Търсене в текстове за 'Тъга'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 84 резултата от 53 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Тъга'.

1. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма.
Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно. Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм. Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма. Тя докарала неплодородие на Земята. Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята. Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят. Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят.
към текста >>

2. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

че бе обсебен той изцяло от тъгата.
че бе обсебен той изцяло от тъгата.
към текста >>

3. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

изпълвала тъга сърцето му...
изпълвала тъга сърцето му...
към текста >>

4. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Защо тъга смрачава твоя поглед?
Защо тъга смрачава твоя поглед?
към текста >>

5. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>

6. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
към текста >>

7. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така древният египтянин поглеждаше с известна тъга към източника Озирис, от който произхожда човекът, но поглеждаше същевременно вътре в душата и казваше: Душата е запазила още нещо от силата на Изис, която самата ражда Хорус, който постоянно има подтика да се стреми към духовните висини.
Така древният египтянин поглеждаше с известна тъга към източника Озирис, от който произхожда човекът, но поглеждаше същевременно вътре в душата и казваше: Душата е запазила още нещо от силата на Изис, която самата ражда Хорус, който постоянно има подтика да се стреми към духовните висини. И в тези духовни висини човекът отново намира Озирис. Обаче съвременният човек може да намери отново Озириса по два начина. Египтянинът си казваше: Аз съм излязъл от Озирис и трябва отново да се върна при Озирис. По отношение на моя духовен произход Озирис е в мене и Хорус ме насочва да стигна отново при Озирис, моя баща. Обаче Озирис може да бъде постигнат само в духовния свят.
към текста >>

8. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

По този начин една тъга, една печал прониква, изпълва хората и народите, които бяха запазили едно такова предчувствие за едно прадревно ясновидско състояние, една тъга за нещо изгубено и известно отклонение от това, което се намира в непосредствената сетивна околна среда и което умът на човека може да разбере.
Следователно ние поглеждаме назад към един вид първична мъдрост, но също и към едно първично чувствуване и усещане на човечеството, които можем да охарактеризираме като една ясновидска връзка с духовния свят. Сега е също лесно да се разбере вече можахме вече да обърнем вниманието върху това по случай разглеждането мисията на Заратустра -, че при преминаването от старото устройство на душата, следователно от ясновидското състояние на човешката душа към интелектуалното, безпристрастно виждане на външния сетивен свят, могат да се явят две течения. В течение на развитието едното течение се намира особено при онези народи, които са запазили старите спомени, а също и старите усещания по такъв начин, че са казвали: Някога човечеството се е намирало в едно ясновиждащо състояние, чрез което е било свързано с духовния свят и след това то е слязло долу в сетивния свят. Това се е разпростирало върху цялото чувствуване на душата така, че хората са казвали: Ние сме слезли долу в света на явленията, но този свят е една илюзия, майя. Това, което е истинската същност на човека, човекът го е познавал и е бил свързан с него само тогава, когато е бил свързан с духовния свят. По този начин една тъга, една печал прониква, изпълва хората и народите, които бяха запазили едно такова предчувствие за едно прадревно ясновидско състояние, една тъга за нещо изгубено и известно отклонение от това, което се намира в непосредствената сетивна околна среда и което умът на човека може да разбере.
към текста >>

Хората, които бяха привърженици на това действуване в новия свят, не са гледали с тъга назад към онова, което са изгубили, а са чувствували все повече и повече, че трябва да се свържат с всички сили, чрез които могат да прогледнат през всичко това, което ги заобикаля като сетивен свят и до които може да стигне и духът за човешкото знание, когато той действително проникне дълбоко със своето наблюдение.
Напротив ние можем да опишем едно друго течение, което можем да проследим особено при Заратустризма. То се намира при хората и народите, които си казват: Ние искаме да действуваме в новия свят, който всъщност едва сега ни е даден. Хората, които бяха привърженици на това действуване в новия свят, не са гледали с тъга назад към онова, което са изгубили, а са чувствували все повече и повече, че трябва да се свържат с всички сили, чрез които могат да прогледнат през всичко това, което ги заобикаля като сетивен свят и до които може да стигне и духът за човешкото знание, когато той действително проникне дълбоко със своето наблюдение. Такива хора са имали стремежа да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало. Ние трябва да търсим тази Същност в заобикалящия ни свят, ние трябва да се свържем с добрите елементи на духовното и чрез това да подпомогнем развитието на света. Това е по същество онова светогледно течение, което е изходило от по-северно разположените области на азиатската страна: на север от онези области, където човекът е гледал с тъга назад към изгубеното.
към текста >>

