Търсене в текстове за 'Сътворение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 348 резултата от 137 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Сътворение'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението.
С тези указания Гьоте се е издигнал от отделните връзки навъншността с вътрешността на човека, до схващането на едно велико цяло и до виждане на формата като такава. Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението. Онова, което трябва да задържим тук в нашето съзнание, е, че Гьоте отново търси животинската форма развита в човешката; само че при животинската форма органите служещи повече на животинските действия и нужди излизат на преден план, те са един вид точката, към която сочи цялото образуване и на която то служи, докато при човешката форма са развити особенно онези органи, които служат на духовните функции. Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша. Още тук се намира зародишът но онова, което Гьоте нарече по-късно тип и с което не искаше да назове "никакво отделно животно", "идеята" за животното. Даже нещо повече: Още тук се намира отгласът на нещо изказано по-късно от него, а именно важния в неговите последствия закон, “Разнообразието на формата иде оттам, че тази или онази част добива надмощие над други части”.*(*Естествени Науки I,стр. 247.)". Още тук противоположността между животното и човека се търси в това, че една идейна форма се развива в две различни посоки, че винаги една система от органи добива надмощие и с това цялото създание получава своя характер.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението.
Така за нас теорията на познанието става една наука пълна със значение за хората. Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението. Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>

Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка.
Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той. В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението. Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното. Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>

3. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата. Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци. Когато сме постигнали това, тогава на нашата дейност е поставена задачата да съдейства за осъществяването на тези намерения. Така нашата дейност ни се явява направо като едно продължение на онзи род деятелност, която и природата изпълнява. Тя ни се явява като едно излияние на мировата Първопричина. Но все пак, каква разлика по отношение на другата /природна/ дейност! Произведението на природата съвсем не съдържа в себе си идейната закономерност, под чиято власт изглежда да се намира.
към текста >>

4. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване.
плодотворен, там мотивът на волята съвсем не се взема под внимание. Че той въобще приема този мотив, това иде оттам, че счита идеята като нещо неактивно, като нещо почиващо, което, за да стигне до действие, се нуждае от тласъка на волята. Според Хартман волята никога не може сама да стигне до сътворението на света, защото тя е празният, сляп стремеж към съществуване. Ако волята трябва да произведе нещо, трябва да се прибави идеята, защото само тази и дава съдържанието на нейното действие. Обаче какво трябва да предприемем ние с такава воля? Тя ни се изплъзва, когато искаме да я обхванем; защото не можем да обхванем безсъдържателния, празен стремеж. И така става, че все пак всичко онова, което действително схващаме от мировия Принцип, е идея, защото това, което може да бъде схванато, трябва именно да има съдържание. Ние можем да разберем само това, което е пълно със съдържание, а не това, което няма съдържание.
към текста >>

5. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението.
Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект. Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето. Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно. Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното. Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха.
към текста >>

6. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие.
Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог.
към текста >>

Иначе сътворението би било безцелно.
Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел. И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога. Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
към текста >>

7. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява.
към текста >>

8. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>

Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>

9. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма.
Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти". Нима смятаме, че следващите векове не ще хвърлят в стаята за непотребни вещи някои неща от това, което днес смятаме за несъмнени факти, окачествявайки ги като "сляпо" суеверие? Във всеки случай аз съм убеден, че в познаването на фактите от страна на човека има действителен напредък. Когато бе открит "фактът", че Земята е кръгла, всички предишни предположения бяха изхвърлени в областта на "суеверието". Така е с някои истини на астрономията, на биологията и пр. Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма. Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти.
към текста >>

10. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц.
към текста >>

На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща.
към текста >>

В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>

/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>

11. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Те още са вярвали в едно "свръхестествено" сътворение на света.
Как изглеждат духовете, чиито мисли бяха проследени в настоящия труд, в светлината на светогледа, който се основава на научните постижения, добити през епохата следваща тяхната? Те още са вярвали в едно "свръхестествено" сътворение на света. Как се очертават техните мисли пред едно "естествено" сътворение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука?
към текста >>

Как се очертават техните мисли пред едно "естествено" сътворение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука?
Как изглеждат духовете, чиито мисли бяха проследени в настоящия труд, в светлината на светогледа, който се основава на научните постижения, добити през епохата следваща тяхната? Те още са вярвали в едно "свръхестествено" сътворение на света. Как се очертават техните мисли пред едно "естествено" сътворение на света, което 19-ия век създаде чрез естествената наука?
към текста >>

Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата.
Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
към текста >>

Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието. Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>

Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли. Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
към текста >>

Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

12. ПРИБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Отхвърлянето на "Мислите за сътворението" се отнася за едно сътворение, което е подобно на човешкото, извършено според целесъобразни мисли.
Последните изречения не трябва да се изтълкуват в смисъла на едно недуховно схващане на природата. Чрез тях аз исках само да подчертая по-силно, че Духът, който стои на основата на природата, трябва да бъде намерена вътре в самата нея и да не бъде внесен отвън в нея. Отхвърлянето на "Мислите за сътворението" се отнася за едно сътворение, което е подобно на човешкото, извършено според целесъобразни мисли. Това, което може да се каже върху историята на развитието, нека се прочете в моята книга "Теория на познанието на Гьотевия светоглед" /предговор към новото издание./
към текста >>

13. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението.
1) Само един е достоен да отвори книгата. „Ето победи лъвът, който е от коляното на Юда, Давидовият корен, за да отвори книгата и нейните седем печата." Седем печата има книгата. Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
към текста >>

Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
Седморното естество на книгата е свързано със свещения характер на числото седем. Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
към текста >>

Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
към текста >>

Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>

Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>

14. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света.
Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите". Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света. Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси. Библията разказва за сътворението на света. Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина.
към текста >>

Библията разказва за сътворението на света.
Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света. Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси. Библията разказва за сътворението на света. Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина.
към текста >>

Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа.
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа. Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>

Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно.
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа. Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>

Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото. Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>

Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото. Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>

15. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението.
То се свежда до това, че човек се научава да не отдава толкова голямо значение на впечатленията си от външния свят, а напротив той развива в себе си все по-интензивен вътрешен живот. Човек, който се нахвърля от едно сетивно впечатление към друго и е склонен към непрекъснато "разпиляване", не намира пътя към Тайната Наука. Окултният ученик не трябва да остава глух за впечатленията си от неговия богат вътрешен живот. Когато човек с богати и дълбоки душевни изживявания прекосява една красива планинска местност, той има други изживявания, различни от тези на човек с бедна душевност. Само вътрешните изживявания могат да ни дадат ключа за красотата на външния свят. В душата на човек, който пътува по море, могат да възникнат незначителни вътрешни изживявания; докато друг при същите условия ще долови вечното слово на мировия дух и ще му се открият много тайни от сътворението. Ако искаш да развиеш плодотворно отношение към външния свят, трябва умело да се отнасяш към своите собствени чувства и представи. Във всичките си проявления външният свят е преизпълнен с божествена красота; обаче най-напред трябва да я изживеем в собствената си душа, и едва после да я търсим всред външния свят.
към текста >>

16. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

за сътворението на живота.
за сътворението на живота.
към текста >>

17. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света.
Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света. Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания. На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света. На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител.
към текста >>

18. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>

19. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>

Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>

Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното сътворение, тогава също и основният характер на това сътворение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост.
Щом вътрешният живот се обяснява като божественото, тогава се явява като непоследователно човек да остане при една част на този вътрешен живот. Шелинг не е изпаднал в тази непоследователност. В момента, в който той казва: - Да обясниш природата, значи да създадеш природата, това дава направление на целия свой възглед за живота. Ако мислителното съзерцаване на природата е едно повторение на нейното сътворение, тогава също и основният характер на това сътворение отговаря на човешката дейност; тя трябва да бъде един акт на свободата, а не един такъв на геометрическата необходимост. Обаче също така ние не можем да познаем едно свободно творение чрез законите на разума; то трябва да се изяви чрез друго средство.
към текста >>

Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух.
Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух. Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише.
към текста >>

Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел. Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение. На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога?
към текста >>

20. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля. Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>

21. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света".
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>

22. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение.
Съзнанието на епохата напираше към това, вселената да не се обяснява чрез някакви други явления, освен тези, които стават пред очите на хората. Публикуването в 1830 година произведения на Чарлз Лайъл "Принципи на Геологията" събори с този принцип на обяснението цялата стара геология. Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие. Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие. В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение. Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
към текста >>

Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
към текста >>

23. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Или ние господарите на сътворението правим изключение!
Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г. в Офенбах, той каза: "Трябва ли теорията на преобразуването да бъде приложена и върху нашия род, върху човека или върху самите нас? Трябва ли да приемем, че същите принципи или правила, които са извикали за живот други организми, са валидни също и за нашето раждане и произход? Или ние господарите на сътворението правим изключение! ".
към текста >>

От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни".
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа. Той развива изобилие от светлина.
към текста >>

Или епигенеза и произход или преформация и сътворение.
След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/…. на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи. Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува. Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа.
към текста >>

Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението.
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл. Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото. Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението. Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата. Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
към текста >>

В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи.
Хекел не се остави да му бъде отнето доверието в неговия начин на мислене чрез някакви възражения. Той непрестанно третира науката от гледните точки, които е добил, и действа върху публичното съзнание чрез популярно изложение на неговото схващане за природата. В своята книга "Систематична филогенеза. Скица на една естествена система на организмите на основата на историята за произхода" /1894-1896 г./ той се опита да изложи по строг естественонаучен начина естествените сродства на организмите. В своята книга "Естествена история на сътворението", която от 1868 до 1908 година изпита 11 издания, той даде едно общоразбираемо обяснение на своите възгледи. В своите общоразбираеми проучвания към монистичната философия "Мирови загадки" той даде в 1899 година един обзор върху натурфилософските идеи, в който безрезервно обяснява изводите на своите основни мисли.
към текста >>

24. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>

"В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин.
За да се движи върху сигурна почва, той отрязва крилата на човешкия начин на мислене. Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин. От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили. Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А.
към текста >>

25. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие.
"Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието. Съществото имащо съзнание за себе си не гледа вече само навън в природата, то гледа и вътре в себе си. "Събуждащото се себесъзнание, схващано дуалистично, беше едно скъсване с природата и човекът се чувстваше отделен от нея. Това скъсване съществуваше само за него, обаче за него то беше пълно. Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания.
към текста >>

Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./.
И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието. Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот. Така към идеята за свръхчовека при Ницше се прибави натрапливо и онази за "вечното възвръщане" на човешката душа.
към текста >>

Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>

26. 56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество? GA_26 Мистерията на Михаил

Човек изживява проблясващия в космически образи, криещия в себе си сътворението на световете етер.
Споменът, паметта обитава вече в този свят, но още не дълбоко. Обикновеното съзнание не изживява нищо от това. Но когато човек развие Имагинативното познание, тогава от света на ритъма първо изплува светът на субективните спомени; обаче този свят веднага преминава в първообразите, които божествено-духовният свят е създал за физическия свят. Човек изживява проблясващия в космически образи, криещия в себе си сътворението на световете етер. И тъчащите в този етер слънчеви сили: там тези сили са не само лъчезарящи, те изникват по магически начин първообрази на световете от светлината. Слънцето се явява като космически художник. То е космическият насрещен образ на импулсите, които рисуват в човека образите на представите /образите на мисленето/.
към текста >>

27. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
към текста >>

28. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
към текста >>

29. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел.
към текста >>

Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
към текста >>

Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва. Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет. Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>

В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението.
Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него? В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението. Картините, както са описани там, действително се появяват пред него. Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа. И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи. Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят. Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>

30. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>

Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена.
На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата - не "негативите", а оригиналните типове. Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена. В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>

31. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>

32. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота.
към текста >>

33. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

И това число прониква през цялото Сътворение.
Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото.
към текста >>

35. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението.
И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция? То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е задачата на човечеството. То е нейният истински смисъл: Да преобразим нашите три тела в три по-висши членове на целия божествен план на сътворението.
към текста >>

Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението.
към текста >>

Това са степените в историята на Сътворението.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка. Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението.
към текста >>

36. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае.
Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е изгубил. Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето. Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан.
към текста >>

37. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове.
Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>

Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл.
Представете си онзи момент, онази точка във времето на развитието на нашата Земя, когато никой човек не е протягал ръка, за да оформи неорганичната природа; когато цялата планета е била предадена на човека такава, каквато е дошла от природата! И какво е станало тогава? Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека. Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл. Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
към текста >>

38. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
към текста >>

Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>

/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света.
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света. Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат:
към текста >>

Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация.
Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация. Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток. Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете. Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени. Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение.
към текста >>

39. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>

Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена.
На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата не “негативите”, а оригиналните типове. Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена. В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>

40. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление.
Ако истински поемем в душата си това, в най-дълбок смисъл ще ни стане ясно защо въздухът играе такава специална роля в историята за сътворението, защо е трябвало първо да се вдъхне в човека, чрез което да може да играе тази роля също и по отношение на слуха му: «Творецът вдъхна в човека живия одем и той оживя.»51 Самият човек е създаден чрез словото, звука, тона в най-висшето му проявление. От това долавяте и сродството, което чрез сетивата съществува между човека и цялото му обкръжение. Разгледайте лицето му и бихте могли да си кажете: Върху лицето са работили съществата, живеещи на астралния план. Те живеят в светлинните лъчи. Светлинният лъч има физическа и астрална част. Представете си, че някъде пада светлинен лъч.
към текста >>

41. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение.
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение. Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox. Това е специфично явление, което чрез своеобразния си симптоматичен характер показва как човек е заседнал в астралното тяло, което се развива от етерното тяло.
към текста >>

42. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти? Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора.
към текста >>

43. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

своя път, предопредели чрез сътворението,
своя път, предопредели чрез сътворението,
към текста >>

44. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната.
към текста >>

45. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това откриване за погледа на Слънцето, Луната и звездите е описано величествено в историята за сътворението на света.
В старите времена човекът в голяма степен е разбрал природата. Има голяма разлика да се живее в такъв въздух като сегашния и в такъв, какъвто е бил в атлантската епоха. Тогава във въздуха имаше тежка мъгла, Слънцето и Луната били обкръжени от гигантски ореоли от цветна дъга. Било е време, когато масите мъгла били толкова гъсти, че не се виждали звездите, а Слънцето и Луната все още били забулени. Те постепенно се откривали за погледа на хората. Това откриване за погледа на Слънцето, Луната и звездите е описано величествено в историята за сътворението на света. Това, което там е описано, действително е ставало, и много друго е ставало.
към текста >>

46. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
Празни разговори са, когато заявяват, че е необходимо да се обръщаме непосредствено към чувството. Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света. За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя. Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя.
към текста >>

47. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм.
към текста >>

Първата част на Сътворението.
Първата част на Сътворението.
към текста >>

48. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за Сътворението!
Как трябва да си представяме начина, по който е говорил на хората древният друид, свещеникът мъдрец? Той е притежаваше мъдростта, знаеше за това, което се е случило. Той говореше на хора, които притежаваха или древно ясновидство в изключителни моменти, или доверие. Той е знаеше, че ще бъде разбран, ако опише човешкото развитие по начина, по който то се представя пред астралното зрение. 12-те течения, които идват от север и представляват 12-те двойки нерви, се свързват с огнените искри, които идват от юг и представляват сърцето и храносмилателната система. Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за Сътворението! Два свята възникват чуваме ние -: студената Нифлхайм и горещата, бълваща огън Муспелхайм. Нифлхайм изпраща дванадесетте течения, а Муспелхайм огнените искри.
към текста >>

49. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно.
към текста >>

50. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток. Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток. Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>

Нека си спомним, как се разказва за процеса на сътворението на света според нашия теософски светоглед.
Нека сега видим откъде идва този култ към огъня. Той има дълбок окултен произход. Нека си спомним, как се разказва за процеса на сътворението на света според нашия теософски светоглед. Знаем, че нашата земя беше едно с това, което днес я съпроводи като луна, че луната едва преди определено време се отдели от нея. Знаем, че в още по-ранни времена земята ни беше едно с това, което днес е слънцето. Това бяха двете най-важни космически събития, които предхождаха възникването на човека. Тези три световни тела слънце, луна и земя първоначално представляваха едно единствено тяло, което можем да си представим когато съберем слънцето, луната и земята така, че да получим едно единствено огромно небесно тяло. Най-напред се отдели слънцето, и ако по-рано беше давало на съществата светлината си от вътрешността на земята, то сега я изпращаше на земята и нейните същества отвън.
към текста >>

51. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Първите глави на Сътворението.
Първите глави на Сътворението.
към текста >>

Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията.
Както знаете в тях се разказва за възникването на земята, на света изобщо във връзка с човека. Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията. Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска. По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят.
към текста >>

Какво е написано в началото на Сътворението?
А сега настъпи моментът, в който протичащият равномерно по-ранен стадии се раздели на две. В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата". И сега в телата се спусна на капки Азът. Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя. Това е изживяването на вашия Аз при слизането му на земята. Какво е написано в началото на Сътворението?
към текста >>

Виждате, че описаното в Сътворението са действителните изживявания на Аза.
Виждате, че описаното в Сътворението са действителните изживявания на Аза. И какво се намесва сега в цялото? Сега настъпва моментът, когато Азът започва да вижда астрално, той осъзнава, че наоколо има и други същества. От тъмнината просветва от всички страни астралната светлина.
към текста >>

52. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията.
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията. В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове.
към текста >>

53. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение.
Сега стигнахме до числото четири. Четворката е знак на космоса или на творението. Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение. Всичко, с което се сблъскваме на земята, също и четвъртия принцип в човека има за предпоставка, че това творение се намира в четвъртото състояние на планетарното си развитие. Това е само един особен пример за всички творения. Всяко творение се намира под знака на четворността. В окултизма се казва: Човекът днес е в минералното царство. Какво означава това?
към текста >>

Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението.
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението. Едва с навлизането в четвъртото си състояние съществото става напълно видимо за очите, които могат да виждат външното.
към текста >>

54. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>

55. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Не мислете, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа.
Показателен е също и един друг пример. Не мислете, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа. Това не би хрумнало
към текста >>

Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме “сътворението”?
на нито един от авторитетните теолози, защото те добре разбираха какво съдържат Евангелията. Те все още знаеха да намират скрития смисъл в думите на Библията. Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме “сътворението”? Какво означава един ден? Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето. За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението.
към текста >>

Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението.
Те все още знаеха да намират скрития смисъл в думите на Библията. Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме “сътворението”? Какво означава един ден? Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето. За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата! Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни. И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават.
към текста >>

“Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението.
Има ли изобщо смисъл да се говори за 24-часови дни, когато разглеждаме “сътворението”? Какво означава един ден? Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето. За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата! Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни. И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават. Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин.
към текста >>

И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават.
Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата! Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни. И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават. Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2. глава от първата Книга на Мойсей:
към текста >>

56. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”.
Отговорът е само един: Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото! Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”. Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало.
Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни. В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало. Всеки планетарен стадий има строго определени задачи. Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта. Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета.
към текста >>

58. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него.
Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст. Вие ще разберете тогава, за какво става дума тук. Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз". Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път. Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това!
към текста >>

59. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението.
Не считайки факта, че човечеството ще бъде разделено на такива, които ще стоят отдясно и отляво, като нещо, което може да даде повод да се спори с плана на сътворението, като една жестокост на този план на сътворението; напротив считайки това като нещо, което е най-висша мъдрост в плана на Сътворението. Защото трябва да си представите, че чрез разделянето на злото от доброто силите на доброто ще могат да се подържат до най-висока степен. Защото след великата война на всички против всички доброто трябва да полага най-големи усилия, за да възвърне към доброто злите през епохата, когато това още ще бъде възможно. Това не ще бъде една задача на възпитанието, каквато са днешните задачи на възпитанието, а тогава ще съдействуват окултни сили. Защото в следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействува върху своите събратя, които са поели течението на злото.
към текста >>

Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто. Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението. То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство. Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе.
към текста >>

60. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие.
То е това, което след известно време, когато смъртта разрушава формата, се превръща в пепел, в купчина пепел, която е подредена само изкуствено в нейните части в жизненото тяло така, че цялата форма на човека прави впечатлението, която тя днес упражнява върху наблюдателя. Следователно вторият член на човешкото същество е етерното или жизнено тяло. Третият член, който човекът има общо с всички животни, е така нареченото астрално тяло, носителят на инстинктите, страстите, желанията и на всички мисли и представи и т.н. и т.н., това, което обикновено наричаме душевна част на човека. След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие. В бъдеще развитието на човека ще протече така, че той ще преработи чрез своя Аз всички по-низши от него части, ще направи Аза господар на другите части. Когато Азът преработил, овладял астралното тяло, така щото в това астрално тяло няма вече нищо от несъзнателните и неовладяни нагони, инстинкти и страсти; когато Азът е стигнал дотам, тогава той е изработил това, което наричаме Духовно Себе и Манас. Това Духовно Себе, този Манас не е нищо друго освен това, което е и астралното тяло, но преобразено от Аза астрално тяло. После, когато Азът преобрази и етерното, ражда се Буди или Духът-Живот, а когато далечното бъдеще Азът ще се е преобразил физическото тяло, така че то бъде напълно одухотворено чрез Аза (това е най-трудната работа, защото физическото тяло е най-гъсто), тогава физическото тяло ще се развие като най-висшия член на човешкото същество, наречен в Духовната Наука Атма или Човек-Дух. Така представяйки си този човек като едно седмочленно същество, ние имаме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло, Аз.
към текста >>

61. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция.
към текста >>

Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция.
Това виждаше ученикът - той не само го виждаше, но дори го чуваше - когато се издигаше в Девакана, в деваканическия свят: защото този свят е свят на звуците. Там той чуваше звуците от сферите на седемте планети. В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура.
към текста >>

62. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>

Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>

63. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място.
"Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става долу! " напуснаха планетарната маса на Старата Луна и се присъединиха към онези Същества, чиято арена на действие стана Слънцето. Отсега нататък те престанаха да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите Същества, които избраха проблематичния път на развитие, трябваше да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтичаше от препятствията; те трябваше, бих казал, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина станаха много по-твърди отколкото беше предвидено; в своите тела те просто поеха логичните последици от действията на Силите. Обаче ние не бива да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Силите имаха своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха, в резултат на което изостанаха точно онези Същества, които изцяло се бяха потопили в живота на Луната; те се включиха в ретроградното развитие.
към текста >>

64. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението. Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните.
към текста >>

Вие си спомняте, че човекът е първородният на сътворението; той се появи на Сатурн, животинското царство на Слънцето, растителното царство на Луната, а минералното царство на Земята.
Вие си спомняте, че човекът е първородният на сътворението; той се появи на Сатурн, животинското царство на Слънцето, растителното царство на Луната, а минералното царство на Земята. От момента, когато Луната напусна Земята, всичко се изменя; ако тя не беше я напуснала, всичко би загинало на тази Земя: първо човеците, после животните и най-после растенията. Това мумифициране бе избегнато чрез отделянето на Луната; тогава всичко оживя отново, възкръсна. Как стана това възкресение на живота върху Земята?
към текста >>

65. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях. Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
към текста >>

Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро! , че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"!
към текста >>

Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"!
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро! , че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"! Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро!
към текста >>

66. БЕЛЕЖКИ GA_120 Откровенията на Кармата

*7 „Тайните от библейската история на сътворението" 11 лекции в Мюнхен 16.08-26.08.1910 Рудолф Щайнер Събр.Съч. №122
*7 „Тайните от библейската история на сътворението" 11 лекции в Мюнхен 16.08-26.08.1910 Рудолф Щайнер Събр.Съч. №122
към текста >>

67. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>

Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>

68. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята.
Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока. В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи. Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания. И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина. Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята. А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите.
към текста >>

69. Тайните на библейското сътворение на света GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

БИБЛЕЙСКОТО СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА
БИБЛЕЙСКОТО СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА
към текста >>

/СЪТВОРЕНИЕТО В ШЕСТ ДНИ В КНИГАТА НА МОЙСЕЙ/
/СЪТВОРЕНИЕТО В ШЕСТ ДНИ В КНИГАТА НА МОЙСЕЙ/
към текста >>

70. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
към текста >>

Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
към текста >>

71. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни.
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>

Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят.
Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>

И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало".
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>

72. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>

Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности.
Но какво въобще ни се казва сега с всичко това? Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано.
към текста >>

73. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И всъщност всички това, което се съобщава в сътворението на света в шест или седем дни от Библията, е едно наново пробуждане на предишни състояния, обаче не едно пробуждане в същата форма, а в една нова, в една изменена форма.
Вчера ние обрисувахме образно пред нашата душа онзи момент, който е обозначен със знаменателните думи на Библията: "И рекоха Боговете: да бъде Светлина и бе Светлина". С това ние загатваме за едно събитие, което за нас представлява едно повторение на по-висока степен на предишни състояния на развитието на нашата Земя. Аз постоянно Аз постоянно трябва да насочвам вниманието върху образа на един човек, който се събужда и извлича от душата определено душевно съдържание. Така трябва да си представяме, как от думата на Елохимите израства в една нова форма това, което бавно и постепенно се е образувало в течение на развитието през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди. И всъщност всички това, което се съобщава в сътворението на света в шест или седем дни от Библията, е едно наново пробуждане на предишни състояния, обаче не едно пробуждане в същата форма, а в една нова, в една изменена форма. И най-близкият въпрос, който можем да си зададем, е този; Как трябва да схващаме въобще действителността на това, което ни се разказва в течение на сътворението в шест или седем дни?
към текста >>

И най-близкият въпрос, който можем да си зададем, е този; Как трябва да схващаме въобще действителността на това, което ни се разказва в течение на сътворението в шест или седем дни?
Вчера ние обрисувахме образно пред нашата душа онзи момент, който е обозначен със знаменателните думи на Библията: "И рекоха Боговете: да бъде Светлина и бе Светлина". С това ние загатваме за едно събитие, което за нас представлява едно повторение на по-висока степен на предишни състояния на развитието на нашата Земя. Аз постоянно Аз постоянно трябва да насочвам вниманието върху образа на един човек, който се събужда и извлича от душата определено душевно съдържание. Така трябва да си представяме, как от думата на Елохимите израства в една нова форма това, което бавно и постепенно се е образувало в течение на развитието през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди. И всъщност всички това, което се съобщава в сътворението на света в шест или седем дни от Библията, е едно наново пробуждане на предишни състояния, обаче не едно пробуждане в същата форма, а в една нова, в една изменена форма. И най-близкият въпрос, който можем да си зададем, е този; Как трябва да схващаме въобще действителността на това, което ни се разказва в течение на сътворението в шест или седем дни?
към текста >>

Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни? Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване. Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие. Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма.
към текста >>

Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област.
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни? Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване. Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие. Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма. Нека, добре запомним това, защото иначе не ще можем да се ориентираме достатъчно по отношение на всичко това, което се крие във величествените думи на Битието. Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно. Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми? Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние.
към текста >>

Този е вторият момент в разказа за сътворението на света.
Така ние обяснихме това, което е описано в Битието като един втори момент. Превеждайки го на наш език, би трябвало да кажем: Във водовъртежната смесица от елементарни състояния Елохимите разделиха първо въздуха от водния елемент. Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние. Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света.
към текста >>

Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област.
към текста >>

Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души.
Затова то и така ни се описва. Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им. Би трябвало да се каже във формата на вид. Тук имате обяснението на това. Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското.
към текста >>

Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията.
Би трябвало да се каже във формата на вид. Тук имате обяснението на това. Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
към текста >>

Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува.
Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън?
към текста >>

Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението.
Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма. През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент. Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата.
към текста >>

Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата.
Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма. През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент. Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
към текста >>

Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент. Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>

Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент. Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>

Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент. Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>

Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент. Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>

С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението.
С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека. Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек. Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло.
към текста >>

Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново.
С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека. Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек. Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло.
към текста >>

Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло.
Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека. Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек. Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество. Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното. Едва тогава, след като получиха повторението в нова форма, те имаха на разположение едно същество-съсъд, в което можеха да влеят човешката форма, и това беше увенчанието на цялото развитие.
към текста >>

Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното.
Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество. Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното. Едва тогава, след като получиха повторението в нова форма, те имаха на разположение едно същество-съсъд, в което можеха да влеят човешката форма, и това беше увенчанието на цялото развитие.
към текста >>

74. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу.
Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин. Ако вземем всичко, даже и чисто от филологическа гледна точка, което днес може да се използува, за да бъде обяснена тази дума, трябва да кажем: с превеждането "небесна твърд" или "шатра" или "разширение" не е направено нещо особено много; защото тази дума съдържа в себе си нещо активно, нещо възбуждащо. И една по-точна филология би открила, че в тази дума се съдържа именно този смисъл, който току що посочихме: Елохимите възбудиха в елементарните маси на материята нещо, което може да се сравни с това, което е произведено в прашеца на Кладниевите фигури. Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера. Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
към текста >>

Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване.
Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин. Ако вземем всичко, даже и чисто от филологическа гледна точка, което днес може да се използува, за да бъде обяснена тази дума, трябва да кажем: с превеждането "небесна твърд" или "шатра" или "разширение" не е направено нещо особено много; защото тази дума съдържа в себе си нещо активно, нещо възбуждащо. И една по-точна филология би открила, че в тази дума се съдържа именно този смисъл, който току що посочихме: Елохимите възбудиха в елементарните маси на материята нещо, което може да се сравни с това, което е произведено в прашеца на Кладниевите фигури. Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера. Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер. Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер.
към текста >>

Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер.
Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера. Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер. Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер. В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден. Така в Генезиса /Битието/ имате всичко, което окултизма може да разкрие чрез ясновидските сили и което трябва да очакваме, ако действително Генезисът произхожда от едно такова истинско окултно познание.
към текста >>

Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах.
Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия. Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите.
към текста >>

Що е впрочем един ден на сътворението?
Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно. На определено място в Генезиса е казано: "И стана вечер и стана утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни.
към текста >>

Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни.
На определено място в Генезиса е казано: "И стана вечер и стана утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението.
към текста >>

Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време.
"И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията.
към текста >>

Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето.
Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията. Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха.
към текста >>

75. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън.
Следователно, когато Лунното естество по-късното Земно естество се отдели от Слънчевото естество, тези Същества не останаха на отделилото се Земно или Лунно естество, а останаха свързани със Слънцето. Те са същества, които действуват върху Земното естество главно отвън вече ви обясних, че в развитието от Сатурновото към Слънчевото съществуване като най-висока степен на Слънцето можа да се развие растителното царство. Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство. Там трябваше да се получи едно въздействие отвън. До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
към текста >>

И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина.
Те са същества, които действуват върху Земното естество главно отвън вече ви обясних, че в развитието от Сатурновото към Слънчевото съществуване като най-висока степен на Слънцето можа да се развие растителното царство. Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство. Там трябваше да се получи едно въздействие отвън. До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното. Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
към текста >>

Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното. Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
към текста >>

След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност. Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията!
към текста >>

76. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии.
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът. Така трябва да схващаме ние този разказ за Генезиса /Битието/, че цялото тъкане и съществуване на йерархиите се преплита в това, което става и че всичко това се концентрира един вид в последното произведение на Земното развитие, в онова свръхсетивно същество /защото отначало то е едно свръхсетивно същество/, за което се казва: Елохимите решиха, като казаха: Сега нека да направим човека. Тогава те втъкаха в едно всичко, което можеха да направят по отделно, втъкаха го в едно общо творение. Всички дейности, които бяха донесени със себе си от предишни степени, те ги втъкаха заедно, за да произведат накрая човека. Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване. И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии. И всички тези йерархии трябваше да съдействуват, за да подготвят това, което се явява в човека.
към текста >>

Тази е дълбоката причина, поради която в края на сътворението внезапно се явява името Явех.
Тук вие имате по един още по-задълбочен начин, отколкото беше възможно по-рано, понятието за Яхве, за Йехова. Ето защо отначало Библията говори в своето разказване само за Явех-Елохим там, където самите Елохими са напреднали до една по-висока степен, до едно единство. Тази е дълбоката причина, поради която в края на сътворението внезапно се явява името Явех.
към текста >>

77. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори.
към текста >>

Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....".
Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден.
към текста >>

Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/.
С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука.
към текста >>

За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение?
към текста >>

Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там.
Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът. Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>

С това ние разбрахме така да се каже из вътрешни основи композицията на тези така наречени ден първи и втори на сътворението.
С това ние разбрахме така да се каже из вътрешни основи композицията на тези така наречени ден първи и втори на сътворението. Онзи, който чрез духовното изследване разкрива, какво се крие зад небето, и след това отваря Библията, казва: Би било чудесно, твърде чудесно, ако тези тънкости, които могат да бъдат намерени чрез едно съвестно духовно изследване, бихме ги намерили и при древния ясновидец, който е работил върху Генезиса. И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
към текста >>

И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
С това ние разбрахме така да се каже из вътрешни основи композицията на тези така наречени ден първи и втори на сътворението. Онзи, който чрез духовното изследване разкрива, какво се крие зад небето, и след това отваря Библията, казва: Би било чудесно, твърде чудесно, ако тези тънкости, които могат да бъдат намерени чрез едно съвестно духовно изследване, бихме ги намерили и при древния ясновидец, който е работил върху Генезиса. И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
към текста >>

78. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно.
Знаем, че първенецът в цялата наша планетарна еволюция е човекът. Когато хвърлим поглед върху старото Сатурново съществуване, ние се натъкваме на това, че през време на това тъкане от топлина съществува само първата заложба на физическото човешко тяло и че от всичко онова, което иначе ни заобикаля и днес, което намираме като животинско, растително и минерално царство, не е съществувало още нищо. Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът? Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно. Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие. Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден? Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека.
към текста >>

Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден?
Тези царства се прибавиха едва в последствие към човешкото царство. Ето защо ще трябва да запитаме: Как по-точно стои въпросът с развитието на човека през време на Земното развитие в смисъла на това, което ни разказва Генезисът? Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно. Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие. Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден? Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът".
към текста >>

Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано.
Ние ще видим вече в течение на сказките, че се потвърждава всичко това, което днес можем да добием от самата духовно-научни изследвания. Когато разглеждаме Генезисът така повърхностно, би могло да изглежда, като че човекът е бил така да се каже като изстрелян из пистолет в така наречения ден шести на сътворението, и се явява внезапно. Но ние знаем, че човекът е най-важното, че другите царства са един вид отпадъци от човешкото развитие. Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден? Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният".
към текста >>

Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото.
Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество.
към текста >>

Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите.
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>

Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек.
Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>

Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние.
Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>

Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество.
Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние. Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса.
към текста >>

Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина.
Кое се подготвя в най-първата заложба на човека, когато Генезисът ни съобщава, че чрез космическото мислене се раждат двата комплекса вътрешно раздвижващото се и външно-изживяващото се, когато Духът на Елохимите тъче, пронизва с топлина тези комплекси, какво се подготвя там от човека? Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина. Вътре във всичко това се намира така да се каже в духовната окръжност като духовно-душевно естество на човека Сетивната душа. Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението. Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
към текста >>

Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението.
Кое се подготвя в най-първата заложба на човека, когато Генезисът ни съобщава, че чрез космическото мислене се раждат двата комплекса вътрешно раздвижващото се и външно-изживяващото се, когато Духът на Елохимите тъче, пронизва с топлина тези комплекси, какво се подготвя там от човека? Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина. Вътре във всичко това се намира така да се каже в духовната окръжност като духовно-душевно естество на човека Сетивната душа. Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението. Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
към текста >>

И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението.
Вътре във всичко това се намира така да се каже в духовната окръжност като духовно-душевно естество на човека Сетивната душа. Следователно, за да се изясним , ще кажем: Ние търсим в окръжността на Земята първо Сетивната душа и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено ден първи на сътворението. Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества.
към текста >>

Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове.
Следователно там, където в окръжността на Земята Елохимите и техните служащи Същества разгръщат тяхната работа; там, където тъче една духовно-душевна същност, там както днес например облаците в атмосферата трябва да виждаме ние неща душевно-духовно от човека в тази духовно-душевна атмосфера, където тъче една духовно-душевна същност; а именно първо Сетивната душа на човека. След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване. Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
към текста >>

Следователно накрая на това, което в Библията е описано като ден трети не сътворението, ние имаме един душевно-духовен човек в неговата заложба, така както днес говорим за Съзнателната душа, Разсъдъчната или Чувствуваща душа и Сетивната душа.
До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване. Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член. Ето защо естествено е, че ни се разказва за тези Същества защото само те са всъщност индивидуалности през това време на Земното развитие -, защото със съдбата на тези Същества ни се описва и съдбата на човешката заложба. Но, ако човекът действително трябваше някога да стъпи на Земята и да я насели, трябва както лесно можете да си представите това да настъпи нещо, което можем да наречем едно постепенно сгъстяване, втвърдяване на човека. Това душевно-духовно естество трябва постепенно да се облече в едно тяло. Следователно накрая на това, което в Библията е описано като ден трети не сътворението, ние имаме един душевно-духовен човек в неговата заложба, така както днес говорим за Съзнателната душа, Разсъдъчната или Чувствуваща душа и Сетивната душа. Всичко това трябва един вид да се облече в една външна дреха. Сред тези духовно-душевни сфери човекът трябва да приеме първо дрехата на астралното тяло.
към текста >>

Нека се опитаме да си представим, що казваме с това: Сега, след този трети ден да сътворението човекът трябва да се облече с астралното тяло.
Нека се опитаме да си представим, що казваме с това: Сега, след този трети ден да сътворението човекът трябва да се облече с астралното тяло. Къде у човека в днешния живот имаме неговото астрално тяло така да се каже отделено пред нас, щото да можем да изследваме неговите закони? Ние имаме това астрално тяло отделено, макар и в една съвършено друга форма, отколкото тази във времето, за което ни говори Генезисът, ние имаме това астрално тяло на човека отделено през времето, когато той спи. Тогава то изостава физическото тяло и етерното тяло в леглото и човекът съществува тогава само в астралното тяло, в което се намира неговият Аз. Спомнете си сега за някои неща, които съм ви казал през миналите години върху особения живот на това астрално тяло в спящото състояние. Спомнете и това, което можете да намерите по този въпрос и в моята книга "Тайната наука".
към текста >>

Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята.
Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили. Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят. Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува. Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята. Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек. Ние ще видим още, че все пак в онова време, за което ни говори Генезисът, това астрално тяло не е била такова, каквото е нашето днешно астрално тяло през нощта. Обаче неговите закони са били същите. Това, което се е развивало в него като дейност, е било същото.
към текста >>

Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя.
Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили. Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят. Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува. Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята. Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек. Ние ще видим още, че все пак в онова време, за което ни говори Генезисът, това астрално тяло не е била такова, каквото е нашето днешно астрално тяло през нощта. Обаче неговите закони са били същите. Това, което се е развивало в него като дейност, е било същото. Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека.
към текста >>

Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека.
Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек. Ние ще видим още, че все пак в онова време, за което ни говори Генезисът, това астрално тяло не е била такова, каквото е нашето днешно астрално тяло през нощта. Обаче неговите закони са били същите. Това, което се е развивало в него като дейност, е било същото. Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека. Човекът остава все още едно свръхсетивно ефирно същество; но настъпва едно по-нататъшно сгъстяване сред етерното. Човекът все още не докосва Земята; той все още принадлежи така да се каже на повече духовно-етерната окръжаваща среда на Земята. И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята. Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек? Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си.
към текста >>

Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е.
И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята. Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек? Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си. Не когато разглеждаме процеса развиват се във времето, когато насочил така да се каже поглед върху Земното развитие, ние трябва все пак да кажем: Преди човекът да се яви видимо като земно същество, явили са се животните като такива. За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава? Ако още тогава човекът би слязъл така да се каже в гъстото земно съществуване, той не би могъл да стане формата и съществото, което е станал; защото тогава земните условия не бяха още назрели, за да дадат на човека тази форма. Човекът трябваше да чака в духовната област и трябваше да изостави Земното развитие на самото себе си, защото то не можеше още да му даде условията за земното съществуване. Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна сфера. Ако не би изчакал със своето сливане на Земята, той неминуемо би бил облечен с една животинска форма.
към текста >>

