Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
188
резултата от
128
текста с части от думите : '
Фаза
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Към това последното аз причислявам не само естествено-научното направление на нашата епоха, а и философията на Кант, на Шопенхауер и на новокантианците и не по-малко последната
фаза
на философията на Шелинг.
Същността на действителността се намира в самите неща по себе си, ако ние бихме били действително в състояние да стигнем до основата на нещата, ние все пак не бихме могли да овладеем самата тази основа, а само понятното изображение на същата. Тук се предполага два съвършено отделни свята. Обективният външен свят, който носи в себе си своята същност, основите на своето съществуване, и субективно-идеалният вътрешен свят, който трябва да бъде едно изображение под формата на понятия навъншния свят. Съгласуването на тези два свята би било теоретико-познавателният идеал на този основен възглед.
Към това последното аз причислявам не само естествено-научното направление на нашата епоха, а и философията на Кант, на Шопенхауер и на новокантианците и не по-малко последната фаза на философията на Шелинг.
Всички тези направления си съвпадат в това, че търсят същността /есенцията/ на света в нещо транссубективно и от тяхната гледна точка трябва да допуснат, че субективно-идейният свят, който поради това е за тях също само свят на представите, не означава нищо за самата действителност, а единствено за човешкото съзнание.
към текста >>
2.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В последната
фаза
на своето творчество той поставя личността изцяло в центъра на световните събития.
В последната фаза на своето творчество той поставя личността изцяло в центъра на световните събития.
„Тази книга принадлежи на малцината. Може би все още никой от тях не живее. Това биха могли да са онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши? Принадлежи ми вдругиден.
към текста >>
3.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В тази
фаза
от развитието на преден план излиза здравото мислене, нормалната и ясна логика.
В тази фаза от развитието на преден план излиза здравото мислене, нормалната и ясна логика.
Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот. Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят.
към текста >>
4.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В тази
фаза
на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи.
В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили.
Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
към текста >>
5.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но за още по-висшите светове, които могат да се проявяват във
фаза
та на дълбокия сън, той още не е готов.
Между другото следва да отбележим, че също и в духовните светове виждането стои по-високо от чуването. Там цветовете също са нещо по-висше от звуците и думите. Обаче това, което окултният ученик възприема най-напред, не са "висшите" цветове, а "низшите" звуци. Човек възприема цветовете, които му се откриват по време на дълбокия сън, само защото вече е напреднал в своето развитие.
Но за още по-висшите светове, които могат да се проявяват във фазата на дълбокия сън, той още не е готов.
Ето защо първоначално те му се откриват в звуци и думи; по-късно и тук той може да стигне до възприемането на звуци и думи.
към текста >>
6.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Да се замислим само в коя
фаза
от живота си извършваме най-важните дела?
Ако това наблюдение се повтаря многократно, то може да се превърне в житейска практика. Теоретически е лесно да разберем, че човек не би могъл да постигне кой знае колко много, ако действува само с осъзната рационалност или критична интелигентност.
Да се замислим само в коя фаза от живота си извършваме най-важните дела?
Кога постъпваме най-мъдро спрямо самите себе си? Обикновено това става в периода от раждането до онзи момент, до който човек може да се върне назад, спомняйки си, вече в по-зряла възраст, за изминалото време от своя живот. Когато се връщаме мислено три, четири, пет години назад, стигаме до определен момент в детството, зад който споменът не достига.
към текста >>
7.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Също и тази
фаза
на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша.
Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н.
Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша.
Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н. ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки.
към текста >>
8.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна
фаза
на течението на света.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
към текста >>
9.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната
фаза
на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси. Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси.
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
към текста >>
10.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази
фаза
от развитието да бъде задоволен.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното.
към текста >>
11.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа
фаза
на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство.
Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката
фаза
на съня.
Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение.
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня.
Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
към текста >>
Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата
фаза
на съня.
Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение. Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи.
Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня.
Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен. Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>
Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата
фаза
на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората
фаза
той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня.
Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>
Тази трета
фаза
трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>
През време на последната
фаза
на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока.
През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока.
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос.
към текста >>
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали
фаза
та на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос.
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела.
към текста >>
Когато стига до третата
фаза
, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл. Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание. Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня.
Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
към текста >>
12.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Това желание е особено силно в онзи момент на съня, който вчера посочих като най-дълбок сън,
фаза
та на съзнанието за "неподвижните звезди".
През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества. Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят. През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то. И това, което в сетивното възприятие образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно. Но през време на съня астралният човек и човекът-Аз са постоянно обладани от желанието да се върнат отново във физическото тяло.
Това желание е особено силно в онзи момент на съня, който вчера посочих като най-дълбок сън, фазата на съзнанието за "неподвижните звезди".
Това желание за завръщане във физическото тяло е разбира се свързано с присъствието във сетивния свят на това тяло пълно с живот. И както показах вчера лунните сили са тези, които го запалват.
към текста >>
Космосът, за който има опитност през определена
фаза
на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят. То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена
фаза
то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
За да охарактеризираме тази
фаза
на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
към текста >>
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата
фаза
, това съзнание отслабва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната
фаза
на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
към текста >>
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата
фаза
, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога.
През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ. Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка. Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън. За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>
Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната
фаза
на съня, тази на най-дълбокия сън.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога. През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ. Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка.
Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън.
За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>
В тази
фаза
на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм.
В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната
фаза
на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция.
През време на зародишния живот, в течение на който се извършва постепенно съединението, за което говорихме, и впоследствие още след раждането човекът работи като ваятел; той моделира своя мозък и останалите свои органи. Тази активна памет работи с извънредна сила през време на първите години на детството за образуване на организма. По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето.
Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция.
Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още. Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него. Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува.
към текста >>
Той е познал един истински и религиозен живот в първата
фаза
на предземния живот, както вече показах това днес.
Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание. По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества.
Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
13.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази
фаза
, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
към текста >>
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази
фаза
на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера.
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
През тази
фаза
физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера. Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество.
В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
14.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази
фаза
то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм.
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм.
То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа. Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос.
към текста >>
15.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
През време на тази
фаза
човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм.
При смъртта човекът съблича своя физически организъм. Той е лишен от него, от сега нататък неговото астрално тяло и неговият Аз са облечени само в етерно тяло. Аз вече споменах, че това етерно тяло не е строг отделено от всемирния, космически етер чрез твърди бариери. От етерния Космос се вливат постоянно сили в човешкия етерен организъм и след това се отливат. Ето защо в момента, когато човешкото същество прекрачва прага на смъртта, неговото съзнание се разширява до етерните предели, а същевременното се чувства снабдено с едно етерно тяло, което е негова собственост и което се е освободило от физическото тяло.
