешката воля зависела от два главни фактора: от мотивите и от характера.
Ако всички хора се разглеждали като еднакви или с незначителни различия, тогава тяхната воля се явявала като определяна отвън, а именно от обстоятелствата, възникващи около тях. Но ако се вземело предвид, че различните хора превръщали дадената представа в мотив за своите действия само, ако техният характер бил такъв, че чрез съответната представа бивал подтикван към едно силно желание, в такъв случай човекът се явявал като определян отвътре, а не отвън. И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една наложена му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви. Според Едуард фон Хартман обаче истината се криела в следното: „Дори ние самите тепърва да издигаме представите в мотиви, вършим го все пак не своеволно, а според необходимостта на нашата характерологична склонност, сиреч далеч несвободно." И в този случай изцяло се пренебрегва разликата, съществуваща между мотивите, които оставям да ми въздействат едва след като съм вникнал със съзнанието си в тях, и мотивите, които следвам, без да имам ясно знание за тях.
към текста >>
Според Едуард
фон
Хартман обаче истината се криела в следното: „Дори ние самите тепърва да издигаме представите в мотиви, вършим го все пак не своеволно, а според необходимостта на нашата характерологична склонност, сиреч далеч несвободно." И в този случай изцяло се пренебрегва разликата, съществуваща между мотивите, които оставям да ми въздействат едва след като съм вникнал със съзнанието си в тях, и мотивите, които следвам, без да имам ясно знание за тях.
В своята „Феноменология на нравственото съзнание" (стр. 451) Едуард фон Хартман твърди, че човешката воля зависела от два главни фактора: от мотивите и от характера. Ако всички хора се разглеждали като еднакви или с незначителни различия, тогава тяхната воля се явявала като определяна отвън, а именно от обстоятелствата, възникващи около тях. Но ако се вземело предвид, че различните хора превръщали дадената представа в мотив за своите действия само, ако техният характер бил такъв, че чрез съответната представа бивал подтикван към едно силно желание, в такъв случай човекът се явявал като определян отвътре, а не отвън. И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една наложена му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви.
Според Едуард фон Хартман обаче истината се криела в следното: „Дори ние самите тепърва да издигаме представите в мотиви, вършим го все пак не своеволно, а според необходимостта на нашата характерологична склонност, сиреч далеч несвободно." И в този случай изцяло се пренебрегва разликата, съществуваща между мотивите, които оставям да ми въздействат едва след като съм вникнал със съзнанието си в тях, и мотивите, които следвам, без да имам ясно знание за тях.
към текста >>
18.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Защото онова, което сега застава на
фон
а, отново е самото мислене.
Когато мисленето бива превръщано в обект на наблюдение, към останалото наблюдавано съдържание на света се прибавя нещо, което иначе убягва от вниманието; непроменен обаче остава начинът, по който човекът се отнася и към другите неща. Увеличава се броят на обектите на наблюдение, но не и методът на наблюдение. Докато наблюдаваме другите неща, в световната събитийност - към която сега причислявам наблюдението - се вмесва един процес, който бива игнориран. Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под внимание. Но когато съзерцавам моето мислене, тогава такъв игнориран елемент липсва.
Защото онова, което сега застава на фона, отново е самото мислене.
Обектът на наблюдение е качествено същият като дейността, насочена към него. И това отново е една характерна особеност на мисленето. Когато го превръщаме в обект на съзерцание, на нас не ни се налага да вършим това с помощта на нещо качествено-различно, а можем да останем в същия елемент.
към текста >>
19.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард
фон
Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв.
В противовес на това знанието, излизащо извън рамките на представите ни (тук навсякъде използвам този термин в най-широк смисъл, така че в него се включва всичко ставащо в психиката), не е защитено от съмнение. Ето защо в началото на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието". Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява плод на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание. Но физиката, физиологията и психологията изглежда обаче да учат, че предпоставка за възприятията ни е нашето органично устройство, така че следователно ние не можем да знаем нищо повече от онова, което нашето органично устройство ни предава за нещата. Следователно нашите възприятия са преобразования на органичното ни устройство, а не неща сами за себе си.
Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв.
книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят. По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина. Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят.
към текста >>
20.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
(В съчинението си „Основни проблеми на теорията на познанието" Едуард
фон
Хартман представя подробно този доказателствен подход.)
От предходните разсъждения проличава невъзможността чрез изследване съдържанието на нашите наблюдения да се приведе доказателство, че нашите възприятия са представи. Такова доказателство именно се цели да се приведе, като се покаже, че ако процесът на възприемането протича така, както се схваща съгласно наивно- реалистичните предположения за психологическото и физиологичното устройство на нашия индивид, тогава имаме работа не с неща сами за себе си, а само с наши представи за нещата. Но ако наивният реализъм - последователно проследен - води до резултати, представляващи тъкмо обратното на неговите предпоставки, тогава сме длъжни да окачествим тези предпоставки като неподходящи за обосноваването на един светоглед и да ги изоставим. Неуместно е, във всеки случай да се отхвърлят предпоставките, а да се запазва валидността на изводите, както постъпва критическият идеалист, който в основата на твърдението си, че светът е моя представа, полага горния доказателствен подход.
(В съчинението си „Основни проблеми на теорията на познанието" Едуард фон Хартман представя подробно този доказателствен подход.)
към текста >>
Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард
фон
Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е.
Независимо от това, дали онзи, който схваща непосредствения живот като сън, не предполага нищо повече над този сън, или пък отнася своите представи към действителни неща, за него самият живот трябва да загуби някакъв научен интерес. Но докато за този, който със съня смята достъпната ни вселена за изчерпана, всяка наука е безсмислица, то за другия, смятащ се в правото си от представите да вади заключения за нещата, науката ще се състои в изследването на тези „неща сами за себе си".
Първият светоглед може да се означи с името абсолютен илюзионизъм, а вторият бива наричан от своя най-последователен застъпник Едуард фон Хартман, трансцендентален реализъм*/* Трансцендентално в смисъла на този светоглед се нарича едно познание, което е убедено, че за нещата сами за себе си пряко не може да се каже нищо, но което от познатото субективно прави косвени заключения за непознатото, за намиращото се отвъд субективното, т.е.
(за трансцендентното). Според този възглед нещото само за себе си е отвъд областта на пряко познаваемия за нас свят, т.е. то е трансцендентно. Но нашият свят може Трансцендентално да бъде отнесен към трансцендентното. Гледището на Хартман се нарича реализъм, понеже излиза извън рамките на субективното, идеалното и се насочва към трансцендентното, реалното.
към текста >>
21.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард
фон
Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи.
Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>
22.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард
фон
Хартман може да бъде следван – характерологично начало.
Общи и индивидуални понятия (представи) стават мотиви на волята поради това, че те въздействат върху човешкия индивид и го подбуждат към действия в някаква насока. Но едно и също понятие, респ. една и съща представа въздейства различно на различните индивиди. Те подбуждат различните хора към различни действия. Следователно волята е резултат не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека.
Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично начало.
Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното начало на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик.
към текста >>
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард
фон
Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия.
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
- Б. а./
към текста >>
Не по-малко различни са ситуациите, в които хората живеят и на чийто
фон
се разгръща тяхната дейност.
Хората се различават по своята интуитивна способност. Към едни идеите струят, други трудно се добират до тях.
Не по-малко различни са ситуациите, в които хората живеят и на чийто фон се разгръща тяхната дейност.
Следователно действията на един човек зависят от начина, по който интуитивната му способност реагира при определена ситуация. Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек. Доколкото това интуитивно съдържание е насочено към действията, то представлява нравственото съдържание на индивида. Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални принципи се сливат в това съдържание. Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм.
към текста >>
23.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Едуард
фон
Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание.
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност. На дуалиста нравствения ред в света му изглежда като възприемаем отблясък на един по-висш ред, стоящ зад него. Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество.
Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание.
Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
24.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Като главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а като такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард
фон
Хартман.
Като главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а като такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард фон Хартман.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит?
Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
към текста >>
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард
фон
Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието.
Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>
По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард
фон
Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян.
По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард фон Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян.
Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд. Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд. На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността.
към текста >>
25.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
„Цайтшрифт фюр филозофи унд филозофише критик", т.108, стр.55 сл.) Едуард
фон
Хартман отнася моята „Философия на свободата" към философското направление, което търсело опора в някакъв „гносеологичен монизъм".
В статията си „Последни въпроси на теорията на познанието и на метафизиката" (в спис.
„Цайтшрифт фюр филозофи унд филозофише критик", т.108, стр.55 сл.) Едуард фон Хартман отнася моята „Философия на свободата" към философското направление, което търсело опора в някакъв „гносеологичен монизъм".
Едно такова становище бива отхвърлено от Едуард фон Хартман като невъзможно. Основанията за това са следните. Съгласно виждането, изразявано в посочената статия, съществували само три възможни гносеологически становища. Първо, да се остане на наивното становище, което смята възприеманите явления за реални неща извън човешкото съзнание. Това щяло да означава липса на критично разбиране.
към текста >>
Едно такова становище бива отхвърлено от Едуард
фон
Хартман като невъзможно.
В статията си „Последни въпроси на теорията на познанието и на метафизиката" (в спис. „Цайтшрифт фюр филозофи унд филозофише критик", т.108, стр.55 сл.) Едуард фон Хартман отнася моята „Философия на свободата" към философското направление, което търсело опора в някакъв „гносеологичен монизъм".
Едно такова становище бива отхвърлено от Едуард фон Хартман като невъзможно.
Основанията за това са следните. Съгласно виждането, изразявано в посочената статия, съществували само три възможни гносеологически становища. Първо, да се остане на наивното становище, което смята възприеманите явления за реални неща извън човешкото съзнание. Това щяло да означава липса на критично разбиране. Не се проумявало, че със съдържанието на своето съзнание човек се намирал само в собственото си съзнание.
към текста >>
Във въпросната статия Едуард
фон
Хартман твърди, че един „гносеологичен монизъм", за какъвто той представя моето становище, трябвало всъщност да се присъедини към едно от трите становища, ала не го правел само защото не си давал истинска сметка за последствията от своите предпоставки.
В такъв случай сме бивали принудени да си мислим, че и другите хора присъстват единствено в съдържанието на собственото ни съзнание, което е абсурд. Възможно било само третото становище - трансценденталният реализъм. Той приемал наличието на „неща сами за себе си", но в непосредственото изживяване съзнанието не можело да има нищо общо с тях. По неосъзнаван начин те предизвиквали отвъд човешкото съзнание появата на обекти на съзнанието в него. До тези „неща сами за себе си" можело да се стигне само чрез заключение от изживяваното, но именно под формата на представи, съдържание на съзнанието.
Във въпросната статия Едуард фон Хартман твърди, че един „гносеологичен монизъм", за какъвто той представя моето становище, трябвало всъщност да се присъедини към едно от трите становища, ала не го правел само защото не си давал истинска сметка за последствията от своите предпоставки.
По-нататък в статията се казва: „Ако искаме да узнаем към кое гносеологично становище принадлежи един така наречен гносеологичен монизъм, необходимо е само да му поставим няколко въпроса и да изискаме от него отговора им. Защото от само себе си той не благоволява да изрази мнението си по тези точки, а и при пряко запитване ще се опита по всякакъв начин да избегне отговора, понеже всеки отговор ликвидира претенциите на гносеологичния монизъм да бъде становище, различаващо се от другите три. Касае се за следните въпроси:
към текста >>
Едуард
фон
Хартман не е успял да схване всичко това.
Само че в останалите мигове съзнанието за това сливане с другия отново се появява, така че при мисловното изживяване съзнанието на всяко отделно лице обхваща себе си и другия. Знам, че трансценденталният реалист означава това като връщане към наивния реализъм. Но в тази книга вече посочих, че наивният реализъм запазва правото си по отношение на изживяното мислене. Трансценденталният реалист изобщо не се занимава с истинското положение на нещата при процеса на познанието; той се изолира от него посредством мрежа от мисловни конструкции и се заплита в нея. Освен това застъпваният във „Философия на свободата" монизъм не би трябвало да се нарича „гносеологичен", а - ако ще се търси някакво прецизиране - монизъм на мисълта.
Едуард фон Хартман не е успял да схване всичко това.
Вместо да вникне в спецификата на изложеното във „философия на свободата", той заявява: аз по-скоро бих се опитал да съчетая Хегеловия универсалистичен панлогизъм с Хюмовия индивидуалистичен феноменализъм (срв. бележката на стр.71 от посоченото списание). А в действителност „Философия на свободата" като такава няма нищо общо с тези два възгледа, които уж се стремяла да съчетае. (В това именно се крие причината, поради която аз не можех да се заема с разглеждането например на „гносеологичния монизъм" на Йоханес Ремке. Просто гледната точка на „Философия на свободата" се различава коренно от онова, което Едуард фон Хартман и други наричат гносеологичен монизъм.)
към текста >>
Просто гледната точка на „Философия на свободата" се различава коренно от онова, което Едуард
фон
Хартман и други наричат гносеологичен монизъм.)
Едуард фон Хартман не е успял да схване всичко това. Вместо да вникне в спецификата на изложеното във „философия на свободата", той заявява: аз по-скоро бих се опитал да съчетая Хегеловия универсалистичен панлогизъм с Хюмовия индивидуалистичен феноменализъм (срв. бележката на стр.71 от посоченото списание). А в действителност „Философия на свободата" като такава няма нищо общо с тези два възгледа, които уж се стремяла да съчетае. (В това именно се крие причината, поради която аз не можех да се заема с разглеждането например на „гносеологичния монизъм" на Йоханес Ремке.
Просто гледната точка на „Философия на свободата" се различава коренно от онова, което Едуард фон Хартман и други наричат гносеологичен монизъм.)
към текста >>
26.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за теле
фон
на отвъдното“.
Вечната воля, която живее във всички неща, се въплъщава в останалите изкуства само в отраженията им, в идеите. Музиката не е прост образ на волята, в нея волята се изразява непосредствено. Каквото в нашите представи се явява само като отражение на вечната причина за всяко съществуване, волята, в музикалните звуци, вярва Шопенхауер, се възприема непосредствено. Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното. Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер.
Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“.
Рихард Вагнер не вярва вече, че изразява действителността в тонове. „Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката. Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше аскетични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
към текста >>
27.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична сим
фон
ия за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук.
Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно!
към текста >>
Щраус казва за Девета сим
фон
ия на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
(„Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира.
към текста >>
28.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Госпожица Малвида
фон
Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г.
Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм.
Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г.
Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. „Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно.
към текста >>
29.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше се запознава с Лу
фон
Саломе (1861-1937) в Рим през 1882 г.
1. книга за Ницше от госпожа Лу Андреас-Саломе: Фридрих Ницше в своите творби, Виена, 1894 г. (ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г.).
Ницше се запознава с Лу фон Саломе (1861-1937) в Рим през 1882 г.
Половин година тя е негова ученичка и последователка.
към текста >>
77. Малвида
фон
Майзенбург (1816-1903), писателка.
77. Малвида фон Майзенбург (1816-1903), писателка.
Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.
към текста >>
30.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
31.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм
фон
Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
към текста >>
32.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Този начин на мислене трябва да поставим като заден
фон
, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност. Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Този начин на мислене трябва да поставим като заден фон, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
към текста >>
33.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Ти
фон
, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
към текста >>
Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Ти
фон
-Сет, а неговата сестра – Изида.
Нека в тази светлина разгледаме египетското тайнство на Озирис. Озирис постепенно става едно от най-важните египетски божества. Представата за него измества други представи за божества, които съществували в някои части от народа. Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове.
Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида.
Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет. Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него.
към текста >>
Злият брат Ти
фон
обмисля как да погуби Озирис.
Представата за него измества други представи за божества, които съществували в някои части от народа. Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове. Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида. Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет.
Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис.
Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката.
към текста >>
Тогава Ти
фон
и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката.
Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга.
Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката.
Когато Изида научава страшната вест, тя тръгва да търси трупа на своя съпруг. Но когато го намира, Тифон отново го завладява. Той го разкъсва на четиринадесет части, които разпръсква из най-различни места. В Египет са гробовете на Озирис.
към текста >>
Но когато го намира, Ти
фон
отново го завладява.
На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката. Когато Изида научава страшната вест, тя тръгва да търси трупа на своя съпруг.
Но когато го намира, Тифон отново го завладява.
Той го разкъсва на четиринадесет части, които разпръсква из най-различни места. В Египет са гробовете на Озирис.
към текста >>
Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Ти
фон
; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус.
Тук и там, на много места, е трябвало да бъдат погребани разкъсаните части на Бога.
Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Тифон; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус.
към текста >>
Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Ти
фон
) и Любовта (Изида).
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен. Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси.
Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида).
Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите.
към текста >>
От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персе
фон
а.
Малките Мистерии се празнували през февруари, а големите през септември. С празненствата били свързани и посвещенията. Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук. Елевзин ските светилища били издигнати в чест на Деметра. Тя е дъщеря на Кронос.
От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона.
Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис. Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката.
към текста >>
Тъгата на Деметра по Персе
фон
а била безкрайно голяма.
Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно. Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм.
Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма.
Тя докарала неплодородие на Земята. Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята. Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят. Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят.
към текста >>
Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персе
фон
а в горния свят.
Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм. Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма. Тя докарала неплодородие на Земята. Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята.
Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят.
Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят. От тогава тя прекарва една трета от годината в долния свят, а две трети в горния. Деметра се примирява, тя се връща на Олимп. Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба.
към текста >>
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персе
фон
а.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона.
Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба. Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то.
към текста >>
Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персе
фон
а.
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа.
Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона.
Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий. Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
Заедно с Деметра и Персе
фон
а, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона.
Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
34.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Озирис е разкъсан, умъртвен от Ти
фон
.
Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис. В истинския човек още през време на живота трябва да живее един възможно най-съвършен Озирис. Човек става съвършен, когато живее като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис. С това митът за Озирис получава един по-дълбок смисъл. Той става първообраз за този, който иска да събуди Вечното в себе си.
Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон.
Неговата съпруга Изида събира частите на тялото му. След смъртта си той изпраща един лъч светлина, който пада върху Изида. Тя му ражда син Хорус. Този Хорус поема земните задачи на Озирис. Той е вторият Озирис, още несъвършен, но развиващ се към истинския Озирис.
към текста >>
Низшата природа (Ти
фон
) е убила в него висшата.
Истинският Озирис е в човешката душа. Отначало тази душа е преходна. Но преходното е предопределено да роди Вечното. Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис.
Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата.
Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис. Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис. Този е смисълът на египетското „посвещение". Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на кръст върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на кръста мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис. Посвещаващият се трябваше да се развие така, че неговото душевно изживяване, неговото превръщане в Озирис да се слее с космичния процес на Озирис.
към текста >>
35.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Както някога Озирис е бил застрашен от Ти
фон
, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството.
Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
към текста >>
36.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Авторизиран немски превод от Мари
фон
Сиверс (по-късно Мари Щайнер
фон
Сиверс)
Едуард Шуре (1841-1929), френски писател. „Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889.
Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
към текста >>
Адолф
фон
Харнак.
Адолф фон Харнак.
(1851-1930), евангелски теолог, Берлин
към текста >>
37.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Тъкмо тя е построила корабите, железопътните линии, теле
фон
а и телеграфа; всичко това служи в по-голяма част за удовлетворяване на желанията на сетивната душа.
Това, което наричаме материална култура, се е развило напълно в тази посока. Тя се състои в приноса, който мисленето има спрямо Сетивната Душа. За тази цел се изразходва колосална мисловна сила.
Тъкмо тя е построила корабите, железопътните линии, телефона и телеграфа; всичко това служи в по-голяма част за удовлетворяване на желанията на сетивната душа.
Както жизнената строителна сила прониква физическото тяло, така и силата на мисълта прониква Сетивната Душа. Жизнената строителна сила свързва физическото тяло за предшественика с това на потомъка и така го подчинява на една закономерност, която не се подчинява на чисто минералния принцип. Мисловната сила подчинява душата на една закономерност, която не е характерна за Сетивната Душа. Посредством Сетивната Душа, човекът се сродява с животното. Още при животното ние забелязваме усещания, влечения, инстинкти и страсти.
към текста >>
38.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Върху
фон
а на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот.
Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
към текста >>
39.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Такъв е случаят със забележките върху „Аза", които Едуард
фон
Хартман прави на страница 55 и следващите в своята книга „Основи на психологията".
Правилното разбиране на „Аза" се затруднява от известни грешки в психологическите наблюдения, сходни с тези, които вече посочихме по отношение на паметовите възможности. Мнозина смятат, че могат да посочат примери, които са опровержение на казаното по-горе, макар че обикновено те се оказват примери на потвърждение.
Такъв е случаят със забележките върху „Аза", които Едуард фон Хартман прави на страница 55 и следващите в своята книга „Основи на психологията".
Той казва:
към текста >>
40.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Ариман се явява отдясно на
фон
а на местността и изчезва вляво, без да бъде забелязан.)
(Ариман се явява отдясно на фона на местността и изчезва вляво, без да бъде забелязан.)
към текста >>
41.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
42.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „теле
фон
на връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане.
То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек.
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане.
От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията. Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
43.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Коло
фон
/роден през 570 г. пр.Хр.
За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр.
/; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр. живеещ като учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г. пр.Хр./; Мелисос от Самос /който е живял около 450 г. пр.Хр./.
към текста >>
Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксено
фон
в своите "Спомени" за него.
Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието.
Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него.
Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>
Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксено
фон
го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него.
Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>
Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксено
фон
, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>
Както Платон така и Ксено
фон
представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене.
Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>
Интересно е това, което Ксено
фон
казва в това отношение за Сократа.
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа.
Сократ поучава един ученик върху добродетелта. Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно".
към текста >>
" /Ксено
фон
, Спомени, превод от Гютлинг/.
Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено?
" /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/.
За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>
44.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Светогледите възникват като от задния
фон
на религиозния живот.
В тази епоха религиозният начин на мислене тече през развиващите се човешки души; и подбудите на този начин на мислене произтичат образите на света. Мислите, които възникват при това, са продължаващите да действат гръцки мисли. Хората приемат тези мисли, преобразуват ги; но те не ги довеждат до никакъв растеж за самите тях.
Светогледите възникват като от задния фон на религиозния живот.
Това, което живее в тях, не е развиващата се мисъл; това са религиозни импулси, които се стремят да си създадат в постигнатите мисли един израз.
към текста >>
45.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
А Вилхелм
фон
Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж".
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
46.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Те развиват по-нататък ученията на учителя; но запазват в непроменена форма основния
фон
д на неговите мисли.
След неговата смърт много от неговите ученици тръгнаха по свой собствен път. И това е много естествено. Защото който е самостоятелен, ще изгради също самостоятелно своето отношение към действителността. При учениците на Хербарт ние констатираме нещо друго. Те са верни.
Те развиват по-нататък ученията на учителя; но запазват в непроменена форма основния фонд на неговите мисли.
Който се вживява в Хегеловия начин на мислене, той се задълбочава в хода на развитието на света, който се проявява в безброй развойни степени. Тук отделният мислител може да бъде подбуден да върви по този път на развитието; но той може да оформи отделните степени според своя индивидуален начин на мислене. При Хербарт имаме работа с една твърде сглобена в себе си система от мисли, която вдъхва доверие чрез своята солидна структура. Но щом човек я приеме, той трябва да я приеме в нейната първоначална форма. Защото индивидуалното, личното, това заставя човека да противопостави своето собствено себе на чуждото себе; именно това липсва.
