Търсене в текстове за 'Такт'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 14 резултата от 10 текста с която и да е от думите за : 'Такт'.

1. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус.
Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>

2. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува. Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц. Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?... Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката... Мисля, че иска да олекне, като че ли всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми; като че ли твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта си в потока от златни и нежни леещи се мелодии. Моята меланхолия иска да отпочине в убежищата и бездните на съвършенството.
към текста >>

3. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект.
Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>

Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго. Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>

4. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Това обаче е въпрос на педагогически такт.
Задачите на възпитателя и преподавателя достигат връхната си точка в това, което той може да постигне относно моралното равнище на поверените му деца. В рамките на училищното възпитание той среща огромни трудности при изпълнението на тази задача. Една от тях се състои в това, че моралното възпитание трябва да проникне във всичко, което той прави за своите ученици; защото самоцелното морално наставление често постига много по-малко, отколкото дори и най-общата ориентация към нравствените стойности. Това обаче е въпрос на педагогически такт. Защото грубо формулираните „морални поуки" са в сила винаги, дори и в определени моменти да не предизвикват това, което пряко целим с тях.
към текста >>

5. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца. Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности. Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина.
към текста >>

6. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри. Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
към текста >>

7. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата.
Нека насочим например погледа към поетическото изкуство. Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата. Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими.
към текста >>

Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>

8. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи.
Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране. Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили. Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа. Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи.
към текста >>

9. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>

10. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм.
Така онези хора на основата на въображението са интерпретирали живота. Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това?
към текста >>

Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане.
Те са и действали на основата на въображението. Виждате ли, господа, навярно все още ви се налага да ходите в селски местности, където вършеенето на зърно става ръчно, без помощта на машини. Заслушайте се в това, как вършеят, всичко се прави в такт, в един ритъм. Хората знаят, че ако се налага да вършеят в течение на много дни и вършеят неритмично, всеки както му харесва, те биха изпопадали от умора! Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това? Това зависи не от разсъдъка и вие виждате, че сега това все повече се губи. Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на въображението. Така че всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма.
към текста >>

Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на въображението.
Така не трябва да се вършее. Но ако се вършее в такт, ритмично, по-малко се уморяват, доколкото това съответства на ритмите, които човек има в себе си, в своята циркулация на кръвта, в своето дишане. Има значения даже дали се удря с бухалката, докато вдишвате или издишвате, или дали удряте с бухалката в промеждутъка, когато вдишването преминава в издишване. Но от какво зависи това? Това зависи не от разсъдъка и вие виждате, че сега това все повече се губи. Всички работи, които хората са изпълнявали в такт, ритмично - всички такива работи са се правели на основата на въображението. Така че всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма.
към текста >>

0.63783001899719