Търсене в текстове за 'Тиф'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 79 резултата от 24 текста с корен от думите : 'Тиф'.

1. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях. Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете. Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
към текста >>

Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида.
Нека в тази светлина разгледаме египетското тайнство на Озирис. Озирис постепенно става едно от най-важните египетски божества. Представата за него измества други представи за божества, които съществували в някои части от народа. Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове. Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида. Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет. Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него.
към текста >>

Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис.
Представата за него измества други представи за божества, които съществували в някои части от народа. Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове. Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида. Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет. Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката.
към текста >>

Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката.
Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката. Когато Изида научава страшната вест, тя тръгва да търси трупа на своя съпруг. Но когато го намира, Тифон отново го завладява. Той го разкъсва на четиринадесет части, които разпръсква из най-различни места. В Египет са гробовете на Озирис.
към текста >>

Но когато го намира, Тифон отново го завладява.
На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката. Когато Изида научава страшната вест, тя тръгва да търси трупа на своя съпруг. Но когато го намира, Тифон отново го завладява. Той го разкъсва на четиринадесет части, които разпръсква из най-различни места. В Египет са гробовете на Озирис.
към текста >>

Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Тифон; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус.
Тук и там, на много места, е трябвало да бъдат погребани разкъсаните части на Бога. Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Тифон; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус.
към текста >>

Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида).
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен. Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси. Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида). Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите.
към текста >>

2. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон.
Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис. В истинския човек още през време на живота трябва да живее един възможно най-съвършен Озирис. Човек става съвършен, когато живее като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис. С това митът за Озирис получава един по-дълбок смисъл. Той става първообраз за този, който иска да събуди Вечното в себе си. Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон. Неговата съпруга Изида събира частите на тялото му. След смъртта си той изпраща един лъч светлина, който пада върху Изида. Тя му ражда син Хорус. Този Хорус поема земните задачи на Озирис. Той е вторият Озирис, още несъвършен, но развиващ се към истинския Озирис.
към текста >>

Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата.
Истинският Озирис е в човешката душа. Отначало тази душа е преходна. Но преходното е предопределено да роди Вечното. Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис. Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата. Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис. Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис. Този е смисълът на египетското „посвещение". Това, което Платон описва като космичен процес: че Творецът е разпънал мировата душа на кръст върху мировото тяло и че мировият процес е едно освобождение на окованата на кръста мирова душа, трябвало да стане в малък мащаб и с човека, ако той иска да се удостои с живота на Озирис. Посвещаващият се трябваше да се развие така, че неговото душевно изживяване, неговото превръщане в Озирис да се слее с космичния процес на Озирис.
към текста >>

3. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9).
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
към текста >>

4. 16. Познание на лечебните средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество.
При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество. Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата. Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува. Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм. Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена.
към текста >>

Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство.
Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата. Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува. Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм. Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство. Те отнемат на белтъчното вещество неговите собствени сили и го правят склонно да се включи във формиращите силина азовия организъм.
към текста >>

5. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили.
Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
към текста >>

Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса.
В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
към текста >>

При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятствуват съсирването на кръвта. Да вземем случая на тифуса; тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действуваме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.
към текста >>

6. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека.
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
към текста >>

Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
към текста >>

7. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон.
Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>

Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>

И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>

Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение. Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис. Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса.
към текста >>

Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея".
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение. Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис. Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис.
към текста >>

Там той е бил победен от силите на Тифон, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
Обаче съвременният човек може да намери отново Озириса по два начина. Египтянинът си казваше: Аз съм излязъл от Озирис и трябва отново да се върна при Озирис. По отношение на моя духовен произход Озирис е в мене и Хорус ме насочва да стигна отново при Озирис, моя баща. Обаче Озирис може да бъде постигнат само в духовния свят. Той не може да влезе в човешката физическа природа. Там той е бил победен от силите на Тифон, които подлежат на унищожение, понеже те са външни природни сили.
към текста >>

8. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Учението за Изис, Тифон и др.
от Св. Апостол Марко. Казва се, че кръстоносците пренесли това масонско знание от Светата Земя и основали една Велика ложа в Шотландия през 12-то столетие. Легендата е почерпила името Мисраим или Мизраим от Мизраим, един от синовете на Хам. Той дошъл в Египет, завладял страната и я нарекъл по свое име /Мисраим или Мизраим – древно име за Египет/. Учението за Изис, Тифон и др. се предполага да е дошло от него. Виж Щустер: /не се чете/ /том 2, Лайпциг, 1906 г./. Според Хекетрон: /"Тайните общества", кн. 8, гл. 20/, египетското масонство е било основано от Калиостро.
към текста >>

9. Съдържание GA_106 Египетски митове и мистерии

Озирис и Тифон.
Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
към текста >>

10. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Озирис и Тифон.
Луна и Земя. Озирис и Тифон.
към текста >>

Тифон означава въздушно дихание.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”? Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон. Тифон означава въздушно дихание. И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>

И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
Кой беше този, който прогони и умъртви онова съзнание, което казваше: „Да, аз имам една тъмна форма, но въпреки това съм свързан с вечността”? Въздушното дихание, което навлезе в човека, Ти-фон. Тифон означава въздушно дихание. И когато египетската душа изживяваше в себе си, как единният по-рано лъч се разцепи на светлинен лъч и на въздушно дихание, тогава това космическо събитие приемаше за нея един символичен образ, а именно: умъртвяването на Озирис от Тифон или Сет, полъха на вятъра.
към текста >>

В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие.
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие. Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис. А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта. Тук в един от най-изразителните примери ние виждаме, как фактите от мировото развитие се повтарят във вътрешното познание на човека.
към текста >>

А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта.
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие. Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис. А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта. Тук в един от най-изразителните примери ние виждаме, как фактите от мировото развитие се повтарят във вътрешното познание на човека.
към текста >>

11. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна. Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност. Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>

По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Тифон, вятърът.
По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Тифон, вятърът. - Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Тифон победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
към текста >>

- Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Тифон победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
По-късното египетско познание добре усещаше всичко това и го разказваше така: По-рано на Земята царуваше Озирис, после обаче се появи Тифон, вятърът. - Това е времето, когато водите се утаиха толкова ниско, че се появи въздухът, който превърна човека в дишащото същество - Тифон победи човешкото съзнание за Озирис, той умъртви Озирис, постави го в един ковчег и го пусна в морето.
към текста >>

Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Тифон или Сет.
Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната? Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове. Белите дробове са регулаторът на влиянията, идващи от Тифон или Сет. И това, което действува от Озирис върху човека, то действува, стимулирайки женското действие, така че прави белите дробове продуктивни чрез дишането. Чрез действията, идващи от Слънцето и от Луната, се регулира мъжкият и женският принцип: във всеки женски принцип един мъжки принцип - ларинксът; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.
към текста >>

12. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Озирис, Тифон или Сет уби Озирис.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис. Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
към текста >>

Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис. Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис. Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане. Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>

(И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
Озирис, Тифон или Сет уби Озирис. Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис. Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане. Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>

13. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно учение обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах.
И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно учение обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах. Нека да се опитаме да стигнем до някаква представа за тези три израза.
към текста >>

онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет.
А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>

Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет.
А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро. Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет. Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>

14. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот.
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в еволюцията на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души. Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
към текста >>

15. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му.
Не бих искал да ви давам теоретични обяснения. Смятам теоретичните обяснения за извънредно едностранчиви, дори да са най-добрите. За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти. Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
към текста >>

16. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Знаем, че Озирис, представителят на духовното слънце, бе убит от Тифон, който не е друг, а Ариман на египтяните.
Тази Мистерия на Изис има, като главно съдържание, смъртта на Озирис, и как Изис търси мъртвия Озирис. Знаем, че Озирис, представителят на духовното слънце, бе убит от Тифон, който не е друг, а Ариман на египтяните. Ариман убива Озирис, хвърля го в Нил и Нил отнася тялото му. Изис, съпругата на Озирис тръгва да го търси и го открива в Азия. Тя го донася обратно в Египет, където Ариман, неприятелят, нарязва тялото на четиринадесет части. Изис погребва тези четиринадесет части на различни места, така че от тогава те принадлежат на земята.
към текста >>

Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време.
Мои мили приятели, не е Озирисовата, а Изисовата легенда, която трябва да бъде изпълнена в наши дни. Ние не можем да загубим Христос и онова, което Той ни дава в по-висша форма от Озирис, но ние можем за загубим и сме загубили онова, което виждаме изобразено до Озирис-Изис, Майката на Спасителя, Боже ствената Мъдрост, София. Ако искаме да възобновим Изисовата легенда, не можем да я вземем под формата, в която тя е била прехвърлена на нас Озирис, който е бил убит от Тифон-Ариман и отнесен от водите на Нил, и който отново трябва да бъде намерен от Изис, за да може тялото му, нарязано на парчета от Тифон-Ариман, да потъне в земята не, мои мили приятели, ние би трябвало отново да открием легендата за Изис, съдържанието на Изисовата Мистерия, но би трябвало да я оформим чрез творческо Въображение, подходящо за нашето време. Отново ще започнем да разбираме вечните космически истини, когато се научим да творим в света на Въображението, както това са правили египтяните. Трябва да открием истинската Изисова легенда.
към текста >>

Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>

Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Това, мои мили приятели, е чисто Луциферична световна картина. Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната. Световната пред става, световното разбиране на Коперник, Галилей и Кеплер е Луциферично разбиране. Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на знание, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
към текста >>

Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман. Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>

17. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Бодърствуване и сън. Тиф.
Болестни причини. Теория на бацилите. Тенденция в растенията за превръщане в животни. Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото. Походка и израстване. Предразположение към грип. Дифтерия. Менингит.
към текста >>

Стридата като храна. Тиф.
Антимона като планетарно действие. Съсирващи свойства на кръвта и образуване на белтък. Въздействия на антимона. Употреба на кафе. Черупката на стридата. Стридата като храна. Тиф. Лудо биле.
към текста >>

18. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото виждате ли, можете да хвърлите само един поглед в нещо, като например да кажем, в това, как протича самата пневмония и коремния тиф, за да добиете представа за хода на температурната крива.
Сигурно за терапията това има много по-малко значение, отколкото за патологията. Но трябва да знаем нещо за всичко това, най-малкото в общи линии да знаем нещо за това. Защото виждате ли, можете да хвърлите само един поглед в нещо, като например да кажем, в това, как протича самата пневмония и коремния тиф, за да добиете представа за хода на температурната крива. Тогава виждате, изследвайки два основни типа на температурната крива при пневмония, т.е. ако сравните например температурната крива при едно критично протичане и при друг вид протичане, виждате как Азът, възпрепятствуван в процеса на навлиза нето му в тялото, когато осъществява обратния скок, реагира по различен начин в единия и в другия случай: нали, при пнемвонията например, най-вече темрературната крива рисувам само схематично (виж. рис.12) ви показва борбата, след това обратния скок по време на критичното състояние (krisis рязко, внезапно спадане на телесната температура бел. прев.) до снижена под нормата температура. Тук се предоставя възможността, чрез усилията, които преди това са били извършени, след това да се осъществи обратния скок.
към текста >>

