Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
30
резултата от
19
текста с която и да е от думите за : '
Трайност
'.
1.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но нека да изследваме веднъж по-точно, как стои въобще работата с тази "трайна материя", с тази "
трайност
/вечност/ в промяната".
Но ще ни се възрази: с този начин да се правят заключения ние изключваме всичко трайно в протичащия миров процес, поставяме нещата в течение, както прави това Хераклит /"всичко тече"/, превръщаме течението на нещата в единствен миров принцип, в което течение не остава да съществува нищо. Би трябвало зад явленията да съществува една "вещ в себе си", зад света на промените трябва да съществува една "трайна материя".
Но нека да изследваме веднъж по-точно, как стои въобще работата с тази "трайна материя", с тази "трайност /вечност/ в промяната".
към текста >>
2.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той е стигнал дотам, да вижда даже във възприятията на сетивата само вътрешни изживявания, които в самите себе си не издават никаква сила, чрез която би искала да им се гарантира съществуване и
трайност
в действителността.
Насоката, която е следвана, поема своята изходна точка повече или по-малко от представите на Кант. При оформлението на мислите действат естественонаучния начин на мислене, определяйки това оформление съзнателно или несъзнателно. Но че в "себесъзнателната душа" трябва да се търси изворът, от който трябва да се черпи познанието, за да се добие светлина и върху извъндушевния свят, това мнозина предчувстват. И почти всички са овладени от въпроса: Как стига себесъзнателната душа дотам, да счита това, което изживява в себе си, като откровение на една истинска действителност? Всекидневният сетивен живот се е превърнал в "илюзия" затова, защото в течение на философското развитие себесъзнателният Аз се е намерил все повече изолиран в самия себе си със своите вътрешни изживявания.
Той е стигнал дотам, да вижда даже във възприятията на сетивата само вътрешни изживявания, които в самите себе си не издават никаква сила, чрез която би искала да им се гарантира съществуване и трайност в действителността.
Чувствува се, колко много зависи от това, да се намери в себесъзнателния Аз една опорна точка за познанието. Обаче в изследването, което е възбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да се потопи човек с Аза в един свят, който може да носи по задоволителен начин съществуването.
към текста >>
3.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тя внася един елемент на
трайност
във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието. Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност.
Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез делата се подготвя за утрешното.
към текста >>
Обаче и действията съдържат елемент на
трайност
, ако веднъж са отпечатани във външния свят.
Обаче и действията съдържат елемент на трайност, ако веднъж са отпечатани във външния свят.
Ако отрежа клонка от едно дърво, чрез душата ми настъпва нещо, което напълно изменя хода на събитията във външния свят. С тази клонка би се случило нещо съвсем различно, ако аз не се бях намесил със своето действие. Аз предизвиках една поредица от събития, които нямаше да се случат, ако не съществувах
към текста >>
Чрез действието то придобива
трайност
, както моите впечатления от вчера са станали трайни чрез паметта.
Това, което съм направил днес, ще бъде налице и утре.
Чрез действието то придобива трайност, както моите впечатления от вчера са станали трайни чрез паметта.
Обикновеното съзнание не си представя по същия начин трайността, предадена на действието, както онази трайност, която "паметта" придава на впечатлението, което се получава въз основа на възприятието. Обаче не е ли свързан "Азът" на човека с получените в света изменения на неговото действие по същия начин, както е свързан и с получения спомен от едно впечатление?
към текста >>
Обикновеното съзнание не си представя по същия начин трайността, предадена на действието, както онази
трайност
, която "паметта" придава на впечатлението, което се получава въз основа на възприятието.
Това, което съм направил днес, ще бъде налице и утре. Чрез действието то придобива трайност, както моите впечатления от вчера са станали трайни чрез паметта.
Обикновеното съзнание не си представя по същия начин трайността, предадена на действието, както онази трайност, която "паметта" придава на впечатлението, което се получава въз основа на възприятието.
