Търсене в текстове за 'Учените'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 201 резултата от 139 текста с точна фраза : 'Учените'.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това е, което досега учените са изпуснали от поглед.
Това е, което досега учените са изпуснали от поглед. Те твърде често са изтъквали прекалено отделните факти, открити от Гьоте и с това са предизвиквали полемика. Вярно е, че често пъти се е обръщало внимание то върху Гьотевото убеждение на последователността на природата, но не се е вземало предвид, че с това се дава само една съвсем странична, имащо малко значение характеристиката на Гьотевите възгледи и че по отношение на науката за организмите, например, главното е да се покаже, от какво естество е това, което запазва тази последователност. Ако тук се назове типът, то трябва да се каже, в какво се състои същността на типа в смисъла на Гьоте.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”.
към текста >>

Действително ние виждаме, че след като Гьоте беше дал подбудата чрез своята велика идея, учените се убедиха в истинността на неговото откритие постепенно чрез наблюдаване на множество случаи.
Когато човек притежава идеята, той е в състояние да намери чрез нея онези случаи, при които тя се изразява по особен начин. Обаче без тази идея, той е предоставен на случая. Действително ние виждаме, че след като Гьоте беше дал подбудата чрез своята велика идея, учените се убедиха в истинността на неговото откритие постепенно чрез наблюдаване на множество случаи.
към текста >>

3. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Учените са се опълчили особено против Гьотевото понятие за разширението сменящо се със свиването.
Учените са се опълчили особено против Гьотевото понятие за разширението сменящо се със свиването. Обаче всички нападения в това отношение изхождат от едно криво разбиране. Счита се, че тези понятия имат валидност само тогава, когато за тях би се намерила една физическа причина, когато би искало да се докаже един начин на действие на работещите в растението закони, от които следва едно такова разширение и свиване. Това показва само, че нещата се поставят на върха вместо на основата. Не може да се предположи нищо, което да произвежда разширението или свиването; напротив: Всичко друго е последствие на тези два фактора, те произвеждат една напредваща метаморфоза от степен на степен.
към текста >>

Учените не могат да си представят понятието в неговата собствена, интуитивна форма; те искат то да бъде резултат на един външен процес.
Учените не могат да си представят понятието в неговата собствена, интуитивна форма; те искат то да бъде резултат на един външен процес. Те могат да си представят разширението и свиването само като нещо произведено, а не като нещо произвеждащо. Гьоте не вижда разширението и свиването така, като че те биха следвали от естеството на неорганичните процеси ставащи у растението, а ги разглежда като начин, как онзи вътрешен ентелехиен принцип си дава форма. Следователно той не можеше да ги счита като сбор, като събрани сетивни процеси и да ги изведе от тях, а трябваше да ги изведе като едно последствие на самия вътрешен единен принцип.
към текста >>

Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>

4. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене.
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно.
към текста >>

В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни".
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай.
към текста >>

Обаче тя кръстоса пътищата на учените естественици, които напипват само повърхността на нещата.
Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай. Едуард Фон Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното". Днес на самия остроумен автор на тази книга ни най-малко не би му хрумнало да отрича нейните несъвършенства. Обаче насоката на мисълта, пред която се намираме тук, е една проникваща, отиваща до основата на нещата. Ето защо книгата завладя силно всички духове, които чувстват нужда от по-дълбоко познание. Обаче тя кръстоса пътищата на учените естественици, които напипват само повърхността на нещата. Всички тези учени се надигнаха срещу нея. След като различните нападки от тяхна страна останаха почти без ефект, излезе едно съчинение от един анонимен автор: "Несъзнателното от гледна точка на физиологията и на теорията на произхода" /1872 г./, която изложи с цялата критична острота, която бихме могли да си представим, всичко против новооснованата философия, което може да се каже против нея от гледна точка на модерната естествена наука. Тази книга предизвика голяма сензация. Привържениците на съвременното направление бяха до най-висока степен доволни от нея. Те публично признаха, че авторът е едни от техните и обявиха неговите изложения като техни.
към текста >>

Ако учените не биха търсили разликата между двете теории на цветовете в два противоречащи си начина на тълкуване, които те искаха след това да изследват по отношение на тяхната оправданост, тогава Гьотевата теория на цветовете отдавна би била оценена в нейното високо научно значение.
Ако учените не биха търсили разликата между двете теории на цветовете в два противоречащи си начина на тълкуване, които те искаха след това да изследват по отношение на тяхната оправданост, тогава Гьотевата теория на цветовете отдавна би била оценена в нейното високо научно значение. Само онзи, който е изцяло изпълнен с такива основно погрешни представи, че от възприятията трябва да отидем обратно към причината на възприятията чрез разсъдъчно размишление, той може още да постави въпроса по начина, както днешната физика върши това. Обаче който е наясно по въпроса, че обяснение на явленията не значи нищо друго, освен наблюдаване на същите в една установена от ума връзка, той трябва да приеме по принцип Гьотевото учение за цветовете. Защото то е последствие на едно правилно схващане на отношението на нашето мислене към природата. Нютон нямаше това схващане. Естествено аз нямам намерение да защищавам всички подробности на Гьотевата теория на цветовете.
към текста >>

