Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1546
резултата от
769
текста в
2
страници с корен от думите : '
Участ
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
503
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте взе живо
участ
ие в това, не само като ръководеше издаването, но и като сам даде своя принос.
Голямото съчинение на Лаватер "Физиогномични фрагменти за поощрение познаването на човека и на любовта към човека" излезе в 1775 1778 година.
Гьоте взе живо участие в това, не само като ръководеше издаването, но и като сам даде своя принос.
Обаче особено интересно е, че в този принос ние можем вече да намерим зародиша на неговите по-късни работи в областта на зоологията.
към текста >>
Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо
участ
ие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте.
Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси.
На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг.
към текста >>
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да
участ
ва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това.
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да
участ
ваме в нейните произведения.
В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях". И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност".
След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо
участ
ие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съ
участ
ник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
3.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което повърхностното разглеждане на нещата вярва лишено от всяко
участ
ие в идеята, по-дълбокото мислене го извежда от идеята.
Да изследваме същността на една вещ означава, да започнем в центъра на света на мислите и да работим от този център, докато през душата ни се яви един такъв мисловен образ, който ни изглежда тъждествен с възприетата чрез сетивата вещ. Когато говорим за същността на една вещ или въобще за същността на света, ние не можем следователно да мислим нищо друго, освен разбирането на действителността като мисъл, като идея. В идеята ние познаваме онова, от което трябва да изведем всичко друго: Принципа на нещата. Това, което философите наричат абсолютно, вечното битие, Основата на Света, а религиите Бог, това ние наричаме, въз основа на нашите познавателно-теоретични обяснения: идеята. Всичко, което в света не се явява непосредствено като идея, накрая то бива познато като произлизащо от нея.
Това, което повърхностното разглеждане на нещата вярва лишено от всяко участие в идеята, по-дълбокото мислене го извежда от идеята.
Никоя друга форма на съществуванието не може да ни задоволи, освен тази изведена от идеята. Нищо не трябва да остане отвъд, всичко трябва да стане една част на великото Цяло, което идеята обгръща. Обаче идеята не изисква никакво излизане извън нея. Тя е това, което е изградено на самото себе си, тя е същността, която е здраво основана на самата себе си. Това не се състои във факта, че ние я имаме непосредствено настояща в нашето съзнание.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе
участ
ие със своята личност в движението на света.
Тогава той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може да застане на подобаващо място със своята работа. Тук духовните науки /историята, историята на културата и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници. В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави.
Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света.
Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него.
към текста >>
Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето
участ
ие в него.
Тук духовните науки /историята, историята на културата и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници. В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света.
Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него.
към текста >>
5.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не
участ
ва любвеобилно.
И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител. Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре.
Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно.
"Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед. Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа.
към текста >>
И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с
участ
ието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата.
Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е. вечната закономерност. Това беше един възглед съобразен с Гьотевия дух. Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина. В това се състои родството на Гьоте със Спиноза.
И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата.
Че Гьоте както и Спиноза отхвърляха последните причини, това беше само едно последствие на техните възгледи. Нека само ясно си представим теорията за последните причини. Дадено нещо се обяснява по отношение на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго. Показва се, това нещо е така и така устроено, защото другото е така и така. Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго.
към текста >>
При него не може и дума да става, че идеята е взела
участ
ие в състава на света като реален принцип.
Идеята не съществува /не е действена/ само там, където тя става съзнателна, но и в друга форма. Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип. Когато между съставляващите света принципи Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец. Шопенхауер е на мнение, че всяко съдържание на понятията е само субективно, че то е само явление на съзнанието, и поставя това мнение на върха.
При него не може и дума да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип.
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки. Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята. Хартман хваща всяко отделно съществуване и показва, как навсякъде може да бъде възприемана идеята. Основният характер на светогледа на Шопенхауер е еднообразието, този на Хартман единността.
към текста >>
6.
02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Шрьоер, моят много обичан учител, ме въведе в Гьотевия възглед за света, моето мислене беше поело вече едно направление, което ми даде възможност да премина над чистите отделни открития на поета и да се обърна направо към главното: Начина, по който включваше такива отделни факти в своето цялостно схващане за природата, как той го използваше, за да стигне до разбиране на връзката между природните същества, или както той сам се изразява (в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност") така сполучливо, за да вземе духовно
участ
ие в произведенията на природата.
Когато К. Ю.
Шрьоер, моят много обичан учител, ме въведе в Гьотевия възглед за света, моето мислене беше поело вече едно направление, което ми даде възможност да премина над чистите отделни открития на поета и да се обърна направо към главното: Начина, по който включваше такива отделни факти в своето цялостно схващане за природата, как той го използваше, за да стигне до разбиране на връзката между природните същества, или както той сам се изразява (в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност") така сполучливо, за да вземе духовно участие в произведенията на природата.
Аз скоро разбрах, че онези постижения, които днешната наука признава на Гьоте, са несъщественото, докато важното се пропуска.
към текста >>
7.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние нямаме никакво
участ
ие в неговото възникване.
Що е опитност? Всеки има съзнание за това, че неговото мислене се запалва в допир с действителността. Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен външен свят и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен свят. първата форма, в която всичко това застава пред нас, стои завършена пред нас.
Ние нямаме никакво участие в неговото възникване.
Като възникващо от някакъв отвъден непознат свят, така се представя първо действителността на нашето сетивно и духовно схващане. Първо ние можем да оставим нашия поглед само да броди над заставащата срещу нас многообразност. Тази първа наша дейност е сетивното схващане на действителността. Това, което се предлага първо на това схващане, ние трябва да го задържим. Защото само това можем да наречем чиста опитност.
към текста >>
8.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво
участ
ие.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали. Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”.
Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие.
Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>
9.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние определяме опитността именно като онова нещо, при което нашето мислене няма никакво
участ
ие.
Ние искаме да избегнем грешката да припишем предварително някакво качество на непосредственото дадено, на първата форма, в която се явяват външният и вътрешен свят, и така на основата на едно предположение да наложим значимостта на нашето изложение.
Ние определяме опитността именно като онова нещо, при което нашето мислене няма никакво участие.
Следователно в началото на нашето изложение не може да става дума за някаква мислителна грешка. Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че мислят да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея. А сега може да ни се възрази, че и ние също сме приписали редица отличителни свойства на чистата опитност. Ние я нарекохме безкрайно разнообразие, един агрегат от лишени от връзки отделни неща и т.н. Не са ли е това мислителни определения?
към текста >>
10.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче още със самия факт, че искаме да обясним
участ
ието, което онази втора съставна част в мировите процеси има, и при това си служим с понятията, ние си противоречим.
Тя е тази, да се счита, че мисленето не е достатъчно да състави, да образува, че трябва да се прибавя и нещо друго (сила, воля и пр.), за да стане възможен светът. При едно по-точно разсъждение се вижда обаче веднага, че всички подобни фактори не са нищо освен отвлеченост от света на възприятието, които сами очакват да бъдат обяснени. Всяка друга съставна част на мировата същност освен мисленето би наложила веднага един друг вид схващане, един друг вид познание освен мислителното. Ние би трябвало да стигнем до онази друга съставна част по друг начин освен чрез мисленето. Защото мисленето доставя само мисли.
Обаче още със самия факт, че искаме да обясним участието, което онази втора съставна част в мировите процеси има, и при това си служим с понятията, ние си противоречим.
Но освен това вън от сетивното възприятие и мисленето не ни е дадено никакво трето нещо, защото при едно по-близко разглеждане всички негови членове показват, че като такива те не съдържат същността на света. Ето защо тази същност може да се търси единствено в мисленето.
към текста >>
11.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Как мога аз тук да зная веднага, кой от тези факти
участ
ва повече и кой по-малко в този процес?
Отношението, в което са доведени фактите, трябва да бъде идейно, съобразно с нашия дух. Естествено, в отношенията, в които нещата са доведени чрез ума, те ще се отнасят съобразно тяхната природа. Ние веднага виждаме, какво се добива с това. Ако аз гледам само на посоки в сетивния свят, тогава виждам само процеси, които са произведени чрез съвместното действие на толкова много фактори, щото ми е невъзможно да видя непосредствено, какво всъщност се намира като действащ фактор зад това действие. Аз виждам един процес и същевременно фактите а, в, c и d.
Как мога аз тук да зная веднага, кой от тези факти участва повече и кой по-малко в този процес?
Нещата стават прозрачни, когато първо проуча, кой от четирите факта е безусловно необходим, за да може процесът въобще да настъпи. Намирам например, че а и с са безусловно необходими. След това намирам, че без d процесът наистина би настъпил, обаче със значително изменение, а напротив виждам, че в няма никакво съществено значение и би могъл да бъде заменен и чрез нещо друго. В приведения пример чрез I изразяваме символично групирането на елементите за чистото сетивно възприятие, чрез II това за духа.
към текста >>
12.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно
участ
ие в създаване на съдържанието.
Нашата сетивна организация е тази, която тук ни доставя това, което в света на организмите получаваме чрез духа. За да възприемаме сладко, кисело, топло, студено, светлина, цвят и т.н., ние се нуждаем само от здрави сетива. Тук в мисленето към веществото трябва да намерим само формата. Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго. Ето защо типът не определя съдържанието чисто формално, както законът прави това, а той прониква живо това съдържание отвътре, като нещо собствено негово.
На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно участие в създаване на съдържанието.
Един начин на мислене, на който съдържанието се явява в непосредствена връзка с формалното, се е наричало винаги интуитивно мислене.
към текста >>
13.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Той трябва да намери точката, за да вземе
участ
ие в движението на света.
Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като стремеж на човека. Тук отново имаме един обективен факт, който се проявява като субективна нужда. Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност. Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение. Как той се включва в структурата на света, зависи от него.
Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света.
Тук духовните науки получават своята задача. Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето участие в него според това познание. Тук изниква мисията, която психологията, етнографията, историческата наука трябва да изпълняват. Тази е същността на природата, че закон и дейност са разделени, дейността се явява властваща от закона; напротив тази е същността на свободата, че и двете се сливат, че действащият фактор се проявява непосредствено в действието и произведеното регулира само себе си.
към текста >>
Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето
участ
ие в него според това познание.
Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност. Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение. Как той се включва в структурата на света, зависи от него. Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света. Тук духовните науки получават своята задача.
Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето участие в него според това познание.
Тук изниква мисията, която психологията, етнографията, историческата наука трябва да изпълняват. Тази е същността на природата, че закон и дейност са разделени, дейността се явява властваща от закона; напротив тази е същността на свободата, че и двете се сливат, че действащият фактор се проявява непосредствено в действието и произведеното регулира само себе си.
към текста >>
14.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето
участ
ие, само тогава е изключена всякаква грешка.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения. Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение. Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване.
Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка.
Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>
15.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Сега трябва да се запитаме, какво
участ
ие взима мисленето при установяването на нашия научен образ на света в противоположност на само даденото.
Сега трябва да се запитаме, какво участие взима мисленето при установяването на нашия научен образ на света в противоположност на само даденото.
От нашето изложение следва, че това се изпълнява от формата на закономерността. Да допуснем, че в приведената по-горе наша схема "А" е причината, "Б" действието. Причинната връзка между А и Б никога не може да стане незнание, ако мисленето не беше в състояние да образува понятието за причинност. Но за да признаем в дадения случай "А" за причина, "Б" за действие, необходимо е и двете да отговарят на това, което се разбира под названието причина и действие. Съвършено така стои въпросът и с други категории на мисленето.
към текста >>
16.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Виждам се изправен пред това възникнало, без мое
участ
ие нещо; то застава пред мен и аз трябва да го приема като предпоставка за моя мисловен процес.
Причината, поради която ние не наблюдаваме мисленето във всекидневния духовен живот, не е някаква друга, освен че то почива на собствената ни дейност. Онова, което аз самият не произвеждам, се появява като нещо предметно в полето на моето наблюдение.
Виждам се изправен пред това възникнало, без мое участие нещо; то застава пред мен и аз трябва да го приема като предпоставка за моя мисловен процес.
Докато размишлявам за предмета, аз се занимавам с него, погледът ми е обърнат към него. Това занимание е именно мисловното съзерцание. Вниманието ми е насочено не към моята дейност, а към обекта на тази дейност. С други думи: Докато мисля, аз не виждам моето мислене, което сам произвеждам, а виждам обекта на мисленето, който аз не произвеждам.
към текста >>
17.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Срещу това твърдение няма какво да се възрази, доколкото аз само най-общо вземам предвид обстоятелството, че устройството на моя субект
участ
ва в определянето на възприятието.
Срещу това твърдение няма какво да се възрази, доколкото аз само най-общо вземам предвид обстоятелството, че устройството на моя субект участва в определянето на възприятието.
Но значително по-иначе биха се поставили нещата, ако бяхме в състояние да посочим коя е функцията на нашето възприемане при възникването на едно възприятие. Тогава щяхме да знаем какво става с възприятието по време на възприемането и бихме могли също да определим какво трябва да представлява то, преди още да бъде възприето.
към текста >>
18.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Мисленето е елементът, чрез който
участ
ваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
Ние обаче не се задоволяваме с това, посредством мисленето да отнасяме възприятието към понятието, ами го отнасяме и към нашата особена субективност, към нашия индивидуален Аз. Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност, за която вече споменахме.
Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
към текста >>
19.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Чрез своето мислене Азът
участ
ва в общия всемирен живот; чрез мисленето той чисто идейно (понятийно) отнася възприятията към себе си, и себе си към възприятията.
Има и още една изява на човешката личност.
Чрез своето мислене Азът участва в общия всемирен живот; чрез мисленето той чисто идейно (понятийно) отнася възприятията към себе си, и себе си към възприятията.
При чувството той изживява едно отнасяне на обектите към своя субект; при волята се извършва обратното: При желаенето ние също имаме работа с едно възприятие, а именно с това на индивидуалното отнасяне на нашия субект към обективните неща. Онова, което при желаенето не е чисто идеен фактор, е също така само обект на възприемането, както и при което и да е нещо от външния свят.
към текста >>
20.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Не на такива сили ще бъде приписано
участ
ие при образуване на формата на следите.
Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи. Едва ли някой би се изкушил да каже, че следите се оформят от почвени сили, действащи отдолу нагоре.
Не на такива сили ще бъде приписано участие при образуване на формата на следите.
По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише участие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои публикации, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н. Тук целта беше само да се отбележи какво установява непредубеденото наблюдение над самото мислене. - Б. а./
към текста >>
По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише
участ
ие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои публикации, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н.
От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм. А щом това се разбере, вече не може да се преиначава значението на това съответствие за самото мислене. Когато се стъпва в размекната почва, в нея се отпечатват следи. Едва ли някой би се изкушил да каже, че следите се оформят от почвени сили, действащи отдолу нагоре. Не на такива сили ще бъде приписано участие при образуване на формата на следите.
По същия начин и този, който непредубедено наблюдава същността на мисленето, няма да припише участие в тази същност на следите в телесния организъм, които възникват от това, че мисленето подготвя появата си чрез тялото.*/* В свои публикации, последвали настоящата книга, авторът в различни насоки е представил как горният възглед се проявява в рамките на психологията, физиологията и т.н.
Тук целта беше само да се отбележи какво установява непредубеденото наблюдение над самото мислене. - Б. а./
към текста >>
21.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето
участ
ва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното.
По този начин обаче ние вече сме изоставили степента на наивното съзнание и навлизаме в сфера, където нравствените закони се обособяват като норми. Те вече нямат носител и се превръщат в метафизически същности, които съществуват чрез самите себе си.
Те са аналогични на невидимовидимите сили на метафизическия реализъм, който не търси действителността посредством дела, с които човешкото същество чрез мисленето участва в тази действителност, а по хипотетичен начин мисловно я добавя към изживяното.
Извънчовешките нравствени норми също така винаги имат характер на съпътстващо явление на този метафизически реализъм. Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия.
към текста >>
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не
участ
ва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното.
Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен.
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното.
За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
22.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Той трябва да ни подтиква към действено
участ
ие в него.
Който изхожда от тази гледна точка, лесно ще може да предначертае посоката, в която човешките действия трябва да поемат, за да дадат своя принос за най-доброто на света. Човекът ще трябва само да изучава волята Божия и да нагажда поведението си към нея. Щом знае какви са божиите намерения относно света и човешкия род, той постъпва правилно. И ще се чувства честит, ако към останалото благо прибавя и своето. Така от оптимистично гледище животът заслужава да бъде живян.
Той трябва да ни подтиква към действено участие в него.
към текста >>
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот,
участ
ието в културния напредък.
По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>
Следователно нравственият живот на хората ще бъде
участ
ие в унищожението на съществуването.
Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване.
Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването.
Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр.
към текста >>
23.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е
участ
та на ходещия по собствени пътеки.
Фридрих Ницше се определя като самотен мислител и приятел на загадките7, като несвоевременна личност.
Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки.
Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“. Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. „Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал. Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед.
към текста >>
24.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради
участ
та“, както казва Омир.
Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека. Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно.
От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир.
Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше. („Веселата наука“, § II)
към текста >>
25.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен
участ
ник в творението на световните събития.
Приемем ли, че в Ницше, когато той се е запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивно, тогава това учение за волята е могло да предизвика в него симпатия.
В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен участник в творението на световните събития.
Като волево същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец. В него владее божествена сила, над която не съществува друга.
към текста >>
„През последните години ние взехме живо
участ
ие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
към текста >>
26.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И докато той вече не можеше да
участ
ва, съвременниците му имаха свободно време да очертават щрихите на неговия образ.
Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван. Иска да бъде „описван“, характеризиран. И скоро след тази новина последва другата, че откъснатият му от самотата дух е постигнат от ужасяващата орис на душевно умопомрачение.
И докато той вече не можеше да участва, съвременниците му имаха свободно време да очертават щрихите на неговия образ.
Чрез наблюдението на личността му картината на времето можеше да се разкрива все по-ясно за тях, картината, от която духът му се издига като изображение на Бьоклин. Идейните светове в душата му можеха да се осветят от светлината, която духовните звезди от втората половина на деветнадесети век хвърляха върху тях. Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик. Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот.
към текста >>
27.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Философите са мистите, които са
участ
вали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти.
Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата. При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване.
Философите са мистите, които са участвали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти.
Той казал тези изречения, когато завършил разглеждането на гръцката философия. Чрез това той е показал, че веднъж в него е просиял светкавично смисълът на неоплатоническа мъдрост, за която говори на посоченото място. В момента на това проблясване, той се беше свързал вътрешно с духове като Платон, Проклус. И ние се свързваме вътрешно с него, когато четем неговите думи.
към текста >>
Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото
участ
ие.
Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г. Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз. Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава никаква дълбока философия и не се нуждае от никаква философия.
Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото участие.
За да философства човек, изисква се самостоятелност: А тази самостоятелност човек сам може да си я даде. Не трябва да искаме да виждаме без очи; но не трябва също да твърдим, че окото вижда."
към текста >>
Тази е причината, поради която нещата стоят така загадъчно пред мене: Защото аз не
участ
вам в тяхното създаване.
В моята "Философия на свободата"/ Берлин 1918 г. Философско-антропософско издателство/, изхождайки от други гледища, аз също обърнах вниманието върху първичния факт на вътрешния живот /стр.49/: "Следователно, няма никакво съмнение: В мисленето ние държим за единия край мировия процес, където трябва да присъстваме, ако той трябва да стане. Но именно това е, което е важно.
Тази е причината, поради която нещата стоят така загадъчно пред мене: Защото аз не участвам в тяхното създаване.
Аз просто ги намирам предварително съществуващи; а при мисленето аз зная как стават нещата. Ето защо не съществува една по-първична изходна точка на разглеждането на мировия процес, освен мисленето."
към текста >>
28.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение
участ
ват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване.
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>
29.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Многообразието на света
участ
вува в това съществуване.
Как е възможно от същото Първично същество да изтича и злото и доброто? Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор. Първичното същество не живее своето съществувание в себе си.
Многообразието на света участвува в това съществуване.
Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот. И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други. Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото.
към текста >>
30.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото всъщност ние нямаме никакво
участ
ие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира.
Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша.
към текста >>
Той е станал човек чрез него, но сега трябва да го обхване и да
участ
вува сам в неговия съзнателен порив.
Но той долавя в себе си и силите, от които е родена тази сетивност. Тези сили не са идентични със самото сетивно същество. Човек ги носи в себе си като признак на това, че в него живее нещо повече от онова, което той възприема чрез сетивата. Човек чувствува, че в него проблясва нещо, което е създало всичко, включително и него самия; и той чувствува, че ще се превърне в една сила, която ще го окрили за по-висше творчество. То е в него, било е преди неговото сетивно появяване и ще бъде и след това.
Той е станал човек чрез него, но сега трябва да го обхване и да участвува сам в неговия съзнателен порив.
към текста >>
И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив
участ
ник.
Ето какво научаваше кандидатът за посвещение.
И сега за него започва великата световна драма, в която той е жив участник.
Тази драма се състоеше в това, да бъде освободен омагьосаният Бог. Къде е Бог? Този беше въпросът, който изникваше пред душата на миста. Бог не е тук, но природата е тук. Той трябва да бъде намерен в природата.
към текста >>
31.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той може да
участ
вува във вечния Дух, който съзерцава, само според степента на смесването, което вечния Дух е произвел в него.
В човека творящата природа надминава себе си. Това е същата Все-Единна Сила, която създава борбата на противоположностите, тяхното смесва не, и която с великата мъдрост ще усмири тази борба. Тук имаме вечната двойственост, която живее в човека, вечната противоположност в него между временното и вечното. Чрез Вечността той е доведен до нещо напълно определено; по-късно човекът трябва да създаде нещо по-висше. Той е зависим и независим.
Той може да участвува във вечния Дух, който съзерцава, само според степента на смесването, което вечния Дух е произвел в него.
Именно затова той е призван от временното да изгради вечното. Духът действува в него.
към текста >>
32.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да
участ
вуват само достойните, но само под „печата на мълчанието".
Какво значение са имали Мистериите в духовния живот на древните гърци, може да се види от мирогледа на Платон. Има само едно средство, за да бъде разбран напълно този философ. Той трябва да бъде осветен със светлината, която блика от Мистериите.
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието".
Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите. Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо. Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
към текста >>
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той
участ
вува в Божественото.
Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено.
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото.
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог.
към текста >>
33.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да
участ
вува в неговата съдба.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра.
Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба.
Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то. Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие.
към текста >>
Тя може само да създаде един култ, чрез който, доколкото това е възможно, човек да
участ
вува в Божественото.
Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня. Но човек не може да понася чистата сила на огъня (на Духа). Деметра трябва да се откаже от своето намерение.
Тя може само да създаде един култ, чрез който, доколкото това е възможно, човек да участвува в Божественото.
към текста >>
34.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме
участ
ници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят.
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
към текста >>
А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да
участ
вуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в духовния живот на човечеството.
В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението. Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят. Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите.
А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да участвуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в духовния живот на човечеството.
към текста >>
35.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Аз искам целият народ да
участ
вува в това спасение." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите.
Както виждаме и юдейството съдържа предпоставки за развитието на един единствен по рода си посветен. Той трябвало само да си каже: „- Аз не искам спасението да бъде достояние само на малцина избрани.
Аз искам целият народ да участвува в това спасение." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите.
Той трябваше да поеме върху себе си задачата чрез своята личност да бъде в духовно отношение за своята общност това, което по-рано култът на Мистериите е бил за онези, които са участвували в тях. Няма съмнение, че той не можеше да повери на своята общност опитностите на Мистериите. Той не можеше и да иска това. Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите. Той искаше да направи така, че животът, който бликаше от Мистериите, да се влее в бъдещото развитие на човечеството.
към текста >>
Той трябваше да поеме върху себе си задачата чрез своята личност да бъде в духовно отношение за своята общност това, което по-рано култът на Мистериите е бил за онези, които са
участ
вували в тях.
Както виждаме и юдейството съдържа предпоставки за развитието на един единствен по рода си посветен. Той трябвало само да си каже: „- Аз не искам спасението да бъде достояние само на малцина избрани. Аз искам целият народ да участвува в това спасение." Той трябваше да изнесе пред целия свят това, което избраните са изживявали в светилищата на Мистериите.
Той трябваше да поеме върху себе си задачата чрез своята личност да бъде в духовно отношение за своята общност това, което по-рано култът на Мистериите е бил за онези, които са участвували в тях.
Няма съмнение, че той не можеше да повери на своята общност опитностите на Мистериите. Той не можеше и да иска това. Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите. Той искаше да направи така, че животът, който бликаше от Мистериите, да се влее в бъдещото развитие на човечеството. Така той искаше да ги издигне до една по-висока степен на съществуванието.
към текста >>
Ако той не е узрял за това, поне не му се отнема възможността да
участ
вува, макар и несъзнателно, в сакраменталната същност на Мистериите.
„Блажени, които вярват без да виждат." Убеждението, че има нещо Божествено това искаше да посади той в сърцата под формата на непоклатимо доверие. Който стои отвън и има това доверие, той сигурно ще отиде по-далече отколкото този, който го няма. В сърцето на Исус трябва да е тежало като истински кошмар, че между стоящите вън може да има мнозина, които не намират пътя. Пропастта между тези, които минаваха през посвещението и „народа" трябваше да стане по-малка. Християнството трябваше да стане средство, чрез което всеки да намери пътя.
Ако той не е узрял за това, поне не му се отнема възможността да участвува, макар и несъзнателно, в сакраменталната същност на Мистериите.
„Син человечески е дошъл, за да търси и направи блажени и онези, които са изгубени."
към текста >>
От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да
участ
вуват в посвещението.
От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението.
Царството Божие не трябваше да зависи ни най-малко от „външните церемонии", не, „то не е тук или там, то е вътре във вас". За него беше по-малко важно колко далече е стигнал този или онзи в царството на Духа; за него беше важно всички да имат убеждението, че то съществува. „Не се радвайте, че ви се подчиняват духовете; но радвайте се, че вашите имена са записани на небесата." Това значи: Имайте доверие в божествения свят и ще дойде времето, когато ще го намерите.
към текста >>
36.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Когато някога ще
участ
вуваш в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си се родил само като човек."
Необходимо е само да изразим неговите изживявания с думите на тези, които са били посвещавани в Мистериите и нещата веднага идват на мястото си. Какво казва Плутарх за целта на Мистериите? Че те служат за това, да освободят душата от телесния живот и да я свържат с Боговете. Нека прочетем как Шелинг описва чувствата на един посветен: „Чрез посвещението посветеният сам ставал една част от магическата верига; той сам е един Кабири, както се изразяват древните надписи, бил приеман в неразривната връзка и във войнството на горните Богове." (Шелинг, философия на откровението). Не може да се опише по един по-изразителен начин обратът, който ставал в живота на окултния ученик, окултния кандидат, освен с думите, които Едезий казва на своя ученик, императора Константин.
„Когато някога ще участвуваш в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си се родил само като човек."
към текста >>
37.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат
участ
ие в божествените тайни и в свещената светлина.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата.
Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина.
Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се
участ
вува по някакъв начин в този божествен свят.
Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата.
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят.
Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог. Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
38.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яснота за
участ
ието на човека във всеки един от тях.
Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яснота за участието на човека във всеки един от тях.
към текста >>
39.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Доколкото душата живее в тази светлина, тя
участ
вува във вечното начало.
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг. Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея.
Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало.
Тя свързва с него своето собствено съществувание. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртно. Това, което се събужда като вечно начало в душата, ще нарека съзнаваща душа
към текста >>
По този начин човекът
участ
вува в "трите свята" (физически, душевен и духовен).
"Азът" се пробужда в душата, получава подтика на Духа и става носител на Човекът-Дух.
По този начин човекът участвува в "трите свята" (физически, душевен и духовен).
Чрез физическото тяло, етерното тяло и душевното тяло, той има своите корени във физическия свят. Чрез Духът- Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух той цъфти в духовния свят. Но неговият ствол е душата.
към текста >>
Така Азът, благодарение на
участ
ието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите.
Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе. Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе. Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа.
Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите.
Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
към текста >>
40.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Това е онази същност, която взе
участ
ие в моята опитност както вчера, така и днес.
Да приемем, че ако срещна един човек, ще го позная отново защото съм го срещал и вчера. Той би бил за мен напълно непознат, ако аз не бих свързал образа, който съм създал вчера, с моето днешно впечатление за него. Днешният образ ми се дава от възприятието, т. е. от моята сетивна организация. Но какво е това, което магически вмъква вчерашния образ в моята душа?
Това е онази същност, която взе участие в моята опитност както вчера, така и днес.
В предшествуващото изложение аз нарекох тази същност душа. Без тази вярна пазителка на миналото, всяка външно впечатление би било винаги ново за хората. Сигурно е, че душата сякаш отпечатва, издълбава като с един знак в тялото онзи процес, чрез който даден предмет или явление, става спомен; защото именно душата трябва да направи този отпечатък и после да възприеме своя собствен знак така, както се възприема един външен предмет. Ето в какъв смисъл тя е пазителка на спомена.
към текста >>
Това нейно
участ
ие се проявява през цялото и съществувание.
Горните разсъждения съдържат предпоставките за изследване на човешкото същество отвъд границите на раждането и смъртта. Вътре в тези граници, човекът принадлежи на трите свята: На телесния, душевния и духовния. Душата е посредница между тялото и духа като изпълва третия елемент на тялото "душевното тяло", със способност за усещане, а като Съзнаваща Душа, тя прониква първия елемент на Духа, Духът-Себе. Чрез това, по време на физическия живот, тя става част както на тялото, така и на Духа.
Това нейно участие се проявява през цялото и съществувание.
Тя ще зависи от организацията на Душевното Тяло, както и от развитието на способностите на Сетивната Душа. И от живота на Съзнаващата Душа, от друга страна, ще зависи степента на развитие, което Духът-Себе може да постигне в нея. Сетивната Душа може да разгърне толкова по-добро общуване с външния свят, колкото по-развито е Душевното Тяло. А Духът-Себе става толкова по-богат и по-силен, колкото повече се изхранва от Съзнаващата Душа. Вече посочихме, че тази храна се състои от изживяванията, получени по време на живота и от плодовете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>
41.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Докато душата живее в тялото, тя взема
участ
ие във всичко, което се извършва в него.
Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло. Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н. те действуват не само всред душевните формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове, физическия и духовния.
Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него.
Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват страданието и болката.
към текста >>
От друга страна, душата
участ
вува и в проявленията на Духа: една мисъл я изпълва с радост, друга с отвращение; едно правилно съждение получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение нейното неодобрение.
От друга страна, душата участвува и в проявленията на Духа: една мисъл я изпълва с радост, друга с отвращение; едно правилно съждение получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение нейното неодобрение.
към текста >>
По време на своя физически живот, душата взема
участ
ие във всичко, което засяга тялото.
Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание.
По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото.
Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, да удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.
към текста >>
Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе
участ
ие в неговия живот.
Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни.
Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.
към текста >>
42.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Тук са и другите земни твари: нашата безкористна мисъл се обръща към тях, независимо че те съществуват според съвсем други закони, в които ние нямаме никакво
участ
ие.
Едва в четвъртата област представлява чистото "царство на духовете". Но дори и тя не е такава в истинския смисъл на думата. От трите по-низши области тя се различава по това, че в тях се намират първообразите на онези физически и душевни процеси, които откриваме във физическия и душевен свят, преди да сме навлезли в тези светове. Обстоятелствата на всекидневния живот са свързани с нещата и Съществата, които човек намира в света; от преходните неща на този свят, нашият поглед се издига към техните вечни причини.
Тук са и другите земни твари: нашата безкористна мисъл се обръща към тях, независимо че те съществуват според съвсем други закони, в които ние нямаме никакво участие.
Обаче благодарение на нас, земният свят разполага с постиженията на изкуствата и науките, на техниката, на държавните институции, накратко, с всичко онова, което оригиналните произведения на нашия Дух въплъщават в условията на физическия свят. Без нас, светът не би притежавал всички тези неща. Първообразите на всички тези чисто човешки произведения се намират в четвъртата област от "царството на духовете".
към текста >>
43.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема
участ
ие във всичко, което става в тази област на света.
Съществата от душевния и духовния свят не могат да бъдат предмет на външни сетивни възприятия. През време на физическия живот, човекът живее едновременно и в трите свята. Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздействува. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания.
Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема участие във всичко, което става в тази област на света.
От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят. Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества.
към текста >>
Съществата от този вид вземат
участ
ие в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе в по-висшите светове, скрити за физическите сетива.
Защото в този случай, светът за който те загатват, би бил не духовен, а грубо материален. Тези описания само илюстрират една духовна действителност, която може да бъде онагледена само символично. Естествено, този, който се доверява единствено на сетивните възприятия, ще разглежда тези Същества като рожба на суеверие и разюздена фантазия. Разбира се, за физическите очи те остават видими защото не притежават материално тяло. Суеверието се състои не в това, че хората приемат тези Същества за действителни, а в допускането, че те могат да приемат физически облик.
Съществата от този вид вземат участие в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе в по-висшите светове, скрити за физическите сетива.
Суеверни са не тези, които в описанията на ясновидците виждат образи от духовната действителност, а тези, които вярват в сетивното им съществувание, както и онези, които смятат, че отхвърляйки сетивния образ трябва да отрекат и Духа.
към текста >>
44.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Благодарение на този факт, той вече може да
участ
вува в процесите и събитията на духовния свят.
Окултният изследовател трябва да държи в строго подчинение както своето мислене, така и своята воля. Така той се превръща без никакво високомерие и самомнителност в пратеник, идващ от света на истината и красотата.
Благодарение на този факт, той вече може да участвува в процесите и събитията на духовния свят.
Ето как израства от една еволюционна степен в друга. Защото човек не може да постигне духовния живот единствено чрез съзерцанието; той трябва да го изживее.
към текста >>
45.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните
участ
ъци от физическото тяло:
Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло:
към текста >>
Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел
участ
ие в споменатото събитие.
Нека вземем следния пример: даден човек пътува с влак и е погълнат от една мисъл. Внезапно тази мисъл взема съвършено друга посока. Той си припомня някакво събитие, станало преди много години и го свързва със сегашната мисъл.
Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие.
До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си". И колко подобни случаи има в живота. Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или слушали, без да са обхванати от нашето съзнание. Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят.
към текста >>
46.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И според степента на неговото
участ
ие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото.
В обикновения душевен живот мисленето почти винаги е свързано с другите прояви на душата: възприятия, чувства и воля и т.н. Всички те се осъществяват с помощта на тялото. Обаче в тях е намесено и мисленето.
И според степента на неговото участие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото.
Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. Обаче в душевните изживявания човек може да се извиси до там, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене. От мисли, съществуващи сами по себе си, като от тях са изключени всякакви външни възприятия и всякакви вътрешни изживявания, свързани по някакъв начин с тялото. Такива мисли се проявяват чрез самите себе си, чрез това което представляват, като една духовна, свръхсетивна еманация.
към текста >>
Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво
участ
ие и спрямо които остава напълно пасивен.
Да се оспорва тази възможност, би противоречало на неговия собствен опит. Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание.
Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен.
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси. Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>
47.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените
участ
вувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
към текста >>
48.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
А такива органи, които по-рано също бяха
участ
вали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето.
Те обаче бяха запазили властта си над формите на човека, които по-рано сами бяха създали от огнената мъгла. Тази промяна върви ръка за ръка с преобразуването на човешката форма. Едната част от тялото, с двата органа на движението, се превърна в долна половина, като чрез това тя стана носител на храненето и на размножението. Другата половина бе един вид обърната нагоре. От другите два органа на движението се получиха зачатъците на ръцете.
А такива органи, които по-рано също бяха участвали в храненето и размножението, се преобразиха в органи на говора и мисленето.
Човекът доби изправено положение. И заедно с Луната, от тялото на Земята изчезнаха всички онези сили, чрез които човекът през времето на огнената мъгла още можеше да се самоопложда и да създава себеподобни същества без външно влияние. Цялата негова долна половина – онова, което често пъти се нарича по-нисшата природа – попадна сега под разумното формиращо влияние на по-висшите същества. Това, което тези същества още можеха да регулират в човека, благодарение на това, че отделилите се сега заедно с Луната сили преди бяха съединени със Земята, те трябва сега да го организират чрез съвместното действие на двата пола. От това става понятно, защо посветените считат Луната за символ на размножителните сили.
към текста >>
Те можаха да
участ
вуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята.
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те? До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това.
Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята.
До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове. Ето защо за тези духове настъпи период на застой, на бездействие, на очакване. Когато настъпи промяната с огнената мъгла и човешките същества започнаха да работят върху образуването на техните умствени органи, луциферическите същества отново можеха да излязат от техния покой. Защото създаването на ума е свързано с дейността на Слънцето.
към текста >>
49.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Другите същества обаче, – седем освен Сатурновия човек – всички
участ
ват в развитието на човека.
Другите същества обаче, – седем освен Сатурновия човек – всички участват в развитието на човека.
При това те са творящи същества, служат по един начин, който ще бъде описан в следващите изложения.
към текста >>
И в това обработване
участ
вуват по най-разнообразен начин другите видове същества, които споменахме по-горе.
Този първи по-малък Сатурнов цикъл е последван после още от шест други. През време на тези кръгове човекът не достига никаква по-висока степен на съзнанието. Обаче материалното тяло, което той беше получил, бива обработвано по-нататък.
И в това обработване участвуват по най-разнообразен начин другите видове същества, които споменахме по-горе.
към текста >>
50.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Онези духове, които се наричат “Лъчезарящ живот” или “Пламъци” (в християнския езотеризъм “Престоли”), не вземат вече
участ
ие тук.
Онези духове, които се наричат “Лъчезарящ живот” или “Пламъци” (в християнския езотеризъм “Престоли”), не вземат вече участие тук.
Те бяха завършили съответната за тях работа през време на първата половина на първия Сатурнов кръг. Това, което може да се наблюдава през време на първия Слънчев кръг, е работата на “Духовете на мъдростта” (Господства или Кириотетес в християнския езотеризъм). Те се бяха намесили в развитието на човека още към средата на първия Сатурнов кръг (виж досегашното изложение). Сега те продължават своята работа през време на първата половина на първия Слънчев кръг, като постепенно повтарят изграждането на пълното с мъдрост устройство на човешкото физическо тяло. Малко по-късно към тази работа се присъединява онази на “Духовете на движението” (Динамис в християнския езотеризъм.
към текста >>
51.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче не всички органи взеха
участ
ие в това превръщане в животински характер.
Пред очите на духовно-научния изследовател се представя следното положение. На Слънцето човешкото физическо тяло беше стигнало в известно отношение до степента на растителното съществуване. Тогава то беше проникнато само от едно етерно тяло. На Луната то прие характера на животинското тяло, понеже беше проникнато и от астралното тяло.
Обаче не всички органи взеха участие в това превръщане в животински характер.
Някои останаха да стоят на растителната степен. А също и на Земята, когато след включването на “Аза” човешкото физическо тяло се издигна до неговата настояща форма, някои органи все още носеха ясно изразен растителен характер. Не трябва да си представяме обаче, че тези органи изглеждаха точно както нашите днешни растения. Към тези органи принадлежат органите на размножението. Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие.
към текста >>
52.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Първоначално и без
участ
ието на човека „природата" е вложила в него определени способности и сили; сега те трябва да прераснат в по-висши способности и сили.
Такъв учен си служи с определени инструменти и методи. Той изобретява и построява инструментите чрез преработка на веществата, които му дава „природата". Свръхсетивното познание също има свой инструмент. Само че този инструмент е самият човек. Но и този инструмент трябва да бъде нагласен с оглед на едно по-висше изследване.
Първоначално и без участието на човека „природата" е вложила в него определени способности и сили; сега те трябва да прераснат в по-висши способности и сили.
Така човек сам може да превърне себе си в инструмент за изследване на свръхсетивния свят.
към текста >>
53.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Астралното тяло и Сетивната Душа могат да се приемат като една съставна част, Съзнаващата Душа и Духовното Себе също могат да се приемат като едно цяло, а Разсъдъчната Душа поради нейното
участ
ие в природата на Аза, който обаче все още не съзнава напълно своята духовна същност можем да наречем направо „Аз".
От духовно естество са: Духовното Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. От казаното до тук е ясно, че Сетивната Душа и астралното тяло са тясно свързани и в известен смисъл образуват едно цяло. По същия начин образуват едно цяло Съзнаващата Душа и Духовното Себе. Защото Духът просиява в Съзнаващата Душа и оттам прониква с лъчите си в останалите съставни части на човешката природа. След всичко това можем да говорим за следното разчленение на човека.
Астралното тяло и Сетивната Душа могат да се приемат като една съставна част, Съзнаващата Душа и Духовното Себе също могат да се приемат като едно цяло, а Разсъдъчната Душа поради нейното участие в природата на Аза, който обаче все още не съзнава напълно своята духовна същност можем да наречем направо „Аз".
Така стигаме до следните 7 части на човека:
към текста >>
54.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега то е свързано със своето астрално тяло, но без
участ
ието на физическото тяло.
Докато при заспиването, астралното тяло се освобождава само от своите връзки с етерното и физическото тяло, при смъртта настъпва и отделяне на етерното тяло от физическото, физическото тяло е изоставено на своите собствени сили, вследствие на което то се разлага като труп. С настъпването на смъртта обаче, за етерното тяло настъпва едно състояние, в което то никога не се е намирало по времето между раждането и смъртта, като не смятаме някои изключителни състояния, за които ще стане дума по-нататък.
Сега то е свързано със своето астрално тяло, но без участието на физическото тяло.
Защото след смъртта, етерното тяло не се отделя веднага от астралното тяло. Известно време те остават свързани благодарение на една сила, чието присъствие е лесно разбираемо. Ако тази сила не съществуваше, етерното тяло просто не би могло да се отдели от физическото. Те са свърза ни и сънят го потвърждава: По време на сън астралното тяло не е в състояние за раздели една от друга тези две съставни части на човешкото същество. Тази сила проявява своето действие едва с настъпването на смъртта.
към текста >>
В тези два присъединителни процеса би могъл съзнателно да
участ
вува само такъв Аз, който поражда в самия себе си скритите във физическото и етерното тяло творчески сили, насочени към изграждането на Духа-Живот и Човека-Дух.
От мига, когато астралното тяло е отново образувано, този стремеж се насочва навън. Сега астралното тяло жадно търси друго етерно и друго физическо тяло.То вече отблъсква откровенията,които бликат отвътре. Ето защо сега възниква такова междинно състояние, при което човек потъва в безсъзнание. Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са изградени органите, необходими за физическото възприятие. През времето, когато озареното от вътрешни възприятия съзнание е прекратено, към астралното тяло започва присъединяването на ново етерно тяло и така то отново може да се вмъкне в ново физическо тяло.
В тези два присъединителни процеса би могъл съзнателно да участвува само такъв Аз, който поражда в самия себе си скритите във физическото и етерното тяло творчески сили, насочени към изграждането на Духа-Живот и Човека-Дух.
Но след като човек не е стигнал до тази степен, това присъединяване трябва да се ръководи от Същества, които са по-напреднали в своето развитие. Тези Същества насочват астралното тяло към определена родителска двойка, за да му бъдат осигурени съответствуващите етерно и физическо тяло.
