Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
192
резултата от
116
текста с която и да е от думите за : '
Тома
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това до 1824 година излязоха два
тома
, първият в четири, вторият в две тетрадки.
След това до 1824 година излязоха два тома, първият в четири, вторият в две тетрадки.
Наред със студиите върху Гьотевите собствени възгледи, ние намираме тук разговори върху знаменитите литературни явления, из областта на морфологията, а също и студии на други учени, чиито изложения обаче постоянно се отнасят като нещо допълващо към Гьотевото обяснение върху природата.
към текста >>
2.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
има два раздела/
тома
/Германската Национална Литература т.114-117.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117.
Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В двата
тома
„Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност.
Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност. Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление.
В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност.
Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г. достига до положение да обяви война на истината. Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставя на възгледите, предлагани от естествената наука. Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за „вечното възвръщане“78 на нещата.
към текста >>
4.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8
тома
излизат през 1895 г.
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8 тома излизат през 1895 г.
при К. Г. Науман в Лайпциг. Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „Веселата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят Вагнер“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra Вагнер“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
към текста >>
5.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.
50. „каквото възниква...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Втора книга: Знание.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.
към текста >>
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 101.
53. „Аз казвам, повелята за дейност...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра I.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 101.
към текста >>
- Съчинения (избрани в 6
тома
), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 141.
56. „Не искам да опитвам...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра IV.
- Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 141.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
7.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и
Тома
Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>
8.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от
Тома
Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Според това, дали се счита за повече или по-малко просветлен, за него светът се превръща в една сляпо действаща машина или в един организъм, или в целесъобразно построение на един личен Бог; а може би и в една формация, която се прониква и управлява от една "мирова душа", за която има повече или по-малко ясна представа. В другия случай той ще забележи, че познанието, за което той единствено има опитност, е годно само за нещата в сетивния свят; тогава той става съмняващ се човек, който си казва: Ние не можем да знаем нищо върху нещата, които се намират над сетивния свят. Нашето знание има граници. За нуждите на по-висшия живот ние трябва да се хвърлим в обятията на една незасегната от знанието вяра. За един учен богослов като Николай Кузански, който беше същевременно естественик, беше особено близо втората опасност.
Съобразно с неговото научно възпитание, той изхождаше от схоластиката, от онзи начин на мислене, който беше господствуващ сред научния живот в църквата на Средновековието, и който бе доведен до най-високо разцъфтяване от Тома Аквински /1225-1274 г./, "князът на схоластиците".
Този начин на мислене трябва да поставим като заден фон, когато искаме да нарисуваме личността на Николай от Куза.
към текста >>
9.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Великият църковен учител,
Тома
Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области. Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят.
Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Човешкото познание може да стигне до онова, което даде на св. Августин себепознанието, а именно сигурността в Божественото. Същността на Божественото и неговото отношение към света имаме в лицето на теологията, която е вече недостъпна за човешкото познание и ни се дава чрез откровение. Като съдържание на вярата, теологията е над всяко познание.
към текста >>
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на
Тома
Аквински.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински.
Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог.
към текста >>
10.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита,
Тома
Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
11.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
12.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и
Тома
Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност.
Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност.
За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение.
към текста >>
В смисъла на
Тома
Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин.
В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
От тази предпоставка
Тома
Аквински изгражда своя образ на света.
Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила.
От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света.
Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
Тома
Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел.
Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
към текста >>
С това
Тома
Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите.
С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението.
към текста >>
Тома
Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа.
към текста >>
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на
Тома
гръцкият светоглед не можа да стигне.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо.
Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа. Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа.
към текста >>
Следователно за
Тома
Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено.
Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел. Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне.
Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено.
Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот. За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа. Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа. Следователно човекът се вижда като едно същество, което съществува в свой душевен живот.