През време на тази фаза човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм.
Отвъд прага на смъртта човекът се чувства като залят от това космическо съзнание. Той още не вижда това същество, за което вече говорих, което се образува в нас чрез моралните съждения, които произнасяме върху самите нас. Ние го отвеждаме отвъд смъртта, свързано с нашето астрално тяло, обаче в моментите, които идват веднага следват смъртта, нямаме никакво съзнание за него. Ние сме напълно изоставени на Космоса и на възприятието на течението на живота, който сме имали на Земята, защото този живот образува сега съдържанието на нашето етерно тяло. В течение на определено време ние виждаме да се разгръща пред нас нашето съществуване, то ни се явява отвътре веднага след смъртта.
към текста >>
Но тази
фаза
трае само няколко дни.
Но тази фаза трае само няколко дни.
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня.
към текста >>
По този начин през
фаза
та, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
За да стигне до тази
фаза
, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание.
Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание.
По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса. Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества. Ние не гледаме към един център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството.
към текста >>
16.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Материализмът се роди не затова, защото във външната природа могат да бъдат възприемани само материалните същества и процеси, а защото в своето развитие човекът трябваше да мине през един етап, през една
фаза
, която го доведе до такова съзнание, което първо е в състояние да вижда само материални изяви.
Материализмът се роди не затова, защото във външната природа могат да бъдат възприемани само материалните същества и процеси, а защото в своето развитие човекът трябваше да мине през един етап, през една фаза, която го доведе до такова съзнание, което първо е в състояние да вижда само материални изяви.
Едно странното развитие на тази нужда на развитието на човека даде съвременния възглед за природата.
към текста >>
17.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато се запознаем с това, което сънуващото и сънното съзнание крият за настоящата мирова
фаза
, тогава се разкрива пътят за формите на развитието на човешкото съзнание в миналия свят.
Когато се запознаем с това, което сънуващото и сънното съзнание крият за настоящата мирова фаза, тогава се разкрива пътят за формите на развитието на човешкото съзнание в миналия свят.
Обаче това не може да бъде постигнато чрез външно изследване Защото запазените външни свидетелства донасят само отражения на предисторическите изживявания на човешкото съзнание. Антропософската литература ни дава обяснения върху това, как чрез духовното изследване човек може да стигне да вижда такива изживявания.
към текста >>
18.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Съществува една първа
фаза
на съзнанието: при тази
фаза
човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества.
103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите.
Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества.
В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества. В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество. В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
към текста >>
В една втора
фаза
човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества.
103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите. Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества.
В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества.
В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество. В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
към текста >>
В една трета
фаза
човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество.
103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите. Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества. В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества.
В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество.
В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
към текста >>
В четвъртата
фаза
, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите. Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества. В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества. В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество.
В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
към текста >>
19.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата
фаза
на развитието.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят.
С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието.
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек. Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
20.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата
фаза
от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество.
Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество.
Чрез това в кръга на мисията на Михаел се развива почвата за едно съобщение на човека с духовния свят, което не навлиза ни как в това, което е дадено по природен начин.
към текста >>
21.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една
фаза
на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието.
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието.
Ориентирането към духовния свят, което иска да вкара хората в заблуждение, е възпрепятствувано чрез Съзнателната душа; погледът на хората е отвлечен във физическия свят. Всичко, което става в тази насока, отвлича човечеството от заблуждаващата ги луциферическа Сила.
към текста >>
22.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Завършва първата
фаза
от живота на Щайнер.
Завършва първата фаза от живота на Щайнер.
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“. В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
към текста >>
23.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Когато погледна назад към своя жизнен път, виждам първите три десетилетия от живота си като завършена
фаза
.
Когато погледна назад към своя жизнен път, виждам първите три десетилетия от живота си като завършена фаза.
Към нейния край се преместих във Ваймар, за да работя там почти седем години в Архива на Гьоте и Шилер. Разглеждам времето, което прекарах във Виена между описаното пътуване до Ваймар и преселването ми в града на Гьоте, като периода, който ме доведе до известен завършек на това, към което душата ми се стремеше дотогава. Този завършек намери израз в работата ми върху „Философия на свободата“.
към текста >>
В такова направление се развиваше светът на моите идеи, когато на тридесет години, с встъпването ми във Ваймарския период, приключи първата
фаза
от моя живот.
В такова направление се развиваше светът на моите идеи, когато на тридесет години, с встъпването ми във Ваймарския период, приключи първата фаза от моя живот.
към текста >>
24.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската
фаза
на неговото развитие.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер.
Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие.
„Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка.
към текста >>
25.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима
фаза
от развитието на човечеството.
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството.
Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето изключително значение. Човечеството се нуждаеше от него, за да поеме правилния път на своето развитие. А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст. Обаче под влияние на интелекта, инстинктите замират.
към текста >>
26.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна
фаза
в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с помощта на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния.
В течение на тези зимни сказки моят стремеж беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията. Напротив, когато искаме да обгърнем с поглед същността на Будизма, трябва да насочим този наш поглед към съвършено друго.
Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна фаза в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с помощта на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния.
Ще повторим това само накратко.
към текста >>
Също както, когато човек се намира в по-късната
фаза
на своя живот, не бива никога да казва: Аз съм сгрешил през моята младост, но не е правилно ако сега изкупвам това, което съм извършил през моята младост, когато не съм имал съзнанието, което сега имам, така и сега човекът не бива да казва: Би било несправедливо, ако с моето сегашно съзнание би трябвало да изправя това, което съм извършил, когато съм се намирал в едно друго съзнание, което вече нямам, но което е било заменено с интелектуалистичното съзнание.
Така ние заставаме в света с нашето обикновено съзнание. Под това съзнание продължава да действува в нашата личност, в нашата индивидуалност нещо, което по-рано е съществувало като едно ясновидско, като едно образно съзнание. Ние сме сгрешили в това съзнание, което сега вече не е наше. Обаче, ако искаме да постигнем нашата цел, целта на нашето съществуване, ние трябва отново да направим тази грешка.
Също както, когато човек се намира в по-късната фаза на своя живот, не бива никога да казва: Аз съм сгрешил през моята младост, но не е правилно ако сега изкупвам това, което съм извършил през моята младост, когато не съм имал съзнанието, което сега имам, така и сега човекът не бива да казва: Би било несправедливо, ако с моето сегашно съзнание би трябвало да изправя това, което съм извършил, когато съм се намирал в едно друго съзнание, което вече нямам, но което е било заменено с интелектуалистичното съзнание.
