Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
88
резултата от
59
текста с точна фраза : '
Създание
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното
създание
на света, за което природата ще ми завиди.
Даже ние можем да измислим растителни форми съобразно този закон, които да следват по необходимост от същността на растението и биха могли да съществуват, ако биха настъпили необходимите за това условия. По този начин Гьоте се стреми да си изобрази духом това, което природата извършва при образуването на нейните същества.
Той пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди.
С този модел и с ключа за това ние можем след това да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логични т.е. такива, които макар и да не съществуват, все пак биха могли да съществуват и не са просто сянка и илюзии на живописец или на поет, а притежават една вътрешна истиност и необходимост. Същият закон ще може да се разпростре върху всичко живо.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно
създание
”.
През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното. Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб!
Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно създание”.
към текста >>
Още тук противоположността между животното и човека се търси в това, че една идейна форма се развива в две различни посоки, че винаги една система от органи добива надмощие и с това цялото
създание
получава своя характер.
Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението. Онова, което трябва да задържим тук в нашето съзнание, е, че Гьоте отново търси животинската форма развита в човешката; само че при животинската форма органите служещи повече на животинските действия и нужди излизат на преден план, те са един вид точката, към която сочи цялото образуване и на която то служи, докато при човешката форма са развити особенно онези органи, които служат на духовните функции. Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша. Още тук се намира зародишът но онова, което Гьоте нарече по-късно тип и с което не искаше да назове "никакво отделно животно", "идеята" за животното. Даже нещо повече: Още тук се намира отгласът на нещо изказано по-късно от него, а именно важния в неговите последствия закон, “Разнообразието на формата иде оттам, че тази или онази част добива надмощие над други части”.*(*Естествени Науки I,стр. 247.)".
Още тук противоположността между животното и човека се търси в това, че една идейна форма се развива в две различни посоки, че винаги една система от органи добива надмощие и с това цялото създание получава своя характер.
към текста >>
А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно
създание
между животните, т.е.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”.
А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е.
той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>
3.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Какво жалко
създание
би бил човекът, ако природата би му предлага задоволяване отвън!
С това е отхвърлен всеки оптимизъм и песимизъм. Оптимизмът приема, че светът е съвършен, че той трябва да бъде за човека източник на най-висше задоволство. Но ако такъв трябва да бъде случаят, тогава би трябвало първо човек да развие в себе си онези потребности, чрез които той добива това задоволство. Той трябва да добие от предметите това, което желае. Песимизмът вярва, че устройството на света е такова, че той винаги оставя хората незадоволени, че те никога не могат да бъдат щастливи.
Какво жалко създание би бил човекът, ако природата би му предлага задоволяване отвън!
Всяко оплакване от едно съществуване, което не ни задоволява, всяко оплакване от този суров свят трябва да изчезне пред мисълта, че някаква сила на света не би искала да ни задоволи, ако ние самите не предадем онази вълшебна сила, чрез която тя ни издига, радва ни. Ние трябва да намерим задоволство от това, в което сме превърнали нещата, от нашите собствени творения. Само това е достойно за свободни същества.
към текста >>
4.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Единицата е едно
създание
, един образ на нашия ум, който той отделя от целостта, както разделя следствието от причината, веществото от неговите качества и т.н.
Защото и двете понятия са добити чрез моя ум, и това при една вещ, която е единна в себе си. Нека не се мамим тук. Математическото единство, което стои на основата на числото, не е първото. Първото е големината, която е толкова и толкова кратно повторение на единицата. Аз трябва да предположа една големина, когато говоря за една единица.
Единицата е едно създание, един образ на нашия ум, който той отделя от целостта, както разделя следствието от причината, веществото от неговите качества и т.н.
Когато сега мисля 7 + 5, аз задържам в мисълта в действителност 12 математически единици, само че не наведнаж, а на две части. Когато мисля всичките математически единици наведнаж, това е едно и също нещо. И тази тъждественост аз изказвам в съждението 7 + 5 = 12. Същото е и с геометрическия пример, който Кант изнася. Една ограничена права с крайни точки А и В е едно неделимо единство.