към текста >>
13.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също
Тома
Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
В епохата между Скотус Еригена и /приблизително/ до 15-тото столетие мисълта отново си пробива път нагоре в нейната собствена сила, която тя не беше развила явно в предидущата епоха. Обаче тя се проявява от една страна съвършено различна от тази през гръцката епоха. При гръцките мислители мисълта бива изживяна като възприятие; от 8-тото до 15-тото столетие тя възниква от глъбините на душата; човекът чувства: Мисълта се ражда в мене. При гръцките мислители се ражда още непосредствено едно отношение на мисълта към природните процеси; в посочената епоха мисълта се явява като произведение на себесъзнанието. Мислителят чувства, че той трябва да докаже оправданието на мисълта.
Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също Тома Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
към текста >>
14.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6
тома
, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Един опит да се добие един общ поглед върху света и живота изхождайки само от основата на строгата наука, бе направен в течение на 19-тото столетие във Франция от Огюст Конт /1798-1857 г./.
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6 тома, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин.
Това, което при Хегел стои в центъра на целия светоглед, разглеждането и схващането на собствения дух на човека: Това Конт отхвърля напълно. Той си казва: - Ако човешкият дух би искал да разглежда себе си, той трябва несъмнено да се раздели на две части; той би трябвало да излезе от себе си и да застане срещу самия себе си. Огюст Конт не счита за валидна даже и психологията, която не се изчерпва във физиологичното разглеждане на психическите явления, а иска да разглежда духовните процеси за себе си. Всичко, което иска да стане обект на познанието, трябва да се отнася към обективни връзки на фактите, трябва да се представя обективно, както законите на математическите науки. И от това се получава също противоположността на Конт спрямо това, което Спенсер и естественонаучните мислители градящи върху Ламарк и Дарвин са търсили в техните образи на света.
към текста >>
15.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Реалистите, чийто ръководител беше
Тома
Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
От сега нататък мислителния живот се развива всред човечеството. Отначало хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите. Тази несигурност живееше в ученията на схоластиците. Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти.
Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което живее в нещата. Те считаха мислите на хората като нещо, което се влива от нещата в душата като нещо действително. Номиналистите чувствуваха силно положението, че душата образува своите мисли. Те чувствуваха мислите само като нещо субективно, което живее в душата и няма нищо общо с нещата. Те вярваха: мислите са само имена за нещата, образувани от човека.
към текста >>
16.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
В
тома
заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност.
В тома заглушаване ариманическите същества можаха да разгърнат тяхната същност.
Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание.
към текста >>
17.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на
Тома
Аквински.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р. Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи.
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
18.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на
Тома
Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст.
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала. Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи.
Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст.
Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>
19.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест
тома
от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена.
Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
20.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която
Тома
Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй. Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе.
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
към текста >>
21.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
22.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
23.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на
тома
в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
Виж «Бележки към това издание» в края на книгата.
към текста >>
24.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три
тома
, Щутгарт, 1885; Х.
31) Якоб Бьоме, 1575-1624, теософски мистик. Първата биография на Бьоме написва Абрахам фон Франкенберг († 1652). По-нови биографии: Х. А.
Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три тома, Щутгарт, 1885; Х.
Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.
към текста >>
25.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
26.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в
тома
«Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч.
Събраните в този том преписи и бележки от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г.
и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в тома «Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч.
102, и поради това образуват допълнение към Берлинските лекции. Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни публикации, са дадени от издателя.
към текста >>
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5
тома
1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината.
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12
тома
«Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г.
Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли. Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
27.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
28.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на
тома
в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
към текста >>
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4
тома
на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал.
към текста >>
29.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Неверният
Тома
.
Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро.
Неверният Тома.
Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Един от тях беше, например,
Тома
.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности.
Един от тях беше, например, Тома.
За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
За
Тома
се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома.
За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия.
И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и
Тома
с тях.
,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях.
Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам!
към текста >>
Тогава каза на
Тома
: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27)
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27)
към текста >>
„Исус му казва: Понеже Ме видя,
Тома
, ти повярва.
„Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва.
Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29)
към текста >>
31.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но това, което може да се каже в 30
тома
на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота".
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота".
Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>
32.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Избрано в 2
тома
.
Хебел 1978: Хебел, Фридрих.
