Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
32
резултата от
22
текста с части от думите : '
Факултет
'.
1.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските
факултет
и, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство.
Логично следва, че тенденциите, методите, обемът и съдържанието на преподавания материал в учебните заведения, които имат пряко отношение към държавата, също ще се определят от закономерностите на свободния духовен живот.
Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските факултети, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
към текста >>
Юридическите
факултет
и се регламентират от държавата.
Юридическите факултети се регламентират от държавата.
Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
Факултет
и, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него.
Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи.
Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него.
А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
2.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички
факултет
и.
Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети.
Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото.
към текста >>
3.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
След завършване на гимназията той отиде в медицинския
факултет
, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война.
Моят повереник получи възможност да премине гимназиалния курс. Останах до него чак до предпоследната година от него. Тогава той беше напреднал дотолкова, че повече не се нуждаеше от мен.
След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война.
Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него. Баща му беше напуснал земята още по-рано.
към текста >>
4.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия
факултет
на университета.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел.
Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета.
Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература. Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
Около двамата се събираха преподаватели от теологическия
факултет
, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция.
Около двамата се събираха преподаватели от теологическия факултет, католически свещеници с най-изтънчена ерудиция.
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора.
към текста >>
5.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
107) описах един разговор за Христос, който проведох с учения цистерцианец и професор в католическо-теологическия
факултет
във Виена.
На едно предишно място в тази автобиография (стр.
107) описах един разговор за Христос, който проведох с учения цистерцианец и професор в католическо-теологическия факултет във Виена.
Тогава бях настроен скептично. Никъде във вероученията не откривах християнството, което търсех. След като периодът на изпитания ме подложи на трудни душевни борби, трябваше сам да се потопя в християнството, в света, в който за него говори духовното.
към текста >>
6.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия
факултет
на университета в този град.
Искам да ви разкажа една случка от моя живот. Може би вие не бихте повярвали, обаче тя е вярна. Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети.
Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град.
Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони. Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг. Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
Въпросният мъж бе представител на един голям
факултет
; не той разказваше това, а един друг.
Може би вие не бихте повярвали, обаче тя е вярна. Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети. Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град. Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони.
Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг.
Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
7.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Какво е това, което имате в медицинския, теоложкия и правния
факултет
?
Такъв познавач на душата говори съвсем сериозно за това, но не забелязва, че ако един свободен човек може да се задълбочи в себе си, ще види епидемичната народна болест и може ясно да се разграничи от нея. Днес тя е обхванала и многобройни образовани и научни кръгове и се проявява в това, че се живее сред известни положителни и отрицателни внушения. Противопоставите ли на такъв човек духовнонаучни истини, те му действат като негативно внушение. Той не може да ги разбере, те са нещо, което той не може да понася. Многобройните материалистически предразсъдъци, разпространени днес, въздействат като позитивни внушения.
Какво е това, което имате в медицинския, теоложкия и правния факултет?
Внушения, които въздействат върху определени кръгове и кулминират така, че могат да се означат като вид болест със същото право, отнасящо се за споменатата масова болест.
към текста >>
8.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските
факултет
и, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
9.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите
факултет
и, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят. Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него. За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните.
Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
към текста >>
10.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче нека да приемем и друго че нашият университетски преподавател би преминал в икономическия
факултет
, в политиката, в държавния апарат.
И каква ще бъде моята реакция? Естествено, да се застъпя за него, да се обявя против неговото уволнение, защото в случая се отнася до учението на един мой противник, а не до нещо друго. Докато спорът се води на теоретична основа, борбата трябва да е решителна и постоянна. Но ако спорът бъде изнесен навън в сферите на политиката, финансите или промишлеността, тогава борбата срещу този човек трябва да се превърне в защита! В този случай осъдително и подло е, ако поради несъгласие и мирогледен сблъсък, аз поискам да направи нещо за уволнението на моя противник.
Обаче нека да приемем и друго че нашият университетски преподавател би преминал в икономическия факултет, в политиката, в държавния апарат.
Тогава също би възникнал въпросът: Подходящ ли е той за този пост? И естествено, нашата позиция би трябвало да бъде само една: Този човек да се отстрани по възможно най-бърз начин от държавна служба; защото неговото учение ще стане практически вредно.
към текста >>
11.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Самодоволно хората изтъкват, че той е преминал през всички четири
факултет
а и не е стигнал доникъде, съмнява се във всяко познание.
Самодоволно хората изтъкват, че той е преминал през всички четири факултета и не е стигнал доникъде, съмнява се във всяко познание.
