Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
87
резултата от
68
текста с корен от думите : '
Устой
'.
1.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
Един възглед основан на научно схващане на Гьоте не се счита за истинен за това, защото може да бъде извлечен от това схващане, а защото ние сме убедени, че можем да спрем Гьотевия възглед за света на
устой
чиви принципи и да го представим като нещо основано в самото себе си.
Против това може да се възрази, че не е този подходът, по който се застъпва научно един възглед, че един научен възглед не трябва в никакъв случай да почива на някакъв авторитет, а трябва постоянно да се основава на принципи. Ние искаме предварително да се спрем на това възражение.
Един възглед основан на научно схващане на Гьоте не се счита за истинен за това, защото може да бъде извлечен от това схващане, а защото ние сме убедени, че можем да спрем Гьотевия възглед за света на устойчиви принципи и да го представим като нещо основано в самото себе си.
Фактът, че вземаме нашата изходна точка от Гьоте, не трябва да ни попречи да се отнесем с основанието на застъпените от нас възгледи също така сериозно, както би се отнесъл представителя на една така наречена наука без предпоставки. Ние застъпваме Гьотевия възглед за света, обаче ние го обосноваваме съобразно изискванията на науката.
към текста >>
2.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез
устой
чивостта на съзнанието.
Тук първо съществува съединението, а разделението е нещо производно. Познанието извършва разделението само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено. Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе. Понеже в съзнанието идеята и даденото се явяват по необходимост разделено, затова всяка действителност се разцепва за съзнанието на тези две части; и понеже познанието може да осъществи съединението на двата посочени елемента само по пътя на собствената деятелност, то достига пълна действителност само чрез осъществяването на акта на познанието. Останалите категории /идеи/ биха били също по необходимост свързани със съответствуващите форми на даденото и тогава, когато те не биха били възприети в познанието.
Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието.
Действително съзнание съществува само тогава, когато то осъществява самото себе си. Считаме, че с всичко това сме достатъчно подготвени, за да открием основната грешка в наукоучението на Фихте и същевременно да дадем ключа за неговото разбиране. Фихте е онзи философ, който сред приемниците на Кант най-живо от всички е чувствувал, че обоснованието на всички науки може да се състои само в теорията на съзнанието; обаче той никога не е стигнал до познанието, защо това е така? Той чувствувал, че това, което ние обозначаваме като втора стъпка на теорията на познанието и на което ние даваме формата на постулат, трябва действително да бъде изпълнено от нашия "Аз". Ние виждаме това например, от следните негови думи: "Наукоучението съзнава по този начин, доколко то трябва да бъде систематическа наука, съвършено по същия начин, както всички възможни науки, доколкото те трябва да бъдат систематични, чрез определение на свободата, което тук е особено предназначена въобще да издигне до съзнанието определен род действия на интелекта.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие,
устой
чивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
4.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За него тази действителност е изгубила своята абсолютна
устой
чивост, своята безусловна стойност.
По друг начин стоят нещата с този, който е променил своите усещания и чувства спрямо действителността.
За него тази действителност е изгубила своята абсолютна устойчивост, своята безусловна стойност.
Не е нужно неговите сетива и чувства да бъдат притъпени. Обаче те започват да се съмняват в своята безусловна власт; те отстъпват пред нещо друго. Светът на Духа започва да оживява това пространство.
към текста >>
5.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Обаче формата е по-
устой
чива, отколкото усещането и инстинкта.
В животинския свят, към растежните и размножителните способности, се прибавя усещането и инстинктът. Те вече са проявления на душевния свят. Всяко същество, надарено с тях, принадлежи към този свят, получава от него различни впечатления, и съответно, упражнява върху него определени въздействия. А всяко усещане, всеки инстинкт, които се пораждат у едно животно, идват от дълбините на животинската душа.
Обаче формата е по-устойчива, отколкото усещането и инстинкта.
Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
към текста >>
Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към
устой
чивата растителна форма.
В животинския свят, към растежните и размножителните способности, се прибавя усещането и инстинктът. Те вече са проявления на душевния свят. Всяко същество, надарено с тях, принадлежи към този свят, получава от него различни впечатления, и съответно, упражнява върху него определени въздействия. А всяко усещане, всеки инстинкт, които се пораждат у едно животно, идват от дълбините на животинската душа. Обаче формата е по-устойчива, отколкото усещането и инстинкта.
Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
към текста >>
6.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Обаче ясновидството изисква една вътрешна
устой
чивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето.
Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това "абстрактно мислене" лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови. Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа. Мнозина биха желали тъкмо това.
Обаче ясновидството изисква една вътрешна устойчивост, една душевна сигурност, до които може да ни доведе единствено мисленето.
В противен случай човек става свидетел на объркана душевна игра, при която възникват нетрайни откъслечни образи: Нещо, което може да достави удоволствие на мнозина, въпреки че то няма нищо общо с истинското проникване във висшите светове.
към текста >>
7.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията,
устой
чивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
към текста >>
8.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо
устой
чиво и „трайно".
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно".
Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка.
към текста >>
С долавянето на нещо
устой
чиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза".
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно". Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното. Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения.
С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза".
Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната. Азовото чувство се проявява не само при наличието на тези предпоставки, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието за което се запази, така че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.
към текста >>
Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези
устой
чиви душевни качества.
Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата.
Впрочем Азът работи над астралното тяло, не когато човек просто се отдава на удоволствие и болки, на радости и страдания, а когато настъпват промени в тези устойчиви душевни качества.
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н. За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните. Когато Азът позволи на импулсите, бликащи от религиозния живот, да проникват в него, тогава те образуват там, в Аза, една сила, чиито въздействия стигат чак до етерното тяло, за да го променят и преобразят, докато астралното тяло се променя от много по-слаби въздействия. Тези по-незначителни въздействия, които самият живот предлага на човека образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н.
към текста >>
9.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това, което по-рано пряко допринасяше за
устой
чивото формообразуване в условията на Земята, сега вече действува по косвен и смекчен начин от Луната.
Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие. Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята.
Това, което по-рано пряко допринасяше за устойчивото формообразуване в условията на Земята, сега вече действува по косвен и смекчен начин от Луната.
Висшите Същества, от които зависи формообразуването, решиха да упражняват своите действия не от вътрешността на Земята, а отвън. Тъкмо поради тази причина, в човешките тела настъпва една разлика, която трябва да приемем като начало на половата диференциация; като обособяването на мъжкия и женски пол. В онези човешки форми, изградени от фини субстанции, които населяваха по-рано Земята, си взаимодействуват два вида сили: Силата на зародиша и оживотворяващата сила. Сега от тези форми произлизат нови човешки форми, техните потомци. Тези потомци също започват да се променят.
към текста >>
10.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна
устой
чивост и способността да се придържа строго към определен предмет.
Ето защо ученикът е длъжен така да упражнява мисленето си, че то само да определя своята посока и цел.
Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет.
Ето защо съответните „мисловни упражнения" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи. Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (например игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много. (Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на думата, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение. Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът?
към текста >>
Вътрешната
устой
чивост на имагинативното познание се постига благодарение на това, че описаните медитация се подкрепят от т.н.
Вътрешната устойчивост на имагинативното познание се постига благодарение на това, че описаните медитация се подкрепят от т.н.
„освободено от сетивни впечатления мислене". Когато изграждаме една мисъл въз основа на физическо-сетивното наблюдение, тя, естествено, е свързана със сетивните впечатления. Обаче нещата стоят така, че човек може да изгражда не само такива мисли. Дори и лишено от сетивни наблюдения, човешкото мислене не остава празно и без съдържание. За ученика най-близкия и сигурен път към такова мислене е този: Да превърне извлечените от Духовната Наука факти в съдържание на своето мислене.
към текста >>
11.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
устой
чивост да бликне.
устойчивост да бликне.
към текста >>
12.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
устой
чиво спокойствие душевно.
устойчиво спокойствие душевно.
към текста >>
13.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако този спомен е
устой
чив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното.
Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум. Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването. Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
14.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен
устой
.
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея.
Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой.
Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти". Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра.
към текста >>
15.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната
устой
чивост на целия строеж.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък. И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо.
На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж.
Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>
16.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в
устой
чивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици. Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред.
Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
17.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до
устой
чив социален модел.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото.
Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел.
Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
18.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна
устой
чивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията. Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения.
Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока. По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта. Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота. Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>
19.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда
устой
чиви и здрави форми.
За развитието на здрава и силна воля е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава воля има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло.
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми.
Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период. В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
към текста >>
20.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всеки от тях може да дойде в положението да трябва да покаже
устой
чивост срещу възгледи, които го пресрещат отвън.
В тези въвеждащи лекции трябваше да бъде показано какви пречки се изправят пред хората, които мислят духовнонаучно и представят духовната наука пред света.