Обаче не е ли свързан "Азът" на човека с получените в света изменения на неговото действие по същия начин, както е свързан и с получения спомен от едно впечатление?
към текста >>
Фактът, че Духът-Себе е бил свързан с тях, внася в него един елемент на
трайност
.
Духът-Себе донася на "Азът" от света на Духа вечните закони на истината и доброто. Тези закони се свързват посредством Съзнаващата Душа с личните душевни опитности, които, макар и преходни в своето естество, носят трайни плодове.
Фактът, че Духът-Себе е бил свързан с тях, внася в него един елемент на трайност.
Ако човешкия Дух се приближи до едно изживяване, подобно на друго, с което той вече е бил свързан, той вижда в него нещо познато и умее да се отнася към него по-добре, отколкото, ако го срещне за първи път. На този факт се основава цялата възможност за обучение на човека. А плодовете от обучението са нашите придобити способности.
към текста >>
Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "
трайност
", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента
трайност
.
Но физическия свят, в който прониква човешкият Дух, не му е непознат. В него са отпечатани следите от миналите действия. Нещо от този свят му принадлежи и носи отпечатъка на неговото същество. Между тях има определено родство.
Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност.
Така душата фактически е влята в тези действия. В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот. Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота. Например, нещо "сполетява" човека. Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност".
към текста >>
4.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
А това, което придава на знанието елемента
трайност
, означаваме като душа.
Точно тук свръхсетивният подход към нещата ясно разграничава телесното от душевното. За астрално тяло говорим дотолкова, доколкото имаме предвид възникването на знание за един конкретен предмет.
А това, което придава на знанието елемента трайност, означаваме като душа.
От казаното обаче става ясно, колко дълбоко свързани в човека са астралното тяло с онази част от душата, която придава на знанието елемента трайност. Ето защо тази комбинация също можем да означим като астрално тяло. Ако се стремим към по-точна дефиниция на нещата, астралното тяло на човека ще наречем още душевно тяло (Seelenleib), а душата, доколкото тя е свързана с него, ще наречем Сетивна Душа (Empfindungsseele).
към текста >>
От казаното обаче става ясно, колко дълбоко свързани в човека са астралното тяло с онази част от душата, която придава на знанието елемента
трайност
.
Точно тук свръхсетивният подход към нещата ясно разграничава телесното от душевното. За астрално тяло говорим дотолкова, доколкото имаме предвид възникването на знание за един конкретен предмет. А това, което придава на знанието елемента трайност, означаваме като душа.
От казаното обаче става ясно, колко дълбоко свързани в човека са астралното тяло с онази част от душата, която придава на знанието елемента трайност.
Ето защо тази комбинация също можем да означим като астрално тяло. Ако се стремим към по-точна дефиниция на нещата, астралното тяло на човека ще наречем още душевно тяло (Seelenleib), а душата, доколкото тя е свързана с него, ще наречем Сетивна Душа (Empfindungsseele).
към текста >>
5.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Има например Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към
трайност
, към твърдост и тежест.
Този напредък в духовното виждане е свързан с вживяването в елементарния свят. Елементарният (етерен) свят е населен със Същества от най-разнообразен вид. Бихме могли да ги опишем, само ако загатнем в образи техните основни разновидности.
Има например Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към трайност, към твърдост и тежест.
Можем да ги означим като земни духове". И ако не се смятаме за прекалено умни и не се страхуваме от образи, който само насочва към реално състояние на нещата, ще наречем тези Същества "гноми". Откриваме и Същества, чиито качества ни позволяват да ги определим като въздушни, водни и огнени Духове. Но има и други същества. Те се проявяват, като че ли са от елементарен (етерен) порядък, но скоро се оказва, че в тяхната етерна същност се крие нещо, което е от по-висше естество, така че те надхвърлят рамките на етерния свят.
към текста >>
6.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Едно друго знание няма за човека никаква
трайност
".
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години участвуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г. и починал през 1899 г./, Карл Фогт /1817-1895 г./ и Якоб Молешот /1822-1893 г./. Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството.