Избрано в 2 тома.
Т. 2. Пр. от немски. Москва: Искусство, 1978.
към текста >>
33.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тома
Аквински.
Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа. Станал монах в Ордена на доминиканците. Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург. Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св.
Тома Аквински.
През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи. Преди всичко обаче се занимавал с научна дейност, интересувал се на практика от всички области на знанието - от мистика до минералогия.
към текста >>
34.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но някой би могъл да каже:
Тома
бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани.
Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и
Тома
можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег.
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>
35.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към
тома
.
1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ. 1911 г. и в Сент Гален на 19. ХІІ. 1912г.
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към тома.
към текста >>
Избрани съчинения, 5
тома
, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г.
към текста >>
Блаватска - "Разбулената Изида": 2
тома
, Ню Йорк 1877 г.
Към стр...: Х. П.
Блаватска - "Разбулената Изида": 2 тома, Ню Йорк 1877 г.
на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /.
към текста >>
Виж Пълни съчинения в 12
тома
с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г.
Към стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно". В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г.
Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г.
Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти. В сравнение с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море". В неговата цялост това място е предадено с празноти.
към текста >>
2
тома
.
Към стр...: Бисмарк: Мисли и спомени, 1898 г.
2 тома.
към текста >>
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3
тома
, Виена 1883-1901 г.
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г.
към текста >>
36.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
, и това убеждение напредна до такава степен, че
Тома
, наречен още
Тома
Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук!
, и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя.
Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>
37.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3
тома
, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд.
Стр. 33. "Тайното учение" на Е. П. Блаватска: виж Елена Петровна Блаватска, "The Secret Doctrine.
The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд.
от Роберт Фрьобе, Лайпциг, 1899 г.
към текста >>
Виж също и прегледа в края на
тома
.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения в бележките са отбелязани с библиографичните им номера.
Виж също и прегледа в края на тома.
към текста >>
38.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Седемдесет и седем лекции (в шест
тома
), изнесени между 28 януари и 28 септември 1924 г.
Езотерични разглеждания на кармичните връзки.
Седемдесет и седем лекции (в шест тома), изнесени между 28 януари и 28 септември 1924 г.
в Дорнах и в различни градове. Събр. съч. 235-240.
към текста >>
39.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5
тома
(Събр. съч.
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (Събр. съч.
1 а-е), отделно издание на въведенията (Събр. съч. 1)
към текста >>
40.
Бележки
GA_138 За инициацията
140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2
тома
, Хановер, 1860-63 г.
140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2 тома, Хановер, 1860-63 г.
към текста >>
41.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5
тома
(GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
Естественонаучните съчинения на Гьоте, с въведение и коментар от Рудолф Щайнер, 5 тома (GA 1 а-е), отделно издание на въведенията (GA 1)
към текста >>
42.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче това не са никакви случайности,
тома
са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
В истерията често пъти се случва при отделни хора да настъпи такова събитие един удар на мълния може да разтресе физическото и етерното тяло. От тогава целия живот на този човек се промени. Тук положението е такова, че от духовния свят може да дойде на помощ един външен повод, за да промени хората. Такива случаи се явяват често пъти, те раздрусват цялата връзка между физическото и етерно то тяло и променят изцяло съответния човек. Така беше и при горецитираният случай.
Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората.
Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат.
към текста >>
43.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И ние виждаме, как гръцката култура беше възприета напълно съзнателно от един такъв философ, какъвто е например
Тома
Аквински*8, как той беше просто принуден да включи във философията на Аристотел всичко онова, което блика от самата философия на християнството.
През второто хилядолетие хората не приеха елинството, не приеха гръцката култура като някакво историческо величие, като нещо, което се развива единствено в условията на външния свят; обаче през третото хилядолетие хората трябваше да се обърнат направо към елинството, направо към гръцката култура. Ние виждаме как сега Леонардо, Микеланджело и Рафаел създадоха съвсем нови художествени произведения; как сега гръцката култура беше възприемана по един все по-съзнателен начин.
