Търсене в текстове за 'Ума'

67. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>

68. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение.
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение. Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение. Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията.
към текста >>

69. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Множеството факти, които той привеждаше, не можеха винаги да поддържат концентрирано това състояние на ума ми, което тогава се стремеше към уеднаквяване на нещата.
Начинът му на преподаване малко ме объркваше. Множеството факти, които той привеждаше, не можеха винаги да поддържат концентрирано това състояние на ума ми, което тогава се стремеше към уеднаквяване на нещата. Все пак вероятно е смятал, че напредвам добре по химия. Защото от самото начало ми постави оценка „похвално“, която запазих във всички класове.
към текста >>

70. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието. Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма. Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте. Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо. Стигнах до заключението, че за метода на познание на Гьоте не съществува теория на познанието. Това ме доведе до опит да изложа една такава поне в най-общи линии. Написах своята „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, като изхождах от една вътрешна необходимост, преди да продължа да работя по следващите томове от естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>

71. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество. Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>

72. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
към текста >>

73. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите.
Какво тогава доказва той? Нищо друго, освен че същностната сърцевина на човека може да се прояви съобразно инструмента, който представлява тялото. Нищо повече не доказва това, освен че когато един човек падне във водата, излиза от нея мокър. Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално внимание на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря. Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал. Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите. Човек се облича именно в обвивките, дадени му от неговите прадеди. Това, което се привежда като доказателство, би могло по-скоро да се разглежда като доказателство за това, че геният не се унаследява. Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в началото на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия. Ако човек можеше да покаже, че има синове, внуци, които наследяват гениалните качества, тогава той би доказал, че геният се унаследява; но случаят не е такъв. Не стига далече логиката, която иска да отдаде духовните качества на човека на поколенията прадеди.
към текста >>

74. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Нашите общи твърдения ще бъдат оживени и богато оцветени, когато всеки който ги носи в сърцето и ума си може да ги изрази чрез своята собствена житейска опитност.
Не може да се мисли, че същността и задачата на Антропософското общество може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи. Антропософията не само, че пренася своите импулси дълбоко в мисленето, чувствата и волята на човека, но точно поради тази причина тя самата е силно повлияна от вътрешния живот на човека. Сигурно нейната главна субстанция може да бъде описана в общи твърдения, как то се прави в толкова много сфери на духовния живот. Но не трябва да се спира до тук. Нашите общи твърдения ще бъдат оживени и богато оцветени, когато всеки който ги носи в сърцето и ума си може да ги изрази чрез своята собствена житейска опитност. Всеки подобен индивидуален израз ще допринесе за стойностното разбиране на истините на Антропософията.
към текста >>

75. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави.
В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека.
към текста >>

Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека.
Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>

76. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността.
Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
към текста >>

Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
към текста >>

77. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Бих искал тук да изнеса нещо върху това, което настъпва, когато човек е развил в душата си способностите за постигане на онова състояние, при което не възприема чрез сетивата и не разбира чрез ума.
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра воля, за да сравним отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот. Бих искал тук да изнеса нещо върху това, което настъпва, когато човек е развил в душата си способностите за постигане на онова състояние, при което не възприема чрез сетивата и не разбира чрез ума. Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане.
към текста >>

Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума.
Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива. Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони. Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>

Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето.
Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето. През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот. Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо?
към текста >>

78. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>

Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня.
Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане. Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание.
към текста >>

79. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта.
Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления. Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът. Сега за него отново разумът е едно живеене и тъкане в нещо чисто духовно.
към текста >>

80. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие.
Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята. Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала. Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие. Дълбоко затрогващи и още по-дълбоко водещи в тайните отколкото всяко мислене са думите, които Гьоте произнася в присъствието на този "най-стар син на природата", както той се произнася стоейки пред гранита:
към текста >>

81. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие.
Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>

Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до помощта на ума.
Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности. Сред египетския народ се запази до късни времена една определена по слаба ясновидска способност и една по-слаба сила на душевното устройство, която беше свързана с това ясновидство. Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до помощта на ума. Обаче те познаваха само най-нисшите образни представи за едно царство, за което можеха да имат възприятия, и си спомняха за техните древни времена, когато техните жреци-мъдреци живееха в една златна епоха на египетската култура и можеха да виждат дълбоко в духовния свят.
към текста >>

Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер.
към текста >>

82. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример. Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци.
към текста >>

На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец. Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него. Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство.
към текста >>

Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света.
Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център. Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато. Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
към текста >>

Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
към текста >>

Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>

83. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие.
Индивидуалното израства върху почвата на видовосъобразното. Пред нас стои един идеал на бъдещето на човечеството, който ни казва: В течение на земното развитие индивидуалното, азовата природа на всеки човек ще победи напълно видовосъобразното. Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното. Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната.
към текста >>

84. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
При истинското посвещение не възниква никакво физическо смущение, но преждевременното и внезапно пробляване на астралния свят може да доведе до лудост. При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло. Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
към текста >>

85. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание? Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?
към текста >>

86. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др.
По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>

87. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява.
към текста >>

88. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята.
Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята. Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него. Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.
към текста >>

Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура. А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа. Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>

Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура. А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа. Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>

И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там?
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура. А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа. Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>

Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>

89. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ. Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите. Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене. Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
към текста >>

90. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар.
Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник.
към текста >>

91. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
При истинското посвещение не възниква никакво физическо смущение, но преждевременното и внезапно проблясване на астралния свят може да доведе до лудост. При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло. Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.
към текста >>

92. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание? Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?
към текста >>

93. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух».
Сега можем да свържем казаното с една мисъл, която изказахме последния път. Говорих ви за писането. Ние написваме нещо и казваме думата «дух». Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук. Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят. Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт.
към текста >>

94. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее.
Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите. При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство. Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение. Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее.
към текста >>

95. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност. Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност. Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>

96. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума.
Накрая, има още по-висш свят, откриващ се чрез още по-висши чувства. Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре. Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума. Той е толкова възвишен над обикновения свят, че изпраща на света на хората само нещо като сянка. Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява реалност в този свят.
към текста >>

97. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Преди всичко, в Девакана, този така наречен свят на ума, е важно това, ние да привикнем да го наричаме "Акашова летопис".
Преди всичко, в Девакана, този така наречен свят на ума, е важно това, ние да привикнем да го наричаме "Акашова летопис". Тази летопис се създава не в Девакана, а в още по-висши области, но може, издигналия се до Девакана, да започне да съзерцава това, което се нарича с това име.
към текста >>

98. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан. Човек, който е склонен да овесва глава, действа по такъв начин, че поради това се увеличава броя на есенцията и материята, свързани с унилата натура. Така духовното знание ни показва че ние не се явяваме изолирани същества, и че нашите мисли извикват към живот форми, които се отразяват в света на Девакан и го изпълват с всякакъв вид субстанция и есенция. Всичките четири области на света Девакан – континентална, океанска, атмосферна и областта на оригиналните идеи постоянно се намират въздействието на човешките мисли, чувства и усещания. На висшите области, където се отразява Акашовата летопис влияят човешките постъпки. Всичко, което се случва външно се отразява във висшите области на Девакан, която ние наричаме свят на ума.
към текста >>

99. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото.
Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н. чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа. Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен. Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото. Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
към текста >>

100. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата сфера на Девакан, в света на ума.
Това, че човекът може да премине през тези седем планетарни състояния, представлява и смисъла на развитието. Всяко планетарно въплъщение е свързано с развитието на едно от седемте състояния на съзнанието, и благодарение на това, което става на всяка планета, се формират физически органи за такова състояние на съзнанието. На Юпитер у хората ще се появи много по-развит, психичен орган. На Венера ще се появи такъв орган, който ще позволи на човека да развие съзнанието на сегашния посветен, пребиваващ на ниво Девакан. На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата сфера на Девакан, в света на ума.
към текста >>

101. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума.
След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите. Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура. Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих.
към текста >>

102. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Атомът като умален план на развитието на земята.
Необходимост от съзвучие с човешкото ръководство. Методи на обучение в черната магия. Страхът като главно условие за повлияване от черна магия. Жил де Ре. Планът развитието на земята на "бялата ложа". Атомът като умален план на развитието на земята. Окултните знаци на Нахиел и Сорат. Слънчеви и лунни влияния. Кой има право да разпространява окултни учения?
към текста >>

103. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата.
Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е.
към текста >>

Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие.
Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества. Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество атоми това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно. Това можеха да им дадат единствено ръководещите духове на Луната, като насочеха земното развитието в строго определени пътища. Пътищата, в които те бяха насочили земното развитие съм описвал често.
към текста >>

104. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И с право, тъй като този, който се запознае точно и интимно с човека, винаги ще е наясно, че в него се съдържа едно, бихме могли да кажем, умаление на всичко, което е разпространено навън в останалата природа.
Най-важният сред символите и сетивните образи, който изобщо съществува и е признат от всички окултисти във всички времена, това е самият човек. Той винаги е бил наричан микрокосмос, един малък свят. И с право, тъй като този, който се запознае точно и интимно с човека, винаги ще е наясно, че в него се съдържа едно, бихме могли да кажем, умаление на всичко, което е разпространено навън в останалата природа. На първо време това е трудноразбираемо, но ако помислите върху него, ще разберете, какво се има предвид: в човека се открива като един вид екстракт, като едно извлечение от останалата природа, всички вещества и сили. Ако изследвате едно растение по отношение на съществото му и успеете да вникнете достатъчно дълбоко в него, то вие ще разберете, че в човека се съдържа нещо от това същото същество, дори и в много малка степен. Ако вземете едно животно: винаги ще можете да откриете по нещо в човешкия организъм, което съществува в тялото му, сякаш е взето от организма на човека.
към текста >>

105. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>

106. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>

107. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството.
Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория. Затова образно казано само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната екваториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла в средата. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
към текста >>

108. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
към текста >>

И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>

И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>

През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума. За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония. И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>

В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума.
Това означава, че през нощта душата живее в тези звучения на сферите; и тези звуци на сферите избухват в нея, когато астралното тяло осъзнае себе си. В творчеството на композитора ние имаме не нещо различно, от процеса, в който възприятията на нощното съзнание пронизват дневното съзнание, остават спомени, спомени за астралните изживявания, и конкретно за изживяванията на разумната душа или душата на ума. Всичко онова, което човечеството знае като музикално изкуство – всичко това всъщност се отпечатъци, изображения на това, което се изживява безсъзнателно в хармонията на сферите, и да бъдеш музикално надарен означава не нещо по-различно, от това да имаш астрално тяло, което в дневно състояние може да възприема това, което го пронизва през нощта със своето звучене. Да бъдеш немузикален, това означава да имаш астрално тяло в такова състояние, че тези възприятия не могат да се получат. В музикалното изкуство човекът преживява звученето на духовния свят. И тъй като музикалното изкуство внася във физическия свят това, което може да бъде почерпено в астралния свят, то аз ви казах, че то довежда човека във връзка с тези същества, които имат за свой нисш член астралното тяло. С тези същества човекът живее през нощта; техните деяния той изживява в хармонията на сферите и ги изразява в дневния живот в своята земна музика така, че тази хармония на сферите се появява в земната музика като сенчест образ.
към текста >>

109. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта.
По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта. Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус.
към текста >>

110. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек.
Вие добре познавате германските митове и саги за Боговете; но ето че идват учените, застават на своите катедри и заявяват: “Всичко това е съчинено от народа, от народната фантазия. И Вотан, и Тор са персонифицирани природни сили и т.н.” Съществуват цели митологични теории, където за творческата народна фантазия се говори само по този начин. Но за такива хора е близо до ума, да си помислим, че са като Хомункулуса от Гьотевия Фауст, излязъл от ретортата; това са хора, които сякаш никога не са срещали жив, действителен човек. Защото ако някой истински вникне в народа, той не може да се изразява така за творческата народна фантазия. Тези митове и саги за Боговете не са нищо друго, освен остатък от съвсем реални процеси, които в миналото хората действително са виждали по ясно-видски път. Вотан наистина е съществувал! Нощем човекът пребиваваше всред Боговете в духовния свят и можеше да различи там Вотан така добре, както различава своите себеподобни от плът и кръв. Това, до което тогава примитивните натури се добирали чрез смътното ясновидство, днес е съдържание на митовете и сагите, особено на германските.
към текста >>

111. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”. Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”.
към текста >>

112. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума.
Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти. За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем.
към текста >>

Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно.
към текста >>

На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
към текста >>

113. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили.
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума.
към текста >>

"Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума.
Сега цялата Пета епоха на развитието на човечеството, епоха, в която ние днес живеем (с нейните различни културни епохи от Древно-индийската до нашата настояща) има задача да развие интелигентността, да развие ума и всичко, което принадлежи на тези две способности и сили. Всичко това не съществуваше през време на Атлантската епоха. Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това. Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно. Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението. И всичко, което е свързано с различните обичаи относно коня, води своя произход от този факт.
към текста >>

Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума.
Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето. Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят. За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума. Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод.
към текста >>

И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността.
Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>

Те са одухотворили ума, интелигентността.
Тези, които са разбирали наричащия се "Аз Съм" и неговия зов, това са онези, които са победили смъртта. Те са одухотворили ума, интелигентността. И сега това, което те са станали, не може вече да бъде символизирано чрез коня. Трябва да се яви нов символ за онези, които са разбирали да следват зова на този, който има 7-те духове Божии и 7-те звезди. Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот.
към текста >>

114. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Помислете само, как той е стигнал постепенно до там да плете и обществените отношения в безкрайно тънка мрежа на ума.
Обаче човекът разполага само с определено количество духовни сили, за да изобрети и построи телеграфа, железопътните линии, параходите, въздушните балони, за да развие външната култура. Това трябваше да бъде така. Би било зле за човечеството, ако не беше станало така. Но човекът е употребил тези духовни сили още за много неща. Помислете само, как той е стигнал постепенно до там да плете и обществените отношения в безкрайно тънка мрежа на ума. Какви духовни сили са били необходими за това, да се стигне до там, че да може да се издаде един чек в Америка и той да бъде изплатен в Япония! Огромни сили на духа са се влели в тази дейност. Тези сили трябваше да слязат веднъж под линията на физическото поле, която отделя духовното царство от бездната. Защото фактически в известно отношение човекът вече е слязъл под тази линия на бездната и който изучава времената от гледището на Духовната Наука, може да види и от най-обикновените неща, как това напредва от десетилетие на десетилетие, как винаги се достига определена точка, където личността все още може да се съвземе. Но ако в тази точка човек се изостави на течението на слизането, тогава личността ще се изгуби, тогава тя не ще може да бъде спасена, за да възлезе отново в духовните светове.
към текста >>

Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят.
Такъв човек би имал разединяващите сили, разкъсващите сили. А това ни показва едното обстоятелство, което може да ни доведе до въпроса: Защо отварянето на 4 печата ни дава една толкова неутешителна картина? Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява. Ето защо чрез отварянето на печатите ни се показва също, как те приемат именно формата, която сами са добили. Те са проспали събитието на Христа Исуса; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип. Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят. Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието? Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса. Те са облечени в бели дрехи, останалите са незачетени, били са образно заклани; те са онези, които са били запазени за одухотворяването на света.
към текста >>

Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно. Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички. Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички. Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
към текста >>

Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват.
към текста >>

А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света.
Съществува само едно единствено средство, за да се запази личността, а това е одухотворяването. Онези, които разберат да развият духовния живот, ще принадлежат към групата на белязаните с печата на доброто и избрани от всички народи, които ще се явят в бели дрехи след войната на всички против всички. Сега, изхождайки от нашата непосредствена настояща култура на ума, ние започваме да разбираме духовния свят. А това е истинският антропософски стремеж, да разберем духовния свят изхождайки от днешната култура на ума, да съберем хората, които могат да разберат зова за одухотворението на света. Тези хора не ще образуват една затворена в себе си колония, а те ще бъдат от всички народи и ще преминат в Шестата културна епоха, т.е. още не в онази голяма 6-та епоха след войната на всички против всички, а в 6-та културна епоха. Тук временно все още има необходимости, които са свързани с расовите необходимости. И наистина в нашата епоха расите и културната епоха все още се примесват. Същинското понятие за раса е изгубило своето значение, но то все още играе известна роля.
към текста >>

Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
към текста >>

Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга.
към текста >>

Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти.
Някои народи са особено предназначени за това. Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване.
към текста >>

Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
Народите, които днес са носители на западната култура, бяха избрани да доведат 5-та културна епоха до върха на нейното развитие; това бяха народите, които трябваше да развият ума. Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна.
към текста >>

Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга.
Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>

И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
към текста >>

115. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята. Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна). А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
към текста >>

116. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано.
И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство. Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички".
към текста >>

117. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята.
Хората от преди нашата епоха не са го притежавали. Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек.
към текста >>

Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума.
Хората от преди нашата епоха не са го притежавали. Те са действували изхождайки от други подтици. Техните образи са ги подтиквали, без разсъждение, към техните действия. Човекът е изгубил старата ясновидска дарба и в замяна на това е развил ума, а с това той е слязъл в материята. Чрез това за него е било изтъка но булото, което му е закрило духовния свят; но същевременно чрез това той е добил ума. Този ум може да бъде една важна пречка за духовното развитие. В крайна сметка нищо друго не ще попречи на човека, не ще го възпрепятствува основно да стигне до Христовия Принцип, както този съблазнен ум, този съблазнителен интелект; и когато онези, които накрая ще паднат под властта на звяра с двата рога, биха могли да хвърлят поглед назад върху това, което им е погодило лошия номер, те биха казали: "Наистина заложбата западане в бездната е дошла по-късно, но това, което ми е затъмнило Христовия Принцип, то е умът." О, онзи, който има този ум, нека размисли върху числото на звяра; защото именно чрез това, че човекът е станал човек, т.е. бил е надарен с този Азов ум, чрез това той може да падне под властта на звяра 666. Защото числото на звяра е същевременно число на човек. И че то е число на човек, това не може да види никой друг, освен онзи, които има ум: то е число на онзи човек, който се е оставил да бъде съблазнен чрез неговия ум.
към текста >>

118. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа.
Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин. С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства. Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа. И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
към текста >>

119. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система.
Според нея за изходна точка на нашата Слънчева система служи така наречената "първична мъглявина". В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система. Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици. Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение! Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология.
към текста >>

120. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те не можеха тогава да апелират към ума, към разсъдъка на хората.
Но развитието продължава и външните предмети стават все по-ясни и по-ясни, докато виждането на духовните същества, съответствуващи на тези предмети, ставаше все повече и повече неясно. В замяна на това човекът развиваше своето лично съзнание; той научаваше да се познава все по-добре. Ние вече видяхме, в кой момент на развитието се появява чувството за Аза. Етерното и физическото тяло съвпадат по форма и размери през последната трети на Атлантската епоха. Явно е, че ръководителите на човечеството са учели хората на съвършено различни неща отколкото днес. Те не можеха тогава да апелират към ума, към разсъдъка на хората. Взаимните отношения почиваха тогава на несъзнателни влияния, които преминаваха от един на друг.
към текста >>

121. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае. През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг. Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци.
към текста >>

122. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
към текста >>

123. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек.
Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества. Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
към текста >>

Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум. Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>

Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни.
И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено.
към текста >>

124. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
към текста >>

ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума.
Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове. Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение. Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот. Тук с право може да се зададе сега въпросът: как се отнасят едно към друго тези две духовни царства?
към текста >>

Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята. Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята. В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>

125. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие.
Но повече или по-малко във външния свят бяха проникнали сведения за тези неща. И за самите мистерии можем да кажем, че техният блясък е бил толкова по-голям и пълен със значение, колкото повече отиваме назад в миналото. Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите. Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане. За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип.
към текста >>

126. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>

Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
към текста >>

Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли.
към текста >>

127. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот.
И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света. Но колкото повече се вглъбяваше в нея, толкова по-малко го задоволяваше тя. Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот. Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде а не в тази философия изворите на това, което имаше да върши в сегашната си инкарнация.
към текста >>

128. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
Това, което по-късно се разигра в Предна Азия като Христово Събитие, изискваше в известен смисъл следното: Предно-азиатското направление трябваше да изостане след индийското, за да може след време да поеме в себе си и то много по-жадно и непосредствено онези импулси, които бяха дадени на Индия, макар и по друг начин. С други думи, в Предна Азия трябваше да бъде създаден един народ, носещ в себе си съвършено различни еволюционни принципи, един народ, готов да изостане от другите източни народи. И ако следвайки мировата мъдрост, източните народи напреднаха до такава степен, че можеха да наблюдават превръщането на Бодисатва в Буда, то всред народите на Предна Азия и по-специално всред древноеврейския народ хората трябваше да изостанат на една по-ниска, на една детинска степен. Ето какво беше необходимо! Защото погледнато в голям мащаб с развитието на човечеството трябваше да се случи същото, което в умален мащаб бихме наблюдавали, когато един човек развива определена зрялост до към своята тридесета година; да, той развива определени способности, обаче в известен смисъл тези способности се превръщат в пречки,в препятствия.
към текста >>

129. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях.
Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми. Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина. Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия. В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност. Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков. Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях. Така в Исав е отхвърлено друго отклонение от главната линия. От Исав водят началото си идумеите[3], при които продължили да се наследяват древните човешки качества.
към текста >>

130. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си. Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума. Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н. По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>

131. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята?
Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята? Човек може да приеме абстрактната истина за прераждането обаче такава една абстрактна истина всъщност малко може да ни помогне в живота. Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота. По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества. Това ще бъде един от въпросите, с които ще се занимаем днес.
към текста >>

132. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха.
Виждате следователно, че това беше необходимото напредване от Третата, към Четвъртата и към Петата Следатлантска епоха. Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха. Точно срещу свободата на човешката душа конспирира врагът, врагът, който, както ви казах, е като един двойник, придружаващ човека от малко преди раждането му до смъртта, ала трябва да напусне човека точно преди той да умре. Ако човек е под това влияние, което работи пряко с този двойник, всевъзможни неща ще изкочат, които ще могат да се появят през Петата Следатлантска епоха. Не е обаче подходящо за тази епоха да се даде на човека пълната възможност да постигне своята задача. Тази задача се състои в борба срещу злото, в трансформиране злото в добро.
към текста >>

133. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят.
Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа. В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост. Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>

134. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове.
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него. Изживяванията, които възникват когато едно впечатление бива последвано направо от действие или вътрешно състояние на ума, са единствените в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с онези на духовния изследовател, когато той трябва да каже нещо за своите опитности във висшите светове. Ако започнем да разсъждаваме, да прилагаме много логическа критика спрямо тези опитности, ние ги пропъждаме. И освен това обикновеното мислене, приложено в такива случаи, обикновено поражда нещо погрешно.
към текста >>

Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност.
С това е свързано нещо друго, а именно че истините, предадени от висшите светове, са свързани с нещо като кръвта на сърцето. Колкото и абстрактни да изглеждат, колкото и пълно да са прехвърлени в мисловни форми, те са свързани с кръвта на сърцето, защото са преки опитности на душата. От момента, в който човек е развил мисленето на сърцето, той изживява нещо, което изглежда като видение; но онова, което той изживява, не е видение, а впечатление на душевно-духовна реалност, също както цветът на розата е нейно външно проявление, изразът на материалната и природа. Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
към текста >>

135. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Близо до ума е, че личности като Карл Велики, Аристотел, Лутер и т.н.
Сега вече лесно ще разберем, че в своя живот човек може да срещне напълно нови и изключителни събития. Нека да си припомним, че много от великите събития в историята на човечеството настъпват само благодарение на определени личности. В подходящия момент те просто отгатват намеренията на самата епоха и вземат нещата в свои ръце. Помислете само, как би изглеждала историята на Средновековието, ако в определен момент не беше се появил Карл Велики! Или в каква посока би поел духовният живот на древността без Аристотел и неговото дело. Близо до ума е, че личности като Карл Велики, Аристотел, Лутер и т.н. се раждат в определени епохи не толкова заради себе си, колкото заради света. Техните лични съдби са неразделно вплетени с най-важните събития от съответната епоха. И бихме ли казали в този случай, че техните исторически заслуги произтичат от някои техни постъпки в предишните инкарнации?
към текста >>

136. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в резултат на които умря.
Но въпреки че външно погледнато нещата са сходни, смъртта при животните няма нищо общо със смъртта при човека. Би ни отнело твърде много време, ако поискаме да докажем тези неща, спирайки се върху една теория на познанието. Всъщност тук аз само напомням, че това, което днешната наука нарича причинност, често пъти е нещо безкрайно съмнително. И грешки поради тази причина ние откриваме на всяка крачка. Представете си например следното: Един човек се качва на покрива, подхлъзва се и пада долу, където го намират мъртъв. Какво по-близко до ума, хората да си кажат: Да, този човек падна от покрива, получи тежки наранявания, в резултат на които умря. Обаче в действителност случаят може да е съвсем друг. На покрива човекът би могъл да получи мозъчен удар и да е умрял още преди падането; нараняванията са налице, обаче причината за смъртта е съвсем друга. Описаният случай е прекалено драстичен, обаче грешки от този род науката прави много често. Външните факти могат да изглеждат напълно еднакви и все пак вътрешните причини да са съвършено различни. Ето какво, следователно, можем да изтъкнем като резултат от духовно-научното изследване: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
към текста >>

137. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
към текста >>

138. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение? Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи. Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>

139. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат.
Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията.
към текста >>

Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща.
Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия. Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>

140. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме.
Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия. Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>

141. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди.
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм! Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди. Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут. Обаче в крайните случаи, човекът наистина би могъл да повярва: Ако някога напредна в моето развитие до такава степен, че да живея направо в моето астрално тяло и в моя Аз, тогава ще съм господар на моите желания и изобщо няма да се нуждая от външния свят.
към текста >>

142. Лекция трета GA_126 Окултна история

Отличавал се с откритост на ума.
През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи. Преди всичко обаче се занимавал с научна дейност, интересувал се на практика от всички области на знанието - от мистика до минералогия. Отличавал се с откритост на ума. Напуска този свят през 1280 г. Канонизиран е през 1931 г. от Папа Пий ХІ. (Бел.пр., Е.М.).
към текста >>

143. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на еволюцията е интелектуалната, развитието на ума.
Изхождайки от окултните изследвания, ние можем да дадем за всяка една от тези културни епохи, за Петата, Шестата и Седмата следатлантски културни епохи една главна характеристика на човешкото развитие. В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на еволюцията е интелектуалната, развитието на ума. В Шестата, която ще последва нашата, главната характерна черта на човешкото развитие ще бъде тази, че душите на хората ще имат напълно определени чувства по отношение на това кое е морално и на това, което е неморално. Особено фини ще са отношенията на симпатия към добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие.
към текста >>

Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен. Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е. от едно желание да извършат това, което е морално. Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално. Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>

144. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот.
Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния живот, до мисленето. Ще се отнася до мисленето, ние го развиваме особено чрез това, че развиваме качества, които привидно съвсем нямат връзка с мисленето, с представите. Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни. Чрез отдайност на въпросите относно природата и човека, чрез старанието да разберем сложни хора, чрез едно повишение на вниманието ние правим нашето мислене остроумно. Отдайност значи: старание да разгадаем нещата с мисленето, с изработването на представи. В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот.
към текста >>

145. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността.
Ако искаме да разберем това, което все повече ще настъпва, ние трябва да го разгледаме от две страни. Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността. Днес все още някой може да бъде голям подлец и същевременно да бъде относително умен човек. Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни.
към текста >>

Накратко: Ние се приближаваме до епохата, когато моралността и споменатото просветване на силите на любовта, присъщи на етерното тяло, в Азовата душа, ще пораждат главно такива сили, които ще хармонизират моралността и ума.
Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни. Неморалността ще се отразява пагубно и парализиращо върху остроумието. Накратко: Ние се приближаваме до епохата, когато моралността и споменатото просветване на силите на любовта, присъщи на етерното тяло, в Азовата душа, ще пораждат главно такива сили, които ще хармонизират моралността и ума.
към текста >>

146. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвено характерното за нашата настояща епоха: днешната интелектуална култура, днешната култура на ума.
През тринадесетото столетие за хората беше настъпила една духовна тъмнина, както за най-озарените духове, така и за посветените. Всичко, което тогава през тринадесетото столетие се знаеше за духовните светове, хората го знаеха от преданията, или от предишни посветени, които събуждаха своя спомен за това, което бяха изживявали. Но за кратко време също и тези духове вече не можеха непосредствено да виждат в духовния свят. Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвено характерното за нашата настояща епоха: днешната интелектуална култура, днешната култура на ума. Днес, в Петата следатлантска културна епоха ние вече сме я постигнали. В Гръцко-римската културна епоха това не беше така. Тогава на мястото на днешното мислене с ума пробладаващото беше непосредственото виждане. Тогавашният човек се срастваше, така да се каже с това, което виждаше и чуваше, дори и с това, което мислеше. Тогава не се умуваше така много, както това става и трябва да става днес, защото това е задача на Петата следатлантска културна епоха.
към текста >>

Тогава на мястото на днешното мислене с ума пробладаващото беше непосредственото виждане.
Всичко, което тогава през тринадесетото столетие се знаеше за духовните светове, хората го знаеха от преданията, или от предишни посветени, които събуждаха своя спомен за това, което бяха изживявали. Но за кратко време също и тези духове вече не можеха непосредствено да виждат в духовния свят. Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвено характерното за нашата настояща епоха: днешната интелектуална култура, днешната култура на ума. Днес, в Петата следатлантска културна епоха ние вече сме я постигнали. В Гръцко-римската културна епоха това не беше така. Тогава на мястото на днешното мислене с ума пробладаващото беше непосредственото виждане. Тогавашният човек се срастваше, така да се каже с това, което виждаше и чуваше, дори и с това, което мислеше. Тогава не се умуваше така много, както това става и трябва да става днес, защото това е задача на Петата следатлантска културна епоха.
към текста >>

147. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума.
И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума. Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят. Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>

148. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

– Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>

149. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество.
Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество. Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си живот в условията на следващия си живот, плодовете от втория си живот в последващия и т.н. Ето как последователните степени намират своето обяснение в хода на развитието. И когато една душа постига нещо, тя не го постига само за себе си, а за цялото човечество. За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и жив организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие. И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е дело на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
към текста >>

150. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела. Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят. Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека. След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове. Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>

151. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>

152. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума.
Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия. Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива.
към текста >>

153. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>

154. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава. Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат. Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител. Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител. Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>

155. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения.
Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие. Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения. Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн. В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно. А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни.
към текста >>

156. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст.
към текста >>

157. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният свят, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване.
А сега трябва да кажа, че в моя живот съм се занимавал много с Омир, сега обаче едно място от неговите съчинения ми стана напълно ясно, едвам в момента, когато това, за което току що говорих, застана като нещо мощно срещу мене в моите окултни изследвания, а именно мястото, където Омир нарича царството на смъртта страна на сенките, където никой не може да се измени. Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният свят, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване.
към текста >>

Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>

158. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно.
Искам да ви покажа един привидно парадоксален пример: но ние можем да си спомним думите на Шопенхауер, че истината трябва да се изчерви, защото тя е парадоксална. Човекът познава факти и комбинира факти. Той знае: Часът е седем и половина. Тогава той излиза от своя дом, минава през тази, или онази улица. В осем часът, той е стигнал там, или там. Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно. Малко хора ще помислят върху това, ако тук, или там са тръгна ли с две, или три минути по-късно. Обаче това може да има голямо значение. Искам да избера един чудно ват пример, обаче в живота винаги се явяват примери от този род, а именно примера, че някой е закъснял с три минути. Ако би излязъл точно в осем часа, той би се натъкнал действително на нещо което, би го прегазило, би го убило. Той не е бил убит, защото е закъснял с три минути.
към текста >>

159. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца.
към текста >>

160. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
към текста >>

161. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно.
За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим". Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно. Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост.
към текста >>

162. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>

163. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
към текста >>

164. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена.
Онзи, който е минал през едно езотерично развитие, ще открие скоро, че съществува едно такова родство между неговото етерно тяло и това, което става във външния етер, че така да се каже той ще стои по друг начин срещу Духовете на утрото, по друг начин срещу Духовете на обеда и срещу тези на вечерта. Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена. При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, човек чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята. Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече. И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер.
към текста >>

Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
към текста >>

165. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
към текста >>

166. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично.
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел един над друг. Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало. Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично. Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
към текста >>

167. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята. Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>

Това е именно винаги лошото, че съществува една такава тенденция на ума.
В теософско-окултната област можем да забележим, че някой, който има окултно обучение, който следователно има в известен смисъл ясновидски сили, съобщава това или онова от действителното ясновидско наблюдение и че след това теоретиците идват и измислят всевъзможни схеми и теории: построяват се нещата. Често пъти наблюдението е малко, но схемите и теориите, които се построяват върху него, обхващат цели светове. Това е именно винаги лошото, че съществува една такава тенденция на ума.
към текста >>

И винаги може да се случи така, че докато този, който разпространява глупости на ума, лесно предизвиква критика някой, който разпространява лъжливи имагинации, отнема с тях на другите, които вярват в него, именно възможността за критика, т. е.
И винаги може да се случи така, че докато този, който разпространява глупости на ума, лесно предизвиква критика някой, който разпространява лъжливи имагинации, отнема с тях на другите, които вярват в него, именно възможността за критика, т. е. заслепява ги за необходимото отхвърляне на съответните имагинации.
към текста >>

168. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание.
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие. Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти? Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа. Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>

169. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа. Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо. А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог.
към текста >>

170. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си.
Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното. Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането. Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>

171. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но като преобразен след този разговор беше и самият Исус, толкова преобразен, че неговите родни и доведени братя, както и другите роднини около него просто помислиха, че си е загубил ума.
Но като преобразен след този разговор беше и самият Исус, толкова преобразен, че неговите родни и доведени братя, както и другите роднини около него просто помислиха, че си е загубил ума. Колко жалко, казваха те, колко много неща знаеше той; той винаги беше мълчалив, но сега изобщо не е на себе си, нега просто си е изгубил ума. И така, те започнаха да гледат на него като на умопомрачен. И действително, по цели дни той ходеше из къщи и наоколо като на сън. Сега Заратустровият Аз тъкмо се готвеше да напусне тялото на Исус от Назарет и да премине в духовния свят. И неговото последно решение се изрази в това, че Исус излезе от къщи, сякаш тласкан от някакъв вътрешен порив, почти машинално, и се отправи към мястото, където Йоан Кръстител кръщаваше народа в реката Йордан.
към текста >>

Колко жалко, казваха те, колко много неща знаеше той; той винаги беше мълчалив, но сега изобщо не е на себе си, нега просто си е изгубил ума.
Но като преобразен след този разговор беше и самият Исус, толкова преобразен, че неговите родни и доведени братя, както и другите роднини около него просто помислиха, че си е загубил ума. Колко жалко, казваха те, колко много неща знаеше той; той винаги беше мълчалив, но сега изобщо не е на себе си, нега просто си е изгубил ума. И така, те започнаха да гледат на него като на умопомрачен. И действително, по цели дни той ходеше из къщи и наоколо като на сън. Сега Заратустровият Аз тъкмо се готвеше да напусне тялото на Исус от Назарет и да премине в духовния свят. И неговото последно решение се изрази в това, че Исус излезе от къщи, сякаш тласкан от някакъв вътрешен порив, почти машинално, и се отправи към мястото, където Йоан Кръстител кръщаваше народа в реката Йордан.
към текста >>

Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни! На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост. Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата. Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие. Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>

172. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действителност, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем.
Тук ние сме изправени пред две важни подробности. На първо място, това са часовете преди Христовата смърт. Разбира се, близко до ума е, че ще възникнат всевъзможни естественонаучни възражения; обаче ако си представите, че с насочването на духовния поглед към Хрониката Акаша, събитията се превръщат в една обективна действителност, тогава не ни остава друго, освен да ги опишем. Най-напред настъпва следното. Преди смъртта ясновиждащият поглед открива как над Земята се разстила едно затъмнение, траещо часове, което духовният изследовател оприличава на Слънчево затъмнение, но то може да бъде и като затъмнение, предизвикано от облаци. После може да се види, как в мига на Кръстната смърт Христовият Импулс прониква в това затъмнение и се свързва с аурата на Земята. Да, при това затъмнение, настъпило преди Кръстната смърт, може да се види как космическият Христов Импулс се свързва със Земната аура. После ясновидецът забелязва нещо, което оставя у него незабравимо впечатление: той вижда как това Същество, живяло досега в тялото на Исус от Назарет, се понася над духовно-душевната Земна аура, така че занапред човешките души ще са изцяло потопени в него.
към текста >>

173. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища.
Сега всъщност разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка. Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища. Но днес бих могъл да спомена един от тези различни пътища. Това е пътят, който около началото на нашето летоброене води през едно твърде своебразно явление на духовния живот, а именно през явлението на живота на сибилите. Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер. Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила. Ако първо хвърлим поглед върху това, което е познато приблизително подробно върху сибилите чрез външните документи, можем да кажем, че още в началото на живота на сибилите трябва да отбележим едно извънредно знаменателно явление.
към текста >>

174. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>

175. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Обаче в момента, когато човек премине прага от сетивния свят в света на духа, в духовните светове, в този момент престава възможността действителността да се схваща само със средствата на ума.
Обаче в момента, когато човек премине прага от сетивния свят в света на духа, в духовните светове, в този момент престава възможността действителността да се схваща само със средствата на ума. На Земята човешкият ум може да направи добри услуги, но в момента, когато човекът навлезе в духовните светове, този ум не е вече достатъчен като средство за придобиване на познание, макар и да можем да го считаме там като полезен инструмент.
към текста >>

176. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>

И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка.
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това.
към текста >>

177. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето действие, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях.
Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето действие, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях. Те не могат да ни помогнат нищо. Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта. Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното.
към текста >>

Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност.
Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал. Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>

178. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание.
За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа.
към текста >>

179. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>

Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях.
Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране. Защото виждането ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече. И ако можем да кажем: Чрез Духа, чрез Духа Святи ние сме пробудени във великия миров среднощен час на съществуването то от друга страни, поглеждайки към това, което Духът произвежда за бъдещето в земното развитие, ние трябва да кажем: и във физическото тяло най-доброто в душата, това, което ни отваря погледа в духовните светове, ще бъде пробудено все повече и повече чрез Святия Дух. Про-уден чрез Святия Дух в мировия среднощен час на съществуването, човекът ще бъде пробуден също и тогава, когато живее в своето физическо тяло, когато се вживяха във физическото съществуване, също чрез Святия Дух. Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически сетива и чрез своя ум, който е свързан с мозъка. Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях. Обаче в този сън на хората, който в бъдеще все повече ще ги обхване затъмнявайки тяхното съзнание, в този сън на хората ще просияе Духът в тях и през време на физическото съществуване. Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно възприятие, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух. Per Spiritum Sannctum reviviscimus.
към текста >>

Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно възприятие, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух.
И ако можем да кажем: Чрез Духа, чрез Духа Святи ние сме пробудени във великия миров среднощен час на съществуването то от друга страни, поглеждайки към това, което Духът произвежда за бъдещето в земното развитие, ние трябва да кажем: и във физическото тяло най-доброто в душата, това, което ни отваря погледа в духовните светове, ще бъде пробудено все повече и повече чрез Святия Дух. Про-уден чрез Святия Дух в мировия среднощен час на съществуването, човекът ще бъде пробуден също и тогава, когато живее в своето физическо тяло, когато се вживяха във физическото съществуване, също чрез Святия Дух. Той ще се пробуди вътрешно, като Духът ще го пробуди от съня, в който той иначе би се намирал чрез своите физически сетива и чрез своя ум, който е свързан с мозъка. Чрез възприятията на сетивата и чрез ума, свързан с мозъка хората биха винаги спа ли, ако се доверяват само на тях. Обаче в този сън на хората, който в бъдеще все повече ще ги обхване затъмнявайки тяхното съзнание, в този сън на хората ще просияе Духът в тях и през време на физическото съществуване. Сред замиращия духовен живот, сред този духовен живот умирали чрез простото сетивно възприятие, чрез света на ума, човешките души ще бъдат пробудени и във физическото съществуване чрез Святия Дух. Per Spiritum Sannctum reviviscimus.
към текста >>

180. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Приятелите от Норкьопинг пожелаха при това мое гостуване, в началото на което, скъпи мои приятели, сърдечно ви поздравявам, да говоря върху една тема, която е свързана с онова Същество, което в областта на Духовната Наука е най-близко до ума ни и най-живо ни засяга: За Съществото Христос.
Приятелите от Норкьопинг пожелаха при това мое гостуване, в началото на което, скъпи мои приятели, сърдечно ви поздравявам, да говоря върху една тема, която е свързана с онова Същество, което в областта на Духовната Наука е най-близко до ума ни и най-живо ни засяга: За Съществото Христос. И аз се опитах да се доближа до това желание, като се заех да говоря върху оживяването на Христовото Същество в човешката душа и за значението на това оживяване. Точно при тази тема ние ще имаме възможност да говорим, така да се каже, за най-човешкото от гледна точка на Духовната Наука, да говорим за най-дълбоко отиващото в сърцата ни значение на Християнството.
към текста >>

Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

Защо това никога не мина през ума на древните евреи?
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>

181. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано. Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота. И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
към текста >>

Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>

182. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия. Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума. Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо сътрудничество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
към текста >>

183. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38. На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>

184. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят. Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят. Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
към текста >>

На кого днес му минава през ума е желание да размисля над истината за такива важни неща?
На кого днес му минава през ума е желание да размисля над истината за такива важни неща? И на кого му минава през ума да признае въздействието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя? Това изобщо не е присъщо на днешното време. Признава го само ако е принуден да го стори; човек само по принуда се подчинява на законите на Космоса. Ако не е принуден да признае, че в определен сезон пшеничното стъбло пониква от земята, израства, изкласява и после на ново трябва да покълне от семето,че в случая се извършва кръговрат, че онова,което възниква, трябва да премине към загиване при това то закономерно трябва да премине към загиване -, тогава човек и това няма да признае!
към текста >>

И на кого му минава през ума да признае въздействието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя?
На кого днес му минава през ума е желание да размисля над истината за такива важни неща? И на кого му минава през ума да признае въздействието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя? Това изобщо не е присъщо на днешното време. Признава го само ако е принуден да го стори; човек само по принуда се подчинява на законите на Космоса. Ако не е принуден да признае, че в определен сезон пшеничното стъбло пониква от земята, израства, изкласява и после на ново трябва да покълне от семето,че в случая се извършва кръговрат, че онова,което възниква, трябва да премине към загиване при това то закономерно трябва да премине към загиване -, тогава човек и това няма да признае!
към текста >>

185. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
Избирам точно този пример, защото подобно нещо действително притежава по-дълбока културноисторическа основа, когато под внимание се вземат всички фактори. Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум. Мога да избера този пример, защото въобще не възнамерявам да твърдя, че някой не постъпвал правилно, щом смята да търгува; търговията по света трябва да бъде свободна. Този принцип също е оправдан. Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
към текста >>

186. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща.
В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки. Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща. Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството.
към текста >>

При все това такъв отговор е много близо до ума.
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация. За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>

Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения. Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство. Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране.
към текста >>

187. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното.
Преди всичко една датска книга /бележка 98/. Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус. Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод. И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>

188. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят. Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива. Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така?
към текста >>

189. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Спекулацията на ума никога не би могла да се досети, че току-що изброените душевни качества, са само един вид продължение на битката, разиграла се в духовните светове поради необходимостта от регламентиране на кръвните връзки, размножението и т.н.
Тази битка намери своето отражение на Земята през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години под формата на една нарастваща критичност, на едно нарастващо остроумие и т.н. Често съм посочвал следното: Зад видима та фасада на нещата се прониква не чрез спекулация, а само чрез истинско духовно наблюдение. Спекулацията на ума никога не би могла да се досети, че току-що изброените душевни качества, са само един вид продължение на битката, разиграла се в духовните светове поради необходимостта от регламентиране на кръвните връзки, размножението и т.н. Тези неща трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Защото ако никой вярва, че би могъл да си обясни истинските зависимости между физическия и духовния свят с помощта на мозъчното мислене, той дълбоко се заблуждава. Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от принципите на естествената наука. Обаче тези правила са валидни само за физическия свят; те не са валидни за съотношенията между физическия и духовния свят. Това беше едната важна подробност битката за кръвта.
към текста >>

190. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука. Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората. Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа. Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука.
към текста >>

191. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
към текста >>

192. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума.
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора. Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти. В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени. Първото е абсолютно вярно. Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума. Те въобще не са си представяли, че могат нещо друго, освен да интерпретират света. Праобразът на всяко философско филистерство, Вилхелм Траугот Круг[viii], действал в Лайпциг от 1809 до 1834 г., който е написал много книги за фундаменталната философия чак до висшите ѝ степени, е изисквал от философията на Хегел, тя да прилага дедукцията не само към понятията, но и към перата за писане – което е разгневило Хегел. Но и в тази област е необходимо отрицание, което гласи: разбира се, ние, хората, като цяло човечество сме призвани да променим света, доколкото светът е сбор от човешки животи.
към текста >>

193. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>

Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично. Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса. Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>

Сега можете да направите едно важно възражение, едно възражение, което самопонятно е много близко до ума.
Сега можете да направите едно важно възражение, едно възражение, което самопонятно е много близко до ума. Ще кажете: но ето, ние сме съставени от същите вещества както и външният свят, защото приемаме тези вещества чрез яденето и се съединяваме следователно с веществата на минералното царство, като солим нашите яденета, приемаме в нас и други минерални вещества, също така и растения. Има също месоядци, които внасят в своето тяло веществата взети от животните, и т.н. Положението е обаче такова, че в тази вяра, че в нашето тяло бихме имали нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка. Това, което наше то тяло върши всъщност, е, че то постоянно да води борба, да се защищава против влиянията на външния свят, също против влиянията, които идват в нас с хранителните вещества. Днес е даже много трудно да направим този факт разбираем за нашите себеподобни, защото същественото на нашето тяло не се състои в това, че ние приемаме хранителните вещества, а ги изхвърляме отново навън.
към текста >>

194. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено.
Днес ние се намираме без съмнение на изходната точка, защото от големия прелом станал в средата на 15-то столетие са изтекли едвам няколко столетия. Повечето хора едва ли виждат това, което изгрява, обаче нещо изгрява, душите на хората се изменят. И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството.
към текста >>

Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума.
Ако не мислете с ума това, което казах сега днес това е една любима форма на схващане нещата а го проникнете с чувството и си представите, че тук нямате нищо символично или умствено измислено, а преди всичко е направен най-малко опит то да се влее в художествените форми, тогава ще имате основния принцип, който трябва да бъде изразен в тази сграда на Гьотеанума. Но тогава ще имате също начина, по който това, което иска да бъде антропософски ориентирана Духов на Наука, е свързано с вътрешния дух на еволюцията на човечеството. В нашето време не може да се стигне до тази антропософски ориентирана Духовна Наука, ако пътят към нея не се търси изхождайки от великите изисквания на новото време на човешкото настояще и на близкото човешко бъдеще. Ние трябва действително да се научим да говорим по друг начин върху онова, което всъщност води хората към бъдещето.
към текста >>

195. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи. Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес! Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство.
към текста >>

196. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

О, човеко, ти си умаления и свит образ на света.
О, човеко, ти си умаления и свит образ на света.
към текста >>

197. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се. Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл. Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
към текста >>

198. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите.
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на мисълта, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни. За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че мисълта не съществува, нали? Шпенглер не проповядва сантименталност, иначе биха се намерили много комични неща. Цезар ни е нужен! Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите. Мисълта тук няма абсолютно никакво значение, мисълта е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
към текста >>

199. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия. Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия. Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече. Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>

200. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако Ариман победи в етерното тяло, ако победи или е близо до своята победа, тогава човекът става обсебен, вътрешно бива обсебен от ума, интелигентността остава в него.
Ако Ариман победи в етерното тяло, ако победи или е близо до своята победа, тогава човекът става обсебен, вътрешно бива обсебен от ума, интелигентността остава в него. Тя го притежава и прониква етерното му тяло. Отново Ариман не може да извлече надолу инстинктите и нагоните, понеже те засядат поради обсебването в етерното тяло.
към текста >>

201. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие.
Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание.
към текста >>

Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята.
Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества.
към текста >>

202. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.
Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум. Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален, който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено. Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват. Те виждат това, което е разбираемо в света, и са особено иронични тогава, когато забелязват, че човекът трябва да полага усилия, за да разбере първо това или онова. Как може някой да върши това? казват Гномите, как може някой да полага първо усилия, да размишлява?
към текста >>

203. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>

204. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т.
И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък. Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми. Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса. Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>

205. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид.
По това време в това прасъстояние твори водата: тоест течният варовик изтънява до въздух, уплътнява се до земя, както сега в ларинкса ни въздухът изтънява до топлина и се уплътнява до вода. Това, което е живеело в света, се е издигнало от вода във въздух. По-рано то е живеело във вода, уплътнявало се е в земя, изтънявало е във въздух. То се е издигнало във въздух, изтънявало е в топлина, уплътнявало се е във вода. Благодарение на това е възможно ние, хората, да виждаме тази мирова тайна в умален вид. Когато това още е било голямо, когато е било могъщата майя на света, тогава то е стояло на едно ниво по-долу. Земята е уплътнила всичко. Варовикът е станал по-плътен и т. н. Ние не бихме могли да я обхванем, даже когато тя би идвала към нас в миниатюрен вид. Ние сме съумели да я запазим само благодарение на факта, че тя се е издигнала на едно ниво по-високо от вода към въздух и с това прави свои приливи и отливи в топлината и водата, която сега е станала по-плътна.
към текста >>

206. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо. Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики. Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
към текста >>

207. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот.
От гледната точка, на която е бил обучен ученикът на Аристотел Александър Велики, от само себе си се разбира, че цялата обстановка, в която са живели те двамата, той я е разбирал на първо място от тази гледна точка. Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност. Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот. И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост. «Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той. Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
към текста >>

208. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>

209. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>

На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско. От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта.
към текста >>

Само, че те са свързвали с това възприятие друго устройство на душата, друго настроение на ума.
Още в онези времена посветените от мистериите са виждали света такъв, какъвто го виждаме ние сега. Само, че те са свързвали с това възприятие друго устройство на душата, друго настроение на ума. За тях всичко, което са преживявали в ясни, точни очертания, - също, както и ние преживяваме обектите в ясни очертания, когато ги възприемаме чрез сетивните органи, - е било във всеки случай винаги нещо такова, което за човешкото съзнание е произлизало от боговете. Защото какви са се представяли външните обекти пред посветения от онези времена?
към текста >>

210. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване.
Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване. Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно. Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
към текста >>

211. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17]. В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>

212. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
към текста >>

Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета. Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>

213. Забележки GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>

214. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще бъде това. Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.
към текста >>

215. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения.
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат. Тогава се получава нещо различно.
към текста >>

216. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното.
Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното. Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област.
към текста >>

217. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето.
След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето.
към текста >>

218. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума.
Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света. Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.
към текста >>

Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>

219. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си.
Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук. Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си. Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума. Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да напредне до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.
към текста >>

Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума.
Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук. Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си. Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума. Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да напредне до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.
към текста >>

220. Забележки GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
към текста >>

221. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах. Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>

222. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни? - понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>

223. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото.
към текста >>

След това стана човек на главата и на ума.
Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици.
към текста >>

224. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти.
към текста >>

225. Забележки Към това издание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>

226. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо.
Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

227. Забележки към това издание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите».
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>

228. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи!
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>

229. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно.
Всъщност никога още не е говорено така странно върху едно духовно движение, както върху антропософското. Именно по куриозния начин, да се говори върху Антропософското Движение, Вие виждате, как то не може да бъде разбрано от най-просветените духове на съвремието с неговия духовен характер и с негова та връзка с Тайната на Голгота. Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
към текста >>

230. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание.
с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
към текста >>

По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост.
към текста >>

Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек.
Вземете двама души, които се срещат някъде. Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно. Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце. Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот.
към текста >>

Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека.
Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството.
към текста >>

Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство.
Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство.
към текста >>

Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето.
Това е вторият вид, по който се срещаме с хора. Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот. Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
към текста >>

231. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението.
Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
към текста >>

Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума.
Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
към текста >>

Ние говорим за тях така, че се вижда: меродавни са впечатлението на сетивата, естетическото впечатление, впечатлението върху ума.
Обаче при други хора положението е различно. Ние добре виждаме, че те са красиви или грозни. Ние говорим за тях така, че се вижда: меродавни са впечатлението на сетивата, естетическото впечатление, впечатлението върху ума. Ние говорим така, че може би казваме: това е един отличен човек! Вие знаете, че в живота има познанства, при които съвсем не ни хрумва да говорим по този външен начин за един човек. Ние говорим също така, че другите веднага могат да разберат нещата, ако и те също познават съответния човек или когато се запознаят с него.
към текста >>

232. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място.
към текста >>

233. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Той неправилно схваща тяхното значение, ако иска да разбере такива изречения само с ума си.
Който се стреми към езотерично развитие, трябва да е наясно, че в известни, външно погледнато, прости изречения е скрита сила, която въздейства с това, че човек оставя тези изречения да живеят в душата му[1]. Той неправилно схваща тяхното значение, ако иска да разбере такива изречения само с ума си. Първо, те му казват твърде малко. Той трябва известно време да остави цялата си душа да бъде изпълнена с такова изречение и да му се отдаде с всичките свои душевни сили. Едно такова изречение е «Ich bin - Аз съм».
към текста >>

234. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума.
Никой никога не може да е видял атоми, защото те са предположения, измислици на ума. Следователно, независимо от Реалността трябва да има някакъв подтик, който внушава на хората да скрояват атомен свят. Нещо трябва да подбужда в тях склонността да измислят атомен свят самата природа не ги води до формиране на атомна картина на самата нея, разбира се! С опитен физик и тук не говоря хипотетично, защото наистина съм разисквал такива теми с физици с някой опитен физик всеки може да поговори за тези неща, защото всеки има повърхностни знания по физика. Физикът никога не би могъл да нападне атомизма! Той ще трябва да каже какъвто и настина бе изводът, достигнат от проницателните физици през 80-те години на изминалото столетие: Атомизмът е предположение, една хипотеза по която се работи, която дава основа за изчисления; но нека бъдем съвсем ясни, че не се занимаваме с никаква Реалност.
към текста >>

235. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>

236. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери. Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
към текста >>

237. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата. Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
към текста >>

238. Бележки. Към настоящето издание. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Те ще бъдат възпроизведени в умален вид като допълнение към лекциите в отделен том от поредицата "Рудолф Щайнер, Рисунки на дъска и лекционен труд".
Оригиналните рисунки и надписи върху стенна дъска от Рудолф Щайнер за лекцията в Дорнах, 2 декември 1922 г. са запазени, тъй като навремето дъските са били облечени с черна хартия. Те ще бъдат възпроизведени в умален вид като допълнение към лекциите в отделен том от поредицата "Рудолф Щайнер, Рисунки на дъска и лекционен труд". Вмъкнатите в текста в предишните издания чертожни преноси са запазени също и в това издание.
към текста >>

239. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>

240. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека. И така, човешката глава е един цялостен и самостоятелен човек, само че елементите, които не са характерни за главата, отстъпват на заден план. Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
към текста >>

Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце.
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването? Къде се намира устата?
към текста >>

241. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Едно отрицателно число е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена.
Р.Щ.: Едно отрицателно число е умалител, който повече няма умаляемо; желание за една операция, за която няма повече материал, която не може да бъде изпълнена. Ойген Дюринг отхвърля имагинерните числа като безсмислица и казва за дефиницията на Гаушен за имагинерните числа, че била магария, че не е реалност.
към текста >>

242. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но бих желал да дам това средство именно по причина да не го използувате, а е толкова близко до ума да бъде използувано.
За наше най-дълбоко удовлетворение тук вчера бяха разказани много поучителни случаи за сигурни излекувания[1]. Сега аз мога да Ви дам едно много просто средство, чрез което тези излекувания биха станали все по-редки и по-редки. Но бих желал да дам това средство именно по причина да не го използувате, а е толкова близко до ума да бъде използувано. И за това средство разбира се мога да говоря само пред кръг от предварително, антропософски образовани личности. Това средство би се състояло в следното: да задвижите всичко възможно, за да превърнете терапията на Ритер в нещо общоприложимо. При лечебните успехи вие не вземате предвид, че в случая заставате като отделни лекари. Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари. И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят.
към текста >>

243. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Всъщност дълго време размишлявах, какво да правя с тази глава от настоящата лекционна поредица, която днес, поради ограничеността на времето, с което разполагаме, бих желал да Ви изложа конспективно и дали изобщо да бъде изнесена тази глава, или да не бъде изнесена. И въпреки това ще го сторя, макар при това човек непрекъснато да вижда, че тъкмо по повод на такива неща не бива правилно разбран. Защото виждате ли, в продължение на дълго време определени хора се постараха да посочат, че нещата, изнасяни в рамките на Антропософията, са объркани и те предприемаха своите нападения от тази гледна точка; сега като че ли изплува мнението, че това повече не може да се прави по същия начин, и че тези неща все пак правят твърде силно впечатление с обстоятелството, сякаш са в съгласие тъкмо с всичко онова, което човек може да открие едно допълнително изследване на древните мистерии и ето тук скалъпиха едно друго възражение, а именно че аз издавам мистерийните тайни. Човек винаги може да открие възможност, от една страна да формулира по съответния начин нещата. Когато вече не може да се твърди, че нещата са погрешни, тогава хората поне заявяват, че е много несправедливо, загдето тези неща биват казани. А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката. Но нали по тази причина не е изключено, при добра воля, човек да възпитава в себе синещо от това, което бихме могли да наречем ясновидство, пренесено в сферата на разума, в сферата на разсъдъчната способност. Та човек разбира се няма да се насочи към такъв вид ясновидство, което да изразява себе си нагледно чрез картини, но човек ще достигне до такъв вид оценъчна способност, която най-малкото ще бъде в състояние да установи здрава и действителна връзка с ясновидските възгледи.
към текста >>

244. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

– Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят.
То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика. Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число? – Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>

245. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава.
към текста >>

246. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>

247. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В края на краищата, животът и работата в природата са така фини и незабележими, че не могат да се схванат с грубите понятия на ума.
Трябва да се тръгне от тези неща. Простото интелектуализиране не води до такива дълбочини. В края на краищата, животът и работата в природата са така фини и незабележими, че не могат да се схванат с грубите понятия на ума. В последно време науката прави тези грешки. Тя иска с грубите разсъдъчни понятия да разбере нещата, които обаче са направени много по-фино.
към текста >>

248. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

249. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Виждате ли, днес става същото, което би станало сред древните евреи, ако един от тях, произнасяйки «Яхве», би видял целия свят в пеперуди; хората биха казали за него: несъмнено той е луд. Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното. Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума! Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
към текста >>

250. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни.
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>

251. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Атиняните в по-голяма степен са започнали в прекрасните словосъчетания да изкарват навън от себе си това, което човек притежава вътрешно, посредством разсъдъка, посредством ума.
Ако днес разгледаме това, което още е останало от спартанците, ще кажем: О, тези спартанци в своите кратки изречения са възпроизвеждали мъдростта на света. Атиняните в по-голяма степен са започнали в прекрасните словосъчетания да изкарват навън от себе си това, което човек притежава вътрешно, посредством разсъдъка, посредством ума. Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в Гърция заедно със спартанците. С езика на Вселената човек днес вече не може да живее. Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят.
към текста >>

252. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>

253. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>

254. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Представете си сега, че този човек чуе следното, например от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче!
Но става и така, че макар астралното тяло да чува казаното, физическото тяло не го следва в действията си, тъй като даденият човек е слаб. Представете си сега, че този човек чуе следното, например от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче! Непрекъснато пиеш! Това не е работа, губиш всякакво човешко достойнство! » - и т. н. Човекът е изслушвал всичко това безропотно, така да се каже, преглъщал го е. Става така.
към текста >>

255. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе.
Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин. Предводителят, известен под името Ромул[2], привикал всички пройдохи от окръга. Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава. Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе. Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите.
към текста >>

256. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека.
Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух.
към текста >>

257. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Така нарастват силите у човека, загубил ума си.
Вие бихте били удивени от факта, каква сила придобива човек при повдигане на неща, които той в друг случай не би могъл да повдигне, при пренасяне на неща, които в друг случай не би могъл да носи! Какви сили получава той, ако се бори с вас! Вие бихте могли като на шега, с лекота да го победите тогава, когато той не би бил луд. Ако полудее, той начаса ще ви победи. Така нарастват силите у човека, загубил ума си.
към текста >>

258. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът.
И такъв знак, като например пречупеният кръст, така наречената свастика, този знак е бил древен слънчев знак - изключително разпространен в Азия. (Рис. 19) За него жителите на Азия още помнят. На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът. Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
към текста >>

НАГОРЕ

2.8297379016876