към текста >>
27.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Когато се стигне до такава нова
фаза
в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията.
Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план.
Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията.
И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва. Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава. Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството. Това изоставане се бе случило скоро. Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция.
към текста >>
Така се получи, че навлязохме във
фаза
от човешката еволюция, която наричаме
фаза
на студената, обективна наука.
Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха. Те бяха останали зад нормалното развитие на Луната. Те бяха напреднали до там да разпознаят, че способностите, които човекът сега придоби, бяха аналогични на техните, до там да разпознаят, че могат да получат контрол върху тези човешки способности. Преди това време хората не бяха същества на интелигентността, едва тогава те придобиха интелекта. И тези нови Същества използваха този човешки интелект за собственото си по-нататъшно развитие.
Така се получи, че навлязохме във фаза от човешката еволюция, която наричаме фаза на студената, обективна наука.
Преди това време такова нещо нямаше, и един ден отново няма да има. Цялата мъдрост, придобита дотогава в човешката еволюция, бе в основата си свързана с любовта. Студената, смятаща наука е под влиянието на тези назаднали Същества. Така влиянието на тези Същества, които още са активни, ще спре едва когато цялата интелектуална дейност, всичко което сме способни да знаем, бъде отново проникнато с любовта. Когато интелигентността и любовта бъдат още веднъж обединени във висшата мъдрост, влиянието на тези Същества, които не са видими на физически план, ще изчезне.
към текста >>
Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази
фаза
от еволюцията.
Какво бе онова, което бе показвано на учениците на Мистериите в Одисеята? Негов израз е самият Одисей. Нека се върнем за момент към средата на Лемурийското време. Тогава човекът бе в състояние на преход от хермафродитност към състояние на половост, в положение на преход от състояние да бъдеш способен да виждаш без външен физически сетивен орган към това да виждаш с физическото око. До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, след това то бе заменено с две външни физически очи.
Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията.
Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план. След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда. После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида.
към текста >>
Едва в една бъдеща
фаза
на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли.
Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински. Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура. Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло. А Манас е онова, което е активно във физическия мозък. Човекът на петата коренна раса мисли с физическия мозък.
Едва в една бъдеща фаза на еволюцията Кама, астралното тяло, ще бъде толкова напреднало, че ще може да мисли.
Днес Манас владее физическия мозък. Ние трябва да преминем между пречките от двете страни - Сцила-Манас и Харибда-Кама. Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново.
към текста >>
28.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Преди да дойде новата
фаза
, предишните фази на еволюцията трябва да преминат през кратко повторение.
Сега трябва да насоча вниманието ви към една характерна черта, която винаги откриваме в такава ситуация от човешката еволюция.
Преди да дойде новата фаза, предишните фази на еволюцията трябва да преминат през кратко повторение.
Това повторение може ясно да се види на север. На нас ни е показано как всичко, изживяно тук на север от времето на Лемурия и Атлантида, трябва да бъде преодоляно, преди тези северни народи да узреят, наистина да се развият до нивото на християнизираната пета подраса. Онзи, в който живее всичко това, е Посветеният Зигфрид. Нека набързо преминем през изпъкващите моменти на сагата Зигфрид.
към текста >>
29.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Причината е, че човечеството навлиза в нова
фаза
, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период. Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика. Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние. Защо това е така?
Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
към текста >>
30.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата
фаза
на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис.
Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да "сложи печата си" върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло. Така той става учител.
към текста >>
31.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Но тази
фаза
на еволюцията - Старата Луна - не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие.
Ние знаем, че преди да се развива в своя настоящ етап, нашата Земя е преминала през степен, наречена период на Старата Луна.
Но тази фаза на еволюцията - Старата Луна - не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие.
Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила. Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
към текста >>
32.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
След нощта, която отдели
фаза
та на Старата Луна от Земната
фаза
, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
33.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя -
фаза
та на Старата Луна в еволюцията - ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя - фазата на Старата Луна в еволюцията - ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността.
към текста >>
34.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната
фаза
от различните стадии на електричеството.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки е знаел, че когато се намира в третата
фаза
на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.
Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план.
Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>
36.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Едва при човека и то само в нашата
фаза
на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни.
Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора.
Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие. Нещо друго е свързано с това.
към текста >>
37.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова
фаза
на царското изкуство.
Тези конфликти едва започват. Човечеството не осъзнава, че танцува върху един вулкан. Ала това е така.
Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство.
Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят. Те трябва да участват в еволюцията на нашата Земя. Затова в известна степен това много древно царско изкуство трябва да бъде представено под нова форма, за да застане край онова, което е толкова древно и в което се крие една неизчерпаема сила. Онези, които биха искали да схванат новите масонски идеи, ще извлекат нови искри от древните символи на Свободното масонство. Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
към текста >>
38.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Причината е, че човечеството навлиза в нова
фаза
, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
Преди това тези истини бяха разкривани само в тайни общества на онези, преминали през определени степени на посвещение и заклели се цял живот да се подчиняват на законите на Ордена. Днес човекът навлиза в много критичен период. Окултните истини започват да бъдат разкривани на широката публика. Въпрос на около 20 години е определена част от тях да бъдат вече всеобщо достояние. Защо това е така?
Причината е, че човечеството навлиза в нова фаза, и именно нея да обясни е целта на настоящата лекция.
към текста >>
39.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата
фаза
на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис.
Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да “сложи печата си” върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло. Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло. Така той става учител.
към текста >>
40.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но тази
фаза
на еволюцията Старата Луна не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие.
Ние знаем, че преди да се развива в своя настоящ етап, нашата Земя е преминала през степен, наречена период на Старата Луна.
Но тази фаза на еволюцията Старата Луна не трябва да се бърка със спътника, който сега виждаме на небето, нито с някоя друга планета, която астрономията може някога да открие.
Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила. Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
към текста >>
41.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След нощта, която отдели
фаза
та на Старата Луна от Земната
фаза
, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
42.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя
фаза
та на Старата Луна в еволюцията ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя фазата на Старата Луна в еволюцията ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес.
Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността.
към текста >>
43.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова
фаза
на битието.
Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина.
Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието.
към текста >>
44.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Тогава е първата
фаза
на развитието за предшественика на нашето физическо тяло.
Това става най-напред по време на сатурновото развитие.
Тогава е първата фаза на развитието за предшественика на нашето физическо тяло.