към текста >>
47.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт
фон
Халерс.
Това е Лудвиг Фойербах /1804-1872 г./. обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./. По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества.
Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс.
Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени. Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род.
към текста >>
"Хайнрих
фон
Трайчке, История на Германия. 5.
Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5.
част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер. В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г.
към текста >>
48.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер
фон
Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света".
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света".
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
към текста >>
Паул Хайн Рих Дитрих
фон
Холбах /роден в 1723 г.
От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма.
Паул Хайн Рих Дитрих фон Холбах /роден в 1723 г.
/ издаде в 1770 година своята книга "Система на природата". Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването. Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света. Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа. И с това той вярва, че е добил твърде много нещо" Гьоте беше проникнат от убеждението: "По себе си и за себе си теорията не ползува нищо, освен това, че ни кара да вярваме във връзката на явленията".
към текста >>
В Германия Гьоте и Карл
фон
Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение.
Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие. Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение.
Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
към текста >>
Той каза на Йоханес
фон
Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години.
Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин. В статията, която написа, той се застъпи силно за Жьофроай дьо Сент Илер /виж Гьотевите Съчинения върху Естествените науки в т. 36 на Гьотевите издания на германската национална литература./.
Той каза на Йоханес фон Мюлер, че Жьофроай дьо Сент Илер върви по един път, по който той е вървял още преди 50 години.
От това става ясно, какво е искал Гьоте, когато скоро след неговото идване във Ваймар той започна да изучава животинските и растителните същества. Пред неговото съзнание още тогава стоеше едно природосъобразно обяснение на разнообразието на живите организми; но също и той беше предпазлив. Той никога не твърди освен това, за което самите факти му даваха право. И в своя увод към "Метаморфоза на растенията" той казва, че тогавашното време беше доста в неясност по отношение на тези факти. Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само маймуната да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек.
към текста >>
Също така и Карл Ернст
фон
Баер, който беше проследил развитието на животинското същество нагоре чак до неговите начални състояния, не можа да се откаже от мисълта, че процесите в живото тяло са насочени към определени цели, даже че пълното понятие за целта може да се приложи към цялостната природа. /К.Е.Ф.
Също така и Карл Ернст фон Баер, който беше проследил развитието на животинското същество нагоре чак до неговите начални състояния, не можа да се откаже от мисълта, че процесите в живото тяло са насочени към определени цели, даже че пълното понятие за целта може да се приложи към цялостната природа. /К.Е.Ф.
Баер, Проучвания из областта на Естествената наука, 1876 г. стр. 72 и 82/.
към текста >>
49.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Противоположно на Окен, Карл Ернст
фон
Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус
фон
Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед.
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед.
В своята книга "Усещане и съзнание. Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух. Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване. Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание. "Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е.
към текста >>
50.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
"Всички хора са смъртни; херцогът
фон
Велингтон е човек; следователно херцогът
фон
Велингтон е смъртен".
Мил се чувства първо не като член, а като зрител на света. Нещата, намиращи се вън в света, са нещо непознато за него и той посреща с недоверие мисълта, която човек си съставя върху тези неща. Ние възприемаме човеци. Досега винаги сме наблюдавали, че хората са умирали. Ето защо сме си образували съждението: Всички хора са смъртни.
"Всички хора са смъртни; херцогът фон Велингтон е човек; следователно херцогът фон Велингтон е смъртен".
Така заключават хората. Но какво им дава право за това? пита Дж. Ст. Мил. Ако някога един единствен човек се окаже безсмъртен, тогава цялото съждение би било преобърнато.
към текста >>
фон
Баер /виж по-горе, стр.
Даже той я приложи и върху духовните процеси. Още в 1850 година, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната. Той се запозна също и с проучванията на Харвей и Волф върху онтогенезата на организмите /виж т. І на тази История на светогледите, стр. 159 и следв./ и се задълбочи в работите на К. Е.
фон Баер /виж по-горе, стр.
26/, които му показаха, как развитието се състои в това, че от едно състояние на еднородност, на еднообразност се развива едно такова на различност, на разнообразност. В първите стадии на зародиша организмите се показват подобни; по-късно те стават различни едни от други /виж по-горе, стр. 26 и следв./. След това тази мисъл за еволюцията получи пълно потвърждение чрез Дарвин.
към текста >>
51.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Това бяха Херман Лотце /1817-1881 г./, Густав Теодор Фехнер /1801-1887 г./ и Едуард
фон
Хартман /1842-1906 г./.
През втората половина на 19-тото столетие трима мислители претопиха естественонаучния начин на мислене с идеалистичните традиции за първата половина на това столетие и създадоха три светогледа, които носят един рязък индивидуален отпечатък.
Това бяха Херман Лотце /1817-1881 г./, Густав Теодор Фехнер /1801-1887 г./ и Едуард фон Хартман /1842-1906 г./.
към текста >>
Когато в 1868 година се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард
фон
Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно.
Когато в 1868 година се яви със своята "Философия на несъзнателното", Едуард фон Хартман имаше предвид по-малко един светоглед, който се съобразява с фактите на модерната естетическа наука, отколкото напротив един такъв, който издига на по-висока степен идеите на идеалистическата система от първата половина на 19-тото столетие, които в много точки му изглеждаха недостатъчни, един светоглед, който да пречисти тези идеи от противоречия и да ги оформи всестранно.
На него му се струваше, че както в Хегеловите идеи така и в тези на Шелинг и на Шопенхауер се крият зародиши, които би трябвало да бъдат доведени до зрялост. Човекът не може да се задоволи с наблюдението на фактите, когато иска да познае нещата и процесите на света. Той трябва да премине по-нататък от фактите към идеите. Тези идеи не могат да бъдат нещо прибавено произволно от мисленето към фактите. На тях трябва да отговаря нещо в нещата и събитията.
към текста >>
Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт
фон
Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Волевото и идейното съдържание на света съставляват в тяхното съединение несъзнателната основа на света. Макар и в неговото идейно съдържание светът да показва една напълно логическа структура, той все пак дължи своето действително съществуване на нелогичната, неразумната вола. Неговото съдържание е разумно; но че това съдържание е една действителност, това то дължи на неразумността. Царуването на неразумното се изразява в съществуването на страданията, които измъчват всички същества. В света страданието надделява над удоволствието.
Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието. От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята.
към текста >>
Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард
фон
Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността.
Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/. Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати. "Познанието започва с доверието".
към текста >>
52.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард
фон
Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването.
Фридрих Ницше /1844-1900 г./ бе подбуден от мислите на Ролф за своите еволюционни идеи, след като първо беше минал през други форми на своя душевен живот. В началото на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука. Той получи първо едно голямо впечатление от светогледа на Артур Шопенхауер. Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер.
Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването.
Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването. И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието. Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност.
към текста >>
53.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
На
фон
а на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък. И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо.
На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж.
Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>
54.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог
фон
Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам, че, развивайки все повече и повече своите сили, да проникне в тайните на света по един свободен и чисто човешки начин.
Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
към текста >>
55.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария
фон
Сиверс и нейната учителка Мария
фон
Щраух-Шпентини.
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон Сиверс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини.
Той прави същото и с Матилде Шол една от основателките на Антропософското Движение в Германия.
към текста >>
Мария
фон
Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
Мистерийни драми: „Портата на посвещението".
към текста >>
56.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Една от тези инкарнации е била тази на граф
фон
Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран."
„Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори"; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности", които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск"... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос." ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият." ... „Етерното тяло на Кристиян Розенкройц остава съхранено и впоследствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация.... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация.
Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран."
към текста >>
57.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на
фон
дация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
към текста >>
58.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф
фон
Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
"Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн. Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
към текста >>
Който се остави да му подействува разказът, така както го дава Рудолф
фон
Емс, може да почувствува, колко много се е изменило изживяването на земния свят от онова време насам, когато е живял кайзерът Отто /през 9-то столетие/.
Който се остави да му подействува разказът, така както го дава Рудолф фон Емс, може да почувствува, колко много се е изменило изживяването на земния свят от онова време насам, когато е живял кайзерът Отто /през 9-то столетие/.
към текста >>
59.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм
фон
Кентърбъри/.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа.
На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/.
Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>
60.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
И начинът, по който хората от епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа гледаха на нещата в тази на сока, напомня за мита на Персе
фон
а с тайната, която стои на неговата основа.
И начинът, по който хората от епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа гледаха на нещата в тази на сока, напомня за мита на Персефона с тайната, която стои на неговата основа.
към текста >>
Дъщерята на Деметра, Персе
фон
а, е принудена от бога на долния свят да го следва в неговото царство.
Дъщерята на Деметра, Персефона, е принудена от бога на долния свят да го следва в неговото царство.
На края всичко това завършва така, че тя прекарва в долния свят само половината от годината, а другата поло вина обитава в горния свят.
към текста >>
Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персе
фон
а; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата".
В далечните минали времена всяко мирово действие е изхождало от околността на Земята. Самата Земя се намираше още в процес на раждане. Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят. Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея. Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята.
Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата".
Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност. И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
Персе
фон
а се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество.
Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята. Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
към текста >>
Персе
фон
а също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество. Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята.
Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
към текста >>
Персе
фон
а слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране.
Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството.
Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране.
На основата на това трябва да има ритъм; защото процесите в природата стават ритмично. Логосът слиза в човечеството. Това става веднъж в цялото развитие на човечеството. Защото това развитие е само един член, едно звено в един гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния живот се повтаря като такъв в кратки ритми.
към текста >>
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персе
фон
а или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си.
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
към текста >>
61.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари
фон
Сиверс
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>
62.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер
фон
Щайнванд.
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи. Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години.
към текста >>
Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард
фон
Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен.
Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот.
След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него.
към текста >>
Хайнрих
фон
Щайн.
Във Ваймар прекарва почти 7 години. Въпреки многото си контакти, Щайнер е душевно самотен. Той посещава другите, но те не могат да го посетят. Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф.
Хайнрих фон Щайн.
После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард фон Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма. Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването. Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер. Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин.
към текста >>
После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард
фон
Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма.
Във Ваймар прекарва почти 7 години. Въпреки многото си контакти, Щайнер е душевно самотен. Той посещава другите, но те не могат да го посетят. Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф. Хайнрих фон Щайн.
После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард фон Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма.
Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването. Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер. Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация.
към текста >>
Съдбата го среща с Мари
фон
Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел.
Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>
63.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Но все пак стояха като
фон
, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината.
Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми.
Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
към текста >>
64.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
На
фон
а на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание.
На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>
Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина
фон
Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него.
Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл. Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат. Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека.
Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него.
Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман
фон
Гилм.
Оставяше природните явления да говорят сами за себе си. Той беше един от любимите ни учители. В него имаше нещо необикновено, благодарение на което за учениците си той се различаваше от другите учители. За него предполагахме, че се намира в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите. Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н доктор“.
Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман фон Гилм.
Погледът му силно привличаше вниманието. Човек придобиваше усещането, че този мъж е свикнал да вниква с острота в природните явления и след това да ги задържа в погледа си.
към текста >>
Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан
фон
Мюлер и Тацит.
Един ден по онова време при един антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек. Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му.
Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>
65.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Тук присъстваше Ернст
фон
Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси.
Освен от вземаните парламентарни мерки, които често даваха дълбоко отражение в живота, особено силно се интересувах от личностите на народните представители. На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери. Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия.
Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси.
Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски. Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук. Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра. Тук с хитростта на селянин и винаги разумно говореше клерикалът Линбахер. Малко приведената му напред глава правеше казаното от него да изглежда като изливане на зрели възгле-
към текста >>
66.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
По това време започнах да се занимавам и с философията на Едуард
фон
Хартман.
По това време започнах да се занимавам и с философията на Едуард фон Хартман.
Изучавах неговата „Теория на познанието“, която предизвикваше у мен непрестанен протест. Мнението, че истинската действителност, както несъзнателното, се намира отвъд съзнателните преживявания и че последните не представляват нищо друго освен нереално, образно отражение на действителността, за мен беше съвършено неприемливо. На това противопоставях схващането, че чрез вътрешно укрепване на душевния живот съзнателните преживявания могат да се потопят в истинската действителност. Беше ми ясно, че божествено-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си живот.
към текста >>
Песимизмът на Едуард
фон
Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество.
към текста >>
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард
фон
Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота.
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота.
Но и в тези съчинения на „философа на несъзнаваното“, към които по принцип се отнасях отрицателно, имаше немалко изключително интересни неща. Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми. У този песимист откривах „здраво“ разбиране за живота, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти. Именно по отношение на него усещах това, от което се нуждаех: да мога да разбирам нечие мнение, дори и когато трябваше да му се противопоставя.
към текста >>
Това се отнася и за популярните трудове на Едуард
фон
Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми.
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота. Но и в тези съчинения на „философа на несъзнаваното“, към които по принцип се отнасях отрицателно, имаше немалко изключително интересни неща.
Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми.
У този песимист откривах „здраво“ разбиране за живота, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти. Именно по отношение на него усещах това, от което се нуждаех: да мога да разбирам нечие мнение, дори и когато трябваше да му се противопоставя.
към текста >>
67.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
На Леополд
фон
Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение.
Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на живота или от натуралистическите извращения на човешката природа. Достоевски се радваше на цялата им любов.
На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение.
У Лауренц Мюлнер антипатията към Гьоте носеше окраската на католическото богословие. Той възхваляваше монографията на Баумгартен за Гьоте, която го представя като противник на достойните за човека стремления. У деле Грацие в антипатията към Гьоте имаше нещо дълбоко лично.
към текста >>
Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине
фон
Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и писател Фриц Лемермайер и композиторът Щрос.
Съботни посетители бяха още историци на църквата и други теолози.
Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине фон Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и писател Фриц Лемермайер и композиторът Щрос.
С Фриц Лемермайер, с когото по-късно тясно се сприятелих, се запознах в следобедите при деле Грацие. Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство. По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински. Беше развил почти култ към Хебел.
към текста >>
Така се запознах с Ферхер
фон
Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия.
Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия.
Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения. Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции. Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него. След появата на първата му поетична творба „Графиня Зеленбранд“, Роберт Хамерлинг му отдаде пълното си признание.
към текста >>
Разглеждам факта, че се запознах с Ферхер
фон
Щайнванд като един от най-важните, случили се в младежките ми години.
Отсега нататък нямаше нужда да взимаме „особняка“. Той идваше почти редовно на нашите вечери. Достави ми голяма радост, че на една от тях той ми донесе своите „космически неща“. Това бяха „Хор на праинстинктите“ и „Хор на прасънищата“ – поеми, в чиито звучни ритми живеят усещания, които сякаш проникват в мировите творчески сили. В тях, сякаш са материални, витаят идеи във величествено съзвучие, които действат като образи на силите, от които се е зародил светът.
Разглеждам факта, че се запознах с Ферхер фон Щайнванд като един от най-важните, случили се в младежките ми години.
Защото неговата личност въздействаше като тази на мъдрец, разкриващ мъдростта си в истинска поезия.
към текста >>
68.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи
фон
Заксен чрез Архива на Гьоте.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия.
Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте.
Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт. С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
към текста >>
Преди няколко години бе починал Валтер
фон
Гьоте, внукът на Гьоте.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте.
Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте.
Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт. С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
към текста >>
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав
фон
Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте. Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт.
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
към текста >>
Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард
фон
Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по философски въпроси.
Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард фон Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по философски въпроси.
Това трябваше да стане по време на един кратък престой в Берлин, веднага след пребиваването ми във Ваймар.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване.
В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е. по един нереален начин. По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък.
Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване.
Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално. Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз. „Обясненията на думите“ да бъдат сериозна изходна точка за един светоглед! Чувствах колко далече се намирам от съвременната философия. Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в мислите и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори.
към текста >>
С изключение на визитата при Едуард
фон
Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления.
С изключение на визитата при Едуард фон Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние.
към текста >>
69.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Тъмен
фон
, озарен от играеща си с цветовете светлина.
Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях.
Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина.
Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост. Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на
фон
а на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“. Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот.
Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние.
Така той не израсна в живота, а само в музиката. Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна.
към текста >>
70.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
„Седем книги платонизъм“ от Хайнрих
фон
Щайн, който по това време преподаваше философия в Росток.
„Седем книги платонизъм“ от Хайнрих фон Щайн, който по това време преподаваше философия в Росток.
Това обстоятелство доведе до това да предам своята дисертация на милия стар философ, когото много ценях заради неговата книга и когото за първи път видях на изпита.
към текста >>
Личността на Хайнрих
фон
Щайн все още битува найживо в спомените ми.
Личността на Хайнрих фон Щайн все още битува найживо в спомените ми.
Почти така, сякаш съм преживял много неща заедно с него. Защото „Седем книги платонизъм“ представлява израз на ясно очертана философска индивидуалност. В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си. Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн.
към текста >>
Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих
фон
Щайн.
Личността на Хайнрих фон Щайн все още битува найживо в спомените ми. Почти така, сякаш съм преживял много неща заедно с него. Защото „Седем книги платонизъм“ представлява израз на ясно очертана философска индивидуалност. В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си.
Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн.
В първите глави на това съчинение човек се вживява напълно в платоническия светоглед. След това обаче Щайн преминава към внасянето на Христовото откровение в развитието на човечеството. Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
към текста >>
Винаги съм носил образа на Хайнрих
фон
Щайн дълбоко запечатан в сърцето си и щеше да ми бъде безкрайно приятно да се срещна отново с него.
Винаги съм носил образа на Хайнрих фон Щайн дълбоко запечатан в сърцето си и щеше да ми бъде безкрайно приятно да се срещна отново с него.
Съдбата никога повече не ни събра. Моят докторски изпит е един от любимите ми спомени, тъй като впечатлението от личността на Щайн далеч затъмнява всичко друго, свързано с него.
към текста >>
Последният Гьотев потомък, Валтер
фон
Гьоте, беше завещал Гьотевото наследство на великата херцогиня Софи.
Последният Гьотев потомък, Валтер фон Гьоте, беше завещал Гьотевото наследство на великата херцогиня Софи.
Тя основала Архива, за да може наследството да заеме подобаващото му място в духовния живот. Естествено тя се обърнала към онези личности, за които е предполагала, че са длъжни да знаят какво трябва да стане с ръкописите на Гьоте.
към текста >>
Такъв човек беше преди всичко г-н
фон
Льопер.
Такъв човек беше преди всичко г-н фон Льопер.
Той сякаш беше предопределен да стане посредник между познавачите на Гьоте и Ваймарския двор, на който беше поверено управлението на Гьотевото наследство. Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
към текста >>
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог
фон
Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
Такъв човек беше преди всичко г-н фон Льопер. Той сякаш беше предопределен да стане посредник между познавачите на Гьоте и Ваймарския двор, на който беше поверено управлението на Гьотевото наследство.
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
към текста >>
Съпругата на Херман Грим беше Гизела
фон
Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
Първият взет предвид беше Херман Грим. Той се беше заел с Гьоте като историк на изкуството. Като такъв беше изнасял лекции за Гьоте в Берлинския университет, които после беше публикувал в книга. Но същевременно той може би гледаше на себе си като на духовен потомък на Гьоте. Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин.
Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
към текста >>
В нея главното не е личността на Лесинг, а много подробно разглеждане на мотива на Мина
фон
Барнхелм, мотива на Натан и т.н.
Вземаха се най-разпространените естественонаучни идеи и желанието беше литературно-историческите филологически идеи да бъдат възпроизведени по техен образец. Откъде даден поет е заимствал нещо, как се е трансформирала тази заемка у него – ето въпросите, поставяни в основата на историята на развитието на духовния живот. Личността на поета изчезна от полезрението. Появиха се възгледи за развитието на „сюжети“ и „мотиви“ от личностите. Този метод на анализ стигна своя апогей в голямата монография на Ерих Шмит за Лесинг.
В нея главното не е личността на Лесинг, а много подробно разглеждане на мотива на Мина фон Барнхелм, мотива на Натан и т.н.
към текста >>
Архивар беше Едуард
фон
дер Хелен, който се грижеше също и за издаването на писмата на Гьоте.
Освен Бернхард Зуфан, когато постъпих в Архива на Гьоте и Шилер, там работеше и Юлиус Вале. Той беше извикан тук още от Ерих Шмит. Вале и аз се бяхме сближили още по време на първия ми престой във Ваймар и между нас се изградиха сърдечни приятелски отношения. Вале работеше по издаването на дневниците на Гьоте.
Архивар беше Едуард фон дер Хелен, който се грижеше също и за издаването на писмата на Гьоте.
към текста >>
Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н
фон
Льопер.
Всички работещи в Архива се радваха, когато се появеше Льопер. Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки. Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана концентрация. Каквото и да ставаше около него, той не вдигаше поглед.
Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер.
Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого. Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам.
към текста >>
Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на
фон
а на такива обзори.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма.
Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори.
Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора.
към текста >>
71.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Сред посетителите във Ваймар беше и Хайнрих
фон
Трайчке.
Сред посетителите във Ваймар беше и Хайнрих фон Трайчке.
Имах възможността да се запозная с него, когато Зуфан ме покани да присъствам на обяда у тях, на който веднъж беше поканил Трайчке. Останах дълбоко впечатлен от тази личност, за която толкова много се спореше. Трайчке беше напълно глух. Хората разговаряха с него, като пишеха това, което искаха да му кажат, на малък бележник, който той им подаваше. Получаваше се така, че в компанията, в която се намираше, личността му винаги попадаше в центъра.
към текста >>
72.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Веднага щом беше отпечатана, изпратих „Философия на свободата“ на Едуард
фон
Хартман.
Веднага щом беше отпечатана, изпратих „Философия на свободата“ на Едуард фон Хартман.
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края. Освен това той ми пишеше, между другото, че книгата би трябвало да носи заглавието „Теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм“. Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман смяташе, че искам да остана в рамките на феномените и се отказвам от мисълта да изведа от тях някаква обективна действителност.
На феноменализма противопоставях света на духовната действителност.
Едуард фон Хартман смяташе, че искам да остана в рамките на феномените и се отказвам от мисълта да изведа от тях някаква обективна действителност.
За него нещата следователно стояха така, че с начина си на мислене аз осъждам човешкото познание на това да не може изобщо да стигне до никаква действителност, а да трябва да пребивава в рамките на един илюзорен свят, съществуващ (като феномен) единствено в представите на душата.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман ми възразявяше, че който поддържа този възглед, пребивава в илюзията на сетивата и изобщо не може да говори за обективна действителност.
Исках да покажа как в субективно преживяното обективно проблясва духовното и се превръща в съдържание на съзнанието.
Едуард фон Хартман ми възразявяше, че който поддържа този възглед, пребивава в илюзията на сетивата и изобщо не може да говори за обективна действителност.
към текста >>
Стана ми ясно, че Едуард
фон
Хартман се отнася с недоверие и към моя „етически индивидуализъм“.
Стана ми ясно, че Едуард фон Хартман се отнася с недоверие и към моя „етически индивидуализъм“.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“. В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел. Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят. Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство.
Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
към текста >>
73.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
И ето че идва Рихард Щраус със своята сим
фон
ична поема „Тъй рече Заратустра“ или пък с музиката си към „Ойленшпигел“.
Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен. Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар. Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот. Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на приемане се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар. Наоколо цари спокойствието на традицията, настроение, изпълнено с тържественост и достойнство.
И ето че идва Рихард Щраус със своята симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ или пък с музиката си към „Ойленшпигел“.