И ние виждаме, как гръцката култура беше възприета напълно съзнателно от един такъв философ, какъвто е например Тома Аквински*8, как той беше просто принуден да включи във философията на Аристотел всичко онова, което блика от самата философия на християнството.
Тук ние виждаме как по един напълно съзнателен начин гръцката култура се съединява с християнството, прибягвайки до една философска форма, също както това става при Рафаел, Микеланджело и Леонардо да Винчи, само че под една художествена форма. Нещо подобно проличава също и в областта на духовния живот, когато например усещаме известна религиозна враждебност у личности като Джордано Бруно и Галилей. И въпреки всичко, ние се убеждаваме, че гръцките идеи и понятия, определящи основните светогледи на епохата, непрекъснато излизат на преден план: Едно съзнателно приемане на гръцката култура! Този духовен живот, който съзнателно включа в себе си както гръцката култура, така и християнството, е присъщ не само за високо образованите личности, но и за всички човешки души от онова време. Християнските представи, заедно с гръцките понятия, биваха приемани както от университетските среди, така и от простите селски хора.
към текста >>
И както Рафаел в областта на изкуството, както
Тома
Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога.
И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност.
Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>
44.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
*8. Виж Рудолф Щайнер „Философията на
Тома
Аквински, 3.
*8. Виж Рудолф Щайнер „Философията на Тома Аквински, 3.
лекции в Дорнах, 1920, (Събр. Съч. № 74)
към текста >>
45.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет
тома
, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог.
Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
Всички те са издадени от самия него; първите седем
тома
излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог. Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии).
Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.
към текста >>
Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два
тома
; „Тайната доктрина.
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон.
Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
Обединяването на наука, религия и философия“. Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч.
към текста >>
46.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
47.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с
Тома
Неверни.
Когато стана Мистерията на Голгота, земното тяло на Исус от Назарет - както знаете от различни сведения, които притежаваме - бе предадено на елементите на Земята и от онова време насам Христос е свързан с духовната сфера на Земята и живее в нея. /* Бележка на преводача: Нека това изказване на Рудолф Щайнер относно предаването на Исусовото физическо тяло на елементите на Земята не бъде криво разбрано. Касае се за материалните части на човешкото физическо тяло, тъй като истинското физическо тяло е една невидима духовна форма, в която се нареждат материалните части и тогава то става видимо. С това духовното тяло, с това духовното физическо тяло възкръсна Христос, което при обикновените хора също се разлага след смъртта.
Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с Тома Неверни.
Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки, публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./
към текста >>
48.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Нов принос към критиката на езика“ (2
тома
, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник.
Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
към текста >>
„Лицето на Земята“, 3
тома
, Виена, 1885-1909.
40. Едуард Зюс, 1831-1914, професор по геология във Виена.
„Лицето на Земята“, 3 тома, Виена, 1885-1909.
към текста >>
49.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
50.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5
тома
, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч.
*1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5 тома, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч.
№ 1a-е, фототипно издание, Дорнах, 1975; т. V: "Sprüche на Prosa" (Мъдрости в проза), стр. 360. През 1913 г. Изразът е избран за мото към устава на Антропософското Общество.
към текста >>
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4
тома
, Щутгарт, 1894-1900.
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.
към текста >>
51.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1962 година всичките 4 драми-мистерии са издадени в "Събрани съчинения" като отделно издание в 2
тома
в Дорнах през 1965г.
Първата от драмите-мистерии на Рудолф Щайнер е написана в 1910 година.
В 1962 година всичките 4 драми-мистерии са издадени в "Събрани съчинения" като отделно издание в 2 тома в Дорнах през 1965г.
Посоченото място е взето от Първа картина "Вратата на посвещението".
към текста >>
Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в
тома
"За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г.
Тази лекция от 13 май 1916 година не се е запазила.
Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в тома "За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г.
СС № 65.
към текста >>
52.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5
тома
(1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч.
1а-е, Събр. съч. 1а, стр. 17 ft'. Отделно издание под заглавие «Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте» (1884 - 97), Събр. съч. 1 - Виж също и «Гьотевият мироглед» (1897 г.), Събр.