Едно друго знание няма за човека никаква трайност".
Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание. Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи. "Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене.
към текста >>
7.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято
трайност
принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
към текста >>
8.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "
трайност
".
Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето. Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността.
Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност".
Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа. Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота. Да се стремим към тази Тайна, т.е.
към текста >>
9.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което проблясва тук в човешката душа, то не трябва да има
трайност
.
Трябва да виждаме в нейната истинска светлина тази възпоминателна сила. -Когато в настоящата епоха на космическото развитие човекът възприема със сетивата, това възприемане е едно моментно проблясване на образи на света в съзнанието. Проблясването идва, когато сетивото е насочено към външния свят; то осветлява съзнанието. То изчезва, когато сетивото не е вече насочено към външния свят.
Това, което проблясва тук в човешката душа, то не трябва да има трайност.
Защото ако човекът не би го отстранил на време от своето съзнание, той би се изгубил в съдържанието на съзнанието. Той не би бил вече той самият. "светенето" трябва да живее в съзнанието чрез възприемането само кратко време, в така наречените последовни образи, които така много интересуваха Гьоте. Също така това съдържание на съзнанието не трябва да се втвърди и се превърне в битие; то трябва да остане образ. То не трябва да стане нещо действително, както образът в огледалото не може да стане действителен.
към текста >>
Човекът би изгубил себе си при нещо, което би се проявило като действителност в съзнанието, както би изгубил себе си и при това, което чрез само себе си би имало
трайност
.
Човекът би изгубил себе си при нещо, което би се проявило като действителност в съзнанието, както би изгубил себе си и при това, което чрез само себе си би имало трайност.
И тук той не би могъл да бъде самият Той.
към текста >>
10.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде
трайност
на такива всекидневни странични обстоятелства."
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
11.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи
трайност
само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато.
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността.
Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато.
Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
към текста >>
12.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна
трайност
, едно запазване на формата.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна
трайност
.
В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата.
Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност.
към текста >>
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят;
трайност
е свойството на духовния свят.
Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят.
Първо трябва да бъдем на ясно, че материалите за изграждане на човека са взети от тези светове, че човекът е изграден от тези светове. Първо той има съзнание само за физическия свят; в другите светове той прониква чрез така нареченото посвещение или инициация, т.е. чрез подготовление и развитие за свръхсетивното виждане. Едва там той се запознава с това, което му избягва в обикновения свят, но което съществува също така, както съществува обикновения свят.
към текста >>
13.
Съдържание
GA_138 За инициацията
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят
трайност
и откровение.
Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард.
В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение.
Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
14.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (
трайност
и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>
15.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Съюзите ни имат дори половинвековна
трайност
.
Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил.
Съюзите ни имат дори половинвековна трайност.
към текста >>
16.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
в Полярност при
трайност
и развитие“, Събр. съч.
175. Академията на Гондишапур: Сравни лекциите от 12 и 16 октомври 1918 г.
в Полярност при трайност и развитие“, Събр. съч.
184, както и Х. Х. Шьофлер, „Академията на Гондишапур“, Второ издание, Щутгарт, 1980 г.
към текста >>
17.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква
трайност
на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и
трайност
.
Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем. Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство.
Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори.
към текста >>
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и
трайност
по време на този земен живот.
Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли. Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло. Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност.
Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
към текста >>
18.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с
трайност
около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден.
Най-добре е, разбира се, в началото да се предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринадесет дни, след това второто и т.н.; после отново да се започне отначало. Най-добре е, в това време осмото упражнение да се прави ежедневно. Тогава постепенно се постига правилно себепознание и човек също вижда какъв напредък е направил.
По-късно - започвайки например от събота - може всеки ден да предприема по едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че съответното упражнение винаги да попада в един и същи ден.
Значи в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н.
към текста >>
19.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Двете имат самостоятелност и
трайност
, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето.
Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество.
Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
НАГОРЕ