към текста >>
5.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Докато външната действителност постоянно ни показва само едно
създание
на творящата природа, в духа ние се издигаме до единството на природата, която ни се явява като творец.
Идеята е съдържание на науката. По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух. С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека. Но същевременно ние изтъкахме и необходимостта да изясним тяхното взаимно отношение. Както познавателната така и художествената дейност почиват на това, че от действителността като произведение човекът се издига до нея като произвеждащ фактор; че от създаденото той се издига до създаването, от случайността до необходимостта.
Докато външната действителност постоянно ни показва само едно създание на творящата природа, в духа ние се издигаме до единството на природата, която ни се явява като творец.
Всеки предмет на действителността ни представя една от възможностите, от безкрайните възможности, които лежат скрити в лоното на творящата природа. Нашият дух се издига до съзерцаването на онзи извор, в който са съдържат всички тези възможности. Науката и изкуството са само обекти, в който човекът отпечатва това, което му предлага това съзерцание. В науката това става само във формата на идеята, т.е. в непосредствено духовната среда; в изкуството това става в сетивния или духовно възприемаем обект.
към текста >>
6.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно
създание
на човешкия дух,
създание
, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели.
Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели.
Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло. По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
към текста >>
Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно
създание
.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим.
Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание.
Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност. Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
към текста >>
7.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво
създание
, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа.
Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата".
Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа.
"Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката.
към текста >>
8.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Като отделно същество, като природно
създание
намира себе си човек.
Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката. Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли". В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество. И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност. Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота.
Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек.
И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание. Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже.
към текста >>
И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно
създание
.
Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли". В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество. И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност. Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек.
И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание.
Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше.
към текста >>
Като природно
създание
той не може да се издигне над това, което природата го е създала.
В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество. И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност. Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек. И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание.
Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала.
Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения.
към текста >>
И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно
създание
.
Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек. И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание. Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея.
И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание.
Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата.
към текста >>
Сред това изживяване човекът е изцяло природно
създание
, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване.
Какви основни чувства завладяват душата на един човек, който разглежда света от такива гледища, ще зависи от това, как той разглежда изживяването на душата, което донася духовното новораждане.
Сред това изживяване човекът е изцяло природно създание, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване.
Ето защо с еднакво право можем да кажем: Най-дълбоката основа на душата е още природна, както също, тя е вече божествена. Съобразно своето сетивно схващане Таулер наблягаше на първото. Колкото и дълбоко да можем да проникнем в нашата душа, ние винаги си оставаме отделни личности, си казваше той. Но въпреки това в основата на душата на отделния човек свети всемирното същество. Таулер беше завладян от чувството: Ти не можеш да се освободиш от отделеността, не можеш да се очистиш от нея.
към текста >>
Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое
създание
никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик.
Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят. Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено. "Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес.
Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик.
Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
към текста >>
В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно
създание
.
Понеже насочва своя поглед върху естествения човек, за Таулер е по-малко важно да каже, какво става, когато висшият човек влиза в естествения човек, отколкото да намери пътищата, по които трябва да вървят нисшите сили на личността, ако искат да бъдат пренесени във висшия живот. Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност.
В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание.
Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек. Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>
А това се нарича
създание
и от всички тези делени части никое не е съвършено.
Авторът на съчинението нарича това предявяване, това претендиране "предполагане". Чрез "предполагането" Азът прави невъзможно влизането на Всемирния Аз в него. Тогава Азът застава като част, като нещо несъвършено на мястото на Цялото, на Съвършеното. "Съвършеното е едно същество, което обхваща и включва в себе си и в своята същност всички същества, и без което и вън от което не съществува никакво истинско същество и в което всички неща имат своята същност; защото то е същността на всички неща и в себе си е непроменимо и неподвижно и променя и движи всички други неща. Обаче деленото и несъвършеното е това, което е произлязло от това съвършено или произлиза от него както един блясък или едно отражение, които се разливат от слънцето или от светлина и изглежда нещо, това или онова.
А това се нарича създание и от всички тези делени части никое не е съвършено.
Следователно и съвършеното никога не е нещо частично..... Когато дойде съвършеното, ние пренебрегваме отделното, частичното. Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата?
към текста >>
Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно
създание
, как може то тогава да бъде познато в душата?