към текста >>
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5
тома
Събр. съч.
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч.
29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
към текста >>
«Светът като воля и представа», 2
тома
, Лайпциг, 1819/1844.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ.
«Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844.
- Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд. Литература и духовен живот през 19 век», Събр. съч. 33.
към текста >>
Нови публикации към критика на езика», 2
тома
, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията.
Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ».
към текста >>
Синтез на науката, религията и философията»), 3
тома
, 1887 - 1897, том 1, 3.
съч. 186. - Виж изказвания на Рудолф Щайнер: John Worrell Keely и изобретения от него двигател, например в лекцията от 20 юни 1916 г. в «Същността на света и аза» (7 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 169. (На този така наречен мотор на Кели също и Елена Блаватска посвещава една глава от «Тайната доктрина.
Синтез на науката, религията и философията»), 3 тома, 1887 - 1897, том 1, 3.
част, отдел IX, «Идващата сила».) - Виж също № 107 на «Приноси към пълно издание на Рудолф Щайнер», Дорнах, Архангеловден, 1991 г.: «Апаратът на Щрадер - Модел, скици, сведения».
към текста >>
53.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
54.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
116. Якоб Минор, 1855–1912, германист, написал „Гьотевият Фауст“, 2
тома
, 1901 г.
116. Якоб Минор, 1855–1912, германист, написал „Гьотевият Фауст“, 2 тома, 1901 г.
към текста >>
„История на упадъка и падението на Римската империя“, 6
тома
, Лондон, 1776–88 г.
130. Едуард Гибон, 1737–1794, английски историк.
„История на упадъка и падението на Римската империя“, 6 тома, Лондон, 1776–88 г.
към текста >>
55.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
56.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3
тома
, Берлин 1904г.
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
към текста >>
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5
тома
, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
към текста >>
57.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен
Тома
Аквински, а в нозете му е Аверое.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на
Тома
Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
58.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели
тома
написани от Тирпиц и Лудендорф.
Тези неща са много актуални! Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение. Днес ние четем така наречените оправдателни писания. Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши.
Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /.
към текста >>
59.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6
тома
.
*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6 тома.
към текста >>
60.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в
тома
те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
/* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
61.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
62.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на
Тома
Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
64.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
65.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
66.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
67.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем
тома
(Гота) с увод от Р.
[2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р.
Щайнер, Щутгарт (1897). В “Биографии и биографични скици 1894-1905”. Събр. съч. 33.
към текста >>
68.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И тези пет
тома
, които той е написал, фактически са една забележителна творба.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел.
И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба.
В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч!
към текста >>
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата
тома
на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия.
към текста >>
В тези два
тома
се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>
[3] “Естетика или наука за красотата", 6
тома
.
[3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома.
Щутгарт 1846-1857, 2. издание в 5 тома 1922/23.
към текста >>
издание в 5
тома
1922/23.
[3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома. Щутгарт 1846-1857, 2.
издание в 5 тома 1922/23.
към текста >>
[4] “Критични ходове", 2
тома
, Тюбинген 1844.
[4] “Критични ходове", 2 тома, Тюбинген 1844.
- Нова поредица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5. и 6. брой съдържат самокритика на неговата естетика.
към текста >>
[17] “Величията на модерната литература”, 2
тома
, 2.
[17] “Величията на модерната литература”, 2 тома, 2.
към текста >>
69.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два
тома
, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука».
В живота на Ницше започва една втора епоха.
Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два тома, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука».
към текста >>
70.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
“Лесинг, история на живота му и на неговите произведения”, Берлин 1884-92, два
тома
.
[3] Ерих Шмидт, роден 1853.
“Лесинг, история на живота му и на неговите произведения”, Берлин 1884-92, два тома.
към текста >>
71.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
72.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
73.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3
тома
, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886.
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>
74.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3
тома
през 1717 и 1740 от Петрой в Хамбург.