Всеки от тях може да дойде в положението да трябва да покаже устойчивост срещу възгледи, които го пресрещат отвън.
към текста >>
Към работата на клоновете принадлежи да подкрепят своите членове за тази
устой
чивост.
Към работата на клоновете принадлежи да подкрепят своите членове за тази устойчивост.
Те би трябвало вътрешно да са толкова укрепнали, че въпреки всичко, което се изправя на пътя им, да имат увереност в духовния свят и чрез това да са подготвени за всяка опозиция. Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това. Не е нужно да се борим срещу това, което се изправя пред нас в света. Много представители на други течения идват тук и искат да спорят с нас, искат да представят знание, което антропософията сама може да оповести. Те винаги казват неща, които теософът от дълго време вече е отхвърлил.
към текста >>
21.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Източникът на
устой
чивостта на тази мъдрост пред всякакви научни опровержения се намира в самата нея.
Новата форма на мъдростта трябва да се счита от тогава. Необходимо било да се създаде такава форма, която би могла да устрои пред това, което се влива във всеобщия живот по хиляди канали. И ето, розенкройцерската мъдрост е такава, че тя може да устои пред всеки аргумент на популярната или дори пред висшата наука.
Източникът на устойчивостта на тази мъдрост пред всякакви научни опровержения се намира в самата нея.
При това истинско разбиране на съвременната наука не това дилетантско разбиране, което се среща понякога и у професорите в университетите, а разбирането, действащо независимо от различни абстрактни теории и материални фантазии, които строго стоят на основата на фактите и не слизат от нея,такова разбиране черпи едно след друго доказателства в полза на розенкройцерските духовни истини именно от науката.
към текста >>
22.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това най-голямото чувство за
устой
чивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят.
За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>
23.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него
устой
чиви наклонности.
Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите. Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области. Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека.
Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности.
Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост. Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро. В него ще има също така и добре развита съвест и той ще бъде човек с висок морал.
към текста >>
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло
устой
чивост на характера, наклонностите и т.н.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н.
това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло. Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества. Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния. По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло. Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>
Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в
устой
чивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност.
И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие.
Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност.
Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение. Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност.
към текста >>
24.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Благодарение на нея, вие сте способни да преживеете вътре в другите хора всичко това, което се е случило между тях и вас, и по този начин си създавате
устой
чива връзка с всички тези, с които сте общували в земния живот.
Ако вие например, сте набили някой в Майнц, то след своята смърт в определено време сами изпитвате побоя, изпитвате болката, която по-рано сте му причинили. Ако този човек все още се намира в Майнц, то част от вашето астрално тяло чувства, че е в този град и преживява там това събитие. Ако набитият от вас човек вече е умрял, то вие чувствате, че се намирате в неговото място в Камалока, където се намира в това време той. Разбира се, ние имаме работа не само с този човек, а с много други, разпръснати по Земята и Камалока. Вие сте навсякъде, това ви се позволява от тази пресеклива същност, която съставя телестността на човека в Камалока.
Благодарение на нея, вие сте способни да преживеете вътре в другите хора всичко това, което се е случило между тях и вас, и по този начин си създавате устойчива връзка с всички тези, с които сте общували в земния живот.
С човека, който те ударили, вие сте свързани сега благодарение на това, че сте живели с него в Камалока. По-късно вие се отправяте нагоре в Девакан, а от там се връщате след това в Камалока. И вашето астралното тяло, възстановявайки се, открива това, което ви свързва с този човек, с който сте се съединили. А доколкото тези връзки са много, вие трябва да разберете, че всичко, с което вие имате работа, е свързано с вас с някаква нишка.
към текста >>
25.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “
устой
чивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”.
Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика.
Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”.
Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно.
към текста >>
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително
устой
чиво, постоянно.
Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим.
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно.
Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително. Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността.
към текста >>
26.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от костта на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока
устой
чивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне.
Нашето развитие е насочено към това, да сближи хората в любов. Когато в бъдеще Земята ще намери своя край, след като е прозвучала 7-та тръба, когато тя ще изгуби своето физическо вещество и ще се превърне в астрално небесно тяло, тогава Любовта ще бъде вдъхната на целия човешки род на всичко земно. Защото мисията на Земното развитие е да бъде вдъхната тази сила на Любовта на човечеството, също както вие сега виждате навсякъде около вас силата на Мъдростта.
Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от костта на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока устойчивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне.
