Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
514
резултата от
173
текста с корен от думите : '
Тома
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това до 1824 година излязоха два
тома
, първият в четири, вторият в две тетрадки.
След това до 1824 година излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук разговори върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
към текста >>
2.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
има два раздела/
тома
/Германската Национална Литература т.114-117.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117.
Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В двата
тома
„Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност.
Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност. Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление.
В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност.
Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г. достига до положение да обяви война на истината. Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставя на възгледите, предлагани от естествената наука. Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за „вечното възвръщане“78 на нещата.
към текста >>
4.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8
тома
излизат през 1895 г.
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8 тома излизат през 1895 г.
при К. Г. Науман в Лайпциг. Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „Веселата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят Вагнер“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra Вагнер“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
към текста >>
5.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.
50. „каквото възниква...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Втора книга: Знание.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.
към текста >>
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 101.
53. „Аз казвам, повелята за дейност...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра I.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 101.
към текста >>
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 141.
56. „Не искам да опитвам...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра IV.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 141.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
7.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието,
Тома
с от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности.
Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин.
към текста >>
Екхарт беше един безусловен почитател на
Тома
с.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас.
Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите.
към текста >>
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към
Тома
с.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година. Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт.
Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас.
Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите. Той беше се сраснал напълно със съдържанието, което беше получил по предание. Но искаше да даде на това съдържание една нова форма, един нов живот.
към текста >>
Само че искаше да ги вижда по друг начин, различно от това, което
Тома
с Аквински беше сторил.
Само че искаше да ги вижда по друг начин, различно от това, което Томас Аквински беше сторил.
Този последният приемаше два източника на познанието: Откровението във вярата и разума в изследването. Разумът познава законите на нещата, следователно духовното в природата. Той може също да се издигне и над природата и да обхване от една страна в духа божественото Същество, което стои на основата на цялата природа. Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога. Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината.
към текста >>
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и
Тома
Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>
8.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от
Тома
Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа. В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност.
Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Този начин на мислене трябва да поставим като заден фон, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
към текста >>
9.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Великият църковен учител,
Тома
Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области. Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят.
Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Човешкото познание може да стигне до онова, което даде на св. Августин себепознанието, а именно сигурността в Божественото. Същността на Божественото и неговото отношение към света имаме в лицето на теологията, която е вече недостъпна за човешкото познание и ни се дава чрез откровение. Като съдържание на вярата, теологията е над всяко познание.
към текста >>
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на
Тома
Аквински.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински.
Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог.
към текста >>
10.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита,
Тома
Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
11.
ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия
GA_14 Четири мистерийни драми
Йохан
Тома
сий
Йохан Томасий
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ЙОХАН
ТОМА
СИЙ
ЙОХАН ТОМАСИЙ
към текста >>
13.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Цялото обкръжение представлява картина в душата на Йохан
Тома
сий.
Открита местност, скали, извори.
Цялото обкръжение представлява картина в душата на Йохан Томасий.
Всичко, което следва, е съдържание на неговата медитация. По-късно Мария.
към текста >>
14.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Предал си го така,
Тома
сий, че в мига,
Предал си го така, Томасий, че в мига,
към текста >>
Ако признаем, че
Тома
сий,
Ако признаем, че Томасий,
към текста >>
15.
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“
GA_14 Четири мистерийни драми
Йохан
Тома
сий
Йохан Томасий
към текста >>
Двойникът на Йохан
Тома
сий
Двойникът на Йохан Томасий
към текста >>
Тома
с, минало превъплъщение на Йохан
Тома
сий
Томас, минало превъплъщение на Йохан Томасий
към текста >>
16.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тома
сий, младия художник:
Томасий, младия художник:
към текста >>
17.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душата ти и тази на
Тома
сий
Душата ти и тази на Томасий
към текста >>
душата ми и тази на
Тома
сий.
душата ми и тази на Томасий.
към текста >>
душата на
Тома
сий аз поведох
душата на Томасий аз поведох
към текста >>
18.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Явява се Двойникът на Йохан
Тома
сий.)
(Явява се Двойникът на Йохан Томасий.)
към текста >>
Дойде
Тома
сий тук,
потисна ме.
Дойде Томасий тук,
към текста >>
Ходът на действието ще покаже, че в тези събития Капезий,
Тома
сий и Мария виждат своя минал живот на Земята.
Следващото представя картини на събития от първата третина на 14-ти век.
Ходът на действието ще покаже, че в тези събития Капезий, Томасий и Мария виждат своя минал живот на Земята.
към текста >>
19.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Селяни, евреинът Симон, майсторът-миньор
Тома
с, Монахът.
Горска поляна. На заден план високи скали, върху които се намира замък. Лятно вечерно настроение.
Селяни, евреинът Симон, майсторът-миньор Томас, Монахът.
към текста >>
(Майсторът-миньор
Тома
с идва от гората.
(Майсторът-миньор Томас идва от гората.
Среща го Монахът.)
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
20.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Познавате ли
Тома
с, майстора миньор?
Познавате ли Томас, майстора миньор?
към текста >>
Тъй стана, че гостуваше ни често
Тома
с,
Тъй стана, че гостуваше ни често Томас,
към текста >>
да вземе
Тома
с за съпруг.
да вземе Томас за съпруг.
към текста >>
на
Тома
с също да натрапи.
на Томас също да натрапи.
към текста >>
започва
Тома
с да проклина.
започва Томас да проклина.
към текста >>
21.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Йозеф Кюне, госпожа Кюне, дъщеря им Берта, после селяни, по-късно Монахът, накрая Сесилия, наречена Сили, доведената дъщеря на семейство Кюне, и
Тома
с.
Горската поляна като в Шеста картина.
Йозеф Кюне, госпожа Кюне, дъщеря им Берта, после селяни, по-късно Монахът, накрая Сесилия, наречена Сили, доведената дъщеря на семейство Кюне, и Томас.
към текста >>
Но жалко, че Сесилия и
Тома
с
Но жалко, че Сесилия и Томас
към текста >>
Сънлива ставам аз, когато
Тома
с
Сънлива ставам аз, когато Томас
към текста >>
(След малко на поляната идват Сесилия, наречена Сили, и
Тома
с.)
(След малко на поляната идват Сесилия, наречена Сили, и Томас.)
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
ТОМА
С
ТОМАС
към текста >>
(Завесата пада, докато
Тома
с и Сесилия са още на поляната.)
(Завесата пада, докато Томас и Сесилия са още на поляната.)
към текста >>
22.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като миньор сина си
Тома
с виждам
Като миньор сина си Томас виждам
към текста >>
която днес в
Тома
сий се показва.
която днес в Томасий се показва.
към текста >>
а пък приятелката на
Тома
сий,
а пък приятелката на Томасий,
към текста >>
23.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Разбираш как
Тома
сий и Капезий
Разбираш как Томасий и Капезий
към текста >>
24.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във тялото тогавашно на
Тома
с?
във тялото тогавашно на Томас?
към текста >>
25.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душата на
Тома
сий да изтръгне.
душата на Томасий да изтръгне.
към текста >>
душата ми с душата на
Тома
сий.
душата ми с душата на Томасий.
към текста >>
тогава и душата на
Тома
сий
тогава и душата на Томасий
към текста >>
26.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
3. Йохан
Тома
сий, ученик на Бенедикт
3. Йохан Томасий, ученик на Бенедикт
към текста >>
Двойникът на
Тома
сий
Двойникът на Томасий
към текста >>
27.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тома
сий, който вече от години
Томасий, който вече от години
към текста >>
посланието ново на
Тома
сий.
посланието ново на Томасий.
към текста >>
че със посланието си
Тома
сий
че със посланието си Томасий
към текста >>
която днес
Тома
сий възвестява,
която днес Томасий възвестява,
към текста >>
Ако наместо с мистика
Тома
сий
Ако наместо с мистика Томасий
към текста >>
Очаквахме
Тома
сий да завърши
Очаквахме Томасий да завърши
към текста >>
Тома
сий няма нужда от закрила,
Томасий няма нужда от закрила,
към текста >>
Признание
Тома
сий си спечели,
Признание Томасий си спечели,
към текста >>
Тома
сий, за когото в този час
Томасий, за когото в този час
към текста >>
извършеното от
Тома
сий дело.
извършеното от Томасий дело.
към текста >>
Съумя
Тома
сий
Това се случи.
Съумя Томасий
към текста >>
Тома
сий бе художник.
Томасий бе художник.
Той успя
към текста >>
Така
Тома
сий своето изкуство,
Така Томасий своето изкуство,
към текста >>
творбата на
Тома
сий да се ползва
творбата на Томасий да се ползва
към текста >>
Науката, която чрез
Тома
сий
Науката, която чрез Томасий
към текста >>
28.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан
Тома
сий.
Същото пространство като в предходната картина. Лицата, събрани в началото, напускат залата.
Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий.
От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
към текста >>
ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ (на
Тома
сий)
ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ (на Томасий)
към текста >>
МАГНУС БЕЛИКОЗИЙ (на
Тома
сий)
МАГНУС БЕЛИКОЗИЙ (на Томасий)
към текста >>
ФЕЛИКС БАЛДЕ (на
Тома
сий)
ФЕЛИКС БАЛДЕ (на Томасий)
към текста >>
ЩРАДЕР (на
Тома
сий)
ЩРАДЕР (на Томасий)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
(Пауза, през която
Тома
сий е изпаднал в дълбок размисъл.)
(Пауза, през която Томасий е изпаднал в дълбок размисъл.)
към текста >>
На своите места остават само Мария и
Тома
сий.