Но особено добре можете да вникнете в цялата тази дейност на Аза спрямо другите три устройства, когато вземете предвид температурната крива при тиф.
При другия вид, прилитичното протичане (lysis постепенно спадане на телесната температура бел. прев.) е по-малко възможно да бъдат овладени обратните въздействия, поради което другия вид, неравномерното спадане, представлява по-опасния вид протичане. Но особено добре можете да вникнете в цялата тази дейност на Аза спрямо другите три устройства, когато вземете предвид температурната крива при тиф. Тук срещаме нагледен образ за това, как всъщност Азът се бори. Това е, което може да Ви покаже, как именно нахлуването на природоестествената наука в медицината създава необходимостта, да се обръща внимание на многоликото устройство на човека. Именно поради това е възникнало объркването в медицинската наука, защото същата е станала материалистична и се е ограничила да наблюдава процесите във физическото тяло. Но тези процеси във физическото тяло никога не са нещо самостоятелно, и преди всичко, в своята същност, те не са нещо равностойно. Защото виждате ли, възможно е във физическото тяло нещо много силно да зависи от това, че вътре в него работи етерното тяло, но също така, че в него работи астралното тяло или Азът.
към текста >>

19. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

По тази причина дори при определени форми на тиф фино потенцираният антимон ще може да играе важна роля.
В нормалния жизнен процес не бива да бъде въвеждана тази антимон-синтезираща сила, защото в такъв случай ние отравяме организма, ние го стимулираме в твърде силна степен. Но когато е необходимо да го стимулираме по-силно, тогава ние трябва да въведем в него нещо, което нормално не бива да навлиза в него. Ето тук Вие достигате до антимоновото въздействие, което е специфично различно поради описаните свое образности на антимона в зависимост от това, дали прилагате антимона отвън, или го прилагате от вътре. Когато го прилагате отвътре, Вие трябва да опитате да получите антимона в едно тъй силно разреждане, че да успеете да го въведете в горния човек. Когато го въведете в горния човек, тогава антимонът ще действува изключително стимулиращо върху нарушените органни образования, върху вътрешните органни процеси. По тази причина дори при определени форми на тиф фино потенцираният антимон ще може да играе важна роля. Противоположно на това действието е различно и бива постигнато когато вземем антимона в по-ниски потенции, или когато по приложим външно чрез мехлеми и други подобно. Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции. От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора. Трябва да се насочим по този начин.
към текста >>

По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления.
Образуването на черупката почива на необходимостта да бъде съхранена жизнената дейност. Вероятно мога така да говоря на Вас; разбира се, ако исках да говоря, за да се харесам на съвременната наука, би трябвало да облека всичко това в едни по-подбрани форми и така, когато човек яде стриди, тогава той изяжда онези жизнен процес, който при стридата намира изява тъкмо в лицето на нейната черупка. Човек изяжда тъкмо този жизнен процес. При това човек изяжда албуминизиращия процес, процеса, противоположен на антимонизиращия процес, него човек изяжда. По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления. Това бива стимулирано. Яденето на стриди е един изключително интересен процес. Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото тяло. Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава. В известен смисъл човекът изпразва главата си.
към текста >>

По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф.
Ние непрекъснато трябва да развиваме тези албуминизиращи сили, тъй като не можем да отстраним главата си така силно натоварена с формо-образуващите сили. Ала този, който яде стриди, прекалява. С голяма страст той се стреми да изпразни главата си. По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф. И затова Вие можете да си представите, как чрез тази склонност, когато тя е налице, бива извадено напред лечението с антимона. По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно. Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
към текста >>

По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно.
Ние непрекъснато трябва да развиваме тези албуминизиращи сили, тъй като не можем да отстраним главата си така силно натоварена с формо-образуващите сили. Ала този, който яде стриди, прекалява. С голяма страст той се стреми да изпразни главата си. По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф. И затова Вие можете да си представите, как чрез тази склонност, когато тя е налице, бива извадено напред лечението с антимона. По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно. Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
към текста >>

Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
Ала този, който яде стриди, прекалява. С голяма страст той се стреми да изпразни главата си. По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф. И затова Вие можете да си представите, как чрез тази склонност, когато тя е налице, бива извадено напред лечението с антимона. По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно. Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
към текста >>

20. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>

Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>

21. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка. Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин.
към текста >>

В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка. Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации.
към текста >>

22. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота).
Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание.
към текста >>

23. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон.
Този висок бог е благодетел на човечеството. Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент. Но той има враг. Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места.
към текста >>

Озирис и неговият враг Тифон.
Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент. Но той има враг. Този враг живее в знойния вятър, който духа от пустинята. Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения.
към текста >>

По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил.
Ето тук е била тази пустиня (изобразява се на рисунката). Така че египтяните са имали две божества: Озирис и Тифон. Озирис и неговият враг Тифон. Всичко, което египтяните наблюдавали в природата, го виждали в същото време и в човешкия живот. Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
към текста >>

Озирис, Тифон и Изида.
Озирис, Тифон и Изида.
към текста >>

Озирис, Тифон, Изида
Озирис, Тифон, Изида
към текста >>

24. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>

Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>

А от другата страна - «тиферет», красотата.
Казах ви, че с помощта на стрелката искам да подчертая, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека. Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек. Когато се протягат мускулите, навлиза силата на свободата. Лявата ръка, движеща се по-нежно, докосваща с повече нежност, носи нещото, което прави човека прекрасен.
към текста >>

И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря.
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря. Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
към текста >>

При животното няма ни «хокма», ни «тиферет», ни «хесед», но затова пък при него вече има «гебура» - жизнена сила.
Но освен това човек се явява такова същество, което може да изменя своето положение в пространството, може да се премества, той не е като растението, което винаги е принудено да остава на едно и също място. Животното също може да се премества. Това качество при човека е общо с животните. При животното няма ни «хокма», ни «тиферет», ни «хесед», но затова пък при него вече има «гебура» - жизнена сила. И тези три начала, обозначени от мен тук, човек притежава наред с животните само благодарение на факта, че той притежава и другите.
към текста >>

Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири.
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина».
към текста >>

Но точно така би се котирал и този древен евреин, който би могъл само да каже едното: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут», тоест би могъл само да изброи десет сефири.
Представете си, господа, че на вас ви се е наложило да изучите само азбуката и вие бихте знаели - ако някой би ви попитал: «Какво е А, В, С, D и т. н.? » - бихте знаели само тези букви А, В, С и D, и т. н. Вашите познания биха се ограничили до това, че вие бихте могли да изброите една след друга двадесет и две или тридесет и две букви. Така бихте постигнали не кой знае какво! Защото ако някой човек може да изброи тридесет и две букви и само това, той няма да постигне нещо съществено, нали така? Но точно така би се котирал и този древен евреин, който би могъл само да каже едното: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут», тоест би могъл само да изброи десет сефири. Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене. Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота! Спомнете си и си представете.
към текста >>

А такива названия като «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» са представлявали наименования на духовни букви, наименования за това, което е трябвало да се изучава, за да се чете в духовния свят.
Виждате ли, именно по това време еврейството, юдаизмът, проявило особено величие. При написването на «алеф», тяхната първа буква, те са имали предвид човека. Ето какво е означавал «алеф». Те са знаели: навсякъде, където и да са оперирали с тази буква във външния свят, изразеното от тях посредством тази буква трябва да бъде приложимо към човека. Всяка буква, предназначена за изразяване на сетивния свят, е имала название. А такива названия като «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» са представлявали наименования на духовни букви, наименования за това, което е трябвало да се изучава, за да се чете в духовния свят. Така че евреите са имали азбука: алеф, бет, гимел и т. н. - азбука, с помощта на която те са разбирали външния свят, физическия свят. Но те имали също така и друга азбука, в която е имало само десет букви, десет сефири, с помощта на които те разбирали духовния свят.
към текста >>

0.89088702201843