Всички се събуждат от традицията, тържественото спокойствие и достойнството, но се събуждат така, че одобрението е приятно, а неприемането е безобидно и така композиторът може да узнае по най-добрия начин отношението към своето творение.
към текста >>
Директорът на театъра
фон
Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар.
Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство.
Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях.
към текста >>
74.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард
фон
дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер.
Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
С това си съчинение
фон
дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“.
Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца:
фон
дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард
фон
Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот.
Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
Едуард
фон
дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива.
Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива.
Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
към текста >>
Семейството на Едуард
фон
дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива.
Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
към текста >>
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа
фон
дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия.
Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
След всяка такава беседа с г-жа
фон
дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа
фон
дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
към текста >>
Интересите на Едуард
фон
дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време.
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна
фон
дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време.
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар.
Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард
фон
дер Хелен.
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен.
И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега. Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор. На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии.
към текста >>
Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард
фон
Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента.
Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор. На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии. Той желаеше да оживи наново центристките партии с приемане в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем.
към текста >>
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на
фон
дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
Тази дейност остана безрезултатна.
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
към текста >>
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от
фон
дер Хелен.
Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен.
Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него. Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
към текста >>
До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм
фон
Хумболт.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува. Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“.
До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт.
„Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите. Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
към текста >>
Често си спомнях и за още един мой приятел, Франц Фердинанд Хайтмюлер, който също се присъедини към кръга на сътрудниците в Архива, но по-късно от Вале,
фон
дер Хелен и аз.
Често си спомнях и за още един мой приятел, Франц Фердинанд Хайтмюлер, който също се присъедини към кръга на сътрудниците в Архива, но по-късно от Вале, фон дер Хелен и аз.
към текста >>
75.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В последните години от пребиваването си във Ваймар се сприятелих с Конрад Анзорге и неговия шурей
фон
Кромптон.
В последните години от пребиваването си във Ваймар се сприятелих с Конрад Анзорге и неговия шурей фон Кромптон.
По-късно Конрад Анзорге прояви най-блестящо художествения си талант. Тук ще говоря само за прекрасното ни приятелство в края на деветдесетте години и за това какъв ми изглеждаше той тогава.
към текста >>
Фон
Кромптон беше една от най-симпатичните личности, която човек може да си представи.
Фон Кромптон беше една от най-симпатичните личности, която човек може да си представи.
В неговия дом кръгът прекарваше прекрасни часове. Неговата душа беше г-жа фон Кромптон – остроумна и грациозна личност, озаряваща със светлината на своето същество всички около себе си.
към текста >>
Неговата душа беше г-жа
фон
Кромптон – остроумна и грациозна личност, озаряваща със светлината на своето същество всички около себе си.
Фон Кромптон беше една от най-симпатичните личности, която човек може да си представи. В неговия дом кръгът прекарваше прекрасни часове.
Неговата душа беше г-жа фон Кромптон – остроумна и грациозна личност, озаряваща със светлината на своето същество всички около себе си.
към текста >>
В тези два аспекта
фон
Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше. Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес. За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество.
В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години.
Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора. Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
към текста >>
На
фон
а на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар.
На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар.
Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
към текста >>
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи
фон
Заксен.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>
76.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Колко щеше да ми е приятно например по-често да посещавам Едуард
фон
Хартман!
От една страна, това ми донесе голямо огорчение, защото ми попречи да потърся тези хора, с които още във Ваймар бяха възникнали прекрасни отношения, и да се сближа с тях.
Колко щеше да ми е приятно например по-често да посещавам Едуард фон Хартман!
към текста >>
При това не следва да правим това с погледа на онзи „психолог“, който „иска да наблюдава хората“, а с този, който показва чисто човешкото на
фон
а на духовния свят чрез вътрешна духовна повеля на съдбата, която човек не търси, а която просто идва.
От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето. Който обаче не може вътрешно да осъзнае на кой свят от миналото принадлежи. Като литератор Франк Ведекинд – това не е литературна оценка, а говоря само изхождайки от това, което видях у него – напомняше на химик, който изцяло отхвърля съвременните възгледи в химията и се занимава с алхимия, но прави това не с вътрешно увлечение, а по-скоро с някакъв цинизъм. Съзерцавайки външността на Франк Ведекинд, можеше да се научи много за това как духът действа във формата.
При това не следва да правим това с погледа на онзи „психолог“, който „иска да наблюдава хората“, а с този, който показва чисто човешкото на фона на духовния свят чрез вътрешна духовна повеля на съдбата, която човек не търси, а която просто идва.
към текста >>
Обаче преходът от чисто човешкото отношение към „съзерцание на
фон
а на духовното“ е напълно човечен, подобно на този от бегло към по-близко приятелство.
Ако някой човек забележи, че е наблюдаван от „психолог“, това може да предизвика у него раздразнение.
Обаче преходът от чисто човешкото отношение към „съзерцание на фона на духовното“ е напълно човечен, подобно на този от бегло към по-близко приятелство.
към текста >>
77.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Мари
фон
Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>
78.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
На лекциите един ден като слушател се появи Мари
фон
Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари
фон
Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос.
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
към текста >>
На този конгрес, в който участие взе и Мари
фон
Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г.
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
към текста >>
Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари
фон
Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
Особено сърдечни бяха разговорите със самия Бертрам Китли. В тях оживяваше образът на Е. П. Блаватска.
Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
към текста >>
Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен
фон
за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското общество.
Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
Ако и да имаше цяла пропаст между духовните ми възгледи и идеите на Ото Вилман, все пак чувствах тези идеи като духовно близки.
към текста >>
79.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Начало на сътрудничеството с Мари
фон
Сиверс
Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>
Мари
фон
Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г.
Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
Между Мари
фон
Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари
фон
Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество. Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред Обществото и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък.
към текста >>
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари
фон
Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
към текста >>
80.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Така че Мари
фон
Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание.
Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“.
Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари
фон
Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс се занимаваше с кореспонденцията.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили. Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“.
Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията.
Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
През 1903 г.
Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари
фон
Сиверс в Берлин.
Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на Обществото да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания. Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа.
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
към текста >>
Докато съвместно с Мари
фон
Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения.
към текста >>
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари
фон
Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>
81.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
За Мари
фон
Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
Наистина духовното познание като преживяване обхваща цялото човешко битие, извиквайки всички душевни сили. Образите на фантазията се озаряват от светлината на духовното преживяване, ако то е налице.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Обаче възниква тъкмо противоположното, когато духовното съдържание, което е наистина видяно, озарява фантазията. Тогава отново оживява цялата сила на образа, която води човечеството към изкуството.
Мари фон Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Така че за антропософската работа се откриваше област от изкуството, даваща възможност да се изпита плодотворността на духовното съзерцание на изкуството.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм.
И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
към текста >>
Рецитациите, изпълнени от Мари
фон
Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение.
Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение.
Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове.
към текста >>
82.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари
фон
Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
към текста >>
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари
фон
Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>
83.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари
фон
Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
към текста >>
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари
фон
Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
Навсякъде до мен беше Мари
фон
Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари
фон
Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
към текста >>
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари
фон
Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
към текста >>
Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари
фон
Сиверс и мен.
Най-важното е истината да се направи единствена ориентираща сила на цялото Общество. Така че отклоняващите се в една или друга посока винаги да могат отново да виждат как действат тези хора, които с право се наричат централни трегери на движението, тъй като са негови основатели.
Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон Сиверс и мен.
Разбира се, съществуваха и случаи на изключение, в които и борбата ставаше необходима.
към текста >>
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари
фон
Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>
84.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине
фон
Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната.
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото. Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове.
Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната.
Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа. И така, в този кръг антропософията се разгърна по начин, който наистина може да се определи като много радващ. Лудвиг Дайнхард, старият теософ, приятел на Хюбе-Шлайденс, много бързо стана приближен член на този кръг. И това беше много ценно.
към текста >>
Центърът на друг един кръг беше г-жа
фон
Шевич.
Центърът на друг един кръг беше г-жа фон Шевич.
Тя беше интересна личност и затова беше добре, че тъкмо при нея се събираше кръг, който не търсеше толкова задълбочаване, колкото запознаване с антропософията като едно от духовните течения през този период.
към текста >>
По това време г-жа
фон
Шевич публикува книгата си „Как намерих своя аз“.
По това време г-жа фон Шевич публикува книгата си „Как намерих своя аз“.
Това беше своеобразно и силно заявление в защита на теософията. То също способстваше тази дама да стане интересният център на описания кръг.
към текста >>
За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене
фон
Шевич беше важна част от историята.
За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец. По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
Мари
фон
Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари
фон
Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
85.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
86.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
И на заден
фон
противниците, не обвинявани, а просто и спокойно изобразени с цялата негова пластична сила на изразяване.
И накрая една друга картина: на преден план самото Същество на Антропософията, преобразено в душата на поета.
И на заден фон противниците, не обвинявани, а просто и спокойно изобразени с цялата негова пластична сила на изразяване.
към текста >>
87.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Изучаването на "Какво се случва в Обществото" постепенно трябва да образува
фон
а на цялата дейност в него.
Правилният живот на техните убеждения ще дойде едва тогава, когато те разгърнат един топъл интерес към всичко, което става в Обществото. Когато научават какво се мисли и прави от личностите в него, те получават топлината, от която се нуждаят за работата си там. Трябва да бъдат изпълнени с интерес към другите хора, за да ги срещнат по антропософски начин.
Изучаването на "Какво се случва в Обществото" постепенно трябва да образува фона на цялата дейност в него.
От това имат нужда точно тези, които искат да работят дейно там.
към текста >>
88.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв теле
фон
, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте.
Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте.
Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>
89.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Ти
фон
.
Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг.
Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон.
Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Ти
фон
или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Ти
фон
или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето.
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
И Хорус е призван сега да победи Ти
фон
и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
Ти
фон
затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение.
Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса.
към текста >>
Даже езиково Ти
фон
има смисъл на думата "разлагам, тлея".
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение. Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея".
Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис.
към текста >>
Там той е бил победен от силите на Ти
фон
, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
Обаче съвременният човек може да намери отново Озириса по два начина. Египтянинът си казваше: Аз съм излязъл от Озирис и трябва отново да се върна при Озирис. По отношение на моя духовен произход Озирис е в мене и Хорус ме насочва да стигна отново при Озирис, моя баща. Обаче Озирис може да бъде постигнат само в духовния свят. Той не може да влезе в човешката физическа природа.
Там той е бил победен от силите на Тифон, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
към текста >>
90.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до теле
фон
а, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел? Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба.
Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява.
към текста >>
Ние поръчваме по теле
фон
а храна.
Каква е нейната цел? Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси. Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти.
Ние поръчваме по телефона храна.
В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява. Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея. Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
към текста >>
91.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Такъв е дълбокия
фон
на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
92.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на
фон
а на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
93.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна сим
фон
ия на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
94.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
С тази задача той натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
95.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
/Стенографския бележки от Мария Щайнер –
фон
Сиверс/
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
към текста >>
Всичките наши средновековни разкази – Парсифал, Кръглата маса, Хартман
фон
Ауе/Aue/ – разкриват мистични истини в езотерична форма, макар че обикновено те се разбират само външно.
Всичките наши средновековни разкази – Парсифал, Кръглата маса, Хартман фон Ауе/Aue/ – разкриват мистични истини в езотерична форма, макар че обикновено те се разбират само външно.
Къде да потърсим техния произход? Трябва да го потърсим във времето преди разпространение на християнството. В християнството бе обединено онова, което бе живяло в Ирландия, Шотландия.. /липсва текст в бележката/. Ние сме отведени до един особен център, откъдето произхожда този духовен живот. Духовният живот /на Европа/ произтичаше от една централна ложа в Скандинавия, ложата Дроти /Drottes/.
към текста >>
96.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на теле
фон
а и пр.
Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр.
вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление.
към текста >>
Ние транспортираме храни, поръчваме храни по теле
фон
а.
Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи?
Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона.
Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.
към текста >>
97.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-
фон
Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
98.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни
фон
дации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Трудно е да се разбере това правило.
Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични.
към текста >>
99.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам
фон
Ешенбах/*24/.
Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация.
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/.
Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
към текста >>
100.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св. Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
101.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер
фон
Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
Изреченията, поставени в двойни скоби, са корекции на редактора, където текстът е изглеждал недостатъчно ясен.
към текста >>
Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер
фон
Синверс.
Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс.
Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10. лекция, "Земен и космичен човек", 7. лекция, "Неща от настоящето и миналото в духа на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1. лекция. След лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".
към текста >>
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер –
фон
Сиверс.
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон Сиверс.
към текста >>
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст
фон
Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
/*11/ – В неговата творба "Срещу Фауст".
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
към текста >>
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран.
към текста >>
Учението за Изис, Ти
фон
и др.
от Св. Апостол Марко. Казва се, че кръстоносците пренесли това масонско знание от Светата Земя и основали една Велика ложа в Шотландия през 12-то столетие. Легендата е почерпила името Мисраим или Мизраим от Мизраим, един от синовете на Хам. Той дошъл в Египет, завладял страната и я нарекъл по свое име /Мисраим или Мизраим – древно име за Египет/.
Учението за Изис, Тифон и др.
се предполага да е дошло от него. Виж Щустер: /не се чете/ /том 2, Лайпциг, 1906 г./. Според Хекетрон: /"Тайните общества", кн. 8, гл. 20/, египетското масонство е било основано от Калиостро.
към текста >>
По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят
Фон
тен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо".
По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
към текста >>
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер
фон
Сиверс се казва, че е 5530 години.
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
към текста >>
С примерен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин
фон
Зайнгалд, но то не е необходимо.
Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат.
С примерен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин фон Зайнгалд, но то не е необходимо.
Този господин е барон Линден. Аз знаех, че вие и двамата ще бъдете тук в този момент. Вие имате и друго писмо до мен от Брюел. Ала художникът не може да бъде спасен, неговият бял дроб е свършен, той ще умре на 8 юли 1805 г.
към текста >>
В "Кабала" на Агрипа
фон
Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на Мария Щайнер
фон
Сирверс.
Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на Мария Щайнер фон Сирверс.
към текста >>
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
5. Бележки на Мари Щайнер
фон
Сиверс.
5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
бе попитан от Уважавания майстор,
фон
Розенберг: "Сега вие виждате наистина, че аз съм казал истината.
/*5/ – Според Мьонке Берг /текстът не се чете/ Хамбург, 1880/ Лесинг, при неговото постъпване в Хамбургската ложа на 15 октомври 1771 г.
бе попитан от Уважавания майстор, фон Розенберг: "Сега вие виждате наистина, че аз съм казал истината.
Вие не сте открили нищо противорелигиозно или политически опасно, нали? "Казва се, че Лесинг е отговорил: "О, бих искал да бях открил нещо подобно. То повече би ме задоволило".
към текста >>
Бележките на Мари Щайнер
фон
Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили".
Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>
Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман
фон
Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам
фон
Ешенбах.
/*19/ – Очебиещо тук Р.
Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам фон Ешенбах.
/виж също бел. 13/. Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция.
към текста >>
102.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такъв е дълбокия
фон
на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
103.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на
фон
а на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
104.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна сим
фон
ия на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
105.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
106.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Че има още по-умни същества, надвишаващи Гьоте и Франц
фон
Асизи, не се признава така лесно.
Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание. Защото истинското познание могат да ни дадат само онези същества, които далеч са изпреварили човечеството в своето развитие. Всеки признава, че отделни човеци са достигнали различна степен в развитието си. В нашето материалистическо време може би човек не го признава така лесно, но известни разлики не могат да се отрекат. Повечето хора са на мнение, че тяхното познание вече е най-висшето.
Че има още по-умни същества, надвишаващи Гьоте и Франц фон Асизи, не се признава така лесно.
И въпреки всичко, това е основното условие за истинското познание. Никой не го достига, ако не притежава силното преклонение, което не е присъщо на нивелиращите възгледи на нашата епоха.
към текста >>
107.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа
фон
Нетесхайм32.
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32.
Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм. Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа.
към текста >>
Първата биография на Бьоме написва Абрахам
фон
Франкенберг († 1652).
31) Якоб Бьоме, 1575-1624, теософски мистик.
Първата биография на Бьоме написва Абрахам фон Франкенберг († 1652).
По-нови биографии: Х. А. Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три тома, Щутгарт, 1885; Х. Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.
към текста >>
32) Хайнрих Корнелий Агрипа
фон
Нетесхайм (1486-1535).
32) Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486-1535).
«De occulta philosophia», Кьолн, 1510 г., «De incertitude et vanitate scientiarum», Кьолн, 1527 г. German от F. Mauthner «За суетата и несигурността на науките», 1913 г.
към текста >>
108.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
52) Адалберт
фон
Хамисо (1781-1831), «Чудната история на Петър Шлемихл», 1814 г.
52) Адалберт фон Хамисо (1781-1831), «Чудната история на Петър Шлемихл», 1814 г.
към текста >>
109.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
56) Парацелз (Теофраст
фон
Хохенхайм), 1493-1541(?).
56) Парацелз (Теофраст фон Хохенхайм), 1493-1541(?).
Яков Бьоме, 1575-1624.
към текста >>
110.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
63) В романа му «Хайнрих
фон
Офтердинген».
63) В романа му «Хайнрих фон Офтердинген».
към текста >>
111.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
фон
Енгелхард, Зулцбах, 1823; Щорф, Кемптен ,1877; Йозеф Щиглмайер, Кемптен и Мюнхен през 1911 г.; Валтер Трич, Мюнхен-Планег, 1956 г.
94) Дионисий Ареопагит, Деяния на апостолите: 17, 34, споменат като ученик на Павел. В края на пети век в Сирия се появяват под негово име произведенията: «За небесните йерархии» и «За църковните йерархии», които Скот Еригена в девети век превежда от гръцки на латински. На немски са преведени от Й. Г.
фон Енгелхард, Зулцбах, 1823; Щорф, Кемптен ,1877; Йозеф Щиглмайер, Кемптен и Мюнхен през 1911 г.; Валтер Трич, Мюнхен-Планег, 1956 г.
към текста >>
112.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Същите чувства, които някой изпитва спрямо сим
фон
иите на яденето, друг ги насочва към истинските сим
фон
ии.
Трябва да се стремим към метаморфоза на това чувство.
Същите чувства, които някой изпитва спрямо симфониите на яденето, друг ги насочва към истинските симфонии.
Проповядвате ли преодоляване на страстта и активността, тогава проповядвате безличното. Покажете ли обаче пътя, който води дотам да се пренасочи страстта към духовното, тогава насочвате към свръхличното. А това надличностно трябва да бъде целта на теософското (антропософското) движение.
към текста >>
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари
фон
Сиверс, в
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
към текста >>
113.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-
фон
Сиверс 1905 г.
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г.
Безант-клон на Теософското общество в Берлин. Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други градове, което по това време е ставало често. Рудолф Щайнер винаги е свързвал новата лекция с казаното преди – също и където не е имало непосредствена тематична връзка. Изнесените по същото време извън Берлин лекции за членовете са публикувани в Събр. съч. 97, «Християнските мистерии».
към текста >>
114.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
115.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер –
фон
Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
116.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
4. Ауреол Теофраст Бомбаст
фон
Хохенхайм, наречен Парацелз, 1493-1541, лекар и философ.
4. Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз, 1493-1541, лекар и философ.
към текста >>
62. Хайнрих
фон
Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена.
Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр.
към текста >>
117.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
118.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всяка човешка индивидуалност ще има определен тон, и всички тези тонове ще се съединяват в сим
фон
ия.
Има още шесто състояние на съзнанието, и то също някога ще се притежава от човека. Тогава ще се съедини днешното бодърствуващо съзнание, с това, което посветеният знае като психично съзнание и се добави това, което днес човек "преспива". Човекът ще вижда много дълбоко природата на съществата, когато заживее с това съзнание, съзнанието на инспирацията. Той ще възприема не само цветния образ и формата на другия човек, но и звученето на неговото същество.
Всяка човешка индивидуалност ще има определен тон, и всички тези тонове ще се съединяват в симфония.
Такова ще бъде съзнание на човека, когато нашата Земя премине в състоянието на Венера. Там той ще чувства хармонията на сферите, която Гьоте описва в своя пролог към "Фауст":
към текста >>
119.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че
фон
овете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели.
Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено. Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно. Още по-точни са по-старите изображения от 13 и 14 век.
Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели.
Това също отговаря напълно на астралната визия. Освен златния грунд, всичко отговаря на действителността. Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато. Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план.
към текста >>
И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани гри
фон
и, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните.
Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части. Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка. Така изглеждат те. Това са форми на астралния план. Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества.
И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани грифони, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните.
към текста >>
Така ние виждаме човешката глава свързана чрез един вид теле
фон
на или телеграфна връзка с тези шест гения.
Вътре те отново се превръщат в дванадесет течения, две по две. А кой ги изпраща вътре? След като светлината и въздуха, които съществуват в света като природни сили биват дирижирани от шестте Амсхаспанди, то в най-висшето ниво в образуването на човека тези дванадесет течения се изпращат в главата ни за да образуват нервите в нея. Това са видели тайните учители в шестте Амсхаспанди. Те са видели шестте дирижиращи духа, които изпращат в главата на човека дванадесетте течения, така че човекът получава способността да докосва света посредством нервната си система.
Така ние виждаме човешката глава свързана чрез един вид телефонна или телеграфна връзка с тези шест гения.
На тях дължите способността да възприема те посредством сетивата си. Така човекът е поставен като микрокосмос, като един малък свят, във връзка с големия свят, с макрокосмоса.
към текста >>
120.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген
фон
Тронье.
Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността. Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние.
Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье.
Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат.
към текста >>
Този мотив срещаме и при Гьотц
фон
Берлихинген, който също изгубва ръката си.
На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око. Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си. Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите. Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир. Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си.
Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си.
Това е същият мотив, който намираме в германската легенда. Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда. Това, което може да ви свързва е христовият дух. По този начин той показва на душите ви картината, от която трябва да се научите да изпитвате отвращение.
към текста >>
121.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен
фон
д, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи.
Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства.
към текста >>
Защото този страхов
фон
д е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи. Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца.
Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал.
Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>
122.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една сим
фон
ия, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите.
Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около слънцето. Но и то се движи, и това движение,както и движението на планетите е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че слънцето се движи около един духовен център, и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на слънцето.
Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите.
Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси, и в това, на което учи питагорейската школа няма нищо измислено. Древните окултни астрономи си казваха: Звездното небе, което изглежда застинало в спокойствие, в действителност се намира в движение и се върти около духовния център с такава скорост, че за 100 години се измества с 1°. Скоростите на планетите се отнасят една към друга както следва:
към текста >>
123.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния анти
фон
арий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм".
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм".
В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
към текста >>
124.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Деветата сим
фон
ия.
Пластиката като изкуство на етерното тяло. Живописта като изкуство на Чувствуващата душа, музиката като изкуство Разсъдъчната душа, поезията като изкуство на Съзнателната душа. Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен.
Деветата симфония.
Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер. Значението на изкуството за бъдещия теософски живот. Художествено формиране на техническите съоръжения, такива като влака. Катакомбното християнство като праобраз за духовните стремежи на нашето време.
към текста >>
125.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Както например от Берлин може да се теле
фон
ира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната.
Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
126.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, теле
фон
и и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове. В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото.
Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
127.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И такава връзка се явяват музикалното и
фон
етично изкуство.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя.
И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство.
Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка.
