Търсене в текстове за 'Устрем'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 401 резултата от 264 текста с части от думите : 'Устрем'.

1. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

2. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Неговият интерес прескача субективния свят на представите и се устремява към това, което поражда представи.
Застъпващият това становище се интересува не за вътрешната взаимовръзка на своите осъзнати възприятия, а за техните вече неосъзнавани причини, които имат независещо от него битие, докато възприятията - по негово мнение - изчезват, щом той отвърне сетивата си от нещата. Според това гледище нашето съзнание функционира като огледало, чиито образи на определени предмети изчезват в мига, в който отразяващата му повърхност не е обърната към тях. Но който не вижда самите неща, а само техните огледални отражения, той трябва от поведението им чрез заключения да се осведоми непряко за естеството на нещата. Такова становище заема по-новото естествознание, което използва възприятията само като последно средство, за да намери обяснение за стоящите зад тях и сами реално съществуващи процеси на материята. Ако философът, като критически идеалист изобщо признава някакво битие, неговият стремеж към познание се насочва чрез косвено използване на представите единствено към това битие. Неговият интерес прескача субективния свят на представите и се устремява към това, което поражда представи.
към текста >>

3. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Той не си представя основата на света като премъдра и предобра същност, а като сляп устрем или сляпа воля.
Шопенхауер гледа на нещата другояче. Той не си представя основата на света като премъдра и предобра същност, а като сляп устрем или сляпа воля. Основна черта на всяка воля е вечният стремеж, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога. Защото след постигането на една преследвана цел възниква нова нужда и така нататък. Трайността на удовлетворението при всяко положение може да бъде само нищожна. Цялото останало съдържание на живота ни е неудовлетворено напиране, сиреч недоволство, страдания. Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука.
към текста >>

Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука.
Той не си представя основата на света като премъдра и предобра същност, а като сляп устрем или сляпа воля. Основна черта на всяка воля е вечният стремеж, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога. Защото след постигането на една преследвана цел възниква нова нужда и така нататък. Трайността на удовлетворението при всяко положение може да бъде само нищожна. Цялото останало съдържание на живота ни е неудовлетворено напиране, сиреч недоволство, страдания. Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука. Ето защо сравнително по-добре е човек да задушава в себе си желанията и нуждите, да умъртвява волята си. Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност.
към текста >>

Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването.
към текста >>

4. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

В тях той се представя като устремен нагоре.
И така, почувствах импулс да обрисувам картина на мисловния и чувствен живот на Ницше. Вярвам, че една такава картина би била най-реалистична, ако се вземат под внимание неговите последни произведения. Както направих аз. По-ранните книги ни разкриват Ницше като търсещ. В тях той се представя като устремен нагоре. В късните му творби го виждаме издигнат на връх, чиято височина подобава на самобит-ната му духовна натура. В повечето издадени досега книги за Ницше развитието му е представено така, сякаш той, в различните времена, е имал малко или повече различаващи се едно от друго убеждения в своите произведения. Опитах се да покажа, че при Ницше не става въпрос за промяна на убеждения, а само за възходящо движение, за естествено развитие на една личност, която все още не е открила съответстващата форма за своите възгледи, когато е писала първите си творби.
към текста >>

5. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин. Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си.
към текста >>

Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо.
са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си.
към текста >>

Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“.
По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“. Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“. Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел. На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
към текста >>

Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята.
Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред.
към текста >>

Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“.
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си. Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да даде на живота ми правило, което не зависи от мен и от моята воля, тъй говори духът на това ниво. На това правило трябва да се подчиня. Свободен съм, смята духът, но само свободен, за да следвам такова правило.
към текста >>

„Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>

Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия. Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство. Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател. Противоположност на дионисиевия човек е аполоновият, чийто „взор се възбужда от всичко, така че да добие визионерска сила“67. Към визии, образи за неща, които се намират отвъд човешката действителност, се е устремил аполоновият дух, а не към сътворена от самия него мъдрост.
към текста >>

6. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието. Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено. При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога. Това не можеше да допусне схоластикът. Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ. В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>

7. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова дълго време са се стремили."
Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение. В сетивния свят той иска да търси Духа. Не е ли това един факт, който може да се сравни с умирането? „Именно онези смята Сократ които правилно се занимават с философия, без разбира се другите да забележат, се стремят към това, да умрат. И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова дълго време са се стремили."
към текста >>

8. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

(Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите.
Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели. Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение. (Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите. За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос.
към текста >>

9. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност.
За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят. По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям. Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части. Едната получава своята форма и цвят от физическия живот, другата ги получава от духовното съществувание.
към текста >>

10. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Към това единство устремява той сега своя поглед, пълен с обожание и преклонение; съобразно него изпълнява и своите култови действия.
То намира израз във всяка форма на обожание, което човекът изпитва към единството и хармонията на света. Религиозният живот на човека също води своето начало от това отражение. Той проумява, че великият смисъл на съществуванието не се намира в единичното и преходното. Преходното вече изглежда за него само "символ" и бледо копие на вечното, на хармоничното единство. Към това единство устремява той сега своя поглед, пълен с обожание и преклонение; съобразно него изпълнява и своите култови действия.
към текста >>

11. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност.
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл като такава живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес. Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
към текста >>

Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро.
Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление. Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>

12. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

И наистина, със своите строги закони, които не се ръководят от сетивните явления, математиката е една добра подготовка за устремените към познания хора.
Ето защо Платон изисквал от онези, които пожелавали да влязат в неговата школа най-напред да преминат през едно математическо обучение. И наистина, със своите строги закони, които не се ръководят от сетивните явления, математиката е една добра подготовка за устремените към познания хора. Ако искат да напредват, те са длъжни да се освободят от всеки произвол, който застрашава самостоятелния ход на тяхното мислене. Изобщо, окултният изследовател започва да се подчинява само на онези изисквания, които идват от чистото мислене. Той се научава да дава предимство на онези мисли, които служат на душевното познание. Неговият мисловен живот става отражение на безпристрастното математическо съждение и дедукция.
към текста >>

Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата. Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата. Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми? Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив. Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух. За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща. И който не е способен да наблюдава дори най-незначителните подробности, ще стигне само до бледи, безжизнени мисли, а не до непосредствен поглед в духовния свят.
към текста >>

13. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание.
КЪМ СТР. 49 Когато тук заявявам, че "човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение", аз искам да загатна за особено състояние на душата, в което се намира тя през периода между смъртта и новото раждане. Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата. Сега душата вижда своето несъвършенство, дължащо се на предишните земни животи и най-вече на допуснатите злодеяния или неправилни мисли. През периода между смъртта и новото раждане, у нея се пробужда един подтик, подобен на волята, който я кара да отстрани това несъвършенство. Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание.
към текста >>

14. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
И както всеки може да усвои писмеността, ако приложи подходящи средства, така и всеки може да стане ученик и дори таен учител, ако избере подходящи за тази цел пътища. Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
към текста >>

15. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание.
За окултния ученик е особено важен начинът, по който той изслушва другите. Той трябва да го прави така, че в самия него да се възцари пълно мълчание. Когато някой изразява дадено мнение пред друг човек, общо взето, то среща или одобрение, или несъгласие. Повечето хора веднага усещат потребност да изразят своето одобрение, респективно своята критика. Окултният ученик трябва да си наложи мълчание и в двата случая. Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание. Той може да започне с предварително подбрани случаи. И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
към текста >>

16. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко.
Окултният ученик не бива да се отчайва в случай на неуспех. Той трябва да се придържа към максимата: "Аз ще забравя, че вече съм претърпял неуспех и ще опитам отново сякаш нищо не се е случило." Ето как той може да напредва до убеждението, че неговите източници на сили в света са неизчерпаеми. Той непрекъснато се стреми към духовния свят, които ще го повдига и носи, колкото и немощна да е неговата собствена земна природа. Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко. И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание. Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена. Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
към текста >>

17. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания.
След "изпитанието с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад. Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания. В своето сегашно въплъщение той става достоен индивид в човешката общност, какъвто по-рано не е можел да бъде. В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
към текста >>

Тъкмо това е качеството, към което ученикът е устремен в този период в неговото развитие.
Той трябва да решава бързо и да се вслушва във всяко от загатванията на Духа. Тук няма време за размишление, съмнение и т. н. Всеки миг на колебание само би доказал неговата незрялост. Смело трябва да преодолее той всичко, което му прегражда пътищата към Духа. Сега той трябва да утвърждава не друго, а присъствието на духа. Тъкмо това е качеството, към което ученикът е устремен в този период в неговото развитие. Всички повърхностни мотиви за действие и мислене, с което човек е свикнал от по-рано, сега отпадат. За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка. Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение.
към текста >>

18. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако обаче той действително овладее този вид познание, и едва тогава се устреми по-нататък, неговите облагородени и пречистени желания ще му бъдат от несъмнена полза.
Мъдрецът първо се научава да вниква в законите на света и чак тогава неговите желания се превръщат в сила, готови да се осъществят в действие. Нека се обърнем към един пример. Вероятно мнозина биха жела ли да научат от собствен опит нещо за живота си преди своето раждане. Подобно желание остава напълно безцелно и безрезултатно, докато съответният индивид не вникне антропософски в законите за самата същност на вечността, докато не разпростре своето познание и то в най-дълбоките му и интимни форми върху тези закони. Ако обаче той действително овладее този вид познание, и едва тогава се устреми по-нататък, неговите облагородени и пречистени желания ще му бъдат от несъмнена полза.
към текста >>

19. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Най-главните течения се насочват към лотосовите цветове като навлизат в отделните им листенца и започват да контролират тяхното въртеливо движение; после се устремяват към върховете на листенцата, напускат лотосовия цвят и се изгубват във външното пространство.
Когато окултното обучение напредне дотам, че описаните в предишните глави лотосови цветове започнат да се движат, ученикът вече е близо до осъществяването на това, което причинява точно определени течения и движения в неговото етерно тяло. Целта на посочените упражнения се свежда до изграждането на един вид център в областта на физическото сърце, където се зараждат етерни движения с всевъзможни духовни цветове и форми. В действителност този център не е някаква механична точка, а един сложен и чудно устроен организъм. Той проблясва и свети в най-различни духовни цветове и форми, които са изключително закономерни и могат да се променят извънредно бързо. Други форми и цветни потоци се разпростират към всички части на физическото тяло и излизат извън неговите очертания, пронизвайки и осветявайки цялото астрално тяло. Най-главните течения се насочват към лотосовите цветове като навлизат в отделните им листенца и започват да контролират тяхното въртеливо движение; после се устремяват към върховете на листенцата, напускат лотосовия цвят и се изгубват във външното пространство.
към текста >>

20. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И той е длъжен да се устреми към нея, защото физическата Земя зависи от духовния свят; защото тук, на земята, истинските и автентични човешки действия са единствено в ръцете на тези, които проникват в световете, където са скрити всички съзидателни сили.
Човекът активно формира облика на Земята, влагайки в нея познанията си от духовния свят. Тази е неговата истинска задача. И той е длъжен да се устреми към нея, защото физическата Земя зависи от духовния свят; защото тук, на земята, истинските и автентични човешки действия са единствено в ръцете на тези, които проникват в световете, където са скрити всички съзидателни сили. Ако човек пристъпи с такова светоусещане към своето окултно обучение и нито за миг не се отклонява от предварително избраната посока, не трябва да се опасява от нищо. Евентуалните опасности не бива да отклоняват никого от стремежа към окултното обучение; но за всеки от нас те могат да се превърнат в строг призив за овладяване на едни или други качества, каквито окултният ученик е длъжен да притежава.
към текста >>

21. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ето защо ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени не към знание, а към неговата противоположност.
Не може да се оспори, че за мнозина този израз звучи почти магично, защото изглежда, че задоволява тяхната неутолима жажда за познаването на нещо „непознато", тайнствено и дори неясно, което те не могат да постигнат по естествен път. Защото много хора предпочитат да задоволяват дълбоките копнежи на душата си далеч не чрез това, което може да се опознае ясно и точно. Според тях освен познаваемите величини, в света би трябвало да съществуват и такива, които се изплъзват от полето на човешкото познание. С една странна упоритост, която не забелязват, те спъват познавателния копнеж на човека и отхвърлят всичко, което „е познато", и допускат само това, за което не може да се твърди, че е постигнато по естествено-научен път. Ето защо ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени не към знание, а към неговата противоположност.
към текста >>

Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения. В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения. Естествено той никога не трябва да се стреми към такъв външен вид на своето изложение, при което на преден план, вместо самото съдържание, да изпъкне неговото риторично изкуства.
към текста >>