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде.
На своите места остават само Мария и Томасий.
В залата притъмнява. След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария. Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>
Следва духовното преживяване на
Тома
сий.)
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде. На своите места остават само Мария и Томасий. В залата притъмнява. След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария.
Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>
Мария и
Тома
сий стоят един до друг.
(Духовните образи изчезват със светлинния облак. Мария се вижда на старото си място.
Мария и Томасий стоят един до друг.
От този момент преживяването преминава на физически план.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ (от дълбок размисъл)
ТОМАСИЙ (от дълбок размисъл)
към текста >>
29.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно влизат Бенедикт,
Тома
сий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер. Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария. След известно време се явява и Луцифер.
По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>
(Явяват се от различни страни, но едновременно, Йохан
Тома
сий и неговият етерен Двойник.)
(Явяват се от различни страни, но едновременно, Йохан Томасий и неговият етерен Двойник.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ДВОЙНИКЪТ НА
ТОМА
СИЙ
ДВОЙНИКЪТ НА ТОМАСИЙ
към текста >>
ДВОЙНИКЪТ НА
ТОМА
СИЙ
ДВОЙНИКЪТ НА ТОМАСИЙ
към текста >>
30.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно във
Тома
сий разпознах
По-късно във Томасий разпознах
към текста >>
във образ... на човек... Той бе
Тома
сий.
във образ... на човек... Той бе Томасий.
към текста >>
Тома
сий... той... човекът, на когото
Томасий... той... човекът, на когото
към текста >>
31.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тома
сий, тъй от двама ни ценен.
Томасий, тъй от двама ни ценен.
към текста >>
Не бива Теодора и
Тома
сий
Не бива Теодора и Томасий
към текста >>
В сърцето си
Тома
сий наранява
В сърцето си Томасий наранява
към текста >>
изпълни със сетивна страст
Тома
сий.
изпълни със сетивна страст Томасий.
към текста >>
Мария, на която бе
Тома
сий
Мария, на която бе Томасий
към текста >>
Тома
сий има ясновидска сила –
Томасий има ясновидска сила –
към текста >>
Тома
сий може да я наблюдава,
Томасий може да я наблюдава,
към текста >>
Тома
сий с личните си земни сили,
Томасий с личните си земни сили,
към текста >>
Обаче сигурно е, че
Тома
сий
Обаче сигурно е, че Томасий
към текста >>
32.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пазачът,
Тома
сий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
Местност с фантастични форми, величествена със своята структура от завихрящи се водни маси, които образуват от едната страна фигури, а от другата – пламтящи огнени вихрушки. В средата се намира отверстие в Земята, от което искри огън, оформящ се като порта, която се намира пред планинско образувание, приемащо формата си от огън и вода.
Пазачът, Томасий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
към текста >>
(Явяват се
Тома
сий и Мария.)
(Явяват се Томасий и Мария.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
Тома
сий пред душата си представи
Томасий пред душата си представи
към текста >>
Тома
сий, помисли какво ти знаеш.
Томасий, помисли какво ти знаеш.
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ (като същество, което вижда духовно)
ТОМАСИЙ (като същество, което вижда духовно)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
33.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно
Тома
сий и Мария, Пазачът и накрая Двойникът на
Тома
сий.
Царството на Ариман. Тъмно урвесто пространство, обградено от планини, които представляват струпвания от черни каменни маси във фантастични форми и навсякъде показват скелети, които сякаш изкристализират от планинската маса, но са бели. Ариман е застанал на един склон.
Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно Томасий и Мария, Пазачът и накрая Двойникът на Томасий.
към текста >>
Тома
сий, Щрадер подходящ изглежда
Томасий, Щрадер подходящ изглежда
към текста >>
могли при загубата на
Тома
сий
могли при загубата на Томасий
към текста >>
Явяват се Мария и
Тома
сий, двамата в нормално съзнание, така че могат да чуват всичко, което се случва, и да говорят съзнателно.)
(Бързо си тръгва.
Явяват се Мария и Томасий, двамата в нормално съзнание, така че могат да чуват всичко, което се случва, и да говорят съзнателно.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
(Продължава да говори така, че
Тома
сий и Мария да могат да го чуват.)
(Продължава да говори така, че Томасий и Мария да могат да го чуват.)
към текста >>
Тома
сий, трябваше така Пазачът
Томасий, трябваше така Пазачът
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
парализира тъмнина.
Тома
сий,
парализира тъмнина. Томасий,
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ДВОЙНИКЪТ (Приближава се много близо до
Тома
сий.)
ДВОЙНИКЪТ (Приближава се много близо до Томасий.)
към текста >>
34.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Обсъждайки разни теми, свободно влизат и излизат Бенедикт, Капезий, Мария,
Тома
сий, Щрадер.
Приветлива слънчева утринна местност. На заден план се простира град с много фабрични сгради.
Обсъждайки разни теми, свободно влизат и излизат Бенедикт, Капезий, Мария, Томасий, Щрадер.
към текста >>
Със тебе Щрадер и
Тома
сий могат
Със тебе Щрадер и Томасий могат
към текста >>
От другата страна влизат Мария и
Тома
сий.)
(Двамата излизат.
От другата страна влизат Мария и Томасий.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
35.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
После влизат
Тома
сий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина. Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман.
После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
към текста >>
Позна
Тома
сий мъдростта, която
Позна Томасий мъдростта, която
към текста >>
(При почукване на Хиларий в храма влизат
Тома
сий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
към текста >>
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че
Тома
сий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
към текста >>
ТОМА
СИЙ
ТОМАСИЙ
към текста >>
Душата, оживяваща
Тома
сий,
Душата, оживяваща Томасий,
към текста >>
което от
Тома
сий се вести,
което от Томасий се вести,
към текста >>
36.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан
Тома
сий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили.
3. Болногледачката на Щрадер. (Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс.
В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
към текста >>
2. Йохан
Тома
сий.
2. Йохан Томасий.
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Томас“.)
към текста >>
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „
Тома
с“.)
2. Йохан Томасий.
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Томас“.)
към текста >>
(В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на
Тома
с, който представлява индивидуалността на Йохан
Тома
сий.)
5. Душата на Теодора.
(В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на Томас, който представлява индивидуалността на Йохан Томасий.)
към текста >>
7. Двойникът на Йохан
Тома
сий
7. Двойникът на Йохан Томасий
към текста >>
8. Духът на младостта на Йохан
Тома
сий
8. Духът на младостта на Йохан Томасий
към текста >>
Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан
Тома
сий; в Трета картина като такива на Щрадер.
Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер.
В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.
към текста >>
В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан
Тома
сий.
Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер.
В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.
към текста >>
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан
Тома
сий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
към текста >>
37.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като творец би трябвало
Тома
сий
Като творец би трябвало Томасий
към текста >>
Каквото Щрадер и
Тома
сий правят,
Каквото Щрадер и Томасий правят,
към текста >>
38.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да твори – душата на
Тома
сий.
за да твори – душата на Томасий.
към текста >>
Къде е тя, обичала
Тома
сий,
Къде е тя, обичала Томасий,
към текста >>
наистина, говори за
Тома
сий,
наистина, говори за Томасий,
към текста >>
каквото като образи
Тома
сий –
каквото като образи Томасий –
към текста >>
Тома
сий чувстваше, че му е пречка
Томасий чувстваше, че му е пречка
към текста >>
Видях какво е преживял
Тома
сий.
Видях какво е преживял Томасий.
към текста >>
Мария, ти не искай от
Тома
сий
Мария, ти не искай от Томасий
към текста >>
и смислено да служиш на
Тома
сий.
и смислено да служиш на Томасий.
към текста >>
39.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тома
сий се стреми да ни представи
Томасий се стреми да ни представи
към текста >>
40.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан
Тома
сий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, Мария; Щрадер, Душата на Теодора.
Пейзажът от Втора и Трета картина. Управителят на кантората и Романий говорят, спирайки се от време на време в разходката си.
По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан Томасий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, Мария; Щрадер, Душата на Теодора.
към текста >>
Не е въоръжен
Тома
сий още
Не е въоръжен Томасий още
към текста >>
41.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(По време на последните изречения се явяват Луцифер и Душата на
Тома
сий.)
(По време на последните изречения се явяват Луцифер и Душата на Томасий.)
към текста >>
(Явяват се отново Луцифер и Душата на
Тома
сий.)
(Явяват се отново Луцифер и Душата на Томасий.)
към текста >>
42.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Трябва да си представим египтянката като минало въплъщение на
Тома
сий.
Същата храмова сценична картина като в Седма картина; отначало тя е закрита от междинна завеса, пред която една египтянка казва следното.
Трябва да си представим египтянката като минало въплъщение на Томасий.
към текста >>
43.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
напреднаха Мария и
Тома
сий.
напреднаха Мария и Томасий.
към текста >>
Отвеждахме Мария и
Тома
сий
Отвеждахме Мария и Томасий
към текста >>
44.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
45.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и
Тома
Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност.
Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност.
За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение.
към текста >>
В смисъла на
Тома
Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин.
В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
От тази предпоставка
Тома
Аквински изгражда своя образ на света.
Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила.
От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света.
Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
Тома
Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел.
Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
към текста >>
С това
Тома
Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите.
С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението.
към текста >>
Тома
Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа.
към текста >>
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на
Тома
гръцкият светоглед не можа да стигне.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа. Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа.
към текста >>
Следователно за
Тома
Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено.
Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено.
Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа. Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа. Следователно човекът се вижда като едно същество, което съществува в свой душевен живот.