В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода.
Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна сфера. Ако не би изчакал със своето сливане на Земята, той неминуемо би бил облечен с една животинска форма. Животните са станали животни затова, защото душевно-духовната същност, видовата душа на тези животински форми е слязло долу, когато Земята не е била още узряла, не можело още да даде условията, които бяха необходими за човешката земна форма. Човекът трябваше да чака горе в духовната област. Това, което е станало животно, по отношение на човешкото развитие то е слязло преждевременно долу. В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода. Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата. Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма. Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението?
към текста >>

Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението?
В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода. Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата. Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма. Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението? Тогава на неговата физическа човешка форма не би могло да бъде дадена онази сила, която тя може да получи благодарение на факта, че Елохимите се издигнаха до своето единство. Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим. Ние охарактеризирахме същността на Елохимите са това, че казахме: Те тъчаха в топлинния елемент. Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими.
към текста >>

Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса.
Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване. Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент. Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса. Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент. Те станаха животни живеещи във въздуха, защото не можеше да им се предаде онази сила, която е необходима, за да се произведе смисълът на Земното развитие: Силата на Явех-Елохим след напредването на Елохимите до Явех-Елохим. Следователно човекът трябваше да чака. Той не трябваше да приеме въздуха. Когато онези видови същества слязоха, той трябваше да чака, докато Елохимите станаха Явех-Елохим.
към текста >>

Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент.
Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване. Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент. Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса. Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент. Те станаха животни живеещи във въздуха, защото не можеше да им се предаде онази сила, която е необходима, за да се произведе смисълът на Земното развитие: Силата на Явех-Елохим след напредването на Елохимите до Явех-Елохим. Следователно човекът трябваше да чака. Той не трябваше да приеме въздуха. Когато онези видови същества слязоха, той трябваше да чака, докато Елохимите станаха Явех-Елохим. Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим.
към текста >>

Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества.
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм. Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества. Там той е така да се каже поет от Земното развитие и ние можем да кажем: Това, което днес наричаме физическо тяло на човека, то се ражда в онова време, което така често в Генезиса е наречено ден шести на сътворението.
към текста >>

Там той е така да се каже поет от Земното развитие и ние можем да кажем: Това, което днес наричаме физическо тяло на човека, то се ражда в онова време, което така често в Генезиса е наречено ден шести на сътворението.
Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества. Там той е така да се каже поет от Земното развитие и ние можем да кажем: Това, което днес наричаме физическо тяло на човека, то се ражда в онова време, което така често в Генезиса е наречено ден шести на сътворението.
към текста >>

Вие винаги ще сгрешите, ако бихте помислили, че бихте могли да видите човека с обикновените очи, че бихте могли да го видите с тези обикновени очи така, както той е бил създаден в ден шести на сътворението; вие също не бихте могли да го напипате с ръцете, така че да можете да доловите нещо.
А сега трябва да си изясним още нещо. Вие винаги ще сгрешите, ако бихте помислили, че бихте могли да видите човека с обикновените очи, че бихте могли да го видите с тези обикновени очи така, както той е бил създаден в ден шести на сътворението; вие също не бихте могли да го напипате с ръцете, така че да можете да доловите нещо. Ако в онова време въобще би бил възможен един човек надарен с днешните сетива, той не би могъл да възприеме току що създадения земен човек. Днес човекът е твърде склонен да мисли материалистично. Ето защо още за шестия ден той си представя: Човекът е съществувал вече тогава такъв, какъвто той е днес. Без съмнение човекът е съществувал физически, но нещо физическо е също и тъкането на топлината, например. Когато навлезете в някакво пространство и намерите в него диференцирани топлинни течения, които не са така сгъстени, като въздуха, вие трябва да наречете и това също физическо съществуване; и през време на Сатурновата епоха имаше физическо съществуване, макар и само като топлинно вещество.
към текста >>

Следователно, никога не трябва да помислим да търсим човека в гъста плът като днешната в така наречения ден шести на сътворението.
Ако в онова време въобще би бил възможен един човек надарен с днешните сетива, той не би могъл да възприеме току що създадения земен човек. Днес човекът е твърде склонен да мисли материалистично. Ето защо още за шестия ден той си представя: Човекът е съществувал вече тогава такъв, какъвто той е днес. Без съмнение човекът е съществувал физически, но нещо физическо е също и тъкането на топлината, например. Когато навлезете в някакво пространство и намерите в него диференцирани топлинни течения, които не са така сгъстени, като въздуха, вие трябва да наречете и това също физическо съществуване; и през време на Сатурновата епоха имаше физическо съществуване, макар и само като топлинно вещество. Следователно, никога не трябва да помислим да търсим човека в гъста плът като днешната в така наречения ден шести на сътворението. Ние трябва да го търсим като земно същество във физическата област сега именно трябва да го търсим във физическата област, обаче само в най-тънкото физическо проявление, като човек от топлина. Когато настъпи онзи момент, който е обозначен с хубавите думи: Елохимите рекоха: Да направим човека! тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества.
към текста >>

И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението.
тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината.
към текста >>

Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход.
Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята.
Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество.
По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>

Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност.
Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително. Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>

79. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси.
към текста >>

Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>

Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи.
Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>

Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението.
И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>

Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла.
Видово-съобразните същества /форми на груповата душа, форми, които бяха въплъщение на груповата душа бел. на преводача/, които бяха видими за ясновидското съзнание не бяха стигнали още до физическото сгъстяване. Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята.
към текста >>

Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти.
Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията.
към текста >>

И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението.
Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята?
към текста >>

Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните.
Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>

Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>

Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението.
Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека. Това, което действува като сили в астралното тяло, него трябва да имаме ние предвид, когато говорим за душата-дух на човека, то напуска тогава Земята, за да отиде на съседните планети. Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението. Но ние знаем, че когато през време на нощното сънно състояние човекът се намира със своите по-тънки членове вън от физическото тяло и етерното тяло, той е включен така да се каже в астралната /звездната/ среда заобикаляща нашата Земя, в силите и теченията на членовете на нашата планетарна система. През време на нощното сънно състояние човекът
към текста >>

Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там.
е свързан със Съществата на планетите. Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях. Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава. Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети. Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения.
към текста >>

Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната.
Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети. Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения. Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети.
към текста >>

Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите.
Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>

С това ние поставихме четвъртия ден на сътворението там, където през време на Лемурийската епоха, след отделянето на Луната, настъпиха онези отношения, онези условия, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" и които охарактеризирахме, като казахме: човешките души-духове отново се устремяват към Земята.
С това ние поставихме четвъртия ден на сътворението там, където през време на Лемурийската епоха, след отделянето на Луната, настъпиха онези отношения, онези условия, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" и които охарактеризирахме, като казахме: човешките души-духове отново се устремяват към Земята.
към текста >>

С това, което намираме като тяло на Луната в нашето сътворение, е вътрешно свързано това, което наричаме Явех-Елохим.
Те бяха именно онези Същества, които бяха свръзани с Луната, които така да се каже откъснаха Луната от Земята, за да могат да доведат човека напред в Земното развитие. От разказа на Генезиса ние научаваме, че Елохимите бяха великите, направляващи сили. И онова от силите на Елохимите, което произведе мощното събитие на отделянето на Луната и с това първо създаде същинското същество на човека, не беше нищо друго, освен същото онова Същество, което произведе космическия напредък на Елохимите до степента Явех-Елохим, което превърна Елохимите в Явех-Елохим. То остана съединена с Луната и след това отдели и Луната от нашата Земя. Ето защо ние трябва да кажем! С това, което намираме като тяло на Луната в нашето сътворение, е вътрешно свързано това, което наричаме Явех-Елохим.
към текста >>

Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание?
И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим".
към текста >>

По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>

80. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението.
От всичко, което бе казано през последните дни и особено вчера можете да разберете приблизително, в коя епоха на нашето антропософско описание трябва да поставим разказа на Генезиса. Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне. После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах. Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е.
към текста >>

Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата.
на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло. На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество. При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата. Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека? Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу.
към текста >>

видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества.
Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата. Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека? Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата.
към текста >>

И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни.
Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека.
към текста >>

Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни.
Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел.
към текста >>

Сега трябва да си съставим една по-точна представа за това, как всъщност човекът се роди в така наречения ден шести на сътворението.
Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел. Следователно първо човекът беше общата цел на групата на Елохимите. Сега трябва да си съставим една по-точна представа за това, как всъщност човекът се роди в така наречения ден шести на сътворението. Тогава той още не е бил такъв, какъвто стои днес пред нас. Физическото тяло, в което човекът ни се явява днес, възникна едва по-късно, когато стана вдъхването на живото дихание на Явех-Елохим. Преди в тялото да бъде внедрен земният прах, стана онзи процес, който се описва като създаване на човека от Елохимите. Следователно, какъв беше човекът, който Елохимите извикаха на съществувание още през време на така наречената Лемурийска епоха? Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове.
към текста >>

То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло.
Следователно, какъв беше човекът, който Елохимите извикаха на съществувание още през време на така наречената Лемурийска епоха? Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове. Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко. Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това? То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло. в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло. Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени.
към текста >>

в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло.
Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове. Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко. Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това? То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло. в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло. Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена.
към текста >>

Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена.
Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена. Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха". Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията. Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена.
към текста >>

Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества.
Така при делото на Елохимите имаме следователно работа с един подготвителен стадий за човека. Всички процеси, които днес назоваваме с изразите "човешко размножение" или други подобни, съществуват тогава по отношение на човека в етерна, в духовна форма. Бих могъл да кажа, че ту се намират още на едно по-висока степен или ако щете на едно по-висше поле. Едва делото на Явех-Елохим направи от човека това, което той е станал днес. Всичко това трябваше да бъде предхождано от закономерното създаване на другите нисши същества. Така следователно бихме могли да кажем чрез един предишен акт на сътворението нисшите животински същества са станали живи същества. Същият израз "нефиш" се употребяваше и по отношение на тези животински същества и накрая той се употребява и за човека; но как се употребява той за човека? Той се употребява така, че в момента, когато се явява Явех-Елохим и създава човека като днешен човек, там изрично се казва, че Явех-Елохим внедрява в човека нешама. А с това, че в човека се внедрява един по-висш член, чрез това този същият човек става едно живо същество. Забележете сега, какво безкрайно плодотворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за еволюцията, за развитието. Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство.
към текста >>