5. 17_ж. СЕДМО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

се посочват като енергия, учените са се абстрахирали от специфично свойственото на отделните сетивни качества и разглеждат една обща, общо полагаща им се качественост.
Явленията на света на възприятията, светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., могат да бъдат сведени до общото понятие на произвеждане на сила, т.е. на енергията. Когато светлината, топлината и т.н. предизвикват едно изменение в едно тяло, с това е извършено именно едно произвеждане на сила. Когато светлината, топлината и т.н. се посочват като енергия, учените са се абстрахирали от специфично свойственото на отделните сетивни качества и разглеждат една обща, общо полагаща им се качественост.
към текста >>

6. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Когато при едно същество, което до сега е било поставено в някой вид, е било намирало някакво неочаквано отклонение от произволно установената характерна черта на вида, учените не се размисляли, как едно такова отклонение можело да се обясни изхождайки от самата тази характерна черта, а чисто и просто са установявали един нов вид.
Дълго време задачата на науката е била търсена въобще в едно точно различаване на нещата. Достатъчно е само да помислим за онова състояние, в което Гьоте намери природознанието. Благодарение на Лине идеал на това природознание беше станало да търси точно разликите на отделните растителни индивиди, за да може по този начин да използва в най-малките признаци да установи нови видове и под видове. Два животински или растителни вида, които се различават само по извънредно малки признаци биват веднага поставяни в отделни видове. Когато при едно същество, което до сега е било поставено в някой вид, е било намирало някакво неочаквано отклонение от произволно установената характерна черта на вида, учените не се размисляли, как едно такова отклонение можело да се обясни изхождайки от самата тази характерна черта, а чисто и просто са установявали един нов вид.
към текста >>

7. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там.
Следователно на тази по-висока степен самият дух трябва да бъде съзерцаващ. Нашата разсъдъчна способност трябва да съзерцава мислено и да мисли съзерцаващо. Както Гьоте за първи път обясни, тук ние имаме работа с една съзерцаваща разсъдъчна способност. По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба. Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност. Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
към текста >>

Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба. Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност. Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
към текста >>

8. 19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания.
В началото си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки. Но от средата на сухите понятия, читателят бива отвеждан и към конкретния живот. Аз изцяло поддържам мнението, че човек трябва да се издигне до етерното царство на понятията, ако иска да изживее всички страни на битието. Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най-големите сладости на живота. Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания. Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
към текста >>

9. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак.
Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса: Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно? Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като учение за миналото в човека. Ницше пита: Доколко историческият смисъл действа жизнеподпомагащо? Той се опитва да даде отговор в „Несвоевременни размишления“: „За ползата и вредата от историята за живота“ (1874). Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак. Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване на миналото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него. Такова изповедание му се набива в ушите. Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше.
към текста >>

10. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г.
към текста >>

11. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Строги думи е произнесъл Хераклит против Омир и Хезиод и против учените на деня.
„Хадес и Дионисий е един и същ" се казва в един от Хераклитовите фрагменти. Дионисий, Богът на удоволствието от живота, на поникването и растежа, в чест на когото се празнуват дионисийските тържества; за Хераклит той е един и същ с Хадес, Богът на унищожението, на разрушението. Само който вижда в живота смъртта и в смъртта живота, а в двете вечността, която е над живота и смъртта, само неговият поглед може да види в истинска светлина недостатъците и предимствата на съществуването. Тогава и недостатъците намират своето оправдание, защото и в тях живее вечността. Това, което те представляват от гледището на ограничения, низш живот, е само привидно: „За хората не е по-добре да стане това, което те искат: болестта прави здравето приятно и добро, гладът ситостта, работата почивката." „Морето е най-чистата и най-нечистата вода, пивка и здравословна за рибите, непивка и вредна за хората." Това, което Хераклит иска да ни покаже на първо място, не е преходността на земните неща, а сиянието и възвишеността на вечността. Строги думи е произнесъл Хераклит против Омир и Хезиод и против учените на деня. Той искал да обърне внимание върху техния начин на мислене, който се придържа само към преходното. Той не искал Богове, надарени с качества, които са заети от преходния свят. И не можел да счита за най-висша такава наука, която изследва само възникването и умирането на нещата.
към текста >>

12. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
към текста >>

Каквато и притегателна сила да упражняваха известно време представите за “приспособяванието” и за “борбата за съществуване” при обяснението за появата на видовете учените разбраха, че с тях те са преследвали илюзорни неща.
Към това се прибави и нещо друго. Все повече бе констатирано, на какви слаби основи бяха градили самите природоизследователи с техните обяснения относно раждането на животинските форми, а също и на тези на човека. Каквато и притегателна сила да упражняваха известно време представите за “приспособяванието” и за “борбата за съществуване” при обяснението за появата на видовете учените разбраха, че с тях те са преследвали илюзорни неща. Възниква една школа – под ръководството на Вайсман, която не искаше и да знае, че качества, които едно живо същество е придобило с приспособяването си към околната среда биха могли да се наследят и че благодарение на това настъпва преобразуване на живите същества. Затова всичко се приписваше на “борбата за съществуване” и се говореше за “всемогъщество на естествения подбор”. На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “борба за съществуване” там, където такава съвсем не съществува. Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”.
към текста >>

13. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици.
В това изложение изходната ни точка ще е човекът. Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”. Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие. Чрез това несъзнателно преобразуване от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло са се породили Усещащата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>

14. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения. В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения. Естествено той никога не трябва да се стреми към такъв външен вид на своето изложение, при което на преден план, вместо самото съдържание, да изпъкне неговото риторично изкуства.
към текста >>

15. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси.
Би било излишно да се спираме на едно елементарно недоразумение относно тези факти. Обаче в нашата епоха на материалистично мислене това има известен смисъл. Естествено, хора с такива материалистични представи, ще възразят, че тук единственият научен подход е да се изследват физическите процеси на съня. Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси. Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение. То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони. Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание.
към текста >>

16. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

са учените, за да си направят
са учените, за да си направят
към текста >>

17. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Модерната идея на развитието отхвърли всяка склонност, която караше учените да виждат по-късното вече оформено в по-ранното.
Модерната идея на развитието отхвърли всяка склонност, която караше учените да виждат по-късното вече оформено в по-ранното. За нея по-късното не се съдържаше по никакъв начин в по-ранното. Напротив в нея все повече се разви принципът, да търси по-ранното в по-късното. Този принцип образуваше една съставна част на принципа на наследствеността. Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/.
към текста >>

Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите.
За нея по-късното не се съдържаше по никакъв начин в по-ранното. Напротив в нея все повече се разви принципът, да търси по-ранното в по-късното. Този принцип образуваше една съставна част на принципа на наследствеността. Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
към текста >>

18. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика.
Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени. Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили. Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
към текста >>

19. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените.
Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията. Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща. Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените. Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше.
към текста >>

20. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци.
към текста >>

21. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята.
Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята. Това ще рече, те изследват една вяра, която получаваше своето съдържание от смътното ясновидство на миналото.
към текста >>

22. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>

23. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност.
7. Ние намираме човека поставен с неговото извън-душевно и извън-духовно същество в този свят на земното и извънземното. Доколкото той е поставен в земното, което обхваща неживото, той носи на себе си своето физическо тяло; доколкото развива в себе си онези сили, които внасят живота от мировите далечини в земното, той има едно етерно или жизнено тяло. Съвременната насока в познанието никак не е взела под внимание тази противоположност между земното и етерното. Именно поради тази причина тя е развила върху етерното естество най-невъзможните възгледи. Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност. Обаче без едно такова говорене не може да се стигне до никакво разбиране на човека и на света.
към текста >>

24. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

И това, което въпреки всичко ни говори за такива други форми на съзнанието, митовете и приказките, него съвременните хора, начело с учените, считат като плод на поетизиращата фантазия на древните хора.
Също така чрез Инспиративното познание отново намираме древното инстинктивно виждане, което още е познавало нещо от повтарящите се земни съществувания /прераждания/. Днешната история на човечество то не се занимава с това преобразуване на формите на човешкото съзнание. Тя по-скоро е склонна да вярва , че по същество днешните форми на съзнанието винаги са съществували, откакто съществува едно земно човечество. И това, което въпреки всичко ни говори за такива други форми на съзнанието, митовете и приказките, него съвременните хора, начело с учените, считат като плод на поетизиращата фантазия на древните хора.
към текста >>

25. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят. Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте. Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество. Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните. Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение. Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>

26. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и писателите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“.
Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и писателите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“. Веднага ми стана понятно неговото присъствие там, тъй като той се чувстваше в свои води в разговорите, които се водеха в хотела. Той се застояваше дълго там и просто не можеше да си тръгне. Един път бяхме с него и останалите. Ние, останалите, на следващата сутрин трябваше „по задължение“ да отидем на Гьотевото заседание. Хартлебен го нямаше.
към текста >>

27. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания. Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя. Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби. Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак.
към текста >>

28. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
Забравяйки за това положително отношение към живота на нашето време, ние сме изложени на опасността в решителния момент да се страхуваме да говорим по истинския антропософски начин. Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
към текста >>

Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
Трябва да се стараем да говорим за всички неща отнасящи се до Антропософията по такъв начин, че навсякъде да бъде явно антропософското изостряне на душевното око. Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
към текста >>

29. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес. Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>

30. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна.
към текста >>

31. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес.
Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята. Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова. Това можем да видим от следния пример.
към текста >>

По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа!
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми. Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки.
към текста >>

32. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
към текста >>

33. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата.
Имало един от многото учени, които се кълнели в Аристотел, който е бил приятел на самия Галилей. Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата. Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло. Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло.
към текста >>

34. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия.
Когато в смисъла на Духовната наука разглеждаме така това, което съществува като днешен живот, ние ще трябва да кажем: първоначално този живот е бил в окръжността на Земята, след това той е слязъл така да се каже от тази окръжност, но не можеше да се яви по-рано върху почвата на Земята, преди да беше изпратил там това, от което се нуждаеше като веществена маса, за да ходи върху нея. Процесът на разлагане, който е бил предизвикан от духовно-душевни процеси, е уводният процес към две течения, които възникват от тогава насам: едно възходящо течение, което развива един по-нататък, по-високо съставен живот този живот се нуждаеше само от една част от веществените маси и едно друго течение, което продължава разлагането и се предлага като основа за по-тънките организми, които се развиват после нагоре до човека. Тези по-тънки организми, се намират в едно възходящо развитие. Защо? Защото благодарение на това, че са отделили като в един мощен процес на отделяне грубия материал, който образува след това земната повърхност нещо, което учените днес също не искат да допуснат те са стигнали в състояние да се изолират повече или по-малко от Земята и нейните вътрешни действия и са отдадени сега на това, което се излива върху Земята като мирови действия. Те са изложени сега на по-духовните процеси на мировите действия и дължат на това своето възлизане от несъвършените същества до човека.
към текста >>

35. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>

36. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век. За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>

Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век. За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>

37. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
към текста >>

Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите.
към текста >>

38. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение. След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.
към текста >>

39. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

за мантия на учените лицемери,
за мантия на учените лицемери,
към текста >>

Учените наистина стигат до такова безумие.
Елена Блаватска се появява между хората като «много почитана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея. Учени изказват особеното твърдение: Тя написа велико произведение – «Тайната доктрина», – в което са изложени Дзиан-строфите20. За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално. Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне. Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо.
към текста >>

40. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана.
Тази форма на обсебеност, която се е появявала в Средновековието, напоследък е отслабнала. Тя се проявява само в отделни случаи. Но за сметка на това много е разпространена друга форма на обсебеност, истинска, реална обсебеност. Средновековната обсебеност е астрална обсебеност, днешната е ментална обсебеност. В Средновековието хората са били обсебвани от същества, които, ако се разгледат чрез духовното изследване, са се намирали на астралния план. Съществата обаче, които са заседнали в учените днес и са ги обсебели, се намират на менталния план, в девахана. Те се проявяват в света, който се разглежда като единствено реалния, само като мисли, и затова им се приписва само мисловно съществуване. Както чувствата, усещанията, страстите, нагоните и силните желания не са просто секрет на тялото, а сами по себе си са нещо самостоятелно, реално, истинско, така също и мисловният свят сам за себе си е действителност. Само че такива, каквито са човешките мисли сега, те не са реалност. Тези човешки мисли са само сенки на реалните мисли, както страстите и чувствата на човека са само сенки на нещо съвсем друго.
към текста >>

Посети ме добър познат, който не можеше да си обясни защо при научната си дейност успява да намери аналогии и комбинации, и то в такава степен, в каквато извънредно рядко се среща дори при учените.
Още едно изживяване, което ми се случи именно преди няколко дни. Посети ме добър познат, който не можеше да си обясни защо при научната си дейност успява да намери аналогии и комбинации, и то в такава степен, в каквато извънредно рядко се среща дори при учените.
към текста >>

41. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Митовете не са се породили чрез «поетическа фантазия на народите», това е суеверие на учените.
Така по нов начин можете да изследвате великите истини, съдържащи се в легендите. В древните легенди и митове лежи дълбока мъдрост. Митовете не са се породили чрез «поетическа фантазия на народите», това е суеверие на учените. Учените са най-суеверните хора, които изобщо могат да съществуват. Тези, които вярват в призраци, не са толкова суеверни, колкото учените. Суеверие е, че съществува сляпо действаща народна фантазия.
към текста >>

Учените са най-суеверните хора, които изобщо могат да съществуват.
Така по нов начин можете да изследвате великите истини, съдържащи се в легендите. В древните легенди и митове лежи дълбока мъдрост. Митовете не са се породили чрез «поетическа фантазия на народите», това е суеверие на учените. Учените са най-суеверните хора, които изобщо могат да съществуват. Тези, които вярват в призраци, не са толкова суеверни, колкото учените. Суеверие е, че съществува сляпо действаща народна фантазия.
към текста >>

Тези, които вярват в призраци, не са толкова суеверни, колкото учените.
Така по нов начин можете да изследвате великите истини, съдържащи се в легендите. В древните легенди и митове лежи дълбока мъдрост. Митовете не са се породили чрез «поетическа фантазия на народите», това е суеверие на учените. Учените са най-суеверните хора, които изобщо могат да съществуват. Тези, които вярват в призраци, не са толкова суеверни, колкото учените. Суеверие е, че съществува сляпо действаща народна фантазия.
към текста >>

42. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не само учените вярват, че антропософията е техен враг и не искат нищо да знаят за нея.
Положението на антропософията по отношение на науката много лесно се разбира погрешно. Не само учените вярват, че антропософията е техен враг и не искат нищо да знаят за нея. Също и някои приятели на антропософията са на това мнение. Именно научно образованият лекар, работещ в смисъла на официалните изисквания, лесно ще дойде до преценката, че антропософията не работи с научни методи и оттам не върви ръка за ръка с науката. Но това наистина не е вярно.
към текста >>

43. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Учените говорят за Псевдо-Дионисий, понеже произведенията, носещи това име, могат да се докажат едва от 6-ти век насам.
Ако искаме да се придържаме към едно нещо, което може би в това отношение се е появило най-силно на повърхността на външната история, то е великата езотерична християнска школа, която Апостол Павел сам е основал в Атина – школата на Дионисий Ареопагита94. Учените говорят за Псевдо-Дионисий, понеже произведенията, носещи това име, могат да се докажат едва от 6-ти век насам. В това отношение те няма да улучат истината, докато не им стане ясно, че в течение на времето обичаите съществено са се променили. Докато днес даден човек, който има умни мисли, не може да дочака кога мислите му, изложени и отпечатани на хартия, ще се понесат из света, в старите времена е било напълно обратното. Свещените истини са се опазвали строго от широката публичност и не са се хвърляли на главата на всекиго. Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
към текста >>

44. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените.
Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>

45. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Теория на зелената маса на учените е, че сказанията и митовете са съчинени от народната поезия.
Както е при знаците и символите, така е и при древните сказания и митове. Теория на зелената маса на учените е, че сказанията и митовете са съчинени от народната поезия. Народът не е поет. Всички сказания и митове са остатъци от едно време, когато човекът все още беше в известна степен надарен с ясновидство. Това, което ни се разказва в европейските сказания и митове, те съхраняват факти, които в миналото хората са можели да виждат. Всичко в тези сказания, приказки и митове първоначално е било виждано ясновидски и е преразказ на първоначални ясновидски опитности. Изобщо това е митологията: преразказ на ясновидски опитности.
към текста >>

46. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово. За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
към текста >>

47. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н.
тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
към текста >>

48. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории.
Науката ще се ограничи в грубо материалното, макар в настояще време още да се съхранява в забележителното преходно състояние. Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго. Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории. Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н. Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
към текста >>

Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>

49. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия.
Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия. И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал!
към текста >>

50. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия.
Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия. Това не са съчинения на народната фантазия; народът не съчинява така, че, когато вижда да преминават облаци, да казва: Това са овце. Че народът така съчинява, това са измислици на днешната ученост, която в тези неща е жива фантазия.
към текста >>

51. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тогава учените бяха посветени.
Тогава те започват да изучават законите, но правят и нещо повече. Те си казват: не на празно боговете са ни оставили една писменост за звездите, не напразно ни изявяват те тяхната воля в природните закони. Ако чрез своята собствена работа човекът трябва да произведе едно благо, тогава в уредбите, които създава тук, той трябва да пресъздаде едно копие на това, което може да изучи от звездите. О, да бихте могли да погледнете в работната стая на египетските посветени! Вие бихте открили един начин на работа съвършено различен от този прилаган в съвременната наука. Тогава учените бяха посветени. Те изучаваха движението на звездите и се запознаваха с ритъма на техните положения и движения и с действието на тези положения върху това, което ставаше на Земята. Те си казваха: "Когато на небето се намира това или онова съзвездие, тогава тук долу на земята трябва да стане това или онова в държавния живот, а когато дойде едно друго съзвездие, трябва да стане нещо друго. След 100 години ще имаме определени съзвездия казваха те и тогава съобразно с това трябва да стане нещо съответно." По този начин предварително се определяше за хиляди години това, което трябваше да се прави. Така се е родило това, което е записано в книгите на сибилите. Това, което тези книги съдържат, не е никакво заблуждение; посветените са записали според грижливи проучвания това, което трябваше да стане за хиляда години напред, и техните приемници са знаели, че това трябва да се спазва.
към текста >>

52. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>

53. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа.
И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва. Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо. Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа. Този довод е повтарян безкрайно много пъти. Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа. Те са тези, които сънуват. Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
към текста >>

Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що. И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>

54. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота.
Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си. Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде. Ето какво не бива да забравяме.
към текста >>

55. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той е дарил на човечеството нови понятия; ето защо те учените са го считали като дилетант.
Лесно би било да се докаже, че научното мислене въпреки натрупването на голям брой наблюдения, не е обогатило човечеството с нито едно ново понятие. Защото, нека отбележим добре, наблюденията не са понятия, Не мислете, че една теория като дарвинизма, например, е внесла в човечеството нови понятия. Ако човечеството е получило такива нови понятия, това не е от теоретиците на науката, но от хора, които са черпили своите вдъхновения от съвършено друг източник, Гьоте например. Той е дарил на човечеството нови понятия; ето защо те учените са го считали като дилетант.
към текста >>

56. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И за всеки познавач на съвременната естествена наука е твърде интересно и изненадващо да установи, че дори днес съществуват области, където учените, така да се каже, просто се сблъскват с факта, че у човека има нещо, което не произхожда от зародишните клетки.
Така ние неусетно се доближаваме до една нежна и трудно уловима истина. И за всеки познавач на съвременната естествена наука е твърде интересно и изненадващо да установи, че дори днес съществуват области, където учените, така да се каже, просто се сблъскват с факта, че у човека има нещо, което не произхожда от зародишните клетки. Предпоставките за подобна констатация са вече налице; обаче интелектът на изследователите е все още недостатъчен, за да вникнат правилно в това, което самите те установяват чрез своите наблюдения, експерименти и т.н. Защото в обективните процеси на експеримента действуват много по-висши сили, отколкото науката допуска. Несъмнено, естествената наука не би отишла твърде далеч, ако разчита единствено на сръчността на изследователите. Докато те работят в лабораторията, клиниката или кабинета, зад тях стоят определени духовни сили и Същества, които си служат с тях като с инструмент и ръководят еволюцията на света, позволявайки да излязат на повърхността процеси и факти, които изследователите изобщо не разбират. Ето защо е все пак напълно правилно, че дори обективната изследователска дейност се ръководи от невидими „учители", т.е.
към текста >>

57. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>

58. Лекция първа GA_126 Окултна история

И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>

59. Лекция втора GA_126 Окултна история

Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим към по-старите души.
Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим към по-старите души. Окултното изследване показва обаче обратното, колкото и странно да звучи, и даже за окултистите е поразително, че например в Кант11 е живяла млада душа. Да, с това нищо не можеш да направиш - фактите говорят това. Може да се каже, че по-млади души се въплътяват, разбира се, в болшинството случаи, в цветните раси; че цветните раси, именно черната раса, води до въплъщение главно на по-млади души. Също и своеобразието на такъв род човешко мислене, който се изразява в ученост, в сегашната материалистическа наука, се обуславя от по-млади души. И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците.
към текста >>

60. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците.
Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
към текста >>

И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист!
към текста >>

61. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
към текста >>

Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката. Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
към текста >>

62. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението.
Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение.
към текста >>

63. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората.
В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа. Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание. Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта. Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората. Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31. Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине. И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването! В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време.
към текста >>

64. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии?
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително. „ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение.
към текста >>

65. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието.
В нормалния човешки живот ние имаме пред себе си човешкото физическо тяло така, че неговите отделни органи се намират в съобщение едни с други, те са свързани по определен начин едни с други. Действията на отделните органи преминават едни в други. Чрез това, че човек оставя езотеризма или Антропософията да действуват сериозно върху него, отделните органи стават по-самостоятелни, по-независими едни от други. По определен начин общият живот на физическото тяло бива понижен, заглушен и отделният живот на органите подсилен. Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив.
към текста >>

66. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения.
И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н. Следователно, ако мозъкът би бил само една комплицирана машина, е невъзможно нашите душевни изживявания да се пораждат от него.
към текста >>

67. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот.
към текста >>

68. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите.
И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо.
към текста >>

“ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца!
към текста >>

69. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо?
към текста >>

70. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

"Свободната от предвзетости" наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това.
От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия. И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година. Той не знае, че неговото учение само копира решенията на този събор. Да, така наречената "непредвзета" наука, ако по-подробно задълбаем в нейната история, е пълна с ясно изразени предвзетости. "Свободната от предвзетости" наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това.
към текста >>

71. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното.
За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето.
към текста >>

72. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности. Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години. Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те?
към текста >>

73. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Нека да се разкрие и ще го приемем като един от нашите.» Накратко, учените направиха такава голяма пропаганда на това произведение, което ги ползваше, че то скоро се изчерпа.
Всичко, което можеше да се изложи напълно научно там от фонда на естествената наука, беше изложено срещу Едуард фон Харт-ман в това произведение на един непознат - както днес се изнасят много неща срещу духовното изследване. И виж ти, произведението беше прието. Хекел каза23: «Това е написал един истински естественик срещу този дилетант Едуард фон Хартман. Тук се вижда какво може един учен на естествените науки. Аз сам не бих могъл да напиша нещо по-добро. Нека да се разкрие и ще го приемем като един от нашите.» Накратко, учените направиха такава голяма пропаганда на това произведение, което ги ползваше, че то скоро се изчерпа. Беше необходимо второ издание24. Тогава авторът публикува името си - това беше Едуард фон Хартман!
към текста >>

Едуард фон Хартман можеше сам да си противопостави всичко, което учените на природната наука изнасяха срещу него и той го направи.
Така веднъж един човек даде много важен урок на света. Онзи, който като духовен изследовател трябва да види какво е написано срещу духовното изследване, може без много усилие да изсмуче от малкия си пръст всичко, което се изнася срещу духовната наука. Едуард фон Хартман можеше сам да си противопостави всичко, което учените на природната наука изнасяха срещу него и той го направи.
към текста >>

74. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но учените имат и друга задача.
Един голям учен отново прави епохално откритие, което всеки разумен човек от улицата може да го направи. Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата?
към текста >>

В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли.
Един голям учен отново прави епохално откритие, което всеки разумен човек от улицата може да го направи. Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия.
към текста >>

75. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Още в древността се е знаело, че там става въпрос за космически сили и днес също екзотерично е познато на учените, че в Зодиака зад Близнаци по някакъв начин стои позитивен и негативен магнетизъм.
За тези сили няма да се грижат там, където се опитват да постигнат всичко чрез дуализма и полярността, чрез позитивни и негативни сили. Духовните тайни, които могат да оставят духовността да протече от космоса на Земята - с помощта на двустранните сили на магнетизма, позитивния и негативния, - идват от всемирното пространство, от посоката на Близнаци. Това са обедни сили. Още в древността се е знаело, че там става въпрос за космически сили и днес също екзотерично е познато на учените, че в Зодиака зад Близнаци по някакъв начин стои позитивен и негативен магнетизъм. Там ще става въпрос да се парализира това, което следва да се извлече от космоса чрез разкриването на двойнствеността; да се парализира по материалистически егоистичен начин, чрез сили, предимно протичащи към човечеството от Близнаци, и да може изцяло да се постави в служба на двойника.
към текста >>

76. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но как най-учените хора днес се отнасят към духовнонаучното познание?
Но как най-учените хора днес се отнасят към духовнонаучното познание? Да, тук имаме хубав пример. На различни места споменавах интересния факт, че от школата на Хекел, от Оскар Хертвиг, ученик на Хекел, е написана отлична книга: „Развитието на организмите, опровержение на Дарвиновата теория за случайността“.
към текста >>

77. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот.
В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>

78. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>

79. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд.
Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра. И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>

И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора.
Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация. По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат. След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii].
към текста >>

80. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
към текста >>

81. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>

Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>

82. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но гореспоменатите пред стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността.
И така е всъщност с всяка светлина. Така е всъщност с всички действия. Всички действия подлежат всъщност на закона на еластичността, който закон има една граница на еластичността. Но гореспоменатите пред стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността. Ако бихме били физици, аз бих обърнал вниманието Ви върху това, как хората разбират днес във физиката пътя, който е изминат, как те разбират времето. И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на делението/:
към текста >>

83. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена.
Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>

84. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата.
Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса.
към текста >>

85. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

непрекъснатото наблягане само върху всичко онова, което външният сетивен свят, светът на материалните фактически данни, предлага на учените и социолозите.
Бях изтъкнал две големи опасности в областта на мисленето, в полето на активното научно изследване. Аз въведох по онова време два израза, дефиниращи двата големи врага на човешкия духовен прогрес. От една страна говорих за "догмата на откровението", а от друга страна за "догмата на обикновената опитност". Желаех да покажа, че едностранчивото развиване на догмата на откровението, така както се е развила в религиозните изповедания, бе точно толкова гибелна, колкото и постоянното налагане на т.н. догми на опитността, т.е. непрекъснатото наблягане само върху всичко онова, което външният сетивен свят, светът на материалните фактически данни, предлага на учените и социолозите. С течение на времето възникна задачата за представяне на тези мисли по-конкретно, за разкриване на реалните сили зад това или онова явление.
към текста >>

В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока.
Какво тогава лежи зад всичко, към което се насочва вниманието ни, когато се споменава догмата на откровението? Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция. А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция. В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно? Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост!
към текста >>

86. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък.
Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>

87. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
И какво се получи? Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети. Нещата имат напълно своята вътрешна свързаност. Днешната наука е възможно само ако тя се прави по такъв начин, че счита за авторитетен учен именно този, който приема без резерви гледната точка на теологията от Средновековието. Днешната наука е абсолютно продължение на най-интимния нерв на схоластичната теология; останалото е само нещо, дошло после, но това е продължението до нашата епоха, от схоластичната епоха.
към текста >>

За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме". Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието. Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>

88. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят. Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
към текста >>

89. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
към текста >>

Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход. Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика. Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология. Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>

90. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Учените на 19.
с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо. Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер. В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19. век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие.
към текста >>

91. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект.
Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н.
към текста >>

Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>

92. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите».
Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин. Той ослепя напълно. Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер. Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял. Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
към текста >>

93. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»!
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>

94. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
към текста >>

95. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>

96. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос.
И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр. Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството. Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос. То се отнася за много по-ранни времена. И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни.
към текста >>

97. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.
към текста >>

В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
[1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921). В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>

98. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи.
Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид. Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи. Хора, които някога са били посветени, не винаги се раждат отново така, че веднага да се забележи, че в определено време са били посветени. Във всяка епоха, дори да е бил посветен в някогашни мистерии, човек може да приеме само онази духовност, която съответства на душевната нагласа, която се разрешава от тялото, принадлежащо на дадената епоха. Когато се погледне същинската душевност, се вижда, че тя не се покрива с диалектическо-логичните представи, които имаме за душевността на човека. Душевното всъщност лежи много по-дълбоко, отколкото обикновено се смята.
към текста >>

99. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13.
39. Лицемерология: Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921). В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>

100. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
към текста >>

101. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>

След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>

102. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
По тази причина книгата "Загадките на философията" ще бъде много нежелана, защото се занимавам с този въпрос в последната глава. Пътят към света на духа е преграден от две страни. Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
към текста >>

Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата?
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
към текста >>

От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>

103. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>

Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази:
към текста >>

Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените.
Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
към текста >>

Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>

104. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност?
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
към текста >>

Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка.
към текста >>

Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид. Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>

Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството.
към текста >>

105. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>

Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването. Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
към текста >>

106. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството.
Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание. Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>

107. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби.
Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност. И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време. Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения. Авторите на веселите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади. Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби. Поетите може и да го вярваха, понеже те рецитираха с много дълбоко чувство. Обаче аз определено смятам, че в повечето случаи такъв род съчинения остават неразбрани.
към текста >>

108. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“. Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение. Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават. Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>

109. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между учените се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
Искам с това само да подчертая какви неясни понятия съществуват днес. Много неща са написани и публикувани за този случай в началото на деветдесетте години на миналото столетие, така че от една кавга между учените се вижда как такива неща могат да се появят и днес.
към текста >>

110. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>

Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
към текста >>

Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят.
Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>

И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>

Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика. Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>

111. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>

112. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Защото, какво всъщност се прави, когато учените искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения?
Защото, какво всъщност се прави, когато учените искат да изразят природните явления чрез диференциал ни уравнения? Изтъква се всичко онова, което избягва на нашата интимна опитност. Нека бъда извинен, ако навлизам тук в една област, в която биха могли да ме следват само специалистите; за съжаление не ми е възможно да направя тук едно пълно изложение на инфинитезималното изчисление. Бих искал въпреки това да обърна вниманието Ви върху няколко точки, които се отнасят направо към темата на нашето изследване.
към текста >>

113. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>

Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното. Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>

Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>

114. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>

Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани!
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани! Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света. Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>

Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани! Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света. Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия. Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>

Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него. Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>

115. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>

116. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша.
Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша. Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
към текста >>

Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части. Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр. Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>

Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>

В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни.
В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни. Така се стигна до там, той да бъде считан като една машина: "Човекът е една машина", казваше Дьо Ла Метри. Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие.
към текста >>

117. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията. Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията. Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>

118. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>

119. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание. Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите. В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
към текста >>

120. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре.
Какво ни показва досегашният опит? Че сега се касае не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се касае за разпростирането и проникването на Антропософията в света. Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре. В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи. Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи. Какво доказва това?
към текста >>

Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг. Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред. Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката. И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин. Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци.
към текста >>

Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща.
Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах.
към текста >>

121. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените?
Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>

122. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
към текста >>

123. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси. Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>

124. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Даже учените-материалисти забелязват това.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1]. Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека. Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>

125. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
И само когато отново огладнее, то се пробужда. Защото това, което става в тялото, когато детето изпитва глад, му харесва много по-малко. Тогава то се пробужда. И така, виждате, че детето даже в съня би искало да изпитва удоволствие от своето тяло. Бихте могли в това отношение да направите прекрасни наблюдения. Само учените не ги правят, защото те нямат способности за това.
към текста >>

Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става.
Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят. След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек. Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много. По същество мнозинството днес се учи много малко. Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става. Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта. От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото. И тук можем да посочим времето, което «азът» прекарва, за да научи от целия свят това, как живее и действа човек вътрешно.
към текста >>

126. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче такива явления не трогват учените господа.
Бихте могли да кажете: но защо тогава детето така прилича на майката или на бащата? Господа, това става по причина, че детето постоянно подражава, имитира. Този, който казва: това дете и баща му си приличат като две капки вода - би могъл да каже и нещо друго. Виждате ли, макар и за това да не се говори толкова широко, но след известен период детето изглежда много приличащо на баща си или на майка си; по-късно детето става много повече приличащо, отколкото когато е съвсем малко. Обаче такива явления не трогват учените господа. Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно!
към текста >>

127. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените.
Виждате ли, господа, Исус от Наза-рет е расъл като обикновено момче; даже и днес може да се прегледа това, което стои в Евангелията и (да се убедим), че това е вярно. Той е бил син на дърводелец. Това е вярно. Той е расъл като съвсем обикновено момче. Но той е владеел много от отнасящото се до древната мъдрост. Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените. Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени! Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило.
към текста >>

128. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо.
Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>

129. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
към текста >>

130. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото.
към текста >>

Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано.
към текста >>

Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества.
Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано. Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука.
към текста >>

131. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

За религията на масите или за религията на учените?
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
към текста >>

132. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани. Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>

133. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените. При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>

134. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
към текста >>

135. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч.
В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес. Записвали са изключително рядко, при това най-свещеното. Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция, но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци. Така са възникнали много знаци за всичко възможно. Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко. Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч. При това им се налагало да знаят не само всички езици, но и всички диалекти. А даже на северния немец му е много трудно да разбере швейцарския диалект. Обаче хората от мистериите, освен езика, на който са говорели, са имали определени знаци,
към текста >>

136. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества.
За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили.
към текста >>

137. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

За религията на масите или за религията на учените?
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
към текста >>

32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените. При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>

138. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г.
И докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава как намалява видимата светлина на Слънцето, когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват. Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г. и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.
към текста >>

Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология.
Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето. Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология. В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно.
към текста >>

Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това.
Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това. Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!
към текста >>

139. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
Виждате ли, преди всичко би следвало да обърна внимание колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери как са се възприемали в света новите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните. Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
към текста >>

НАГОРЕ

1.9507081508636