Това е по същество онова светогледно течение, което е изходило от по-северно разположените области на азиатската страна: на север от онези области, където човекът е гледал с тъга назад към изгубеното.
Напротив ние можем да опишем едно друго течение, което можем да проследим особено при Заратустризма. То се намира при хората и народите, които си казват: Ние искаме да действуваме в новия свят, който всъщност едва сега ни е даден. Хората, които бяха привърженици на това действуване в новия свят, не са гледали с тъга назад към онова, което са изгубили, а са чувствували все повече и повече, че трябва да се свържат с всички сили, чрез които могат да прогледнат през всичко това, което ги заобикаля като сетивен свят и до които може да стигне и духът за човешкото знание, когато той действително проникне дълбоко със своето наблюдение. Такива хора са имали стремежа да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало. Ние трябва да търсим тази Същност в заобикалящия ни свят, ние трябва да се свържем с добрите елементи на духовното и чрез това да подпомогнем развитието на света. Това е по същество онова светогледно течение, което е изходило от по-северно разположените области на азиатската страна: на север от онези области, където човекът е гледал с тъга назад към изгубеното.
към текста >>

9. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Трябва да има умереност в тъгата и в радостта.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
към текста >>

Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
към текста >>

10. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>

11. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

Всяка тъга там се явява като радост.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>

И всяка радост се изживява като тъга.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>

12. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Трябва да има умереност в тъгата и в радостта.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
към текста >>

Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
3. Равновесие на душата. Трябва да има умереност в тъгата и в радостта. Гьоте е казал, че душата, която обича, до смъртта си е еднакво щастлива и еднакво тъжна. Окултистът трябва да понася най-голямата радост и най-дълбоката тъга с еднакво хладнокръвие на душата.
към текста >>

13. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този “въздух” на Девакана. Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>

14. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Всяка тъга там се явява като радост.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>

И всяка радост се изживява като тъга.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната. Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>

15. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както сълзите на човека стават израз на вътрешната тъга в душата, както физиономията на човека става израз на душата на човека, така окултистът започва да разглежда зеленото на растителната покривка като израз на вътрешни процеси, на истинския душевно-духовен живот на Земята.
Както сълзите на човека стават израз на вътрешната тъга в душата, както физиономията на човека става израз на душата на човека, така окултистът започва да разглежда зеленото на растителната покривка като израз на вътрешни процеси, на истинския душевно-духовен живот на Земята. Някои растения му се представят като сълзите на Земята, от които избликва вътрешната тъга на Земята. Както при някой, който се вълнува и съчувства на сълзите на ближните си, така в душата на ученика се влива ново, имагинативно съдържание.
към текста >>

Някои растения му се представят като сълзите на Земята, от които избликва вътрешната тъга на Земята.
Както сълзите на човека стават израз на вътрешната тъга в душата, както физиономията на човека става израз на душата на човека, така окултистът започва да разглежда зеленото на растителната покривка като израз на вътрешни процеси, на истинския душевно-духовен живот на Земята. Някои растения му се представят като сълзите на Земята, от които избликва вътрешната тъга на Земята. Както при някой, който се вълнува и съчувства на сълзите на ближните си, така в душата на ученика се влива ново, имагинативно съдържание.
към текста >>

16. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло.
към текста >>

17. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура. В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман. И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>

Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура. В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман. И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>

Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман.
В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман. И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>

18. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>

Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове.
Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло. Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето. Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството. Всеки, който не желае да възприема тази истина за бъдещето, живее за чужда сметка. Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността.
към текста >>

Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността.
Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло. Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето. Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството. Всеки, който не желае да възприема тази истина за бъдещето, живее за чужда сметка. Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността.
към текста >>

19. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тъгата би се превърнала от този слой в радост.
Седми слой земно огледало, отразител на Земята. Този слой е получил името си от това, че неговото вещество, ако се съсредоточиш върху него, превръща всички земни свойства в тяхната противоположност. Ако се освободи от всичко, което лежи по-горе, а духовно се погледне право върху този слой и си представим, например, нещо зелено, то зеленото ще се окаже червено. Всеки цвят се представя във вид на допълнителен цвят. Става полярно отражение, отражение в своята противоположност. Тъгата би се превърнала от този слой в радост.
към текста >>

20. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света. Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено. Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично. Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления. Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>

Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и.
В него обаче не се съдържат единствено Азовете на растенията, освен тях там са и други духовни същества. Не бива да подхвърляте въпроса, дали за всички има място. Те са едно в друго, и много добре се разбират там. Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества. Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане.
към текста >>

21. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно.
Бъдещето на нашата Земя изисква от нас да отговорим и на един наглед странен въпрос. Какво всъщност означава за развитието на човека един Леонардо да Винчи, един Рафаело*44 и други гении в различните области на живота? Какво означава за планетарното развитие на Земята, че техните художествени произведения и днес още радват хиляди и хиляди хора? Но може би някои от Вас, скъпи мои приятели, изпитват една лека тъга, когато се връщат от Милано и си дават сметка, че тази чудна живопис на Леонардо да Винчи няма да съществува вечно. Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери.
към текста >>

22. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота. Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>

Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота. Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота. В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>

Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет. Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>

23. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н.
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия. Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>

Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях?
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия. Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>

Нека сега се запитаме дали сме способни да достигнем също и зад нашия вътрешен свят, зад света на нашите страсти, пориви и желания, на нашите радости и страдания, тъга и т.н.
Нека сега се запитаме дали сме способни да достигнем също и зад нашия вътрешен свят, зад света на нашите страсти, пориви и желания, на нашите радости и страдания, тъга и т.н. Това също е възможно. Отново има изживявания, които отвеждат отвъд сферата на обикновения душевен живот, ако задълбочим този душевен живот вътрешно. Това е пътят, поеман от много от онези, наричани мистици. В този процес на мистично задълбочаване човек първо отвръща вниманието си от света на сетивата и го концентрира върху своите собствени вътрешни изживявания. Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
към текста >>

Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
Нека сега се запитаме дали сме способни да достигнем също и зад нашия вътрешен свят, зад света на нашите страсти, пориви и желания, на нашите радости и страдания, тъга и т.н. Това също е възможно. Отново има изживявания, които отвеждат отвъд сферата на обикновения душевен живот, ако задълбочим този душевен живот вътрешно. Това е пътят, поеман от много от онези, наричани мистици. В този процес на мистично задълбочаване човек първо отвръща вниманието си от света на сетивата и го концентрира върху своите собствени вътрешни изживявания. Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
към текста >>

24. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни.
На сутринта Сетивната душа започва да се предава на впечатленията на външния свят, донесени и от сетивното тяло. Частта от нас (Сетивната душа), която през съня е била изложена на влиянието на Марс, при събуждане бива предадена на външния свят на сетивата. Духовната Наука отново дава специално име на всичко от външния сетивен свят, доколкото то подбужда определени чувства на удоволствие или болка, радост или тъга в душите ни. Но под това име трябва да мислим само за влиянието, работещо върху Сетивната ни душа от гоблена на външния свят на сетивата; тази сила не ни позволява да останем студени и безчувствени и ни изпълва с определени чувства. Така че точно както на първото влияние, упражнявано върху Сетивната душа след като си легнем, е дадено името Марс, така и влиянието, което въздейства при събуждането, е наречено силата на "Венера".
към текста >>

25. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата. Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>

26. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло. Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга. Така съответното вътрешно тяло безспирно работи върху външното тяло. Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили. Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития.
към текста >>

27. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества.
Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.
към текста >>

Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>

28. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Това, което той изживяваше като мисли и чувства на пожертвуване, като големи радости, като велики природни процеси, също като страдания и тъга, като възвисяващи и радостни събития по време на експериментите, които предприемаше, всичко това действуваше върху него спасително и освобождаващо.
Ако тези неща не бяха се случили тогава, ние не бихме могли днес да се занимаваме с розенкройцерство в духовно-научния смисъл. Това, което средновековният розенкройцер изживяваше при наблюдаването на природата, е една свещена естествена наука. Това, което той изживяваше като мисли и чувства на пожертвуване, като големи радости, като велики природни процеси, също като страдания и тъга, като възвисяващи и радостни събития по време на експериментите, които предприемаше, всичко това действуваше върху него спасително и освобождаващо. Всичко това обаче почива сега в най-вътрешните дълбини на човека, всичко, което тогава бе вложено там.
към текста >>

29. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Там, гдето всичко е замлъкнало в тъга.
Там, гдето всичко е замлъкнало в тъга.
към текста >>

30. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци. Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро. А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>

Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>

Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание.
Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание. Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
към текста >>

31. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

разберете от кой извор идва моята тъга.
разберете от кой извор идва моята тъга.
към текста >>

32. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло. Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества. Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>

33. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
Това е нещо, което много скоро може да се забележи при някои ревностни антропософи. Констатира се едно предпочитание само за антропософска дейност, хората започват да предпочитат да четат и мислят повече нещо от Духовната Наука, не само поради това, че са ревностни антропософи, а защото за тях става по-лесно да се занимават с тези духовни представи. Тъй като, доколкото се касае за физическото поле, това мислене ангажира средните части на мозъка, докато абстрактното мислене ангажира външните части на мозъка, от това се получава при някои ревностни антропософи едно отбягване на абстрактното мислене, на абстрактната наука. От това се получава също, че някои от антропософите забелязват с тъга, как по-рано са можели добре да мислят абстрактно и как сега абстрактното мислене при тях започва да става по-трудно.
към текста >>

34. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Това цялостно впечатление е такова, че това, което виждаме създава в нас една безкрайна тъга, една ужасна тъга.
И така ние гледаме с чувството, което ни е оставило наше собствено, ние гледаме обратно това, което е положено в мъгливата форма, в постоянно раздвижената мъглива форма на нашето етерно тяло, а именно гледаме нашето физическо тяло. Тогава получаваме първо едно цялостно впечатление. Това цялостно впечатление е такова, че това, което виждаме създава в нас една безкрайна тъга, една ужасна тъга.
към текста >>

И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга. Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта. Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>

Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга. Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта. Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>

Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга. Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта. Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>

35. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но в същото време, както става винаги, когато човешката душа започне да се изпълва с мъдрост, той беше обхванат от една вътрешна тъга.
Благодарение на обсъжданите вчера изживявания той неусетно помъдря и лицето му изразяваше една без крайна мъдрост. Но в същото време, както става винаги, когато човешката душа започне да се изпълва с мъдрост, той беше обхванат от една вътрешна тъга. Първоначално мъдростта го докара дотам, че поглеждайки хората около себе си, той веднага ставаше тъжен. Към това се прибави и нещо друго: през последните 20 години, в своето уединение той мислеше върху следното. Той непрекъснато си припомняше онова корен но преобразяване, онази вътрешна, душевна революция, която настъпи след преминаването на Заратустровия Аз в неговата душа. Той непрекъснато си припомняше най-вече неизмеримото богатство, с което го из пълни Заратустровия Аз.
към текста >>

36. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията.
Видите ли, скъпи мои приятели, Антропософията нямаше да я има, ако тя не беше необходима поне на десет души. Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек. Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример.
към текста >>

Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс.
Видите ли, скъпи мои приятели, Антропософията нямаше да я има, ако тя не беше необходима поне на десет души. Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек. Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример. В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията.
към текста >>

37. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото.
Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото". Чувате тук концентрирания глас на епохата. Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото. Трябва да се почувстват тези факти, ако искаме да разберем същността на епохата, в която живеем.
към текста >>

38. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго. Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план. Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
към текста >>

И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот.
Помислете колко е важно това за съвремието, когато толкова много хора умират в млада възраст. Можем да си кажем: До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света. Това съм разглеждал тук и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки. И стигне ли се дотам, да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мъртвите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез това общение с мъртвите може да се породи оживен духовен живот. Това ще се породи, когато материализмът вече няма да може да разгръща своята сила така силно, че Ариман да простира пипалата си и да побеждава всички човешки сили.
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>

Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>

Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
към текста >>

Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

40. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

меланхолия, сплин, тъга.
[2] На английски Spleen означава: 1. анат. далак, сплина; 2. злоба, лошо настроение; 3. меланхолия, сплин, тъга. Бел. пр.
към текста >>

41. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня. Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>

42. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние. Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
към текста >>

43. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието. Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>

44. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима. Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга. И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят. Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света.
към текста >>

Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение. Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
към текста >>

45. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга.
Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>

Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

46. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме.
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество.
към текста >>

47. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта.
Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг. Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството.
Всичко това се стовари върху душата на този човек. И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството. Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война. В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството.
към текста >>

49. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо.
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание. Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо. И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга? "
към текста >>

И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга?
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание. Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо. И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга? "
към текста >>

50. 10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н.
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н. до волята. С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
към текста >>

51. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>

52. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен.
Естествено трябва да са налице нужните предпоставки. Само че нещата вече стоят така, че при една ужасно голяма част от човечеството е налице това надмощие на долната органична дейност, така че днес предразположението към туберкулоза е разпространено по един ужасяващ начин. Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина. Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки взаимоотношения не са ми близки. Той се приближава тъжен към мен, той има причина да бъде тъжен, защото е починал негов приятел, Аз нямам директни връзки към приятеля му, който е починал. След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен. Той се натъжава, поради директна причина, аз поради заразяване. Но при това все пак остава валидно, че само взаимната връзка между мен и него е предпоставка за това заразяване.
към текста >>

53. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга.
Тъкмо дидактиката трябва да бъде използвана при лечението на тези противоположни, редуващи се състояния. Да си представим, че имаме едно дете с депресивно състояние. Ние можем да го облекчим, още в мига, когато детето получи усещането, че ние сме силно свързани с неговите вътрешни изживявания, че го разбираме. Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга. Ако просто влезем в съзвучие с неговото тъжно настроение, детето няма да получи никаква помощ от нас. То ще получи помощ само тогава, когато ние подсилим състоянието, в което то се намира и което изживяваме заедно с него, така че накрая тъкмо то да ни утешава.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0345499515533