към текста >>
И все пак той
участ
вува наравно в преобразяването на земните условия.
И все пак той участвува наравно в преобразяването на земните условия.
Може да се каже, че по времето между смъртта и новото раждане, хората преобразяват Земята по такъв начин, че новите и условия да отговарят на това, което се е променило в самите тях. Когато разглеждаме определен ландшафт в даден момент и после отново след продължителен период от време, довел до коренни промени, установяваме, че силите които са предизвикали тези промени, се намират у мъртвите. По този начин мъртвите са свързани със Земята дори и по времето между смъртта и едно ново раждане. Във всеки физически процес, свръхсетивното съзнание се добира до едно или друго откровение на скрития духовен свят. Според обикновеното наблюдение, промените в земния ландшафт се дължат на климата, слънчевата светлина и т.н.
към текста >>
55.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
От сега нататък той
участ
вува в развитието на трите тела.
Когато в хода на ретроспективното наблюдение стигаме до този момент, виждаме, че при своето идване „Азът" заварва определено състояние на Земята, при което астралното, жизненото и физическото тяло са вече развити и се намират в сложни взаимни връзки. Така „Азът" за пръв път се свързва с едно същество, което се състои от тези три тела.
От сега нататък той участвува в развитието на трите тела.
По-рано те съществуваха без такъв човешки Аз; сега обаче Азът се присъединява към тях.
към текста >>
Там физическото тяло минаваше през своята първа степен на развитие без
участ
ието на човешкото жизнено, астрално тяло и Аза.
Там физическото тяло минаваше през своята първа степен на развитие без участието на човешкото жизнено, астрално тяло и Аза.
По време на Сатурновото развитие то узряваше, за да приеме в себе си жизненото тяло. За целта Сатурн първо трябваше да навлезе в едно чисто духовно състояние и после да се превъплъти като Слънце. В хода на Слънчевото въплъщение, като от един запазен зародиш, отново се развива това, което беше изградено на Сатурн като физическо тяло; едва сега то можеше да се проникне от етерното тяло. Чрез това включване на етерното тяло се променя самата природа на физическото тяло; то се издига към втората степен на съвършенството. Нещо подобно става и по време на Лунното развитие.
към текста >>
Следователно тези сетивни органи са резултат от дейността на „Духовете на Огъня"; обаче в тяхното възникване
участ
вуват не само те.
Следователно тези сетивни органи са резултат от дейността на „Духовете на Огъня"; обаче в тяхното възникване участвуват не само те.
Заедно с тях на Сатурн се появяват и други Същества. Те са толкова напреднали в своето развитие, че могат да си служат със споменатите зародиши на сетивата и да наблюдават процесите, които стават в живота на Сатурн. Те носят името „Духове на Любовта" (В езотеричното християнство „Серафими".) Без тях Духовете на Огъня не биха имали горепосоченото съзнание. Те наблюдават процесите на Сатурн с такова съзнание, което им позволява да ги пренасят като образи в Духовете на Огъня. Самите те се отказват от всякакви предимства, които биха могли да имат чрез наблюдаването на Сатурновите процеси, отказват се от всяка наслада, от всяка радост; те отдават всичко в името на Огнените Духове.
към текста >>
В края на междинния период Съществата, които
участ
вуваха в еволюционните процеси на Сатурн, Слънцето и Луната, се явяват с нови способности.
В края на междинния период Съществата, които участвуваха в еволюционните процеси на Сатурн, Слънцето и Луната, се явяват с нови способности.
Стоящите над човека Същества благодарение на своите предишни дейности бяха постигнали способността да го тласнат още по-напред в неговото развитие. А цел на това развитие е: през Земната епоха, която идва след Лунната епоха, да се развие нов вид съзнание, издигащо се с една степен над характерното за Луната образно съзнание. Само че преди това човекът трябваше да се подготви за всичко, което щеше да получи. По време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие той беше включил в себе си физическото, етерното и астралното тяло. Обаче тези съставни части съдържаха само онези способности и сили, които позволяваха функционирането на образното съзнание; на тях им липсваха предпоставките и органите, чрез които те биха могли да възприемат един свят от външно-сетивни предмети, който е характерен за Земната степен.
към текста >>
Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които
участ
вуват в развитието.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние.
Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието.
Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм. Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма.
към текста >>
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат
участ
ие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние. Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм.
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло.
Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот. Следователно, с по-голямата си част те принадлежат към душевно-духовните светове; а само чрез съприкосновението си със Земния огън, те се обгръщат с истинска жизнена топлина. Ако желаем да си съставим сетивно-свръхсетивен образ за тези човеци в началото на физическата Земна епоха, би трябвало да си представим една душевна яйцевидна форма, която виси в обкръжението на Земята и в своята долна част е обвита, като чашка, подобно на желъд.
към текста >>
Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да
участ
вува в изграждането на тялото.
С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие.
Накрая душата все по-малко и по-малко можеше да участвува в изграждането на тялото.
Когато душата се издигаше в духовно-душевните форми на съществуване, тялото се разпадаше.
към текста >>
Обаче една част от човешките души беше принудена да не
участ
вува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот.
Обаче една част от човешките души беше принудена да не участвува в тогавашното развитие на Земята и прие друга форма на живот.
Имаше души, които още при отделянето на Слънцето от Земята, не успяха да си намерят място Земята. С оглед на тяхното по-нататъшно развитие, те бяха изтеглени на една друга планета, която беше отделена от общото небесно тяло, с което при възникването на физическата Земя тя бе едно цяло; от него пък на свой ред се отдели Слънцето. Всичко това се извърши под ръководството на космически Същества, физическият корелат на тази планета е познат на официалната наука под името „Юпитер". (Тук говорим за небесни тела, планети и техните имена според смисъла на една по-древна наука. Обяснението на нещата произтича от техните взаимни връзки.
към текста >>
Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да
участ
вуват в Земното развитие.
На „Юпитер" описаните души продължиха своето развитие. Но по-късно, когато Земята се втвърди още повече, трябваше да се създаде друго обиталище за онези души, които макар и да имаха възможност да живеят известно време във втвърдени тела, се оказаха нежизнеспособни в условията на растящото втвърдяване. Като подходящо място за тяхното по-нататъшно развитие възникна „Марс".
Още когато Земята беше свързана със Слънцето и изграждаше своя въздушен елемент, се установи, че някои души са неспособни да участвуват в Земното развитие.
Те бяха прекалено засегнати от земната форма на тялото. Ето защо още тогава те трябваше да бъдат предпазени от непосредственото влияние на Слънчевите сили. Те трябваше да действуват върху тях отвън. За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават.
към текста >>
През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много от своята Лунна природа, че не можеха да вземат
участ
ие при излизането на Слънцето от Земята.
Това свободно и самостоятелно съзнание се появи отново в посочения период от Земното развитие, като наследство от Старата Луна. Но тъкмо това съзнание можеше отново да бъде поставено в съзвучие с целия Космос и да бъде превърнато в негово отражение чрез влиянието на посочените Земно- Лунни Същества. И това би се получило, ако не бяха се намесили други сили. Без тях човекът би се превърнал в същество, чието съзнание би отразявало света в образите на своя познавателен живот, като една природна необходимост, а не чрез своята свободна инициатива. Това не се получи.
През периода на Лунното отделяне, в развитието на човека се намесиха определени духовни Същества, които бяха запазили в себе си толкова много от своята Лунна природа, че не можеха да вземат участие при излизането на Слънцето от Земята.
Те бяха изключени също и от въздействията на онези Същества, които насочваха своите сили към Земята от небесната формация Земя-Луна. Тези Същества, притежаващи старата Лунна природа, бяха приковани към Земята. В известен смисъл те имаха неправилно развитие. Тяхната Лунна природа съдържаше тъкмо тези сили, които по време на старото Лунно развитие се бяха разбунтували срещу Слънчевите Духове. Тогава това дойде като благословия за човека, доколкото по този начин той беше тласнат към самостоятелно и свободно съзнание.
към текста >>
Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да
участ
вуват в развитието на Земята.
Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество. Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло.
Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята.
Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да
участ
вуват в развитието на Слънцето.
Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения. Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето.
След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий. Определена категория хора, които бяха засегнати най-силно от луциферическото влияние, можа де се издигне само до едно Същество, което заедно със своите сподвижници беше най-рано отхвърлено от Слънчевото развитие.
към текста >>
С помощта на свръхсетивните учения хората разбираха, че една душа не случайно попада в една или друга каста, а че самата тя
участ
вува в това решение.
Друга особеност на древно-индийската култура е разделянето на хората в касти. Жителите на Индия бяха потомци на атлантците, а те принадлежаха към сатурновите, юпитеровите хора и т. н.
С помощта на свръхсетивните учения хората разбираха, че една душа не случайно попада в една или друга каста, а че самата тя участвува в това решение.
Подобно разбиране на свръхсетивните учения се улесняваше и от това, че у много хора можеше да се пробуди вътрешният спомен за прадедите, което впрочем лесно водеше до напълно погрешна идея за прераждането. Както през Атлантската епоха в правилната идея за прераждането можеха да вникнат само Посветените, така и в древна Индия за тази цел беше необходим допирът с великите Учители. Споменатата по-горе погрешна идея за прераждането намери възможно най-голямото разпространение всред народите, които след загиването на Атлантида се бяха разпръснали из Европа, Азия и Африка. И понеже част от атлантските Посветени се отклониха от верните пътища и издадоха тайните на неподготвени ученици, хората все повече смесваха истинската идея с погрешната. В голяма част от хората, като наследство от Атлантската епоха, остана един вид сумрачно ясновидство.
към текста >>
56.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
В последния случай човек възприема превръщането на един процес в друг, докато в инспиративния свят опознава вътрешните качества на Съществата, които
участ
вуват в процесите на превръщането.
И все пак светът на Инспирацията е нещо съвършено ново в сравнение с този на Имагинацията.
В последния случай човек възприема превръщането на един процес в друг, докато в инспиративния свят опознава вътрешните качества на Съществата, които участвуват в процесите на превръщането.
Чрез Имагинацията възприемаме душевния облик на Съществата; чрез Инспирацията проникваме в тяхната духовна същност. Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения. В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата.
към текста >>
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция
участ
вуват и Същества от най-различен вид.
До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид.
Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот.
към текста >>
57.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но процесите и Съществата,
участ
вували в Лунното развитие, са претърпели едно по-нататъшно развитие.
В смисъла на Духовната Наука, невъзможно е да вникнем в настоящето и бъдещето на човешкото и мирово развитие, без да сме разбрали миналите епохи на това развитие. Защото това, което се открива пред възприятията на духовния изследовател, когато наблюдава скритите факти на миналото, съдържа в същото време и всичко, което той може да узнае за настоящето и бъдещето. В тази книга обсъдихме Сатурновото, Слънчево, Лунно и Земно развитие. В духовнонаучен смисъл е изключено да разберем Земното развитие, без да наблюдаваме фактите, свързани с неговите предишни епохи. Защото, в известно отношение, това което земният свят предлага на днешния човек, съдържа и фактите, свързани с Лунното, Слънчево и Сатурново развитие.
Но процесите и Съществата, участвували в Лунното развитие, са претърпели едно по-нататъшно развитие.
Те са се превърнали във всичко онова, което днес принадлежи на Земята. Обаче сетивно-физическото съзнание далеч не възприема всички подробности от тази еволюция. Част от процесите на Старата Луна се открива едва при определена степен от свръхсетивното съзнание. И когато е постигнат този вид познание, за него нашият земен свят се оказва свързан с един свръхсетивен свят. Той съдържа онази част от процесите на Старата Луна, които не са сгъстени до предела на сетивно-физическото възприятие.
към текста >>
Тя ще доведе човека до там, да се чувствува като самостоятелен
участ
ник в духовния свят.
Не случайно земният човек открива „мъдрост" в процесите, които се разиграват около него. Тази мъдрост е стаена там като резултат от едно продължително развитие. Вече знаем, че Земята е потомък на „Старата Луна". А тя осъществи своето развитие, заедно с това, което и принадлежеше, постигайки „Космоса на Мъдростта". Сега Земята е само началото на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вложена една нова сила.
Тя ще доведе човека до там, да се чувствува като самостоятелен участник в духовния свят.
Това се обяснява с обстоятелството, че в хода на Земния период неговият „Аз" е така формиран от „Духовете на Формата", както на Сатурн физическото му тяло беше формирано от „Духовете на Волята", на Слънцето етерното му тяло от „Духовете на Мъдростта" и на Луната астралното му тяло от „Духовете на Движението". Едва чрез взаимодействието между „Духовете на Волята, на Мъдростта и на Движението" възниква това, което днес наричаме „мъдрост". Земните същества и процеси постигат хармония с останалите същества от техния свят благодарение на тези три вида Духове. Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз". В бъдеще този „Аз" ще взаимодействува със Съществата на Земята, Юпитер, Венера и Вулкан чрез онази сила, която в хода на Земната епоха се включва към мъдростта.
към текста >>
58.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото
участ
ие на своето собствено тяло.
Окултният ученик има подобни вътрешни възприятия без физическа причина и най-вече без физическото участие на своето собствено тяло.
Обаче на определена степен от развитието, причинните моменти се представят така, че той може да е сигурен: това вътрешно възприятие не е въображение, а е предизвикано от едно духовно-душевно Същество на свръхсетивния външен свят, също както например обикновеното топлинно усещане е предизвикано от един външен физически предмет. По същия начин стоят нещата и ако говорим за възприятието на да ден цвят. В този случай също трябва да различаваме външното, обективно явление, от вътрешното душевно изживяване, което го съпровожда. Да си представим вътрешното усещане на душата, когато тя възприема един червен предмет от сетивно-физическия свят. Да си представим още, че запазваме много силен и жив спомен за това впечатление; но в същото време да отвърнем поглед от самия предмет.
към текста >>
59.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче астралното тяло
участ
вува във всички процеси между раждането и смъртта.
Така човешкият живот се разделя на три части: през първата част имаме бурно развитие на физическото и етерното тяло; следва периодът, през който се развиват астралното тяло и „Азът"; и накрая етерното и физическото тяло претърпяват период на обратно развитие.
Обаче астралното тяло участвува във всички процеси между раждането и смъртта.
Понеже в духовен смисъл то се ражда фактически едва между дванадесетата и шестнадесетата година, а през последния период на живота трябва да се изхранва от силите на етерното и физическото тяло, онова, което то може да осъществи чрез своите собствени сили, ще се развие по-бавно, отколкото, ако не би било свързано с физическо и етерно тяло. След смъртта, когато физическото и етерно тяло отпадат, периодът на пречистването (виж гл. III.) протича приблизително така, че обхваща една трета от времето, през което човек е живял на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
60.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата,
участ
вуващи в развитието на света и човечеството.
Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството.
Благодарение на това то има възможност да проследи по един разбираем начин развитието на човека между смъртта и новото раждане. Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко. След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията.
към текста >>
61.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Впрочем той не очаква думите му да окажат особено въздействие, поради научните представи, които имат
участ
ниците в конгреса.
Да, по тема, която както на него, така и на мен се струва много важна.
Впрочем той не очаква думите му да окажат особено въздействие, поради научните представи, които имат участниците в конгреса.
към текста >>
62.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чиято
участ
е страдание и нужда.
чиято участ е страдание и нужда.
към текста >>
от бремето на тежката ѝ
участ
.
от бремето на тежката ѝ участ.
към текста >>
63.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом трябва да понасям
участ
та,
щом трябва да понасям участта,
към текста >>
64.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Йохан е излязъл от медитация, стои настрана, без да
участ
ва в самото действие.)
(Йохан е излязъл от медитация, стои настрана, без да участва в самото действие.)
към текста >>
65.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в която нямаш никакво
участ
ие.
в която нямаш никакво участие.
към текста >>
Ще те плени с човешка
участ
тя,
Ще те плени с човешка участ тя,
към текста >>
66.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не съм разказал всичко, отредило
участ
та ми
не съм разказал всичко, отредило участта ми
към текста >>
такава
участ
си е пожелал,
такава участ си е пожелал,
към текста >>
67.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
засяга моята житейска
участ
.
засяга моята житейска участ.
към текста >>
68.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които в нападението ще
участ
ват.
които в нападението ще участват.
към текста >>
69.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
понасяш ти спокойно
участ
та си.
понасяш ти спокойно участта си.
към текста >>
70.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна
участ
се вплита в техните душевни преживявания.
1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки. (Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм.
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.
към текста >>
Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за
участ
ващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало. По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят.
Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят.
За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини. Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение. Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“. Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си.
към текста >>
71.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
участ
вате в духовния живот,
участвате в духовния живот,
към текста >>
72.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За
участ
ващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят.
Пейзажната сценична картина като във Втора картина. Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна. Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на разговора, който са водили преди, разхождайки се.
За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят.
към текста >>
73.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Участ
ието в делото на други
Участието в делото на други
към текста >>
това, че в делото той не
участ
ва
това, че в делото той не участва
към текста >>
на твоята съдба, че тя
участ
ва
на твоята съдба, че тя участва
към текста >>
74.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не
участ
вува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане.
То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек.
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане.
От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията. Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
към текста >>
Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили,
участ
вуващи в изграждането на самия човек.
И тъкмо в един такъв факт се изразява духовното ръководство на човечеството.
Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили, участвуващи в изграждането на самия човек.
И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно. Колкото повече напредва човечеството, толкова повече ще бъдат разбирани тези документи. Човек може да почувствува в себе си духовното ръководство, а човечеството може да го почувствува в онези личности, които действуват в смисъла на евангелските автори. Изграденото дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено. Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето учение.
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в началото на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да
участ
вуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е.
Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период. По време на сегашната Земна епоха тези Същества доколкото те са завършили своето развитие на Старата Луна стоят с една степен над човека. Едва в края на Земното развитие човекът ще стигне до равнището, което тези Същества са имали в края на Старата Луна. Когато започна Земното състояние на нашата планета и човекът се появи на Земята, тези Същества не можеха да се явят в една външна човешка форма. Защото човешкото тяло каквото е то от плът и кръв е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци".
А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в началото на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да участвуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е.
по един околен път, те се намесваха в развитието на цялата Земна история.
към текста >>
Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя
участ
вува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят. Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека. От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката култура.
Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
към текста >>
Чрез своето
участ
ие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият.
Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият.
Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура.
към текста >>
76.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също
участ
вуват в ръководството на човечеството.
На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека. Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа. В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои).
Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
Вярно е, че ръководещите свръхчовешки Същества продължават да
участ
вуват в еволюцията на човечеството; но тяхното ръководство е такова, че „юздите" се опъват възможно най-слабо и духовните ръководители получават чрез човешките действия толкова много, колкото и хората получават от своите духовни ръководители.
Следователно, ако проследим развитието на човечеството от древно- индийската през древно-персийската и египетско-халдейската епоха, ще установим, че определени Същества от висшите Йерархии, така да се каже, все повече и повече се оттеглят от непосредственото ръководство на човечеството. А как продължава това през четвъртата следатлантска епоха, гръко-римската. Тогава в известен смисъл човекът става напълно самостоятелен.
Вярно е, че ръководещите свръхчовешки Същества продължават да участвуват в еволюцията на човечеството; но тяхното ръководство е такова, че „юздите" се опъват възможно най-слабо и духовните ръководители получават чрез човешките действия толкова много, колкото и хората получават от своите духовни ръководители.
Оттук произлиза и онази своеобразна чисто „човешка" култура на гръко- римската епоха, когато човекът е вече предоставен изцяло сам на себе си.
към текста >>
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото
участ
ие на Христос!
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос!
Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>
Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и
участ
вува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
към текста >>
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии,
участ
вуващи в ръководството на нашата Земя.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека.
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
към текста >>
77.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Представа за
участ
ието на външния сетивен свят в изграждането на човешкото тяло можем да получим не от живота, а единствено от съждението: Всичко, което имаме като субстрат за сетивата, като посредник на процесите, чрез които живее нашата душа, се осигурява от външния свят; а него можем да обхванем благодарение на такива представи, които се издигат над твоя живот.
Важното е не това, което душата усеща като своя вътрешна необходимост, а проявленията на външния свят, от който е взето тялото. След смъртта външният свят прибира в себе си неговите вещества и сили. И тогава в него те се подчиняват на закони, на които е напълно безразлично какво става в човешкото тяло по време на живота. Тези закони, (които са от физическо и химическо естество) имат към човешкото тяло същото отношение, каквото имат към другите неживи предмети на външния свят. Невъзможно е да мислим друго, освен че безразличното отношение на външния свят към човешкото тяло съвсем не се проявява след смъртта, а съществува и по време на живота.
Представа за участието на външния сетивен свят в изграждането на човешкото тяло можем да получим не от живота, а единствено от съждението: Всичко, което имаме като субстрат за сетивата, като посредник на процесите, чрез които живее нашата душа, се осигурява от външния свят; а него можем да обхванем благодарение на такива представи, които се издигат над твоя живот.
към текста >>
Обаче представата, че реалното
участ
ие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят.
Тези представи са съобразени с това, че наближава време, когато няма да разполагаме с нищо от това, в което протичат нашите сегашни изживявания. Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността.
Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят.
Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно. Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си. Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>
Да признаем на външния свят по време на живота едно коренно различно
участ
ие в съществуването на тялото от това, което той има след смъртта, е мисъл, извлечена от нищото.
Да признаем на външния свят по време на живота едно коренно различно участие в съществуването на тялото от това, което той има след смъртта, е мисъл, извлечена от нищото.
Като напълно лишена от стойност, тя непрекъснато трябва да отстъпва пред действителността, докато представата, че по време на живота външния свят има същото участие в тялото, както и след смъртта, изглежда като нещо нормално и здраво. Когато се ръководи от последната мисъл, душата усеща себе си в съзвучие с откровението на фактите. Тя усеща, че с тази представа не изпада в разногласие с фактите, които говорят чрез самите себе си и към които не трябва да се прибавя никаква изкуствена мисъл.
към текста >>
Като напълно лишена от стойност, тя непрекъснато трябва да отстъпва пред действителността, докато представата, че по време на живота външния свят има същото
участ
ие в тялото, както и след смъртта, изглежда като нещо нормално и здраво.
Да признаем на външния свят по време на живота едно коренно различно участие в съществуването на тялото от това, което той има след смъртта, е мисъл, извлечена от нищото.
Като напълно лишена от стойност, тя непрекъснато трябва да отстъпва пред действителността, докато представата, че по време на живота външния свят има същото участие в тялото, както и след смъртта, изглежда като нещо нормално и здраво.
Когато се ръководи от последната мисъл, душата усеща себе си в съзвучие с откровението на фактите. Тя усеща, че с тази представа не изпада в разногласие с фактите, които говорят чрез самите себе си и към които не трябва да се прибавя никаква изкуствена мисъл.
към текста >>
Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно
участ
ие, различно от това, което той има след смъртта.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят. Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание.
Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта.
Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност. В действителност, така разсъждават както вярващите в безсмъртието, така и неговите отрицатели. Наистина, последните ще изтъкнат, че законите, които действуват в тялото след смъртта, съдържат също и условията за телесните процеси по време на живота; обаче те се заблуждават, ако вярват, че действително могат да си представят как тези закони по време на живота биха имали спрямо тялото като носител на душата някакво друго отношение, отколкото това след смъртта.
към текста >>
78.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Чрез тях ти си част от външния свят, а той
участ
вува в теб по начина, който най-ясно ти се разкрива, когато размишляваш върху това, което той прави с твоето тяло след смъртта.
Техните изводи се покриват с резултата от първата медитация. А той се свежда до признанието на душата: Ти си свързана с твоето тяло. То е подложено на природните закони, които се отнасят към теб, както всички други природни закони.
Чрез тях ти си част от външния свят, а той участвува в теб по начина, който най-ясно ти се разкрива, когато размишляваш върху това, което той прави с твоето тяло след смъртта.
За целите на живота той си осигурява сетива и разум, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
към текста >>
Той е постигнал това без непосредственото
участ
ие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа.
Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят. Ако човек е склонен и в ежедневния си живот да се разпилява във все възможни фантазии върху нещата, той няма да стигне до съответните заключения. Колкото повече му е присъщ здрав и трезв усет за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата. Човек постига доверие в свръхсетивните опитности само тогава, когато е сигурен, че на процесите и нещата от обикновения свят гледа разумно и ясно, че ги приема такива, каквито са. След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма никаква заслуга.
Той е постигнал това без непосредственото участие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа.
Той е постигнал представа за едно изживяване извън своето тяло.
към текста >>
79.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако за обикновеното съзнание в смисъла на първата медитация е ясно, че тялото принадлежи на един свят, чието
участ
ие в него се изразява в разрушаването му след смъртта, то свръхсетивното съзнание установява, че човешката Азова същност принадлежи на един свят, с който тя е свързана чрез коренно различни връзки от тези, които свързват тялото с природните закони.
Ако за обикновеното съзнание в смисъла на първата медитация е ясно, че тялото принадлежи на един свят, чието участие в него се изразява в разрушаването му след смъртта, то свръхсетивното съзнание установява, че човешката Азова същност принадлежи на един свят, с който тя е свързана чрез коренно различни връзки от тези, които свързват тялото с природните закони.
Връзките между Аза и свръхсетивните Същества в тяхната вътрешна същност не се засягат нито от раждането, нито от смъртта. В сетивния телесен живот тези връзки се проявяват по твърде особен начин. Всички външни проявления в сетивния свят са израз на различни зависимости от свръхсетивно естество. Понеже човекът, като такъв, е свръхсетивно Същество и това се потвърждава от свръхсетивното наблюдение то в свръхсетивния свят връзките между една човешка душа и друга, не се засягат от смъртта. Пред душата и нейното обикновено съзнание възниква плахият въпрос в приблизително следната примитивна форма: а ще мога ли след смъртта отново да видя онези, с които съм бил свързан през живота си в сетивния свят?
към текста >>
Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси без
участ
ие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото"
участ
ие в неговата съдба.
Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед.
Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба.
Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима.
към текста >>
Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно
участ
ие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Тя се проявява с особена сила, която се свързва с мислите, показващи как в обикновения живот човек често сам провокира подобни удари на съдбата. Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания.
Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде. Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз".
към текста >>
80.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Нека да се замислим как този егоизъм
участ
вува в това, което човек вижда.
Не трябва да забравяме, че по пътя на свръхсетивното познание душата непрекъснато се променя. Често става така, че в рамките на сетивното съществувание човек не се поддава на илюзии и заблуждения; но веднага след навлизането си в свръхсетивния свят по най-лековерен начин да стане жертва на илюзии и заблуждения от друг род. Възможен е и друг случай в сетивния свят човек да има здрав усет за истината и да си казва: Относно даден въпрос ти не трябва да вярваш на това, което задоволява твоя егоизъм. И все пак такъв човек може да стигне до там, че в свръхсетивния свят да вижда това, което съответствува на неговия егоизъм.
Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда.
Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед. И съвсем естествено той счита видяното за истина. Единствената предпазна мярка се състои в следното: Енергичната воля за себепознание в свръхсетивния свят все повече и повече да вниква в маските на егоизма. Ако човек отчита възможността, собствената му душа да изпадне тук или там в егоизъм и в медитациите води безпощадна борба срещу него, той постепенно ще се освободи от влиянията на егоизма.
към текста >>
В рамките на сетивния свят "красиво" може да е само едно същество, което съумява да разкрие и на другите същества от своя свят всичко, което то изживява в себе си, така че другите същества да вземат
участ
ие в неговото цялостно изживяване.
Разликата между свръхсетивните светове и физическата действителност изпъква особено отчетливо там, където си служим с представите за "красивото" и "грозното". Начинът, по който употребяваме тези представи в сетивния свят, изгубва всякакво значение, след като пристъпим в свръхсетивните светове.
В рамките на сетивния свят "красиво" може да е само едно същество, което съумява да разкрие и на другите същества от своя свят всичко, което то изживява в себе си, така че другите същества да вземат участие в неговото цялостно изживяване.
към текста >>
81.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Чрез него човекът познава себе си като съставна част от жизненото (етерно) тяло на Земята и наред с това, като
участ
ник в трите последователни планитарни състояния на нашата Земя*.
2. Финото (етерно)тяло в елементарния обкръжаващ свят.
Чрез него човекът познава себе си като съставна част от жизненото (етерно) тяло на Земята и наред с това, като участник в трите последователни планитарни състояния на нашата Земя*.
(На "Стария Сатурн" възникват първите заложби на човешкото физическо тяло, на "Старото Слънце" първите заложби на етерното тяло, на "Старата Луна" първите заложби на астралното тяло, на сегашната планета "Земя" човек изгражда своя Аз. През следващите планетарни състояния "Юпитер", "Венера" и "Вулкан" човек ще развие съответно "Духът-Себе", "Духът-Живот" и "Човекът- Дух" /бележка на преводача/.
към текста >>
82.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той живее в един свят от представи, в който еднакво
участ
ие имат образното изживяване и мисълта.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид.
Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта.
Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин
участ
ие в живота на редуващите се земни епохи.
В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на душите" /прераждането на душата/. Хората чувстват като нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече като друго човешко същество на Земята. Трябва да припомним, че великият представител на новото посвещение Лесинг, в своята книга "Възпитание на човешкия род" е възобновил тази идея за повтарящите се човешки съществувания на Земята изхождайки от едно мислене съвършено различно от това на Питагор.
Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин участие в живота на редуващите се земни епохи.
Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си като заложба и т.н. това, което и е останало от изживяването в предишни епохи. Лесинг намира за естествено, че душата вече често е била в едно земно тяло и в бъдеще още ще бъде често пъти, за да се издигне по този начин от живот на живот до възможното на нея съвършенство. Той обръща вниманието на това, че тази идея за повтарящите се земни съществувания не трябва да се счита за недостоверна затова, че е съществувала в най-древни времена, "защото човешкият ум, преди той да бъде разсеян и отслабен от школната софистика, веднага е попаднала на нея".
към текста >>
83.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато приемем нещо, което се е родило без нашето
участ
ие, ние сме зависими от него.
И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина.
Когато приемем нещо, което се е родило без нашето участие, ние сме зависими от него.
Ние трябва да създадем най-висшата истина; тя трябва да се роди чрез нас. Следователно Фихте може да постави на върха на светогледа само нещо, което е добило своето съществуване едва чрез нас. Когато казваме за даден предмет на външния свят: Той е, ние го вършим затова, защото го възприемаме. Знаем, че ние признаваме съществуването на едно друго същество. Що е този друг предмет, това не зависи от нас.
към текста >>
Аз извършвам нещо; и когато съм го извършил, тогава то продължава да действа по-нататък, даже когато не
участ
вувам вече в неговите действия.
Във всяко знание Азът на човека държи, така да се каже, само монолог със самия себе си. Той не излага вън от себе си, но това, чрез което той върши това последното: То е живото дело. Когато Азът действа, когато той върши нещо в света; тогава той не води вече монолог само със себе си. Тогава неговите действия се вливат навън в света. Те добиват едно самостоятелно съществуване.
Аз извършвам нещо; и когато съм го извършил, тогава то продължава да действа по-нататък, даже когато не участвувам вече в неговите действия.
Това, което зная, има съществуване само чрез мене; това, което върша, е съставна част на един независим от мене морален ред на света. Но какво значи всичката сигурност, която извличаме от собствения Аз в сравнение с тази най-висша истина за един морален ред на света, който все пак трябва да бъде независим от нас, ако съществуването трябва да има смисъл? Нали всяко знание е само нещо за собствения Аз; обаче този ред на света трябва да бъде вън от Аза. Той трябва да бъде, въпреки че не можем да знаем нищо за него. Следователно ние трябва да го вярваме.
към текста >>
84.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо това крайно
участ
ва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост.
Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията". Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество. То присъства в крайното.
Ето защо това крайно участва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост.
То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно. Богословието в Шлайермахер е това, което му пречи да напредне до определени представи върху първичното същество на света. Той би искал да повдигне религиозността, благоговезността на една по-висока степен. Защото той е една личност с рядка дълбочина на сърцето.
към текста >>
Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да
участ
ва във всеобщия Разум.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него.
Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата.
към текста >>
85.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години
участ
вуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г.
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години участвуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г.
и починал през 1899 г./, Карл Фогт /1817-1895 г./ и Якоб Молешот /1822-1893 г./. Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството. Едно друго знание няма за човека никаква трайност".
към текста >>
86.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Гьоте казва, че е
участ
вал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците. Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена.
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
" И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене. Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията.
към текста >>
87.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно човекът е морален, когато той взема
участ
ие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно. Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане.
към текста >>
88.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела
участ
ие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите?
В едно историческо изложение, каквото се стреми да направим тук, няма никакво място за критика на описаните светогледи. Все пак съвсем не е критика, когато обръщаме вниманието върху това, как чрез своя собствен характер един светоглед прави да възникнат нови въпроси. Защото чрез това то става част на историческото развитие. Дилтей и Ойкен говорят за едни самостоятелен духовен свят, в който е потопена отделната човешка душа. Обаче тяхната наука за този духовен свят остава открити въпросите: Що е този духовен свят и как човешката душа принадлежи на него?
Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела участие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите?
Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори. Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да резултати, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси. Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото. Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед.
към текста >>
В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата
участ
вува в един с право наречен духовен сват.
Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори. Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да резултати, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси. Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото. Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед.
В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата участвува в един с право наречен духовен сват.
Що е тя в духовния свят като самостоятелно духовно същество, за това в тези философи не може да се говори в истинския смисъл. Характерно за този начин на мислене е, че те наистина стигат до едно признание на един духовен свят и също на духовната природа на човешката душа, но от това признаване не се получава никакво познание върху това, какво положение заема душата себесъзнателният Аз в действителността на света, независимо от това, че тя е добила чрез живота в тялото едно съзнание за духовния свят. Върху историческото положение на тези начини на мислене в развитието на философията се хвърля светлина, когато познаем, че те създават въпроси, на които не могат да отговорят с техните собствени средства. Те енергично твърдят, че в самата себе си душата осъзнава един независим от нея духовен свят. Но как е постигнато това съзнание?
към текста >>
Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да
участ
вува в този негов различен начин на съществуване.
Обаче душата не намира никакъв път, за да изживее в дух своята собствена, затворена в себе си същност вън от съществуването в тялото. Тя долавя това, което духът проявява, възбужда, твори в нея, доколкото за това и дава възможност телесното съществуване. Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят. За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата живее в духовния свят, независимо от съществуването в тялото. Духовният свят би трябвало не само да даде на душата възможността тя да признае съществуването на този свят, а той трябва да и предаде нещо от своето собствено естество.
Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да участвува в този негов различен начин на съществуване.
към текста >>
89.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната
участ
на моите приятели."
„Недей да обвиняваш клетата птица!
" отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели."
към текста >>
90.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Обаче тези дълбоко несъзнавани сили, представени в образа на Лодкаря, не могат да ни върнат обратно, понеже в този случай човекът би се върнал в духовното царство без никакво лично
участ
ие, без никакъв личен принос.
Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си, живее чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят. И доколкото копнеем за тези творчески сили, ние копнеем за Красивата Лилия. Така ние знаем: Всичко, което произлиза от Красивата Лилия, непрекъснато се стреми да се върне обратно при нея. Но ние си служим и с непознати сили, които са ни пренесли на този бряг и които не зависят от самите нас. Ние знаем, че към нас прииждат определени сили, които идват от отвъдния свят, респективно от отсрещния бряг на реката.
Обаче тези дълбоко несъзнавани сили, представени в образа на Лодкаря, не могат да ни върнат обратно, понеже в този случай човекът би се върнал в духовното царство без никакво лично участие, без никакъв личен принос.
Несъзнаваните природни сили, които са ни пренесли тук, в царството на духовно-устремения човек, не могат да ни върнат обратно. За тази цел са необходими други сили. И Гьоте добре знае това. Обаче Гьоте иска да ни покаже и още нещо: какви първи стъпки трябва да направи човекът, за да се съедини отново с Красивата Лилия. Има два пътя.
към текста >>
91.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното
участ
ие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
*21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
към текста >>
92.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са
участ
вували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област. По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението. Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването.
Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
В управлението на тези процеси участвуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях. Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества като усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид.
към текста >>
В управлението на тези процеси
участ
вуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях.
Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област. По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението. Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването. Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
В управлението на тези процеси участвуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях.
Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества като усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид.
към текста >>
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които
участ
вуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Всеки от хората, които
участ
вуват по един или друг начин в стопанския живот, има своите тесни интереси.
Както съвременната епоха издига автономията на духовния живот като един вид социален императив, същото се отнася и за принципа на кооперирания труд в областта на икономическия живот. В съвременния етап от човешката еволюция стопанският организъм включва стоково производство, стоков оборот и стоково потребление. Благодарение на тях се задоволяват човешките потребности.
Всеки от хората, които участвуват по един или друг начин в стопанския живот, има своите тесни интереси.
От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото общество. Това не винаги е било така, а и днес не е така навсякъде по Земята, но по същество този принцип е валиден в цивилизованите среди на човечеството.
към текста >>
Поради
участ
ието си в стопанските асоциации, хората ще имат необходимия точен поглед върху нещата.
В рамките на една отделна стопанска асоциация усърдието и професионалната компетентност ще гарантират трайна хармония на интересите. Производството, оборотът и потреблението на стоки ще се регулира не от закони, а от непосредствените нужди и интереси на хората.
Поради участието си в стопанските асоциации, хората ще имат необходимия точен поглед върху нещата.
Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него. Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки. В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори.
към текста >>
Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като
участ
ник в социалния организъм.
А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции. Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот.
Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм.
Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
към текста >>
По този начин ще имаме такова
участ
ие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори. Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани.
По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности.
Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
В свободния духовен живот всеки се проявява според своите лични способности; в стопанския живот всеки намира своето място според асоциираното си
участ
ие в него.
Ето как социалният организъм може да се разпадне на две самостоятелни части, които взаимно се противопоставят, защото всяка от тях е подчинена на своето управление, основаващо се на строго специфични сили. Между тях обаче трябва да израсне трета съставна част и това всъщност са държавните структури, държавната система на социалния организъм. В нея намира израз всичко, което може да бъде обект на преценки от страна на всеки пълнолетен индивид.
В свободния духовен живот всеки се проявява според своите лични способности; в стопанския живот всеки намира своето място според асоциираното си участие в него.
към текста >>
93.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно
участ
ие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение? Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем? И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене?
Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
към текста >>
94.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото не само у специалистите, но и във всяка човешка душа защото всяка човешка душа
участ
вува в действията на социалния организъм трябва да проблесне поне малка искра от инстинктивното познание за това, какво в действителност е необходимо за този социален организъм.
Естественонаучните методи все още не са напреднали достатъчно, за да осигурят всеобщо признание поне сред научните среди на всичко онова, което загатвам тук, на онези духовнонаучни факти, които могат да послужат за целите на естествената наука; а поне известна степен на признание може да се окаже желателна просто заради самия напредък на познанието. Това обаче означава: нашите мисловни навици, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което например се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия. Разбира се, би могло да се възрази: „Добре, естествената наука може да почака, а след време тя така или иначе ще признае подобен начин на мислене". Обаче по отношение на проявите действията на социалния организъм не може да се чака.
Защото не само у специалистите, но и във всяка човешка душа защото всяка човешка душа участвува в действията на социалния организъм трябва да проблесне поне малка искра от инстинктивното познание за това, какво в действителност е необходимо за този социален организъм.
Що се отнася до формирането на социалния организъм, едно здраво мислене и светоусещане, една здрава воля, могат да възникнат само тогава, когато малко или повече инстинктивно човек разбере: За да бъде здрав, социалният организъм трябва също да бъде изграден от три самостоятелни части, както и живият организъм.
към текста >>
В стопанския живот човек
участ
вува със своите лични интереси.
В стопанския живот човек участвува със своите лични интереси.
Те се коренят в неговите душевни и духовни потребности. Един съществен въпрос трябва да бъде решен в рамките на стопанския организъм и неговите отрасли: Как по най-целесъобразен начин да се отговори на тези интереси, така че чрез стопанския организъм отделният човек да постигне възможно най-доброто задоволяване на своите интереси, като в същото време се включи най-пълноценно в стопанския живот. Този въпрос може да бъде разрешен, само ако интересите могат да се предявяват наистина свободно и ако на свои ред възникват възможността и волята да се направи всичко необходимо за тяхното задоволяване. Обаче интересите възникват извън рамките, които определят стопанския живот. Те се пораждат с разгръщането на човешките душевни и физически качества.
към текста >>
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората,
участ
ващи в стопанския живот.
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот.
Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава. Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси.
към текста >>
Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще
участ
вуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво
участ
ие в стопански живот.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система.
Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха. А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи.
към текста >>
Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено)
участ
вуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова
участ
ие, което способства тяхното възникване.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности.
В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
Обаче съвременната епоха изисква от човека неговото напълно съзнателно
участ
ие в социалния организъм.
Наред с политическия и стопанския живот, в здравия социален организъм трябва да се обособи и самостоятелен духовен живот. Тъкмо еволюционните сили на новото човечество изискват подобно троично устройство. Но след като общественият живот се определя предимно от инстинктивните му сили, импулсът за това решително разделяне и диференциране не може да бъде осъществен. Доколкото социалният живот протича в притъпено и смътно съзнание, в него работят и се преплитат сили, които по своето естество произхождат от три източника.
Обаче съвременната епоха изисква от човека неговото напълно съзнателно участие в социалния организъм.
Това ново съзнание може да формира правилно отношенията между хората, както и целия човешки живот, само ако е добре ориентирано спрямо трите посоки. В несъзнаваните си душевни дълбини съвременното човечество се ръководи тъкмо от тази ориентация; и това, което се манифестира като социално движение е всъщност само далечния и неясен отблясък на този стремеж.
към текста >>
95.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не
участ
вуваха в него.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
към текста >>
Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше
участ
ие в духовния живот на епохата.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път. Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него. Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие.
Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата.
Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки. След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси.
към текста >>
След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично
участ
ие в социалния живот.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот.
От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника. В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник. В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите
участ
ници в производствения процес.
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на предприемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание според извършените разходи, подготовка и т.н. Неговите претенции ще изглеждат заслужени, само когато на постиженията му се погледне с пълно разбиране.
към текста >>
И тези отношения няма да се основават върху размяната на стоки (съответно пари) срещу работна сила, а върху точното установяване на съответното
участ
ие за всяка от двете страни -в общия краен продукт на производството.
Едва чрез социалните структури, възникващи в смисъла на подобен вид разсъждения, ще се изгради основата за действително свободни договорни отношения между работник и работодател.
И тези отношения няма да се основават върху размяната на стоки (съответно пари) срещу работна сила, а върху точното установяване на съответното участие за всяка от двете страни -в общия краен продукт на производството.
към текста >>
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от
участ
ие в капиталните средства.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения.
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства.
До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
към текста >>
А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те
участ
вуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската.
А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
към текста >>
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички
участ
ници в социалния организъм.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите.
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез
участ
ието си в общия стопански живот.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай. Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло.
В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот.
Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с
участ
ието на целия стопански организъм.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм.
към текста >>
разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички
участ
ници в социалния организъм.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н.
разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин.
към текста >>
Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като
участ
ник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде! Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение.
Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
към текста >>
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо
участ
вуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища. Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност.
Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
96.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Именно поради
участ
ието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата
участ
вуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество.
Ето защо и есента на 1918 донесе точно това, което трябваше. Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска.
към текста >>
97.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Същите хора, които
участ
ват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация.
Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш.
към текста >>
98.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества,
участ
ващи в икономическия процес.
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа. От известна гледна точка то е правилно.
Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес.
Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това. Те насочиха вниманието си към начина, по който капиталът и трудовата сила работят в икономическия цикъл. И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в средство за налагане на власт и над човешкия труд.
към текста >>
99.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно
участ
ие в целия социален живот.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства. Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава. Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън.
Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>
Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който
участ
ва човешката душа, беше изгубено.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот.
Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено.
Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност.
към текста >>
100.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Освен това начинът им на
участ
ие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им. Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката.
Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат.
Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>
Причината е, че чрез своето
участ
ие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това?
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
101.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от
участ
ниците в такива дискусии.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
102.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света
участ
ва в тяхното съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване.
В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване.
Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание. Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
103.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът
участ
ва през време на предземното съществуване.
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за един мощен и величествен свят.
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване.
Казвам: - Той участва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии. Тази работа ги изпълва с блаженство.
към текста >>
Казвам: - Той
участ
ва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии.
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за един мощен и величествен свят. Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване.
Казвам: - Той участва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии.
Тази работа ги изпълва с блаженство.
към текста >>
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно
участ
ие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята.
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята. Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
Духовното творение, в което е
участ
вал човекът във висините, продължава но материално, на Земята.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието.
Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята.
Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм. В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
104.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да
участ
ва в човешкото развитие.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус.
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
към текста >>
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха
участ
вали в развитието на човечеството.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
105.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да
участ
вам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела.
Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
106.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който
участ
ваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание.
Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния. Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече.
Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание.
Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка. Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
107.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да
участ
вува в един божествен свят.
17. Човекът е едно същество, което разгръща своя живот по средата между две мирови области. С развитието на неговото тяло той е включен в един "долен свят"; със своето душевно същество той образува един "среден свят" и със своите духовни сили той се стреми към един "горен свят".
Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да участвува в един божествен свят.
към текста >>
Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане
участ
ие в света, от който произхожда истинската същност на човека.
19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към ду ха, който действува в нея.
Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека.
Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си.
към текста >>
108.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
В този процес трябва да
участ
вува една намираща се в него по-дълбока същност отколкото това, което създава сенките на спомена.
Думите са сенки. Но кое е това, което свети? Нещо мощно свети, защото думите са по-мощни сенки отколкото мислите спомени. Това, което в човешкото Себе може да създава спомени в течение на земния живот, не може да създаде словата. Човек трябва да се научи да говори в отношението си с други хора.
В този процес трябва да участвува една намираща се в него по-дълбока същност отколкото това, което създава сенките на спомена.
Основавайки се на Инспиративното познание Антропософията говори тук за астралното тяло, както по отношение на спомена тя говори за етерното тяло. Към физическото и етерното тела се прибавя астралното тяло като трети член на човешкото същество.
към текста >>
При говора човекът
участ
вува с една част на своето същество.
Можем до отидем още по-нататък.
При говора човекът участвува с една част на своето същество.
В говоренето той поставя в движение своята вътрешност. Това, което обгръща тази вътрешност, в говора то остава в спокойствие. Движението на говоренето се изтръгва от това оставащо спокойно човешко същество. Обаче целият човек е поставен в движение, когато раздвижи това, което съставлява неговите крайници. В това движение човекът е не по-малко изразителен отколкото в спомена и в говора.
към текста >>
109.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да
участ
вуват в неговата жива дейност.
Гьотеанума би трябвало да бъде считан като необходимият център на антропософската работа и дейност; не трябва да се изпуска изпредвид, че в кръжоците също антропософският материал трябва да прояви своята ценност.
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка седмица. Президиумът на Гьотеанума ще се нуждае от време и ще трябва да се намери разбиране у членовете. Тогава той ще може да действува в смисъла на Коледното Тържество.
към текста >>
110.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното
участ
ие в духовното съдържа ние на света.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/. Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа.
Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света.
Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него. Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>
111.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът изживяваше тези идеи, като
участ
вуваше със своята душа в живота от света на Михаел.
Образуването на мислите, което става в човека, е един напредък в човешкото себепознание. Гледани в свръхсетивния свят, нещата се представят така: духовните същества, които можем да назовем с името на Михаел, управляваха в космоса идеите.
Човекът изживяваше тези идеи, като участвуваше със своята душа в живота от света на Михаел.
Това изживяване стана сега негово собствено. С това настъпи едно временно отделяне на човека от света на Михаел. Заедно с вдъхновените мисли в миналото човек приемаше същевременно и духовните съдържания на света. Когато това вдъхновение престава и човекът започва да образува своите мисли чрез своята собствена дейност, той бе насочен към възприятия та на сетивата, за да има едно съдържание за тези мисли. Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена духовност с материално съдържание.
към текста >>
112.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането,
участ
вува в изграждането на неговото вътрешно същество.
89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света. Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание.
На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.
към текста >>
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема
участ
ие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като воля, идва от "Аза".
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
към текста >>
113.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема
участ
ие в кръстоносния поход на изток.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток.
В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
към текста >>
114.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Те вземат
участ
ие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот. Но животните са поставени на Земята от вселената.
Те вземат участие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
към текста >>
115.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
В създаването на всеки отделен човек
участ
вува Волята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
116.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Той взема
участ
ие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот.
Сред този покълващ живот прекарва човекът своето земно съществуване.
Той взема участие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот.
От умрелия живот той има своите мислителни сили. Докато в миналото тези мислителни сили идваха от още живия Макрокосмос, те не бяха основа на себесъзнателния човек. Те живееха като растежни сили в човека, който още нямаше никакво себесъзнание. Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен живот, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание. Те трябва да бъдат за себе си с умрелия Макрокосмос мъртвите сенки на нещо живо от космическа древност.
към текста >>
От друга страна човекът взема
участ
ие в покълващите сили на Земята.
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята.
От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля. Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание. В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки. Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
Те са живот, но затова пък човекът не взема
участ
ие в тяхната същност със своето себесъзнание.
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята. От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля.
Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание.
В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки. Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
117.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът
участ
вува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той
участ
вува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
към текста >>
118.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно същество може да има съзнание само за това, в което то
участ
вува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество.
Когато човек изживява заобикалящия свят в това състояние, неговото вътрешно чувствуване е проникнато от извънземни, от космически импулси, които проникват в настоящето от прадревното космическо минало. Той няма съзнание за това.
Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество.
Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото. Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена. В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе
участ
ие в умрялото.
Когато човек изживява заобикалящия свят в това състояние, неговото вътрешно чувствуване е проникнато от извънземни, от космически импулси, които проникват в настоящето от прадревното космическо минало. Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки.
Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото.
Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена. В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
119.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да
участ
вува в това.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес. Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси. В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие. Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание.
Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
120.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм
участ
вува в една подчинена форма в този процес.
Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина. При това отделяне действува астралното тяло. То трябва да става през целия организъм. В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма.
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес.
При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е. Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
към текста >>
121.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Като се свързва родствено със сярата, антимонът взема
участ
ие в това впрягане в етерните действия.
Като се свързва родствено със сярата, антимонът взема участие в това впрягане в етерните действия.
Ето защо той лесно може да бъде вкаран в дейността на белтъка в човешкото тяло и да му помогне за едно етерно действие, когато това тяло не може само да превърне едно внесено от вън белтъчно вещество поради някакво болестно състояние така, че това белтъчно вещество да се включи в неговата собствена дейност. Но антимонът показва и други способности. Там, където само има възможност, той се стреми да приеме храстовидна форма. С това той се подрежда по линии, които се стремят да отлетят от Земята и да отидат в областта на силите, които действуват в етера. Следователно с антимона ние внасяме в организма нещо, което идва на половина път срещу действието на етерното тяло.
към текста >>
122.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Калцият взема
участ
ие в образуването на кръвта.
Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение.
Калцият взема участие в образуването на кръвта.
Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
123.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тя взема
участ
ие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също
участ
ие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло.
Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
към текста >>
124.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Вземаше най-живо
участ
ие в политически спорове.
Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката.
Вземаше най-живо участие в политически спорове.
Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>
И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да
участ
ва в това състезание.
Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният.
И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
към текста >>
Всяка година
участ
вах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“. В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото.
Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>
Освен помощник-учителя, от личностите,
участ
ващи в училищното ръководство, обичах и свещеника.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника.
Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
към текста >>
Вземаше живо
участ
ие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот.
Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание. Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
Освен него сред хората, които пряко
участ
ваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи.
Нещата стояха така, че в Нойдьорфл имаше масонска ложа. За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея. Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика.
Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи.
Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни. Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят. Масонската ложа се събираше в неговата къща.
към текста >>
Поради факта, че до десетата си година
участ
вах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
Участ
ието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът.
В Нойдьорфл идваше веднъж на всеки два или три дни. В свободните им вечерни часове баща ми и той разговаряха за политика. Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета. Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже.
Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът.
Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
125.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Не можех да
участ
вам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
Въпреки това после
участ
вах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения. Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство. От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците. Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител.
Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това
участ
вахме брат ми, сестра ми и аз.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа. На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз.
Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
Но благодарение на реалното му
участ
ие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи.
Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>
126.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се
участ
ва в упражненията към тях.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ.
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях.
Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина. Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
127.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично
участ
ие.
Младежките ми приятелства в периода, за който говоря тук, имаха специално значение за по-нататъшния ход на живота ми. Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен живот.
Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично участие.
В преживяването на тези загадки си оставах почти сам. Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в живота на моите приятели. Така в мен протичаха две паралелни житейски течения: едното, което следвах като самотен пътешественик, и другото, което споделях с най-жива дружелюбност с хората, които обичах. Но от дълбоко, дълготрайно значение за развитието ми в много случаи бяха и преживяванията от втория вид.
към текста >>
128.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Преди да вляза в това семейство, рядко ми се случваше да вземам
участ
ие в детски игри.
Преди да вляза в това семейство, рядко ми се случваше да вземам участие в детски игри.
И ето че „времето ми за игра“ настъпи едва през двайсетте ми години. Налагаше се да се науча и на това как се играе, за да мога да ръководя игрите. И аз го направих с голямо удоволствие. Даже си мисля, че в живота си не съм играл по-малко от другите хора. Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си година.
към текста >>
В органичната структура на човека
участ
ие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>
129.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички
участ
ници в него.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние.
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи.
към текста >>
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да
участ
вам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
130.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово
участ
ие.
Шилер стига до виждането, че и в двата случая човекът не е „истински човек“.
Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие.
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното. Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него. Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>
131.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към
участ
та ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки.
Когато бях на четиринадесет години, се наложи да започна да давам частни уроци. В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност. Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол.
Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки.
Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия. Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната
участ
, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние.
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота. Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>
Тогава вземах живо
участ
ие в борбите, водени от немците в Австрия за националното им съществуване.
Тогава вземах живо участие в борбите, водени от немците в Австрия за националното им съществуване.
Стигнах и до това да се занимая с историческото и социално положение на еврейството. Тези ми занимания станаха особено интензивни, когато излезе „Хомункулус“ на Хамерлинг. Поради това си произведение този виден немски поет беше смятан за антисемит от голяма част от журналистите, дори и немските национални антисемити претендираха, че той е един от тях. Това малко ме засягаше, но пък написах една статия за „Хомункулус“, в която, както вярвах, се бях изказал напълно обективно по отношение на евреите. Мъжът, в чиято къща живеех и с когото се бяхме сприятелили, я прие като особен вид антисемитизъм.
към текста >>
132.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Льопер определено не мислеше да
участ
ва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник.
В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство. Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер.
Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник.
Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор. Херман Грим мислеше за това също толкова малко. Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата. За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
към текста >>
Много хора с всевъзможни позиции в обществото
участ
ваха в случващото се в Архива.
Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора.
Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива.
В него се водеше активен живот, интересен в много отношения.
към текста >>
133.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Бях поканен да взема
участ
ие в бляскавото тържество, устроено в Йена.
Отначало не изпитвах потребност да се запозная лично с Хекел, за когото ми се наложи да размишлявам много. Тогава дойде шестдесетият му рожден ден.
Бях поканен да взема участие в бляскавото тържество, устроено в Йена.
Привлече ме чисто човешкият аспект на това празненство. По време на банкета при мен дойде синът на Хекел, с когото се бях запознал във Ваймар, където посещаваше художественото училище, и ми каза, че баща му би искал да му бъда представен. Тогава това направи синът му.
към текста >>
134.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Този кръг вземаше своеобразно
участ
ие във ваймарските мероприятия, посветени на Гьоте.
Този кръг вземаше своеобразно участие във ваймарските мероприятия, посветени на Гьоте.
Това ставаше с тон на ирония, който обаче никога не се подиграваше фриволно, а често дори демонстрираше естетическо негодувание, че „настоящето“ тук раздава присъди над „миналото“. Дни наред след тези мероприятия Олден седеше на пишещата машина, за да пише кратки статии за преживяното, които по негово мнение би трябвало да отразяват съжденията на един „светски човек“ за Гьотевите пророци.
към текста >>
Не разбирах защо му е да
участ
ва в Гьотевите празненства по този начин.
Хартлебен го нямаше. Но аз вече изпитвах симпатия към него и се обезпокоих от неговото отсъствие. Затова след края на събранието го потърсих в хотелската му стая. Той още спеше. Събудих го и му казах, че отчетното годишно събрание на Гьотевото общество вече е приключило.
Не разбирах защо му е да участва в Гьотевите празненства по този начин.
Но от отговора му разбрах, че за него е напълно естествено да дойде във Ваймар за Гьотевото събрание, за да спи по време на неговата програма. Защото той проспа по-голямата част от това, за което другите бяха дошли.
към текста >>
Аз трябваше да
участ
вам и в двата.
За мен Гьотевите заседания бяха уморителни. Защото по време на тях повечето хора във Ваймар според интересите си принадлежаха или към кръга на филолозите, които беседват или седят на трапезата, или към направлението на ОлденХартлебен.
Аз трябваше да участвам и в двата.
Моите интереси ме влечаха и към двете страни. Това се съчетаваше много добре, тъй като едните се събираха денем, а другите – вечер. Но не ми беше позволено да живея по начина на Ото Ерих. Не можех да спя по време на дневните заседания. Обичах разностранността на живота и наистина по обяд с удоволствие ходех в кръга на сътрудниците на Архива у Зуфан, с когото Хартлебен така и не се запозна, тъй като това не представляваше интерес за него, а вечер – при Хартлебен и неговите съмишленици.
към текста >>
Отнасях се с пълно
участ
ие към всичко различно, защото не се отчуждавах от него поради факта, че същевременно внасях в него собствените си преценки и усещания.
Когато описвам нещата така, на някого може да се стори, че всичко ми е било принципно безразлично. Обаче изобщо не беше така. Усещанията ми бяха съвсем други.
Отнасях се с пълно участие към всичко различно, защото не се отчуждавах от него поради факта, че същевременно внасях в него собствените си преценки и усещания.
към текста >>
135.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „
Участ
ието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива.
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше
участ
вал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
към текста >>
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно
участ
ие в политиката.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива.
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Мога да кажа само това, че ако не вземах
участ
ие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
Тази дейност остана безрезултатна.
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
към текста >>
Те не
участ
ваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите.
Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора.
Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света.
към текста >>
Когато по-младите
участ
ници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике.
Децата виждах само при удобен случай. Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха като към член на семейството. С изключение на сутрин и вечер, се хранех навън. Но не само аз се чувствах уютно в този семеен кръг.
Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике.
И по начина, по който се държаха, имах всички основания да предполагам, че там се чувстват истински добре.
към текста >>
136.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Това не беше лесно, тъй като във Ваймар винаги трябваше да
участ
вам в по няколко такива празненства.
Веднъж на Коледа при мен дошъл г-н Нойфер и тъй като не съм си бил вкъщи, ми оставил бележка с настоятелната молба непременно да отида у тях за раздаването на коледните подаръци.
Това не беше лесно, тъй като във Ваймар винаги трябваше да участвам в по няколко такива празненства.
Но успях да се справя. И така до подаръците за децата открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория.
към текста >>
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички
участ
ваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>
137.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Познанието в човека е неговото
участ
ие в това, което имат да кажат съществата и процесите в духовния и във физическия свят.
Така и познанието става процес в реалността. Въпросите възникват в света, а отговорите се разкриват като действителност.
Познанието в човека е неговото участие в това, което имат да кажат съществата и процесите в духовния и във физическия свят.
към текста >>
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което
участ
ва целият човек.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“. Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи. И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят. С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
138.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Поради положението ми в духовния свят сега за мен стана необходимост да взема истинско вътрешно
участ
ие в тези отношения, в които встъпих.
Поради положението ми в духовния свят сега за мен стана необходимост да взема истинско вътрешно участие в тези отношения, в които встъпих.
Опитвах се да се пренеса изцяло в кръга на моите читатели и членовете на „обществото“, за да мога, изхождайки от духовната натура на тези хора, да намеря формите, в които да излея това, което исках да им дам духовно.
към текста >>
139.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички
участ
ващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила. Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж. Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената.
Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>
Но все пак беше очарователно да
участ
ваш в режисурата на такива драми като „Неканената“.
Не се чувствах уютно по отношение на този лъжлив духовен блясък.
Но все пак беше очарователно да участваш в режисурата на такива драми като „Неканената“.
Защото да представиш чрез подходящи сценични средства тъкмо този род символи, изисква от режисьора в особено висока степен майсторство, ориентирано към това, което беше описано по-горе.
към текста >>
140.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво
участ
ие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността. Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности.
към текста >>
141.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Той
участ
ваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили. Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба. Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание.
Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание.
Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
142.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Прекрасен паметник му направи дружащата с него поетеса Мари Стона, като издаде книга, в която взеха
участ
ие неговите приятели.
Прекрасен паметник му направи дружащата с него поетеса Мари Стона, като издаде книга, в която взеха участие неговите приятели.
към текста >>
143.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
На този конгрес, в който
участ
ие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г.
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
към текста >>
Още преди времето на
участ
ието ми в дейността на Теософското общество, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
Още преди времето на участието ми в дейността на Теософското общество, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
към текста >>
144.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен
участ
ва в свободното пресъздаване на духовния свят.
Изхождайки от това знание, свободно от емоционалномистичното, изнасях преживяването на духовния свят. Може да се види как в моята „Мистика“ и в „Християнството като мистичен факт“ понятието за мистика е изведено по посока на това обективно знание. Нека по-специално отбележим как е построена моята „Теософия“. При всяка крачка, която се прави в тази книга, на заден план стои духовното виждане. Не се казва нищо, което да не произхожда от това духовно виждане.
В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят.
Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата. Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
към текста >>
145.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
В основаването на това общество беше взела
участ
ие самата Е.
Към този вид научен облик на познанието за духа личностите, които се смятаха за трегери на теософското движение в началото на века, нямаха нито разбиране, нито интерес. Това бяха лицата, групиращи се около д-р Хюбе-Шлайден. Като личен приятел на Е. П. Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд.
В основаването на това общество беше взела участие самата Е.
П. Блаватска. След това д-р Хюбе-Шлайден започна да издава списанието „Сфинкс“, в което трябваше да се изразява теософският светоглед. Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера. Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден. Бяха на мнение, че преди тя да е налице, в рамките на немската територия не трябва да се случва изобщо нищо в тази област.
към текста >>
Въпреки всичко, без особено
участ
ие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
Стана така, че Немската секция в известен смисъл бе основана под покровителството и в присъствието на мисис Безант. Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и принципите на теософията. Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове. Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн.
Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
към текста >>
Известно време Рапапорт също
участ
ваше в неговото издаване.
„Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето. Така „Луцифер“ започна да излиза като „Луцифер-Гнозис“.
Известно време Рапапорт също участваше в неговото издаване.
към текста >>
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото начало не вземах
участ
ие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото начало не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
По това време в школата не се изучаваше друго освен произхождащото от Е. П. Блаватска, а то беше вече отпечатано. Освен него мисис Безант даваше всевъзможни индийски упражнения за напредване в познанието, които аз отхвърлях.
към текста >>
Мари фон Сиверс и аз отново взехме
участ
ие в Теософския конгрес в Лондон.
През 1903 г.
Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>
146.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като
участ
ник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания.
Но това общество не бива да бъде наричано „тайно“.
На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания.
Ако някои неща в тях протичаха във формите, в които бяха приемани или посвещавани в по-висока степен членовете на традиционните ордени, това съвсем не означаваше, че се касае за такъв орден. Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи.
към текста >>
Доказателство за факта, че това няма нищо общо с дейността в някакъв действащ орден или пък със съобщаването на неща, за които става дума в подобни ордени, е, че в провежданите от мен церемониални действа вземаха
участ
ие членове на най-различни ордени и че те намираха в тях нещо съвсем различно, отколкото в своя орден.
Доказателство за факта, че това няма нищо общо с дейността в някакъв действащ орден или пък със съобщаването на неща, за които става дума в подобни ордени, е, че в провежданите от мен церемониални действа вземаха участие членове на най-различни ордени и че те намираха в тях нещо съвсем различно, отколкото в своя орден.
към текста >>
Веднъж веднага след церемонията при мен дойде един човек, който за първи път
участ
ваше в такава при нас.
Веднъж веднага след церемонията при мен дойде един човек, който за първи път участваше в такава при нас.
Той имаше присъдена висша степен в един орден. Под въздействие на съпреживяното той искаше да ми предаде регалиите на своя орден. Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да участва в закостенели формални церемонии. Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира.
към текста >>
Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да
участ
ва в закостенели формални церемонии.
Веднъж веднага след церемонията при мен дойде един човек, който за първи път участваше в такава при нас. Той имаше присъдена висша степен в един орден. Под въздействие на съпреживяното той искаше да ми предаде регалиите на своя орден.
Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да участва в закостенели формални церемонии.
Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира. Тя трябва да прибавя нещо към тези връзки, а да не отнема нищо от тях. Така споменатото лице остана в своя орден и продължи да участва в символичните действа при нас.
към текста >>
Така споменатото лице остана в своя орден и продължи да
участ
ва в символичните действа при нас.
Под въздействие на съпреживяното той искаше да ми предаде регалиите на своя орден. Защото смяташе, че след като е преживял истинско духовно съдържание, повече няма да може да участва в закостенели формални церемонии. Аз успях да изгладя нещата. Защото антропософията няма право да изтръгва никого от житейските връзки, в които се намира. Тя трябва да прибавя нещо към тези връзки, а да не отнема нищо от тях.
Така споменатото лице остана в своя орден и продължи да участва в символичните действа при нас.
към текста >>
Някои от
участ
ниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден.
Много лесно е да се разбере, че когато организация като гореописаната стане известна, възникват недоразумения. Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена организация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава.
Някои от участниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден.
Те не разбираха как да направят разликата, че при нас, без връзка с някакъв орден, им се демонстрират неща, които обикновено се дават само в ордените.
към текста >>
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат
участ
ие в клеветническата кампания.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път. В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание.
към текста >>
Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да
участ
ват в непосредствено съзерцание.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество. Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни.
Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание.
За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
към текста >>
Фактът, че личности,
участ
вали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>
В работата над формирането на частните издания
участ
ваше, по гореспоменатия начин, душевната конфигурация на цялото Общество.
Изложеното в публикуваните книги отговаря на изискванията на антропософията.
В работата над формирането на частните издания участваше, по гореспоменатия начин, душевната конфигурация на цялото Общество.
към текста >>
147.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Отделни
участ
ници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес.
Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения. Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>
148.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
За мен – а също и за много от
участ
ниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята.
За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец. По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест.
към текста >>
149.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Не мога да намеря думи, за да опиша какво преживях, когато действието, в което
участ
вах преди 10 години, отново израсна пред мен в картината на Алберт Щефен.
Ние виждахме с очите на душата полагането на Основния Камък на Гьотеанума през 1913 г.
Не мога да намеря думи, за да опиша какво преживях, когато действието, в което участвах преди 10 години, отново израсна пред мен в картината на Алберт Щефен.
към текста >>
6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да
участ
ва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото.
6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото.
към текста >>
150.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Така говореха и чувствата на тези, които бяха
участ
ници в него.
Учредителното Коледното събрание за основаване на Единното Антропософско общество не може да изчерпи съдържанието си само с това, което изживяха събралите се в Гьотеанума членове. Това съдържание ще бъде осъществено едва тогава, когато в бъдеще навсякъде, където антропософията е обичана, бъде почувствано: Чрез изпълнението на това, което бе подбудено на това Събрание, идва нов антропософски живот. Ако това не стане, Събранието не ще изпълни своята задача.
Така говореха и чувствата на тези, които бяха участници в него.
към текста >>
В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да
участ
ват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Антропософското усилие израсна от малки начинания.
В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж. Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници.
към текста >>
Едва ли някой друг извън кръга на
участ
ниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща.
Антропософското усилие израсна от малки начинания. В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията. Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях.
Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща.
И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж. Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници. Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана. Всичко продължаваше да се развива спокойно и без смущения отвън.
към текста >>
И мнозина от
участ
ниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж.
Антропософското усилие израсна от малки начинания. В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията. Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща.
И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж.
Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници. Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана. Всичко продължаваше да се развива спокойно и без смущения отвън.
към текста >>
Тогава те станаха или предани, тихи
участ
ници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници.
В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията. Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж.
Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници.
Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана. Всичко продължаваше да се развива спокойно и без смущения отвън.
към текста >>
И тук никой извън кръга на
участ
ниците не прояви съществен интерес.
И тук никой извън кръга на участниците не прояви съществен интерес.
към текста >>
Как може да се продължи под държането на необходимия за него истински духовен живот, макар че отмина времето, когато никой освен
участ
ващите в него не се интересуваше от антропософия?
За Антропософското общество действително възниква един важен въпрос.
Как може да се продължи под държането на необходимия за него истински духовен живот, макар че отмина времето, когато никой освен участващите в него не се интересуваше от антропософия?
Пред Ръководството на Гьотеанума се оформи един от въпросите възникващи в настоящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропософското общество трябва да работи за олицетворяване на по-голяма част от Антропософията, от колкото то е въплъщавало досега? И как може да стане това?
към текста >>
151.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото
участ
ие.
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие.
Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
След това при разговори с отделни хора, които
участ
ват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н.
– мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното.
към текста >>
152.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно
участ
ие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
към текста >>
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно
участ
ващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове.
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове.
Не е правилно много членове, които са от години в Обществото, в груповите събирания да не чуват нищо по въпроси, за които е дадено определено познание в литературата.
към текста >>
Трябва да се разбере, че Антропософията може да стане това, което трябва да стане само, когато все повече и повече хора вземат
участ
ие в нейното разгръщане и развитие.
От друга страна трябва да се каже: Животът в Обществото ще пострада сериозно, ако възможно най-много членове не внесат в него това, което имат да кажат от собствения си импулс и мисъл. Този вид дейност може твърде добре да бъде проведен в хармония с другия.
Трябва да се разбере, че Антропософията може да стане това, което трябва да стане само, когато все повече и повече хора вземат участие в нейното разгръщане и развитие.
Трябва да цари радост, а не отблъскване, когато дейните членове в Движението дават информация за дейността, която извършват.
към текста >>
153.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Защото
участ
ниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал.
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет. Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава. Ако в Антропософското общество се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл.
Защото участниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал.
Защото ще разберат, че съгласието не е насилено в душата на човека, а то възниква от самата опитност.
към текста >>
154.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
То се радва на всеки човек, който дойде и каже: "Искам да взема
участ
ие в това, което правите".
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на Обществото е наистина живо или е мъртво, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне. Грижа на ръководството на Гьотеанума е неговото поддържане. То не администрира догми, а само се чувства като носител на едно духовно съдържание, чиято ценност напълно съзнава и работи за неговото разпространение.
То се радва на всеки човек, който дойде и каже: "Искам да взема участие в това, което правите".
Това дава жива форма на Антропософското общество. И тя ще се запази жива, ако общото отношение и начин на работа на всички желаещи да съдействат членове е в унисон с Ръководството на Гьотеанума.
към текста >>
155.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
В моето изживяване взе
участ
ие и света.
При осъзнаването на мисълта "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света. Той може да си каже: "В съдбата си аз не бях сам.
В моето изживяване взе участие и света.
Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята воля. Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез самонаблюдение."
към текста >>
156.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Тези, които искат да вземат дейно
участ
ие в Движението могат да намерят в Ръководните мисли, издадени от Гьотеанума, импулс и стимул да внесат единност в съдържанията на антропософската дейност.
Тези, които искат да вземат дейно участие в Движението могат да намерят в Ръководните мисли, издадени от Гьотеанума, импулс и стимул да внесат единност в съдържанията на антропософската дейност.
към текста >>
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и
участ
ват възможно най-много в неговите дейности.
Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван.
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
Но всичко това трябва да се прави със сърце и ум. Само външното "съобщаване" на съдържанието от седмицата е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нужда от време и ще трябва да срещне разбиране от страна на членовете. Тогава то ще може да работи в съответствие с намерението на Коледното събрание.
към текста >>
157.
Антропософски календар на душата. Предговор към второто издание 1918 г.
GA_40 Стихове и медитации
И ще забележи, че тези сили се стремят да бъдат пробудени в нея чрез
участ
ието, което може да вземе в същността на световния ход, тъй като той се отразява в хода на времето.
Ходът на годишните времена има свой собствен живот. Човешката душа може да стане съпричастна на този живот. Ако позволи да й въздейства това, което с всяка седмица струи от живота на годината, тя сама ще открие себе си по пътя на това съпреживяване. Тя ще почувства как по този начин в нея нарастват сили, които я укрепват отвътре.
И ще забележи, че тези сили се стремят да бъдат пробудени в нея чрез участието, което може да вземе в същността на световния ход, тъй като той се отразява в хода на времето.
Едва чрез това тя ще осъзнае какви нежни, но значими свързващи нишки съществуват между нея и света, в който е родена.
към текста >>
158.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не
участ
вуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък?
Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност?
Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък?
Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род? Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
Какво е следователно
участ
ието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък?
Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде
участ
вува със своето най-вътрешно същество.
Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата.
Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество.
И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
към текста >>
159.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче ние бихме могли много лесно да се убедим, че би било невъзможно въобще да научим нещо, да усвоим нещо, в което душата трябва да вземе дейно
участ
ие, ако не бихме могли постоянно да включваме състоянията на сън в състоянията на нашия живот.
И понеже няма още никаква възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той. Но ако човек не иска да бъде съвсем твърдоглав и своенравен по отношение на това, което е свързано с душата и с въздействието на това, което потъва в една неопределена тъмнина, той отново може да възприема в определен смисъл явленията на деня. По друг случай аз вече обърнах вниманието върху това, как човек, който е принуден да запамети това или онова, следователно да научи наизуст неща, той може да извърши това много по-лесно, когато често пъти го проспива, и как най-големият враг на ученето наизуст е лишаването от сън. Ние добиваме възможност и способност да запаметяваме по-лесно, когато сме проспали нещата, като че искаме да научим нещо наизуст на един дъх. Но така е и при други дейности на душата.
Обаче ние бихме могли много лесно да се убедим, че би било невъзможно въобще да научим нещо, да усвоим нещо, в което душата трябва да вземе дейно участие, ако не бихме могли постоянно да включваме състоянията на сън в състоянията на нашия живот.
Естественият извод, който трябва да направил от такива явления, е този, че от време на време нашата душа има нужда да се оттегли от тялото, за да почерпи сила от една област, която не се намира в тялото, защото вътре в тялото са: били вече изразходвани съответните сили. Трябва да си представим: Когато сутрин се събуждаме от сън, ние донасяме със себе си от състоянието, в което сме били, укрепване, за да развием онези способности, които не бихме могли да развием, ако бихме останали постоянно свързани с нашето тяло. Така въздействието на съня се показва в нашето обикновено същество, когато искаме да мислим праволинейно и не искаме да бъдем твърдоглави.
към текста >>
160.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез
участ
ие на временното във вечното.
Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното.
Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>
161.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са
участ
вували в нещо
участ
вували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано.
Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно.
В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано.
При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина. Следователно ние нямаме просто работа с едно обикновено слизане, както разбира това Будизмът, а с едно изменящо се чувствуване в това слизане, което, ако биха действували само предишните условия, не би станало такова, каквото е станало сега: защото сега то е станало такова, че душевното устройство на хората е паднало в едно изкушение.
към текста >>
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и
участ
вуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
162.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При разглеждането на онези велики исторически индивидуалности, с които имахме работа в миналите сказки, при Заратустра, Хермес, Буда, ние стояхме пред явления, които ни интересуват като човеци, доколкото чувствуваме, че с целия наш душевен живот
участ
вуваме в цялостното развитие на човечеството и можем да разберем нашето съвремие само тогава, когато поглеждаме назад към онези духовни величия на миналото, които са
участ
вували в строежа на това, което се простира и до нашето съвремие.
При разглеждането на онези велики исторически индивидуалности, с които имахме работа в миналите сказки, при Заратустра, Хермес, Буда, ние стояхме пред явления, които ни интересуват като човеци, доколкото чувствуваме, че с целия наш душевен живот участвуваме в цялостното развитие на човечеството и можем да разберем нашето съвремие само тогава, когато поглеждаме назад към онези духовни величия на миналото, които са участвували в строежа на това, което се простира и до нашето съвремие.
При Мойсея, чиято личност ще разгледаме днес, нещата стоят съвършено различно. При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да живее непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа. Ние чувствуваме в нашите удове, как все още продължават да действуват импулсите, които са изходили от Мойсея. Ние чувствуваме, как той още живее в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа. Ето защо и текущото предание, което е свързано с Мойсея, присъствува за нас по един съвършено друг начин, стои пред нашите очи непосредствено като непрекъснато течащото предание, което се свързва с другите разгледани величия.
към текста >>
Но тогава е сигурно, че
участ
та на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него.
Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
163.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но нека попитаме други, които са
участ
вували в тези неща не отвън, а отвътре.
Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските резултати на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука. И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей. Това ни показва естествената наука. Така говорят онези, които присъствуват само отвън при нещата.
Но нека попитаме други, които са участвували в тези неща не отвън, а отвътре.
Тук бих могъл да ви кажа, как един много известен физик, който е работил много по въпроса за теорията на светлината, БИОТ, е казал: Мойсей или е имал една също така дълбока опитност в науките, каквато има нашият век, или пък той е бил вдъхновен.
към текста >>
Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото
участ
ие в света и за неговото определение в света.
То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената.
Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света.
И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>
164.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества
участ
ва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса. Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията.
И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва.
Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава. Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството. Това изоставане се бе случило скоро. Съществата, за които говоря сега, принадлежаха с цялото си естество към онова, което наричаме Лунна еволюция. Те преминаха своето развитие на Старата Луна, но не бяха толкова напреднали като Съществата, които бяха способни да се намесят в средата на Лемурийската епоха.
към текста >>
Одисей,
участ
ник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя.
Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне.
към текста >>
165.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тя постига това, като превръща в своя
участ
тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза.
Сега в по-късната сага ни се казва, че Кримхилд съставя план да отмъсти на онези, убили Зигфрид.
Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза.
Тя става съпруга на Атила. Преди това тя е живяла за малко в Бургундския двор. Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка. Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн. Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила.
към текста >>
166.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да
участ
ват в оформянето на световната история.
За онези, които не са запознати с теософското учение, това звучи фантастично. Но то е факт. Троянската война бе показвана в Мистериите преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите, и това е, което прави необходимо те да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и идващите събития. Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание.
Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история.
Те трябва да извличат от Мистериите силите, позволяващи им да правят това. Това е значението на Мистериите. Затова тяхното предаване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни. Предположете, че нещо важно ще се случи след 500 години.
към текста >>
167.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да
участ
ва в този процес.
Дарвин се опитва да обясни процеса на земната еволюция с борбата за съществуване - но това не е обяснение. Окултистът знае, че флората и фауната на Земята биват оформяни от сили, струящи от Девакана.
Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да участва в този процес.
Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание.
към текста >>
В бъдещите епохи ще има съзнателно
участ
ие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
към текста >>
168.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа,
участ
ваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Окултната наука ни отвежда назад отвъд тази Каменна Ера до епохата на Атлантида. В онези времена външният вид на човека изобщо не бе същият като днес. Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
към текста >>
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос,
участ
вайки в космическата мисъл.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
169.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, които са били предназначени за запознати с основните линии на духовната наука
участ
ници.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» 35 глава. Съответният текст е даден накрая на този том.
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, които са били предназначени за запознати с основните линии на духовната наука участници.
към текста >>
170.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
С привилегията, да се
участ
ва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби.
Следното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал.
С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби.
Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
към текста >>
171.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Положението, заемано от
участ
ниците в церемонията е точно определено.
Мястото, където се събират – макар че това не винаги става – е голяма квадратна зала с дъгообразен син покрив,/*9/ осеян със златни звезди, представляващ небето.
Положението, заемано от участниците в церемонията е точно определено.
Послушниците, които влизат последни, застават на Север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината. На Изток застава Зерубабел. На Запад са първосвещеникът Йешуа и пророкът Хаггай. А онези, които заемат своето място на Юг са заедно обвързани с въже. Всеки един е обвит три пъти с въжето и е свързан със своите другари на разстояние три или четири дециметра./*10/
към текста >>
172.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Ако би трябвало да
участ
ват истински окултисти, те би трябвало да се ангажират от различни направления.
Трудно е да се каже в момента каква форма ще приеме всичко това във Великобритания и Германия. Вие ще схванете, че трябва да се вземат предвид съответните подходящи хора и че германското движение, – ако реши да се занимае с такива неща, – също ще трябва да има предвид онова, което е на разположение в това направление.
Ако би трябвало да участват истински окултисти, те би трябвало да се ангажират от различни направления.
Те не винаги ще са в състояние да се включат в такива неща. Дори Учителите, когато предписват нещо от този вид, винаги трябва да се съобразяват с велики всемирни закони.
към текста >>
173.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено
участ
ват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали.
Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие.
Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>
Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото
участ
ие в работата.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните.
Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата.
Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.
към текста >>
Всеки, който държи в тайна собственото си
участ
ие, чрез това си осигурява безсмъртие.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата.
Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие.
Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.
към текста >>
174.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да
участ
ват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна.
Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
175.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за
участ
ие в нещата на Вселената.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.
към текста >>
Бяла ложа, в която
участ
ват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид.
Вие всички знаете, че Земята се направлява по специален начин от т. нар.
Бяла ложа, в която участват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид.
Какво правят те там? Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар.
към текста >>
176.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става
участ
ник във великите дела за изграждане на Земята.
След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество.
И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята.
За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло?
към текста >>
И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са
участ
вали в нашето създаване преди еони.
Ние сме слезли някога от духовни светове и по онова време в нас е внесло нещо същото същество, което ние сега отново срещаме на равнище, съответстващо на момента в миналото, в който то е било с нас. Това е учителят, т. нар. гуру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души.
И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони.
Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н. Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване. И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
към текста >>
177.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Аз ви помолих да присъствате на кратко обсъждане на окултни въпроси, тъй като трябва да се има предвид, че всеки
участ
ващ в теософското движение трябва да е наясно не само относно външните неща, които могат да се съобщат в програми, но също и накъде води теософското движение.
Аз ви помолих да присъствате на кратко обсъждане на окултни въпроси, тъй като трябва да се има предвид, че всеки участващ в теософското движение трябва да е наясно не само относно външните неща, които могат да се съобщат в програми, но също и накъде води теософското движение.
Окултните потоци, които живеят в теософското движение, фактически са сродни в известно отношение с по-раншни окултни течения. Именно днес ще направим връзка с едно от тях, което все още продължава да действа досега – Свободното масонство.
към текста >>
В теософската работа мъже и жени ще вземат равностойно
участ
ие.
Вие знаете, че поне до края на 17-то столетие в Свободното масонство/*1/ не се позволяваше да членуват жени. По онова време имаше причини за това. Когато причината да няма членове-жени при Свободните масони отпадне в даден момент от световната еволюция, тогава ще е дошло времето работата на Свободното масонство на физическото поле да бъде поета от теософското движение. Междувременно работата на теософията е подготвителна работа.
В теософската работа мъже и жени ще вземат равностойно участие.
към текста >>
178.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Онези, които
участ
ваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост.
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело. Те са искали да използват мъжката мъдрост, за да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството. Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самостоятелно придобитата от мъжа мъдрост. Тази борба срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони.
Онези, които участваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост.
Тази битка беше във връзка с физическата еволюция и затова за свободните-масони беше необходимо да избягват какъвто и да е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа. Те знаеха, че тяхното противопоставяне на женския дух може да бъде проведено, само ако те не биват обезпокоявани от женското мислене. Трябваше да се постави позитивното и изобщо да се избягва намесването на какъвто и да е обезпокояващ елемент.
към текста >>
179.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко
участ
ие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Пътят към свободата минава през вината.
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
към текста >>
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко
участ
ие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството. Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата.
към текста >>
Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са
участ
вали в тази форма.
И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща.
Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма.
Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще
участ
ва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението
участ
ва в еволюцията на природата!
Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща. Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма.
Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата!
Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>
Те трябва да
участ
ват в еволюцията на нашата Земя.
Тези конфликти едва започват. Човечеството не осъзнава, че танцува върху един вулкан. Ала това е така. Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят.
Те трябва да участват в еволюцията на нашата Земя.
Затова в известна степен това много древно царско изкуство трябва да бъде представено под нова форма, за да застане край онова, което е толкова древно и в което се крие една неизчерпаема сила. Онези, които биха искали да схванат новите масонски идеи, ще извлекат нови искри от древните символи на Свободното масонство. Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
към текста >>
Жените бяха изключени и не можеха да
участ
ват в него.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Жените бяха изключени и не можеха да участват в него.
Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото. Жените били изключени от масонството.
към текста >>
180.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
До това време те не са взимали
участ
ие в еволюцията.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури.
До това време те не са взимали участие в еволюцията.
Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>
Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима
участ
ие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани.
Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят.
Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани.
По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др. Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ". Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство".
към текста >>
Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини
участ
вува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот.
Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници,
участ
вуваха в конгреса.
В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса.
Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>
181.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да
участ
ва в този процес.
Дарвин се опитва да обясни процеса на земната еволюция с борбата за съществуване но това не е обяснение. Окултистът знае, че флората и фауната на Земята биват оформяни от сили, струящи от Девакана.
Колкото повече човек е напреднал в своята еволюция, толкова повече той може да участва в този процес.
Неговото влияние върху оформянето на Природата се измерва със степента, до която се е развило неговото съзнание.
към текста >>
В бъдещите епохи ще има съзнателно
участ
ие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за “чудо” или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
към текста >>
182.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа,
участ
ваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Окултната наука ни отвежда назад отвъд тази Каменна ера до епохата на Атлантида. В онези времена външният вид на човека изобщо не бе същият като днес. Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
към текста >>
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос,
участ
вайки в космическата мисъл.
Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да “одушевява” тялото отвътре. Преди този момент ние намираме едно астрално човечество, обитаващо една чисто астрална Земя. Отново преди това, човекът и Земята съществуваха в чисто деваканично състояние. Още нямаше дори и образно съзнание. Във и през съществото на човека се изливаха космически мисли.
Неговата висша душа все още бе част и дял от целия Космос, участвайки в космическата мисъл.
към текста >>
183.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за
участ
ници, запознати с основните истини на духовната наука.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» (35-та глава).
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>
184.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Участ
ие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения.
Деветте пласта на вътрешността на Земята.
Участие на дълбоките земни пластове при избухването на вулкани и земетресения.
Съдействие на мъртвите за преобразуването на Земята. Плиний Стари и материалистическата природна наука.
към текста >>
Участ
ието на човека в духовните светове .
Участието на човека в духовните светове .
към текста >>
185.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Какво узнава човекът, който взима
участ
ие в спиритически сеанс?
Какво узнава човекът, който взима участие в спиритически сеанс?
Да предположим – всичко друго се изключва, – че имаме работа с истински откровения. Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал.
към текста >>
186.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване,
участ
ват по-дълбоките земни пластове, които описах тук.
Това не са пътища, а силови посоки. Има още различни други посоки. Важни за разглеждането са следните факти. Когато изследваме най-горния пласт, виждаме, че е пронизан с празно пространство. Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя.
Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук.
Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията. Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания.
към текста >>
Но
участ
ва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна.
Това празно пространство е свързано като един вид канал с петия пласт, който се нарича плодна Земя. Когато става въпрос за природна катастрофа като вулканично изригване, участват по-дълбоките земни пластове, които описах тук. Това важи както за изригването на вулкани, така и за земетресенията. Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност.
Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна.
Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания. Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо. Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е. с нисшата душевност, с нейните страсти и пориви.
към текста >>
Така по определен начин хората
участ
ват в това, което наричаме природни сили.
Представете си, че сте били родени в първите години на християнството и отново в сегашното време. Фауната и флората в Европа съществено са се променили. Много животни и видове растения са измрели и са ги заместили други. Всичко това не се обяснява с нещо свръхсетивно в смисъла на духовното изследване, а действително заедно с природните сили действат силите, които човекът има, когато не е въплътен в тяло, така че хората въздействат в бъдещия си живот с притежаваните от тях сили в девахана или в камалока. Когато в днешно време срещате различни животни от преди хилядолетия, те са се породили чрез съдействието на мъртвите.
Така по определен начин хората участват в това, което наричаме природни сили.
Мъртвите съдействат непрекъснато за преобразяването на природата, така че в природните явления трябва да виждаме да се проявява това, което мъртвите влагат в този свят.
към текста >>
187.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Участ
ието на човека във висшите светове
Участието на човека във висшите светове
към текста >>
Какво друго би бил целият теософски стремеж, освен префинен егоизъм, ако не се радвахме, че другите навън в света също чуват за това движение и
участ
ват в него, а искаме само сами да
участ
ваме в него.
Дълго не сме се виждали, но по известен начин това време принадлежи същевременно и на всички, с които не сме заедно външно. Защото членовете на тукашния клон имат изключителен интерес това духовно движение да навлезе не само в собствените им сърца, но да се разпространи и по света.
Какво друго би бил целият теософски стремеж, освен префинен егоизъм, ако не се радвахме, че другите навън в света също чуват за това движение и участват в него, а искаме само сами да участваме в него.
към текста >>
Виждате как човекът
участ
ва в по-висшите светове, как астралното тяло прониква в тези светове и как деваханическият свят хвърля един вид сенки в този свят.
Виждате как човекът участва в по-висшите светове, как астралното тяло прониква в тези светове и как деваханическият свят хвърля един вид сенки в този свят.
Ако човекът не знае нищо за тези по-висши светове, им е подчинен като роб, безсилен е пред този, който го дърпа за конците. Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят. Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея. Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа.
към текста >>
188.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да
участ
ва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация.
С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация.
Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области. Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>
С други думи, ще видим какво човекът пренася от едно в друго превъплъщение и как в процеса на превъплъщенията той взима
участ
ие в световните събития.
Така в тези два часа, вчерашния и днешния, се опитахме да схванем смисъла на духовнонаучното движение като културно движение. Следващия път ще видим как кармата на хората се проявява в цялото културно движение и какви са отделните кармически взаимовръзки при човека.
С други думи, ще видим какво човекът пренася от едно в друго превъплъщение и как в процеса на превъплъщенията той взима участие в световните събития.
Това е задачата, която ни очаква след осем дни.
към текста >>
189.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима
участ
ие в изграждането на кармата си.
Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот.
Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си.
Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина.
към текста >>
Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на
участ
ниците.
При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди.
Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците.
към текста >>
190.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно
участ
ие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове.
Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение. Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи. Ако учителят правилно упражнява окултните влияния, тогава съществува и реална връзка между него и ученика.
Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно участие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове.
към текста >>
Които са чули лекцията за отношението на сетивата към висшите светове, ще си спомнят, че целият свят
участ
ва в създаването на физическото тяло.
Петото се нарича изучаване на съответствието между микрокосмоса и макрокосмоса. То се състои в това, че учителят дава указания на ученика как да концентрира мислите си върху определени части на тялото.
Които са чули лекцията за отношението на сетивата към висшите светове, ще си спомнят, че целият свят участва в създаването на физическото тяло.
Очите са създадени от светлината, от духовете, които действат в светлината. Всяка точка на физическото тяло стои във връзка с определена сила в космоса. Нека разгледаме точката в основата на носа. Някога етерната глава се е разпростирала далеч над физическото тяло. Още при атлантците е имало една точка на челото, където етерната глава е излизала извън физическата, както сега е при конете и при други животни.
към текста >>
191.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В окултните школи, чиито
участ
ници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство.
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство.
Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза. Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране.
към текста >>
192.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат
участ
ие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии.
Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята.
Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии.
Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
към текста >>
А онези, които още не са можели да вземат
участ
ие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент.
Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях.
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент.
Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
към текста >>
193.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез този мироглед
участ
ниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед.
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Навън и навътре се намират веществата, които
участ
ват във външния Универсум, също както временно се намират в нас.
Разгледайте физическото тяло. То е съставено от същите вещества и същите сили, както привидно безжизненият свят наоколо. Физическото тяло не би могло да съществува, ако не навлизаха непрекъснато в него вещества и сили от обкръжаващия го физически свят и не го изграждаха наново. Всъщност физическото тяло е непрекъсната транзитна станция за всичко, което имаме в него.
Навън и навътре се намират веществата, които участват във външния Универсум, също както временно се намират в нас.
Често е споменавано тук, че в течение на седем години целият веществен състав на човешкото тяло се обновява. В никой от вас няма днес веществата, които са били в него преди десет години. Човекът постоянно обновява веществото на физическото си тяло. Това, което тогава е било в нас, днес е другаде, разпръснато е вън в природата, и в нас е внесено нещо друго. Животът в тялото предуславя непрекъснато втичане и изтичане на веществата.
към текста >>
194.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Днес не искам да давам описание на конгреса, а само няколко сведения за тези, които не могат да вземат
участ
ие в него.
Мюнхенският конгрес118, четвъртият след Амстердам, Лондон и Париж, би следвало в известно отношение да бъде етап в развитието на нашето теософско движение. Той ще създаде един вид връзка между различните нации, също и по отношение на нашето дело в Европа.
Днес не искам да давам описание на конгреса, а само няколко сведения за тези, които не могат да вземат участие в него.
към текста >>
195.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Документи: При лекциите са правени записки от различни
участ
ници, от които поименно са известни Франц Зайлер и Валтер Вегелан.
Документи: При лекциите са правени записки от различни участници, от които поименно са известни Франц Зайлер и Валтер Вегелан.
Записките отчасти имат пропуски, понеже не се касае за професионални стенографи. За второто издание през 1989 г. още веднъж са прегледани всички налични записки. Доколкото за отделни лекции са налице повече записки, са направени допълнения в текста. Такива изменения са отбелязани в скоби.
към текста >>
196.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми
участ
ници.
Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том.
Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници.
към текста >>
197.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
То ще бъде още снабдявано с това, което етерното тяло може да му доставя, за поддържането на кръвта трябва да
участ
ват астралното тяло и азът, така че всяка нощ би настъпвала смъртта за кръвта, понеже тя е зависима от аза и астралното тяло, а те невярно напускат тялото.
То ще бъде още снабдявано с това, което етерното тяло може да му доставя, за поддържането на кръвта трябва да участват астралното тяло и азът, така че всяка нощ би настъпвала смъртта за кръвта, понеже тя е зависима от аза и астралното тяло, а те невярно напускат тялото.
Също и нервната система, за която трябва да се грижи астралното тяло, е пренебрежително напускана. Тук имаме стрнния факт, че всяка нощ кръвта и нервната система всъщност би трябвало да умрат, те са предоставени на смъртта, ако нещата опираха само до човека. Тук трябва да се включат други същества и да поемат работата на хората. Други същества трябва да въздействат от други светове, за да съхранят както трябва това, което човекът пренебрежително напуска. Нека да се опитаме да си обясним какви са тези същества, които действат там и дават възможност на човека да запази кръвта си.
към текста >>
198.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Разбирате, че такива същества имат
участ
ие тук, на Земята.
Съществата, за които ви говорих, че принадлежат към несимпатичните такива, са лунни същества. Там е тяхната родина. С ясновидството можете да разглеждате така, като че ли виждате протегнатите пръсти тук, в Мюнхен, и трябва да пътувате с часове навън, за да видите съществото.
Разбирате, че такива същества имат участие тук, на Земята.
Проследите ли обаче силовите линии, стигате до Луната. Там е тяхната родина. Луната действително е населена по този начин. Тези същества нямат плътната телесност като нашата земна същност, макар че също имат тяло. Но то е толкова разредено, че на Земята се проявява астрално.
към текста >>
199.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Не всички части на човека
участ
ват равностойно в тези четири члена.
Задачата му е да предизвика израстването на листо след листо като един вид повторение. Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа. Етерното тяло е принципът на повторението. Можем да наблюдаваме това и при човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз.
Не всички части на човека участват равностойно в тези четири члена.
Има части, от които астралното тяло отново се е оттеглило. При някои от тези органи то не действа повече, няма достатъчно сила. То се е оттеглило от главата. Там действа само етерното тяло с повторението и създава постоянно израстващите в същата форма коси.
към текста >>
200.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
После ще можем по друг начин да си съставим представа какво
участ
ва в развитието на природните сили.
Нека да се издигнем до властите, ексусиаи, за които човекът като такъв изобщо не съществува.
После ще можем по друг начин да си съставим представа какво участва в развитието на природните сили.
За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите. За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят. И при друг повод сме посочвали дейността на тези власти – всичко, което надхвърля отделните хора, което има общо с работите на цялата планета, е дейност на тези същества. Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите, архаите.
към текста >>
201.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те
участ
ват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне.
Това, което не правите сами – да обслужвате своята нервна система, – трябва да го правят други същества. Оттам виждате как в същия момент, в който изведете астралното тяло и аза от физическото и етерното тяло, там навлизат висши същества от висшите царства. Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта. Всяка нощ, когато човекът пренебрежително напуска своето тяло, това, което слиза долу от висшите светове, завладява физическото тяло.
Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне.
При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза. Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия.
към текста >>
202.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Ако съгласно тази скица слушателят,
участ
никът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.
Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.
към текста >>
203.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но в душата на
участ
ващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план.
Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти.
Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.
към текста >>
204.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При тях нищо не се извършва без
участ
ието, именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това.
До сега ние описвахме обикновения съвременен човек в неговото нормално развитие. За човека, който е започнал в едно от предишните си прераждания окултно развитие, всичко това няма да бъде напълно вярно. Колкото по-високо се е издигнал този човек, толкова по-рано настъпва момента, когато той започва да работи над своето физическо тяло, за да го направи по-приспособено към мисията, която му предстои да изпълни тук, на Земята. Колкото по-късно човекът започне да се съединява с физическия плод, толкова по-малко той ще бъде стопанин на своето физическо тяло. При най-високоразвитите човешки индивидуалности, които се явяват ръководители и предводители на духовната част от нашия свят, това съединяване става още в момента на зачеването.
При тях нищо не се извършва без участието, именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това.
към текста >>
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели
участ
ие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ.
Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време.
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ.
Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали.
към текста >>
205.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите
участ
ници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис.
Ето един пример от живота. В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение. Те екзекутирали един човек. Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали съдии.
Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите участници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис.
И когато човек се ражда в ново въплъщение, то тези сили така въздействат, че той да се роди по същото време и на същото място, където са и хората, с които е свързан по този начин, и създават неговата съдба. Акашовата летопис действително се явява източник на сили, в които е записано всичко с което един човек е останал "длъжен" на друг. Някои хора могат да почувстват тези процеси, но много малко от тях ги осъзнават.
към текста >>
206.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено
участ
ие в развитието на нашата Земя.
Сега ние трябва да си представим, че това слънчево състояние е минало през някакво състояние на сън, период на затъмнение, на латентност. Но не трябва да си мислим, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие. То не се явява такова, както и състоянието Девакан при човека. Човешкия Девакан това не е състояние на бездействие.
Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено участие в развитието на нашата Земя.
Едва при съвременното съзнание на човека това състояние представлява някакъв вид сън. Но за друго съзнание то е много дейно, много актуално състояние. Всички тези преходи всъщност са пътя през небесните, висши състояния, на които се извършва това, което е важно за планетата. На езика на теософията те са наречени с думата "Пралая".
към текста >>
207.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем
участ
ие.
Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката? За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие.
За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>
208.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човек трябва да
участ
ва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти.
Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове. Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
209.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме
участ
ие в строителството великото здание на Земя.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята. Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила.
Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя.
Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо. Едно от последните такива движения е теософското. То е длъжно да внесе хармония и равновесие в дълбочините на душата. който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората.
към текста >>
210.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато знаем, какво
участ
ие имат различните светове в изгражда нето им ние ще разберем, че черният дроб, жлъчката, далакът са нещо съвсем различно, от това което бих ме узнали за тях ако просто ги раздробим физиологически с инструментите на науката.
Когато се върнем назад до първопричините в духовния свят, ние вече можем да изследваме различните човешки органи според тяхната стойност.
Когато знаем, какво участие имат различните светове в изгражда нето им ние ще разберем, че черният дроб, жлъчката, далакът са нещо съвсем различно, от това което бих ме узнали за тях ако просто ги раздробим физиологически с инструментите на науката.
Те са наследствени остатъци от духовния свят. Ако искаме да ги разберем правилно, ние трябва да разглеждаме всички органи в човека от гледна точка на духовния им произход. Така ние поглеждаме към бъдещия начин на наблюдение на човешкото тяло, когато този духовен произход на органите ще бъде осъзнат и това осъзнава не ще се приложи в ежедневната медицина. Това е един процес, през който трябва да се премине бавно и постепенно.
към текста >>
Затова те не взеха
участ
ие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека.
Странно е, че в окултните школи тези неща се разглеждат по един своеобразен начин. Когато Азът на човека слезе от лоното на божеството на земята, то той трябваше да извоюва тази тенденция към втвърдяване. Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят.
Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека.
Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
към текста >>
Те не са
участ
вували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите.
Когато Азът на човека слезе от лоното на божеството на земята, то той трябваше да извоюва тази тенденция към втвърдяване. Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека.
Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите.
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си.
към текста >>
Ако човекът не е готов да
участ
вува в него с търпение, то силата на окото в главата на древните няма да може да проникне в цялото му същество, във всички негови органи като флуида на любовта.
Развитието на човека ще върви в посока на едно постепенно изкачване в космоса. То трябва да протече много бавно, то не може да се осъществи на един дъх.
Ако човекът не е готов да участвува в него с търпение, то силата на окото в главата на древните няма да може да проникне в цялото му същество, във всички негови органи като флуида на любовта.
Тази сила ще се изчерпи, и човекът ще е принуден да се заключи от външното и ще изсъхне от липса на любов. Но човекът е призван да прониква с обич всичко, което е на неговата планета, да вземе планетата със себе си и да я спаси. Спасението на вътрешното не може да се осъществи без спасението на това, което е извън нас. Човекът трябва да спаси планетата си заедно със се бе си. Спасението може да се случи само тогава, когато човекът излее своите сили в космоса, той не само трябва да бъде спасен, а и сам да стане спасител.
към текста >>
211.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното
участ
ие в духовно-космическото битие.
В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение.
Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие.
Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди.
към текста >>
212.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които
участ
вуват в теософското движение.
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение.
Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия. Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
към текста >>
213.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но сега той дели и
участ
та на тялото.
Но съзнанието му тогава не беше като днешното му съзнание, то беше притъпено, сумрачно съзнание. Едва на нашата земя човекът извоюва едно съзнание, което е свързано със себесъзнанието. Едва тук той се превърна в същество, което знаеше нещо за себе си и можеше да се различава от предметите. За това то не трябваше просто да дирижира тялото отвън, а да се вмъкне в това тяло на промеждутъци де свикне се него, да го нарече "Аз". Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание.
Но сега той дели и участта на тялото.
По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт.
към текста >>
214.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Поради това, че човекът е призван да
участ
вува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят.
Всичко това цели да ни даде една представа за това, как символите се създават в по-висшите светове, и че там те са реални факти. Много от нещата в нашата култура са символи, символи, които трябва да бъдат реализирани, чрез които се цели човекът да се подготви в бъдеще да развие на физическия план това, което днес е на висшия. Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят.
Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят.
той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето. Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони.
към текста >>
215.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те
участ
ват в силите, които тук се проявяват.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания.
Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват.
Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото
участ
ие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре.
Митовете и легендите се оказват винаги по-мъдри и дълбоки от нашата наука, отишла, както ни се струва ,толкова далече напред. Току-що показаната тук особеност на човешкия живот се изразява по величествен начин в мита за Прометей.
В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото участие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре.
Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над силите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това. Това страдание е представено като удивителен факт, лежащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей! Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че силите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!
към текста >>
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено
участ
ва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото.
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото.
Той от всички страни е обкръжен от спътници, и благодарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях. Така духовните изследвания ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
към текста >>
216.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От момента Везни е започнало прякото
участ
ие на Аза и е било съществен важен момент от развитието.
Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили. Докато Азът още не е можел да работи в човека, до тогава възхождащите сили постепенно са се развили в него до средно ниво, и в момента, когато Азът влязъл в човека, възходящите и низходящите сили достигнали “състояние на равновесие”. Влизането на Аза в човека отбелязва момента на равновесие на възходящите и низходящите сили; и от човекът зависи по подобаващ начин да промени това състояние на равновесие. Затова окултистите нарекли “Везни” това съзвездие, в което е настъпило развитие, когато е започнало приближаването на Аза. И макар до края на периода “Дева” в нашето планетарно развитие да се е подготвяло действието на Аза, самият Аз обаче още не се е бил спуснал.
От момента Везни е започнало прякото участие на Аза и е било съществен важен момент от развитието.
към текста >>
Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки от тогава, когато Азът е можел да
участ
ва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака.
Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки от тогава, когато Азът е можел да участва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака.
Колкото Азът се стреми към висшата точка на своето развитие, толкова повече той се сработва в Зодиака. В дълбините на Аза, не произлиза нищо, което не би имало свои въздействия, достигащи нагоре до Зодиака. И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече изработва в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака. Той ще достигне до пълното овладяване на Везните от Зодиака, когато направи своя Аз израз на Атма или Дух-Човек. Тогава той ще стане същество, което нещо от себе си излива, което от стадия на временното преминава в стадия на вечното или постоянството.
към текста >>
217.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества,
участ
ващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина.
Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили. Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбирания.
И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина.
Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суеверно.
към текста >>
За него е ясно, че физическите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за
участ
ие на още много други неща.
Умът на теософа може да разбере всичко, което се говори в тези научни теории. Но той отива по-далече.
За него е ясно, че физическите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за участие на още много други неща.
В настояще време теософията трябва още търпеливо да понася, когато общоприетата официална наука, която вероятно би могла да се нарече “антисофия”, я обявява за изпълнена с невежество и ужасно суеверие. Но ние живеем в епоха, която се явява за теософа по удивителен начин “обнадеждаваща”. Може да се каже, че теорията, възгледите и познанията, които общоприетата отдавна наука черпи от своите собствени факти, имат вид на малки, задъхващи се джуджета, които пъхтейки бягат, оставяйки далече от фактите. Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва.
към текста >>
Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да
участ
ват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел.
Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел.
Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели
участ
ие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да
участ
ват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълнили една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи.
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа.
Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.
към текста >>
218.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са
участ
вали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво
участ
ие.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе. В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата.
Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите.
към текста >>
219.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това
участ
ват всички същества.
И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза. Тази любов ще благоухае тогава, както сега благоухаят, изливат различни аромати растенията.
Така различните степени на любов ще се изливат, издигайки се от Космоса, който нарекохме Юпитер, следващо въплъщение на нашата Земята.Така се сменят отношенията в хода на еволюцията; и всеки път, когато еволюцията се предвижва напред, в това участват всички същества.
И тогава съществата свързани с дадено планетно образувание се издигат на по-висока степен на развитие. В настояще време, така да се каже, оръдие за развитие на любовта се явяват хората; преди, в царството на животните са се развивали различни, по-елементарни форми на любов; и едно обикновено наблюдение би показало, че всичките прояви на любов при животните са всъщност само предварителни степен на човешката, постепенно все по-одухотворяващата се любов. И както на Земята човек се явява, така да се каже, оръдие на любовта, така в бъдеще, когато той се издигне до Юпитер, ще стане способен за възприемане на по-висши същества. Така и съществата, които от обкръжението на Луната изливали надолу мъдрост, придобили способност за по-висше развитие, когато Луната станала Земята. Съществата, които тогава били в състояние да изливат мъдрост в човешките същества, били именно тези, които в момента на отделяне на Слънцето от Земята отишли до такава степен далече напред, че можели да се отделят заедно със Слънцето и да го направят място за тяхното обитаване.
към текста >>
Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са
участ
вали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите.
Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие. Не еднократно сме ги описвали от най-различни страни. Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези същества съответната арена за действие.
Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите.
Днес ще допълним тази картина от друга гледна точка.
към текста >>
220.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да
участ
ва в работата над Земята; и в Девакан той
участ
ва в преобразуването повърхността на Земята.
Но ние знаем също и нещо друго. Знаем, че човекът построява не само това свое тяло, но и че в Девакан той изобщо не остава бездействен. Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си. Светът е построен не върху такъв егоизъм.
Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята.
Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н.
към текста >>
И съществата, които ръководят човека,
участ
ващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето.
И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>
Те не могат да
участ
ват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите.
Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите.
Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея
участ
ват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н.
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
221.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели
участ
ие в развитието на живот ни и цялото битие.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът. Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие.
Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
222.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да проследим развитието на човека и
участ
ието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности.
Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни. А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка. И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха.
За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности.
Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие. За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха.
към текста >>
В това преселение взеха
участ
ие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа.
В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>
223.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез
участ
ието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят.
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
към текста >>
224.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но самият той няма още никакво
участ
ие в това, защото не може още да работи в тези два члена на своето същество.
Ето защо понятно е, че в момента, когато астралното тяло докосва етерното тяло, за да отпечата своите органи в него, човекът е проникнат от тези сили, които са символизирани в печата. Това, което го подържа и го свързва с цялата космическа Вселена, то се явява в този момент на посвещението. Той вижда това, което е изградило двата члена на неговото същество, физическото тяло и етерното тяло, което всяка нощ подържа техния живот.
Но самият той няма още никакво участие в това, защото не може още да работи в тези два члена на своето същество.
Ако би останало на човека, физическото и етерното тела, които нощем остават да лежат в леглото, биха били осъдени на едно растително съществуване. Защото той ги изоставя и двете на самите себе си. Ето защо състоянието на сън е несъзнателно за човека, каквото и постоянното състояние на растението.
към текста >>
225.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което действително е станало, не е станало без
участ
ието на духовни Същества и сили.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили.
Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества.
към текста >>
226.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане
участ
ник в Христо вия Принцип.
Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"?
Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип.
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава. Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен.
към текста >>
227.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който
участ
вуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята.
Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята. Обаче ние съзнателно трябваше да поемем по другия път, да извършим обратното действие, да се демумифицираме! От това далеч не следва, че ние презираме физическия организъм. Напротив. Когато органите се превърнат в един вид говор, изразяващ космическите процеси и разкриващ делата на Боговете, тогава ние изживяваме нещо велико. Обаче ние искаме да изживеем в присъщото им величие също и нашите художествени произведения, нашите свещени писания, а не да ги възприемаме като алегории на едни или други органически процеси.
към текста >>
228.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха
участ
ие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство.
Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции.
към текста >>
229.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тайните на еволюцията бяха поверени на седемте
участ
ници в Ложата, и всеки един от тях означаваше една степен от напредващото развитие на човечеството.
Това, което планетите съхраняваха като сили, представляваше нещо, което беше скрито в тайните на седемте Риши. И така, този хор от седемте Риши действуваше задружно, в пълно единство с Ману, в чудната мъдрост, която те предаваха на другите ученици. Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално учение съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн.
Тайните на еволюцията бяха поверени на седемте участници в Ложата, и всеки един от тях означаваше една степен от напредващото развитие на човечеството.
към текста >>
230.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо
участ
ие в силите на любовта.
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в силите на любовта.
Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята. Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните Същества и те навлизаха в него.
към текста >>
231.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях
участ
вуваха ограничен брой ученици.
Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят.
Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите.
към текста >>
232.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Споменахме също, доколко в това
участ
вуваха Озирис и Изис.
Ние ще вникнем най-добре в развитието, ако сме наясно, че докато човешкото същество ставаше все по-подобно на днешния човек, определени животински същества продължаваха да изостават на една или друга степен. Вече казахме, че човекът разви белите дробове, сърцето и ларинкса под въздействието на Лунните сили.
Споменахме също, доколко в това участвуваха Озирис и Изис.
Следва да сме наясно и върху още нещо: по-висшите органи на човека като сърце, бели дробове, ларинкс и т.н. можаха да се развият само благодарение на факта, че още по-висшите съставни части на човека - етерното тяло, астралното тяло и Азът, като същински духовни градивни сили, също участвуваха в този процес. Тези по-висши съставни части действуваха много по-силно в предходните епохи още преди равнището, постигнато под знака на Везните. Ето защо можаха да възникнат най-разнообразни форми. Имаше случаи, когато особено силно действуваше етерното тяло, или астралното тяло или дори Азът.
към текста >>
можаха да се развият само благодарение на факта, че още по-висшите съставни части на човека - етерното тяло, астралното тяло и Азът, като същински духовни градивни сили, също
участ
вуваха в този процес.
Ние ще вникнем най-добре в развитието, ако сме наясно, че докато човешкото същество ставаше все по-подобно на днешния човек, определени животински същества продължаваха да изостават на една или друга степен. Вече казахме, че човекът разви белите дробове, сърцето и ларинкса под въздействието на Лунните сили. Споменахме също, доколко в това участвуваха Озирис и Изис. Следва да сме наясно и върху още нещо: по-висшите органи на човека като сърце, бели дробове, ларинкс и т.н.
можаха да се развият само благодарение на факта, че още по-висшите съставни части на човека - етерното тяло, астралното тяло и Азът, като същински духовни градивни сили, също участвуваха в този процес.
Тези по-висши съставни части действуваха много по-силно в предходните епохи още преди равнището, постигнато под знака на Везните. Ето защо можаха да възникнат най-разнообразни форми. Имаше случаи, когато особено силно действуваше етерното тяло, или астралното тяло или дори Азът. Не рядко ставаше така, че физическото тяло вземаше надмощие спрямо другите три части. Ето как се стигна до формирането на четири типа.
към текста >>
233.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема
участ
ие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
към текста >>
В негово лице имаме не само едно Същество, което дойде от Атлантската епоха, за да се въплъти в този, който покрай другото беше също и един човешки Буда; освен това в него се съдържаше и нещо друго, нещо, за което той би могъл да каже: „Аз не мога да обхвана всичко това; то е нещо, което укрепва душевните ми сили, но аз съм само
участ
ник в едно събитие, което далеч надхвърля моите възможности”.
Обаче не бива да вярваме, че историческата поява на Буда осъзнаваше всичко онова, което беше вложено в нея. Ако трябва да се впускам в обяснения на тези неща, ще са ми необходими много повече часове. Сложността на историческия Буда далеч не е разяснена. В Буда живееше още нещо.
В негово лице имаме не само едно Същество, което дойде от Атлантската епоха, за да се въплъти в този, който покрай другото беше също и един човешки Буда; освен това в него се съдържаше и нещо друго, нещо, за което той би могъл да каже: „Аз не мога да обхвана всичко това; то е нещо, което укрепва душевните ми сили, но аз съм само участник в едно събитие, което далеч надхвърля моите възможности”.
И това е Христовото Същество. То укрепваше душевните сили на големите пророци. То беше едно добре познато Същество за древните Мистерии и тяхното внимание винаги се насочваше към Този, който трябваше да дойде.
към текста >>
234.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия свят и трябваше да
участ
вува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
Египтяните вярваха, че животът на човека е вплетен в живота на 42-та предци. В горния свят той трябваше да отговаря пред тях дали действително е приел в себе си това, което в духовен смисъл е наследил от тях. Египетските мистерийни учения съдържаха нещо, което имаше чисто практическо значение за живота, но което трябваше да се оползотвори също и след смъртта, да послужи на живота между смъртта и новото раждане. През Египетската епоха човекът вече беше вплетен в материята. Обаче в същото време той трябваше да отправя поглед към своите предци в другия свят, за да култивира наследеното от тях тук, във физическия свят.
Чрез този свой интерес той беше прикован към физическия свят и трябваше да участвува по-нататък в това, което неговите предци бяха предприели тук, на Земята.
към текста >>
235.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета
участ
вува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици.
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те
участ
вуваха в живота на самата Слънчева планета.
Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина. Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината.
Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета.
И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло. Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес!
към текста >>
236.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са
участ
вували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества.
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества.
И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн.
към текста >>
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели
участ
ие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система.
Обаче има и други Същества, които в известен смисъл вече са взели участие в живота на предишната Слънчева система, продължение на която е нашата сегашна Слънчева система.
Тези Същества не са толкова напреднали, колкото са Серафимите, Херувимите и Престолите; те са изостанали на по-ниска степен в своето развитие, и тепърва им предстои да се издигнат в еволюцията дотам, че да станат съзидателни, творчески, готови за саможертва. Тези Същества влизат в състава на Втората Йерархия, която също има три степени. Първата Йерархия ние разгледахме току-що. За съществата от Втората Йерархия ние вече сме говорили и друг път: Кириотетес, или Господства, или Духовете на Мъдростта, Сили, Динамис, или Духове на Движението, и Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата.
към текста >>
Кои духовни Същества взеха
участ
ие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
към текста >>
237.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно
участ
вува в културния напредък на човечеството.
Същото наблюдаваме и при отделните народи. Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе.
Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството.
И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>
238.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са
участ
вували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да
участ
вуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло!
Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели
участ
ие в Битката на Небето.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето.
Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело
участ
ие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си.
През следващите епохи положението остана същото. Хората продължаваха да бъдат инспирирани. Нещата изглеждаха така, сякаш вътре в тях бушуваше някаква сила и тъкмо тя беше тази, която ги инспирираше. Хората все още бяха твърде далеч от същинското предназначение на човека: сам да ръководи своето развитие! Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите" Същества.
Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело участие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си.
към текста >>
239.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Разчитайки свещеното Слово, ние
участ
вуваме в духовното Причастие, в Христа.
Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас.
Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
240.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела
участ
ие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча.
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча.
С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
към текста >>
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега,
участ
вува в целия външен свят.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят.
Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
към текста >>
241.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които
участ
вуват в този външен свят.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият.
Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят.
Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>
242.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които
участ
вуваха в сватбата от Кана Галилейска.
Не казвайте: Но това вино не би било нищо друго освен вода Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са. И днес бих те срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм. И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино. Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там? Необходима беше магическата сила произлизаща от тясното родство на кръвта.
Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска.
Необходимо беше още да се създаде една връзка.
към текста >>
Учениците, които го заобикалят,
участ
вуват в действието.
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище.
Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието.
В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече. Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите. За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене.
към текста >>
243.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела
участ
ие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие.
Ако тогава, когато Ви отрежат носа, Вие не сте вече цели същества, то ако ви пресекат въздуха, вие съвсем бихте изчезнали. Произволно е, когато считаме кожата за граница на едно същество Всичко, което го заобикаля е част от него, даже и във физически смисъл. Така щото това, което се случва на човека, не засяга само мястото, заето от неговото тяло. Ако заразим въздуха на радиус една миля около него, ние ще констатираме, че цялото това пространство е част от живота на този човек. Цялата Земя е част от нашия живот.
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие.
Ако отровите въздуха около човека така, че да действувате върху неговия организъм, един друг човек, поставен близо до него ще изпита същото въздействие. Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия. Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно.
към текста >>
244.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от
участ
вуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране.
към текста >>
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от
участ
вуващите в работата да се чувствува на своето място.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
към текста >>
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които
участ
вувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
към текста >>
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем
участ
ници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет.
От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа.
Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество!
към текста >>
245.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да
участ
вуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
към текста >>
246.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели
участ
ие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове.
Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии. И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние. Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта.
Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове.
Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос. Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
247.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
/Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как
участ
вуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя. Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха. Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие.
/Самопонятно е, че изразите Сатурн, Слънце и Луна не означават днешните небесни тела носещи същите имена /Когато проследим сега самото това наше Земно развитие, ние можем да се запитаме: Как участвуват отделните духовни същества в нейното по-нататъшно развитие?
към текста >>
В тези процеси
участ
вуват духовни Същества; те направляват тези процеси.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната.
В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси.
Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси? Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце.
към текста >>
Следователно, как
участ
вуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята.
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето.
към текста >>
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното
участ
ие ще бъде по различен начин.
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята. Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин.
Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето. Заедно с отделянето на Слънцето отидоха и слънчевите Духове от Земята, за да действуват отвън върху нашата Земя.
към текста >>
Това Същество
участ
вува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес.
Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности. Тези същества ние намираме и днес. А най-мощното от тези същества е едно съвсем определено същество. То е онова Същество, което в древна Индия е било назовано с името Индра.
Това Същество участвува същевременно в цялото устройство на нашия дихателен процес.
Че ние сме станали такива дишащи същества, каквито сме, това дължим на действието на това Същество. Към това Същество можем постоянно да поглеждаме нагоре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дължа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, какъвто имаме всички хора". Но дейностите на едно такова Същество и въобще на такива същества не се ограничават само в едно, те са разклонени. На същото това Същество човекът дължи и нещо друго. Ето защо той може да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможността да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите неприятели в сражение".
към текста >>
248.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели
участ
ие в отделянето на Слънцето от Земята.
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята.
И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие.
към текста >>
И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха
участ
ие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята.
И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие. Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето.
към текста >>
Бяха пропуснали възможността да вземат
участ
ие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие.
И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава?
Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие.
Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето. Това бяха пропуснали те. С тези Същества се случи така, че в известно отношение те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята. Следователно бяха такива, които не бяха останали от самото начало заедно със Земята, когато Слънцето се отдели от нея, но след това не можаха да вървят в крак с развитието на Слънцето и паднаха обратно на Земята. Сега те останаха по-нататък свързани с развитието на Земята.
към текста >>
Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели
участ
ие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания.
Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха. Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс. Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята. Това е едно повторение и все пак не е едно такова.
Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания.
към текста >>
Така са чувствували това оживяване на тези явления особено онези, които са
участ
вували в тях.
Онова, което египетските мъдреци в тяхното чудесно познание на небесните процеси са проникнали по свой начин в тяхната хермесова наука, то оживява отново в нашата пета културна епоха, в нашата настояща епоха, под една материалистична форма.
Така са чувствували това оживяване на тези явления особено онези, които са участвували в тях.
Ще посоча само един пример.
към текста >>
В това винаги
участ
вува и сетивната душа.
Много от членовете на древния персийски народ има ха тази способност: да виждат астрално Аура-Маздао и неговите служители, защото още можеха да си служат със сетивното тяло. Но от даденото описание в моята книга "Теософия" Вие знаете, че сетивното тяло е тясно свързано със сетивната душа. Следователно, в момента, когато човекът от древно-персийския народ си служеше със сетивното тяло, присъствуваше и сетивната душа но той не беше още стигнал до там, да може да си служи с тази сетивна душа; защото тя не беше още достатъчно развита, а тепърва трябваше да се развие. Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло.
В това винаги участвува и сетивната душа.
Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава. Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа. Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел.
към текста >>
Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао,
участ
вува и сетивната душа.
Следователно, в момента, когато човекът от древно-персийския народ си служеше със сетивното тяло, присъствуваше и сетивната душа но той не беше още стигнал до там, да може да си служи с тази сетивна душа; защото тя не беше още достатъчно развита, а тепърва трябваше да се развие. Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло. В това винаги участвува и сетивната душа. Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава.
Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа.
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман.
към текста >>
249.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Така щото всичко, което
участ
вува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което
участ
вува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло.
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността.
към текста >>
Но съществува една основна представа, че онова, което
участ
вува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро.
Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят.
към текста >>
Следователно, ако искаме не само да бъдем
участ
ници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
250.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Като Бодисатва, Буда е
участ
вувал в цялата еволюция на човечеството.
Нека най-напред запомним, че Буда е произлязъл от „Бодисатва", т.е. от едно висше Същество, което е можело да вижда в тайните на съществуванието.
Като Бодисатва, Буда е участвувал в цялата еволюция на човечеството.
Когато човечеството продължи своя живот през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от духовни те светове онова, което вчера посочихме.
към текста >>
Какво Буда е разбирал под това, можем най-добре да изясним, когато кажем: Има толкова много хора, които не са доволни от задачата, която имат в света и смятат, че заслужават по-добра
участ
.
Петото, от което се нуждае човек, за да се освободи от това, което живее в него, е правилното място, правилната позиция в света.
Какво Буда е разбирал под това, можем най-добре да изясним, когато кажем: Има толкова много хора, които не са доволни от задачата, която имат в света и смятат, че заслужават по-добра участ.
Но човек трябва да извлича най-доброто от мястото, в което се е родил или в което сьдбата го е поставила, да направи това в най-добрия смисъл, да извлече от това положение всичко добро, което може, т.е. да постигне най-доброто „местонахождение". Който не се чувствува доволен от положението, в което се намира, той не ще може да извлече от него силата, която ще му позволи да действува правилно в света. Това Буда нарича „правилното място ".
към текста >>
251.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За да се избегне тази
участ
, наложително беше отделянето на всичко, което представляваше субстанции и същества на Луната.
Ние знаем, че в началото на сегашната еволюционна степен на Земята, тя беше съединена със Слънцето и с Луната, и че после Слънцето се отдели от общото планетарно тяло, където останаха днешната Земя и днешната Луна. Знаем още, че ако Земята би останала свързана с Луната, всички човешки същества намиращи се там, щяха да се втвърдят и мумифицират.
За да се избегне тази участ, наложително беше отделянето на всичко, което представляваше субстанции и същества на Луната.
Така човекът беше спасен от мумифициране и за него стана възможно да приеме сегашната си форма, а едва след отделянето на Луната той вече можеше да се превърне в носител на това, което наричаме Аз. Естествено, тези процеси не настъпиха изведнъж. Най-напред настъпи бавното отделяне на Слънцето от Земята. Следователно, докато Луната беше все още едно цяло със Земята, имаше известни пречки за по-нататъшното развитие на човечеството, физическата материя ставаше все по-плътна и по-плътна, така че фактически човекът беше поел пътя към едно нарастващо втвърдяване. Тогавашните човешки души, които се намираха на по-ниска степен от своето развитие, се включиха в един процес, твърде близък до днешните реинкарнации, до днешните прераждания, при който вътрешната същност на човека напуска външното тяло и навлиза в духовния свят, за да се появи отново в следващото си въплъщение.
към текста >>
252.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да
участ
вуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало.
Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства.
Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало.
Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма". Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
към текста >>
253.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без
участ
ието на будното дневно съзнание.
И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит. Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично.
През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание.
Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание. И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина. Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло.
към текста >>
254.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му
участ
ие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят.
Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29).
А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят.
Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят.
към текста >>
В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично
участ
ие, а само.
И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29). А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят. Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон.
В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само.
чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят. Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
към текста >>
255.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Поставило си е задачата да се покаже, какво
участ
ие взема древноеврейският народ в общото развитие на човечеството.
Евангелието от Матей се е занимавало със съвсем друга тема: да покаже, как тялото, в което се е въплътила индивидуалността на Зороастър, израства от древноеврейския народ.
Поставило си е задачата да се покаже, какво участие взема древноеврейският народ в общото развитие на човечеството.
Някой лесно би могъл да помисли, че, ако индивидуалността на Зороастър се е въплътила в Исус от Витлеем, то от древноеврейския народ е била родена само телесността, и че с това е казано не нещо друго, а че Зороастър е бил повторно роден в телесност, която е израснала от древноеврейския народ. Ако искаме да вкараме такъв нюанс, бихме получили съвсем изкривен образ на истината.
към текста >>
256.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Там, където мисълта става чиста, мозъкът не
участ
ва.
И така, мозъкът не е това, което мисли. Това можем да си го обясним, както се казва, с наистина тривиални съображения, ако наистина не сте съвременен материалист. Мисловната дейност съвсем не е обречена да употребява мозъка като свой инструмент.
Там, където мисълта става чиста, мозъкът не участва.
Той участва само при символизирането.
към текста >>
Той
участ
ва само при символизирането.
И така, мозъкът не е това, което мисли. Това можем да си го обясним, както се казва, с наистина тривиални съображения, ако наистина не сте съвременен материалист. Мисловната дейност съвсем не е обречена да употребява мозъка като свой инструмент. Там, където мисълта става чиста, мозъкът не участва.
Той участва само при символизирането.
към текста >>
257.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разбира се, вие частично сте
участ
вали в обсъжданията на различни духовнонаучни истини и познания на основата на Евангелията.
Днес ще обсъдим някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия.
Разбира се, вие частично сте участвали в обсъжданията на различни духовнонаучни истини и познания на основата на Евангелията.
На различни места беше обсъждано това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Йоан; след това се обсъждаше това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Лука. Наистина, не всички от вас са чули тези неща. И днес трябва да говоря не в смисъл, че нещо се предполага от това, което вече е казано тук, а от цялата тази духовнонаучна област, пред вас ще бъде споменато само това, което е важно за всички.
към текста >>
Тези четири документа, Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан, по най-различни начини са
участ
вали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството.
Знаете, че Христовото събитие се описва за хората в четири документа, в така наречените четири Евангелия. Вие познавате тези четири документа, и, разбира се, сами сте ги изследвали по различни начини.
Тези четири документа, Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан, по най-различни начини са участвали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството.
Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели големи промени. Ако попитаме съвременния човек и даже съвременния теолог, какво представляват за него тези четири документа, повече или по-малко отговорът сам се налага. Ще кажат примерно така: преди всичко имаме три документа, три Евангелия – от Матей, от Марко и от Лука. Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани. Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа.