Особено драматичните артисти често имат чувството, че би трябвало да презират четирите факултета. Това обаче съвсем не е характерното, не е типичното за Гьоте, това е само ауфтакт. Много хора по времето на Гьоте са го казвали. Друго е мястото във „Фауст“, в което се показва характерното за Гьоте. То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса.
към текста >>
Особено драматичните артисти често имат чувството, че би трябвало да презират четирите
факултет
а.
Самодоволно хората изтъкват, че той е преминал през всички четири факултета и не е стигнал доникъде, съмнява се във всяко познание.
Особено драматичните артисти често имат чувството, че би трябвало да презират четирите факултета.
Това обаче съвсем не е характерното, не е типичното за Гьоте, това е само ауфтакт. Много хора по времето на Гьоте са го казвали. Друго е мястото във „Фауст“, в което се показва характерното за Гьоте. То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса. Този знак изобразява как човекът е поставен в целия макрокосмос.
към текста >>
12.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
„Когато разказах този куриоз на един прочут лекар и преподавател в медицинския
факултет
на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното?
„Когато разказах този куриоз на един прочут лекар и преподавател в медицинския факултет на Виенския университет, той отвърна наивно: Добре, но как ще познаем неизвестното?
“ Този исторически анекдот хвърля достатъчно ярка светлина върху медицинското мислене, което господствува днес навсякъде, както и върху колосалните заблуждения, които ежедневно и ежечасно се разпространяват в нашата медицинска литература.“
към текста >>
13.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския
факултет
на Университета в Гьотинген.
[15] “Критична история на общите принципи на механиката”, Берлин 1873; наградена с първа награда на фондация Бенеке, от философския факултет на Университета в Гьотинген.
Второто преработено и допълнено издание излиза в Лайпциг 1877.
към текста >>
14.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския
факултет
във Виена.
Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена.
С някои от тях се запознах много интимно. Всички те бяха членове на цистерциенския орден. Следователно отново се събрах с цистерциенците. И благодарение на онова, което понастоящем тече през цистерциенския орден, можах да проследя някои неща от миналото.
към текста >>
Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския
факултет
, цистерциенците.
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие.
Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците.
Аз държах една лекция. Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен живот, когато е бил заедно с мен.
към текста >>
15.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия
факултет
на Виенския университет, Лауренц Мюлнер.
Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология. На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието. Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите.
И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер.
Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни. Човек трябва да се възползва от едно добро обяснение, независимо къде ще го срещне. Един добър наблюдател не бива да подценява постиженията на Мориц Бенедикт само поради недопустимата основна тенденция в неговите съчинения.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
декан на медицинския
факултет
на университета в Лайпциг.
[5] Оскар Рьомер, 1866 -1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г.
декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг.
Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г. За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер.
към текста >>
17.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
декан на медицинския
факултет
на университета в Лайпциг.
[1] Оскар Рьомер, 1866-1952, проф. д-р мед. дент. директор на зъболекарския институт към университета в Лайпциг, от 1925 г.
декан на медицинския факултет на университета в Лайпциг.
Публикации: «За зъбния кариес в светлината на резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер», Щутгарт 1921 г. За тази тема той е държал многократно лекции също и в присъствието на Рудолф Щайнер.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински
факултет
беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост. Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене. При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията.
Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти.
Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>
19.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския
факултет
, но е в рамките на теологическия
факултет
; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите
факултет
и, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско.
към текста >>
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския
факултет
да изучава самата пасторска медицина?
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина?
Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
към текста >>
Това не се среща в лекционния материал на медицинския
факултет
, но пък играе своята роля в католическите теологически
факултет
.
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско. Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност?
Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет.
В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай.
към текста >>
В рамките на евангелистите
факултет
и надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически
факултет
и пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа.
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско. Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет.
В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа.
Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса.
към текста >>
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически
факултет
, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма.
Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди. Така например с лаика да бъде разискван въпроса за здравословното и вредното церемониално установените пости, или също така за това, което официалната лекарска наука казва например относно обрязването или нещо подобно.
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма.
Тук могат да се кажат много и различни неща.
към текста >>
20.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския
факултет
.
С този курс се е случила следната особеност. Още преди да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В. Кайзер (W.
Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския факултет.
Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат. Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло.
към текста >>
21.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички
факултет
и на зимния семестър 1899-1900г.
[6] Харнак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г.
в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>
22.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички
факултет
и на зимния семестър 1899-1900г.
54. Харпак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г.
в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>
НАГОРЕ