И ако бихте разгледали всичко, ще открием, че това, което човекът добива като своя мъдрост в течение на своето земно развитие, с него Земята е била проникната още от по-рано. Изучавайки историята ние постоянно виждаме, как човекът напредва все повече и повече, как той става все по-мъдър и по-мъдър. Вие си спомняте, какви бяха показани отделните етапи на умъдряването, какво бе показано, например, че в началото на новото време изнамери барута, хартията и т.н.
към текста >>
27.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези обичаи се оказаха извънредно
устой
чиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот. Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено. Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието.
Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура.
Но всичко това не остана без последици за душите.
към текста >>
28.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно
устой
чивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата.
Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
към текста >>
29.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, биваха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна
устой
чивост, необходима за свръхсетивните изживявания.
Това е старият начин за постигане на посвещение: Най-напред човек да подготви узряването на душата си и после в продължение на три дни и половина да изпадне в състояние на пълно откъсване от външния свят и от своите сетивни възприятия.
Ето защо тези, които трябваше да бъдат „пренесени" в духовния свят, биваха най-напред старателно подготвяни; душите им придобиваха, така да се каже, известна устойчивост, необходима за свръхсетивните изживявания.
После, в продължение на три дни и половина, те бяха откъсвани от света и пренасяни на определени места, където не можеха да си служат повече със своите физически сетива и където тялото им изпадаше в състояние, подобно на смъртта, за да бъдат отново пробудени след три дни и половина; и тогава душата отново се връщаше в тялото. Сега вече тези хора можеха да си спомнят своите опитности от по-висшите светове и сами да говорят за тях. Ето каква беше голямата тайна на посвещението: Предварително подготвената душа беше пренасяна за три дни и половина в един съвършено друг свят; там тя беше откъсвана от физическите условия и издигана в духовния свят. Всред отделните народи винаги имаше такива личности; те бяха вестители на духовния свят; те бяха преживели това, което Библията описва като „пребиваването на Йона в корема на кита" (Йона 2,1). Ето за какво бяха подготвяни древните посветени и когато се явяваха пред един или друг народ, те носеха в себе си „знака на Йона", т.е.
към текста >>
30.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително
устой
чиво спрямо кръвта.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза.
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта.
Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират.
към текста >>
31.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това беше едно
устой
чиво етерно тяло, което оттогава остана непокътнато в етерните сфери.
Когато стана на двадесет и осем години, той се посвети на един чуден идеал. Той трябваше да пътува и да напусне Европа. Първо отиде в Дамаск, където за него още веднъж се повтори събитието, което Павел изживя там. Това изживяване трябва да бъде определено като плод на един зародиш от предишната инкарнация. Всички сили, бликащи от чудотворното етерно тяло на индивидуалността на тринадесетия бяха останали непокътнати и след неговата смърт нищо от тях не премина в общия миров етер.
Това беше едно устойчиво етерно тяло, което оттогава остана непокътнато в етерните сфери.
Същото това фино духовно етерно тяло отново озари и изпълни със своите лъчи, действувайки от духовния свят, новото въплъщение на индивидуалността в четиринадесетото столетие. Ето защо тя бе подтикната да изживее още веднъж събитието от Дамаск. Това е индивидуалността на Кристиян Розенкройц. Той беше тринадесетия в кръга на дванадесетте. След тази инкарнация той вече беше назован така.
към текста >>
32.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един
устой
чив морален характер.
Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма.
Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер.
В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия.
към текста >>
33.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо
устой
чиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш?
Но, виждате ли, ако продължим да размишляваме върху Азът, скоро ще установим, че тук нещо не е наред. Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот. Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека. Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът. От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати.
Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш?
Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен. Всяка Азова философия се опровергава от самия живот. Всяка нощ, през която човекът заспива, опровергава идеята за неизменния Аз. Защото нощем Азът не е тук и човек губи съзнанието за него; така че щом говорим за нашия Аз, ние веднага правим една определена грешка. Ние се замисляме за нашия живот и неволно допускаме идеята за неизменният Аз, макар, че нощем, в състоянието на сън, ние не знаем нищо за него.
към текста >>
Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова
устой
чив и неизменен.
Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот. Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека. Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът. От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати. Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш?
Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен.
Всяка Азова философия се опровергава от самия живот. Всяка нощ, през която човекът заспива, опровергава идеята за неизменния Аз. Защото нощем Азът не е тук и човек губи съзнанието за него; така че щом говорим за нашия Аз, ние веднага правим една определена грешка. Ние се замисляме за нашия живот и неволно допускаме идеята за неизменният Аз, макар, че нощем, в състоянието на сън, ние не знаем нищо за него. С други думи, идеята за нощният Аз е като една прекъсната, а не като една цяла, непрекъсната линия.