към текста >>
Той може също да каже: това, което звучи в сим
фон
ията, лежи познанието за духовните светове, то е значително над всичко, за да може да бъде доказано логически и разяснено по пътя на умозаключението.
Така говори материално чувстващия и усещащ човек, защото той не познава реалността на духовния свят. Но истинският художник говори друго. Той ще каже например: когато пред мен звучи оркестър, то аз чувам говорещите ми тонове на изначалната музика, която вече е звучала, когато все още не е имало никакво човешко ухо, за да я чува.
Той може също да каже: това, което звучи в симфонията, лежи познанието за духовните светове, то е значително над всичко, за да може да бъде доказано логически и разяснено по пътя на умозаключението.
към текста >>
Редом с това пред него застава образът на сим
фон
иста, и той вижда в сим
фон
ията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън. Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
Това изразява в сим
фон
ията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси.
Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството.
И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън. Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата сим
фон
ия, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси. Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън.
Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
128.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Каква колосална духовна сила е нужна за откритието на теле
фон
а, телеграфа, железопътния транспорт и т.н.!
Ние можем да разберем нашето съвремие само ако вникнем в дълбоките връзки между него и третата следатлантска епоха. Бих желал да посоча една от връзките между тези две епохи, за да се убедите колко чудно са построени нещата за този, който вижда по-навътре и знае, че това, което наричаме егоизъм и принцип на утилитарността, днес е постигнало своята върхова точка. Никога досега културата не е била толкова егоистична, толкова неидеалистична както днес, а занапред тя ще става все по-егоистична. Защото днес Духът е напълно окован в материалната култура. Човечеството трябваше да употреби неимоверна духовна сила, за да стигне до великите открития на новото време.
Каква колосална духовна сила е нужна за откритието на телефона, телеграфа, железопътния транспорт и т.н.!
Каква огромна духовна сила е материализирана в търговските отношения на нашия свят! Каква ог-ромна духовна сила е необходима, за да се изплати например една парична сума в Токио само срещу къс хартия, срещу един чек.
към текста >>
Когато хората си служат с теле
фон
и, телеграфи и параходи, на първо място става дума за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности.
Който има поглед върху нещата, е категоричен: Добре, вие строите железници, но по тях превозвате само това, от което се нуждае стомахът, а ако пътувате самите вие, то е само с оглед на вашите материални потребности. Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.? Да, в случая се изразходва огромна духовна сила, но само за лични нужди. Какъв е смисълът на такова посредничество? Едва ли той се свежда до антропософията, до духовните истини!
Когато хората си служат с телефони, телеграфи и параходи, на първо място става дума за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности.
Днес хората са прекалено вплетени в своите материални потребности. Обаче все пак такъв егоистичен, утилитарен принцип трябваше да се появи, защото чрез него подемът в цялостната еволюция на човечеството ще бъде още по-подчертан.
към текста >>
129.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, теле
фон
ът и т.н.
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден!
Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н.
Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура.
към текста >>
130.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние вече показахме, как в нашата епоха се употребяват огромни духовни сили за задоволяването на най-нисшите нужди, показахме, как теле
фон
ът, железопътните линии, параходът и други неща, които още ще дойдат, са погълнали огромни духовни сили, които се използуват само за задоволяване на нисшите човешки нужди.
Сега той слиза долу и достига линията, когато започвайки от Рим световната империя се разширява и в тази световна империя човекът добива пълно съзнание за себе си като външно сетивно същество, като личност. Това стана тогава, когато римското понятие за правото се появи на света, когато всеки искаше да бъде една отделна личност, един отделен гражданин. Тогава човекът достигна линията на физическото поле. В тази точка беше възможно той или да се обърне нагоре, или да потъне още по-дълбоко. Сега фактически ние сме стигнали, а всичко, което казвам, отговаря напълно на изложението на Откровението -, сега сме стигнали до една точка в развитието на човечеството, където в известно отношение човечеството е изправено пред едно решение.
Ние вече показахме, как в нашата епоха се употребяват огромни духовни сили за задоволяването на най-нисшите нужди, показахме, как телефонът, железопътните линии, параходът и други неща, които още ще дойдат, са погълнали огромни духовни сили, които се използуват само за задоволяване на нисшите човешки нужди.
към текста >>
131.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис и Ти
фон
.
Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон.
Озирис и Тифон.
към текста >>
132.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис и Ти
фон
.
Луна и Земя.
Озирис и Тифон.
към текста >>
Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-
фон
.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”?
Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон.
Тифон означава въздушно дихание. И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>
Ти
фон
означава въздушно дихание.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”? Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон.
Тифон означава въздушно дихание.
И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>
И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Ти
фон
или Сет, полъха на вятъра.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”? Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон. Тифон означава въздушно дихание.
И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Ти
фон
се крие едно велико космическо събитие.
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие.
Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис. А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта. Тук в един от най-изразителните примери ние виждаме, как фактите от мировото развитие се повтарят във вътрешното познание на човека.
към текста >>
А Ти
фон
беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта.
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие. Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис.
А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта.
Тук в един от най-изразителните примери ние виждаме, как фактите от мировото развитие се повтарят във вътрешното познание на човека.
към текста >>
133.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Сет или Ти
фон
направи така, че въздухът да навлезе в нас; Ти
фон
, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели.
Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето.
Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна. Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност. Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>
По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Ти
фон
, вятърът.
По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Тифон, вятърът.
- Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Тифон победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
към текста >>
- Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Ти
фон
победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Тифон, вятърът.
- Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Тифон победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
към текста >>
Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Ти
фон
или Сет.
Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната? Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове.
Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Тифон или Сет.
И това, което действува от Озирис върху човека, то действува, стимулирайки женското действие, така че прави белите дробове продуктивни чрез дишането. Чрез действията, идващи от Слънцето и от Луната, се регулира мъжкият и женският принцип: във всеки женски принцип един мъжки принцип - ларинксът; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.
към текста >>
134.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис, Ти
фон
или Сет уби Озирис.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис.
Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
към текста >>
Но тогава злият Ти
фон
отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис. Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет.
Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета.
Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис. Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане. Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>
(И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Ти
фон
за своя баща Озирис.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис. Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места.
(И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане. Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>
135.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и теле
фон
а, за какво всъщност му служат те?
Но човекът навлиза все по-дълбоко в материята, той все повече използва духовните сили не за друго, а за задоволяване на физическия свят. Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят! И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята.
След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те?
Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят. Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности?
към текста >>
Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние теле
фон
ираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка?
Нима не бихме могли да кажем: Да, човешкият Дух стана един роб на физическия свят! И по този начин той потъва още по-дълбоко в материята. След като днешният човек е изразходвал толкова колосални духовни сили за създаването на парахода, железницата и телефона, за какво всъщност му служат те? Каква огромна духовна енергия е отклонена от духовните светове! Обаче последователят на Духовната наука е напълно съгласен с всичко това, той не иска да бъде критик на нашето съвремие, защото знае, че физическият свят трябваше да бъде проучен и завладян, обаче в същото време е вярно и друго: Духът също навлезе във физическия свят.
Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка?
Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности? И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят. Духът стана роб на материята. Ако в своите художествени произведения древните гърци виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди.
към текста >>
136.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
(Мария
фон
Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
(Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
към текста >>
[2] немският благородник Харденберг – Хайнрих Улрих Еразъм Фрайхер
фон
Харденберг, 1738-1814 г., баща на Фридрих
фон
Харденберг (Новалис).
[2] немският благородник Харденберг – Хайнрих Улрих Еразъм Фрайхер фон Харденберг, 1738-1814 г., баща на Фридрих фон Харденберг (Новалис).
към текста >>
137.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица
фон
Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията.
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица
фон
Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
към текста >>
138.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
1. Леополд
фон
Ранке (1795-1886) - немски историк от протестантското направление, официален историограф на Прусия.
1. Леополд фон Ранке (1795-1886) - немски историк от протестантското направление, официален историограф на Прусия.
към текста >>
139.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
8. Скептичното отношение към библиотечните
фон
дове било свойствено например за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: "Заблужденията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух.
8. Скептичното отношение към библиотечните фондове било свойствено например за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: "Заблужденията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух.
Една книга поражда друга и така до безкрайност, за духа е радост съприкосновението с вечно живите пра-закони, защото на него му е дадено да постигне най-простото, да разплита заплетеното и да прояснява за себе си неясното" (Йохан Петер Екерман. Разговори с Гьоте в последните години на неговия живот).
към текста >>
140.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
8. Свещени празненства в чест на богинята Деметра и нейната дъщеря Персе
фон
а, извършващи се ежегодно в Елевзин на 22 км западно от Атина като част от атинския общоградски култ.
8. Свещени празненства в чест на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона, извършващи се ежегодно в Елевзин на 22 км западно от Атина като част от атинския общоградски култ.
към текста >>
141.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
11. Готхилф Хенрих
фон
Шуберт (1780-1860), неговата книга за Оберлин излязла през 1832 г.
11. Готхилф Хенрих фон Шуберт (1780-1860), неговата книга за Оберлин излязла през 1832 г.
към текста >>
142.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
2. Улрих
фон
Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.
2. Улрих фон Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.
към текста >>
143.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името
фон
Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С.
основаването от Х. П.
Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С.
Олкот в 1875 г. в Ню Йорк Теософското общество, което скоро след това се премести с център - Индия /Аднар при Мадрас/.
към текста >>
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет
фон
Вакато/.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>
Към стр...: Шуберт, Готхилф Найрих
фон
/1780-1860/, натур-философ: Историята на душата, Щутгарт 1839 г.
Към стр...: Шуберт, Готхилф Найрих фон/1780-1860/, натур-философ: Историята на душата, Щутгарт 1839 г.
към текста >>
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер
фон
Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
към текста >>
Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах
фон
Ауершперг /1806-1876/.
Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/.
"развалини", един епично-лирически цикъл излязъл в 1836 г. Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек. Тъй като сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
към текста >>
144.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Една от тези инкарнации е била тази на граф
фон
Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран.“
Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация.
Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран.“
към текста >>
*52. Йохан Волфганг
фон
Гьоте, 1749-1832
*52. Йохан Волфганг фон Гьоте, 1749-1832
към текста >>
145.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Далечната предистория на човешките душевни преживявания Хайнрих
фон
Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята.
Вътрешните аспекти на Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Копнежът като разновидност на непроявената воля „Балсамът на образите" Старата Луна: Планета на копнежа; Земята: Планета на спасението. Кои хора влизат в Антропософското Движение.
Далечната предистория на човешките душевни преживявания Хайнрих фон Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята.
към текста >>
146.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
" Така пише Хайнрих
фон
Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година.
И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем! Една от милионите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред. То е същото, когато влизаме от една стая в друга. Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото!
" Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година.
към текста >>
А би ли могъл друг освен Хайрих
фон
Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя?
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих
фон
Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието.
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието.
Днес обаче това трябва да стане.
към текста >>
147.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
15. Теофрастус Бомбастус Парацелзус
фон
Хоенхайм (1493-1541).
15. Теофрастус Бомбастус Парацелзус фон Хоенхайм (1493-1541).
към текста >>
30. Хайнрих
фон
Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.
30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.
към текста >>
148.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл
фон
Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо.
Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
149.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н
фон
Остен, за който кон толкова много се говори.
Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа?
Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори.
Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните? “
към текста >>
150.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
на казаното от Карл
фон
Лине: виж "Genera plantarum", Франкфурт, 1789 г., стр. XII.
на казаното от Карл фон Лине: виж "Genera plantarum", Франкфурт, 1789 г., стр. XII.
Дословно: "Species tot sunt diversae, quot deversas formas ab initio creavit infinitum ens."
към текста >>
фон
Опелн-Брониковски, том IV на философските трудове, Йена, 1911 г., стр. 7.
Стр. 30. В "Погребаният храм" на Морис Метерлинк: "Le temple enseveli" на Метерлинк, издадена през 1902 г. и преведена на немски през същата година. Морис Метерлинк, Събрани съчинения, преведени от фр.
фон Опелн-Брониковски, том IV на философските трудове, Йена, 1911 г., стр. 7.
към текста >>
При коня на г-н
фон
Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Стр. 53.
При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
към текста >>
Вследствие на обучението на своя собственик, г-н
фон
Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно.
С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К.
към текста >>
Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н
фон
Остен (Умния Ханс).
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци.
Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс).
Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.
към текста >>
Ото
фон
Бисмарк, 1815-1898, "Мисли и спомени".
Стр. 88.
Ото фон Бисмарк, 1815-1898, "Мисли и спомени".
към текста >>
151.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
* Йохан Волфганг
фон
Гьоте (1749 1832)
* Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 1832)
към текста >>
152.
11. УКАЗАНИЯ
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
23 Йохан Волфганг
фон
Гьоте (1749 1832)
23 Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 1832)
към текста >>
153.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
154.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Персе
фон
а: земни страдания, земни радости – душевно.
„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията. Понастоящем силите на духовния живот искат да навлязат в човешката душа за защита по отношение на това, което изисква бъдещето. Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена. Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух.
Персефона: земни страдания, земни радости – душевно.
Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура.
към текста >>
155.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персе
фон
а, Дионис.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
Ако тези представи бъдат събудени у нас, може би придобиваме възможността от вътрешността на душата пред нас да се изправят цели светове.
към текста >>
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персе
фон
а, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
към текста >>
Персе
фон
а веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персе
фон
а.
Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона.
Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
Изцяло душа – Персе
фон
а, изцяло човешки дух – Деметра.
Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона.
Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра.
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персе
фон
а, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персе
фон
а, се намира също и в Дионис!
Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра.
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
Никога не би ми хрумнало да кажа, че в Деметра е персонифицирана или символизирана първоначалната форма на човешкия дух, а в Персе
фон
а – човешката душа.
Не коментирам и не бих искал да разнищвам подробно едно произведение на изкуството, а искам само да изразя с думи усещанията, които могат да възникнат във връзка с интимни душевни тайни у човека, когато се види изправен срещу Елисейската мистерия.
Никога не би ми хрумнало да кажа, че в Деметра е персонифицирана или символизирана първоначалната форма на човешкия дух, а в Персефона – човешката душа.
Това би означавало да окажа насилие върху пластиката на художественото произведение, да използвам сковани понятия на разсъдъка за това, което живее в него, както живеят хората или други същества. Но какво трябва да усеща човек във връзка с душевните тайни, това може да бъде казано.
към текста >>
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персе
фон
а, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот? Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми.
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица
фон
Екартщайн.
Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас.
А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн.
След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген. Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много. Да, когато на сцената се намират декори, човек не забелязва, че за целта – може би дори само за последната подготовка – онова, което е приготвил художникът в едно пространство, което е много по-голямо от тази зала тук, трябва да бъде опънато и че четиридесет до петдесет души се налага да пълзят наоколо по пода, за да могат изобщо да приведат всичко на мястото, на което трябва. Нашите приятели поемат с радост едно такова задължение; те с радост пълзят наоколо по пода, за да съшият всичко, което трябва да бъде съшито и което след това ще бъде видимо на сцената само за няколко минути.
към текста >>
156.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд
фон
Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие. Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите.
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
към текста >>
157.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер
фон
Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието.
Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид! Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид. Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде!
към текста >>
Същият този Александер
фон
Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид!
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер
фон
Хумболт за това, което правим?
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид! Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид. Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време!
Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим?
Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
А Вилхелм
фон
Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид! Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид. Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде!
А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
158.
Бележки
GA_138 За инициацията
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари
фон
Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
към текста >>
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер
фон
Сиверс, Дорнах, 1939 г.
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
към текста >>
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер
фон
Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
към текста >>
21 Фреин Имме
фон
Екхартщайн, Люневил, 1871 г.
21 Фреин Имме фон Екхартщайн, Люневил, 1871 г.
– Дорнах, 1930 г. И. фон Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички костюми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.
към текста >>
фон
Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички костюми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.
21 Фреин Имме фон Екхартщайн, Люневил, 1871 г. – Дорнах, 1930 г. И.
фон Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички костюми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.
към текста >>
123 Леополд
фон
Ранке, Мерзебург, 1795 г.
123 Леополд фон Ранке, Мерзебург, 1795 г.
– Берлин, 1886 г.
към текста >>
148 Александер
фон
Хумболт, Берлин, 1769 г.
148 Александер фон Хумболт, Берлин, 1769 г.
– Берлин, 1859 г., природоизследовател. Виж „Космос. Проект за едно физическо описание на света“, Щутгарт и Тюбинген, 1847 г. (Том 2, с. 44-49).
към текста >>
Вилхелм
фон
Хумболд, Постдам, 1767 г.
Вилхелм фон Хумболд, Постдам, 1767 г.
– Тегел при Берлин, 1835 г., учен и държавник. Виж още писмото му до Аугуст Вилхелм Шлегел от 21 юни 1823 г. (пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).
към текста >>
(пресъздадено във „Вилхелм
фон
Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).
Вилхелм фон Хумболд, Постдам, 1767 г. – Тегел при Берлин, 1835 г., учен и държавник. Виж още писмото му до Аугуст Вилхелм Шлегел от 21 юни 1823 г.
(пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).
към текста >>
159.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И всичко това се пренася по-късно, през втората половина на 19 век върху Едуард
фон
Хартман7.
Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19. век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6. Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане. Навсякъде в неговите изречения и, бих казал, в емоционалните акценти на неговото мислене, ние откриваме не друго, а източния елемент в Запада.
И всичко това се пренася по-късно, през втората половина на 19 век върху Едуард фон Хартман7.
към текста >>
Защото той ги наблюдава върху
фон
а на времето!
Сега бихме могли да поставим въпроса: Защо Шекспир изобрази всичко това? Работата е там, че самият той нямаше никакъв отговор на този въпрос. Обаче който вниква в тези отношения с помощта на Духовната наука, много добре знае какви сили се крият там. Поетът твори в областта на несъзнаваното, защото първоначално пред него веднага застава образът, който той изгражда, а после, като една панорама за която обаче той няма никакво съзнание възниква и цялата индивидуалност, лежаща в основата на художествения образ. Защо Шекспир изтъква и остро подчертава твърде особените характерови черти на Хамлет, които може би щяха да останат незабелязани от нито един негов съвременник?
Защото той ги наблюдава върху фона на времето!
Той усеща промените, които настъпват в една душа, когато тя преминава от стария живот в новия. Несигурният скептик Хамлет, който не съумява да се справи с житейските ситуации, колебливият неудачник ето в какво се превърна решителният Хектор.
към текста >>
160.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Като в една величествена хармония, като в една сим
фон
ия се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи.
Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
161.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всичко, което ставаше в душата на Христос Исус, се разиграваше във величествена хармония и наподобяваше една сим
фон
ия, и се отразяваше в душата на всеки от дванадесетте приблизително по същия начин, по който постигат съзвучие дванадесет различни музикални инструменти.
Всичко, което ставаше в душата на Христос Исус, се разиграваше във величествена хармония и наподобяваше една симфония, и се отразяваше в душата на всеки от дванадесетте приблизително по същия начин, по който постигат съзвучие дванадесет различни музикални инструменти.
Ето защо всяко едно събитие, отнасящо се до един или повече ученици, може да бъде описано от две страни. Съответното събитие, например това, което вчера нарекохме „величествен световноисторически монолог“ на Христос Исус, може да бъде описано именно според протичането му в душата на Христос. И тогава то следва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция. Обаче отражението на това събитие изглежда различно, ако го потърсим в душата на Петър. На пръв поглед то е едно и също събитие.
към текста >>
162.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
7. Едуард
фон
Хартман, 1842-1906, философ.
7. Едуард фон Хартман, 1842-1906, философ.
към текста >>
163.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В този древен град нашите приятели ще имат през дните, в които ще бъдем тук, случаят да преживеем нещо красиво и да го запазят в техния спомен чрез величествен зелен
фон
на пребиваването.
В този древен град нашите приятели ще имат през дните, в които ще бъдем тук, случаят да преживеем нещо красиво и да го запазят в техния спомен чрез величествен зелен фон на пребиваването.
Това ще бъдат дни на спомена. Не те ще бъдат такива особено поради факта, защото можехме да се убедим чрез това, които нашите физически очи виждат, че можем да намерим и също в тази област антропософски сърца, които туптят заедно с нашите в стремежа ни да добием духовните съкровища на човечеството. Без съмнение посетителите на този град ще се чувствуват по-тясно, по-мило и по-скъпосвързани с тези, които ни приеха така любезно тук.
към текста >>
164.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем
фон
Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
Но ето че през 19 век настъпи нещо твърде особено, нещо, което може да бъде завършено само от теософията или антропософията. Сега ние виждаме какви огромни последици може да има едно художествено произведение. Когато Европа се запозна за пръв път с чудесната поема Бхагавад Гита, някои забележителни личности се почувствуваха неудържимо привлечени и усетиха истинско възхищение пред нейните дълбоки откровения.
И не бива никога да забравяме, че един възвишен дух като Вилхем фон Хумболт сподели, след като се запозна с тази поема, че тя е най-дълбокото философско произведение, което е срещал през живота си; и той можа да изкаже прекрасните думи, че наистина си заслужава човек да стигне до неговата преклонна възраст, само за да се запознае с Бхагавад Гита, великата духовна песен, която се носи към нас от прадревната, свещена източна мъдрост.
И колко вълнуващо е, че през 19 век, макар и бавно, макар и в ограничени размери, Бхагавад Гита продължава да ни обогатява с най-доброто от източната мъдрост. Защото Бхагавад Гита коренно се различава от много други съчинения, които са достигнали до нас от древния Изток. Другите писмени съчинения винаги показват източното мислене и светоусещане от тази или онази гледна точка. Обаче в лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си нещо, за което бихме могли да заявим: Тук ние сме изправени пред едно истинско сливане на всички направления и гледни точки, характерни за източното мислене, за източните усещания и чувства. Ето кое е важното в Бхагавад Гита!
към текста >>
165.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам
фон
Ешенбах8 необразован човек.
Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така.
Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек.
В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо!
към текста >>
166.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на
фон
а на Аза.
Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“. Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на фона на Аза.
към текста >>
167.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус
фон
Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>
8. Волфрам
фон
Ешенбах (1170-1220).
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220).
Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>
Сравни също „Живот и творчество на Волфрам
фон
Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др.
Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>
Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам
фон
Ешенбах, Вирнт
фон
Графенберг и двамата нищо не разбираха от това.
8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“.
Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това.
(...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.
към текста >>
Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор
фон
Блаватски, с когото обаче веднага се разделя.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна.
Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя.
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон.
към текста >>
Под формата, под която е издаден от Имме
фон
Екардщайн повече не е преиздаден.
32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“.
Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден.
При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година. Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч. № 40) и също като самостоятелно издание.
към текста >>
), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг
фон
Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.
38. Сократ (370-399 пр. Хр. ). Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр. Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр.
), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.
към текста >>
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн
фон
Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
„ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр.
284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
44. Новалис (1772-1801), всъщност Фридрих
фон
Харденберг, произведения: „Хайнрих
фон
Офтердинген“; „Химни на нощта“; „Фрагменти“.
44. Новалис (1772-1801), всъщност Фридрих фон Харденберг, произведения: „Хайнрих фон Офтердинген“; „Химни на нощта“; „Фрагменти“.
Сравни също четирите лекции, които като единични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия. Новалис, ясновидец и вестител на Христос“, Дорнах 1980.
към текста >>
49. Имме
фон
Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
към текста >>
58. Непосредствено преди изказването, Мари
фон
Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“.
към текста >>
168.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния
фон
на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло. Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане. И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това.
В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
към текста >>
169.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
С тази задача натоварва Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
170.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца
фон
Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни.
Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество.
Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни.
Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
171.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
1) Обяснение на особеностите на писмения немски,
фон
етиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
1) Обяснение на особеностите на писмения немски, фонетиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
към текста >>
172.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми
фон
Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за мир“.
14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми фон Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за мир“.
Текла фон Реден, „Меморандумът на д-р Хюбе-Шлайден, разгледан непредубедено“.
към текста >>
Текла
фон
Реден, „Меморандумът на д-р Хюбе-Шлайден, разгледан непредубедено“.
14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми фон Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за мир“.
Текла фон Реден, „Меморандумът на д-р Хюбе-Шлайден, разгледан непредубедено“.
към текста >>
14) Софи Щинде и графиня Паулине
фон
Калкройт, ръководителки на Мюнхенския клон; от 1907 г.
14) Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт, ръководителки на Мюнхенския клон; от 1907 г.
са основни отговорнички за провеждането на празничните представления. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Софи Щинде (17 ноември 1922 г.), в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.
към текста >>
15) Имме, баронеса
фон
Екхартщайн, 1871-1930.
15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930.
От 1909 г. Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“. В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
към текста >>
„За смъртта“, превод на немски Фридрих
фон
Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.
73) Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател.
„За смъртта“, превод на немски Фридрих фон Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.
към текста >>
173.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
174.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
„най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам
фон
Ешенбах*44.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е.
„най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44.
Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му.
към текста >>
175.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*39. Адолф
фон
Харнак, 1851-1930, немски теолог.
*39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог.
към текста >>
*44. Волфрам
фон
Ешенбах, 1170-1220, главен представител на рицарската поезия в германските земи, автор на „Парсифал".
*44. Волфрам фон Ешенбах, 1170-1220, главен представител на рицарската поезия в германските земи, автор на „Парсифал".
към текста >>
176.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам
фон
Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха.
Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха.
към текста >>
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам
фон
Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам
фон
Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник.
И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник.
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това.
към текста >>
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам
фон
Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник.
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам
фон
Ешенбах.
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах.
В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
към текста >>
След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам
фон
Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда".
След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам фон Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда".
То се свърза от само себе си. Аз трябваше също да го свържа с образа на жената, която държи мъртвия си годеник в полата. Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва. Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е един предмет". И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е един предмет".
към текста >>
177.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам
фон
Ешенбах беше приел?
Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам фон Ешенбах беше приел?
Какво беше времето, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, намирайки там Амфортас лежащ със своята рана и при влизането на Парсифал раната причинява безкрайни болки? В какво време влезе Парсифал в замъка на Граала? Легендата ни разказва това: това беше времето на Сатурн: Сатурн и Слънцето се намираха едновременно в зодиакалния знак на Рака, кулминираха там. Така ние виждаме, как в най-интимните действия се търси онова, което е връзката между Земята и звездите. Това беше времето на Сатурн.
към текста >>
178.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният
фон
, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени.
Тази лъчезаряща космическа мъдрост е същото нещо, за което и вчера говорих в последната сказка, за което казах, че го имаме в изобилие; това мъждука и блещука като от една огнена звезда сега тази звезда не е синя както небосвода, а е огнена, червено тлееща и от нея лъчезари в пространството изобилието от мъдрост.
Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени.
Това е така говорейки повече от становището на Имагинацията. Но говорейки от становището на вътрешността изживяването се представя приблизително така: онзи, който е преминал през вратата на смъртта, е сега изцяло изпълнен от мисълта: Да, ти си изоставил твоето тяло; сега в духовния свят това тяло е само воля. Една звезда от воля, една звезда, чието вещество е воля, това е твоето тяло. И тази воля гори в топлина и изпраща като лъчи към тебе в мировите далечини, в които ти сам си се разлял сега, твоя собствен живот между раждането и смъртта като една велика картина, отразява го като една велика картина. И на обстоятелството, че можа да пребиваваш вътре в тази звезди, ти дължиш това, че можа да извлечеш и да изсмучеш от света всичко това, което си извлякъл и изсмукал от света на физическото поле.
към текста >>
179.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа
Фон
Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Виждате ли, с Гьотевия „Фауст“ германският духовен живот се издигна на ново равнище. Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора. И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството.
Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“. Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“. Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8. И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>
Това е написано през 1822 година от някой си г-н
фон
Шпан*8.
Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора. И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството. Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“. Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“. Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“.
Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8.
И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа
Фон
Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
В името на закона.“
към текста >>
180.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард
фон
Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие!
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие!
Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение!
към текста >>
181.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
*8. Франц
фон
Шпаун, 1753 1826
*8. Франц фон Шпаун, 1753 1826
към текста >>
182.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С тази задача натоварва Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
183.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от сим
фон
ия единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал.
В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо. Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света. И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое. И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук. Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа.
Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал.
Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта. То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане.
към текста >>
184.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така са правили също Шопенхауер, както и Едуард
фон
Хартман.
После той обръща внимание на онзи песимизъм, който произтича от това, че човек се предава повече на своите чувства. По този начин, според него, възниква например будизмът: „Животът е страдание! “ Той разглежда живота и прави, от една страна, сбор от болките, страданията, злините, от друга страна – сбор от радостите и щастието. Първият сбор е по-голям, следователно човек става песимист. Животът се разглежда като зло.
Така са правили също Шопенхауер, както и Едуард фон Хартман.
Нашият религиозен човек намира, че хората имат голямо основание за този песимизъм, но това също вече не го интересува. Повече го интересува етично обоснованият песимизъм, за който казва: „Има право този, който наблюдава живота без да прониква в него, за да знае за това, което се нарича „Божие царство“, без да се знае за това, което се нарича съдържание на религиозното вероизповедание.“ И тогава нашият религиозен човек констатира две неща. Едното е, че човекът си поставя изискването, независимо дали в смисъла на Кант или Шлайермахер, да следва един морален закон, един закон, който го задължава строго. От друга страна, човекът е подчинен на своята природа, на своите нагони, страсти и желания. И сега този религиозен човек констатира: „Човек не може напълно да преодолее тези желания и нагони.“ Но моралния закон той трябва да следва.
към текста >>
185.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
186.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Александер
фон
Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство.
Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите. Рудолф Шелен, Роза Майредер. Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам. По повод избухването на войната през 1914 г. брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес.
Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство.
към текста >>
Упадъкът на романското и възходът на англо
фон
ския свят като експонент на петата подраса.
Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията. Познания за законите на народите сред западните братства.
Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса.
Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>
187.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер
фон
Глайхен-Русвурм*29.
В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29.
Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари. Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл. Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк.
към текста >>
188.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Рихард граф
фон
Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова време руски император следното:
Нека вземем един пример. Ще процедирам съвсем просто, но Вие ще видите, че тази простота ни води към вникването в по-дълбоки неща. През 1889 г.
Рихард граф фон Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова време руски император следното:
към текста >>
И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър
фон
Батемберг*38.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго.
И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен
фон
.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят. Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак. Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани.
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока.
към текста >>
189.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Англо
фон
ските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
към текста >>
190.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без
фон
а на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло.
Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
„Когато г-н
фон
Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
Спомнете си какво Ви казах за окултния
фон
на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно.
Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници. Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема.
Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно.
Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми. В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка! *145 И тогава куршумите я улучват.
към текста >>
191.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода теле
фон
на връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни.
Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение. В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи. Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни. Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност.
Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни.
Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина.
към текста >>
Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам
фон
Ешенбах и се казвал Рудолф
фон
Хоенемс.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници.
Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс.
Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя. Разказът му е предвиден именно за Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
И ако на този
фон
човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани". Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
192.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф
фон
Лайнинген-Билигхайм, 1897).
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква.
Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>
Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин
фон
Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
*95. Преговорите между руския външен министър Изволски и австрийския министър на външните работи барон Ерентал в Бухлау. Paul Herre, "Weltpolitik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна ката строфа), Берлин, 1916, твърди, че Изволски бил получил съгласие за отваряне на Дарданелите (стр. 9). В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал. Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него.
Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
към текста >>
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон
фон
Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
[Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>
Jahrh.) ["Добрият Ерхард" от Рудолф
фон
Емс (XIII в.)], издадена от М.
*192. "Dег gute Gerhard" чоп Rudolf von Ems (13.
Jahrh.) ["Добрият Ерхард" от Рудолф фон Емс (XIII в.)], издадена от М.
Хаупт, Лайпциг 1840, преиздадена от Рудолф Трайхлер в Изд. "Freies Geistesleben", Щутгарт, 1962.
към текста >>
234 На Ал
фон
с Х Кастилски (1252-1282) се приписва изявлението, че ако бил Бог, щял да устрои света по-разумно.
234 На Алфонс Х Кастилски (1252-1282) се приписва изявлението, че ако бил Бог, щял да устрои света по-разумно.
към текста >>
193.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
фон
Баер и Ернст Хекел.
начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята. Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата. Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам. Безпомощността на съвременната медицина. К.Е.
фон Баер и Ернст Хекел.
Тайните интриги на свободните зидари и панславистите.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта. Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане.
Едуард фон Хартман.
Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
194.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст
фон
Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/.
към текста >>
По времето на Тертулиан и Грегор
фон
Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител. Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това.
По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората.
Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата. Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
към текста >>
Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст
фон
Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата.
Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
към текста >>
Бих искал да посъветвам тези, които днес осланяйки се на книгите на Хекел и Дарвин, бързат да основават филиали на обществото на монистите, да не бързат, а да прочетат сами, какво пише този Карл Ернст
фон
Баер.
Бих искал да посъветвам тези, които днес осланяйки се на книгите на Хекел и Дарвин, бързат да основават филиали на обществото на монистите, да не бързат, а да прочетат сами, какво пише този Карл Ернст фон Баер.
Искам да ви прочета само едно място от книгата на Карл Ернст фон Баер, където той изказва свое съждение за връзките на духовния свят със земния свят. Той пише: "Земното тяло е само леха, на която бурно расте духовното наследство на човечеството, а историята на цялата природа – това е само история на постъпателната победа на духа над материята. И основният смисъл на творението не е в съответствието! – за тази цел се сменят поредица поколения и съвременността се издига по безкрайните степени на миналото."
към текста >>
Искам да ви прочета само едно място от книгата на Карл Ернст
фон
Баер, където той изказва свое съждение за връзките на духовния свят със земния свят.
Бих искал да посъветвам тези, които днес осланяйки се на книгите на Хекел и Дарвин, бързат да основават филиали на обществото на монистите, да не бързат, а да прочетат сами, какво пише този Карл Ернст фон Баер.
Искам да ви прочета само едно място от книгата на Карл Ернст фон Баер, където той изказва свое съждение за връзките на духовния свят със земния свят.
Той пише: "Земното тяло е само леха, на която бурно расте духовното наследство на човечеството, а историята на цялата природа – това е само история на постъпателната победа на духа над материята. И основният смисъл на творението не е в съответствието! – за тази цел се сменят поредица поколения и съвременността се издига по безкрайните степени на миналото."
към текста >>
195.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин
фон
Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще.
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/.
Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието.
към текста >>
Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин
фон
Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще. Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/.
Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това.
Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване.
към текста >>
Затова ми беше много тъжно да науча, че господин
фон
Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието.
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/. Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай.
Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието.
Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него.
към текста >>
Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин
фон
Бернус, за нищо в него не отговарям.
Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии.
Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям.
Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
196.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Знаете, че в 1869 година, по времето на разцвета на дарвинизма, господстващ над материалистично настроените умове, Едуард
фон
Хартман се обяви против идеите на дарвинизма в своята "Философия на безсъзнателното".
Мисля, че вече веднъж и тук не толкова отдавна говорих за една излязла преди година и половина много важна, дебела книга на образцовия естествоизпитател на съвремието Оскар Хертвиг /1849 – 1922 г./, ученик на Хекел, "Еволюция на организмите, опровержение на дарвиновата теория за случайността" /Йена, 1916 г./. Това е прекрасна книга, стояща на върха на съвременната наука. И в последно време често използвах възможността тук или там да посочвам нейните основни постановки. И в културно-историческо отношение тази книга е забележителна.
Знаете, че в 1869 година, по времето на разцвета на дарвинизма, господстващ над материалистично настроените умове, Едуард фон Хартман се обяви против идеите на дарвинизма в своята "Философия на безсъзнателното".
Естествоизпитателите нададоха вой: “този философ – дилетант, който говори за духа, нищо не разбира от естествознание”. Събитията се развиха така, както неведнъж вече съм ги описвал. Един ден излезе от печат книга, за която даже ученикът на Хекел, Оскар Шмид /бележка 103/ написа: “Най-накрая се появи някой, който разбира от естествознание! – той каза това за Хартман! - Ние самите не бихме го казали по-добре; той ни е съзвучен и ние можем да го приветстваме, като един от нас!
към текста >>
Тогава авторът се разкри: това беше Едуард
фон
Хартман!
Един ден излезе от печат книга, за която даже ученикът на Хекел, Оскар Шмид /бележка 103/ написа: “Най-накрая се появи някой, който разбира от естествознание! – той каза това за Хартман! - Ние самите не бихме го казали по-добре; той ни е съзвучен и ние можем да го приветстваме, като един от нас! “ – Създадоха страшна реклама. Наложи се да има второ издание.
Тогава авторът се разкри: това беше Едуард фон Хартман!
Тогава рекламата замлъкна. Трябваше да стане такава конфузия, за да се покаже, че тези, които говорят за духа, са също толкова разумни, колкото тези, които го отричат. Едуард фон Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът. Той срещна малко разбиране. Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард фон Хартман още през 1869 г.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът.
“ – Създадоха страшна реклама. Наложи се да има второ издание. Тогава авторът се разкри: това беше Едуард фон Хартман! Тогава рекламата замлъкна. Трябваше да стане такава конфузия, за да се покаже, че тези, които говорят за духа, са също толкова разумни, колкото тези, които го отричат.
Едуард фон Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът.
Той срещна малко разбиране. Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард фон Хартман още през 1869 г. Той даже често го цитира в своята книга. Тази негова книга "Еволюция на организмите..." е майсторски изградена. Това е образец на израснало от естественонаучния метод на съвременността майсторско изследване.
към текста >>
Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард
фон
Хартман още през 1869 г.
Тогава авторът се разкри: това беше Едуард фон Хартман! Тогава рекламата замлъкна. Трябваше да стане такава конфузия, за да се покаже, че тези, които говорят за духа, са също толкова разумни, колкото тези, които го отричат. Едуард фон Хартман написа още много неща и показа, колко едностранно мисли дарвинизмът. Той срещна малко разбиране.
Но може да се каже: след спокойните и добре проучени изследвания именно на такъв човек, като Оскар Хертвиг, той стигна до същите мисли, които изказа Едуард фон Хартман още през 1869 г.
Той даже често го цитира в своята книга. Тази негова книга "Еволюция на организмите..." е майсторски изградена. Това е образец на израснало от естественонаучния метод на съвременността майсторско изследване.
към текста >>
197.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник
фон
Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб.
Такива са, така да се каже, изходните точки от една страна. Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин. За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти. Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно.
В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб.
При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
към текста >>
Генерал
фон
Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност.
Да разгледаме тези изходни точки от другата страна, а именно в Берлин. За да ви дам представа какво е действало тогава, съвсем обективно ще ви приведа конкретни факти. Не ми вменявайте вина, ако тук характеризирам нещата съвсем обективно. В 1905 година, същият този човек, на чиито плещи през 1914 година в Берлин все пак падна отговорността за решението на въпроса за войната, тогава генерал, а по-късно генерал-полковник фон Молтке, беше назначен за началник на Генералния щаб. При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно.
Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност.
Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ? И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора. Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност.
към текста >>
И генерал
фон
Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора.
При назначаването му се е разиграла следната сцена – ще го кажа толкова кратко, колкото е възможно. Генерал фон Молтке съгласно своите убеждения не е можел да приеме този най-отговорен пост, без да поговори предварително с Върховния главнокомандващ, – императора, за условията на поемането на тази отговорност. Тази беседа е станала, примерно, така. Работата е там, че взаимоотношенията на генералитета и Върховния главнокомандващ са се изграждали така, че ако по време на маневри императорът е поемал командването на едната или другата страна, което често е ставало, – може би сте чели някъде за това, на него винаги победата му била гарантирана. И човекът, който в 1905 година бил призван да заеме отговорния пост началник на Генералния щаб, си казал: разбира се, при такива условия не мога да приема този пост, тъй като обстоятелствата могат да се стекат много сериозно и как тогава ще бъде възможно да се води война под ръководството на нашия Върховен главнокомандващ?
И генерал фон Молтке решил съвсем откровено и честно да изложи всичко на императора.
Императорът бил извънредно изумен от това, което му казала назначената от него на поста началник на Генералния щаб личност. Това не е можело да стане, тъй като императорът, собствено, не е знаел как се води война в случай на действителна опасност от нея. Следователно е било нужно да се подготвят обстоятелствата, такива, каквито действително биха били в случай на война, и той би могъл само тогава да поеме отговорността на началник на Генералния щаб, ако Императорът се откаже от воденето на военни действия. Императорът казал: и каква стана тя? Нима тогава не съм побеждавал в действителност?
към текста >>
И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник
фон
Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране.
И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране.
Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти.
към текста >>
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник
фон
Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад.
И сега не трябва да се размишлява за Имперския съвет от 1914 година, за който е известно, че генерал-полковник фон Молтке не е знае, тъй като през юли 1914 година и почти до самото начало на войната той се е намирал на лечение в Карлсбад.
Това е важно, защото когато става дума за германските подпалвачи на войната, може да се каже следното: разбира се, такива подпалвачи на войната е имало, но ако се разглежда проблемът за подпалвачите на войната като цяло, ще се наложи да се спрем на тези личности, които цитирах преди, когато искаха съвсем да ги оневинят. И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен.
към текста >>
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник
фон
Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли.
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>
Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник
фон
Молтке.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация.
Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке.
Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно. Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност. И това не е можело да действа по друг начин, освен както е подействало.
към текста >>
И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник
фон
Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно.
В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас.
И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно.
Второ – това е безграничната преданост на дълга и чувството за отговорност. И това не е можело да действа по друг начин, освен както е подействало.
към текста >>
Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб
фон
Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени.
Ако това, което тогава стана, е можело да бъде предотвратено, то би трябвало да бъде предотвратено от германската политика. Би трябвало да бъде предотвратено това, което самите вие бихте сметнали за предотвратяемо, ако ви обърна внимание на следните факти.
Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб фон Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени.
Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната. Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това отношение през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично. Лекомислено са се надявали да прочетат от тази телеграма, че събитията могат да се разгърнат и по различен начин – и стана това, че императорът не подписа заповед за мобилизация. И така, особено подчертавам, че вечерта на 31 юли заповедта за мобилизация в началото не е подписана от императора, макар началникът на Генералния щаб от своята, военна гледна точка да е смятал, че не трябва да се доверяват на такава телеграма и планът за военни действия безусловно трябва да се осъществява. Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на фон Молтке – да телефонира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия.
към текста >>
Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на
фон
Молтке – да теле
фон
ира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия.
Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб фон Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени. Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната. Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това отношение през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично. Лекомислено са се надявали да прочетат от тази телеграма, че събитията могат да се разгърнат и по различен начин – и стана това, че императорът не подписа заповед за мобилизация. И така, особено подчертавам, че вечерта на 31 юли заповедта за мобилизация в началото не е подписана от императора, макар началникът на Генералния щаб от своята, военна гледна точка да е смятал, че не трябва да се доверяват на такава телеграма и планът за военни действия безусловно трябва да се осъществява.
Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на фон Молтке – да телефонира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия.
към текста >>
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник
фон
Молтке, написани лично от него след странната му оставка.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка.
Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света. И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие. Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни.
към текста >>
Със съгласието на жена му, госпожа
фон
Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка.
Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие. Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни. Бях принуден да кажа, че дълго съм работил като филолог и, че папките с хартиите ще ме убедят, ако не са оценени само филологично, тъй като трябва да се има предвид не само това, което в тях е написано, но и това, което не е написано, и когато се провежда историческо изследване, се изследва и едното, и другото.
към текста >>
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин
фон
Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка. Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие.
Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни. Бях принуден да кажа, че дълго съм работил като филолог и, че папките с хартиите ще ме убедят, ако не са оценени само филологично, тъй като трябва да се има предвид не само това, което в тях е написано, но и това, което не е написано, и когато се провежда историческо изследване, се изследва и едното, и другото. Но аз казах следното: вие сте работили съвместно, всички, разбира се, ще отчетат, че на вас всичко трябва да ви е точно известно.
към текста >>
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин
фон
Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия?
Знам, че особено недоволство предизвика това, че написах в брошурата на 5 страници каквото смятах за необходимо, за да осветля правилно ситуацията. Писах за това, как в момента на най-отговорните военни решения, непосредствено предшествали разразилата се катастрофа, всичко в Германия беше поставено накарта, как това става ясно от злополучното нахлуване в Белгия, което едновременно беше и военна необходимост, и политически недопустимо.
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия?
– и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше. Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия?
към текста >>
Такава ситуация можеше да доведе само до бедствия и този товар легна на душата на началника на Генералния щаб; и когато към него се обърнал дежурният офицер за да подпише потвърждението на теле
фон
ното разпореждане за спирането на войските на френско-белгийската граница, началникът на Генералния щаб хвърлил перото си на масата така, че то се счупило, и казал, че никога няма да подпише такава заповед, и ако подобна заповед излезе от Генералния щаб, това ще деморализира войската.
Политическите усилия напълно се провалиха, военните решения бяха предоставени сами на себе си. Това беше резултат от нежеланието на немците да се издигат повече до възвишените гледни точки, за които те имаха съвсем особено призвание; това се е проявявало във великите, значителни епохи на германското културно развитие, но до него не искаха да се издигат нито в края на XIX, нито в началото на XX век.
Такава ситуация можеше да доведе само до бедствия и този товар легна на душата на началника на Генералния щаб; и когато към него се обърнал дежурният офицер за да подпише потвърждението на телефонното разпореждане за спирането на войските на френско-белгийската граница, началникът на Генералния щаб хвърлил перото си на масата така, че то се счупило, и казал, че никога няма да подпише такава заповед, и ако подобна заповед излезе от Генералния щаб, това ще деморализира войската.
От това мъчително, изпълнено със съмнения състояние, началникът на Генералния щаб бил изведен едва след 10 часа вечерта с нова телеграма от Англия, и – по-добре да не изпадам в подробности – сега от Върховния Главнокомандващ са били казани думите: сега можете да правите каквото искате!
към текста >>
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник
фон
Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората.
към текста >>
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник
фон
Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
към текста >>
Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на
фон
Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент. Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си. Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности.
Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност.
Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>
198.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
…германски политик – Готлиб
фон
Ягов (1863-1935 г.), през 1913-1916 г.
…германски политик – Готлиб фон Ягов (1863-1935 г.), през 1913-1916 г.
е бил държавен секретар на германското външно министерство.
към текста >>
Берта
фон
3утнер, (1843-1914г.г.).
Берта фон 3утнер, (1843-1914г.г.).
Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име.
към текста >>
Карл Ернст
фон
Баер, (1792-1876 г.), естествоизпитател, от 1910-1914 г.
Карл Ернст фон Баер, (1792-1876 г.), естествоизпитател, от 1910-1914 г.
