Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
66
резултата от
44
текста с корен от думите : '
Утроба
'.
1.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в
утроба
та на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди.
Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди.
Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения. Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това.
към текста >>
2.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена
утроба
та, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света.
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
3.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както новороденото дете се развива в майчината
утроба
, така и духовният човек изниква от физическото тяло.
Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот. Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят.
Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло.
Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие. Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината
утроба
.
Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло.
Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба.
По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие. Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
Както детето още в майчината
утроба
живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие.
Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
В противен случай той би приличал на едно дете в майчината
утроба
, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз. Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание.
В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа. Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>
4.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в
утроба
та на майката.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие. Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката.
И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>
5.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек не може да се роди в духовния свят с вече развити "духовни очи", ако те не са формирани още в условията на физическия свят, както и новороденото дете не би могло да се появи на бял свят с физически очи, без те да са формирани в майчината
утроба
.
Човек не може да се роди в духовния свят с вече развити "духовни очи", ако те не са формирани още в условията на физическия свят, както и новороденото дете не би могло да се появи на бял свят с физически очи, без те да са формирани в майчината утроба.
към текста >>
6.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сега физическите процеси са потопени в етерните и почиват там като в сигурна майчина
утроба
.
Трябва да правим разлика между външното явление и вътрешната закономерност. Едно физическо явление може да се етеризира, да се астрализира и въпреки това да запази своите физически закономерности. Точно такъв е случаят, когато на Луната физическото тяло на човека достигна определена степен от своето съвършенство. То добива етерна форма. Но свръхсетивното съзнание, което може да наблюдава такива неща, установява как едно такова етеризирано тяло е проникнато не от законите на етерния, а от тези на физическия свят.
Сега физическите процеси са потопени в етерните и почиват там като в сигурна майчина утроба.
По-късно те отново се явяват във физическа форма, но на една по-висша степен. Ако на Луната човешките същества биха запазили своето физическо тяло в неговата груба физическа форма, Луната никога не би могла да се съедини със Слънцето. Чрез приемането на етерната форма, физическото тяло става много по-сродно с етерното тяло и по този на чин то може да се проникне по-дълбоко с онези части на етерното и астралното тяло, които по времето на слънчевите цикли от Лунното развитие трябваше да се отделят от него. Човекът, който по времето докато Слънцето и Луната бяха разделени, изглеждаше като едно двойствено същество, сега отново става едно цяло. Физическото става в известен смисъл по-душевно; затова пък и душевното е вече по-тясно свързано с физическото.
към текста >>
7.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в
утроба
та на майката".
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни?
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката".
към текста >>
8.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в
утроба
та на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване. В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване. Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание.
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
9.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в
утроба
та на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата. Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили.
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
към текста >>
10.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в
утроба
та на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете.
Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността. Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
към текста >>
11.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
До смяната на зъбите, впечатления, които искат да проникнат до етерното тяло, не могат да го достигнат, така както светлината и въздухът на физическия свят не могат да достигнат физическото тяло, намиращо се в майчината
утроба
.
Така че Духовната Наука говори за три раждания на човека.
До смяната на зъбите, впечатления, които искат да проникнат до етерното тяло, не могат да го достигнат, така както светлината и въздухът на физическия свят не могат да достигнат физическото тяло, намиращо се в майчината утроба.
към текста >>
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината
утроба
без въздействието на външната светлина.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
очите и ушите се развиват в майчината
утроба
без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия.
Едва с настъпването на половата зрелост се ражда и астралното тяло. Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум. Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр.
очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия.
към текста >>
12.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
духовното дете в душевната
утроба
;
духовното дете в душевната утроба;
към текста >>
Да бликне иска от световната
утроба
Да бликне иска от световната утроба
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата
утроба
ще потекат реки от жива вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
14.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Всяко човешко същество преповтаря в майчината
утроба
степените, през които човечеството вече е преминало.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено.
Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало.
Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област. Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена.
към текста >>
15.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нима може втори път да влезе в
утроба
та на майка си и да се роди?
„Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ?
Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
към текста >>
Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината
утроба
- бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно.
Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
към текста >>
Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината
утроба
, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно. Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет. И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята.
Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято
утроба
израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
17.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от
утроба
та на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха. Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи. Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха.
Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
към текста >>
18.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината
утроба
, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина! Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера! Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя.
Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
19.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в
утроба
та на майката пълно време.
Защото тогава още е имало голям брой хора, които можеха да виждат, какво всъщност е ставало: а именно, че при раждането на този Буда е ставало нещо твърде различно от това, което става при раждането на някой обикновен човек. В писанията на изтока, а именно в онези писания, които разглеждат този въпрос е най-дълбокото разбиране, раждането на Буда се описва в "голям стил", ако можем да се изразим така. Там се разказва, че на царицата Майа, "образецът на великата майка", било предсказано, че тя ще донесе на света едно велико същество. После, когато това същество се ражда, това раждане става преждевременно. Често пъти този е начинът за изпращане на едно велико същество в света: то се ражда преждевременно.