Най-важните негови произведения са: «Триумфалната колесница на Антимон», «За камъка на мъдреците», «Откровение на скритите жестове».
Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3 тома през 1717 и 1740 от Петрой в Хамбург.
към текста >>
75.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те обхващат около 350
тома
.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
Те обхващат около 350 тома.
В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения.
към текста >>
76.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
77.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият
Тома
Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
[2] картини... където доминикански монаси или
Тома
Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
[2] картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
78.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на
Тома
Аквински[13].
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13].
И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други. Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
към текста >>
79.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В онова, което
Тома
Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята.
В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение.
То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
80.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така беше за Аверое, срещу когото
Тома
Аквински водеше жива борба.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява.
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба.
В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят?
към текста >>
81.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
19 картини... където доминикански монаси или
Тома
Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
82.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
83.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на
Тома
Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
[2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
съч. 74.
към текста >>
84.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на
Тома
Аквински «Сумма».
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на
Тома
Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на
Тома
Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
В душата на този
Тома
Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2].
В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света.
Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа.
към текста >>
85.
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към
тома
лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.
Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към тома лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.
към текста >>
86.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на
Тома
Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр.
съч. 74.
към текста >>
87.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
88.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6
тома
в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Първите четири
тома
съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
89.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те обхващат около 350
тома
.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
Те обхващат около 350 тома.
В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
90.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още
Тома
Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго.
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
В 13-то столетие на Средновековието
Тома
Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
91.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Те представляват допълнение към
тома
«За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч.
Събраните в настоящото изложение текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914.
Те представляват допълнение към тома «За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904-1914» (Събр.Съч.
264), който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководеното училище.
към текста >>
92.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Двата
тома
в поредицата «Живата същност на антропософията и грижите за нея» (Трудове и лекции за историята на антропософското движение и на ант-ропософското общество).
[2] Сравни. «Коледното събрание за основаването на единното ан-тропософско общество, Края на годината и годишния поврат 1923/24», Събр.Съч. Дорнах 1963 и «Конституцията на Общото антропософско общество и Свободната висша школа за духовна наука - Въздигането отново на Гьотеанума 1924 - 1925», Събр.Съч. Дорнах 1966.
Двата тома в поредицата «Живата същност на антропософията и грижите за нея» (Трудове и лекции за историята на антропософското движение и на ант-ропософското общество).
към текста >>
93.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни бележки в текста, 5
тома
, 1883-1897
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни бележки в текста, 5 тома, 1883-1897
към текста >>
94.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
[10] връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „Допълнение към естественонаучните съчинения“, стр.
596 - 600 в „Ес-тественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том IV, 2.
към текста >>
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6
тома
, Берлин 1833-34 г.
[11] Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор.
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин 1833-34 г.
към текста >>
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2
тома
, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>
95.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Заглавието на
тома
бе избрано от издателя, а заглавията на предишни издания - от предишната издателка Мари Щайнер.
Дорнахските лекции са записани от професионалната стенографка Хелене Финкх, а записалите останалите лекции не са известни.
Заглавието на тома бе избрано от издателя, а заглавията на предишни издания - от предишната издателка Мари Щайнер.
към текста >>
96.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
78. връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. „ние към естественонаучните съчинения“, стр.
596 – 600 в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІV, 2.
към текста >>
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6
тома
, Берлин 1833-34 г.
Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор.
Книгата „Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832“ е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин 1833-34 г.
към текста >>
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2
тома
, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>
97.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Първите три от посочените
тома
се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
към текста >>
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5
тома
, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
GA Библ.
№ 1е Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Дорнах, 1975 г.. Том IV, Раздел 2, Мъдрости в проза, Раздел Изкуство, стр.
501 и 503.
към текста >>
- = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на
тома
от Събраните съчинения.
- = без съществуващи записки Дата на GA № Заглавие на тома от Събраните съчинения.
лекцията Ако още не е публикувана в Събраните съчинения, в скоби ( заглавие на предишни публикации или заглавие на лекцията
към текста >>
на
тома
Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията
26 октомври х (Отговор на въпроси) само в първото издание от 1970 г.