към текста >>
34.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И сега Вие имате нещо, което позволява на човека да застане изправен и
устой
чив на Земята.
Стигайки до ходилата, Вие ще забележите, че докато бедрата стоят в най-дълбока зависимост и връзка със средния човек, то колената, подбедриците и особено ходилата се нуждаят от подпората на Земята, и че бедрата са тези, които всъщност се възползват от споменатата подпора.
И сега Вие имате нещо, което позволява на човека да застане изправен и устойчив на Земята.
Това, което все още проличава в бедрата, е продължение на средния човек и ако се бе приспособило неправилно към другите членове и краката, то щеше да се оформи по такъв начин, че да превърне човека напр. във "въздушно" животно, в птица. Но тези хипотетични органи трябваше да се развият именно като бедра, а всичко друго да се принади и доразвие тъкмо в тази насока.
към текста >>
35.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше
устой
чивостта на човешкото тяло.
На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки. Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото. Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза. И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение. Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е.
на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло.
И тъкмо поради това надмощие, на физическото равнище от световната история трябваше да бъде издигнат Кръстът на Разпятието, който пое Христовото тяло така, както човешкото тяло би изглеждало, ако някога в един-единствен човек биха се съсредоточили всички човешки качества, включително и тези, които той изгуби поради намесата на Луцифер и Ариман.
към текста >>
36.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и
устой
чивост непосредствено от духовните светове.
Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал. Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове.
До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове.
Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост. Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове.
към текста >>
Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и
устой
чивост.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс.
Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове. Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
37.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна
устой
чивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/.
Това бива възприемано особено силно тогава, когато става въпрос за скорбялното за изживяване на скорбялното вещество и на захарното вещество. Захарта е особено характерна. Захарта се диференцира много силно от другите вещества първо във вкусовото усещане. Това диференциране може да бъде много добре забелязано в обикновения живот, не само при децата, а понякога също и при по-старите хора от предпочитанието, което съществува при тях за захарните изделия. Но обикновено диференцирането не отива много далеч, то не отива по-далече освен до областта на вкусовото усещане.
Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/.
В това отношение можем даже да държим на захарта една хвалебствена реч.
към текста >>
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и
устой
чивост, определен егоитет.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар.
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
38.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и
устой
чивост.
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице.
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
39.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И ако процесите настъпят инстинктивно, без съзнателното изживяване на духовната наука, те по-скоро биха ни довели не до
устой
чив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност.
Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята „житейска практика“! Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия навсякъде в обществото ръководните места заеха тъкмо онези, които в най-голяма степен презират идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – повечето го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: Трябва да дойде ново време, трябва да се появят нови идеали! Но това си остава грачене!
И ако процесите настъпят инстинктивно, без съзнателното изживяване на духовната наука, те по-скоро биха ни довели не до устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност.
Който днес декламира пред хората тези едни и същи изтъркани думи, може понякога да срещне и одобрение. Но хората трябва да се научат и на още нещо – да се вслушват в по-различни думи, в по-различни призиви, за да може отново да изникне нов социален космос от хаоса.
към текста >>
40.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква
устой
чивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава
устой
чивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от
устой
чивост и трайност.
Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем. Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство.
Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори.
към текста >>
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма
устой
чивост и трайност по време на този земен живот.
Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
към текста >>
41.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без
устой
чивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена.
Човекът от тези минали времена имаше също по-малко интелектуални понятия и идеи, отколкото човека от ІХ век. Понятията и идеите не бяха още дошли до тази степен на сухота и абстракция. Това, от което човек извършваше опитност под формата на понятия и идеи имаше още характер на обект, на същност. Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности.
Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена.
И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното. И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха. Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
42.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си
устой
чивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
към текста >>
43.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези белтъчини са в
устой
чиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили. Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини.
Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло.
След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди. И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма
устой
чивост в това етерно тяло.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло.
Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта. Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род. Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната.
към текста >>
Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно
устой
чив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло. Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта.
Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род.
Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната. И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
към текста >>
44.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна
устой
чивост, вътрешна самостоятелност.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
45.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на
устой
чиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние.
Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив.
И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние.
Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.