А това се нарича създание и от всички тези делени части никое не е съвършено. Следователно и съвършеното никога не е нещо частично..... Когато дойде съвършеното, ние пренебрегваме отделното, частичното. Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук.
Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата?
Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание."
към текста >>
Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като
създание
."
Следователно и съвършеното никога не е нещо частично..... Когато дойде съвършеното, ние пренебрегваме отделното, частичното. Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата?
Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание."
към текста >>
Това значи, че всяко
създание
трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи.
към текста >>
"защото в което
създание
трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
към текста >>
Това не е едно частично същество на това или онова
създание
; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности.
"Обърни твоя поглед към съществото в неговата чиста невинност, като оставиш да отпадне това отделно и частично същество. Приеми в себе си само битието, което е непримесено с не-битие; защото всяко не-битие отрича всяко битие; същото прави и битието, което отрича всяко небитие. Едно нещо, което още трябва да става или е станало, е лишено сега от същност на настоящето. Ние не можем да познаем едно примесено битие или не-битие, освен с един признак на всемирното същество. Защото щом искаме да разберем дадено нещо, разумът среща съществото и това е съществото, което произвежда всички неща.
Това не е едно частично същество на това или онова създание; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности.
Ето защо безименното божествено същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин. Той също е един благочестив свещеник и живее напълно в кръга на християнските представи. Той така живее в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да живее в един друг духовен свят. Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин.
към текста >>
Също така той се обръщаше и срещу онези, които искаха да виждат в отделния човек, в неговото отделно съществуване /в неговото съществуване като
създание
/ направо неговата висша природа.
Ф. Ст. Виктор, Бонавентура и др. Сам Руисбрьок водеше борба срещу онези, които считаше за мистици еретици. Такива бяха за него всички онези, които лекомислено разсъждаваха, че всички неща са еманация на едно Първично същество, които следователно виждат в света само едно разнообразие, а в Бога единството на това многообразие. Руисбрьок не причисляваше себе си към тях, защото знаеше, че до Първичното същество може да се стигне не чрез съзерцаване на нещата, а само когато човек се издигне от една нисша форма на разглеждане нещата до една по-висша.
Също така той се обръщаше и срещу онези, които искаха да виждат в отделния човек, в неговото отделно съществуване /в неговото съществуване като създание/ направо неговата висша природа.
Не по-малко укоряваше той и грешката на онези, които смесват всички различия в сетивния свят, и лекомислено казват, че нещата се различават едни от други само привидно, а по същество са еднакви. За един такъв начин на мислене, какъвто беше този на Руисбрьок, това би било също както ако бихме казали: Че за нашето виждане дърветата на една алея се сливат в далечината, това не ни интересува. В действителност те навсякъде са еднакво отдалече ни и затова трябва да привикнем нашите очи да виждат правилно. Но нашите очи виждат правилно. Че дърветата се сливат, това се дължи на един необходим природен закон; и ние не трябва да възразяваме нищо против нашето зрение, а духом да познаем, защо виждаме така.
към текста >>
9.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Моята сетивна личност е
създание
на този „Аз", но аз съм включен в него, той твори в мен, аз съм негова част.
Такива чувства живеят в миста след посвещението. Той чувствува Вечното, Божественото. Неговите действия трябва да станат част в творчеството на Боговете. Той трябва да си каже: - Аз открих в себе си един по-висш ,Аз", обаче този „Аз" надхвърля границите на моето сетивно развитие; той е бил преди моето раждане, ще бъде и след моята смърт. Този „Аз" е творил от вечността; той ще твори във вечността.
Моята сетивна личност е създание на този „Аз", но аз съм включен в него, той твори в мен, аз съм негова част.
Сега вече това, което аз творя, е нещо по-висше от сетивното. Моята личност е само средство за тази творческа сила, за това божествено присъствие в мен. Така мистът предусеща обожествяването на човека.
към текста >>
10.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно
създание
между Земното и Божественото.
Гръцкият мъдрец изобщо не е задавал въпроса, има ли нещо вечно в човека, а само въпроса, в какво се състои то и как трябва да го поддържа и култивира в себе си.
Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно създание между Земното и Божественото.
Не става дума за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие. Божественото живее в човека, то живее в него само по човешки начин. То е силата, която тласка човека да направи себе си все по-божествен и по-божествен. Само който мисли така, може да говори като Емпедокъл:
към текста >>
11.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Растението е тъкмо онова природно
създание
, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения.
Тайната Наука определя това, което за ясновиждащите органи се излъчва от кристала, като "синьо" или "синьо-червено". А това, което те възприемат от животното като "червено" или "червено-жълто". В действителност, цветовете които се виждат по този начин, са цветове от "духовно естество". Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси.
Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения.
Не такъв обаче е случая с минералите и животните. Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс. Към тях следва да се прибавят и Съществата от висшите светове, които никога не се въплъщават във физическо тяло, с често пъти великолепните си, но понякога и отблъскващи цветове.
към текста >>
12.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но първото запознанство в този свят трябваше да бъда самият аз, аз който съм твое собствено
създание
.
В царството, където ти пристъпваш, ще срещнеш и свръхсетивни Същества. Блаженството ще бъде твой сигурен дял в това царство.
Но първото запознанство в този свят трябваше да бъда самият аз, аз който съм твое собствено създание.
По-рано аз съществувах чрез твоя собствен живот; обаче сега благодарение на теб се пробуждам за мой личен живот и стоя пред теб като видим съдия на твоите бъдещи дела, а може би и като твой вечен обвинител. Ти можа да ме създадеш, но същевременно пое и задължението да ме преобразиш в едно прекрасно Същество.
към текста >>
13.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено
създание
.
Ако човек се отнесе равнодушно към него, образът приема определена форма. Обаче в мига, когато той усети удоволствие или неудоволствие, образът променя своя облик. Първоначално образите изразяват не само нещо, което съществува независимо и вън от човека, а и това, което е самият човек. Те са изцяло проникнати от качествата на човешката личност. И тези качества се спускат като едно було пред Съществата.
Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено създание.
Така той може да има пред себе си нещо истинно, и все пак да вижда, нещо измамно. И това е така не само по отношение на нещата, които човек забелязва в самия себе си; неговите собствени качества също оказват въздействие върху света. Например човек може да има някои скрити склонности, които макар и поради ред особености в характера и възпитанието да остават непроявени в живота, оказват определено въздействие върху духовно-душевния свят. Независимо дали човек е наясно или не със своята същност, тя налага едни или други нюанси върху духовно- душевния свят.
към текста >>
14.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно
създание
, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж.
Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж.
Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот. В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена.
към текста >>
15.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Душата се научава да я чувства като нейно собствено
създание
.
И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън. Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън.
Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание.
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта.
към текста >>
16.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско
създание
, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата.
към текста >>
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното
създание
на света, за което самата природа трябва да ми завиди.
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди.
С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
към текста >>
17.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно
създание
е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината. "Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба. Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга.
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
18.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което възприемаме, няма нищо общо с външния свят; то е едно
създание
на нашия собствен организъм.
Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина. "Йоханес Мюлер, нарече този закон: Закон на специфичните сетивни енергии. Ако той е верен, тогава в нашите наблюдения ние нямаме дадено нещо отвъншния свят, а само сбора на нашите собствени състояния.
Това, което възприемаме, няма нищо общо с външния свят; то е едно създание на нашия собствен организъм.
Всъщност ние възприемаме само това, което е в нас.
към текста >>
Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено
създание
има действително нещо общо с нещата.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението. В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата. Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях.
Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата.
В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си. Той не оценява правилно факта, че неговото мислене също принадлежи към природата както и растежът на един стрък трева. Но както е ясно, че трябва да наблюдаваме стръка трева, когато искаме да знаем нещо за него, така ясно би трябвало да бъде също, че трябва да запитаме и нашето собствено самодейно мислене, когато искаме да узнаем нещо за него.
към текста >>
19.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като
създание
на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>
20.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като
създание
на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие.
Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея? И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв.
на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие.
Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването. Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите". От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>
21.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното
създание
.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава.
Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание.
„Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа!
към текста >>
Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено
създание
ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка?