към текста >>
46.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също
Тома
Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
В епохата между Скотус Еригена и /приблизително/ до 15-тото столетие мисълта отново си пробива път нагоре в нейната собствена сила, която тя не беше развила явно в предидущата епоха. Обаче тя се проявява от една страна съвършено различна от тази през гръцката епоха. При гръцките мислители мисълта бива изживяна като възприятие; от 8-тото до 15-тото столетие тя възниква от глъбините на душата; човекът чувства: Мисълта се ражда в мене. При гръцките мислители се ражда още непосредствено едно отношение на мисълта към природните процеси; в посочената епоха мисълта се явява като произведение на себесъзнанието. Мислителят чувства, че той трябва да докаже оправданието на мисълта.
Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също Тома Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
към текста >>
47.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия
Тома
с Рейд /1710-1796 г./.
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./.
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера". /виж Гьотеви съчинения, том 36, стр. 595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./. Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум.
към текста >>
48.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6
тома
, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Един опит да се добие един общ поглед върху света и живота изхождайки само от основата на строгата наука, бе направен в течение на 19-тото столетие във Франция от Огюст Конт /1798-1857 г./.
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6 тома, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Това, което при Хегел стои в центъра на целия светоглед, разглеждането и схващането на собствения дух на човека: Това Конт отхвърля напълно. Той си казва: - Ако човешкият дух би искал да разглежда себе си, той трябва несъмнено да се раздели на две части; той би трябвало да излезе от себе си и да застане срещу самия себе си. Огюст Конт не счита за валидна даже и психологията, която не се изчерпва във физиологичното разглеждане на психическите явления, а иска да разглежда духовните процеси за себе си. Всичко, което иска да стане обект на познанието, трябва да се отнася към обективни връзки на фактите, трябва да се представя обективно, както законите на математическите науки. И от това се получава също противоположността на Конт спрямо това, което Спенсер и естественонаучните мислители градящи върху Ламарк и Дарвин са търсили в техните образи на света.
към текста >>
49.
06. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПЕРСОНАЖИТЕ ОТ ПРИКАЗКАТА И ДЕЙСТВУВАЩИТЕ ЛИЦА В 'ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО'.
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Човекът - Йоханес
Тома
зиус
Човекът - Йоханес Томазиус
към текста >>
50.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Реалистите, чийто ръководител беше
Тома
Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
От сега нататък мислителния живот се развива всред човечеството. Отначало хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите. Тази несигурност живееше в ученията на схоластиците. Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти.
Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което живее в нещата. Те считаха мислите на хората като нещо, което се влива от нещата в душата като нещо действително. Номиналистите чувствуваха силно положението, че душата образува своите мисли. Те чувствуваха мислите само като нещо субективно, което живее в душата и няма нищо общо с нещата. Те вярваха: мислите са само имена за нещата, образувани от човека.
към текста >>
51.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
В
тома
заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност.
В тома заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност.
Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание.
към текста >>
52.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на
Тома
Аквински.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р. Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи.
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
53.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът
Тома
щук.
Освен от вземаните парламентарни мерки, които често даваха дълбоко отражение в живота, особено силно се интересувах от личностите на народните представители. На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери. Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия. Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси. Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски.
Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук.
Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра. Тук с хитростта на селянин и винаги разумно говореше клерикалът Линбахер. Малко приведената му напред глава правеше казаното от него да изглежда като изливане на зрели възгле-
към текста >>
54.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на
Тома
Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст.
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала. Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи.
Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст.
Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>
55.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест
тома
от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена.
Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
56.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която
Тома
Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй. Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе.
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
към текста >>
57.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
58.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
59.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на
тома
в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
Виж «Бележки към това издание» в края на книгата.
към текста >>
60.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три
тома
, Щутгарт, 1885; Х.
31) Якоб Бьоме, 1575-1624, теософски мистик. Първата биография на Бьоме написва Абрахам фон Франкенберг († 1652). По-нови биографии: Х. А.
Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три тома, Щутгарт, 1885; Х.
Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.
към текста >>
61.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
62.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в
тома
«Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч.
Събраните в този том преписи и бележки от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г.
и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в тома «Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч.
102, и поради това образуват допълнение към Берлинските лекции. Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни публикации, са дадени от издателя.
към текста >>
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5
тома
1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината.
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12
тома
«Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
64.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на
тома
в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
към текста >>
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4
тома
на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал.
към текста >>
65.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Неверният
Тома
.
Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро.
Неверният Тома.
Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
66.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Един от тях беше, например,
Тома
.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности.
Един от тях беше, например, Тома.
За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
За
Тома
се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома.
За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия.
И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и
Тома
с тях.
,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях.
Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам!
към текста >>
Тогава каза на
Тома
: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27)
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27)
към текста >>
„Исус му казва: Понеже Ме видя,
Тома
, ти повярва.
„Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва.
Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29)
към текста >>
67.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но това, което може да се каже в 30
тома
на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота".
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота".
Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>
68.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес
Тома
сиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия.
Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин. Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице.
Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия.
И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие. Събитието е абсолютно действително, духовно-действително; но то е едно събитие, чрез което именно една така устроена личност, каквато е тази на Йоханес Томасиус, трябваше да получи подтика да се надигне в духовните светове.
към текста >>
Събитието е абсолютно действително, духовно-действително; но то е едно събитие, чрез което именно една така устроена личност, каквато е тази на Йоханес
Тома
сиус, трябваше да получи подтика да се надигне в духовните светове.
Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин. Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице. Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия. И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие.
Събитието е абсолютно действително, духовно-действително; но то е едно събитие, чрез което именно една така устроена личност, каквато е тази на Йоханес Томасиус, трябваше да получи подтика да се надигне в духовните светове.
към текста >>
Представете си, че Йоханес
Тома
сиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел.
на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие. Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане.
към текста >>
Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес
Тома
сиус биха изпаднали в безпокойствие поради това.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии. Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва.
Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това.
Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие. Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане. Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи.
към текста >>
Тогава за необозрими времена за Йоханес
Тома
сиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии. Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това.
Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание.
Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие. Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане. Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени.
към текста >>
Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес
Тома
сиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес
Тома
сиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии. Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание.
Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие.
Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане. Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама.
към текста >>
Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес
Тома
сиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане.
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие.
Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане.
Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното.
към текста >>
Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес
Тома
сиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес
Тома
сиус може да разбере този силен тласък в неговия живот.
на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие. Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане.
Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот.
Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
към текста >>
Ето защо Йоханес
Тома
сиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек.
Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно. Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно.
Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек.
А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето. Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес
Тома
сиус.
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили.
към текста >>
В света, през който беше минал до тогава, Йоханес
Тома
сиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи.
В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле. Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции.
В света, през който беше минал до тогава, Йоханес Томасиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи.
Дали той самият като субективно същество произвеждаше този свят, дали той представляваше една почиваща на себе си действителност, това той не можеше да реши до тогава. До каква степен този свят е илюзия, до каква степен действителност, това той можеше да реши едва в онази по-висша област, в която срещна душата на Мария.
към текста >>
Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес
Тома
сиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле.
Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи като опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас. Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото.
Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле.
Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят.
към текста >>
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес
Тома
сиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят.
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
към текста >>
Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес
Тома
сиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария.
Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото.
Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария.
Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес
Тома
сиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>
И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес
Тома
сиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес
Тома
сиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля.
Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага.
И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля.
Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес
Тома
сиус, Вие наистина бихте се удивили.
Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията.
И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>
Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес
Тома
сиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата. Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат.
Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
В известно отношение в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг език. Но ние хората трябва поне да можем да дадем на думите, които се намират тук на наше разположение, нови отсенки, нови нюанси на чувствата, да можем да доловим чрез тях нещо друго, ако искаме те да изразяват онзи смисъл, за който ни говорят първите изречения на Библията, ако искаме да разберем духовния произход на нашия физически свят.
към текста >>
69.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес
Тома
сиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината.
Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени. Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината. В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия.
Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината.
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината.
към текста >>
70.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес
Тома
сиус минава през този стадий на астрално ясновидство.
На една по-ниска съновидна степен съществувало е тогава нещо подобно на това, което съществува днес, когато се пробужда ясновидската способност, съзнателното ясновидство. Първото пробуждаме на това ясновидско съзнание е такова, че на първо време то не долавя външни същества се крие един източник на множество разочарования за онези, които да речем чрез тяхното езотерично развитие образуват в себе си съдбата на ясновидски способности. Това развитие за ясновидските способности върви на степени. Има една първа степен на ясновидството; тогава в човека се развиват някои ясновидски способности и той вижда нещо около себе си. Но той би сгрешил, ако веднага би бил убеден, че това, което възприема около себе си да речем в духовното пространство, е истинска действителност.
В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство.
Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
към текста >>
Нещата се представят така, че Йоханес
Тома
сиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер.
Има една първа степен на ясновидството; тогава в човека се развиват някои ясновидски способности и той вижда нещо около себе си. Но той би сгрешил, ако веднага би бил убеден, че това, което възприема около себе си да речем в духовното пространство, е истинска действителност. В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство. Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота.
Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер.
Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер. Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус.
към текста >>
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес
Тома
сиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство. Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде.
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно.
към текста >>
Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес
Тома
сиус седи в стаята и медитира.
Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира.
Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно. Единствено правилното настроение спрямо това положение е, той да си каже, че сега не може още да знае, доколко това е измама или действителност.
към текста >>
Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес
Тома
сиус.
Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер. Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение.
Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус.
Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно. Единствено правилното настроение спрямо това положение е, той да си каже, че сега не може още да знае, доколко това е измама или действителност. Той не знае, дали това, което му се представя в образите, е една външна духовна действителност, ако щете, дали то е това, което е записано в Акашовите летописи или дали той е разширил своето собствено себе и го е превърнал в един свят. То може да бъде и двете положения и той трябва да приеме че е така.
към текста >>
Грешката не може да се състои в това, че Йоханес
Тома
сиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно.
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер. Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената.
Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно.
Единствено правилното настроение спрямо това положение е, той да си каже, че сега не може още да знае, доколко това е измама или действителност. Той не знае, дали това, което му се представя в образите, е една външна духовна действителност, ако щете, дали то е това, което е записано в Акашовите летописи или дали той е разширил своето собствено себе и го е превърнал в един свят. То може да бъде и двете положения и той трябва да приеме че е така. Това, което му липсва, е дарбата да различава между духовната действителност и образното съзнание. Това трябва да си каже той.
към текста >>
И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес
Тома
сиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието.
Единствено правилното настроение спрямо това положение е, той да си каже, че сега не може още да знае, доколко това е измама или действителност. Той не знае, дали това, което му се представя в образите, е една външна духовна действителност, ако щете, дали то е това, което е записано в Акашовите летописи или дали той е разширил своето собствено себе и го е превърнал в един свят. То може да бъде и двете положения и той трябва да приеме че е така. Това, което му липсва, е дарбата да различава между духовната действителност и образното съзнание. Това трябва да си каже той.
И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес Томасиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието.
Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава никаква способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи. Естествено в образите от розенкройцерската драма е доказана изявата на истински духовни действителности. Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/. В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес Томасиус не знае, че тези образи са действителни.
към текста >>
В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес
Тома
сиус не знае, че тези образи са действителни.
Това трябва да си каже той. И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес Томасиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието. Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава никаква способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи. Естествено в образите от розенкройцерската драма е доказана изявата на истински духовни действителности. Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/.
В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес Томасиус не знае, че тези образи са действителни.
към текста >>
71.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В една от моите Мистерийни драми ние откриваме точно онези звуци, от които се нуждаем за постигането на тази цел: най-напред във втората сцена, когато Йоханес
Тома
зиус е като смазан от думите „О човеко, познай себе си!
В една от моите Мистерийни драми ние откриваме точно онези звуци, от които се нуждаем за постигането на тази цел: най-напред във втората сцена, когато Йоханес Томазиус е като смазан от думите „О човеко, познай себе си!
", и после, когато ликувайки от думите „О човеко, изживей себе си! ", се издига в мировите простори.
към текста >>
72.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Избрано в 2
тома
.
Хебел 1978: Хебел, Фридрих.
Избрано в 2 тома.
Т. 2. Пр. от немски. Москва: Искусство, 1978.
към текста >>
73.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тома
Аквински.
Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа. Станал монах в Ордена на доминиканците. Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург. Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св.
Тома Аквински.
През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи. Преди всичко обаче се занимавал с научна дейност, интересувал се на практика от всички области на знанието - от мистика до минералогия.
към текста >>
74.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но някой би могъл да каже:
Тома
бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани.
Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и
Тома
можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег.
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>
75.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към
тома
.
1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ. 1911 г. и в Сент Гален на 19. ХІІ. 1912г.
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към тома.
към текста >>
Избрани съчинения, 5
тома
, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>
Блаватска - "Разбулената Изида": 2
тома
, Ню Йорк 1877 г.
Към стр...: Х. П.
Блаватска - "Разбулената Изида": 2 тома, Ню Йорк 1877 г.
на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /.
към текста >>
Виж Пълни съчинения в 12
тома
с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г.
Към стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно". В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г.
Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г.
Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти. В сравнение с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море". В неговата цялост това място е предадено с празноти.
към текста >>
2
тома
.
Към стр...: Бисмарк: Мисли и спомени, 1898 г.
2 тома.
към текста >>
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3
тома
, Виена 1883-1901 г.
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г.
към текста >>
76.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
, и това убеждение напредна до такава степен, че
Тома
, наречен още
Тома
Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук!
, и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>
77.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
И тогава Хъксли... доказва:
Тома
с Хенри Хъксли, 1825-1895, английски зоолог.
И тогава Хъксли... доказва: Томас Хенри Хъксли, 1825-1895, английски зоолог.
Виж "Свидетелства за положението на човека в природата", три студии, Брауншвайг, 1863 г., стр. 117.
към текста >>
The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3
тома
, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд.
Стр. 33. "Тайното учение" на Е. П. Блаватска: виж Елена Петровна Блаватска, "The Secret Doctrine.
The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд.
от Роберт Фрьобе, Лайпциг, 1899 г.
към текста >>
Виж също и прегледа в края на
тома
.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения в бележките са отбелязани с библиографичните им номера.
Виж също и прегледа в края на тома.
към текста >>
78.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Седемдесет и седем лекции (в шест
тома
), изнесени между 28 януари и 28 септември 1924 г.
Езотерични разглеждания на кармичните връзки.
Седемдесет и седем лекции (в шест тома), изнесени между 28 януари и 28 септември 1924 г.
в Дорнах и в различни градове. Събр. съч. 235-240.
към текста >>
79.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5
тома
(Събр. съч.
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (Събр. съч.
1 а-е), отделно издание на въведенията (Събр. съч. 1)
към текста >>
80.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Йохан
Тома
сий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието. При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ.
Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността.
Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното. Пътят на индивидуалността на Буда от земното битие към духовното битие. В 20-ти век връщащият се Христос ще може да се изживее в свръхсетивното тяло на човека. Докато преобладават хора, които искат да стигнат до познание за свръхсетивния свят, мировата духовна светлина няма да се затъмни. Нашето време се нуждае от едно духовно движение.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан
Тома
сий, Капезий и Щрадер.
Не може да се каже, ако искаме да говорим в правилния смисъл: Всяка душа трябва да проведе така издигането си към по-висшите светове – инициацията си – според един нормален принцип. Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове. Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията.
И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер.
Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта. Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност. Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи. Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа.
към текста >>
Може само да се каже: една душа като тази на Йохан
Тома
сий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи.
Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта. Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност.
Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи.
Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост.
към текста >>
82.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до разбиране на онази преценка, която двойникът на Йохан
Тома
сий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила.
От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до разбиране на онази преценка, която двойникът на Йохан Томасий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила.
Тази пречистваща сила на мисленето обаче действа така, че действително да води от житейската тъма към духовната светлина, от мига към вечността. Човек не иска да признае лесно пречистващата сила на мисленето. Защото има нещо странно в природата на това мислене. Една материалистична наука вярва, че човекът мисли със своя мозък. Той не мисли със своя мозък, това е просто една заблуда.
към текста >>
83.
Бележки
GA_138 За инициацията
125 двойникът на Йохан
Тома
сий: в „Пазачът на прага“, 3-та картина.
125 двойникът на Йохан Томасий: в „Пазачът на прага“, 3-та картина.
към текста >>
140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2
тома
, Хановер, 1860-63 г.
140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2 тома, Хановер, 1860-63 г.
към текста >>
84.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5
тома
(GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
към текста >>
85.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче това не са никакви случайности,
тома
са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени. Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай.
Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат.
към текста >>
86.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И ние виждаме, как гръцката култура беше възприета напълно съзнателно от един такъв философ, какъвто е например
Тома
Аквински*8, как той беше просто принуден да включи във философията на Аристотел всичко онова, което блика от самата философия на християнството.
През второто хилядолетие хората не приеха елинството, не приеха гръцката култура като някакво историческо величие, като нещо, което се развива единствено в условията на външния свят; обаче през третото хилядолетие хората трябваше да се обърнат направо към елинството, направо към гръцката култура. Ние виждаме как сега Леонардо, Микеланджело и Рафаел създадоха съвсем нови художествени произведения; как сега гръцката култура беше възприемана по един все по-съзнателен начин.
И ние виждаме, как гръцката култура беше възприета напълно съзнателно от един такъв философ, какъвто е например Тома Аквински*8, как той беше просто принуден да включи във философията на Аристотел всичко онова, което блика от самата философия на християнството.
Тук ние виждаме как по един напълно съзнателен начин гръцката култура се съединява с християнството, прибягвайки до една философска форма, също както това става при Рафаел, Микеланджело и Леонардо да Винчи, само че под една художествена форма. Нещо подобно проличава също и в областта на духовния живот, когато например усещаме известна религиозна враждебност у личности като Джордано Бруно и Галилей. И въпреки всичко, ние се убеждаваме, че гръцките идеи и понятия, определящи основните светогледи на епохата, непрекъснато излизат на преден план: Едно съзнателно приемане на гръцката култура! Този духовен живот, който съзнателно включа в себе си както гръцката култура, така и християнството, е присъщ не само за високо образованите личности, но и за всички човешки души от онова време. Християнските представи, заедно с гръцките понятия, биваха приемани както от университетските среди, така и от простите селски хора.
към текста >>
И както Рафаел в областта на изкуството, както
Тома
Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност.
Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>
87.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
*8. Виж Рудолф Щайнер „Философията на
Тома
Аквински, 3.
*8. Виж Рудолф Щайнер „Философията на Тома Аквински, 3.
лекции в Дорнах, 1920, (Събр. Съч. № 74)
към текста >>
88.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет
тома
, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог.
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
Всички те са издадени от самия него; първите седем
тома
излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог. Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два
тома
; „Тайната доктрина.
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон.
Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
Обединяването на наука, религия и философия“. Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч.
към текста >>
Според главния образ Йоханес
Тома
зиустой е трябвало да получи името „Йоханесбау“.