По това време физическото тяло на човека е имало космическата стойност на минерал. Днешният минерал е застинала степен на битието, той е съхранил тази степен, на която е било физическото тяло по времето на Стария Сатурн. При това не бива да си представяте, че физическото тяло е изглеждало като днешните минерали, това е напълно погрешно. Днешните минерали са най-младото образувание на развитието. По онова време човешкото тяло не е било толкова сгъстено, твърдо, гъстотата му е била минимална.
към текста >>
45.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Първоначално те възникнали в слънчевата
фаза
на битието.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори. На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята. На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж.
Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието.
След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание. Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
към текста >>
След това астралното тяло продължило да работи и през лунната
фаза
, а "Азът" във
фаза
та на Земята.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори. На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята. На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж. Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието.
След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята.
Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание. Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
към текста >>
46.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Някои останали на степен
фаза
на Сатурн.
Сега има още едно. Вътре в тази слънчева маса не всички същества са достигнали до този стадий на развитие, за който аз говорих.
Някои останали на степен фаза на Сатурн.
Те не могли да приемат в себе си, това, което се излъчвало в космическото пространство, а след това да го изпрати обратно. Те били принудени да изпращат всичко това обратно веднага, без да се проникнат с него. За това на Слънцето те били един вид тъмни съставки, нещо способно да излъчва своя собствена светлина. И бивайки включени в слънчевата маса, обкръжени от масата излъчваща своя собствена светлина, то се оказали тъмни места. По тази причина ние трябва да различаваме тези места на Слънцето, които излъчвали възприеманото от тях в космоса, и онези, които нищо не можели да излъчват в слънчевата маса, те нищо ново не са научили на Сатурн.
към текста >>
47.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека се спрем за малко на тази
фаза
в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове. Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата.
към текста >>
48.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В тази последна
фаза
на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда.
По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг. В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен. Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга.
В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда.
Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>
49.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната
фаза
в развитието си.
Ако се върнем назад в развитието на човека, ние ще достигнем до едно време, когато човекът се намираше все още на едно стъпало на несъвършенство. Така например той не притежаваше това, което вие днес носите на главите си: главата. Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива.
В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си.
По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми.
към текста >>
50.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната
фаза
на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
към текста >>
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си
фаза
на развитие не може да ги възприема.
Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане. Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема.
Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително. Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят. Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна
фаза
на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното.
Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>
Този материален образ, който има такъв род същество, не е пронизан с огъня на Аза, не може да бъде видим в нашата
фаза
на развитие на физично ниво.
И също така разбирате, че всичко материално чак до неговата форма е резултат на това действуващо, което стои зад формата. Така, има например същества, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат духовност. Над тяхното астрално тяло не работи Аз. Това астрално тяло, явяващо се като сбор от душевни преживявания, които може да има именно астралното тяло и които трябва да намерят изразяване във някакъв материален образ.
Този материален образ, който има такъв род същество, не е пронизан с огъня на Аза, не може да бъде видим в нашата фаза на развитие на физично ниво.
Той не може да бъде виждащ се, защото лежи на една степен по-дълбоко, от нашата видима материя. Моля ви добре да разберете какво се подразбира с това.
към текста >>
51.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната
фаза
на материализма, който Ви описах.
Днес трябва да посочим, че навремето библейските писания са били тълкувани в чисто духовен смисъл, и че появилият се по-късно материалистичен възглед вложи в Библията това, което днес се оспорва от образованите хора. Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи. Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи.
Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах.
Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания. Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света. Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
52.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Представете си заключителната
фаза
на посвещението.
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят. Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението.
Представете си заключителната фаза на посвещението.
към текста >>
В заключителната
фаза
от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас.
Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу.
В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас.
А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло. Дотогава остават в сила отношенията, опиращи се на кръвното родство; дотогава няма и следа от спиритуално извисяване на човешката любов.
към текста >>
53.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След това развитието навлиза във
фаза
на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая.
После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите същества така и съществата останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната. Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло.
След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая.
След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие. Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд. Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало. Това състояние на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото състояние, после на Слънчевото състояние и на Лунното състояние. Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие.
към текста >>
След преминаването на тази
фаза
, възниква нашето Земно развитие.
После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите същества така и съществата останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната. Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло. След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая.
След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие.
Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд. Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало. Това състояние на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото състояние, после на Слънчевото състояние и на Лунното състояние. Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие. В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи.
към текста >>
54.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
През времето, когато хората се намират в тази
фаза
на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята.
През времето, когато хората се намират в тази фаза на развитието и живеят така, че пробождат Земята, т.е.
обработват Земята, през това време, следователно, когато пробождат тялото Христово, те не виждат с ясновидско съзнание, не виждат Силите и Съществата, които ги ръководят, не виждат преди всичко лице срещу лице Христа. Обаче авторът на Откровението ни сочи времето, когато не само ясновидците от миналото ще виждат духовното, но когато човечеството общо взето ще се развие до степента, която му се дава възможност да вижда Христовото Същество. Тогава ще го виждат всички същества, ще го виждат и онези, които са го пробождали, онези, които трябваше да минат една част от тяхното развитие обработвайки Земята, пробождайки Земята, те ще видят Христа. За щото тези думи са от такова естество, че те водят този, който постепенно се научава да ги разбира, дълбоко в света на представите на мистериите, на езика на Откровението. Следователно, какво е искал да напише, какво е искал да опише авторът на Откровението?
към текста >>
55.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена
фаза
, характерна за всички митологии.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове. А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела.
Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии.
Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10. Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология". Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща.
към текста >>
56.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна
фаза
на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
И сега Вие може би се досещате в каква посока се развиват нещата по-нататък.
Това, което описахме току-що, се отнася и за малко по-мащабните природни явления, едно от които, например, е редуването между изгревната и залезна фаза на Луната, настъпващо в период от всеки 28 дни.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
към текста >>
Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във
фаза
та на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят.
Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове.
А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>
57.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната
фаза
на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации.
И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
Повтарям, че това е възможно само в началната
фаза
на посвещението.
Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението.
Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
58.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако се върнем назад към първата
фаза
на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза.
Човекът е това, което представлява, само защото е получил нещо от твърдата Земна материя. И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи. През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време.
Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза.
И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>
59.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната
фаза
на Стария Сатурн.
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Старият Сатурн ще изчезне, ще се разтвори. Нека да си представим накъде тръгва развитието след приключването на почивния период, който наричаме Пралайя. Следователно, след изчезването на Сатурн, започва един вид нова еволюция.
Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Стария Сатурн.
А след повторението на Сатурновата фаза, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново. Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме Старото Слънце.
към текста >>
А след повторението на Сатурновата
фаза
, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново.
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Старият Сатурн ще изчезне, ще се разтвори. Нека да си представим накъде тръгва развитието след приключването на почивния период, който наричаме Пралайя. Следователно, след изчезването на Сатурн, започва един вид нова еволюция. Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Стария Сатурн.
А след повторението на Сатурновата фаза, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново.
Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме Старото Слънце.
към текста >>
60.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние намираме следователно, че през лунната
фаза
от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества.
Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна.
Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества.
Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не би ха могли да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите Същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите Същества не биха могли да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.
към текста >>
Тези Същества бяха потомци на онези, които вече се бяха развили през Лунната
фаза
и бяха тогава Духове-Лъв, Духове-Телец, Духове-Орел.
Тези Същества бяха потомци на онези, които вече се бяха развили през Лунната фаза и бяха тогава Духове-Лъв, Духове-Телец, Духове-Орел.
Най напредналите от тях бяха такива, които бяха съединили в себе си природата на телеца, лъва и орела, за да образуват едно хармонично цяло. Те могат да бъдат назовани първообрази на "човеците", като "духове-човеци", в истинския смисъл на думата. Следователно между Духовете-лъв, Духовете-телец и Духовете-орел се намираха онези, които бяха достигнали една по-висока степен на развитие: духовете-човеци /духовни-човеци/. В началото на нашата Земя те обитават на Слънцето. Те са така да се каже духовните първообрази на онези, които се развиват тогава върху "Земята-Луна", небесното тяло отделило се от Слънцето.
към текста >>
Когато в началото на Земната
фаза
Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда.
Висшата сила, която през време на Сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос". Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "живот”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло. Това, кое то бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина. Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността. Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие.
Когато в началото на Земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда.
Тази светлина, която формираше човека, действуваше като една сила, но човекът не можеше да я обхване, да я обземе. А сега нека да изразим с думите на Евангелието на Йоана същественото от Сатурновото развитие:
към текста >>
От живия и светещ Логос се роди през Лунната
фаза
Светлината.
В началото, през време на Сатурновото развитие, всичко се роди от Логоса. През време на Слънчевото развитие Животът беше в Логоса.
От живия и светещ Логос се роди през Лунната фаза Светлината.
А на Слънцето, през време на Земното развитие, от Логоса се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина. От Слънцето, Духовете, които бяха духове напреднали в своето развитие, Духовете-телец, Духовете-лъв, Духовете-орел и Духовете-човеци, изпращаха своите лъчи от Светлина върху Земята към човешките тела в процес на формиране. Но тези последните бяха в "тъмнината" и не можеха да разберат Светлината, която идеше от горе. Но тук ние не трябва да си представяме една физическа светлина, а излъчвания на духовните Същества, на първообразите, които бяха духовна светлина. Човеците не можеха да я приемат в себе си, те не я разбираха; тази светлина работеше за цялото развитие на човеците, но те не я осъзнаваха.
към текста >>
61.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката
фаза
от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета.
Ние чухме, че трудностите се дължат главно на факта, че при спускане във вътрешното си същество човек става изпълнен почти изцяло с егоистични импулси. Азът се пробужда със сила, която би поставила всичко в негова служба; всичко би било разглеждано в съгласие с окраската, придадена му от този усилен Аз. По тази причина в процеса на древното Посвещение беше съществено силата на Аз-усещането, Аз-съзнанието, да бъде смекчена. Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител. Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила.
Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката фаза от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета.
Но в древните Мистерии процесът бе продължаван по-нататък; съзнанието бе намалявано до една четвърт от едната трета (т.е. до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в състояние, приличащо на смърт. За външното наблюдение той беше също като мъртвец.
към текста >>
62.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Между тези две състояния лежи Пралайя, когато човешкото развитие е угасено и след това преминава в нова
фаза
.
Сега ще си припомним нещо, което беше казано, а именно, че между душевната способност, принадлежаща на нормалното съзнание, например способността за памет, която сочи назад към една предишна епоха, и новата способност за пространствена памет между тези две душевни способности лежи един вид затъмняване. Духовният изследовател открива нещо съответстващо на това затъмняване, на състоянието Пралайя след състоянието Манватара, в процеса на еволюцията като цяло. Нека например изобразим сърцето и мозъка на човека, както те съществуват заедно днес във физическото тяло; за малко те са се развивали заедно, но на по-ранен етап не е имало голяма връзка между тях. Следователно ние можем да различим степен на човека, когато най-висшите сили, вливащи се в него, са били онези на Света на Духа, а след това състояние, когато в него се вливат също и силите на Света на Разума.
Между тези две състояния лежи Пралайя, когато човешкото развитие е угасено и след това преминава в нова фаза.
към текста >>
63.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета година, се проявяват в предпоследната
фаза
от живота му.
Подобни зависимости бихме могли да открием и в зрялата възраст на човека.
Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета година, се проявяват в предпоследната фаза от живота му.
Виждаме, как причина и следствие протичат циклично, както в кръг. Обаче индивидуалният човешки живот съдържа не само такива причини и следствия; наред с цикличното си протичане, те могат да протичат и праволинейно.
към текста >>
64.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Зад този израз са скрити онези Същества, които са постигнали своята човешка степен още през епохата на Стария Сатурн, най-отдалечената епоха на развитието на Земята и които днес намирайки се в духовното обкръжение на нашата планета продължават да работят за преобразяването на Земята и навлизат, така да се каже, в последната
фаза
на онзи процес, който се свежда до превръщането на тяхното физическо тяло в Човек-Дух, или Атма.
Да, всяка епоха има свой Дух и той може да бъде намерен; този Дух е нещо, което Народностните Духове използуват, за да изпълнят своята мисия. За днешния материалистичен човек Духът на времето е нещо напълно абстрактно и лишено от всякакъв смисъл, поради което той никак не е склонен да вижда в този Дух на времето някакво реално Същество. Но, въпреки това, зад израза „Дух на Времето“ е скрито едно реално Същество, и то не друго, а такова, което се намира на три степени над човешката степен.
Зад този израз са скрити онези Същества, които са постигнали своята човешка степен още през епохата на Стария Сатурн, най-отдалечената епоха на развитието на Земята и които днес намирайки се в духовното обкръжение на нашата планета продължават да работят за преобразяването на Земята и навлизат, така да се каже, в последната фаза на онзи процес, който се свежда до превръщането на тяхното физическо тяло в Човек-Дух, или Атма.