Междувременно мопсът не преставаше да се закача игриво с Лилия, а тя ласкаво отговаряше на прозрачния си любимец. Ту пляскаше с ръце, за да го подплаши, ту изтичваше напред, за да го привлече отново към себе си. Опитваше се да го хване, когато той бягаше, и го прогонваше, когато той се опитваше да се притисне в нея.
Момъкът гледаше всичко това безмълвно и с нарастващо раздразнение; но когато накрая тя взе в ръце грозното животно, което му изглеждаше ужасно отблъскващо, и го притисна до бялата си гръд, целувайки черната муцуна със своите божествени устни, тогава неговото търпение се изчерпа и той отчаяно извика: „Трябва ли аз, който съм обречен от трагичната съдба може би завинаги, да живея раз делен от теб, когато тъкмо чрез теб загубих всичко, загубих себе си дори, трябва ли аз да гледам сега с очите си как едно противо-естествено създание ти доставя такава радост, как те привлича и може да се наслаждава на твоята прегръдка?
Все така ли ще продължавам да идвам и да си тръгвам, очертавайки най-тъжния кръг през реката! О, не, в гърдите ми все още пламти една искра от някогашната ми рицарска смелост: нека в този миг пламъкът и лумне за последен път! Щом на твоите гърди могат да почиват камъни, то нека и аз се превърна в камък; щом твоето докосване може да умъртвява, то нека и аз намеря моята смърт от твоите ръце! "
към текста >>
„Бъди благословена, ти и всяко
създание
, които тази сутрин ще се окъпете в реката!
„Ще ми вярваш ли занапред още повече, скъпа жено? ", каза мъжът с лампата на четвъртата красавица.
„Бъди благословена, ти и всяко създание, които тази сутрин ще се окъпете в реката!
"
към текста >>
22.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Той трябваше да признае себе си като
създание
на тези Същества.
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше божествено-духовни Същества. В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло.
Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества.
Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност. Човекът не притежаваше собствена воля. Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля. Както описахме това, той стигна на степени до собствената воля, времето на която настъпи около преди пет столетия.
към текста >>
Но трябваше да признае като такова
създание
не само своето битие, а и своята деятелност.
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше божествено-духовни Същества. В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло. Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества.
Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност.
Човекът не притежаваше собствена воля. Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля. Както описахме това, той стигна на степени до собствената воля, времето на която настъпи около преди пет столетия.
към текста >>
23.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно
създание
, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми. По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея. Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение. Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм.
Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
“
към текста >>
24.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето
създание
със спокойна и ясна мъдрост.
В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онзи Елохим, който е всред малко изостаналите Елохими по време на лунната епоха. Ние имаме работа с кама по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Тогава е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък.
И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост.
Това е истинската Яхве – или Йехова – религия, мъдростта, която е напълно безстрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин.
към текста >>
25.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено
създание
.
Онова, което става в малък размер вътре у човека, е станало в голям размер в света. Тези световни тайни се извършваха в мистериите при посвещението; извършваше се онова, което за повечето човешки същества ще се случи само в едно далечно бъдеще. Още в египетските мистерии човек можеше да бъде посветен само този, който беше преобразил цялото си астрално тяло, така че астралното тяло да може напълно да бъде управлявано от аза.
Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено създание.
И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние – и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, – а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действа и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздейства върху етерното му тяло. Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети Дух.
към текста >>
26.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено
създание
, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
27.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото
създание
съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно
създание
е
създание
от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество. Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания. В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници.
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
към текста >>
28.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази нервна система е
създание
на светлината.
Това е бил важен момент в човешкото развитие. Аз ви казах, че със силата на светлината е положена основата на нервната система.
Тази нервна система е създание на светлината.
Във всичките ваши нерви вие имате не нещо различно от първоначалните излъчвания на светлина. След това светлината, Слънцето, излиза навън в мировото пространство и благодарение на това масата много бързо се е уплътнява. И макар, че тя не е станала веднага нервната система, каквато имаме сега, но тя става по-плътна от преди. Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре. Това означава, с други думи, че тази първоначална нервна система на човека притежава способност да поражда вътрешни светлинни образи, показват се видения, разкрива се ясно виждащото съзнание.