50.Тогава се е планирал строежът в Мюнхен, където да се изпълняват мистерийните драми на Рудолф Щайнер.
Според главния образ Йоханес Томазиустой е трябвало да получи името „Йоханесбау“.
Трудности с чиновниците са довели до преместване на строежа в Дорнах.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Пътят на Мария и пътят на Йохан
Тома
сий.
За подготвителната дейност за празненствата. Пробуждането на душите. Вътрешните условия за ретроспекция на мировата среднощ. За душевния покой.
Пътят на Мария и пътят на Йохан Томасий.
Образът на Ариман в четвъртата драма във връзка със съдбата на Щрадер. За настроението на очакване.
към текста >>
Развитието на Йохан
Тома
сий. Двойникът.
Правомерният ход на душевното развитие – среща с Филия, Астрид и Луна и тяхното индивидуализиране от всеки отделен човек. Намесата на Луцифер и Ариман.
Развитието на Йохан Томасий. Двойникът.
Духът на Йохановата младост. Другата Филия. Бездната на битието.
към текста >>
90.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан
Тома
сий и различно при останалите действащи лица в нашата драма.
И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата. И въпреки това всичко, което би могло да бъде различно в Девета, Десета и Тринадесета картина, щеше да изглежда невярно за окултния поглед. Пред нас е развитието на душите. Тук е необходимо веднага да кажем, че макар и с теоретични представяния, каквито се дават и на нас за развитието на душите нагоре към висшите светове, на всяка душа се дават опорни точки във връзка с пътя към духовните светове, обаче това душевно развитие трябва да е различно за всяка душа в зависимост от нейните специфични качества, характер, темперамент и други условия.
Затова можем да придобием по-дълбоко разбиране за окултното развитие на душите само ако ги разглеждаме в тяхното разнообразие, в това колко различно протича то при Мария, различно при Йохан Томасий и различно при останалите действащи лица в нашата драма.
към текста >>
При Мария, при Йохан
Тома
сий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>
При Йохан
Тома
сий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина.
Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата. Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее. Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение.
към текста >>
Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан
Тома
сий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност.
Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност.
За така настроената душа, каквато живее в Йохан Томасий, значение имат думите на другата Филия:
към текста >>
За така настроената душа, каквато живее в Йохан
Тома
сий, значение имат думите на другата Филия:
Но най-същественото е да се усети настроението на тази картина, в която по съвсем различен, индивидуален начин, така че вътрешната душевна сила, която съответства на другата Филия, става реална, се случва пробуждането, у Йохан Томасий идва споменът за мировата среднощ и за дълбоката египетска древност.
За така настроената душа, каквато живее в Йохан Томасий, значение имат думите на другата Филия:
към текста >>
Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан
Тома
сий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма. Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина.
Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
към текста >>
При Йохан
Тома
сий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“. И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид.
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание. Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина.
към текста >>
91.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан
Тома
сий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан
Тома
сий и предизвиква неговите преживявания.
Тук обаче може да се каже: човекът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда. Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло.
По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания.
За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят. Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация. Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>
92.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан
Тома
сий, Капезий, Щрадер и т.н.
За да се разберем както следва, да вземем най-напред, скъпи мои приятели теософи, така да се каже, идеалното нормално вживяване в духовния свят, т.е. такова вживяване, което би настъпило при душа, която няма никакъв вид разстройства. Може да се каже, че едва ли съществува такава душа. Това е причината, поради която се стремях да не описвам духовния път само в общи линии, а да го представя толкова драматично, както го и направих, защото всяка душа изхожда от определена изходна точка и затова всъщност не може да има нормално идеално издигане. Всяка душа има своя индивидуален духовен път.
Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н.
бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре. Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
към текста >>
Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан
Тома
сий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан
Тома
сий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи.
Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи.
Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий. През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий. Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий. Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан
Тома
сий.
Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи.
Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий.
През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий. Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий. Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан
Тома
сий.
Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи. Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий.
През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий.
Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий. Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан
Тома
сий.
Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи. Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий. През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий.
Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий.
Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан
Тома
сий.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий.
Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина.
към текста >>
Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан
Тома
сий, който, така да се каже, преживява висшия свят.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий.
Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят.
Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий.
към текста >>
Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан
Тома
сий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той?
Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч.
Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената.
към текста >>
Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан
Тома
сий.
Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина.
Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий.
Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание. Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят. Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан Томасий.
към текста >>
Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан
Тома
сий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина. Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание.
Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан Томасий.
към текста >>
Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан
Тома
сий.
Но това, което иначе го има там, са субективни имагинативни преживявания на Йохан Томасий. Над тази степен Йохан не се издига в „Портата на посвещението“. Това е набелязано достатъчно очевидно, като е описано съвсем ясно, че при всички сцени, с изключение на двете посочени, Йохан, което е доста трудно за изпълнителя, винаги се намира на сцената. И в душата на Йохан всичко трябва да е мислимо като имагинативно познание. Ако и в края на „Портата на посвещението“ Йохан Томасий да казва в храма различни неща, които теоретично имат обективна стойност, трябва да бъде споменато, че в различните храмове някои хора произнасят думи, за които далеч не са съзрели, за които първо следва да узреят.
Това не е ръководещото, но от цялото изложение може да се разбере: тук си имаме работа със субективни имагинации на Йохан Томасий.
към текста >>
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан
Тома
сий.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят. Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан
Тома
сий в обективния свят.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан
Тома
сий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий. В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят.
Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан
Тома
сий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий. В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят. Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“.
И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
В „Пазачът на прага“ Йохан
Тома
сий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък.
Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер. Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено.
към текста >>
Но едва тогава Йохан
Тома
сий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък. Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер. Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото.
Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят.
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
към текста >>
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан
Тома
сий се влюбва окултно в Теодора.
Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят.
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора.
И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
към текста >>
И така, в отношението на Йохан
Тома
сий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора.
И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман.
към текста >>
Преминавайки през всичко това, Йохан
Тома
сий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан
Тома
сий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз.
Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз.
Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Обаче ясно се забелязва, че Йохан
Тома
сий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза.
Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз.
Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза.
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан
Тома
сий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан
Тома
сий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза.
Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Йохан
Тома
сий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз.
Подчертавам, че не описвам тези неща, за да правя коментар към драмите, а за да използвам представеното в тях, за да представя истински духовни отношения и духовно съществени неща. Ако разгледаме човешката карма, цялата закономерност на човешката съдба, трябва да кажем: в човешката душа има много изнесена, но и много неизнесена карма. В изтеклия си земен живот човек е преживял много, което следва да бъде изравнено. В него има много неща, които още не са изравнени, които, така да се каже, почиват неизравнено в лоното на душата, неуравнена карма. Всяка душа има такава неизнесена карма.
Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз.
И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма. Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща. Душа, която прави това, се ражда, т.е. встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти.
към текста >>
В душата на Йохан
Тома
сий има много такава неизнесена карма.
Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия? Става действително своего рода разцепление на човека. Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество. И в тази младост е заключено много, за което казват: в тази инкарнация всичко това не може да бъде изнесено. Тук лежи погребана много карма, която трябва да бъде изнесена някога по-късно или по отношение на която трябва да се постараем вече да я доведем до изход.
В душата на Йохан Томасий има много такава неизнесена карма.
към текста >>
Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан
Тома
сий.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма.
Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий.
Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
към текста >>
То съществува отделно от Йохан
Тома
сий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество.
То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък.
Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
към текста >>
И така, това е неизнесена карма на Йохан
Тома
сий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят.
И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
Това се довежда до съзнанието на Йохан
Тома
сий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
При Йохан
Тома
сий имаме най-разнообразна множественост.
С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост.
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан
Тома
сий.
И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост.
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
При Йохан
Тома
сий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното.
Съвсем нормално би било, ако Мария стоеше пред трите душевни образа и целите . мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство. Но толкова нормално развитие едва ли съществува. И аз подчертавам: това, което се опитах да охарактеризирам, представляват реални образи, така че тези условия са абсолютно нормално възможни. И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие.
При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното.
Тук отначало имаме явяването на Двойника. Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост. Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия. И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността. Това е другата Филия.
към текста >>
Докато Йохан
Тома
сий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост.
Но толкова нормално развитие едва ли съществува. И аз подчертавам: това, което се опитах да охарактеризирам, представляват реални образи, така че тези условия са абсолютно нормално възможни. И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника.
Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост.
Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия. И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността. Това е другата Филия. Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов. В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето.
към текста >>
И тъй като Йохан
Тома
сий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността.
И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника. Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост. Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия.
И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността.
Това е другата Филия. Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов. В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето. Ако пред душата бяха застанали всичките три душевни образа, пред тази душа нямаше да има, така да се каже, никакво препятствие. Но така цялото същество на човека може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост.
към текста >>
В образа на другата Филия на пътя на Йохан
Тома
сий до другия Аз застава нещо трето.
Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост. Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия. И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността. Това е другата Филия. Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов.
В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето.
Ако пред душата бяха застанали всичките три душевни образа, пред тази душа нямаше да има, така да се каже, никакво препятствие. Но така цялото същество на човека може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост. Такъв е случаят при видението на другата Филия в края на Втора картина от „Пробуждането на душите“.
към текста >>
Това е, което се случва с Йохан
Тома
сий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия.
Формата съществува само във физическия свят. В елементарния свят има подвижност, способност за превръщане. Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане. Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото.