Тук ние имаме работа с висши Същества, с такива Същества, чиито качества биха могли да смаят всеки човек. Това са онези Същества, които ние отново бихме могли да определим като същинските вдъхновители или инспиратори, а ако си послужим с друг технически израз от областите на окултизма, това са интуиторите*9 на Духа на Времето, на Духовете на Времето. Те действуват като взаимно се редуват и, така да се каже, подавайки си ръка един другиму. При всяка смяна на епохите те си предават главните задачи, които стоят пред човечеството. Духът на епохата, който ръководеше гръцката култура, предава мисията на следващия и т.н.
към текста >>
65.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във
фаза
та на детството.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология.
Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
към текста >>
66.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази
фаза
Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер".
С развитието на Земята започна да се явява светлината, да бъде отразявана от предметите. Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение.
Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер".
Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
към текста >>
67.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна
фаза
, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено.
Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ.
Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
68.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма
фаза
от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
В това издигане на царския син, синът на цар Судодана, до степента Буда, ние сме изправени пред завършека на една голяма фаза от развитието, фактически развитието, което стига до своя завършек с издигането на споменатия Бодисатва до степента Буда, принадлежи към същото направление, към което принадлежат и свещените Риши, въпреки че с издигането до степента Буда въпросното направление стигна до определен завършек.
И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите.
към текста >>
69.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато Евангелието на Матей конкретно описва картината на Изкушението, след Изкушението той ще опише и подемната
фаза
на Христовия Аз, който може да изживява духовния свят в самия себе си и за целта не се нуждае да излиза извън пределите на своето тяло.
И така, до какво се свеждаше постижението, според което Христовото Същество стана образец за цялото човечество, след като представи под външна и историческа форма всичко онова, което иначе се разиграваше зад булото на Мистериите? Проповедта за Царството!
И когато Евангелието на Матей конкретно описва картината на Изкушението, след Изкушението той ще опише и подемната фаза на Христовия Аз, който може да изживява духовния свят в самия себе си и за целта не се нуждае да излиза извън пределите на своето тяло.
Тайната на този Аз, който се издига и навлиза в духовния свят според примера на Христовото Същество, живеещо във външното Царство: Тъкмо тази тайна трябваше да бъде разкрита в онези времена след историята за Изкушението, за които ни говори Евангелието на Матей. Следват онези глави, които започват с проповедта от планината и представянето на онова, което Христос даде като възглед за Царството, за Малхут.
към текста >>
70.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
В такъв случай ние бихме могли да кажем: правилата, които човек може да асимилира и които по този начин стават съдържание на неговото съзнание, принадлежат на втората
фаза
на неговото развитие, тази, която започва в момента, за който ние говорихме.
В такъв случай ние бихме могли да кажем: правилата, които човек може да асимилира и които по този начин стават съдържание на неговото съзнание, принадлежат на втората фаза на неговото развитие, тази, която започва в момента, за който ние говорихме.
В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него. За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие. Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос. Но тази връзка се разпада.
към текста >>
В течение на първата
фаза
ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него.
В такъв случай ние бихме могли да кажем: правилата, които човек може да асимилира и които по този начин стават съдържание на неговото съзнание, принадлежат на втората фаза на неговото развитие, тази, която започва в момента, за който ние говорихме.
В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него.
За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие. Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос. Но тази връзка се разпада. Докато израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него.
към текста >>
71.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска
фаза
.
Както от една страна цялото човечество е неразделно свързано с Христос, така от друга страна се чувствува и онзи, който изповядва принадлежащия на цялото човечество Христос. Тази идея се е отразила в мисленето и чувствата на цялото човечество. И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането.
Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза.
И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо.
към текста >>
72.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Точно в тази
фаза
от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение.
Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
Да, в тази
фаза
от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна
фаза
на Земното въплъщение, която можем да наречем
фаза
на спасението.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението.
Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>
73.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Теософията просто има една по-дълга
фаза
на развитие, отколкото епохата на философията.
Философията трябва добре да разбере това. Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията. И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия.
Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията.
Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията. Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин. Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът.
към текста >>
74.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
С това са очертани само основните линии, които ще трябва да ни занимават в тези лекции, и ние се намираме на такава
фаза
от теософската ни работа, че да нямаме нужда да развиваме нещата от самото начало, а по-скоро да можем да се позовем на нещо познато.
В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети. Така че не може да става дума само за това: Откъде минава пътят към духовната светлина, как да го намерим? – а преди всичко трябва да става дума за следното: Как трябва човекът да промени пътя на душата, който може да я отведе по правилен начин до духовната светлина?
С това са очертани само основните линии, които ще трябва да ни занимават в тези лекции, и ние се намираме на такава фаза от теософската ни работа, че да нямаме нужда да развиваме нещата от самото начало, а по-скоро да можем да се позовем на нещо познато.
към текста >>
Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му
фаза
принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени.
Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
75.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Можем да сравним това, което ни облъхва от Кришна, с тази така наречена най-нова еволюционна
фаза
от човешкото издигане в духовните висоти, само че тук има една съществена разлика.
Можем да сравним това, което ни облъхва от Кришна, с тази така наречена най-нова еволюционна фаза от човешкото издигане в духовните висоти, само че тук има една съществена разлика.
Това, което откриваме у Фихте, Шелинг и Хегел, тези най-зрели християнски мислители, ние го срещаме естествено в по-добра форма и в предхристиянската епоха, именно в лицето на Кришна. Защото, какво всъщност представлява откровението на Кришна? То представлява нещо, което никога вече не може да се повтори, което трябва да бъде прието именно в своята връхна точка, понеже не може да бъде надминато. И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна. Необходимо е само тези факти да бъдат разбирани както трябва.
към текста >>
76.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тази междинна
фаза
там не съществуваше.
И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи.
Тази междинна фаза там не съществуваше.
И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
77.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така че съществува една
фаза
, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата.
Човекът без морално настроение на душата е един болен член на човечеството. Това означава обаче, че чрез своето неморално настроение на душата, той винаги се отчуждава от хората, от другите свои себеподобни. Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание.
Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата.
И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи. Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи. Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
След това идва едно
фаза
на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи.
След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи.
Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно.
към текста >>
Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена
фаза
на живота между смъртта и едно ново раждане.
След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи.
Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане.
И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
към текста >>
78.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Това изживяване в образи беше последната
фаза
от старото ясновидство.
Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това, което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли”. Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи. Цялото светоусещане се опираше върху образи. аз често съм посочвал тази важна особеност.