към текста >>
29.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява
създание
от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е
създание
на самия Аз.
Какъв е смисълът на тези прераждания, на тези реинкарнации? Смисълът се състои в това, че във всяка от инкарнациите Азът работи върху себе си и върху преобразяването на другите три съставни части. Най-напред той започва с преобразяването на своето астрално тяло. При нито един съвременен човек астралното тяло не е такова, каквото е било преди Азът да е упражнил своите въздействия върху него през първото му земно въплъщение. Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза.
Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз.
Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части: едната е преобразена от Аза, другата - не. Този процес ще напредва и в бъдеще. За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз. В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе. Така човекът продължава да е изграден от споменатите четири звена; но сега различаваме в него пет части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и именно петата част, т.е.
към текста >>
За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде
създание
на неговия Аз.
При нито един съвременен човек астралното тяло не е такова, каквото е било преди Азът да е упражнил своите въздействия върху него през първото му земно въплъщение. Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза. Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз. Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части: едната е преобразена от Аза, другата - не. Този процес ще напредва и в бъдеще.
За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз.
В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе. Така човекът продължава да е изграден от споменатите четири звена; но сега различаваме в него пет части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и именно петата част, т.е. преобразената от Аза част на астралното тяло, Манас или Духът-Себе.
към текста >>
Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо
създание
, в свидетел на Логоса.
Отговорът е само един: Човешкото физическо тяло идва от Логоса, от Словото!
Защото още на Сатурн това човешко физическо тяло беше така насочвано, за да се превърне по-късно в едно говорещо създание, в свидетел на Логоса.
Обстоятелството, че днес Вашето тяло има точно тази форма, се дължи на факта, че в основата на цялото сътворение лежи именно “Словото”. Цялото човешко тяло е изградено с оглед на Словото, и още в самото праначало, там в него е заложена перспективата, най-накрая Словото да прозвучи от самия него.
към текста >>
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно
създание
на божествено-духовните Същества.
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на божествено-духовните Същества.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
към текста >>
31.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Всяко същество се издига от степента "
създание
" до степента "Създател".
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят.
Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател".
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
32.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Всяко
създание
произхожда от този божествен принцип на Отца.
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него. Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца".
Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца.
Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец. Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма. Това е защото у човека се е понижила способността, за която говорихме, когато казахме, че една илюзия покрива този принцип на Отца.
към текста >>
33.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно
създание
по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят.
Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам!
” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му.
към текста >>
” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше
създание
от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам!
” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало.
към текста >>
34.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново
създание
, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново
създание
, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията. После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек? Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека. Тогава ще се наложи той да проследи може би много епохи и времена, ако иска да стигне до миналите инкарнации на Аза.
По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново създание, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново създание, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
към текста >>
Мнозина от Вас знаят, че етерното тяло също не е едно съвършено ново
създание
, а от своя страна то също е минало през най-различни степени от своето развитие.
Но това, което се отнася за физическото тяло и Аза, се отнася и за останалите свръхсетивни съставни части на човешкото същество: Етерното тяло и астралното тяло.
Мнозина от Вас знаят, че етерното тяло също не е едно съвършено ново създание, а от своя страна то също е минало през най-различни степени от своето развитие.
към текста >>
35.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което формирало физическото тяло, било
създание
на змията.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия. Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>
36.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Способен съм на това, но за да бъда още сега най-издигнатото
създание
в света, не мога да приема това.
Той се доверявал на инстинктивната си воля, и другите, стоящи над него, изпълнявали това, каквото той им нареждал. Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото мислене и воля. Днес човек се смята за най-разумното същество в света. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато човек си казвал: да, истина е, че мога да се развия до висши степени.
Способен съм на това, но за да бъда още сега най-издигнатото създание в света, не мога да приема това.
към текста >>
37.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Като Земно
създание
, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в състояние да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
Да обобщим: Във вътрешните области на човешкото същество се развива нещо, което е слаб отзвук от онова, което наричаме хармония на сферите и жизнен етер. Но в същата степен, в която човекът се чувствува вътрешно изпълнен с усещания, с възприятия, които отразяват външния свят и формират съвременния душевен живот, в същата степен за него изчезва и хармонията на сферите. Доколкото усещаше нарастващата сила на своя Аз, дотолкова угасна за него и непосредственото възприятие на пулсиращия през света божествен жизнен етер. Човекът извоюва своята сегашна степен за сметка на това, че загуби известна част от външния живот.