Ние знаем, че първоначално в тяхната духовно-душевна форма те са възникнали през време на онези периоди, които в Библията са назовани с първите три дни на сътворението.
Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство. Тази тривиалност нека я оставим на Дарвинизма. Но същественото е това, че човекът не е станел едно живо същество по същия начин, както другите нисши същества, той не е станал по същия начин едно същество, чийто характер да може да бъде назован с думата "нефиш", а първо трябваше да бъде надарен с един по-висш член на неговото същество: един по-висш член, който по отношение на неговата духовно-душевна природа е бил подготвен от по-рано. Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско учение с нашата Антропософия. Когато говорим за душевната природа на човека, ние различаваме Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ние знаем, че първоначално в тяхната духовно-душевна форма те са възникнали през време на онези периоди, които в Библията са назовани с първите три дни на сътворението. Тогава те се образуваха в тяхната заложба. Обаче самото обличане, същинското отпечатване, така щото едно физическо тяло да стане израз на тази вътрешна същност на душевната природа на човека, стана по-късно. Следователно ние трябва да запомним това, че така да се каже първо се ражда духовното, че след това тази духовна природа се облича с едно астрално тяло и след това се сгъстява все повече и повече стигайки до етерно-физическата форма и че едва тогава духовното се внедрява, т.е. това, което съществуваше по-рано се внедрява под формата на дихание на живота. Следователно това, което Явех-Елохим внася в човешкото същество като една ядка, то е образувано още от по-рано; то съществува в лоното на Елохимите.
към текста >>

Всичко, което се отнася за дните на сътворението, което е така да се каже дело на Елохимите преди тяхното издигане до Явех-Елохим, ние трябва да си го представяме така, че това става така да се каже в по-висши духовни области, а това, което днес наблюдаваме като физическо в човешкия свят, то се явява чрез делото на Явех-Елохим.
Така ние трябва да си представим това напредващо развитие като един извънредно сложен процес. Всичко, което се отнася за дните на сътворението, което е така да се каже дело на Елохимите преди тяхното издигане до Явех-Елохим, ние трябва да си го представяме така, че това става така да се каже в по-висши духовни области, а това, което днес наблюдаваме като физическо в човешкия свят, то се явява чрез делото на Явех-Елохим.
към текста >>

И това се намира също в основата на библейското сътворение на света.
В противен случай то би останало на по-нисшите степени на който се намират животните. И по-нисшите животински степени трябваше да бъдат свалени от тяхната власт чрез всаждането на човешката същност. За това още съществува един израз, който Аристотел употребява: "сфайрестай". Аристотел употребява този израз в смисъла, че иска един вид да каже: Без съмнение, външно взето, по отношение на външното тяло в човека има същите функции както в животинката природа; не така, както те се намират в животинската природа, те действуват господствуващо. В човека те са свалени от престола за тяхното господство и трябва да се подчиняват на един по-висш принцип: това означава "сфайрестай". И това се намира също в основата на библейското сътворение на света. Чрез внедряването на "нешама" по-нисшите членове бяха свалени от тяхното господствуващо положение. Така, получавайки носителя на своята азовост, човекът е добил един по-висш член. Но чрез това също естеството, което той притежава по-рано, което беше повече етерно, бе диференцирано един вид с една степен по-долу. Той получи един външен телесен член и един вътрешен повече етерен член: едното се разредява, другото се сгъстява. При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие.
към текста >>

Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека. Мъжко-женственото се диференцира по-нататък в мъж и жена то се диференцира по-нататък така, че по-гъстата физическа природа на тялото отива навън, а по-тънката етерна природа на тялото е невидима и се насочва навътре. С това ние посочихме същевременно нещо, което можем да наречем напредък от делото не Елохимите към делото на Явех-Елохим. Следователно човекът, какъвто той стои днес пред нас, е дело на Явех-Елохим. Това, което ние наричаме като ден шести на сътворението, съвпада следователно по време с нашата Лемурийска епоха, в която говори за човека мъж-жена.
към текста >>

Но в Библията се говори и за един седми ден на сътворението.
Но в Библията се говори и за един седми ден на сътворението. За този седми ден ни се казваме работата на Елохимите бе преустановена, че те си починаха. Що значи това? Как трябва да схващаме това, което се разказва по-нататък? В смисъла на Духовната наука ние го схващаме правилно само тогава, когато сме наясно, че именно сега е настъпил моментът, когато Елохимите се издигат по-високо, когато те извършват своя напредък към Явех-Елохим. Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество.
към текста >>

Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението.
В смисъла на Духовната наука ние го схващаме правилно само тогава, когато сме наясно, че именно сега е настъпил моментът, когато Елохимите се издигат по-високо, когато те извършват своя напредък към Явех-Елохим. Но ние не трябва да схващаме Явех-Елохим като общност на Елохимите, а напротив така, че Елохимите отдават един вид само една част от тяхното същество на лунното същество, а това, което не се намира в тази отдадена част на тяхното същество, те задържат; те така да се каже продължават своето собствено по-нататъшно развитие в този стар член на тяхното същество. А това значи: по отношение на този член тяхната работа не се влива вече в развитието на човека. Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве.
към текста >>

Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението.
А това значи: по отношение на този член тяхната работа не се влива вече в развитието на човека. Те продължават да действуват по-нататък в развитието на човека с онзи член на тяхното същество, което в тях беше станал Явех-Елохим. Останалата част на тяхното същество не действува непосредствено върху Земята; тя се посвещава на своето собствено развитие. Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението.
към текста >>

Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве.
Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там.
към текста >>

Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението.
А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето.
към текста >>

Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението.
Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето. Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог".
към текста >>

Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че Бог е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата.
Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим. И така, и в смисъла на Библията ние трябва да считаме човека на Яхве като потомък на човека на Елохимите. Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че Бог е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата. От това той би могъл да направи една Библия на дъгата. Тогава ще имаме една Библия скърпена от отделни парчета; тогава ще имаме парцали, а не Библия. Ако бихме могли да отидем по-нататък, ние бихме обяснили и това, което се казва и в пета глава.
към текста >>

Така следователно вие виждате, когато разглеждаме тези неща действително вътрешно, че имаме работа с едно пълно съвпадение на Генезиса, на библейска разказ на сътворението, с това, което можем да установим в Духовната наука или в Тайната наука.
Така следователно вие виждате, когато разглеждаме тези неща действително вътрешно, че имаме работа с едно пълно съвпадение на Генезиса, на библейска разказ на сътворението, с това, което можем да установим в Духовната наука или в Тайната наука. Когато вземам под внимание това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се разбира с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията? Какви са обектите на това описание? Но тогава ние трябва да бъдем на ясно, че отново ще намерим това, което се получава от ясновидското изследване. Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното. Фактите, които ни се описват в тяхната първична форма, са схванати по ясновидски начин.
към текста >>

А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване.
Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно. И когато след това отиват все далече и по-далече в миналото и проследяват живота и развитието, тогава физическите образи стават все по-мъгливи. Обаче в тази мъгливост царуват и тъкат духовните сили и същества. И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества. И когато продължим нашето разглеждане на Земното развитие до времената, за които говори Генезисът, нашето Земно развитие преминава така да се каже в своите духовни първични състояния. А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване. Разбира се също така, че физическото постепенно се образува от духовното. На ясновидския поглед това развитие се представя така: Когато ясновидският поглед се насочи към фактите, които ни се описани в Генезиса, първо ще се открият духовни процеси. Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси. Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо. За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата.
към текста >>

До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно.
Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо. За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно. И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова. Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше.
към текста >>

Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята. Това е истинското учение за еволюцията. И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>

Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места.
Сега, обични мои антропософски приятели, това са само отделни забележки. В последната сказка трябва винаги да се правят допълващи забележки. Защото ако искаме да развием една такава тема по съответния начин във всички направления, тогава би трябвало да говорим месеци наред: защото този Генезис съдържа извънредно много неща. С нашите цикли ние можем винаги да даваме само подбуди. Това именно исках аз и този път. Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места. Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
към текста >>

Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът.
Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща. Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията. Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас. Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно. За сега трябва да се задоволим с тези подбуди, които можем да получим от този цикъл.
към текста >>

И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
към текста >>

81. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра.
Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение. Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия. С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи. Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра. Те бяха прероденото познание, преродената мъдрост, която той получи от Заратустра. Всичко това укрепна в неговата вътрешна същност поради факта, че той прие етерната обвивка на самия Заратустра.
към текста >>

Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин. Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо. Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време. И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>

82. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>

83. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Аз се спрях на тези неща още в Мюнхен, по време на моя лекционен цикъл върху Библейската история за Сътворението; ето защо сега ще допълня само следното.
Обаче с отделянето на Слънцето, от Земята се отделят не само материалните Слънчеви субстанции, но и определени духовни Същества. Техните въздействия продължават да заливат Земята, макар и по един не толкова всеобхватен начин. Аз се спрях на тези неща още в Мюнхен, по време на моя лекционен цикъл върху Библейската история за Сътворението; ето защо сега ще допълня само следното. От висшите или етерни състояния, земният човек възприема само топлината, топлинния етер, както и светлината. А това, което той въз приемаше като звуци, е само едно далечно отражение, едно материализиране на истинските звуци, които се носят из етерния свят. Когато говорим за „звуков етер" ние имаме предвид „носителя" на всичко онова, което е известно като „хармония на сферите" и може да бъде доловено само чрез ясновиждането или по-точно, чрез ясночуването. Наистина, като физическо тяло, Слънцето залива нашата Земя с потоци от светлина, обаче то съдържа в себе си и по-висшите, етерни състояния.
към текста >>

84. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

*11 Рудолф Щайнер „Тайните на библейското сътворение според 1.
*11 Рудолф Щайнер „Тайните на библейското сътворение според 1. Книга на Мойсей", 11 лекции в Мюнхен, 1910 (Събр.Съч. № 122). Нередактираният български превод от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

85. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението. За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>

86. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
към текста >>

Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>

Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>

87. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.
Стр. 23. Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.
към текста >>

Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр.
Стр. 25. "В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525. Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр. 716-728, като таблица "Редица на предците в родословното дърво на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".
към текста >>

88. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване.
При третата йерархия имаме откровение и изпълване с дух; при втората йерархия себесъздаване и възбуждане на живот. При първата йерархия, която се състои от Престолите, Херувимите и Серафимите, имаме едно такова създаване, творение, че създаденото, сътвореното бива отделено; тук вместо себесъздаване имаме светосъздаване, създаване на светове; това, което произлиза от съществата на първата йерархия, става един отделен свят, един такъв самостоятелен свят, че това мирово явление показва дела, факти, също и когато съществата не остават при него. Сега можем да се запитаме още: а какъв е собственият живот на тази първа йерархия? Собственият живот на Съществата на първата йерархия е такъв, че той възприема самия себе си, като прави да произлизат от него отделящи се същества. В създаването, в сътворението на самостоятелни същества лежи за тези Същества на първата йерархия тяхното вътрешно състояние на съзнанието, тяхното вътрешно изживяване. Можем да кажем: те гледат това, което създават и които се превръща в един свят; и имат себе си не като насочват погледа си в самите себе си, като гледат навън света, своите сътворения, своите създания. Създаването на същества, това е техният вътрешен живот; създаването на други същества, това е техния вътрешен живот; създаването на други същества, това е вътрешното изживяване на тези същества на първата йерархия. Светосъздаване е техният външен живот, създаване на същества техният вътрешен живот.
към текста >>

89. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие знаете, че в библейския документ на Сътворението човеците са създадени по един твърде особен начин.
Кое в самите нас, в човека, в човешката душа е образ на веществото на Духовете на Мъдростта? Нашите мисли. Обаче ние не виждаме нашите мисли с физическите очи. Това е същественото, че също неподвижните звезди, доколкото те са арена на истинските Духове на Мъдростта, не могат да бъдат виждани с физическите очи. Тук ние се намираме на една точка, където отново можем да обърнем вниманието върху извън редно важното, което срещаме в религиозните документи, които са изградени върху Окултизма. Вие знаете, че в библейския документ на Сътворението човеците са създадени по един твърде особен начин. Там ни се казва, че Луцифер пристъпи само към Ева и и каза: ако тя направи това, което той иска, ще и се отворят очите. Който познава оригиналния текст, той не ще побърза да даде тук едно символично обяснение. Защото това, което Библията разбира като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи. "Очите ви ще се отворят! " По-рано те не бяха отворени.
към текста >>

90. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>

Ние виждаме, че човек се движи по своя земен път и там той среща такива Същества, които в своето развитие имат една космическа задача още от сътворението на световете, както Христос; или пък израстват и се усъвършенствуват тук на Земята, за да поемат определена космическа задача, какъвто беше и случаят с Буда.
И така, Вие виждате, че на Съществата, които израстват и се развиват в Космоса, се възлагат определени задачи. Още в мига, когато едно Същество се издигне от една степен в друга, на него му се възлага една нова задача. Ние виждаме, че човек се движи по своя земен път и там той среща такива Същества, които в своето развитие имат една космическа задача още от сътворението на световете, както Христос; или пък израстват и се усъвършенствуват тук на Земята, за да поемат определена космическа задача, какъвто беше и случаят с Буда.
към текста >>

91. Бележки GA_138 За инициацията

През 1910 г.: „Тайните на библейската история за сътворението“ GA 122.
2 лекции в „Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес от Петдесетница 1907 г. и неговото отражение“, GA 284, както и цикъла „Теософия на Розенкройцерите“, GA 99. През 1909 г: „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и Христовите братя“, GA 113. През 1910 г.: „Тайните на библейската история за сътворението“ GA 122. През 1912 г.: „За инициацията. За вечност и миг. За духовна светлина и житейска тъма“, GA 138 и през 1913 г.: „Тайните на прага“, GA 147. През 1914 г. поради избухването на Първата световна война не се стига до вече обявените представления и лекции, както и до записването на планираната пета мистерийна драма.
към текста >>

92. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет!
към текста >>

93. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците.
Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
към текста >>

Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно!
За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
към текста >>

94. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди? Нека отново да се обърнем към растителния свят. Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата.
към текста >>

Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н.
към текста >>

Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот.
към текста >>

Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет.
към текста >>

95. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи на библейския разказ за Сътворението на света: Както в изходната точка от планетарното развитие на Земята ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували предварително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите.
Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи на библейския разказ за Сътворението на света: Както в изходната точка от планетарното развитие на Земята ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували предварително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите. Тази най-висша форма не се отнася за днешния човек, но както току-що обяснихме, някога тя ще има съществено значение за човека.
към текста >>

96. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро?
Защото нима не звучи от всички страни и нима ушите ни не долавят, че целият видим свят около нас е едно творение на Елохимите, и че в последния ден на сътворението тези Елохими казаха: Ето вижте, всичко това се оказа нещо добро? Тъкмо тази би била Кармата, която би се изпълнила, ако съществуваше само едно единствено учение на Кришна, защото в света не се случва нещо, без неговата Карма*26 да бъде изпълнена докрай. Ако за цялата вечност би съществувало само едно единствено учение на Кришна, тогава по отношение на материалния свят и по отношение на Божието откровение за което в изходната точка от Земното развитие Елохимите казаха: „Ето, всичко това се оказа нещо добро" -, тогава по отношение на тях би могло да прозвучи следното човешко възражение: Този свят съвсем не е добър и аз трябва да го на пусна! Човешкото съждение би се оказало поставено над Божието съждение! Ето как трябва да разбираме онези думи, които стоят като една голяма тайна в изходната точка на еволюцията; а това означава, че не бива да поставяме човешкото съждение над Божието съждение. Ако един ден от нас отпаднат всички недостатъци и остане единствената ни вина, че сме поругали творението на Елохимите тогава Кармата на Земята също би трябвало да се изпълни, и в далечното бъдеше всичко би трябвало да се сгромоляса върху самите нас!
към текста >>

Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
към текста >>

97. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

*18. Рудолф Щайнер -" Тайните на библейската история за Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр.
*18. Рудолф Щайнер -" Тайните на библейската история за Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

98. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз. Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова. Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята. Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>

99. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

*49. Рудолф Щайнер „Тайните на библейската история на Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр.
*49. Рудолф Щайнер „Тайните на библейската история на Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

100. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек.
И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древността на еврейския народ предадено в самата Библия. Знаем, ние подчертахме това, че Земята развива определени сили. Гьоте, Джордано Бруно и други сравняват тези сили със силите на вдишването и издишването на човека. Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята. Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек. А сега да се пренесем във времето на Мойсея! Ако правилно проучим, за какво се касае: навсякъде имаме действия на Земята. Мойсей отива със своята тояга при скалата, удря в нея и от Земята започва да блика вода. Мойсей се изкачва на планината. Онова, което горе на планината е свързано с действията на Земята и което става именно на тази планина, е земно действие.
към текста >>

101. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това?
към текста >>

102. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос.
Аз обясних, че на юг Христовата мъдрост била изкоренена от догматиката, онази Христова мъдрост, постигната от гнозиса, който на свой ред бил изкоренен; защото, каквото е останало от гнозиса, представлява всъщност незначителен сбор от фрагменти. Гнозисът бил остатък от прамъдрост, запазен посредством атавистични знания за духовните светове през древните дни на човечеството. И тази съществувала още по време на Мистерията на Голгота и характерна за гностиците прамъдрост, която макар и с други имена правела преглед на онова, което като Йерархии лежи в основата на мировото сътворение, тази именно прамъдрост била в състояние да си създаде представа, идея за значението на Христос. С гнозиса изчезнала и възможността за разбиране на Христовата същност като космическа същност. На нейно място дошла догматиката, разпространила някои неразбираеми понятия кредо и други подобни за Христовото Същество.
към текста >>

103. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

– Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека.
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си. И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни. В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието. Учим се да разбираме, какво важно значение в живота на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
към текста >>

104. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

по силата на навика, Вие следвате импулсите на Елохимите, Духовете на Формата*25, които в началото на Сътворението създадоха човека като Земен човек.
сега аз трябва да стана В общи линии, двата начина са тясно преплетени. При повечето хора първо действува навикът, необходимостта да се стане от леглото, а после неусетно се оформи мисълта: сега аз трябва да стана. Вече споменах, че двата начина съществуват "инабстракто"; те са крайните случаи. Вие можете да станете машинално, без никакво мислене, или пък напълно съзнателно. Разликата обаче е огромна Когато ставате машинално, т.е. по силата на навика, Вие следвате импулсите на Елохимите, Духовете на Формата*25, които в началото на Сътворението създадоха човека като Земен човек. Обаче замислете се внимателно: Ако изключите Вашите собствени мисли и ставате от леглото като програмирана машина, това означава че сте изключили само Вашите собствени мисли. Обаче зад обективния факт, че Вие можете да станете от леглото, в цялата последователност или "форма" от движения, се намират не субективно, а обективно определени мисли, и те не са Вашите мисли,те са мислите на Елохимите, Духовете на Формата.
към текста >>

105. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

20. Ернст Хекел, 1834 - 1919, зоолог и естествоизпитател, виж между другото и «Естествена история на сътворението», 2 части, 1868; «Антропогения или история на развитието на човека», 2 части, Лайпциг, 1874 г.; «Загадките на света.
20. Ернст Хекел, 1834 - 1919, зоолог и естествоизпитател, виж между другото и «Естествена история на сътворението», 2 части, 1868; «Антропогения или история на развитието на човека», 2 части, Лайпциг, 1874 г.; «Загадките на света. Общоразбираеми изследвания на монистичната философия», Бон, 1899 г.
към текста >>

23. В «Естествената история на сътворението», предговор към 4-то издание, Йена, 1873 г., стр.
23. В «Естествената история на сътворението», предговор към 4-то издание, Йена, 1873 г., стр. 38, буквално: «Това отлично произведение казва в същността си всичко, което самият аз бих могъл да кажа за философията на несъзнателното, за историята на сътворението...».
към текста >>

38, буквално: «Това отлично произведение казва в същността си всичко, което самият аз бих могъл да кажа за философията на несъзнателното, за историята на сътворението...».
23. В «Естествената история на сътворението», предговор към 4-то издание, Йена, 1873 г., стр. 38, буквално: «Това отлично произведение казва в същността си всичко, което самият аз бих могъл да кажа за философията на несъзнателното, за историята на сътворението...».
към текста >>

106. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света.
Биха ли могли днес хората по света да знаят какви духовни импулси от Средна Европа могат да навлязат в света? Могат ли хората да го знаят? Да поставим въпроса по друг начин: Показахме ли се достойни за духовното търсене, посочено от Хердер, от Гьоте? Скъпи приятели, в духовната наука с право се препоръчват медитации. Знаете ли каква чудесна медитация би могла да започне да се прави и с най-малките деца? Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света. Разгледайте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“. Забравено, отзвучало! През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер! “
към текста >>

107. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

– Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението.
95. „Върху загадките на човешкото същество“ (1916 г.), Събр. съч. 20. Прочетете у Хердер: „Най-старият документ на човешкото познание“, Рига, 1774 г., Част I, План III, стр. 70, където дословно се казва: „Най-древното прекрасно откровение на Бог ти се явява всяка сутрин като един факт“ в „Картини на сутрешната зора, Картина на идващия ден“. – Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението. Една утринна песен“, 1773 г.. M. A. Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х. Шмит, Йена 1916 г.
към текста >>

108. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“.
Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“. Тази книга до известна степен е много важна за познаването същността на Просвещението, която същност е станала повърхностна чрез волтерианството и други течения. Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител. Христос става учител, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става учител. Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава определено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
към текста >>

109. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света?
Макар да казват, че чувствуват нещата, те говорят в абстрактни форми, в абстрактни възгледи върху всичко това. Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот. Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света? Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
към текста >>

Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот. Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света? Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
към текста >>

110. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
рис.3, бяло). Тя ни пресреща навън по всевъзможни начини. Обаче в нашата вътрешна същност, тази материя е тласната обратно в своето нищо, в своето не битие, за да бъде проникната от нашите морални идеали (червено). И тогава бликва един нов живот. Светът застава пред нас в своя двойнствен образ: Бог Отец твори външния видим свят, но така, сякаш в човешката същност, в хаоса, този свят е стигнал до своя край. Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
към текста >>

111. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>

Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят. Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло. Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог. Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>

Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете.
А сега: пренесете се за миг във възникването на една езическа космогония. Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите. Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>

Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това.
Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите. Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>

И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>

112. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И цялата ни идея за „сътворението“ на света и човека, скъпи мои приятели, се оказва съвсем неправдоподобна, ако я прилагаме само върху определени моменти и събития.
И цялата ни идея за „сътворението“ на света и човека, скъпи мои приятели, се оказва съвсем неправдоподобна, ако я прилагаме само върху определени моменти и събития. Ние непрекъснато участвуваме в „сътворението“. Всяка нощ, понесени върху крилата на Духа, ние творим; всяка нощ ние подновяваме „сътворението“ на нашата двигателно-веществообменна система.
към текста >>

Ние непрекъснато участвуваме в „сътворението“.
И цялата ни идея за „сътворението“ на света и човека, скъпи мои приятели, се оказва съвсем неправдоподобна, ако я прилагаме само върху определени моменти и събития. Ние непрекъснато участвуваме в „сътворението“. Всяка нощ, понесени върху крилата на Духа, ние творим; всяка нощ ние подновяваме „сътворението“ на нашата двигателно-веществообменна система.
към текста >>

Всяка нощ, понесени върху крилата на Духа, ние творим; всяка нощ ние подновяваме „сътворението“ на нашата двигателно-веществообменна система.
И цялата ни идея за „сътворението“ на света и човека, скъпи мои приятели, се оказва съвсем неправдоподобна, ако я прилагаме само върху определени моменти и събития. Ние непрекъснато участвуваме в „сътворението“. Всяка нощ, понесени върху крилата на Духа, ние творим; всяка нощ ние подновяваме „сътворението“ на нашата двигателно-веществообменна система.
към текста >>

113. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
към текста >>

114. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете.
Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света? Откъде произхождам аз самият? » Това са били великите религиозни въпроси на древното човечество.
към текста >>

Ако прегледате древните митове, то навсякъде ще намерите, даже и в библейската история за сътворението на света, навсякъде митове за генезиса, за произхода на света и човека.
Ако прегледате древните митове, то навсякъде ще намерите, даже и в библейската история за сътворението на света, навсякъде митове за генезиса, за произхода на света и човека. Защото, преди всичко са търсили причините за възникването на света, но до тези търсения са и спирали.
към текста >>

115. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си.
Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>

116. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот. В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>

117. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец.
И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец. Относно Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество. Помислете само как действува тази сила, Слънчевата сила? Тя действува по такъв начин, че едва с нейна помощ ние като земни хора сме в състояние да направим нещо от самите себе си. Ако към нас не бяха отправени освобождаващите Слънчеви сили, които разрушават импулсите на необходимостта, ние щяхме да бъдем поставени като строго детерминирани същества в една неизменна и сковаваща природна необходимост, ние не бихме израснали до там да изпитаме ударите на съдбата, не бихме израснали до необходимостите на съдбата.
към текста >>

118. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Мантрите не са измислени, те са извлечени от духовния свят и днешното съзнание не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а винаги може да намира още нещо в тях. За разкриване на съдържанието е, Рудолф Щайнер дава указания към мантрата «По-сияйно от Слънцето». По подобен начин читателят може да навлиза все по-дълбоко в съдържанието на останалите мантри. Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето. Във всяка мантра са вложени неизчерпаеми духовни богатства. Но те не трябва да се търсят и да се откриват, а това са вече стъпки нагоре към духовния свят.
към текста >>

119. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението.
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса. В Духовната наука една коренна раса се нарича един Ден на Творението. Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението.
към текста >>

120. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
към текста >>

"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>

Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост.
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>

Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>

121. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си.
Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си. Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес. С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника":
към текста >>

122. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа.
Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа. Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот. Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа. Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха.
към текста >>

123. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>

124. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

18 и 20 август 122 Тайните на библейската история за сътворението.
18 и 20 август 122 Тайните на библейската история за сътворението. 3-та и 5-та лекция
към текста >>

125. Съдържание GA_284 Окултни знаци и символи

Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
Символизмът на числата. Мистиците н времето на Коперник. Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
към текста >>

126. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това е, което се разбира, когато някои религиозни системи говорят за сътворението от Нищо.
Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност. От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения? Те възникват от Нищо! Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми инволюция и еволюция. Това е, което се разбира, когато някои религиозни системи говорят за сътворението от Нищо. Ако днес хората се присмиват на това, то е само защото не разбират, какво всъщност се намира в тези писания.
към текста >>

или на Сътворението.
Сега идваме до числото ЧЕТИРИ. ЧЕТИРИ е знакът на Космоса. или на Сътворението. Доколкото можем да определим с настоящите си органи, настоящето планетно състояние на Земята е нейното четвърто въплъщение. Всичко, което е проявено за нас на Земята като наше, предполага се, че това творение е четвъртият стадий. Това е специален случай за всички творения, които ни изглеждат така. Те всички се намират под знака четири.
към текста >>

Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ.
Хората стоят в четвъртото царство. Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния свят. На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима. ЧЕТИРИ, следователно е числото на Космоса, или на Сътворението. С влизането си в четвъртото състояние, едно същество става напълно видимо за очи, които могат да виждат външни неща.
към текста >>

Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима.
Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния свят. На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима. ЧЕТИРИ, следователно е числото на Космоса, или на Сътворението. С влизането си в четвъртото състояние, едно същество става напълно видимо за очи, които могат да виждат външни неща.
към текста >>

ЧЕТИРИ, следователно е числото на Космоса, или на Сътворението.
На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима. ЧЕТИРИ, следователно е числото на Космоса, или на Сътворението. С влизането си в четвъртото състояние, едно същество става напълно видимо за очи, които могат да виждат външни неща.
към текста >>

127. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

128. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

129. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

130. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Той изрично подчертава, че не бива да обръщаме внимание на тези неща, а той с удоволствие избягва да приема Хекел като автор на „Естествената история на сътворението”, изтъквайки колко много лекции е прочел колегата Хекел, повече отколкото всички останали взети заедно, и че направеното от Хекел надхвърля постиженията на цялата Академия в Йена!
И така, струва ми се, че изхождайки от езотеричната подготовка, през която минахте, Вие бихте могли да постигнете нещо особено важно поради факта, че бихте били в състояние да държите речи, подобни на тази, която той произнесе в Зоологическия институт по повод на своя 60. рожден ден. Тя не беше дълга, но беше конкретна и съдържаше нещо изключително обективно. И сега я сравнете с речта на проф. Гертнер, който не беше склонен да приема Хекел за човек, допринесъл нещо значително за световната история. Той изрично подчертава, че не бива да обръщаме внимание на тези неща, а той с удоволствие избягва да приема Хекел като автор на „Естествената история на сътворението”, изтъквайки колко много лекции е прочел колегата Хекел, повече отколкото всички останали взети заедно, и че направеното от Хекел надхвърля постиженията на цялата Академия в Йена! – Той беше един филистерски ум. Извънредно комично беше да се чуе неговата реч. Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата. И физиологът, този бивш католически деец, тъжно се оглежда, понеже – заедно с другите – и той трябва да участвува в дискусията. Но погледнете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той!
към текста >>

131. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация.
Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса. Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>

132. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>

Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>

Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>

Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6].
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>

[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П. Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература. Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>

133. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна? Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли. Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността? Ще можем да решим това, ако разгледаме този предмет малко по-детайлно.
към текста >>

134. Сътворението на света и човека. За еволюцията на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите GA_354 Сътворението на света и човека

СЪТВОРЕНИЕТО
СЪТВОРЕНИЕТО
към текста >>

135. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА
СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА
към текста >>

Сътворението на света и човека - състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята
Сътворението на света и човека - състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята
към текста >>

Сътворението на Земята и възникването на човека
Сътворението на Земята и възникването на човека
към текста >>

136. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА
СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА
към текста >>

Господин Долингер: Бих искал да попитам, не може ли господин докторът отново да разкаже за сътворението на света и човека, тъй като тук има много новодошли, които още не са чували за това?
Господин Долингер: Бих искал да попитам, не може ли господин докторът отново да разкаже за сътворението на света и човека, тъй като тук има много новодошли, които още не са чували за това?
към текста >>

Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна разговор за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели.
Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна разговор за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели. Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
към текста >>

Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>

137. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н.
Добро утро, господа! Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н. От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
към текста >>

НАГОРЕ

1.7649240493774