Това е, което се случва с Йохан Томасий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия.
Такива заблуждения се получават изключително лесно. Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способността за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания. И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване. Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин.
към текста >>
Че това преживяване на Йохан
Тома
сий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин.
Това е, което се случва с Йохан Томасий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия. Такива заблуждения се получават изключително лесно. Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способността за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания. И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване.
Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин.
Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал.
към текста >>
Това, че Йохан
Тома
сий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал.
Че това преживяване на Йохан Томасий протича у него именно така, зависи от това, че той се е развил по определен начин. Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има.
Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал.
Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче.
към текста >>
Да предположим, че за Йохан
Тома
сий нещата стояха другояче.
Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата.
Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче.
Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността. Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност.
към текста >>
Но при Йохан
Тома
сий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия.
Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
към текста >>
Йохан
Тома
сий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника.
Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че . се явяват две душевни сили. Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия.
Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника.
Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг. Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове. Представете си на мястото на Йохан Томасий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника. Тогава би трябвало да съществуват много духове на младия Йохан, тъй като тогава би следвало да съществуват много такива душевни деца на Йохан. В тези неща често се озоваваме на ръба на велики душевни тайни.
към текста >>
Представете си на мястото на Йохан
Тома
сий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника.
То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия. Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника. Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг. Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове.
Представете си на мястото на Йохан Томасий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника.
Тогава би трябвало да съществуват много духове на младия Йохан, тъй като тогава би следвало да съществуват много такива душевни деца на Йохан. В тези неща често се озоваваме на ръба на велики душевни тайни.
към текста >>
93.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
94.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние намираме това в песента на
Тома
с от Келано в стиховете:
Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство. След това виждаме, как това Сибилство се намесва в самото Християнство.
Ние намираме това в песента на Томас от Келано в стиховете:
към текста >>
95.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с
Тома
Неверни.
Когато стана Мистерията на Голгота, земното тяло на Исус от Назарет - както знаете от различни сведения, които притежаваме - бе предадено на елементите на Земята и от онова време насам Христос е свързан с духовната сфера на Земята и живее в нея. /* Бележка на преводача: Нека това изказване на Рудолф Щайнер относно предаването на Исусовото физическо тяло на елементите на Земята не бъде криво разбрано. Касае се за материалните части на човешкото физическо тяло, тъй като истинското физическо тяло е една невидима духовна форма, в която се нареждат материалните части и тогава то става видимо. С това духовното тяло, с това духовното физическо тяло възкръсна Христос, което при обикновените хора също се разлага след смъртта.
Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с Тома Неверни.
Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки, публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./
към текста >>
96.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Нов принос към критиката на езика“ (2
тома
, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник.
Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
към текста >>
„Лицето на Земята“, 3
тома
, Виена, 1885-1909.
40. Едуард Зюс, 1831-1914, професор по геология във Виена.
„Лицето на Земята“, 3 тома, Виена, 1885-1909.
към текста >>
97.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
98.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Тома
с Моровата "Утопия".
Необходимости в световната история. Брукс Адамс за възрастовите степени на народите.
Томас Моровата "Утопия".
Карл Велики, Данте, Венеция, контрареформацията. Обединението на Италия и нейното отношение спрямо Централна Европа и Франция. Тройният съюз. Анексирането на Босна от Австрия,атентатът в Сараево. 1888 и 1914 г.
към текста >>
99.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият
Тома
с Мор*104.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек.
към текста >>
Тома
с Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля.
По време на управлението на Хенри VIII живял великият, бележитият Томас Мор*104. Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности.
Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля.
Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек. Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата
Тома
с Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
Той бил човек с висока духовност, с духовност на такава висота,на каквато по онова време виждаме прекрасния Пико де ла Мирандола*105 и други видни личности. Томас Мор бил просветлен дух, ала макар и просветлен дух, взел, че станал лорд-канцлер на Хенри VIII и не презирал краля. Веднага ще приведа доказателства, че не току-така не е презирал Хенри VIII. Всъщност той бил дух, който с просветления си инстинкт бил в състояние да приема Майята като Майя. Но точно като Пико дела Мирандола бил искрено набожен човек.
Набожен не по начина на Хенри VIII нито като папата Томас Мор бил искрено, истински набожен човек и отхвърлял от своя гледна точка всички реформационни опити и реформаторски импулси, които по онова време вече бил просветнали.
към текста >>
В известно отношение
Тома
с Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Съдебната присъда, с която
Тома
с Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена. Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време.
Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Произнесената срещу
Тома
с Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен. Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света. Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания.
Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин.
Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>
Тома
с Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век.
Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период.
Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век.
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII? Дали пък не е сторил и нещо друго?
към текста >>
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил
Тома
с Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Не забравяйте, че това събитие се разиграва в началото на Петия следатлантски период. Томас Мор е роден през втората половина на XV век и умира през първата на XVI век.
Уместно би било да се повдигне въпросът: Нищо друго ли не е сторил Томас Мор, освен дето не положил клетва за признаване на върховенството, сиреч не признал, че английската църква трябва да бъде независима от папата и да се подчинява на разпорежданията на Хенри VIII?
Дали пък не е сторил и нещо друго?
към текста >>
Тома
с Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин.
Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че
Тома
с Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност.
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна".
Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност.
Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
Тома
с Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване.
Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял,
Тома
с Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз? Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време.
И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия"
Тома
с Мор цели нещо повече.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече.
Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Човек с мисловната нагласа на
Тома
с Мор, естествено, не критикува някаква абстракция.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия.
Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция.
Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Следователно,
Тома
с Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Това са думи на лорд-канцлера
Тома
с Мор.
Това са думи на лорд-канцлера Томас Мор.
Всъщност днес е достатъчно да се препише казаното някога от него относно войските на Франция. Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм". Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого.
към текста >>
Виждате как
Тома
с Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат.
Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат.
Той обаче продължава, казвайки:
към текста >>
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът
Тома
с Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
Тома
с Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна.
към текста >>
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от
Тома
с Мор.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които
Тома
с Мор критикува.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
100.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния
Тома
с Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия. Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където
Тома
с Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
Описанието на Утопия, предприето от
Тома
с Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно.
Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница. В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец. Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка. А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или
Тома
с Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница.
В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка. А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Нека бъдем съвсем наясно, че
Тома
с Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя? Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука.
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
към текста >>
Денем
Тома
с Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи.
Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи.
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят. При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало. Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела Мирандола и от неговото отношение към Савонарола.
към текста >>
Чрез своите медитации, на
Тома
с Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
Един мъдър човек като
Тома
с Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време.
Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
Но и
Тома
с Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят. Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия.
Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства.
В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на
Тома
с Мор.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор.
На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика. За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти. Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението. От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите. На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като
Тома
с Мор например.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха.
Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например.
Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
101.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Груб той наистина бил толкова груб, че поетът
Тома
с Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите.
Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян.
Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите.
Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив. Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят. А и други подобни черти му били присъщи.
към текста >>
102.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5
тома
, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч.
*1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5 тома, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч.
№ 1a-е, фототипно издание, Дорнах, 1975; т. V: "Sprüche на Prosa" (Мъдрости в проза), стр. 360. През 1913 г. Изразът е избран за мото към устава на Антропософското Общество.
към текста >>
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4
тома
, Щутгарт, 1894-1900.
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.
към текста >>
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата;
Тома
зо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
*155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni.
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
към текста >>
103.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1962 година всичките 4 драми-мистерии са издадени в "Събрани съчинения" като отделно издание в 2
тома
в Дорнах през 1965г.
Първата от драмите-мистерии на Рудолф Щайнер е написана в 1910 година.
В 1962 година всичките 4 драми-мистерии са издадени в "Събрани съчинения" като отделно издание в 2 тома в Дорнах през 1965г.
Посоченото място е взето от Първа картина "Вратата на посвещението".
към текста >>
Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в
тома
"За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г.
Тази лекция от 13 май 1916 година не се е запазила.
Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в тома "За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г.
СС № 65.
към текста >>
Тома
с Удроу Уилсън(1856-1924 г.), 28-ми президент на САЩ от 1913-1921 г.
Томас Удроу Уилсън(1856-1924 г.), 28-ми президент на САЩ от 1913-1921 г.
Инициатор на влизането на САЩ в I световна война. На 8.1.1918 година произнася прочутата си реч за 14-те точки, в която предлага създаването на Обществото на народите. Набелязва картата на следвоенна Европа.
към текста >>
104.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5
тома
(1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
1а-е, Събр. съч. 1а, стр. 17 ft'. Отделно издание под заглавие «Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте» (1884 - 97), Събр. съч. 1 - Виж също и «Гьотевият мироглед» (1897 г.), Събр.
към текста >>
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5
тома
Събр. съч.
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч.
29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
към текста >>
«Светът като воля и представа», 2
тома
, Лайпциг, 1819/1844.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ.
«Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844.
- Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд. Литература и духовен живот през 19 век», Събр. съч. 33.
към текста >>
Нови публикации към критика на езика», 2
тома
, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията.
Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ».
към текста >>
Синтез на науката, религията и философията»), 3
тома
, 1887 - 1897, том 1, 3.
съч. 186. - Виж изказвания на Рудолф Щайнер: John Worrell Keely и изобретения от него двигател, например в лекцията от 20 юни 1916 г. в «Същността на света и аза» (7 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 169. (На този така наречен мотор на Кели също и Елена Блаватска посвещава една глава от «Тайната доктрина.
Синтез на науката, религията и философията»), 3 тома, 1887 - 1897, том 1, 3.