Защото тогава човешкото същество, в което висшето духовно същество трябва да се въплъти, не се съединява така тясно с материята, както когато то е носено в утробата на майката пълно време.
По-нататък в най-важните писания на Изтока се съобщава, че в момента, когато Буда е бил роден, той е бил озарен, веднага отворил очи и ги насочил към четирите главни точки на света, към север, юг, изток и запад. По-нататък ни се казва, че веднага той направил седем стъпки и че следите на тези стъпки са заровени в почвата, върху която е стъпвал. Също така той проговорил веднага след раждането, така ни се казва, и думите, които изговорил, гласят: "Този е животът, в който от Бодисатва Аз ставам Буда, последното от преражданията, които имам да измина на Земята! "
към текста >>
20.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той не е бил носен до пълна зрялост в
утроба
та на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
От своето еврейско посвещение той беше научил, че когато Христовият дух би живял в едно човешко тяло и това тяло би умряло, Христос ще се намира в аурата на Земята, ще присъствува там и едно ясновиждащо око ще може да го види. Той знаеше това, но до тогава не беше можал да го намери там, не беше в състояние да стори това. Защото той беше посветен, но не и ясновиждащ. Все пак той имаше предразположения да стане ясновидец по един анормален път и сам описва, в какво се състои това предразположение. Той счита за една "благодат свише'' това, че се е родил преждевременно, което общо взето се превежда с израза: роден преди срока, недоносче.
Той не е бил носен до пълна зрялост в утробата на своята майка, преминал от духовния във физическия свят преди да е добил напълно елементите на земното съществуване.
Дошъл е на света преди часа, в който обикновено човек се откъсва от условията създаващи несъзнателния живот в съюз с духовните сили. Ето защо по пътя за Дамаск неговите духовни очи се отварят. Така и неговият поглед се отвори преждевременно за духовния свят: той видя аурата на Земята и видя, че Христос се намира в тази аура. Следователно изпълнило се бе времето, срокът, когато Христос беше живял в едно човешко тяло. Той имаше доказателството, че Христос беше умрял на кръста.
към текста >>
21.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Детето на Елисавета трепва в майчината
утроба
, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането. Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете духовни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване.
към текста >>
22.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи
утроба
та на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
Нирманакайя на Буда беше тази, която пробуди Азовата сила на Йоан Кръстител по такъв начин, както по-рано духовните сили упражняваха своите въздействия върху Илия. В миналото съществото Илия изпадаше в екстатични състояния; тогава говореше Бог и изпълваше неговия Аз с .една реална сила, която можеше да бъде пренасяна също и във външния свят.
Сега налице отново беше едно духовно същество, което витаеше над Натановия Исус като Нирманакайя на Буда; и сега тъкмо то раздвижи утробата на Елисавета, която трябваше да роди Йоан, раздвижи самия зародиш на Йоан, намираш се в шестия месец от бременността и пробуди неговия Аз.
И сега тази сила, понеже се намираше по-близо до Земята, предизвика не само една инспирация, а едно истинско формиране на Йоановия Аз. Под влиянието на тази, която тук е наречена Мария, Азът на Йоан Кръстител се пробуди. Ето как Нирманакайя на Буда действува пробуждащо и освобождаващо дори до равнището на физическата субстанция върху Аза на някогашния Илия, върху сегашния Аз на Йоан Кръстител. И какво можем да очакваме ние сега?
към текста >>
23.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината
утроба
: Настъпва един вид етерно раждане.
Ние знаем тези неща са по-подробно описани в малката книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията" -, че с изтичането на седмата година, в духовния свят става нещо подобно на това, което става във физическия свят, когато детето излиза от майчината утроба: Настъпва един вид етерно раждане.
С настъпването на четиринадесетата година т.е. с настъпването на половата зрялост става едно астрално раждане, което означава, че тогава човешкото астрално тяло се освобождава и постига самостоятелност. Проследим ли човешкото развитие с духовен поглед, то ни се представя още по-сложно. На повърхностния поглед убягват много от онези съществени различия, които се проявяват едва в по-късна възраст. Днес се приема, че от определен момент нататък, с човека не настъпват повече никакви промени.
към текста >>
24.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в
утроба
та си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство?
Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини.
Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство?
Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той посади в нея това качество, тази склонност. Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни. Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: защото той диша. Друг един може да каже: Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бих го извадил от водата, където се давеше!
към текста >>
25.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Третото идва в
утроба
та на майката от Космоса.
От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса. И само когато една нова наука ще разбере процесите в човешката зародишна клетка, под ръководството на това окултно познание, ще бъде разбираемо онова, което сега не може да бъде разбираемо сега за ясно мислещия човек и никакво описание на естествената наука. Дали четете остроумните обяснения върху това при Хегел, или при някой друг представител на естествената наука, навсякъде ще намерите, че нещата не са разбираеми от само себе си. Това, което именно не се знае, то е, че нещо трето се съединява с това, което идва от бащата и от майката.