Докато за човека, устремен към Тайната Наука, подобни въпроси са нещо напълно естествено и би трябвало да се приемат като напълно оправдан копнеж на човешката душа.
допусне. Но защо някой трябва да очаква отговори, след като той изобщо не задава въпроси? Докато за човека, устремен към Тайната Наука, подобни въпроси са нещо напълно естествено и би трябвало да се приемат като напълно оправдан копнеж на човешката душа. Науката не може да бъде вкарана в определени рамки, само поради това, че се забраняват смелите и непредубедени въпроси.
към текста >>

За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота.
Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп до невидимия свят. За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота. А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила.
към текста >>

Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота.
Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота.
към текста >>

22. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма.
Когато преди отделянето на Луната от Земята, Лунните сили в Земята водеха до все по-силно втвърдяване, настъпи една важна промяна. Под действието на тези сили, от оставените човешки зародиши се развиваха такива потомци, в които завръщащите се от духовния свят човешки души не можеха да се въплътят. Формата на тези потомци беше прекалено втвърдена и вследствие Лунните сили беше станала негодна да приеме облика на човешкото същество. Ето защо при тези условия отделни човешки души не намираха вече възможност да се върнат на Земята. Само най-зрелите, най-силните от тях се усещаха достатъчно израснали, за да преобразуват земното тяло, така, че то да се устреми към човешката форма. Само част от телесните потомци на човека станаха носители на земни човеци. Друга част, поради втвърдената форма, можеше да приеме само такива души, които стояха по-ниско от тези на човеците.
към текста >>

Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея.
Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето. И той възвестяваше на своя народ същността на тези сили, които през онова време можеха да бъдат намерени само в духовния свят, и които по-късно трябваше да слязат на Земята. Това беше учението за великия Дух на Слънцето, или Духа на Светлината (Слънчевата Аура, Аура-Маздао, Ормузд). Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество. Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята. Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея. Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята. Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите". На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
към текста >>

Разбира се, налице са и многобройни влияния, които ще го спъват в този устрем; всяко сериозно обсъждане на човешкото развитие следва да ги има предвид.
Днес с помощта на Духовната Наука можем да опишем живота между смъртта и едно ново раждане, но без да забравяме, че влиянието на Ариман до известна степен е вече преодоляно. Така го описва авторът на тази книга и в други свои съчинения, както и в първите глави на това издание. Така и трябва да бъде описан той, ако искаме да онагледим какво може да изживее човек в тази форма на съществуванието, когато той сам е постигнал пречистен духовен поглед спрямо действителните отношения в света. А доколко той изживява това, зависи от победата му над Ариман. Човек все повече се приближава до това, което той може да представлява в духовния свят. Разбира се, налице са и многобройни влияния, които ще го спъват в този устрем; всяко сериозно обсъждане на човешкото развитие следва да ги има предвид.
към текста >>

23. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Обучението, което разглеждаме тук, дава на всеки, който има волята да се устреми към по-висока степен на развитие, подходящите средства, за да бъде предприето цялостното преобразяване на душата.
Обучението, което разглеждаме тук, дава на всеки, който има волята да се устреми към по-висока степен на развитие, подходящите средства, за да бъде предприето цялостното преобразяване на душата. Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят предприема това преобразяване с помощта на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика. С такива средства обаче не си служи нито едно истинско ръководство на духовното развитие в нашата съвременност. Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило.
към текста >>

Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ).
Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия. И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ). А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в проза.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза. Защото изискването, което Гьоте и неговата ясновидка (Манто) поставят, може да бъде изпълнено, само ако към осъществимото, чрез своята силна воля, човек прибави и третирането на „невъзможното" като нещо възможно.
към текста >>

Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми.
След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност. Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много.
към текста >>

За човека, устремен към познанието за свръхсетивния свят, далеч не е необходимо да обхване най-напред цялата област на имагинативното познание и едва после да пристъпи към „Инспирацията".
За човека, устремен към познанието за свръхсетивния свят, далеч не е необходимо да обхване най-напред цялата област на имагинативното познание и едва после да пристъпи към „Инспирацията". Упражненията могат да бъдат така съставени, че едновременно да развиват това, което води към Имагинация, и това, което води към Инспирация. След съответен период от време, човек ще навлезе в още по-висш свят, където не само ще възприема, но и ще се ориентира; свят, който той ще може да тълкува. По правило напредъкът е така замислен, че на ученика първо се предлагат отделни явления от имагинативния свят, така че след време да стигне до усещането: Сега вече аз мога и да се ориентирам.
към текста >>

24. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Обаче истинското човечество ще се устреми към следващото, напълно одухотворено планетарно състояние на Земята, Бъдещия Вулкан, чието описание е извън замисъла на тази книга.
По време на състоянието „Венера", Земята ще остане свързана със Слънцето. Развитието по време на Бъдещия Юпитер ще напредва по такъв начин, че в определен момент Слънцето още веднъж ще се освободи от Юпитер, така че последният ще приема неговите въздействия отвън. После отново ще настъпи свързване на Слънцето с Юпитер и така постепенно ще стане превръщането във Венера. От това планетарно въплъщение на Земята, наречено Венера, ще се отдели едно особено небесно тяло; то ще съдържа всички Същества, които се противопоставят на развитието, един вид „непоправима Луна". Това тяло ще израсне, като нещо, което не може да бъде описано, понеже е прекалено различно от всички възможни изживявания на днешния човек. Обаче истинското човечество ще се устреми към следващото, напълно одухотворено планетарно състояние на Земята, Бъдещия Вулкан, чието описание е извън замисъла на тази книга.
към текста >>

25. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_13 Въведение в Тайната наука

Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава.
Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота. Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите. Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>

26. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

повеждат хора, устремили се към висините,
повеждат хора, устремили се към висините,
към текста >>

27. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

към висши цели устремена,
към висши цели устремена,
към текста >>

28. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

да поверя на устремения човешки ум.
да поверя на устремения човешки ум.
към текста >>

29. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Към светли висини се устреми свободно;
Към светли висини се устреми свободно;
към текста >>

30. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

той иска търсещ да се устремя
той иска търсещ да се устремя
към текста >>

31. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

когато се е устремила
когато се е устремила
към текста >>

със светлина, нагоре устремена
със светлина, нагоре устремена
към текста >>

32. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

се устремихте към житейските загадки.
се устремихте към житейските загадки.
към текста >>

33. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

към най-високи цели устремен.
към най-високи цели устремен.
към текста >>

34. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

и устремяващи се към проява.
и устремяващи се към проява.
към текста >>

В духа щом устремя се да си спомня
В духа щом устремя се да си спомня
към текста >>

35. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

да бъдат устремени,
да бъдат устремени,
към текста >>

36. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

духът към дух да бъде устремен.
духът към дух да бъде устремен.
към текста >>

37. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

до този миг вглъбено устремена
до този миг вглъбено устремена
към текста >>

38. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

нагоре устремен,
нагоре устремен,
към текста >>

39. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

към Теодора да се устремя
към Теодора да се устремя
към текста >>

са устремени към любов – за тях
са устремени към любов – за тях
към текста >>

се устремява неговата мисъл,
се устремява неговата мисъл,
към текста >>

40. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

когато устремен към тази будност,
когато устремен към тази будност,
към текста >>

41. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

и смело азово се устреми
и смело азово се устреми
към текста >>

към светлината се е устремило.
към светлината се е устремило.
към текста >>

42. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

когато правилно сте устремен
когато правилно сте устремен
към текста >>

43. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

в момента се е устремил напълно
в момента се е устремил напълно
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство.
Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство. За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>

По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното. По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят. С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във висшите сватове. Фактът, че това е казано в епохата, когато процъфтяваше схоласти ката има своето сериозно основание.
към текста >>

45. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба.
Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на "Азовото" участие в неговата съдба. Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по- жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима.
към текста >>

46. ВЪВЕДЕНИЕ GA_17 Прагът на духовния свят

С такава книга, каквато е настоящата, бих желал да подпомогна онези, които напълно сериозно е устремен към познанието на духовния свят.
Онези, които действително се стреми да проникне в познанията на Духовната Наука, скоро ще почувства необходимостта да разглежда духовната област на живота от все нови и нови страни. Естествено, при всяко подобно изложение е налице известна едностранчивост. При описанията на духовната област, това става в много по-голяма степен, отколкото при описанията на сетивния свят. Ето защо, ако някой се задоволява с едно окончателно установено описание, той не се отнася наистина сериозно към духовното познание. С такава книга, каквато е настоящата, бих желал да подпомогна онези, които напълно сериозно е устремен към познанието на духовния свят. Ето защо аз предпочетох да предам от друга гледна точка духовните събития и факти, а не така, както са вече описани в моите книги. Такива описания се допълват взаимно, както и фотографиите на едно лице или един предмет, на правени от различни точки.
към текста >>

47. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер".
В известно отношение Съществата, които образно нарекохме земни, водни, въздушни и огнени Духове, разгръщат своята дейност всред етерното (жизненото) тяло на Земята. Там те имат своите конкретни задачи. Описаните Същества от по висш порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята. Ако в своите свръхсетивни опитности, изживявания, човек се запознае още по-отблизо с тях, той сам издига своето съзнание над земната област. Той вижда как Земята е произлязла от една друга област и как развива в себе си духовните зародиши, така че в бъдеще от нея да възникне така да се каже една "нова земя". В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер". Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
към текста >>

Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
Там те имат своите конкретни задачи. Описаните Същества от по висш порядък упражняват една дейност, която надхвърля мащабите на Земята. Ако в своите свръхсетивни опитности, изживявания, човек се запознае още по-отблизо с тях, той сам издига своето съзнание над земната област. Той вижда как Земята е произлязла от една друга област и как развива в себе си духовните зародиши, така че в бъдеще от нея да възникне така да се каже една "нова земя". В моята "Тайна наука" е обяснено защо предходният стадий на Земята е наречен "Старата Луна" и защо бъдещият свят, към който е устремена Земята, носи името "Юпитер". Същественото тук е, че в "Старата Луна" имаме един отдавна преминал свят, от който чрез сложни преобразувания е възникнала Земята, и че в духовен смисъл под "Юпитер" разбираме един бъдещ свят, към който е устремена нашата Земя.
към текста >>

48. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

В по-късно време възниква едно подобно душевно настроение с по-голям устрем на духа при Ангелус Силезиус /1624-1677 г./.
В столетията, които следват епохата на номинализма и реализма, развитието на светогледите се превръща в едно търсене на новия фактор на действителността. Един път между онези, които се показват на наблюдателя на това търсене, с онзи, който са хванали средновековните мистици: Майстер Екхардт /починал в 1329 г./, Йоханес Таулер /починал през 1361 г./, Хайнрих Сузо /починал в 1365 г./. Най-нагледен става този път чрез разглеждането на така наречената "Теология дойч" /Германско богословие/, което произхожда от един непознат за историята автор. Тези мистици искат да приемат в съзнанието за Аза нещо, искат да изпълнят това съзнание с нещо. Ето защо те се стремят към един вътрешен живот, който е "напълно спокоен", който се отдава на вътрешен покой и който очаква по този начин, как душата ще се изпълни в нейната вътрешност с "божествения Аз". В по-късно време възниква едно подобно душевно настроение с по-голям устрем на духа при Ангелус Силезиус /1624-1677 г./.
към текста >>

49. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота.
Там, където Азът би трябвало да изживява себе си в своята същност, той не може да извърши нищо с мисленето. Така е също за Бергсон и с изследването на живота. Това, което действува в развитието на живите същества, което поставя тези същества в една поредица от несъвършеното до съвършеното, не е достъпно на познанието чрез мислителното разглеждане на живите същества, така както те застават пред човека в тяхната форма. Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки. Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност. Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието". /Бергсон, Творческо развитие, германско издание 1912 г., стр. 270/.
към текста >>

50. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ние виж даме, че в специфичния устрем на своите творчески пориви Гьоте става до такава степен продуктивен, че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него.
Благодарение на връзката си с Гьоте, Шилер изживява онова, което изживя и Гьоте в най-решителните периоди от своя живот. Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте, все пак ние трябва да кажем: Това, което Шилер абстрактно изразява в своите Писма, и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка, представляват едно и също нещо. Приказката носи в себе си цялата Гьотева психология. Ние виж даме, че в специфичния устрем на своите творчески пориви Гьоте става до такава степен продуктивен, че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него. Дори и днес ние считаме Гьоте за наш съвременник. Ние го четем така, сякаш е писател от нашето съвремие. Той е толкова продуктивен, плодотворен, защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света. Той действува в смисъла на онази максима, която сам считаше да общовалидна:
към текста >>

51. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>

Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>

Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>

Несъзнаваните природни сили, които са ни пренесли тук, в царството на духовно-устремения човек, не могат да ни върнат обратно.
И доколкото копнеем за тези творчески сили, ние копнеем за Красивата Лилия. Така ние знаем: Всичко, което произлиза от Красивата Лилия, непрекъснато се стреми да се върне обратно при нея. Но ние си служим и с непознати сили, които са ни пренесли на този бряг и които не зависят от самите нас. Ние знаем, че към нас прииждат определени сили, които идват от отвъдния свят, респективно от отсрещния бряг на реката. Обаче тези дълбоко несъзнавани сили, представени в образа на Лодкаря, не могат да ни върнат обратно, понеже в този случай човекът би се върнал в духовното царство без никакво лично участие, без никакъв личен принос. Несъзнаваните природни сили, които са ни пренесли тук, в царството на духовно-устремения човек, не могат да ни върнат обратно. За тази цел са необходими други сили. И Гьоте добре знае това. Обаче Гьоте иска да ни покаже и още нещо: какви първи стъпки трябва да направи човекът, за да се съедини отново с Красивата Лилия. Има два пътя. Единият минава през Зелената Змия; ние също можем да минем по него и да намерим царството на Духа.
към текста >>

Ето защо, следвайки свободния полет на Гьотевата фантазия, ние следва да приемем Момъка като представител на устременото към Духа земно човечество.
Ето защо, следвайки свободния полет на Гьотевата фантазия, ние следва да приемем Момъка като представител на устременото към Духа земно човечество. Ето защо и самият храм трябва да се издигне над реката: За да минават насам и натам не само малцината, които търсят просветление, а всички хора! В издигнатия над Земята храм, Гьоте вижда една бъдеща степен от еволюцията на човечеството, при която човекът свободно ще преминава от царството на сетивата в царството на Духа и обратно, от царството на Духа в царството на сетивата.
към текста >>

52. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
„Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

53. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

Които съзира тук някаква „утопия", той пропуска да види, че в действителност самият живот е устремен към целта, наречена от него „утопична", и че раните, които понася животът, се дължат на това, че тази цел е все още далеч от човешкото съзнание.
Които съзира тук някаква „утопия", той пропуска да види, че в действителност самият живот е устремен към целта, наречена от него „утопична", и че раните, които понася животът, се дължат на това, че тази цел е все още далеч от човешкото съзнание.
към текста >>

54. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред.
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение. Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
към текста >>

55. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>

Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система.
Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>

56. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта.
Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>

57. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“.
Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“. Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността. Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното.
към текста >>

58. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>

59. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените. Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно. И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>

60. Съдържание GA_40 Стихове и медитации

Защо е устремена
Защо е устремена
към текста >>

61. Защо е устремена GA_40 Стихове и медитации

Защо е устремена
Защо е устремена
към текста >>

62. Зимна воля GA_40 Стихове и медитации

Към мен сте устремени,
Към мен сте устремени,
към текста >>

63. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

напред се устремява мировият дух,
напред се устремява мировият дух,
към текста >>

във творческия устрем на душата?
във творческия устрем на душата?
към текста >>

64. Молитви и медитации за мъртвите GA_40 Стихове и медитации

към тебе да се устреми,
към тебе да се устреми,
към текста >>

65. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем.
Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото.
към текста >>

66. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

към битието висше да се устремя.
към битието висше да се устремя.
към текста >>

67. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко.
към текста >>

68. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всички те са в родство и се устремяват към вас, когато вие отново се прераждате.
По същия начин етерното тяло се пронизва от същества, от които човекът трябва да се освободи, призраци, или спектри. Накрая, има и такива, които проникват физическото тяло фантоми. Покрай тези три вида, има още други същества, които гонят и принуждават човешкия "Аз",това са духове, както и самият "Аз" е дух. В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба. Те оживяват в течение на вашия живот, така че вие чувствате всички тези демони, призраци и фантоми, които са създали вашите астрално, етерно и физическо тела. Всички те са в родство и се устремяват към вас, когато вие отново се прераждате.
към текста >>

69. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

и буйно той напред се устремява,
и буйно той напред се устремява,
към текста >>

70. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи.
имаме изпълнената с Аза душа. Така в едно определено отношение можем да направим разликата: тяло което всъщност обхваща трите тела, душа и Дух. И сега в душата се отразяват трите най-долни члена на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Доколкото физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло се отразяват в първоначалния си вид, те влагат в душа та на човека нисши, теглещи надолу свойства. Но в човека се отразява и това, което е по-висше: Манас, Будхи, Атма и така в душата се проявяват и устремени нагоре, пречистващи елементи. В строгото християнство знаеха за това двойно отразяване в човешката душа. Предчувствия за това имаха и хора, които не бяха езотерици. Затова се казваше: Когато човекът стигне до смъртта, той възприема отражението на духовния свят като Мойсеевите закони, а когато в душата се отразява по-нисшото, дяволът прочита на душата списъка с греховете й.
към текста >>

Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>

71. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност. Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени. Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята. И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта. За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен. Любовта е трябвало да бъде заложена в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека. Нисшата любов е обучение, подготовка за висшата любов. Земният човек трябва да развие в себе си любовта, за да може в края на развитието си да я върне на Земята; понеже всичко, което се развива в микрокосмоса, ще бъде в края на краищата влято в Макрокосмоса.
към текста >>

72. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове.
Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща. Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове. Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида. Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
към текста >>

73. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз.
Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз. “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.”
към текста >>

74. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
към текста >>

75. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете - Слънце и Земя - отново да станат едно цяло.
Чия сила ще направи възможно всичко това? Ако Събитието на Голгота не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на Елохимите или Слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете - Слънце и Земя - отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън - силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам?
към текста >>

76. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората.
Това обаче също зависи от любовта и нейното усъвършенствуване на Земята. Поради това, че хората ставаха все по-различни, първоначално любовта се основаваше на малките човешки общности. Едва по-късно хората ще прекрачат от малките общности в една огромна общност на любовта, която ще възникне само чрез навлизането на Духът-Себе в еволюцията на човечеството. Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората. В своята безотечественост, посветеният предварително се открива за същите импулси, от които ще процъфти истинската братска любов между хората. През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор. С каква цел се правят тези описания? За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия свят.
към текста >>

77. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят.
към текста >>

И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес.
И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
към текста >>

78. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човечеството ще се устреми нагоре дотолкова, доколкото човекът постигне разбиране за Христовия Импулс и го превърне в свой собствен импулс.
Бъдещето като метаморфоза на миналото: предишното сумрачно ясновидство ще прерасне в ясно себесъзнание. Благодарение на Христос, човекът е предпазен от потъване в бездната. Днес човекът е изправен пред едно важно решение и в известен смисъл той вече е в бездната; ако не предприеме нещо, личността ще загине и няма да се издигне в духовните светове. Човечеството ще се устреми нагоре дотолкова, доколкото човекът постигне разбиране за Христовия Импулс и го превърне в свой собствен импулс. Постепенно в пропастта ще попаднат онези, чийто Аз е по беден от егоизма. Те ще поставят началото на животинско-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си. Ние разглеждаме миналото като една велика школа на любовта, чрез която търсещият човек минава по пътя си към Христос, истинският носител на светлината. Събирателният образ на Ной и духовният Адам. При всяко отваряне на първите 4-ри печата, се появява конят 7 символът на човешката интелигентност.
към текста >>

79. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>

80. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта.
Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита. Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта! Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>

81. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>

82. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили.
към текста >>

83. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно "повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид "медитативна философия": "Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

84. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н.
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н. да се превърнат в навици. Всеки от нас израства със своите навици. Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици. Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н. С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>

85. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра. Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>

86. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега към това тяло се устремява едно друго Същество.
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло. Сега към това тяло се устремява едно друго Същество. Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан. Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ. Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани. От досегашните антропософски лекции Вие знаете, че при подобни обстоятелства настъпва нещо особено.
към текста >>

87. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Това ще са онези хора, които са убедени: Не само моята глава разбира мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само учението и мъдростта на любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на любовта, която прелива и се устремява към целия свят.
Приемникът на Буда, т.е. днешният Бодисатва, е добре познат на онези, които приемат Антропософията, но ще дойде време, когато ще говорим по-подробно върху тези въпроси; тогава ще бъде назовано и името на този Бодисатва, който ще се издигне до Майтрейя Буда. Днес, след като бяха изнесени пред външния свят толкова непознати факти, ние трябва да се ограничим само до най-същественото. Когато този Бодисатва се появи на света и се издигне до Майтрейя Буда, тогава в лицето на Земята той ще види Христовата нива. Това ще са онези хора, които са убедени: Не само моята глава разбира мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само учението и мъдростта на любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на любовта, която прелива и се устремява към целия свят. И тогава с такива хора Майтрейя Буда ще продължи своята по-нататъшна мисия за развитието на света.
към текста >>

88. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз. Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>

89. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Огънят на любовта на Серафимите се устремява в света, и това се възвестява на нашата Земя от Христос Исус.
Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите. Огънят на любовта на Серафимите се устремява в света, и това се възвестява на нашата Земя от Христос Исус.
към текста >>

90. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ние, като човешки същества, се устремяваме към познание, в която и да било област, било като мистици, било като реалисти изобщо необходимостта от придобиване на самопознание винаги се е изисквала от нас.
Ние, като човешки същества, се устремяваме към познание, в която и да било област, било като мистици, било като реалисти изобщо необходимостта от придобиване на самопознание винаги се е изисквала от нас.
към текста >>

91. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване. През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>

92. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Знаем също, че всяко развитие набира своя устрем единствено чрез изоставането на определен вид свръхсетивни Същества.
Следователно, виждаме как човекът дължи своите днешни способности на продължителни и твърде сложни космически процеси. Обаче от друга страна, знаем че отделните природни царства в никакъв случай не напредват с еднаква бързина в хода на общата еволюция. От стотиците антропософски лекции през последните години, добре помним, че във всяко от планетарните въплъщения на нашата Земя, определени свръхсетивни Същества винаги изостават от общото развитие; а след като развитието напредне, те попадат в условия, които явно са в дисхармония със съответната степен от развитието. Знаем също, че всяко развитие набира своя устрем единствено чрез изоставането на определен вид свръхсетивни Същества.
към текста >>

Човекът не можеше да стори нищо, освен да се устреми към едно възходящо развитие; за да се издигне, той трябваше да тласне в пропастта други същества.
От друга страна тези неща ни подсказват, как убежденията и светогледите зависят от човешките усещания, от човешките чувства. В крайна сметка усещанията и чувствата са последици от убежденията, и както с времето се променят убежденията и идеите, така ще се променят и чувствата в хода на човешката еволюция. Човекът не можеше да стори нищо, освен да се устреми към едно възходящо развитие; за да се издигне, той трябваше да тласне в пропастта други същества. Той не можеше да им даде онази индивидуалност, която кармически възнаграждава животните за понасяните от тях неизброими страдания; той им отстъпи само болката, но не и кармичните закономерности на изкуплението.
към текста >>

93. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Въпросният индивид ще се устреми към такава съдба в следващата си инкарнация, която ще го сблъска с най-яростните предизвикателства спрямо Азът, спрямо себе съзнанието, така че той ще е принуден да се бори с всички сили за своето себесъзнание.
А това, което ще се разиграе през следващата инкарнация, едва ли ще проникне в полето на съзнанието; малко или много, то ще остане в областта на подсъзнанието. Въпросният индивид ще се устреми към такава съдба в следващата си инкарнация, която ще го сблъска с най-яростните предизвикателства спрямо Азът, спрямо себе съзнанието, така че той ще е принуден да се бори с всички сили за своето себесъзнание. Той ще бъде магнетично привличан към такива обстоятелства, които ще пораждат изключителни трудности, така че неговото себесъзнание просто ще води непрекъснат бунт срещу съответния строеж на физическото, етерното и астралното тяло.
към текста >>

Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка. Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация. Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>

Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест!
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
към текста >>

94. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо. С други думи, виждаме, че в съответната инкарнация даден човек съвсем не „случайно" наследява, примерно, музикално ухо, а сам търси едни или други „наследствени" признаци.
към текста >>