Като Земно създание, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в състояние да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
към текста >>
38.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко
създание
.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание.
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
към текста >>
39.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като
създание
на жертвата.
И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя. Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата.
към текста >>
40.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмосфера, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма,
създание
на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии.
Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето възприятие среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея.
Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмосфера, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма, създание на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии.
Едва тогава ние имаме цялостната планета, когато я разглеждаме така, че в средата има физическото като една ядро и около нея духовни обвивки, които се състоят от Съществата на йерархиите. В следващите сказки ще разгледаме това по-подробно; за да посочим обаче, така да се каже, още днес посоката на нашето разглеждане, ще кажем първо като съобщение, което окултното изследване ни дава, още следното.
към текста >>
Ние вече посочихме: когато разглеждаме това, което е физическа форма на планетата, това е едно
създание
на Духа на Формата.
Ние вече посочихме: когато разглеждаме това, което е физическа форма на планетата, това е едно създание на Духа на Формата.
Но Вие знаете първо за нашата Земя, че тя съвсем не е нещо почиващо в себе си, че тази Земя подлежи постоянно, непрестанно на вътрешно изменение и подвижност. Вие всички ще си спомните от описанията на Акашовата Летопис, че днес външното лице на нашата Земя изглежда различно от това, което тя е изглеждала през онзи период на земното развитие, който нарекохме Атлантска епоха. В тази прадревна Атлантска епоха повърхността на нашето земно кълбо, която днес е покрита от Атлантическия океан, съставляваше един мощен континент, докато на мястото, където днес се намират Европа, Африка и Азия тепърва се образуваха континенти. Така се размести чрез вътрешно движение масата, веществото на Земята. Планетата се намира в една непрестанна вътрешна подвижност, движение.
към текста >>
41.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
„Първопричината на света това е Огънят, това е Слънцето, също и Луната; но също и този чист Брахман, както и тази вода и това най-висше
създание
.
„Първопричината на света това е Огънят, това е Слънцето, също и Луната; но също и този чист Брахман, както и тази вода и това най-висше създание.
Всички мигове и всички седмици, и всички месеци, и всички години, и всички столетия, и всички хилядолетия, и всички милионолетия са произлезли от него, произлезли са от неговата лъчезарна личност, която никой не може да разбере, нито горе, нито долу, нито в обкръжението, нито в средата, където се намираме ние.“
към текста >>
42.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно
създание
на Земята, това представлява най-голямото късогледство.
Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята.
Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство.
Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека.
към текста >>
43.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно
създание
, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл.
И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
44.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Гьоте третира като
създание
на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах. И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел.
Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам.
Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век.
към текста >>
45.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тази човешка глава е прекрасно
създание
.
В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда. Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло.
Тази човешка глава е прекрасно създание.
Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>
46.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е
създание
на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене. Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм.
И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния.
към текста >>
47.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ето как изглеждаха нещата през онези времена, когато човекът гледаше на себе си като едно
създание
на Космоса.
Ето как изглеждаха нещата през онези времена, когато човекът гледаше на себе си като едно създание на Космоса.
През онези времена би изглеждало съвсем нелепо, тъкмо в летните месеци да се говори за природознание, естествено в тогавашните му форми. Лятото е тук, за да подтикне човека към по-дълбоко свързване с духовността на света. А с приближаването на онова годишно време, което днес бихме нарекли Михаилово, човекът си казваше: Да, всичко онова, което усещам около себе си, наблюдавайки горите, дърветата и растенията, ме подтиква към природознанието. – Изобщо това беше времето, през което хората трябваше да превръщат познанието и разсъдливостта в свое занимание. Но то беше също и времето, през което трябваше да се отделя повече внимание за външните условия на живот.
към текста >>
48.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово
създание
към Космоса.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността.
А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса.
Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот. И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно
създание
, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
49.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно
създание
на въздух светлината.