част, отдел IX, «Идващата сила».) - Виж също № 107 на «Приноси към пълно издание на Рудолф Щайнер», Дорнах, Архангеловден, 1991 г.: «Апаратът на Щрадер - Модел, скици, сведения».
към текста >>
105.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
106.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
116. Якоб Минор, 1855–1912, германист, написал „Гьотевият Фауст“, 2
тома
, 1901 г.
116. Якоб Минор, 1855–1912, германист, написал „Гьотевият Фауст“, 2 тома, 1901 г.
към текста >>
„История на упадъка и падението на Римската империя“, 6
тома
, Лондон, 1776–88 г.
130. Едуард Гибон, 1737–1794, английски историк.
„История на упадъка и падението на Римската империя“, 6 тома, Лондон, 1776–88 г.
към текста >>
107.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
108.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vi]
Тома
с Удроу Уилсън – 1856-1924, президент на САЩ 1913-1921 г.
[vi] Томас Удроу Уилсън – 1856-1924, президент на САЩ 1913-1921 г.
На 8.1.1918 г. произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“ и предлага създаването на Обществото на народите.. Защитник на самоопределението на народите. Щайнер силно критикува Уилсън в различни трудове, напр. GA 73 „Допълване на днешните науки чрез Антропософията“, GA 196 „Духовни и социални промени в развитието на човечеството“, GA 332а „Социалното бъдеще“
към текста >>
109.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3
тома
, Берлин 1904г.
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
към текста >>
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5
тома
, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
към текста >>
110.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен
Тома
Аквински, а в нозете му е Аверое.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на
Тома
Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
111.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели
тома
написани от Тирпиц и Лудендорф.
Тези неща са много актуални! Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение. Днес ние четем така наречените оправдателни писания. Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши.
Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /.
към текста >>
112.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6
тома
.
*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6 тома.
към текста >>
113.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в
тома
те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
/* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
114.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
115.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на
Тома
Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
116.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
117.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
118.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
119.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
120.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем
тома
(Гота) с увод от Р.
[2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р.
Щайнер, Щутгарт (1897). В “Биографии и биографични скици 1894-1905”. Събр. съч. 33.
към текста >>
121.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И тези пет
тома
, които той е написал, фактически са една забележителна творба.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел.
И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба.
В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч!
към текста >>
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата
тома
на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия.
към текста >>
В тези два
тома
се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>
[3] “Естетика или наука за красотата", 6
тома
.
[3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома.
Щутгарт 1846-1857, 2. издание в 5 тома 1922/23.
към текста >>
издание в 5
тома
1922/23.
[3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома. Щутгарт 1846-1857, 2.
издание в 5 тома 1922/23.
към текста >>
[4] “Критични ходове", 2
тома
, Тюбинген 1844.
[4] “Критични ходове", 2 тома, Тюбинген 1844.
- Нова поредица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5. и 6. брой съдържат самокритика на неговата естетика.
към текста >>
[17] “Величията на модерната литература”, 2
тома
, 2.
[17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2.
към текста >>
122.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два
тома
, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука».
В живота на Ницше започва една втора епоха.
Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два тома, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука».
към текста >>
123.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
“Лесинг, история на живота му и на неговите произведения”, Берлин 1884-92, два
тома
.
[3] Ерих Шмидт, роден 1853.
“Лесинг, история на живота му и на неговите произведения”, Берлин 1884-92, два тома.
към текста >>
124.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
125.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
126.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Сблъсква се с
Тома
с Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на
Тома
с Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри.
Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри.
към текста >>
Тогава в лицето на този
Тома
с Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и
Тома
с Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът».
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът».
Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото
Тома
с Бекет е епископ на Кентърбъри.
Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място.
Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри.
Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3
тома
, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886.
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>
[10]
Тома
с Бекет, 1118-1170, епископ.
[10] Томас Бекет, 1118-1170, епископ.
Убит пред олтара на катедралата в Кънтърбъри на 29 декември 1170.
към текста >>
127.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал
Тома
с Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия.
Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
към текста >>
И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за
Тома
с Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение.
И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>
Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до
Тома
с Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин.
Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до Томас Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин.
След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с определени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ. Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи.
към текста >>
128.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3
тома
през 1717 и 1740 от Петрой в Хамбург.
Най-важните негови произведения са: «Триумфалната колесница на Антимон», «За камъка на мъдреците», «Откровение на скритите жестове».
Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3 тома през 1717 и 1740 от Петрой в Хамбург.
към текста >>
129.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те обхващат около 350
тома
.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
Те обхващат около 350 тома.
В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения.
към текста >>
130.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
131.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият
Тома
Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
[2] картини... където доминикански монаси или
Тома
Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
[2] картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
132.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на
Тома
Аквински[13].
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13].
И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други. Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
към текста >>
[13]
Тома
с Аквински, 1225-1274, наричан Doctor angelicus.
[13] Томас Аквински, 1225-1274, наричан Doctor angelicus.
към текста >>
133.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В онова, което
Тома
Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята.
В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение.
То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
134.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така беше за Аверое, срещу когото
Тома
Аквински водеше жива борба.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява.
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба.
В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят?
към текста >>
135.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
19 картини... където доминикански монаси или
Тома
Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
101
Тома
с Аквински, 1225-1274, наричан Doctor angelicus.
101 Томас Аквински, 1225-1274, наричан Doctor angelicus.
към текста >>
136.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в
Тома
с Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот.
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
137.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на
Тома
Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
[2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
съч. 74.
към текста >>
138.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист
Тома
с Кампанелла.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
Една твърде забележителна личност.
към текста >>
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на
Тома
с Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на
Тома
Аквински «Сумма».
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на
Тома
Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на
Тома
Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора,
Тома
с Кампанелла е в началото на 30-те години на своя живот, съвсем в началото на 30-те години.
А сега да съпоставим тези две неща: Когато бива хвърлен в затвора, Томас Кампанелла е в началото на 30-те години на своя живот, съвсем в началото на 30-те години.
Останалото време той прекарва в затвора. Това е едното.
към текста >>
В душата на този
Тома
Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2].
В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света.
Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа.
към текста >>
След това
Тома
с Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта -
Тома
с Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в
Тома
с Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания.
Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания.
И сега той така чувства, че си казва: - Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи! - Постепенно той стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в предихристиянските времена, в първите християнски столетия. И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност.
към текста >>
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше
Тома
с Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като
Тома
с Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
към текста >>
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като
Тома
с Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
към текста >>
139.
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към
тома
лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.
Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към тома лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.
към текста >>
140.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на
Тома
Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
съч. 74.
към текста >>
141.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
142.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
143.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те обхващат около 350
тома
.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
Те обхващат около 350 тома.
В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
144.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още
Тома
Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго.
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
В 13-то столетие на Средновековието
Тома
Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
145.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Те представляват допълнение към
тома
«За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч.
Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914.
Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч.
264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
към текста >>
146.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Двата
тома
в поредицата «Живата същност на антропософията и грижите за нея» (Трудове и лекции за историята на антропософското движение и на ант-ропософското общество).
[2] Сравни. «Коледното събрание за основаването на единното ан-тропософско общество, Края на годината и годишния поврат 1923/24», Събр.Съч. Дорнах 1963 и «Конституцията на Общото антропософско общество и Свободната висша школа за духовна наука - Въздигането отново на Гьотеанума 1924 - 1925», Събр.Съч. Дорнах 1966.
Двата тома в поредицата «Живата същност на антропософията и грижите за нея» (Трудове и лекции за историята на антропософското движение и на ант-ропософското общество).
към текста >>
147.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни бележки в текста, 5
тома
, 1883-1897
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни бележки в текста, 5 тома, 1883-1897
към текста >>
148.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Новоизработената цигулка на д-р
Тома
стик.
Значението на видовете дървесен материал при изработването на музикалните инструменти. Проблеми на акустиката и на пространственото оформление. Геологическа връзка на дадена местност с музикалността на нейните жители.
Новоизработената цигулка на д-р Томастик.
към текста >>
149.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
[10] връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „Допълнение към естественонаучните съчинения“, стр.
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том IV, 2.
към текста >>
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6
тома
, Берлин 1833-34 г.
[11] Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор.
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин 1833-34 г.
към текста >>
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2
тома
, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>
150.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
След лекция на професор Франц
Тома
стик[1] по някои въпроси на акустиката
След лекция на професор Франц Томастик[1] по някои въпроси на акустиката
към текста >>
Дори вярвам с това да говоря напълно в смисъла на д-р
Тома
стик.
Ако аз самият направя някои забележки в тази връзка, бих го направил до известна степен в насоката, че по въпроса всъщност изобщо не би трябвало да се дискутира, затова пък той би могъл да се доразработи.
Дори вярвам с това да говоря напълно в смисъла на д-р Томастик.
От изключително голямо значение за излагането на идеите, които бяха поднесени в лекцията, е да стигнем до принципите, съгласно които трябва да се употребяват материалите за инструментите.
към текста >>
И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р
Тома
стик.
Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове.
И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик.
Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
към текста >>
Извънредно интересно е как д-р
Тома
стик разви една до известна степен идеална архитектура за музикалния слух.
Бих искал да отбележа и друго.
Извънредно интересно е как д-р Томастик разви една до известна степен идеална архитектура за музикалния слух.
И това е нещо, което би могло да се проследи и по-нататък. Във връзка с това бих искал да ви обърна внимание само върху едно. Действителността е наистина нещо изключително сложно и е много трудно тя да се конструира само от една гледна точка. Да кажем, че човек например може да се запита: Защо в нашето строителство колоните са от различни видове дървесен материал? И той би могъл да разгледа тези видове дървесен материал във връзка с онези, от които се правят инструментите.