изучава медицина, интересувал се е от зооанатомия, бил е професор в Кьонигсберг. Много е пътувал из Лапландия и Нова Гвинея. Изказвал се е в опозиция на Дарвиновата теория.
към текста >>
Грегор
фон
Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата".
Грегор фон Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата".
към текста >>
Херман
фон
Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология.
Херман фон Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология.
От 1868 година е чуждестранен член-кореспондент на Петербургската Академия на науките.
към текста >>
Щайнер и Мари
фон
Сиверс.
Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р.
Щайнер и Мари фон Сиверс.
В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер. След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка. През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г.
към текста >>
Павел Фрайер
фон
Гаутш, (1851-1918 г.).
Павел Фрайер фон Гаутш, (1851-1918 г.).
В 1897-1898 г. министър-председател на Австрия.
към текста >>
Алфред
фон
Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.
Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.
към текста >>
Рихард
фон
Кюлман (1873-1948 г.).
Рихард фон Кюлман (1873-1948 г.).
Германски дипломат. Започнал работа в 1900 г. в качеството си на аташе на германското посолство в Петербург. През 1904-1909 г. е в Танджер, през 1909-1914 г.
към текста >>
199.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тя се откри ясно едва върху
фон
а на разрушителните събития в Европа през последните години.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка.
Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години.
Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка. Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка. Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът!
към текста >>
200.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, теле
фон
ът, парният двигател и т.н.
Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н.
е постигнато без посредничеството на духовните Същества. Обаче това не е вярно. В по-нататъшното развитие на човечеството дори и човек изобщо да не я по-дозира ще се намесва и помощта на елементарните Духове. И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество че ето, човек "изтегля" от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на телефона и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н. Нещата съвсем не стоят така; при всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под въздействието на елементарните духовни Същества.
към текста >>
И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество че ето, човек "изтегля" от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на теле
фон
а и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н.
Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н. е постигнато без посредничеството на духовните Същества. Обаче това не е вярно. В по-нататъшното развитие на човечеството дори и човек изобщо да не я по-дозира ще се намесва и помощта на елементарните Духове.
И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество че ето, човек "изтегля" от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на телефона и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н.
Нещата съвсем не стоят така; при всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под въздействието на елементарните духовни Същества. Те действуват и помагат навсякъде. В областта на научните открития човек не се движи сам, навсякъде в тази област той е така да се каже придружаван от тях. В лаборатории и изследователски центрове, навсякъде където пулсира изследователският дух, инспиратори са тъкмо тези елементарни духовни Същества.
към текста >>
201.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Опитах се да обясня, как скритият
фон
зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят.
Нека да продължим нашето обсъждане и да си изградим една достатъчно добра основа за точна преценка на важните събития, които се разиграват днес пред човешките души, а човекът е вплетен в тих и те имат много по-голямо значение, отколкото някой предполага.
Опитах се да обясня, как скритият фон зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят.
Аз посочих, как от началото на 40-те години до началото на 1879 в духовните области на света се разрази една решителна битка, една от онези битки, които често се повтарят в еволюцията на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на борещите се срещу Змея Архангел Михаил или Св. Георги. Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879, Духовете на Мрака, които се противопоставяха на Архангел Михаиловите импулси бяха свалени от духовното царство и от тогава те господствуват, както казах, в чувствените, волевите, душевните импулси на хората. Така че ние можем да раз берем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал, бродещи всред нас духовни Същества.
към текста >>
202.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*19. Едуард
фон
Зюс, 1831-1914, австрийски геолог
*19. Едуард фон Зюс, 1831-1914, австрийски геолог
към текста >>
203.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
204.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
се появи Едуард
фон
Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
През 1869 г.
се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
към текста >>
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард
фон
Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
През 1869 г. се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
към текста >>
Появи се също и едно произведение от анонимен автор22, който блестящо оспори тази книга на Едуард
фон
Хартман.
Появи се също и едно произведение от анонимен автор22, който блестящо оспори тази книга на Едуард фон Хартман.
С това произведение природоизследователите и другите, които мислеха в техния смисъл, бяха напълно съгласни, понеже Едуард фон Хартман беше напълно опроверган. Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от фонда на естествената наука, беше изложено срещу Едуард фон Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване. И виж ти, произведението беше прието. Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман. Тук се вижда какво може един учен на естествените науки.
към текста >>
С това произведение природоизследователите и другите, които мислеха в техния смисъл, бяха напълно съгласни, понеже Едуард
фон
Хартман беше напълно опроверган.
Появи се също и едно произведение от анонимен автор22, който блестящо оспори тази книга на Едуард фон Хартман.
С това произведение природоизследователите и другите, които мислеха в техния смисъл, бяха напълно съгласни, понеже Едуард фон Хартман беше напълно опроверган.
Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от фонда на естествената наука, беше изложено срещу Едуард фон Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване. И виж ти, произведението беше прието. Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман. Тук се вижда какво може един учен на естествените науки. Аз сам не бих могъл да напиша нещо по-добро.
към текста >>
Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от
фон
да на естествената наука, беше изложено срещу Едуард
фон
Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване.
Появи се също и едно произведение от анонимен автор22, който блестящо оспори тази книга на Едуард фон Хартман. С това произведение природоизследователите и другите, които мислеха в техния смисъл, бяха напълно съгласни, понеже Едуард фон Хартман беше напълно опроверган.
Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от фонда на естествената наука, беше изложено срещу Едуард фон Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване.
И виж ти, произведението беше прието. Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман. Тук се вижда какво може един учен на естествените науки. Аз сам не бих могъл да напиша нещо по-добро. Нека да се разкрие и ще го приемем като един от нашите.» Накратко, учените направиха такава голяма пропаганда на това произведение, което ги ползваше, че то скоро се изчерпа.
към текста >>
Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард
фон
Хартман.
Появи се също и едно произведение от анонимен автор22, който блестящо оспори тази книга на Едуард фон Хартман. С това произведение природоизследователите и другите, които мислеха в техния смисъл, бяха напълно съгласни, понеже Едуард фон Хартман беше напълно опроверган. Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от фонда на естествената наука, беше изложено срещу Едуард фон Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване. И виж ти, произведението беше прието.
Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман.
Тук се вижда какво може един учен на естествените науки. Аз сам не бих могъл да напиша нещо по-добро. Нека да се разкрие и ще го приемем като един от нашите.» Накратко, учените направиха такава голяма пропаганда на това произведение, което ги ползваше, че то скоро се изчерпа. Беше необходимо второ издание24. Тогава авторът публикува името си - това беше Едуард фон Хартман!
към текста >>
Тогава авторът публикува името си - това беше Едуард
фон
Хартман!
Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман. Тук се вижда какво може един учен на естествените науки. Аз сам не бих могъл да напиша нещо по-добро. Нека да се разкрие и ще го приемем като един от нашите.» Накратко, учените направиха такава голяма пропаганда на това произведение, което ги ползваше, че то скоро се изчерпа. Беше необходимо второ издание24.
Тогава авторът публикува името си - това беше Едуард фон Хартман!
към текста >>
Едуард
фон
Хартман можеше сам да си противопостави всичко, което учените на природната наука изнасяха срещу него и той го направи.
Така веднъж един човек даде много важен урок на света. Онзи, който като духовен изследовател трябва да види какво е написано срещу духовното изследване, може без много усилие да изсмуче от малкия си пръст всичко, което се изнася срещу духовната наука.
Едуард фон Хартман можеше сам да си противопостави всичко, което учените на природната наука изнасяха срещу него и той го направи.
към текста >>
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността» и в нея той посочва неща, каквито вече е изложил Едуард
фон
Хартман.
Но това е само като въведение. Става въпрос за следното: Оскар Хертвиг25 е известен ученик на Хекел, който следва старателния, честен и велик път на изследването на естествените науки. През миналата година Хертвиг написа много хубава книга. Книгата се казва «Развитието на организмите.
Опровержение на Дарвиновата теория за случайността» и в нея той посочва неща, каквито вече е изложил Едуард фон Хартман.
Нещо подобно всъщност е безпримерно. Още следващото поколение, израснало под влиянието на Майстора, трябва да се откаже от нещо, за което е вярвало, че ще изгради нов мироглед, че би могло да даде обяснение и за духовния свят. Един добър дарвинист опровергава дарвинизма. Но той прави още повече и това е, което е важно накрая.
към текста >>
205.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на
фон
а на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително.
И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите. Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата. Искам специално да спомена, че тези трудности все повече ще зачестяват. И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66. Когато по-късно си спомняме нещата, положително ще ни изглежда като нещо много значително, че точно в това време, в което се случват такива трагични световни събития, можахме да се съберем по този начин и да говорим, както го направихме.
Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително.
Нещата, които можем да направим така, се вливат в потока на събитията и макар още да не са много видими днес, са от голямо значение. Проникнем ли се от тези мисли, те ще ни дават сила да продължим и сами ще станат силата, изпращаща по правилния начин лъчите си във времето. Времето трябва да възприеме такива мисли. Нека да живеем с това убеждение като в една духовна атмосфера! Тя може да се породи от духовната наука, ако правилно я разбираме.
към текста >>
206.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
21. Едуард
фон
Харман, 1842 - 1906, философ.
21. Едуард фон Харман, 1842 - 1906, философ.
«Философия на несъзнателното. Опит за един мироглед», Берлин, 1869 г.
към текста >>
29. Албрехт
фон
Халер, (1708 - 1777), швейцарски медик, ботаник и поет.
29. Албрехт фон Халер, (1708 - 1777), швейцарски медик, ботаник и поет.
В стихотворението «Фалшивостта на човешките нрави», посветено на професор Щехелин, април, 1730 г., в «Опит за швейцарски стихове» (1732 г.), Цюрих, 1768 г., стр. 53: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен! » - Оригиналното стихотворение на Гьоте «Въпреки това», в Стихотворения, 3 част (1766 - 1832). «Allerdings»: «Ins Innre der Natur -» / O du Philister! - / «Dringt kein erschaffner Geist.» / Mich und Geschwister / Mogt ihr an solches Wort / Nur nicht erinnern; / Wir denken: Ort fur Ort / Sind wir im Innern.
към текста >>
35. Парацелз, Теофраст
фон
Хоенхайм, 1493 - 1541.
35. Парацелз, Теофраст фон Хоенхайм, 1493 - 1541.
Лекар, естественик и философ. Градски лекар и професор в университета в Базел.
към текста >>
Псевдоним на Абата Ал
фон
с Луис Констант, френски олултен писател.
62. Елифас Леви, 1810 - 1875.
Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
към текста >>
63. Франц Ксавер Бенедикт
фон
Бадер, 1765 - 1841, лекар, философ, теолог.
63. Франц Ксавер Бенедикт фон Бадер, 1765 - 1841, лекар, философ, теолог.
към текста >>
207.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
208.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
209.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Думата, чийто
фон
етичен и смислов произход най-често напразно ще търсите в научните справочници, е думата „Бог“.
Знаете ли коя дума според нейния произход, според нейното възникване е най-малко позната на съвременните учени, на филолозите? Знаете ли при коя дума, когато потърсите значението ѝ дори и в най-солидните научни трудове, най-често ще срещнете, че не може да се отговори откъде произлиза и какво всъщност означава?
Думата, чийто фонетичен и смислов произход най-често напразно ще търсите в научните справочници, е думата „Бог“.
Никоя наука днес не може да ви даде отговор за говорния и смислов произход на думата Бог. Това е странен факт, защото той не показва само външната страна на нещата, не показва само нещо, съдържащо се в една или в друга поредица от факти, а нещо, много дълбоко свързано с човешката душевност.
към текста >>
Докато всички предишни епохи са могли да допринесат нещо към така наречения дух на универсума чрез получаваното от самата Земя, сега цялата блестяща култура, развила се през тази пета културна епоха – телеграфът, теле
фон
ът, железниците и т.н.
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум. Петата културна епоха е началото на земната смърт.
Докато всички предишни епохи са могли да допринесат нещо към така наречения дух на универсума чрез получаваното от самата Земя, сега цялата блестяща култура, развила се през тази пета културна епоха – телеграфът, телефонът, железниците и т.н.
– има голямо значение за Земята, но няма никакво значение извън Земята. Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята. Това време трябваше да дойде, понеже хората трябва да станат свободни. Те не бива да бъдат принуждавани да намерят духа, а трябва да намерят духовното, изхождайки от свободното вътрешно съдържание на своето съзнание.
към текста >>
210.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
22. може да се напише на четвърт страница: Aдолф
фон
Харнак, 1851–1930, дословно казва: „Нашите извори за оповестяването на Исус – с изключение на няколко важни изречения при апостол Павел – са трите Евангелия.
22. може да се напише на четвърт страница: Aдолф фон Харнак, 1851–1930, дословно казва: „Нашите извори за оповестяването на Исус – с изключение на няколко важни изречения при апостол Павел – са трите Евангелия.
Всичко останало, което знаем, независимо от тези Евангелия, за историята и за проповедите на Исус, удобно може да се напише върху четвърт страница, толкова е малък обемът.“, в „Същността на Християнството“, Лайпциг, 1901 г., стр. 13.
към текста >>
82. „Общество за етична култура“: За връзките на Рудолф Щайнер с основаното от Вилхелм Фьорстер и Георг
фон
Гизицки през 1892 г.
82. „Общество за етична култура“: За връзките на Рудолф Щайнер с основаното от Вилхелм Фьорстер и Георг фон Гизицки през 1892 г.
общество виж „Моят жизнен път“ (1923–25), Събр. съч. 28, стр. 166, и статиите „Общество за етична култура в Германия“ в „Събрани статии за културата и съвремената история 1887–1901“, в Събр. съч. 31, стр. 164.
към текста >>
97. на върха на Гьотевото общество бе поставен човек: Пруският държавен и финансов министър, губернатор на провинция Рейн, Георг Кройцвендедих барон
фон
Райнбабен.
97. на върха на Гьотевото общество бе поставен човек: Пруският държавен и финансов министър, губернатор на провинция Рейн, Георг Кройцвендедих барон фон Райнбабен.
към текста >>
Хайнрих
фон
Трайчке, 1834–1896, немски историк.
Хайнрих фон Трайчке, 1834–1896, немски историк.
към текста >>
133. Херман
фон
Хелмхолц, 1821–1894, психолог и физик.
133. Херман фон Хелмхолц, 1821–1894, психолог и физик.
към текста >>
165. Адолф
фон
Харнак: виж бележката на стр. 22.
165. Адолф фон Харнак: виж бележката на стр. 22.
към текста >>
211.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
212.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vii] Леополд
фон
Ранке – 1795-1886, немски историк, смятан за един от основателите на съвременната, базирана на източници история
[vii] Леополд фон Ранке – 1795-1886, немски историк, смятан за един от основателите на съвременната, базирана на източници история
към текста >>
213.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iv] Улрих
фон
Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
към текста >>
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер
фон
Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари
фон
Сиверс: кореспонденция и документи“
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>
214.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф
фон
Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска литература и догматика – бел.
[iii] Харнак – вероятно става дума за Адолф фон Харнак, 1851-1930, германски лютерански теолог, автор на произведения върху ранната християнска литература и догматика – бел.
на прев.
към текста >>
215.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис
фон
Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон
фон
Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
към текста >>
Берис
фон
Мюнхаузен – 1874-1945 поет
Берис фон Мюнхаузен – 1874-1945 поет
към текста >>
216.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
[3] Адолф
фон
Харнак, немски историк и теолог.
[3] Адолф фон Харнак, немски историк и теолог.
Популярен и извън родината си с неговата история на християнската догматика.
към текста >>
217.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и теле
фон
а, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво.
Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация.
Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво.
Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
към текста >>
218.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и теле
фон
и, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота. Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго.
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>
219.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Същото е и когато той построява един теле
фон
, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята.
Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>
220.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер
фон
Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род.
Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите. Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема.
към текста >>
В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер
фон
Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри.
В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите.
Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема. Ние ще запитаме: как стои всъщност работата с това, което е станало при така наречените победени, станало е при така наречените победители?
към текста >>
Това беше един дълбок поглед, който Ферхер
фон
Щайнванд хвърли в развитието на човечеството.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите.
Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството.
Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема. Ние ще запитаме: как стои всъщност работата с това, което е станало при така наречените победени, станало е при така наречените победители?
към текста >>
221.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм
фон
Хумболдт.
И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот.
Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт.
Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега. Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област. Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит.
към текста >>
Прочетете книгата на този Вилхелм
фон
Хумболдт.
Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия.
Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт.
По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега. Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област. Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит. Това начало, тези наченки са създадени в първата половина на 19-то столетие, даже в края на 18-то столетие. Но трябва да се помисли, че винаги в тази средна Европа са съществували важни импулси в тази насока, импулси, с които не трябва да бъдат оставени без вземане под внимание, които трябва да се влеят в импулса на троичния, на тричленния социален организъм.
към текста >>
222.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Знаем, че Озирис, представителят на духовното слънце, бе убит от Ти
фон
, който не е друг, а Ариман на египтяните.
Тази Мистерия на Изис има, като главно съдържание, смъртта на Озирис, и как Изис търси мъртвия Озирис.
Знаем, че Озирис, представителят на духовното слънце, бе убит от Тифон, който не е друг, а Ариман на египтяните.
Ариман убива Озирис, хвърля го в Нил и Нил отнася тялото му. Изис, съпругата на Озирис тръгва да го търси и го открива в Азия. Тя го донася обратно в Египет, където Ариман, неприятелят, нарязва тялото на четиринадесет части. Изис погребва тези четиринадесет части на различни места, така че от тогава те принадлежат на земята.
към текста >>
Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Ти
фон
-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Ти
фон
-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София.
Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>
Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Ти
фон
е деятелен.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него.
Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен.
Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>
Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Ти
фон
като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Ти
фон
е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Това, мои мили приятели, е чисто Луциферична световна картина.
Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Световната пред става, световното разбиране на Коперник, Галилей и Кеплер е Луциферично разбиране. Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на знание, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
към текста >>
Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Ти
фон
-Ариман.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост.
Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман.
Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>
Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Ти
фон
накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил.
Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>
Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Ти
фон
направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис.
Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>
Но както Ариман-Ти
фон
нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове.
Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>
Както Ти
фон
нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената.
С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>
Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Ти
фон
-Ариман.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре.
Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман.
Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>
223.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Показателно е, че Адолф
фон
Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца.
Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец. До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може.
Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца.
Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец. В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец.
към текста >>
224.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но под формата на един общ чувствен
фон
, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието.
Например ние можем да си поставим задачата да изследваме Гьоте, а при него душевните настроения са нещо подчертано защото това лесно може да се извърши с помощта на неговите дневници и писма, с неговите забележителни произведения, в които ние можем просто биографически да проследяваме ден след ден и час след час. Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година. Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност.
Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието.
Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически. Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват. Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>
225.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*8. Адолф
фон
Харнак (1851 1930), евангелистки църковен историк и политик.
*8. Адолф фон Харнак (1851 1930), евангелистки църковен историк и политик.
„Същност на християнството“, Лайпциг 1900 г.
към текста >>
*17. Карл Родекер
фон
Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6 тома.
*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6 тома.
към текста >>
226.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на
фон
етиката гласните, това са съгласните!
първите етапи от своето Земно съществувание, а тяхната „реакция“, тяхното „последействие“ е нещо сравнително постоянно. Какво е съучастието на душата, ще видим утре. Важното е друго че „отблъскването“ или „последействието“ е нещо постоянно. Нека всеки сам да си представи: Наред с жизнените процеси, Вие приемате и съответните образи на Вашите вътрешни органи; после те от ново биват отблъснати, с други думи, отпратени нагоре към животинския кръг. Необходимо е само да се замислите за Вашите уши, и ще добиете ясна представа за това „отблъскване“.
Да, тези образи възникват във въздуха; това са казано с езика на фонетиката гласните, това са съгласните!
От планетите прииждат най-вече гласните, от образите на животинския кръг предимно съгласните. И тук както вече разбирате става дума за говора, за езика. Всичко, което приижда по този начин отгоре, изгражда органите. Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи.
към текста >>
227.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н
фон
Етингсхаузен.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен.
Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>
„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират теле
фон
ни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути.
„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути.
През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
към текста >>
228.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза
фон
Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът.
А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин.
Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът.
И ето, че се появи лебедът, т.е. членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност. Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
към текста >>
229.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер –
фон
Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
230.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява един мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам
фон
Ешенбах,[5] Хартман
фон
Ауе[6], Готфрид
фон
Щрасбург[7] и т.н.
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява един мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам фон Ешенбах,[5] Хартман фон Ауе[6], Готфрид фон Щрасбург[7] и т.н.
Там изплуват мотивите. В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde». Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока.
към текста >>
[5] Волфрам
фон
Ешенбах, ок.
[5] Волфрам фон Ешенбах, ок.
1170 г. до след 1220 г.
към текста >>
[6] Хартман
фон
Ауе, ок.
[6] Хартман фон Ауе, ок.
1165 г. до около 1260 г.
към текста >>
[7] Готфрид
фон
Страсбург, живее в края на 12-ти до началото на 13-ти век
[7] Готфрид фон Страсбург, живее в края на 12-ти до началото на 13-ти век
към текста >>
[9] Легенда в стихове от Хартман
фон
Ауе.
[9] Легенда в стихове от Хартман фон Ауе.
към текста >>
231.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер
фон
Сиверс през 1905 г.
[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон Сиверс през 1905 г.
Тук той непрекъснато излага своята наука за духа в годините до началото на Първата световна война.
към текста >>
232.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
233.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази поли
фон
ична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>
234.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
235.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Едуард
фон
Хартман по философски въпроси.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания.
Едуард фон Хартман по философски въпроси.
Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам
фон
Ешенбах, като път от съмнението към благодатта.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили. Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта.
Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
236.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната кака
фон
ия , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
237.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Във всичко това, което се проявява във Валенщайн (Албрехт Еузебиус Венцел
фон
Валенщайн, херцог на Фридланд и на Мекленбург, е германски военачалник, участник в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) бел.на прев.Е.М.) , в това, което се надига от север, от Густав Адолф (Густав II Адолф, наричан Густав Адолф Велики и Лъвът на Севера е шведски монарх.
Във всичко това, което се проявява във Валенщайн (Албрехт Еузебиус Венцел фон Валенщайн, херцог на Фридланд и на Мекленбург, е германски военачалник, участник в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) бел.на прев.Е.М.) , в това, което се надига от север, от Густав Адолф (Густав II Адолф, наричан Густав Адолф Велики и Лъвът на Севера е шведски монарх.
През 1611 г. става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX. бел.на прев.Е.М.) и т.н., във всичко ние можем да видим, че случващото се външно в историята, се импулсира ( не казвам, че се води на повод, а че се импулсира) от свръхсетивните сили, стоящи зад него. Хората остават при това свободни същества.
към текста >>
238.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард
фон
Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси.
В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард
фон
Хартман е бил, вероятно, прав.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав.
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
239.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам
фон
Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура.
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението.
към текста >>
240.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
241.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард
фон
Хартман.
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
242.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която сим
фон
ично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история.
Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей.
Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
243.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
244.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
С тази задача натоварва Мари Щайнер
фон
Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
245.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този
фон
.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
към текста >>
246.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Отношенията на Шуберт с барон
фон
Шпаун
Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод. Арабски течения на 7-то и 9-то столетие.
Отношенията на Шуберт с барон фон Шпаун
към текста >>
Едуард
фон
Хартман.
Причиняването на телесни свойства в дадено въплъщение чрез морала от едно минало въплъщение.