към текста >>
Беладоната действа така, че става следното: в следствие на приетата вътрешно беладона етерното тяло се пронизва с
устой
чиви конструктивни образувания.
По аналогичен начин действа на човека и беладоната.
Беладоната действа така, че става следното: в следствие на приетата вътрешно беладона етерното тяло се пронизва с устойчиви конструктивни образувания.
Така че, ако се приема беладона в подходящи дози, такива, които човек би могъл да понесе (и въобще с кое да е лекарство може да се лекува само в дози, които болният може да понесе), то в етерното тяло на долната част на човека се образува своего рода здраво ядро. Това здраво ядро предизвиква в главата свое точно негативно отражение. Върху това взаимодействие между позитивното и негативното лежи процеса на изцеление, който се има в предвид при приемане на беладона.
към текста >>
46.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-
устой
чиви и остават по-дълбоки следи.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи.
Ето какво е необичайното в тези местности. И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>
47.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма
устой
чивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
От такива неща ние разбираме също религиозното почитание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно почитане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
към текста >>
48.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От всичко това възникнало нещо по-
устой
чиво в себе си.
Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
49.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-
устой
чивите мисли.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път.
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
50.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде
устой
чивата форма на едно собствено етерно тяло.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно.
В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
към текста >>
51.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава той се нуждае от по-
устой
чиви вътрешни сили в духовната област.
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците.
Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област.
Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
към текста >>
52.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не
устой
чивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
53.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка
устой
чивост на едно излечение.
Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение.
Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>
54.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за
устой
чивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея. При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл.
В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
към текста >>
55.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не, защото човек получава своята
устой
чивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
към текста >>
56.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост,
устой
чивост и сигурност.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
към текста >>
57.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава
устой
чиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието.
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>
58.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има
устой
чиво равновесие, той не е художник.
В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти.
Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото.
към текста >>
И в този случай отново благодарение на не
устой
чивото или
устой
чивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното.
И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>
59.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за
устой
чивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език. И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси. Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята.
От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз.
И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка. Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо. И ако днес бихме искали да посочим подходящия израз за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз.
към текста >>
60.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-
устой
чиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Има много по-дълбока взаимовръзка на топлинния етер с човешката глава, отколкото е външната връзка, външното облъчване.
По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Както казах, човешката главова организация е пропусклива за топлинния и светлинния етер. Не е съвсем правилно, но е приблизително правилно, че човешката глава е малко пропусклива за химичния и жизнения етер. Но сега можем да изоставим това, понеже резултатът, който ще посоча, е следният: Това, което представляват химичният и жизненият етер - както можете да разберете от даденото досега, - е нещо, отблъснато от главовата организация. Те биват отблъснати. Затова пък преминават през останалия организъм.
към текста >>
61.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обръщам Ви внимание и върху нещо друго: В същото време Луната се намира във Везни, следователно, тя не е
устой
чива в Зодиака, колебае се; нейните влияния са допълнително отслабени и от факта, че Марс, носещ луциферическите влияния, стои в опозиция спрямо нея.
Обръщам Ви внимание и върху нещо друго: В същото време Луната се намира във Везни, следователно, тя не е устойчива в Зодиака, колебае се; нейните влияния са допълнително отслабени и от факта, че Марс, носещ луциферическите влияния, стои в опозиция спрямо нея.
към текста >>
62.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния
устой
, вътрешното възпитание на Аза.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен
устой
, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
63.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо
устой
чиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма.
Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>
64.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-
устой
чиво.
Компостът е средство, което оживява почвата. В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила.
Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво.
То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се за трудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
към текста >>
И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и
устой
чивост.
Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило.
И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост.
Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се за трудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
към текста >>
65.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Растенията обаче стават много по-
устой
чиви срещу паразитните вредители, които ги нападат.
Разбира се, въпросът е уместен. За плевелите искам да говоря следващите дни. Това, което казах, е благоприятно изобщо и чрез него не се постига премахване на плевелите.
Растенията обаче стават много по-устойчиви срещу паразитните вредители, които ги нападат.
Има средство против паразитните вредители по растенията. Борбата с плевелите не почива на принципите, за които говорих досега. Плевелите участват в общия растителен живот. За това ще говорим още. Нещата са така свързани, че нищо не бива да се изключва от този общ процес.
към текста >>
66.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве,
устой
чивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
67.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и
устой
чивост.
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина).
Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
към текста >>
68.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с
устой
чив, красив блясък.
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина.
Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате.
към текста >>
НАГОРЕ