към текста >>
Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и
участ
ие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно.
Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир.
към текста >>
Това му било чуждо, доколкото с него в света се родило нещо, което дотогава не е
участ
вало в цялото развитие на човечеството.
В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности. То нямало никаква склонност за това. То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло. Но на него му било чуждо това, което възниквало в културата на Земята.
Това му било чуждо, доколкото с него в света се родило нещо, което дотогава не е участвало в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
258.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човек използва тези три душевни сили в обикновения живот, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да
участ
ват в своето общение с външния свят.
Те знаят, че посвещението представлява достигане от човека на висшите, на свръхсетивните светове, навлизане на човека във висшите, свръхсетивните светове, пробуждане на душевните сили, на тези сили и способности, които иначе са скрити в душата в дремещо състояние. Такива посвещения винаги са съществували. В дохристиянските времена са съществували древните мистерии на египтяните и халдейците, в които хората, узрели за това, са ги водели нагоре, във висшите светове. Само че тук са ги обработвали по съвсем особен начин, който днес не трябва да се прави изцяло. Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и воля.
Човек използва тези три душевни сили в обикновения живот, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да участват в своето общение с външния свят.
към текста >>
259.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Определението за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е
участ
вувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век".
Искам също да подчертая, че тези изрази могат също тъй да бъдат използувани за обозначаване и на още по-обширни епохи.
Определението за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е участвувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век".
Ако човек е умерен, така да се каже, в твърденията си обаче, ако е доволен от онази мярка на духовна опитност, която току-що описахме, възможно е да се разпредели по описания вече начин онова, което се бе случило в миналото. Определени периоди от време могат да бъдат преписани на всички такива ери. Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди това такова едно нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало. Според това можем да пресметнем, че в смисъла, в който най-напред употребихме термина Кали Юга е започнала приблизително в годината 3101 пр. Хр. Така виждаме, че нашите души са се появявали многократно на земята в нови въплъщения, през които човешкото виждане все повече е било затваряно за духовния свят и все повече ограничавано само във външния свят на сетивата.
към текста >>
Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е
участ
вувало във външния свят.
Обръщайки се далеч назад в човешката еволюция, виждаме, че има един момент, след който може да се каже, че човечеството слиза дори още по-надалеч от неговото другаруване с духовния свят и все повече и повече навлиза в мятериалния свят. Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете.
Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят.
Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии.
към текста >>
260.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не
участ
вува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа.
Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще
участ
вува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина.
Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че Христос живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи.
Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
към текста >>
261.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха
участ
ие в сеансите за нещо идващо от мъртвите.
Духовни членове на братството с добри намерения така възприемат погрешното мнение, че чрез използуването на медиуми хората биха могли да се убедят в съществуването на един духовен свят около тях. След това би било възможно, вярвали те, да се дадат на човека по-висши истини на основа на това убеждение. Това можеше да стане, ако това което тези членове на братството с добрите намерения бяха очаквали и то беше станало действително, ако онова, което тези медиуми бяха изнесли бе представено и възприето като че ли се отнася до един духовен свят около нас. Нещо напълно по-различно стана, както посочих още вчера.
Онова, което излезе наяве чрез медиумите бе изтълкувано от хората, които взимаха участие в сеансите за нещо идващо от мъртвите.
Онова, което се разкри чрез спиритизма следователно по същина бе разочорование за всички. Онези, които бяха направили отстъпката, естествено бяха най-много уплашени, че в сеансите и понякога с право, можеше да се говори за проявление на духовете на заминалите си. Прогресивните посветени с добри намерения никак не бяха очаквали, че ще се говори за мъртвите. Те очакваха, че ще се заговори за всемирния елементален свят. Те също бяха разочаровани.
към текста >>
Тъй като
участ
ниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите.
За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи.
Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите.
В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
Трябва да ви стане много ясно, че Ирландия е следователно онова малко парче от земята в което не е
участ
вувал Люцифер.
Трябва да ви стане много ясно, че Ирландия е следователно онова малко парче от земята в което не е участвувал Люцифер.
Към него Люцифер не е имал отношение. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, така че земното изображение на рая да възникне би възпрепятствувало Люцифер да влезе в рая. Ирландия по този начин, според тази легенда, се схваща като едно отделяне на онези части от рая, които биха възпрепятствували на Люцифер да влезе в рая. Едва след като Ирландия е била отделена от рая Люцифер е могъл да влезе в него.
към текста >>
262.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По тази причина трябва да ни е много ясно, че времето на събуждането е дошло и че всеки трябва да вземе активно
участ
ие в това събуждане, че събитията много често предшествуват знанието и човек не ще разбира събитията, които стават около него, ако не се приобщи към знанието.
Трябва да се разбира такава необходимост, ала човек не трябва да си позволява да се отчайва от това.
По тази причина трябва да ни е много ясно, че времето на събуждането е дошло и че всеки трябва да вземе активно участие в това събуждане, че събитията много често предшествуват знанието и човек не ще разбира събитията, които стават около него, ако не се приобщи към знанието.
към текста >>
Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да
участ
вуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора.
Идеята също така ще се разпространи от същите тези школи, че човек става добър не като се научи на различни етични принципи, чрез които човек може да стане добър, а като поема бакър при известно съзвездие на звездите или арсеник при друго. Вие може да си представите как тези неща биха могли, да бъдат експлоатирани от егоистично настроени групи за власт.
Достатъчно е само да не се казва това знание на други, които не са в състояние да участвуват, и човек вече има един много добър метод да управлява голяма маса хора.
Няма нужда да се говори за всичките тези неща; достатъчно е някой да въведе например някакъв нов деликатес тогава човек търси пазар за този нов деликатес, който съдържа подходящото вещество и по този начин получава резултата, който му е необходим, когато тези неща се разбират само материалистично. Трябва на човека да му е ясно, че във всяка материя са скрити духовни въздействия. Само онзи, който действително знае, че няма нищо само материално, а само духовно, той ще проникне отвъд тайните на живота.
към текста >>
От това можете да разберете, че когато човек не е в положение да
участ
вува публично в онова, което става, може само да говори за тези неща.
От това можете да разберете, че когато човек не е в положение да участвува публично в онова, което става, може само да говори за тези неща.
към текста >>
Мъртвите активно ще
участ
вуват в останалата част от земното съществуване.
Към всичко това трябва да се прибави и следното: необходимо е за човешките същества да се подготвят, като не взимат действителностите за илюзия, да навлязат действително, в една духовна концепция за света, в едно духовно разбиране на света. Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука.
Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване.
Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>
Важното обаче е как те ще
участ
вуват.
Към всичко това трябва да се прибави и следното: необходимо е за човешките същества да се подготвят, като не взимат действителностите за илюзия, да навлязат действително, в една духовна концепция за света, в едно духовно разбиране на света. Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука. Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване.
Важното обаче е как те ще участвуват.
Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>
Посредством поведението на човека на земята
участ
ието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука. Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване. Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика.
Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>
263.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В предишната лекция, за която споменах, аз описах
участ
ието в земния живот на души, които са минали през портата на смъртта.
В предишната лекция, за която споменах, аз описах участието в земния живот на души, които са минали през портата на смъртта.
Ние предприехме да проучим вида и начина на импулсите на така наречените мъртви, които продължават да участвуват в онова, което се върши от човешки същества тук на земята, и как се създават връзки между енергиите на т.нар. мъртви и тези на живите. Днес желая да каза още повече по този въпрос.
към текста >>
Ние предприехме да проучим вида и начина на импулсите на така наречените мъртви, които продължават да
участ
вуват в онова, което се върши от човешки същества тук на земята, и как се създават връзки между енергиите на т.нар.
В предишната лекция, за която споменах, аз описах участието в земния живот на души, които са минали през портата на смъртта.
Ние предприехме да проучим вида и начина на импулсите на така наречените мъртви, които продължават да участвуват в онова, което се върши от човешки същества тук на земята, и как се създават връзки между енергиите на т.нар.
мъртви и тези на живите. Днес желая да каза още повече по този въпрос.
към текста >>
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез
участ
ие на различните йерархии.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите.
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите
участ
вуват в човешката еволюция.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция.
Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция.
към текста >>
Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече
участ
вуват вътре в чувствата и волята.
За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите. Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите.
Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от
участ
ието на духовни импулси.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот. Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става.
Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси.
Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер. В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите. Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>
Един интензивен живот и това ще бъде единственият истински живот, защото в противен случай ще спиме през живота що се касае до съдбата ще обхване човечеството и ще доведа до това не само да си спомняме за мъртвите, но и до знанието, че когато правим нещо, когато работим за нещо, когато предприемаме нещо, когато успеем в нещо, тази или онази мъртва душа
участ
вува.
Понастоящем ние напълно не забравяме нашите мъртвия. Спомняме си за тях.
Един интензивен живот и това ще бъде единственият истински живот, защото в противен случай ще спиме през живота що се касае до съдбата ще обхване човечеството и ще доведа до това не само да си спомняме за мъртвите, но и до знанието, че когато правим нещо, когато работим за нещо, когато предприемаме нещо, когато успеем в нещо, тази или онази мъртва душа участвува.
Нашите връзки с мъртвите никак не се разкъсват чрез смърт, те продължават. Това обогатяване на живота е добър изглед за човечеството в бъдещето на земята. През тази наша Пета Следатлантска епоха човечеството фактически се развива по посоката, която аз описвам и наистина човечеството не ще може да доживее Шестата епоха, ако хората не започнат да усещат тези неща по правилен начин, ако не възприемат реалността на съдбата в своето съзнание така напълно, както те сега са абсорбирали реалността на природните случки.
към текста >>
Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си,
участ
вуват мъртвите.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята. Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони.
Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите.
Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война. Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща.
към текста >>
264.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако човекът играеше роля в този труден процес на възвръщане на силите, изразходвани предния ден, той щеше да разруши всичко, защото още не е способен да бъде съзнателен
участ
ник.
По време на този процес на извличане на сили от този духовен свят ние не възприемаме себе си. Съществената черта на съня е, че ние постигаме нещо, но нямаме съзнание за себе си по време на тази дейност. Ако имахме такава съзнателност, процесът щеше да протича далеч по-малко ефективно, отколкото когато не сме съзнателни за него. Във всекидневния живот също има неща, където правим добро казвайки на много хора: "Не пипай! " Всичко би протекло погрешно, ако те се намесят в него.
Ако човекът играеше роля в този труден процес на възвръщане на силите, изразходвани предния ден, той щеше да разруши всичко, защото още не е способен да бъде съзнателен участник.
От провидението е това, че съзнанието за собственото му съществуване се изтръгва от човека в момента, когато той може да навреди на собственото си развитие.
към текста >>
265.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо
участ
ие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено.
Ние сме предадени на насладата, на болката, накратко на външния свят. Какво е онова, което е запалено в нас, когато сме предадени на външния свят по този начин? Какво е онова, което чувства удоволствие и болка? Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа.
Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено.
Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта. От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото. Онова, което нощем изглежда умиращо, е сякаш възродено. Действа същата сила, но сега в другата, противоположната посока.
към текста >>
Това е означено от първия
участ
ък на горния кръг в диаграмата.
Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние. Следователно за момента на лягането можем да кажем, че една сила, работеща върху Сетивната душа от духовния свят, ни изтегля в този свят.
Това е означено от първия участък на горния кръг в диаграмата.
Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища. А третият участък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа. На сутринта същата сила, която ни е изтеглила в спящо състояние, ни изважда от него и ни вкарва в дневния живот. Това е силата, работеща върху Сетивната душа. Същото се отнася за влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа.
към текста >>
Вторият
участ
ък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища.
Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние. Следователно за момента на лягането можем да кажем, че една сила, работеща върху Сетивната душа от духовния свят, ни изтегля в този свят. Това е означено от първия участък на горния кръг в диаграмата.
Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища.
А третият участък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа. На сутринта същата сила, която ни е изтеглила в спящо състояние, ни изважда от него и ни вкарва в дневния живот. Това е силата, работеща върху Сетивната душа. Същото се отнася за влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа. През нощта човек обикаля в един вид кръг.
към текста >>
А третият
участ
ък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа.
Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние. Следователно за момента на лягането можем да кажем, че една сила, работеща върху Сетивната душа от духовния свят, ни изтегля в този свят. Това е означено от първия участък на горния кръг в диаграмата. Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища.
А третият участък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа.
На сутринта същата сила, която ни е изтеглила в спящо състояние, ни изважда от него и ни вкарва в дневния живот. Това е силата, работеща върху Сетивната душа. Същото се отнася за влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа. През нощта човек обикаля в един вид кръг. При лягането той започва да се движи към областта, където влиянието върху Съзнателната душа е най-силно.
към текста >>
266.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
През деня ние изразходваме сили,
участ
вайки в случващото се около нас.
Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания.
През деня ние изразходваме сили, участвайки в случващото се около нас.
Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност. Следователно живота ни през съня е източникът на безкраен брой сили, от които се нуждаем за будния живот.
към текста >>
Впечатленията от този свят се вливаха в нас, правейки ненужно да виждаме онова, което сме длъжни да виждаме, ако сме решили да
участ
ваме в работата за напредъка на човечеството.
Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма. Нашето собствено вътрешно същество става, така да се кажа, възприемаемо във външния свят. Дотогава, когато се спускахме в своето вътрешно същество, вниманието ни бе отклонявано към външния свят.
Впечатленията от този свят се вливаха в нас, правейки ненужно да виждаме онова, което сме длъжни да виждаме, ако сме решили да участваме в работата за напредъка на човечеството.
към текста >>
267.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Следователно един ден той ще
участ
ва във формирането на 11-та и 12-та категория.
Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука. В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества.
Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория.
В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>
268.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели
участ
ие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят. Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове. Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот. Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание. Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение.
Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
към текста >>
Когато в един човек се пробуди ясновидско съзнание, той става истински
участ
ник във висшите светове.
Както бе посочено вчера, над Света на Разума има още по-висш свят, откъдето идват силите, които ни позволяват действително да преминем от нормално съзнание към ясновидско съзнание, снабдено с очите и ушите на духа. Защо тогава трябва да бъдем изненадани да кажем, че тези качества и способности произлизат от светове, по-висши от Света на Духа и дори от Света на Разума?
Когато в един човек се пробуди ясновидско съзнание, той става истински участник във висшите светове.
Нищо чудно тогава, че силите за пробуждане на това ясновидско съзнание идват от свят, откъдето определени висши духовни Същества извличат своите сили. Ние извличаме своите сили от Елементарния Свят, от Света на Духа, от Света на Разума. Ако ще се издигаме над тези светове, силите за извисяването трябва да бъдат извлечени от дори по-висши сфери.
към текста >>
269.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но самият човек трябва да
участ
ва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки.
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие. Затова има добри основания да кажем, че човекът винаги ще се развива, че той ще се издига до все по-висши степени на духовност. В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (дъх).
Но самият човек трябва да участва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки.
Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
към текста >>
Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора
участ
ници в живота на човечеството като едно цяло.
Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин. Дори предчувствие за преход от логиката на мисленето към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора.
Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло.
Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
към текста >>
270.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното
участ
ие в световните процеси би било нещо невъзможно.
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.
към текста >>
Да, ние бихме могли да открием нещо, когато например в живота ни се появи изживяване, за което си казваме: Това изживяване е в определена връзка с едно предишно изживяване, с някакво предишно събитие, в което сме
участ
вували лично, събитие, което сме предизвикали самите ние.
Да, ние бихме могли да открием нещо, когато например в живота ни се появи изживяване, за което си казваме: Това изживяване е в определена връзка с едно предишно изживяване, с някакво предишно събитие, в което сме участвували лично, събитие, което сме предизвикали самите ние.
Нека да опитаме засега чрез чисто житейски наблюдения дали това е възможно. Следователно, сега ние се спираме само на външното наблюдение. Ако някой е лишен от тази обикновена способност за наблюдение, той никога няма да стигне до разбирането на житейските закономерности, както и никой не може да обясни движенията на две билярдни топки, без да ги е виждал поне веднъж в живота си. Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
271.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Напротив, всред хората, успели да съхранят в себе си нещо от първичната мъдрост на човечеството, се запази и един вид предчувствие за духовната същност на животинския свят; и въпреки всички недоразумения, въпреки всички деформации, които се промъкваха в тяхното светоусещане и помрачаваха неговата чистота, те добре помнеха, че в изграждането на животинското царство
участ
вуват и духовни действия, духовни закономерности.
Напротив, всред хората, успели да съхранят в себе си нещо от първичната мъдрост на човечеството, се запази и един вид предчувствие за духовната същност на животинския свят; и въпреки всички недоразумения, въпреки всички деформации, които се промъкваха в тяхното светоусещане и помрачаваха неговата чистота, те добре помнеха, че в изграждането на животинското царство участвуват и духовни действия, духовни закономерности.
към текста >>
272.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
След тези уводни мисли, надявам се, е ясно: и дума не може да става за някакво
участ
ие в долнопробните атаки, които днес някои отправят към постиженията на университетската медицина.
След тези уводни мисли, надявам се, е ясно: и дума не може да става за някакво участие в долнопробните атаки, които днес някои отправят към постиженията на университетската медицина.
Но трябва да се добави и друго: удивителните открития често остават неплодотворни за човечеството, защото тъкмо материалистическите мнения и теории ги спъват по всевъзможни начини. Ето защо за Антропософията е много по-добре, ако тя без никакви претенции посочи своите основания, отколкото да се намесва в ненужни спорове. Така тя няма да разпалва излишно страстите, които днес и без друго са достатъчно силни.
към текста >>
Обаче ясновиждащият изследовател не може да проучва дадена болест така, че от една страна да разглежда физическото тяло, а от друга етерното тяло и астралното тяло; защото в болестта могат да
участ
вуват и трите съставни части на човешкото същество.
Ако трябва да отговорим на този въпрос след конкретни антропософски, духовнонаучни изследвания и се позовем на ясновиждащия поглед, ще установим, че когато става дума за болести при човека, са налице нередности не само в човешкото физическо тяло, но и в свръхсетивните му съставни части в човешкото етерно тяло и в човешкото астрално тяло.
Обаче ясновиждащият изследовател не може да проучва дадена болест така, че от една страна да разглежда физическото тяло, а от друга етерното тяло и астралното тяло; защото в болестта могат да участвуват и трите съставни части на човешкото същество.
И така, как да си изградим представа за протичането на болестта?
към текста >>
Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно
участ
вува в изграждането на новото ни физическо тяло.
Да предположим, че един човек умира на 70 години; той изживява в обратен ред живота си и стига до своята 40 година, когато е ударил някому плесница. Сега той изпитва болката, която е причинил на другия човек. Сегашното страдание поражда един вид упрек и този упрек остава у човека като постоянен копнеж да изкупи стореното зло в следващия си живот.
Вие разбирате, че след като тези астрални изживявания се разиграват в периода между смъртта и новото раждане, това, което изживяваме като „действие", прониква дълбоко в нашата вътрешна същност и активно участвува в изграждането на новото ни физическо тяло.
След като дори в обикновения живот определени травмиращи изживявания лесно могат да породят меланхолии черти в настроени ето, ще се съгласим, че много по-интензивните душевни събития по времето на Камалока могат да предизвикат съдбоносни промени в изграждането на физическото тяло през новата инкарнация.
към текста >>
273.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, в случая беше подсказана идеята, че има нещо, което е извън човешките възможности, и ако тази идея бъде отнесена към човешкия организъм, тя ни отвежда единствено до закона на Кармата и до
участ
ието на Кармата в протичането на човешкия живот.
Да, в случая беше подсказана идеята, че има нещо, което е извън човешките възможности, и ако тази идея бъде отнесена към човешкия организъм, тя ни отвежда единствено до закона на Кармата и до участието на Кармата в протичането на човешкия живот.
Ако внимателно проследим протичането на една болест а непредубеденият поглед лесно ще установи как веднага след появата на болестта бликват спонтанните лечебни сили и формират целия бъдещ оздравителен процес, като в един случай настъпва пълно оздравяване, а в друг случай то е невъзможно ще се видим принудени да търсим много по-дълбоките причини и закономерности на болестната симптоматика.
към текста >>
Да, той активно
участ
вува в изграждането на своето ново тяло и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си ново раждане.
Да, той активно участвува в изграждането на своето ново тяло и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си ново раждане.
Въоръжен с тези сили, той влиза в своето ново тяло. Ето защо е напълно ясно, че новото тяло може да бъде слабо или силно според това, дали човек влага в него нищожни или могъщи сили.
към текста >>
274.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно
участ
ие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация.
И друг път съм споменавал, че това „потъване" е най-силно, когато човек минава през Портата на смъртта и продължава своя път между смъртта и поредното си ново раждане. Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили.
Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация.
Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
към текста >>
275.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да мислим, че изобщо нямаме никаква вина, никакво
участ
ие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
За тази цел най-напред е необходимо да размислим върху една малко известна истина: когато за дадено събитие в ежедневието говорим, че то „идва отвътре", че „блика от вътрешните области на човешкото същество", често се подлагаме на една измама, защото много от нещата, за които вярваме че възникват „вътре в човека", фактически идват отвън. Това се отнася и за онези черти на характера, за онези болестни предразположби, които обикновено слагаме в сборната група на „наследствените признаци".
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да мислим, че изобщо нямаме никаква вина, никакво участие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
По този начин лесно бихме допуснали едно крайно неправилно разграничение между това, което самите ние донасяме от предишните си инкарнации и това, което наследяваме от нашите родители, прародители и т.н.
към текста >>
Такава
участ
би сполетяла и Азът.
Нещо подобно става и тогава, когато при заспиването човек напуска своето физическо и етерно тяло, физическото тяло и етерното тяло са тези, които поддържат единството на човешкото същество. В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност.
Такава участ би сполетяла и Азът.
И тогава човек наистина би имал пред себе си образите от духовния свят, обаче изобщо не би могъл да ги обхване със своите Азови сили, т.е. със своите понятия и разсъдъчни способности, понеже Азът би бил напълно погълнат от духовния свят; следователно за обикновеното дневно съзнание тук не може да се говори. Човекът би бил, така да се каже, извън себе си, той би бил разкъсван на всички страни, лишен от своите собствени сили, той щеше безпосочно да се носи по разлюляното море от различни астрални събития и впечатления. Тъкмо защото Азът все още не е достатъчно укрепнал в сегашната еволюционна степен на човечеството, той възпира астралното тяло в стремежа му към съзнателно проникване в неговото истинско отечество, в духовния свят, ще го възпира до тогава, докато и самият той, Азът, не се научи да следва астралното тяло навсякъде. Следователно, обстоятелството, че заспивайки, ние изгубваме съзнанието, има своят дълбок смисъл.
към текста >>
276.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно
участ
ие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи".
Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи".
към текста >>
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те
участ
вуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
към текста >>
На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която
участ
вуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер.
На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце.
Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено.
към текста >>
277.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко
участ
ие, той практически оздравява?
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически оздравява?
Как да си обясним двата факта в светлината на кармическите връзки?
към текста >>
Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно
участ
ие в събитията на земния свят.
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува!
Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>
278.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено
участ
ие във видимите, физически сражения.
Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка.
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности? Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.
към текста >>
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху
участ
ието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека.
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим: То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека.
Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
към текста >>
279.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното
участ
ие в еволюцията на човечеството.
Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
към текста >>
280.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче ние долавяме и още нещо: Как освен последователното
участ
ие на народ след народ, в общочовешката еволюция се намесва и нещо друго.
Едва когато вникнем в мисията на тези Същества а те са същинските вдъхновители на народите -, ние можем да кажем какво представлява даден народ. Един народ представлява отделна група от хора, която бива ръководена от своя Архангел. А в своите действия отделните представители на даден народ непрекъснато биват инспирирани от съответния Архангел. Лесно е да си представим, че тези Народностни Духове са толкова различни, колкото и хората на нашата Земя, така че индивидуалната мисия на отделните Архангели е пряко свързана с един или друг народ. Ако извикаме пред душата си живия и нагледен образ на това, как в мировата история се включват народ след народ, а често и народ до народ, бихме могли да си представим, поне в абстрактна форма а в хода на следващите лекции тази форма ще става все по-конкретна -, че всичко, което става, е инспирирано от тези духовни Същества.
Обаче ние долавяме и още нещо: Как освен последователното участие на народ след народ, в общочовешката еволюция се намесва и нещо друго.
към текста >>
281.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме
участ
ието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ.
Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа.
Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя.
към текста >>
282.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
По един или друг начин всеки човек
участ
вува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ? Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса. Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи.
По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
283.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали
участ
ие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията. Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които
участ
вуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме.
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
И човекът активно
участ
вува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля.
Но каква е мисията, избрана от Духовете на Формата, каква е, следователно, същинската мисия на Земята? Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на волята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония. Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие.
И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля.
Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля. А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието. На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и воля, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
към текста >>
Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат
участ
ие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън.
Обаче в астралния свят ние все пак откриваме нещо: И това са абнормните Духове на Формата, които ако биха постигнали едно нормално развитие щяха да тъкат отвън. Ние видяхме че Духовете на втората Йерархия трябва да тъкат отвън; обаче сега виждаме, че те тъкат отвътре.
Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън.
Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес. Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове. А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии.
към текста >>
284.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, ако вземете даден
участ
ък от Земната повърхност и си представите как чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, Слънцето упражнява там определени действия, върху съответната точка от Земната повърхност не би било възможно да възникне нищо друго, освен напълно нормалният Аз.
Следователно, ако вземете даден участък от Земната повърхност и си представите как чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, Слънцето упражнява там определени действия, върху съответната точка от Земната повърхност не би било възможно да възникне нищо друго, освен напълно нормалният Аз.
В този случай би възникнало онова, което осигурява нормалното съществувание на човека и, така да се каже, неговите естествени условия за живеене. Но сега в работата, извършвана от Духовете на Формата които иначе чрез характерния за тях стремеж към равновесие просто биха танцували на повърхността се намесват, примерно, силите на Меркурий. Ето защо в това, което се разгръща тук като сила, идваща от Духовете на Формата, започва да вибрира, да танцува не само нормалното, но и всичко онова, което се намесва в нормалните сили на Елохимите, в нормалните сили, присъщи за Духовете на Формата, а именно влиянията, идващи от абнормните Духове на Формата, които са разположени в центровете на отделните планети. Следователно, абнормните Духове на Формата допринасят за появата на пет центрове на влияние и фактически тези пет центрове на влияние след като съответните влияния биват отразени от Земния център пораждат това, което наричаме петте основни човешки раси.
към текста >>
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да
участ
вуват в по-нататъшната еволюция.
Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса. В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция.
Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател. Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата.
към текста >>
285.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата,
участ
вуват във възникването на расите.
Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция.
В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.
към текста >>
286.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са
участ
вали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура. По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура.
В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели
участ
ие в тези култури.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура. По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>
Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели
участ
ие в развитието на техния душевен живот.
Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него.
Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот.
Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
Обаче в спомените им
участ
ието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието.
Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да
участ
вуват в нея наред с Ангелите и Архангелите.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите.
Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда. Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии. Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
към текста >>
И древните Богове, които бяха
участ
вували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека.
И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени
участ
ници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи.
А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той
участ
вуваше в тях със своя собствен Аз.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено. Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека.
Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз.
Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос. Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один?
към текста >>
Бих искал да породите у себе си едно усещане за това, как Азът взема
участ
ие във всички тези процеси и как той можа да изпита непосредствен интерес към действията на по-висшите Същества, които изглеждат по коренно различен начин от действията на духовните Същества, които откриваме при източните народи.
За днес бих искал да изградите у себе си известна представа за пробуждането на северния Аз, което стана на една относително ниска степен от неговото развитие, за това, как северният човек се потопяваше в Душата на Народа, в действията на Тор и т.н.
Бих искал да породите у себе си едно усещане за това, как Азът взема участие във всички тези процеси и как той можа да изпита непосредствен интерес към действията на по-висшите Същества, които изглеждат по коренно различен начин от действията на духовните Същества, които откриваме при източните народи.
към текста >>
287.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво
участ
ие в еволюцията на Аза.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот.
Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел
участ
ие в еволюцията.
Духовната наука, съществуваща под една или друга форма във всички времена, действително познава фактите и тя винаги е говорила за луциферически и ариманически сили. И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
към текста >>
Да, съзнанието за
участ
ието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
И сега Вие ще намерите за извънредно показателно, че във възгледите на различните народи там, където тези възгледи се проявяват в съответните митологически образи не винаги е налице еднакво ясно съзнание за Луцифер от една страна и за Ариман от друга страна. Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията.
Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
към текста >>
Обаче съзнанието за
участ
ието на Ариман почти напълно липсва.
Например никъде в Стария Завет, който олицетворява религиозните възгледи на цялата семитска традиция, не съществува ясно разграничение между Луцифер и Ариман. Там долавяме само една смътна представа за луциферическото влияние. Вземете например старозаветния разказ за змията, който не е нищо друго, освен един образ на Луцифер. Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията.
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва.
То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“. Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей?
към текста >>
Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел
участ
ие в последвалото развитие.
И как човекът трябва да гледа на себе си в този случай?
Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел участие в последвалото развитие.
Той трябва да приеме ученията, които Один е вложил в него, напълно съзнателно. И сега Один застава срещу него като Архангел. Той трябва да превърне себе си в син на Один; той трябва да влезе в борбата, да влезе в борбата час по-скоро. Ето какво обяснява на северно-германския човек посветеният, ръководителят на езотеричната школа, когато насочва вниманието му върху онова божествено-духовно Същество, което застава пред нас обгърнато с толкова много тайнственост и което всъщност навлиза в своята роля едва при Залезът на Боговете, понеже сега самото то преодолява онази сила, която навремето сломи Один. Да, отмъстителят на Один получава една особена роля и я изиграва именно в Залезът на Боговете.
към текста >>
288.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Следовател но, източните народи не можеха да
участ
вуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
към текста >>
289.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
А специално за онези
участ
ници, които не са били добре запознати с духовно-научните изследователски методи, Рудолф Щайнер изнася цикъла „Върху теософията и окултизма на розенкройцера“.
Показателни са и самите заглавия на лекциите, които Р. Щайнер изнася по време на Конгреса: „От Буда към Христос“ и „Западните пътища на посвещение“.
А специално за онези участници, които не са били добре запознати с духовно-научните изследователски методи, Рудолф Щайнер изнася цикъла „Върху теософията и окултизма на розенкройцера“.
към текста >>
290.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели
участ
вуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа.
Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство.
А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце.
към текста >>
А това цялостно
участ
ие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно
участ
ие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство.
А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред.
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле.
към текста >>
291.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо
участ
ие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Сега всички искаме да слеем в едно нашита дейности, за да създадем едно общо произведение, в което всеки да
участ
вува със своя дял, всеки да направи нещо.
Но ние ще си представим най-добре тяхната същност, когато си кажем: В онзи момент, който току що обхванахме с поглед, в една група такива Същества действуваше една обща цел, един общ мотив. Това е един вид, само че на по-висока степен, както днес една група хора се събират, от които всеки един владее определена сръчност. Всеки един от тях може да направи нещо и сега те си казват един на друг: Ти можеш това, за мога това, третият може онова.
Сега всички искаме да слеем в едно нашита дейности, за да създадем едно общо произведение, в което всеки да участвува със своя дял, всеки да направи нещо.
Следователно да предположим една такава група хора, всеки един от които може да направи нещо различно от другата, но които имат една обща цел. Това, което трябва да се роди, не съществува още. Единствено, върху което те работят, живее още само като цел, то не съществува още. Следователно имаме едно множество от Същества, единното нещо, което трябва да произведат тези Същества, живее още само като идеал. Представете си сега една такава група от духовни Същества, които са се развили през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди и от които всяко едно може да направи нещо съвсем определено.
към текста >>
292.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Старото Слънчево състояние: Земята
участ
вува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не
участ
вува вече в това излъчване.
А сега обгърнете с поглед разликата!
Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване.
Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам. В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината. Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите". Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си.
към текста >>
293.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там се говорило за същества, които
участ
вуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго.
Но за нас възниква сега въпрос: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"? Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в състояние да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена. Когато човек иска да стори това, той трябва да има съвършено друго чувствуване, друго усещане. Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка. Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците.
Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго.
Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества. Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н. Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони".
към текста >>
294.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата,
участ
та на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край.
Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край.
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
към текста >>
Онези, които взеха
участ
ие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите.
След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите.
Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили.
към текста >>
295.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние познаваме, също Съществата, които, са взели
участ
ие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло.
Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/.
Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло.
Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен.
към текста >>
Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества
участ
вуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно.
Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването.
към текста >>
Това, което казах за
участ
ието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците.
Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва.
Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците.
За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването. Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са сиви, макар и те да имат най-различни цветове.
към текста >>
296.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели
участ
ие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите.
Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят. И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи.
През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите.
Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат.
към текста >>
Топлината прониква нашата Земя; докато за светлинния етер трябва да кажем, че Земята го притежава дотолкова, доколкото в земния живот
участ
вуват Съществата от окръжността, ако щете можете да кажете небесните тела от окръжността.
жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо. Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние. Това са седемте състояния на елементарното съществуване. В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното състояние.
Топлината прониква нашата Земя; докато за светлинния етер трябва да кажем, че Земята го притежава дотолкова, доколкото в земния живот участвуват Съществата от окръжността, ако щете можете да кажете небесните тела от окръжността.
Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота. Това, което произвежда живота, трябва да го търсим повече на Слънцето. За първи път това слънчево естество се е отделило през време на старата Лунна епоха. Тогава, през време на старата Лунна епоха, Светлината е действувала първо, обаче не като светлина.
към текста >>
297.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил
участ
вуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред.
Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително.
Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред.
И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>
298.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да
участ
вува в по-нататъшната еволюция на човечеството.
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила. За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао.
С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството.
Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос.
към текста >>
299.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели
участ
ие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус.
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус.
Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
към текста >>
300.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Онези от Вас, които в Мюнхен взеха
участ
ие при сценичното представяне на „Розенкройцерската мистерия"20 или са я прочели, знаят, че един от най-драматичните обрати се състои в следното: йерофантът посочва на Мария как тя може да изпълни своята мисия само благодарение на намеса от страна на едно висше Същество; и при нея фактически настъпва известно отделяне на висшите съставни части от низшите, така че последните биват завладени от низши духовни сили.
Онези от Вас, които в Мюнхен взеха участие при сценичното представяне на „Розенкройцерската мистерия"20 или са я прочели, знаят, че един от най-драматичните обрати се състои в следното: йерофантът посочва на Мария как тя може да изпълни своята мисия само благодарение на намеса от страна на едно висше Същество; и при нея фактически настъпва известно отделяне на висшите съставни части от низшите, така че последните биват завладени от низши духовни сили.
Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
301.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе
участ
ие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
към текста >>
В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели
участ
ие в неговото формиране.
После идва ред на слизането във физическото тяло.
В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране.
Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха
участ
ие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна.
От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
302.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено
участ
ие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство.
Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство.
Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е. лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом". Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е. да бъдат „блажени" също и тези, които са изгубили старото ясновидство, а с него и богатствата на духовния свят.
към текста >>
303.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Онези, които се намираха около Христос Исус, трябваше да овладеят не само способността да чуят величествените думи на планинската проповед, те трябваше не само да
участ
вуват в събитията, респективно в чудотворните изцеления, които ставаха чрез самия Христос Исус всичко това не беше достатъчно.
Ако искаме да разберем Евангелието на Матей с оглед на събитията, разиграли се след планинската проповед и чудотворните изцеления, следва да разполагаме с известна подготовка, каквато е естествено да имаме след като години наред сме напредвали в познанието на едни или други окултни факти. Ако човек действително трябва да мине през посвещението, за да открие пътя към висшите светове, той рано или късно стига до един вид имагинативно познание.
Онези, които се намираха около Христос Исус, трябваше да овладеят не само способността да чуят величествените думи на планинската проповед, те трябваше не само да участвуват в събитията, респективно в чудотворните изцеления, които ставаха чрез самия Христос Исус всичко това не беше достатъчно.
Необходимо беше и нещо друго: постепенно могъщата сила, която действуваше в Христос Исус, трябваше да премине и в най-добрите му приятели и ученици. Този момент също е описан. Най-напред виждаме как веднага след Изкушението, Христос Исус е в състояние да внесе един нов нюанс в старите учения и да постигне старите изцеления по силата на един нов импулс. После виждаме как той действува върху своите ученици по един съвсем нов начин, как силата, която той до крайна степен въплъти в себе си, се пренася и върху неговите сподвижници. Как е представено всичко това?
към текста >>
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез
участ
ието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел.
И така, в Евангелието на Матей, Христос Исус е описан като господар, като носител на онази сила, която навремето Заратустра възвести като Слънчева сила. Евангелието на Матей предава нещата напълно вярно: Чрез посредничеството на Исус от Назарет и еднократния му земен живот в съответното физическо, етерно и астрално тяло, тази Слънчева сила, този Дух на Слънцето, Аура Маздао или Ормузд, за която Заратустра можа само да каже, че живее в Слънцето, успя да се превърне в един могъщ еволюционен импулс за развитието на нашата Земя.
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел.
Преминавайки от една инкарнация в друга, хората се приближават до планетарния край на Земята и онези от тях, които искат да проникнат душите си със силата на личността, живяла някога тук, на физическия план, ще се издигат до все по-висши сфери. Навремето онези, които бяха предопределени, можаха да видят с физическите си очи Христос в тялото на Исус от Назарет. В хода на планетарната еволюция, това трябваше да се случи заради цялото човечество: Христос, който по-рано можеше да бъде само съзерцавай като Дух на Слънцето, слезе от небесните сфери и се свърза със силите на Земята.
към текста >>
304.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Както всеки от
участ
ниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
Ето какво става в този поверителен разговор между Христос и неговите най-близки ученици: всъщност Христос пренася силата, която той сваля от Макрокосмоса, върху това, което учениците трябва да основат тук долу на Земята. И отсега нататък, стъпка по стъпка, в Евангелието на Матей следва едно извисяване на учениците до всичко онова, което ще се влее в тях от онези сили на Слънцето и Макрокосмоса, които Христос „завързва", за да ги предостави на учениците. Ние знаем, че едната страна на посвещението се свежда до навлизането в Макрокосмоса. И понеже Христос представлява действителният импулс за такова посвещение, той сам извежда учениците си навън в Космоса.
Както всеки от участниците в този вид посвещение навлиза съзнателно в Макрокосмоса и го опознава частица по частица, така и Христос прекосява целия Макрокосмос, за да улови пулсиращите там сили и за да ги предостави на учениците.
към текста >>
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат
участ
ие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса.
Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса.
Той им казва, че самите те са предразположени към посвещението и че то им предстои, и те ще навлязат в макрокосмическия свят, където те все повече и повече ще опознават истинската природа на Христос като онова Същество, което изпълва всички духовни пространства и чиито видим образ те имат в лицето на Исус от Назарет. Че те са готови за това посвещение и че ще се превърнат в посветени на цялото човечество ето какво трябваше да обясни Христос на своите ученици. Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмосфера на спокойствие и постоянство.
към текста >>
Но кога тези висши сили, които слизат от Небето и озаряват душата му, ще го направят посветен и
участ
ник в Царството Небесно, това вече зависи от мига, когато човекът ще е напълно узрял за своята мисия, това вече зависи от неговата лична Карма.
Но какво израства в душевния свят на човека, след като той развие своите по-висши, ясновидски сили? Сега, след като е развил в определена степен своите духовни заложби, той започва да приема в себе си силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Но кога тези висши сили, които слизат от Небето и озаряват душата му, ще го направят посветен и участник в Царството Небесно, това вече зависи от мига, когато човекът ще е напълно узрял за своята мисия, това вече зависи от неговата лична Карма.
Кой знае всичко това? Само най-висшите посветени! Тези, които разполагат с по-ниските степени на посвещение, все още не го знаят. И когато една или друга индивидуалност е достатъчно узряла, за да навлезе в духовния свят, часът на посвещението незабавно удря за нея. Да, този час идва, но идва по такъв начин, че човекът не може да го предвиди, идва „като крадец в нощта" (Матей 24, 43).
към текста >>
305.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което
участ
ваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина.
към текста >>
Цялото село
участ
ваше в тези неща.
Цялото село участваше в тези неща.
Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
към текста >>
Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха
участ
ие цели села.
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас.
Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села.
По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
към текста >>
Участ
ниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Тези пиеси се предаваха по устна традиция. Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение.
Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила. - Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
Всеки, който искаше да
участ
ва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила.
Те никога не бяха давани да бъдат записвани. Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение. Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции.
Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила.
- Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
- Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да
участ
ваш в тези Коледни пиеси:
Това би било сметнато за оскверняване. И по време на Коледните празници някои хора бяха считани за подходящи, за които някой може би нямаше да мисли така по друго време: наистина пакостливи и немирни младежи, въвлечени във всякакви видове бели през останалата година. Но по това време на годината душите им се потапяха в исканото настроение. Участниците трябваше да живеят според няколко много строги правила през многото седмици на репетиции. Всеки, който искаше да участва, трябваше да се придържа стриктно към следните правила.
- Опитайте да си представите живота в тези села, и какво би означавало да не ти бъде позволено да участваш в тези Коледни пиеси:
към текста >>
Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желаеше да
участ
ва в изкуството по стойностен начин.
Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии? Там също всеки знаеше, че мъдрост не може да се постигне с просто учене.
Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желаеше да участва в изкуството по стойностен начин.
Тези пиеси трябваше да бъдат родени от цялото човешко същество! И настройката към Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че отдаване и благочестие да завладеят дори и най-дяволитите момчета.
към текста >>
306.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Развитието на човечеството би протекло съвсем иначе, ако не
участ
ваше нищо друго, освен причинната връзка между една и друга или между предшестващата и последващата инкарнации на човека.
От това, което се говори до сега в порядъка на бегло запознаване с окултното протичане на човешкото развитие, някои неща ще ви подскажат, че протичането на инкарнациите, определящо се от индивидуалния характер и индивидуалното развитие на самия човек, се модифицира от вмешателството на духовни сили от областта на висшите йерархии. Реинкарнацията съвсем не е толкова просто събитие в развитието на човечеството, както това би могло да се предположи за известно теоретическо удобство. Разбира се, това е факт, че човек отново и отново се въплъщава, че това, което ние наричаме ядро на неговото същество, се появява във все нови инкарнации; също така е вярно, че съществува причинна връзка между животите, идващи по-късно като инкарнации, и предишните животи; също така има и закон за кармата, който, така да се каже, изразява тази причинна връзка. Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води към разбирането за хода на историческото развитие на човечеството.
Развитието на човечеството би протекло съвсем иначе, ако не участваше нищо друго, освен причинната връзка между една и друга или между предшестващата и последващата инкарнации на човека.
Обаче, повече или по-малко във всяка инкарнация - и особено при водещите личности в историята - в човешкия живот постоянно се намесват твърде значителни други сили и ползват човека като инструмент. Оттук може да се заключи, че непосредствения, заложен изключително в самия човек, кармически ход на живота се модифицира при протичането на инкарнацията. Така става на практика. И така, може да се говори за някои закономерности, като засега ще се ограничим само до следатлантските епохи, за закономерности в това, по какъв начин в следатлантските епохи, чак до настоящето време, влиянието на другите светове и индивидуалната карма на човека се намират във връзка помежду си. Няма как иначе, освен чрез схематична рисунка, да ви обясня как се осъществяват тези влияния и в какво отношение се намират с индивидуалността на човека.