Едуард фон Хартман.
Взаимодействия на трите различни разчленения на човешкото същество от един земен живот в друг. Фридрих Ницше
към текста >>
247.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Този приятел, барон
фон
Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност.
Той беше намерил един действителен приятел.
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност.
Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
към текста >>
Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц
фон
Щвинд[10].
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност. Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда.
Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично.
към текста >>
Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон
фон
Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун.
Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът. Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър. Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден.
Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун.
Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано. В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен. Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично.
към текста >>
В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон
фон
Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен.
Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден. Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун. Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано.
В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен.
Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично.
към текста >>
На това често присъствал и самият барон
фон
Шпаун.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви.
На това често присъствал и самият барон фон Шпаун.
Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>
Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и
фон
Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун.
Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно.
Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>
Тогава барон
фон
Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
В такъв случай той оставал у Шпаун, като приспивал на едно много скромно легло.
Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви.
към текста >>
[9] Йозеф Ритер барон
фон
Шпаун, 1788-1865.
[9] Йозеф Ритер барон фон Шпаун, 1788-1865.
към текста >>
[10] Мориц
фон
Швинд, 1804-1871, художник.
[10] Мориц фон Швинд, 1804-1871, художник.
към текста >>
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на
фон
дация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
Второто преработено и допълнено издание излиза в Лайпциг 1877.
към текста >>
[20] Херман
фон
Хелмхолц, 1821-1894, естествоизпитател.
[20] Херман фон Хелмхолц, 1821-1894, естествоизпитател.
към текста >>
248.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине
фон
Гъоте със символично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст.
Има един пример, една хубава картина. От едната страна се намират първокласните филистери, като например Дю Боа Реймонд, който казваше, че Гъоте трябваше да изобрази Фауст като кмет на Магдебург, да открие електрическата машина и въздушната помпа, да се ожени за Гретхен - нали, това са филистери от първа класа! Това е в подсъзнанието, понеже е налице една кармическа връзка. Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер. Той беше привлечен, той се чувстваше сроден и от друга страна не беше така, той междувременно беше докоснат от други течения, които отклониха неговата карма.
И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине фон Гъоте със символично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст.
Нали, това е гениално филистерски, филистерство от втора класа.
към текста >>
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон
фон
Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>
Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон
фон
Шпаун.
Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун.
И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания. Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици. В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите.
към текста >>
Тогава барон
фон
Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици.
Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун. И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания.
Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици.
В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите.
към текста >>
249.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Преди десетилетия философът Едуард
Фон
Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
към текста >>
Трябва да си кажа, че Едуард
фон
Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията.
Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард
фон
Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2].
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2].
Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието.
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание.
Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност. И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
И ето налице е един друг факт: Едуард
фон
Хартман е бил отначало военен, офицер.
И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин.
И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер.
В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт. Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
към текста >>
Едуард
фон
Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин. И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер. В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт.
Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
към текста >>
Не от главата на Едуард
фон
Хартман, а от неговото коляно аз намерих пътя към неговите минали въплъщения.
И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба. Сега можах да погледна назад.
Не от главата на Едуард фон Хартман, а от неговото коляно аз намерих пътя към неговите минали въплъщения.
При други хора се тръгва от носа и т.н.. По правило изходната точка не е онова, което считаме за най-важното в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард
фон
Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота.
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар.
Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
към текста >>
И когато човек се запознае лично с Едуард
фон
Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията.
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията.
Защото слушайки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини. Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщност нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения.
към текста >>
250.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард
фон
Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото.
Но този шок предизвика при мен нещо - бих искал да разкажа това напълно исторически обективно, - той предизвика при мене нещо твърде особено. Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс. И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки.
- Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото.
Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак. И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>
251.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард
фон
Хартман.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание.
Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман.
И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения.
към текста >>
252.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
253.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд
фон
Ранке и на Комениус върху Шлосер.
Езотерична черта в настоящето антропософско движение. Задружно действие на кармически свързани души в предиземното съществуване.
Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд фон Ранке и на Комениус върху Шлосер.
Действие, преминаващо от едното въплъщение в другото. Кондрад Фердинанд Майер
към текста >>
254.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд
фон
Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд
фон
Ранке.
Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти.
Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
към текста >>
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд
фон
Ранке, кой е всъщност неговият принцип?
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщност неговият принцип?
Принципът на Ранке като историк е, че в историята не трябва да се пише нищо друго, освен това, което може да се прочете в архивите; цялата история трябва да бъде извлечена от архивите, от преговорите на дипломатите.
към текста >>
И също както Леополд
фон
Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята.
И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
към текста >>
255.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния
фон
на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
256.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на
фон
а на това, от което именно е дошъл този последен земен живот.
И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т.
н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот.
към текста >>
257.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато на заден
фон
разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития.
Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение. Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот.
Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития.
към текста >>
/Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния
фон
за нас се появява творящата Луна.
не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: - Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната. Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека.
/Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна.
/Рисува се Луната./ -
към текста >>
Сега изчезва и това, и на задния
фон
за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/.
И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек.
Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/.
Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата.
към текста >>
Вие виждате през него и накрая на задния
фон
виждате Сатурн.
Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек.
Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн.
Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. -
към текста >>
Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния
фон
на цялата планетна система, на задния
фон
на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека.
- Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма.
Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека.
И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. -
към текста >>
258.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Псевдоним на абата Ал
фон
с Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856, «La clef des Grands Mysteres», 1861.
[2] Елифас Леви, 1810-1875.
Псевдоним на абата Алфонс Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856, «La clef des Grands Mysteres», 1861.
към текста >>
259.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на
фон
а на общите впечатления, които получаваме от света.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света.
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
към текста >>
260.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния
фон
на човешкия живот.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот.
И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете.
към текста >>
261.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер -
фон
Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения.
към текста >>
262.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Разгледани на
фон
а на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот.
Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки.
Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот.
Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка.
към текста >>
Докато говорим за следващото, да оставим на един по-заден
фон
да витае това, което бе казано днес.
Нека започнем с един краен случай.
Докато говорим за следващото, да оставим на един по-заден фон да витае това, което бе казано днес.
към текста >>
263.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Хайнрих
фон
Офтердинген.
Звездите като колонии от духовни същества в мировото пространство. За да разберем кармата, трябва да се свържем със съществата на звездите между смъртта и ново раждане. Господството на Михаил отново ни отваря достъп до едно духовно схващане на живота между смъртта и едно ново раждане. Образът на Щрадер. Войната на певците във Вартбург.
Хайнрих фон Офтердинген.
към текста >>
264.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние намираме римския историк - с онзи стил, произлязъл от познаването на човешкото същество благодарение на мумифицирането, - ние намираме този римски историк в по-нататъшното развитие на този стил, който има голяма лекота и който сега беше издигнат до лирическата лекота; намираме Тит Ливий отново прероден като Валтер
фон
дер Фогелвайде.
Ние можем по-нататък да проследим тези индивидуалности. Тогава стигаме до Средновековието: Там отново намираме Тит Ливий като жизнерадостен поет в средата на Средновековието. Ние се учудваме, че го намираме като такъв, защото външните професии съвсем не са свързани една с друга. Обаче най-големите изненади, които човек може да срещне, са именно онези, които се получават от разглеждането на произлизащите едно от друго земни съществувания.
Ние намираме римския историк - с онзи стил, произлязъл от познаването на човешкото същество благодарение на мумифицирането, - ние намираме този римски историк в по-нататъшното развитие на този стил, който има голяма лекота и който сега беше издигнат до лирическата лекота; намираме Тит Ливий отново прероден като Валтер фон дер Фогелвайде.
към текста >>
Валтер
фон
дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители.
Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители.
Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност.
към текста >>
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер
фон
дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често.
Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често.
Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>
Валтер
фон
дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често.
Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>
Почувствайте стила на Валтер
фон
дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер
фон
дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер
фон
дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая.
И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на
фон
а на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
265.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния
фон
на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл.
Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
266.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния
фон
на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле.
В крайна сметка антропософията е израснала от духовния живот на настоящето. Макар и по нейното съдържание непосредствено да няма нищо общо с този духовен живот на настоящето, в много отношения тя е израснала кармически от него и ние наистина трябва да насочим поглед върху някои неща, които привидно не принадлежат към онова, което непосредствено действа в антропософията. Ние трябва да насочим поглед също и върху такива неща, за да обхванем в нашия духовен кръгозор всичко, което в течение на времето е съдействало в различните течения, които споменах.
Аз казах, че получаваме действително разбиране за това, което става външно на физическото поле, едва когато насочим поглед върху задния фон на тези събития, върху това, което се влива от духовното поле в тези събития ставащи на физическото поле.
И както казах последния път, ние отново трябва да добием смелост, да внесем в настоящето онова древно чувство на мистериите, което не свързва просто физическите събития с един общ пантеистичен, теистичен или както искате го наречете духовен живот, а е в състояние конкретно да проследи отделните събития и човешките изживявания в тези събития чак до духовните първопричини и до произвеждащите ги духовни същества.
към текста >>
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния
фон
на съществуването.
Вие виждате колко тайнствени, колко загадъчни са пътищата на човечеството в подосновите и на задния фон на съществуването.
Този пример, който по един забележителен начин се втъкава в това, което вече разказах във връзка с школата от Шартр, може да обърне вниманието ви върху това, колко чудни са всъщност пътищата на човешката душа и пътищата на развитието на цялото човечество. Този пример ще намери продължение, когато ще говоря за живота на Херцелоида и за този, който някога беше изпратен физически като Парцифал. Следващият път ще започна оттам, където сега трябва да прекъснем нашето разглеждане.
към текста >>
267.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер
фон
дер Фогелвайде, Волфрам
фон
Ешенбах, Райнмар
фон
Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих
фон
Офтердинген.
Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен.
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.
към текста >>
И в този Хайнрих
фон
Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.
Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен. Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.
към текста >>
Следователно ние имаме работа с Хайнрих
фон
Офтердинген - и трябва да насочим нашия поглед върху това, защо след като мина през вратата на смъртта Хайнрих
фон
Офтердинген трябваше да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието?
Следователно ние имаме работа с Хайнрих фон Офтердинген - и трябва да насочим нашия поглед върху това, защо след като мина през вратата на смъртта Хайнрих фон Офтердинген трябваше да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието?
Защо?
към текста >>
За целта е достатъчно само малко да проследим историята на войната на певците: Хайнрих
фон
Офтердинген приема борбата срещу другите.
За целта е достатъчно само малко да проследим историята на войната на певците: Хайнрих фон Офтердинген приема борбата срещу другите.
Палачът е вече извикан: - Той трябва да бъде обесен, ако изгуби. - Той се измъква от положението. Но за да предизвика една нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор. И действително довежда магьосника Клингзор от Унгария в Айзенах.
към текста >>
Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, който сега се застъпва за Хайнрих
фон
Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в борбата.
Сега там се провежда един нов вид Вартбургска борба, при която съдейства Клингзор.
Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, който сега се застъпва за Хайнрих фон Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в борбата.
И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си. И още по-мощни сили извиква той в състезанието.
към текста >>
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам
фон
Ешенбах.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах.
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
към текста >>
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам
фон
Ешенбах е учен човек или не.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах.
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното.
към текста >>
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам
фон
Ешенбах.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство.
към текста >>
Защото, когато Волфрам
фон
Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите.
към текста >>
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам
фон
Ешенбах, че Волфрам
фон
Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».
към текста >>
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам
фон
Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
към текста >>
Но Хайнрих
фон
Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието. И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
към текста >>
Чрез това Хайнрих
фон
Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
към текста >>
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам
фон
Ешенбах.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам
фон
Ешенбах, певецът на Парцифал.
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
Така един прероден Хайнрих
фон
Офтердинген, който е имал работа с най-черния магьосник от неговото време Клингзор, се оказва интересен именно в неговия рационалистичен ум!
Да, мои мили приятели, погледнете обаче сега всичко това във връзка с нашето разглеждане. Такива духове се срещаха в последната третина на 19-и и в началото на 20-и век. Те принадлежаха към най-интересните.
Така един прероден Хайнрих фон Офтердинген, който е имал работа с най-черния магьосник от неговото време Клингзор, се оказва интересен именно в неговия рационалистичен ум!
към текста >>
268.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния
фон
религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като
фон
в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
към текста >>
269.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
270.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[1] Карл Лудвиг
фон
Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте.
[1] Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте.
Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. - Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2.
към текста >>
271.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на
фон
а на големите структури на световната история.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата. За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата. Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма.
Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история.
Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако
фон
Верулам.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик.
От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам.
Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента. На Изток християнството беше чуждо на хората. Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско. Другият, който беше неговият мъдър съветник, последва пътя северно от Черно море към Средна Европа. Той беше онзи, който по един съвсем друг, много по-вътрешен начин от Бако, пренесе арабизма в новата епоха, но напълно преобразен.
към текста >>
272.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
129. Карл Лудвиг
фон
Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте.
129. Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте.
Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи:
към текста >>
273.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер -
фон
Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
274.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам
фон
Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала.
Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава.
към текста >>
275.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[2] Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер -
фон
Сиверс.
[2] Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>
276.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на
фон
а на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност.
Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
277.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер -
фон
Сиверс.
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>
278.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на
фон
Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год.
Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век. Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път. Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството.
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год.
под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати. Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин.
към текста >>
279.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на
фон
Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно.
Тъй като трябва да се обсъдят и други теми, днес ще добавя само един кратък момент към нещата, за които научаваме през последните няколко дни. Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите отношения с цивилизацията и културата. Трябва обаче да вмъкна в хода на нашето изучаване една тема, която е много важна.
Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно.
към текста >>
280.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард
фон
Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг.
За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг.
Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг.
Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много. Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството. Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството". Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята.
към текста >>
Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард
фон
Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята.
Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още. Тя трябва да бъде създадена. Тя може да бъде наречена чисто и просто като "естетика на Гьотевия светоглед". И това е естетиката на бъдещето.
Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята.
Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия. Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
към текста >>
Когато Валтер
фон
Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер
фон
Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
към текста >>
281.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните сим
фон
ично-музикални творения".
Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>
282.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една сим
фон
ия или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката.
То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
283.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард
фон
Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи.
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек. И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава.
към текста >>
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард
фон
Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич.
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
И след това Едуард
фон
Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика.
И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София
фон
Кюн.
Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност.
И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн.
И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят.
към текста >>
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София
фон
Кюн.
Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение.
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн.
И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
към текста >>
Преди това събитие да може да настъпи при София
фон
Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София
фон
Кюн в своето живо душевно изживяване.
Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
284.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и сим
фон
ии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно.
Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
285.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц
фон
Берлихинген.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма.
И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген.
Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма. Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>
286.
Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Х.
фон
Вартбург
Х. фон Вартбург
към текста >>
287.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[2] Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст
фон
Хоенхайм, 1493-1541.
[2] Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493-1541.
Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твърдение се намира в „Четвъртата защита“ (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145).
към текста >>
288.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Запитвали са ме стотици пъти за връзката ми с госпожа
фон
Щайн.
Големият музикант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение. Човек е така многообразен. Той трябва да бъде преценяван по това, което е, а не по това, което не е. Правило ми е особено впечатление при моите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удоволствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има.
Запитвали са ме стотици пъти за връзката ми с госпожа фон Щайн.
Можех само да казвам: От връзката произлезе толкова много за мен. За мен това е така, както когато някой търси скъпоценни камъни сред речни камъни. Той посяга само към скъпоценните камъни, на другите не обръща внимание.
към текста >>
289.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[3] Едуард
фон
Ханслик, 1825-1904.
[3] Едуард фон Ханслик, 1825-1904.
Музикален критик и писател във Виена. Трудът му „За музикално красивото“ излиза за първи път през 1854 г.
към текста >>
290.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
13. Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст
фон
Хоенхайм, 1493-1541.
13. Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493-1541.
Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твърдение се намира в „Четвъртата защита“ (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145).
към текста >>
122. Едуард
фон
Ханслик, 1825-1904.
122. Едуард фон Ханслик, 1825-1904.
Музикален критик и писател във Виена. Трудът му „За музикално красивото“ излиза за първи път през 1854 г.
към текста >>
291.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Съдържание: Хелмут
фон
Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III. История на развитие на човечеството и на музиката.
към текста >>
292.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
293.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Нека да разгледаме това схематично на
фон
а на човешкото развитие.
Нека да разгледаме това схематично на фона на човешкото развитие.
В дадено време се създава един архитектурен стил, роден от великите идеи на посветени. Човешките души поемат силите на тези форми. Минават векове. Онова, което душата е абсорбирала чрез своето съзерцаваме на строителните форми се появява в наклонностите на душата му. Тогава племенни души ще се появят, души, които гледат нагоре към висините.
към текста >>
294.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Възгледите на Едуард
фон
Хартман за самоунищожението на човешкия род.
Човекът като предусловие за възникване на животинското царство. Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения.
Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род.
Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития. За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>
295.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард
фон
Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха! Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима. Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
към текста >>
296.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито
фон
протича мисловната дейност.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно.
Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност.
Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни. И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
297.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В стихотворението на Хофман
фон
Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50. Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство.
В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален.
Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
към текста >>
298.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*30 Едуард
фон
Хартман, 1842 1906 „Die Philosophie des Unbewusten", Berlin 1876
*30 Едуард фон Хартман, 1842 1906 „Die Philosophie des Unbewusten", Berlin 1876
към текста >>
299.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Хофман
фон
Фалерслебен
Хофман фон Фалерслебен
към текста >>
300.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Готфрид
фон
Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим.
Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи. И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове.
Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим.
Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим! " Те са си казвали: Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв. - Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
към текста >>
301.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Фон
етично упражнение:
Фонетично упражнение:
към текста >>
Сега да се върнем към предишното
фон
етично упражнение.
Сега да се върнем към предишното фонетично упражнение.
От него можете да научите много. Въздействието трябва да намери израз още в първите редове. /Следва скоропоговорка/.
към текста >>
302.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Фон
етично упражнение:
Фонетично упражнение:
към текста >>
303.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Фон
етично упражнение:
Фонетично упражнение:
към текста >>
304.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.:
Фон
етично упражнение, което правим тук цели да направи говорните органи по-еластични.
Р.Щ.: Фонетично упражнение, което правим тук цели да направи говорните органи по-еластични.
към текста >>
305.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Фон
етично упражнение:
Фонетично упражнение:
към текста >>
306.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Фон
етично упражнение:
Фонетично упражнение:
към текста >>
307.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с
фон
ограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите.
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите.
Такава ще е науката тогава.
към текста >>
308.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на
фон
а на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила.
Второто са децата и стремейки се да направим нещо от Валдорфското училище, във връзка с тях пред нас възникнаха някои практически затруднения.
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила.
Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение.
към текста >>
309.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Едва тогава в рамките на тези асоциации от самия стопански опит може да възникне един правилен социален ред – както и човешкото здраве идва от здравия човешки организъм – и този правилен социален ред означава един икономически кръговрат: пари за производство, пари за кредити, пари за дарения,
фон
дации.
Обаче когато днес бъде учредена такава кооперация редом с останалите производства, тя или трябва да бъде погълната от тях, предлагайки техните пазарни цени, или да фалира. Същественото при троичния социален организъм е, че не се тръгва от някакви утопични идеи, с оглед на които да се създава една или друга действителност; същественото е да бъде разбрано онова, което е действително. Онези институции, които вече са тук и нямат нужда от повторно учредяване, представляващи потребителите, производителите, предприемачите, всички те трябва да се обединят в асоциации. Сега не бива да задаваме въпроса: А как се учредяват нови асоциации? Сега трябва да запитаме: Как да се обединят в асоциации вече съществуващите стопански организации?
Едва тогава в рамките на тези асоциации от самия стопански опит може да възникне един правилен социален ред – както и човешкото здраве идва от здравия човешки организъм – и този правилен социален ред означава един икономически кръговрат: пари за производство, пари за кредити, пари за дарения, фондации.
Без тези три звена не може да има здрав социален организъм. Днес хората са настроени срещу фондации, дарителски фондове, но те трябва да съществуват. Но днес хората донякъде се заблуждават. Те казват: В един здрав социален организъм не съществуват дарения. Да, обаче те плащат своите данъци.
към текста >>
Днес хората са настроени срещу
фон
дации, дарителски
фон
дове, но те трябва да съществуват.
Онези институции, които вече са тук и нямат нужда от повторно учредяване, представляващи потребителите, производителите, предприемачите, всички те трябва да се обединят в асоциации. Сега не бива да задаваме въпроса: А как се учредяват нови асоциации? Сега трябва да запитаме: Как да се обединят в асоциации вече съществуващите стопански организации? Едва тогава в рамките на тези асоциации от самия стопански опит може да възникне един правилен социален ред – както и човешкото здраве идва от здравия човешки организъм – и този правилен социален ред означава един икономически кръговрат: пари за производство, пари за кредити, пари за дарения, фондации. Без тези три звена не може да има здрав социален организъм.
Днес хората са настроени срещу фондации, дарителски фондове, но те трябва да съществуват.
Но днес хората донякъде се заблуждават. Те казват: В един здрав социален организъм не съществуват дарения. Да, обаче те плащат своите данъци. Данъците са заобиколният път към една и съща крайна цел; защото данъците всъщност представляват даренията, които ние правим за училищата и т.н.
към текста >>
310.
Терапията от гледната точка на науката за духа
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
С тази задача натоварва Мария Щайнер
фон
Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държани те лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Тя била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
311.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
312.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Фон
танелата била силно напрегната.
При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация. От Септември започва едно бавно уголемяване на главата. Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една седмица детето наддало с цели 380 грама. В средата на Декември обиколката на главата достигнала 49см. Детето било тихо, не плачело много, било апатично.
Фонтанелата била силно напрегната.
Апетитът бил добър. По кожата на главата започнали да се появяват гнойни образувания. Апетитът и изпражненията били нормални. В този момент детето постъпва при нас.
към текста >>
313.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Юни настъпва криза – детето крещи, хленчи, уринира обилно, свива се при всяко издишване, получава спазми на левия крак, напрежение в лявата ръка,
фон
танелите са напрегнати, рефлексите повишени.
Предлагайки му нещо подобно, което динамично-паразитно израства в областта на цъфтежа, ние апелираме към вътрешната индивидуалност на детето, приканваме я към действие. Като цяло това е достатъчно, но ако сме изправени пред такъв случай, нещата трябва да се вършат много точно. Възможни са всякакви обратни реакции, които остават неразпознати от лаиците. По-нататък историята на заболяването отчита: В продължение на няколко дни детето получава нектар, после изпражненията стават меки, стига се до стомашно разстройство, което отзвучава след спирането на нектара и през нощта на 11. срещу 12.
Юни настъпва криза – детето крещи, хленчи, уринира обилно, свива се при всяко издишване, получава спазми на левия крак, напрежение в лявата ръка, фонтанелите са напрегнати, рефлексите повишени.
След горещи компреси и обвиване с мак детето заспало и на следващия ден се почувствувало добре. Апетитът и дефекацията се нормализирали. Ако не бихме искали да пречим на оздравяването, не би трябвало да избягваме такива кризи. Това, което се натрупва в организма, трябва да се освободи по някакъв начин. Естествено, необходима е и моменталната намеса, каквато виждаме от страна на г-жа д-р Вегман.
към текста >>
314.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард
Фон
Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
към текста >>
315.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард
фон
Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
към текста >>
316.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Човек продължава по-нататък и притежава някакъв
фон
д, който го придвижва по-нататък и го извежда на особени пътища, които не са свързани с половата зрелост.