Когато гледаме пеперудата: тя пърха във въздуха, в прострения от светлината, в просветления от светлината въздух със своите блестящи в преливащи цветове крила. Тя е носена от вълните на въздуха. Тя едва ли докосва лунно-земно-водното. Нейният елемент е онова, което се намира горе И когато проучим след това, какво е в същност развитието, ние стигаме именно при малкото насекомо по един странен начин в много ранни времена на Земната метаморфоза. Това, което днес блести като крила на пеперудата в просветления от светлината въздух, то е образувало първо своите заложби през времето на стария Сатурн, развило се е по-нататък през време на Слънчевата епоха.
Там се е родило това, което днес още дава възможност на пеперудата да бъде всъщност едно създание на въздух светлината.
Слънцето дължи дарбата да разпръсква светлина на самото себе си. Слънцето дължи дарбата, по силата на която нейната светлина произвежда във веществата нещо огнено, блестящо, на действието на Сатурн-Юпитер-Марс. И всъщност не разбира природата на пеперудата онзи, който я търси върху Земята. Силите, действуващите сили в природата на пеперудата трябва да ги търсим горе, трябва да ги търсим при Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн. И ако проучим по-точно това чудесно развитие на пеперудата аз я описах вече веднъж тук във връзка с човека като космическо въплъщение на паметта но ако проучим нещата по-подробно, ще намерим: Пеперудата пърха първо в преливащи в светлината цветове, носена от въздуха горе над Земята.
към текста >>
50.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно
създание
на светлината.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината.
И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък.
към текста >>
Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно
създание
родено от светлинния етер.
А сега третия вид. Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята.
Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание родено от светлинния етер.
Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух. Тя още побеждава тежестта на Земята.
към текста >>
51.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото
създание
в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго. То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн.
Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
към текста >>
52.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е
създание
само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека.
Когато езотеричният ученик постепенно се научи съзнателно да изживява световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, сега това, което преди е усвоявал чрез учене, му става живо, пълно с предчувстваща нагледност. Той би трябвало да се е запознал с това, че преди да стигне днешното земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че предишните състояния се повтарят по определен начин в по-късните епохи. През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи.
Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека.
И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека. Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
към текста >>
53.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със
създание
на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора.
Колонел Олкът говори по особен начин за този Джон Кинг.
Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора.
Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели. А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В човека се надига Волята към това лъжливо
създание
.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж.
В човека се надига Волята към това лъжливо създание.
И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
55.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако
създание
, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си.
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15. година от живота.
към текста >>
56.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко
създание
.
Винаги е необходимо, поне при поставянето на диагноза, да си припомним, че нещата стоят така; при диагнозата винаги да се връщаме към онова, което именно в процеса на създаване на човека посочва истинската причина. В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето.
Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание.
Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
имаше едно много странно
създание
.
Във Валдорфските училища аз често съм бил свидетел, как децата, които учат там, показват една апатия и едновременно с нея – една вътрешна възбудимост. Например, в класа на г-н К.
имаше едно много странно създание.
Детето беше едновременно апатично и възбудено. Сега то е значително по-добре. Когато беше в трети клас – сега е в пети – неговата апатия се проявяваше в това, че беше невъзможно да му се преподава каквото и да е. То не възприемаше нищо, учеше бавно и трудно. Веднага щом г-н К.
към текста >>
58.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Червеното не е някакво
създание
на нашето око или на нашия мозък; това е първоначалният зародиш, намиращ се още в състояние на привидност, на бъдещи светове.
Самопонятно е, че се касае до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно? Те са зародиша на бъдещите светове.
Червеното не е някакво създание на нашето око или на нашия мозък; това е първоначалният зародиш, намиращ се още в състояние на привидност, на бъдещи светове.
към текста >>
59.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Природата и човекът имат една, простираща се до началото, обща история и човекът като духовно същество от самото му начало като
създание
има съществен дял в еволюцията, в която са включени Земята и Космосът.
Природата и човекът имат една, простираща се до началото, обща история и човекът като духовно същество от самото му начало като създание има съществен дял в еволюцията, в която са включени Земята и Космосът.
към текста >>
НАГОРЕ