В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност.
Нещо подобно става и тогава, когато при заспиването човек напуска своето физическо и етерно тяло, физическото тяло и етерното тяло са тези, които поддържат единството на човешкото същество. В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност. Такава участ би сполетяла и Азът. И тогава човек наистина би имал пред себе си образите от духовния свят, обаче изобщо не би могъл да ги обхване със своите Азови сили, т.е. със своите понятия и разсъдъчни способности, понеже Азът би бил напълно погълнат от духовния свят; следователно за обикновеното дневно съзнание тук не може да се говори. Човекът би бил, така да се каже, извън себе си, той би бил разкъсван на всички страни, лишен от своите собствени сили, той щеше безпосочно да се носи по разлюляното море от различни астрални събития и впечатления. Тъкмо защото Азът все още не е достатъчно укрепнал в сегашната еволюционна степен на човечеството, той възпира астралното тяло в стремежа му към съзнателно проникване в неговото истинско отечество, в духовния свят, ще го възпира до тогава, докато и самият той, Азът, не се научи да следва астралното тяло навсякъде.
към текста >>

95. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят.
Нека тук ми бъде позволено да спомена нещо изключително важно: На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят.
към текста >>

96. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>

97. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели!
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>

98. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Следователно, те не са онези интимни Духове на Личността, които предоставят на човека да прави каквото си иска, а го сграбчват с могъща сила и целеустременост.
И каква е последицата от всичко това? Последицата е тази, че през различните епохи хората са ръководени не само от Духовете на Личността, предизвикващи у тях едни или други интуиции и тласкащи ги към едни или други действия; сега вече хората напредват благодарение на своите вътрешни сили, така че мисленето активи рано не „външно“, а „вътрешно“ се проявява като физически процес, също както и в езика се проявява онова, което от друга страна е изостанало като Духове на формата. Или с други думи: начинът на мислене е проявление на Духовете на Формата, които в нашата епоха действуват като Духове на Личността. Следователно, те не са онези интимни Духове на Личността, които предоставят на човека да прави каквото си иска, а го сграбчват с могъща сила и целеустременост. Ето защо Вие винаги бихте могли да различите двата основни типа човешки същества, които са окрилени от Духа на Времето. В лицето на онези, които са окрилени от истинските Духове на Времето, Вие откривате, така да се каже, истинските представители на съответната епоха. Ние можем да ги разглеждаме като хора, които е трябвало да дойдат, а техния принос като нещо, което не е можело да стане по никакъв друг начин. Но идват и друг тип хора, и в тях действуват онези Духове на Личността, които фактически са Духове на Формата. Това са другите Духове, наричани още Духове на мисленето, които в хода на Лунния цикъл се издигнаха до своето сегашно равнище.
към текста >>

99. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството.
Една такава идея за Кармата и реинкарнацията значително разширява хоризонта на нашето съзнание. Ето защо ние смогваме да се изправим пред тайните на расите и народите, единствено с помощта на тази идея. Единствено чрез подобна трактовка, стига тя да бъде правилно разбрана, ние можем да отстраним каквото и да е не доволство, произтичащо от факта, че сме се инкарнирали в тази или онази раса, в този или онзи народ. И все пак, ако не вземем предвид посочените предпоставки, дори едно такова обективно разглеждане на расите и народите, може да внесе недоволство и дисхармония всред доста хора. Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството. Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество. Обаче всичко това ще се разкрие пред нашия духовен взор бавно и постепенно.
към текста >>

100. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера. Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер. Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер. В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден.
към текста >>

101. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята.
Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>

С това ние поставихме четвъртия ден на сътворението там, където през време на Лемурийската епоха, след отделянето на Луната, настъпиха онези отношения, онези условия, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" и които охарактеризирахме, като казахме: човешките души-духове отново се устремяват към Земята.
С това ние поставихме четвъртия ден на сътворението там, където през време на Лемурийската епоха, след отделянето на Луната, настъпиха онези отношения, онези условия, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" и които охарактеризирахме, като казахме: човешките души-духове отново се устремяват към Земята.
към текста >>

102. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя. Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света. Те казваха: Всичко, което се намира около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там! Народностният характер на северните хора постигна своята връхна точка в лицето на неговите предводители, които бяха обучавани в тогавашните Мистерии.
към текста >>

103. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността.
От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността. И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации. Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
към текста >>

Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар.
Това допълнително духовно течение се подготвя неусетно всред онези места, които са посочени дори от външната история: тя описва определени секти, чиито членове били устремени към особен вид душевно развитие; това са т.нар. от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
към текста >>

104. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения.
към текста >>

105. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека.
Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция. Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена. Така лесно се стига до объркване и фактически човекът попада в един лабиринт. Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосмоса, човекът има нужда от 12 гледни точки.
към текста >>

106. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации.
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост. Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа. Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации. Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост. Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
към текста >>

Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
Сега за окултния ученик настъпва едно друго, трудно препятствие. Навлизайки във вътрешните пространства на своето тяло, у него се поражда един естествен, но всъщност крайно вреден навик; той започва да се занимава единствено със своята собствена личност. У никого това не е така подчертано, както у този, който се стреми към духовния свят; непрекъснато и с най-голяма акуратност, той говори за своята драгоценна личност. Докато обикновените хора не обръщат прекалено голямо внимание на себе си, повечето от тези, които стават антропософи или се устремяват към друг вид окултно развитие, започват да се занимават изключително много със самите себе си, със своя собствен Аз, а в този случай се пораждат всевъзможни илюзии, които при други обстоятелства човек решително би отхвърлил.
към текста >>

Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел.
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм! Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди. Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут. Обаче в крайните случаи, човекът наистина би могъл да повярва: Ако някога напредна в моето развитие до такава степен, че да живея направо в моето астрално тяло и в моя Аз, тогава ще съм господар на моите желания и изобщо няма да се нуждая от външния свят.
към текста >>

107. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз.
Ето как са компилирани изреченията в „Отче наш". Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие. Най-важно тук е следното: В нито едно учение не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята. Казва се: „Нека твоето царство да властва сега и завинаги", но не и: „Твоето царство да дойде при нас". А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
към текста >>

Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят.
После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят. Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя Бог. Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя Бог.
към текста >>

108. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни.
В Мистериите винаги са знаели и знаят за този двойствен факт, свързан с еволюционния ход на човечеството. В миналото, както и днес, посветените ясно биха могли да различат духовните Същества, слизащи от висшите сфери, и човешките души, издигащи се от Земята и устремени към посвещение в духовните тайни.
към текста >>

109. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак към духовното.
Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени! Например да се пренесе празнуването на Пасха в определен ден от април, за да се избегнат неудобствата за търговията и промишлеността! Не се съобразяват с това, че тук имаме още нещо, което се установява в съответствие със звездното небе от древни времена. Всичко трябва да се излее в абстрактното, и само като тънък ручей се влива в нашата култура конкретното, което се устремява пак към духовното.
към текста >>

110. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския.
И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
към текста >>

И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
към текста >>

111. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система.
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем внимание на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е. връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система. При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено. Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло.
към текста >>

112. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта.
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта. И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>

113. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно?
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>

114. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството. За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини. Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
към текста >>

115. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието. Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора. Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот. А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>

– тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц!
Когато този образ грейне пред душата с цялото си значение, когато човек почувствува как от образа, който поражда потресаващо впечатление, се излъчва нещо, така че от душата се изтръгват думите: О, човеко, ти не си просто едно земно същество, ти си едно космическо същество! – тогава идва утешителната вяра: Сега аз мога да стана един ученик, устремен към Кристиян Розенкройц! – Този образ представлява важна медитативна субстанция и илюстрира отношението на Кристиян Розенкройц към Гаутама Буда.
към текста >>

116. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък.
То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него. Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък. Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата. Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка. За света изглежда нещо безсмислено, когато ние казваме, че трябва да насочим нашите мисли върху неща, които не могат да бъдат доказани външно. Обаче детинско е да искаме да докажем Духовната наука със средствата на днешната наука.
към текста >>

117. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

118. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
Колко забележително е, когато в резултат на едно истинско окултно изследване подобна дума се появи отново, за да ни убеди, че тук е в сила една прадревна традиция, запазена за нас от определени среди още много преди школата на Дионисий Аеропагита*20. Колко забележително е да установим следното: Тази дума е така замислена, че ако независимо от нейния сегашен смисъл проследим нещата в обратна посока, ние неизбежно стигаме до онези истини, които са били валидни в тогавашната епоха. И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
към текста >>

119. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества.
И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества. Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата! И понеже тук ние говорим за жертвоприношение пред по-висши, универсални Същества, ясно е, че приносителите на жертвата изпитват върховно, космическо блаженство; ясно е още, че отблъснатата, непроявена воля що се отнася до нейното вътрешно, душевно съдържание никога не поражда онова настроение у свръхсетивните Същества, което те биха имали, ако жертвата им не би била отхвърлена. Защото ако жертвата би била приета, жертвената субстанция щеше да премине в по-висшите Същества. Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето. Но ако жертвата им бъде отхвърлена, тогава жертвената субстанция остава и се натрупва вътре в самите тях.
към текста >>

Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>

Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето.
И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
към текста >>

120. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

121. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи.
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго. И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи. И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено. Обаче в момента, в който е щял да налети на пропастта, той чул един глас: Спри на място! Гласът му направил такова впечатление, че той се заковал на място. Въпросният човек си помислил, че сигурно там има някого, който го е видял. Той осъзнал, че е щял да се раздели с живота си, ако не е бил спрян по този начин.
към текста >>

122. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека.
За да разберем едно такова същество, като човека, ние разполагаме с теософията. Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека. Да, и без друго е ясно, че както за всеки един светоглед, така и за теософията, човекът е най-достойния обект за размисъл и проучване.
към текста >>

Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
Но този наблюдателен пункт може да се изгради само чрез това, че човешката душа носи в себе си способностите да се развива; чрез това, че накрая тя може да достигне до степента, която обикновено наричаме "ясновиждащо познание". За това ясновиждащо познание Вие лесно можете да се осведомите от съответните литературни източници. Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание. От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание. Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
към текста >>

Древният характер на теософията напълно отстъпи и ние дори виждаме, как в напредващото си развитие християнството се устреми към теологията, а не към теософията, към която впрочем теолозите се отнасяха ако не с явна омраза, то във всеки случай с антипатия и отвращение.
И когато се пренесем от древността в следващите епохи, тогава в лицето на християнството ние откриваме най-крайното и последно трансформиране на теософската форма в религиозна форма. При това в повърхностните и формални християнски проповеди, особено през последните столетия, не остана почти нищо от древната теософия. Древният характер на теософията напълно отстъпи и ние дори виждаме, как в напредващото си развитие християнството се устреми към теологията, а не към теософията, към която впрочем теолозите се отнасяха ако не с явна омраза, то във всеки случай с антипатия и отвращение. И така, ние виждаме как в хода на времето, християнството създаде покрай популярното вероизповедание по-скоро една теология, но не и една теософия; постепенно християнството изключи от себе си всякакви теософски елементи.
към текста >>

123. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>

Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе. В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея. И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>

124. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света. Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща. Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това. Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>

125. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили към това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание.
Сега ние се доближаваме да един забележителен пример от мистицизма, до една личност, която първоначално се устреми с всички свои сили към това, да преодолее и унищожи своето лично себесъзнание. Постигайки първата си цел, тази личност видя, че в действие останаха все пак душевните сили и интелектът. И следващото, което тя преодоля, беше интелекта, а последното силите на сърцето. Това, че силите на сърцето бяха преодолени накрая, имаше важна последица: А именно, че навлизането в света, лежащ извън нашето съзнание, беше доловено особено ярко и интензивно. Да, нещата бяха преодолени тъкмо в тази последователност. Първо съзнанието, после силите на мозъка, и накрая силите на сърцето.
към текста >>

Тук аз нямам предвид мистиците, които не са устремени към това, да подтискат трепетите на сърцето.
По-нататък ние можем да срещнем и такива мистици, които искат да заглушат всичките си душевни изживявания, но не успяват, преди всичко по отношение на изживяванията, свързани със сърцето. Забележете добре разликата между тези мистици и мистици като Франциск от Асизи. Франциск не се стреми да подтисне трепетите на сърцето, а ги запазва и утвърждава, утвърждава ги в едно състояние на пълно здраве. Неповторимо величественото при Франциск от Асизи е, че сърцето му се разлива над цялата му душевна същност. Тук аз нямам предвид мистиците, които не са устремени към това, да подтискат трепетите на сърцето. Аз говоря по-скоро за онези, които макар и практически да влагат всичките си сили, за да заглушат сърцето, не постигат никакъв успех.
към текста >>

126. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тя прави така, че окултно устременият човек се отвръща от своята земна човешка фигура и казва: "Ти, човеко, така както си застанал пред мен, ти не си истински." И сега окултистът не тръгва по мистичния път, както го описахме вчера, не заличава всичките си земни опитности, а в стремежа си да ги преодолее, той взема нещо със себе си, а именно: съждението за човешката фигура.
Обстоятелството, че е възможна една вътрешна опитност без какъвто и да е външен обект, е извънредно важно. Тази вътрешна опитност има определени последици. Тя прави така, че окултно устременият човек се отвръща от своята земна човешка фигура и казва: "Ти, човеко, така както си застанал пред мен, ти не си истински." И сега окултистът не тръгва по мистичния път, както го описахме вчера, не заличава всичките си земни опитности, а в стремежа си да ги преодолее, той взема нещо със себе си, а именно: съждението за човешката фигура.
към текста >>

127. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм. Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>

Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек.
И така, както нашата вътрешна Азова природа, така и нашата външна човешка фигура, представляват едно единство, което включва в себе си три седемчленни човека. Външният човек се разделя на един седемчленен "човек-глава", седемчленен среден човек и на един седемчленен "човек-нозе" (Fuss-Мensch). Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек. Да, тук Вие имате другата страна.
към текста >>

128. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек. Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>

129. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце.
Това, което сега ще кажа, моля да приемете само като опит от страна на ясновиждащото съзнание, което е устремено към духовните образи на Христос и Луцифер в условията на Старото Слънце. Ако от една страна отправим поглед към Христос, а от друга към Луцифер, ние ще забележим определени разлики. Ще забележим, че Луцифер, Духът на Венера, се явява пред нас в извънредно силна духовна светлина. Ние имаме ясното усещане: целият блясък, който може да се влее в нас от освободената стихия на светлината, е нещо съвсем слабо и нищожно пред величието на Луцифер в епохата на Старото Слънце. Обаче щом вникнем вътре в този Луцифер и в неговите намерения, ние забелязваме, че той е Дух, изпълнен с безкрай на гордост, с такава безкрайна гордост, чрез която може да бъде дори подведен, дори изкушен. Защото, както е добре известно, до определена степен, нещата не представляват опасност и изкушение за човека; те стават такива едва щом израснат до гигантски размери, едва щом се обвият с величие и гордост.
към текста >>

Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик.
Христовият Дух, Духът на Слънцето се устреми неудържимо напред, за да се яви накрая пред Вас в тъй често описвания човешки облик. От повелител и господар на една планета, какъвто беше през епохата на Старото Слънце, Христос стана господар на другите планети, превръщайки Слънцето в единен център на ръководство. Той постигна това поради своята отдаденост и пожертвувателност към Космоса, постигна го чрез приемането на съзидателното божествено Слово, чрез отъждествяването си с неизреченото Слово, чрез отхвърлянето на всяка гордост, И ако Вие знаете всичко това (обръщам се предимно към тези, които чуха лекциите ми в Хелзинки), тогава няма да виждаме вече никакво противоречие когато за разлика от Духовете на другите планети за Христос се говори като за един Слънчев Дух от по-висш порядък. Христос надвишава Духовете на другите планети, той е самият Дух на Слънцето. Само че там, където трябва да бъде описано не простото оживотворяване на отделните небесни тела чрез техните Духове, а отделните състояния на съзнанието, там трябва настойчиво да се изтъкне, че в хода на развитието, включено от Старото Слънце до днес, поради особените си качества и заложби, от един Дух, близък и родствен с другите планетарни Духове, Христос израсна в Регент и Господар на цялата Слънчева система.
към текста >>

И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек. Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята. Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля. И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман. И сега вече самият човек повече не съществува.
към текста >>

130. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо.
Да приемем, че този, който е направил сериозни стъпки по пътя на инициацията, се среща, понеже е станал ясновиждащ в душевния си живот чрез отваряне на душевния си взор, с онзи образ, който сме обозначили като Луцифер в свръхсетивните светове. Като какво можахме да обозначим този образ вчера? Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо. И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния свят и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение. И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
към текста >>

Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман!
към текста >>

И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Така виждаме как лесно могат да възникнат повърхностни описания, които искат да служат на удобните въпроси: какъв е Ариман, какъв е Луцифер? Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества. Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното.
към текста >>

131. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден израз в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
Ако отправим поглед към отделни личности, оказали влияние върху културата на Запада, в чието лице бихме могли да открием почти всичко, което носеше в душата си човекът на започващия 19 век в случай, че той имаше някакво отношение към духовния живот следва да посочим Давид3, Омир , Данте, Шекспир5 и току-що навлизащия в живота Гьоте. Бъдещите историци ще бъдат съвсем наясно: В прехода от 18 към 19 век духовният облик на хората се определяше именно от тези пет личности. Най-фините трепети на душите се пораждаха и то в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да предположим от усещанията, от истините на Псалмите; в душите още живееше това, което, общо взето, намираме и у Омир, това, което прие толкова грандиозни очертания у Данте, също и това, което макар и само загатнато, т.е. твърде далеч от душевната конфигурация на съвременния човек можа да се прояви у Шекспир. Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден израз в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
към текста >>

132. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вложена във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта. Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
към текста >>

133. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."
към текста >>

134. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина.
към текста >>

135. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили. Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>

136. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>

Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт. Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности. Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>

137. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>

138. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И към такъв мироглед са устремени не само онези души, които днес проявяват едно положително влечение към него, но и много хора, които нямат никаква представа за духовния свят.
Общо взето и това може да се потвърди от редица наблюдения през изтеклите години всичко в съвременния духовен живот показва, че в наши дни човечеството просто несъзнателно жадува за това, което трябва да бъде предложено като един истински спиритуален мироглед. И към такъв мироглед са устремени не само онези души, които днес проявяват едно положително влечение към него, но и много хора, които нямат никаква представа за духовния свят. Дори такива, които не искат да знаят нищо за духовния свят и може би се отнасят враждебно към антропософията, все пак следвайки, така да се каже, поривите на своето сърце, пориви все още лишени от съзнателни понятия и идеи, а вероятно и объркани от някои враждебни идеи те се стремят, макар и без да знаят, към всичко онова, което нашият антропософски мироглед може да предложи на света.
към текста >>

Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма. Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>

139. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи. Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет. Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост. Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>

140. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях.
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях. После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово! Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>

141. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух.
Ако в определени области на Италия, които имат вулканическа почва, запалим лист хартия и тръгнем с нея покрай някои пукнатини на почвата, скоро от земята започват да излизат облаци дим, понеже силите на Земята се устремяват към затопления въздух. Така и трябва да си представяме „огнения стълб" като едно явление, предизвикано от силите на Земята. По сходен начин следва да си представяме и „водния стълб" като нещо, предизвикано не от атмосферните сили, а от почвата, от земята. За древното еврейство знаците на Яхве или Йехова са винаги свързани с процесите на Земята. Дори и причините на „големия потоп" трябва да бъдат търсени не във външните космически съотношения, а в силите на Земята, които пулсират в са мата нея.
към текста >>

В тези думи ще открием онзи устрем, който в наши дни отново трябва да ни отведе към звездите: това е новото четене на звездната писменост, каквото се опитваме да постигнем в нашето духовно-научно движение.
В тези думи ще открием онзи устрем, който в наши дни отново трябва да ни отведе към звездите: това е новото четене на звездната писменост, каквото се опитваме да постигнем в нашето духовно-научно движение. Ето и отговора на онзи въпрос, с който започнахме днешната лекция: Как да се приближим до Христовия Импулс? Как да разберем Христос?. Как да стигнем до истинската връзка с Него, която ще ни позволи да кажем: Да, ние действително сме приели Христовия Импулс!
към текста >>

142. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време.
Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>

143. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека. Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
към текста >>

И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
И наистина дори и да се ограничим само върху тези последни думи, ние можем да си кажем: - Да, колко затрогващо и вярно е, че не сме лишени от нито една възможност, за да бъдем безкрайно различни в нашите различни инкарнации, през които всички ние минаваме тук на Земята. И можем да сме напълно сигурни: Човекът, който разглежда света по този начин, накрая стига до мига, в който си казва: - О, колко богат, колко величествен е светът! И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!
към текста >>

144. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос.
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
към текста >>

145. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите.
Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос. В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела. Ето защо, от една страна, той клони малко или много надолу към безсъзнателната степен на животното. Навсякъде, където възниква нещо престъпно, там най-вече животинското е това, което го поражда в човека. Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите. И така, човекът носи в себе си възможността да разбие над обикновеното съзнание едно по-висше съзнание, където намеренията застават пред неговия поглед по начин, различен от този, който иначе е в сила при обикновеното съзнание.
към текста >>

И все пак по този начин ние приемаме това, което трябва да дойде от духовния свят, устремяваме се към свръхсетивните Същества, които гледат надолу към нас от духовния свят.
Само поради обстоятелството, че обгръщаме един или друг процес с наше то съзнание, възприемайки го следователно така, че да имаме ясно и пълно съзнание за него, само поради това обстоятелство в нашата душа изгрява свободата; по този начин ние душевно се издигаме над необходимостта и ставаме свободни спрямо онова, за което имаме съзнание. Ние разпознаваме духовната необходимост, когато примерно сме убедени: в настоящото време е необходимо да приемем истините на Духовната наука; когато следователно се включваме така да се каже свободно в една необходимост. Но дали по този начин се превръщаме в донякъде несъзнателни същества? В определен смисъл да! В определен смисъл ние ставаме несъзнателни, защото се решаваме да разгърнем нашето съзнание само до онази врата, от която се влива, от която просветва онова, което трябва да дойде от духовния свят. И все пак по този начин ние приемаме това, което трябва да дойде от духовния свят, устремяваме се към свръхсетивните Същества, които гледат надолу към нас от духовния свят. Ето защо ние твърдим, че напредваме в окултното обучение именно когато се издигаме, следвайки една духовна необходимост, до Съществата, които гледат надолу Към нас. Ето защо постоянно подчертаваме: Ние се издигаме с нашето съзнание нагоре към Съществата, които ни заливат с импулси от духовния свят и когато казваме: Ние се включваме по необходимост в импулсите, идващи от духовния свят... ние очакваме, че по този начин в нашите импулси ще се влеят същевременно и импулсите на висшите духовни Същества. Ето как настъпва онази относителна, онази дълбока несъзнателност, в която ние усещаме нечие духовно присъствие, което иначе долавяме в себе си като едно несъзнателно действие... при което обаче сме напълно сигурни: „Сега Духът е в нас! “ и ние сме длъжни да го следваме навсякъде. Да, ние ще го следваме навсякъде.
към текста >>

146. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

От синьото нищо не се устремява към нас.
Разбира се, също така всеки знае, че синята повърхност въздейства по определен начин, въздейства по по-друг начин, отколкото червената повърхност. Червената повърхност има нещо агресивно за този, който я усеща, без при това той да е невротичен – подчертавам това, – нещо от нея сякаш излиза, за да ни докосне. От червеното винаги нещо се насочва срещу нас. Синьото предизвиква в нас противоположното усещане. То остава спокойно на своето място. От синьото нищо не се устремява към нас. Напротив, имаме усещането, когато можем да усетим по-фино цветовете, че с нашите душевни сили можем да навлезем в синьото, че можем да го изпълним. Зеленото е до известна степен в ритмично състояние на равновесие. Затова то действа така благотворно като растителна покривка на земята. Зеленото ни въздейства така, че ние отчасти навлизаме в него, отчасти то също се насочва към нас. Погледнем ли едно зелено поле, имаме чувството, че навлизаме в нещо, а после нещо се приближава към нас.
към текста >>

147. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>

148. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>

Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
Когато за кратко пътувах до Виена /бележка 16/, кармата ми пъхна в ръцете един вестник. Там имаше съобщение от войник – австриец, заминал за фронта. В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат". И следват многозначителни думи. Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
към текста >>

149. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота. Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>

Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното. Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност. Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>

150. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>

Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на въздействие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, – за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовния брак между англосаксонското и руското.
На това противостои току що охарактеризираният стремеж да се издигне на върха могъществото на една особена раса, могъщество преди всичко в областта на душевния живот. Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на въздействие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, – за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовния брак между англосаксонското и руското. Вътрешните импулси на развитие на човечеството говорят за духовно съединяване на германската същност с руската. Егоистичната воля на англосаксонските окултисти се стреми по пътя на душевното окултно развитие да прониже руския народ с англосаксонското.
към текста >>

Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>

151. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Всички наши мисли за починалия, всичко, което сме искали да му кажем, всички чувства, които насочваме към него, всичко това се устремява в момента на заспиването и, макар да остава неосъзнато за нас, то достига до починалия.
Ако насочим вниманието си към заспиването, това е особено благоприятен момент да се обърнем към някого, с когото искаме да говорим, който е напуснал физическия план и ни е скъп и близък, и освен това, е бил кармично свързан с нас. Моментът на заспиването е особено добър за това. Естествено, ние и в дневно съзнание насочваме нашите мисли към починалите, с които сме били кармично свързани. Ние си спомняме за тях. Всички наши мисли за починалия, всичко, което сме искали да му кажем, всички чувства, които насочваме към него, всичко това се устремява в момента на заспиването и, макар да остава неосъзнато за нас, то достига до починалия. Само че едни състояния на душата са благоприятни за това, а други са неблагоприятни.
към текста >>

152. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нека да приемем още, че в края на този 19 век хората се устремиха и към духовното знание, към духовния свят.
Нека за миг да приемем, скъпи мои приятели, че през последните 20 или 30 години на 19 век възниква една епоха, през която човечеството се стремеше предимно към овладяването на материалния свят. Нека да приемем още, че в края на този 19 век хората се устремиха и към духовното знание, към духовния свят. Какво би се получило тогава? Какво би се получило, ако хората биха искали да познаят духовния свят и изхождайки от него, да променят физическия свят, вместо инстинктивно да се пристрастят към онова знание, което достигна своя триумф в производството на инструменти за убиване; какво би се получило, ако човечеството можеше да приложи духовно знание и духовни импулси в социалния си живот? Несъмнено хората биха станали по-будни и нямаше да проспят последните десетилетия на 19 век. Хората биха стана ли по-будни и ако съзнанието им би било по-силно, през първите десетилетия на 20 век нямаше да се стигне до разрушенията, на които сме свидетели. Да, духовното съзнание трябва да става все по-силно от сетивно-материалното съзнание.
към текста >>

153. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните разговори.
И така, повтарям още веднъж: Без да накърня ни най малко езотеричния устрем на нашите сериозни последователи, аз в общи линии прекратявам частните разговори. Всичко, което съм казвал в частни разговори, беседи и т.н. може да се преразкаже до последната подробност, стига да е в съответствие с истината, и стига човек да го изнася пред другите по своята свободна воля. Аз освобождавам всички от предишното задължение за опазване на тайната. Но човек може да направи това заради себе си, не заради мен. И аз нямам нищо против, че тъкмо тези две мерки ще останат като една от характеристиките на нашето Движение, за да разбере светът най-после, какви нечестиви и срамни измислици трябва да понесе антропософията през тази трудна епоха.
към текста >>

154. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие. Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството. Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
към текста >>

Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
към текста >>

Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>

Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>

По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока.
хората. Да, махалото полита към точката на покоя. Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>

С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока.
хората. Да, махалото полита към точката на покоя. Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>

155. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път. Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада. Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята. Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло.
към текста >>

Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото.
И всички тези неща, скъпи мои приятели, бяха инстинктивно доловени в края на Четвъртата и в началото на Петата следатлантска епоха. Не малко хора се опитаха да отгатнат посоката, по която нашата Пета след атлантска епоха трябваше да поеме своето развитие. Обаче те рядко стигаха дотам, че да разберат самите себе си. Замислете се върху наглед жестокото учение на Августин, върху жестокото учение на Калвин: В смисъл, че една част от хората е предопределена за спасение, а друга за проклятие; една част устремена към доброто, друга към злото. Да, такива учения съществуваха сравнително до скоро, и те изглеждаха наистина жестоки. И въпреки това, за духовния изследовател те не бяха съвършено погрешни, както впрочем не е изцяло погрешно и всичко, което на пръв поглед изглежда безнадеждно погрешно. Епохата на Августин, а и следващите столетия допуснаха едно тежко объркване по отношение на човешката душа и човешкия Дух. Вие знаете на вселенския събор в Константинопол човешкият Дух беше премахнат или така да се каже детрониран от пиедестала на човешкото тяло.
към текста >>

Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото?
За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл). Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път. Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло. И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
към текста >>

156. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят.
Хармония и ред в социалния хаос на човечеството ще настъпят едва тогава, когато човек разбере, че отново трябва да се устреми към духовния Космос, за да внесе там едно царство, което не е от този свят, макар да е пронизано от край до край с елементите на този физически свят. За тази цел впрочем се налага и не що друго: Човекът трябва да преодолее неудобствата, които се пораждат на първо време от едно по-дълбоко и интимно проникване в духовния свят. В най-важните сфери на човешкото познание ще трябва да настъпи сериозен напредък и вдълбочаване по отношение на древните връзки между човека и околния свят през Четвъртата следатлантска епоха, за да се разбере ясно, че на времето човекът беше съвсем друг. Всичко това подлежи на проучване и сериозна проверка. Веднъж завинаги трябва да се преодолее тази легенда легенда в лошия смисъл на думата която днес се нарича "историческа наука" По отношение на историческата действителност ние трябва да се върнем поне до Мистерията на Голгота. А това може да се осъществи, ако външното историческо изследване се оплоди от духовно-научното, или антропософско изследване.
към текста >>

157. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Естествено, Вие може да съберете всевъзможни документи, да нахвърляте едни или други бележки върху Лутер,външно погледнато Вие може да изградите един правдоподобен и точен образ: Само че ако не се устремите към това, което би му придало истинска духовна тежест, той ще остане в духа на моето сравнение само една фигура от велпапе.
Разбирате ли, Лутер получава духовна тежест само тогава, когато човек знае независимо от днешното впечатление, което Лутер оставя върху нас защо той казва това или онова. Само тогава Лутер може да бъде разбран, само тогава той получава истинската си духовна тежест. Но ето че идват стотици и хиляди теолози, историци, литератори и започват да описват своите собствени впечатления, те описват всичко друго, но не и Лутер; духовната тежест на описанието липсва, има само имитации на тежести, има само тежести от велпапе. И разбирате ли какво е необходимо сега на нашата съвременна епоха? Тя трябва да се извиси до съзнанието за онези фактори, които придават духовна тежест на околния свят, до съзнанието, че Духът живее във всичко наоколо, и до съзнанието, че този Дух може да бъде намерен само с помощта на антропософията. Естествено, Вие може да съберете всевъзможни документи, да нахвърляте едни или други бележки върху Лутер,външно погледнато Вие може да изградите един правдоподобен и точен образ: Само че ако не се устремите към това, което би му придало истинска духовна тежест, той ще остане в духа на моето сравнение само една фигура от велпапе. Разбира се, трудно е да се признае, че днес дори най-образованите хора са длъжни да съчиняват посредствени описания, които могат да се сравняват с тежести от велпапе. Да, досега беше така красиви, изискани описания! А занапред дали ще ни радват, дали ще ни задоволяват подобни описания?
към текста >>

158. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа.
Колко често съм посочвал онзи разговор между Гьоте и Шилер, в който Гьоте скицирал своето прарастение и когато го показал на Шилер, последният възкликнал: Но това е само една идея! На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие. Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот. Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света.
към текста >>

159. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах. И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел. Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
към текста >>

Ти устремен бе тъй, както и ние, но твоят устрем
Ти устремен бе тъй, както и ние, но твоят устрем
към текста >>

160. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век. В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем.
към текста >>

161. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа. Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството. Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>

162. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

163. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа?
Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа. Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа? Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие. Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа? Нужно е да се употреби дума, която винаги се избягва да се употребява в тази връзка, за да се замъглят определени факти от човешкото развитие по това време; достатъчно ни е само да назовем в тази връзка тази дума, за да можем да стигнем до правилното разбиране. За другата страна на душата съществува риторика, която вместо изпълването на душата със субстанция, с вътрешно съдържание, дава просто черупка, която се стреми да постави на мястото на живите понятия просто конфигурация от думи, конструкция от изречения.
към текста >>

164. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Към човешките души се устремяват всевъзможни демонични същества, на които се приписва едно или друго, но фактически хората ги отблъскват, понеже носят в себе си призрачната мрежа на естественонаучно мислене, което не им позволява да вникнат в същността на нещата.
Тук е скрита причината, поради която толкова много личности проявиха пълно неразбиране на събитията и преценките им се оказаха толкова погрешни. Безкрайно трагично е, че хора като Лудендорф се приемаха като забележителни личности. Но така или иначе, цялостната преценка на хората беше помрачена поради току-що посочената от мен причина. Към човешките души се устремяват всевъзможни демонични същества, на които се приписва едно или друго, но фактически хората ги отблъскват, понеже носят в себе си призрачната мрежа на естественонаучно мислене, което не им позволява да вникнат в същността на нещата. И един човек като онзи, който посочих като пример, живя по такъв начин, че заглуши в себе си онова, което се носеше като бучене и тътен в душата му. А така стоят нещата и с повечето хора от нашето съвремие. Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време.
към текста >>

165. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно.
По странно съвпадение се случи едно забележително нещо в човешката еволюция, когато материализмът навлезе в нея. Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две. Той е третата група сили. Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
към текста >>

166. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Антропософите не трябва да се чувстват по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят Духовната Наука сред човечеството.
Много хора днес изживяват вътрешно чувство на удобство, затваряйки се за тези сериозни факти. Антропософите не трябва да се чувстват по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят Духовната Наука сред човечеството. Напълно погрешно е да се мисли, както се прави често, че ние трябва да стигнем до разбиране с хора като онези, за които говорих. Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора, защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас.
към текста >>

167. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене. Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло. Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си. И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>

168. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
към текста >>

Според имагинативното познание, тук материята не се разпада по този начин, тя се приближава към центъра на Слънцето, за да получи живот; тя получава живот, който е устремен лъчисто навън (рис.6).
Съвсем иначе е при Слънцето. Според имагинативното познание, тук материята не се разпада по този начин, тя се приближава към центъра на Слънцето, за да получи живот; тя получава живот, който е устремен лъчисто навън (рис.6).
към текста >>

169. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>

И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа. Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>

170. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване.
Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени. При всеки един човек настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо. И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване.
към текста >>

И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>

За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано.
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>

И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън). Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>

И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
към текста >>

171. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е. към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>

И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
към текста >>

172. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж.
Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност. Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство. И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
към текста >>

173. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука? Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
към текста >>

174. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обстоятелството, че живеем в един буден Аз това ние дължим на илюзията на сетивата; нашият Аз се устремява срещу това, което се явява пред него като привидност, като нещо външно.
Съдържанието на нашата воля ние усещаме само притъпено и смътно. Съдържанието на чувствата полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления. Ние виждаме един червен цвят и той ни изпълва с определено чувство; след това виждаме синьо; после чуваме „до диез“ или „до“. И тогава ние си изграждаме представи за това, което са сетивните впечатления. Вътрешното се свързва с външното. Обстоятелството, че живеем в един буден Аз това ние дължим на илюзията на сетивата; нашият Аз се устремява срещу това, което се явява пред него като привидност, като нещо външно.
към текста >>

175. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
към текста >>

С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>

176. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>

177. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
към текста >>

178. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

главата е обърната към миналото, докато „човекът-крайници“ е устремен към бъдещето.
Но онова, което ние носим в себе си, по същество е резултат от досегашното развитие. Замислете се само върху индивидуалните качества на човека, и Вие ще си припомните нещо, което многократно съм повтарял а именно, че човешката глава е една метаморфоза на останалия човек, която обхваща досегашния жизнен път, т.е. главата е обърната към миналото, докато „човекът-крайници“ е устремен към бъдещето.
към текста >>

Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>

179. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>

Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека. Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света. Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не!
към текста >>

180. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция.
Ако човек беше останал там така, обаче,какво би станало тогава в хода на човешката еволюция? Ако човек би останал там така, той би могъл да каже това: в древни времена, Бог Отец е влязъл в хората, за да могат те да постигнат Аза в качеството си на душа и като посветени, те могат да известяват на другите хора истинската същност на човека, същността на Аза. После Синът, Христос влезе в същността на човека. Тези, които имат достатъчна устременост за да направят така, че Христос да избере да заживее в тях, постигат, от този факт, спасяването на своите тела за земната еволюция. Така както, чрез древния принцип на Отца, който избра да обитава в еволюцията на човечеството, душевния елемент на хората беше спасен чрез Мистериите, така и телесния елемент на хората ще бъде спасен от Лечителя, от Спасителя, от Христос, минал през Мистерията на Голгота.
към текста >>

181. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>

182. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете. Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
към текста >>

183. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят. Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
към текста >>

184. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи. Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>

185. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>

Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
към текста >>

186. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник. Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
към текста >>

Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>

187. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си. Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.
към текста >>

Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта. Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта. Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота. Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>

188. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии. И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>

Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад пролетното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети.
Какво представляваше впрочем този „Годишен Бог", който стоеше горе всред Йерархиите? Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад пролетното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети. Цяла година траеше това „виждане" и то обхващаше и пролетта, и лятото, и есента, и зимата. С помощта на това „виждане", пространството между учители и ученици се насищаше с образи и пред учениците се откриваха тайните на самия човек. После годишният цикъл започваше отново.
към текста >>

И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса.
После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н. Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили. И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
към текста >>

189. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>

190. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм. Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части. Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
към текста >>

Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят. Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество. За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>

191. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Там виждаме, как потока, насочен от север на юг, смесен със западно-източния поток и носещ в себе си силите на нормалните Начала, как този поток се устремява в това, което е останало от предишните, донесени от Азия импулси на изостаналите Духове на Формата.
Там виждаме, как потока, насочен от север на юг, смесен със западно-източния поток и носещ в себе си силите на нормалните Начала, как този поток се устремява в това, което е останало от предишните, донесени от Азия импулси на изостаналите Духове на Формата. И ето, възниква нещо, доколкото е свързано с Духовете на Формата, носещо стихиен характер, но в същото време проникнато и от нормални импулси развитие на човечеството. Изследвайте това, което от една страна се спуска от север на юг като чисти мисли на евангелско-протестантското движение, което довежда обаче до диви, кървави, военни схватки, и изследвайте това, което като противоположно течение се надига от юг на север, и което пак довежда до военни стълкновения. Изследвайте, например, евангелско-протестантското движение с неговото главно направление от север на юг и католически-йезуитското движение с неговото главно направление от юг на север, тогава вие ще съумеете да разберете цялата сложност на взаимодействието на това, което става на Земята като отражение на битките в свръхсетивния свят.
към текста >>

192. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха.
Това е било настроението, което господствало в поемите на 12-ти, 13-ти, 14-ти век, когато са се устремявали към живота в петата следатлантска епоха. Иска ми се да кажа, че първата утринна зора на петата следатлантска епоха се е усещала от хората по-живо, отколкото днес. Днес хората са уморени за да мислят за такива неща, те са станали твърде склонни към удобството. Но на тях ще им се наложи отново да започнат дълбоко да се замислят за такива неща, и особено пак да ги преживеят в своите усещания, тъй като иначе няма да може да се състои подема на човека. Какво става всъщност тук?
към текста >>

Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята. А сега да проследим по-нататъшната картина (действителните имагинации могат да се проследяват и в тяхното по-нататъшно разкритие в бъдещето, само измислените имагинации не могат да се проследяват по-нататък). Представете си, че тук имате огледало:
към текста >>

193. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

После увяхващото растение губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя!
В своето покълване, в своя растеж, растението вече съдържа духовното в себе си. Духовното е примесено със сетивното, те двете представляват едно цяло. После увяхващото растение губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя! Или с други думи: Нека да си представим един съд, съдържащ хомогенна течност, в която е разтворено някакво вещество; после чрез определена химическа реакция става така, че се образува утайка, която пада на дъното. Първоначално двете субстанции са били свързани и са представлявали едно цяло, но после са се разделили.
към текста >>

194. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
Той чувствуваше, че неговата волева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята. Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става студено и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност. Той непосредствено усещаше как се надига мразовитият елемент като противоположност на горещия, светлинен елемент. Днес ние чувствуваме студа като нещо, което е свързано с нашата телесна повърхност, обаче древният човек душевно възприемаше студа като едно явление, съпровождащо тъмнината, мрака. Той непосредствено усещаше, където и да стъпва, как мракът излиза от Земята и иска – впрочем само до средната част на тялото му – да го всмуче в себе си. И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
към текста >>

Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа?
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост.
към текста >>

195. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>

196. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот.
към текста >>

През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса.
към текста >>

197. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори. В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята. В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре. В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>

198. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Към мен сте устремени,
Към мен сте устремени,
към текста >>

Към мен сте устремени,
Към мен сте устремени,
към текста >>

Към мен сте устремени,
Към мен сте устремени,
към текста >>

199. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори.
Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори. Но тогава това, което било земно, така се разсейвало в далечините, че се превръщало сякаш в нищо. Учили се да усещат нищото от съзерцанието на вълшебния зимен ландшафт. И сега знаели, че само човек може да съхрани себе си в тези простори, водещи чак до сините етерни далнини.
към текста >>

200. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

201. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна.
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството постигна едно забележително развитие. Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците. Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>

Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>

То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение. Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
към текста >>

202. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ето, че се задава началото на пролетта, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса.
И ето, че се задава началото на пролетта, 21 март: Силите на Земята избликват и се устремяват към Космоса. Сега трябва да се, изчака истинския наблюдател, Пълнолунието.
към текста >>

203. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Тези Мистерии бяха така устроени, че човек ясно усещаше: никъде другаде, освен в Ефес, аз не мога да изживея по такъв дълбок начин бликащата енергия на растителния свят, която впрочем е бликащата и устремена към Космоса енергия на Земята.
Тези Мистерии бяха така устроени, че човек ясно усещаше: никъде другаде, освен в Ефес, аз не мога да изживея по такъв дълбок начин бликащата енергия на растителния свят, която впрочем е бликащата и устремена към Космоса енергия на Земята.
към текста >>

204. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>

205. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло.
Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска. Той имал чувството, че силите на главата се излъчват по цялото останало тяло, че в тази статуя главата значи всичко.
към текста >>

В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода).
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис. на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство.
към текста >>

А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл.
Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл. И така, когато говорим, имаме три неща: въздух, топлина и вода или течност.
към текста >>

Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята. Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот. И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>

В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи).
Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>

206. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис.
Това може да се покаже и на рисунката. Представете си, че това е човешко същество. Неговото физическо тяло е това, което се подчинява на сили, действащи по направление от центъра на Земята (рис. на стр. 83, червено). Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис. на стр. 83, зелено). Тук имаме система от сили в човека. Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис. на стр. 83).
към текста >>

Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис.
83, червено). Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис. на стр. 83, зелено). Тук имаме система от сили в човека. Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис. на стр. 83). Вие наистина можете да разпознаете в човешките форми, къде повече е представен един вид сили, а къде - друг. За краката е очевидно, че формата им е предизвикана от факта, че те са приспособени повече към земните сили. Главата е по-приспособена към силите на периферията. Аналогично можете да изследвате също и ръцете и това не е безинтересно.
към текста >>

Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>

207. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници.
Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници. Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова.
към текста >>

208. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си.
Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията.
към текста >>

209. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>

210. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Към божественото той се устремява.
Към божественото той се устремява.
към текста >>

211. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните.
Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните. Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на Битието. Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача. Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе.
към текста >>

212. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си.
Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"! Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание. Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си.
към текста >>

213. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

214. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване. Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път. От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят. Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>

Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен свят. Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
към текста >>

Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора.
Тук на помощ се притече Шилер. И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това? Защото това, което Гьоте създаде и допълни после, далеч не е на висотата на първоначалния замисъл. Вземете втората част на Фауст: поредица от трудно съчетаващи се епизоди. Това далеч не е едно цялостно произведение на изкуството! Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора. Те си остават отделни фрагменти, които той не успя да обедини в едно цяло. Неговият първоначален замисъл беше толкова мащабен, че той не успя да се справи с подробностите. Ние наистина виждаме това в неговия замисъл, но виждаме и друго: как цялата тежест, цялата сериозност, произтичащи от мисията на художника, непрекъснато обременяват душата му. Замислете се как Гьоте искаше да идеализира и извиси човешкия живот, за да го покаже, бих казал, в сиянието на божествено-духовния свят; така че от трилогията той можа да завърши само първата драма: Незаконната дъщеря.
към текста >>

215. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев!
Епическата муза живее на една от тях. И сега Омир се усеща пренесен на тази планета: Пей, о музо, нека прозвучи в мен небесната мелодия на планетата, разкажи ми за онова, което хората вършат на Земята, разкажи ми за Агамемнон, Ахил, Одисей, Идоменей, Менелай; пей ми така, че да получа онзи поглед върху нещата, който бих имал, ако се намирах не върху Земята, а всред звездите. Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива! Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете. Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев!
към текста >>

216. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката.
Живеем ли наистина в цветовете, никога не би ни хрумнало, например, допълнително да оцветим една бяла фигура, следователно една фигура, която е устремена към Духа, с друг цвят, освен с нюанси на жълтото, които избледняват в краищата на рисунката. Никога не би ни хрумнало да изразим в една картина душевния елемент по друг начин, освен чрез синьото, което, отивайки към центъра, става все по-нежно и по-нежно. И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени пориви действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете.
към текста >>

217. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“;“Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

218. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тя се устремява отново нагоре към него, а също така нейните сенки - звуците, хармониите.
Но музикалните творби трябва отново и отново да бъдат пресъздавани. Те се носят на вълните на техните хармонии и мелодии, които са изображение на душата, която в нейните инкарнации трябва отново и отново да се изживява във вълнението на времената. Както човешката душа е нещо в процес на развитие, така нейното отражение на земята е нещо леещо се. Дълбокото въздействие на музиката почива на това родство. Човешката душа се излива надолу от своята родина, девакана. Тя се устремява отново нагоре към него, а също така нейните сенки - звуците, хармониите. От това следва интимното въздействие на музиката върху душата. От музиката говори на душата изконното й родство, от нея звучат в душата звуците на родината й в най-дълбок смисъл. От прародината й, от духовния свят, оттам звучат към нас съзвучията на музиката и ни говорят утешително и възвисяващо във вълнуващи мелодии и хармонии.
към текста >>

219. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена.
Окултната връзка между глава и крайници. Човекът като един вид препятствие пред духовно-душевните сили. Натрупването на мазнини при недостатъчни физически усилия. Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа. Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена. Прекомерната интелектуална дейност хаотизира, нормалния човешки живот. Евритмия и спорт. Интензивният спорт като дарвинизъм в действие.
към текста >>

220. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
към текста >>

Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
към текста >>

И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>

Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>

221. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
към текста >>

222. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание. Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
към текста >>

223. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Следователно, накъде са устремени крайниците?
Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
към текста >>

Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение.
Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
към текста >>

224. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.
И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън? Човекът се разболява! Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си. В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.
към текста >>

225. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Защото, виждате ли, в човешката глава става нещо извънредно забележително: Когато духовно-душевният поток срещне някаква преграда, той се устремява назад, също както прави това и водната маса.
Защото, виждате ли, в човешката глава става нещо извънредно забележително: Когато духовно-душевният поток срещне някаква преграда, той се устремява назад, също както прави това и водната маса. С други думи: Устремява се назад тъкмо онази част от материята, която Духът носи със себе си. Представете си Мисисипи, която отхвърля пясъка встрани от своя път. Примерът е елементарен, но ще ни помогне да разберем, как застоят на духовно-душевния поток води до натрупване на материя; а в областта на мозъка, материята рухва от само себе си. А когато материята, която е все още проникната от жизнени сили, рухне от само себе си, възникват нервите.
към текста >>

С други думи: Устремява се назад тъкмо онази част от материята, която Духът носи със себе си.
Защото, виждате ли, в човешката глава става нещо извънредно забележително: Когато духовно-душевният поток срещне някаква преграда, той се устремява назад, също както прави това и водната маса. С други думи: Устремява се назад тъкмо онази част от материята, която Духът носи със себе си. Представете си Мисисипи, която отхвърля пясъка встрани от своя път. Примерът е елементарен, но ще ни помогне да разберем, как застоят на духовно-душевния поток води до натрупване на материя; а в областта на мозъка, материята рухва от само себе си. А когато материята, която е все още проникната от жизнени сили, рухне от само себе си, възникват нервите.
към текста >>

Докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена.
Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух. физическата работа е духовна, духовната работа е физическа; и в двата случая тя се осъществява както вътре, така и вън от човека. Рано или късно, този парадокс трябва да бъде разбран. Докато работим физически, Духът ни обгръща отвсякъде. Докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена.
към текста >>

Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност.
Да, причината е там, че човекът просто не може да съществува без да се движи. Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си.
Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

226. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си. Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

227. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението.
Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят.
към текста >>

А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно.
към текста >>

228. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>

229. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала.
Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала. Ако вземете третия жизнен период при човека, то за него по подобен начин влиза в съображение правилното равновесие на везните между желязото и самия белтък, и цялото образуване на белтъци.
към текста >>

230. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне.
Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>

231. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тогава, ако можем да познаем, ако можем да прозрем, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили. Тогава, ако можем да познаем, ако можем да прозрем, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън. Антимоновите сили са тъкмо тези, които действуват в съсирването на кръвта. Там вътре действуват антимонизиращия елемент. Навсякъде, където кръвта със своя състав, със своето течение, показва тенденция към съсирване, там навсякъде е налице антимонизиращата сила. Навсякъде, където кръвта се стреми да убегне на тази съсирваща сила, там навсякъде са налице противодействията. Така там, където имаме пред себе си хемофилици, по куриозен начин ние откриваме анти-антимонизиращи сили.
към текста >>

Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>

232. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
Ако се опитам да представя нещата схематично, аз трябва да кажа следното: Ако с този бял кръг (рис.1) обхващам нормалния строеж на човешкия организъм, тогава възникването на един карцином аз трябва да отбележа ето така (червено); т.е. по този начин аз загатвам за определени растежни сили, които вместо да се разпределят навсякъде, се струпват в точно определено място. Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
към текста >>

233. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание.
И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат.
към текста >>

234. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси. Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>

Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл. Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>

И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили.
Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре.
към текста >>

Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили.
Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу.
към текста >>

Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу.
Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм.
към текста >>

235. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И сега Вие разбирате: Ако медицинската наука се обогати с подобни духовнонаучни възгледи, тогава тези неща не застават пред нас емпирично и случайно, а се устремяват съвсем съзнателно към едно сливане на физиологията, патологията и терапията.
Разбира се при масажиране на нозете и стъпалата, ще се получи нещо съвсем друго. Защото онова, което ги пронизва като духовно-душевни сили, то е в органична зависимост с процесите на отделяне, с процесите на разпад. Така че при смущение в тези процеси според обстоятелствата ние можем да помогнем с масаж на нозете и стъпалата. И сега Вие разбирате: Ако медицинската наука се обогати с подобни духовнонаучни възгледи, тогава тези неща не застават пред нас емпирично и случайно, а се устремяват съвсем съзнателно към едно сливане на физиологията, патологията и терапията. Аз си позволявам да обсъждам тези неща с Вас, само за да изтъкна някои основни направления. И аз добре зная колко фрапиращи могат да бъдат такива неща именно поради невъзможността да се обхванат всички детайли и подробности.
към текста >>

236. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

237. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята.
Виждате ли, с тези неща е свързано и нещо друго, и по-точно в наше време. Вие знаете, скъпи мои приятели, колко кисело му става на човек, когато трябва да приеме една идея, която всъщност за непредубедения човек се разбира от само себе си, и която бива отричана, защото заради философите интелектът не може да се приближи до нея. Идеята за свободната воля. Аз казах за сетивните усещания: нещата, намиращи се във физиологиите и в психологиите, представляват детинщина за този който е прозрял нещата. И още повече се отнася това до идеята за свободната воля. Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения. Човешката природа може да бъде опозната едва когато сме я опознали с тези усложнения. И виждате ли, това, което при личности, отклоняващи се от нормата в една или друга посока, приемаме един ненормален оттенък, то бива премахнато, бива обединено до хармония във всеки един човек. Това е един тривиален израз, но той е верен: тъй както човекът е достъпен за Херувима, така е достъпен за Дявола. И ние ще изследваме така също и тези процеси, при които човек е достъпен за дявола.
към текста >>

В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения.
Вие знаете, скъпи мои приятели, колко кисело му става на човек, когато трябва да приеме една идея, която всъщност за непредубедения човек се разбира от само себе си, и която бива отричана, защото заради философите интелектът не може да се приближи до нея. Идеята за свободната воля. Аз казах за сетивните усещания: нещата, намиращи се във физиологиите и в психологиите, представляват детинщина за този който е прозрял нещата. И още повече се отнася това до идеята за свободната воля. Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения. Човешката природа може да бъде опозната едва когато сме я опознали с тези усложнения. И виждате ли, това, което при личности, отклоняващи се от нормата в една или друга посока, приемаме един ненормален оттенък, то бива премахнато, бива обединено до хармония във всеки един човек. Това е един тривиален израз, но той е верен: тъй както човекът е достъпен за Херувима, така е достъпен за Дявола. И ние ще изследваме така също и тези процеси, при които човек е достъпен за дявола. Но всичко това съществува и в обикновения човек, само че противоположните дейности взаимно се елиминират, тъй като се развиват еднакво мощно в различни посоки.
към текста >>

238. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се.
С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението. Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се. Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис. №5, ляво/.
към текста >>

И в устремената нагоре линейна посока трябва да видим присъствието на слънчевите сили на Земята.
По друг начин трябва да виждаме стеблото, това себе-разгръщане по посока нагоре. Ако подходим със същото усещане, то при стеблото непременно трябва да получим чувството: стеблото се стреми нагоре лъчеобразно, стеблото желае да развие своята линейна посока. Коренът се стреми да разгърне заоблеността на кръговата посока, стеблото се стреми да разгърне своята линейна посока. Това е първо началният образ на растителната същност. И в устремената нагоре линейна посока трябва да видим присъствието на слънчевите сили на Земята. В устремената в заоблеността посока на корена трябва да видим присъствието на лунните сили на Земята.
към текста >>

В устремената в заоблеността посока на корена трябва да видим присъствието на лунните сили на Земята.
По друг начин трябва да виждаме стеблото, това себе-разгръщане по посока нагоре. Ако подходим със същото усещане, то при стеблото непременно трябва да получим чувството: стеблото се стреми нагоре лъчеобразно, стеблото желае да развие своята линейна посока. Коренът се стреми да разгърне заоблеността на кръговата посока, стеблото се стреми да разгърне своята линейна посока. Това е първо началният образ на растителната същност. И в устремената нагоре линейна посока трябва да видим присъствието на слънчевите сили на Земята. В устремената в заоблеността посока на корена трябва да видим присъствието на лунните сили на Земята.
към текста >>

Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините.
Сега да погледнем по-нататък. Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините. Нагоре то отново се разширява, разгръща се на ширина, образува периферия. В това, което произхожда от излъчващия се нагоре стремеж, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили. Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий. Това е от едната страна.
към текста >>

Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението. Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно. За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>

239. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука.
По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук. Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна. Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава душата на човека! Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука. Това трябва да бъде видяно. И тогава тези, които, притежавайки научно образование, са застанали в антропософското движение, те са ценни за развитието на цивилизацията, ако не се оставят да бъдат заслепени от проблясващите блуждаещи огньове, но ако съвсем точно вникнат в това, което наистина е нужно и което е необходимо спрямо материализма.
към текста >>

240. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна. Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка. Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>

241. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното.
Проблемност на възгледа ни по отношение на небето. Разсъждението на Ернст Мах. Преодоляване на неопределеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса. Земята на геолозите е абстракция. Растителното царство като отваряне и затваряне на очите на Земята в посока към космоса. Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното. Аналогичните въздействия в първите години от живота на детето. Слънчевото и земното въздействат на човека в денонощния цикъл върху духовно-душевното, а в годишния цикъл – върху телесно-физическото. При лунното въздействие 28 дни съответстват на едно денонощие. Родство с образуването на спомените. 28 години съответстват на една година.
към текста >>

242. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Той се устремява във вегетацията.
И така, в полярната зона имаме преобладаване на слънчевото влияние. Какъв живот преобладава в тропическата зона? Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята. Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>

243. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно. Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе.
към текста >>

Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се.
Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект. Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>

Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе.
Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект. Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>

Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>

244. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу.
Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук. Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>

245. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини.
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини. Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено. Но към всичко, което ми се явява там в далечините, няма отношение това, което се намира вътре в повърхността на сферата на Луната; към него има отношение това, което започва когато звездите свършват. Това е област, която по удивителен начин не принадлежи на моя свят, а на света, на който не принадлежат всички останали звезди. Ако нещо се намира по такъв начин вътре в света, имаме работа с някаква вметка в света, която има съвсем друга природа и която притежава съвсем други вътрешни качества от своето обкръжение. След това можем да сравним отношението на такава Луна към обкръжаващия я небосвод, с отношението, което имаме, например, между бъбречната секреция и организма, който е в основата ѝ, и организацията на окото.
към текста >>

246. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
Тогава стигате до представен образ, който ви позволява по определен начин да обедините заедно емпиричните резултати. И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
към текста >>

247. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето.
Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу. Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето. Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето. И така, линиите на движението за Земята и Слънцето трябва да ги търсим в съединяването на двете линии, но така, че тази линия да бъде насочена перпендикулярно на повърхността на Земята.
към текста >>

248. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>

249. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество.
Целият Космос образува формата на растението. При човека целият Космос отначало не образува неговата форма. Човек трябва сам да си я изгради. Човек фактически трябва сам да влезе в това разрушено вещество, иначе от това разрушено вещество не би могъл да възникне никакъв човек. И така, човек трябва отначало да излезе от духовния свят и да влезе в това разрушено вещество. Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество. С неразрушено вещество човек нищо не би могъл да направи, не би могъл да пристъпи към работа. Той не би могъл да влезе в света като растението, защото тогава той би бил само растение. Той действително трябва да изгради в себе си цял Космос. И той го изгражда. Това е наистина удивително, как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество.
към текста >>

250. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление.
Какво показва това, господа? Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление. При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре. Това съдейства при човека употребата на опиум да се превърне в навик.
към текста >>

При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре.
Какво показва това, господа? Това показва следното: ако опиумът толкова силно, както в случая, прониква в астралното тяло и обуславя патологичните връзки между синя и червена кръв, в животното синята и червената кръв безпорядъчно се устремяват в хоризонтално направление. При човека, който се е научил да ходи изправено, синята и червената кръв се устремяват, смесвайки се една с друга, не само в това направление (изобразява го на рисунката), но в голяма степен ето така, доколкото той притежава изправен стоеж; вече не по хоризонталата, а отгоре надолу и отдолу нагоре. Това съдейства при човека употребата на опиум да се превърне в навик.
към текста >>

251. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят.
Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят.
към текста >>

Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

В това, което ви съобщавам, се съдържа, първо, много важна идея: смята се, че устремяващото се в огъня насекомо иска да умре.
Виждате, господа, тук имаме работа с това, как стават тези неща в природата. В това, което ви съобщавам, се съдържа, първо, много важна идея: смята се, че устремяващото се в огъня насекомо иска да умре. Не, то не иска да умре, а иска да се върне в нова форма. Преминавайки през пламъка, то иска да се преобрази. И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата, а ако стане по правилен начин, тя се превръща за тях само в преображение. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата.
към текста >>

252. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>

Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>

253. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън.
Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят.
Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред. Разбира се, на нея й е известно днес, че Земята е пълна с електричество. Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята.
към текста >>

254. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Старата пчела-майка се устремява към Слънцето.
Обаче сега става следното: ако се формира нова майка, трябва да се състои брачният полет. Старата пчела-майка се устремява към Слънцето. Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето.
към текста >>

255. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>

256. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад.
Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
към текста >>

257. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън.
Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение. От това е имало и други последици. Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел. пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло.
към текста >>

258. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната.
Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>

Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>

Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим.
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим. В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5]. Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас. Трудно ще ни е да си представим сумата, на която би възлязъл един кръстоносен поход в Азия. Но цялата тази армия от кръстоносци още по пътя престанала да съществува.
към текста >>

259. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа.
Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят. Тогава цяла Европа е била пронизана от древното келтско население. А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството. И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане. Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло. И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад.
към текста >>

260. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието.
Ще започнем със средната сила, с «гебура». Казах ви, че с помощта на стрелката искам да подчертая, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека.
към текста >>

261. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Но даже ако слънчевите лъчи са илюзорни, даже и ако не са реални, действителни, те изглеждат така, сякаш са се устремили, сякаш текат нанякъде.
Сега на нас, във всеки случай, ни е известно това, което беше казано за слънчевите лъчи. Но даже ако слънчевите лъчи са илюзорни, даже и ако не са реални, действителни, те изглеждат така, сякаш са се устремили, сякаш текат нанякъде. Представете си, че някой казва: там, горе, се намира нещо, то ми свети сутрин и ми праща на Земята това, което предизвиква в мен възхищение, удивление. Удивлението си той изразява чрез «А», а това, че идва отгоре - чрез «Р». И така, той изразява всичко това като РА. Именно така са наричали древните египтяни слънчевия бог: РА! Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в дума.
към текста >>

262. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където й се оказва най-малко съпротивление.
Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява. Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат. Тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където й се оказва най-малко съпротивление. Мълнията -това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Трябва да кажем: мълнията възниква не вследствие на наелектризиране; мълнията възниква поради това, че въздухът изхвърля своята собствена горещина.
към текста >>

263. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим.
Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>

264. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена.
Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда.
към текста >>

НАГОРЕ

9.1951758861542