Третото идва в утробата на майката от Космоса.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината
утроба
Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което човек ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana.
Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което човек ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana.
към текста >>
27.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в
утроба
та на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
28.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината
утроба
изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност?
Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината
утроба
ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност? Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И всъщност наистина е така: Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината
утроба
.
И всъщност наистина е така: Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба.
В майчината утроба се изработва само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата.
към текста >>
В майчината
утроба
се изработва само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата.
И всъщност наистина е така: Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба.
В майчината утроба се изработва само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата.
към текста >>
29.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И едва тогава, после е прието от майчината
утроба
и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас. Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно.
И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
30.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в
утроба
та на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска. От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение.
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
към текста >>
31.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната
утроба
на природния свят?
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници. Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване.
Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
32.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от
утроба
та на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни.
И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
33.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в
утроба
та на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса.
към текста >>
И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в
утроба
та си цялата своя духовност.
Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса. И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник.
И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност.
Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
към текста >>
Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в
утроба
та си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата. Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането. Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен. Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили.
Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
34.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И Земята става
утроба
на онова, което прокапва там долу.
Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали.
И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу.
И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>
И всичко, което става вън от земната област, не е майчина
утроба
за растението.
Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща.
И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението.
Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията.
към текста >>
Той не знаеше още само, какво става долу под почвата, че Земята става
утроба
за растенията.
Гьоте се дразни много силно от това, че хората виждат разпространени по ливадите само сватби. Това му се виждаше като нещо неестествено. Но това беше едно много сигурно инстинктивно чувство. Гьоте не можеше още само да знае, за какво се касае тук, но неговото инстинктивно чувство беше много сигурно. Той не можеше да разбере от своя инстинкт, че там горе в цветовете трябваше да става оплождането.
Той не знаеше още само, какво става долу под почвата, че Земята става утроба за растенията.
Но че това, което става горе, не е онова, за което ботаниците го считат, то е нещо, което Гьоте чувствуваше инстинктивно.
към текста >>
35.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Можеше да се види как антропософията се ражда по един жив начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина
утроба
в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството.
Това, което трябваше да се роди в антропософията, светеше вече, макар и по един пълен с тайнственост начин, през събитията на времето. То светеше, макар и не чрез впрегнатата в едно или друго конфесионално или социално течение човешка душа, а чрез онова, с което тя е свързана с великите духовни течения, които действат на Земята. И вече можеше да се види, как това, което действаше върху различни области при отделните хора, от настъпването на епохата на Михаил до изтичането на Кали-Юга, Духът на времето, говореше така, че това говорене беше зов за антропософските откровения.
Можеше да се види как антропософията се ражда по един жив начин като едно същество, което трябваше да бъде родено, но което почиваше като в майчина утроба в онова, което от първите християнски столетия на Земята подготви школата на Шартр и което след това намери своето продължение в свръхсетивния свят във взаимна дейност с онова, което продължаваше да действа на Земята в аристотелически оцветената защита на християнството.
към текста >>
36.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в
утроба
та на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
към текста >>
В майчината
утроба
, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух.
В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят.
Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката. Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне
утроба
та на майката.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят.
Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в
утроба
та на божествения свръхсетивен свят.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят.
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
38.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в
утроба
та на божествения свръхсетивен свят.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят.
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
39.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата
утроба
, а ще излезе навън в белия свят?
Сега би трябвало да поставим въпроса: Откъде идва всичко това? И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността?
– И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят?
– Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята
утроба
; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване. Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност. Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката.
Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>
40.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа
утроба
.
С нашето мислене ние се блъсваме в нещо подобно на стена. За сега мисленето не може да премине отвъд тази стена. И тук трябва да дойде ясновидството, което да премине отвъд. Но мисленето за сега не може да премине.
Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа утроба.
Или ние си го представяме като нещо, което ни обкръжава в най-широкото космическо пространство, /Виж рис. №7, червено-жълто/. И ние тръгваме от това, което в най-широкото космическо пространство ни обкръжава под формата на ритъм, носещ в себе си най-големите интервали, които имаме, и преминаваме към това, което в човека засега ни се представя като един по-малък интервал, дихателното движение.
към текста >>
№7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата
утроба
, тогава ние се приближаваме към Аза.
Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис.
№7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза.
Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза. Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
41.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в
утроба
та на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото.
Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате. Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
42.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината
утроба
тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре.
Синилната киселина в кометите. Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо.
Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре.
Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие. Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.
към текста >>
43.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината
утроба
, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
И така, той трябва да се развива вътре, в тъмнина.
към текста >>
И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината
утроба
тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство.
И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре.
Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина!
към текста >>
44.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Морето представлява земната
утроба
, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими.
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Всичко, което представлява
утроба
та, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от Земята, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната
утроба
.
Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса. Сетивните органи и очите са изградени от Космоса, като подражание на него самия.
Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от Земята, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната утроба.
Именно в това е разликата.
към текста >>
НАГОРЕ