Това изживяване в образи беше последната фаза от старото ясновидство.
После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта.
към текста >>
79.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Например Луната, във
фаза
та на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация, концентрация и т.н.
Тук същественото не се свежда до външните образи; тук същественото е да вникнем в най-интимните лежащи връзки в основата на този паралелизъм; но дори и да се ограничим само до външните образи, вие навсякъде ще откриете известни прилики и съответствия.
Например Луната, във фазата на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация, концентрация и т.н.
– да се издигне до такава степен, че да може да ги възприеме. Онзи, който минава през света, който възприема само това, което е осветено от Слънцето, е емпирист. Докато онзи, който продължава да размишлява върху това, което е осветено от Слънцето, а и „задържа” мислите, дори и след като Слънцето е залязло, вече не е емпирист, защото той не разчита повече на Слънцето. „Слънцето” е символът на емпиризма. – За всички тези неща аз бих искал да говоря и с по-големи подробности, обаче на тази важна тема сме отделили само четири часа, така че засега ще предоставим евентуалните по-точни разисквания на вас самите.
към текста >>
80.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И за последната
фаза
от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона.
И така, вие долавяте дълбоката вътрешна закономерност, която съществува между духовния Космос от една страна, и начина, по който човекът стои в този духовен Космос, от друга страна. И ако си послужим със символите на астрологията, които в случая означават нещо съвсем друго, ние бихме искали да кажем: - При Нитче нещата стояха така, че през определен период от неговия живот Венера се намираше в Овен, а после когато тази констелация се промени и Слънцето застана в знака на Телеца – той не можеше да напредва, така че не успя да се придвижи с Марс в знака на Близнаците, а застана в опозиция, т.е. с Марс в знака на Скорпиона.
И за последната фаза от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона.
Обаче тази констелация – а именно, когато душата нахлува в по-долните равнища, под линията идеализъм–реализъм (Рис. 13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в един духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него. Ето откъде идва трагичната съдба на Нитче. Човекът понася горните констелации, ако по съответен начин успее да се справя с външните отношения на света. Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи.
към текста >>
Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната
фаза
от своята мисловна дейност.
Обаче има и нещо друго.
Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност.
За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало.
към текста >>
81.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната
фаза
от френската колониална политика.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика.
Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
И ако човек разполага със съответните книги, които всъщност описват само крайната
фаза
на трагедията, и се поизмъчи с тях, както аз честно и почтено го сторих, изучавайки ги по дванайсет, петнайсет, двайсет пъти, тогава не може да не прозре колко могъща е била групата, която, бих казал, като изнесен пост за мощни импулси стояла зад онези видими отвън марионетки.
Това е едно от важните събития, чийто брой би могъл значително да се увеличи. Всичко през последните години е изпъстрено с хитрувания. Такива хитрувания нерядко се откриват в периферията. От тях отърва не няма.
И ако човек разполага със съответните книги, които всъщност описват само крайната фаза на трагедията, и се поизмъчи с тях, както аз честно и почтено го сторих, изучавайки ги по дванайсет, петнайсет, двайсет пъти, тогава не може да не прозре колко могъща е била групата, която, бих казал, като изнесен пост за мощни импулси стояла зад онези видими отвън марионетки.
Те, разбира се, са честни хора, но при все това марионетки, които сега слизат от сцената, за да може Европа да се убеди в онова, което следва.
към текста >>
82.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна
фаза
, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент. Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
83.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си
фаза
се превърнала в Свещената римска империя.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи.
В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя.
Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия. Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа. Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание.
към текста >>
84.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата
фаза
на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел.
Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия. Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар.
Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел.
В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване. В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства. Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г.
към текста >>
В последната
фаза
на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел.
В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване. В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства. Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка.
към текста >>
85.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска
фаза
.
Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци. И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там. Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата. В Америка европеецът макар и само във физически смисъл се индианизира.
И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска фаза.
Звучи парадоксално, но отговаря на истината. Занапред човечеството не може да остане свързано със своята естествена, физическа среда; душите ще станат свободни. И тогава, дори да усеща влиянието на околната физическа среда, дори тялото на европееца да се индианизира след преселването му в Америка, тогава човекът се откъсва от земните физически условия и става поданик на духовните светове. А в духовните светове няма раси и националности; там са в сила друг вид връзки.
към текста >>
86.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната
фаза
на демонологията.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап.
Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията.
След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
87.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Гай Аврелий Валерий Диоклециан – римски император 284-305 г., въвежда официално култ към личността на императора, осъществява последната и най-жестока
фаза
от гоненията срещу християните
Гай Аврелий Валерий Диоклециан – римски император 284-305 г., въвежда официално култ към личността на императора, осъществява последната и най-жестока фаза от гоненията срещу християните
към текста >>
88.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във
фаза
та на сетивната душа, 28 до 21 година.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
към текста >>
89.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една
фаза
на умиране и т.н.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин.
Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н.
и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си
фаза
всред изключителни хора, както учени, така и неуки.
Да си припомним някои от нещата, които разглеждахме през последните няколко дни. Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне. Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите. Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата.
Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки.
Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята.
към текста >>
91.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална
фаза
,
фаза
та на Ренесанса.
Както латинският език бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията. Обаче най-истинският и жизнеустойчив елемент на християнството премина именно в споменатия луциферически елемент, който от своя страна бе надянал една измамна ариманическа маска. Вместо истинското християнство, над света се понесе теологията, или с други думи: Една разновидност на културата. Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на човека. Разбира се, тя не можеше напълно да се съедини с това, което идва отгоре.
И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална фаза, фазата на Ренесанса.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във
фаза
та на пълнолунието.
Наистина е предмет на размисляне от страна на слизащата човешка душа дали иска да бъде мъж или жена. Защото от това главно зависи съдбата на Земята. Не е все едно дали човек живее в някой земен живот като мъж или жена. Но за човешката душа не е достатъчно просто да размисли дали да бъде мъж или жена! Това трябва да се подготви.
И то се подготвя така, че човешката душа, ако иска да бъде жена, се приближава към Земята тогава, когато от Земята ние виждаме Луната във фазата на пълнолунието.
към текста >>
93.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една
фаза
, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
94.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче настъпва и една друга
фаза
, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас.
Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
95.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си
фаза
, която, общо взето, повтаря старата
фаза
, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост.
И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
към текста >>
96.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „
фаза
" е много по-духовна от
фаза
та на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната
фаза
на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш.
Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери.
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш.
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед.
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална
фаза
, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
У Конрад Фердинанд Майер настъпват болестни състояния, стигащи до границата на разстройството на духа.
Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното.
към текста >>
99.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа
фаза
до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората
фаза
до 42-та година и в третата
фаза
до 49 годишната възраст на човека.
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
към текста >>
100.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но дойде една особена
фаза
на развитието.
Но дойде една особена фаза на развитието.
През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил. От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят.
към текста >>
101.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една
фаза
от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие.
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
102.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно
фаза
та на развитие на човечеството.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
103.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Господството на Михаел бе управлявало последната
фаза
на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики.
От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята. Земното човечество не можа първо да го разбере външно.
Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики.
С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата
към текста >>
104.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната
фаза
на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления.
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
105.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната
фаза
на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи.
Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно.
към текста >>
106.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега трябва да размислим над тази
фаза
от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
към текста >>
107.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази
фаза
на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени.
към текста >>
108.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това направи необходимо в една
фаза
в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре.
В древни времена ясновидството беше, в края на краищата, външна способност. Не ставаше въпрос то да трябва да се придобива с усилия, тъй като бе наследство. Точно както човекът днес има очи и уши, така в онези времена той имаше способността за ясновидство. Но наближават времена, когато ясновидството все повече ще бъде възвръщано.
Това направи необходимо в една фаза в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре.
Ще ви го скицирам ето така (рисунката на черната дъска).
към текста >>
109.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата
фаза
на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността.
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
110.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата
фаза
на човешката еволюция.
Имаме зад себе си определена епоха, през която човекът бе предпазван от това да не направи твърде голям напредък към едната или другата страна. Но сега живеем във време на преход, когато човешката душа трябва по необходимост да напредне към едната или другата страна.
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката еволюция.
към текста >>
111.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна
фаза
в конфигурацията на собственото тяло.
Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни.
Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят. Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина.
към текста >>
112.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във
фаза
на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент.
Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична. После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н. „човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима. Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната.
И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент.
Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено. Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.
към текста >>
113.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа
фаза
от човешкото мислене.
Обаче междувременно хората усвоиха диалектично-логическото мислене и сега те го прилагат във всички области, включително и в науката. Така навлязохме в новата епоха. Усложненията в социалния живот, в стопанския живот не закъсняха. Но хората, вече свикнали с теологичното, с юридическото мислене, започнаха да го прибавят към естествените науки. И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано.
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене.
И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки. Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
към текста >>
114.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но когато човекът преминава във
фаза
на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна.
А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното. Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества.
Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна.
В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека. Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем.
към текста >>
115.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във
фаза
та си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в организма.
Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът. Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес. Това, което бива издишано от нервно-сетивната система, се свързва с процеса на вдишване, с опосреденото чрез белия дроб вдишване.
Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във фазата си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в организма.
към текста >>
116.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Първа та
фаза
на ритъма.
С нашия дихателен ритъм ние сме поставени в целия наш човешки живот по такъв начин, че го регулира ме според ритъма 25920. Така достигаме до нещо, което по такъв начин е поставено в този човешки живот , както дихателното движение е поставено в деня. Добре, какво е това, което е застанало в тези 72 години, в тези 25920 дни по такъв начин, както дихателното движение, както вдишването и издишването са поставени в ихателното движение? Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване.
Първа та фаза на ритъма.
Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването.
към текста >>
117.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена
фаза
и т.н.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци.
към текста >>
118.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната
фаза
от развитието на човечеството.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството.
Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
именно на тази област от философското развитие, обхващащо XIII – XIV век, – хората го разглеждат някак невнимателно, – доколко върху философското развитие, по същество, все още се оказва въздействие от това вълнение в човечеството, което се е проявило и в другите области на човешката цивилизация, но особено симптоматично ясно се е проявило то в тази
фаза
от развитието на познанието.
именно на тази област от философското развитие, обхващащо XIII – XIV век, – хората го разглеждат някак невнимателно, – доколко върху философското развитие, по същество, все още се оказва въздействие от това вълнение в човечеството, което се е проявило и в другите области на човешката цивилизация, но особено симптоматично ясно се е проявило то в тази фаза от развитието на познанието.
към текста >>
И така, тази
фаза
от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация.
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
към текста >>
119.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната
фаза
на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
към текста >>
Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една
фаза
, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща
фаза
на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
120.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човешката мисъл навлиза в една трета
фаза
на своето развитие.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена. Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка.
Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие.
В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса. В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
В първата
фаза
тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена. Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие.
В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух.
Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса. В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
Във втората
фаза
тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена. Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух.
Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
В сегашната, третата
фаза
, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
Така протича развитието на човечеството: през първата
фаза
на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят. От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
През втората
фаза
човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят. От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
В третата
фаза
човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
121.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата
фаза
на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания.
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
122.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната
фаза
на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
към текста >>
123.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си
фаза
ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано. При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение. При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях.
И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
към текста >>
124.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната
фаза
, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека. И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват.
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер.
Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във
фаза
, когато развитието функционално зависи от Земята.
Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел. пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето.
Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята.
Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка. Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята. Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим само защото са ни още нужни - така биха казали пчелите.
към текста >>
126.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но най-силно свети тя, когато е още във
фаза
та на яйце или личинка.
На шестнадесетия ден тя е станала възрастна пчела-майка. Тогава тя изпълзява. Девет дена преди това тя вече е била там, вътре, или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-сил-но от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време.
Но най-силно свети тя, когато е още във фазата на яйце или личинка.
Така че е съвсем ясно, че отлетелият първи рой се е състоял от най-чувствителните пчели, които са заминали. Всичко се обяснява от факта, че докато там няма млада майка, нищо не се случва. Защото какво е младата майка? Тя е вече тук даже тогава, когато е само яйце.
към текста >>
127.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-нататък: Луната се изобразявала в такъв вид (в такава
фаза
), доколкото именно лунният сърп се представял като най-важния.
По-нататък: Луната се изобразявала в такъв вид (в такава фаза), доколкото именно лунният сърп се представял като най-важния.
Казвал съм ви: силите, придаващи на човека неговия физически облик, са лунните сили. Всичко като цяло добива смисъл, докато е известно как стоят тези работи. Обаче постепенно всичко това изгубило своето значение.
към текста >>
128.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
В каква
фаза
е и къде стои Луната?
И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за седмица или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното. Преди колко години е станал пасажът на Венера?
В каква фаза е и къде стои Луната?
Преди колко години е имало слънчево затъмнение, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността!
към текста >>
НАГОРЕ