По друг начин стои работата с човека. Човек остава способен за развитие и след достигане на половата зрелост, само че това развитие навлиза навътре. Би било много прискърбно за човека, ако подобно на животното той завършваше развитието си с настъпването на половата зрелост.
Човек продължава по-нататък и притежава някакъв фонд, който го придвижва по-нататък и го извежда на особени пътища, които не са свързани с половата зрелост.
Можем да кажем, че тук е налице нещо подобно на потапянето навътре на годишния процес при многогодишните растения в сравнение с едногодишните растения. Това, което при животното е представено при половата зрелост, при човека, започвайки от половата зрелост, го виждаме потопено навътре. И така, нещо трябва да ни сочи към космическото в човека. Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното растение.
към текста >>
317.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Аналогично Едуард
фон
Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал. В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения.
Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“.
Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
към текста >>
318.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук ще отбележим още, че Херман
фон
Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г.
В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии.
Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г.
на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс. Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“. Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта. За географската ширина на Базел 47,5º е валидна следната крива:
към текста >>
319.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Ал
фон
с[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна?
Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността? Ще можем да решим това, ако разгледаме този предмет малко по-детайлно.
към текста >>
[6] Крал на Испания Ал
фон
с – Ал
фон
с X от Кастилия, 1223-1284.
[6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284.
На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“. Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г. са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
към текста >>
Ал
фон
с са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
[6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284. На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“.
Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
към текста >>
са публикували така наречените таблици на Ал
фон
с, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
[6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284. На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“. Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
към текста >>
320.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Такава трябва да бъде целта на всяка история, на всяко историческо проучване; защото теченията, които в даден момент минават на задния
фон
на развитието, са много, те са толкова разнообразни, че можем само да ги скицираме описвайки външните събития, които са най-характерни.
Фактите, към които настоящите сказки трябва да насочат нашето внимание, имат някакси симптоматична стойност; проучвайки ги, ние се стремим да охарактеризираме това, което става в глъбините на развитието.
Такава трябва да бъде целта на всяка история, на всяко историческо проучване; защото теченията, които в даден момент минават на задния фон на развитието, са много, те са толкова разнообразни, че можем само да ги скицираме описвайки външните събития, които са най-характерни.
към текста >>
321.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
На този общ
фон
същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните.
На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните.
Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване.
към текста >>
322.
Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер
GA_327 Биодинамично земеделие
са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от
Фон
дацията „Екология и селско стопанство“ с възможно найголяма отговорност.
Всички съдържащи се в тази книга сведения, резултати и т.н.
са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от Фондацията „Екология и селско стопанство“ с възможно найголяма отговорност.
Въпреки това грешки не могат напълно да се изключат. Затова издателството и авторите не могат да дадат гаранция и не поемат никаква отговорност, ако в текста има неправилни твърдения.
към текста >>
323.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова
Фон
дацията ,,Екология и земеделие“ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази
фон
дация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд.
За да се разберат дадените от Щайнер импулси, трябва да се навлезе дълбоко в тематиката. Неговите лекции са стенографирани през 1924 и публикувани за пръв път през 1929. Но и след прочитането им, на човек му е трудно да разбере всичко. Те принадлежат към най-сложните от неговите трудове. Което липсваше досега, беше наличието на коментар.
Затова Фондацията ,,Екология и земеделие“ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази фондация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд.
Следователно тази книга не е практическо ръководство. Който търси обширно изложение, препоръчваме му наръчника от Кьопф\Шауман\Хациус: „Биологично-динамично земеделие“ (Издателство Ойген Улмер, четвърто изцяло преработено и новооформено издание от 1996).
към текста >>
Фон
дация „Екология и земеделие“
Фондация „Екология и земеделие“
към текста >>
324.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Против него още Юстус
фон
Либих (1803-1873) упорито се е защитавал.
В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът.
Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал.
Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати.
към текста >>
325.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
[17] Л
фон
Берталнфи 1901 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ.
[17] Л фон Берталнфи 1901 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ.
Познанието обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.).
към текста >>
326.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
фон
Денфер в: Щрасбургски Учебник по Ботаника за висшите училища, 1991, номер 33 преработено издание, издателство Густав Фишер Щутгарт.
[6] Например Б.
фон Денфер в: Щрасбургски Учебник по Ботаника за висшите училища, 1991, номер 33 преработено издание, издателство Густав Фишер Щутгарт.
към текста >>
327.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той гледал през призмата, даже без да я разопакова, както следва, и си казал: бялата стена трябва да стане прекрасен
фон
за появата на дъгата (на дисперсионния спектър), ако погледна през призмата; вместо белия
фон
трябва да се появи червено, жълто, зелено и т.н.
Гьоте не пристъпил веднага към работа и доста дълго държал при себе си апаратурата, без да я използва. Междувременно той си имал други дела. На съдебния съветник Бютнер[4], на когото отново му потрябвала тази апаратура, такова забавяне му се сторило прекалено и той искал да си прибере апаратурата. Тогава Гьоте казал: трябва колкото се може по-скоро да експериментирам!
Той гледал през призмата, даже без да я разопакова, както следва, и си казал: бялата стена трябва да стане прекрасен фон за появата на дъгата (на дисперсионния спектър), ако погледна през призмата; вместо белия фон трябва да се появи червено, жълто, зелено и т.н.
Поглеждайки в призмата, той предварително се радвал, че ще види тези пъстри цветове по цялата стена, но уви, нищо не видял. Стената била също така бяла, както и преди, стената си била просто бяла. Разбира се, той бил във висша степен смаян. Какво се крие зад това? - запитал се той.
към текста >>
328.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
[4] Кекуле
фон
Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
[4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>
[6] Харнак, Адолф
фон
: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г.
[6] Харнак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г.
професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с.
към текста >>
329.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
52. Кекуле
фон
Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>
54. Харпак, Адолф
фон
: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г.
54. Харпак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г.
професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с.
към текста >>
330.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
331.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Конят на господин
фон
Остен.
В какво се състои лечебното действие на меда (Обсъждане на друга статия от вестник «Швейцарско пчеларство»). На малките деца трябва да се дава повече мляко, отколкото мед; при възрастните хора помага повече медът, а не млякото. Силата на кремъчната киселина в човека. Пчелата се образува от същата сила, която се намира в Земята и формира кварца: силата на кремъчната киселина. Силно разреден, прахообразен кварц като лечебно средство, когато медът не се понася.
Конят на господин фон Остен.
Привикването на пчелите към пчеларя. Обяснение на едно старо селско правило.
към текста >>
332.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Самият аз не съм виждал елфийските коне, но съм виждал друг смятащ кон, така наречения «смятащ кон на господин
фон
Остен»[3], който също смяташе много добре.
Възможно е да сте чули какво ви казах: по едно време много се говореше за така наречените смятащи коне, коне, които могат да отговорят на въпрос, например колко е четири плюс пет. Почвали да броят: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет - и тук конят тропал с крак. Конете можели да правят не само такива незначителни изчисления. Навярно сте чували за особено прославените елфийски смятащи коне. Назначавали се комисии, всички тези неща се изследвали и т. н.
Самият аз не съм виждал елфийските коне, но съм виждал друг смятащ кон, така наречения «смятащ кон на господин фон Остен»[3], който също смяташе много добре.
Би могло да си съставим съвсем точна представа на какво се основава всичко това.
към текста >>
Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин
фон
Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят.
Обаче науката се отсрами по най-невероятен начин с тези смятащи коне. Лесно би могло да се открие, че в действителност конят, разбира се, не може да смята, би трябвало просто да се проследи как се получава, че на девет конят тропа. Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята.
Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят.
И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си. Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа. Той застанал отстрани, но нищо не видял. Но все пак не се усъмнил в своята хипотеза, а казал: гримасата е толкова мимолетна, че аз не мога да я видя, но конят може.
към текста >>
Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин
фон
Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа.
Би трябвало да си наистина идиот, за да вярваш, че кон може да смята. За това е знаел и доцентът Пфунгст, който изследвал този въпрос от научна гледна точка, той е знаел, че кон не може да смята. Но той издигнал следната хипотеза, като казал: този «господин фон Остен», броейки, прави гримаса, незабележима гримаса на лицето, и тази линия на лицето, тази гримаса забелязва конят. И според гримасата той тропа. Самият той обаче възразил на себе си.
Защото тогава му се наложило да застане отстрани и да гледа «господин фон Остен», за да улови гримасата, която конят забелязва и тропа.
Той застанал отстрани, но нищо не видял. Но все пак не се усъмнил в своята хипотеза, а казал: гримасата е толкова мимолетна, че аз не мога да я видя, но конят може. Е, господа, оттук следва, че конят вижда повече от доцента. Друго не може да се заключи.
към текста >>
Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин
фон
Остен», който леко придържа коня за ездата.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса.
Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата.
В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!
към текста >>
В десния джоб на жилетката на «господин
фон
Остен» е имало малки бучки захар.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата.
В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар.
И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях.
към текста >>
И «господин
фон
Остен» постоянно е давал на коня тези бучки.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар.
И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки.
Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не.
към текста >>
Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин
фон
Остен».
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки.
Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
към текста >>
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин
фон
Остен».
Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен».
И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>
И на този «господин
фон
Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!
Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен».
И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно!
» - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>
И така, конят реагира на това, което става вътре в мозъка на «господин
фон
Остен».
Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата - тези неща действително са невидими.
И така, конят реагира на това, което става вътре в мозъка на «господин фон Остен».
Тези неща е необходимо именно да се наблюдават и тогава се научава колко удивително фино усеща животното всъщност.
към текста >>
[1] Густав
фон
Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
[3] «...така наречения смятащ кон на господин
фон
Остен» – вж.
[3] «...така наречения смятащ кон на господин фон Остен» – вж.
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин
фон
Остен, (Умният Ханс).
[3] «...така наречения смятащ кон на господин фон Остен» – вж.
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс).
Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>
333.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Приличаща на голямо камъче, тази бучка се състоеше от смола, подобна на коло
фон
, леплива субстанция, восък и т. н.
Не знам, случвало ли ви се е такова нещо - тези, които се занимават с пчеларство го знаят, - и така, може да се наложи напълно да се освободи, да се изпразни някой от кошерите. Веднъж видях, че в такъв празен кошер вътре има нещо странно, приличащо на бучка (изобразява го на рисунка). Отначало беше съвсем непонятно какво е това. Пчелите понякога без особена причина, както ни се струва отначало, правят такива бучки. Те правят такава бучка от всичко това, което сами изработват като продукт.
Приличаща на голямо камъче, тази бучка се състоеше от смола, подобна на колофон, леплива субстанция, восък и т. н.
От всичко това те бяха направили такава бучка. Беше ми любопитно, господа, какво е това; разчупих това образувание и бум! - там се оказа мъртва мишка, истинска мъртва мишка!
към текста >>
334.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
17. Густав
фон
Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
19. «.. .така наречения смятащ кон на господин
фон
Остен» - вж.
19. «.. .така наречения смятащ кон на господин фон Остен» - вж.
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин
фон
Остен, (Умният Ханс).
19. «.. .така наречения смятащ кон на господин фон Остен» - вж.
за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс).
Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.
към текста >>
335.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
336.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
За Кант, Шопенхауер и Едуард
фон
Хартман
За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
към текста >>
Едуард
фон
Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката.
Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
337.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Ти
фон
.
Този висок бог е благодетел на човечеството. Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент. Но той има враг. Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката).
Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон.
Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места.
към текста >>
Озирис и неговият враг Ти
фон
.
Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент. Но той има враг. Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон.
Озирис и неговият враг Тифон.
Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения.
към текста >>
По-нататък легендата гласи: веднъж Ти
фон
убил Озирис и го похитил.
Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното.
По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил.
Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
към текста >>
Озирис, Ти
фон
и Изида.
Озирис, Тифон и Изида.
към текста >>
Озирис, Ти
фон
, Изида
Озирис, Тифон, Изида
към текста >>
338.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер
фон
Хабенихт[5].
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим.
В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5].
Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас. Трудно ще ни е да си представим сумата, на която би възлязъл един кръстоносен поход в Азия. Но цялата тази армия от кръстоносци още по пътя престанала да съществува. Така и нищо не било постигнато.
към текста >>
Защо той се нарича
фон
Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае.
За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим. В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5].
Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае.
Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас. Трудно ще ни е да си представим сумата, на която би възлязъл един кръстоносен поход в Азия. Но цялата тази армия от кръстоносци още по пътя престанала да съществува. Така и нищо не било постигнато.
към текста >>
[5] Валтер
фон
Хабенихт: френски рицар, през 1094 г.
[5] Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г.
се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със селджукските турци.
към текста >>
[7] Ото
фон
Гуерике (1602-1686).
[7] Ото фон Гуерике (1602-1686).
към текста >>
339.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
[3] Отфрид
фон
Вайзенбург (ок.
[3] Отфрид фон Вайзенбург (ок.
800-870), елзаски монах. Неговата «Евагелическа книга» представлява римувана на древнонемски език транскрипция на Евангелието.
към текста >>
340.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нима някой би почнал да говори например при откриването на теле
фон
а: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна».
Ако някога се появи научна обосновка на даден феномен, едва ли ще започнат да твърдят, че слагайки страница от книга на корема си, вие ще можете да я прочетете. Първо трябва добре да се разузнае, действително ли става дума за изключително фино осезание или този господин просто лъже. Какво стои зад това, не може да се определи на основата на даденото описание. Самото съдържание на съобщението не ме учудва много, тъй като напълно допускам, че това е възможно. Но мен ме удиви глупавата забележка, добавена от журналиста: «Ако това е истина, то би било открито отдавна».
Нима някой би почнал да говори например при откриването на телефона: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна».
Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа.
към текста >>
341.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Някой в Берлин хваща вашето предаване, той чува какво говорите в микро
фон
а.
Само си представете следното. Да допуснем, че се намирате в Базел и имате радиопредавател.
Някой в Берлин хваща вашето предаване, той чува какво говорите в микрофона.
Не е ли истина, тук пространството сякаш се отстранява, то съвсем изчезва. Защо? Защото ние, използвайки нашето радиопредаване, открито от нас, сме преодолели пространството и сме в състояние да действаме през пространството. Това, което се предава в качеството му на радиосъобщения, може да се появи навсякъде. Радиосъобщението преминава през пространството и оживява на друго място. Да, господа, представете си, че вие тук предавате по радиото: «Който чува какво говоря, той ще умре!
към текста >>
342.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст
фон
Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
[7] Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
343.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едуард
фон
Хартман[7] наистина е бил много умен човек!
Доктор Щайнер: Нещата не останали без последствие. През 1869 г. под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното». Тази книга произвела огромна сензация.
Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек!
Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята.
към текста >>
Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард
фон
Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното». Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант.
Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава.
към текста >>
Но освен това Едуард
фон
Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>
Веднъж написах статия за Едуард
фон
Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер.
Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън. Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята.
Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер.
Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>
Работата стои така: Едуард
фон
Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
към текста >>
Ето защо Едуард
фон
Хартман е станал от така наречените песимисти.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти.
Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н.
към текста >>
Но виждате ли, първо, Едуард
фон
Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи.
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи.
Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
към текста >>
Но Едуард
фон
Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи. Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало.
Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили.
към текста >>
Действително такова е учението на Едуард
фон
Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
И това не е шега, господа!
Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
към текста >>
» Не, Едуард
фон
Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща!
» Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали.
Веднага мога да го докажа. Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо. Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард
фон
Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание!
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание!
Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Това е било обосновано опровержение на Едуард
фон
Хартман от гледна точка на дарвинизма!
Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма!
Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард
фон
Хартман.
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман.
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг! » Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил. Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си.
към текста >>
Това бил самият Едуард
фон
Хартман!
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман. Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг! » Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил.
Това бил самият Едуард фон Хартман!
Той написал книга против самия себе си. Но сега те престанали да го хвалят, написаното от него вече не се ползвало с такава широка известност! Защото той доказал, че бил по-умен от всички останали! Но виждате ли, средствата за информация, предоставяни на хората, премълчавали тази история. Трябваше да ви разкажа за този отрязък от духовната история, за да стане ясно: макар Едуард фон Хартман да е бил човек, развален от кантианството, той, въпреки това, притежавал задълбочен ум.
към текста >>
Трябваше да ви разкажа за този отрязък от духовната история, за да стане ясно: макар Едуард
фон
Хартман да е бил човек, развален от кантианството, той, въпреки това, притежавал задълбочен ум.
Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си. Но сега те престанали да го хвалят, написаното от него вече не се ползвало с такава широка известност! Защото той доказал, че бил по-умен от всички останали! Но виждате ли, средствата за информация, предоставяни на хората, премълчавали тази история.
Трябваше да ви разкажа за този отрязък от духовната история, за да стане ясно: макар Едуард фон Хартман да е бил човек, развален от кантианството, той, въпреки това, притежавал задълбочен ум.
към текста >>
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард
фон
Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав. В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
Макар и да ви описах Едуард
фон
Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав.
В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
[7] Едуард
фон
Хартман (1842-1906), немски философ.
[7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
към текста >>
[8] Веднъж написах статия за Едуард
фон
Хартман: «Едуард
фон
Хартман.
[8] Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман.
Неговото учение и значението му». Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30.
към текста >>
[9] Това действително е учението на Едуард
фон
Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
[9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
344.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
18б. Валтер
фон
Хабенихт: френски рицар, през 1094 г.
18б. Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г.
се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със сел-джукските турци.
към текста >>
19а. Ото
фон
Гуерике (1602-1686).
19а. Ото фон Гуерике (1602-1686).
към текста >>
29. Отфрид
фон
Вайзенбург (ок.
29. Отфрид фон Вайзенбург (ок.
800-870), елзаски монах. Неговата «Евагелическа книга» представлява римувана на древнонемски език транскрипция на Евангелието.
към текста >>
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст
фон
Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
38. Парацелз, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (14931541), лекар и естествоизпитател, «баща на медицината».
към текста >>
51. Едуард
фон
Хартман (1842-1906), немски философ.
51. Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
към текста >>
51а. Веднъж написах статия за Едуард
фон
Хартман: «Едуард
фон
Хартман.
51а. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман.
Неговото учение и значението му». Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30.
към текста >>
52. Това действително е учението на Едуард
фон
Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т.
2, Метафизика на безсъзнателното, гл. 14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
345.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
346.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Отговорът на Юлиус Роберт
фон
Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина, не изстива.
Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг? Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете. Вулканите, които са разположени по ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за «критичните дни» за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната.
Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина, не изстива.
Слънцето представлява всмукващо пространство, което се храни с етерните маси на кометите.
към текста >>
347.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и теле
фон
ираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен.
И какво правим днес, господа?
Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен.
Има специални магнити, които се възбуждат посредством електричество; тук (изобразява го на дъската) има сърцевина с пластина. Ако връзката с тока е прекъсната, сърцевината е прибрана, ако има ток, пластината се движи и се колебае ту тук, ту там. С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина - комутацията при това правят телефонистите, - сигналът се пренася тук точно така, както преди са го предавали трите огъня с помощта на хората. Това е малко по-сложно, но мисълта остава същата, само че сега тази мисъл се реализира с помощта на електричество.
към текста >>
С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина - комутацията при това правят теле
фон
истите, - сигналът се пренася тук точно така, както преди са го предавали трите огъня с помощта на хората.
И какво правим днес, господа? Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен. Има специални магнити, които се възбуждат посредством електричество; тук (изобразява го на дъската) има сърцевина с пластина. Ако връзката с тока е прекъсната, сърцевината е прибрана, ако има ток, пластината се движи и се колебае ту тук, ту там.
С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина - комутацията при това правят телефонистите, - сигналът се пренася тук точно така, както преди са го предавали трите огъня с помощта на хората.
Това е малко по-сложно, но мисълта остава същата, само че сега тази мисъл се реализира с помощта на електричество.
към текста >>
348.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Тази червена повърхност ще ви се стори особено червена, ако тя се намира на бял
фон
.
Представете си следното: без подготовка топвате ръка във вода с температура двадесет и седем градуса. Това ви действа така, че не усещате особен студ. И напротив, ако преди това достатъчно дълго държите ръката си във вода с температура тридесет градуса, а след това веднага я сложите във вода с температура двадесет и седем градуса, същата тази вода със същите тези двадесет и седем градуса ще ви се стори по-студена отпреди. Това можем да го продължим и по-нататък. Представете си червена повърхност.
Тази червена повърхност ще ви се стори особено червена, ако тя се намира на бял фон.
Ако направим фона син, същата червена повърхност вече няма да ни се стори толкова червена. Така всичко в различни аспекти зависи от положението, което заема по отношение на даденото нещо самият човек. Именно това е довело до мнението, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно можем да кажем: първо трябва да разберем какво всъщност се намира зад това нещо. Защото всеки може по миризмата с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма - бел. пр.).
към текста >>
Ако направим
фон
а син, същата червена повърхност вече няма да ни се стори толкова червена.
Това ви действа така, че не усещате особен студ. И напротив, ако преди това достатъчно дълго държите ръката си във вода с температура тридесет градуса, а след това веднага я сложите във вода с температура двадесет и седем градуса, същата тази вода със същите тези двадесет и седем градуса ще ви се стори по-студена отпреди. Това можем да го продължим и по-нататък. Представете си червена повърхност. Тази червена повърхност ще ви се стори особено червена, ако тя се намира на бял фон.
Ако направим фона син, същата червена повърхност вече няма да ни се стори толкова червена.
Така всичко в различни аспекти зависи от положението, което заема по отношение на даденото нещо самият човек. Именно това е довело до мнението, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно можем да кажем: първо трябва да разберем какво всъщност се намира зад това нещо. Защото всеки може по миризмата с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма - бел. пр.). Теменужката притежава миризма, която ни е симпатична, а другото има неприятна миризма, от която бихме искали да се отървем.
към текста >>
349.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог
фон
Хохщетер[1].
Аз обаче искам да ви разкажа една малка история.
Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог фон Хохщетер[1].
Приготвяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук - част от друго, тук - още от едно и т. н. Тези вещества се допираха в определени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп. И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава през телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра.
към текста >>
И така, тогава в геологическия кабинет на
фон
Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна.
Аз обаче искам да ви разкажа една малка история. Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог фон Хохщетер[1]. Приготвяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук - част от друго, тук - още от едно и т. н. Тези вещества се допираха в определени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп.
И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна.
Това, което обикновено се наблюдава през телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра. Можеше за първи път да си изградим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената. Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.
към текста >>
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд
фон
Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния.
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния.
По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
Виж например писмото на Гьоте до Нес
фон
Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд.
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти.
Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд.
«София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
350.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам
фон
Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век.
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел!
Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век.
Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише.
към текста >>
Волфрам
фон
Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише.
Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
към текста >>
[1] «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих
фон
Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.
[1] «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.
към текста >>
[7] Волфрам
фон
Ешенбах - ок. 1170-1220.
[7] Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220.
«Парсифал», завършен през 1210.
към текста >>
351.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд
фон
Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния.
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния.
По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
Виж например писмото на Гьоте до Нес
фон
Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд.
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти.
Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд.
«София», том 37, писмо 64.)
към текста >>
31. «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих
фон
Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.
31. «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.
към текста >>
37. Волфрам
фон
Ешенбах - ок. 1170-1220.
37. Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220.
«Парсифал», завършен през 1210.
към текста >>
352.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Мари
фон
Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
НАГОРЕ