на тома Отговор на въпроси за света и живота чрез антропософията
към текста >>
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на
тома
"Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I.
Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III. История на развитие на човечеството и на музиката.
към текста >>
98.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
99.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III
тома
, (1919-1924)
300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924)
към текста >>
100.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
101.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5
тома
; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
102.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Познаваше основно всичко, което един
Тома
Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха.
Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Когато един
Тома
Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък.
Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея,
Тома
Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както
Тома
Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт.
Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа.
Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
103.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5
тома
Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
104.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften“, Kbrschners „Deutsche National-Literatur“, 1884 до 1897, 5
тома
Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften“, Kbrschners „Deutsche National-Literatur“, 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
105.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на
Тома
!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч?
Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
към текста >>
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата,
Тома
Аквински!
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома!
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на
Тома
Аквински, католическия отец на църквата.
Защо Дюбоа-Раймонд е произнесъл такава реч? Ако редом с него би се оказал някой от вас, той би казал на Дюбоа-Раймонд: ти си ученик на Тома! Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински!
Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата.
Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той. Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с
Тома
Аквински, отеца на католическата църква.
Може би някой от вас би могъл да каже и така: Ваше превъзходителство, та вие сте ученик на един от отците на църквата, Тома Аквински! Дюбоа Раймонд би почервенял като цвекло и би бил страшно недоволен от това, че той е ученик на Тома Аквински, католическия отец на църквата. Това съвсем не би му се искало. В друга своя реч той даже е казвал: германските учени - това е армия от научни защитници на Хохенцоленрите[2] (кралски, след това императорски род в Прусия - бел. пр.). Това е изказване за същите тези учени, към които принадлежал и той.
Но макар той с такава радост да бил готов да се познава с Хохенцолерните, съвсем не искал да се знае с Тома Аквински, отеца на католическата църква.
към текста >>
На какво обаче учил този
Тома
Аквински?
На какво обаче учил този Тома Аквински?
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински.
към текста >>
Той бил истински ученик на
Тома
Аквински.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно.
Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
106.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Според мнението на някои на това противоречи фактът, че
Тома
Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло.
Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него. И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже
Тома
е могъл да повярва, че се е докоснал до Него.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло. Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните.
Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него.
И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>
В този случай той (
Тома
) също би усетил нещо.
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго?
В този случай той (Тома) също би усетил нещо.
Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
107.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
108.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два
тома
.
[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел.
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
109.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За инстинктите на насекомите», 10
тома
, 1879–1907 г.
[1] Жан-Анри Фабр – френски ентомолог (1823–1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията.
За инстинктите на насекомите», 10 тома, 1879–1907 г.
към текста >>
110.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Заглавието на
тома
е взето от ранното издание на Мария Щайнер.
Основа на текста: лекциите са били стенографирани и преведени от професионалната стенографка госпожа Елена Финкх (1883-1960). В третото издание през 1978 г. е бил използван допълнителен обновен превод на първоначалната стенограма. Допуснатите в по-ранните издания неточности в текста са отстранени.
Заглавието на тома е взето от ранното издание на Мария Щайнер.
към текста >>
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два
тома
.
17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел.
Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>
За инстинктите на насекомите», 10
тома
, 18791907 г
33. Жан-Анри Фабр - френски ентомолог (1823-1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията.
За инстинктите на насекомите», 10 тома, 18791907 г
към текста >>
111.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2
тома
), Берлин, 1887.
[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
113.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
[9] Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2
тома
, Мюнхен, 1918-1922.
[9] Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2 тома, Мюнхен, 1918-1922.
към текста >>
114.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2
тома
), Берлин, 1887.
12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
61. Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2
тома
, Мюнхен, 1918-1922.
61. Освалд Шпенглер (1880-1936), «Залезът на Европа», в 2 тома, Мюнхен, 1918-1922.
към текста >>
115.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
116.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5
тома
) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
1882 - 1897 г.
Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер.
Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1).
към текста >>
НАГОРЕ