към текста >>
Г-н
Тома
стик изложи нещо извънредно важно, а именно че човек усеща като нещо смущаващо, когато седи в концертната зала и оркестърът се намира пред него.
Г-н Томастик изложи нещо извънредно важно, а именно че човек усеща като нещо смущаващо, когато седи в концертната зала и оркестърът се намира пред него.
Контрабасистът се поти ужасно, мъчи се и човек трябва да гледа всичко това, да вижда различното кривене на крайници и т. н. Това, което стои пред него визуално, му действа като огромна пречка да се отдаде на тона, а също така му действат архитектурните пропорции и т. н.
към текста >>
Г-н д-р
Тома
стик направи една изключително интересна забележка - тази, че Виена е била събирателният пункт за всички велики музиканти и че тези музиканти са се задържали във Виена, преживели са много неща там, въпреки че не са им постилали легло от рози!
Г-н д-р Томастик направи една изключително интересна забележка - тази, че Виена е била събирателният пункт за всички велики музиканти и че тези музиканти са се задържали във Виена, преживели са много неща там, въпреки че не са им постилали легло от рози!
Искам да ви кажа едно просто нещо, от което можете да видите, че именно Виена трябваше да бъде „водоем“ за определени хора. Можете да проучите геоложките условия в Европа, насочвайки погледа си към най-обширни области. Виенската котловина, просто земята, върху която е разположена Виена и нейните околности, съдържа на едно място по малко от всички европейски почвени условия, така че във Виенската котловина човек може да изучи цялата европейска геология. И ако имате някаква представа какво означава това и доколко тясно свързано със земята е всичко, което е в духовното, ако си помислите какво означава това, че действително във Виена се намира компендиум на всички почвени условия в Европа и ако свържете този факт с това, че субстанциалното като такова, съотношенията на субстанциите една към друга са всъщност нотната гама - нали химическите еквивалентни стойности всъщност са тонови съотношения (пропуск в записките), - ако обмислите всичко това, ще видите, че тъкмо изхождайки от космичните взаимовръзки, човек стига вътрешно до нещо правилно, когато казва, че Виена е такава душевно-духовна среда, в която изключителните музикални гении се заседяват и към която те изпитват голяма симпатия.
към текста >>
Бих искал да отбележа това като особено благоприятен успех за високо стойностното изложение на г-н д-р
Тома
стик, щом у вас, скъпи мои приятели, възникват много такива въпроси.
И така, като излезем отвъд чисто музикалното, могат да се повдигнат много обширни въпроси.
Бих искал да отбележа това като особено благоприятен успех за високо стойностното изложение на г-н д-р Томастик, щом у вас, скъпи мои приятели, възникват много такива въпроси.
към текста >>
Защото - г-н д-р
Тома
стик ще ми даде право - ако възникне потребността някой майстор на органи днес да му направи такъв един орган, какъвто е неговият идеал, тогава май човек ще трябва да почака до следващата инкарнация.
Това е във връзка с развитието на петата следатлантска епоха. И в общи линии тази пета следатлантска епоха е немузикална. Интелектуалното и теоретичното, което се проявява особено в 19 век, е нещо напълно немузикално. И това, че музикалните инструменти са в упадък, е във връзка с вътрешната характерна същност на петата следатлантска епоха. И естествено не е толкова лесно да ги върнем на тяхната предишна висота.
Защото - г-н д-р Томастик ще ми даде право - ако възникне потребността някой майстор на органи днес да му направи такъв един орган, какъвто е неговият идеал, тогава май човек ще трябва да почака до следващата инкарнация.
Не вярвам, че днес някой майстор на органи прави такива неща, каквито бяха изложени в неговата интересна лекция. И е много хубаво сравнението, което г-н д-р Томастик направи, че ако на някой фабрикант му бъде предоставено да прави музикалните инструменти, това е все едно художникът да даде на фабриканта да му прави боите. Но това е идеалът на днешните художници - те вече си набавят боите от фабриканта, вече не си правят боите сами. Те изпадат във все по-голяма зависимост от производителя на бои за рисуване, както и музикантите са изпаднали в зависимост от майстора на органи, на цигулки и т. н.
към текста >>
И е много хубаво сравнението, което г-н д-р
Тома
стик направи, че ако на някой фабрикант му бъде предоставено да прави музикалните инструменти, това е все едно художникът да даде на фабриканта да му прави боите.
Интелектуалното и теоретичното, което се проявява особено в 19 век, е нещо напълно немузикално. И това, че музикалните инструменти са в упадък, е във връзка с вътрешната характерна същност на петата следатлантска епоха. И естествено не е толкова лесно да ги върнем на тяхната предишна висота. Защото - г-н д-р Томастик ще ми даде право - ако възникне потребността някой майстор на органи днес да му направи такъв един орган, какъвто е неговият идеал, тогава май човек ще трябва да почака до следващата инкарнация. Не вярвам, че днес някой майстор на органи прави такива неща, каквито бяха изложени в неговата интересна лекция.
И е много хубаво сравнението, което г-н д-р Томастик направи, че ако на някой фабрикант му бъде предоставено да прави музикалните инструменти, това е все едно художникът да даде на фабриканта да му прави боите.
Но това е идеалът на днешните художници - те вече си набавят боите от фабриканта, вече не си правят боите сами. Те изпадат във все по-голяма зависимост от производителя на бои за рисуване, както и музикантите са изпаднали в зависимост от майстора на органи, на цигулки и т. н.
към текста >>
[1] Д-р Франц
Тома
стик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „
Тома
стик“.
[1] Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р
Тома
стик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
[1] Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
151.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Заглавието на
тома
бе избрано от издателя, а заглавията на предишни издания - от предишната издателка Мари Щайнер.
Дорнахските лекции са записани от професионалната стенографка Хелене Финкх, а записалите останалите лекции не са известни.
Заглавието на тома бе избрано от издателя, а заглавията на предишни издания - от предишната издателка Мари Щайнер.
към текста >>
152.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
78. връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „ние към естественонаучните съчинения“, стр.
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІV, 2.
към текста >>
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6
тома
, Берлин 1833-34 г.
Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор.
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин 1833-34 г.
към текста >>
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2
тома
, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>
92. Д-р Франц
Тома
стик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „
Тома
стик“.
92. Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р
Тома
стик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
92. Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката „Томастик“.
Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.
към текста >>
153.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Първите три от посочените
тома
се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
към текста >>
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
GA Библ.
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
501 и 503.
към текста >>
- = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на
тома
от Събраните съчинения.
- = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на тома от Събраните съчинения.
лекцията Ако още не е публикувана в Събраните съчинения, в скоби ( заглавие на предишни публикации или заглавие на лекцията
към текста >>
на
тома
Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията
26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г.
на тома Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията
към текста >>
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на
тома
"Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III. История на развитие на човечеството и на музиката.
към текста >>
154.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
155.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
156.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
4.
Тома
с Хъксли, 1825-1895, английски естественик, биолог и философ
4. Томас Хъксли, 1825-1895, английски естественик, биолог и философ
към текста >>
157.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
158.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5
тома
; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
159.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Познаваше основно всичко, което един
Тома
Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Когато един
Тома
Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък.
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея,
Тома
Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както
Тома
Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт.
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа.
Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
160.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5
тома
Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
161.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften“, Kbrschners „Deutsche National-Literatur“, 1884 до 1897, 5
тома
Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften“, Kbrschners „Deutsche National-Literatur“, 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
162.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на
Тома
!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч?
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
към текста >>
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата,
Тома
Аквински!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на
Тома
Аквински, католическия отец на църквата.
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с
Тома
Аквински, отеца на католическата църква.
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
На какво обаче учил този
Тома
Аквински?
На какво обаче учил този Тома Аквински?
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински.
към текста >>
Той бил истински ученик на
Тома
Аквински.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно.
Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
163.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Според мнението на някои на това противоречи фактът, че
Тома
Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло.
Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него. И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже
Тома
е могъл да повярва, че се е докоснал до Него.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло. Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него.
И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>
В този случай той (
Тома
) също би усетил нещо.
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго?
В този случай той (Тома) също би усетил нещо.
Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
164.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
165.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два
тома
.
[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел.
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
166.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За инстинктите на насекомите», 10
тома
, 1879–1907 г.
[1] Жан-Анри Фабр – френски ентомолог (1823–1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията.
За инстинктите на насекомите», 10 тома, 1879–1907 г.
към текста >>
167.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Заглавието на
тома
е взето от ранното издание на Мария Щайнер.
Основа на текста: лекциите са били стенографирани и преведени от професионалната стенографка госпожа Елена Финкх (1883-1960). В третото издание през 1978 г. е бил използван допълнителен обновен превод на първоначалната стенограма. Допуснатите в по-ранните издания неточности в текста са отстранени.
Заглавието на тома е взето от ранното издание на Мария Щайнер.
към текста >>
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два
тома
.
17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел.
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
За инстинктите на насекомите», 10
тома
, 18791907 г
33. Жан-Анри Фабр - френски ентомолог (1823-1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията.
За инстинктите на насекомите», 10 тома, 18791907 г
към текста >>
168.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
169.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2
тома
), Берлин, 1887.
[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
170.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
[9] Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2
тома
, Мюнхен, 1918-1922.
[9] Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2 тома, Мюнхен, 1918-1922.
към текста >>
171.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2
тома
), Берлин, 1887.
12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
61. Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2
тома
, Мюнхен, 1918-1922.
61. Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2 тома, Мюнхен, 1918-1922.
към текста >>
172.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
173.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
НАГОРЕ