към текста >>
Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно
участ
ие в придвижването напред.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата. В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз".
Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация. Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал
участ
ие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел.
Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие.
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
към текста >>
307.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено
участ
ие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Тогава, в третия следатлантски период, човек като че ли се спуска надолу от древните ясновидски състояния, благодарение на които той може все още да има непосредствено участие в духовния свят, и подготвя чисто личната, чисто човешката култура, характеризираща се с работата на душата, която можем да наречем именно работа на "аз" с "аз".
Затова се и оказва, че свързаното с ясновидската култура виждане на по-ранни инкарнации става неотчетливо, размито, преди всичко за Гилгамеш, основателя на вавилонската култура, така че той сам вече не може да се ориентира там, където Енкиду като по наследство му е предал определени способности, за да може да се огледа за предишни инкарнации. И в пълно съответствие с това падане надолу от духовните висоти и впускането в чисто личния живот на отделния човек, в пълно съответствие с тази особеност на вавилонската душа действа всичко това, което ние виждаме предадено на последващите поколения благодарение на работата на тези души във Вавилон.
към текста >>
308.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало
участ
ие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия.
към текста >>
309.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради
участ
ието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
310.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Значение на мъжкото и на женското
участ
ие във възникването на човешкия образ.
Сърцето като централен орган. Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие.
Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ.
Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание. Превръщането на топлината в страдание като мисия на земята.
към текста >>
311.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат
участ
ие в цялата обработка на хранителните вещества.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат
участ
ие в цялостната дейност на човешкия организъм?
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм?
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема
участ
ие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
към текста >>
312.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана
участ
вуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти.
И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм. Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
313.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Дори когато взимаме
участ
ие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това
участ
ие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е.
към текста >>
Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не
участ
вуваме, както и не
участ
вуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата. По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност.
Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
към текста >>
314.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
По тази причина всичко,
участ
вуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице.
към текста >>
315.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат
участ
ие в цялостния процес на неговия организъм.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
към текста >>
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това
участ
вува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
към текста >>
Следващото вече е това, в което
участ
вува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване
участ
вуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
към текста >>
В него вече
участ
вува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза.
В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
към текста >>
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да
участ
вува във физическия свят.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма.
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
при което вземат
участ
ие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система.
Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е.
при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система.
И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж?
към текста >>
И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат
участ
ие в дейността на физическото устройство на човека.
И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система. И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
316.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Женското
участ
ие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част.
Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот. Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Това представлява женското
участ
ие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм. Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
317.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да
участ
вуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот.
Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
към текста >>
318.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато например геометрикът схваща отношенията на триъгълника като символ и извлича това, което се крие в него с оглед
участ
ието на човека в трите свята, респективно неговата троичност и т.н., това му помага да се издигне по-високо.
Едва когато в мислите проникнат душевните вълнения, чувствата, когато чувствуваме едното като добро, другото като зло, ние свързваме с мислите онова, което ги отнася в небесния свят. Едва тогава ние можем да вникнем с поглед в по-дълбоките основи на съществуванието. Когато искаме да разберем нещо за света на Девакана, нито една теория не може да ни помогне. Единственото, което ни помага е ако можем с мислите да свържем и чувствата. Мисленето ни свързва единствено с астралния свят.
Когато например геометрикът схваща отношенията на триъгълника като символ и извлича това, което се крие в него с оглед участието на човека в трите свята, респективно неговата троичност и т.н., това му помага да се издигне по-високо.
Който чувствува в символите израз на душевната сила, който включва това в чувствата, в сърцето, който във всичко чувствува онова, което иначе само знае, той поставя своите мисли във връзка с Девакана. Ето защо това, което ни е дадено при медитацията, ние трябва да го проникнем с нашите чувства, защото само така се свързваме със света на Девакана. Следователно обикновената, лишена от чувства наука, колкото и остроумна да бъде тя, може да свързва човека само с астралния свят.
към текста >>
Четири свята:
Участ
ие на човека:
Четири свята: Участие на човека:
към текста >>
Тогава при науката ще вземат
участ
ие също и чувствата.
Следващата епоха, която ще дойде след нашата, ще бъде вече по-духовна.
Тогава при науката ще вземат участие също и чувствата.
Ако тогава някой трябва да държи изпит и да бъде допуснат до науката, ще бъде необходимо той да може да чувствува светлината, която стои зад всички неща, да чувствува самия духовен свят, който е в началото на всичко. Тогава изпитната оценка на научната работа ще се състои в това да се провери дали при изпита човек може да развие достатъчно душевни вълнения, достатъчно чувства, иначе той ще пропадне на изпита. Той може да знае много, но ако няма правилните усещания и чувства, не ще може да вземе изпита. Това звучи наистина много странно, но въпреки това ще бъде така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар, при който изпитът на един човек ще се състои в това, при разлагането на водата на водород и кислород да бъдат развити такива чувства, които да отговарят на това, което Боговете чувствуват, когато този процес се извършва в света. Тогава човекът ще получава своите импулси чрез една вътрешна връзка с нисшия Девакан.
към текста >>
319.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност
участ
вува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
Тогава намираме три основни елемента в душевния живот. Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле.
Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят. Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат.
към текста >>
320.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше
участ
вувала в нея.
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея.
Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и любов. Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно.
към текста >>
321.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но също и по-висшите
участ
ници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн.
Ние трябва да изживеем един период от време, когато казваме: Да, нашата земна мисия беше да развием нашия Аз. Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения.
Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн.
За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер. Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.
към текста >>
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер
участ
вува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество.
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол.
И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
към текста >>
Христос се различава коренно от другите Същества, които
участ
вуват в Земното развитие.
Христос се различава коренно от другите Същества, които участвуват в Земното развитие.
Той е едно Същество от съвършено друг разред. Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на Старото Слънце, изостана през време на старото Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост. Ние не трябва да считаме това Същество за микрокосмическо в смисъла, в който считаме другите споменати Същества, защото микрокосмически Същества са онези, които бяха свързани със Земното развитие още от началото на това развитие. Христос беше непосредствено свързан не със Земното развитие, а със Слънчевото развитие. В началото на Земното развитие Той беше едно макрокосмическо Същество, едно Същество, което следователно е изложено на съвършено други условия, отколкото микрокосмическите Същества.
към текста >>
322.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм
участ
вувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си.
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
323.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите
участ
ници.
Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха. То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод.
Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници.
В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът?
към текста >>
Онези, които
участ
вуват в окултния духовен живот, установиха нещо твърде знаменателно.
Сега бих искал да си послужа с един пример.
Онези, които участвуват в окултния духовен живот, установиха нещо твърде знаменателно.
Когато някой съизживява именно нещата, които се разиграват около нас в духовното поле, например когато той е изживял тези неща през осемдесетте, деветдесетте години на миналото столетие, той можеше да долови определени влияния от една странна личност – аз привеждам само един случай от многото други – но тези влияния се проявяваха така, че съответният човек не се чувствуваше особено добре. И всички, които долавяха известни въздействия, идващи от едни или други свои съвременици, живеещи далеч от тях в пространството, долавяха нещо като сияние, което идваше от една личност, но това сияние не беше напълно хармонично. После настъпи новото столетие и онези, които можеха да доловят окултните влияния, констатираха, че влиянията са станали хармонични. Какво се беше случило? Сега искам да Ви посоча причината.
към текста >>
324.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Да си поставен в едно такова движение, каквото е нашето духовно-научно движение – това следва да приемаме като една милост от страна на духовните сили, защото това движение ще се превърне в една необходимост и ние трябва да
участ
вуваме в това движение, което ще се влее в предстоящото общочовешко развитие, ако то не иска да пресъхне и да се провали в своя напредък.
Да си поставен в едно такова движение, каквото е нашето духовно-научно движение – това следва да приемаме като една милост от страна на духовните сили, защото това движение ще се превърне в една необходимост и ние трябва да участвуваме в това движение, което ще се влее в предстоящото общочовешко развитие, ако то не иска да пресъхне и да се провали в своя напредък.
към текста >>
Тези три точки не подсказват нищо друго, освен че в света трябва да бъде прокарано едно движение, в което може да
участ
вува всеки човек.
Когато искаме да проверим как е устроено движението, в което стоим, ние можем да намерим най-важния признак. Това е като че в него би действувал най-красивият и най-истинският Дух на човечеството, защото три точки, почувствувани по правилен начин, дават веднага представата, че се касае за нещо, което е напълно в смисъла на изискванията на нашето време.
Тези три точки не подсказват нищо друго, освен че в света трябва да бъде прокарано едно движение, в което може да участвува всеки човек.
Общото най-човешко течение е охарактеризирано с думите: Това общество образува зародиша на едно всеобщо побратимяване на хората и така нататък. Това не означава нищо друго, освен: На Земята не може да има нито един човек, който не би могъл да стане член на това общество.
към текста >>
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също
участ
вуват в спасението.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания.
Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>
325.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура
участ
вуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора. Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот. А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
326.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Лесинг не може да си отговори по друг начин, освен да приеме, че всяка една душа взема
участ
ие във всяка културна епоха*17, понеже в противен случай просто няма никакъв смисъл да се говори за какъвто и да е напредък на човечеството.
Лесинг не може да си отговори по друг начин, освен да приеме, че всяка една душа взема участие във всяка културна епоха*17, понеже в противен случай просто няма никакъв смисъл да се говори за какъвто и да е напредък на човечеството.
Защото какъв смисъл би имало, ако една душа би живяла само през епоха та на Стария Завет, а друга душа само през епохата на Новия Завет. Смисъл има само тогава, когато душите са преминали през всички културни епохи и са взели участие във всички степени от възпитанието на човечеството. Или с други думи: Напредващото възпитание на човешкия род има смисъл само ако отделната душа се преражда.
към текста >>
Смисъл има само тогава, когато душите са преминали през всички културни епохи и са взели
участ
ие във всички степени от възпитанието на човечеството.
Лесинг не може да си отговори по друг начин, освен да приеме, че всяка една душа взема участие във всяка културна епоха*17, понеже в противен случай просто няма никакъв смисъл да се говори за какъвто и да е напредък на човечеството. Защото какъв смисъл би имало, ако една душа би живяла само през епоха та на Стария Завет, а друга душа само през епохата на Новия Завет.
Смисъл има само тогава, когато душите са преминали през всички културни епохи и са взели участие във всички степени от възпитанието на човечеството.
Или с други думи: Напредващото възпитание на човешкия род има смисъл само ако отделната душа се преражда.
към текста >>
327.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме сродни, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво
участ
ие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път към Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
Ако в определен момент имаме съответния брой човешки същества (х), според Павел всички те произлизат от първия Адам, от когото те имат и своето тленно тяло. Но според представите на Павел е възможно и още нещо.
Както по отношение на своята човешка същност хората биха могли да кажат: „Да, ние сме сродни, понеже всички произлизаме от един прачовек, от Адам“, така те вече в смисъла на Павел биха могли да си кажат и друго: „Както без никакво участие от наша страна, а просто чрез отношенията, характерни за физическото размножение на човека, можем да изтеглим тези линии нагоре, чак до Адам, така би трябвало да съществува и друга възможност, а именно, в резултат на определени вътрешни усилия, у нас да възникне нещо съвсем ново; така че както „природните“ линии водят нагоре до Адам, да е възможно да теглим линии, водещи не до телесния Адам с тленното тяло, а до едно тяло, което е нетленно и което ако вървим по верния път към Христос ние можем да носим в себе си по същия начин, както носим в себе си и тленното тяло на Адам.“
към текста >>
328.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, ако някой би желал правилно да охарактеризира тези отношения, той би трябвало да каже: В началото на нашето Земно съществуване, поради влиянието на Луцифер настъпиха промени във физическото тяло и то се отклони от първоначалния замисъл на онези духовни Същества, които
участ
вуваха в неговото изграждане през епохите на Сатурн, Слънце и Луна; или, казано накратко, в него беше внесен един разрушителен процес.
Следователно, ако някой би желал правилно да охарактеризира тези отношения, той би трябвало да каже: В началото на нашето Земно съществуване, поради влиянието на Луцифер настъпиха промени във физическото тяло и то се отклони от първоначалния замисъл на онези духовни Същества, които участвуваха в неговото изграждане през епохите на Сатурн, Слънце и Луна; или, казано накратко, в него беше внесен един разрушителен процес.
И от тогава, от началото на Земното съществуване, човекът живее в едно физическо тяло, което е подложено на непрекъснато разрушение, без да постига съответното равновесие между разрушителните и градивните сили.
към текста >>
329.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да
участ
вува както в Земните процеси, така и в човешките съдби.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда. Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение.
Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби.
Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество.
към текста >>
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е
участ
вувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Всички тези данни идват изцяло като резултат от нашето окултно изследване и този резултат съвпада по един чуден начин с много от историческите факти, на които сме се натъквали, преди още да сме започва ли каквото и да е проучване за Буда.
Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Ето как се преплитат духовните течения, които вземат участие в напредъка на човечеството.
към текста >>
Ето как се преплитат духовните течения, които вземат
участ
ие в напредъка на човечеството.
Всички тези данни идват изцяло като резултат от нашето окултно изследване и този резултат съвпада по един чуден начин с много от историческите факти, на които сме се натъквали, преди още да сме започва ли каквото и да е проучване за Буда. Защото ние знаем: същата индивидуалност, която се появи на Изток като Гоутама Буда, е участвувала по-рано също и в развитието на Запада, и че някои легенди и предания, свързани с имената Бодха или Вотан, се отнасят до същата тази индивидуалност, която като Гоутама Буда постави началото на будизма в Изтока; така че в известен смисъл тази индивидуалност се завръща на същата арена, която беше подготвена от самата нея с оглед на бъдещата общочовешка еволюция.
Ето как се преплитат духовните течения, които вземат участие в напредъка на човечеството.
към текста >>
Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме
участ
вували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е
участ
вувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали.
Ето защо този Аз външно изглеждаше така, сякаш онова Натаново момче Исус, за което говори Евангелието на Лука не притежава какъвто и да е човешки Аз, а сякаш се състои само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И напълно достатъчно е, ако на първо време кажем: У момчето Исус, описано в Евангелието на Лука, изобщо не съществуваше такъв напреднал Аз, какъвто би трябвало да бъде той през Атлантската и Следатлантската епоха. Ние говорим в точния смисъл на думата, когато казваме: При момчето Исус, описани в Евангелието на Матей, ние имаме пред себе си един цялостно развит човек; при Натановото момче, описано в Евангелието на Лука, ние имаме пред себе си едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, които са така устроени, че всъщност те представляват хармонично развиващия се човек, като резултат от еволюционните процеси, осъществени на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Ето защо това момче Исус както показва и Хрониката Акаша беше неспособно да обхване постиженията на човешката култура; то не можа да ги приеме в себе си, понеже никога до този момент не беше присъствувало в развитието на човешката култура.
Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали.
И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
към текста >>
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе
участ
ие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят.
Следователно, когато в 30-та година Заратустра напусна троичното тяло на Исус от Назарет, той остави след себе си трите тела: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло. И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса. Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност!
В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят.
В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път.
към текста >>
330.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
В специалната подготовка за това развитие
участ
вува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>
331.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да
участ
вува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане. Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>
332.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал
участ
ие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период.
В какво отношение към физическата среда влиза човекът в едно ново прераждане?
Това отношение, от една страна, се обуславя от факта, че във времето между две прераждания той не е взимал участие във физическия свят; от друга страна, той е имал някакво развитие през този период.
Става ясно, че в това развитие не може да се влее нищо от физическия свят, защото духовната душа се намира извън този физически свят. Всичко, което протича в нея, тя може да твори от самата себе си или, по-точно казано, от свръхсетивния свят. Докато по време на въплъщението е била оплетена във физическия фактически свят, след напускане на тялото на душата ѝ е отнето непосредственото влияние на този фактически свят. От него ѝ е останало единствено това, което ние сравнихме с паметта. Тази „памет“ се състои от две части.
към текста >>
333.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Не е необходимо един идиот да си е спечелил
участ
та чрез дела в миналото.
Даден човек в предишния си живот е бил осъден да води съществуване на душевно помрачение чрез един физически недоразвит мозък. В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил като истински гений на благотворителността. Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето.
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото.
Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека. Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
към текста >>
Кармата не изисква предаване на една неизменна
участ
, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека.
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка. Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен. Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка. Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
334.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тук отново ще трябва да установим две групи от факти във връзка с външната
участ
.
След това, в противовес на казаното, бихме могли да насочим вниманието повече към външната си съдба.
Тук отново ще трябва да установим две групи от факти във връзка с външната участ.
Можем да открием такива случаи, при които вътрешно прозираме, че ние сами сме предизвикали събитията, които са ни се случили – следователно не нещата, които сами сме предприели, – че имаме своята вина за тях. Но за друг вид случаи сме твърде склонни да си кажем, че не можем да видим връзката с това, което сме искали, което сме възнамерявали. Това са тези събития, за които в обикновения живот човек говори като за случайности, които сякаш нямат никаква връзка с нещата, които ние самите сме извършили.
към текста >>
335.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и
участ
вуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове.
Сравнете начина, по който можете да чувствувате, когато сте прекарали няколко години духовен живот в една работна група за Духовна Наука; сравнете начина, по който чувствувате, по който мислите, сравнете го тогава с начина, по който сте чувствували и сте мислили по-рано или по който чувствуват и мислят хората, които не се интересуват от Духовната Наука: Духовната Наука означава не само усвояването на едно знание; Духовната Наука означава едно възпитание в превъзходен смисъл, едно самовъзпитание на нашата душа. Чрез нея ние ставаме други хора; нашите интереси се изменят; вниманията, които човек развива за това или онова след няколко години, когато е проникнал в Духовната Наука, се изменят. Това, което го интересуваше по-рано, престава да го интересува вече; това, което по-рано не го интересуваше, започва да го интересува до най-висока степен. Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие.
В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове.
За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост.
към текста >>
336.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние добихме една представа за това, което взема
участ
ие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата.
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки.
Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите.
към текста >>
337.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Какво
участ
вува в развитието на съществата върху неподвижната звезда?
А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество?
Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда?
И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>
Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво
участ
ие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено
участ
ие етерното тяло.
Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло.
Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло.
При човека различните органи са съвършено различни неща. Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб. Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа.
към текста >>
Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно
участ
ие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено
участ
ие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб.
При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща.
Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб.
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб.
към текста >>
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема
участ
ие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо
участ
ие.
Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща. Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб.
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие.
А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб. Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология.
към текста >>
А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно
участ
ие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво
участ
ие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи.
Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща. Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб. Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие.
А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи.
И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб. Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология. Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност.
към текста >>
Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно
участ
ие, докато то няма почти никакво
участ
ие в устройството на черния дроб.
Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб. Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него.
Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб.
Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология. Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда.
към текста >>
338.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние трябва да предприемем тези разглеждания поради това, защото само чрез това можем да разберем в истинския смисъл духовните Същества, които
участ
вуват в тези небесни тела.
И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото? И тогава получаваме бих могъл да кажа като от само себе си поставена пред ясно виждащия поглед работата, която е била извършена, за да може едно старо състояние на нашата Земя, което току що охарактеризирахме като Лунно състояние, да премине в нашето настояще Земно състояние. Ние получаваме именно тогава впечатлението, че това преминаване е било произведено от едно от онези духовни Същества или определен брой такива Същества, които в редицата на йерархиите нарекохме Духове на Формата. Така ние добиваме възможността да проникнем в развитието на планетата, в нейните минали състояния. Въпросът е сега този: Можем ли да стигнем още по-далече в миналото с нашия поглед?
Ние трябва да предприемем тези разглеждания поради това, защото само чрез това можем да разберем в истинския смисъл духовните Същества, които участвуват в тези небесни тела.
към текста >>
339.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В предходната, въвеждаща лекция ние вече споменахме, че в хода на човешкото развитие, малцина бяха преценени като достатъчно напреднали, за да вземат
участ
ие в Мистериите, именно в тези окултни и възпитателни центрове, където се пазеше и предаваше окултното познание.
В предходната, въвеждаща лекция ние вече споменахме, че в хода на човешкото развитие, малцина бяха преценени като достатъчно напреднали, за да вземат участие в Мистериите, именно в тези окултни и възпитателни центрове, където се пазеше и предаваше окултното познание.
Сега ние бихме искали да разкрием някои подробности от духовното развитие на тези избрани ученици. Надявам се, че от съдържанието на предишни мои лекции, е станало напълно ясно: намираме се в такъв момент, когато чрез популяризирането на теософията, все повече и повече хора ще се свържат с окултния живот, много повече от малцината, които се стремяха към окултизма през изтеклите епохи.
към текста >>
340.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И точно както съществуват хора, които, така да се каже, несъзнателно носят в себе си пред-Земните сили, взели
участ
ие във формирането на мозъка, така съществуват и хора, които имат в себе си нещо от миналите планетарни въплъщения на Земята и от техните сили, взели
участ
ие във формирането на сърцето, на сърдечното устройство.
И точно както съществуват хора, които, така да се каже, несъзнателно носят в себе си пред-Земните сили, взели участие във формирането на мозъка, така съществуват и хора, които имат в себе си нещо от миналите планетарни въплъщения на Земята и от техните сили, взели участие във формирането на сърцето, на сърдечното устройство.
И тези хора са много повече, отколкото обикновено се предполага. Ако днес не би имало такива хора, които носят в себе си тези наследствени дарове, и да работят върху тях според при чини и основания, които тепърва ще изтъкнем тогава не биха съществували никакви теософи, тогава всички Вие не бихте стояли тук. Защото причината, поради която сме тук е не друга, а тази: В определен миг от живота с теософска книга в ръка, или пък по време на теософска лекция Вие изведнъж сте усетили нещо от това прадревно наследство, нещо от силите, които са действували във Вашето сърце, преди още Земята да е имала днешния си вид. В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово.
към текста >>
341.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова и повечето животни са движат и функционират без
участ
ие на волята.
Всичко, което става неволно и спонтанно, се извършва чрез гръбначния мозък. В мозъка ако си служим с него като инструмент между възприятието и движението се вместват мислите, докато при гръбначния мозък цялото мисловно съдържание отпада. Там двигателната реакция идва като непосредствен отговор на възприятието. При животното гръбначният мозък играе по-голяма роля от колкото при човека, а главния мозък много по-малка.
Затова и повечето животни са движат и функционират без участие на волята.
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
към текста >>
342.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен
участ
ък на мозъка.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ. Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка.
Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка.
Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа. Но ако човекът изобщо стигне до ясновиждане, на него му се предоставят не само мозъчните отражения на външни предмети, а мозъчните отражения на самия среден човек.
към текста >>
343.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек
участ
вува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации.
Виждате ли, в определени случаи е възможно и дори желателно, щото не само теософите, но и окултисти те да изхождат предимно от своите вътрешни душевни подбуди. Обаче в този случай обикновено възниква един вид препятствие, с което човекът не може да се справи.
От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации.
Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили. И щом вземете в съображение този важен факт, Вие лесно ще стигнете до извода, че има нещо много несигурно в това да се тръгва от вътрешния човек, без да е постигнато освобождение от Луциферическите и Ариманически сили. Защото така, съвсем незабелязано, в душата могат да нахлуят изключително активни Луциферически и Ариманически сили. Затова и на този свят много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
към текста >>
344.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които
участ
вуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс.
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>
345.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, предназначени за
участ
ници, запознати с основните линии на духовната наука.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Съответният текст е даден накрая на този том.
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните линии на духовната наука.
към текста >>
346.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Почитането на духовните неща позволява на
участ
ниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн.
към текста >>
347.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема
участ
ие етерното тяло.
Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава. Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно.
При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло.
Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло. Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва. – Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка.
към текста >>
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално
участ
ие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
Там нещата са съвсем различни. Бих искал да дам пример. Да вземем например ръцете. По същия начин както на главата или на мозъка съответства една етерна, елементарна част в елементарното тяло, така и на ръцете съответстват елементарни, етерни процеси на човешкото етерно тяло. Но между външните физически ръце и техните задачи и това, което лежи в основата на това в съответната елементарна или етерна част, съществува много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответстващата част в човешкото елементарно тяло.
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
към текста >>
348.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от
участ
ък на
участ
ък, от вид същество до вид същество.
Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
към текста >>
Веднъж човек събужда един
участ
ък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго.
Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание. Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло. По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него. И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане.
Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго.
Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност. Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката. Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга. И напредъкът се състои в това спящите части все повече да се превръщат в будуващи.
към текста >>
Това, което то събужда
участ
ък по
участ
ък, не е елементарното тяло.
Ако човекът не беше духовно същество, не би могло да се случи това, което приведох като пример, тогава той не би могъл да има физическото си тяло, лежащо в леглото и да възприема това как го събужда. Обаче душевното е още по-самостоятелно в сравнение с всичко, което се събужда тук.
Това, което то събужда участък по участък, не е елементарното тяло.
То е нещо друго. И когато схванете идеята: в твоята душа има нещо, което изпълнява дейно господство върху елементарното тяло, така че да го събужда участък по участък, тогава имате конкретна представа за това, което се нарича астрално тяло. Да се живее в астралното тяло, да се изживява в астралното тяло, означава: да се изпълниш с един вид вътрешна силова същност, която е в състояние да събужда участък по участък спящото елементарно тяло за съзнателен живот. Следователно съществува едно състояние, което може да се опише така: сега човек се изживява извън физическото тяло, изживява се обаче не само в елементарното тяло, а и в астралното тяло.
към текста >>
И когато схванете идеята: в твоята душа има нещо, което изпълнява дейно господство върху елементарното тяло, така че да го събужда
участ
ък по
участ
ък, тогава имате конкретна представа за това, което се нарича астрално тяло.
Ако човекът не беше духовно същество, не би могло да се случи това, което приведох като пример, тогава той не би могъл да има физическото си тяло, лежащо в леглото и да възприема това как го събужда. Обаче душевното е още по-самостоятелно в сравнение с всичко, което се събужда тук. Това, което то събужда участък по участък, не е елементарното тяло. То е нещо друго.
И когато схванете идеята: в твоята душа има нещо, което изпълнява дейно господство върху елементарното тяло, така че да го събужда участък по участък, тогава имате конкретна представа за това, което се нарича астрално тяло.
Да се живее в астралното тяло, да се изживява в астралното тяло, означава: да се изпълниш с един вид вътрешна силова същност, която е в състояние да събужда участък по участък спящото елементарно тяло за съзнателен живот. Следователно съществува едно състояние, което може да се опише така: сега човек се изживява извън физическото тяло, изживява се обаче не само в елементарното тяло, а и в астралното тяло.
към текста >>
Да се живее в астралното тяло, да се изживява в астралното тяло, означава: да се изпълниш с един вид вътрешна силова същност, която е в състояние да събужда
участ
ък по
участ
ък спящото елементарно тяло за съзнателен живот.
Ако човекът не беше духовно същество, не би могло да се случи това, което приведох като пример, тогава той не би могъл да има физическото си тяло, лежащо в леглото и да възприема това как го събужда. Обаче душевното е още по-самостоятелно в сравнение с всичко, което се събужда тук. Това, което то събужда участък по участък, не е елементарното тяло. То е нещо друго. И когато схванете идеята: в твоята душа има нещо, което изпълнява дейно господство върху елементарното тяло, така че да го събужда участък по участък, тогава имате конкретна представа за това, което се нарича астрално тяло.
Да се живее в астралното тяло, да се изживява в астралното тяло, означава: да се изпълниш с един вид вътрешна силова същност, която е в състояние да събужда участък по участък спящото елементарно тяло за съзнателен живот.
Следователно съществува едно състояние, което може да се опише така: сега човек се изживява извън физическото тяло, изживява се обаче не само в елементарното тяло, а и в астралното тяло.
към текста >>
Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло
участ
ък по
участ
ък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е.
За да ни стане ясна тази стъпка от инициацията, е необходимо да бъде усвоена различителна способност за това, което може да се изживее чисто вътрешно, когато човек навлиза в елементарното си тяло. Описах какво се изживява, когато човек навлиза в елементарното или етерното си тяло: той се разширява, прелива. Това е конкретното усещане. Но това е най-важното общо чувство, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини.
Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е.
Когато човек е в елементарното тяло, той знае: физическото тяло също му принадлежи. Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
към текста >>
349.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Доколкото действат божествените същества, човек
участ
ва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
Доколко последният взема
участ
ие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото.
Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
350.
Бележки
GA_138 За инициацията
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето
участ
ие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
към текста >>
351.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин
участ
вуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи.
Тези примери показват, че не само в Европа хората копнееха, бих казал, да надникнат зад завесата на религиозното вероизповедание; същото се отнася както за далечна Индия, така и за много други места по Земята. Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова гледна точка. Тази метаморфоза на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето.
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи.
Фактически днес навсякъде по света сме изправени пред едно огромно задълбочаване на всички въпроси.
към текста >>
352.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва по този начин бихме могли да разберем
участ
ието на човека в историческото развитие.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история. На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития. Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка. И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока.
Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>
353.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе
участ
ие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано.
Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно. Това е посочено много ясно. И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния.
Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано.
Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
„Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където
участ
вува Азът.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление? От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш. Но какво казва Христос Исус?
„Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът.
И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо? Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете. Че прощаването на греховете има нещо общо с този, който изцелява, това те не могат да разберат.
към текста >>
354.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане
участ
ник в Нирвана.
Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана.
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
към текста >>
355.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе
участ
ие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно.
Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
356.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Но докато при Христос Исус в събитието
участ
вува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух.
Ето защо всяко едно събитие, отнасящо се до един или повече ученици, може да бъде описано от две страни. Съответното събитие, например това, което вчера нарекохме „величествен световноисторически монолог“ на Христос Исус, може да бъде описано именно според протичането му в душата на Христос. И тогава то следва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция. Обаче отражението на това събитие изглежда различно, ако го потърсим в душата на Петър. На пръв поглед то е едно и също събитие.
Но докато при Христос Исус в събитието участвува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух.
Ето защо то трябва да бъде описано по друг начин, а не както е представено в случая със самия Христос Исус.
към текста >>
357.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И учениците трябваше да
участ
вуват в тази Мистерия, да са наясно с нея.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея.
Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди. Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение. Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
358.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не
участ
вуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
359.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Следователно, най-доверените ученици не са взели
участ
ие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус.
Вчера ние посочихме, че една част от съвместния живот на избраните ученици и самия Христос Исус просто липсва в Евангелието на Марко. Същият факт ясно е посочен и в другите Евангелия.
Следователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус.
Това е една важна подробност от Евангелието, която е спомената много целенасочено. Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и следващите поколения, тоест хората, живеещи тук след Мистерията на Голгота. Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от еволюцията на човечеството. И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим поглед към събитията, разиграващи се в наши дни.
към текста >>
Защото този път е отрязан поради това, че онези, които стояха най-близо до Христос, Го напуснаха точно тогава, когато се извършваше Мистерията на Голгота, за да Го открият едва по-късно, и, следователно, не взеха
участ
ие във всичко онова, което се случи тогава на физическия план в Палестина.
Обаче самото Евангелие ясно посочва какво става в наши дни. Хората, които искат да са материалисти, искат да вярват единствено в сетивното битие и не могат да намерят никакъв път към Христос Исус. Защо?
Защото този път е отрязан поради това, че онези, които стояха най-близо до Христос, Го напуснаха точно тогава, когато се извършваше Мистерията на Голгота, за да Го открият едва по-късно, и, следователно, не взеха участие във всичко онова, което се случи тогава на физическия план в Палестина.
А че от друга страна не съществуват никакви достоверни документи, това се знае от всеки. И все пак, в Евангелието на Марко, както и в другите Евангелия е описана Мистерията на Голгота.
към текста >>
Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен
участ
ник.
Изобщо към Мистерията на Голгота съществува само един път: Пътят на ясновидството, въпреки че тя се разигра на физическия план. Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство. Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал.
Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник.
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен
участ
ник в събитията през последните дни.
Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство. Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник.
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
360.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да
участ
вуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество.
Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание. Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека.
В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество.
В чувствуването е също така, че имаме в нашата собствена душа присъствуващо нещо, при което самите Богове изпитват удоволствие.
към текста >>
Тогава едно такова преживяване, прави впечатление върху нашата душа и ние казваме: Как съм бил аз запазен, по един странен начин, чрез една добра
участ
.
Вие можете да кажете: Това без съмнение не е от значение! За външните отношения, то не е от значение, обаче по-важно е това, че бихме могли да знаем: вероятността да загинем е била голяма, ако не бяхме изпуснали един влак, който е катастрофирал. Не бихме могли да изброим всички възможни случаи, които обаче често се явяват в малък размер. Без съмнение за външният ход на нещата ние нямаме нужда да знаем това, което можем да наблюдаваме. Но да предположим, че знаете точно, че нещо би се случило, ако не бихме пропуснали влака.
Тогава едно такова преживяване, прави впечатление върху нашата душа и ние казваме: Как съм бил аз запазен, по един странен начин, чрез една добра участ.
Помислете върху всички тези неща, които се случват по възможност със човека. Душевният живот би бил безкрайно по-богат и колко богат би бил той, ако човек би могъл да знае всичко, което действува така в живота без действително да стане.
към текста >>
361.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В произвеждането и съществуването на растението
участ
вува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението.
В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната.
към текста >>
Целият космос
участ
вува в растежа на растенията.
Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната.
Целият космос участвува в растежа на растенията.
А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна. Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм.
към текста >>
Той се потопява в духовната субстанция, която съществува без съдействието, без
участ
ието на Земята.
Когато се потопяват в тялото, произвежда се съзнанието. Когато се намира в духовният свят след смъртта, човекът също трябва да се потопи в нещо, за да добие съзнанието, иначе той би бил там в безсъзнателен живот. В какво се потопява човекът след смъртта?
Той се потопява в духовната субстанция, която съществува без съдействието, без участието на Земята.
След Тайната на Голгота човекът постоянно трябва да се потопява в това, което е дошло чрез Тайната на Голгота като Христова субстанция на Земята, ние се запознахме с Христовото Същество като дух на Слънцето. Азът се е отделил, еманципирал се е някога от слънчевата светлина, по-късно след това великият дух на Слънцето слезе на Земята благодарение на това Азът на човека се потопява във веществото, в субстанцията на слънчевия дух човек изживява това потопяване в Христовата субстанция, когато е минал през вратата на смъртта и благодарение на това, след смъртта той е в състояние да развие съзнание. Във физическата природа тази степен се постига когато Земята ще е стигнала в дейното развитие на състоянието на Вулкан. Когато Слънцето грее отгоре върху Земята, ние можем да кажем: Слънцето създава като чрез вълшебство растежа на растенията. Обаче когато Слънцето би гряло върху планетата Земя, за да произведе чрез неговата сила растенията, но би могла да отрази обратно слънчевата светлина, тогава слънчевата светлина не би се изгубила, а би отишла в небесното пространство и би възбудила свръхсетивен растеж на растенията.
към текста >>
362.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е фактически едно реално изживяване, но такова изживяване имат не малко хора, а то е
участ
на твърде много души, които минават понастоящем през вратата на смъртта.
Това е фактически едно реално изживяване, но такова изживяване имат не малко хора, а то е участ на твърде много души, които минават понастоящем през вратата на смъртта.
Това не е било винаги така в развитието на човечеството. В древните времена на развитието на човечеството това е било различно, тогава хората не са минавали така през вратата на смъртта и не са живеели на Земята във физическо тяло така, както това става днес. Разликата между настоящето време и миналите време е тази, че в миналите времена душите имаха едно старо духовно наследство, чрез което бяха вързани с духовния свят. Колкото по-далече отиваме в миналите времена, в които душите, които са въплътени днес, бяха също вече въплътени, ние намираме все повече и повече, че душите се намираха в една правилна връзка с духовните светове. Хората все повече и повече изгубваха това наследство.
към текста >>
Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че
участ
вува в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи.
А сега да разгледаме с погледа на ясновидеца душата на един човек, който е служител на злите духове, донасящи на хората болести и смъртта, станал е служител на тези зли духове. При една такава душа може да видим, как мъдростта на която е способен човекът, е като заличена чрез това, че той се е понижил. Една такава душа ни представя един ужасен изглед: някога определена да има най-висшата Мъдрост, а сега паднала толкова ниско, става служител на ариманическите същества!
Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че участвува в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи.
Затъпява се една такава душа, когато тук в живота между раждането и смъртта не е искала да приеме в себе си нещо, което да я направи способна да има около себе си един духовен свят. Тук ние се нуждаем като отделни души, във връзка с общия духовен живот на света. Тогава ние чувствуваме необходимостта да не оставим да се атрофират нашите събрани духовни сили и способности, а да положим грижи за тяхното развитие, за да не угаснем постепенно от света. Сега някой би могъл да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от заобикалящия свят. защото не ме интересува нищо в живота.
към текста >>
Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе
участ
ие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите.
Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен. Той постоянно се проявява в живота така, като че живее на един остров. Нашите гласове, нашите викове, трябва да стигнат от един остров на друг, за да можем да се разбираме с другите човешки същества.
Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите.
Онзи, който бяга от духовния живот, ще се намира на един остров и когато ще иска да се разбира с тези, с които се е запознал още по-рано, той не ще може да се разбира. Там, оттатък са онези, които аз познавам и които ми принадлежат, обаче нищо не прониква до мене. Той не ще се вслуша, но няма да чува нищо. Духовната наука не дава езика, чрез който в бъдеще ще добием възможността да стигнем до разбиране с другите същества от нашата самотност. Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си мислят.
към текста >>
363.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това съвсем не е една лека работа, защото в нея
участ
вуват много души.
Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества. Тези причини се търсят във физически наследствената линия. Това не трябва да се оспорва, че те могат да бъдат потърсени там. Обаче, който може да потърси душата на Гьоте и я проследи дълго време преди да се роди на Земята ще разбере, че тя действува вече от свръхсетивните светове върху нейните прадеди, стои в отношение с прадедите чрез своите сили. Тя действува даже така, че се събират по съответния начин онези мъже и жени, които след дълго време могат да дадат истинските качества, от които душата се нуждае.
Това съвсем не е една лека работа, защото в нея участвуват много души.
Ако си представите, че от душите на 16-тото столетие произхождат хора в 18-тото столетие и че всички те са работили заедно, вие ще можете да разберете, че едно такова споразумение е една важна работа. Души, които се раждат на Земята в 18-то, 19-то столетие, трябва да се разбират, да се споразумеят още в 16-то столетие, за да могат да бъдат установени целите мрежи на родствата. Не само, че имаме работа в обикновено отношение, да прекараме една част от нашето време за служене относно духовете на пречките, на препятствията, но ние трябва да работим върху силите, които дават въобще възможност да стане нашето следващо въплъщение на Земята. Тук работата се представя така, че ние трябва да изработим нашата земна форма като първообраз. Това прави едно впечатление противоположно на онова, което ясновидецът вижда, когато насочва своя поглед върху спящото физическо и етерно тяло.
към текста >>
364.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел
участ
ие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука.
Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло.
Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука.
Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки. Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души. Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето.
към текста >>
365.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще
участ
вуват и действуват чрез живите върху физическото поле.
Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи на Земята. Днес ние можем да държим сметка само за волята на онези, които се намират на физическото поле. Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле.
Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участвуват и действуват чрез живите върху физическото поле.
Ако Духовната наука бъде правилно разбрана, а тя трябва да бъде винаги добре разбрана, тя не ще бъде само една теория. Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действува в цялото съществувание, колкото повече се разпространява. И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества. Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго.
към текста >>
Това е една сурова
участ
, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството.
Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството.
И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
към текста >>
366.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе
участ
ие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес.
Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот.
Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес.
към текста >>
367.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да
участ
вуват в това, което останалите на Земята близки са вършели.
И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така.
Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели.
Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души? Да, както знаем във древни времена хората живееха на Земята, така че притежаваха определено първоначално ясновиждане. Хората виждаха духовните първични светове, първичните духовни Същества. И тази способност, благодарение на която хората живееха във физическото съществувание съвместно с духовният свят, правеше, че душите, които отново минаваха през вратата на смъртта, да могат да възприемат отново всичко душевно, всички души които оставаха тук на Земята.
към текста >>
368.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онези, които са вземали по-дълго време
участ
ие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения.
Отношението на живота към смъртта е често пъти криво разбрано. Често пъти в теософските писания се намира забележката, че човешкото душевно и духовно същество може да изчезне напълно. Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на еволюцията. Особено често се подчертава, че хората занимаващи се с черна та магия, които са вършили много злини, ще престанат някога да съществуват.
Онези, които са вземали по-дълго време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения.
Защото трябва да започнем преди всичко напълно това, че всичко което тук наричаме смърт, няма никакво значение за свръхсетивния свят, то няма никакво значение още и за света, който като свръхсетивен свят, граничи непосредствено с нашия сетивен свят. Бих искал също и тук да обърна внимание върху този факт от определена гледна точка.
към текста >>
369.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И душите на умрелите идват и вземат
участ
ие в тези идеи и мисли.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества.
И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли.
Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние. Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите. Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко.
към текста >>
Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез
участ
вуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ. Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука. И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта.
Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана.
Така ние виждаме, че не е непременно необходимо, онзи на когото искаме да помогнем, на когото искаме да услужим след смъртта да е бил антропософ през време на своя живот, макар на един антропософ да можем да услужим особено много, като след заминаването му в духовния свят му четем нещо от Духовната наука.
към текста >>
И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на Духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да
участ
вуват в това, в което ние самите
участ
вуваме в живота, който водим на физическия свят.
Така можем да се надяваме, че стената която днес отделя живите ат мъртвите, става все по-малка, като Духовната наука се разпространява в света.
И наистина ще бъде един прекрасен, един величествен успех на Духовната наука, когато в бъдеще хората ще знаят но ще знаят практически, а не само теоретически: Когато човек минава през така наречената смърт, става само една промяна на изживяването и че живите са заедно с мъртвите, но ние можем да направим те да участвуват в това, в което ние самите участвуваме в живота, който водим на физическия свят.
към текста >>
370.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм
участ
вувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област.
Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно. Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка.
Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област.
Някой действително може да си въобрази погрешно това, но работата съвсем не стои така. Днес едва ли може да се намери някое уединено място на Земята, където външната култура да не е проникнала надалече, че човек да не чувствува със своето мислене в тази външна култура. А това е вече достатъчно, той да отклони тези сили от това, което бихме нарекли ясновидско съзнание. Без съмнение някой може да каже: Но диваците не се занимават с това, което обработва по този начин мозъка и въпреки това не можем да кажем за диваците, че развиват някакви особени ясновидски сили в тази насока.
към текста >>
371.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да
участ
вуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел. Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност.
И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>
И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят
участ
ници във вездесъщото „Мирово Себе".
Ние вдишваме „Мировото Себе" с всяко усещане, което имаме за него, вдишваме го с всяко едно от нашите душевни възприятия. Всяко познание, всяко мислене и усещане е един вид духовно дишане; и това, което следователно получаваме в душата си като частица от „Мировото Себе" което обаче остава органически свързано с „Мировото Себе" е истинско дишане, дишането, което по отношение на самите нас бихме могли да сравним с частицата въздух, която вдишваме и която не може да бъде различена от общия външен въздух. Така в нас се проявява Атман, но това състояние не може да бъде различено от онова, което представлява вездесъщото „Мирово Себе". И както ние издишаме физически, така също може да бъде постигнато едно молитвено настроение на душата, чрез което тя насочва към „Мировото Себе" молитвено и жертвоготовно най-доброто, което тя носи в себе си. Това е като един вид духовно издишване Брахман.
И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе".
Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово.
към текста >>
Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха
участ
ници в творческия Принцип на света.
Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите.
Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>
Как душата ще
участ
вува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки?
Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща. Сега братовчедите не са вече близки помежду си, те трябва да се разделят. Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече?
Как душата ще участвува в духовния живот, след като той няма да протича както по-рано под влиянието на старите кръвни връзки?
И на Арджуна му се струва, че всичко ще се разпадне. Обаче в действителност се случва нещо съвсем друго: ето до какво се свежда великото учение на Кришна. Сега Кришна показва на своя ученик, който трябва да премине от едната епоха в другата, как душата ако тя иска да се разбие хармонично може да приеме нещо от всичките три духовни направления. В учението на Кришна ние откриваме както единното учение на Ведите, така и най-същественото от учението на Санкхия, а също и най-същественото от Йога. Защото какво се крие зад всичко това, което чуваме в Бхагавад Гита?
към текста >>
372.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема
участ
ие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях. Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
373.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво
участ
ие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна.
Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин. Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна.
Човекът се превръща в мъдрец понеже по отношение на това, което върши, застава така, сякаш някой друг върши съответните действия, без самият той да е засегнат нито от удоволствието, нито от страданието, което произтича от него.
към текста >>
Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не
участ
вувам в събитията, защото съм станал техен зрител.
Ето пред какъв висш идеал се изправяме сега ние. А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не участвувам в събитията, защото съм станал техен зрител.
Ето в какво се състои учението на Кришна.
към текста >>
374.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Проследявайки
участ
ието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е
участ
вувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс.
Тътенът от гръмотевиците на гнева често се носи в атмосферата на Павловите Послания. Обаче този гняв предизвиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита. Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас.
И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс.
Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили. Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>
375.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
с всички човешки души, които са
участ
вували в цялата планетарна еволюция на Земята.
Съвсем не беше така с откровението, което човечеството получи чрез Христовия Импулс. Още преди своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа. Това, което настъпи след Мистерията на Голгота има връзка с цялото човечество, т.е.
с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция на Земята.
Тук ние действително сме изправени пред едно събитие, което засяга цялото човечество. Ето защо, като оставим настрана всичко, което казахме до този момент, стилът на Павловите Послания трябваше да бъде съвсем различен от стила на величествената поема Бхагавад Гита.
към текста >>
В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е
участ
вувало в еволюцията на Земното човечество.
Нека тук да припомним основната антропософска истина за Мистерията на Голгота. През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени пред истината за двете деца, носещи името Исус*24. Ние установихме още, че външно погледнато, т.е. според физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия. Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра.
В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество.
към текста >>
376.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното
участ
ие на мисленето и възприятието.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>
377.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които
участ
ва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет.
Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети.
Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло.
към текста >>
378.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали
участ
ие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие.
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие.
По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
към текста >>
379.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе
участ
ие в принципа на посвещението.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението.
Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
към текста >>
380.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още
участ
ник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
към текста >>
381.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от
участ
ие в празника на любовта и мира.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света.
Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира.
Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем
участ
ие в силата и могъществото на света.
Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света.
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем
участ
ие в силата и могъществото.
А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото.
Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
382.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„Ако в духовните висини онези безстрастни същества, които наричаме духове, биха могли да възприемат такива думи и такова човешко познание, каквото се излива от Шилер, тогава тези безстрастни същества, които наричаме духове, също биха се изпълнили с желанието да слязат в човешкия свят и да се въплътят тук, за да
участ
ват в истинското човешко развитие, на което е оказана честта да приеме такова знание, което се излива от една такава личност. „
„Ако в духовните висини онези безстрастни същества, които наричаме духове, биха могли да възприемат такива думи и такова човешко познание, каквото се излива от Шилер, тогава тези безстрастни същества, които наричаме духове, също биха се изпълнили с желанието да слязат в човешкия свят и да се въплътят тук, за да участват в истинското човешко развитие, на което е оказана честта да приеме такова знание, което се излива от една такава личност. „
към текста >>
383.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
След като е бил лекар в Датската война, взел
участ
ие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ.
След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия.
Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които
участ
ва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
към текста >>
384.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
По-рано той е бил една добра натура, която без негово
участ
ие е довеждала неговите органи в една правилна връзка.
Така отделните органи стават относително по-живи и по-самостоятелни в себе си и даже някои части на органите стават по-живи и по-самостоятелни. От това можете да видите, че при човека, който изпитва подобно нещо, трябва да настъпи нещо ново.
По-рано той е бил една добра натура, която без негово участие е довеждала неговите органи в една правилна връзка.
към текста >>
385.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Най-много в това може да
участ
вува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
Следователно космическото влияние върху животинския белтък е едно косвено влияние. Космическите сили не действуват направо върху белтъка, а косвено; те действуват първо върху земята и земята действува отново с нейните сили, които получава от космоса, върху състава на животинския белтък.
Най-много в това може да участвува Луната, но само така, че тя получава първо силите от Космоса и едвам след това отразява тези сили върху животинския белтък.
към текста >>
Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината
участ
вуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението.
Следователно искам да говоря за животинската мазнина. Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка.
Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението.
Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това човек добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
към текста >>
Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които
участ
вуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло.
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в един не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията.
Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло.
Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща внимание на изискванията на външния солиден живот. И при тази душа, която се развива в антропософски смисъл, не е добре тя да консумира много чай, за щото консумирането на чай води по-лесно до шарлатанство отколкото консумирането на кафе. Консумирането на кафе прави човека по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
към текста >>
386.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече
участ
ие, отколкото сме свикнали по-рано.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно.
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
387.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето
участ
ие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот.
Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
388.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато един човек
участ
вува в един религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
Когато един човек участвува в един религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
И колкото по-силен е ритуалът, колкото повече подтиска той влиянията на етерното тяло и на физическото тяло, колкото повече този ритуал работи с такива средства, които еманципират астралното тяло, толкова повече астралното тяло е разхлабено в неговата връзка с етерното и физическо тяло през време на съответната церемония.
към текста >>
389.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до
участ
ието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси. И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите. Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
390.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за
участ
ници, запознати с основните истини на духовната наука.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Рудолф Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (Тридесет и пета глава).
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>
391.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от
участ
ие в празненствата тази година.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма.
Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година.
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да
участ
ват.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма. Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година.
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
Той
участ
ва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас.
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Участ
ващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден.
А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни.
Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден.
Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички
участ
вали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък.
Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
392.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе
участ
ие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят.
Духовете на формата управляват в сетивния свят. Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането. Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят. В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза.
И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят.
Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло. Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност. Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност. В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите. Но тук се разглежда, че това, което ясновиждащото съзнание познава в човешката душа, съществува винаги.
към текста >>
393.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да
участ
ват ариманическото и луциферическото.
Това е характерният процес на възникване на всичко, което се записва. В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура. Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси. Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент.
Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото.
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината.
към текста >>
394.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако е бил лошо момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело
участ
ие в „лошотията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Точно обратен е случаят, когато човекът е преминал през портата на смъртта и живее в този свят, който в „Теософия“ се нарича свят на душите. Там душата има естествения стремеж да отправя своя взор главно към съдбата на собственото си етерно тяло. Тези превращения, през които преминава етерното тяло в елементарния свят, през целия период на Камалока са, така да се каже, обкръжението, външният свят на душата. По това време се вижда как елементарният свят приема в себе си нашето етерно тяло. Ако човек е бил добро момче тук, на физическия план, се вижда как „добротата на момчето“ се съгласува със законите на елементарния свят.
Ако е бил лошо момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „лошотията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Изживяванията на Камалока се заключават в това, че човек вижда какъв е бил по преобразяващата се съдба на етерното си тяло.
към текста >>
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което
участ
ва в тази същност на света, за същността на човека.
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека.
Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук.
към текста >>
395.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
за
участ
ниците в празничните представления в музикалната зала.
16) което се разкри тук като евритмия: това първо въвеждане в евритмическото изкуство става на 28 август 1913 г.
за участниците в празничните представления в музикалната зала.
Вж. бел. към стр. 89.
към текста >>
396.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво
участ
ие в разпространението на тези импулси.
Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси.
Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси.
Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм. Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството.
към текста >>
397.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха
участ
вували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота.
Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница. Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае. Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ.
Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота.
Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава.
към текста >>
Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха
участ
вували заедно с Христос Исус.
Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него. Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха.
Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус.
И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна. Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание. И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна.
към текста >>
398.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато в древните Мистерии някой стигаше до петата степен на посвещение, той ставаше непосредствен
участ
ник в духовния живот.
В третата степен ученикът ставаше „Воинът", в четвъртата степен „Лъвът", а в петата степен той беше назовавай с името на народа, от който произхождаше. В шестата степен ставаше „Слънчевият герой", а в седмата степен „Отец". Относно първите четири степени, днес е достатъчно да припомним, че окултният ученик беше въвеждан във все по-дълбоки и по-дълбоки духовни опитности. В петата степен той достигаше до онова разширено съзнание, което му позволяваше да се превърне в духовен предводител на своя народ. Ето защо той беше назовавай с името на съответния народ.
Когато в древните Мистерии някой стигаше до петата степен на посвещение, той ставаше непосредствен участник в духовния живот.
към текста >>
399.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи
участ
ие в подобни култови действия.
И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците. А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност. Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора. И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества. Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили.
А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия.
Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия. И едва в условията на нашето духовно Движение, стана възможно да се говори за тях, понеже едва в нашата епоха човешките души ще са в състояние да стигат до истинско разбиране за невероятно дълбоките, разтърсващи изживявания, които нараниха душата на младия Исус още преди Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
400.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
По-нататък, през Древно-персийската и Египетско-халдейската епоха непосредственото
участ
ие на човека в духовния свят ставаше все по-слабо.
В каква епоха се разигра Мистерията на Голгота? Тя се разигра в една забележителна епоха. Нека отново да си припомним следатлантското развитие на човечеството. Често сме посочвали, че в своето следатлантско развитие човечеството мина най-напред през Древно-индийската епоха. Тогава човешките души бяха устроени съвсем различно и бяха достъпни за духовните процеси, като постепенно тази достъпност все повече и повече намаляваше.
По-нататък, през Древно-персийската и Египетско-халдейската епоха непосредственото участие на човека в духовния свят ставаше все по-слабо.
Защото през Древно-индийската епоха в своето етерно тяло човекът възприемаше и изживяваше всичко, което идваше от духовния свят; и това беше нещо нормално, поне за типичните представители на тази епоха. А всичко, което те изживяха в етерното тяло, носеше до голяма степен характера на ясновидство. През Древно-индийската епоха хората изживяваха душевния свят в Сетивното тяло, а през Египетско-халдейската епоха в Сетивната душа*33, като и в двата случая имаме елементи на ясновидство. После дойде Четвъртата следатлантска епоха, или Гръцко-римската културна епоха, когато се разигра и Мистерията на Голгота. През тази епоха човешката душа остана отворена единствено за външните физически възприятия.
към текста >>
За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с
участ
ието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици.
С такъв човек става приблизително следното. Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва. Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи. Да, според Ернест Ренан, Исус също е бил изопачен от своите последователи. Нека да вземем например чудото с Лазар.
За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с участието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици.
Така изглеждат и други събития от Евангелието. Накрая обаче, след като целият живот на Исус е разгледан по все по-унизяващ начин, отново чуваме един заключителен химн, който може да бъде отправен само към най-възвишените небесни сили!
към текста >>
401.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да
участ
вува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин.
Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си.
Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден. Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение. Ето с какво се запозна Исус от Назарет.
към текста >>
402.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче тъкмо поради случилото се, чрез своето етерно тяло той всъщност
участ
вувал в целия спор.
За да присъствува на тези спорове, човек трябвало да заплати една малка сума. Обаче Хилел нямал никакви пари, защото бил много беден. Въпреки големия студ, той се опитал да се изкачи на една височина пред къщата, където ставали споровете, за да чуе през прозорците какво се говори. Постъпил така, понеже нямал пари, за да си плати входа. През нощта било толкова студено, че той замръзнал и сутринта трябвало да го затоплят, понеже иначе щял да умре.
Обаче тъкмо поради случилото се, чрез своето етерно тяло той всъщност участвувал в целия спор.
И докато другите не чули нищо друго, освен абстрактни думи, разменяни от мъдреците, Хилел стоял пред един жив свят от чудни образи, които преобразили душата му.
към текста >>
И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха
участ
ие и самите божествено-духовни Същества.
Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества.
Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет. Те веднага се изпречиха пред неговия ясновиждащ поглед и той падна на земята като мъртъв.
към текста >>
403.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без
участ
ието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила. Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра.
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
404.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква
участ
беше изправена еволюцията на Земята.
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена еволюцията на Земята.
На празника Петдесятница апостолите се почувствуваха преобразени и изпълнени с едно ново съзнание: това беше слизането на Духа, вътрешното просветване на едно ново духовно познание.
към текста >>
405.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която
участ
вуват царят на рибарите, а също и Парсифал.
Как след това в залата се явява първо един оръженосец, който носи един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо. От това, което се намира в Граала, се излъчва такъв блясък, че затъмнява всички светлини в залата, такава светлина се излъчва от Граала, както Слънцето и Луната затъмняват звездите.
След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал.
Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името. След това, както е писано при Християн дьо Троай в същото помещение, в което беше станало всичко това, бе на правена вечерната молитва. Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там.
към текста >>
406.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ето защо той е
участ
ник в целия процес на своето мислене.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл.
Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене.
Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите. Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>
407.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да
участ
ват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор.
Следователно, номинализмът и реализмът бяха две големи противоположности. И наистина, ако някой се задълбочи в литературата, възникнала от средите на номинализма и реализма през съответните столетия, ще се убеди в това, което може да постигне човешкото остроумие, защото както номинализмът, така и реализмът прибягваха до възможно най-остроумните доводи в защита на своите твърдения.
Защото през онези времена, когато книгопечатането все още не съществуваше, за хората беше много по-трудно да култивират в себе си едно такова мислене, беше им много трудно да участват в такива отвлечени спорове, каквито водеха номиналистите и реалистите; така че този, който тогава се намесваше в подобен спор, трябваше да бъде много по-добре подготвен, отколкото са подготвени днешните хора, които евентуално биха влезли в същия спор.
Издигани бяха камари от остроумия, за да бъде защитен реализма, други камари от остроумия бяха издигани в подкрепа на номинализма. Как да си обясним всичко това? Все пак, печално е, че то съществува. Ако се замислим по-дълбоко, трябва да се съгласим, че то наистина е печално. Да, ако се замислим по-дълбоко ние бихме попитали: Каква е ползата за теб, от това, че си умен?
към текста >>
408.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И какво щастие е да
участ
ваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
И наистина дори и да се ограничим само върху тези последни думи, ние можем да си кажем: - Да, колко затрогващо и вярно е, че не сме лишени от нито една възможност, за да бъдем безкрайно различни в нашите различни инкарнации, през които всички ние минаваме тук на Земята. И можем да сме напълно сигурни: Човекът, който разглежда света по този начин, накрая стига до мига, в който си казва: - О, колко богат, колко величествен е светът!
И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
към текста >>
409.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
През последните години ние имахме повод да представим в Мюнхен някои неща, които наричаме мистерийни драми, и нашите шведски приятели също взеха много пъти
участ
ие в тези мистерийни представления.
Трябва да бъде приведен и един втори случай.
През последните години ние имахме повод да представим в Мюнхен някои неща, които наричаме мистерийни драми, и нашите шведски приятели също взеха много пъти участие в тези мистерийни представления.
Също и това, което казвам в момента, съм го съобщавал вече на някои приятели от определена гледна точка. При тези представления на мистерийните драми някои неща трябваше да бъдат устроени различно от другите представления. Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят. Ние не можехме да пристъпим към тези мистерийни представления като към едно театрално представление. Без съмнение това, което се прави в един такъв случай, трябва да бъде направено от собствените душевни сили.
към текста >>
410.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото
участ
ие.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота.
Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие.
И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство. Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят. Това е било всъщност чудесно изобразено в живописта. На кого не би направило огромно впечатление „Христос като съдия на последния съд" например върху една такава картина, каквато е тази на Микеланджело в Сикстинската Капела?
към текста >>
411.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Но затова пък тези два вида етер нямат никакво особено
участ
ие в нас.
Когато повикаме на помощ Духовната Наука, ние различаваме земно вещество, водно вещество, въздушно вещество и топлинно вещество; след това ние навлизаме в света на светлинния етер; ние говорим за топлинен етер, за светлинен етер. Ние умъртвяваме това, което прониква в нас, стигайки до светлинния етер, ние непрекъснато го умъртвяваме, за да имаме нашето земно съзнание. Нещо обаче не можем да умъртвим през време на нашето земно съществуване. Ние знаем, че над светлинния етер съществува така нареченият „химически етер" и след това „жизнен етер". Това са двата вида етер, които ние не можем да умъртвим.
Но затова пък тези два вида етер нямат никакво особено участие в нас.
Ако бихме били в състояние да умъртвяваме също и химическия етер, тогава в нас постоянно биха прониквали със звучене във физическото ни тяло вълните на хармонията на сферите и ние постоянно бихме умъртвявали тези вълни на хармонията на сферите в нас с нашия физически живот. И ако също бихме могли да умъртвяваме жизнения етер, то по този начин ние постоянно бихме умъртвявали космическия живот в нас, космическия живот, който струи към Земята. На нас в земния звук ни е даден един заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме чували, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер. Защото физическият звук е произведение на въздуха и този физически звук не е духовният звук; физическият звук е един заместител на духовния тон.
към текста >>
412.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
За
участ
ието на човека в неговата собствена инкарнация.
Възгледите на Спиноза и „Философия на свобода- та". Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необхо- димостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст.
За участието на човека в неговата собствена инкарнация.
Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите. Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло. Духовната необходимост. Ант- ропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите.
към текста >>
413.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да
участ
вуваме в това събитие по някакъв друг начин?
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила. Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин?
Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от
участ
ниците се отказва.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения.
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва.
И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане. Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие. Естествено, тази визия може да открие как другите лица от компанията са подмазани от скалата, но визията или видението би могло да бъде от съвсем друго естество, в смисъл, че този ясновидец, може да види (всичко зависи от неговата предразположба) например, че с тези хора се случва нещо, при което те изпитват някакво особено голямо щастие.
към текста >>
В следващия момент идва друго Същество и променя цялата работа; или пък едно Същество, което сте включили във Вашата сметка, отлита, изчезва, не взема повече никакво
участ
ие в работата... В духовния свят всичко зависи от Съществата.
Несъмнено, аз съм стигнал дотам, че виждам някои от събитията в духовния свят. След малко се появява някакво Същество от така наречените Гноми*7, после идва друго от категорията на Силфите, после идва трето Същество... Сега тук имам целия сбор от тези Същества. Сега се стремя, нали така, отново да проуча и да разбера действията, които следват. Несъмнено, на физическото поле това става понякога твърде лесно: Когато някой удари една билярдна топка по определен начин, той знае накъде ще се отправи другата, която понася удара: посоката лесно може да се предвиди. Обаче в духовния свят някому може да се случи следното: Там, когато сте видели въпросните Същества и знаете да, това е един Гном, той се подготвя така, като че ще постъпи по един начин, но после предприема нещо съвсем друго... Вие сте проучили тази визия основно и да приемем, че сте я разбрали.
В следващия момент идва друго Същество и променя цялата работа; или пък едно Същество, което сте включили във Вашата сметка, отлита, изчезва, не взема повече никакво участие в работата... В духовния свят всичко зависи от Съществата.
Там съвсем не може да обясните всичко с Вашите понятия, както правите това на физическото поле. Това е изключено. Там не съществува каквото и да е обяснение, опиращо се на понятията. Задружните действия протичат по съвършено друг начин там, в духовния свят, там сме свидетели на една непрекъсната смяна на духовните събития, които протичат успоредно с физическите събития.
към текста >>
414.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, то наистина взема
участ
ие в разсъждението.
Естествено, всеки може да долови това у себе си, стига да иска.
Да, то наистина взема участие в разсъждението.
Запитайте се дали бихте могли да промените това, което вече се намира вътре във Вас, дали бихте могли да го изкорените от себе си: запитайте се, поне веднъж си задайте този въпрос! И ако бихте могли да го изкорените от себе си, Вие бихте изкоренили в настоящата си инкарнация и всички Ваши минали опитности, в този случай просто би трябвало да заличите самите себе си. Но това е невъзможно. Със същия успех бихте могли да изкорените това, което сте изживели през миналите инкарнации като мисловни и емоционални решения, както, ако например стоите пред огледалото и казвате: моят нос не ми харесва, искам да имам друг нос; естествено, друг нос Вие не можете да си поръчате. Това е съвсем ясно.
към текста >>
415.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема
участ
ие във всичко, което пощенският раздавач върши.
Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия. Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“.
Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши.
Да, положението е такова, че нашата душа е в непрекъснато сътрудничество с този „придружител“.
към текста >>
416.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото всички ние непрекъснато
участ
вуваме в развитието на света.
Онова, което е станало във времето, което накрая е довело до „Фауст“, то е същото, което покълва в душата на Гьоте, понеже се е натрупало там чрез „наблюдението“, насочено от духовния свят надолу към Земя та.
Защото всички ние непрекъснато участвуваме в развитието на света.
към текста >>
417.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за
участ
ници, запознати с основните истини на духовната наука.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Рудолф Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава).
Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>
418.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк;
участ
ие в болката на близките.
Елементарният свят и неговите въздействия. Възникване на имагинации в етерното тяло чрез съжителството с ближните и интереса на душата към света. Сродство на етерното тяло с множество елементарни същества. Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества. Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви.
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките.
Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите.
към текста >>
419.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Също така от началото на тази ужасяваща война преминаха през портата на смъртта приятели, които трябваше да вземат непосредствено
участ
ие в големите събития.
От последния път, когато бяхме заедно тук, в кръга, в който се грижим за духовната наука, се случиха някои неща. Голям брой от скъпите ни приятели преминаха през портата на смъртта.
Също така от началото на тази ужасяваща война преминаха през портата на смъртта приятели, които трябваше да вземат непосредствено участие в големите събития.
Това означава, че ние самите в нашия кръг сме също така докоснати от големия духовен свят, когато душите, които бяха в нашите редици, след като са се освободили от телата си, са преминали в духовния свят. Имаме убеждението, произтичащо от духовната наука, че за нас душите, оставили физическия план, приети от един друг свят, остават свързани с нас, както са били свързани с нас, докато са ни виждали с физическите си очи, докато са можели да общуват с нас чрез посредничеството на физическото си тяло.
към текста >>
Ако преминавайки през портата на смъртта, не бихме могли да имаме преживяването за оставянето на нашето физическо тяло, като съзнателно
участ
ваме в него, след смъртта никога нямаше да можем да разгърнем азово съзнание!
Ако преминавайки през портата на смъртта, не бихме могли да имаме преживяването за оставянето на нашето физическо тяло, като съзнателно участваме в него, след смъртта никога нямаше да можем да разгърнем азово съзнание!
Азовото съзнание след смъртта се стимулира от това изживяване на отделянето на физическото тяло. За мъртвите е от най-огромно значение: аз виждам моето физическо тяло да се отделя от мен. И другото: в резултат на това виждам да израства в мен усещането: аз съм един Аз. Може да се кажат парадоксалните думи: ако не бихме могли да преживеем своята смърт от другата страна, след смъртта нямаше да можем да имаме азово съзнание. Точно както човешката душа, навлизайки в битието чрез раждането или, да речем, чрез зачеването, постепенно привиква да използва физическия апарат, като по този начин развива азовото съзнание в тялото, също така човешкото същество добива азовото съзнание след смъртта от другата страна на битието чрез това, че преживява отделянето на физическото тяло от цялостното човешко същество.
към текста >>
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не
участ
ва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си.
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Но всеки, който е
участ
вал в строежа, в този кратък времеви период трябва да оформи всичко, свързано с цветовете и формите на сградата.
Това е начинът, по който е възникнала цялата живопис в Дорнахската сграда. Прилагането на цветовете тук е възникнало изцяло от душевния елемент, който следва да се проявява чрез цветовете. Но за да се постигне това, в най-дълбокия смисъл на думата сградата трябваше преди всичко да се прояви в душевната същност. Начинът, по който тя се изправя пред света, е идентичен с този, по който е израснала като сграда от душевната същност. Хората биха възприели това, от което тя е израснала, ако съумеят да използват онзи малък период от време, който протича между момента на въздействието на сградата върху сетивните органи и момента, когато впечатлението става съзнателно.
Но всеки, който е участвал в строежа, в този кратък времеви период трябва да оформи всичко, свързано с цветовете и формите на сградата.
към текста >>
420.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото
участ
ие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27.
Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук.
По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини. Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация. При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва.
към текста >>
По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа,
участ
ваме в изтъкаването на божествените картини.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук.
По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини.
Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация. При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа.
към текста >>
Ние имаме възможност да
участ
ваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук. По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини.
Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация.
При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа. Там се изпълнява това, което преди всичко води към нашата земна инкарнация, което води към човешкото битие.
към текста >>
Защото не бихме могли да
участ
ваме в израждането на главата.
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо. Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света.
Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата.
Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии.
към текста >>
Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да
участ
ва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него.
Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата.
Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него.
Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем,
участ
ват Луцифер и Ариман28.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане.
към текста >>
421.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които
участ
ваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи.
Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата. Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано. Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия. Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл.
Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи.
Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот. В известен смисъл всички тези резултати се съдържат вече в своята първопричина. В човешкия живот няма загуба, която да не ни поставя по съответния начин правилно в потока на следващите един след друг земни животи. Това може би няма да успокои болката ни в отделните случаи, но разглеждаме ли нещата от тази гледна точка, имаме възможност да придобием разбиране за живота.
към текста >>
Но ние също така
участ
ваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си.
Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество.
Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
По-нататък той казва: „Той“ – човекът – „благодарение на една механична необходимост, на една най-висша разпоредба, която не разбира, е роден в сетивния свят и това за него е неизбежна
участ
.“
Така един религиозен човек помага на хората да разберат света.
По-нататък той казва: „Той“ – човекът – „благодарение на една механична необходимост, на една най-висша разпоредба, която не разбира, е роден в сетивния свят и това за него е неизбежна участ.“
към текста >>
422.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и
участ
ва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Теолозите не искат да правят това. Понякога те са там, където се касае за разглеждане на обектите по един своеобразен начин.
към текста >>
423.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те се отличават от обикновените мисли чрез това, че в обикновените, ежедневни мисли взема
участ
ие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние
участ
ваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
Така че този елементарен свят може да се нарече също и имагинативен свят. За обикновения човешки живот нещата стоят така, че при нормални условия човекът не може да осъзнае своите имагинативни възприятия от елементарния свят. Това обаче не означава, че тези имагинации не са налице или че ние в някакъв момент в спящо или будно състояние не влизаме във връзка с елементарния свят и не получаваме имагинации от него. Тези имагинации се надигат в нас наистина постоянно, но остават незабелязани. И точно така, както чрез очите или ушите възприемаме светлинни и цветови усещания, както и звукови възприятия, точно така ние постоянно имаме впечатления от елементарния свят, които пораждат имагинации в нашето етерно тяло.
Те се отличават от обикновените мисли чрез това, че в обикновените, ежедневни мисли взема участие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние участваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
В нашия етерен организъм постоянно протичат тези, можем да ги наречем, несъзнателни имагинации, които стават съзнателни само при школувано окултно обучение.
към текста >>
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са
участ
вали в осъществяването на тази среща.
Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили.
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят. Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас. И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка.
към текста >>
Би било много неправилно да вярваме, че в това, което се формира под влиянието на нашия физически земен живот като интереси, симпатии и антипатии, мъртвите могат да вземат
участ
ие като нас, земните хора.
Би било много неправилно да вярваме, че в това, което се формира под влиянието на нашия физически земен живот като интереси, симпатии и антипатии, мъртвите могат да вземат участие като нас, земните хора.
Мъртвите са длъжни да разглеждат тези неща от съвсем друга гледна точка. Ако се запитаме как сме повлияни в преценката си за нашите ближни чрез нашите субективни чувства, чрез онова, което се съдържа в нашия интерес, в нашата суета, в нашия егоизъм и т.н., не можем да приемем, че един мъртвец може да има интерес към нашите така формирани отношения към други хора и към всичко, което импулсира действията ни от такива интереси. От друга страна обаче, ние също не можем да приемем, че един мъртвец не вижда това, което живее в нашата душа. Защото то действително живее в душата ни. Мъртвият го вижда, той взема участие в него.
към текста >>
Мъртвият го вижда, той взема
участ
ие в него.
Би било много неправилно да вярваме, че в това, което се формира под влиянието на нашия физически земен живот като интереси, симпатии и антипатии, мъртвите могат да вземат участие като нас, земните хора. Мъртвите са длъжни да разглеждат тези неща от съвсем друга гледна точка. Ако се запитаме как сме повлияни в преценката си за нашите ближни чрез нашите субективни чувства, чрез онова, което се съдържа в нашия интерес, в нашата суета, в нашия егоизъм и т.н., не можем да приемем, че един мъртвец може да има интерес към нашите така формирани отношения към други хора и към всичко, което импулсира действията ни от такива интереси. От друга страна обаче, ние също не можем да приемем, че един мъртвец не вижда това, което живее в нашата душа. Защото то действително живее в душата ни.
Мъртвият го вижда, той взема участие в него.
Но мъртвият вижда и нещо друго, той има съвсем друга преценка от живия. Той разглежда хората по много по-различен начин, отколкото живият. Налице е една много специфична особеност: как мъртвият разглежда хората, които са тук на земята. Нека не вярваме, че мъртвият не развива жив интерес към хората. Той го има, защото човешкият свят е част от целия Космос.
към текста >>
Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не
участ
ваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска.
Защото само си представете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини. Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята.
Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска.
Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план. И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да
участ
ват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
424.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго
участ
ие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора.
Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия.
към текста >>
425.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без
участ
ието на непосредствено реалния духовен живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Впоследствие румънският крал Карол поискал да
участ
ва и в мирните преговори, но не го допуснали.
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали.
И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен. Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков. Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно.
към текста >>
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не
участ
ваме във френско-руския съюз.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към
участ
ие в някаква война."
На 24 Март 1913 г. министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента.
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
към текста >>
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да
участ
ва в една война."
Дали този отговор съответства на истината? Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война."
към текста >>
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да
участ
ва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Нали все пак съществува писмото до М.
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
към текста >>
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за
участ
ниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи.
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах.
към текста >>
426.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото въпросният Войдаревич от самото начало е
участ
вал в цялата работа в услуга на Русия.
Виждате едно за историка само по себе си незначително събитие, ала все пак такова, което хвърля светлина в най-широкия смисъл. И ако на лекаря не му се бе удало "случайно", както се казва, да измъкне тези неща психоаналитически от Войдаревич, те никога нямаше да станат известни. Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи. От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник.
Защото въпросният Войдаревич от самото начало е участвал в цялата работа в услуга на Русия.
към текста >>
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да
участ
ват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин.
А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
по улици те на много руски градове, когато
участ
ваха дори опозиционните елементи."
"Разбира се, значението на панславистичната идея не бива да се преувеличава, но тя съществува и несъмнено е жива красноречиво доказателство за това са славянофилските демонстрации през 1913 г.
по улици те на много руски градове, когато участваха дори опозиционните елементи."
към текста >>
427.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е
участ
ник в заговора.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби.
Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
Бидейки принц, на него тази
участ
му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо.
При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник. Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление.
Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо.
И ето че при разследването открили някакъв мистериозен ръкопис, който бил написан от него и гласял:
към текста >>
След като съществувало подозрение, че несретникът, респективно инфантът е
участ
вал в заговора, налагало се тетрадките да бъдат прочетени и това трябвало да стори Франц, понеже никога пребивавал в Испания.
Всъщност в онзи град Франц бил единственият, който разбирал испански, та го привлекли, понеже тетрадките били изписани на испански; при това нека припомня, че в случая има известна доза ирония: в Австрия с израза "на испански" наричат всичко, което човек не разбира веднага.
След като съществувало подозрение, че несретникът, респективно инфантът е участвал в заговора, налагало се тетрадките да бъдат прочетени и това трябвало да стори Франц, понеже никога пребивавал в Испания.
Впрочем Херман Бар също е пребивавал в Испания.
към текста >>
Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които
участ
ва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения.
Защо се налага да изминаваме какви ли не заобиколни пътища, та само донякъде да стигнем до прозирането на онова, което всъщност трябва да разберем?
Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения.
Защото какво се получава често? В душата си човек носи своите симпатии и антипатии, на каквито естествено всеки има пълно право; но често пъти той има основание да не си дава сметка за това и да се поддаде да не казвам направо на самозаблуждението, но все пак на самовнушението, че преценява обективно. Признае ли пред себе си откровено, че изпитва едни или други симпатии, ще признае истината; но желаейки да преценява "обективно", човек не признава пред себе си истината, ами в известна степен се прави на глух за нея.
към текста >>
428.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който
участ
вам и искам да
участ
вам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност.
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря.
Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено
участ
ват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Участ
ниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
под формата на така наречения Троен съюз. Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има.
Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
към текста >>
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според
участ
ващите в него е бил предназначен.
Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има. Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
към текста >>
429.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички
участ
ници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
"
към текста >>
В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял
участ
та Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде.
В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
към текста >>
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне
участ
ието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
към текста >>
430.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да
участ
ва с понятия в онова, за което става въпрос.
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното? Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние.
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания. Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
към текста >>
се било случило с
участ
ието на Кола ди Риенци.
Това обаче не променя нищо в тяхната действеност. В неделята на Петдесетница през 1915 г. в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе никаква роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата. Следователно през 1915 г. Петдесетница била повторение на онова, което през 1347 г.
се било случило с участието на Кола ди Риенци.
По такъв начин била постигната особено силна действеност на новото, защото това представлявало навлизане в същите трептения, в същите условия.
към текста >>
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да
участ
ва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Не забравяйте това! Ония могат да отърват наказанието само чрез бягство. Нека ги оставим да се оттеглят! Това е единственото позволено снизхождение спрямо тях.
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник.
към текста >>
431.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие
участ
ват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм. Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме.
към текста >>
Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като
участ
ник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над обикновената външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл.
Днес обаче изглежда, че към невярното, към злото,ако то бъде поставено в космическата констелация, човечеството съвсем очевидно проявява повече чувство и усет,отколкото да се направи опит онова, което в истински добрия смисъл трябва да се въплъти в развитието на човечеството, да бъде изразено и чрез реален факт.
Но тъкмо изхождайки от нещо такова като Коледното тайнство, човек би искал да предизвика усещането, че като участник в антропософското движение той трябва да се чувства живеещ в нещо, което се извисява над обикновената външна Майя, и би искал да бъде вземано на сериозно разбирането, че онова, което се извършва във физическия план, така както то се извършва във физическия план, е именно Майя, а не действителността в по-висш смисъл.
към текста >>
Но тогава
участ
ващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
към текста >>
Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени,
участ
вали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците. Останалите били от Англия. Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница. Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал.
Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз.
Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока. Много сълзи изплакал Герхард, ала не заради стоката,а напротив защото в замяна на стоката си щял да получи такава драгоценност и с чиста съвест приел сделката. Езическият вожд бил много развълнуван и си помислил: Християните наистина не са чак такива мерзавци. Даже му приготвил един кораб с всички нужни провизии, тъй че можел да превози през морето своите младежи и старци, кралската щерка и девиците и се сбогувал силно развълнуван, казвайки му: Отсега нататък в твоя чест ще се отнасям много добронамерено към всички задържани от мен християни.
към текста >>
432.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез
участ
ието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство.
И я изключили. Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много. Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч.
Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство.
Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече
участ
вали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани.
За преценката на тези неща е нужно наличието на споменатия от мен вчера по-широк хоризонт, придобиването на един по-широк хоризонт.
Представих Ви още веднъж в чии ръце Блаватска е била в известна степен играчка, за да Ви обърна внимание как една такава играчка е била подмятана от запад на изток, от Америка към Индия, понеже чрез манипулиране на хора, в играта вече участвали сили за постигането на една или друга цел, като се използват бих казал залегнали в народностния характер страсти и чувства на хората, които обаче по-напред биват подработвани.
Ето кое, с други думи, е много важно. В случая въпросът опира до наличието на поглед за нещата, на поглед, за да се съзре как един поставен на определено място човек, чрез вида на намиращите се в него, в кръвта му страсти, може в един или друг смисъл да бъде изложен на известни влияния. При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща. Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща. Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости.
към текста >>
Вижда се обаче как пръстът
участ
ва в играта.
Но защо пък тъкмо пфалцкият курфюрст бил избран за крал на Чехия? Това ще Ви стане ясно, щом узнаете, че той бил зет на Джейкъб I, на същия Джейкъб І, който стои в началото на обновлението на братствата! Виждате как тук в играта се намесва една ръка, която явно трябва да се има предвид, когато се вглеждаме в симптоматичната история;тук в играта се намесва фактът, че нещата отнякъде трябвало да се насочат в едно съвсем определено направление. Е, навремето това не се удало.
Вижда се обаче как пръстът участва в играта.
За онова, което под формата на импулси трябвало да се включи тук, по-важно от всички други взаимозависимости е, че зетят на Джейкъб І, на един от най-значителните хора на окултизма, бил включен точно на това място.
към текста >>
И този път не минало съвсем без
участ
ието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни. Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург!
И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки. А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>
433.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава
участ
вала английско-източноиндийската компания.
Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в.
между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания.
Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>
434.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните
участ
ници в бъдещето.
Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна. От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството.
И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето.
Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата. Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник.
към текста >>
435.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното
участ
ие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа.
Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот. Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава. Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура. Това е кармата на средноевропейската култура: развитието и между две сили, които според условията на историческото развитие на Земята, трябва враждебно да противостоят една на друга. От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа.
На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа.
И ние виждаме, как Изтокът и Западът на Европа са причастни към бъдещото явяване на Христа. Ако вземем предвид борбата на средноевропейската култура за пронизването на телесното с дух, както вчера охарактеризирах това, тогава имаме и тази особена проява на Христовия импулс, която е носител на това съединяване на духовното с телесното. Значи, в Средна Европа имаме изумителното събитие на навлизането на християнството в дадената действителност. Тук, на физически план, се разиграва нещо от необичайна значимост, а вдясно и вляво – нещо, което още трябва да бъде достигнато на по-високите планове. Физическият план и духовният план се обединяват, когато ги разглеждаме така.
към текста >>
По-рано, по време на погребалната реч, тя не
участ
ваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа.
След няколко дни в Цюрих имаше кремация. Трябваше да говоря на тази кремация и се опитах с думи да изразя това, което вътрешно ми се представяше като същност на тази мила приятелка. След това настъпи момента на изгарянето. Забележителното беше, че първото ориентиращо се изплуване от потапящото общо съзнание настъпи в момента, когато тялото беше предадено на огъня, когато тялото беше видимо обхванато от огъня, а в действителност – от топлината. В този момент пред душата на починалата се изправи по-раншна картина.
По-рано, по време на погребалната реч, тя не участваше в нея, но сега, когато започна изгарянето, тя се огледа.
И както във физическия свят около нас се разстила пространство, така починалият вижда събитията във времето. Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо.
към текста >>
436.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така и изследователят на духа, за да познава един
участ
ък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия.
Вие преживявате в обратен ред вашите нощи. Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да осмислим факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят. Мнозина мислят, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно. Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея. Един район от Земята може да се познава много добре, но за другите да си нямаш понятие.
Така и изследователят на духа, за да познава един участък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия.
Това е бавен път на познание. Затова е толкова трудно да се говори за фактите от духовния свят – постоянно се натъкваш на тази представа. Когато изнасяш духовнонаучни лекции и отговаряш след това на въпроси, в задаваните въпроси от теб се очаква ясен отговор на най-различни факти. Тези въпроси звучат така, както ако от изучаващия минералите и растенията да очакват отговор на въпроси за особеностите на животинския свят – той знае едното, значи трябва да знае и другото.
към текста >>
437.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С други думи, тогава бихме имали през пролетта малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е
участ
вало през миналата есен.
Ако той стои достатъчно здраво /ако е заел подходяща стойка/, няма да можете да го мръднете. Но ако той помръдне, вие можете да влезете в неговото движение /да нахлуете в посоката на неговото движение/. Предположете, че тук вътре има сила, описваща окръжност около Земята, вътрешна центробежна сила; да си представим, че тази центробежна сила на Слънцето е предадена на малката земя. Тогава Слънцето може отново да се намеси в това движение, да се включи в него. То може отново да откъсне тази малка земя от Земята.
С други думи, тогава бихме имали през пролетта малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е участвало през миналата есен.
Слънцето се намесва, грабва малката земя от едностранната връзка със силите на Земята, съответно за въздействието на Слънцето широко се отваря това, което е било ограничено от силите на малката земя. Едните и другите сили трябва да се съединят и малкото земно кълбо се изплъзва от центробежната сила на Слънцето. Вече се досещате за какво става дума: описах схематично, какво става при растежа на растенията, при развитието на листа, цветове и плодове.
към текста >>
438.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но в резултат на тази доверчивост именно
участ
ниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие.
Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
към текста >>
439.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Сега отново трябва да се
участ
ва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер.
Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света.
Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>
Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за
участ
ие в творчеството на своята следваща инкарнация.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света.
Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация.
Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>
440.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не
участ
ва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно.
Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция.
Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират. Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>
441.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние не вземаме
участ
ие в упадъка на нашето физически-телесно развитие.
Ще намерите кратко нейно описание в книгата ми "Въведение в тайната наука". Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години. Под тази съвместност се подразбира нещо различно, от това, което сега имаме. Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години. Не, това, което сега в късните години преживяваме физически-телесно, в съзнанието не е непосредствено съединено с духовно-душевното.
Ние не вземаме участие в упадъка на нашето физически-телесно развитие.
Именно тогава, когато бихме могли да участваме в упадъка на физически-телесното, ние преминаваме сякаш нещо като обратно развитие. Общият упадък на физически-телесното, минерализацията на мозъчната маса, склерозирането на телесността – именно по това време ще научаваме безкрайно много за духовния свят. Чрез нашата телесност още научаваме това, което сега трябва да научаваме чрез духовната наука, – ако изобщо търсим знания за духовния свят.
към текста >>
Именно тогава, когато бихме могли да
участ
ваме в упадъка на физически-телесното, ние преминаваме сякаш нещо като обратно развитие.
Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години. Под тази съвместност се подразбира нещо различно, от това, което сега имаме. Когато се чувства умората, когато се чувства старостта, това не е този съ-живот, какъвто той представлява в ранните детски години. Не, това, което сега в късните години преживяваме физически-телесно, в съзнанието не е непосредствено съединено с духовно-душевното. Ние не вземаме участие в упадъка на нашето физически-телесно развитие.
Именно тогава, когато бихме могли да участваме в упадъка на физически-телесното, ние преминаваме сякаш нещо като обратно развитие.
Общият упадък на физически-телесното, минерализацията на мозъчната маса, склерозирането на телесността – именно по това време ще научаваме безкрайно много за духовния свят. Чрез нашата телесност още научаваме това, което сега трябва да научаваме чрез духовната наука, – ако изобщо търсим знания за духовния свят.
към текста >>
442.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава същите тези хора, които сега говорят, че това са непрактични глупости, ще поискат да се присъединят, ще предложат своите услуги, ще поискат да
участ
ват в реализацията на това, което са обявявали за непрактична глупост.
Видите ли, тогава се казва: трябва практично да се подхожда към политиката! Политикът трябва да бъде практик! – ще ви дам пример, за да ви покажа, какво разбират такива хора под практичност. Мнозина днес казват: какво творят там в Щутгарт със своята тричленност, с "Идни дни" /издателството/ и тем подобни, това всичко е извън практиката, това са непрактични идеалисти. Оживете в душите си образа на тези хора и си представете, че, както се надяваме, ще дойдат години, когато ще постигнем нещо осезаемо и забележимо.
Тогава същите тези хора, които сега говорят, че това са непрактични глупости, ще поискат да се присъединят, ще предложат своите услуги, ще поискат да участват в реализацията на това, което са обявявали за непрактична глупост.
Тогава тези неща внезапно ще бъдат признати за практични. Това е единствената им достъпна гледна точка. Но работата е в това, че винаги трябва да се виждат източниците, изходните точки, и че това, което наричащите себе си практици, наричат непрактично, в действителност често изхожда именно от това, което самите те наричат практика. Те просто не искат да се задълбочат в такива сложности и затова действията им са безполезни за действителността.
към текста >>
Предизвиканите от това безредици, преминаващи в революционни прояви във Виена и в другите райони на Австрия, бурните дебати в парламента, в които такова активно
участ
ие вземаше покойният депутат Адлер /бележка 118/, доведоха до това, че от галерията бяха произведени 5 изстрела по правосъдния министър.
Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г. дебати по стопански въпроси, предизвикани от тогавашната обстановка вътре в страната и засегнатите интереси на широки слоеве от населението. Тогава са били закрити много предприятия във връзка с това, че цялата австрийска политика беше в задънена улица и не можа да намери изход от положението и безрезултатно търсеше нови пазари. Това доведе в 1912 година до закриването на голям брой предприятия и до чудовищен ръст на цените.
Предизвиканите от това безредици, преминаващи в революционни прояви във Виена и в другите райони на Австрия, бурните дебати в парламента, в които такова активно участие вземаше покойният депутат Адлер /бележка 118/, доведоха до това, че от галерията бяха произведени 5 изстрела по правосъдния министър.
Те бяха сигнал, че в Австрия не може повече да се продължава с предишната политика, че по тези пътища стопанският живот не може да бъде възстановен. Какво намери за необходимо да каже министър Гаутш /бележка 119/, какво беше главното в неговата изява? Той каза, че с цялата енергия трябва да се работи за прекратяването на агитацията срещу инфлацията, тоест той търсеше да разреши стопанските проблеми със стари административни средства. Ето какво имаше от другата страна.
към текста >>
В една или друга степен те ще вземат
участ
ие в това.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия.
В една или друга степен те ще вземат участие в това.
Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас. И този, който познаваше много фината душа на генерал-полковник фон Молтке, знае, че такава душа не може с леко сърце да се реши на нещо, което смята за ужасно.
към текста >>
443.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Активно
участ
вала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в живота на архитектурния замисъл.
Софи Щинде, (1853-1915г.) От 1902 година във форщанда на Мюнхенския клон, след това във форщанда на Германската секция на Теософското Общество.
Активно участвала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в живота на архитектурния замисъл.
Реч, посветена на паметта и в Мюнхен, 30 ноември 1915 година. Виж "Нашите починали".
към текста >>
През ноември 1922 година Шюре взел
участ
ие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия".
Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс. В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер. След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка.
През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия".
СС № 25, Дорнах, 1956г.
към текста >>
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който
участ
вали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г.
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г.
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
към текста >>
Кюлман взема
участ
ие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия.
През 1912-1914 г.
Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия.
Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел.
към текста >>
444.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ангели и Архангели: Тяхното
участ
ие в историята и във функциите на човешкия организъм.
Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм.
Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма. За противоречието между мисловния и волевия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк. Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.
към текста >>
445.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тези процеси активно
участ
вуват и споменатите духовни Същества.
В тази гранична област защото отвъд нея са разположени още по-висши духовни светове обитават Същества, които досега се откриваха на човека само при определени условия; Съществата, които имаха определена задача както по отношение на Космоса, така и по отношение на човешката еволюция. В тази гранична област има различни Същества. Днес искам да Ви говоря за една категория от тези Същества и най-вече за онази категория, която има своите задачи при раждането и смъртта на човека. Естествено, раждането и смъртта на човека съвсем не са това, което знае за тих сетивното познание. Човек слиза от духовния свят и се инкарнира във физическия свят, после отново се прибира в духовния свят.
В тези процеси активно участвуват и споменатите духовни Същества.
Нека да ги означим просто за да разполагаме с някакво име като елементарни духове на раждането и на смъртта. На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение.
към текста >>
Но ако те не успяха да станат "синеоки бестии" в смисъла на Ницше, тази
участ
сполетя самите разрушителни импулси на 19 век, които нахлуха с взлом в социалния ред на нашия 20 век.
Ето как в това особено настроение при което никой не може да разбере другия се намесват яростните разрушителни сили и подкопават самите социални опори на човечеството. Това отчуждава и раздалечава хората. Дяволът, който изкуши хората с ницшеанството, беше вече самият той от "синеоките бестии" Те обаче не успяха да го постигнат.
Но ако те не успяха да станат "синеоки бестии" в смисъла на Ницше, тази участ сполетя самите разрушителни импулси на 19 век, които нахлуха с взлом в социалния ред на нашия 20 век.
Впрочем утре ще продължим нашата тема.
към текста >>
446.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които
участ
вуват в поддържането на мировия ред.
Ние трябва да доловим, къде животът се издига и къде той пропада. Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман.
В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на мировия ред.
Ако не се съобразяваме с тях и ги оставяме извън нашето съзнание, тяхната сила нараства. Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия живот. И в този случай ние трябва да останем далеч от всякакви симпатии и антипатии.
към текста >>
447.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината
участ
вуват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на Мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие.
По лицето на Земята се разиграват сложни процеси и събития и Духовете на Светлината участвуват в тях по един правилен начин, обаче Духовете на Мрака се стремят да внесат в тези процеси и събития пълна обърканост, пълно безредие.
Аз вече посочих един пример за такова безредие, и той е наистина парадоксален. Аз казах: Занапред човешките тела ще се развиват така, че те ще стават все по отворени за влиянията на духовния свят, но на свой ред материалистическият светоглед, който ще се разпространява все повече и повече, следвайки указанията, идващи от Духовете на Мрака, ще работи срещу тях, и то с материални средства. Ето защо Духовете на Мрака ще инспирират своите, бих казал, хазяи, хората в които те пребивават, да изнамерят такива лекарствени средства, с които да и инизират децата, така че още в ранна възраст поривът към спиритуалност, към духовност, да бъде окончателно прекъснат. Както днес телата биват имунизирани срещу една или друга болест, в бъдеще децата ще бъдат имунизирани с определена субстанция тя ще бъде произведена на всяка цена -, така че чрез тази имунизация хората ще бъдат предпазени от склонността да пораждат в самите себе си всевъзможните глупости, свързани с духовния живот, естествено тук "глупости" е казано в чисто материалистичен смисъл.
към текста >>
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо
участ
вуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах.
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
към текста >>
Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено,
участ
вуват както едните, така и другите.
Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение. Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много. Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други. Но дори само загатването за тях, днес може да породи единствено недоразумение след недоразумение. Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл.
Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите.
Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота. Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество.
към текста >>
448.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да
участ
вуват в еволюцията на човечеството.
Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели.
Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството.
И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>
449.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Щайнер "тоталността на обекта" е възможна само при равностойното
участ
ие на мисленето и възприятието.
*48. С израза "гьотеанизъм" Р. Щайнер обозначава Гьотевия път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, издигнати от Емануил Кант. Според Р.
Щайнер "тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
Гьоте постига едно своеобразно усилване на същественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер.
към текста >>
450.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не
участ
ва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят.
Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия. Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка. Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата.
Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не участва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят.
Тук се появява мнението, което е напълно разбираемо в известни граници, макар и напълно неправилно, че нищо не може да се знае относно това, което смъртта в известна степен скрива, забулва. И от този ъгъл на човешкото чувстване всъщност се пораждат всички противоречиви доводи, които напълно разбираемо могат да се кажат срещу нещата, които ще бъдат разгледани днес като резултат на една още млада наука. Защото тази духовна наука е млада и духовнонаучният изследовател, дори когато говори за неща от своята област на изследването, се намира в съвсем друго положение от това на естественонаучния изследовател, точно поради разгледаните основания.
към текста >>
Но човек трябва да е наясно, че тази смърт в никакъв случай не е събитието, водещо до края на външните сетивно възприемаеми форми, както обикновено се приема, а че е нещо, което има
участ
ие в битието, както силите, които с раждането са привлечени в живота и
участ
ват в съществуването.
Следователно той търси обекта, нещото, самата същност. Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта. Оттам често изглежда, като че ли духовният изследовател само твърди, че нещата изглеждат така, защото когато дава доказателства, винаги трябва да посочва по какъв път се достига до тях. В известна степен той трябва да започне там, където другата наука свършва. Тогава обаче е възможно истинско проникване в области, които, бих искал да кажа, имат за своя изходна точка смъртта, както при намиращото се в полето на естествените науки за изходни точки се приемат раждането и младостта.
Но човек трябва да е наясно, че тази смърт в никакъв случай не е събитието, водещо до края на външните сетивно възприемаеми форми, както обикновено се приема, а че е нещо, което има участие в битието, както силите, които с раждането са привлечени в живота и участват в съществуването.
Ние срещаме смъртта не само когато тя се появява пред нас като еднократно събитие, но носим в себе си силите на смъртта - разграждащите сили, постоянно разграждащите сили, - както носим силите на раждането, или тези, които са ни дадени като изграждащи сили при раждането.
към текста >>
И поради това, че не я обхващат - понеже с понятията, оцветени от естествените науки никога не може да се обхване действителността, - не могат да се справят с действителността, която им показва, че могат да вземат
участ
ие в такива събития без духовните познания.
Днес живеем в тъжно и трагично за човечеството време, породило се именно от човешките представи, от човешките идеи. Този, който изучава взаимовръзките духовнонаучно, го знае. Той познава взаимовръзката на това, което ни пресреща външно, с това, което човечеството изживява сега като трагичност. Изживява се твърде много. Хората вярват, че знаят, вярват, че обхващат истината с техните понятия - но те не я обхващат.
И поради това, че не я обхващат - понеже с понятията, оцветени от естествените науки никога не може да се обхване действителността, - не могат да се справят с действителността, която им показва, че могат да вземат участие в такива събития без духовните познания.
Но тогава се ражда хаосът, с който сме заобиколени в настоящето.
към текста >>
451.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова
участ
ие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане.
За нещата, които описвам сега, отдавна са били осведомени известни окултни братства, които много добре ги познават и са ги скрили от човечеството - тук също няма да изследваме правото им за това. Днес вече не е възможно да останат неразкрити пред хората понятията, от които те се нуждаят, когато преминат портата на смъртта. Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане.
Защото мъдростта става светлина след смъртта.
към текста >>
Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели
участ
ие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка.
Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там. Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин.
Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка.
А там, където са останали някои сведения, те не се разпознават, понеже не се знае, че нещата се отнасят за връзките в старите времена между Европа и Америка. Те са били предимно посещения.
към текста >>
452.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Естествено, също и тук
участ
ват противникови сили.65
Бих казал, че дори в нашето общество се забелязва как работят някои противодействащи сили. Помислете само какво се разпространява - бих казал почти толкова дълго, колкото трае тази война - като клевети и подозрения в това, което аз и някои други искаме да направим.
Естествено, също и тук участват противникови сили.65
към текста >>
453.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той открива, че сексуалността взима
участ
ие във всички подобни случаи.
Така се оформя това, което Фройд нарича своята теория за неврозата, своята сексуална теория.
Той открива, че сексуалността взима участие във всички подобни случаи.
Вижте, тези неща естествено са изключително изкушаващи. Първо, в съвремието изобщо съществува стремежът да се обясни човешката същност с помощта на сексуалността. Оттам не бива да се чудим, че лекар, който в толкова много случаи на хистерични болести открива, че участва любовта, стига до такава теория.
към текста >>
Оттам не бива да се чудим, че лекар, който в толкова много случаи на хистерични болести открива, че
участ
ва любовта, стига до такава теория.
Така се оформя това, което Фройд нарича своята теория за неврозата, своята сексуална теория. Той открива, че сексуалността взима участие във всички подобни случаи. Вижте, тези неща естествено са изключително изкушаващи. Първо, в съвремието изобщо съществува стремежът да се обясни човешката същност с помощта на сексуалността.
Оттам не бива да се чудим, че лекар, който в толкова много случаи на хистерични болести открива, че участва любовта, стига до такава теория.
към текста >>
Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда
участ
ието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план.
Юнг забелязва, че Фройд има своите противници. Между тези противници е и Адлер78. Адлер застъпва съвсем друго становище.
Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план.
Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт. Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80. И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват.
към текста >>
Той казва: Когато нуждаеща се от обич душа не е получила своето, любвеобилието, което не е могла да приложи, трябва да се обърне в самарянска дейност, тя трябва да вземе
участ
ие в някои благотворителни организации и т. н.
Той и някои негови колеги казват, че когато някой има в себе си душевни енергии, които идват от такива мъчения, трябва да ги отклони към нещо. Нека да се върнем назад към елементарни случаи в психоанализата. Пациентка идва на преглед, болестта й произлиза, както се разкрива от психоаналитичната история, оттам, че в миналото е била влюбена в някого, когото не е получила и това й е останало. Би могъл да бъде и демон, който я измъчва, но в повечето случаи, които лекарите изследват, е така, че нещо се е случило в личното не-съзнавано, което те различават от надличното несъзнавано. И там лекарят опитва да го отклони, като иска да измести това, което е недоузряла фантазия.
Той казва: Когато нуждаеща се от обич душа не е получила своето, любвеобилието, което не е могла да приложи, трябва да се обърне в самарянска дейност, тя трябва да вземе участие в някои благотворителни организации и т. н.
Това може да е много добро, но Юг сам казва, че не винаги се удава тази енергия да се отклони така. Естествено, ученият господин отново трябва да има малко сведения. Затова казва, че енергиите, които седят по такъв начин в душата, имат известна наклонност; те не винаги могат да се дирижират. Нямам нищо против тези изрази, искам само да изтъкна, че не е истина, изобщо не е нищо друго от повтаряне на това, което лаикът често казва, но разбира се, със свои изрази. Юнг разказва един случай, който е много интересен и добре изразява как тази наклонност не може да се дирижира.
към текста >>
454.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Съществено
участ
ие в това, европейското човечество да бъде опазено от американското влияние, взимат именно монасите от Ирландия, които като ирландски посветени християнизират европейския континент.
По един мъдър и честен начин еволюцията е насочвана така, че постепенно се затруднява корабоплаването, което съществува през старите времена от северните страни към Америка. Докато в по-старите времена корабите са пътували от Норвегия към Америка с известна цел - утре ще говоря още за тези неща124, - постепенно се прави Америка напълно да бъде забравена от европейското население, връзката с Америка постепенно да избледнее. През 15-то столетие европейското население не знае нищо за Америка. Развитието се насочва така именно от Рим. Връзката с Америка постепенно е била изгубена, понеже е било необходимо европейското човечество да бъде запазено от американските влияния.
Съществено участие в това, европейското човечество да бъде опазено от американското влияние, взимат именно монасите от Ирландия, които като ирландски посветени християнизират европейския континент.
към текста >>
Всичко това се извършва в неосъзнаваната от човека област, но навсякъде
участ
ват духовни сили, духовни същества, също и при тези чисто физиологични процеси.
Но трябва да се узнае що за съзнателна духовност има отвъд прага на съзнанието. Трябва да се говори за съзнателна духовност отвъд прага на съзнанието, а не за несъзнателна духовност. Да, трябва да сме наясно, че човекът има много неща, за които не знае в обикновеното съзнание. Щеше да е зле за човека, ако в обикновеното съзнание знаеше за всичко, което става в него. Помислете си колко би трябвало да чака със своето ядене и пиене, ако преди това трябва точно да изучи физиологичните и биологичните процеси, които започват да протичат от момента на приемането на храната!
Всичко това се извършва в неосъзнаваната от човека област, но навсякъде участват духовни сили, духовни същества, също и при тези чисто физиологични процеси.
Но човекът не може да чака с яденето и пиенето, докато се научи какво всъщност протича в него? Така протичат много неща в човека. Голяма част, дори по-голямата част от неговото същество е неосъзнавана от него, или по-добре казано, подсъзнателна.
към текста >>
455.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Не става дума да ви представям исторически закономерности или идеи, а за факти във връзка с намерения както на определени личности,
участ
ващи в окултни братства, така и на други същества, които имат влияния върху такива окултни братства, чието влияние е желано от тях.
Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на стремеж към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти. Тъкмо това е точката, която трябва да имаме предвид, защото иначе ще ни бъде трудно да разберем тези неща.
Не става дума да ви представям исторически закономерности или идеи, а за факти във връзка с намерения както на определени личности, участващи в окултни братства, така и на други същества, които имат влияния върху такива окултни братства, чието влияние е желано от тях.
Но такива, каквито са те, не принадлежат към въплътените хора, а са същества от духовния свят, и е много необходимо да го имате предвид особено при сведения като вчерашните. Защото при тези братства имаме работа с различни групи - знаете го от обсъжданията през миналата година126 . Тогава обясних, че сред такива братства имаме работа с група, искаща да се запазят определени висши истини в абсолютна тайна. Но освен това човек има работа с членове на братства, които въпреки другите различия, са били съгласни от средата на 19-то столетие да бъдат разкрити на човечеството предпазливо и по подходящ начин определени истини, чието оповестяване се смята за крайно необходимо. Между тези главни групи има и други с различни нюанси.
към текста >>
Това, което се проявява чрез медиумите, се интерпретира от хората, взимащи
участ
ие в сеансите, като идващо от мъртвите.
Така добронамерените духовни членове на братствата са на погрешното мнение, че чрез използване на медиуми хората биха се убедили в съществуването на духовен свят около тях и тогава въз основа на това убеждение биха могли да им се дадат и по-висши истини. Това би станало, ако биха се осъществили намеренията на добронамерените членове на братствата, ако проявяващото се чрез такива медиуми се тълкува в смисъла, че човек има работа наоколо с духовен свят. Случва се обаче съвсем друго нещо.
Това, което се проявява чрез медиумите, се интерпретира от хората, взимащи участие в сеансите, като идващо от мъртвите.
Поради това проявяващото се чрез спи-ритизма всъщност е разочарование за всички. Оставилите се да бъдат убедени, естествено, най-много съжаляват, че в спи-ритическите сеанси - отчасти с право - се говори само за появяване на духовете на умрелите. Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят. Преди всичко обаче тези неща ги проследяват онези, които са посветени по определен начин. Освен споменатите членове на братства, има членове на други окултни братства, или отчасти и на същите, където има малцинства, а понякога дори мнозинства.
към текста >>
Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже
участ
ниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите.
Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве.
Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите.
Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>
456.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат
участ
ие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора.
Чрез това, че се опознават космическите констелации, се опознават отделните вещества, намиращи се в почвата, течностите и т. н., които, от своя страна, са във връзка със здравето и болестните състояния. От определена страна все повече ще бъде изучавана материалната форма на науката за здравето, която обаче почива на духов-на основа. От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически принципи, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник. Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт!
Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора.
Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие. Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
към текста >>
457.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Затова особена благодарност на
участ
ващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време.
Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>
458.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, предназначени за
участ
ници, запознати с основните линии на духовната наука.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Съответният текст е даден накрая на този том.
Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните линии на духовната наука.
към текста >>
459.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Мъртвият взима
участ
ие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без
участ
ието на мъртвите, само чрез земни средства.
Всъщност вече е желателно такива неща да се оповестят и в откритите лекции, но не е възможно, защото хората не искат да разглеждат такива представи, освен ако не са чули вече нещо от нещата, които се споделят в нашите кръгове. Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите.
Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства.
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
към текста >>
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята
участ
ват и мъртвите.
Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите. Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства.
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
към текста >>
Ще се знае, че това царство, в което сме заедно с мъртвите, същевременно е проникнато от царството на Христос и че чрез Мистерията на Голгота Христос е слязъл на Земята, за да действа там и заедно с нас да
участ
ва на Земята в това, което правим съвместно с мъртвите, доколкото мъртвите работят в земната сфера – сега нямам предвид в извънреден, а в обикновен случай.
Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс. Това царство на съдбата днес все още не се взима под внимание. Но то ще трябва да се вземе под внимание точно както го правим с царството на природата. Тогава същевременно ще се знае, че в царството на съдбоносното влизаме във връзка с мъртвите.
Ще се знае, че това царство, в което сме заедно с мъртвите, същевременно е проникнато от царството на Христос и че чрез Мистерията на Голгота Христос е слязъл на Земята, за да действа там и заедно с нас да участва на Земята в това, което правим съвместно с мъртвите, доколкото мъртвите работят в земната сфера – сега нямам предвид в извънреден, а в обикновен случай.
към текста >>
460.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина
участ
ва целият космос.
За да изясним тази представа, трябва да се запознаем с едно понятие, с една идея, която е сравнително чужда на днешното човечество. Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса. Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на намиращото се като зародиш в животинското или в човешкото същество. Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката.
Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос.
Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това. Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система. Ние трябва да се запознаем с това. Между смъртта и ново раждане човекът работи заедно с висшите същества, със съществата от висшите йерархии в цялата тази силова система, която пронизва космоса. Между смъртта и ново раждане винаги се работи.
към текста >>
Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с
участ
ието на чувствата и волята.
Това, което прави възможно да поставяме въпроси на мъртвите, да споделим нещо с тях, е свързването на емоционалния живот с представите. Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вашето подсъзнание да сподели нещо с мъртвия вечерта. Не е нужно да го споделяте в съзнанието си. Можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа на обяд и вечерта в двадесет и два часа си легнете да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия.
Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята.
Вие трябва да ги насочите, като проявите сърдечен душевен интерес към мъртвия. Трябва да си спомните кога тук сте се обръщали с любов към мъртвия и да се обърнете към него с такова любвеобилно настроение. Не абстрактно, а с участие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия. Тогава това може да продължи в душата така, че вечерта при заспиването, без да знаете, да се превърне във въпрос към мъртвия. Или се опитайте да си припомните какво е било от особен интерес за мъртвия.
към текста >>
Не абстрактно, а с
участ
ие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия.
Можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа на обяд и вечерта в двадесет и два часа си легнете да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия. Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята. Вие трябва да ги насочите, като проявите сърдечен душевен интерес към мъртвия. Трябва да си спомните кога тук сте се обръщали с любов към мъртвия и да се обърнете към него с такова любвеобилно настроение.
Не абстрактно, а с участие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия.
Тогава това може да продължи в душата така, че вечерта при заспиването, без да знаете, да се превърне във въпрос към мъртвия. Или се опитайте да си припомните какво е било от особен интерес за мъртвия. Представете си как сте живели тук с него. Спомнете си конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия? Какво ме заплени?
към текста >>
461.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите
участ
ват в нея.
Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение. Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството. Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин. Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес.
Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея.
Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо
участ
ие в ръководството на физическите земни работи?
Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо участие в ръководството на физическите земни работи?
Други ще вземат участие! Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето. И втората картина, която сега трябва да си представите. Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план.
към текста >>
Други ще вземат
участ
ие!
Запитайте се колко от онези, които биха направили това, което предположихте за 1930 година, паднат по бойните полета и никога повече няма да могат да вземат физическо участие в ръководството на физическите земни работи?
Други ще вземат участие!
Обрисувайте във въображението си тези две картини една до друга: едната – ако тази военна катастрофа не дойде, ще настъпи това, което си представихте относно бъдещето. И втората картина, която сега трябва да си представите. Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи?
към текста >>
462.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да
участ
ва в бдението над знаменията на времето.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности. Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти. Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия.
Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето.
В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>
Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са
участ
вали духове от всички възможни йерархии?
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части.
Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии?
Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях. И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
Но тези йерархии не само са
участ
вали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество?
Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
Приближим ли се до реалната същност на тези човешки обвивки, ги виждаме в тяхната истинност, виждаме как духовните същества от висшите йерархии планомерно и мъдро си взаимодействат във всичко, извършващо се в нашите телесни обвивки, без каквото и да е
участ
ие на нашето съзнание.
Приближим ли се до реалната същност на тези човешки обвивки, ги виждаме в тяхната истинност, виждаме как духовните същества от висшите йерархии планомерно и мъдро си взаимодействат във всичко, извършващо се в нашите телесни обвивки, без каквото и да е участие на нашето съзнание.
От сбитото изложение на „Въведение в тайната наука“ имате представа за взаимодействието на отделните духове от висшите йерархии, в резултат на което възниква човекът, и за това, колко сложни са тези неща, взети поотделно. Но въпреки това, искаме ли да разберем човешкото същество, трябва да навлизаме все по-дълбоко в отделните подробности.
към текста >>
И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще
участ
ват в тях.
Да върви към него с напълно ясно съзнание означава следното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава. И ако наред с това човек медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието. Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука. Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният човек може да изучава духовната наука. Това може всеки, стига сам да не си поставя пречки по пътя.
И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще участват в тях.
към текста >>
В този случай човекът изобщо няма да
участ
ва във всичко това.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения.
В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това.
То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без
участ
ието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща.
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
към текста >>
463.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за
участ
ието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
към текста >>
И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима
участ
ие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече
участ
ие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
Чрез тази отричаща Бог болест в човека стават някои неща. Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен.
И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
към текста >>
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе
участ
ие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да
участ
ва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
464.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек
участ
ва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са
участ
вали съществата от висшите йерархии.
Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е.
в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии.
Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства. Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
И в още по-голяма степен човек ще
участ
ва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И още повече ще се почувства цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание.
към текста >>
И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек
участ
ва не напълно.
Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период.
И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно.
Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е
участ
вала третата йерархия.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия.
Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са
участ
вали в построяването на Готардския тунел.
Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели.
Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел.
На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс.
към текста >>
465.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето
участ
ие.
Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас.
Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие.
Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>
висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да
участ
ва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г.
висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство.
към текста >>
466.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Сградата не можа да бъде завършена в срока, който, възможно е, някои да са си представяли когато са
участ
вали тогава в полагането на Основния Камък или в своите мисли, или по друг начин свързан с Основния Камък.
Сградата не можа да бъде завършена в срока, който, възможно е, някои да са си представяли когато са участвали тогава в полагането на Основния Камък или в своите мисли, или по друг начин свързан с Основния Камък.
Но това не е така съществено. Същественото в тази сграда, макар и да стои пред нас още незавършена, е, че изобщо я има. Даже ако тя не е готова, същественото е, че я има, и че от формите и е видно, от какъв дух е инспирирана. За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили. Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава.
към текста >>
Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да
участ
ва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум.
Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно.
към текста >>
Неговото
участ
ие в движението нагоре-надолу е било за него също
участ
ие в мировия интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект.
Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно.
към текста >>
Участ
ието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект.
Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно. Така е усещал древният човек.
към текста >>
467.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да
участ
ваш в борбата на един вид богове с друг вид.
И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове.
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид.
Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
Да проявиш воля също означава да
участ
ваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой.
Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове. Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид.
Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой.
Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
Тези същества се стремят от детството, без наше
участ
ие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Има други сили, които се стремят към точно обратното. Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма.
към текста >>
468.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как
участ
ък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
към текста >>
469.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин
участ
ие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
Този трети импулс се намира повече на Запад. Така, имаме Христовия народ, църковния народ, а сега и един трети импулс, който по един определен начин импулсира народите (правилно е да се каже не инспирира, а импулсира). Това е така, мили приятели. Трябва да се каже: Онова, което в крайната си форма е довело до появяването на йезуитството, като народно опълчение на генералисимус Исус Христос, има дълбоки основи в цялата същност на цивилизования свят.Невъзможно е да се разбере тази същност, ако не се погледне към нещо отдалечено по-назад в човешката история, което обаче е продължило да действа и в последствие. Навярно знаете от външната история и историята на религията, че част от различните форми, в които отначало Християнството направи своя, ако мога така да се изразя, победоносен поход от изток на запад, бяха арианството и тринитарианството.
Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
към текста >>
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да
участ
ва наравно в развитието на човечеството.
Следващо нещо, което трябва да върви успоредно с развитието към социализъм, е свързано с духовния живот. Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха.
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството.
Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
към текста >>
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото
участ
ие в еволюцията.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което
участ
ва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща.
– Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
470.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе
участ
ие в тази важна битка.
Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси.
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Следователно човекът трябва да вземе
участ
ие в тази битка.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън. А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива. Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания.
Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да
участ
ваме в ритуалите.
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща.
Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите.
Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
към текста >>
471.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Човекът
участ
ва във всеки негов етап.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал.
Човекът участва във всеки негов етап.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
472.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да
участ
вуват в нещо теософско или антропософско.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско.
Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература. Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>
473.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Че главата също
участ
вува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм.
Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно. Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво
участ
ие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека.
Следователно при човешката глава имаме работа с едно развитие от животинското, обаче сега вече с едно протичащо обратно развитие, с един процес на разграждане. Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека.
Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
към текста >>
Самият Михаел взе
участ
ие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота.
Подготвителното време изтече.
Самият Михаел взе участие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота.
От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството. Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
към текста >>
474.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел
участ
ие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството. Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род.
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове.
към текста >>
Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които
участ
вуват, е само едно повърхностно формулиране.
Така един много близкостоящ факт ни показва, как трябва да разглеждаме преобразованията на душевното устройство на хората. С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време. Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата. Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество. Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето.
Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране.
Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули. Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е. да бъде усвоен един социален импулс.
към текста >>
Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са
участ
вували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем. Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно?
Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем.
Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание. На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време. Това е един проблем, ужасен по своето естество. Когато го проучим духовнонаучно, откриваме, че тези затъмнени съзнания са били вратите, именно тези същества са завладели съзнанието на тези хора, завладели са затъмнените, помрачените съзнания на тези хора и са действували с тяхното съзнание.
към текста >>
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са
участ
вували всъщност в тази метаморфоза.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
към текста >>
475.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес,
участ
вува много силно човешкото етерно тяло.
Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло.
Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха. И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
476.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и
участ
вуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те
участ
вуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа.
Личното действува навсякъде. И когато някога ще бъде написана историята на последните 5 до 6 години, тя ще може да бъде написана само от духовнонаучни основи. Тогава в тези глави на световната история ще се намира много от това, колко безкрайно много личното е действувало във великите световноисторически събития. Аз казах: ще бъде невъзможно да се говори върху последните 5 до 6 години относно събитията, които са станали през тяхно време, без духовнонаучни основи. Достатъчно е да посоча само онова, което също често пъти съм посочвал вече тук.
От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа.
Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята.
към текста >>
477.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
По един или друг начин всеки
участ
ва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения.
Нека сега прекараме накратко пред нашето духовно виждане тези три потока в тяхната последователност. Ние днес имаме духовен живот.
По един или друг начин всеки участва в този духовен живот: Някой, може би защото начинът му на живот се определя от икономически обстоятелства или обществено положение, учи само в основно училище; друг може би е приет по-нататък в образователните ни учреждения.
И наученото по този начин от човешките същества живее и действа сред нас в социалния ни живот. Чрез това ние сме свързани с нашите ближни.
към текста >>
478.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Михаил отново пое инициативата и може да
участ
ва в душевния живот на онези, които търсят пътищата към него.
Оттогава на мястото на Михаил се появиха други регенти на душите; но през ноември 1879 год.
Михаил отново пое инициативата и може да участва в душевния живот на онези, които търсят пътищата към него.
Тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Можем да говорим за "пътищата на Михаил" точно като за "пътищата на духовно-научното познание".
към текста >>
479.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да
участ
ваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век.
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек.
Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век.
В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>
480.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно
участ
ие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
към текста >>
481.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И отново, ако проследим онова, което е станало от Мистерията на Голгота насам, там отново ще открием, че можем да я разберем само, като си спомним, че Христос, който премина през Мистерията на Голгота, от тогава на сетне дейно
участ
ва в еволюцията на човека.
Ако погледнем назад до началото на човешката еволюция на земята и след това я проследим през хилядите години, които предшествуват Мистерията на Голгота, ще открием, че през онова време, независимо от това колко са велики и огромни постиженията на отделните народи, всички тези постижения представляват всъщност един вид подготовка това бяха подготвителни степени за онова, което стана при Мистерията на Голгота, заради човечеството.
И отново, ако проследим онова, което е станало от Мистерията на Голгота насам, там отново ще открием, че можем да я разберем само, като си спомним, че Христос, който премина през Мистерията на Голгота, от тогава на сетне дейно участва в еволюцията на човека.
към текста >>
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава
участ
вуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване. Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство.
Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
към текста >>
482.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да
участ
ваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
към текста >>
483.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Тогава спомените, така да се каже,
участ
вуват за кратко време но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност.
Онова живо огледало, което носим в себе си, също отразява, но по съвсем друг начин. В хода на времето, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съзнанието и така ние имаме спомен за нашите изживявания. Ако строшим едно обикновен огледало, ние поглеждаме зад него. Погледът ни попада в една област, коя то е била затворена за нас именно поради целостта на здравото огледало. Но ако вътрешно се упражняваме по един правилен начин, тогава ще достигнем, както често съм казвал, до нещо като строшаване на вътрешното огледало.
Тогава спомените, така да се каже, участвуват за кратко време но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност.
И точно когато се вглеждаме дълбоко в себе си, когато се вглеждаме зад огледалото на спомените, ние съзираме това, което вчера аз описах като един вид огнище на разрушение.
към текста >>
484.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без
участ
ието на волята.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз. Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята.
Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло,
участ
вуват в будния сетивно-възприятен живот.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание. Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло.
Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот.
Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят. На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят. И аз мога да прибавя: Вътре в този обективен кипеж на мислите, играе това, което е субективната мисъл (бяло), тя е която заглушава другата и която също се движи и снове между етерното и физическото тяло. В действителност, когато мислим, ние живеем както се изразих вече, фигуративно, но ясно в това междинно пространство между етерното и физическото тяло. С нашите субективни мисли ние заглушаваме обективните мисли, които са постоянно там, независимо дали сме будни или спим.
към текста >>
Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където
участ
вуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло.
Сънищата трябва да бъдат прекъснати. Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е. именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа.
Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло.
В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции. Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>
485.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И само доколкото Земята
участ
вува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа. Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание.
И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта.
В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно. Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме
участ
ници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване. Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията. Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после.
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот.
към текста >>
486.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От тези области в които съзнанието не
участ
вува се заражда нещо обективно.
Но какво живее там?
От тези области в които съзнанието не участвува се заражда нещо обективно.
То е наистина нещо обективно, защото се подчинява на закономерности, чрез които ние преминаваме през Портата на смъртта като морални човешки същества. Това, което блясва в този момент, е съвестта. Психологически е несъмнено: Тук се намира същинският извор на човешката съвест. И ако днешната психология би искала действително да се залови за тези неща, тя трябва да проучи именно тези направления на душевния живот, и с цялата си акуратност тя би открила пълно потвърждение на тези душевни направления, според както те са представени от Антропософията.
към текста >>
487.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно
участ
ие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах.
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
488.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно
участ
вува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин. Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане. Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта.
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
489.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе
участ
ие в новото въплъщение на Земната планета.
Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета.
И тогава, с оглед на човешкото физическо тяло, ще се изгради нещо, което можем да наречем природно царство на бъдещето, което все още не е тук да, едно природно царство на бъдещето. От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и мъртво в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
към текста >>
490.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно
участ
ие и сътрудничество.
Ето какво представлява днешната Азова култура. И в този си вид тя ще напредва все повече и повече. Но на света дойде и антропософската Духовна Наука. Нещата се промениха. Един съвременен теолог беше споменал, че няма да прочете „Хрониката Акаша“, ако аз не му я изпратя в луксозно илюстрирано издание.
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и сътрудничество.
Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“.
към текста >>
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно
участ
ие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо.
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо.
Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>
491.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха
участ
ник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
492.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Духовните опитности на човека
Участ
ието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
към текста >>
Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство
Участ
ието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт.
Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт.
към текста >>
493.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Общо взето ние
участ
вуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще
участ
ват в бъдещата еволюция на Космоса.
На човека изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа. Душевният свят носи в себе си зародишите на бъдещия свят. В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия свят.
И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
към текста >>
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно
участ
ие на човека.
Човек ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха. И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция.
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека.
След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>
494.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с
участ
ието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
към текста >>
Ако ми позволите този израз, човек само „
участ
вуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно
участ
ие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да
участ
вува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното
участ
ие, личната инициатива на човека.
Самото християнство също се оказа вплетено в мрежите на тази теология. Християнството се теологизира. Както латинският език бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията. Обаче най-истинският и жизнеустойчив елемент на християнството премина именно в споменатия луциферически елемент, който от своя страна бе надянал една измамна ариманическа маска. Вместо истинското християнство, над света се понесе теологията, или с други думи: Една разновидност на културата.
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на човека.
Разбира се, тя не можеше напълно да се съедини с това, което идва отгоре. И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална фаза, фазата на Ренесанса.
към текста >>
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той
участ
вуваше в нея така да се каже само до определена степен.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този
участ
ник има тези права, на четвърто място: Другият
участ
ник има тези задължения и т.н.
Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти.
Щом Ариман се вмъкне в даден комитет, подготвящ един или друг регламент, тогава той е като риба във вода: 1, 2, 3 първо трябва да се направи това, после трябва да се направи онова, на трето място: този участник има тези права, на четвърто място: Другият участник има тези задължения и т.н.
Разбира се, след време никой не си спомня тези права и задължения, но в момента те са най-важното. И когато регламентът е готов, хората започват да служат на Ариман. Тогава те започват да се обръщат към този или онзи параграф.
към текста >>
От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не
участ
вува в това, което те вършат.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието.
От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат.
Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>
495.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, идва ред и на нашето активно
участ
ие във външния свят.
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят.
Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят.
Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие. И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята. В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец. Девето: Човекът-ловец.
към текста >>
Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена,
участ
вуващи във формирането на човешкото същество.
Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество.
Първите четири звена ни отпращат навън в Космоса; последните четири звена ни свалят обратно на Земята, а самите звезди идват в съображение само дотолкова, доколкото са покрити от Земята. При средните четири звена звездите и Земята са в равновесие. Там човекът е в своя „вътрешен свят“.
към текста >>
496.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега вече ние
участ
вуваме във външния свят.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен. Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения. Ето как стигнахме до двигателния живот. Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят.
Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той
участ
вува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
към текста >>
497.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно
участ
ие в минерализацията на човека.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята.
Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>
Всичко това ни помага да разберем душевния живот ние вече знаем, че тъкмо мисловният живот на човека е нещо душевно, с други думи той просто не
участ
вува в материалния живот.
Всичко това ни помага да разберем душевния живот ние вече знаем, че тъкмо мисловният живот на човека е нещо душевно, с други думи той просто не участвува в материалния живот.
към текста >>
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло
участ
вуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
498.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И в своята монография той ще отбележи: Всичко това е известно, обаче не се знае по какъв начин е възникнал черният дроб, как действуват върху него хемостатиката и хемодинамиката, не се знае как действуват централната и периферната нервна система, какво е точно
участ
ието на черния дроб в хранителните процеси и т.н.
И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка. И той ще е доволен, защото няма нужда да говори за неизвестното. Бенедикт обаче би казал: Добре, черният дроб отделя жлъчка; това произтича от биохимичните свойства на чернодробните клетки. Само че като твърде съвестен учен, аз трябва да изтъкна и всичко, което не зная за черния дроб и жлъчката.
И в своята монография той ще отбележи: Всичко това е известно, обаче не се знае по какъв начин е възникнал черният дроб, как действуват върху него хемостатиката и хемодинамиката, не се знае как действуват централната и периферната нервна система, какво е точно участието на черния дроб в хранителните процеси и т.н.
Навсякъде би звучал лайтмотивът: „това ние не знаем“. Тази би била и съществената особеност в книгите на Бенедикт. Изобщо като учен, той би бил твърде незначителен.
към текста >>
499.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче се обърнем към духовната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този израз „
участ
вува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
Ако обаче се обърнем към духовната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този израз „участвува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
също и с онази част от своето същество, в която действува волята.
към текста >>
500.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние непрекъснато
участ
вуваме в „сътворението“.
И цялата ни идея за „сътворението“ на света и човека, скъпи мои приятели, се оказва съвсем неправдоподобна, ако я прилагаме само върху определени моменти и събития.
Ние непрекъснато участвуваме в „сътворението“.
Всяка нощ, понесени върху крилата на Духа, ние творим; всяка нощ ние подновяваме „сътворението“ на нашата двигателно-веществообменна система.
към текста >>
Когато поглеждаме към небесните простори на Космоса, ние отправяме поглед не само към един свят, който разбран правилно ни изпълва с възхищение и трепет; ние трябва да се научим да отправяме поглед и в непосредственото
участ
ие на свръхчовешките сили в нашия собствен организъм.
Когато поглеждаме към небесните простори на Космоса, ние отправяме поглед не само към един свят, който разбран правилно ни изпълва с възхищение и трепет; ние трябва да се научим да отправяме поглед и в непосредственото участие на свръхчовешките сили в нашия собствен организъм.
към текста >>
В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от
участ
ниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение. Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост.
В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора.
Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква. Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Преди години в Хелзинки аз взех
участ
ие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост.
Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал
участ
вуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
Тази задача е належаща, скъпи мои приятели, но тя изисква колосална вътрешна енергия; защото аз можах да наблюдавам как в споменатия Великденски ритуал участвуваха умни и надарени хора, но как ритуалът из три от тях следите на каквото и да е човешко съзнание; да, свещениците-комедианти са готови да изопачат тъкмо най-сериозното и вълнуващо свещенодействие.
към текста >>
501.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от
участ
ниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин. Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът. И ето, че се появи лебедът, т.е.
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
към текста >>
502.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е
участ
вал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана.
Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов.
Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана.
Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха.
към текста >>
503.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в
участ
ие хидравлични те сили в помощ за въглищата.
Очевидно е, неговата умисъл тук е просто иронична. Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване. Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили.
От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата.
С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид. Човешкият живот става много скъп, по причина на машината. Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл.
към текста >>
НАГОРЕ